ПРОТОКОЛ

№ 9

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика на 21 март 2018 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-12, внесен от Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Таско Ерменков, Петър Витанов, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев на 22 февруари 2018 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2017 г., № 856 32-3, внесен от Икономическия и социален съвет на 13 март 2018 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията Хасан Адемов.


* * *


ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Господин заместник-министър, добре дошли на заседанието на Комисията!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.

Дневният ред за днешното заседание:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-12, внесен от Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Таско Ерменков, Петър Витанов, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев на 22 февруари 2018 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2017 г., № 865-32-3, внесен от Икономическия и социален съвет на 13 март 2018 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Бързам да дам думата по точка първа от дневния ред на вносителите.
Господин Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, драги гости! Две години след началото на демократичните промени в Българи българските военнослужещи се включиха в различни мисии в чужбина. Началото беше поставено 1992 г. в Камбоджа и след това през Ирак, Афганистан, Балканските държави.
Близо 20 хиляди български военнослужещи участваха в задгранични мисии. За съжаление, въпреки че те бяха от състава на Българските въоръжени сили, в законодателството има определен пропуск на този етап и това, което получават българските военнослужещи в страната, не е същото, което имат право да получат военнослужещи, които са участвали в мисии в чужбина. (Реплики.) За съжаление не го получават и те – за техните наследници става дума. Прав сте.
В Кодекса за социално осигуряване, който предвижда получаването на наследствена пенсия от родител, чието дете е починало по време на наборна служба, не признават същото право на родител на загинал по време на задгранична операция или мисия. Ние считаме, че изпълнявайки този свой дълг, тази задача, която е поставена, която е и гласувана от Народното събрание, трябва да защитава военнослужещите, които участват в мисии. Затова ние предлагаме една промяна в Кодекса за социално осигуряване. В нея предлагаме при такива случаи да имат право на наследствена пенсия родителите на загинал военнослужещ.
Десет военнослужещи загинаха в мисиите в Камбоджа, тринадесет в Ирак. Имаме двадесет и трима души загинали за тези близо 26 години. Реализацията на тази идея, ако се приеме – а аз вярвам, че това ще бъде така, ще струва на държавата по сегашните размери на пенсиите, около 55 500 хил. лв. за 12 месеца обезщетение или пенсии на загиналите военнослужещи – те всички са били офицери, и тези, които имат живи родители. Не се налага приемането и изпълнението на Законопроекта да се правят административни промени или въвеждане на регулаторни режими и такси, както и приемането на промените не налага промени в други нормативни актове, поради което ние внасяме заедно с колегите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, които подкрепиха нашата идея и за което им благодаря, проекта, който вероятно ще подкрепите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Панчев.
Господин Запрянов, като представител на Министерството на отбраната да кажете няколко думи за проекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на отбраната подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-12, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители, на 23 февруари 2018 г., по мотивите, изложени към него, както и с оглед спецификата на военната служба, изпълнявана извън територията на страната в състава на български или многонационално формирование при участие в операции и мисии.
Тази дейност се засилва изключително много във връзка с членството ни в НАТО и в Европейския съюз. И в момента имаме военнослужещи, които изпълняват задачи в такива операции и мисии.
Целта на направените предложения по § 1 и § 5 от посочения Законопроект – разширяване кръга на правоимащите лица, като се предоставя възможност и родителите на военнослужещите, загинали при или по повод на изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, да имат право да получават, освен в пълен размер личната си пенсия, така и наследствена пенсия по смисъла на чл. 82, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване.
Подкрепяме и направеното предложение § 2 от Законопроекта начинът за изчисляване на наследствената пенсия при смърт на военнослужещ на наборна военна служба, определен в Разпоредбата на чл. 83, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, да важи и за наследниците на военнослужещи, загинали при или по повод на изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната.
Обръщаме внимание със нашето Становище, че предложенията по § 3 и 4 от Законопроекта според нас се нуждаят от правно-техническо прецизиране. Считаме, че не става ясно кое налага загиналите при или по повод на изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, да се четат „пострадали“ по смисъла на чл. 85, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и в този смисъл кое налага направената променя в чл. 86, ал. 2 от Кодекса. Говоря по принцип за правно-техническо изчистване на текстовете, а не по принцип, че имаме нещо против подкрепата на Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Становището на Министерството по труда и социалната политика – госпожа Малакова.
ПЕТЯ МАЛАКОВА: Благодаря Ви.
Министерството на труда и социалната политика по принцип подкрепя Законопроекта. Вие сте се запознали с нашето становище. Искам само да обясня защо сме дали конкретните предложения за редакции в случай, че не е станало ясно от изложеното.
В предложения от вносителите вид не би било съвсем възможно да се приложат, поради тази причина сме направили някои предложения за промени. Основно нашето притеснение беше свързано с това, че лицата, които изпълняват операции или мисии в чужбина са осигурени и сключват договор по чл. 134 от Закона за отбраната и въоръжените сили. В този смисъл те и в момента са в кръга на осигурените лица, като всички останали работещи – по трудови правоотношения, служебни или други, и в случай, че загинат по време на операции или мисии, независимо дали е в страната или е в чужбина, каквато възможност допуска Законът за отбраната и въоръжените сили, те на общо основание – като всички останали осигурени лица, техните наследници имат право на наследствена пенсия. В този случай се прилага Разпоредбата, която описва видът на наследствена пенсия, който се отпуска на наследници на починало осигурено лице. В конкретния случай, ако лицето загине по време на изпълнение на операция в чужбина, неговите наследници ще получат наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополука. Отделно с този законопроект се създава един друг вид право на пенсия за военна инвалидност.
Между другото, ние също имаме предложение да се редактират текстовете на чл. 85, като смятаме, че е по-удачно не да се описват като „пострадали“, които имат право на пенсия за военна инвалидност, а предлагаме направо в ал. 2 да бъдат включени, че имат право на пенсия за военна инвалидност загиналите на мисии в чужбина, както и тези, които са били в запаса.
Член 86, ал. 2 не би могъл да се приложи при определянето на размера на пенсията за военна инвалидност по отношение на тях, тъй като чл. 86, ал. 2 предвижда случая, в който лице, което е било в казармата, изпълнявал е наборна военна служба, което в момента не е осигурено лице, но е възможно в миналото да е имало някакъв осигурителен стаж, да е работило някъде. В този случай специално по отношение не тях се преценява кое би било по-благоприятно по размер – дали размерът на пенсията за военна инвалидност, определена по табличката в ал. 1, или заради това, че преди постъпването в казармата те са имали осигурителен принос, този размер е по-благоприятен за тях. Всъщност, това е приложимо само за лицата, които са били осигурени преди, но не и по време на събитието, което се е случило – в случая смъртта на тези, които изпълняват мисии в чужбина.
В тази връзка ние предлагаме размерът на пенсията да се определя по общото правило на ал. 1, тъй като ал. 2 е неприложима, и в чл. 83, ал. 4 също да остане начинът за определяне конкретно на размера на пенсията за военна инвалидност, който както за загиналите в казармата, така и за новата група лица, които ще бъдат включени в нея, предвижда права за всички наследници, не само за техните родители.
Това, което е най-съществено: считаме, че с оглед изложеното в мотивите към Законопроекта, че целта е постигане на изравняване на правата на родителите на лицата, които са загинали в казармата и родителите на лицата, които са загинали при изпълнение на мисии в чужбина, предлагаме в чл. 82, ал. 4 да се добави, че родителите на лицата, които са загинали на наборна военна и родителите на лицата, загинали по време на изпълнение на мисии в чужбина, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност. Изравняваме правата по отношение на пенсията за военна инвалидност, независимо от възрастта. Тъй като, както посочих в началото, тези лица, които са починали на операции в чужбина, имат право и на пенсия от осигурителния принос, която пенсия ще се преценява по общите условия за децата, за съпрузите, за родителите. Там се намира Приложение чл. 81, ал. 3, която казва, че по принцип родителите имат право на наследствена пенсия при навършване на възрастта по чл. 68, и ако нямат право на лична пенсия, това да бъде общият ред за прилагане на разпоредбите по отношение на пенсията от осигурителния принос. Но изравняване има по отношение на пенсията за военна инвалидност.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Малакова.
Откривам дискусията.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги!
Първо ще кажа, че приветствам вносителите с това, което правят да помогнат по някакъв начин на наследниците, на родителите на тези хора, които са били под български флаг извън България на военни мисии и така нататък.
Познавам трагедията много отблизо, защото имат съученик, който през 1992 г. загина в Камбоджа, на 31 г., и в последствие знам за трагедията, която преживяха следващите години родителите му. Те днес не са живи и не знам тези хора от как ще бъдат възмездени.
На няколко пъти чух, че има пропуск в законодателството. Няма да го коментирам това. Не мисля, че има пропуск в Законодателството и няма да го окачествявам как звучи това. Проблемът може да се решава по няколко различни начина: чрез социалната, осигурителната и застрахователната система. Мисля си, че тук избираме един не най-добрия начин за възмездяване на тези хора или за обезщетяване, но това няма значение. Доволен съм от факта, че въобще го правим това нещо и мислим за тези хора. Петдесет и пет хиляди лева годишно не са никак сериозна сума, дори бих казал, че е никаква сума за държавата.
Радвам се, че Министерството на отбраната и Министерството на труда и социалната политика приемат по принцип предложението и предлагат, разбира се, технически поправки, което е нормално – вносителите да речем, не са разполагали с този ресурс, който се очаква да има от тях, при формулиране на предложението, така че аз подкрепям предложението и мога от името на парламентарната група да кажа, че ще го подкрепим на първо гласуване – и в Комисията, и в залата на Народното събрание. Дано накрая излезе един текст, който е добър и основните мотиви и цели, които се поставят с тези промени в Кодекса за социално осигуряване, да бъдат постигнати в крайна сметка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Реплики към неговото изказване? Не виждам.
Други колеги?
Господин Поповски, заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри! Групата на „Обединени патриоти“ тук и в залата също ще подкрепи Законопроекта. Видяхме и становището от военния министър. Мисля, че нещата са ясни. Минали са години от този случай, който Гьоков коментира. Знаем и тежката трагедия в Кербала – загинаха пет човека при една страшна експлозия. Така че, както се казва, за нас е дълго това да го направим. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-министри! От името на парламентарната група на ГЕРБ ние ще подкрепим предложението, като считам, че това е тема, която много, много, освен експертно, да не дебатираме, защото няма нужда от политическа конфронтация, а има нужда от обединение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги?
Искам да кажа няколко думи, които за голямо съжаление са различни от това, което чухме дотук. Разбира се, че хората, които са загинали по повод на участие в мисии в чужбина, техните семейства заслужават подкрепа от държавата. Вън от съмнение е фактът, че тези хора трябва да бъдат подкрепени. Тук едва ли някой може да бъде против или да има различно мнение. Защото тези около 200 лв., за които става въпрос, на човек допълнително към пенсията – ако получават пенсия за старша възраст, са една минимална компенсация за ужаса и за трагедията, която са преживели тези семейства. Тук въобще, господин Панчев, не става въпрос за пари. Не става въпрос за финансиране, защото няма такава сума, която да изчисти трагедията, която са преживели и преживяват тези семейства. До тук сме наясно с нещата. Въпросът обаче е дали тази подкрепа трябва да бъде по този начин, по който се предлага. Като председател на тази комисия съм задължен да кажа, че в осигуряването има принципи. Това не е пропуск на законодателя. Това е нещо, което е направено, за да може да се диференцират двете групи.
Едната група е групата на тези, които са на задължителна наборна военна служба, защото там нямаш друг избор. Там отиваш задължително. Не случайно законодателят е направил тази разлика. Разбирам колко е драматично, което казвам, дори с много голямо притеснение го казвам това, защото в никакъв случай не може да промени акта, който следва с този законопроект, но в крайна сметка трябва да ги кажем тези неща в интерес на принципите на социалното осигуряване. Защото тези хора, които са на наборна служба освен, че задължително са там, те нямат осигуровки, те не са по трудов договор. Те са на задължителна наборна служба.
Докато другата група – става въпрос за тези, които изпълняват мисии в чужбина, са хора, които са подписали договори, както преди малко госпожа Малакова каза. Тяхното действие е осъзнато, те разбират, че отиват в региони, в които има война, в които се сражава, тоест има разлика между това дали отиваш доброволно или не. Законодателят е направил точно тази разлика и то не случайно. Въпросът е, че тези семейства трябва да бъдат подкрепени и аз поставям въпроса: дали няма други начини, както преди малко Гьоков се опита да го каже, по които тези семейства да бъдат подкрепени и не с тази сума от 200 лв., а с по голяма сума? Мисля, че могат да се намерят такива начини. Защото в момента какво казваме? В момента казваме, че извън общия ред на получаване на наследствените пенсии, вкарваме и друга група на тези, които са в мисии в чужбина. Какво казваме на тези, които са от ГДБОП и които са загинали, например на този, който загина в Лясковец? На техните близки какво казваме? Казваме, че има различни режими. Ето това е въпросът, който искам да поставя. Не го казвам, за да разваля тази дискусия, което е съвършено добронамерена, разбирате ли?
Искам да кажа и още един друг пример: в тази комисия сме отхвърляли законопроекти за осем човека, които са с огнестрелни наранявания и които цял живот носят раните за това, че са участвали в мирна демонстрация. Но тези хора нямат обезщетение! Не казвам, че обезщетението решава въпросът. Искам правилно да бъда разбран. Затова колеги, ние от нашата парламентарна група, след дълбоки размишления, решихме да се въздържим не да подкрепим тези хора, а да се въздържим от начина, по който се предлагат. Това са различни неща. Дано да съм разбран правилно.
Реплики?
Господин Запрянов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
В интерес на вземане на информирано решение от парламента, моля да имате предвид, че Вашите разсъждения са верни за мирно време, че сега военнослужещите са по договор.
Съгласно чл. 59, ал. 2 от Конституцията обаче, ако Вие обявите война или военно положение, ние ще мобилизираме задължително българските граждани и по силата на коалиционните ни задължения, те също трябва да воюват и на чужда територия, не само на наша. Така че горе-долу това дали е било задължително за наборните, а сега е доброволно, при една бъдеща ситуация и хипотеза може български граждани, които нямат договор, но сме във война или военно положение, да воюват на чужда територия по колективни задължения, изпратен от българската държава. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Не искам да влизам в режим на диалог с Вас. Искам да Ви кажа само, че хипотезите са съвършено различни. Няма нищо общо с това, което се предлага.
Госпожа Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Една реплика, господин Председател, за което благодаря.
Уважаеми колеги, във връзка с направеното предложение – засегнахте определена категория, съм длъжна да взема и аз отношение. По време на мои приемни съм сезирана от майки на починали по време на обучение във военни училища, които не са били застраховани през далечната 1990 г. до 1996 г. и не са били осигурявани. Те също попадат в подобни хипотези. Така че се надявам между първо и второ четене да обсъдим и други варианти за отваряне на възможности, защото засегнатите страни в това отношение не са само тези.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Други колеги? Не виждам.
Господин Запрянов, Вие нещо да кажете? Госпожо Малакова, вносителите, господин Панчев, преди да подложа на гласуване?
СПАС ПАНЧЕВ: Такива са условията в страната, че между първо и второ четене може да настъпят промени. Аз се надявам, че Вие ще приемете по принцип предложенията ни, а между първо и второ четене, ако имате по-добри идеи, и разширим кръга, обхвата и дадем възможност за закрила на други, нека да го постигнем. Това ще бъде само в полза на законодателството в страната ни и в интерес на хората, които изпълняват такъв тип ангажименти.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Панчев.
Ако няма други изказвания, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-12, внесен от Корнелия Нинова, Цветан Цветанов и група народни представители.
За – 15, против – няма, въздържали се – 2.
Проектът е приет. Благодаря Ви, колеги, за участието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Дулевски, заповядайте по втора точка от дневния ред.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика!
Позволете ми накратко да представя основните моменти от отчета на дейността на Икономическия и социален съвет, с който и Вие разполагате.
Като цяло дейността законово се регламентира в три посоки: първата е свързана с приемане на актове, становища, анализи и резолюции; втората е свързана с организиране на консултации и дискусии и третата е свързана с координацията, която ние имаме с европейските структури и главно с Европейския икономически и социален комитет.
Ние подробно сме представили основните моменти от нашите становища. От приетите становища миналата година, се оказа може би една от най-трудната за приемането им, тъй като знаете, че нашата институция е такава, че за да се приеме един документ, трябва да гласуват минимум три четвърти от присъстващите. Като имаме предвид, че една трета от тях са националните синдикати, наред с босовете си, другата са работодателите и третата са трети граждански сектор – пенсионери, хора с увреждания и така нататък, тия три четвърти мнозинство означават почти консенсус. Ако не се разберат – резултат няма.
Имахме доста проблеми докато стигнем до одобряване на становището за споразумението, нека да го нарека най-общо с Канада СЕТА, но това беше много голям обществено политически въпрос СЕТА – над една година. Много връщания от зала, в комисии, консултации и така нататък, най-накрая все пак на принципа на определени компромиси имаме становище по СЕТА, което сме изпратили.
Много сериозни дебати предизвика второ тип становище, което продължава да се работи, това е за сумарното изчисляване на работното време. Оказа се, че между синдикатите и работодателите и в момента има доста моменти, които трябва да бъдат преодолени. (Реплики.)
И третото становище, което слава Богу, го приехме края на декември, беше свързано с ускоряване на процеса за присъединяване на България към Еврозоната. Тук също най-накрая се стигна до консенсус.
Що се касае, до втората част – аз ще маркирам след това два три основни момента – консултации и дискусии, от няколко години визията на Съвета, лично мое виждане, е да не правим големи форуми, официални бих казал, на жълтите павета в София, защото достатъчно са направени представителни, а да слизаме на терен, и колкото се може по-надолу, в по-малки общини, по-малки областни центрове. В този случай Икономическият и социален съвет се опитва да играе ролята на един медиатор между основния ни фокус две-три години е завършващите средно образование в България, от другата страна е местната власт – кметът и представители на общината, и третата част от триъгълника на местно ниво са работодателите. Ние искаме да разберем и да помогнем на процеса, защо децата са с намерение да напускат териториите на България? Имаме поне две изследвания – те са качени на нашия сайт, 2400 деца са анкетирани и ние установяваме, че някъде една-две трети от децата, които завършват средно образование в България, са с потенциално намерение да напуснат мястото, където живеят, а за нас това е много страшен факт, защото оголването на териториите е най-голямото предизвикателство. Затова ние насочихме вниманието. Оказа се наистина, че има нужда от този контакт. Отначало правихме това няколко месеца преди да завършат децата, оказа се, че е по късно това. Сега започнахме в началото на годината. Изхождахме от следното, че докато местната власт, ресорни министерства разработват, прилагат програми, строят инфраструктури и така нататък, осигуряват инфраструктурно бъдеще, в същото време децата в последния клас си говорят кой как напуска и накъде заминава. И поради тази причина подходът, който ние използваме е следният: събираме заедно децата, те са големи, разбира се, заедно с местната власт и започваме да играем тази роля на медиатори – през фокус групи, в един откровен разговор те получават страшно много информация. Много силно съм впечатлен от отношението на кметовете и местната власт към този механизъм. Кметовете и местната власт са много откровени, те споделят, говорят, за първи път децата чуват визии, но и получават обратна информация. Децата започват да формират визии за териториите. И се оказа, че в този процес имаме регионални планове за развитие, местни планове за развитие, общински и така нататък, всички са включени, а не се включени само ония, към които са насочени мерките – младите. И това бяха нашите усилия. Спирам дотук и с най-голямо удоволствие бих поканил всеки желаещ на такъв форум. Той не е помпозен, не търси ефекти медийни или нещо друго. Ние търсим едно предразполагане на тези, които завършват и, които най хубавото нещо, което е, че в тях има желание, те обичат краят си, обичат мястото си, но има много фактори, поради които не могат да останат. Ще Ви кажа само един факт, който винаги съм го изтъквал. Националните ни проучвания показаха, че от гледна точка на желанието да се напуска страната от децата, че само 3% и малко, не повече, между 3 – 4%, децата обявиха като причина, че искат да напуснат България, че „не искам да живея в тази страна“. 97% от тях искат да живеят в тази страна. Това е нашият резултат над 2400 деца, което означава, че тези деца и българинът не е емигрант по душа, нещо друго се случва. Това е приоритет, който ние ще следваме и ще продължаваме да следваме, защото считаме, че така да се каже институционалната структура на гражданското общество, това е наша отговорност. Не че ще решим проблемите, но да дадем тласък на посоката на диалога, който е необходим на локално ниво.
Консултациите. Имаме няколко приоритета, по които сме приели становища и искам просто да Ви докладвам и да Ви информирам за резултатите от тях, защото виждаме влиянието на наши предложения през Европейския икономически и социален комитет на европейско ниво.
Също така използваме българското председателство през механизма на форматите на министрите и ще започна със следното: приехме много интересно становище и аз съм го изпратил, господин Председател, до Вас и до всички членове по Европейския стълб за социални права. Ние настояваме за планове за действие. Европейският стълб не може да остане само един принцип, едно пожелание. Сега е моментът да се натисне – Европа освен един крак да има два, защото целият европейски семестър, който ни се предлага от Брюксел, цялото наблюдение и годишният обзор на растежа, фокусират главно и фокусираха върху икономическите аспекти. Ние искахме да има и социални измерения. И лека-полека това се случва. След срещата в Гьотеборг вече има официални заявления и от тук нататък искаме наблюдението, което ще се извършва за страните членки, говорим на Европейския семестър, да бъде не само икономическо, но и социално, тоест да търсим и социалните измерения през определени индикатори, които има вече през Европейския социален стълб.
Също така, си спомням, че доктор Адемов беше тук, присъстваше на първия форум, който организирахме заедно с Европейския комитет по Европейския стълб за социални права – консултация. Ние се обявихме и твърдо заявихме, че не приемаме това разделение, което Европа се опитва да наложи и това ни притеснява, това е вторият факт, поне от две години. Вие знаете, че Европейският стълб за социални права беше лансиран и лекичко се прокарва само за страните-членки на Еврозоната. Категорично възразихме и тук трябва да Ви кажа, че изключително силни и достойни позиции имат националните синдикати и работодателските съюзи, защото освен през механизма на Европейския икономически и социален комитет, който е нашият партньор, те лобираха и натискат през техните европейски структури. Не може България, призовахме и правителството, не може България да остане извън механизма на Европейския социален стълб. Не може да се налагат едни принципи за Еврозоната и други принципи, като че ли за някаква периферия около Еврозоната. Мисля, че има вече много сериозни крачки за припознаването на Европейския стълб за социални права като цялостна система за всички страни членки.
И последно, успяхме да го приемем екстремно и го изпратихме до министъра на труда и социалната политика, господин Петков, и той замина с тази подкрепа на Икономическия и социален съвет на срещата преди една седмица в Брюксел на формата на министрите. Лансира няколко идеи, които ние също предложихме, но подкрепихме министъра, защото това беше визия и на правителството по отношение на Европейския социален стълб.
Вторият приоритет, който е свързан и с българското председателство, касае бъдещето на труда. (Реплики.) Ние изпратихме становището по бъдещето на труда до Вас. Вътре, това е дебат, който се води в Икономическия и социален съвет, особено от синдикатите, има, бих казал, един зов за много сериозни притеснения. Никой не знае в момента – това е нашата теза, никой не знае какво ще се случи след 10-ина години в резултат на тези промени, които ни сервира дигиталната ера – четвъртата индустриална революция. Изключително силни притеснения изразява Икономическият социален съвет за това, че се появиха страшно много форми – те дори не са на работа, а на дейности, при които няма регламентирани правоотношения, няма защити на хората, възникват въпроси за осигурителните системи, споделени икономики, онлайн платформи. Хората вече работят по различни краища на света по различни начини, няма контрол, няма работодател, няма и типичен възложител. Спирам дотук. Няма нищо, няма защита, всичко се променя. Само след 10-ина години сигурно 30% от работните места ще бъдат други и тук въпросът е дори и на законодателя. Ние поставихме въпроса, че вече трябва да започне да се мисли на европейско ниво и тази споделена икономика, която се развива страшно бързо в Европа, дали не трябва по някакъв начин да се регулира – не през трудовоправните отношения, по друг ред, но трябва да има регулация, защото няма никакви защити на никого в този случай. Това е, бих казал, вторият приоритет.
Третият приоритет, който винаги е стоял пред нас, е бил мястото на България в рамките на Европейския съюз. В този контекст, аз свързвам нашето становище за Бялата книга, петте сценария на Европа, която приехме. Бързам да кажа, че ние предложихме шести сценарий като комбинация от тия пет, но искам да кажа, че ние не приемаме сценарий на „Европа на скорости“. За съжаление, тези сценарии лекичко, като че ли започват да ни се предлагат. От началото бяха пет сценария, след това през съпътстващия документ за Социалните измерения на Европа, които предложи комисията, станаха три сценария, след това започнахме да слушаме и Юнкер и други еврокомисари, които започнаха да говорят, включая, това чухме и във Франция, и в Германия, все повече и повече се говори за финансов министър на Еврозоната, все повече и повече се говори за бюджети на Еврозоната. Чух, че започват да говорят и за своя собствена социална политика в рамките на Еврозоната, не толкова субсидиарна, колкото вече хоризонтална и постепенно, като че ли Еврозоната започва да се обособява като не само един клуб на еврото, но и като една група страни, които ще имат една относителна самостоятелност като политика. И тук ние поставихме въпроса, казахме го ясно и го заявихме, че вече е въпрос и за справедливостта, защото българското общество и бизнесът платиха цената на финансовата стабилност в България, защото Валутният съвет имаше цена, има цена и тази цена се плаща от хората, плаща се от бизнеса, той потиска в някаква степен икономиката, но ние поддържаме тази финансова стабилност и не сме натоварили досега Европа с един цент за разлика от други страни, които я натовариха с милиарди. И в нашето становище за Еврозоната ние настояваме следното: след като България изпълнява четирите критерия по Маастрихт – техническите критерии за дълга, бюджетен дефицит и така нататък, и ги изпълняваме стабилно, да ни приемат в ERM-2, така наречената „чакалня“, не в Еврозоната, в ERM-2. Ние трябва да бъдем в ERM-2 и сигналът затова трябва да е още по време на българското председателство, поне две години. Но ние трябва да влезем в ERM-2 и да използваме момента, в който България е в центъра на прожекторите – точно така сме го написали. Когато имаме възможност.
Защо ни е ERM-2? Защото ERM-2 ще ни даде стъпка и възможност да се включваме в по-широките инициативи към Еврозоната. Второ, ERM-2 ще ни дисциплинира. На нас ни го заявиха ясно: „Ще влезнете в Еврозоната, когато направите конвергенцията на доходите, когато намалите неравенствата в обществото, когато издигнете производителността на труда“, а това ще накара всички нас, разбира се, казвам всички нас – и синдикати и работодатели, и политици, и общество – да се обединим и да търсим по-висока производителност и общи национални цели, защото ясно ни го казаха: „нямате ли ниво на конвергенция, нямате ли съотношение на доходи по паритетно покупателна способност и такава производителност и така нататък, няма Еврозона за вас“. Ако ние искаме, значи трябва да тръгнем в друга посока. А това за нас, за Икономическия и социален съвет, означава реформи. И точно влизането ERM 2 ще ни натисне, за да се динаминизират всички реформи от здравна, образователна и така нататък, бизнес среда и всичко останало, с енергия в реформи. Това е нашата позиция. Затова ние настояваме за ERM-2 и считаме, че България е готова и трябва да влезе там.
Последният аспект е свързан с образованието, професионалното обучение и децата. Той винаги е бил в нашия фокус. Изпратихме Ви миналата година по професионалното обучение, по-ранното напускане на образователната система, какво предложихме и какво влезе на европейски дебат? Установяваме следното, което е огромният проблем на България: в момента по показателя преждевременно напускане на образователната система, – средно 100 младежи между 18 и 24 години – с основно и по-ниско образование, средно от тях колко са отпаднали от училище, като процент, колко са без образование. България в момента е някъде около 25% по-високо ниво от средноевропейското. Ние не вярваме, че това е реалното ниво, според нас е по-ниско нивото, защото установихме следния факт на терен: направиха комбинираните групи, които издирват децата, и изведнъж кметовете, особено в София, отиват на адрес, децата се водят ранно отпаднали, но ги няма. Децата са заминали с родителите си в чужбина на гурбет, примерно, да работят, а ние ги водим отпаднали и си дигаме националният показател. Затова предложихме, тъй като не знаем, когато се върнат, какво ниво на образование са придобили, учили ли са, да се търси изграждане на Единна европейска система, която да регистрира всички деца на родители, които извършват тази трудова миграция. Всяка една страна да знае децата излизащи от нейната страна, в образователна система ли са, обхванати ли са и в какъв вариант е всичко това.
Второ, изключително много ни притеснява характера на ранното отпадане в България. Защото България има около двадесет и няколко процента по-висок показател по-ранно отпадане, но равнището на заетост на същите тези младежи с основно и по-ниско образование, средно в Европейския съюз е над два пъти по-висок отколкото в България. В Испания има два пъти по-високо равнище на отпадане, а пък три пъти по-високо равнище на заетост на същите тези деца. Значи нещо се случва. И то се случва, защото нашите деца отпадат рано. Те нямат начална грамотност. Не са покрити от образование.
Последно, какво предложихме – това се прие като призив на годишната среща на всички президенти на национални съвети, и генералните секретари. До този момент ние имаме законодателна гаранция през Конституцията за правото на образование до 16 години, но само гаранция. Механизмите за изпълнение на тази гаранция липсват. Както имаме гаранция, така 13% от децата не ходят на училище – както Конституцията казва. Затова простичко сме заявили: предлагаме държавите членки, не само България, всички държави членки, ако трябва да обмислят един механизъм и законодателно да гарантират, при който ясно да се регламентират отговорностите и задълженията на всички заинтересовани страни, за да се гарантира, че децата ще бъдат в училище. Сега ние ги прехвърляме само на училището. Не могат да се справят учителите. След това казваме – семейството. Може семейството да има отношение, но как да го контролираш? Тук има много власти – и местна власт, и други институции. Трябва да има координация, но и задължения, отговорностите на тези страни, за да се върнат децата в училище, защото това е за нас най-големият проблем, който констатираме, и го констатираме на българския трудов пазар.
Ще завърша със следното: притесненията са не толкова и само за трудовия пазар, притесненията са, че това количество от деца – те вече пораснаха, стават големи, и от хора, се увеличават. Те увеличават и процента на избирателите и след 10 – 15 години избирателите от този характер ще бъдат все повече и повече. Тогава за каква Европа говорим? Европа 2020, дигитални революции? Въпросът не е ч само социален, демографски и икономически. За нас той е сериозен и политически въпрос, който ще предопредели и характера на политическата система в България след 15 години.
На разположение съм за въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В този формат на Комисията, за първи път имаме отчет на Икономически и социален съвет, искам да Ви кажа няколко думи какво е това Икономически и социален съвет. Това е структура към председателя на Народното събрание. През 2003 г. – преди 15 години, беше приет Закона за Икономическия и социален съвет, много години минаха вече. От тогава до сега са приети около 100 становища, резолюции и решения на Икономическия и социален съвет, които подпомагат отделните секторни политики. Икономическият и социален съвет на България предлага на Министерския съвет и Министерският съвет одобрява членовете на Европейския, икономически и социален комитет. Преди 15 – 20 дни в София заседава в рамките на председателство. В Бояна заседава една от групите на Европейския икономически социален комитет, групата на така наречените „други интереси“ – третият сектор. Утре цял ден в Бояна ще заседават работодателите. В рамките на Европейското председателство. Българският икономически социален съвет има важна роля, за да може да координира и общоевропейските политики. Понеже професор Дулевски каза няколко думи за Европейския социален стълб, искам да Ви кажа, че от 20-те принципа – индикатор на Европейския социален стълб, десет се отнасят за социално включване и борбата с бедността. Защо това е така? Защото 25% от 500-милионна Европа в момента са застрашени от бедност и социално отключване. Така че всички тези становища и резолюции, които веднага ги разпращаме по имейлите на членовете на Комисията, са изключително важни, за да подпомогнат дейността на отделните народни представители, на отделните секторни политики. Това е смисълът на съществуването. Аз обичам да го наричам „граждански парламент“. Ако си спомняте това го споделих и колегите се впечатлиха от Европа, защо го наричам граждански парламент, защото там са представени трите сектора – работодатели, синдикати и „други интереси“, където има пенсионерски организации. Колко бяха там организациите? (Реплики.) Дванадесет организации. На този фонд да приемеш решение с консенсус, никак не е лесно, тоест всеки трябва да направи своя компромис. Така че тези резолюции и решения, становища са изстрадани. Затова те имат своята стойност, имат своята устойчивост.
В общи линии исках да Ви кажа за какво става въпрос, а иначе конкретните неща, в материала, който ни беше изпратен, са упоменати. Вие сте ги разгледали.
Сега имате думата за въпроси, изказвания, мнения, съображения. Този отчет не влиза в Народното събрание, той е само за сведение. Всяка година, така както е записано в Закона, такъв отчет се представя в Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте, колеги, след тази уводна част – доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми професор Дулевски, ние чухме едни данни, някои от тях сравнително тревожни за България – демографската политика, миграцията на населението. Трябва да възприемем една нова инициатива, която се прави в Европейския съюз с някои от нашите евродепутати – доходен съюз. Когато разгърнем тази инициатива в България – да се опитаме да изравняваме доходите, където е възможно, е единственият начин да спрем миграцията в новото време. Много е тревожна тенденцията, която наблюдаваме, за миграция към София и към западните държави. По прогнозни данни около 2020 г., тоест само след 2 години, тук – в този град, ще живее една трета от населението на България, което не е добре. Става прекалено населен град, с инфраструктура, която не е предвидена да поеме два – два и половина милиона население, което най-вероятно ще се случи. Големият проблем при нас остава в малките населени места, в това, че нямаме императивно, интензивно земеделие, което задържа хората на място. Знаем как изглежда едно българско село и как изглежда едно словенско и австрийско.
Миналата година бях в Тирол на един лекарски семинар по моята специалност. Като видях там малките населени места, останах невероятно очарован. Те живеят по-добре отколкото в града, естествено – инверсии, които ние не можем да си ги представим в нашето съзнание в днешно време.
Големият проблем са доходите и ние, ако не разгърнем тази инициатива, тази тенденция няма как да я спрем, защото не можем да я спрем императивно, нито законодателно, нито с жителствата, както имаше преди години, и София не се беше пренаселила на края на социализма просто поради проблема „жителство“, което още първата демократична година решихме, че това е един от големите проблеми на страната – да махнем жителството. Махнахме го и какво стана – София от един милион стана два милиона и сутрин излизат един милион автомобила по улиците и едвам се разминаваме. Всички виждаме. Така не се живее и не са добре нещата.
Трябва да разгърнем законодателството в бизнеса и в българското село. Там проблемите са много сериозни, селата са ни много по-зле от времето на социализма, градовете са по-добре, особено по-големите градове. Европейските програми основно са насочени повече към реципиенти – общините, от всякакъв характер и общинските центрове, и водни цикли и какво ли не друго, но сме големи длъжници на българското село. Там не можахме да задържим населението. Не измислихме такъв бизнес модел, който да остави хората на село да работят, да живеят спокойно, да имат бизнес, да имат вяра в утрешния ден и тръгнаха към София, и към чужбина. Това е голям проблем, който ако не го помислим следващите 10 години, той ще стане мегапроблем – по селата няма да остане никой и София вече ще стане половината от населението на България. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, доктор Поповски.
Други колеги? Въпроси, мнения? Господин Недялков?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Дулевски! Аз се радвам, че един човек от нашия край води съвета.
Разбирам добре същността. Искам да кажа, че и отчетът е един що-годе наръчник на нещата, с които се занимава и Народното събрание за отчетния период и становищата, които Вие сте изразили, инициативите, които имаме. Иска ми се в бъдещата ни работа да бъдем повече просветени по няколко въпроса.
Първо, кохезията като затихваща функция на Европейския съюз. Усеща се това напрежение, то беше изразено на няколко пъти от нашия министър-председател.
Вторият ми въпрос е за вътрешната кохезия в България. Един голям въпрос, който господин Поповски се опита да го засегне по един друг начин, но преди всичко се нуждаем и от една голяма кохезия в България. Вече са толкова големи различията, че това, което господин Поповски каза, са само така да се каже външните измерения. Тук и тенденциите много се задълбочиха.
Третото, начинът на управление – от гледна точка на икономическата функция на държавата, и социалната, като начин на управление на паричния ресурс. Лично аз, като народен представител, съм възмутен от вторичното преразпределение на парите в България. Всяко едно заседание на Министерския съвет е илюстрация на това, което се случва. Как една държава прави общата си политика, когато средствата в нея не се изразходват от гледна точка на акцентите и на политиката, а на това кой в момента застрашава Европредседателството с протести, с искания и така нататък. Мисля, че ме разбрахте. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Госпожо Клисурска имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Коментарът ми е свързан с един документ, който излезе в средата на миналата година – документ за размисъл, свързан със социалното измерение на Европа. Изключително любопитен документ, който засягаше голямата диференциация между страните членки – това, което засегна колегата Поповски, и колегата Недялков, и аз ще го доразвия. Най съществените неща, които доколкото си спомням от този документ, бяха свързани с различните равнища на заетост и регулациите по тях, различните системи за социална закрила и една изключително застрашаваща тенденция по отношение застаряването на населението, която трябва да бъде отразена в рамките до 2025 г., защото документът проследяваше политиките до 2025 г.
Вместо да се сближават нещата виждаме, че след кризата нещата се задълбочават по отношение на различията и наистина много целенасочено трябва – може би и нашите политики, и нашето законодателство, да бъдат обърнати в тази посока, така че аз не виждам как ще сме догонващия растеж, но по някакъв начин да приближаваме растежа.
И един коментар по отношение на Вашето изказване за координационния механизъм. В началото на тази учебна година още през месец август имаше такава работна група, която доколкото знам тръгна в посока координационен механизъм за връщане и обхващане на учениците, които не са обхванати в системата на образованието. Доколкото разбирам вече има питания на колеги по време на парламентарен контрол доколко този координационен механизъм проработи в рамките на тази учебна година.
Аз тук виждам колега, който е в Комисията по образованието, той може би ще каже някои неща, но в тази посока доколкото знам се работи, но не дотолкова успешно от гледна точка на това, че много от учениците, които излизат, че са необхванати по-скоро са в чужбина. Това е коментарът ми.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други въпроси, мнения, изказвания?
Аз ще изпреваря господин Гьоков, понеже не го видях.
Мисля да го задам утре този въпрос на групата работодатели, но мисля, че е интересен и за Комисията. Когато говорим за минимална работна заплата, когато говорим изобщо за възнаграждения в България – политика по доходите, един от водещите аргументи на работодателските организации е, че българската икономика е неконкурентноспособна или е далеч от средноевропейските нива – 40%, 50% и така нататък.
Второто нещо, което излиза на преден план е, че нашата работна ръка няма уменията, няма квалификацията, която е необходима за изискванията на бизнеса и от тази гледна точка много интересен е въпросът, че от началото, дори и преди членството в Европейския съюз, в българския бизнес се изляха маса пари, да не използвам този израз, но много пари са използвани по линия на Оперативната програма „Конкурентоспособност“, по линия на Оперативната програма „Добро управление“, да не говорим за Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. И като резултат ние отново сме на нивата, в които стартирахме 2007 г.
Многократно сме изследвали ефекта от тези средства, от тези оперативни програми. Може ли да кажете няколко думи по този въпрос и какво е становището на Икономическия и социален съвет. Аз знам, че Вие сте разглеждали тези теми през годините. Това е накратко.
Преди господин Гьоков да каже тежката си дума.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин професор Дулевски!
Аз не се съмнявам, че Икономическият и социален съвет е действал в съответствие с регламентираните в Закона за икономическия и социален съвет, и плана си за дейността за 2017 г.. Прочетох доклада. Да, вършите си работата.
Моите въпроси са в тази посока. Изключително много ме вълнува въпросът за Европейския социален стълб и аз споделям с Вас, Вашите опасения по скоро, че в Европа и в България наблягат постоянно на икономическите аспекти, а социалните аспекти са някъде на заден план – социалното измерение на заден план, но опасенията ми са другаде.
Вие казахте „Европа на две скорости“ – това, което се промъква назад от няколко години, ще се опитат да го приложат и в Европейския социален стълб. Какви са нашите механизми за въздействие в тази посока? Какво можем да предотвратим? И като продължение на въпроса на доктор Адемов – докога ще бъде мантра това, че производителността на труда на българския работник е далеч от европейската, затова стоим далеч от европейското заплащане? И последно: Европа на две скорости е много опасна тенденция, но не забелязвате ли и това, за което говореха и колегата Клисурска, и колегата Поповски за България на две скорости, че даже в България са три скорости, ако позволите да си изразя така. Първа скорост – София, втора скорост – големите областни градове и трета скорост – например Северозапада. Това ние го прилагаме в нашата държава, пък искаме хората да ни уважават и да ни го прилагат спрямо нас. Някак си ми звучи странно това.
Това са ми въпросите. Аз не очаквам от Вас конкретен отговор по въпросите, но със сигурност тази дискусия е в Икономическия социален съвет. Там Вие сте изработили един страхотен механизъм с това изискване три четвърти за подкрепа на всяко становище, решение и резолюция и така нататък. Може би ще ни дадете малко повече вяра за това, което Ви питам: за решаването на тези проблеми, които се поставят. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз ще използвам процедурната възможност за реплика, за да мога да кажа нещо, което се сетих сега в момента, което според мен е важно от гледна точка на хода на дискусията.
Петте сценария за развитието в Бялата книга, които са тези скорости, за които говорим, са важни от гледна точка на това, че България е заинтересована, и не само България, а и страните, които последни влязоха от петото разширение в Европейския съюз, са заинтересовани от това да бъде съхранена кохезионната политика и не само кохезионната, а и селскостопанската политика. Светъл лъч в посока на това, че може да бъде съхранена, е Римската декларация от месец март, която свенливо насочва, че би могла да бъде запазена, съхранена, макар и не в същия вид кохезионната политика и общата селскостопанска политика. Защо казвам това? Защото при всички положения дори да бъдат съхранени, при ситуацията, в която сме в момента след Брекзит, около 70 – 80 милиарда общо за седемте години от следващата многогодишна финансова рамка ще бъде дефицита в приходната част на бюджета на Европа, което означава, че тези пари отнякъде трябва да бъдат възстановени. Обсъждат се различни начини и не искам да се спирам на тях. Но това дори и да се случи, съхраняването на кохезионната политика няма да бъде безусловна. В момента се дискутират няколко опасни, бих ги нарекъл, за България и за страните от бившия Източен блок сценарии, като един от тях е кохезионната политика – съхранението да бъде свързано с върховенството на закона. Което означава, че субективните елементи там ще бъдат драстични и се сещате кои ще бъдат пострадалите от орязването на кохезионните инструменти.
Вторият неблагоприятен сценарий, който се обсъжда, и Мариан Тисен – еврокомисаря по социална политика и по социално включване, го казва в прав текст, когато бяхме в Брюксел по време на Председателство в рамките на Европейския семестър. Тя заяви едно към едно, че 55% от препоръките в рамките на Европейския семестър към националните програми за реформи са неизпълнени. В петък беше докладвано в нашия Европейски център препоръките към Националната програма за реформи на Европейската комисия и там винаги има някакви препоръки, които или ги изпълняваме, или не ги изпълняваме, най-вече по-скоро не ги изпълняваме, или частично ги изпълняваме. Затова го казах това, тъй като, ако всичко това, което казвам дотук се приеме, дори и да бъде съхранена кохезионната политика, ще имаме изключително сериозни предизвикателства от тук нататък. А кохезионните инструменти са за регионални политики, за градовете, за селските региони. Така че все още нещата още не са ясни.
И последното, с което завършвам – май месец в Европейската комисия ще се обсъди многогодишна финансова рамка. Дали ще се приеме – по-скоро комисарят Йотингер е малко скептично настроен. Защо е скептично настроен? Защото прехвърля отговорността върху държавите членки и казва: „Вие ми напишете менюто, ние ще Ви дадем рецептата“. Как да напишат меню, като не са ясни политиките, не е ясно бъдещето на Европейския съюз – накъде ще върви след Брекзит и след другите политики, които сега трябва да бъдат нови, свързани със сигурност и така нататък. И затова Осмата многогодишна финансова рамка, която предстои да бъде приета от съществуването на Европейския съюз, за първи път се дискутира в рамките на предизборна ситуация. А в предизборна ситуация компромиси от страните членки се правят много трудно. Ето това е голямото предизвикателство и нашите евродепутати например са много скептично настроени, че изобщо такава рамка ще се приеме, по-скоро ще си остане. Което означава, че 2000 – 2001 – 2002 г. ще имаме изключително сериозни проблеми, тъй като докато се приеме бюджет, наредби, закони, правила, процедури ще мине известно време.
Съжалявам, че бях многословен, но мисля че това е в интерес на дискусията.
Господин Ерол Мехмед, предизвикан от госпожа Клисурска за темата „Образование“.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Малко неочаквано за мен, господин Председател, но точката изведнъж стана много интересна. Взимам думата не защото колежката беше подхвърлила топката, но в интерес на истината една сериозна част от Вашето изложение беше свързано с образованието. Записах си някои неща. Още повече, че заговорихте за Европейския регистър, но тук стана въпрос и за нашия изграден за първи път след години координационен механизъм за обхвата на учениците.
Ще кажа две цифри, разбира се, за обща информация на колегите. Цифрата и бройката, която беше обявена първоначално от нашето Министерство на образованието, беше 200 хиляди и това звучеше много бомбастично, много сериозно. Не взеха под внимание факта, че една сериозна част от тези деца в задължителна учебна възраст са в чужбина. А успехът, който отчетоха наскоро, беше 17 хиляди обхванати в училищата. Но това е във връзка с онова, което Вие казахте за общия регистър, който да обхване и мобилните лица и цялата мобилност въобще във всички страни, не само в рамките на Европейския съюз, защото една голяма част са извън държавите – членки на Европейския съюз.
Слушайки с интерес – разбира се, един анализ, за да е добър и хубав, трябва да се базира на достатъчно информация. Но доколкото разбирам Вие нямате проблем с кадрите, защото информацията, която ни казвате е достатъчно добра и аз мисля, че ако излезете с добри предложения, свързани с образованието, но не само констатираните абсурди, които така и не се решават в България, можем да ги разгледаме не само в тази Комисия, но и в Комисията по образование, включително да бъдат оформени добри предложения, които да се трансформират в законодателни инициативи.
Аз да кажа от свое име и от името на нашата парламентарна група, че сме достатъчно отговорни и открити по тази част, някои от абсурдите да бъдат ограничени във времето, някои от тях да бъдат изчистени и премахнати, а в същото време едно добро ниво на образование в България. Защото винаги, когато говорим за образование, смятаме, че то е първопричина и първооснова за бъдещ успех или неуспех за личността, но в случая е хубаво да говорим за развитие на държавата като цяло вследствие на доброто образование. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Мисля, че се оформи достатъчно сериозен материал за дискусия и ще се опитам да Ви помоля да направите един обзор на това, което чухте. Мисля, че се получава интересна дискусия, за която ще похвалите Социалната комисия в Икономическия и социален съвет.
Заповядайте, господин Дулевски.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря Ви. Ако кажа това, може би ще го изтълкувате, че в случая съм тук за отчета си и ще звучи неудобно. Социалната комисия е Комисията, с която Вие знаете, че ние работим най-тясно. За мен е винаги удоволствие. А днес дебатът стана много интересен и ако имам някакво желание, аз бих си пожелал да намерим и други форми – да Ви поканим и Вас в нашите дебати, защото това, което Ви казвам: „три четвърти мнозинство“, не считайте, че влизам вътре, удрям по масата и те гласуват три четвърти.
Каква е ситуацията вътре в кухнята, няма да Ви казвам. (Рплики.) Като започнете от Пламен Димитров, Димитър Манолов, отсреща Божидар Данев, Васил Велев и като започна да ги изреждам: пенсионерите, хората с увреждания и така нататък. Всичките като ги съберете заедно и се получава микса. Вярно, че се води протокол, но ще Ви кажа, имало е ситуации, в които след като излезем от ситуацията, казвам на колегите особено от синдикатите – лобирайте за мен, и те: „да ме вкараш в някоя категория за вреден труд. Ако тръгна да изреждам всичко, ще стане много сложно. След това ще има: защо?
Нека да се опитам накратко да отговоря. Благодаря Ви за предложението и мисля, че можем да го използваме първо, за Образователната комисия. Например, ние имаме едно предложение, веднага Ви казвам: още преди две, три години по този въпрос – предлагаме да започнем да мислим да създадем единен образователен номер на всяко дете, което от определена възраст започне да влиза в училище. Ние няма да го следим, да му търсим личните данни, но на всяко едно дете, ще направим един информационен електронен регистър, но зад този номер ще има – тази година къде е то, какво учи, докъде е стигнало, каква подготовка има?
Когато има групи от населението, които са странстващи, пътуващи, мобилни и когато тази част от населението се премести от тук и дойде тук, вместо да задължаваме кметовете да обикалят по махалите и да търсят деца, и да ги издирват, и да не знаят – той ще го открие, но той не знае това дете знае ли нещо, учило ли е нещо, къде е било, къде да го сложи, в кой клас? Когато той има този номер по някакъв начин да върви с информацията си. Тази информация ще бъде за кмета и за училището. Кметът ще знае, когато дойдат – той ще иска информацията, ще знае докъде и как? Защо казахме и за този външния регистър? Ние предложихме и слава Богу взе да се решава този въпрос.
Навсякъде, където и да отидем в провинцията, големият проблем, за който се оплакваха преди две години, беше следният: връща се семейство с детето си от училище, то е учило във Франция, примерно е завършило в Германия – идва тук, искат да го запишат в училище и изведнъж заради някакви документални формалности, не могат да го запишат и детето прескача този клас.
Ако ние имахме информацията и тя беше дошла по електронен път от Франция или от Германия, че това дете е учило еди-какво си, еди-какви си дисциплини, веднага го записваме в този клас и решаваме проблема. Сега има и такъв момент, че има деца, които повтарят класа, защото не могат да ги запишат, понеже нямат информация и не знаят в кой клас да ги запишат. Тоест този електронен регистър може да изпревари и електронното правителство, бих казал. Не е толкова сложно да се направи, а ще бъде много полезен за действия, особено на микрониво.
Доктор Адемов засегна Националната програма за реформи и каза: 55% не се изпълнява. Ние понеже няколко пъти разработвахме становища и позиции по Националната програма за реформи на България и за препоръките специално за страните членки. Второто нещо, което прави впечатление е, Комисията почти всяка година си повтаря 80% от препоръките – вижте за България – едно и също, това, това, това! Което означава, че или няма идеи в Брюксел и визия, или просто държавите членки не си изпълняват препоръките и те си ги повтарят. Едно от двете, или някаква комбинация.
По отношение на проблемите, които поставихте: селото, кохезията, разслоението и така нататък. Огромен проблем и огромна болка. Тази хубава територия на България без хора загива. Аз ще Ви кажа следното: ако трябва да съм откровен, основната причина за мен е, че ние нямаме регионална политика – откровен съм. Нямаме регионална политика.
Сега в момента се води един дебат на колко региона да разделим България. Това е статистически подход, защото Евростат налагал такъв подход и сега ще разделим България на база изискване на Евростат, но така ще направим територията, че не си задаваме въпроси, като е направен в рамките на този статистически район – може ли да извършваме тази координация, за която говорим? Ще ги направим ли пък още по-различни в развитието си и така нататък.
Вчера говорих с представители на Сдружението на общините и те казват: големи проблеми ще възникнат – дебатираме. Не знам – това задължителен механизъм ли е в момента в Евростат? Но знам, че в момента президентът на Евростат – новият президент на Евростат се казва Мариана Коцева. Тя е моя колежка и от УНСС. Мариана Коцева – ние имаме българка, която не е изпълняващ длъжността, а президент на Евростат. Какво пречи комуникацията с Мариана? Има ли възможности и вратички, при които това райониране да се търсят други варианти и така нататък?
Следващият въпрос е въпросът за производителността на труда и работната заплата. Ако ми позволите не бих взел отношение, защото каквото и да кажа ще бъда потърпевш – или от синдикатите, или от работодателите. Това е въпросът за яйцето и кокошката. Но аз мисля, че докато се води спорът – кое е първичното, кое е вторичното, кое расте по-бързо, самият пазар и самата ситуация наложиха вдигането на заплатите.
Високите заплати, които се получават – темповете на заплатите според мен в България – да, има значение минималната, тя подпира, но те са резултат преди всичко от ситуацията, която се случва. Напускат ни квалифицираните хора, става дефицита, пазара реагира. Трябва да го набереш този човек, няма го, започваш да вдигаш заплатите. Ето, какво се получава.
Сега, този процес няма да е безкраен, защото аз имам чувството, и наблюдавам процеса в Европа, но …. милиона емигранти, които влязоха, те не влязоха случайно. В Европа – в Германия и други страни, влязоха едни млади момчета, не семейства, млади момчета по на 18 – 20 години прави, здрави. Те започват лека-полека да изместват и нашите гастарбайтери – българите, които работят. Започват да правят дъмпинга в цените. Най-вероятно в тези професии, говоря в тази периферия на професии в един момент, както върви процесът в България на дефицити и щат-не щат вдигат заплати, лека-полека в резултат на този дъмпинг трябва да се наблюдава процесът – къде е мерата, до кой момент е възможно да се стигне в тези разминавания, за да се търси обратна тенденция, ако имаме нужда от работна сила, ако наистина имаме.
Второто нещо, ние сме предлагали да има и регистри по някакъв начин и на тези временно пребиваващи, като трудова миграция. Ние не знам колко хора са трудова миграция – не емигранти, излезли трудова миграция. С каква квалификация са? С каква специалност са? И след като на доктор Адемов бизнесът му казва: няма хора, дай да внасяме от еди-къде си. Ние имаме ли информация за българите, които работят в Германия, във Франция еди-къде си, и еди-къде си. Стигаме ли до тях и да им кажем, питаме ли ги – при колко лева или евро би започнал да работиш на строителния обект в Димитровград? (Реплики.) Имаме трудови борси, ама колко души ги посещават тези трудови борси, доктор Адемов? Говоря за информацията, информационната система, която трябва да дава този сигнал.
По отношение на това, което казахте за социалните измерения на Европа – документът за размисъл, наистина той е и доста притеснителен, ако се чете между редовете. Той е съпътстващ документ точно на Бялата книга на Юнкер, за петте сценария. След като Юнкер направи едни много…. Аз мога да кажа и го заявявам открито. След като направи едни много сериозни изявления, че влизаме в Шенген, в Еврозоната, еди-какво си, и изведнъж нещо не чуваме за тези неща в последните месеци, а ни се изкарва социалното измерение на Европа, в което точно там също пише и за Еврозоната, за кохезията. Направете кохезия, доходите, еди-кое си, намалете неравенствата и тогава елате в Еврозоната.
Няма секторна политика и дори регионална, която да реши проблемите, защото проблемите според мен са толкова дълбоки, че започва един страшен процес на разлагане. Единият проблем започва да води към другия. Вече системата започва да се разрушава.
Абсолютно подкрепям Вашата теза за селата, но мен ме плаши следното: вчера бях с кмета в малък град, който доста добре се развива в момента. И му казах следното: добре, в момента градчето се развива – балканско градче, хубаво градче, развива се, обаче я ми кажи от колко време не си назначавал лекар в болницата? От 28 години няма нов лекар. Ами след 10 години, какво правиш? Нямам да имам болница, ще правя спешен пункт. Е, да, ама аз, който, примерно, съм от този край, и искам да се върна някой ден там да карам старините си, ако махнеш тази болница, аз няма да дойда, защото това е част от сигурността, която искам. Защото англичанинът, който търси домове за стари хора поставя въпроса: искам да съм около голям град. Но, не защото иска голяма инфраструктура, а защото иска да има болници, обслужване, реакции. Той иска да се чувства сигурен. Ето един момент на това разпадане, което започва. Започнахме най-напред с училищата. Махаш училището, махаш децата.
Слава Богу, имахме едно предложение за защитените детски градини, защото се въведоха защитени училища, пропуснахме защитени детски градини. И изведнъж, защитаваме децата, ама мъничките, въведоха се и защитените детски градини. Обаче няма училище, няма деца. Сега, в здравеопазването следва.
И нещо друго, в момента като че ли започва един друг процес – хората напускат вече не само по икономически причини, не само заради заплата, не само даже и за здравеопазване. Средата – за която аз говорих, която се формира от хората без образование, не коментирам, разбирате ме за какво говоря. Тя създава нов вид миграция, която някой наричат социална миграция. Хората напускат, защото нямат социалната среда и това нещо също трябва да го наблюдаваме. Защото там ще станат пък другите разслоения, компактните разслоения. И там каква политика по принцип ще се води?
В това отношение искам да Ви кажа, че ние започнахме да работим съвместно и със Сдружението на общините по едно становище за планинските полупланинските райони – проблемите и възможните решения. Искаме да изкараме точно това, за което говорите, съвсем конкретно – кои са предизвикателствата и основните проблеми и какво се предлага за решения, като решения. И от там нататък да мислим възможни ли са тези решения, към кого да ги адресираме и така нататък. Ще бъдем и на терени. Ще организираме и местни консултации, и така нататък, но, пак казвам, онова, което липсва, което нямаме, това е регионалната, местната политика.
И другото, понеже говоря планински и полупланински райони, тъй като моят род и моята фамилия е от планински район – от Стара планина, това, което мен най-страшно ме боли е за Добруджа и земята. Аз съм наследник, примерно – никога няма да го търся от дядо ми, лека му пръст, не може аз да съм наследник на 120 парчета в планината, които вече са обрасли и не мога да стигна до тях и те започват от два ара до пет декара примерно и това сме хиляди такива наследници, а в същото време пристигат германци инвеститори, които искат да правят ловно стопанство, но, за да го направят искат да изкупят земята и само като разберат, че трябва да се занимават с осем хиляди души като мен по 120 парчета, и само като си направят сметката, че само, за да уточнят регулационните точки на земята, на тези парчета, колко пари трябва да платя… изведнъж тази земя просто не ме интересува, не интересува десетки хиляди хора. Планината замина, а тя хранеше. Въпросът е какво ще се прави там.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Колеги, моля Ви да чуем господин Дулевски.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Хайде, полето се обедини, но какво става с планината – голям въпрос, който няма решение.
И може би тук имаше някакъв въпрос по отношение на това за разслоенията в България, имаме ли шансове и какво да правим в тази ситуация. Аз съм член на Европейския икономически и социален комитет и това, което ми прави впечатление е как държавите членки, особено големите, така елегантно си лобират за интересите, че просто ние докато си говорим, хвърлят ни някак си така, да гледаме нагоре в дървото, а те преминават през магистралата.
Например: колко души в България знаят, че вече се прокара идеята за единната данъчна основа? Единна данъчна основа. Сега, голямото предимство на България за инвеститори, са ниските данъци. От началото се опитаха да тръгнат с изравняване на данъците и това ще го направят в един момент. Ще имаме коридор, ако си в еврозона или еди къде си и еди къде си – коридор. Данъците от тук до тук, толкова. Нямаш самостоятелна субсидиарност в данъчната си политика.
Видяха реакциите и казаха обратното: хайде да направим единна данъчна основа, основата, на която се изчисляват данъците. Нали разбирате, че когато Вашата данъчна основа е по-широка, каквато е нашата, нашите данъци са по-ниски. Но, ако някой ни свие данъчната основа, нашите данъци стават по-високи.
Мога да дам редица такива примери. Въпросът е, че Брюксел, големите страни членки си налагат леко фино това, постепенно го прокарват и така нататък.
Какво е решението – две неща според мен. Ние трябва да имаме обща национална цел. До 2007 г. имахме цел да влезем в Европейския съюз и България вървеше, икономиката вървеше – 2005, 2006, 2007 г. вървеше добре. От там нататък няма цел. Ние сме в Европейския съюз, той е средство и чакаме всичко да се случи. Както казва доктор Адемов: много пари, човешки ресурси, програми и няма нищо.
Значи, трябва да имаме и друга цел. Защо казах Еврозоната. Да, непознато ни е какво ще се случи, но аз съм убеден, че влизането в ERM-2 и поставяйки Еврозоната, тя може да стане и след 10 години, Балтийските републики чакаха по 10 – 12 години, влизайки там и вървейки към Еврозоната, щем не щем, ние ще се обединим и ще имаме тези цели, и те ще ни интегрират. Иначе друг начин няма, ако няма една интегрална цел.
И второто нещо, и завършвам, господин Председател, аз Ви казвам като българин, като патриот така да се каже, много ме боли, че ние нямаме, бих казал националното единство и достойнство, когато трябва да защитаваме своите национални интереси.
Аз наблюдавам гърците, наблюдавам ги другите, те са от различни политически разбирания в Европейския комитет и така нататък. Само да се засегне интереса на Гърция или на някоя друга държава, всичките се обединяват. Тоест, необходимо ни е да сме наясно къде са ни интересите и когато става въпрос за големите политики в Брюксел – отборът е един. Нямаме друг начин.
Тук можем всичко да правим – и синдикати, работодатели и така нататък, на ниво Европейски съюз – националният отбор. В клубовете си можем да си играем – синдикати, работодатели по различни начини. Но в националния отбор – той е един на България, трябва да се играе по този начин.
Съжалявам и се извинявам, ако малко повече говорих, но наистина ми е изключително приятно и, доктор Адемов, ако Вие нямате нищо против, аз съм готов, разбира се, може да не е и с целия Икономически и социален съвет, защото много теми разгледахме, ако намерим някоя интересна, важна, ключова тема, която можем да дискутираме и да разискваме, ако не възразявате можем да направим, бих казал и неформален формат, открито и ясно да поговорим, да чуете и Вие без ангажименти, че приемате или ние гласуваме директно мненията, интересите и позициите на членове на Съвета и така нататък. Това се случи например сега. Съжалявам, че доктор Адемов не присъства – бяхте в Брюксел, аз Ви поканих. Министърът на образованието и науката поиска консултация от Икономическия и социален съвет, официално изпрати писмо и поиска консултация по договорите – договорът за дуалното обучение – дали да бъде през трудов договор или да се решава през Специалния закон. (Реплики.)
Дойдоха заместник-министър на образованието, заместник министър на икономиката, заместник-министър на труда. Бяха впечатлени. Такава дискусия се разви с идеи от различни страни - хипотези, възможности и така нататък, останаха изключително доволни, но понеже ние не гласуваме в случая, не приемаме становище, не изразяваме единна позиция, всеки спокойно, ясно си заяви позицията, стига само те да искат да слушат, да го оценят и да намерят правилното решение. То е завършило. Освен граждански парламент, както каза доктор Адемов, аз с моя опит като председател на тази институция считам, че това е институция. Някой път някой каже „А бе тя е непозната много“. Да, това е била моята визия.
Ако искам мога да говоря много по телевизия и радиа, но не искам. Има достатъчно хора, които могат да правят шоу буквално в медиите. Идеята е да се търсят рационални решения, да се дават рационални предложения. Най-важното, Икономическият и социален съвет е лакмус към отношението на синдикатите, и работодателите, и третият сектор към определени проблеми.
Готов съм винаги, когато имате желание, да продължим този разговор и много Ви благодаря за интереса, който проявихте към проблема.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, професор Дулевски.
Колеги, понеже тази тема, този Отчет на Икономическия и социален съвет е само за сведение, той не влиза в пленарна зала, няма и гласуване, затова нека да благодарим на господин Дулевски.
Пенсионерските дружества имат въпрос.
КОСТАДИН НЕДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз мисля, че и професор Дулевски тази година е набарал, така да се каже, „златната жила“ и трябва да се гони целта – доходите, но от доходите не трябва да изпускаме пенсиите. Защото минималната пенсия сега е 200 лв. Хубаво е да влезем в Шенген, ама имам един приятел – малко пада поет – и пита: „Какво ще правим в Шенген с три, две, три евро на ден?“. Парите са малко, но Ви поздравявам, че сте намерили „златната жила“ и работите добре. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, да благодарим на професор Дулевски за изнесената информация.
Закривам заседанието и Ви пожелавам лека вечер.
Трябваше по-рано – заповядайте.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Доволна съм от това, че успях да чуя доклада на професор Дулевски, защото той повдигна изключително много въпроси. Най-големият проблем на българската нация е наложеният силом и от вън – не ми се сърдете – ниски доходи и унищожаване на поминъка на българския народ. Това нещо вървеше 90-те години, продължи и в началото на третото хилядолетие. През 1997 г. съм разговаряла със служебния, после и редовен министър на труда и социалната политика – бившият председател на КНСБ господин Иван Нейков, след като в медийното пространство вървеше, че всяка една стока и услуга в България трябва да достигне нивата на международните цени, аз му зададох въпроса: защо цената на стоката „работна сила“ стои долу ниско?
Икономическата принуда прогони много българи, а вече по късно всичките тези раздути до неимоверност, присъщи на комунизма обществени отношения, в посткомунистическия период на шуробаджанащина и отрицателен подбор в тези държавни фирми, пък и частните фирми, които наемаха и търсеха свои служители, доведе до голям социален срив. Република България е ратифицирала Хартата за правата на човека, която има три съставни части. Едната е Всеобщата декларация за правата на човека - правото му на живот чл. 1. Другата съставна част е пак за граждански и политически права – е, получихме ги. Но третата съставна част е пак за социални, икономически и културни права.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има Европейска и Социална харта.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Това е на ООН – Хартата за правата на човека.
И там именно бяха погазени правото на труд и правото на достойно възнаграждение за труда, и това породи жестокия миграционен…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, нещо към доклада кажете, все пак.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: По доклада тук бяха повдигнати въпросите – и за образованието, и за доходите, и за средата. Много младежи напускат страната дори и тук да имат добри и високи заплащания, защото средата е отровна – като отношения. Аз с това започнах. При социализма шуробаджанащината, послушанието на партийния секретар…. в тази посока трябва да се работи и да се мисли. Но докато не се вдигнат доходите – и като икономист Ви го казвам във връзка със сега течащите събития, искам да Ви кажа, гледайки ретроспективно в историята, всяка една общност – било на село – има обществена собственост. Това са общите ливади, в които се пасе добитъкът на отделните домакинства, това са общите гори като обществена собственост, в които ходят за билки, за гъби, за дърва - и най-важното - това са общите водоизточници. Никой не си е позволявал да каже „Ето Ви грошове на Вас селяните и аз от тук нататък ще държа вашия водоизточник, вашата гора, вашите ливади и Вие на мен ще ми заплащате затова, че ги ползвате“. Най-важният въпрос е за обществената собственост.
И понеже вървят дискусии по отношение на сделката ЧЕЗ, искам да Ви предупредя – Светлана Дянкова ме знае, аз бях в СДС…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По времето на СДС. И аз Ви познавам.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: … Не съм от БСП. Трябва на всяка цена България да хване енергетиката в собствените си ръце, тоест да се върне собствеността и електроразпределението в патримониума на държавата. Има сектори, които са обществени и са от значение за населението. Няма ли население, Вас няма да Ви има като управляващи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви много.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: И аз благодаря.

(Закрито в 16,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хасан Адемов


Стенограф:
Теодора Енчева