П Р О Т О К О Л

№ 10

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика, съвместно с Комисията по здравеопазването, на 28 март 2018 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Дискусия на тема „Моделът „домашни грижи“ – съвременен подход за предоставяне на интегрирани здравно-социални услуги на възрастни хора с хронични заболявания, трайни увреждания и след активно лечение в болница“, с участието на доктор Надежда Тодоровска – заместник генерален директор на Българския червен кръст.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика и на Комисията по здравеопазване, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда, социалната и демографска политика – Хасан Адемов, и доктор Даниела Дариткова председател на Комисията по здравеопазване.


* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, откривам днешното заседанието на Комисията по труда, социалната и демографска политика съвместно с Комисията по здравеопазване.
Дневният ред за днешното заседание е:
ДИСКУСИЯ НА ТЕМА „МОДЕЛЪТ „ДОМАШНИ ГРИЖИ“ – СЪВРЕМЕНЕН ПОДХОД ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНТЕГРИРАНИ ЗДРАВНО-СОЦИАЛНИ УСЛУГИ НА ВЪЗРАСТНИ ХОРА С ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ТРАЙНИ УВРЕЖДАНИЯ И СЛЕД АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ В БОЛНИЦА“, С УЧАСТИЕТО НА ДОКТОР НАДЕЖДА ТОДОРОВСКА – ЗАМЕСТНИК ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ.
Членовете на Комисията по труда, социалната и демографска политика, които са съгласни с предложения дневен ред, моля да гласува.
Единодушно всички за.
Приема се.
Доктор Дариткова, ще помоля и Здравната комисия да гласуват.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги от Здравната комисия, който е съгласен с предложен дневен ред на днешното заседание, моля да гласува.
Гласували 17 ¬ за, против и въздържали се няма.
Приема се.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Гостите ще представим по време на дискусията. Сега ми позволете да представя заместник-министъра на труда и социалната политика госпожа Росица Димитрова и госпожа Женя Начева – заместник-министър на здравеопазването, господин Петър Паунов, няма да ги изреждам всички, защото списъкът е дълъг, който взема участие в дискусията ще се представи.
Позволете ми да дам думата на госпожа Тодоровска да представи модела за „домашни грижи“.
ДОКТОР НАДЕЖДА ТОДОРОВСКА: Благодаря доктор Адемов, благодаря доктор Дариткова за възможността да представя днес на това съвместно заседание на Здравната и Социалната парламентарни комисии, моделът „домашни грижи“, който Българския червен кръст разработи съвместно с Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика в област Враца. Място което знаете, че се характеризира с доста предизвикателства най-вече от социално-икономически характер, където ние направихме възможното да се създаде този модел по програма финансирана от швейцарското правителство, от Агенция „Развитие и сътрудничество“ на Швейцария, за да може да използваме практиката и опита, който повече от 40 години е в Швейцария – как се обгрижват пациенти по домовете, съгласно тяхната система. Ние взехме модел, който асоциация Шпитекс е разработил в Швейцария, като не го взехме копи пейст в България, а на базата на нашата народопсихология, на законодателната база, на най-общите макроикономически характеристики, да направим нещо, което да работи в България и то пак казвам, в една област, която никак не е лесна от гледна точка на безработица, на концентрация на много възрастни хора, особено в малките населени места и така нататък.
Доктор Тодоровска направи презентация, която се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Тодоровска за представения модел „домашни грижи“.
Искам да кажа няколко думи преди да открия дискусията. Този модел на интегрирани здравно-социални грижи, неслучайно го поставям пред двете комисии, защото предизвикателствата, пред които е изправена не само България, но и цяла Европа, във връзка със застаряването на населението. В България има едно друго предизвикателство, освен че застарява и намалява, но това е отделна тема.
Идеята на тази дискусия е да се опитаме да дефинираме проблемите, както на бенефициентите на интегрирани здравно-социални грижа, така и на доставчиците на услуги, начинът по който най-добре могат да бъдат обгрижени хората, които имат нужда от такава подкрепа, защото Вие знаете, колко пари отделя бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, заедно с бюджета на Министерството на здравеопазването за медицински, здравни грижи. От друга страна Министерството на труда и социалната политика, ако не се лъжа и бъркам числото, тази година за социални услуги е близо 230 млн., което означава, че финансов ресурс за такъв тип услуги има. Въпросът е как и по какъв начин може да бъде използван рационално и ефективно за да може потребностите на отделните бенефициенти да бъдат по най-добрия начин задоволени. Сегашната ситуацията, всъщност 2015 г., беше приет един раздел „Интегрирани здравно-социални услуги“ в Закона за здравето, където са регламентирани в законодателни текстовете, възможностите за доставяне на медико-социални интегрирани услуги, в Закона за социалното подпомагане има цял раздел, който дава законодателна уредба на възможностите за предоставяне на социални услуги, но като че ли двете системи по-скоро действат паралелно, отколкото взаимнодопълващи се.
Идеята е да бъде предоставена да бъде предоставена интегрирана услуга и то в домашна среда за да може натискът върху публичните финанси от една страна, и от друга страна потребностите на бенефициентите да бъдат балансирани по коректен начин. В хода на дискусията представителите на институциите ще имат възможност да изразят своето отношение към предложения модел, към проблемите, които съществуват към днешна дата, за да можем в следващите периоди да вървим къч по добри решения. Знаете, че доста време в Министерството на труда и социалната политика се подготвя нов закон за социалните услуги. Дано, някога се случи този закон, защото знам какви са проблемите пред изготвянето на един цялостен такъв проект. Идеята е Министерството на здравеопазването да не каже „ние сме дотук, лечебните заведения са свършили медицинската част, от там нататък сте Вие“. И в частта социални грижи има нужда от медицинска грижа, и в частта медицински грижи има нужда от социално обгрижване. Затова колеги, целта на днешната дискусия е, пак повтарям, да дефинираме проблемите и да търсим най-добрите решения.
Имате думата. Ще се наложи да приемем регламент, доктор Дариткова, ми подсказва, че става въпрос за три минути изказване, за да имат възможност повече колеги да участват в дискусията.
Заповядайте, колеги.
Професор Михайлов, пръв пожела думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Аз много внимателно изслушах презентацията на колежката във всичките й аспекти. Разбрах от колегата Тимчев, че подобна презентация е изнасяна преди три години и няма някаква съществена промяна. Действително промените, които се поставят тук, както казахте господин Председател, представляват една смесица между социалния и здравния модел. Това отново изкарва на дневен ред необходимостта, надявам се трите минути да не бъдат така отрязани с нож, както обича доктор Дариткова обикновено да прави. Нещо което налага отново да поговорим сериозно затова, че ние се нуждаем действително от един нов социално-здравен модел в България и цялото ни законодателство, което за момента не е тръгнало в тази посока, въпреки вашите добри пожелания, би трябвало да тръгне.
Правят впечатление няколко неща като въпроси в тази добре структурирана презентация и ще си позволя като професионалист да ги споделя с Вас.
На първо място, според мен е сериозно неуместно да бъдат сравнявани социално-здравните системи на България, Швейцария и Австрия, тъй като това са държави с катастрофално различни брутни вътрешни продукти на глава от населението и подобно сравнение независимо, че беше казано от говорящия, че са адаптирани към българския морал – не е уместно. Трябва да се потърсят модели за сравнение, които са със сходни за България не само демографски характеристики, но и икономически такива.
На второ място, тази презентация, представя най-сериозния проблем, който Вие частично маркирахте във въвеждащите си думи – кой ще плаща този модел? Тъй като цената, която заяви презентаторът 1 620 лв. на година сравнено с болничния леглоден звучи много окуражаващо, но ние много добре знаем колко се отделя на глава от населението за здравеопазване в България. Сумата е един път и половина по-малка и ако се натрупат и социалните тези 200 млн., за които Вие така любезно споделихте върху няколкото милиона пенсионери, нещата стават на практика неприложими, тоест ние за пореден път ставаме свидетели на един модел Икебана, който се представя върху 400 души. Той не е репрезентативен за страната и не би могъл по никакъв начин при това законодателство, при тези средства в бюджета, които се заделят да може да отговори в близките години. От тази Национална стратегия за дългосрочна грижа, за която тя ни сподели, аз Бога ми не съм видял досега нещо в нея да бъде реализирано през тези три години освен Програмата, която беше презентирана и тя е с чужда финансова помощ. Известно е, че проблемът за грижата на възрастни хора в България и в катастрофално състояние. Това го знаят и лекарите, които се занимават с проблемите на активно лечение на заболяванията. Малко останах учуден, че в тази хубава книга, която е оформена и в разпределението на болестите, които са обгрижвани от тези медицински сестри и болногледачи не фигурират онкологичните заболявания, тъй като има огромен контингент от пациенти, които са в ремисия, които представляват обект на грижи, но те са излезли извън този модел. Всичко това поставя един голям въпрос – как ние като две комисии, които са ангажирани с проблемите и на социалното отношение към възрастните хора, и както сполучливо каза презентаторът, не само към възрастните хора, и като отношение към грижите за здравето ще намерим непаралелното действие. В този смисъл бих искал да чуя в края на моето изказване и да се обърна към заместник-министър Начева, според мен има възможност точно доболничната помощ чрез финансово стимулиране да отговори по някакъв начин на изискванията към грижите за този стремително увеличаващ се контингент в нашата страна. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин професор Михайлов.
Господин Петър Паунов пожела думата, като представител на националното сдружение на общините, заповядайте.
ПЕТЪР ПАУНОВ: Благодаря Ви.
Добър ден и от мен! Струва ми се, че дискусията ще бъде пълноценна ако чуете още една гледна точка. Със сигурност не като противовес на това което чухме до момента, а като една информация, която може да бъде събрана на терен.
Община Кюстендил е от 1000 кв. км, надморска височина между 500 и 2 200 метра, а 72 са населените места, и също работим по социален модел, който е под шапката на социален комплекс, който обединява социални услуги и социален патронаж. Услугата обхваща 37 населени места като тези жалки картинки, които ги гледат напоследък с едни безстопанствени коне, на стотина метра по ниска надморска височина има хора, които ползват нашите услуги. Идентично мога да кажа, че отношението ни трябва да бъде във всеки един момент към всеки един от тези потребители – 1246 човека обхваща услугата ни и годишно харчим 2 млн. и 100 хил. лв, от които едва 830 хил. са от държавата, близо 1 млн. и 300 хил. са от общината. И рационално, и егоистично всеки път бих бил безкрайно щастлив ако има такива проекти, които биха казали на кметовете, че всички хора ще бъдат включени в тях, и ще заработят, и ние няма да носим отговорност. Само че ми се струва, че тази статистика би била непълна и непълноценна.
Всеки в България или в своята община иска да има само трудоспособни и здрави хора. Картинката обаче показва, че над 26% от населението ни е над 65 годишна възраст със солидни здравословни проблеми и те изискват много комплексна грижа. За да достигнем до тях, не само с медицински специалист, а със социалния терапевт, хората с по тежки случаи с психиатрични отклонения и с много тежки увреждания, ще ми се това да бъде обхванато. И ние работим по това. Комплексът ни разполага с 81 човека,за икономисаме средства обединихме, от които само девет души са ръководното обединихме услугите, което работи координационно с държавните структури на място, останалите всички работят на терен. Тук обслужваме, готвим храна за 800 човека, от тях 367 са потребители под социалния патронаж и близо 300 човека са потребители на услугата „топъл обяд“. Ако за тези хора не пристигне до нас шофьорът дали ще е социалният работник, или този който разнася храната, голяма част от тях могат да бъдат нагледани само от тези хора. Самите те дори често не знаят коя дата е. Има много грижа и много внимателни анализи. Имаме и дори работник, които сменят крушките по къщите на хората и когато е необходимо да изкъпеш човек, елементарните потребности всичко това предизвиква солидна и комплексна грижа. Радвам се, че съм на заседанието на двете комисии. При безспорния професионализъм, тук не мога да бъда страна. Отново Ви уверявам, че кръвоносната система на тези проблеми са общините. Няма колега, който да не се занимава постоянно с такива случаи. Имали сме случаи при снежни условия с шейна трябва да се закара човек на лекар или недай Бог до свещеник за последния му път. Много работа, много солидна координация и тази грижа трябва да бъде съвместена. Според нас, не трябва да бъде на областно ниво, а да бъде запазена на общинско ниво. Много трудно е да наемете социални работници и специалисти. В момента ние проблемът с приемната грижа, която е на областно ниво. Когато ние отговаряме за комплекс от грижи за семейство което е в Дупница, много трудно работи централизирано тази услуга. Всяка една от общините има система, освен това носи огромна отговорност. Всеки един от кметовете и от общинските съветници, носи лична отговорност, както пред всеки един от съгражданите си, така както напоследък сте се убедили и пред наказателното законодателство. Затова ми се иска трезв анализ, системите са недофинансирани и ние имаме изгода да се разделим с тази услуга, но ангажиментът към хората категорично трябва да бъде комплексен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Паунов.
Доктор Поповски заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми Председатели, уважаеми колеги, уважаеми господин Паунов, заместник-министри! Виждам една малка неточност – 60% от здравната система за болнични грижи. Искаме да бъдат 60%, да си обещаем с доктор Дариткова, че в новия бюджет ще направим болничното здравеопазване 60% от общия бюджет на Касата, но засега е малко под 50% – 40 и няколко процента – 1 млрд. и 800 млн. при 3 млрд. и 800 млн. бюджет на НЗОК за 2018 г. Мисля, че след като тази програма, първо колкото можем да я разработим, надявам се, че ще се получи. Първо, защото възрастните хора в България го заслужават. Второ, наистина виждаме едни цифри на по задните страници, където са дадени разлики от 1 200 лв за обгрижване на едно лице към 6 300 лв ако лицето е в старчески дом. Тук вероятно се има предвид цената на вноската в частните старчески домове, които се движат от 600, 700 лв на месец. Това се има предвид. (Реплики.)
Държавните са по-малко, така че тази цифра не знам как е сформирана, държавните са по-малко, частните са повече. Идеята е като свърши програмата как да се финансира от тук нататък. Пари от бюджета на Касата не могат да се вземат, това е ясно, трябва да се търсят пари от социалните фондове, за да продължи програмата, защото тази програма е нещо много хубаво, и пак казвам, населението го заслужава. С този бюджет на Касата, с 8% здравна вноска, с 4% държавата към двете категории, просто няма да е възможно да го финансира здравеопазването след приключването на програмата. Идеята ми е да се търсят резерви в социалните фондове. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, нека нашето внимание да не бъде обърнато единствено и само към представения проект, защото това е един проект на базата, на който ние всъщност дискутираме и разсъждаваме. Това бих го нарекъл пилотен проект, защото засяга определени региони. От там нататък въпросът е дали в следващите ни действия, законодателни инициативи и управленски решения, можем да направим по-добър модел от този, който е представен. Затова става въпрос, а не този модел да бъде мултиплициран навсякъде във всички райони.
Заповядайте, госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Димитрова – заместник-министър, уважаеми колеги и гости! Запозната съм с този проект на БЧК. През 2014 г. беше представен в Смолян пред Комисията по труда, социалната и демографска политика от доктор Тодоровска.
Приветствам усилията, които е положило БЧК за неговата добра реализация, тъй както беше казано и от Вас доктор Тодоровска, предвид трайните тенденции от застаряване на населението и нарастващата нужда от качествени дълготрайни грижи за възрастните хора изискват нов подход и нови социални услуги, ориентирани към самотно живеещите възрастни хора, защото сегашният модел на предоставяне на социални услуги в специализираните институции, визирам домовете за възрастни хора, домовете за деменция, за възрастните с увреждания не е най подходящата форма за грижа спрямо възрастните хора. Тези услуги трябва да бъдат близки до семейната среда. Ние се нуждаем от качествени, достъпни и дълготрайни грижи за възрастните хора за да можем да отговорим на техните нужди и потребности в най-пълен аспект. Такива качествени услуги за възрастните хора са един от ефективните инструменти за подобряване качеството на живот на възрастните хора. Запозната съм, че ние имаме Национална стратегия за дългосрочни грижи, също така има и план за дългосрочна грижа на самото правителство.
Искам тук да чуя повече от заместник-министър Росица Димитрова, какви други социални услуги се предвиждат в плана за дългосрочна грижа, и искам пак да се върна на този модел, който беше представен. Аз приветствам такива интегрирани социални и здравни грижи, насочени към възрастните хора, но мен ме притеснява, че те изискват един специализиран ресурс, по специално по отношение на предоставянето на здравната грижа. Аз съм от Русенския регион и ние срещаме трудности по отношение на подсигуряване на медицински сестри на двете болници в Русе, които съществуват. А това, което Вие представихте е, че по този модел задължително в четирите центъра работят общо 17 медицински сестри. Това ми е притеснението по отношение на този интегриран модел от здравни и социални услуги. Ние не можем да намерим медицински сестри за болничната и доболничната медицинска помощ, а камо ли да намерим за социална услуга. Затова, може би трябва да се търсят друг вид социални услуги, които да бъдат алтернативни, насочени към възрастните хора.
Затова моят въпрос е към госпожа Димитрова се пак да ни запознае дали в плана за дългосрочна грижа се предвиждат някакви други социални услуги за възрастните хора? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Димитрова, когато желаете може да участвате в дискусията.
Да се опитам и аз да прибавя няколко въпроса.
Първо, искам да изясним дали е възможно да дефинираме „що е то интегрирана здравно-социална грижа?“, кои са участниците, какви са критериите и индикаторите за оценка на предоставената грижа?
На следващо място, какви са възможностите за квалификация на персонала, защото това е изключително важно? Ако те са достатъчно квалифицирани, от гледна точка на ангажиментите, които имат по предоставянето на тези услуги, тогава качеството на услугата, естествено ще бъде по-високо.
Така че един общ кръг от въпроси, които да дадат отговор на най-важния въпрос: можем ли в България да предложим модел на интегрирани медико-социални грижи?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов! Уважаема доктор Дариткова, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема доктор Тодоровска, уважаеми заместник-министър Начева, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Първо, да благодаря на двамата председатели на тези изключително важни комисии в парламента, с тази изключително важна за цялата общественост тема, свързана с домашната грижа. И като цяло темата, която смятам, всички споделяме и ще търсим отговорно решенията, финансовите възможности и не е за подценяване, човешкият ресурс, за да осъществяваме всички тези изключително важни дейности. Може би ни липсва тук Министерството на образованието, но ще стане при следващи форуми и може би ще направим и такава тристранна комисия и среща.
Благодаря на госпожа Ангелова за въпросите, които зададе, но аз ще върна и отговори на изказванията, които бяха преди, като преди това искам да поздравя кмета на Кюстендил за всичко това, което каза, защото той представи една реална картинка на ситуацията в една от общините, от многото общини в нашата страна – 265, в един регион от многото различни региони в нашата страна.
Позволявайки си да кажа тези встъпителни слова, различието е това и по начина на предоставяне на услугите. Колкото и да са унифицирани и универсални услуги, към които се стремим, толкова начинът на предоставяне, потребностите на хората в различните региони се изразяват по различен начин и намесата и ресурсът, който трябва да отделяме от тази гледна точка е различен.
Ще започна с това, Националната стратегия, както се каза, за дългосрочна грижа – тя е утвърдена 2014 г. времеви, хоризонтът е 2035 г. Слава Богу, след много трудности, с много междуинституционално организирано споделяне и поемане на отговорности на 19 януари 2018 г. се утвърди първият план. Тук ще кажа, че този първи план вече беше стартирал своето изпълнение от началото на 2016 г. с последната схема, която се финансира със средства от Европейския социален фонд, схемата „Независим живот“. Тоест, с тази схема „Независим живот“ бяха сключени 291 договора с общини и райони на общини в страната за промотиране, пилотиране на модела почасово предоставяне на интегрирани здравно-социални, психологически и друг вид услуги според необходимостта. Да, обаче, това финансиране, като всеки един проект в един момент свършва. Затова миналата година от месец юли със средства, които се отделиха от бюджетните програми на Министерството на труда и социалната политика се продължи осигуряването на устойчивостта на предоставените почасови услуги в домашна среда във всички общини, във всичките населени места в съответните общини, където има нуждаещи се хора с увреждания и самотни възрастни хора над 65 години да получават тази грижа.
Тази година бюджетът отдели 68 милиона, които са крайно недостатъчни, отново с ресурси по програмите за хората с увреждания от бюджета на Министерството на труда и социалната политика, считаме че с 81 милиона до края на годината на база споразумение на Агенцията за социално подпомагане, колегите са тук, и всеки един от кметовете на общините в страната да продължим предоставянето на тези услуги почасови за всички хора, които имат нужда. Повтаряйки няколко пъти „почасови“, го повтарям не напразно, защото големите общини в момента с този ресурс, който е определен, за да запазим обхвата, такъв какъвто беше в рамките на изпълнението на операцията „Независим живот“ с европейско финансиране, изпитват изключително голям недостиг на фона на постоянно нарастващата потребност. Има общини, последното място, на което бях беше Търговище, и ме попитаха: как на лежащ човек с инсулт аз да кажа, че възможностите ни, съобразно финансирането, за да му предоставим личен асистент един час. И това не е изолиран, и единичен случай. И това, което каза кметът на Кюстендил, господин Паунов и това, което и ние идентифицираме е нарастващата необходимост от допълнителен финансов ресурс, с който ние да обезпечим нарастващите потребности.
Другото, което искам да споделя е, че в никакъв случай не можем да правим съпоставяне между разходите, които са от държавния бюджет за издръжка на услугите предоставени в един дом за стари хора държавна делегирана дейност. Да, 2018 г. единният разходен стандарт, най-вероятно, е 6800 годишно на потребител, но в този единен разходен стандарт трябва да имаме предвид, че освен заплатите на персонала, които оказват 24-часова подкрепа на потребителите в Дома за стари хора, се включва и месечната издръжка, която е за другите консумативи, които са необходими, за да функционира услугата и за да бъдат задоволени потребностите на хората. Най-отговорно заявявам, че този годишен стандарт за един потребител е крайно недостатъчен, в резултат на което за 2019 г. сме предложили мисля, че беше с около 15 или 20% увеличение на стандарта, като сме се съобразили и с нарастващия размер на минималната работна заплата, който за 2019 г. ще бъде по разчетите 560 лв., което пак ще бъде крайно недостатъчно.
Моделът „Интегрирани и здравно-социални грижи“, които представи доктор Тодоровска, който се надявам да продължим успешно в партньорството с Министерството на здравеопазването, с основната ръководна роля на БЧК, с финансиране по Норвежкия механизъм ще задоволи и ще покрие потребностите в един район, който за всички ни е ясно, че има големи нужди, тоест Северозападният район, защото там ще бъдат обхванати допълнително областите Видин, Монтана, освен Враца. Ще бъдат изградени допълнително трите центъра, тоест ще допълни всичко това, което ние правим с финансиране с всички кметове по почасовите социални услуги, предоставени в домашна среда, и е модел, който ние сме разписали и заедно с Министерството на здравеопазването, даже Министерството на здравеопазването са водещото министерство, което със средства по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в плана 2018-2021 г. в изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа, ще реализира, ще организира патронажната грижа с медицинския аспект, с медицинската насоченост в 28-те области на страната.
Смятам, че господин Паунов, уважавам притесненията, които изрази – всяка община да си има нейната автономност по отношение на предоставянето на услугите. Тя ще си я има на база на анализа и на показване на потребностите. Управлението, което сме заложили в изпълнението на плана по патронажната грижа в 28-те области наистина ще бъде, може би, по модела на областните екипи по приемна грижа, но във всички случаи ние ще спазваме съобразяването с нуждите на съответната община и то конкретно с нуждите и потребностите на хората, които имат необходимост да ползват такава подкрепа освен личните асистенти – социалните асистенти и домашните помощници, необходимостта и от медицинско лице, което един път ли, всеки ден ли, един път в седмицата ли, това е според индивидуалните нужди и потребности на всеки един. Така че в Плана по дългосрочна грижа е заложена тази дейност за 28 екипа. Мобилна ще бъде услугата, това са изискванията ни на всички. Най-вероятно, няма да задоволим потребностите на по-голям процент, отколкото ни се иска, но това е първата стъпка в плана. В плана, госпожо Ангелова, сме предвидили, иска ни се повече, но ресурсите по оперативните програми не ни позволяват, стартираме със закриването на първите 10 институции, с приоритет – лица с психични разстройства, лица с умствена изостаналост. В резултат на закриването на тези 10 специализирани институции съответно ще изградим 30 резидентни социални услуги за лица с психични разстройства, 22 ли бяха или 20 – за лица с умствена изостаналост, 7 с деменция и 9, нещо, което общините страшно много желаят и което е продължение на услугите за лица, когато се изчерпи възможността да бъдат подкрепяни в домашна среда, това са центровете за грижа за възрастни хора зависими от грижа. Заложили сме 9 такива центъра да бъдат изградени в цялата страна, в първият План по Националната стратегия за дългосрочна грижа, и пак казвам, това е крайно недостатъчно.
Продължаваме с работата по изработването на единен разходен стандарт за услугите „личен асистент“, „социален асистент“ и „домашен помощник“. Ако успеем и ако Министерството на финансите приеме нашето предложение се надяваме в решението на Министерския съвет за държавно делегираните дейности за 2019 г. да имаме вече отделен стандарт за тези услуги.
Да, всички се нуждаем от интегрирания подход, той да бъде адекватен, гъвкав, най-вече да бъде мобилен. Какво разбираме под интегриран подход? Надявам, утре ние е следващото заседание, с изготвянето, вече с коментарите по концепцията на Закона за социалните услуги, защото знаете, че ние сме поели отговорността и ангажимента до 10 октомври да имаме Проект на закон за социалните услуги. И аз се надявам голямата група с институционално партньорство, социални партньори, академична общност да си свършим работата по начина, по който сме я обещали.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на заместник-министър Димитрова.
Господин професор Михайлов пожела коментар.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Внимателно изслушах изказването на заместник-министър Димитрова и от това, което каза и колежката от Социалната комисия се очертават два много сериозни въпроса всъщност, защото доколкото разбрах от Вашето изказване, Вие работите със средства по европейски проекти, които са недостатъчни. Тоест, никъде не се постига, така да се каже обхващане на гражданите, които имат нужда от такъв вид помощ. И два въпроса налагат спешно взаимодействие между Вашето Министерство и Министерството на здравеопазването, аз затова един път призовах, госпожа Начева да вземе отношение към въпроса.
Единият въпрос го казахте Вие – той е въпросът за кадрите. Той е катастрофален въпрос. Тези хубави малки примери за четири общини в една област на България няма как да ни удовлетворят при познаването на кадровия ресурс в страната. Да не отварям скобата, че една медицинска сестра, нека да се разберем, не може да оценява здравословно състояние на пациента. Това не влиза в нейните професионални задължения и не може да й се вменяват такива задължения, както беше посочено в презентацията.
На второ място, това са средствата, които явно, че трябва взаимодействие и между двете комисии и най-вече между двете министерства, защото тези средства, които в момента се отделят са абсолютно недостатъчни. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Накрая ще Ви дам думата д-р Тодоровска.
Госпожа Милка Василева пожела думата.
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Благодаря, доктор Адемов.
Уважаеми доктор Адемов и доктор Дариткова, уважаеми заместник-министри, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността от гледна точка на професионалистите по здравни грижи да кажа няколко думи. Ние прекрасно познаваме модела на Червения кръст, тъй като в първоначалната му фаза сме участвали и приветствам една такава форма на обгрижване на нашите възрастни родители. Разбира се, ние сме наясно колко е трудно това да се случи в българските условия. Но, ако преди 20 години беше помислено по този въпрос, поне 5000 български сестри нямаше да вършат същата дейност в западния свят. Аз се надявам да бъдат направени нужните анализи сега и веднага, за да можем да окажем нужните грижи на българското възрастно население сега. Разбира се, ние осъзнаваме огромният кадрови, който съществува в българското здравеопазване, но въпреки всичко българските медицински сестри и акушерки като добавъчна дейност биха участвали в патронажни грижи. Това е изключително трудно да се случи, но трябва да започне. Трябва да бъдат направени първите стъпки сега, защото утре няма кой да се грижи за нашето население. Тенденцията за напускане на страната на медицинските сестри и акушерки отново е със забързани темпове и уверявам Ви, те отиват да вършат дейността, за която ние говорим в момента.
Освен това искам да кажа, че прекалено голямо внимание се обръща на медицинския модел на грижата в дома, а всъщност сестрите, които ще работят в дома на пациента правят тъй наречената „сестринска диагностика“, която се изразява в план за грижи за болния. Там по определени схеми и алгоритми се определя автономността на пациента – до каква степен той може да се грижи за себе си, до каква степен е подвижен, какви нужди има и в никакъв случай ние не коментираме медицинската диагноза на пациента, която е изцяло в лекарската компетенция. Така че, когато ние работим в дома на пациента, това става след предварителен курс за работа в дома на пациента, който е изключително добре разработен от Червения кръст. Благодаря Ви за вниманието и наистина се надявам, че ще вземете правилно решение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте. Ще Ви помоля да се представите на микрофона.
РОСЕН ДОБРЕВ: Добър ден! Кмет съм на община Оряхово, една от общините, които е бенефициент по Програмата, която дискутирате.
Уважаеми господа председатели, господа заместник-министри, доктор Тодоровска, народни представители! Община Оряхово е в Северозапада. Северозападът се отличава с изключително застаряващо население, изключително лоша демографска структура, лоша икономика и предизвикателствата пред нас кметовете, които сме в този район са изключителни, да не кажа, че едни от основните, които са в ежедневието ни всеки ден, освен всички други, които са ни вменени по Закон, са това да се грижим за възрастните хора. Те са страшно много. Имаме населени места, които вече са почти с преобладаващо, основно 90% възрастно население, а останалите проценти с ромско. Не са едно и две населените места, които имат такъв демографски профил и тази програма за нас дойде като слънчев лъч буквално. Ние работим и по Националната програма.
Благодарим за постановлението, което продължи нейният срок в края на миналата година, но да Ви кажа, че разликата от тази програма и от Програмата „Социални домашни грижи“ за мен е чувствителна в това едно следващо ниво на тази социално-здравна услуга.
Убеден съм, че такава програма е икономически изгодна за държавата ни, защото при нас беше затворена общинската болница, която работеше 130 години, една от най-старите в България, заедно с „Александровска“. Преди седем години тя затвори врати и всички, които коментираме, че е много лесно да имаме доболнична помощ, при нас това не е лесно. При нас линейки стига за 40 минути в най добрия случай, до най-отдалеченото място от общинския център, в най-добрия случай, когато условията са нормални, когато нямаме три или четири метра преспи и снегонавявания, каквито обикновено имаме и до миналата седмица имахме. И когато имаме една стабилна услуга, която заварва човека в домашна среда, въпреки, че медицинската сестра няма право да назначава лечение, дори и това тя да го успокои, да му направи план за неговото лечение, със сигурност е нещо, което има смисъл – убеден съм в това.
Специално ние, четирите общини, които работим вече шест години по този модел, сме изключително доволни от модела. Съдействаме с пълни сили той да се случва. Постоянно помагаме за това, много са начините, по които сме помогнали. Мисля, че това е един устойчив модел, зад който аз заставам. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Благодаря.
Колеги, първият ми въпрос е следният: в „Законодателни и други постижения“ отдолу пише: „Проучване спецификата и възможностите за предоставяне на домашни грижи сред ромската общност“.
Сутринта пътувах в такси до „Пирогов“ и знаете ли какво ми каза шофьорът? От неговия опит, който той има като шофьор и возейки до „Пирогов“ и обратно, той каза следното: „Знаете ли, че на мен ми е мъчно, че точно българите не гледаме добре своите възрастни хора.“ От неговите наблюдения ромската общност, турската общност, гледат своите възрастни хора. Казвам го това и спирам – размисълът е за всички от Вас.
Какво смятам, че бихме могли да направим? Има възможност този модел да бъде дооформен и да бъде предложен.
Аз няколко пъти предлагах да направим работна група между различни видове специалисти, между двете ни постоянни комисии, защото това, което се предлага от БЧК, това е възможност и за възрастни хора, които са в относително добро състояние. Те могат сами донякъде, само са затруднени в някой дребни неща, готвене и така нататък. Проблемите са много по-големи. Как такава помощ ще може да се осъществи високо в села, в планината, където са поединични? Той може да бъде и да иска да е в къщи, но ние това не можем да му осигурим. Така че ролята на БЧК я виждам по-скоро за леките случаи. Докато тежките, психичните деменции, които се нуждаят действително от една не само един или четири часа, както Вие сте го разработили, почти денонощно се налага такова гледане. Така че, БЧК не би трябвало, според мен, в своите ангажименти да влиза в задълженията нито на Министерството на здравеопазването, нито в Министерството на труда и социалната политика. Тоест, има възможност, излизайки от болницата един пациент да си прецени, той от какво има нужда. Ако е в тежко състояние след инсулт ще бъде еди какво си, ако е по възможно той да се движи, ще бъде еди как. Мисля, че ние действително изпреварваме времето, защото всички ще се съгласите от тази среща и това, което казаха останалите с много бързи темпове остарява населението. И ние остаряваме за една година. Това, което ще се случи ще останат хората, действително да мрат по домовете си. Максимално бързо този модел трябва да го изчистим. А вече финансиране, кой, кога, как, що, това е пак допълнително ще се уточни. Трябва да сме наясно какво ще бъде движението на пациента или на човека, на възрастния в тази система. Ако оправим това ще оправим и целия модел. Благодаря Ви доктор Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, Ви доктор Найденова.
Заповядайте, доктор Тимчев.
След това Пенка Георгиева.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, моят въпрос ще бъде към госпожа Димитрова. В Четиридесет и второто народно събрание беше представен за първи път пилотния проект с българско-швейцарското споразумение да стартира. Ние тогава подкрепихме да започне този пилотен проект. Сега, Ви поздравявам, че сте избрали Северозапада, действително там хората се нуждаят много от тази грижа. България стана член на Европейския съюз и тръгна към така наречената „деинституционализация“, и приключи този процес на първия етап със заведенията касаещи децата и тези, които живеят до 18-годишна възраст. Сега, България предполагам е подписала споразумение с Европейския съюз да деинституционализира и възрастните, тоест върви се към закриване на сега съществуващите големи старчески домове, които виждаме. Постоянно и по телевизията дават какво лошо качество на услугата дават, въпреки парите, които се отпускат 6000 и колко казахте там на ползвател. Отделно тези огромни здания, които са направени е трудна и тяхната поддръжка. Знаем, че тя тежи на общините, що се касае до това нещо. Едни общини, които разполагат с доста такива социални заведения се ползват и от европейските програми за социален асистент. Знаете много добре, че като изтече тази програма, съответно месеци наред тя не се финансира, а ползвателите продължават да живеят. Тези, които ползват възнаграждението си, също чакат своето възнаграждение, тогава се стига до такива неща, че общините трябва да теглят заеми или да дадат безлихвен заем на Програмата, за да може да продължи тази програма. Иначе се чака следващия проект да заработи и така се кара на боксуване. Тоест, след като България ще върви на този път, има ли срок от Европейския съюз, кога ще трябва да бъдат затворени старческите домове? Каква санкция, предстои на България да наложена, ако не се случи това в определения срок? Разбира се, тези срокове, Европейският съюз може да ги удължава, но все пак ще има една финална дата, в която вече ще се каже оттук нататък България като равноправен член, трябва да върви точно към тези добри социални практики, която съчетава социалната услуга заедно със здравната е един от добрите модели на грижа спрямо възрастните хора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Тимчев.
Госпожа Георгиева, с краткия вариант на нейния анализ.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Аз, нямам анализ. Благодаря Ви, господин Председател.
Доктор Дариткова, уважаеми депутати, заместник-министри, доктор Тодоровска и гости! Участвам в този проект от 2012 г. и винаги съм се гордяла с инициативата, с хъса, с който Българският червен кръст иска да помогне на нашите родители. Нашите родители, които са в отдалечените места, и които нямат здравна и социална помощ, които са затруднени, които имат финансови затруднения. Анализът, който показа доктор Тодоровска, показа намаляване на хоспитализацията за спешната помощ, намаляване на повикванията и посещенията при общопрактикуващите лекари. Очакваме и се надяваме като пациенти да направите нужните законодателни промени и този модел да заработи. Била съм член на Надзора на Националната здравноосигурителна каса и видях, всъщност как хората, които се нуждаят именно от тези грижи, изпадат от публичното здравно осигуряване и лечение. Затова мисля, че този модел наистина е необходим. Ние ще го подкрепим и ще бъдем благодарни, ако това се случи. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други, колеги?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Адемов, госпожа Дариткова, уважаеми колеги, уважаеми заместник-министри, уважаема госпожо Тодоровска! Бих искал да кажа, че ако говорим за този интегриран модел, който да е здравно социален или социално здравен, зависи къде сложим акцента или от къде ще е по-голямо финансирането мисля, че той трябва да бъде разработен в изключителна близост с неправителствените организации. Неслучайно, аз казвам, че този модел е сполучлив тук, защото се прави от Българския червен кръст. Именно тази организация, по този начин, придобива една изключителна значимост при реализацията със своите структури, искам да кажа, може да бъде една основополагаща организация за изграждане на такъв един интегриран модел. Защото тази организация по своята същност е и социална, има здравна насоченост. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Недялков, колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Предизвикан съм от господин Недялков. Моделът трябва да бъде основан преди всичко на държавната институционализация. Тоест, общини, държава, финансиране, а обществени организации от типа на БЧК, без да ги подценявам, разбира се, Българската православна църква, енджиота и още безброй други, могат да имат субсидиарен ефект, да имат странична допълнителна полза. Моделът е подсказан от тези четири общини. Това, което чух от представителите на двете общини, тук в момента очертава, какво трябва да се прави. Тоест, въпросът е да се намери финансиране по пътя на държавните институции, на държавната насока на дейност, защото всичко друго е от лукаваго. Пари, извън общините, държавата и държавните институции ще бъдат напразно хвърлени. И при най-добрите помисли и намерения на обществените организации, енджиота и други такива, считайте, че парите ще идат тук и там. Страната, която се тресе от корупция, от изтичане, отклоняване на средства, трябва да си съсредоточи усилията си, парите, с които разполагаме, те не са много да бъдат канализирани, защото само чрез държавните институции, въпреки пробойните, може да има някакъв ефективен действен и сериозен контрол. Това е моето скромно мнение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Други колеги?
Госпожо Тодоровска?
НАДЕЖДА ТОДОРОВСКА: Благодаря, много за възможността да отговоря на питанията и на коментарите.
Първо, ще започна от там, че определението за „интегрирани здравно-социални услуги“ е ясно. Дадено е в Закона за здравето, няма да го чата наново, той е приет през 2015 г. Откакто стартира Проектът ни – 2012 г., се смениха три парламента, няма да изброявам правителствата, още по-малко министрите през това време. Така че Българският червен кръст, като една особена неправителствена организация, казвам особена, защото имаме собствен закон, защото по международните правила и закони ние имаме подкрепяща правителството роля и функция, сме настроени да подпомагаме, въвеждането на модерни практики в нашата страна, които да облекчат страданието на големи групи хора и да намалят тяхната уязвимост.
Анализът, който направихме преди – още 2003 г., когато направихме първия такъв център тук в София показа, че застаряването на населението в България и миграцията ще доведат до такъв демографски срив, че ще трябва да предприемем нещо, с което да помогнем на държавата да реши тази проблематика. Затова сме тук – да направим тази презентация.
През 2012 г. благодарение инициативата на доктор Дариткова за първи път направихме съвместно заседание на двете комисии в Смолян. Сега сме тук след като официално проектът приключи, но Българския червен кръст осигури финансиране защото смятаме, че полезността на това, което вършим в област Враца в тези четири центъра за хората е много голяма и ние искаме да се опитаме не само да го продължим по същия начин, но да го надградим с дигиталните технологии. Затова и тогава в моята презентация леко вметнах, че има нови възможности, за които трябва да се поработи още.
Сравняваме се с Швейцария и с Австрия, защото е по-добре да се сравняваш с някой, който е по-добър. Като погледнем реално в Европейския съюз, не знам дали от всяка гледна точка не сме на дъното по отношение на здравни показатели, най-голяма смъртност от сърдечносъдови заболявания сме на първо място. Така че от тази гледна точка няма нищо лошо, че се сравняваме с по-добрите, защото която и друга държава да вземем все по-добра ще е от нас.
Какво е реалното и какво е нереалното в случая го казват експертите от Швейцария, които посетиха по време на изпълнението на Проекта и щвейцарските експерти, това е документирано, заявиха, че няма разлика в грижата, която се прави във Врачанско и която се изпълнява в Швейцария. Което означава, че дори с тези малки средства, с които ние разполагаме, можем да постигнем нещо което се случва и в Швейцария. Да, това не е пенкилер лекарство, то не отговаря на абсолютно всички нужди на българското общество. Не означава, че трябва да затворим старческите си домове или болниците, а трябва да помислим как да реформираме така нещата, че с повече умелост с малкото средства, с които разполагаме да ги разпределим за да стигнат до повече хора. Със сигурност няма да е като в Австрия, където 5% от населението получава напълно безплатно тези грижи, защото преди това си ги е събрало в социалните и здравни фондове. Нещо, което България все още не може да постигне събираемост в Здравната каса. И тук мога само да вметна, че 60% се заделят от ресурсите в здравеопазването за болниците, това е по официалните данни, които България е дала, и според които ние се начисляваме на първо място по болнично лечение в целия Европейски съюз и то много над всички останали. Знаете, че обикновено това е 30 към 70% пожелателното и най доброто разпределение. Умишлено не дадох тук схемата, за да видите всъщност къде сме ние. Но ако да кажем Италия и Швейцария могат да си позволят, защото те имат относително по висок дял на болничното лечение, то България с нейния брутен вътрешен продукт и с парите, които заделя за здравеопазване, това очевидно е твърде скъпо удоволствие, което си позволяваме.
Онкологичните заболявания, които Вие казахте, че не сме отбелязали, да, така е, не че не съществуват при нашите пациенти, те са около 3%, които са с онкологични заболявания, но това което получаваме и са заложени в статистиката ни, са заложени на базата от първичната диагноза, която ни се подава от личните лекари, заради което и така е отразено в нашата статистика.
Много важна е ролята на общините. Без съдействието на общините ние нямаше да можем да се справим. И тук сърдечно благодаря на господин Росен Добрев, че дойде. Няма да забравя, когато за първи път отидох в Оряхово и се оказа точно в деня, в който цялото население се беше събрало активно да протестира срещу затварянето на оряховската болница. Тогава трябваше набързо да вляза в ситуацията и да обясня какво ще предвидим и какво ще направим. Медицинските сестри, които иначе щяха да напуснат със семействата си Оряхово, намериха работа в центъра и останаха там – не отидоха в Козлодуй, не отидоха във Враца или в някой друг град, където могат да намерят за себе си работа. Мисля, че в много подобни ситуации се намират много от общинските болници в момента с финансирането и със задлъжнялостта, която те имат към бюджета.
Това, което искам да кажа е да благодаря на госпожа Василева за уточнението и за това, което каза за сестринската диагноза. Никой от медицинските сестри няма намерение да отменя лекаря, той си е с неговите длъжностни отговорности и ангажимент към пациента, но много важно е да се знае, че медицинската грижа реално се извършва от медицински сестри. И в тези 20 години ние пропуснахме този елемент много драстично. Медицинските сестри дълго време не можеха да получат своята самостоятелност и съответно да получат нужното уважение и автономност в общността, където работят. Една от най-добрите ни медицински сестри във Враца я взехме, познайте откъде – тя беше екскурзоводка в „Леденика“, защото в болницата не й осигуряват достатъчно заплащане. Тоест, много от медицинските ни сестри отидоха в други сфери и това не е един пример. Отидоха в други сфери, защото не могат да получат достойно заплащане и достойно място в здравната ни система. Разбира се, нещата сега полекичка се подобряват. Има очевидно промяна във възможността медицинските сестри самостоятелно да извършат своите дейности на базата на предписанията на лекаря.
Няма да отнемам повече от времето Ви. Искам само да кажа, че Българският червен кръст няма претенциите да сме най-великите и най-добрите и да правим нещо, което да не отговаря на нуждите на хората. Всичко което сме направили до този момент сме го направили благодарение на откритото партньорство с двете министерства и с общините. Може да Ви звучи много бутиково, че е само в една област Враца. Но ако ни дадете и друга област по Ваш избор, на 100%, не на 110% съм убедена, че ще се справим по същия начин. Защото трудностите, които се срещат в една област като Враца са налице и в Смолянска област, и в Кюстендилска област, където между другото, тук може да се спомене и ролята на Българския червен кръст в Кюстендилска област, където наши доброволци на гръб носеха храна точно в тези високопланински региони в малките селца до хората храна и лекарства.
Така че много са формите, които могат да бъдат използвани, но тук сме, за да презентираме един модел, който е апробиран и в повечето европейски държави съществува. Ние вървим назад, защото още не сме го възприели и фактически това се отразява на всички ни по отношение на финансирането и за грижата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Тодоровска.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, вървим към приключване. (Реплики.)
Вие кого представлявате?
Заповядайте в рамките на две минути, моля Ви, наистина.
МАДЛЕН КИРЧЕВА (Движение защита на гражданите и държавата): Ние разглеждаме един проблем, който е следствие от една дългосрочна политика, провеждана в нашата страна – политиката на ликвидиране на поминъка на гражданите, политиката на извеждане на млади български граждани извън страната. Няма икономика в България, не могат да се осигурят приходи в държавната хазна, няма млади хора,…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ако може да се върнете към темата на днешната дискусия „Интегрираните здравносоциални грижи“.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: … които да полагат грижи за възрастните си родители. И този проблем, както сами отбелязахте, ще трябва да му се търси решение. Нека решението не се търси в онези примери на Запад, защото там реалностите и икономиките са различни. Трябва да се гледат българските реалности.
Искам да кажа, че методиките на разработената програма, не от БЧК, а прилаганата и финансирана с европейски средства Програма не се прилага еднозначно на територията на страната нито като време, нито като локализация.
И веднага минавам към конкретен пример – в Шумен на гражданин с ампутирани два крака, на първата година му се дава шест часа асистент, в следващите години тези часове намаляват. Ние знаме, че при ампутация здравето няма как да се подобри.
И много моля за съгласуваност между ТЕЛК и социалните служби, защото тези граждани са принуждавани всяка година отново и отново да вадят документи! Нали някой трябва да им подготви и извади документите? Нали някой трябва да ги обслужва?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря госпожо Кирчева, за Вашата активна позиция. Много Ви благодаря.
Уважаеми колеги, благодаря на всички Вас за участието в днешната дискусия. Беше полезно да си припомним този проект, защото наистина шест години от първоначалната презентация досега изглеждат дълъг период, но пък се случиха поне законодателните промени.
Аз искрено вярвам, че от тук нататък предстои възможността за работа в екип между двете министерства, които да намерят най добрата интеграция на социалните и здравните услуги в интерес на българските граждани и с подкрепата на Българския червен кръст и техния практически опит и, разбира се, не без активното участие на общините в Република България. Имате подкрепата на нашите две комисии.
Благодаря Ви.
Пожелавам Ви хубава вечер.

(Закрито в 16.05)

ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА


Стенограф:
Мария Николова