П Р О Т О К О Л

№ 11

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика на 18 април 2018 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и гласуване на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен от омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-20, внесен от Светлана Ангелова, Пламен Нунев, Ирена Димова, Димитър Гечев, Калин Поповски, Росен Живков и Ралица Добрева на 5 април 2018 г. – обсъждане за първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на комисията Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам днешното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния дневен ред, който беше променен в движение по настояване на заместник-министър Ципов:
1. Разглеждане и гласуване на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2017 г. Вносител – омбудсмана на Република България.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Светлана Ангелова и група народни представители – обсъждане за първо гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.

По първа точка давам думата на госпожа Мая Манолова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя Доклада за свършената работа от институцията на омбудсмана за 2017 г.
Ако мога с една дума да охарактеризирам усилията на мен и на моя екип, то тази дума е „битки“. Това е краткото описание на свършеното от нас през 2017 г. Но също така бих могла да използвам и думата „права“, защото всяка една от тези битки беше за права – за права на един отделен български гражданин или на група граждани. Затова и резултатите, които постигнахме за нас са толкова важни, защото всеки един решен проблем, всяка една победа е свързана с права, проблеми на българските граждани.
Готови сме да представим нашата работа в числа, в свършена работа и да се види каква е динамиката в жалбите и сигналите на гражданите до институцията, а също така и приключените преписки. Всъщност на този слайд (показва на презентация) се вижда числовото измерение на състезанието, което имаме със самите себе си, защото сравняваме 2017 г. с 2016 г., която също беше изключително активна и динамична година за институцията на омбудсмана. Въпреки това както се вижда с близо 30% е нараснал броят на гражданите, които са потърсили помощ и съдействие от институцията, а именно те вече са 35 хиляди, които персонално са потърсили помощ и подкрепа. Приетите граждани в Приемната на омбудсмана са 22 хил. 369, а подадените сигнали и жалби също са с 20% повече от 2016 г.
Кампаниите, които бяха предмет на нашата работа са девет, от които една е в сферата на социалната дейност и включително беше осъществена с активното участие на Социалната комисия, а именно промените в защита на работниците срещу модерното робство. Една от кампаниите пък има европейски измерения – това е кампанията срещу двойните стандарти в храните, която развиваме в рамките на последната една година.
На следващия слайд може да видите разпределението на жалбите по вид на нарушението, както и динамиката в сравнение отново с 2016 г. Всъщност най-голям е ръстът на жалбите в защита на гражданите в изпълнителното производство, но също така и по темата „Право на образование“, а в „Защита на социалните права“, жалбите и сигналите са нараснали с 25% в сравнение с 2016 г.
За да е ясно каква е динамиката спрямо предните години, представяме този слайд (показва презентация), от който се вижда, че например спрямо 2015 г. като цяло броят на жалбите и сигналите е нараснал два пъти. Виждате динамиката – тръгва се през 2009 г. от 2 хил. 600 жалби, които стигат през 2017 г. до 12 хиляди като годината за сравнение преди встъпването ми в длъжност броят на жалбите е около 6 хиляди. Толкова подробна съм, защото имаше и критики сред състава на Социалната комисия, че предмет на нашите усилия и на нашето внимание са някои по-глобални теми за гражданите, а едва ли не неглижираме жалбите на отделния човек. Всъщност тези 12 хил. 635 са жалби на конкретни хора. В следващия слайд ще стане ясно, че броят на финализираните жалби почти е равен на броя на постъпилите жалби. Тоест не просто получаваме оплаквания, а реагираме и приключваме преписките по тези оплаквания в срок.
Ние раздадохме презентацията, така че няма да прекалявам с подробния разказ по подготвената презентация, но на слайда на 12-а страница може да се види, че приключените проверки по преписки на граждани през 2017 г. са 12 хил. 539 срещу общо подадени жалби 12 хил. 635.
На 13-а страница тези от Вас, които се интересуват от регионалното разпределение на жалбите, могат да видят по колко жалби са пристигнали до институцията на омбудсмана от различните области.
И малко информация на страница 15-а за ситуацията в приемната на омбудсмана. Както и да Ви звучи, но през миналата година през приемната ми в страната и в столицата са минали 2 хил. 465 души лично през приемния ден, който аз имам всяка седмица.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Индивидуално или колективно?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Индивидуално. Някои от тях са, примерно, 10 души. Предполагам, че екипът ми ги е преброил и десетимата, но така или иначе става дума за хората, които физически са дошли, независимо че част от тях представят проблеми на по-големи групи хора. Тук имам 200 души от „Пикадили“ например, които дойдоха лично в приемната и се наложи да ги приема пред сградата. Така или иначе работата с хора е наше ежедневие и ако в момента някой от Вас отиде в приемната, ще види, че тя е препълнена.
Сега по темите, които се отнасят конкретни до работата в социалната сфера и до сътрудничеството със Социалната комисия.
Едно много сериозно направление в нашата работа е защитата и мониторингът върху реализацията на правата на хората с увреждания. Започвам с тях и заради актуалността на темата. Всъщност ако имате желание няколко души от организаторите на днешния протест са тук, защото се срещнаха с мен пред залата на Социалната комисия, те могат да разкажат за своите искания. Аз съм сигурна, че повечето от Вас са наясно с тях, но ако имате желание те заявиха готовност да разкажат за своите…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Манолова, извинявайте че Ви прекъсвам, това не зависи от нашето желание. Заседанията на Комисията са открити за абсолютно всички граждани, така че няма никакъв проблем.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Ами аз просто не посмях да кажа: „Влезте с мен“, защото все пак аз…
Сред най-сериозните проблеми, които поставяха пред институцията на омбудсмана хората с увреждания, са два кръга проблеми – единият е свързан с тяхната социално-икономическа защита, а другият е свързан със социалните услуги и личната мобилност, включително и така наречените асистентски услуги.
Факт е, че при извършените проверки за реализацията на асистентската грижа, експертите от институцията констатирахме липса на устойчивост в предоставяните асистентски услуги, несигурност сред хората за това дали ще получат и през следващия период подкрепа чрез асистентската грижа. Като цяло – недостатъчно финансиране, разнородни критерии, тъй като те се определят от различните общини и има сериозни вариации в това какви са критериите за допускане до получаване на тези услуги, огромна бумащина и бюрокрация, с която се сблъскват хората, които кандидатстват по програмите „Личен асистент“. И един проблем, който на скоро беше констатиран и от страна на Социалното министерство, и на правителството, а именно, че липсата на участие на хората с увреждания и техните организации и на ниво община при определяне на критериите води в крайна сметка до сериозни проблеми.
Според мен и моят екип е важно при предоставянето на асистентските услуги да се премине от проектен принцип към законово установени ангажименти на държавата по предоставянето на асистентската грижа, защото по този начин ще се гарантира непрекъснатостта на услугата „Личен асистент“, ще има гарантирано финансиране, критериите, на които трябва да отговарят кандидатстващите ще бъдат единни за цялата държава, а също така могат да се договорят и облекчени процедури, през които хората могат да кандидатстват за тези социални услуги, естествено с участието на самите хора с увреждания и на техните организации.
Знам, че възможният отговор е, че в момента се работи по законопроект за социалните услуги, само че предвид темповете, с които се работи по него, аз не съм оптимист, че в кратка перспектива ще разполагаме със законопроекта, който да мине през Министерския съвет и да бъде внесен в парламента. Тоест, изгледите това да стане действащо законодателство не са обозрими към днешна дата.
Моето предложение, което след като обсъдя, разбира се, с хората с увреждания, ще бъде за това да се върви поне с възможните по-бързи стъпки към решаване на част от тези проблеми и съм подготвила различни законодателни предложения, които да решават поетапно тези проблеми. Разбира се, ако имате желание, те ще изложат своята позиция.
Всъщност крайната цел на техните усилия, на техните протести е приемане на закона за личната помощ, който да гарантира начина, по който ще бъде подкрепян от държавата на всеки човек с увреждания, да има непрекъснатост, предвидимост, постоянен характер на личната помощ, да има ясни критерии, да има по-малко бюрокрация. И най вече лицата с увреждания да бъдат приравнени към грижата за деца с увреждания, защото пределът 18-годишна възраст на практика създава огромни проблеми за едни хора, които за техните родители просто си остават деца, предвид че не могат да се грижат сами за себе си и след навършването на пълнолетие. Всичко, ако искате, това може да бъде презентирано от представителите на семействата с деца с увреждания, които идват тук, както става ясно, направо от протеста.
Продължават, и ние сме описали подробно в доклада, проблемите с достъпността на средата. През миналата година омбудсманът започна кампания за подобряване на достъпността на архитектурната среда, като имаме и своите успехи – например във взаимодействие със Столична община и със столичното метро успяхме да направим ползването на метрото възможно и за лицата на инвалидни колички, тъй като беше невъзможно да се ползват мотрисите за хора, които са с увреждания и са на инвалидна количка. Това, според мен, е един обнадеждаващ пример как, когато институциите са решили да си партнират, в крайна сметка е възможно да бъде намерено работещо решение – в случая след анализ на европейската практика за начина, по който този въпрос е решен в метростанциите на други европейски държави.
Имаше доста жалби, доста проверки и отправени препоръки по темата „медицински изделия“, целева помощ за медицински изделия за хората с увреждания, като отново нейният най-голям проблем е бюрокрацията, с която трябва хората с увреждания да се сблъскат, за да получат толкова необходимата им помощ и подкрепа от медицински изделия. Нужно е, може би, някой представител на институция да извърви дългия и сложен път, през който се минава за получаване на медицинско изделие, включително продължаващото да съществува изискване, ако има пълномощно, то да бъде нотариално заверено, тоест безкрайна бюрокрация за насъщни нужди на хората с увреждания.
Занимавали сме се през миналата година и с други теми, които стигнаха до конкретно развитие и такива, по които в момента имаме уверението на изпълнителната власт, че се работи. Става дума, например, за жестовия език, за жестомимичните услуги за хора с увреден слух, за каузата за подкрепа на пожизнените месечни премии на хората от Игрите за глухи, за повече информация, която да е достъпна от дирекциите „Социално подпомагане“ и, естествено, конкретни предложения, свързани с реформата на медицинската експертиза и на експертизата на работоспособността, тъй като препоръките, които своевременно отправихме до съответните институции не бяха взети предвид и в крайна сметка се стигна до изготвянето на проект без участието на представители на хората с увреждания, което доведе и до стопирането на работата по него и започване отначало.
Тук трябва да отбележа и спрялата работа по обсъждането на Законопроекта за физическите лица и мерките за подкрепа, тоест за привеждане на българското законодателство в съответствие с чл. 12 на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Отново неправителствени организации в момента са в процедура по събиране на гражданска подписка, за да бъде внесен този законопроект в парламента и да бъде поставен на масата за обсъждане. Мисля, че Социалната комисия е мястото, където се очаква тези дебати да се проведат с най-голямо разбиране към проблемите на хората с интелектуални затруднения и психично здравни проблеми.
По темата „Социални права“ няма да навлизам в конкретика, защото всички въпроси, които се отнасят до защита на социалните права на гражданите бяха обсъждани и най-големите успехи бяха решени именно с подкрепата на Социалната комисия. Използвам случая още веднъж да Ви благодаря за това, че по основната тема „Неплатени заплати“ в подкрепа на работещите хора, санкции за работодатели, които не си изпълняват ангажиментите към техния персонал и работата на Фонда за гарантиране на вземанията на работници от фалиращи предприятия, всъщност резултатите бяха постигнати благодарение на взаимодействието със синдикатите и с Правната комисия на парламента.
Използвам случая да Ви кажа, че въпреки огромната съпротива, огромното количество критики, негативни реакции от страна на работодателския сектор, тези промени са в ход, те се прилагат и в крайна сметка ще подкрепят българските граждани в тяхната трудна битка да си получат дължимото от некоректни работодатели. В момента, благодарение на законовите промени, които станаха чрез Социалната комисия на парламента, има подадени близо 4 хиляди заявления от работници, които не са си получавали заплатите след февруари 2015 г. Имам уверението от шефката на Фонда за гарантиране на вземанията, че със сигурност след първоначалните прегледи, поне 1500 – 2000 от тях ще бъдат уважени. Това е процедура, която е в ход и първите лица, които ще могат да си получат дължимите заплати, ще го сторят в рамките на може би средата на месец май, на следващия месец.
Също така съм приятно изненадана от добрата организация и темпото, с което работи Главна инспекция по труда. Там има пълна мобилизация затова те да изпълнят ангажимента по подаване на искове от името на работниците в случаите, в които не са платени дължими възнаграждения. Към началото на миналата седмица, не съм правила справка към днешна дата, те бяха подали повече от 40 молби за започване на производство по несъстоятелност срещу некоректни работодатели, което означава, че промените, които направихме заедно, работят и страховете, които бяха нагнетявани основно от страна на работодателските организации се оказаха абсолютно неоснователни.
Всъщност, аз съм свидетел и на това как работи и другият кръг от проблеми, които са свързани с измененията в Търговския закон, отново по инициатива на Вас – на членовете на Социалната комисия. Вчера например бях в Пловдив, където поредният некоректен работодател не е платил заплатите на 200 работнички и води предприятието към фалит, към производство по несъстоятелност, но предвид промените, които бяха направени и по предложение на Социалната комисия, вече този работодател даже не се опитва да прехвърли фирмата някому другиго. Напротив и след моята намеса вчера, представители на работодателя се появиха. Подадоха молба в съда за започване на процедура по несъстоятелност, под угрозата това да направи Инспекцията по труда. Направени им бяха проверки и ще се получи пълно съдействие, така че работниците, ясно е, че няма да продължат да работят там, но поне ще имат възможност в кратка перспектива да си получат парите от Фонда за гарантиране на вземания, пък той след това ще си реализира претенцията към фалиращия работодател в рамките на предстоящото производство по несъстоятелност. Тоест няма нищо страшно в промените, които направихме, напротив те работят, за което Ви поздравявам и още веднъж Ви благодаря.
Това, което е на дневен ред в институцията на омбудсмана, освен работата и при нас по Проект за личната помощ, заедно с организациите на хората с увреждания, са конкретни промени, които смятаме да презентираме пред Вас, свързани със сумираното изчисляване на работното време, защото наистина количеството жалби по тази тема се увеличава и е налице злоупотреба с права от страна на работодатели именно със сумираното изчисляване на работното време, като това е легален начин да избегнат плащането на извънреден труд и на нощен труд, на други надбавки, които се дължат на работниците.
Отново казвам, че няма да се спирам на цялата дейност на институцията по темата „Защита на социалните права“. Искам да обърна внимание обаче на една тема, която е кауза на омбудсмана и отново на граждански организации, и е предмет на гражданска активност. Става дума за така наречените наследствени пенсии от деца на починали родители, които наследствени пенсии са обвързани с трудовия стаж, осигурителния стаж, който е следвало да има починалият родител, за да може неговото дете да получава наследствена пенсия в случаите, в които той не разполага с изискуемия стаж, защото петгодишен стаж, например при майка студентка или при съвсем млад човек е непостижимо условие. В случаите, в които не е възможно да бъде постигнат и изпълнен този критерий, възможностите са за получаване на персонална пенсия от детето на починал родител, но тук отново критерият е доход. Тоест, за да се получи такава пенсия е необходимо семейството средно аритметично на член да получава доход по-нисък от минималния осигурителен доход, който от 65 лв. стана 75 лв.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Става въпрос за гарантирания минимален доход.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Гарантираният минимален доход, което означава, че например майката с три деца, която се обърна към мен за подкрепа по този казус, четиричленното ѝ семейство, трябва да има максимум 300 лв., за да може да получи подкрепа от държавата, което не е честно. Тези деца са наказани веднъж от съдбата, затова, че са само с един родител. Втори път от това, че родителят им работи. Тоест, ако родителят не работеше и е на социални помощи, може би, би отговорил на това изискване.
Имаше уверение от страна на Социалното министерство, че са предприети стъпки за промяна на нормативната база в тази посока, но тези уверения си останаха само на приказки. Отправям молба към Социалната комисия: ако имате желание в някое от заседанията, които провеждате да коментираме темата. Може би оттук да излязат и конкретните предложения към Социалното министерство за решаване на този въпрос. Аз вече проведох национална кръгла маса, няколко обсъждания, медийни, с най-високо присъствие, но ангажиментите, които се поемат си остават само на приказки. Така че е необходимо някой да ги подтикне. Мисля, че това би отивало на Социалната комисия, като стъпка, още повече, че не става дума и за някакъв особен ресурс.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, госпожо Манолова, това сме го направили в рамките на блицконтрола, който всеки месец провеждаме. Подсетили сме министъра. И понеже става въпрос за подзаконов нормативен акт, Министерският съвет е този, който по предложение на министъра трябва да свърши тази работа. Така че Комисията е имала възможността да напомни на министъра.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Ние ще продължим да настояваме.
Тъй като стана дума за гарантирания минимален доход, ясно е, че той е на вниманието на институцията на омбудсмана още от първия момент, в който стъпих в длъжност. Преди това моят предшественик е писал препоръки, което правихме и ние. Искам просто да обърна внимание, че неговото увеличение с 10 лв. е крайно недостатъчно и е огромен проблем на много български граждани, които разчитат на социална подкрепа и на социално подпомагане. В случаите, в които хора са се обърнали към нас заради ниския размер на социалните помощи, които получават, са десетки. На този въпрос би следвало да се търси решение при формирането на следващия бюджет.
Друга тема, която е много болезнена за хора в неравностойно положение, е проблемът с подкрепата за общински жилища. Ясно е, че това е много трудна тема, но така или иначе трябва да бъде подсказвано на общините, че създаването и поддържането на жилищен фонд, не е просто някакъв лукс, а е необходимост за подкрепа на гражданите, които живеят в различни български общини. Всъщност това е огромен проблем за София. Казусът с така наречените виетнамските общежития в „Красна поляна“, с който бях ангажирана през цялата минала година и за решаването, на който ежемесечно провеждахме срещи с кмета на София, и със стачния комитет, всъщност катастрофира заради факта, че Столична община, отделните райони не разполагат с никакъв жилищен фонд, който да могат да предоставят примерно на хората от тези общежития. Ситуацията там, многократно предупредих, може да ескалира и да се стигне до много неприятни последици за обществения ред и изобщо за гражданите.
Исканията ми до Конституционния съд през миналата година, част от тях бяха свързани със социални теми. Едната, че влиза заместник-министърът на МВР, беше свързана с Преходните и заключителни на Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР във връзка с неразборията, която се получи при прилагането на промените от края на 2016 г.
Другата тема, която беше на вниманието на Конституционния съд е свързана с разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, за която конституционните съдии не успяха да постигнат окончателно решение.
Използвам случая, че тук има представители на всички парламентарни групи, да Ви обърна внимание, че внесох предложение за законопроект за промяната на този текст и според мен е нормално поне някоя от парламентарните групи да го припознае или да го промени, но темата отново да бъде поставена на вниманието на народните представители, защото самият факт, че на някои хора без никакви обективни причини и законови изисквания може да бъде плащана само 60% от дължимата заплата, е крайно несправедливо. Мисля, че всеки от нас може да си представи как би се чувствал, ако работодателят му му плаща 60% от дължимото възнаграждение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: С едно допълнение: но не по-малко от минималната работна заплата. Коректният текст е това.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Добре, но не по-малко.
Също за хората, които са значително над минималната работна заплата дали е коректно да им се плаща 60% от заплатата, като отбелязвам 60-процентното плащане не е скрепено с никакви изисквания към финансовото и икономическото състояние на техния работодател или някакви други обективни или субективни причини. Аз се сблъсках с такива драстични случаи в Стара Загора, където в Университетската болница в Стара Загора не са плащани заплати на част от медицинския персонал – лекари и медицински сестри, още от 2016 г., тоест платено им е по 60% и през следващите три години работодателят не е намерил за уместно да плати дължимите 40%, защото няма ангажимент това да се случи. Работниците могат евентуално да водят съдебно дело, което да мине на две или три инстанции, за да докажат, че трябва да си получат тези пари.
И в момента, прилагайки тази разпоредба, в края на миналата година имаше лекари, които в Стара Загора в Университетската болница получават заплати в размер между 400 и 500 лв. и медицински сестри със заплати между 300 и 400 лв., независимо от изискването за плащане поне на възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Така че това е реален проблем, по който, много моля тези от Вас, които го припознаят, да го внесат за обсъждане в Социалната комисия и в Народното събрание.
Друг висящ законопроект, който не съм включила в презентацията, тъй като проблемът възникна в края на миналата години и имаше развитие в началото на тази, е променените условия за пенсиониране на миньорите, на хората от тяхната категория. Очаквам утре след обяд отново да има големи групи представители на миньорите, които ще дойдат в институцията. Не става дума за тези, които през миналата година са били съкратени и си чакат навършването на дължимата възраст, а такива, които през тази година биват съкратени. Тези хора според мен би било справедливо да се пенсионират, тъй като част от тях са работили по 20 години под земята.
Отново Ви моля да обърнете внимание на тази тема и които от Вас я припознаят да я внесат за обсъждане в Народното събрание.
Разбрах знака – спрях.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, не съм казал да спирате толкова рязко, колкото го направихте
Идеята ми беше да има възможност за дискусия, защото това, което казвате за миньорите може да се коментира по различен начин, защото същите тези хора, които се пенсионират, след това отиват отново да работят в други фирми и така нататък, но не искам да влизам в тази дискусия, защото това е предмет на по-широка дискусия.
Добре, благодаря, за мен е важно да чуя Вашето мнение. Презентацията е пред Вас, докладът – също.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ:
Заповядайте колеги, откривам дискусията, имате право на въпроси, мнения, коментари за отчета за дейността на омбудсмана за миналата година.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители и гости, уважаема госпожо Манолова! По принцип няма да се изказвам по същество по отчета Ви, не се съмнявам в това, което сте направили, още повече, че някои от нещата сме ги правили заедно, Вие ги споменахте тук.
Искам да кажа извън отчета Ви, че, ако преди българите смятаха институцията омбудсман за нещо, извинявам се за думата, като арменския поп, сега вече не е така. За втора година вече мисля, че не смятат така. Срещам се с много хора в страната, най-много в Старозагорския избирателен район и трябва да Ви кажа, че хората след всяко Ваше посещение, защото Вие мисля, че три или четири пъти вече минахте през Стара Загора, са с впечатления и дълго след това се говори за посещението Ви.
Не знам дали имате сили да решите всички проблеми на хората, но с дейността, която развивате, популяризирате омбудсмана и поне поставяте проблемите им на дневен ред и хората и от това са доволни.
Не зная само как ще Ви се отразят последните промени в Закона за омбудсмана, където Ви натоварихме с още малко повече задължения и в други спорове да участвате. Можете, ако искате, да го коментирате този момент, но аз изразявам задоволство и приемам доклада Ви. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Ако искате да отговаряте след всеки въпрос и коментар, ако искате след всички въпроси накрая, както предпочитате, госпожо Манолова, или отговорете сега, докато се концентрират колегите.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да, ако няма други въпроси може би да помоля няколко от минутите, които биха били за въпрос – отговор да дадем на някои от представителите на родителите на деца с увреждания. Така или иначе, Вие ще сте единствените представители на институция, които ще са ги чули.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Всеки има право на думата.
Заседанията са публични, открити, само че темата е „Отчет за дейността на омбудсмана“.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Добре, те да кажат дали са доволни от омбудсмана например.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако трябва да променим дневния ред, ще Ви дам думата…
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Не, не…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Моля Ви, народните представители.
Заповядайте господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова, уважаеми гости! Ние като представители на „Обединени патриоти“ с Павел Шопов, сме доволни от доклада, от експозето, от дейността, която Вие извършвате и която е регистрирана тук. Виждаме, че ежегодно нараства дейността на Омбудсмана на Република България. Вие сте вече третият омбудсман в демократичните години на България. В първите години жалбите наистина са били много по-малко, но и може би гражданското общество не е осмислило, че Вие може реално да помогнете. С годините нараства и съзнанието, че ролята на институцията е важна и че реално може да се свърши нещо, да се помогне на хората в различни видове казуси.
Едно от нещата, които не ми става ясно, специално на мен, затова искам да попитам тук, може би и на някой от другите колеги би било интересно да отговорите – каква Ви е мрежата из страната на регионални омбудсмани и защо някъде има общини с още неизбрани омбудсмани? Колко трябва да бъдат? Това е малко неясно за нас.
Знам, че ги избират местните общински съвети, но колко трябва да бъдат за такова население – 7-милионно, и какво биха Ви улеснили Вас в една бъдеща работа? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, госпожо Манолова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Определението „арменски поп“, слава Богу, вече е демоде и не е подходящо, най-малкото защото свещенослужителите са мъже, а пък е очевидно аз съм жена. (Оживление.) Но така или иначе с екипа ми много се стараем да решаваме проблеми и да променим мнението за институцията, че е мястото, където могат да те чуят, да те потупат по рамото, да те изслушат, но не могат да ти решат проблема.
Всъщност, нашият стремеж, който успяваме да реализираме в голяма степен по нашата не особено скромна самооценка е, че успяваме да решаваме проблеми, което обаче става възможно благодарение на институциите, благодарение на Вас, благодарение на общините, на кметовете, на областните управители, на правителството. Просто, в крайна сметка резултатът става възможен заради това, че някоя институция сътрудничи с институцията на омбудсмана. Това е истината. Само омбудсманът няма правомощия да реши нищо.
И в този контекст да кажа няколко думи за промените в Закона, които се отнасят до намесата за защита на човешки права на омбудсмана в частноправни отношения. Аз отново благодаря на Народното събрание, че прие тези промени, защото така става реалистично нашето кандидатстване за статут „А“ пред Организацията на обединените нации.
Реално работата на институцията не се променя, или да кажем по-точно не се променя съществено. И в момента намесата на омбудсмана например в трудови правоотношения – това е частноправен субект. Тоест за цялото време, особено през миналата година, когато активно защитавах трудови права, само три или четири пъти влизах в мини – и в „Бобов дол“, и в „Оброчище“ няколко пъти, така и не се намери работодател, който да каже: „Ауу, омбудсманът. Ти какво правиш в моята фирма? Това е частноправна територия“. Просто самият факт…
РЕПЛИКА: Не са се сетили.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Не, просто не им е и дошло и на ум да се сетят. Според мен основно защото те си даваха сметка, че съм права, че каузата ни е справедлива, че работниците им са прави да си търсят правата и че в крайна сметка ще има развитие в конкретно създадената ситуация.
Така че разширяването на този кръг е по-скоро за мое спокойствие, че се движа абсолютно в рамките на закона, защото до момента бях малко на ръба на закона и например, когато посредничех между граждани и банки. Всички знаете високомерието на една банка, ако си си просрочил две вноски. Има много случаи, в които просто трябва да се намеси омбудсманът, за да има някакво разбиране от страна на банките, че могат да изчакат, да разсрочат, да чуят, да направят някаква възможност гражданинът да не потъне под водата, ако кредитът му отиде в съда като предсрочно изискуем. Например моето застъпничество за хората пред колекторските фирми. Там се вършат огромни, колосални безобразия, в които хората имат нужда от гръб и от защита. Така че във всеки един от тези казуси и до момента, и през миналата година институцията се е намесвала.
Сега искам да Ви успокоя – особено страховете, които пак се всяват от работодателските организации, че видите ли, едва ли не омбудсманът ще отиде да решава спорове между съседи – къде да сложат оградата, или примерно къде да минава улицата, или някакъв спор за обезщетение ще ходя да кажа кой на кого колко дължи.
Ясно е, че си има надлежни органи и когато гражданин се обърне към мен с такъв проблем, това, което аз правя, е да го насоча към съответния орган, който би следвало да бъде полезен. Ако става дума за имотна граница – общината, служба ТСУ, ако става дума за обезщетение – съдът, и така нататък. Аз няма да се произнасям, то е ясно, по спорове между частни лица. Просто съдействам тези спорове да бъдат разрешени по един законосъобразен начин.
По отношение на мрежата от местни омбудсмани, факт е, че те са по друг закон – по Закона за местното самоуправление и местната администрация. Избират се от общинските съвети. В момента от 265 български общини, имаме избрани омбудсмани в по-малко от 20, но, забележете, че има избрани омбудсмани в най-големите общини. Тоест, общинските съвети, кметовете, ако щете са осъзнали ползата от съществуването на една подобна институция и става дума за София, където има омбудсман, Стара Загора има омбудсман, Казанлък има омбудсман, Кърджали има омбудсман, Кюстендил има омбудсман.
Използвам случая да Ви поканя в понеделник, от 11,00 ч. – заедно с местните омбудсмани организираме форум, който ще се състои в Парламента. Отново сме изготвили заедно законодателни промени…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Дайте за отчета за 2017 г., госпожо Манолова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: На въпроса – изготвили сме законодателни промени, които да направят възможно избирането на местни омбудсмани от повече български общини. Сега са нужни 2/3 от общинските съветници. Обикновено няма достатъчно финансиране. Решението на въпроса е, ако има делегиран бюджет за общини, в които има избран омбудсман, за да може, от друга страна, и омбудсманите да бъдат независими, тъй като е ясно, че всеки омбудсман, когато е избран от съответния общински съвет се съобразява с него. Нека да го кажа честно. И колкото сърцати хора да има – примерът, който давам е с бившия омбудсман на Бургас, който беше огън човек и не се страхуваше да атакува. Всъщност него Лиляна Павлова, в качеството й на регионален министър, го даде на прокурор затова, че той си позволи да защити една жена, чиято къща беше нарочена за бутане. Тогава трябваше и аз да се застъпя, за да му защитим правата. Просто човекът беше смел по отношение на всички други, но не и по отношение на бургаския кмет, разбира се, защото така или иначе от него идваше питата и сиренето.
Та би било добре, ако държавата го осигури за да може тези омбудсмани да бъдат полезни, на първо място, на гражданите. Ето аз също виждате, че започвам с „благодаря“, работя с Вас. Всеки омбудсман има едно наум като води разговор с тези, които го избират.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Колеги, други въпроси?
Аз искам да задам не толкова въпрос, ами по-скоро коментар.
Първо, поздравления за енергията и за ентусиазма, с който работите, включително и с Комисията по труда, социалната и демографска политика. Поздравления и за това, че за първи път – миналата година – подкрепихте и непопулярна теза. Ще Ви я кажа, ако искате.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Аз много непопулярни тези подкрепям, много са.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не е Ваша работа да подкрепяте непопулярни, но не е лошо да подкрепяте и такива тези, наред с популярните. Популярните е много лесно да бъдат подкрепени, но Вашата роля е на посредник между институциите. Не смятате ли, че колкото повече и по-съдържателна е Вашата дейност, толкова повече дейността на институциите не е задоволителна? Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос или по-скоро молба е: когато предлагате законодателни инициативи, ще Ви моля да не упражнявате натиска от гледна точка на време – да решим бързо този и онзи проблем, защото, опитвайки се да решаваме проблеми, създаваме нови проблеми. Например – блокирахме търговския оборот в началото на годината. Знаете този проблем. Той още не е решен, защото миноритарните дялове, които трябва да бъдат прехвърлени, няма как да декларират такъв документ, защото там има и дялове, които са над 50% примерно. И как този, който има миноритарен дял ще накара – да кажем шефа на акционерното дружество или този, който притежава най-големите дялове – да попълни такава декларация, че не дължи заплати?
Мисълта ми беше да се опитаме да ги оглеждаме от всички страни въпросите, за да не създаваме излишни проблеми, защото темите, с които се сблъскваме, включително и в Социалната комисия, в Правната комисия изискват задълбочен дебат. В противен случай Даниел Вълчев, Огнян Герджиков започват да критикуват Социалната комисия, омбудсмана и така нататък, Народното събрание, професионализма в Народното събрание. Казвам го съвършено добронамерено. Знаете, че няма какво да крием помежду си, нали? Когато говорим по тези въпроси, трябва да сме откровени.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря за оценката, която чух и в трите изказвания.
Всъщност критиките на професор Герджиков ме вдъхновиха да напиша въведението в отчета ми за 2017 г., което кротко е озаглавено „Като луд с картечница“. Искам да кажа, че категорично и всъщност му беше отговорено от други юристи, професорът не беше прав в своите оценки, но пък, от друга страна, не мислите ли казано извън протокола, че понякога решаването на някои проблеми имат нужда точно от някой, който действа като луд с картечница.
Тъй като следя работата на Търговския регистър, в добри отношения и в добра комуникация съм с ръководството на Регистъра, на Службата по вписванията, искам да кажа, че това беше силно преувеличено по отношение на проблемите в търговския оборот. Сега и аз мога да кажа във вид на лека критика към Социалната комисия, че в текстовете, които аз бях внесла, имаше ясен механизъм как става доказването на плащането на заплати. И ако се бяхте отнесли с по-голямо доверие към моите предложения нямаше да се стигне до тези леки смущения в работата на регистъра.
От друга страна, ако пък Регистъра и Правосъдното министерство бяха поели някаква отговорност, нямаше никакъв проблем да напишат в методическо указание или друго по какъв начин се извършва това доказване. Всеки знае как се доказва платена заплата. В този смисъл, тъй като това е Социалната комисия, трябва да похваля ръководството на НОИ, което нямаше колебания на няколко пъти при неясни текстове просто да поеме отговорност и да разпрати едно методическо указание как се прилага този текст. Така че този проблем, колкото е на Социалната комисия и на омбудсмана, тъй като омбудсманът беше използван на боксова круша, толкова е проблем и на реализацията на нашите законодателни предложения. Аз само искам да кажа, че нямах нищо против от това да бъда атакувана от всички тези хора, просто защото с това само вдигнаха имиджа на институцията, от една страна; от друга страна, те не бяха прави; и от трета страна, вижте сега на фона на всичките случаи с продажбата на фирми на клошари, включително и от народни представители, включително и последният случай сега с българите, които биват съдени в Гърция и могат да отнесат много сериозни присъди, колко прави сме били по темата – продажба на клошар.
Аз нямам абсолютно никакви притеснения от приетите с общи усилия законодателни промени, защото те имат най-важното – те реално служат на хората. Те реално решават проблеми. Ако чакахме да ни кажат хора специалисти, професори по търговско право: „Пипнете и забранете“ щяхме да си изчакаме живота, защото техните размишления са в сферата на академичните конструкции. Това, което мен ме интересува и Вас Ви интересува като омбудсман и народни представители са проблемите на хората и правото като средство да решава проблемите на хората. Мисля, че си свършихме работата за „много добър 5“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Не искам да влизам в спор в Вас, защото Вие много добре знаете, че ако един текст не препраща към наредба за уреждането на един или друг казус, всяка инструкция или наредба, или каквото и да е, издадено от институцията, ще падне в първия административен съд. Това го знаете много добре, но не искам да влизам в тази дискусия, защото намеренията са добри. Намеренията са да помогнем на хората. Дали сме успели или не – хората ще кажат. Това е дискусия, която, както казваше бившият министър на труда Иван Нейков – нашият приятел – отдавна: двама юристи и пет мнения. Това е положението.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Тук си признавам, че приемам поздравления от общо свършената ни работа. Ангажирам се във всички случаи, в които се говори с добро и има аплодисменти, да казвам „и Социалната комисия“. Част от хората развълнувано ми благодариха за това, че ще си получат парите. Обещавам, че при първото плащане …
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Защо на тебе? Аз мисля, че на Социалната комисия трябва да благодарят. (Оживление.)
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Не знам, може би защото те всички мен… Добре, приемам, че не е много справедливо да приемам и от Ваше име (оживление), но обещавам, че ще Ви споменавам с добро.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря много.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Генов, само по отчета на обудсмана.
КОСТАДИН ГЕНОВ: Господин Председател, госпожо Омбудсман, пенсионерите имат добронамерено отношение към Вас, към Вашата работа. Вие раздвижихте нещата, но въпросът с пенсиите някак си остана в страни. Нашата молба и нашата надежда е, Вие да поемете нещата за изработване на един устойчив пенсионен закон. Правихме по-миналата година – 2016 г., една дискусия по въпроса за пенсиите и за увеличението на осигурителния доход, който тогава беше нараснал с 85%, сега е нараснал с повече от 100%, а старите пенсии на пенсионерите, пенсионирани преди 2008 г., не са пипнати. Молим да поемете нещата в свои ръце. Вие, вървите така да се каже малко на жаргон и в Народното събрание, успявате да пробиете там, обърнете се и към нас. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, други въпроси имате ли?
Господин Поповски има пореден въпрос, покрай правилата на Комисията.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Извинявам се, че при първото взимане на думата не се сетих да попитам: имаше ли жалба от болниците на България за неплатена надлимитна дейност по линия на НЗОК – общински, държавни, всякакви за надлимитна неплатена дейност по линия на НЗОК?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Манолова, заповядайте.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да. Аз съм в комуникация с Асоциацията на общинските болници и на частните болници. Това е огромен проблем на болниците – неплатената надлимитна дейност. Всъщност аз пиша предложения, изписах и през миналата година предложения до Бюджетната комисия, до Здравната комисия при приемането на бюджета на НЗОК, включително за отпадане на лимитите. Също така съм оправила препоръки до НЗОК за плащане на тази дейност. Това е огромен проблем. Включително имах изготвена и конституционна жалба по темата, свързана с проблемите с плащането на новите лекарства и по тема, свързана с надлимитната дейност, но тъй като проблемът се реши с лекарствата в крайна сметка не пуснах тази жалба. Това отново може да бъде разгледано ако няма някакво разбиране болниците да бъдат подкрепени като им се плати поне дължимото.
Има нещо друго притеснително. Напоследък нарастват жалбите от медицински персонал – от лекари и медицински сестри заради неплатените заплати за много продължителен период от време.
За съжаление, поне аз не мисля, че бих допринесла с нещо за хората от тези региони ако стимулирам започването на производство по несъстоятелност. Условието да започне процедура по несъстоятелност, е да получат плащане от Фонда. Но наистина при тази липса на квалифициран медицински персонал, хората да стоят без заплати с месеци, освен че е несправедливо, е много глупава политика, а за да могат да съществуват болниците в крайна сметка е нужно да им се плаща това, което изработват. Кръгът е затворен – като ти намаляват приходите плащаш все по-ниски заплати и персоналът си вдига шапката и заминава и това е. Накрая ще останем без лекари.
Пенсионерите са на специално внимание в институциите. Тук в момента изпълняващият длъжността шеф на социалния отдел, той персонално се занимава с пенсиите. Помогнали сме включително и на много хора, на които по някакви причини им е отказана пенсия, да получат такава. Аз не спирам да се учудвам нали как е възможно да съществуват такива грешки и след нашата намеса да се случат, но глобално погледнато проблемите на възрастните хора трябва да бъдат поставени във фокуса на властта.
Покрай кампанията „Великден за всеки“, тъй като в рамките на един месец се срещам предимно и основно с възрастни хора, наистина това, което поредица правителства – в момента не говоря конкретно срещу това, всичките правителства преди това –политиката, която реализираме или сме реализирали спрямо тях, е просто геноцид.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре. Благодаря.
Колеги, други въпроси?
Само във връзка с надлимитната дейност да кажа едно изречение. Откакто има надлимитна дейност във всеки бюджет на Националната здравноосигурителна каса доктор Адемов е предлагал да отпаднат. Включително и когато нашата политическа сила е била в управление е предлагал да отпадат. Направете справка да видим кой как е гласувал.
Колеги, заповядайте.
Други въпроси!?
Ако няма да благодарим на госпожа Манолова. Има и други комисии, в които вероятно ще представите Вашият отчет.
Благодаря Ви за взаимодействието. Комисията по труда, социалната и демографската политика е отворена за всякакъв тип дискусии с институцията на омбудсмана.
Който е съгласен да бъде подкрепен доклада на омбудсмана за 2017 г. моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържал се – 1.
Докладът на омбудсмана за 2017 г. е приет.
Благодаря Ви, госпожо Манолова. Благодаря и на Вашия екип.

Колеги, преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА – ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Вносители са народният представител Светлана Ангелова и група народни представители
Госпожо Ангелова имате думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! С § 1 на Проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда се предлага изменение в чл. 114а, ал. 4 от Кодекса на труда, относно продължителността на работното време по трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, като същата да бъде от 4 или 8 часа. Това ще даде възможност коректно да се изчисляват дължимите възнаграждения и осигурителни вноски по договора, тоест реално ще се отчита отработеното време и положеният труд.
Еднодневният трудов договор, предвиждащ четиричасов работен ден, би отговорил на спецификата на селскостопанската дейност. Така например при прибирането на реколта от розов цвят и лавандула има специфика – това трябва да стане рано сутрин до определени часове от деня и не може да бъде в продължение на цял работен ден от осем часа.
Еднодневният трудов договор за работа на четири часа ще допринесе за максимална мобилност на работниците в рамките на един или няколко дни да започнат и приключат дейност по обработка и прибиране на земеделска продукция при един работодател, а след това да се насочат към следващ работодател, който има необходимост да ги наеме.
Второто ни предложение в представения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда е свързан с допълване на чл. 144 от Кодекса на труда, като се предвижда допустимост по изключение за полагане на извънреден труд при извършване на определени работи от служители на МВР. Извършването на работа, свързана с провеждането на избори, изготвяне на експертизи и психологичното подпомагане при извършване на оперативно- издирвателни дейности, както и овладяване на критични ситуации. Това е работа, която се осъществява от служители на МВР, чийто статут се урежда от Кодекса на труда и са с месторабота дирекция „Български документи за самоличност“, областните дирекции на МВР, дирекция „Миграция“, Научноизследователски институт по криминалистика и Института по психология.
Работата, която се налага да бъде извършвана от тези служители на МВР, които работят в тези дирекции, често пъти не може да бъде планирана и организирана само в установеното работно време, тъй като същата е в зависимост от различни фактори и е свързана с незабавно и неотложно изпълнение.
Тази промяна ще доведе до регламентирано полагане на труд извън установеното работно време от служителите на МВР, които са по трудови правоотношения, както и тяхната защита по време на изпълнение на служебните им задължения. Също така ще бъде и компенсиран този труд и ще получат съответното заплащане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги от Министерството на труда и социалната политика Вашето становище е предоставено на народните представители. Ще Ви помоля накратко Вашето отношение към предложените промени.
Не можах да разбера – в началото пише „изменение и допълнение“, а в мотивите пише „допълнение“, но това мисля, че е най-малкият проблем.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Да, то е за изменение и допълнения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Изменение не съм сигурен, че има. Има допълнение по-скоро, но това е друга тема.
Заповядайте, госпожо Петкова.
КАЛИНА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на труда и социалната политика подкрепя предложения законопроект. Считаме, че и двете предложения са обосновани и целесъобразни.
В първата си част промяната на 114а създава възможност, както вече беше казано, това за нас е най-важно – реално отчитане на положения труд и съответните възнаграждения. Освен това и мобилността е много важна с оглед осигуряване на работна сила за толкова специфични дейности.
По отношение на второто предложение отново считаме, че това е много целесъобразно предложение, тъй като включените в предложението дейности наистина трудно могат да бъдат предварително планирани. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Господин Ципов, понеже и Вашето предложение е второ по ред, затова сега Ви давам на Вас думата, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Министерство на вътрешните работи, разбира се, подкрепя така внесения Законопроект от народните представители.
Позволете ми да внеса само няколко уточнения. Лицата, работещи по трудово правоотношение в системата на Министерството на вътрешните работи в момента са около шест хиляди, но това няма да засегне всички, които работят по тези дейности, доколкото става дума за дейности, които са свързани предимно с предоставяне на някакви услуги на граждани, каквито предоставят звената „Български документи за самоличност“ или регионалните структури на дирекция „Миграция“. Знаете, че тяхната работа трудно може да бъде планирана, доколкото те обработват подадени заявления от граждани.
Смятаме, че така внесената от народните представители промяна ще даде възможност, тъй като принципът, който е заложен в Кодекса на труда, е полагане извънреден труд по изключение, понякога полагането на този труд особено в почивни дни от служителите в тези звена може да се превърне за известно време в правило, ако мога така да се изразя. Затова смятам, че е необходимо да бъде подкрепена една такава промяна. Благодаря за вниманието и съм готов да отговоря на всичките Ви въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Госпожо Малакова, Националният осигурителен институт трябва да прилага тези текстове. Заповядайте за Вашето становище.
СНЕЖАНА МАЛАКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, Националният осигурителен институт е изразил становище, което е депозирано пред Комисията. Принципно подкрепяме внесения законопроект, като сме изразили становище по отношение на необходимостта според нас да се прецизира предложената промяна в чл. 114а по начин, позволяващ да не се разбере, че със Законопроекта се въвежда алтернативност на законоустановеното работно време, доколкото отработеното време по силата на трудов договор, сключен с правно основание чл. 114а, не се зачита за трудов стаж, но това време се зачита за осигурителен стаж. Като за осигурителен стаж законодателят в чл. 9 от Кодекса за социално осигуряване изрично е казал, че се зачита времето, през което лицата са отработили пълното законоустановено за тях работно време.
Разбира се законодателят е допуснал възможността и пропорционално да се зачита за осигурителен стаж времето, когато е непълното работно време, което е отработено, но за това трябва да има изрична договорка между страните, тоест да е уговорена друга, различна продължителност.
Това е нашето разбиране предвид изричното съдържание на разпоредбата на чл. 9, но Ваша е волята да приемете съответната редакция на текста.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата. Откривам дискусията.
Заповядайте за въпроси, мнения, предложения, съображения.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Господин Председател, на мен ми се щеше да започне някой, който е с положително отношение към Законопроекта, тъй като всички становища до едно са положителни.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Никой не Ви пречи господин Гьоков, направете го.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Никой не взе думата, аз обаче съм на противно мнение. Предварително искам да кажа, че изразявам лично мое мнение и усещане за законопроекта, който е само допълнение на Кодекса на труда, защото нищо не изменя.
При първоначалното приемане на чл. 114а аз изразих притеснение, че тогавашното правителство и тогавашният социален министър в желанието си да покажат колко са в час с проблемите на земеделците като цяло, имам предвид и работодатели, и работещи в земеделието, облякоха исканията в законодателна инициатива малко прибързано и направихме законодателни промени, които не могат да бъдат еднозначно приемани и няма как да не стигнем до въпроса няколко години по-късно: удачни ли бяха тези промени, удачна ли е предлаганата правна форма? За мен отговорът е, че не е удачна. Направихме три опита за поправки – един неуспешен, един успешен, и сега третият опит за поправка на този чл. 114а, но според мен няма как да се поправи нещо, което е сбъркано още при създаването си. По никакъв начин и със следващите поправки, и със сегашното предложение не се решава проблемът, че за първи път в българското законодателство се въвежда договор, който се нарича трудов, но за който не се признава трудов стаж. Това е лишаване на работещия от всички позитиви, които им носи трупането на трудовия стаж, клас прослужено време, отпуск, по-продължителни обезщетения при безработица и така нататък. И по сегашните предложения този договор остава договор, който не гарантира никаква заетост и никакви доходи и няма гаранции за правата на работниците. Не се решават и въпросите за формирането на труда и гарантирането на заплащането на заработеното, за работата и заплащането в почивните и празничните дни, за работното облекло и личните предпазни средства за обучението и инструктажите, за транспорта от и до обекта.
Дотук спирам с това общо говорене за чл. 114 и конкретно по § 1 от предложението, съгласно което продължителността на работното време за еднодневните трудови договори ще може да бъде договаряно от страните като пълна 8-часова заетост или непълна, фиксирана в конкретен размер 4 часа, без възможност страните да договарят друг вид продължителност на работното време, извън посочените 4 или 8 часа.
Искам да Ви обърна внимание, че до момента страните, тъй като аз може да съм го критикувал като трудов договор, но все пак в Кодекса на труда той е наречен еднодневен трудов договор, и за него важат всички останали разпоредби на Кодекса на труда. Твърдя, че неговата продължителност и до момента можеше да се договаря между работника и работодателя според чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда. Тоест с този текст, който внасяме сега в чл. 114а лишаваме от възможността да се сключва договор за различно време, освен от 4 или 8 часа. Така го разбирам аз и така го правите Вие. Не знам кое налага това да бъде правено.
Спирам дотук за § 1.
По § 2 и 3 разбирам добрите намерения и виждам всички положителни становища. И аз съм за решаването на проблема с извънредния труд в редиците на Министерството на вътрешните работи, само че и тук изразявам притеснение, че по този начин с този записан текст ние нищо не решаваме. Мисля, че проблемите си остават. Това ще става по-късно и ще се налага пак нещо да правим и поправяме.
Искам да Ви кажа отново, че това е лично мое мнение. Дори колегите в нашата парламентарна група, дали ръководени от положителните становища, дали ръководени от срещите си с браншови организации в земеделието и т.н., може би ще подкрепят текстовете, но аз ще се въздържа да ги подкрепя в този им вид. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на господин Гьоков?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Гьоков, колеги! Тези промени са продиктувани в резултат на многократни срещи със селскостопанските ръководители, които наемат такива работници на еднодневни трудови договори за кратковременна сезонна работа, които са се срещали с нашата парламентарна група и с вашата парламентарна група…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И с Комисията.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Да, точно така, в предния мандат. И също така с представители на Земеделската комисия.
Предвид това, че през месец март стартира розобера и реколтата на розов цвят, и предвид техническото време бързахме да вкараме тези текстове, за да може преди старта на розобера да е факт тази законова промяна. Досега всички работници са се наемали на осем часа и са плащани социални осигуровки на базата на 8 часа. Това беше тяхното притеснение. Специално за лавандулата и за розовия цвят всички знаем, че няма как те да работят осем часа, поради спецификата на розобера и на лавандулата. Те трябва да се оберат в определен час от денонощието. След това тези работници, които са били наети от определени селскостопански производители, заминават да берат, примерно, малини или ягоди. Те са били 4 часа да берат розов цвят или лавандула, и след това отиват да берат ягоди или малини при друг работодател в същия ден. И там се получава проблемът – че няма как двама различни работодатели в един и същи ден да ги осигурят на 8 часа. А самите работодатели искат да бъдат лоялни спрямо законите, които са приети.
Това е противоречието и заради това е продиктувана тази промяна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други реплики? Няма.
Господин Гьоков – дуплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, народни представители и гости! Госпожо Ангелова, многократни срещи наистина сте имали Вие, ние, включително и аз съм присъствал на такива срещи, само че искам да Ви кажа, че отговорността за законодателните промени са на народните представители, а не на браншовите организации.
Ще Ви кажа и нещо друго – и Вие, и ние се срещаме с пенсионерски организации, които искат увеличаване на пенсиите и така нататък, но не им решаваме от раз проблема и да кажем: утре променяме закона и го правим.
Няма как да съм за това, което казвате за някаква промяна за 4 или 8 часа, след като аз съм против идеята за еднодневните трудови договори, които не решават никакви проблеми в земеделието. Опитахте се по този начин да изсветлите в някаква степен доходите и осигуряването в земеделието, но за сметка на това нарушавате трудово-правни принципи. Не мога да се съглася и няма как да подкрепя това нещо.
Сега заковавате на 4 или 8 часа. Ами ако работодателят иска да работи 5 часа при единия, а 3 часа да бере малини, както казвате Вие, тогава ще променим утре договора, ще пишем 5 часа и 3 часа ли? Нали разпоредбите на Кодекса на труда, цитирах Ви чл. 66, ал. 1, т. 8 важи и за този договор, защото ние всички – аз може да съм против това, но – го нарекохме трудов договор. Разпоредбите за трудовите договори важат и за него. Тоест чл. 66, ал. 1, т. 8 важи и за този договор. Не знам кое налага това.
Тук сме хора мислещи различно, за да може всеки да подкрепи или не подкрепи, и ако мнозинството подкрепи това, което предлагате, ще бъде прието и ще бъдат удовлетворени браншовите организации в земеделието. Нямам какво повече да кажа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Други изказвания, колеги?
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Имам право на изказване.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, не съм съгласна с казаното от господин Гьоков, че няма нужда от тези еднодневни трудови договори за наемане на кратковременна сезонна работа. Напротив – има, защото през 2017 г. 150 земеделски стопани от цялата страна са се възползвали от тази възможност през 2017 г. За еднодневните трудови договори са представени 12 582 образци, от които са върнати едва 500. През тази година до момента са предоставени 16 622 образци за еднодневни трудови договори. Така че не мога да се съглася, че няма нужда от еднодневните трудови договори. Те се ползват и от година на година броят им се увеличава както от страна на наетите работници, така и от страна на земеделските стопани, които ги използват. От друга страна, имаме изсветляване на икономиката. Много добре знаем кои хора се наемат за обиране на реколтата. Това са обикновено хора, които са ниско квалифицирани, които са на социални помощи. Това по никакъв начин не им спира социалната помощ. Това приехме всички ние.
Да, има сигурно какво още да се промени по отношение на законодателството, свързано с еднодневните трудови договори, но аз смятам, че това може да стане като се съберем двете комисии – Земеделската и нашата, да изслушаме, но тази промяна, разберете, е много наложителна. Затова е вкарана преди ваканцията. Всички земеделски стопани, които се срещнаха с нас и със Земеделската комисия, казаха, че това е най-наложителната промяна, за да може реално да бъде отчетено и да бъде заплатен самият труд на работниците.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики?
Господин Гьоков. Няма да повтаряме едно и също, нали?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не. Няма да повтарям едно и също нещо, но тъй като изказването беше своеобразно продължение на репликата към мен, аз се чувствам задължен, за да кажа, че не съм против това да се решава проблемът на земеделските производители. Не съм казал, че няма нужда от еднодневните трудови договори. Начинът, по който сме ги въвели в законодателството, прави прецедент в трудовото законодателство и това не е нормално. Няма как на един договор да му викаш „трудов договор“, пък да не носи правата на трудовия договор.
Не знам, сигурно правите някаква грешка, но 150 земеделски стопани за хвалба ли е? И 12 хиляди договора? Сигурно има някаква грешка, сигурно са повече. Мисля, че са повече. Ако става въпрос за 12 хиляди еднодневни трудови договора, това е смешно да го говорим като изсветляване на икономиката и като каквото и да било.
Много ме притеснява Вашето изказване: има още какво да се промени в еднодневните трудови договори. Бяхте предложили едно наистина добро нещо и ще Ви кажа какво беше то – при първото предлагане на чл. 114а, Вие казахте: „Ще действа до края на годината. След това Министерството на труда и социалната политика ще направи анализ на добрите и на лошите страни и ще видим дали ще продължим да го прилагаме“. Защото посред нощ го приемахме и пропуснахме да го гласуваме, оттогава – от 2015 г. си вървят така тези еднодневни договори и Министерството не си направи труда нито да направи анализ, някакви статистически данни ни дадоха на десетките въпроси, които сме отправяли по повод на еднодневните договори, но никакъв анализ за вида на договора, какви са последствията от него, какво правим, до каква степен се изсветлява тази икономика, много ли са тези хора, малко ли са? Всеки се тренира върху промени и това, че ще направим догодина четвърта промяна на един текст – чл. 114а, не говори добре за народното представителство.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Други изказвания, колеги?
Госпожа Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Взимам отношение по така предложения текст за допълнение на Кодекса на труда, провокирана от действително многото срещи, които и аз съм имала с розопроизводители от нашия район. Според мен и лично моя позиция е, че изменението, което се прави в момента в чл. 114а и намаляването на продължителността на положения труд на четири часа, действително ще окаже благоприятно въздействие върху розопроизводителите и лавандулопроизводителите. Тук говорим за реално отчитане на положения труд. За никой не е тайна, че действително положеният труд точно в този секторен отрасъл, особено при събирането на розовия цвят приключва в рамките на изгряването на слънцето. Така че наистина трябва да гледаме на проблема какъвто го има и да се опитаме да го решим.
Аз се опитах да се запозная с европейската практика по отношение прилагането на такъв тип трудови договори. Интересното и това, което ми направи впечатление е, примерно в Румъния, че тези договори, които са на дневните работници, не се зачитат като трудови договори. Те са извън кодекса на труда, но е създадена възможност за по-облекчен режим при тяхната регистрация.
По повод на тези срещи, за които аз говоря и е важно и се радвам, че дискусията я водим тук и се надявам да я разширим между първо и второ четене, защото има няколко неща, които са важни и специфични, и които поне визират изменението на чл. 114а, е по-скоро подзаконовите нормативни актове, свързани с него. Неща, които за мен е важно да изговорим сега, независимо че не кореспондират с така направеното предложение, но това са подзаконови нормативни актове, които са свързани с чл. 114а.
Едното е Наредба № 078 от 2015 г., която регламентира регистрацията на трудовите договори по чл. 114а. Европейската практика, доколкото аз успях да се запозная с различните практики в тази посока, защото действително доста от страните – членки на Европейския съюз, имат такива разпоредби, свързани с еднодневните трудови договори, по-скоро тук не говорим за писмена форма на трудови договори и режимът, който е въведен в нашата наредба, а са въведени така наречените ведомости. Според мен е необходимо, когато дискутираме въпроса за чл. 114а, обсъждайки с представителите на Министерството и тези проблеми, държа да ги кажа сега, за да може в един момент, когато дискутираме между първо и второ четене, да разширим обхвата на дискусията, защото чл. 114а не е само продължителността на работното време, а всички свързани с това документи.
Проблем има по отношение на изискуемите документи, каквито са регламентирани в Кодекса на труда по отношение на сключване на трудов договор и някои от нещата, които са регламентирани в Наредбата и в Кодекса на труда, свързани с изискуемите документи, донякъде не са изяснени в Наредбата. И това също са неща, които е хубаво да изкоментираме, когато дискутираме въпросите между първо и второ четене.
И друг въпрос. Извинявам се, че съм по-многословна, отколкото трябва, защото в момента коментираме изменението на чл. 114а само и единствено в първата му част. Искам да обърна сериозно внимание по отношение наемането на малолетни такива работници, защото селскостопанската работа, работата в растениевъдството, каквато е регламентирана в…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Малолетни или непълнолетни?
НАДЯ КЛИСУРСКА: Непълнолетни, извинете. Има съответните изисквания в Кодекса на труда и се изисква специалното разрешение на Инспекция по труда. Знаем много добре какви работници се наемат за сезонна работа по чл. 114а. Сериозно трябва да разгледаме и въпроса за наемането на работници от 16 до 18 години с по-облекчен режим на наемането им. Това е.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Ще си позволя една реплика и ще Ви кажа следното нещо. Какво пречи на работодателя, дори и той да бъде земеделски производител, или на работника и служителя, който иска да се възползва от еднодневния трудов договор, да запише в трудовия договор чл. 67, т. 1 – трудов договор за неопределено работно време, и да се позове на чл. 66, ал. 1, където пише: „Трудовият договор съдържа данни за страните и определя: … 8. продължителността на работния ден или седмица“. Какво пречи при сега действащото законодателство? Кажете ми един контра аргумент срещу тези текстове.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Специалната разпоредба на чл. 114а.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах. Не искам да говоря на тема еднодневни трудови договори, защото е дълга и широка тема с много условности. Не може човек, който получава обезщетение, което замества доходите от труд, в същото време да получава доходи от труд. Ако някой ми каже, че това е философията на осигурителното законодателство, всеки преподавател в Софийския университет, в УНСС, в Нов български университет, да не изреждам всички факултети, ще върне студента, който каже такова нещо. Но това е друга тема. Това е положението, уважаеми дами и господа.
Други изказвания?
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: От одеве се чудя, нещо може би съм пропуснал или не съм съвсем компетентен, но не ми е ясно, Вие споменахте преди малко „помощи“, какво става със социалните помощи, като имам предвид и профила на хората, които се наемат? Какво става?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Получават помощите. Не само помощите, получават и обезщетения за безработица.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук се явяват някои колизии, според мен, които са много големи, много тежки. Просто питам, за да си го изясня.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Искам само да кажа, че с чл. 114а и без чл. 114а социалните помощи остават едно и също нещо за лицето. Това е точно, ясно и категорично.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не е така. Без чл. 114а изобщо няма да има възможност за сключване на такъв трудов договор.
Искам да кажа няколко думи и да се обърна към господин Ципов.
Разбирам, че намеренията са добри – да решим въпроса, да уеднаквим статута на хората с трудови правоотношения с тези от служебни правоотношения. Да, обаче ако аз, например, работя в лечебно заведение, както работя дълги години, аз имам сумирано работно време – дали ще бъде 160 часа, 178 часа, колко бяха, вече ги забравих, през останалото време ползвам извънреден труд. Ако правите това предложение, защото не сте окомплектовали състава на Министерството, а да може да извършва тези дейности, това е друга тема. Само че Вие казахте, че сте наели 500 човека, не стигат. Още 500 наемете тогава.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Не, за друго става дума. Ще разрешите ли да отговоря?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Защото с този извънреден труд, който плащате, Вие ще платите заплатите на другите хора.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се опитам кратко да отговоря. Тези текстове ще се прилагат по отношение на две категории служители, които до 1 февруари миналата година са били със статут, уреден по самия Закон за Министерството на вътрешните работи. Това са два вида служители – държавни служители с висше образование и държавни служители, забележете, със средно образование. Законът за държавния служител не предвижда статут на такъв служител за лица със средно образование, затова техните служебни правоотношения бяха преобразувани в трудови правоотношения. Тази промяна ще засегне именно тях – така наречените сержанти и офицери, които в момента са със статут по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда, тъй като и те полагат извънреден труд, извън установеното работно време в Министерството на вътрешните работи, което по Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи е от 8,30 до 17,30 ч.
Обърнах внимание, че това са звена, които предоставят някакви услуги на граждани, за които се налага, когато има например натрупване на голям брой заявления за издаване на документи за самоличност, да дават извънредни дежурства през съботни и неделни дни.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има компенсация с почивен ден.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Не могат. По Закона за Министерството на вътрешните работи не могат да получат такава компенсация.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ами променете Закона за МВР.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Господин Гьоков, мисля, че бях достатъчно ясен – те са служители на МВР, но не със статут по Закона за МВР, а със статут по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител респективно. Това са експертите от Научно-изследователския институт по криминалистика и на Института по психология, които, когато посещават за оглед местопроизшествие, за да направят съответната експертиза късно вечерта, ако престъплението е извършено, те как да получат съответното заплащане?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имат право на 150 часа по общия ред за всички в трудови правоотношения – право на 150 часа в рамките на една година имат право на извънреден труд. Тук става въпрос за повече от 150 часа – това ли говорим?
Заповядайте, колеги, за други мнения и изказвания.
Вносителите, ако искате заключение или колегите от ведомствата? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносители Светлана Ангелова и група народни представители.
За – 16, против – 1, въздържал се – 1.
Проектът е приет.
Благодаря Ви, колеги, за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,15 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д-р Хасан Адемов


Стенограф:
Н. Иванова