Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по труда, социалната и демографската политика
Комисия по труда, социалната и демографската политика
П Р О Т О К О Л

№ 17


от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 6 юни 2018 г.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на министъра на труда и социалната политика относно напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС (в изпълнение на т. 4 от Решение на Народното събрание от 1 декември 2017 г., обн., ДВ, бр. 97 от 5 декември 2017 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-12, внесен от Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Таско Ерменков, Петър Витанов, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев на 22 февруари 2018 г. – обсъждане за второ гласуване.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2017 г. и Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2017 г., част от който е и Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2017 г., № 820-00-14, внесен от Комисията за финансов надзор на 29 май 2018 г.
Към протокола се прилага Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заседанието беше открито в 14,25 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Предложението за днешния Дневният ред е:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на министъра на труда и социалната политика относно напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС (в изпълнение на т. 4 от Решение на Народното събрание от 1 декември 2017 г., обн., ДВ, бр. 97 от 5 декември 2017 г.).
3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-12, внесен от Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Таско Ерменков, Петър Витанов, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев на 22 февруари 2018 г. – обсъждане за второ гласуване.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2017 г. И Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2017 г., част от който е и Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2017 г., № 820-00-14, внесен от Комисията за финансов надзор на 29 май 2018 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги от ГЕРБ, имате ли въпроси към министъра на труда и социалната политика? Не виждам.
Колеги от „БСП за България”?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос към Вас, господин Министър, е в контекста на случващото на протестите на хората с увреждания, на заседанията на Националния съвет за интеграцията на хората с увреждания. В преглед на хронологията на събитията на концепцията за ТЕЛК-а се оказа, че едва ли не в Националния съвет има някакъв консенсус, а после се оказва, че национално представителните организации не са съгласни с това, което се е случило в Националния съвет, и правят протести.
Моят кратък въпрос към Вас е – Вие ще ми отговорите както решите: какви са бъдещите Ви планове и виждания за работа с национално представителните организации на хората с увреждания в България? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! В отговор на въпроса на господин Гьоков ще припомня хронологията: на заседанието на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, в което беше включена точка от дневния ред: „Разглеждане на концепцията за експертиза на работоспособността” – това беше след обсъждането и в двете комисии на Народното събрание, на практика тогава национално представителните организации връчиха протестната нота и обявиха, че ще протестират, така че реално на практика обсъждане по същество на концепцията не е проведено.
Националният съвет за интеграция на хората с увреждания е легитимният форум, в който се обсъждат въпроси, свързани с правата на хората с увреждания, с тяхната интеграция. От началото на тази година са проведени две заседания на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Разбира се, ние се срещаме винаги, когато има необходимост. Аз буквално преди часове се връщам от Женева, от участие на Сто и седмата Международна конференция на труда. Разбрах, че има заявено искане за такава среща от представители на национално представителните организации и, разбира се, при първа възможност – в петък, ще проведем такава среща. Имаме диалог, те са включени в работната група, която подготвя проект на закон за хората с увреждания, в която работна група са включени и представители на майките на деца с увреждания, които протестират пред Народното събрание. Избрахме подхода не да ги делим, а да ги съберем на едно място и да чуем, да се опитаме да постигнем баланс между исканията и предложенията на двете групи, които понякога не съвпадат, меко казано.
Във формата на работната група работим по проект на закон за хората с увреждания, а във формата на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, съгласно неговия устройствен правилник съответно се разглеждат всички проекти, нормативни актове, проекти на концепции и така нататък, които касаят хората с увреждания.
Разбира се, винаги когато има необходимост, Министерството откликва и за персонални срещи с ръководители на организациите на хората с увреждания. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, имате право на реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, благодаря Ви.
Господин Министър, благодаря Ви за отговора. Моят въпрос е продиктуван от усещането, което има в национално представителните организации, че по някакъв начин Министерството на труда, социалната и демографската политика не се съобразява с техните желания и становища по редица проблеми. Адмирирам това, виждам това, което правите – стремите се да направите така, че да не се разделят хората с увреждания на национално представени и на други. Мисля си, че интересите на тези хора – не материалните интереси, а интересите въобще, са едни и същи. Те не трябва да се делят по никакъв начин.
Ще Ви помоля в бъдеще по някакъв начин, разбира се, ако наистина мислите така, да разсеете техните притеснения, че някак си са изолирани и неглижирани от вземането на решения. Не случайно на националния си митинг те издигнаха – май месец някъде, лозунга: „Решенията за хората с увреждания – да, но не без тях!”. Общо взето това е въпросът ми. Благодаря за отговора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Благодаря, господин Гьоков.
За дуплика, господин Министър – заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Гьоков, не зная откъде си вадите тези впечатления, че по някакъв начин национално представителните организации на и за хората с увреждания са пренебрегнати. Категорично възразявам срещу такава констатация, защото – тук виждам, че има представители – виждам господин Чернев, вероятно има и други, имаме много добър диалог. Той е в рамките на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и извън него, тоест винаги, когато има въпроси, които са от компетентността на Министерството и които представляват интерес за организацията на хората с увреждания, те имат пряк достъп включително и до мен.
В потвърждение – вчера е депозирано писмо за среща. В петък такава среща ще бъде проведена в Министерството с министъра. Разбирате, че моята програма не винаги позволява да реагираме на следващия ден на желанията. Надявам се да няма чувство на ревност между национално представителните и ненационално представителните. Ние не ги делим, опитваме се да работим заедно с тях, за да постигнем реален напредък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Извън правилата едно уточнение.
Големият проблем, който поставяте, е, че когато ги поканиш заедно да разговарят, трудно се съгласяват, когато разговаряш с едната страна, предизвикваш гняв и ужас от другата страна. Ето това е нещо, което трябва да бъде преодоляно, а то никак не е лесно, повярвайте ми, както казваше един бивш премиер.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз не знам обаче тогава каква е идеята да има национално представителни и други, ако е така?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тема за дълъг разговор. Не е в рамките на този контрол.
Колеги от „Обединени патриоти”, имате ли въпроси? Нямате.
От ДПС нямаме въпроси.
Колеги от ГЕРБ, втори кръг въпроси – имате ли?
Заповядайте, доктор Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да задам въпрос, свързан със съвсем скорошното Ви пребиваване в Женева. Знаем, че се връщате днес от Сто и седмата редовна сесия на Международна конференция на труда, която на практика е върховният орган на Международната организация на труда. Бихте ли ни информирали съвсем кратко за основните акценти в тази сесия? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, доктор Генов.
Господин Министър, заповядайте за пресни впечатления от Международната организация на труда.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Миналата и тази седмица се провежда редовното заседание на Сто и седмата редовна сесия на Международна конференция на труда в Женева, където е седалището на Международната организация на труда. Съгласно решение на правителството преди два месеца е определена трипартидна делегация, която да вземе участие в работата на Международната конференция на труда. В тази трипартидна делегация са включени представители на синдикати и работодателските организации, които също активно участват в работата на Международната конференция на труда.
Особеното тази година е, че България като председателстваща Съвета на Европейския съюз има повече функции и отговорности не само по време на провеждането, а и при подготовката на Сто и седмата редовна сесия на Международна организация на труда. Заради това тази година експерти от Министерството на труда, социалната и демографската политика водят работата на четири комитета, които подготвят заключения в различни области, свързани със социален диалог и трипартизъм, друга комисия, която работи върху стандартите на Международната организация на труда, трета комисия, която разработва стандарт и препоръка за борбата срещу тормоз и насилие по време на работа и така нататък.
Радвам се да чуя от колегите от постоянното представителство и от другите, с които разговарях, че много добре се справят, както, разбира се, е активно участието и на социалните партньори. Вчера имах изказване пред Сто и седмата редовна сесия на Международната конференция на труда. Темата на доклада на генералния директор Гай Райдър и президента на Конференцията е посветен на: „Жените на работното място, стремеж към равенство” – това е приблизителният превод на темата на доклада, който се обсъжда. На практика всички държави – членки на Международната организация на труда, изразяват отношение в петминутното изказване, което имах възможност да направя. Подчертах, че България отдава приоритет на равенството между жените и мъжете, дадох за пример това, че в София, провеждайки конференция, посветена на бъдещето на труда, като акцент, като фокус на конференцията поставихме ролята на жените в дигиталното общество, изхождайки от значително по-високия процент на реализирани жени и момичета в сектора на информационните и комуникационните технологии, който превишава почти два пъти средния за Европейския съюз.
Споменах и за инициативите, които имаме – и на европейско, и на национално ниво, за по-добро съвместяване на личния и професионалния живот, с цел стимулиране на по-ранното връщане на жените на работното място, както и мерките за затваряне на този разрив, на тази разлика между заплащането на труда на мъжете и жените.
В рамките на вчерашния ден имах възможност да се срещна с генералния директор на Международната организация на труда господин Гай Райдър, който прояви интерес към състоянието на социалния диалог у нас. Информирах го за това, че България е ратифицирала Конвенция 131 за определяне на минималната работна заплата. Информирах го и за хода на председателството в областта на труда и социалните въпроси, както и че на заседанието на EPSCO на 21 юни ще предложим – и очакваме да бъдат одобрени и приети, заключения по отношение бъдещето на труда на база на това, което направихме на Конференцията. Тези заключения ще бъдат предоставени на Глобалната комисия към Международната организация на труда, която подготвя доклада за бъдещето на труда, защото, както знаете, следващата година ще се отбележат сто години от създаването на Международната организация на труда. Голямата инициатива на Международната организация на труда по повод стогодишнината е бъдещето на труда във всички измерения на този въпрос. Нашият принос като председателство ще бъдат заключенията по тази тема, които ще предложим на EPSCO на 21 юни, а след това на Глобалната комисия, която подготвя тази тема.
Другата инициатива е: „Жените на работното място и стремеж към равенство”, която пък беше обсъждана в рамките на тази седмица. На практика от всяка държава се изказва правителството в лицето на министъра и социалните партньори, тоест работодателите и съответно синдикалните организации. Днес е изказването на господин Пламен Димитров, който представлява синдикалните организации. В началото на седмицата – в понеделник, е било представянето на работодателските организации от колега от Българската търговско-промишлена палата.
Това мога да кажа за участието ми тези два дни в Женева, в работата на Сто и седмата редовна сесия на Международна организация на труда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Генов, въпроси, реплика?
РУМЕН ГЕНОВ: Искам да благодаря.
Смятам, че беше полезно и информативно за всички колеги. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги от „БСП за България”? Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, напоследък все по-наложителен става въпросът за изграждане на по-приобщаващ и по-справедлив Европейски съюз. Затова през последните година, година и нещо, се заговори за Европейския социален стълб, който е призован да осигурява нови по-ефективни права на гражданите в ЕС. Говори се за равни възможности с достъп до пазара на труда, справедливи условия на труда, социална закрила и приобщаване. Хората в България, пък и в целия Европейски съюз, остават с впечатление, че се говори повече за този Европейски социален стълб, отколкото се прави нещо в тази посока.
Въпросът ми към Вас е: можем ли да кажем, че при председателството на България идеята за Европейския социален стълб се е придвижила поне с една крачка напред? Смятайте, че това е изключително важен въпрос, разглеждайте го включително и от контекста на оцеляването на Европейския съюз като такъв съюз. Евроскептицизмът, ако не се предприемат мерки в тази посока, ще се засилва и нищо чудно да доведе до някакви катаклизми в Съюза.
Въпросът ми е: можем ли да кажем, че при председателството на България идеята за този Европейски социален стълб се е придвижила малко по-напред? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, заповядайте – имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Благодаря на господин Гьоков за въпроса по отношение на Европейския стълб за социални права. Наистина след неговото подписване и прокламиране през ноември миналата година, това е водещото в социалната област, мога да кажа на европейско ниво.
Конкретният отговор на въпроса, който задавате, надявам се да получим в края на председателството и в края на този месец, защото на 27 юни предстои провеждането на конференция, която е посветена на Европейския стълб за социални права и на неговото прилагане. Когато заявихме и планирахме това събитие целта беше шест месеца реално след прокламирането на Стълба да установим, доколко са предприети мерки за неговото прилагане на практика в основно две измерения – като част от европейския семестър да се постави освен макроикономически дисбаланс на икономическото развитие, по-голям акцент на социалното измерение. Другият аспект, доколкото правата, принципите, заложени в Стълба няма как да бъдат постигнати без повече насочване на ресурси към социалната сфера, да се види, доколко при изготвянето на бъдещата многогодишна финансова рамка на Съюза, средствата за социални цели са достатъчни, за да могат да бъдат постигнати и обезпечени финансово правата, които са в този Стълб. На този етап е потвърдено участието на еврокомисаря по заетостта, социалните въпроси, умения и трудовата мобилност Мариан Тейсен, очакваме високо ниво на представителство от българска страна, като и двама министри на Люксембург и Хърватия вчера, с които успях да се видя в Женева, също потвърдиха своето присъствие.
Това би било приносът на България на европейско ниво по отношение на Европейския стълб за социални права. На практика това ще бъде първото голямо събитие, посветено на Стълба след неговото прокламиране в края на миналата година. Надявам се то да бъде успешно и като резултат от тази конференция да се изготвят заключения, които да се представят на австрийското председателство, защото Европейският стълб за социални права не е въпрос, който да е актуален само в рамките на едно председателство. Той ще бъде актуален още години напред, като една от най-сериозните инициатива в тази област от години наред. Разбира се, предизвикателство е да се намерят най-точните инструменти, начини за прилагането на принципите на Стълба.
На европейско ниво има някои инициативи на Европейската комисия, които ние като председателство се опитваме максимално да придвижим напред. В информацията във втората точка е представено, че ние активно работим за постигане на общ подход по три досиета, които са част от инициативите на Комисията, посветени на Стълба. На национално ниво, заедно със социалните партньори, работим за изготвянето на пътна карта или план, по който България също да работи за постигане на принципите, които са всеобхватни, заложени в трите групи на Стълба за социални права. Надяваме се да имаме значим принос. Дано имам възможност при следващото отчитане пред Вас да го потвърдя.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Гьоков, реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Да, важен е въпросът с Европейския социален стълб. Надявам се силно да има резултати и след срещата на 27 юни.
Ще кажа нещо, което е извън темата на въпроса, който зададох, но ми се иска този форум да получи малко повече гласност, отколкото получи този, който се състоя миналата или по-миналата седмица за интеграция на ромите. Дори нашата комисия не беше запозната с форума и събитието, което се случи в НДК. Странно е също, че това събитие не получи отзвук в българските медии.
Силно се надявам поне форумът за Европейския социален стълб да получи по-широк отглас, да знаят българите какво ги чака и какво е допринесла тяхната страна – България, за развиването на идеята за Европейския социален стълб. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Дуплика, господин Министър, желаете ли? Не.
Колеги от „Обединени патриоти”, имате ли въпроси? Нямате.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ОТНОСНО НАПРЕДЪКА ПО РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Господин Министър!
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Периодът, който отчитам пред Вас, е сравнително кратък, защото предходното докладване беше сравнително скоро. Става дума за събитията през втората половина на месец май тази година, като част от календара на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз в областта на труда и социалните въпроси. Вие разполагате с писмена информация, така че ще бъда съвсем кратък.
На 22 и 23 май се проведе Седемдесет и четвъртата пленарна среща на Комитета на старшите инспектори по труда. Домакин беше Главната инспекция по труда, като общите впечатления за провеждането на тази пленарна среща са много добри.
По отношение на друго едно събитие, свързано с доброволното пенсионно осигуряване – проведената Международна конференция на тема: „Общоевропейски продукт за лично пенсионно осигуряване – регламент, ефекти и проблеми“, в която участваше и председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Имаше интересна дискусия по отношение на Проекта – предложението за Регламент на Европейската комисия за нов продукт за лично осигуряване така наречения PPEP, с широко представителство от страна на бизнеса, на регулатора в лицето на Комисията за финансов надзор и, разбира се, международно представителство главно от Международната надзорна организация в областта на застраховането и професионалното пенсионно осигуряване (EIOPA).
Друго едно събитие беше проведено в края на месеца – 31 май и 1 юни. Това е Годишната среща на експертите от взаимната информационна система за социална закрила, известна са абревиатурата MISSOC. Имах възможност да участвам в откриването на тази среща. На нея присъстваха кореспондентите от държавите членки с по двама титуляри, съответно заместник, като се обсъждаше състоянието и развитието на тази система, която вероятно и Вие сте ползвали. Тя е много полезна, защото дава информация, която е в сравнителен план за законодателствата на държавите членки, така че винаги там може да се направи съпоставка, как законодателно е регламентиран даден въпрос в страните – членки на Европейския съюз. Тя се актуализира два пъти месечно, тоест шестмесечно може да се смята, че е актуална.
Имаше висок интензитет на работа в различните работни формати. На 17 май се проведе заседание на Работна група „Социални въпроси“, на което беше разгледан проектът за Заключения на Съвета по темата за ранното детско развитие. Това са едни от заключенията, които ще представим на предстоящото заседание на Съвета на министрите на 21 юни.
В интензивна фаза са триалозите по отношение на Европейския акт за достъпност на 15 май се проведе третият триалог, а на 18 май се проведе техническа среща, като усилията са насочени към постигане споразумение с Европейския парламент по този Европейски акт за достъпност.
Другото заседание на 17 май отново е на Работната група „Социални въпроси”, където се разгледа предложението за Препоръка за достъп до социална закрила на заетите и самостоятелно заетите лица в Европейския съюз.
На 23 май се проведе вторият триалог във връзка с Предложението за Директива за защита на работниците от рискове, свързани с експозиция на канцерогени или мутагени при работа – втори пакет.
На 24 май имаше ново заседание на Работната група „Социални въпроси” за разглеждане по същество на Директивата за прозрачни и предвидими условия на труд. По това досие имаме амбицията и е много вероятно на този етап да сме готови за Общ подход на 21 юни. Вдругиден е заседанието на Корепер, където ще стане ясно до голяма степен, къде е постигнато съгласие за Общ подход.
На 25 май имаше ново заседание на Работната група „Социални въпроси“, на която беше разглеждан втори вариант на проекта за Заключения на Съвета по тема „Бъдещето на труда: подход, основан на жизнения цикъл”. Става дума, че и в Международната организация на труда се очаква да бъде представено като принос по темата на столетието, която следващата година ще бъде представена.
На 28 май се проведе ново заседание на Работната група „Социални въпроси“, на което се обсъждаше проекта на директива относно равновесието между професионалния и личния живот. Въпреки че там ситуацията е много трудна, все още имаме амбицията да постигнем Общ подход. Разбира се, зависи от това, доколко Комисията ще бъде склонна да направи отстъпки от първоначалното си предложение, както и другото досие по Регламент 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Там предстои да се приеме Общ подход по последните две глави от този регламент – общо са шест. Всъщност четири вече са разгледани.
От споменатите дати, а те са само част от по-важните заседания, мисля, че се разбира с каква интензивност работят колегите и от постоянното представителство в Брюксел, и от страната, които пътуват и участват в различни формати на работни срещи, с цел да се подготвят за предстоящото заседание на Съвета на министрите, съответно законопроекти за заключение, проекти на общи подходи по директивите. Също така върви работа и по две досиета по линия на триалози – Европейски акт за достъпност и Директивата за канцерогените и мутагените при работа – втори пакет.
Това е за този отчетен период, който е кратък – втората половина на месец май. Надявам се при другото изслушване вече да мога да представя цялостен отчет за постигнатото в рамките на Председателството по въпросите на труда и социалната политика.
Ако има нещо конкретно по предоставената информация, съм готов да отговарям. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, заповядайте.
В края на Председателството ще имаме грижата, от Комисията имаме писмени материали, да предоставим цялата информация за това, което се е случило в нашата секторна политика.
Господин Министър, благодаря за участието.

Следваща трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, № 854-01-12, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ НИНОВА, ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ, ТАСКО ЕРМЕНКОВ, ПЕТЪР ВИТАНОВ, КОНСТАНТИН ПОПОВ, ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ И СПАС ПАНЧЕВ НА 22 ФЕВРУАРИ 2018 Г. – ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
Колеги, заглавието е: „Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване”.
Който е съгласен да бъде подкрепено заглавието, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
По § 1 няма писмени предложения.
По реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника правя следното предложение: „в § 1 думите „или по повод на“ се заличават.”
Защо правим това предложение? Защото служителите, които са в мисии, са командировани. В самия акт на командироването фигурира и дата – започване, начало и край, и всички останали детайли, така че няма нужда от думите „или по повод на“.
Вносителите не ги виждам.
Колеги от Министерството на отбраната, от Националния осигурителен институт, имате ли бележки по това предложение?
Не виждам бележки.
Подлагам на гласуване предложението: думите „или по повод на“ да отпаднат.
Който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува.
За ¬– 19, против и въздържали се няма.
Колеги, в рамките на това време, когато след като беше приет Законът за първо четене, имахме няколко работни групи, няколко срещи с институциите. Всички текстове, които ги предлагаме, са консенсусно приети и са изчистени. Дължа това обяснение.
Подлагам на гласуване § 1 като предложение на Комисията заедно с приетото току-що предложение.
Който е съгласен да бъде приет § 1 като редакция на Комисията, моля да гласува.
За – 19 , против и въздържали се – няма.
По § 2 предложението е аналогично: „думите „при или по повод“ се заличават, а след съюза „или“ се добавя „при“.”
Абсолютно същите аргументи.
Колеги от Националния осигурителен институт, от Министерството на труда, от Министерството на отбраната? Нямате бележки.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване § 2 като предложение на Комисията с току-що приетото предложение.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 2 като предложение на Комисията, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
По § 3 правим едно предложение по същия начин: В чл. 85, ал. 2, където е систематичното място, а не ал. 3, както е по вносител, след думата „имат“ се добавя „загиналите при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната“.
Колеги от Националния осигурителен институт, от Министерството на труда, от Министерството на отбраната, бележки по това предложение? Нямате.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване § 3 като предложение на Комисията заедно с току-що приетото предложение.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 3, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Колеги, предлагаме § 4, да бъде отхвърлен.
Защо? Защото по начина, по който е направено предложението от вносителите – „наборна служба или на служба в запаса“ да се заменят със „служба“, „служба“ е общо понятие. Там са и държавните служители например от Министерството на отбраната. Затова предлагаме този текст да отпадне и да остане действащият текст в Кодекса за социално осигуряване.
Колеги, имате ли някакви бележки?
Дълго време работихме по този текст, за да стигнем до заключението, че той не е необходим.
Нямате бележки.
Който е съгласен с предложението § 4 да отпадне, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
По § 5 има отново предложение в смисъла на предложението по § 1 и § 2: думите „и/или по повод“ да бъдат заличени.
Който е съгласен да бъдат заличени думите „и/или по повод на“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се няма.
Благодаря.
Подлагам на гласуване § 5 с току-що приетото предложение.
Който е съгласен да бъде приет § 5 като предложение на Комисията, заедно с предложението, което приехме току-що, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Колеги, понеже този законопроект се отнася за минало време, за да можем да уредим така наречените заварени случаи, правим едно предложение за Преходна разпоредба или нов § 6 „Родителите на военнослужещи, загинали до влизането в сила на този закон, при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност по чл. 82, ал. 4 от датата на подаване на заявлението“ – много важно. Много важно е да се уточни от кога започва и това е предложението, което всъщност обхваща и тези, които са загинали. Всъщност, става въпрос за тези 23-ма.
Колеги, бележки някакви имате ли? Институциите? Не виждам.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
След като приехме отпадането на § 4 вече няма изменение на Закона, а има само допълнение, затова предлагам заглавието да го прегласуваме: „Закон за допълнение на Кодекса за социално осигуряване“.
Някакви бележки? Нямате.
Който е съгласен да бъде подкрепено заглавието: „Закон за допълнение на Кодекса за социално осигуряване“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Господин Поповски, заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, след сериозен професионален коментар, който се получи в работната група, решихме това мое предложение да го направим по следния начин – по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание:
„Да се създаде § 7:
„§ 7. (1) Родителите на курсантите и школниците от средните, полувисшите и висшите военни училища, които не са отслужили наборна военна служба и са починали по време на такава във връзка с обучението след навършване на пълнолетие, но преди изтичане на срока, който се зачита за наборна военна служба, съгласно действащото законодателство към момента на настъпване на смъртта, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност независимо от възрастта им.”
В ал. 2 се предлага тази пенсия да бъде приравнена на пенсия от бившата I-ва група или между 90 и 100% за хората с увреждания. Пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението.
И в ал. 3 на този параграф:
„(3) Лицата по ал. 1 получават в пълен размер личната си пенсия и наследствената пенсия за военна инвалидност.“
Това, което до тук не беше съобразено. Фактически изравняваме техните права с правата на тези, които са от кадровата военна служба. Изравняваме правата на тези родители. Касае се само за 10 човека. Разчетът е направен: около 180 хил. лв. на годината е финансовото натоварване без да се налага да се изменят други закони и параграфи. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Абсурдно е това, защото …
КАЛИН ПОПОВСКИ: Да, 180 хиляди. Така са ми го дали. И аз това се почудих: 10 човека, десет пенсии, по 18 хиляди са най-вероятно. Може би една нула да сме сбъркали, извинявам се. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви!
КАЛИН ПОПОВСКИ: За 10 човека се касае. (Шум и реплики.)
Пак казвам – за 10 човека, на които изравняваме правата заедно с родителите на тези…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За тези, които са загинали по време на мисии, разчетът е 55 хил. лв. на годишна база. Сто и осемдесет хиляди няма как да се получат, ако базата не е различна от тези 10 човека, за които говорим! (Шум и реплики.)
Колеги, ще прочета предложението за протокола:
„§ 7. (1) Родителите на курсантите и школниците от средните, полувисшите и висшите военни училища, които не са отслужили наборната военна служба и са починали по време на и във връзка с обучението след навършване на пълнолетие, но преди изтичане на срока, който се зачита за наборна военна служба съгласно действащото законодателство към момента на настъпване на смъртта, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност независимо от възрастта им.
(2) Размерът на пенсията на лицата по ал. 1 се определя от размера по чл. 86, ал. 1, равен на следващата се пенсия за военна инвалидност на редник или сержант при трайно намалена работоспособност над 90 на сто. Пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението.
(3) Лицата по ал. 1 получават в пълен размер личната си пенсия и наследствената пенсия за военна инвалидност.“
Колеги, заповядайте – изказвания, коментари, въпроси.
Имате ли бележки то тези текстове?
Колеги, текстовете са обсъдени многократно в различни формати.
Отново повтарям, това е предложение на народния представител Калин Поповски.
Изказвания?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Нали се събирахме и гледахме всички предложения. Това предложение от тогава разглеждано ли е, отхвърлено ли е, прието ли е и защо го няма, ако е прието, защо го няма в основния доклад?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В основния доклад няма как да го има… (Реплики встрани от микрофоните.)
Колеги, моля Ви! Колеги, моля Ви! Нека да уточним.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Ако е удобно, да обясня на колегата? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да прекъснем ли заседанието, какво да правим? Моля Ви!
Нека обясним на господин Гьоков какво пише в нашия Правилник по чл. 83, ал. 2… (Шум и реплики.) За да го напишем в доклада – няма как да знаем кой какво ще предложи. Как да го напишем в доклада? (Реплики встрани от микрофоните.) Обсъждано е многократно. (Шум и реплики.)
Господин Гьоков, неделно училище ли ще провеждаме? Извинявай, че ти го казвам. Как да го напишем доклада като не знаем дали няма да се откаже в следващия момент?!
Господин Поповски, заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Гьоков! Първоначалният вариант беше да бъде отделен ЗИД на КСО, което оттеглих, за да бъде допълнителен параграф и стигнахме до основното заключение точно на тази работна група, на която бяхме и ние двамата с Вас. Експерти се изказаха от всички възможни инстанции. Мисля, че всичко е ясно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Въпроси, изказвания?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми експерти и гости! Всичко е добре, но, господин Поповски, това можеше да го имаме поне в началото на заседанието или изпратено малко преди. Все пак като хора парламентаристи ние не сме тук всяко едно нещо, което на прима виста се вкарва, да го приемем. Разберете ме, ще гласувам за това, ще Ви се доверя, но преди всичко тези отношения са направени по друг начин. Можеше да бъдем известени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако направите предложение в Правилника, което да бъде прието от народното представителство, ако въпросът е към мен, ще имам грижата всички предложения, които народните представители смятат да ги направят по време на заседанието, ще ги изискам и ще ги включа в доклада. Няма как да прогнозирам някой какви предложения има.
Какво сме обсъждали в работната група е съвсем отделна тема. Много въпроси сме обсъждали, не само тези предложения.
Волята на народните представители е чрез гласуване.
Момент. (Реплики встрани от микрофона.)
КАЛИН ПОПОВСКИ: Е, спокойно де, по-великодушни бъдете! Пропуснахте да го внесете, сега… Ние успяхме да Ви предварим. Недейте сега!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
Колеги, нека да прекратим тази дискусия! (Реплики встрани от микрофоните на народния представител Михаил Христов.)
Господин Христов!
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Калин Поповски, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от нашия правилник.
Който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се няма.
По този начин този прословут Кодекс за социално осигуряване е приет – позволявам си да го нарека така, защото за първи път виждам такова нещо от толкова години. Казвам Ви го съвсем честно.
Благодаря за търпението.
Извинявам се за емоциите покрай този закон.
Благодаря на колегите от ведомствата, които бяха достатъчно сериозни в многобройните дискусии, които проведохме.

Преминаваме към следващата четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР ЗА 2017 Г. И ГОДИШЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР ЗА 2017 Г., ЧАСТ ОТ КОЙТО Е И ОТЧЕТЪТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР ЗА 2017 Г., № 820-00-14, ВНЕСЕН ОТ КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР НА 29 МАЙ 2018 Г.

Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор като добре осъзнавате, че се намираме в Комисията по труда, социалната и демографска политика, а не в Бюджетната комисия. Осигурителният надзор, регулацията на осигурителния сектор не изцяло, можете да кажете няколко думи. Не Ви съветвам какво да казвате, но да се ограничите в приложното поле на това, което би следвало да представите на нашата Комисия, не изобщо целия небанков финансов сектор, а частта „Осигуряване“, която е в предметния обхват на дейността на нашата комисия. Съжалявам за това допълнение, но мисля, че е важно.
Колеги, имате ли нещо против? Защото вижте колко е докладът иначе. (Председателят Хасан Адемов показва доклада.)
Заповядайте.
КАРИНА КАРАИВАНОВА, председател на Комисията за финансов надзор: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда много кратка. Моето резюме, сравнено с целия доклад, изглежда доста по-добре. Съвсем накратко ще обхвана в цялост дейността на Комисията, разбира се, и по-детайлно в „Осигурителен надзор“.
В изминалата година приключиха успешно проверките на активите на пенсионните дружества, на балансите на застрахователните дружества, един процес, който изискваше много усилия както от страна на Комисията за финансов надзор, така и от страна на поднадзорните лица.
Трябва да признаем, че никъде другаде в рамките на Европейския съюз подобна задача не беше решаване, все още не е извършвана друга такава проверка. И от тази гледна точка беше изключително предизвикателство. Радостното е, че процесът завърши успешно. Резултатите се приеха без който и да е от участниците или което и да е от лицата, които странично наблюдаваха процеса, да поставят въпроси. Ние имахме възможност да получим една детайлна картина в два важни сектора от гледна точка на нашите функции, а именно сектор „Пенсионно осигуряване“ и на застрахователните компании в България.
Друг акцент беше така наречения FSAP – финансовата проверка, която се извършва от страна на Международния валутен фонд и Световната банка. Той имаше за цел вече да провери дейността на Комисията за финансов надзор като такъв – доколко ефективно извършваме нашите надзорни функции и разговори с поднадзорни лица бяха извършвани единствено и само от тази гледна точка.
В допълнение на тези два много обемни всеобхватни процеса това, което ние сме извършили през изминалата година, е да предложим на представителите в Народното събрание четири законопроекта. Единият е Законът за комисиите за финансов надзор, който резултира на база на представените препоръки от Международния валутен фонд и Световната банка. Знаете, той доведе до промяна модела на финансиране на Комисията за финансов надзор.
Другите законопроекти – този, който е важен, и членовете на уважаемата Комисия най-вероятно в голям раздел са запознати, беше промените в Кодекса за социално осигуряване, където разширихме дефинициите за свързани лица отново по препоръка на – най-вече икономическите дисбаланси на Европейската комисия, и настояваха нашите колеги на европейско ниво, надзорният орган EIOPA, които наблюдават дейността на пенсионните фондове в България.
Останалите два законопроекта са: Законът за публичното предлагане на ценни книжа и Законът за пазарите на финансови инструменти.
Дотолкова, доколкото обичайната дейност на Комисията е достатъчно интензивна, съвсем накратко по отношение на превантивния контрол. В резултат на надзорната дейност броят на действащите дружества и броят на договорните фондове, които наблюдаваме, се увеличиха с 14 и достигат 132 броя. Остава без промяна броят на управляващите дружества – 31, на националните инвестиционни
фондове – 3. Броят на небанковите инвестиционни посредници намаля до 40, като през 2017 г. е отнет лицензът на едно дружество. Бяха отнети лицензите на пет дружества със специална инвестиционна цел, като три от образуваните производства бяха по искане на съответните дружества.
По отношение на застрахователния сектор: лицензирани за извършване на дейност по общо застраховане намаляха с три дружества, като броят им в края на годината възлезе на 26.
По отношение на пенсионно-осигурителните дружества: няма промяна в броя на дружествата и фондовете, те остават 9, съответно 29 фонда.
Текущ надзор.
Дистанционният надзор по отношение на инвестиционните посредници: извършени са 9877 проверки на постъпила надзорна информация. Предприети са действия в резултат на постъпили 415 жалби, сигнали на физически и юридически лица. В застрахователния сектор са извършени 833 дистанционни проверки по документи. Извършени са в допълнение общо 20 проверки на застрахователни посредници по документи и на място.
По отношение на допълнителното пенсионно осигуряване проверката се осъществяваше в две основни направления – ежедневен и периодичен надзор. Също така се извършваше мониторинг на интернет страницата на пенсионно-осигурителните дружества.
През 2017 г. бяха извършени 6944 ежедневни проверки, в които се следеше за законосъобразността на сключените сделки с активите на пенсионните фондове, спазването на законовите ограничения и забрани при инвестирането на активите на фондовете, съотношението на инвестициите в отделни видове финансови инструменти спрямо активите на пенсионните фондове, притежаваните инвестиции в един емитент, начина на извършване на оценката на активите и правилното им отразяване от пенсионно-осигурителните дружества и по регистрите на банките – попечители. Извършени бяха 481 проверки, в това число 177 проверки на представените финансови отчети и справки за дейността на пенсионно-осигурителните дружества, и 364 на представените финансови отчети и справки за дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.
До тук с цифрите. Няма да Ви казвам повече. Много проверки бяха извършени от страна на Комисията за финансов надзор през изминалата година. Искам само да представя на Вашето внимание обобщената информация за ситуацията на небанков финансов сектор като цяло.
През 2017 г. активите на небанковия финансов сектор нарастват с 47,2% и в края на годината достигат 38 милиарда, като активните на всички видове небанкови финансови дружества, сегменти отчитат положително изменение на годишна база. Пазарната капитализация нараства с 144% на годишна база и в края на годината достига 23,6 млрд. лв.
Благодаря Ви. Това е накратко информацията, която сме приготвили.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Караиванова. (Реплики от госпожа Диана Йорданова встрани от микрофоните.) Дали да не участвате по-назад в дискусията по-нататък, госпожо Йорданова, или сега искате да добавите нещо?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Както желаете. Аз съм подготвила по-детайлна информация за управлението, което ръководя – „Осигурителен надзор“, което е предмет и на разглеждане на Вашата комисията, но нашата комисия – просто, щяхте да допуснете грешка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, да я представите, госпожо Йорданова. Затова се замислих.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Много благодаря.
Колеги, съвсем накратко.
Това, което ще Ви представя е в три раздела – „Регулаторна дейност“, „Резултати от осъществявания надзор в областта на допълнителното пенсионно осигуряване“ и „Състояние и перспективи на осигурителния пазар“. Мисля, че са важни теми, с които народното представителство трябва да бъде запознато.
Относно регулаторната дейност искам, първо, да изкажа благодарност на народното представителство, народните представители от всичките парламентарни групи за активната работа и подкрепа на Кодекса за социално осигуряване. Безспорно една много силна стъпка по отношение на регулацията, защото, в крайна сметка, регулираме парите на всички нас, на всички наши съграждани. Важно е те да бъдат опазени, така че когато дойде моментът на пенсиониране, всеки един да може да разчита на допълнителна пенсия. В следствие на това в Комисията се стартира процес по адаптиране на подзаконовата нормативна база. Към края на 2017 г. в управление „Осигурителен надзор“ са подготвени два проекта на наредби за изменение и допълнение както на Наредба 33, така и на Наредби 56 – 57, като към настоящия момент вече сме променили около две трети от цялата подзаконова нормативна база. Тук малко разширявам, излизам извън Отчета за 2017 г., за да сте в течение. Считам, с темповете, с които работим, че началото на септември ще имаме цялостна промяна, така че да може и поднадзорните лица да бъдат наясно с всички изисквания, които им предстоят да бъдат въведени в края на ноември 2018 г. на база на това, което Вие приехте в КСО.
Паралелно с всички останали дейности към края на 2017 г. сме направили предложение към сформираната към Министерството на труда и социалната политика работна група текстове за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, което целеше въвеждане на Директива 2014/50 от 16 април 2014 г. относно минималните изисквания за повишаване мобилността на работниците между държавите членки чрез подобряване на придобиване и запазване на допълнителни пенсионни права. Към настоящия момент тя вече беше предмет на Ваше внимание. Беше приета в Комисията на Вашето изнесено заседание.
Относно осъществявания надзор.
Предварителният надзор включва производства, свързани с лицензионни разрешителни, одобрителни режими, както и осъществяване на други действия, в това число одобрения или утвърждаване на различни документи с основно значение за дейността на пенсионно-осигурителните дружества и управляваните от тях фондове. Резултатите по отношение на допълнителното пенсионно осигуряване са приключили с общо 39 административни процедури, от които 37 са новооткрити през 2017 г.
През отчетната 2017 г. е извършен преглед и на други, внесени от пенсионно-осигурителните дружества и банките – попечители документи, които, макар и да не подлежат на одобрителен режим, се проверяват от гледна точка на тяхната законосъобразност.
Другият основен елемент от дейността на управлението е извършване на текущ надзор – както вече беше казано, извършени са 6944 ежедневни проверки за законосъобразност. Следи се за правилно отчисляване на такси, удръжки, които рефлектират върху партидите на осигурените лица, както и тримесечни, шестмесечни и много други отчети.
Какво е състоянието към настоящия момент и перспективите на пазара?
Към края на 2017 г. нетните активи на фондовете нарастват, като достигат 12,7 млрд. лв. Увеличението е в резултат на постъпленията от осигурителни вноски – 4,6 милиона осигурени лица, и на положителен резултат от инвестирането на средствата на фондовете.
Възходящата тенденция се запазва въпреки правото за промяна на осигуряване от Фонд „Допълнително задължително пенсионно осигуряване” (ФЗДПО) в Държавно обществено осигуряване (ДОО) и към 31 март, последна актуална информация, която имаме, е, че нетните активи на фондовете възлизат на 12,9 млрд. лв., тоест нарастват с още 1,9 на сто или със 139 млн. лв.
През 2017 г. по-голяма част от пенсионните дружества поддържат високо равнище на капиталова адекватност. Средната стойност на показателя за всички 9 лицензионни дружества е 482,6%, което значително надхвърля нормативно определения, както знаете, минимален размер от 50% от минималния капитал, а по отделни дружества варира в широки граници между 54,3% и 857,7 с изключение на едно пенсионно-осигурително дружество, чиято капиталова адекватност достига 1006,8%.
По отношение на показателя „ликвидност” всички пенсионни дружества и управляваните от тях фондове са в състояние да покриват своите текущи задължения, тоест надвишават нормативно определения минимален резерв на ликвидни средства. Резервите за гарантиране на минимална доходност, заделени със средства на пенсионно-осигурителни дружества, съответстват на нормативните изисквания и към края на отчетния период възлизат на 140 млн. лв.
При осъществения надзор не са установени отклонения от нормативните изисквания относно размера на приведените в полза на пенсионно-осигурителни дружества удръжки, като данните за 2017 г. показват, че седем пенсионни дружества поддържат максимално допустимите – съгласно КСО размери на такси и удръжки, и две пенсионни дружества, които са определили размер под максимално допустимия, който – знаете, е 4,25%. Таксите и удръжките за управление са в размери по-ниски от нормативно определените, като средният размер на удръжката от всяка вноска в ДПФ през 2016 и 2017 г. е 2,9%, а при професионалните – 3,9%, при нормативно определен размер 7 на сто, като инвестиционната такса в ДПФ през 2017 възлиза на 8,7% спрямо 8,6% за 2016 г. при нормативно определени до 10%, а при ДПФПС в определения в КСО размер от 10%.
През 2017 г. размерът на балансовите активи на фондовете нараства с по-бързи темпове – наблюдава се увеличение 17,7% спрямо 2016 г., когато е било 15,2. По видове фондове най-голямо е увеличението при единствения, осъществяващ дейността си, професионален – 19,5%, следван от УПФ – 18,4, при ДПФ и ППФ се отчита съответно ръст от 15,8 и 13%. На база размера на управляваните балансови активи на фондовете не се наблюдават съществени промени в пазарните дялове на отделните дружества, като дружеството с най-голям пазарен дял заема 25,4% от управляваните активи, а това с най-малък пазарен дял 1,2%. В резултат на по-високите темпове на нарастване на балансовите активи на УПФ към 31 декември 2017 г. този вид фондове заемат 83,3% относителен дял. Балансовите активи на ППФ заемат 8,3 относителен, на ДПФ – 8,3, на ДПФС – 0,1.
Аналогични тенденции се наблюдават и при нетните активи. През 2017 г. се увеличават със 17,7%, а към 31 декември 2017 г. са в размер на 12,7 млрд. лв., или 12,8% от брутния вътрешен продукт на страната. Темпът на увеличение се различава по видове фондове, като най-значителен е при професионалния – 19,8, следван от УПФ – 18,4, ДПФ – 15,9 и ППФ – 13. Структурата на нетните активи видове фондове не се различава от тази на балансовите активи.
По отношение на структурата на разпределение на осигурените лица не се наблюдават съществени промени спрямо предходната година. В края на 2017 г. най-голям дял е концентриран в УПФ – 79,9%, следван от ДПФ с 13,4, ППФ – 6,5 и ДПФС – 0,2%.
През 2017 г. прехвърлените средства в резултат на промяна на участие на лицата от един в друг фонд се увеличава 17,2% спрямо 2016 г. и е на стойност 510 млн. лв., като тази динамика зависи от броя… (Шум и реплики.) 510 милиона лева, прехвърлени от фонд във фонд за 2017 г. (Шум и реплики.) Не, не. Прехвърлени от фонд във фонд.
Въпреки възможността, както подчертах в доклада за прехвърляне в НОИ, се наблюдава нарастване в партидите на осигурените лица в пенсионните фондове. Инвестираните средства на фондовете към 31 декември 2017 г . са на обща стойност 11,9 млрд. лв., това е 93,6% от балансовите им активи, а останалите 6,4% са налични парични средства и краткосрочни вземания.
Данните по отношение на агрегираната структура на инвестиционните портфейли на ФДПО към края на годината показват, че с най-голям дял са инвестициите в дългови ценни книжа – 65,02%, следвани от дяловите финансови инструменти – 32,33%, инвестиционни имоти – 1,95% и банкови депозити – 0,71. Относителният дял на инвестиции на ФДПО във финансови инструменти, регистрирани за търговия на чуждестранни регулирани пазари, достига до 58% от балансовите активи, което на практика е и най-високото ниво през периода 2013 – 2017 г. От тях 55,7% са държавни ценни книжа, 27,3% в ценни книжа с променлив доход, тоест акции и дялове, и 17% в корпоративни дългове ценни книжа или в облигации.
Това е съвсем накратко, колеги. Извинявам се, че Ви поднесох повече цифри, но мисля, че е важно Вие да се запознаете с детайлите, защото това е и спецификата на Комисията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Йорданова.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари, изказвания.
Аз искам много накратко да кажа няколко думи.
Първо, през 2017 г. бяха направени съществени промени в законодателството, както в Закона – преди малко госпожа Караиванова заяви за Закона за Комисията за финансов надзор, но и в Кодекса за социално осигуряване. Вие знаете, че дълги години имаше няколко опита за промени в Кодекса за социално осигуряване, от една страна, свързани с въвеждането на изискванията на Директивата за неплатежоспособност 2 (Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета), от друга страна, дефиницията за свързани лица – това, което казахте, и не само дефиницията, а и за промяна във възможностите за инвестиране на свързани лица – нещо, което е много важно.
Моят въпрос обаче, или по-скоро коментар, е малко по-различен.
Някак си извън експертните среди проверката на активите на фондовете за пенсионно осигуряване няма кой знае каква гласност по този въпрос, затова въпросът ми е свързан с това какви са резултатите от оценката на активите на пенсионните дружества.
Сега, за стрес тестовете на застрахователни и презастрахователни – това е друга тема, но какви са резултатите от проверката на активите, надеждни ли са инвестициите на нашите пенсионни дружества? Въпроси, които интересуват осигурените лица и членовете на нашата Комисия.
Колеги, ако имате други въпроси, задайте ги, заедно да се опитат да отговорят гостите.
Заповядайте, господин Полковник.
ГЕОРГИ ГУСАНОВ: Благодаря на всички.
Имам следните въпроси: Доколко в приоритета на Комисията за финансов надзор влиза да наблюдава и надзирава парите в Сребърния фонд, които са за укрепване и стабилизиране на пенсионната система? Ако прави това, защо се разрешава да се харчат пари от Сребърния фонд, така наречен „Сребърен фонд“, преди да е изтекъл забранителният срок?
При привеждане състоянието на пенсионно-осигурителните дружества от Временната комисия имаше съгласие заедно с ръководителите на пенсионно-осигурителните дружества, изразено тук протоколно, че ще се преразгледа встъпителната такса от 5% на четири и надолу. Как стои този въпрос пред Комисията и доколко тя се занимава с тези резултати от обсъжданията в Народното събрание?
Искам да кажа, и питам, защо се получава така, че средствата в личните партиди на пенсионно-осигурените лица намаляват? Ние имаме известни обяснения и от година на година стават все по-малко, а не брутото, което е внесено. В такъв смисъл. В това отношение Вие сами разбирате, че 1% за обслужване на частните фондове съвсем не съответства на процента, с който НОИ обслужва също пенсионни фондове. Десетократно по-малко. Тук говорим, че за обслужване взема 120 милиона годишно този процент. Следователно въпросът ми е как Комисия „Финансов надзор“, защитавайки интересите на осигурените лица, разглежда този въпрос?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Държавен фонд за гарантиране и устойчивост на държавната пенсионна система или така наречения „Сребърен фонд” – нали така? По този въпрос няма да Ви дам думата, защото тези хора не са компетентни, там е към Министерството на финансите.
Заповядайте, госпожо Караиванова, ако няма други.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря.
Резултатите от проверките на активите на пенсионните дружества показаха, че активите са инвестирани от гледна точка на текущото към момента на проверката законодателство в мнозинството, в по-голямата част, в съответствие с изискванията, и изискванията на КСО са спазени. Това са заключенията на независимите оценители, които…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: … още повече, че инвестициите се проверяват всеки ден.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Точно така. Аз ненапразно изчетох колко на брой проверки е извършила Комисията за финансов надзор извън ежедневните, които имаме ангажимент да спазваме. Така че това казаха независимите оценители. Отново повтарям, те гледаха за съответствие между начина, по който са инвестирани активите и действащото в момента законодателство.
Разбира се, направиха множество предложения за промяна на Кодекса за социално осигуряване, които ние взехме предвид, и направихме като предложение за промяна на изискванията в Кодекса, които съответно по-късно през годината бяха гласувани и одобрени. Така че повечето от изискванията, съществената част от промените, влизат в сила ноември месец тази година. Дружествата са информирани, подготвят се. В момента, в който влязат в сила новите изисквания, Комисията за финансов надзор ще има ангажимент да провери как те вече отговарят, а и как инвестират активите в съответствие с новите изисквания.
По отношение на таксите и дискусиите, които са провеждани тук, в парламента, мисля, че отговорът е ясен – има намаление на таксата, взето е решение и към момента тя възлиза на 4,25 максималната. Признавам, това не е в резултат на предложение на Комисията за финансов надзор. Тук ние нямаме заслуга. Това е в резултат на дейността на народните представители.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И на Временната комисия…
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Да. Съобщавам само резултата, тук нямаме съществен принос.
Среден размер на удържаната такса от осигурителната вноска, това което в момента имаме – те са различни. Разбира се, има и под 4, но средната е 4% – действителната. Защото тази, която Ви казах, по Закон е максималната, реалната, средната варира. Средната стойност е около 4%. Остана ли нещо непокрито?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Караиванова.
Госпожо Йорданова, извинявайте. Комисията, която предложи намаленията на таксите, беше оглавявана от Корнелия Нинова – просто пропуснах.
ГЕОРГИ ГУСАНОВ: Не разбрах, защо намаляват личните партиди – сумите в личните партиди вместо да се увеличават, и дето прокламирахте, да получат втора пенсия нашите деца и внуци?
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Размерът на средствата по индивидуалните партиди варива. В различните дружества доходността, която се реализира, е различна, но пак казвам, дейността на пенсионно-осигурителните дружества към момента е в съответствие с действащото законодателство и не са установени отклонения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други въпроси? Не виждам.
Подлагам на гласуване Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2017 г. и Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2017, част от който е и Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2017 г., № 820-00-14, внесен от Комисията за финансов надзор на 29 май 2018 г.
Който е съгласен да бъдат подкрепени толкова сложно написаните финансови отчети, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се Годишният отчет на Комисията за финансов надзор.
Колеги, благодаря за участието.

(Закрито в 15,45 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов




Стенограф:
Маргарита Крачунова
Форма за търсене
Ключова дума