П Р О Т О К О Л

№ 20

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 4 юли 2018 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса труда, № 854-01-48, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 13 юни 2018 г. – обсъждане за второ гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 854-01-59, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 29 юни 2018 г. – обсъждане за първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и на гостите, присъствали на заседанието, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика господин Хасан Адемов.
* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Откривам редовното заседание на Комисия по труда, социалната и демографската политика.
Дневния ред за днешното заседание:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса труда, № 854-01-48, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 13 юни 2018 г. – обсъждане за второ гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 854-01-59, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 29 юни 2018 г. – обсъждане за първо гласуване.
Моля, гласувайте дневния ред. За 18, консенсус, благодаря, подкрепя се дневният ред.

Преминаваме към точка първа:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Започваме с въпроси от парламентарната група на ГЕРБ.
КЛАВДИЯ ГРИГОРОВА-ГАНЧЕВА: В изпълнение на ангажиментите по Националната стратегия за дългосрочна грижа е разработен План за действие 2018 2021 година. В плана е предвидено развитие на социално здравни услуги за лица с увреждания и възрастни хора, зависими от грижа. Искам да попитам в такава връзка през 2018 година ще стартира ли нещо, което ще бъде в изпълнение на тези ангажименти?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Да, наистина Правителството през месец януари прие първи тригодишен план за прилагане на Националната стратегия за дългосрочна грижа, в който план за тези три години е предвидено разкриването на 100 нови социални услуги, насочени към пълнолетни лица, като в тези социални услуги са различен тип резидентна грижа, услуги в общността.
И другото, което е предвидено с този план, е всъщност развитието на една интегрирана медико-социална услуга патронажна грижи за хора с увреждания и възрастни хора. Всъщност в изпълнение на приетия план това, което беше предприето, е управляващият орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“, откъдето е предвидено финансирането на тази операция взе решение, одобри всъщност операция, това стана през месец май, на 15-ти май на заседание на управляващия орган, като очакванията са че, през месец септември ще бъде обявена операцията, като допустими бенефициенти това са основно общините, като общините могат да участват и в партньорство с доставчици на социални услуги с болнични заведения. Всъщност водещият компонент в тази нова услуга, която допълва палитрата от услуги, които на общинско ниво вече са развити и се прилагат, всъщност е здравната грижа към лица, които са претърпели болнично лечение, след това са напуснали болничното заведение, но продължават да се нуждаят от такава подкрепа, като Министерството на здравеопазването би трябвало да разработи методиката, съответно е предвидено определено финансиране от заделения ресурс, а съответно общините ще кандидатстват и би трябвало да се сключват договори за предлагане на самата услуга патронажна грижа за хора с увреждания и възрастни лица. Както е известно на уважаемите народни представители, домашният и социален патронаж сега е общинска дейност, която се предлага от голяма част от общините, тя има определени традиции, определено място. С тази операция, която управляващият орган е одобрил и която предстои да бъде обявена през месец септември, се допълва таи този домашен социален патронаж, като заделеният ресурс първоначално е 30 милиона, а допълнително още 16 милиона, които 46 милиона би трябвало да осигурят за 12 месеца грижа за около 17 000 ползвателя. Така че считаме, че по този начин освен че ще се пилотира тази интегрирана медико-социална услуга, съответно това ще допълни дейностите по домашния и социален патронаж, тъй като към обичайните дейности, които са в момента – разнасяне на храна и почистване на домовете ще се допълни именно медицинският компонент, който за голяма част от тези хора е много важен, като след приключване на 12 месечния период се предвижда тази дейност при успешното отпилотиране и показване на жизнеспособността и потребността на услугата, тя да бъде поето от държавния бюджет. Това мисля, че е важно в общия контекст на подкрепа, която за хората с увреждания и възрастните хора, които са в невъзможност от самообслужване, която, както знаете, е в центъра и на общественото внимание на нашето внимание с омбудсмана в последните седмици и месеци. Това е в отговор на Вашия въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Ганчева, право на реплика.
Благодаря.
Колеги от „БСП за България“, Ваш ред е за въпрос.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Министър, токът поскъпна средно с два процента, парното със седем средно, няма да развивам теорията как се отразява това на хората. Въпросът ми към Вас е Вие направихте ли, в Министерството имам предвид, анализ на това поскъпване и как ще се отрази на хората и ще има ли разширение в обхвата на енергийното подпомагане ,което би трябвало да стартира вече от първи юли, какви са ви указанията към структурите на Агенцията за социално подпомагане? Ще промените ли критериите и въобще всичко в тоя дух, което смятате да направите за хората, които са енергийно бедни? И, аз не знам, сигурно е много основателно вдигането на тока и на водата, само че не знам защо се прави все на първи юни, на първи юли, когато се приема най-безболезнено от хората, защото ако се направи септември може би ще предизвика леки революционна ситуации. Ама сега се приема по-приемливо от хората. Та какво правим в тази посока?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: В отговор на въпроса на господин Гьоков мога да кажа, че всъщност вчера подписах наредба за изменение и допълнение Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, която е наредба на министъра на труда и социалната политика, като промените всъщност са в 2 посоки. Първо, променя стойността на редуциращия коефициент, с който се намаляват пенсиите на правоимащите лица, за да се отчете индексацията на пенсиите, която традиционно се извършва от първи юли, тоест да не се допусне отпадане от подпомагане с целева помощ за отопление само поради причина на това че размерът на пенсията номинално се увеличава. Има разработен механизъм, това което всъщност тази година се предложи, е, че утвърждаването на коригиращия коефициент занапред ще става със заповед на министъра, за да не се налага всяка година се променя наредбата само заради това, тъй като всъщност една промяна на наредбата предполага съгласуване преди това и така нататък, обществени консултации по-скоро. Очаквам в петък да бъде обнародвана наредбата за изменение в „Държавен вестник“, като от първи юли Вие сте прав, че започна възможността за подаване на заявления за отпускане на тази целева помощ.
Размерът на целевата помощ ще зависи от цената на тока. Затова ние сме отправили с официално писмо искане към председателя на ДКЕВР, за да ни съответно съобщи установената цена, тя вече беше публично известно, все пак документално ,за да може да изчислим размера на подпомагането, на целевата помощ. Не мога в момента да кажа, но 70 и няколко лева на месец. Помощта знаете, че се изплаща за един отоплителен сезон. В последните години се изплаща еднократно за всичките пет месеца и има над 200 000 ползватели – бенефициенти на тази помощ. Това е всъщност порядъкът на броя на ползвателите. Така че Министерството е готово с актуализацията.
Нещо друго важно, което сме направили в измененията на наредбата, е в допълнителна разпоредба сме дали дефиниция какво е твърдо гориво като сме казали изрично след изброяването, че това са дърва, въглища, пелети и те че те задължително трябва да отговарят на екологичните норми и стандарти. Знаете че в последно време е актуален въпросът доколко тази целева помощ е причина за замърсяване на въздуха с фини прахови частици. Така че Министерството на околната среда и водите има задължението да въведе такива стандарти, а ние чрез наредбата да реферираме, че закупуваните суровини трябва да отговарят на тези стандарти. Това е в отговор на Вашия въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, право на реплика в рамките на 2 минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Виждам, че вземате някакви мерки по въпроса, господин Министър, да не отпаднат хора от това енергийно подпомагане
Ще Ви задам един допълнителен въпрос: а предвиждате ли мерки за разширяване на цената на тока, защото трябва да сме много наивни за да си мислим, че решаваме проблемите на нуждаещи се по този начин. Мисля, че границата е много висока от гледна точка, че много малко успяват да я преминат, за да бъдат енергийно подпомагане, а повече хора се нуждаят от това.
Когато говорихте за това какво правехте и сте чакали цената на тока, предвиждате ли някаква диференциация на хората, които получават енергийни помощи в зависимост от това кой енергиен доставчик ги обслужва, защото цената е различна при различните енергийни доставчици и при различните се увеличава с различен процент.
Втория въпрос е доста сложен така че може да не ми отговаряте, но реших, че мога да го задам.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: В отговор на допълнителния въпрос или доразвития е въпросът господин Гьоков, мога да кажа че целта наистина е да се запази обхватът поне като цел минимум на подпомаганите чрез целевата помощ за отопление и отново подчертавам, че последните години, разбира се, това е все пак право, което се заявява от правоимащите лица, е от порядъка на 200-220 хиляди бенефициенти на тази помощ годишно.
По отношение на допълнителния въпрос – не предвиждаме такава диференциация, всъщност наредбата съответно изчислява размера на паричната помощ на база на цената на електроенергията. И всъщност тази цена, тази която ДКЕВР съответно ни дава на база на съответните киловатчаса, които се изчисляват по тази цена и се получава размерът на месечната целева помощ, която отново казвам, момента не мога да кажа точно, но е от порядъка на 71колко лева. И тя се изплаща за пет месеца за отоплителния сезон. Така че е размерът на подпомагането, което ще получат тези хора, е от порядъка на над 350 лв., в диапазона 350 400 лв.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от „Обединени патриоти“? Щях да добавя нещо към това, ама нямам право по правилник.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Въпросът на нашата група „Обединени патриоти „към Министъра е докъде стигна спогодбата двустранната с Молдова по линия на трудовата миграция и кога се очаква да влезе в действие? Знаем че там, и по Черноморието пък изобщо имаме остра нужда от работна ръка и от хора говорещи на добро ниво български език. Втори въпрос няма да задаваме на втората обиколка, да не ви притесняваме, Вие сте на най-горещия стол в Министерския съвет. Видя се очевидно в последния месец, но имате нашата парламентарна подкрепа за всичко разумно, което е в линията на нашите правомощия.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви за подкрепата.
В отговор на поставения въпрос на 18 юни спогодбата за регулиране на трудовата миграция с Република Молдова беше подписана по време на посещение на молдовската министърка на труда, здравеопазването и социалната защита, госпожа Светлана Чебутар е в България, като това е втората спогодба за регулиране на трудовата миграция която България подписва, първата беше написана през месец февруари с Армения. Всъщност сме подготвили и е внесен от Министерския съвет вероятно заседание ще се разгледа, ще бъде утвърден подписана спогодба. Тя съответно включва в себе си и административни процедури по прилагане, няма да е необходимо отделно да се подписват административно споразумение за нейното прилагане. Така че веднага след като двете държави разменят чрез вербални ноти, че всъщност съответните органи са утвърдили подписаната спогодба, тя ще може да влезе в сила. Спогодбата всъщност дава права и задължение за работници мигранти от двете държави, които са ответно имат подписан трудов договор с работодателя от съответната държава, имат разрешение за пребиваване, като ги освобождава от разрешение за работа. Тоест това е всъщност предимството, което дават спогодбите, няма необходимост от разрешение за работа.
За прилагане на спогодбата компетентните институции са двете агенции по заетост, обществените служби по заетостта в двете държави, в България агенцията по заетостта, като спогодбата предвижда един съвместен комитет, който да прави подбор на желаещите да съответно упражняват работа в другата държава, като ние наистина разчитаме, че с прилагането на тази спогодба ще се улесни съответно полагането на заетост от молдовски граждани в България, защото, първо в Молдова има значителна българска диаспора, както знаете, и сега и без спогодба всъщност данните ни показват, че по линия на сезонната заетост, главно на Черноморието, втората най-многочислена група след украинците са молдовците. Така че радвам се радвам се, че сравнително бързо успяхме след преговори през месец април да стигнем до сключване на самата спогодба, като от мандата, който имаме миналата година от правителството всъщност остава трета спогодба с Украйна. По искане на украинската страна преговорите бяха отложени за месец юли, тоест след месец юли, така че сега усилията ни ще бъдат насочени в тази посока.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Поповски? От нашата парламентарна група нямаме въпроси колеги.
Колеги от „Воля“?
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: Моят въпрос е провокиран от една тревожна статистика, касаеща децата от 3 до 8-годишна възраст и поради това че по различни причини и включително липсва или недостъпност на такива, децата не могат да ползват равнопоставено услуги за ранно детско развитие, което се отразява на здравето на децата, на образователните житейските постижения, следователно икономиката на цялата ни държава в по-голяма далечина погледнато. Давам си сметка, че това е една мащабна дейност, която трябва да се извърши поне на три министерства, и въпросът ми към Вас е следният: промените в Закона за здравето от 2015 година, член 125б предвиждат интегриране на здравните услуги със социалните такива. До момента обаче не е приета предвидената тогава съвместна наредба между Министерство на труда и социалните политики, и Министерството на здравеопазването. Въпросът е очаква ли се кога да се приема такива действия или подзаконови актове съответно, интегрираните услуги за ранно детско развитие реално да заработят в полза на всички деца и в частност на децата от уязвимите общности, тоест с едно по-голямо ромско население в тях?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Наистина услугите за ранно детско развитие бяха един от приоритетите на Министерство на труда и социалната политика в областта на труда и социалната политика в рамките на българското председателство. Те бяха един известен като такъв приоритет и приносът на България е, че всъщност се подготви от Съвета на министрите и се прие на 21 юни заключение по политиките на ранно детско развитие. Имаме добър старт с успешното отстояване на един проект на Световната банка през 2015 година и Вие сте напълно права, че в Закона за здравето има делегация за подзаконов нормативен акт, който не е изготвен и приета. Тук отново става дума за отговорност, която е между две министерства, знаете че обикновено така се получава, че когато отговорността е на няколко ведомство, обикновено изискват добра координация, за да се придвижи този акт. Вашият въпрос ми дава основание да отправим запитване към колегите от Министерство на здравеопазването, за да стимулираме подготовката на тази наредба, за да може наистина това, което вече го има на равнище на закон да се прилага.
ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Наскоро правителството отпусна допълнително 2 милиона лева по проекти „Красива България“. Във връзка с това моят въпрос е какви проекти ще бъдат финансирани и имате ли готовност за процедурите, които ги съпътстват?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: След като управителния съвет на проекта „Красива България“ още през февруари след приетия национален план за действие по заетостта ,част от който е проект „Красива България“ обяви процедури и съответно набираше проектни предложения в рамките на бюджета, бяха одобрени 35 проекта по така наречените „традиционни мерки“ от които всяка година проекта „Красива България“. В средата на годината всъщност беше прието министерско постановление, с което се увеличи бюджетът на проекта с още два милиона лева и стана общо пет милиона за тази година, което беше разгледано на заседание на управителния съвет проекта и беше взето решение за разпределяне на този допълнителен ресурс като 1 млн. и 200 хил. беше решено да се насочи за финансиране на проектни предложения, които вече бяха представени първата половина на годината, но бяха класирани, но нямаше ресурс за тяхното осъществяване. Така че с тези милион и двеста хиляди и малко излишък, който имаше от другите, всъщност се финансираха още 14 проекта след тези 35, които бяха вече финансирани по реда на класирането. Вече са подписани споразумения с общините, които предлагат тези проекти и така общият брой на проекти, които тази година се финансират по-традиционните мерки на проекта, стават 49.
А останалите 800 хиляди лева от тези два милиона допълнителен ресурс бяха насочени са така наречените нетрадиционни мерки, които присъстват в портфолиото на проекта. Това е мярката, беше решено да се насочват към марката „Осигуряване на достъпна обществена среда“, отчитайки необходимостта България да направи още значителни усилия за да осигури достъпност на обществените сгради за хора със затруднено придвижване и за хора с увреждания. Затова беше обявена кампания за набиране на проектни предложения от общините по тази мярка „Осигуряване достъп на обществена среда“, като очакваме, че към заделените 800 хил. лв. ще можем да добавяме икономисани средства от вече проведени обществени поръчки по другите проекти, защото с обществените поръчки, знаете, се намалява обикновено прогнозната стойност, тоест очакванията са, че ресурсът, който ще може да се насочи, ще бъде от порядъка на един милион и колегите очакват, че с този ресурс ще се финансират около 14 до 16 проекта на общините за осигуряване на достъпна обществена среда. Това ще бъде приносът на проекта към тази общонационална задача, в която са ангажирани и много други министерства, като това ще стане съвсем ясно – кои конкретни предложения в началото на месец август, защото срока за подаване проектни предложение стартира на 23 юни до 23 юли, тоест в момента е в ход. Така че за втори път проектът „Красива България“ с този допълнителен ресурс ще финансира проекти по осигуряване на достъпна обществена среда. Те са атрактивни за общините, защото съучастието им е само 10%, 90% се поема от Фонда, от проекта, което предполага и голям интерес към тази мярка.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Моят въпрос е кратък, мисля че той вече е изяснена, но искам отново да се повтори за по-голяма сигурност. Господин министър, всички ли пенсионери ще получат увеличение след четири дни, така както го предвиждахме и така както гласувахме в Закона? Колко от тях ще им бъде начислено само увеличението, но те няма да го получат?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Наистина въпросът е актуален, защото от първи юли всички трудови пенсии, отпуснати до края на миналата година, са преизчислени с новата тежест на година осигурителен стаж 1,169, като това води до увеличение с 3,80 и процентен на размера на пенсията, на действителния размер на пенсията, така че ако имате предвид дали всички ще получат – да, всички, чиито действителен размер е под тавана, под горната граница, ще получат увеличение в този размер. Това е гарантирано от една разпоредба в Кодекса за социално осигуряване, която всъщност елиминира наблюдаваните миналата година случаи, в поради сложната история на пенсионното осигуряване имаше случаи, в които не се получи този процент. Затова Вие гласувахте миналата година промени в кодекса, с които се казва, че независимо какво се е получило от това преизчисление, съответно размера на пенсия трябва да се увеличи с 3,80 процента.
Колко няма да получат като изплащан размер – това са тези около 55 хиляди, които всъщност са на тавана, при които действителния размер на пенсиите ще се увеличи, тоест ще има разпореждане, с което ще се увеличи действителният размер, но изплащаният размер ще остане на тавана.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Благодаря, без повече коментар.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Искам да задам един въпрос, който дори и да не е актуален, сега в хода на подготовката на бюджетната процедура за следващата година в един момент може да бъде актуален.
Става въпрос за това, че в Кодекса за социално осигуряване има текст, който дава право на лицата, които отглеждат хора с увреждане с експертно решение на ТЕЛК 91-90 процента с чужда помощ, да имат право на признаване на така наречения „дарен осигурителен стаж“. За майките на деца които отглеждат деца до навършване на 16 годишна възраст изискването е да имат в експертните решения на ТЕЛК, за да се признае този период за осигурителен стаж, в които да бъде отразена степен на увреждане с нужда от чужда помощ. Това ограничава хората, които отглеждат или помагат, или се грижат за лица с увреждания със загубена работоспособност или вид и степен на увреждане между 50 и 70 процента. На практика те нямат право да се възползват от тази възможност за признаване на осигурителния стаж. Предвижда ли се нещо в тази посока, защото един от проблемите, който сега е актуален във връзка с разглеждането на новите закони, е точно този. Не знам дали успях ясно да го дефинирам въпроса, но мисля че е важно да се отговори.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Наистина в Кодекса чл. 9а, ако не се лъжа, има разпоредба, която регламентира, че времето за полагане на грижа за близък член на семейството, дете или възрастен, с 90 процента трайно загубена работоспособност или вид и степен на увреждане и чужда помощ, се признава за осигурителен стаж, ако грижата е полагана от родител или баба и дядо. Беше разширено миналата или по-миналата година, ако не се лъжа, с допълнителни близки от роднинския кръг, които могат да се възползват от това.
Но Вие сте прав, доктор Адемов, че всъщност при децата чуждата помощ, съответно може да бъде определена и при по-ниска степен на увреждане, над 50, над 70 и така нататък. Така че сегашната разпоредба на Кодекса не дава право на лица, които полагат грижи за деца с чужда помощ, но с по-ниска от 90%, това време на полагане на грижи да им се признава за осигурителен стаж. Мисля, че този въпрос трябва да се дискутира и ако се прецени да се разшири съответно кръгът на лицата, които им се признава или дарява, както още се казва, осигурителен стаж за времето, когато полагат грижи за свои зависими от тяхната грижа близки.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Очевидно е, че тази тема е актуална и заслужва да се помисли и в хода на бюджетната процедура, когато във връзка с предложението на бюджета на ДОО се правят промени в Кодекса, мисля че там е мястото да дискутираме тази тема. Поставям я сега, защото във връзка с всички други въпроси, които обсъждаме по политиките за хората с увреждания, тази тема също е една от актуалните теми.

Преминаваме към т. 2 от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ТРУДА, № 854-01-48, ВНЕСЕН ОТ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 13.06.2018 Г. – ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
По заглавието няма предложения. Изказвания? Не виждам
Подлагам на гласуване наименованието на Закона „Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда“. За 19, консенсус.
По § 1 няма направени предложения. Аз си позволявам да направя едно предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
В § 1 се правят следните изменения:
1. Създава се нова т. 2:
„2. В ал. 2 думите „съгласно предходната алинея“ се заменят с „по алинея първа“.“
2. Досегашните точки 2, 3 и 4 стават съответно 3, 4 и 5.
Независимо от това че не засягаме ал. 2 с предложенията, които правим сега, тези думички „съгласно предходната алинея“ са от групата на така наречените паразитни думички и ако трябва да се позоваваме на ал. 1, няма как да го направим и затова колегите от Правната дирекция предлагат тази промяна, която е чисто редакционна и по някакъв начин не променя смисъла на това, което предлагат вносителите.
Вносителите имате ли нещо против този текст?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Съгласна съм.
КАЛИНА ПЕТКОВА: Не възразяваме, приемаме бележката.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. За 19, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за § 1 с новата редакция и в същия момент предложението на вносителя по принцип и общо предложението на Комисията. За 19.
„Преходна разпоредба“, § 2, отново редакционно предложение:
„§ 2. Заварените до влизането в сила на този закон синдикални и работодателски организации запазват качеството си на юридическо лице, без да се вписват в регистъра на синдикалните и работодателски организации към съответния окръжен съд по седалището им.“
Този термин „Запазват качеството на юридическо лице“ е от параграф първи.
Колеги от вносителите?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Вносителите не възразяват, приемат.
КАЛИНА ПЕТКОВА: Подкрепяме направеното предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, някакви бележки? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението, което прочетох току-що. За 19.
Подлагам на гласуване наименованието „Преходна разпоредба“ и параграф 2 с редакцията на комисията. За 18, един въздържал се. Приема се и с това приключваме с точка втора от дневния ред.

Преминаваме към т. 3:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 854-01-59, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 29 юни 2018 г. – обсъждане за първо гласуване.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Промените в Закона за интеграция на хората с увреждания са във връзка с две решения на ВАС, едното от 11 юни, другото от първи юни, с които министърът на труда и социалната политика ни запозна на предходното заседание на социалната комисия. Поради тези две решения се налага спешна промяна и неотложна в Закона за интеграция на хората с увреждания, защото с оглед обстоятелството, че с отменените разпоредби в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания се засягат обществено значими права и интереси на широк кръг уязвими хора, които до този момент са получавали месечни интеграционни добавки и целта е да не се създаде социално напрежение, да има непрекъснатост на получаване на интеграционните добавки.
А във връзка с окончателни решения № 7271 от първи юни и № 7706 от 11 юни на Върховния административен съд, с които се отменят разпоредбите на член 24, алинея 2, чл. 25, чл. 26, 27, алинея 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания е необходимо да се извърши синхронизиране на нормативната уредба в областта на политиките за интеграция на хората с увреждания. Предложението е отменените разпоредби в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания да се уредят на законово ниво, като се измени и допълни Законът за интеграция на хората с увреждания. По същество с Решение номер 7271 от първи юни по административно дело 2858 от 2018 година на Върховния административен съд петчленен състав отменя разпоредбата на член 27, алинея 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, като отпада изискването за предоставяне на документ, удостоверяващ продължителността на обучението като основание за изплащане на добавката по член 27, алинея 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Съгласно член 27, алинея първа от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания месечна добавка за обучение в размер на 20 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на лица с трайно намалена работоспособност или с определени вид и степен на увреждане, които имат потребност от придобиване на допълнителни знания и умения чрез различни форми на обучение и извън заложените в системата на общообразователната подготовка. Тази добавка не може да се ползва от лица, които се обучават в специални училища или са включени в обучение по реда на Закона за насърчаване на заетостта. Условието, което поставя оспорената от ВАС алинея трета от член 27 на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания е, че добавката се изплаща след представяне на документ, удостоверяващ продължителността на обучението. Поради допълнителното условие, което Правилникът поставя лицето да представя документ за продължителността на обучението, съдът намира, че всъщност не следва в подзаконов акт да се поставя такова допълнително условие.
Също така член 27, алинея 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания поставя условия не за отпускане на помощта, а за нейното изплащане, поради което изискването на член 27, алинея 3 не може да се въведе с подзаконов нормативен акт, след като съгласно член 42, алинея 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания Министерски съвет е компетентен да уреди с подзаконов нормативен акт въпросите, свързани с определяне на размера, условията и реда за отпускане, изменение, спиране, прекратяване и възобновяване на добавката, но не и за нейното изплащане. С второто решение номер 7706 от 11-ти юни 2018 година по административно дело номер 4602 от 2008 година на Върховния административен съд петчленен състав оставя в сила Решение № 1455 от 31-Ви януари 2018 година по административно дело 10020 от 2016 година по описа на ВАС, с което се отменят разпоредбите на член 24, алинея 2, чл. 25 и чл. 26 на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, с които се определя базата за изчисляване на месечната добавка за социална интеграция според гарантирания минимален доход, месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги, която е в размер на 15% от гарантирания минимален доход и месечната добавка за ползване на информационни телекомуникационни услуги, която е в размер на 20 процента от гарантираният минимален доход. Според съда обвързването на размера на месечната добавка с гарантирания минимален доход е незаконосъобразно, тъй като водещият критерий според Закона за интеграция на хората с увреждания за определяне на размера й са единствено индивидуалните потребности на хората с увреждания. Това води до унифициране на размера на добавката и създава обективна пречка за осигуряване на социална интеграция на хората с увреждания.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания се цели да се преуредят отменените разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания и се синхронизира нормативната уредба в областта на политиката за интеграция на хората с увреждания. С проекта на Закон за изменение на Закона за интеграция на хората с увреждания ще се ограничи рискът от отпадане на хората с трайни увреждания, получаващи месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, за информационни и телекомуникационни услуги, и по-добро регулиране на изискванията за социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на техните права.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания се предвижда да се регламентира процедурата по предоставяне на документ, удостоверяващ продължителността на обучението като основание за изплащане на добавката по член 27, алинея 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. С оглед отмяната на общата разпоредба на член 24, алинея втора от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждане, която гласи, че база за определяне на месечната добавка за социална интеграция е гарантираният минимален доход, който се определя от Министерския съвет на основание член 12, алинея 3 от Закона за социално подпомагане, предлагаме в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания да се уредят и други видове добавки за социална интеграция, които са балнеолечение и рехабилитационни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти, достъпна информация, като техните размери също се запазват. Само за информация към 31 декември 2017 година са предоставени месечни добавки за социална интеграция средномесечно на 500 хиляди и 16 лица с увреждания, от които 10 476 за деца до 18 годишна възраст. Към месец май 2018 година броят на лицата с увреждания, които получават месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги, е 497 145 лица, а за информационни телекомуникационни услуги 70 608 лица.
Както казах и в началото, изисква се спешна и неотложна промяна, защото ако не направим тази спешна неотложна промяна, ние лишаваме над 500 хил. лица от тези интеграционни добавки, които съобщих за транспортни услуги, за информационни, телекомуникационни и за обучение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, ще дам думата на всеки, който я пожелае, само че преди това искам тези, които са внесени официално становище, такава е практиката на комисията, те накратко и да представят техните становища – Министерство на труда и социалната политика.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Имах възможност на предходното заседание на комисията в рамките на изслушването да Ви запозная с възникващите проблеми от окончателните решения на петчленни състав на Върховния административен съд, с които се отменят четири разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Благодаря на народните представители – вносители на този законопроект, че така бързо откликнаха с предложение за решаване на този проблем. Наистина всъщност най-важното в случая за нас е бързото решаване на проблема с законодателна инициатива за да не се допусне прекъсване на плащанията на надбавки и възможност за неупражняване на права от страна на правоимащи.
Госпожа Ангелова много подробно мотивира предлаганите изменения и допълнения в Закона за интеграция на хората с увреждания. Министерството на труда и социалната политика подкрепя предложените изменения допълнения в Закона за интеграция на хората с увреждания със съзнанието, че това е едно временно решение, тъй като, както е известно на народните представители, на омбудсмана също, в Министерството труда и социалната политика има работна група към него, подготвя нов проект на Закон за хората с увреждания, където по нов начин ще се разпише социално-икономическата подкрепа за хората с увреждания. В момента обаче най-важното е наистина да имаме бързо законодателно решение, за да може лицата, които са заявили с декларации и заявления в Агенцията за социално подпомагане отпускането на тези интеграционни надбавки от двата вида, за които става дума, за транспортни услуги и за телекомуникационни и информационни услуги да могат да ги получат, защото в становището на АСП, което е представено в отговор на ваше искане, е посочено, че от 12 юни – това е датата на влизане в сила на решението, с което се отменят правните основания за отпускане двете надбавки, всъщност са подадени около 11 хиляди заявления за отпускане на тези надбавки. В момента те са спрени като производство по реда на административнопроцесуалния кодекс, тъй като няма правно основание за отпускане, и чакат решение. Така че това са всъщност случаите, които пряко биха били засегнати и с оглед на това, че става дума за месечни надбавки и че тези надбавки се плащат в месеца, до края на месеца следващ месеца, за който те се дължат, от тази гледна точка скоростта на вземането на решение и запълване на този правен вакуум е водещото според нас. Отново подчертавам, това което в момента беше уредено в Правилника и което съдът намери, че е в противоречие с някои разпоредби на Закона се урежда на законово ниво със съзнанието отново, че това е временно решение, за да не се допусне наистина напрежение от това, че поради решенията на ВАС и липсата на бърза реакция за попълване на този правен вакуум хора с увреждания няма да могат да се ползват от правата си. А това всъщност сме посочили в писменото становище, което е представено на вниманието на комисията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други становища има от Асоциацията на индустриалния капитал в България, от Агенция за социално подпомагане, от КТ „Подкрепа“, тези са, които са внесени до този момент. Ако някой желае от вносителите на тези становища да заповяда, ако не, давам думата на народните представители, и на гости, разбира се.
Госпожо омбудсман, виждам че желаете думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Като омбудсман, който отговаря и се застъпва за правата на българските граждани, имам особен ангажимент към уязвимите групи и по-специално към хората с увреждания като особено уязвима групи от нашето общество. Като такава институция, която се грижи за най-уязвимите, съм изключително притеснена от този проект. Вярно е, че Върховния административен съд отмени съществени текстове от Правилника за интеграция на хората с увреждания, вярно е също така, че изплащането на добавките за социална интеграция на хората с увреждания е поставено в риск. Категорична съм, че хората с увреждания не трябва да плащат за грешките на тези, които управляват социалната система и политиките за хората с увреждания! Абсурдно е и това безспорно е така, да бъдат отнемани права на най-уязвимите групи. Така че решенията на Върховния административен съд предполагат, очакват, налагат незабавни и спешни действия на Министерството на труда и социалната политика. Но съм категорична, че това не бива, не може да бъде направено по предложения от социалното министерство начин. Защо? Убедена съм, че всички в тази зала като членове на социалната парламентарна комисия са наясно, че проектът, който се внася, е в противоречие на Конвенцията за правата на хората с увреждания и бивайки в такова противоречие, противоречи на Българската конституция. Това не е мое съждение, това е част от мотивите на Върховния административен съд, с които се отменят текстовете от правилника. Те не се отменят просто защото противоречат на текстове от Закона, а защото противоречат на Конвенцията за правата на хората с увреждания, по която конвенция България е страна, ратифицирала я е с решение на парламента от 2012 година. Тоест всички сме наясно, че ни се предлага противоконституционен проект, с който отменените текстове от правилника ще станат текстове от закона!
Предлагам да погледнем и конкретиката на тези предложения.
Ами същността, философията, добре, ще го нарека философията. Да погледнем философията на предложените промени – а тя е интеграционните добавки да не се определят съобразно индивидуалните потребности. Това е конкретното предложение за отпадане на текст от действащия закон, като, забележете, се предлага политиката за даване на калпак да бъде узаконена, като се дава на всички по равно и по малко. Базата, по която се предлага да се определя размерът на тези добавки, е гарантираният минимален доход, който е в размер на 75 лв. 10% от 75 лв. е седем и петдесет, 15% от 75 лв., какъвто е размерът на така наречените транспортни интеграционни добавки, е 11,25, тези за телекомуникационна интеграция 20 процента – 15 лв. И се предлага това да влезе в закона, това да станат текстове от закона. Всичко това се случва на фона, в контекста, на вълненията сред хората с увреждания, на фона на палатковия лагер пред парламента и в цялата страна на майки на деца с увреждания, и на обещанието във връзка с този протест на Министерството на труда и социалната политика да прави реформа. В центъра на тази реформа, която обещава социалното министерство, е човекът с увреждане, с неговите конкретни потребности. И това забележете, тази реформа няма да се случи някога в бъдещето, тук има поставени срокове, които според социалното министерство са в края на този месец. Тоест в края на този месец ще бъде готов новият Закон за хората с увреждания, а в средата на този месец ние разглеждаме Закон за изменение и допълнение на Закона, който ще се отмени след броени дни. Е това не е ли абсурд? При това със смяна на посоката на обещаната реформа, по която в момента се работи на 180 градуса!
А аз наистина не знам как хората ще повярват на думите, след като виждат делата .Нека да кажем честно, че това е проект, аз затова не се обръщам към народните представители, който е изготвен от социалното министерство според тях за да реши съществуващия проблем. Предвид че основната атака срещу проекта за личната помощ, който изготвихме заедно с майките на деца с увреждания, срещу него беше, че предлага решение на проблема на парче. Е, този закон какво е какво е, освен решаване на проблем на парче от точно тези, които атакуват протестиращите майки и мен, че предлагаме решение на парче?!
За правната техника, с която е написан този закон, даже не искам да говоря. Много се надявам че тези които подложиха на унищожителна критика първия вариант на Закона за личната помощ ще си направят труда да прочетат какво точно се предлага и какво е неговото качество. Но Ви казвам, че ако това са хората, които ще правят реформата в политиката за хората с увреждания, че ако автори на този проект са тези, от които очакваме да напишат новия Закон за хората с увреждания и Закона за социалните услуги, аз съм повече от притеснена. Противоречията, които се появяват в резултат на този закон в момента няма да ги коментирам, ще ме спре председателят че се занимавам с проблеми, които са за второ четене. Но, забележете, авторите на този проект даже не знаят кога влизат в сила решенията за отмяна на нормативни актове, в случая кога влизат в сила съдебните решения с които се отменят текстове от правилника. (Реплики.)
А какво пише в преходните разпоредби?
В тях, както чухме и преди малко от министъра, предложението е текстовете да важат от 12-ти юни и от втори юни, нали така? При положение че решенията на съда влизат в сила от момента на обнародването в Държавен вестник, което е на 26-ти юни! И тука освен че това е един некоректен и нечестен проект по отношение на протестиращите и в контекста на обещанието за реформа, освен че това е един проект, който противоречи на конвенцията и е противоконституционен като такъв, но този проект ще създаде и хаос, защото, питам аз, след като се предлага обратно действие от дата 12-ти юни, какво ще се случи с интеграционните от 12 юни до 26 юни?
За останалите противоречия просто председателят няма да ме оставят да ги излагам едно по едно. Да, трябва да има действие на тези решения за отмяна на текстове от правилника, да всички тук сме категорични, че нито един човек с увреждане не трябва да остане без интеграционни добавки, защото, колкото и да са мизерни, те са важни за хората, хората ги чакат. Но не и с този подход.
Освен това социалното министерство трябваше да знае, тъй като това са дела, които са…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Манолова, ще си позволя да Ви прекъсна в частта, в която правите квалификации на институциите. Не е Ваша работа, нито на Комисията, да прави оценка на социалното министерство.
МАЯ МАНОЛОВА: Не, мисля, че е работа на комисията. Не е ли работа на комисията да дава оценка на изпълнителната власт?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В момента обсъждаме не работата на Министерството, а проекта, който е внесен от народни представители.
МАЯ МАНОЛОВА: А тъй като аз съм коректен човек, не мога да обвиня народните представители, които са го внесли. Сигурна съм, че те са го направили с доброто намерение да решат проблема. Обяснявам защо този проблем няма да бъде решен. Тук е, тя се свърза вчера с нас и жалбоподателката по това дело, тук е и майка й, която е също с увреждане и може би, след като се изкажат и народните представители, ще чуят и нейните аргументи. Това са жените, които събориха правилника на социалното министерство и то защото този правилник в тази му част не е справедлив спрямо хората с увреждания.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Единственото нещо, което не чух, каква е алтернативата на този проект. Вие поемате ли отговорност, ако хората с увреждания предявят претенции към МТСП?
МАЯ МАНОЛОВА: Да, ако ме питате, ще Ви кажа каква е алтернативата.
Първи вариант на алтернативата беше социалното министерство да спази закона и след като са отменени текстове от правилника, да промени правилника. Това е указанието на съда, на Върховния административен съд и всички български граждани, включително институциите, най-вече институциите, би следвало да се съобразяват с разпоредбите на съда, а не да ги заобикалят, а не да ги заобикалят!
Втори вариант: по нищо не личи, че тези текстове, които се предлагат в този закон, имат временен характер, освен в думите на вносителите или на социалното министерство.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Алтернативите да чуем!
МАЯ МАНОЛОВА: Алтернативите са две. Не знам дали аз трябва да поема тази отговорност, но понеже ги поемам всички отговорности, да кажа: първи вариант – както министърът със своя заповед определя начинът, по който ще се предоставят асистентските услуги, които са в размер на 68 милиона лв., никак не става дума за малко пари, както министърът със своя заповед определя лимитите на помощните средства за хората с увреждания, които също сигурно са в размер на десетки милиони, над 50 милиона, би могло с този проект за Закон определянето на интеграционните добавки до влизането в сила на новите разпоредби също да се случва със заповед на министъра.
Следващ вариант, трети вариант: би могло тези предложения, разбира се, след като се изчистят правно-технически, да влязат в Преходните и заключителни разпоредби на този Закон, тоест да е ясно, че тези норми имат преходен характер, че те са времеви и се определят до момента, в който влезе в сила новият закон, тоест има алтернативи. Изхождам от това, че за съжаление в България всичко временно става постоянно. Аз не съм оптимист, наблюдавайки работата на работната група в Министерството на труда и социалната политика, че Законът за хората с увреждания и този за социалните услуги толкова бързо ще излязат и толкова бързо ще бъдат приети. Напротив, имам огромни притеснения за това. Така че тези уж временни норми просто ще си станат постоянни. Ами поне нека да се напише волята на Народното събрание, че идеята е да се създаде норма с временен характер.
Ето, предлагам Ви три варианта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Мога да оспорвам и трите варианта, но не искам да влизаме в задочен диалог защото – заповед на министъра за асистентски услуги – няма такова нещо, къде има такава заповед?! Има Национална програма за асистенти за хора с увреждания. Тази Национална програма е одобрена… Ама Вие докато говорите, аз мълчах, ще Ви дам думата, само за секунда.
Тази Национална програма е одобрена със Закона за държавния бюджет, където е включен и бюджетът на Министерството на труда и социалната политика. Не искам да влизам в тези детайли, но по принцип Вие имате право да предлагате алтернативи, имате право на мене и аз Ви дадох възможност да кажете Вашето мнение.
Ще дам думата на госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Няма как със заповед на министъра на труда и социалната политика да се отпускат интеграционни добавки на над 500 хиляди лица с увреждания. Те трябва да бъдат поименно! Всяка една интеграционна добавка се отпуска от териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане на база заявление – декларация и към това заявление има необходими документи. Отпуска се поименно на всяко едно лице на база подадената декларация и на база документите, които са представени. Как министърът на труда и социалната политика ще отпусне интеграционни добавки на над 500 хиляди лица общо или поименно?! Това е абсолютно невъзможно. (Реплика от Мая Манолова.)
Моля Ви се, аз мълчах .
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Манолова, моля за по-добра дисциплина!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: С влизане тези две решения на ВАС автоматично се прекратява правото на получаване на интеграционни добавки на тези над 500 хиляди лица с увреждания, автоматично. Затова се наложи тази спешна промяна, която, пак повтарям, е временна, тъй като в момента има работна група, както каза и министър Петков. Целта е тези хора да не бъдат ощетени, защото тази разпоредба в Правилника за прилагане на Закона за интеграция за хората с увреждания не е от сега, не е от вчера, тя е от месец юли 2006 година и има хора с увреждания, голяма част от тях получават тези интеграционни добавки от 2006-та година насам. По този начин ще се създаде социално напрежение. Абсолютно това е нелогично – със заповед на министъра на труда и социалната политика да се издават интеграционни добавки. Няма как.
МАЯ МАНОЛОВА: А да приемете противоконституционен закон?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Манолова, аз давам думата, не Вие, моля Ви!
МАЯ МАНОЛОВА: Това ли е по-добре – да внесете противоконституционен закон?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Манолова…
МАЯ МАНОЛОВА: С акт на Министерския съвет, с постановление…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имахте достатъчно време да кажете…
МАЯ МАНОЛОВА: Се определя разходването на 68 млн. лева!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Какво е това?!
МАЯ МАНОЛОВА: Тогава с акт на МС да се определи процентът от…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако продължавате, ще прекратя заседанието.
Думата я давам аз! Докато съм аз председател, думата я давам аз! Съжалявам че го казвам, ама не може така! Като искате да кажете нещо, ще Ви дам отново думата, никакъв проблем не е.
Аз искам една реплика, сега реплики към госпожа Ангелова.
Първо искам да припомня, че 2006 година, откогато са интеграционните добавки, България не беше ратифицирала конвенцията, въпреки че и тогава е нарушен Законът за нормативните актове, тъй като материална норма трябва да има изражение в основния текст на Закона, а не в правилник. Така че да говорим за това, че тази интеграционна добавка е от 2006 година, да се връщаме назад, да обвиняваме някого си, според мен не е редно.
Други реплики? Ще Ви дам думата, нека да приключим процедурата по…
Втора реплика, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: В продължение на това, което каза председателят, господин Председател, репликата ми към Вас е, че логиката на законодателя тогава може би е била, че от 7 интеграционни добавки в зависимост от заболяването може да се дадат една, две, три, пет. И това е диференциацията според мен, според логиката на законодателя тогава. Ето сега, днес съдът казва, че тази логика не е правилна, аз не съм някой, който може да коментира решенията на съда и се съгласявам с тях, и трябва да търсим решение. Но аз твърдо стоя зад това че имат диференциация по логиката на тогавашния законодател и още повече че не е била ратифицирана Конвенцията за правата на хората с увреждания.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики? Госпожо Ангелова, имате думата за дуплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Аз не обвинявам никого откога е тоя закон, казах, че тези разпоредби са от юли месец 2006 година, защото голяма част от лицата с увреждания получават тези интеграционни добавки регулярно всеки месец от 2006-та година. И сега, ако не направим тази спешна и неотложна промяна в Закона за интеграция на хората с увреждания, веднага ще им се прекъснат, даже те са прекъснати в момента. И затова тази промяна трябва да стане колкото се може по-скоро до средата на месеца, за да няма прекъсване и да не се създаде социално напрежение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, ще Ви дам думата накрая, само да чуем останалите колеги.
РАЙНА МИХАЙЛОВА: Представлявам Живка Стоянова, която е с 92 процента увреждания.
Първо бих искала да попитам министъра. Министърът на труда и социалната политика беше страна по делото. Първото решение е от 31 януари 2018 година, тоест до тук са минали шест месеца, има ли работна група от тогава, какво е направил, след като вече знае, че има решение, макар и на тричленка и че има вероятност това решение да се потвърди от петчленка? Какви действия е предприел в рамките на тези пет месеца, за да не става този вакуум, с който се спекулира в момента за хората с увреждания? Основание за добавките има, това е Конвенцията, това са член 19 – независим живот и включване в общността, член 20 – лична мобилност, член 28 – подходящ жизнен стандарт и социална закрила. На база на това ние оспорихме тези разпоредби, защото противоречат. Освен това съгласно Закона за нормативните актове самият законодател е казал, че съгласно член 7, буква „а“ законодателят е задължил компетентните органи да издават нормативни актове, с които да се постигне съответствие при прилагане правото на Европейския съюз. В момента приемате ли това нещо, ние ще подадем жалбата в Европейския парламент, защото България както и Европейския съюз са страна по конвенцията. Има една стратегия, има от Комисията по петиции, там в европейския парламент. От 2014 е дал препоръка съответно за всички тези неща на държавите членки и в момента за пет дни да се взима такъв противозаконен акт с наредби, които са отменени, да се вкарат със закон, просто това е гавра с хората с увреждания.
За момента е това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Ася Гонева пожела думата. (Реплики.)
Колеги, моля Ви! Оставете го този диалог!
АСЯ ГОНЕВА: Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя законопроекта и настоява народните представители да направят всичко възможно стандартната процедура, по която се приемат законите, да бъде възможно ускорена, така че над 500 хиляди души, които получават различни, повтарям, различни интеграционни добавки, да ги получат и за месец юни в това число.
Като прост синдикалист искам да кажа, че решенията на съда нашите и юристи са ме научили, че не се обсъждат, те се прилагат. Но и като такъв просто синдикалист знам, че в България има един-единствен орган, който казва кой акт е противоконституционен. От тази гледна точка за нас дотогава, докато Конституционният съд не се произнесе, не бих могла да приема твърденията, че има нещо противоконституционно в действащия ЗИХУ или в акта, който сега се предлага да измени.
Ще си позволя, ако ми дадете тази възможност, да кажа две думи и по Конвенцията, която непрекъснато в последните дни се размахва. Тази причина аз си направих труда за пореден път да я разгледам внимателно и да я прочета пак. Твърдя, че няма текст в конвенцията, който да дава основание да твърдим, че интеграционните добавки в България трябва да бъдат 500 хиляди вида. Да, Конвенцията и законодателството на България казват, че тези добавки трябва да бъдат индивидуализирани съобразно състоянието на хората с увреждания и техните потребности, но няма как да няма репер някакъв, по който да се определи сумата на тази интеграционна добавка те са пет вида, както вече беше споменато. Нашето дълбоко убеждение е, че гарантираният минимален доход не е най-подходящият и, надявам се, това е известно. Ние отдавна твърдим, че всички политики на подпомагането трябва да се опитаме да ги привържем към националната линия на бедност, като си направим и една перспективна програма във времето как да достигнем до стоте процента на тази национална линия на бедност. И в момента поне хората от нашата организация, които участват в работните групи, се опитваме да подпомагаме този процес в разработването на бъдещия законопроект. Но да приемем дори, че проектът е напълно готов за публично обсъждане, абсурдно е да си мислим, че в рамките до края на юли може да минат всички съгласувателни процедури, обществените съгласувателни процедури, това което е по линия на Министерския съвет. А нека да си припомним, че и депутатите излизат във ваканция!
Така че още веднъж, моля Ви, уважаеми дами и господа народни представители, подкрепете това предложение, за да не допуснем 500 хиляди души да дойдат и да направят също палатки около парламента, а аз като представител на една от партньорските на правителството организации Ви уверявам, че ние ще направим всичко възможно наистина тези нови два закона, по които се работи, да бъдат по-съвременни, по-модерни и повече обърнати към нуждите на хората.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: От това, което чух във Вашето изказване, госпожо Манолова, аз чух почти всичко верни неща. Само че ако не изчистим емоцията, вашето изказване е точно толкова противоречиво, колкото и предложението, което гледаме в момента.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, господин Сираков, нека да коментираме предложението по законопроекта. Това е мнението на госпожа Манолова, чухме го преди малко.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Това, което чухме, че всичките тук, които сме в тази зала, искаме да решим проблема, тоест дефинирали сме, че има такъв проблем, към този момент добавките са спрени, всички ние искаме хората да ги получат веднага, даже веднага от юни месец и да продължат да ги получават, всички осъзнаваме, че това решение не е най-доброто, но това е належащото към настоящия момент, за да може те да продължават да получават тези добавки. То е временно решение, съгласен съм с това, че може би по някакъв друг технически начин трябва да бъде направено, ако има такъв, за да се знае че е временно решението. Предстои двата закона да бъдат готови в края на юли месец. Така че има необходимото техническо време, докато се направи новият механизъм, по който да се случват нещата, а не да бъде този, който е временен.
Мисля че всички желаем проблемът да бъде решен. Дали има възможност да се жали и това решение – сигурно има такава възможност, но и към госпожата просто бих искал да кажа, че желанието ни е Вие да продължавате да ги получавате и след това да има механизъм, по който да се получават по-справедливо. Това е което исках да кажа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики от народни представители към изказването на господин Сираков? Не виждам.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Аз съм склонен да се присъединя като оставя на страна емоциите с голяма част от изказването на госпожа омбудсмана Мая Манолова по тази тема. Още когато на предното заседание на Комисията без решение горе-долу решихме да внесем по този начин измененията, за да минат по-бързо в парламента, и да разрешим проблема, за да няма социално напрежение. Работейки за да няма социално напрежение, ние така решихме да постъпим кажи-речи на предното заседание без решение. Казвам по този законопроект, че той не гарантира да е временен! Не гарантира, че ще е временен. И аз бих искал да кажа, че се съмнявам в неговата същност, защото ако в Преходните и заключителни разпоредби вносителите бяха написали времева рамка на този закон, бих се съгласил да го подкрепя. Но тук той не решава основните неща както от конвенцията, няма да говоря по същество, ето ги, тук са написани в решението на съда. Той не решава и нещата натам накъдето сме тръгнали. В голяма част от изказванията имаше нещо друго, няма да повтарям изказалите се досега. Имаше страх че ще се наруши системата на хората с увреждания, къде те ще подават молби, как ще направят… Новият закон, който се очаква да бъде, ще бъде нов закон, в който наистина оценката на индивидуалните потребности на хората с увреждания трябва да бъде изведена напред. Казвам го сега и заявявам че примерно законът, който е внесен от госпожа Манолова за личната помощ, аз няма да го подкрепя, защото там ще се явят много такива индивидуални оценки – по този закон една индивидуална оценка, по другите социални услуги другия. (Реплика от Мая Манолова.)
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви! Колеги, моля Ви, по този закон!
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Но, казвам го: ако ще направим тази крачка напред, и бих го подкрепил на второ четене, ако самите вносители прецизират текстовете и дадат времева рамка на Закона.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Няма как, с най-добри намерения, с най-добър тона, няма как да има времева рамка…
МАЯ МАНОЛОВА: Как да няма как?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Манолова, много Ви моля!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Госпожо Манолова, когато Вие говорихте, ние слушахме, не сме Ви прекъсвали.
Няма как да има времева рамка. Вие сам нали казахте, че знаете, че се подготвя нов закон, проект на Закон за хората с увреждане, където финансовата помощ ще се дава по нов начин, да, на база индивидуалната оценка и вида на увреждането и въобще няма да бъде обвързана. Който е в тази работна група знае много добре, че тази финансова помощ въобще не се предвижда да бъде обвързана с гарантирания минимален доход. На всички е ясно, че това е временно решение.
И след като този нов Закон за хората с увреждания стане готов, ще се извърви процедурата в Народното събрание и ще отмени естествено сега действащия Закон за интеграция на хората с увреждания. Няма как да не е с временна мярка, при положение, че работна група от над 100 човека в тази междуведомствена работна група вече работят интензивно няколко месеца и имаме гаранция от министъра на труда и социалната политика, от всички които са членове на тази работна група, в която работна група участват четирима представители на протестиращите майки на деца с увреждания, активно участват. И всички гарантират, че този закон, този проект на Закон за хората с увреждания ще бъде готов в края на месец юли и ще отмени…
МАЯ МАНОЛОВА: Ама не говорете от името на всички! Никой от нас не гарантира!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Манолова, как трябва да се отнасям към Вашите интервенции по време на изказвания на народни представители?
МАЯ МАНОЛОВА: Както искате.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ама има и моето твърдение.
Други реплики? Виждам Ви, госпожо Панайотова, просто трябва да приключат процедурите, за да Ви дам думата.
Дуплика.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: С Вашите аргументи, госпожо Ангелова, Вие подкрепихте част от това, което аз казах. Разбира се, вземането за база гарантирания минимум трябва да бъде ограничено с времето, защото именно тук хората са казали, че взимането на тази база за определяне на интеграционните надбавки противоречи както на Закона, така противоречи и на конвенцията. Дотук имаме всичко общо. Значи нищо не пречи да се напише, че изплащането на тези интеграционни добавки по този начин е до влизането на нов закон в сила, дори това да бъде. Колкото и да е… Ако искате, направете го, щом обещавате това да влезе бързо, направете го септември, октомври или първи януари следващата година. Елементарно. Елементарно!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Панайотова.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: Аз не искам в някакъв случай да отнемам правото на народните представители да се изказват преди обикновените граждани. Но като човек, първо благодаря за поканата на всички народни представители в комисията, и на вас също господин Адемов.
Искам тук да поздравя Живка за заведеното дело, защото пък по наше преди много години тази разпоредба също беше променяна. Проблемът на тази разпоредба е не само в това, че не е индивидуализирана, тя не е индивидуализирана, извинявайте, някой каза че е. Не е индивидуализирана, тя е по проценти и вид увреждане, а не е по нуждите на Иван, Драган, Мария, Живка и така нататък, както трябва да бъде.
Вторият проблем е базата съответно гарантираният минимален доход. Както ме видяхте мен от стола до тука да дойда, а други са ме виждали и в по активно движение, „правото“, казвам го определено в кавички, което има аз на интеграционна добавка, е 11 лв. и 25 стотинки сега, с повишението на гарантирания минимален доход. Преди е било по-малко. Никога не съм ги взимала и никога няма да зарева, защото това е подигравка, която хората нескрито споделят помежду си като подигравка. Не може да се интегрира никой, никой не може да се интегрира с тези пари, които се дават на базата на този правилник, първо.
Второ, това нещо ние като организация – Център за независим живот, сме го анализирали, публикували, предлагали хиляди пъти като изключително нечовешка придобивка, нищо общо няма това с правото. Това е придобивка, която е в нарушение на моето право да бъда интегрирана, защото с 11 лв. сега и с 9 лв. преди никой не може да се интегрира. Това е социално подпомагане и демагогията да се нарича интеграционна добавка е изключително обидна за всички.
Има вариант, който… Не допускам да има социално напрежение, но ако сме докарали българите до състояние, в което за 30 лв. ще направят социално напрежение пред перспективата да има реална, нова политика за хората с увреждания, това би било изключително трагично, защото толкова е горе-долу. Това са пари, с които хората… Това е социално подпомагане, което харчи, ще благодаря на министър Петков, ако ме подсети сумата годишно каква е, 152 милиона лева. 152 милиона лева! Това е абсолютно скандално, госпожо Гонева. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви, не влизайте в такъв диалогов режим!
КАПКА ПАНАЙОТОВА: И в момента аз съм част от работната група за разработване на нов закон. Искам да Ви кажа, че тенденция някакви индикации да има нов закон, ама нов закон, а не закон с ново име, има много малко, абсолютно всички в статуквото са се събрали да протестират и да бойкотират нов закон, не закон с ново, име подчертавам дебело. Защото този закон, който в момента го имаме от 2005-та, е старият закон ,който мнозина от Вас не помнят, но аз съм стара жена и помня, който сега се нарича Закон за интеграция на хората с увреждания, а тогава беше Закон за рехабилитация…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И социална интеграция. Трябва и на мен да ми се извините.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: И не знам какво на инвалидите.
Извинете, господин Адемов.
Но той по нищо не се различаваше от този, по нищо. И тази интеграционна добавка, която още тогава беше критикувана, тя продължава. И много се радвам, поздравете Живка специално от мен!
РЕПЛИКИ: Тя е тук!
КАПКА ПАНАЙОТОВА: О, здравейте, поздравявам Ви.
Това е абсолютно, абсолютно недопустимо да бъде прието отново.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви…
КАПКА ПАНАЙОТОВА: Ако трябва да се направи… Последно предложение – ако трябва да се направят промени в Закона, за да не се прекъсва получаването на тази подигравка, поне го направете с още едно допълнение, което да даде на хората възможност за избор и да произведе някаква алтернативна пътека, за която вече има предложение, което сме внесли.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Господин председател, взимам процедура по начина на водене, защото ние изместваме разговора от закона, който трябва да разгледаме. Ние влизаме в хипотезите да разглеждаме някакъв бъдещ закон, който трябва да разглежда тези интеграционни добавки да бъдат съобразени със заболяванията и с потребностите на всеки човек. Целта на закона, който разглеждаме в момента, не е такава. Целта на този закон, както каза и госпожа Ангелова, както казаха и преждеговорившите колеги, е да не се създаде хаос и паника в хората, които получават тези интеграционни добавки. Нашата цел, гласувайки този закон, е те да могат през месец юли да си получат тези добавки. Тук сега от колеги и от други хора, участващи в дискусията, пак има думи, които да всяват страхове и паника в хората с увреждания, които мисля, че не е уместно и не трябва да се казват, и да си играем с болката и със страховете на тези хора.
Затова Ви моля: нека да минем конкретно към законопроекта, който разглеждаме и да не влизаме в разговор с хипотези към следващи закони, които ще бъдат подложени на гласуване.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще се съобразя с Вашата процедура, но трябваше и Вас да Ви прекъсна, защото и Вие се отклони от процедурата. Съобразявам с това което, казвате доктор Папашимов.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Присъединявам към думите на господин Папашимов, защото след последните изказвания общо-взето стигнахме до обсъждане на политиката спрямо хората с увреждания, което ние винаги сме го желали, ама мисля, че днес на това заседание на Комисията няма как да стигнем до консенсус по тези въпроси, включително и с това до каква степен индивидуалната оценка трябва да бъде водеща и какви са възможностите да се съобразяваме с тази оценка.
Затова аз ще Ви кажа, че аз се радвам, че в Комисията досега не чух някой, който да не поставя следното изречение под съмнение: че нито един човек с увреждане не трябва да остане без интеграционна добавка за нито един момент от времето, защото за някои, ако не си ги вземат, други разчитат изцяло на тях, колкото и мизерни да са те, според мен наистина са мизерни.
А сега дебата относно размерът на интеграционната добавки мисля че трябва да се състои в един по-друг момент, когато се предложи този нов Закон за интеграция, Закон за хората с увреждания, доколкото е анонсирано името му. Аз освен това не виждам алтернатива на този законопроект, който беше внесен от колегите и който наистина е предложен от Министерския съвет. Ако някой ми предложи по-добро, по-законово, по конституционно, по-по-най решение, аз ще го подкрепя него, но в момента единственото някак си което ме заинтересува, е това тия разпоредби да се напишат в Преходните и заключителните разпоредби, за да се даде ясен знак, че това са временни разпоредби, а пък ако някой направи такова предложение, бих го подкрепил, но, извинявайте, ако ние не подкрепим този законопроект, утре хората ще останат без тия интеграционни добавки, и ако за една голяма част от хората, може би, пак отново казвам, са мизерни, не са от решаващо значение, за немалка част обаче са от такова решаващо значение за тяхното съществуване.
Така че ако аз между другото също искам да поздравя Живка Стоянова за това, което е направила, защото човек винаги трябва да се бори за правата си и да постига успехи в тая борба.
Ако предложите някакво друго решение на проблема, някой в момента или между първо и второ гласуване, аз съм склонен да го подкрепя него.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Реплики към изказването на господин Гьоков има ли? Няма.
РАЙНА МИХАЙЛОВА: Тези минимални проценти, които са определени, просто не е честно… Могат да се определят малко по-високи проценти, нищо че е временно. Както се дадоха 100 милиона на служителите на МВР, така могат по този начин да се отделят малко повече средства.
Има правилник на Европейския съюз, там е казано 120% от жизнения стандарт получават там хората, които получават инвалидна пенсия. Може да се помисля по този начин, да се вземе бързо решение, защото със 120 лв. или 150 ще Ви дадем Вие да си купувате лекарства, където няма транспорт, и нямате личен автомобил и се налага да ползвате такси, за да ходите до доктори и така нататък. Това не е решение. Делото е от две години, така че достатъчно време Министерството е имало да създаде работни групи, делото не е отсега. Не е от днес за утре.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Влизате в тема, която е малко по-сложна, без да има окончателно решение на последна инстанция, да се предприемат такива действия.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Ние сме в много неприятна ситуация, народните представители, защото нямаме вярно решение. Решението да подкрепим този законопроект е с оглед на да дадем възможност всеки един да си получи интеграционните добавки, но в крайна сметка това решение също е срещу тези хора, защото е отлагане пак на решението за решаването на техните проблеми, които стоят с години. И ние сме в тази ситуация, защото се отлагат реформи, отлагат се тежки решения заради по-скоро неглижирането на тези проблеми на хората с увреждания.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По проекта, госпожо Лечева, колегите ще Ви направят забележка.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Да, точно по проекта. Разбира се, нашето решение трябва да бъде с оглед да защитим техните интереси, но пак казвам, това е решение срещу техните интереси, защото ако не бяха техните протести, ако не бяха техните жалби, нямаше да има реформа, нито има щеше да има законодателни решения. Не давайки възможност и срок на тези решения, защото Вие го казвате, че са временни решения, а всъщност ние отлагаме отново именно предлагането на решения в тяхна полза. Новият закон, новите обсъждания, обществени обсъждане и така нататък не се знае, това е бъдеще неопределено за всички тези хора, които чакат с години да има някоя по-съществена и ефективна политика. И затова смятам, че наистина трябва да бъде намерено решение, с което социалното министерство да бъде в Закона, да бъде разписана с времеви порядък в който той да излезе с решение и тази законодателна мярка да бъде с времеви порядък.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте за реплика, господин Папашимов.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Госпожо Лечева, това което Вие го говорите, че бавим хората с този закон, много добре Ви е ясно, че Законът до края на месеца трябва да бъде готов, да се подложи на обществено обсъждане и доколкото може да бъдат решени проблемите на тези хора. Има създадена голяма работна група, знаете, че се работи, така че това не е тема пак отново на този разговор, който трябва да водим ние. Ние в момента трябва да решим как да дадем тези интеграционни добавки на тези хора и то спешно, да, и то спешно. Влизайки новият закон в сила, много естествено, че там добавките, които се дават, ще бъдат по друг начин определяни и ще бъдат удовлетворени исканията на хората с увреждания.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Втора реплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Госпожо Лечева, работната група е сформирана още през месец февруари тази година като целта на промените на тази междуведомствена работна група още в началото е да се синхронизират текстовете на сега действащия закон за интеграция на хората с увреждания съгласно текстове на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Така че аз не мога да се съглася с Вас, че не е мислено по отношение на правителството, че ние не мислим за по пълна интеграция и подобряване качеството на живот на хората с увреждания още повече че промените в тези два закона, в Закона за интеграция на хората с увреждания, както и новия Закон за социалните услуги, са част от програмата на правителството.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Стана практика това управляващо мнозинство да работи в спешен порядък на базата на протести на гражданите, защото се отлагат тежки и болезнени решения. Вие още от 2016 година заявявате тази Ваша политика и нищо не правите в тази посока. Ако не бяха тези протести, ако не беше тази жалба, щяхте да отлагате и новия закон нямаше да дойде дори сега в началото на ваканцията. Това, че тези хора добиха куража, и лошото време не ги спря, защото проблемите са наистина много сериозни. И аз вчера и преди съм имала такива въпроси докога ще търпим това положение? Вие вкарвате този нов закон благодарение на техните протести, на техния натиск, който те направиха.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА: Казвам се Кристина Николаева – организатор на палатката протести в София и в цялата страна, един от организаторите.
Моля Ви, господа народни представители, не си правете илюзиите, че в момента няма социално напрежение! Не си правете илюзиите, че в момента социалното напрежение се дължи не на нещо друго, а на подобни кръпки по отношение на цялата система за хората с увреждания. Ясно е, че този закон и промените, които се предлагат не отговарят, на Конвенцията за хората с увреждания, това е пределно ясно просто. Говорим за 30 лв. месечно, което означава един лев на ден. С този един лев човек не може да си купи един хляб. Така че, разбирате ли, това обидно! Хората с протестите и социалното напрежение в момента не се дължи на факта на големите социални помощи, които получаваме или интеграционните. Напрежението се е породило поради това, че ние не сме доволни от системата, а не от финансирането на системата или помощите, които получаваме. От системата! А не сме доволни от системата, защото тя е изградена на база на кръпки върху кръпка върху кръпка, подобна на тази. И аз съм убедена, че тази тръпка не е временна. Убедена съм, че ще остане за дълго. Убедена съм също така, тъй като участваме в работната група за изготвяне Закона за хората с увреждания, че работата на работната група няма да е приключила сега края на месеца, аз съм убедена че септември няма да е приключила.
Искам да кажа, че ние тази поправка не я приемаме – нито временна, нито постоянна, не я приемаме въобще. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрахме го това. Колеги, моля Ви!
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА: Ако трябва да предложа, аз не съм на Вашето място.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви! Не, такъв диалог не! В тази комисия – не!
Заповядайте, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Всички ние разбираме, че тук става дума, възприемайки тази поправка и максимално бързо на първо и второ четене да могат да си получат интеграционните добавки и след юни месец. Те са спрени вече, точно така. Ако ние не приемам тази поправка, над 500 хиляди души не могат да получат тези интеграционни добавки. Самите Вие казвате – малко, малко, но все пак 30 лв. за един човек пенсионер с някаква малка пенсия са някакъв допълнителен доход. Така че ако ние не приемем тази добавка, ние реално ги спираме. Разбирате какво става. Ние сме принудени от времето да приемем тази поправка максимално бързо, за да не се спрат тези добавки от юни месец нататък, докато излезе новия закон.
МАЯ МАНОЛОВА: Той няма да излезе скоро, както чуваме.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Какво да направим в настоящия момент? (Реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, колеги, моля Ви, какво трябва да направя сега, да прекратя заседанието ли искате?
КАЛИН ПОПОВСКИ: Между първо и второ четене може да се разгледа такъв модел на добавка за колко като време или… Сами разбирате, че като влезе новият закон, който се работи от Министерския съвет, той априори включва и тази поправка, която ние приемаме в момента.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Господин Поповски, нека да кажем ясно и категорично в тази зала и всички да разберат, че интеграционните добавки вече са спрени! Лицата с увреждания досега… (Реплики.)
Те са спрени на основание решението на ВАС.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви, моля Ви, моля Ви! Моля Ви да чуем мнението на госпожа Ангелова.
МАЯ МАНОЛОВА: Десет пъти едно и също.
РЕПЛИКИ: А Вашето какво е?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви, не влизайте в такъв диалог! Така се работи във Вашата институция, не в нашата моля Ви!
МАЯ МАНОЛОВА: Виждаме как се работи във Вашата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ама поне за дисциплината имайте малко грижи, не омаловажавайте институцията все пак! Във вашата институция никога не се държим по този начин, както Вие се държите тук.
МАЯ МАНОЛОВА: Нямам спомен да сте я посещавали моята институция присъстващите тук.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това просто надминава всякакви граници.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Решението на ВАС е окончателно, то не се обсъжда, влиза в действие и се прилага автоматично и е в действие вече, да. Това трябва да стане ясно на всички – че те са спрени вече тези интеграционни добавки, решенията на съда се прилагат, те не се обсъждат. (Реплика от Мая Манолова.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви!
Дуплика, господин Поповски. (Реплика от Мая Манолова.)
Госпожо Манолова, ще бъда принуден към дисциплинарни мерки, моля Ви! Не исках да го казвам това, ама ме принуждавате.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Аз пак припомним основната тема за днес – спрени интеграционни добавки от ВАС за месец юни и по принцип. И затова бързаме с тази поправка. Мисля че на всички е ясно от началото.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, имате думата.
Не може по 5 пъти да се изказваме, един път. Давам думата по един път на всеки. Такива са правилата. (Реплики.)
В момента разглеждам е предложението, което е направено от народните представители. Общата дискусия… (Реплики.)
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Няколко важни уточнения.
Ще се опитам да отговоря на въпросите, които бях зададени към мен и социалното министерство, но позволете ми първо да прочета текста на чл. 42 от Закона за интеграцията на хората с увреждания, който регламентира правото на добавка за социална интеграция. Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. Добавката социална интеграция има няколко компонента, няколко разновидности, пет казахте, макар че в Закона са изброени седем. Това са двете отменени, за които говорим – добавка за транспортни услуги, за телекомуникационни и информационни услуги, има добавка за диетично хранене, има добавка за обучение така нататък. Съответно според вида и степента на увреждането, дали едно лице с увреждане е със слухови увреждания, със зрителни увреждания и така нататък, и според степента дали е над 50, 70, 90 той има право на различна разновидност от тази обща добавка за социална интеграция. Колегата от АСП присъства, ще каже, че част от тези 500 хиляди с увреждания, които получават добавки, получават един компонент, друг получава две, трети получава три компонента, това е диференциация. Не коментирам решението на ВАС просто чета текста.
Какво е решението на ВАС –– две решения, които влизат в сила в различни дати. Второто, по-късното решение, влиза в сила 22-ри юни. Съжалявам че правния референт госпожа Капитанова я няма, но въпроса откога влизат в сила лично аз съм го поставял на юристите, не съм юрист, доколкото знам, е консултирано с правния референт и съответно това са датите. Госпожа Манолова е юрист и аз не искам да влизам в спор с нея. Този въпрос съответно аз съм го поставил на трима юристи.
По отношение какво е направило Министерството на труда и социалната политика – говорим за окончателния решение на петчленен състав на ВАС, които влизат в сила. Едното решение потвърждава решение на тричленния състав, другото отменя решение, тоест Министерството на труда и социалната политика съответно със своите процесуални представители като страна, е защитавало имало позиция, но виждате, че решенията на съда се променят. Решението на петчленния състав съответно отменя решение на тричленен състав. Така че едното потвърждава, другото отменя.
Това, което Министерството, знаете, е направило, е веднага след като имаме тези решения, да се докладва проблемът, а решението на ВАС отменя текстове от правилника, то не казва какво да прави Министерството на труда и социалната политика или който да е, отменя текстове от правилника. Какъв е начинът да се адресира това решение вече е въпрос на избор, дали ще се променят текстове от правилника, дали ще се променят текстове от закона, дали ще се въвеждат преходни разпоредби, всъщност ние считаме, че начинът, който съответно се предлага от народните представители, вносителите, всъщност е трайното, устойчивото, тоест законосъобразното решение на възникналия проблем от отменените правни основания.
Така че, госпожо Михайлова, това е направило Министерството на труда и социалната политика и аз уважавам Вашите усилия, които в крайна сметка съдът е приел и съответно е отменил тези разпоредби. Но отново искам да подчертая, че тази подкрепа, която се нарича добавка за социална интеграция, хората с увреждания, тези 500 хиляди, я получават в различен размер според това дали е една разновидност, втора, трета четвърта. Абсурдно е, уважаеми госпожи и господа народни представители, 11 лв. 25 стотинки да ги диференцираш!
Така че по отношение на това което съответно се очаква от хората с увреждания и се казва „увеличете ги“, ние сме средата на бюджетната година, 152 милиона в бюджета на Министерството на труда и социалната политика – това е най-големият разход за хората с увреждания, са планирани за тези интеграционни добавки, получават ги 500 хиляди лица, а как всъщност да се предложи в средата на бюджетната година един разход, който не е обезпечен от бюджета?
По отношение на работата на работната група – тук има членове на работната група, аз вчера бях на заседанието на тази работна група, председателят седи до мен от дясната страна. Работната група е създадена с моя заповед месец февруари тази година. Първоначалната задача – да подготви Закон за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания, за интеграция на хората с увреждания, с цел да разпише текстове, които да прилагат Конвенцията за правата на хората с увреждания по отношение на определяне на мониториращ, координираш орган по тази конвенция. Месец май, след като с участие на народни представители и на майките на деца с увреждания, се проведе на среща в Министерството труда и социалната политика, аз промених заповедта, средата на месец май, като всъщност задачата на работната група е да подготви нов закон за хора с увреждания и в групата се включиха представители на майките на деца и лица с увреждания. Групата заседава всяка седмица. По заповед срокът да представи проект на нов закон е края на месец юли, но това не значи, че краят на месец юли този законопроект ще дойде при Вас. Защото законопроект на Министерския съвет има поне два месеца технологично време, преди да бъде разгледан от Министерския съвет. И в този смисъл една изпълнена задача от работната група и подготвен законопроект може да влезе в сила, ако, разбира се, се приеме от началото на следващата година. По отношение на проблема, който възниква – проблемът от отменените текстове възниква за тези хора с увреждания, които след съответните дати на влизане сила на решенията, подават заявление – декларация за отпускане на месечни надбавки. Във встъплението си казах, че по данни на АСП, тук е техен представител, след 12 юли са подадени 11 хиляди такива заявления. Те са висящи производства, тоест ако няма правно основание, няма как да бъде отпусната такава надбавка. На тези, на които е отпусната надбавка до отмяната на тези текстове, продължават да се изплащат, докато изтече срокът на социалната оценка или докато изтече срокът на ТЕЛК-овото решение
Госпожо Капитанова, ще Ви помоля, тъй като възникна тук обвинение, че всъщност в преходните и заключителни разпоредби са посочени дати на влизане в сила, които не са съответстващи, да вземете отношение, защото аз този въпрос го поставях и доколкото знам е консултиран и с Вас – откога всъщност би трябвало да влязат измененията и допълненията…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, думата я давам аз, моля Ви!
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Разбира се, извинявайте, доктор Адемов, ако превиших правата си. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще го уточним този въпрос.
Първо да попитам други изказвания има ли? Не виждам.
Госпожо Капитанова, заповядайте.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Мисля че беше чл. 194 от административнопроцесуалния кодекс, който гласи, че когато нормата е отменена, както е в този случай, решението влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник“ и това го говорихме с Ваш представител, с експерт, който беше на същото мнение и се уточнихме, че това е датата, от която влиза в сила – от деня на обнародването. Но вече какво е станало…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Манолова, имате думата за кратък коментар на това, което чухте досега, кратък вариант, моля Ви! Обещах Ви и не мога да не си изпълня обещанието.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря за дадената ми възможност.
Моето притеснение, че тази време на поправка ще се окаже постоянна, се потвърждава от всичко, което се чу в този дебат. Не чух никаква воля от народните представители чрез съответната правна техника да изпишат ясно в текстовете на закона, че става дума за временно решение. Единствения аргумент който се чу, е, че, видите ли има, работна група в социалното министерство, която работи проект за нов закон. Е, чухте мнението на майките, които участват в тази работна група. В тази работна група участват и двама експерти на институцията на омбудсмана, ето ги там в ъгъла.
Разочароващо е това, което се случва в работната група. Аз не съм оптимист…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По законопроекта!
МАЯ МАНОЛОВА: То е свързано. Очакването на депутатите, че новият закон ще стане в срок и ще бъде възприет от членовете на работната група, е неоснователно от всичко това, което се случва в работната група в момента. Така че посочвайки тези текстове от отменения правилник в закона, Вие създавате действащо постоянно право. Поне ако някой наистина е честен в намерението си това да са временни норми да го напише в окончателния вариант на закона. Има си правна техника как се прави в преходните норми, ето, имате тук референти, имате експерти, които могат да Ви помогнат, ако имате такава воля, разбира се. Защото хората с увреждания, протестиращите майки, а и аз вече, не вярвам на думи. Гледам дела. Думите на социалното министерство са „правим реформа“, а делата са връщаме политиката за интеграция на хората с увреждания на 180 градуса назад. Гледам дела! Делата съвместен проект, който няма временен характер в проекта, а думите са голи обещания, които не се потвърждават от нищо.
И последно едно предложение и спирам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Без обвинения само, моля Ви.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, само моля народните представители от социалната комисия, защото аз съм убедена, че Вие искрено искате реформата в социалната политика и в политиката за хората с увреждания да се случи в бързи темпове, много Ви, моля ако Ви е възможно, да намерите време да отидете на заседанията на тази работна група, за да имате лични впечатления. Просто лично отидете да видите за какво става дума.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: С това приключихме дискусията, което ми дава право да подложа на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания с
За 17, против 1, въздържал се 1. Законопроектът е приет.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Колеги, преди да закрия заседанието, искам да направя едно съобщение.
За утре ръководството на нашата комисия, плюс още няколко комисии в Народното събрание, организираме обсъждане в тази зала, за съжаление в тази защото тя има достъп, на новия проект ,който е внесен от колегите от Политическа партия „Воля“ – Закон за личната помощ. Искаме да направим обсъждане, поканени са представители на министерства, на ведомства с надеждата дискусията утре да бъде малко по-спокойна. От 14,30 ч.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,33 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов



Стенограф:
Антон Лазаров