П Р О Т О К О Л

№ 29

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 17 октомври 2018 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и гласуване на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2017г ., Доклад за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2017 г., Годишен доклад и Отчет за дейността на Фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2017 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2017 г., № 802-00-50. Внесен е от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.

Дневният ред за днешното заседание е с точка единствена:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 г., ДОКЛАД ПО ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 г., ГОДИШЕН ДОКЛАД И ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ УСТОЙЧИВОСТ НА ДЪРЖАВНАТА ПЕНСИОННА СИСТЕМА ЗА 2017 г. И ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА 2017 г., № 802-00-50. Внесен е от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
Дневният ред се приема.
Преди да дам думата на вносителите, искам да поздравя и господин Александър Сиди като нов член на Комисията и да му пожелая успешна работа.
Заповядайте, колеги от Министерството на финансите, да представите предложените отчети. Знаете, че нашата Комисия се интересува предимно от Отчета на държавния бюджет, където е бюджетът на държавното обществено осигуряване. И останалите – не толкова държавни, макар и за него няколко думи да кажете. Искам да очертая рамките, защото не сме водеща Комисия. Комисията по бюджет и финанси е водеща. Нас ни интересува социалната проблематика.
СВЕТЛА КОСТОВА: Аз съм директор на дирекция „Държавно съкровище в Министерството на финансите.
По отношение на Отчета на НОИ фактически Вие ще имате… (Реплики.)
По-скоро ние представяме като цяло Консолидираната фискална програма, защото това са основните бюджетни параметри. В контекста, ако има въпроси за социалната политика – тук има и колеги от Министерството на труда и социалната политика и наши колеги, които биха могли да дадат някои пояснения при необходимост.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На база на данните от годишните отчети за качествено изпълнение на бюджета салдото по Консолидираната фискална програма за 2017 г. е положително в размер на 845,5 млн., отнесен към БВП е 0,9 от БВП.
В сравнение със Закона, имаме подобрение, тъй като разчетите по бюджета бяха на дефицит. Факторите за това подобрение са от една страна преизпълнение на разчетите за годината по основните данъци и осигурителни вноски, друго по-ниско усвояване на разходите, главно е свързано с европейските средства поради началния акт на изпълнение на проектите по новия Програмен период 2014 – 2020 г.
Фискалното представяне на България през последните години е в унисон с провежданата фискална политика в болшинството държави – членки на Европейския съюз. Статистическите данни за дефицит и дълга на страните от Европейския съюз, публикувани от Евростат показват последователно подобрение в бюджетното салдо и намаление размера на дълга на сектор „Държавно управление“ в повечето държави членки през последните няколко години.
Голяма част от държавите членки отчитат бюджетни излишъци, като към тези страни се причислява и България. По-конкретно за 2017 г. 12 държави членки отчитат излишък, други 13 отчитат дефицит в рамките на референтната стойност по Пакта –трите процента по БВП и Словения отчита балансирано бюджетно салдо на сектор „Държавно управление“, само две страни – Испания и Португалия отчитат дефицит по-висок или равен на референтната стойност от 3% от БВП.
Осреднената стойност на дефицита за държавите – членки на Европейския съюз за 2017 г. се равнява на един процент от БВП, което е подобрение в размер на 1,6 спрямо 2016 г., а страните от Еврозоната с 0,9 от БВП, което е подобрение 1,5 от БВП за 2016 г.
По отношение на дълга, България е трета след Естония и Люксембург с най-нисък дълг на сектор „Държавно управление в Европейския съюз“ за 2017 г. Процентът към БВП е 25,4 като спрямо предходната година се отчита понижение с 3,6-процентни пункта. Петнадесет държави членки надвишават референтната стойност от 60% от БВП от Пакта за стабилност и растеж като средно за Европейския съюз дългът се свива с 1,7-процентни пункта на годишна база до 81,6 % от БВП за 2017 г.
Основните параметри по изпълнението на приходите по консолидираната фискална програма. Приходите, помощите и даренията са в размер на 35 млрд. 316,6 млн., което представлява 99,7 на сто спрямо годишните разчети, а само за държавния бюджет – който се приема от Народното събрание, изпълнението на приходите е 101,4%.
Общата сума на данъчните постъпления е 29 млрд 581, тоест изпълнение 105,5; неданъчните – 4 млрд. 214, изпълнение 88,6, като всъщност по-ниско изпълнение на неданъчните основно се дължи на разчетените постъпления за концесията на летище София, която се отложи и имаше по-високи разчети евентуално, ако тол-таксите влязат в сила. Там знаете, че се забавиха процедурите, тоест това са двете основни причини за по-ниското изпълнение.
Приходите и помощите – това са главно средствата от Европейския съюз. Изпълнението е 57,5% от разчета – именно това забавяне, за което коментирахме. Плановете са по-амбициозни, изпълнението е по-ниско от тези разчети в консолидираната фискална програма.
Общият размер на извършените разходи по КФП е 34 млрд. 471 милиона, което представлява 93,7 от годишните разчети. Лихвените са 792,4 млн., 95,8 от планираните, текущи нелихвени са 29,004 млрд., 101% спрямо разчетите, капиталовите са 3 млрд. 749 – 60%. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина, които се обособиха в отделна категория са 36,6 млн. лв., а вноската към Европейския съюз е 888,2 млн. лв. Тя е 0,9 от БВП. Лихвените плащания са 0,8 от БВП, тоест на са високи лихвените плащания.
Бюджетният излишък на консолидираната фискална програма е 845,5 млн. лв. – 0,9 от БВП, което се формира от излишък по националния 310,8 млн. лв. и излишък по сметките за средства от Европейския съюз 534,7 млн. лв.
По отношение на Държавния фонд за гарантирана устойчивост на държавната пенсионна система, който отчет за дейността съпровожда отчета за изпълнението на бюджета. Знаете, че съгласно Закона за Държавния фонд за гарантирана устойчивост на държавната пенсионна система в полза на Фонда се отчисляват от централния бюджет паричните постъпления от приватизация, отчетени по държавния бюджет, 25 на сто от отчетения за бюджетната година излишък от държавния бюджет, както и приходи от други източници, определени със закон.
Наличните средства на Фонда се съхраняват в отделна сметка в БНБ, тоест управлението е консервативно, следваната до момента такава стратегия при инвестирането на средствата срочни депозити, гарантирани и минимизирани на негативните ефекти и проявите на волатилизъм на международните капиталови пазари. Това от своя страна съответства на текуща пазарна среда и води до избягване на риска, свързан с резките промени на външните пазари.
Във връзка с приетите от Министерския съвет дългосрочна инвестиционна политика на Фонда и Средносрочна стратегия за инвестиране на средствата на Фонда за периода 2018 – 2020, или по-скоро с приетите, се предвижда запазване на прилагания до сега консервативен подход – те са приети от Министерския съвет.
Настоящите пазарни условия не предполагат реализиране на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционния риск, поради което е одобрена като най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Фонда да продължи под формата на депозит в Централната банка, който е един от инструментите съгласно самия закон.
Управителният съвет на Фонда също е одобрил риск-регистър на Фонда за 2017 г. В този документ са идентифицирани рисковете, свързани с дейности на Фонда и са извършени индивидуални оценки относно влиянието и вероятността от настъпване на идентифицираните рискове.
През 2017 г. разработването на актуализирани дългосрочни демографски, актюерски и финансови прогнози съгласно изискванията на Закона, бе възложено на НОИ чрез неговия представител на Управителния съвет в Фонда.
Управителният съвет обсъди разработената от НОИ дългосрочна бюджетна прогноза за развитието на пенсионната система в периода 2017 – 2060 г. При изготвянето на прогнозата е използвана демографската прогноза на ЕВРОСТАТ – Europod 2013 и обновените макроикономически прогнози, изготвени от Министерството на финансите като инструментариум, е използван актюерски модел на НОИ дългосрочното прогнозиране фондовете на ДОО.
Резултатите от дългосрочната прогноза за финансовата устойчивост на ДОО показват, че системата ще остане на дефицит през целия период от 2017 до 2060 г. при всички разработени варианти и допускания за избор на осигуряване на лица между първи и втори стълб на пенсионната система, които са представени и в Конвергентната програма на България 2017 – 2020 г.
През първите няколко години от прогнозния период дефицитът се подобрява, достигайки най-ниските си нива от около 3,9 от БВП в периода около 2025 г.
В периода 2017 – 2035 дефицитът се придържа на нива под 5%, след което се увеличава отново, съгласно тези актюерски разчети.
Състоянието на Фонда към 31 декември за 2017 е следното: общият паричен ресурс към 31 декември по сметката на Фонда в БНБ е 2 млрд. 785 млн. 750 хиляди, от които 2 млрд. 785 милиона са в срочни депозити. Тоест, наличността към 1 януари 2017 г. е била 2 млрд. 658. Трансферът през 2017 г. е в размер на 127 млн. 670 хиляди. Основният източник в този трансфер са средствата от концесии – приходи от концесии, отчетени по държавния бюджет, които са в размер на 125,1 млн.
Понеже ми се задава понякога въпроса: след като имаме излишък по националния бюджет защо няма трансфер към Фонда? За 2017 г. дефицитът е само 3,6млн., тоест няма излишък. Тази година очакваме излишък вероятно по държавния бюджет, което означава, че ще има допълнителен трансфер, поне разчетите в момента сочат подобна оценка.
Министерството на финансите ежемесечно публикува данни за изменението на касовите потоци на Фонд БНБ на своята интернет страница – предполагам, че това го знаете.
Сега Петя Кузева ще представи данни от дълга.
ПЕТЯ КУЗЕВА: Аз съм директор на „Държавен дълг“ в Министерството на финансите.
Отчетните данни към 31 декември 2017 г. Ограниченията за дълга спрямо Закона за държавния бюджет са както следва: номиналният размер на държавния дълг към края на годината е 23,5 млрд. лв. или доста под ограничението, залегнало в Закона за държавния бюджет за 2017 – 23,9 млрд. лв.
Съотношението на държавния дълг към БВП възлиза на 23,9%. Поетият нов държавен дълг е в рамките на ограничението спрямо закона. Поет е нов дълг 1 млрд. 200 млн., от които 800 млн. лв. от емисии на държавни ценни книжа на вътрешния пазар, с който е рефинансиран падежиращият през годината вътрешен дълг, тоест нетното дългово е с нулева стойност и 0,4 млрд. лв. е поет посредством ратифицирания заем от Банката за развитие на Съвета на Европа. Предназначен е за целево съфинансиране на проекти през програмния период 2014 – 2020, изпълнявани със средства от Европейския съюз. През 2017 г. няма усвояване на средства по заема.
В рамките на ограничението за максимален размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат поети през 2017 г. не са сключвани нови външни гаранционни споразумения. Структурата и динамиката на държавния дълг през 2017 г. основно се обуславя от поетия нов дълг от 0,8 млрд. лв. и извършени погашения съответно в размер на 3 млрд. лв. Разликата е набавена въз основа на предходната година – през 2016 г., тъй като не се наложи използване на средства след прегледа на активите на банките в страната, остана на разположение във фискалния резерв и с него беше погасен външен дълг в размер на 2,2 млрд. лв.
По отношение на номиналния размер на консолидирания дълг госпожа Костова Ви представи. Значително сме доста под прага на Маастрихтския критерий на 25,4% държавно управление към БВП.
Това е накратко. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, чухте това, което представиха колегите от Министерството на финансите.
Имате думата за изказвания, въпроси към това, което беше представено.
Аз ще задам няколко въпроса.
Първият въпрос е свързан с Годишния отчет за дейността на Фонд за гарантиране и устойчивост… – да го наречем „Съребрен фонд“, за да е по-лесно произношението.
В дългосрочните стратегически планове предвиждате – това, което казахте Вие, госпожо Костова, на базата на информация от ЕВРОСТАТ и на базата на демографската картина, която се очертава в България, да ползвате ресурс към 2040 г. ли казахте?
СВЕТЛА КОСТОВА: В момента няма конкретно решение. Тогава по голям ще бъде дефицита на пенсионната система, но това ще бъде вече обект на…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Точно в тази връзка ми е въпросът: тогава ще се увеличи дефицита, а сега няма ли дефицит в бюджета на държавната общественост?
СВЕТЛА КОСТОВА: Има, да.
Това, което и аз споменах, дефицит има в целия период. Той до 2025 г. е до 3,9%, след което отива около 5%...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това са прогнозни данни. Изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване през последните две години въобще не показва такава тенденция, независимо от това, че се увеличават през последните две години – 2017, 2018 г. За 2018 г. има предварителни данни. Независимо, че са увеличени осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ с по 1% на година, въобще не намалява трансфера, който е от Министерството на финансите към бюджета на държавното обществено осигуряване.
СВЕТЛА КОСТОВА: Да, разбирам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Каква е гаранция, че след 10, 20 или 30 години това, което казвате ще бъде вярно?
СВЕТЛА КОСТОВА: Трансферът, който се одобрява от Народното събрание за бюджета на НОИ, включва, както трансфери, които са задължителни, тоест трябва да се осигурят от държавния бюджет, които фактически не влизат в този недостиг може да се каже, тоест недостигът…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Само на мен не ми обяснявайте какво включва този трансфер.
СВЕТЛА КОСТОВА: Аз може би за останалите членове.
Недостигът е отделна величина и тя е известна. Вие знаете, че в последните години вследствие на по-добро изпълнение на приходите този трансфер, който се предоставя за недостиг на средствата по пътя на изпълнението е намален – за 2017 г. може би беше около 200 милиона по-нисък трансферът. Това са разчети на НОИ, все пак актюерските разчети те ги изготвят, ние ги съобразяваме, дотолкова доколкото все пак в годишните поне в средносрочните разчети задължително трябва да влязат тези прогнозни данни и тогава се уточняват конкретните трансфери. След увеличението на вноската, има намаление на недостига. Тоест, ако трябва да подготвим някаква допълнителна информация, за да се види изпълнението спрямо преди две-три години, можем да направим такава справка и да Ви я предоставим. Намаление на трансфера има.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: При такава хаотична промяна на законодателството в последния момент, както се казва: „в шест без петнадесет“ някой да вярва на дългосрочни прогнози, съжалявам, че го казвам, но това просто е невероятно и невъзможно да се случи. Няма кой да повярва след като през две-три години променяме правилата в движение, няма кой да повярва на това, което се пише тук в тези отчети. Това са абсолютно същите отчети от миналата година, ако искате мога да Ви ги кажа страница по страница, с промяна на числата. Няма никаква разлика в това и може би е редно да няма разлика, но големият проблем е, че нека да ги предвиждаме нещата с една година, с две години напред, защото се оказва, че това, което предвиждаме, не го изпълняваме, включително и законови текстове не ги изпълняваме. Което означава, че доверието в пенсионната система на този етап е на кота нула.
Защо казвам това, защото предстои да гледаме бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година, където има шокови удари по пенсионната система. На тази тема ще говорим по-късно, но така или иначе 785 милиона повече са събрани през 2017 г. от осигурителни вноски. Така сте записали в отчетите поне, това е защото са се увеличили нали там има разни причини, защото е увеличена осигурителната вноска, минимални осигурителни прагове, на сектор „Сигурност“ увеличението на осигурителната вноска.
Очевидно, че при 785 милиона увеличение на осигурителните вноски и увеличение на разходите, на практика ние нямаме значителна тенденция за намаляване на този трансфер. Това искам да кажа.
Конкретните числа вероятно няма да мога да Ви кажа с колко, но се движим в порядъка на не повече от 100 милиона. Това е притеснението. Всички тези мерки, които са предвидени в законодателството 2015 г. не водят до намаляване на този трансфер каквито бяха очакванията. Очакваме в дългосрочен план да се случи това, но оттам нататък нещата не са ясни.
Що се отнася до Сребърния фонд тази политика на консервативно отношение по отношение на средствата в този фонд Вие казвате, че са в депозит в БНБ при гарантирана номинална доходност. Ясно е, че публични пари трябва да бъдат инвестирани или съхранени по начин, по който да минимизират риска от тяхното управление, но тези пари по този начин на кого и кому служат всъщност, за да може да покрием фискалния резерв и изискването за 4,5% в края на година? Затова ли служат? Малко повече разяснения по тази тема.
СВЕТЛА КОСТОВА: Изискването е тези средства да се натрупват. Тоест ние сме сложили на тези средства, както ние казваме „панделка“, тоест те се натрупват за целите на пенсионната, за целите на бюджета на ДОО-то в момент, в който се вземе политическо решение, тези средства да бъдат предоставени по бюджета на НОИ.
Това, че ги държим в БНБ, че се управляват консервативно действително това е най-правилният подход, тъй като Вие сам знаете това, което БНБ управлява със средствата, които те съхраняват, а те никак не са малко, в момента ние нямаме вноска в бюджета, което означава, че те нямат превишение на приходите над разходите. БНБ управлява точно, съгласно Закона за БНБ по същия начин много консервативно, за да могат да избегнат инвестиционни рискове. Всъщност ние нямаме възможност и сега би било наистина много рисково да се влагат в някакви такива „печеливши инструменти“, защото не се знае какъв би бил изхода, плюс това ние не бихме могли да си позволим с обществени средства рисково управление. Всъщност в момента поне запазваме номиналните нива, тъй като в почти всички страни даже мисля, че всички в Европейския съюз, Вие знаете и в БНБ лихвите са отрицателни, те следват политиката на ЕЦБ. Така че не е разумно, не е ефективно да се влагат в някакви рискови инструменти. Няма кой да поеме този риск.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Въпросът е дали е разумно да стои по начина, по който преценим?
СВЕТЛА КОСТОВА: Има два варианта, но това е хипотетично. След 2018 г., тоест сега след месец ноември, би могло да се реши тези средства да се предоставят по бюджета на НОИ еднократно. С това какво ще постигнем? Трансферът, който е за недостиг ще го осигурим от тези средства. Това е. Другият вариант… (Реплика.) Да, дори и това няма да е. Може би ще има допълнително пак някакъв трансфер, но условно казано е това.
Другият вариант така, както в момента изисква Закона, защото няма такова решение за еднократен трансфер е те да се натрупват, да продължават да се натрупват и в момент, в който се вземе политическо решение, те да се предоставят по бюджета на НОИ. Може да бъде еднократно, може да бъде на части. Това са вариантите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: През 2008 г. беше създаден този фонд, тогава при самото му създаване беше казано, че 2018 г. средствата от този фонд ще бъдат в услуга, условно казано, на държавното обществено осигуряване.
СВЕТЛА КОСТОВА: Аз пак казвам, те биха могли да бъдат в услуга, тоест в бюджета за 2019 г. съвсем условно го казвам, тези средства могат да се предоставят като трансфер, а по този начин ще бъде покрит недостигът по бюджета на ДОО. Съхранявайки ги така, те биха могли в някакъв критичен момент да послужат за, да кажем, осигуряване на плащанията по бюджета на НОИ, тоест с едно допълнително решение на Народното събрание. Някаква да кажем кризисна ситуация, не дай Боже. Тоест това е някакъв друг вариант – да се държат като резерв и да се ползват в момента, в който се вземе съответното решение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, други въпроси?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Във връзка със Сребърния фонд.
Той е създаден със Закона през 2008 г., а 2006 г. с държавния бюджет с „Преходните и заключителни разпоредби“, но това няма значение. Всъщност откакто го има Закона има няколко идеи, които в Закона вече не са идеи, а са задължителни, които се нарушават постоянно.
Първо, приходите от приватизацията се отклоняват и не влизат във Фонда в пълна степен в каквато са. Сега дори, когато говорите за концесията на летището се говори, че тя ще отива или приватизацията на летището както се говори, ще отидете на някакви други цели, които не са по Закона.
От 2012 г. насам са лихвите в БНБ са нулеви и се говори поне в медиите изтече такава информация и финансовият министър на мой въпрос не отрече това, че БНБ е определила лихва минус 10%. Това означава, че за съхранението на тези 2,8 млрд. лв. плаща, който ще да е 2,8 млн. лв. за отрицателна лихва. (Реплики.) Аз казвам какво е мнението. В Закона е предвидена Стратегия за инвестиране на средства от Фонда, която да доведе до увеличението и такава стратегия до ден днешен няма.
Едно е да казвате, че е опасно, в рискови инвестиции, но въобще да няма инвестиции да се държат в БНБ и то при отрицателна лихва, не знам какъв е смисълът от този фонд въобще. Да го изхарчим за пенсионната система и да свършва, или си го пазим за фискалния резерв по всяка вероятност.
СВЕТЛА КОСТОВА: Ние тези средства не ги ползваме за други цели, но отрицателните лихви, които са върху тези средства се поемат от държавния бюджет. Тоест запазва се номиналната стойност, но аз пак казвам: това не е само за България. Тоест отрицателните лихви са за целия Европейски съюз.
В момента икономическата ситуация е такава. Пак казвам: следва се Стратегията на ЕЦБ, тоест тук ние нямаме някакъв полезен ход. За какво биха могли да се ползват и в кой момент това е вече въпрос на конкретно решение със съответните бюджети, в който момент се прецени.
Ползват се лихвените проценти на ЕЦБ, като основа, а БНБ отделно на база на тях си има тарифа, която оповестява. Този лихвен процент във всеки един момент се мени, така че той е стигал и до минус 23, до минус 26 – говоря за текущите, а срочните депозити са с по-нисък лихвен процент, затова ние ги съхраняваме с по-нисък, така че и разходът за държавния бюджет да бъде минимизиран.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други въпроси, колеги?
Още един въпрос по отношение на държавния бюджет. През последните две години програмата, която се приема в Народното събрание е с дефицит 2,4% последната година, а изпълнението на приходите винаги през последните две години поне надвишава, тоест възможно ли е бюджетът, който предстои да бъде обсъден и, който предстои да бъде внесен в края на месеца, да бъде балансиран – балансирано бюджетно салдо?
СВЕТЛА КОСТОВА: За коя година да бъде балансиран?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За следващата година.
СВЕТЛА КОСТОВА: За следващата година – други колеги работят по темата, но в момента се следва стратегията, която е одобрена с решението на Министерския съвет от месец април, тоест 2019 г. – 0,5% дефицит, в следващата година балансиран бюджет.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е в тригодишната бюджетна програма?
СВЕТЛА КОСТОВА: Това е тригодишната бюджетна програма, сега ще има актуализация на нея, но в общи линии като бюджетно салдо се запазват прогнозите.
СВЕТЛА КОСТОВА: Други мнения, колеги, въпроси? Не виждам.
Позволете ми да подложа на гласуване Отчета за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2017 г., Доклада по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2017 г. и Годишен доклад и отчет за дейността на Фонд за гарантиране и устойчивост на държавната пенсионна система за 2017 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2017 г., внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен да бъдат подкрепени тези отчети, те са под една сигнатура, един номер с едно гласуване, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Отчетите са приети.
Благодаря Ви, колеги от Министерството на финансите и от Министерството на труда, за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов


Стенограф:
Галина Мартинова