П Р О Т О К О Л

№ 30

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската на 24 октомври 2018 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерски съвет на 18.10.2018 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за личната помощ, № 854-01-62, внесен от Пламен Христов и група народни представители на 2.07.2018 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Законопроект за личната помощ, № 854-01-64, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4.07.2018 г. – обсъждане за първо гласуване.


Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната демографска политика и предлагам следния дневен ред:
1. Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 година – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за личната помощ, № 854-01-62, внесен от Пламен Христов и група народни представители на 2 юли 2018 година, обсъждане за първо гласуване.
3. Законопроект за личната помощ, № 854-01-64, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 юли, обсъждане за първо гласуване.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. За 21.
Дневният ред е приет.

За по-делово протичане на днешното заседание колеги, предлагам първо да дадем думата на вносителите на трите проекта. Обещали сме двата проекта на Закон за хората с увреждания и Закон за личната помощ да ги гледаме в пакет, ама преди това ще помоля за тишина, защото няма да се справим, 90 човека са в залата! След това ще дадем възможност на народните представители да изразят своето отношение към предлаганите два законопроекта, след това ще дадем възможност на тези, които са внесли становища и на всички останали, които искат да участват в дискусията, като молбата ми е в рамките на три минути всеки по двата закона да си каже мнението по предложените проекти. И накрая ще дам възможност на вносителите на проектите, ако има въпроси, да отговорят на въпросите на народни представители и на гости. Ако сте съгласни с този подход двата закона да ги обсъдим заедно, но гласуването, разбира се, ще бъде поотделно.
Тогава ми позволете да дам думата на министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков. Преди това добре дошли, господин министър, госпожо Омбудсман и на всички гости и социални партньори, колеги, всички заинтересовани страни по този проект! Надяваме се на една делова работа. Ще прекъсвам всеки един, който наруши добрия тон на заседанието на Комисията, за да може повече хора да се изкажат, повече хора да участват и по този начин народните представители да оформят своята позиция как да гласуват, евентуално след това какви предложения ще направят между двете четения.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо омбудсман, уважаеми гости и колеги на днешното заседание! Проектът на Закона за хората с увреждания е разработен в изпълнение на мерки от Програмата за управление на правителството за периода 2017-2021 в съответствие с Националната стратегия за хората с увреждания 2016-2020, която се изпълнява и съобразена с изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на Организацията на обединените нации, ратифицирана от нашата страна със закон на 26 януари 2011 година. В Законопроекта се очертава хоризонталният характер на политиката за правата на хората с увреждания и всички секторни политики, които следва да бъдат ангажирани при оказване на подкрепа за хората с увреждания, регламентират се специфични функции на централната власт и органите на местното самоуправление, като се разширяват отговорностите им при координирането на политиката за правата на хората с увреждания, по-конкретно предвидено е създаване на областни съвети за правата на хората с увреждания на регионално ниво и възлагане на функции на служители с ръководни длъжности и функции на координатори по правата на хората с увреждания в централните и държавните органи на изпълнителната власт. Също така се повишава и нивото на председателство в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, като е предвидено Съветът да се ръководи от ресорния вицепремиер.
Предвижда се от първи януари 2001 година Агенцията за хората с увреждания да се трансформира в Държавна агенция за хора с увреждания, която да поеме функциите по индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания и да координира изпълнението на политиките в областта на хората с увреждания, като в изпълнение на чл. 33 от Конвенцията за правата на хората с увреждания със законопроекта се създава Съвет за наблюдение, който да извършва дейности по насърчаване, защита и наблюдение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания и да провежда консултации с организациите на и за хората с увреждания.
В законопроекта се определят нови форми на подкрепа, които да бъдат идентифицирани чрез индивидуална оценка на потребностите, която изследва функционалните затруднения и наличието на бариери при изпълнението на ежедневните и други дейности на човека с увреждания. Заключенията и направленията, определени в оценката, са задължителни за всички отговорни органи и организации за реализиране на съответните му права. Новият подход при изготвяне на индивидуалната оценка предвижда същата да се извършва от специализирани отдели към Дирекция „Социално подпомагане“, сформирани от квалифицирани експерти, обучени за работа с хора с увреждания.
На законово ниво се предвижда определянето на конкретни видове подкрепа, състоящи се от два компонента. Първият компонент е месечна финансова подкрепа, която да компенсира разходите, породени от увреждането и представлява сума съобразно степента на увреждане, като база за определяне на размера на месечната финансова подкрепа е линията на бедност за съответната година. Това е първата политика, която се базира на този показател, който се изчислява, приема се всяка година с решение на Министерския съвет, но досега имаше по-скоро значение за критерии при отпускане на добавките към пенсиите по повод на празниците и така нататък. В случая на този показател се базира политиката за финансова подкрепа на хората с увреждания.
Вторият компонент се състои от целеви помощи, които са съобразно вида на увреждането и в зависимост от потребностите на оценяваното лице, установени в оценката. За следващата година се предвижда целевата помощ за помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия да се предоставя по настоящия механизъм, но в Преходните разпоредби на законопроекта е предвидено от първи януари 2020 година финансирането и предоставянето на помощни средства, приспособления и съоръжения, медицински изделия за хората с увреждания и да премине към системата на здравеопазването.
С Проекта на закона се предвиждат възможности за гарантиране на условия за равен достъп до образование и професионално обучение, осигуряване на заетост в обичайна, специализирана и защитена работна среда, както и предоставяне на адекватна подкрепа за работещите хора с увреждания и техните работодатели. По-конкретно в рамките на законопроекта се предлага въвеждане на квота на работната сила, която да гарантира и увеличи заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда. Предвидено е квотният принцип да се отнася, да важи за работодатели с численост на персонала от 50 и повече работници и служители, тоест за средни и големи предприятия, като квотата е синхронизирана с действащи разпоредби на Закона за държавния служител, където са регламентирани квоти за заемане на длъжности в държавната администрация от хора с трайни увреждания, които се предлага да бъдат въведени в частния сектор, като при неизпълнение на квотата и при липса на обективни обстоятелства за това, които са разписани в законопроекта, а именно невъзможност да се намери лице с увреждане, подходящо за съответната длъжност или пък в случаите, в които характерът на дейността, която се извършва от работодателя, не позволява полагане на труд от лица с увреждания, тези съответно квоти да не бъдат задължителни за изпълнение и да не водят до налагане на такава санкция, тоест плащане на компенсационна вноска.
Законопроектът предлага обвързването на публичното изразходване на средствата под формата на субсидии за наемане на хора с трайни увреждания с изпълнените ангажименти по отношение на квотния принцип. С предлагания законопроект Агенцията за хора с увреждания продължава да финансира целеви програми и проекти на специализираните предприятия и кооперации за хора с увреждания с цел подобряване на тяхната производителност и конкурентоспособност и същевременно ще продължава да утвърждава програми и проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хора с увреждания с оглед стимулиране на тяхната мотивации и активно реализиране правото им на труд.
Също в областта на интеграцията в заетост се регламентира нова форма на заетост – защитена заетост за хора с трайни и множество увреждания, която се предлага да бъде осъществявана в центрове за защитена заетост, които могат да се създават към специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания и към трудово-лечебните бази. В законопроекта се предвижда разработване и изпълнение на Национална програма в подкрепа на работодателите, съответно органите по назначаване, за финансиране на дейности по приспособяване и/или оборудване на работни места и осигуряване при необходимост на достъп до тях с цел стимулиране и подпомагане на работодателите за наемане на хора с трайни увреждания. Създават се възможности за публично финансиране на проектен принцип на дейности за изграждане на достъпна среда с цел премахване на съществуващи пречки и прегради пред достъпността и в подкрепа на мобилността на хората с увреждания по реда на Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност.
Предвижда се надграждане на информационната система за хора с увреждания, която съществува в Агенцията за хора с увреждания, като съответно тази информационна система следва да поддържа профил на всеки човек с трайно увреждане с възможност за индивидуален достъп до персоналните данни за лицето чрез идентификация по реда на Закона за електронната идентификация. На законово ниво се въвеждат общите и специфичните критерии за национална представителност на организациите на и за хората с увреждания и се дефинират по-облекчени условия за признаването им за национално представителни.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта е предвидено изменение в Кодекса за социално осигуряване във връзка със зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране – времето, през което са полагали грижи за лице с трайно намалена работоспособност, съответно вид и степен на увреждане, с чужда помощ, както и за дете с определена чужда помощ, което се нуждае от такава.
По отношение на влизането в сила на законопроекта е предвидено той да влезе в сила 6 месеца след неговото обнародване в „Държавен вестник“ като за определени разпоредби е предвидено влизането в сила в различен срок. Конкретно за отпускането и изплащането на месечната финансова подкрепа е предвидено това да стане от първи януари следващата година, от 2019 година, като за съответно финансовото обезпечаване на правата на хората с увреждания, регламентирани в този законопроект, за следващата година е осигурен финансов ресурс в размер на общо 486 милиона и 900 хиляди, като този финансов ресурс е обезпечен с налични средства в бюджета на Министерството на труда и социалната политика за политиката за хора с увреждания, имам предвид сумите, които се изплащат за интеграционни добавки, предвидено е от първи януари действащите изплащания по силата на Закона за интеграция на хората с увреждания интеграционни добавки да се интегрират в новата месечна финансова подкрепа, като наред с тази сума, която е предвидена в настоящия бюджет от 152 милиона за тази цел, е предвидено голяма част от допълнителната сума от 150 милиона също да обезпечи изплащането на месечната финансова подкрепа, както и е предвидено да бъде намален трансферът към бюджета на държавното обществено осигуряване, съответно да бъдат насочени средства към бюджета на МТСП в размер на около 133 милиона лева. Това е сумата, която в момента се изплаща като социални инвалидни пенсии в непълен размер по бюджета на държавното обществено осигуряване, отпуснати до 2015 година, когато се преустанови тяхното отпускане, но които продължават да се изплащат. По този начин се пренасочва едно социално по своя характер плащане от осигурителната система към системата на Министерство на труда и социалната политика и се консолидира един бюджетен ресурс, който да обезпечи значително по-високите нива на финансова подкрепа, които предвижда този законопроект.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, смятам с това кратко представяне да приключа моето експозе, като, разбира се, в дискусията и въпросите, които ще бъдат поставени, с удоволствие ще отговоря на допълнителни въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Сега ми позволете по точка втора от дневния ред да дам думата на колегите от политическа партия „Воля“ да представят техния проект.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин министър, уважаема госпожо Омбудсман, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Както всички знаете, проектът на Закона за лична помощ беше припознат и внесен в НС от нашата парламентарна група в отговор на ескалиращо обществено недоволство и многомесечни протести на майки с деца с увреждания. Предложеният проект има за цел чрез осигуряване на адекватна лична помощ да се подпомогнат хората с увреждания да упражнят основните си права, да водят независим живот, да имат свободен достъп до различни услуги и дейности. Проектът предлага механизъм за предоставяне на лична помощ, който да осигури нейната устойчивост и финансиране, основаващи се на индивидуална оценка на потребностите, както и на единни критерии за включване в този механизъм. Чрез него се дава възможност на потребителите на личен асистент да избират кой да е той, както и да определят кога и как ще бъде предоставена тази услуга, тоест ползвателят на лична помощ ще участва в избора на асистентите, които биха могли да бъдат повече от един в зависимост от неговите лични потребности. Проектозаконът регламентира органите за предоставяне на лична помощ с подробно описани правомощия по прилагане на механизма, включва и разпоредби, регламентираща контрол по прилагане на закона, отчитане на изразходваните суми и средства, както и подпомаганите лица. Предвижда се и задължение за анализ и оценка на постигнатите цели при предоставяне на личната помощ.
Уважаеми колеги, на всички са предоставени становищата на ангажираните институции, организации, синдикати, които поради различни причини отхвърлят предложения проект на Закон за личната помощ, но през последните три и половина или четири месеца след внасянето на законопроекта се случиха много неща в посока договаряне на условия и взаимни отстъпки за решаване на проблемите на хора с увреждания, които завършиха на девети октомври с подписването на споразумение под формата на План за действие за приемане на законодателство за хората с увреждания между изпълнителна власт, омбудсман, представители на Инициатива „Системата ни убива“ и национално представените организации на хората с увреждания. В това число бяха договорени допълнително 150 милиона лева в бюджета за политики на хората с увреждания, тоест обстоятелствата и рамката, в която ще се разглежда този законопроект, се промениха.
Затова считаме, че ангажимент на всички ни е да обмислим детайлите по предлагания законопроект и с предложенията между първо и второ четене да успеем да създадем един работещ законов инструмент, решаващ безспорната потребност на хората с увреждания от лична помощ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Следващият проект е на колегите от „БСП за България.
Господин Кутев, имате думата да представите внесения от Вас Законопроект за личната помощ.
АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Ще кажа само няколко думи върху самия законопроект, защото, както всички знаем историята му, той беше разработен основно при омбудсмана Мая Манолова. В интерес на истината сътрудници на Комисията по жалбите и връзките с гражданското общество активно участваха в този процес, включително и сътрудниците на Комисията имаме пряко участие в изработването му. Припознахме проекта вече след като беше внесен в Народното събрание.
Само набързо все пак, аз не вярвам някой от присъстващите да не знае за какво става дума в законопроекта, но все пак това, което върши и което прави той като полезно, разбира се, подреждането по някакъв начин или опита за подреждане на системата, тоест кои са ползвателите, какъв е механизмът, по който те ползват личната помощ, кои са доставчиците, кои са самите асистенти, как взаимодействат помежду си. Дадено е едно предложение за решение. Както всички знаем, това предложение за решение всъщност функционира в публичното пространство от много отдавна и всъщност в момента то беше преработено на 90%, тоест този законопроект изобщо не е нов за никой, който се занимава с правата и проблемите на хората с увреждания в България. Дали този законопроект е безспорен, очевидно не е. Законопроектът има сам по себе си много неща, и в становищата, които си изпратени, голяма част от становищата се занимават с неща, които аз не мога да приема и честно казано, дефектите, които те намират, смятам за абсолютно необосновани. Но има и такива, които са обосновани.
Когато внасяхме законопроекта, аз бях наясно и всички сме наясно, че в този законопроект има проблеми, които трябва да бъдат решавани, но аз съм абсолютно наясно или съм убеден за себе си, че голямата част от тези неща могат да бъдат отстранени между първо и второ четене. Ще продължи публичният диалог върху този законопроект, защото ако бъде приет, аз мисля, че при сегашните обстоятелства той ще бъде приет и между първо и второ четене се наложат, разбира се, промени, за които ние сме в желание и в състояние да водим разговори с всички.
Но примерно една от спорните точки е, разбира се, взаимодействието на този законопроект с Кодекса на труда и начина, по който се осъществява спазването на Кодекса на труда в рамките на това, което е предвидено в законопроекта, но аз съм убеден, че това може да бъде едно от нещата, които можем да изчистим между първо и второ четене, включително с подзаконови актове след това.
Изчисляването на почасовата ставка – разбира се, че това е проблем, който може да бъде променен, и аз мисля, че той със сигурност ще бъде променен в бъдеще. Ако не бъде променен в рамките между първо и второ четене, то той със сигурност ще бъде променян в течение на годините нееднократно, но това е също е спорен момент. Финансирането на административните разходи и на спомагателните дейности също е нещо, което очевидно се нуждае от допълнителна аргументация и от доуточняване и в рамките на законопроекта и извън него и така нататък.
Така че за да приключа, за мен е ясно, че законопроектът има много недостатъци. Сигурен съм обаче, че те могат да бъдат избегнати в рамките на законодателния процес оттук нататък. Сигурен съм, че работата по личната помощ и по интеграцията на хората с увреждания ще продължи и след приемането на тези два законопроекта. Между другото, честно казано, един от недостатъците на законопроекта за мен е в това, че систематичното му място наистина не е в отделен законопроект, а в част от Закона за социалните услуги. И въпреки че и представеният от Министерството току-що Закон за хората с увреждания предвижда решаването на проблемите и конкретизацията на проблемите на личната помощ в отделен законопроект, тоест в отношение те са синхронизирани на този етап, за мен тази материя е по-логично да беше решена със Закона за социалните услуги и много се надявах, и Вие всички знаете, че аз тук нееднократно съм натискал и съм изисквал да бъдат внесени тези законопроекти заедно, за да може те съответно систематично се подредят. Така или иначе към сегашното законодателство този закон е законопроектът, който решава тези проблеми и се надявам не само да получи подкрепа, а да направим наистина ползотворно и смислено сътрудничество в периода между първо и второ четене, за да може да получим максимални резултат за хората с увреждания. Благодаря.
ПРЕПС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Във връзка с това, което казахте, искам да добавя нещо като информация. Следващата сряда на заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика господин министър Бисер Петков ще представи на вниманието на народните представители и на заинтересованите страни готовия Проект за социалните услуги, за да може да имаме ориентация в хода на работа по другите два закона.
Сега ми позволете да дам думата на Омбудсмана на Републиката госпожа Мая Манолова, която всъщност е автор на Закона за личната помощ. Мисля че имам моралното право да направя това като един от вносителите.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Нека да използвам възможността да изразя своето становище и по проекта на Закон за хората с увреждания, защото заедно с моя екип активно участвахме в неговото изработване. Нека да кажа, че ние подкрепяме този проект, който беше представен днес от министъра на труда и социалната политика и наистина в продължение на дълги часове и дълги дни през юли и през целия август месец екипът на омбудсмана, екипът на министъра, национално представителните организации на хората с увреждания, протестиращите майки работихме сериозно, динамично, имахме разправии, скандали, обиди, сълзи, напускане на групата, спорове по текстове, връщане на текстове, но в крайна сметка се обединихме около този проект, който е представен днес. Всъщност се обединихме представители на правителството в лицето на социалния министър и финансовия министър, представители на протестиращите майки, институцията на омбудсмана, национално представителните организации на хората с увреждания, и смея да кажа, че това се случи благодарение на активното посредничество на Омбудсмана – да стигнем до едно становище за подкрепа на този проект. Разбира се, той не е идеален, не е съвършен, има много пропуски, като, надявам се, част от тях могат да бъдат коригирани между първо и второ четене.
Всъщност трябва съвсем честно да кажа, че основният проблем в този проект няма как да бъде коригиран между първо и второ четене и той е свързан с медицинската експертиза. Когато реформата в медицинската експертиза приключи, тогава тя ще доведе след себе си до промени в този проект и наистина тогава ще изглежда по начина, по който хората с увреждания го очакват. Но на този етап това е може би един от най-добрите проекти, които можеха да се случат. Защо го казвам – защото в него са заложени маркерите на реформата в политиките по отношение на хората с увреждания. Всъщност аз и моят екип, хората с увреждания, протестиращите майки, национално представителните организации не отстъпихме от нито един от желоните на реформата, от нито едно от своите искания, които ще доведат до съответствие на ситуацията в България с изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Те намериха своето място в проекта и сега ние, разбира се, ще бдим между първо и второ четене нито една от тези малки победи да не бъде отстранена.
Ще мина съвсем набързо по основните теми. Те са свързани с това, че индивидуалната оценка е залегнала в сърцевината на проекта, че тя има задължителен характер за абсолютно всички ситуации, тоест те ще са длъжни да предоставят подкрепа на хората с увреждания, така както е записано в оценката. Месечната финансова подкрепа наистина този път е обвързана с линията на бедност вместо с гарантирания минимален доход, звучи една малка идея по-справедливо от ситуацията в момента. Медицинските изделия и помощните средства – да, факт е, че даваме още една година време на фирмите да злоупотребяват със средства, но така или иначе след една година ще бъде сложен ред и в този толкова важен сектор, така че парите да стигат до тези, които имат нужда от тях, а не да се източват от фирми посредници.
Включиха се в проекта нашите настоявания за Национална програма за достъпна среда и лична мобилност, което е ключово, важно за това хората с увреждания да водят достоен и нормален живот. Националната програма за трудова заетост също стана част от проекта, макар и след много спорове. Центровете за защитена заетост…
Сега няма как да не кажа и аз моето мнение по спорния момент с квотите за наемане на хора с увреждания. Това е предложение на Социалното министерство, но аз стоя твърдо зад него, защото това е една стъпка към осигуряване на достоен живот на хората с увреждания. И аз, честно казано, не разбирам притесненията на работодателите, защото във варианта, който беше представен пред Социалната комисия, се дава възможност на работодателите да използват и други алтернативни мерки. Първо, квотите са задължителни само ако има подходящи условия, добра производствена среда, само ако има хора с увреждания, които да отговарят на потребностите на работодателя и само в случай, че той не предпочете вместо да наеме хора с увреждания, да предприеме други алтернативни мерки за подкрепа на хората с увреждания. Твърдя, че ако остане в този вид, квотите ще бъдат изпълнявани само от социално-ангажираните и социално-отговорните работодатели. То просто е като подсещане за тях какъв ресурс има в хората с увреждания, при положение че се търси работна сила, при положение че плачат за работници. Мисля че това е един ресурс, който тепърва може да бъде оценен и може да бъде използван и да бъде в плюс и за хората с увреждания, и за брутния вътрешен продукт, и за икономиката на България.
Новият орган, на който майките, протестиращите майки държаха всъщност, ще бъде създаден на мястото на сега съществуващата Агенция за хората с увреждания. Това ще стане през 2021 година и което за мен е изключително важно, законът ще влезе в сила от първи януари 2019 година, правилникът ще бъде изготвен до месец април, така че наистина хората с увреждания да могат да почувстват промяната реално от първи януари.
Всъщност, уважаеми колеги, ще Ви го кажа съвсем искрено, моето огромно притеснение при изготвянето на този проект, изобщо на пакета от закони, беше какво ще се случи на първи януари и дали наистина огромните очаквания, огромните надежди, които хората с увреждания имат към правеното от нас законодателство, ще се сбъднат, дали няма да ги разочароваме. Смея да твърдя, че благодарение на нашата обща работа, благодарение и на работата, която ще свършите Вие в парламента, наистина ще успеем да покажем, че реформата в тези политики започва. И само ще си позволя да дам един пример. От моя екип ми казаха, че тук са бащата и синът, които бяха в моята приемна през тази седмица. Това е един пример за хора, които ми казаха: чакаме с нетърпение да стане първи януари, нещата които обещахте, които сте написали, да се случат, защото финансовата подкрепа ще се увеличи от 136 на 348 лв., защото хората ще могат да кандидатстват за личен асистент, защото ще минат през индивидуална оценка и ще получат подкрепа за всички останали свои потребности. Те са тук, в залата, и мисля че ще бъдат още по-убедителни и от мен.
И няколко думи по Закона за личната помощ, много накратко, който е кауза на седем национални протеста на протестиращите майки, който беше изработен заедно с тях и моя екип, който беше припознат и внесен в парламента. Основното, което ще промени този закон, защото, нека да е ясно, че той е жизненоважен за хората с най-тежки увреждания, за техните семейства, ще им осигури нормален живот. В момента родителите на деца с най-тежки и лица с най-тежки увреждания реално са извън гражданския оборот, те имат минимални социални осигуровки, нямат здравни осигуровки, не могат да работят. Този закон ще им даде този шанс. Най-важното, което той променя, е, че създава устойчивост в предоставянето на лична помощ, защото и в момента Социалното министерство развива програми за асистентски услуги, и в момента правителството отпуска, всъщност парламентът одобрява финансов ресурс, който е в размер на близо 167 милиона лева, но в резултат на това, че това се случва по програми, реално хората с увреждания, които имат личен асистент, са, по-различни данни между 11 300 и между 14 хиляди души. Освен това част от тях са на два часа, всяка община има свои различни критерии, някои въвеждат подоходен критерий, други въвеждат образователен ценз, има листи на чакащи хора, хората чакат от програма на програма. Това, което ще даде Законът, е предвидимост, устойчивост и справедливост, за това тези, които имат най-голяма нужда от лична помощ, да я получат.
Тъй като поех конкретен ангажимент и при сключването на Плана на действия, поемането на конкретни ангажименти от страна на правителството, социалния, финансовия министър заедно с другите участници – протестиращите майки, националните представителни организации на хората с увреждания, ще съобщя при какви ограничения очакваме, че ще работи този закон през 2019 година, всичко да е на масата. От него ще могат да се ползват през следващата година лицата с трайни увреждания, които имат определена 91 и над 90 на сто трайно намалена работоспособност и право на чужда помощ, децата с трайни увреждания с 50 и над 50 трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане с право на чужда помощ, и децата с трайни увреждания над 90% без право на чужда помощ или това са около 86 000 души. През 2019 година също така предлагаме лимит на часовете, които могат да ползват. Те са разписани в Споразумението, ще бъдат включени и в проекта за закон. Законът ще влезе в сила, така се предлага, от първи януари, а правилникът ще бъде готов до първи април и първите хора с увреждания, които ще минат през индивидуална оценка по Закона за хората с увреждания и през индивидуална оценка за личната помощ, ще бъдат именно хората с 90 и над 90% вид и степен на увреждане и намалена работоспособност, и децата с над 50% такава.
Тъй като се постави въпросът, предполагам, че ще се постави и допълнително, оценката за потребностите от лична помощ се предлага да бъде част от индивидуалната оценка, така че проблемите и потребностите на един човек с увреждане да се разглеждат комплексно, тоест и неговите потребности от дневен център, от подкрепа за образование, от подкрепа за трудова заетост, от рехабилитация от личен асистент от всичко, от което има нужда да се оценява комплексно и, естествено, ще се извършват от един и същи орган, който е предложен в проекта.
В случай че има интерес, бих се спряла и на финансовата обосновка, за да е ясно, че това не е един проект, който просто се предлага в пространството и няма своето финансово обезпечение. Само с две изречения, да, ние сме наясно, че от 150 милиона, които правителството отпуска за хората с увреждания, през 2019 година по-голямата част отива в Закона за хората с увреждания, за Закона за личната помощ. По сметки, които правихме заедно със Социалното министерство, остават 18 милиона лева в плюс, но с ресурса, с който разполага Министерството, с някои пренасочвания и с някои реорганизации, върху които може да се спре министърът или аз, в крайна сметка сумата, която се осигурява, е достатъчна, за да започне да функционира законът.
Тук ще кажа, че протестиращите майки се съгласиха, че в сумата от 930 лв., която получават, една част от тях – 380, ще се счита за такава предоставена за лична помощ, което е 27 милиона лева, тези 80 милиона лева, които са по програмите „Личен асистент“ и „Независим живот“ също ще се използват за този закон. Така че финансовата обосновка наистина гарантира, че този закон ще се случи през следващата година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря на госпожа Манолова.
Колеги, преди да дам думата на народни представители, искам да информирам всички гости, които желаят да участват в дискусията, да заявят своето участие, ако вече не са го направили, при съветника на Комисията госпожа Мариета Стоянова.
Имате думата, колеги народни представители. Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Опитах се да питам най-голямата група дали няма да вземе първа отношение, но ще започна аз.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Омбудсман, уважаеми представители на социалните партньори на хората с увреждания, уважаеми гости, уважаеми народни представители! Ще започна с декларацията, че аз и представителите на парламентарната група на „БСП за България“ в Комисията по труда и социалната политика ще подкрепим Законопроекта на Закон за хората с увреждания, тоест ще гласуваме за приемането му на първо гласуване. Това обаче в никакъв случай не означава, че няма да отправим сериозни критики по редица текстове и дори по принципи, заложени в него. От парламентарната група на „БСП за България“ оценяваме усилията, които са положени от всички страни в процеса на разработка на проекта на Закон за хората с увреждания. Наясно сме, че се работеше под сериозен обществен и институционален натиск и въпреки усещането, че през цялото време имаше стремеж да се задоволяват често напълно противоположни искания, интереси и претенции на заинтересовани групи.
Също така силно се надявам този нов закон да стане основа за преодоляване на по-голяма част от през препятствията и да даде реална възможност на хората с увреждания да бъдат интегрирани в съвременното българско общество, но трябва да сме наясно не само народните представители, но и всички, които са заинтересувани от проблемите на хората с уврежданията, че не само законодателни пречки, но и липса на достатъчно финансови средства също така са проблем, тоест законът и постановките в него ще останат само едно добро пожелание, ако не бъдат обезпечени финансово в необходимата и достатъчна степен.
Впрочем напук на всяка логика и на фона на хвалбата на премиера, че дава още 150 милиона за хората с увреждания, истината изисква да се отбележи, че липсва финансова обосновка на предвидените в проекта за Закон за хората с увреждания дейности и действия. У мен лично остава убедеността, че проектозаконът е по-скоро за лица, освидетелствани от ТЕЛК и НЕЛК, а не за хора с увреждания и като такъв трудно би заработил на практика. Давам пример: един възрастен човек с изключително напреднала деменция или друго сериозно заболяване, което го прави 100% безпомощен и зависим от чужда помощ, но по обясними причини неосвидетелстван от ТЕЛК, как ще се вписва в този законопроект, как ще се оценяват индивидуалните му потребности от социални услуги, до какви социални услуги би могъл да има достъп?
Беше много сериозно прокламиран обществен консенсус от всички страни по приемането на законопроекта и аз уважавам това, но ще си позволя да направя няколко коментара по принципи, заложени в законопроекта. Като промяна в положителна посока аз и колегите ми оценяваме промяната на критерия на базата, самата база за изчисляване на размерите на подпомагането и да се премине към ползването на линията на бедност вместо досега използвания гарантиран минимален доход. Това е добро и по-обективно и може би влизането му в сила в първи януари ще донесе някакво леко облекчение на тия хора.
Не знам като положително или отрицателно да класифицирам промяната, която се въвежда с член 18 на координатори по правата на хората с увреждания в централните и териториалните органи на изпълнителната власт. Това по принцип аз смятам че е по-скоро положително, отколкото всичко друго и го приветствам, но изпитвам съмнения дали това ще проработи на практика, защото това са поредните координатори, които въвеждаме със закон. Аз си спомням, че въведохме координатори на включително доста по-ниски нива със Закона за равнопоставеност между мъжете и жените и така нататък.
Предвижда се от първи януари 2020 да се създаде Държавна агенция за хората с увреждания като нова структура към Министерския съвет, която да изготвя индивидуалната оценка на потребности на хората с увреждания, да има водеща роля при координацията на цялостната държавна политика. И тук за мен следват няколко въпроса: защо се създава нова структура на агенция, при условие че има вече изградени функциониращи структури – Агенцията за хората с увреждания, която би могла да се развива и съществуването й да се изпълва със съдържание?
Между другото пак като въпрос и към вносителите, и може би като проблем на законопроекта, как от този законопроект става ясно какъв е статутът на новата Агенция за хората с увреждания, изпълнителна или държавна агенция ще бъде? Защото погледнете противоречието в член 10 и съответно параграфи 18 и 19, няма да губя времето да ги цитирам, но има проблем в това отношение.
На следващо място, какво налага изваждането на помощните средства от Министерството на труда и социалната политика от Агенцията за социално подпомагане и прехвърлянето им към Министерството на здравеопазването? Аз си мисля, че щом създаваме една Държавна агенция за хората с увреждания, не е ли логично да й поверим и помощните средства, защото иначе пак ще разхождаме хората, особено хората с увреждания, от институция на институция? Позволявам си да изразя лично мнение, че в момента в Министерството на здравеопазването е доста комерсиализирано всичко – търговия и бизнес, и са много далеч от принципите в социалното подпомагане, надали е удачно да се насочва натам тази дейност. Това, разбира се, е лично мнение.
Може да звучи като клише, но реализацията на пазара на труда на хората с увреждания е ключов инструмент за приобщаването им във всички области на обществения живот и по този въпрос мисля, че няма различни мнения. И ако говорим за програми и мерки за стимулиране на работодателите да наемат хора с увреждания, те си имат своето положително въздействие върху трудовата реализация и интеграция на тези хора, но трябва да признаем, че това не е достатъчно нито като обем, нито като устойчивост. Затова аз приветствам идеята за квоти, където е възможно и където е допустимо да съществуват такива за наемане на хора с увреждания. Не знам тези алтернативни посоки, които се дават, дали не правят безсмислени по принцип тези квоти, но да се надяваме, че ще бъде полезно като цяло въвеждането на такъв квотен принцип.
Аз не разбирам работодателите защо протестират срещу тези квоти на хората с увреждания и съответните санкции към тях, защото сме социална и солидарна държава и се изискват едни такива административни мерки, щом по друг начин с доброволно съдействие от работодателя не се получава устройването на работа и интегрирането на хората с уврежданията.
Сега аз ще си позволя да кажа и да цитирам нещо, че и до момента съществуват такива квоти и те са базирани на чл. 315, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 27, ал. 1, точка втора от Закона за интеграция на хората с увреждания и наредбата РД 07-1 от 2012 година на Комисията по условията на труд. Самото им съществуване и неспазване до момента ме навежда на мисълта, че ще има проблеми оттук нататък с прилагането на квотите.
На следващо място, създава се Съвет за наблюдение, който да извършва дейности по насърчаване, защита и наблюдение на прилагането на Конвенцията за правата с хора с…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, господин Гьоков, все пак сме на първо четене, говорим за философията, а не за всички текстове на проекта.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Още две неща ще спомена. Отново по принцип и като идея е добро създаване на такъв Съвет за наблюдение, но едва ли ще заработи и как ще се администрира, не изземваме ли и не дублираме ли по тоя начин функции също е въпрос. И стигаме до болния проблем, който отново не е решен в законопроекта, този въпрос е кой ще представлява хората с увреждания? Замяната на национално представените организация на хората и за хората с увреждания не решава проблема, защото е записано, че те ще бъдат заменени от юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейности в обществена полза. Аз смятам че това не е добра идея, защото идеята на националната представителност е не да се въвеждат ограничения, а да се подбират най-компетентни и най-широко представени организации, които да оказват подкрепа и съдействие при формирането и провеждането на различни политики, в случая на интеграцията за хората с увреждания.
Няма как да не кажа, че от парламентарната група на БСП сме категорични, че всички организации и дори отделни граждани трябва да имат възможност свободно да изказват мнения, да дават предложения, да одобряват или критикуват проектите за закон и други държавни документи, да имат безусловно право да получават отговори на изказаните становища и критики, но в същото време сме наясно, че обществената значимост и експертиза, ако щете и тежестта на изказаните становища, зависят от броя на хората, които представляват съответната организация, от натрупания от нея опит в конкретната област. Спирам дотук за националното представителство с мисълта, че може би трябва да облекчаваме критериите за представителност, но без такива е несериозно да говорим за каквото и да било.
Може би трябва да спра дотук, само че ще… (Оживление, възгласи: „Да, да!“.)
Не, не е „да“, защото законопроектът е много сериозен, има много проблеми, и това че сега вкупом всички ще го подкрепим и ще си плеснем ръцете, и ще се прегърнем, не значи че от утре или от първи януари, както каза госпожа Манолова, тия хора ще получат някакво решение на проблемите си. В по-голямата част проблемите ще останат в същия си вид като сега, дори и с този закон. Само ще обърна нататък внимание, че този законопроект се нуждае сериозно от правилник за прилагането му и без него той няма да заработи. Ако загубим толкова време за правилника за прилагането, колкото загубихме да направим този законопроект, смятайте че ще чакате още дълго време.
Повече, разбира се, и в по-политическа посока, ще има в пленарната зала, но по Законопроекта за личната помощ ще кажа само, че няма как от парламентарната група на „БСП за България“ да не го подкрепяме, аз няма да повтарям това, което казаха господин Антон Кутев и госпожа Мая Манолова за Законопроекта за лична помощ. Радвам се, че има консенсус в парламента, пък надявам се и извън парламента за приемането поне на първо четене на тия два законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря за стегнатия вариант на изказване на господин Гьоков. (Смях.)
Реплики? Не виждам.
Сега с разрешението на господин Поповски давам думата на госпожа Светлана Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Омбудсман на Република България, уважаеми народни представители, гости! Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще подкрепи Закона за хората с увреждания не защото това е Проект на закон на Министерския съвет. Ние ще гласуваме „за“ и ще подкрепим точно този вариант на Проект на закон за хората с увреждания, защото в него голяма част от исканията на протестиращите майки на деца с увреждания са намерили израз в тези текстове. Ще подкрепим този Проект на закон за хората с увреждания, защото той беше подкрепен и приет от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания с 26 гласа „за“, три гласа „против“ и един „въздържал се“. Това означава, че той е подкрепен от мнозинството от национално представителните организации на и за хората с увреждания.
Този Проект на закон за хората с увреждания имаше своята история, извървя изключително труден път, многочасови работни групи, обществени обсъждания, имаше протести, имаше недоволни, даже се направиха опити да се внушат спекулации, че правителството не иска да има такъв нов закон за хората с увреждания, че няма да могат да се спазят сроковете по внасянето му в Народното събрание и по приемането. В крайна сметка всички тези обвинения се оказаха неоснователни, защото днес обсъждаме двата проекта – Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ.
Имаше много спорни моменти в различните варианти на проекта на Закон за хората с увреждания, но в крайна сметка всяка от страните направи своите разумни компромиси, намериха допирни точки и в крайна сметка имаме нов закон за хората с увреждания, като неговата цел е нова правна рамка, която да урежда обществените отношения, свързани с гарантиране правата на хората с увреждания по начин, по който осигуряват зачитане на тяхното човешко достойнство чрез прилагане на индивидуален подход и оценка на потребностите.
Необходимо е да има реформа за хората с увреждания вследствие на назрялата нужда от такава реформа в тази сфера. Настоящият модел на социална оценка, който толкова много се коментираше в процеса на обсъждане на този Проект на закон за хората с увреждания, смятам че не е ефективен и това, което се постигна като споразумение за нова социална оценка и индивидуална социална оценка, която да е свързана с диференциран подход на базата отчитане на дивиденти потребности на всяко лице с увреждане, смятам, че е крачка напред в политиките за хората с увреждания.
Ние ще подкрепим, парламентарната група на ГЕРБ, и Проекта на Закон за личната помощ на първо четене. Да, той има своите несъвършенства, но аз се надявам с общи усилия с колегите от другите парламентарни групи да изчистим текстовете и действително да имаме два работещи закона за хората с увреждания, за личната помощ, които действително ще бъдат в подкрепа на тази група. Аз смятам, че сме стъпили с този Проект на закон за хората с увреждания на правилната писта за дългосрочно решаване проблемите на хората с увреждания. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на госпожа Ангелова? Не виждам.
Господин Поповски заяви желание за изказване
ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Групата на „Обединени патриоти“ също приветства влизането на първо четене в Комисията на тези два закона. Подкрепям дори и колегата от опозицията Антон Кутев, че този Закон за личната помощ наистина трябваше да го гледаме заедно с другия закон за социалните услуги, който ще влезе другата седмица, но, „се ла ви“, така вече сме ги започнали, така ще бъде и до края.
Надявам се да спадне общественото напрежение, защото още след като се разбра, в че бюджет 2019-та има 150 милиона предвидени в разходната част за тези общо три законопроекта, би трябвало да намали общественото напрежение. Наистина се мисли за тези хора и правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ отдавна е помислило и наистина в разходната част тези пари са предвидени. Това че ние на първо днес и на второ четене ще доуточним доста неща в текстовете, и аз мога да кажа една малка поправка, тука виждам една грешка от становището на НЗОК, но да не изпадаме в подробности като Гьоков, защото сега не е време, второ четене ще дойде много скоро и за трите законопроекта, където ще изчистим текстовете, ще можем да ги изгледаме до края на тази календарна година и те да влязат в сила за бюджет 2019 година.
Единствено ще остане в близка перспектива да направим така, че да имаме повече специалисти по трудова медицина и професионални болести, за да може да можем на хората с увреждания наистина да изчислим индивидуалните потребности. Ето тук ние изоставаме глобално от световното законодателство в тази област и ще ни трябват може би една или две години, за да можем да интегрираме такива специалисти, че да може тези потребности да бъдат изчислени. Всичко друго мисля че горе-долу е в ход, двата закона са много тежки, много големи, знаете колко работни групи и колко консултации и затова не можем да виним администрацията на министър Петков, че ги е забавила умишлено. Напротив, просто има обективни реалности, които наложиха да се стигне до късната есен и да ги гледаме горе-долу заедно с бюджета. Така че предполагам, че ще бъдем готови и с трите законопроекта до края на календарната година. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Поповски.
Реплики?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Адемов, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги гости, уважаеми господин Поповски!
Аз мисля, че приемането на тези закони не е продиктувано от желанието да спадне общественото напрежение, както Вие се изразихте, нито даването на тези 150 милиона, както Вие го казвате, е някакъв фактор за разрешаване на това напрежение. Ние сме тук преди всичко като народни представители да решим проблеми, които са се натрупали наистина с годините. И решаването на тези проблеми трябва да го направим чрез една нова система за подпомагане на хората с увреждания. Аз не бих казал интеграция, не бих казал и подпомагане, въпреки че се изтървах. Затова смятам, че нашата основна задача е да доработим тези закони много съществено. Имам много забележки към двата проекта. Колкото и да прозвучаха неща, не са синхронизирани нито единия с другия, така че имаме още много работа, но нашата цел е решаването на проблемите, натрупани в тази сфера.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики?
Уважаеми господин Поповски, дуплика искате ли? Не.
Други колеги?
Аз искам да кажа няколко думи. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Първо искам да се присъединя към приветствията към вносителите на проекта, към всички заинтересовани страни, към работните групи и участниците в тях, към майките на деца с увреждания, към Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и към всички останали, които бяха съпричастни към изготвянето на тези два проекта, защото, ако приемем, че първата крачка е направена, законопроектите вече са внесени в Народното събрание, остава заедно с Вас, заедно със заинтересованите страни, умишлено ги обединявам в този не толкова добър термин, но, така или иначе, всички сме задължени да представим на вниманието на обществото двата проекта, а след като влезе Законът за социалните услуги и третия проект, които да отговорят поне на част от потребностите на хората с увреждания. Защото основната цел на всички законопроекти, изобщо на политиките за хората с увреждания, от една страна, е да изпълним препоръките на Конвенцията на ООН за защита правата на хората с увреждания, от друга страна, да дадем възможност на всички хора с увреждания да преодолеят препятствията, да преодолеят абсолютно всички трудности, които им пречат да се интегрират адекватно в обществото.
Надявам се, че ръководени от принципа „Нищо за хората с увреждания без хората с увреждания“ ще стигнем до правилните решения, които, както казаха и другите колеги, няма да решат всички проблеми, но са стъпка в правилна посока, начало за решаването на проблемите на хората с увреждания. Благодаря. Ако има някоя реплика, да заповяда.
Ако не, сега преминаваме към гостите. Вече има заявени 15 желаещи за изказвания. В началото ще ги подредя, за да не се повтарят примерно работодатели, институции, синдикати, Национален съвет за интеграция на хората, протестиращи майки, ще се опитам да ги подредя по един малко по-особен начин и след това, както се казва, принципът „първи по време –първи по право“.
Първи е заявил участие господин Минчо Коралски. Заповядайте.
Ще Ви моля да се придържаме към регламента, защото колкото по-кратко и стегнато се изказваме, толкова повече хора ще имат възможност да участват в дискусията.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Благодаря, господин Адемов.
Уважаеми господин Адемов, уважаеми господин Министър, уважаеми господа народни представители, представители, скъпи приятели, дами господа! С оглед на направеното подробно изложение от министър Петков аз искам да се спра само на два момента. Единият е тъй дискутираният въпрос за квотния принцип. Искам да кажа, че квотният принцип е единственият легален начин за наемане на хора с увреждания на открития пазар на труда, който е възприет в почти целия ЕС. От тази гледна точка считам, че заедно с корпоративната социална отговорност, а и с оглед на това, че вече не става въпрос за малки предприятия, говорим за средни, той би могъл да намери своето решение, още повече, че в самия законопроект има редица опции, които вероятно ще бъдат обсъждани по-подробно когато законът се гледа на второ четене.
Що се касае до целия закон, трябва да Ви кажа, че на трети и четвърти септември България защити първия си доклад по Конвенцията за правата на хората с увреждания пред Комитета за правата на хората с увреждания на ООН в Женева и препоръките, коментарите по нашия доклад вече пристигнаха.
Първо трябва да Ви кажа, че като ръководител на делегацията аз имах възможност да обсъдя това, което ние изнесохме като информация и на въпросите на членовете на комитета и те считат, че с оглед на това, което ние сме заложили в Закона за хората с увреждания, голяма част от препоръките сами по себе си ще отпаднат, но по-важното е, че ние се намираме на един правилен път, който за съжаление няма да е нито къс, нито ще приключи с този закон. И освен това част от препоръките, това го казвам просто за сведение на народните представители, е, че правата на хората с увреждания трябва да намерят своето разрешение във всички отделни закони, като се започне примерно с добрия пример – Закона за образованието, но има Закон за спорта, има Закон за културата, и има Закон за съобщенията, тоест във всеки един закон би трябвало тези неща да намерят свое отражения и няма как да се реши въпросът за достъпността, ако не се пипне ЗУТ и така нататък.
Така че очакванията, че този закон ще реши нещата… Не, той просто поставя една рамка, която трябва да се изпълни с една картина, в която всеки трябва да сложи своята краска.
Що се касае до Закона за личната помощ, ние вече имахме възможност веднъж да обсъждаме във Вашата комисия, когато той беше внесен, но то беше по-скоро едно представяне, докато аз мисля, че има няколко момента, на които би трябвало да се обърне внимание.
Първо, че в чл. 3 не става въпрос, че личната помощ е механизъм. В законите се определят права и следователно думата „механизъм“ трябва да се замени с израза „право на асистентска услуга“, тогава всичко в този закон някакси придобива смисъл. Още повече че това „асистентска услуга „произтича от всички останали текстове на Закона за личната помощ.
Следващото нещо, на което би следвало да се обърне внимание и на което обърна внимание и омбудсманът, това че когато се дадоха месечните помощи за деца, в тях бяха включени пари за тъй наречените асистентски услуги, асистентски помощи, тоест те трябва по някакъв начин да бъдат приспаднати тогава, когато се дава правото на лицето на лична помощ. Същото се отнася и за хората, които получават добавка за чужда помощ. Всъщност в тази насока ние сме предложили някои текстове, които трябва да се променят.
И не на последно място това, което посочи госпожа Манолова, очевидно е, че няма как изведнъж всички онези, които са визирани като потенциални ползватели на този закон, да получат права по него. И от тази гледна точка е добре още сега да е ясно, че тук ще има листа на чакащите, което означава, че освен в срока, който е описан в Закона, че трябва да определя Комисията, то трябва и да определя кога това нещо се ползва, тъй като, очевидно е, всичко зависи от две неща. Едното, разбира се, са финансовите средства, ресурса в общините, които са основния доставчик, на второ място, естествено, това е административният капацитет дотолкова доколкото става въпрос все пак за хора, към които би трябвало да има специални изисквания така както и в самия закон.
И на последно място бих казал, че в закона би трябвало да бъдат допуснати всички доставчици на социални услуги, а не само неправителствените организации, така както е записано в закона, по простата причина, че едно такова ограничително условие силно ще намали възможността за оказване на услуги на територията на цялата страна, още повече предвид на тези изисквания, които са заложени в закона. Така че това са нещата, които бих желал да споделя с Вас и благодаря за поканата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Коралски.
Ще Ви помоля, колеги, да спазваме регламента, за да може да участват всички в дискусията. Не ме поставяте в деликатната ситуация да прекъсвам изказвания
ТЕОДОР ДЕЧЕВ (АИКБ): Благодаря, господин Адемов.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми участници в днешната среща! Аз ще говоря 2 минути според регламента, за да има една минута за моя колега Ивелин Желязков, който ще даде два конкретни текста като предложения за припознаване.
Асоциацията на индустриалния капитал участва във всички нива на досегашната дискусия, 3 становища мисля че сме дали до момента, писмени. Взимаме думата най-вече за да разсеем някои заблуждения. Главната заблуда, която се тиражира в последно време, включително и от хора, които са остри критици на закона, е, че нас страшно ни плашат квотите и затова ние сме против закона. Това не е вярно. Основната причина, поради която сме изключително скептични по повод предложения ни законодателен текст, това е запазването на възлова, ключова и животоспасяваща в кавички роля на така наречения ТЕЛК. Преди да започне драмата със Закона за увреждания, казвам го без ирония, защото това наистина бяха драматични събития, имаше едно друго събитие, имаше внесени предложения за реформа на медицинската експертиза. На улицата излязоха много хора, бих казал не хора с увреждания, към които изпитвам както огромно съчувствие, така и огромно уважение за техния кураж станали да се борят за правата си и за интеграцията си, за всичко друго, излязоха хората с ТЕЛК решения и законопроектът за реформа на медицинската експертиза беше прибран под миндера и повече не чухме за него. Именно това е причината за нашия скепсис към този законодателен текст.
Ще кажете няма ли да кажем нещо за квотите. Да, ще кажем нещо. Квотите няма да сработят по простата причина, че те са неефективни инструмент и освен всичко друго отново поради прословутия ТЕЛК, който е произвел толкова много хора с ТЕЛК решения, че сигурно всяко предприятие има вече достатъчно хора, които да изпълнят критериите. Извинявайте, в законодателния тест има две дефиниции за хора с увреждания, едната е просто за хора с увреждания и това е дефиницията от Конвенцията на ООН, е другата за хора с трайни увреждания, това са хора с ТЕЛК решения, буквално така пише в текста.
Със сигурност единственият сериозен положителен резултат ще бъде наистина спазването на общественото напрежение, но всичко друго остава да се решава. Защото, чудя се, няма ли някой да каже пред хората с увреждания, че главните им проблеми всъщност не са в Закона за хората с увреждания, а са в ЗУТ, който примерно не се спазва и не е ресурсно обезпечен. Тук ще спра, за да спазя регламента.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще се опитам да редувам институциите. Сега дадох думата на работодателите, което значи, че следват синдикалните организации, след това Националния съвет, след това майките на деца с увреждания, и след това ще ги подредя, както са по списък.
АСЯ ГОНЕВА: КНСБ е представила писмено становище, то е утвърдено от висшия орган на Конфедерацията и във финалните думи е ясно записано, че КНСБ подкрепя този законопроект. Разбира се, там Вие можете да видите и някои от нещата, които будят у нас безпокойство и неудовлетворение. Все пак ще си позволя да подчертая достойнствата, макар че със сигурност ще повторя, ще се наложи да повторя някои от нещата, казани от министъра.
Наистина за първи път в този законопроект се прави опит, бих казала достатъчно сполучлив, да стане ясно, че реализирането на правата на хората с увреждания не може да е ангажимент само на Министерството на труда и социалната политика, респективно на този министър, че това е една хоризонтална политика и че за да бъдат реализирани тези права, всички органи и институции, гражданското общество, предприятията, обърнете внимание не казвам работодателите, предприятията, всички трябва да носим отговорност. В тази връзка ние приветстваме този подход, считаме че той трябва да бъде доразвит, както беше споменато преди малко от колегата Коралски. Тоест във всички други закони, които третират различни клонове от обществения живот, трябва да намерят място текстове, които наистина да гарантират правата на хората с увреждания в цялата тяхна пълнота.
Вторият много сериозен елемент на нашата подкрепа е свързан, че наистина за първи път най-после има политика, в основата на която поставяме линията на бедност, нещо което КНСБ се опитва от години да пледира. Надяваме се, че това ще повлече крак и в близките няколко години ще се опитаме същото да направим и в останалите клонове на социалната политика. Имаме известни резерви по отношение на това, което беше споменато тук от някои, от начина по който е съставен и ще функционира така нареченият Съвет на наблюдение. За нас е необяснимо защо трябва институции, които по занятие изпълняват такива функции, каквито там са разписани, да бъдат вкарани в този съвет за наблюдение, още повече има някои противоречиви текстове, които изключват държавните служители от този процес по неизвестни за нас причини, макар че се отваря възможност по отношение на омбудсмана и на шефа на Комисията за защита от дискриминация да бъдат правени изключения. Неща, които за нас не намират логично обяснение.
Що се отнася до Конвенцията, тя много ясно казва, че в такъв съвет на наблюдение могат да бъдат привличани държавни органи и служби, които имат отношение към тематиката. Преди да кажа две думи по Закона за личната помощ, не мога да пропусна като представител на работниците и служителите пред Вас да кажа, че изказвам изключителна благодарност и поздравявам колегите от екипа на министър Петков, професионалистите от агенциите, които работиха по тях през цялото време върху този законопроект и успяха, въпреки безпрецедентния натиск, въпреки хулите, които бяха отправени към тях, да се държат професионално и да доведат до край този законопроект. Каквито и малки победи да заявява госпожа Манолова, без професионалистите от МТСП и съответните агенции, това нямаше да стане. Затова аз им благодаря и се гордея с тях.
Две думи по закона по Закона за личната помощ. Категорично не го подкрепяме, първо, защото по определението на Европейската мрежа за независим живот много ясно личи какво означава лична помощ. Това не е нищо друго, освен финансови средства, които се предоставят на хората с увреждания, за да могат те да заплащат различни видове социални услуги, от които имат нужда, и които са обект на препоръка в тяхната индивидуална оценка на потребностите. В този смисъл за нас личната помощ е нищо друго освен елемент от финансовата подкрепа.
А що се отнася до асистентството, във всички случаи това нещо, тази материя трябва да бъде обект на Закона за социалните услуги. Благодаря Ви.
АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Аз ще бъда кратичка. Въз основа на досега изказаните становища преди всичко искам да благодаря на всички участващи в изработването на Законопроект за хората с увреждания, че направихме един компромисен текст и да изрази дълбокото си съжаление, че той не е смел, и че повечето права, които бяхме заложили, по-големи възможности по отношение на трудова реализация, по отношение достъпна среда и други, не бяха реализирани. Но има финансови рамки, има други законодателства, има други закони, има други социални групи, с които, за съжаление или не, трябваше да се съобразим.
Този законопроект има няколко предимства спрямо предишния, за които ние много настоявахме и за нас е важно те да се отбележат. Първо, че това е законопроект за всички хора с увреждания – над 700 хиляди човека, деца и възрастни с ТЕЛК решения, хора, които реално имат загубена функционалност, или хора, които са със сериозни заболявания. Финансовата подкрепа за тези лица оттук нататък вече ще бъде изчислявана въз основа на европейския инструмент „линия на бедност“, а не на ГМД, което досега си беше, знаете, чисто българска измислица.
На следващо място, достъпната среда. Имахме смелото предложение да се създаде фонд, така че да има гарантиран ресурс, с който да се подпомагат хора с увреждания, предимно физически лица, да направят достъпни своите домове. Да, запази се този подход, няма да е под формата на фонд, но ще има ресурс, който ще се управлява от Министерството на труда и социалната политика, така че хора с увреждания, които са на инвалидни колички или имат други затруднения, да могат да направят достъпни домовете си.
По отношение на квотите, защо ги искахме. Защото обществото ни не иска хората с увреждания, господин Председател и уважаеми депутати! Защото хората с увреждания са потенциал, знаете ли, те могат да работят ако ги искат и ако имат тази среда и ако някой повярва във възможностите им. На мен ми омръзна да бъдем обвинявани, че сме ТЕЛК-аджии, или че сме хора, които само взимаме болнични. Ако не се даде шанс на тези хора, те няма да бъдат икономически активни. Резултатът е такъв. Квотите с нищо не пречат, достатъчно либерални подходи сме заложили към работодателите, така че на тези хора да им се даде възможността едновременно да работят, а ако работодателите или индустрията, в която те са включени, нямат тази възможност, те да имат необходимата мярка, така че да бъдат освободени от тези квоти.
По отношение на защитената заетост – нов момента, в който хора, които са с много тежки увреждания, включително ментални, европейски модел, който в момента се въвежда, така че за тези хора да има реална икономическа реализация.
По отношение на органите по Конвенцията те са изключително важни и изключително закъснели.
По отношение на новата оценка – тепърва ще се работи по отношение на методиката и начина, по които ще се прави, тепърва ще се изследва какви са хората, какви са необходимостите и как да бъдат ограничени групите, които да бъдат подпомагани. Наистина има необходимост от нов модел, наистина има необходимост социалните работници да имат тази гъвкавост, така че да достигнат до хората с увреждания и техните семейства, така че социалната подкрепа, ресурсът, който се отделя, реално да стигне до хората и реално тези хора да бъдат подпомогнати.
Понеже чух няколко реплики по отношение за националното представителство, да, през тези месеци чухме много коментари. Националното представителство в България съществува от 1925 година, когато се създава Съветът на туберкулозно болните след Първата световна война. Това е институт, който е сериозно застъпен и в Европейската комисия, Европейския парламент, включително в Щатите. Да, има представителни организации, които представляват интересите на хората с увреждания – както в парламента има представителни партии, както има представителни синдикати, както има представителни работодателски организации, така има и представителни организации, представляващи хората с увреждания, както и други социални групи пенсионери и прочие.
По отношение на експертизата на работоспособността. Тази експертиза на работоспособността никога не е обсъждана с организациите, представляващи хора с увреждания. Несъмнено ICF системата така или иначе ще бъде обсъждана на даден етап, но не без нас, няма как това да се случи. Днес този документ не може така да бъде приложен, без да бъде пробиран, без да бъдат взети в предвид пречките, икономическите пречки, социални, демографски и други в нашата страна. Ние не бягаме от дискусия по темата и въвеждане на ICF системата, това сме го казвали многократно. Но не е моментът, в който се залагат без обсъждане мерки, които отнемат права, говоря включително за пенсиите. Това е въпрос, който тепърва ще се дискутира. Ние сме отворени за дебат.
По отношение на законопроекта за личната помощ, има подписано споразумение, ние сме стабилен партньор, каквото сме поели като ангажимент, това ще спазим.
ВЕСЕЛА ОДАЖИЕВА: Аз съм представител на така наречените „протестиращи майки“.
Бих искала да изразя нашето становище по двата закона, което всъщност вече би трябвало да е ясно на всички. Двата закона – Закона за хората с увреждания и Закон за личната помощ са два закона, които предлагат един тотално нов подход към хората с увреждания. Всички сме наясно, че само тези два закона няма да направят цялостната реформа, от която имаме нужда и за която се борим от години. Вече се каза от няколко души защо това няма да се случи. Лежейки на база на медицинската експертиза като основа и на двата закона в момента, трудно би се преминало към цялостна реализация и на двата закона. Така че ние затова настоявахме в Плана за действие, подписан от двама от министрите, да бъде вкарана като точка точно реформата в медицинската експертиза. Искрено се надяваме, че паралелно с приемането на тези два закона ще се извършат всички необходими стъпки, за да могат те да заработят ефективно. Освен реформата в медицинската експертиза би трябвало да се осигурят и човешки ресурси, да се изпълняват много от функциите по двата закона, защото кадри липсват навсякъде. Необходимо е обучение на лични асистенти, необходимо е обучение на административен персонал в цялостно нов подход за оценка на уврежданията на база на световните стандарти, на Световната здравна организация, които се надяваме, че съвсем скоро ще бъдат лицензирани.
И всъщност това е една голяма крачка напред, тези два закона, въпреки огромния натиск, който ние сме оказали, явно се оказва, защото така наречените национално представителни организации в реплика бих искала да кажа, въпреки всичко не успяха да го постигнат. Ние настояваме тази първа крачка да бъде направена, но освен това паралелно с нея да си вървят и останалите необходими стъпки, с които да се извърши цялостната реформа. Така че благодаря на господин Адемов за думите от преди малко „нищо за нас без нас“. Ние определено ще продължим да участваме, няма да се откажем, да се оттеглим, докато не видим следващите стъпки за случване на тази реформа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Господин Желязков.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще кажа каква е позицията ни по първия законопроект, този за хората с увреждания и защо.
Първо, ние бихме искали да се заличи чл. 40 от този законопроект, както и свързаните с него норми на чл. 38, чл. 39, чл. 43 и чл. 102 и сега ще поясня за незнаещите наизуст текста.
Първи проблем: квоти плюс квоти.
Втори проблем: санкции върху санкции.
Трети проблем: препятстваща закрила. Пояснение, с което приключвам. Квоти плюс квоти – и сега в чл.315 има квота 4 до 10% в зависимост от икономическата дейност и тя по общо мнение не е доказала своята пригодност. Сега се предлага за лечение на същото заболяване още от същото лекарство. На какво основание се вярва, че това този път ще проработи, освен всички останали проблеми, които го съпътстват?
На следващо място – санкции върху санкции. Веднъж 30% от минималната заплата, втори път от две до 10000 лв. за първия път. Това е чл. 102 – санкция върху санкция, това противоречи на всякаква нормална правна логика.
И последно, което е изцяло в подкрепа на хората с увреждания – сегашната закрила на чл. 333, чието ограничаване беше предвидено в § 23 в първоначалната редакция на този законопроект, е хубаво да остане, ще кажа защо. Тази закрила, ако бъде ограничена извън кръга на хората, които сега встъпват в трудово правоотношение, и са с 50 и над 50 на сто увреждане или със заболяване от списъка по наредбата, тези хора ще могат много по-лесно да бъдат назначавани на работа. Това е, благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря. Ще си позволя само една вметка към това, което каза господин Желязков. Работодателите, работодателските организации са изключително смели, изключително продуктивни, когато става въпрос за права. Искам да припомня само, че уважаеми господин Желязков, Вие преживяхте криминализирането на умишленото невнасяне на осигурителни вноски на данъци, не съм чул досега някой да е осъден по тези параграфи, по тези членове, което означава, че Вие спазвате законодателството, аз съм убеден, че ще спазите и тези текстове.
Продължаваме нататък.
ВАНЯ ГРИГОРОВА: По отношение на Закона за хората с увреждания. Чухме, че има голяма ентусиазъм, приема се много положително от омбудсмана и от майките, които са на площада. Нашето становище е следното. Единственото положително в този закон е финансовата подкрепа, която заменя интеграционните добавки. По отношение на всички останали точки има застой или дори връщане назад от досегашното законодателство. Изреждам ги набързо: достъпна среда – беше споменато, че ще има някакви средства, с които хората с увреждания да могат да приспособят собствените си жилища, но по никакъв начин не беше адресирана нуждата от това инвеститори, които не спазват собствените си проекти, да бъдат по някакъв начин принуждавани да го правят.
Второ, медицински приспособления и съоръжения. Имаме максимум на целевата помощ, която се дава на хората с увреждания, но нямаме максимален таван на цените, по които доставчиците продават тези медицински съоръжения на хората с увреждания и същевременно сме предвидили санкции за хората с увреждания, които не могат с дадените им от нас средства да се сдобият с това, което им е нужно. Изключително порочна формулировка според нас.
На трето място, индивидуалната оценка, която беше въведена просто за да бъде удовлетворено искането на протестиращите. Това е по същество социалната оценка, но тук имаме връщане назад, защото индивидуалната оценка към момента ще се изготвя от социален работник, а до момента трябваше да се изготвя от комплексна комисия, в която има шестима специалисти, които са здравни, трудови и прочие. Какъв е проблемът? Тя не работи, защото въпросните специалисти не са стимулирани да присъстват в тази комисия, тъй като заплащането е изключително ниско. И вместо ние да финансираме една иначе добре замислена система, даваме назад и даваме в ръцете на един социален работник, който няма компетенциите да прави всеобхватна оценка, да я прави.
На четвърто място – квотите. Разбира се, че ги поддържаме. Между другото, в Закона за държавния служител има такива квоти и те са извън квотите по чл. 315, за които говореха работодателите. Между другото, тяхното отношение към телкаджии подсказва защо е нужно да има квоти. Защото има много сериозна трудова дискриминация и затова сме правили анкети сред хората с увреждания, има доказателства за това и сведения. Задължително е да има квоти.
Между другото, има изключително много изключения, които са предвидени и в сегашния вариант на запис на квотите, а това, за което се надяваме, е българските народни представители да изключат от обхвата на изключенията така наречените „алтернативни мерки“, защото те обезсмислят изобщо квотите. Няма как с един абсолютно неопределен термин като „алтернативни мерки“ да заменим изискването за квотите.
И за личната помощ. По отношение на личната помощ ние имаме няколко сериозни съображения. На първо място това е, че се предвижда аутсорсинг на услуги от държавата към неправителствени организации, като, разбира се, в този закон все още не е предвидена финансова финансови плащания към тях, тоест беше заличен този запис, но е ясно, че неправителствени организации без пари няма да работят. И при положение че имаме ограничени финансови средства за политиката за хората с увреждания въобще, да пренасочваме част от тях към неправителствени организации, за нас е неприемливо.
Имаме редица съображения по отношение на трудовите права и интереси на хората, които ще изпълняват асистентката помощ. Със сигурност не можем да приемем сумираното изчисляване на работното време, то е само за непрекъсваеми производства, каквото асистентската помощ не е.
По отношение на ползвателите и финансовата подкрепа. Опасяваме се, че все още не се осъзнава, че вариантът, който се предлага, всъщност няма да покрие всички нуждаещи се от асистентска помощ групи хора, възрастни и деца. А освен това не се осъзнава, че ще се вземат и пари от възрастните хора, които не могат да се самообслужват и биват обслужвани от подобни асистенти в момента. Надяваме се новата лична помощ, която трябва да подпомогне хора, които имат наистина нужда от такава, да не доведе до посегателства над съществуващи права на други хора с увреждания и на възрастни хора, които нямат близки, които биха могли да им помогнат. Благодаря.
ХАРИ ХАРАЛАНБОВ: Добре ме подредихте след госпожа Григорова, тъй като до голяма степен ще се присъединя към нея. Аз подкрепям този закон, тъй като в обществото се реши такъв да бъде приет, но това, че има радикално нов подход към хората с увреждания, не е вярно. Подходът е радикално същият. Аз се присъединявам към казаното и от нея, и от госпожа Гонева и няма да го повтарям.
Ще започна още с принципите на закона. Те са в конфликт, от една страна, тъй като започна да се повтаря като клише този индивидуален подход, който до голяма степен никой не може да обясни какво точно означава, а то е много просто – ако на мен ми трябва бял бастун, да не ми дават слухов апарат. Това означава индивидуалният подход, ама нищо друго. Та значи индивидуалният подход и принципът за равенство по принцип се бият и този закон трябва да каже ясно равенство между кого и кого или индивидуален подход. (Реплика.)
Да, да, при индивидуалния подход и различни възможности ще се предоставят.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви да чуем господин Хараламбов!
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Предоставянето на помощни средства от Министерството на здравеопазването и Здравната каса, то не е много изяснено точно от кого ще случва, също не намирам за нещо добро. Ще Ви кажа в едно изречение какво ме плаши. Не е ясно, първо, доколко Здравната каса и Министерството на здравеопазването ще могат да прилагат така наречения „индивидуален подход“, казвам го тук с известна ирония, при закупуването, защото от една страна се говори, че фирмите злоупотребяват, ама човек може да отиде във фирма и да си избере и хората не са толкова глупави, колкото някои ги приемат, че пак да прехвърлят на държавата като майка да ги дундурка.
Другото, което ме притеснява, е, че фирмите сега, колкото и да злоупотребяват, колкото да им се дават пари, отиват понякога, в доста случаи, занасят помощните средства при хората. Аз мога да Ви дам личен пример, макар че той се отнасяше за подаването на едни документи, но когато преди около осем години ми трябваше проходилка и се обадих на „Социално подпомагане“ в ЖК „Младост“ и човекът, който работи, ми каза: да, добре. Казах му, че ми трябва проходилка, и той ми каза: „Да, добре, елате и ще оправим нещата“. Така че много ме притеснява предоставянето на помощните средства да не се превърне в същото, тъй като няма институции, които да ги носят на хората вкъщи. Здравната каса и Министерството нямат този капацитет.
Много странни такива дефиниции има в Допълнителните разпоредби. За първи път се дефинира понятието организация на хора с увреждания. То се дефинира без всякакъв смисъл, защото освен на национално представителните организации на другите организации на хора с увреждания този закон не им дава нищо. Тогава защо е да се дефинира? И даже имам опасението, че към така да ги нарека обикновените организации на хора с увреждания, дефиницията е такава, че тя всъщност не е дефиниция, въвежда условия за тяхното признаване като организации, значи тия условия са по-завишени, отколкото към национално представителните. Аз национално представителна мога да стана по-лесно, отколкото обикновена, а това няма никакъв смисъл.
И последното, което искам да кажа, е че със Закона за личната помощ, всъщност това което каза госпожа Гонева, напълно го подкрепям, на Закона за личната помощ мястото му е да бъде инкорпориран в Закона за хората с увреждания и да се мисли, аз това го отстоявам отдавна, без да знам, че е позиция на Европейската мрежа за независим живот, което е много хубаво, че имаме еднакви позиции, всъщност към финансовата подкрепа да се отпуска финансов ресурс за лична помощ, което не означава другите хора да бъдат пренебрегвани, а който има нужда от асистентска услуга, която да му бъде предоставена от доставчик, това да бъде уредено вероятно в Закона за социалните услуги, за да продължи асистентската услуга по начина, по който ще бъде уредена, и тези хора също да получават пък асистентска услуга по законоустановения начин, който или да бъде сегашният, или да бъде някакъв нов. Но личната помощ в момента, в който се предлага с тия два закона, които същност са едни и същи, е един до голяма степен оксиморон, копие на наредбата „Асистент за независим живот“ на Столична община, в която, ако й се направи анализ между първо и второ четене, мога да кажа много лоши примери, които не би следвало да се мултиплицират на национално ниво. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Хараламбов.
Следва госпожа Вяра Иванова.
ВЯРА ИВАНОВА: Относно Закона за личната помощ това не е никаква социална услуга, това е средство буквално за оцеляване. Тук не можем да ходим за финансиране, това не са пари, това е асистент. Много ми е странно какво значи, че неправителствените организации не могат да работят без пари? Напротив, неправителствените организации работят без пари, а това, че има такива, които са субсидирани, като партиите, е много различно. Срещу тези субсидии пък тези НПО-та могат в крайна сметка след 20 години откакто съществуват, да свършат нещо за хората.
ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ: Ти свърши нещо!
ВЯРА ИВАНОВА: Да, върша го и без пари.
ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ: Какво свърши, дай да го видим?
ВЯРА ИВАНОВА: Социалната оценка, както беше досега в тези така наречени комисии от пет-шест човека, които никога не са виждали човека или детето с увреждане, работещи ефективно по кой знае кои кафета и места, и ако това се смята за нещо работещо и нещо, от което е имало нужда, е напълно прецедент. Такива думи да чуваме и тук. Моят син е на 23 години, тази Комисия никога не го е видяла и му прави социална оценка. Така че един социален работник ще може като го види да му направи много по-адекватна оценка от хора, които никога не са го виждали. Затова е огромната промяна в Закона за хората с увреждания и нещо, на което ние ще настояваме докрай, както и излизането от Агенцията за социалното подпомагане.
А манипулацията, че ще се взимат пари от едни възрастни хора да се дават на други, е нещо, което е абсолютно недопустимо и трябва да спре, тъй като от никой нищо не се взима и това е нещо, което само се хвърля в публичното пространство.
РАДКА ЙОСИФОВА (КРИБ): Благодаря за възможността да взема отношение от името на организацията, която представлявам – социален партньор. Ще се постарая и ще спазя Вашите изисквания за краткост. Вземам отношение по съществени въпроси, които са спорни в този законопроект. Много може да се иска, сега не е мястото, няма и време да се разглежда разпоредба по разпоредба и кое е удачно направено, предвидено. Давате ни достатъчно възможност да изразим принципно отношение. Принципно всички сме убедени, повече от убедени, че такъв закон е необходим, защото тази материя трябва да бъде уредена със Закон, дори това, което мен лично ме смущава, е това, че едни неща, които трябва да бъдат предмет на този закон, те така или иначе са част от обществени отношения, които се уреждат по принцип със закон, съгласно принципите на Закона за нормативните актове, в този законопроект е предвидено, че те ще бъдат уреждани с подзаконов нормативен акт. Пример за това е така наречените алтернативни мерки, които някакси за работодателите ще бъдат задължителни, те не са уредени в закон, значи не почиват на законово закрепени критерии по този начин.
Също така е много странно за индивидуалната оценка на потребностите, тъй като тя ще се извършва от длъжностни лица, от Агенцията за социално подпомагане, без да е ясно какви са те, и освен това по методика, която ще бъде назначена, която ще бъде определена със заповед на министъра на труда и социалната политика. Просто всичко е в тези критерии, които ще съдържат методиката и трябва да бъдат определени със закон. Това е общите забележки по нормативните, една част от тях.
Сега по отношение на така наречените квоти, за които много се настоява, а и на тях се гледа като на панацея, а от друга страна на работодателя, представителите на работодателските организации се гледа като на хора, които абсолютно не желаят да и не проявяват солидарност, сензитивност и така нататък.
А сега искам да кажа, че отношението е съвсем принципно по този въпрос и изобщо не съм съгласна с колегата Минчо Коралски, който твърди, че това е било единственият легитимен начин да се гарантират трудовите права и достъп на хората с увреждания. Не, не, легитимният начин е да няма квоти, защото квотите и въобще всичките тези механични определяния – ти ще плащаш това, ти ще плащаш това, ти дължиш това, досега са показали, че изключват индивидуалния подход, изключват избора на хората и се стремят да постигнат точно това – един санкционен резултат. И виждате тук, че нищо не е предвидено, нищо не е ясно, говори се за някакви алтернативни методи, говори се за задължения на толкова броя работници, толкова работни места, подходящи работни места – къде ще бъдат изградени, как ще бъдат изградени, как ще съответства работното място на индивидуална оценка на потребностите на съответното лице, как ще бъде изпълнено правото на избор, как ще упражни правото си на избор самото увредено лице, което би могло да има подходящи знания и умения и да желае да постъпи в едно предприятие, което не е от тези, което е длъжно да изпълнява квоти? И тогава, ако се ако се премине към обратния подход, ако се направят, ако се създадат стимули за работодателите, като поемане на части от осигуровките или нещо друго за стимулиране, а не санкциониране, единственото сигурно, което сега влиза в сила, е събирането на едни глоби, които са наречени компенсаторна вноска, каквато няма в никакъв закон и, които, забележете, постъпват в бюджета на Главната инспекция по труда, те за какво са на едно бюджетно учреждение?
И не бива да се прави тук механичната аналогия между Закона за държавния служител, който бил предвиждал такива неща и затова сега е в този закон. Първо, адекватност и еднаквост е постигната, защото има чл. 315 в Кодекса на труда. И на второ място, в публичната сфера там се разпорежда държавата, тя не бива да се пренася механично в частната сфера. С това благодаря Ви и няма да отнемам повече от Вашето внимание, но моля наистина да разберете, че става въпрос за принципна позиция и че това няма да направи хората с увреждания по-добре устроени и по-желани там, където те не могат да се справят.
Между другото, само с едно изречение искам да кажа, че такъв е смисълът и на самата Конвенция, която е Конвенция за правата на хората с увреждания и където в чл. 27 и 28, които са посветени на трудовата заетост и на достъпа на хората с увреждания до работна среда, изобщо не съдържат идеята за такова механично раздаване на квоти и прехвърляне на публични задължения от държавата по отношение на частноправни субекти. В същия смисъл поддържам и колегите, които развиха пред Вас необходимостта от отпадане на специалната закрилата по този начин... Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, не подценявайте капацитета на Комисията! Ето тук, в тези книжа са събрани всички видове изказвания, които сте имали възможност да направите в националните съвети, в Националния съвет за тристранно сътрудничество и на всякакви други места! Така че с всички аргументи, които ги казвате, ние сме се запознали, те са на вниманието на народните представители. Затова казах три минути, за да може най-важното да кажете, а не да влизате в детайли, които ги познаваме.
Извинявайте за тона. Повтаряте това, което вече беше казано.
НИНА ЖИШЕВА: Аз представлявам себе си като човек с увреждане и организация-НПО „Център за независим живот“. В началото като дойдох и видях кой се нареди край масата и видях, че господин Коралски, господин Савов, господин Долапчиев – хора с видими увреждания, се наредиха на масата и за мен нямаше място, викам тия хора защо не ми дадоха място тук? Оказа се, че ще бъда една от последните, които говорят, пак си се ядосах, но сега си давам сметка, че извадих голям късмет. Слушах, слушах, слушах и се чудя какво правя тук? Толкова сте загрижени за хората с увреждания, такъв перфектен закон сте измислили, че аз не знам защо моят живот не върви и не само моят! Нито един от Вас, господа, тук не заяви някаква загриженост за човека с увреждане! Говорихте за квоти, говорихте за членове, говорихте за майките.
Между другото, прави ли Ви впечатление, че когато говорихте за Закона за лична помощ, говорихте за Закона на майките? Докато разговаряхте, може и да не Ви е направило впечатление, ама ей от там на мен ми направи впечатление. Законът за лична помощ е закон за майките, той не е за мен. Аз не мога да се възползвам от неговите членове и алинеи, защото в Закона за личната помощ има едни 168 часа определени таван и за един час от тия сто на месец, нали на месец беше? (Реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Моля Ви, да чуем госпожа Жишева, дори и старият вариант на Закона, няма никакъв проблем.
НИНА ЖИШЕВА: Даже и да няма в момента лимит като часове, Вие определихте лимит на колко човека бяха – 86 хил. души с увреждания, обаче някъде 11-12 хил. най-тежките случаи, 90% и над, които ще ползват закона. Ако аз получа 3,60 на час, господа, знаете ли кога ще си наема асистент? Точно никога. Ама никога няма да наема асистент.
Ето тук днес трябваше да бъде Мариана Харизанова, която няма асистент, и не можа да дойде, защото за 650 лв. на месец не може да намери човек. Асистентският труд е изключително специфичен, изключително отговорен, изключително тежък труд. Докато слушах на мен ми направи впечатление, че някак си сте увлечени в юридическите неща на Закона и ясно ли Ви е какво означава, за какво говори конвенцията? Конвенцията говори за интереси на хората с увреждания, не на родителите им, не на асистентите им, за интересите на човека с увреждане, независимо дали е детенце на 2 години или е човек на 60 години! Личната помощ трябва да доведе човека, Хари Хараламбов мисля че преди малко спомена за него каква е индивидуалната оценка, индивидуалните потребностите.
В достойния живот на хората с увреждане има 4 стълба: едното е достъпната среда, техническите помощни средства, личната помощ и жилищната политика. Знаете ли колко хора с увреждания могат да излязат, защото в момента много често се споменава успешната деинституционализация в България? Знаете ли колко хора с увреждания могат да излязат от институциите? Никой. Няма къде да отидат, няма жилищна политика, общините не им предлагат достъпни жилища, общините не могат изобщо, дори те не се замислят, няма фонд, социален фонд за жилища за хора с увреждания! Вие говорите за приспособяване на жилища – че аз няма какво да приспособя! Това първо.
Второ, този фонд не е определен. Законът за хората с увреждания… Господин Кутев преди малко каза, че той правил някакви стъпки напред, никакви стъпки напред! Някаква реформичка – никаква реформичка не прави. Докато в Закона за уврежданията стои членът за ТЕЛК-а, извинявайте, реформа в България няма. ТЕЛК-ът, такъв какъвто е в момента, е ключът към всичките проблеми на хора с увреждания, защото в него стои абсолютно всичко. Според моя ТЕЛК аз не мога да почна работа, ако ще да има хиляда квоти за мен, защото в моя ТЕЛК пише, че имам вредни за здравето ми обстоятелства и когато един работодател, който реши да си спаси квотата, ме викне и каже „Я ела тука да работиш за мен“, той трябва да попита трудова медицина и трудова медицина като види ТЕЛК-а ще каже: О, не, не може да работи! Има такива случаи.
В сегашния Законопроект за закон, който всъщност на мен ми направи впечатление, то всъщност не е проект за закон, а е Закон за изменение и допълнение за стария закон, тоест изменили сте и сте допълнили стария закон, но некачествено, дами и господа! Министърът го няма. Ако Вие сте променили едни термини с едно друго…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви моля да се включите във времето, все пак имаме някакъв регламент!
НИНА ЖИШЕВА: Ако ми е изтекло времето, кажете.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте. Довършете си изречението.
НИНА ЖИШЕВА: Нито в единия, нито в другия закон не се защитават интересите на хората, на възрастните хора с увреждания, като нямам предвид 70-80-90 годишните, а тези, които са над 18 години. Аз нямам майка, кой ще ми стане асистент за 600 лв.? Нямам баща. Имам сестра, тя си има неин живот, имам деца, те си имат техния живот. Кой ще стане мой асистент за 600 лв. на месец, господа? Никой няма да стане. Моят мъж, днес сме сърдити, скарани сме, ама ето, довел ме е тук, не си говорим, ама ме доведе, защото няма кой да ме доведе.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Жишева, благодаря, чухме Вашия коментар.
Накратко, моля Ви се, досега чухме работодателите.
ЖАСМИНА САРЪИВАНОВА: Българската стопанска камера е предоставила своето становище, ние го поддържаме.
Накратко първо ще кажа, че преобладаващата част от българските работодатели възприемат хората с увреждания като значим човешки капитал, като смятаме че допълнителните социални ангажименти на работодателите следва да бъдат на доброволни начала. Като основен момент, който сме сложили като бележка към Закона, първо е нашето желание за радикална реформа на медицинската експертиза за въвеждане на международната класификация на функционалността, уврежданията и здравето, която да бъде и в основата на индивидуалната оценка.
Също така не приемаме квотния принцип, който е заложен в Закона, предвидената прогресия в него. Също така и това, че става едно натрупване към чл. 315 от Кодекса на труда. Също така компенсационната вноска, която според нас представлява един своеобразен данък, също не е приемлива. Това са част от моментите в становището на БСК. Благодаря и аз.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще помоля да не повтаряме това, което чухме досега
АНЕЛИЯ ГОСПОДИНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа народни представители, членове на Комисията, уважаеми гости! Не бих искала да се повтарям.
Първо, явявам се в качеството си на личност от обществото на Република България и по отношение чл. 4, ал. втора този Закон не гарантира моя живот, не говоря по-нататък за текста, който цитираха, че гарантира достойнството и правата ми.
По отношение на член също 51, в статута си на човек с увреждане не се гарантират първата ми по чл. 51, ал. трета като човек с увреждане за държавна подкрепа. Бих искала само да се извиня, че бях ужасена от този лимит при индивидуалната оценка от 168 часа – точно от тези часове, които не гарантират живота ми.
Второто, за което също поднасям своите извинения, за тази цена за часовата ставка това не е пазарна цена, по нея аз не бих могла да си наема асистент и моята потребност от лична помощ е 24 часа в денонощието, тъй като живея сама и нямам никаква друга подкрепа. С това приключвам и благодаря за вниманието.
ЛИЗА БОЧЕВА: Тука съм в качеството ми на човек с увреждане, който, както каза преждеговорившият, има нужда от 24 часова помощ, защото съм без родители от 14 години. Засега се справям благодарение на асистентската помощ от общинската наредба „Асистент за независим живот“, плюс че имам брат, който ми дава допълнително някакви финанси.
И другото нещо, да не се повтарям с колегите за часовата ставка и за другите подробности, защото е много тежко на хората, които сами живеят, без родителска помощ, без изобщо такива подходящи роднини, които биха могли да изпълняват тази длъжност като асистент за лична помощ.
Това исках да кажа да вземете под внимание и за хората, които са самотни и живеят сами.
И друго нещо. Бих искала в първите членове, не го знам точно кой, във връзка с подаването, че ползвателят има право… Всъщност ползватели могат да бъдат хората с 90 и над 90% чужда помощ, но бих искала да се допълни с ТЕЛК-ово решение, придобито през работоспособна възраст. Защото така се разводняват нещата и е вероятно много пенсионери вече на 80 години, придобили ТЕЛК-ови решения, също да кандидатстват, всички говорим, че има и други такива услуги, макар че много хора починаха заради това, че не можаха да им стигнат точките и за другите услуги с европейските финанси. Това е най-важното.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, чухме 15 становища на нашите гости. Мисля че е време да дадем дума на министъра на труда и социалната политика да отговори на част от поставените въпроси, за да може след това да преминем към гласуване.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми участници в нашата дискусия! С внимание слушах всичките 15 изказвания на народни представители, на гости и на хора с увреждания. Благодаря на всеки за това, че взе отношение по двата законопроекта. Аз ще огранича моето изказване заключително само по Законопроекта за хората с увреждания, чиито вносител е Министерският съвет.
Нормално е дискусията, която се водеше няколко месеца в различни формати, да се пренесе и в парламента, становища, които бяха изказвани и в работната група, защото този законопроект е продукт на работата на работна група, и в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, и в Националния съвет за тристранно сътрудничество се чуха и тук. Право на народните представители, на Вас, е да вземат под внимание или да не вземат под внимание направени предложения и критики и така нататък. Не бих искал да влизам в конкретика, защото сме на първо гласуване, на първо разглеждане на този законопроект и е нормално тук да се говори за философията на законопроекта, за принципите, за основните области и форми на подкрепа, които са разписани в този законопроект.
По отношение на органите тук правя уточнението, че доколкото Законът за интеграция на хората с увреждания, който е предвидено да бъде отменен с влизане в сила на този законопроект, се явява устройствен закон за Агенцията за хора с увреждания, затова и тук в чл. 10 е записано, че се създава Агенция за хора с увреждания, тоест същата Агенция за хора с увреждания, която е създадена по силата ЗИХО, ще продължи да съществува, а в § 18 е предвидено, че е от 2021 година тази Агенция за хора с увреждания се трансформира в Държавна агенция за хора с увреждания. Тук отговарям на въпроса на господин Гьоков дали няма някакво дублиране в законопроекта, тоест предвидено е 2021 г. Агенцията за хора с увреждания със числен състав да се трансформира в Държавна агенция, която ще има разширени правомощия, свързани с извършване на индивидуална оценка и с координиращи функции по отношение политиката за хора с увреждания, като допълнително е записано, че териториалните структури на тази нова държавна агенция, които на практика ще извършват индивидуалната оценка, ще бъдат подкрепени с преминаване на част от щатния състав в Агенцията за социално подпомагане, която е предвидено да извършва оценката след влизането в сила на Закона. Надяваме се, че ще се натрупа капацитет и съответно в съответствие с искането на протестиращите майки да има специализиран орган за хората с увреждания, той да заработи от 2021 година.
По отношение на това, което каза господин Желязков, може би той вече тръгна, да, аз приемам критиките основно на работодателските организации по отношение на предвиденото задължение за квоти за назначаване на хора с увреждания, но не мога да приема твърдението, че има санкции върху санкции, защото в чл. на 102 от законопроекта е предвидена санкция, глоба или имуществена санкция, за неспазване на задължението по чл. 40, ал. 7 тоест за неплащане компенсационна вноска, ако работодателят съответно не изпълни задължението, а е трябвало да го изпълни, съответно е изпълнил чрез заплащане на компенсационна вноска, естествено че няма да има друга санкция. Ако той по някакви причини е бил длъжен да внесе тази вноска, не го направил, тогава е предвидена хипотеза за налагане на глоба или имуществена санкция в чл. 102, както и за неизпълнение на други разпоредби. Това е нормално за всеки един законопроект.
Аз мисля, че голямата задача пред всички нас е във времето между първо и второ четене да постигнем необходимия синхрон между двата законопроекта, защото Законопроектът за личната помощ беше депозиран в Народното събрание през месец юни, когато започваше интензивната работа по Законопроекта за хората с увреждания и след като се реши, че на този законопроект ще се даде ход, съответно е наистина важно да има стиковане в разпоредбите на двата законопроекта. Затова и ние предложихме и благодаря на председателя на Комисията, че прие да представим проекта на Закона за социалните услуги, за да можете Вие, уважаеми народни представители, да имате представа и от третия законопроект и на тази база да можем да търсим едно решаване на повече от проблемите, по-голяма част от проблемите на хората с увреждания, защото в Законопроекта за хората с увреждания са правата и тяхното обезпечаване, а в Законопроекта за социалните услуги са всъщност механизмите и възможностите за подкрепа, за помощ за упражняване на тези права чрез предоставяне на различни видове социални услуги. Тук не бива да влизаме в дискусията е ли социална услуга личната помощ, различни са становищата, които се чуха и тук. Въпросът е наистина във времето между двете четения да бъдат направени необходимите предложения, които да подобрят и двата законопроекта и Министерството на труда и социалната политика е готово да бъде в помощ на народните представители за изпълнение на тази задача.
Искам в заключение да благодаря на всички, които участваха в подготовката на Закона за хората с увреждания. С Вас в продължение на няколко месеца имахме интензивна работа, която доведе до този краен резултат. Той не е съвършен, но мисля, че е стъпка напред и дава съответно начертава следващи стъпки, чрез реализацията на които можем наистина реално да постигнем промяна в политиките, адресирани към хората с увреждания. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Мисля че съвсем накрая единият от вносителите – господин Кутев, пожела да отговори на част от въпросите, които възникнаха по време на дискусията.
АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Аз също както не съм говорил досега по Закона за хората с увреждания, така няма да говоря и сега, защото някой спомена тук, че не съм казал нищо по този въпрос.
Няколко неща по реда на изказванията, които искам да кажа в защита на Закона.
Първо, мисля че от КНСБ беше това изказване, където изобщо не ставал законът. Честно казано, основният довод, който прочетох в становището на КНСБ, е по закона за нормативните актове, че, видиш ли, една и съща материя не може да се решава от два закона. Току що ни каза дамата от КНСБ, че всъщност тази материя за личната помощ трябва да се решава в Закона за социалните услуги. Ами че той пак е нов закон, защото сега се решава в Закона за социалното подпомагане, тоест този довод, ако изобщо съществува, очевидно така или иначе е пред нарушение. Така че това че някакъв нов закон решава тази материя, изобщо не може да бъде проблем по Закона за нормативните актове.
А между другото, интересното е, че почти всички организации, които са ми дали становище срещу закона, стъпват първо като становище, те вярно са го правили през юли месец, първото им мнение е, че не противоречи на Закона за нормативните актове. Много ми е интересно откъде са стигнали до такова единодушие при положение, че то очевидно е несъстоятелно.
По-нататък обаче което за мен е по-важно, специално към Ваня Григорова и към становището на „Подкрепа“, които си записах. Първо, аз вече успях, в началото Ви казах, може би не беше дошла Ваня Григорова, че ние внесохме законопроекта така, както го искаха протестиращите, с ясното съзнание, че той търпи и че аз също смятам, че може да се правят промени. И конкретно какво значи това по нещата, които Вие казахте или поне по част от нещата. Едното са цените на услугите. Член 28-ми казва, че общината е доставчикът на услуги и след това вече в по-долните алинеи се предвижда възможността те да бъдат аутсорсвани, тоест това е въпрос на работа между първо и второ четене, но и е въпрос на преценка дали общините са състояние да го направят това, защото важното е… Не, аз съм убеден, че много от тях го правят, тоест аз съм по-склонен също като Вас да мисля за варианта, в който общината е единствена и се маха възможността за аутсорсинг, но това, пак казвам, че ще бъде направено между първо и второ четене. Много е резонно това и мисля, че там ще сме на едно и също мнение с Вас, стига да сме убедени обаче, че ще заработи законопроектът в този вид наистина, да сме сигурни, че общините могат да го направят.
Второто е за сумарното изчисляване на работното време, което е много важно нещо. Аз също в началото започнах с това, че законопроектът в дадени моменти противоречи на Кодекса на труда и това е едната от точките, в които той очевидно противоречи.
Искам обаче да Ви обърна внимание, че това в момента също е факт, в смисъл ние не въвеждаме това противоречие с този законопроект по простата причина, че включително моята майка, която е с тежък Алцхаймер, в момента има 24 часова грижа за себе си, което също не е предвидено в Кодекса по труда. И между другото, това е факт и там стои една жена, която работи, защото няма как да стане иначе. Тоест тук има неща, които ние не сме ги предвидили, но те и в момента съществуват, те са част от реалността на живота, на която законодателството не отговаря, може би трябва да мислим и за други промени, разбира се, в контекста на съвременно социално общество, нали, не по друг начин. Просто казвам, че този проблем съществува не само в този законопроект и за него трябва да се мисли по-общо. А иначе тук че е проблем, е факт.
И сега това че няма да покрие нуждите на всички нуждаещи се отделно, това е друг въпрос, ние винаги отдавна говорим за това, че възрастните хора и хората с увреждания са различни неща, но едно нещо ми е важно, другото нещо вече не е от КНСБ, а това, което Нина Жишева, с която от много отдавна се познаваме, спомена, едното от тях е примерно, разбира се, дали може, дали ще помогне само на майките на деца с увреждания или на всички. Именно затова още при въвеждащите думи тук, когато въвеждах законопроекта, казах нещо и според мен достатъчно ясно и това е, че така нареченото „почасово заплащане“ е нещо, което подлежи на дискусия. Почасовото заплащане, което е предвидено в Преходни и заключителни разпоредби, в параграф втори, да бъде сега за 2019 1,1 от минималната, работна заплата, после 1,3, после 1,5 първо тези числа могат да се променят, може да не почне от 1,1 и ако ние решим в хода между първо и второ четене може да ги вдигнем.
Второ, според мен, аз разбирам, че това е малко засега, наистина е така, но искам да Ви кажа, че пазарната цена в момента не е съществено по-голяма, защото аз Ви казвам, че аз я ползвам тази услуга и плащам на някаква фирма едни числа, които не са съществено по-големи от тези, които са заложени в законопроекта и това са условията, по които се работи. С това не казвам, че тези числа 1,1, 1,3 и 1,5 за 2021 година ще решат проблема. Аз също мисля, че те са ниски, ако трябва да наемаш на свободен пазар (реплика), да, но зависи къде, защото може би някъде в провинцията това ще работи. Но пак казвам, че това е нещо, което ние между първо и второ четене можем с общи усилия да изчистим. А това, което досега Ви говорих, са най-съществените забележки към закона, и както Ви казах в началото, аз съм убеден, че ние можем да ги изчистим в хода между двете четения. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Кутев.
Колеги, сега преминаваме към гласуване. Позволете ми да подложа на гласуване Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува. 21 за, консенсус. Благодаря, колеги.
Вторият законопроект по реда на внасянето е Законопроект за личната помощ, № 854-01-62, внесен от Пламен Христов и група народни представители. Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува. Отново консенсус – 21 за.
Третият законопроект е Законопроектът за личната помощ, № 854-01-64, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители. Който е съгласен да бъде подкрепен този законопроект, моля да гласува. 21 за, консенсус.
Благодаря Ви, колеги. Искам само да припомня нещо, което е записано в нашия правилник, преди да приключа. Ако двата законопроекта, независимо че са напълно идентични, те са с двама различни вносители, в чл. 81, ал. 2 е казано, че когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите приготвя общ законопроект, който ще го представим, за да може по него да има предложения, ако се приемат и двата Закона на първо четене.
Благодаря Ви за участието! Закривам заседанието.
(Закрито в 16,50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов

Стенограф:
Антон Лазаров