П Р О Т О К О Л

№ 32

от проведено на 1 ноември 2018 г. съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазването и Комисията по труда, социалната и демографската политика

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019г., № 802-01-45 от 29 октомври 2018 г.
2. Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г., № 802-01-46 от 29 октомври 2018 г.
3. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019г., 802-01-49/ 29 октомври 2018 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, 802-01-47 от 29 октомври 2018 г.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито от госпожа Менда Стоянова и ръководено от госпожа Менда Стоянова, госпожа Даниела Дариткова и господин Хасан Адемов – председатели на комисии.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: След проверка на трите комисии имаме кворум и обявявам началото на днешното съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазване и Комисията по социална политика.
Давам думата на госпожа Дариткова за предложение и гласуване на дневния ред.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми дами и господа! Комисията по здравеопазване има нужния кворум за откриване на днешното заседание и предлагам то да се състои при следния дневен ред:
1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 година, № 802-01-45, внесен от Министерския съвет на 29-ти октомври 2018 година, първо гласуване.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 година, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29-ти октомври 2018 година, първо гласуване.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който от Комисията по здравеопазване е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува. 18 за, без против и въздържали се. Приема се.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа министри, уважаеми гости! Комисията по труда, социалната и демографската политика има необходимия кворум.
Предлагам следния дневен ред за заседанието на Комисията:
1. Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 година, № 802-01-46, с вносител Министерския съвет на 29-ти октомври 2018 година.
Следваща точка – Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 година, № 802-01-49 с вносител Министерският съвет на 29-ти октомври 2018 година.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува, от членовете на Социалната комисия. За 17, приема се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
За Комисията по бюджет и финанси дневният ред:
1. Законопроект за бюджета на НЗОК за 2019 г., № 802-01-45, внесен на 25 октомври 2018 г.
2. Законопроект за бюджета на ДОО за 2019 г., № 802-01-46, от 29 октомври 2018 г.
3. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен на 29 октомври 2018 г.
Трите точки ще бъдат гледани съвместно с двете комисии по Здравеопазване и Социална комисия. За Комисията по бюджет и финанси самостоятелно предлагам точка четвърта:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българска народна банка, № 802-01-47, внесен на 29-ти октомври 2018 година.
Предложения, изказвания? Няма. Гласуваме така предложения дневен ред от Комисията по бюджет и финанси. Против няма, въздържали се няма, 19 за. Дневният ред е приет.

Ще започнем с точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА.
Преди това искам само да накратко да ви спомена кои са основните ни официални гости: министърът на финансите господин Владислав Горанов, госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите с екип от Министерството на финансите, министърът на здравеопазването господин Кирил Ананиев, министърът на труда и социалната политика господин Бисер Петков, от Националната здравноосигурителна каса госпожа Жени Начева – председател на Надзорния съвет на касата, господин Дечо Дечев – управител, Йорданка Пенкова – подуправител и членове от Надзорния съвет, от Националния осигурителен институт начело с управителя Ивайло Иванов и подуправителя госпожа Караиванова, от Висшия съдебен съвет господин Боян Магдалинчев, представляващ Висшия съдебен съвет, Маргарита Радкова – директор Дирекция „Финанси и бюджет“, от Българска народна банка Димитър Радев управител на БНБ, от Фискалния съвет господин Борис Грозданов – председател, от на Българския лекарски съюз господин Брънзалов и екип. Господин Маджаров е тук, да съжалявам, няма го в списъка, но го видях – председател на Българския лекарски съюз, от Български зъболекарски съюз неговият заместник-председател господин Димов и представители на други здравни организации и центрове, от Фармацевтичния съюз професор Гетов. От КНСБ Любен Томев, Асиа Гонева, Пламен Радославов, КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова, от Националното сдружение на общините Силвия Георгиева – председател, и Дончо Барбалов – член и заместник-кмет на Столична община, Българска търговско-промишлена палата – господин Васил Тодоров, главен секретар, АИКБ – председател господин Васил Велев – председател на управителния съвет, и Добрин Иванов – изпълнителен директор, и Асоциацията на пенсионноосигурителните дружества, господин Абаджиев – председател.
Има, разбира се много неправителствени организации ще помоля за протокола всеки, който ще вземе думата, да започне с представянето си.
И сега да започнем по дневния ред. Преди да дам думата на председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса госпожа Жени Начева, която ще ни представи Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса искам само да Ви кажа регламента на днешното заседание, за да мине стегнато и всеки да може да се изкаже, и да каже мнението си. Моля всички изказващите да се ограничат в рамките на три минути, като ще Ви помоля да не се налага да се взема втори път думата, разбира се, по изключение можем да го допуснем, но, общо взето изказването да е концентрирано и ясно като позиция. Госпожо Начева, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Извинявайте, уважаема госпожо председател, все пак законопроектът е внесен от правителството и аз като представител на правителството, което участва във формиране на политиката в тази сфера, предлагам аз да го представя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нямам против, господин Ананиев.
Предполагам че и колегите нямат против дали Вие или госпожа Начева, за нас е удоволствие. Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми дами и господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа гости на днешното заседание на трите комисии! Националната здравноосигурителна каса е основна финансираща институция в системата на здравеопазването както и в рамките на своите компетенции тя подпомага правителството и парламента при формиране на политиката в този сектор и това ще го видим в следващата информация, която ще ви предоставя.
Общите разходи за функция „Здравеопазване“ в консолидираната фискална програма за 2019 година достига 5 милиарда 257 милиона и 200 хиляди лева, което представлява 4,5 процента от брутния вътрешен продукт. Спрямо предходната година е налице ръст на разходите от около 547 милиона лева. Разчетените средства по функция „Здравеопазване“ за 2019 година отразяват държавната политика в областта на общественото здраве и здравното осигуряване, като по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година ръстът на разходите възлиза на 490 милиона лева. С този ръст на разходите ще има устойчивост, стабилност и предвидимост в здравноосигурителната система, ще се създадат предпоставки за контрол и ефективност на разходите в системата на здравното осигуряване и за осигуряване на качество на лечението и достъп до медицинска помощ, включително и чрез създаване на нов интегриран орган към Министерството на здравеопазването – Агенцията за медицински надзор. Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2019 година е съставен в съответствие с бюджетната рамка и с отрицателно бюджетно салдо в размер на 50 милиона и четиристотин хиляди лева с източник на финансиране наличността на Националната здравноосигурителна каса в Българска народна банка. С него се постига гарантиране на пакета здравноосигурителни дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване.
В Проект 2019 година са предвидени следните параметри на самостоятелния бюджет на Националната здравноосигурителна каса: общо 4 милиарда 299 милиона и 600 хиляди лева приходи и трансфери, и 4 милиарда 350 милиона лева разходи и трансфери. Приходите от здравноосигурителни вноски, събирани от НАП, имат ръст от 286 милиона лева, в това число са отчетени ефектите от: увеличение на максималния осигурителен доход 2600 на 3000 лв. през 2019 година, което дава ефект от 44 милиона и 800 хил. лв., промяната на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове и минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица води до допълнителни приходи от 18 милиона лева; увеличението на минималния осигурителен доход на земеделските стопани и тютюнопроизводители – шест милиона и четиристотин хиляди лева; здравноосигурителните вноски, дължими от първостепенните разпоредители с бюджет, с изключение на общините, които се разплащат чрез схема за централизирано разплащане на осигурителните вноски – ръст от 50 милиона и седемстотин хиляди лева, свързани с увеличението на заплатите в бюджетната сфера с 10 %, и увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал средно с 20%.
Трансферите за здравно осигуряване за 2019 година са разчетени с ръст от 132 милиона и 400 хиляди лева спрямо 2018 година, което се дължи на промяната в размера на пенсиите по информация на НОИ за пенсионерите и от увеличението на минималната работна заплата, както и ръст от 5 на сто от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за децата и социално слабите. Доходът на основата на който здравно се осигурява тази категория, лица е върху 70 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Общо разходите са 4 милиарда 344 милиона и 900 хил., както споменах преди малко, включително резерв от 127 милиона и 100 хиляди лв. Увеличението на разходите по Проект 2019 е 489 милиона и 600 хил. спрямо 2018 г. или около 490 милиона лева. Здравноосигурителните плащания са в размер на 4 милиарда 116 милиона лева и 400 хиляди или ръст от 454 милиона и 300 хиляди лева спрямо утвърдените такива за 2018 година.
В Проекта на бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2019 година е предвидено следното разпределение на здравноосигурителните плащания: първична извънболнична медицинска помощ 225 милиона лева или увеличение със 17 милиона и 800 хил. лв.; специализирана извънболнична медицинска помощ – 250 милиона и седемстотин хиляди лева или увеличение от 28 милиона и четиристотин хиляди лв.; дентална помощ – 167 лв., увеличение от 10 милиона лева; медико-диагностична дейност – 90 милиона лева, увеличение от 10 милиона лева; лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болничната медицинска помощ – 1 милиард 117 милиона и 800 хил. лв., увеличение от 117 милиона и 800 хил. лв.; медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 104 милиона лева, увеличение от шест милиона лева; болнична медицинска помощ – 2 милиарда и един милион лева и 500 хиляди или увеличение от 177 милиона лева; други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ – 160 милиона и 300 хиляди лв. или увеличение от 87 милиона и четиристотин хиляди лв.
Здравноосигурителните плащания могат да бъдат увеличени със сумата на резерва по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, възлизащ на 127 милиона и 100 хиляди лв. или общо разполагаемите средства за здравноосигурителни плащания по бюджета на НЗОК за 2019 година възлизат на 4 милиарда 243 милиона и 500 хиляди лв. Очакваните резултати, които се планира да се постигнат през 2019 година в рамките на заложените в Законопроекта здравноосигурителни плащания, са следните: ефективно функциониране на системата на задължително здравно осигуряване във всичките й предвидени от Закона направления; осигуряване на здравноосигурените лица на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ, равнопоставен достъп на лечебните заведения до системата на задължителното здравно осигуряване при спазване изискванията на Закона. Предвидени са 43 милиона лева плащания за лекарствени продукти и медицински дейности за здравноосигурени лица за сумите от разликата в потребителската такса и за лечение на лица до 18-годишна възраст и над 18-годишна възраст в чужбина, за сметка на получени трансфери от Министерството на здравеопазването.
С Преходните и заключителни разпоредби предлагаме изменение в няколко закона, с които искаме да създадем необходимите административни, организационни и контролни инструменти през 2019 година, с изпълнението на които ще създадем необходимата среда от първи януари 2020 година, дай боже, да постигнем съгласие и да влезе в сила новият здравноосигурителен модел. Тези промени са ни необходими за да подготвим системата, ние сме ги представили пред вас и в никакъв случай не са на тъмно. Имахте възможност да се запознаете с тях. Готови сме да дебатираме всеки един от тях, да кажем какво преследваме и най-вече какво подобряваме в системата и кое е необходимо за да осигурим необходимата среда за влизането на новия здравноосигурителен модел.
На първо място администрирането на дейностите, осъществявани към настоящия момент от център „Фонд за лечение на деца“ и Комисията за лечение в чужбина, преминават към Националната здравноосигурителна карта; създаване на Агенция за медицински надзор като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването; въвеждане на предварителен контрол за създаване на нови лечебни заведения за болнична помощ и разширяване дейността на съществуващите лечебни заведения; отпадане на съществуващата процедура за акредитация на лечебните заведения за извършваната от тях цялостна медицинска дейност и/или отделни медицински дейности, като се създава възможност за система за самооценка и рейтингови системи за оценка на качеството на осъществяваните от тях медицински и организационни дейности и за дейностите по финансово и административно управление; въвеждане на изискване лечебните заведения да публикуват на интернет страницата информация за системите за самооценка и рейтингови системи, за оценка на качеството на обучение на медицинските специалисти; регламентиране на създаването и поддържането на Националната здравна информационна система; регламентиране на създаването и поддържането на Националната експертна лекарска комисия на информационна база данни за всички лица преминали през ТЕЛК, респективно НЕЛК, за установяване на трайно намалената работоспособност, вид и степен на увреждане.
Предлагаме и промени в Закона за приватизация следприватизационен контрол, където създаваме възможност когато се продават от лечебните заведения неоперативни активи, те да могат да бъдат използвани не само за закупуване на техника и апаратура, а да могат да бъдат погасявани дълговете на болниците, които те имат, регламентиране на задължителна структура и съдържание на медицинските стандарти, които в срок до 3 месеца от обнародването на промените ще се изготвят за всички специалности; регламентиране на съдържанието на правилата за добра медицинска практика и правилата за добра медицинска практика по здравни грижи; въвеждане на финансови правила за реализиране дейността на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове, като правилата за контрол ще се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Предвижда се министърът на здравеопазването да се подпомага по специфични медицински въпроси от експертни съвети по медицински специалности или отделни медицински дейности. Предвижда се изискване броят на членовете на Съвета на директорите на държавните лечебни заведения за болнична помощ да бъдат трима души. Предвижда се Министерството на здравеопазването да публикува на официалната си страница в интернет информация за медико статистически и финансови показатели на лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет за всяко тримесечие, като медико-статистическите и финансови показатели ще се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувано с Националния статистически институт; въвеждане на изисквания към лечебните заведения да оповестяват всички цени на дейностите, по които работят и да издават финансови документи на пациентите за проведеното лечение. Разбира се, предвидили сме и редица текстове, които подобряват контролната дейност в системата на здравеопазването.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Откриваме дебата.
Предлагам първо гостите да вземат думата, да изразят своите становища и след това народните представители могат да се съобразят и с това, което се чули от гостите. Разбира се, ако някой народен представител много настоява да вземе думата веднага, няма да има проблем.
Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (Българска търговско-промишлена палата): Вече сме представили наша позиция при дискутирането на трите проектозакона в Националния съвет за тристранно сътрудничество и в рамките на тези три минути смятам да маркирам основните въпроси, които сме изразили по отношение на проекта на Закон за бюджета на Национална здравноосигурителна каса. Изразили сме резерви и не подкрепяме този законопроект. Маркирали сме в становище, което сме изпратили и до Вас, основните ни аргументи по отношение на увеличените разходи за здравеопазване. Считаме че фокус трябва да има и реални мерки, свързани с електронното здравеопазване при разглеждане заплащането по клиничните пътеки, премахване на фалшивите болнични и нереално извършените здравни услуги, мерки за ограничаване на и премахване изцяло на злоупотребите и при лекарствата. Критиката ни в тази насока е конструктивна, като Българска търговско-промишлена палата е дала конкретни предложения на министъра на здравеопазването специално в областта на електронното управление и проследимост.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам само да вметна, че всъщност в Комисията са получени всички Ваши писмени становища, раздадени са, качени са на сайта, ние сме се запознали с тях. Така че ще Ви моля в изказването да се концентрирате върху най-важното от тях.
СОНЯ ДЖЕВИЗОВА: Дами и господа народни представители, уважаеми гости! Благодаря на доктор Дариткова за поканата да присъстваме тук и да дадем становище. Аз представлявам тук директорите на четирите районни центъра за трансфузионна хематология, които по Закона за бюджета на здравното осигуряване се предвижда да бъдат трансформирани в поделение на Националния център по трансфузионна хематология. Като лекар съм започнала работа в малко отделение по трансфузионна хематология в Хасково и за 34 години вече съм директор на най-големия районен център в страната.
Знам че Министерството на здравеопазването формира държавната политика и стратегията, а Вие, законодателите, формирате рамката на бюджета, но така или иначе искам да спомена само някои от нашите съображения, които всъщност изискват реално оценка на риска и възможните неблагополучия при такова пирамидално структуриране на трансфузионната система. В момента тя е децентрализирана, съобразена с всички изисквания на европейските регламенти и Директивата за кръвта и кръвните съставки, която е от 2002 година.
Ще спомена само някои факти, които считам за особено съществени. Ние сме малка мрежа от 315 души в тези четири центъра, в които работят едва 54 лекаря, от които само 31 имат специалност, но ние осигуряваме кръв и кръвни съставки за всички лечебни заведения в страната, всички болнични лечебни заведения, от които 340 работят с кръв и кръвни съставки, и са зависими от нашето спокойно развитие и работа.
А освен това осигуряването на тази важна съставка – кръвта и кръвните продукти, е елемент на националната сигурност и ние сме едни уникални лечебни заведения с много специфични дейности и успешно сме извършили реформите благодарение точно на Министерството на здравеопазването след 2000-та година. Първоначално центровете, които вече имат 70 годишна история, бяха районирани към общините, но след СПИН скандала 1996-та година Министерството на здравеопазването прие центровете като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити и оттогава се извърши една революционна реформа в трансфузионната система, която издигна трансфузиологията на европейско ниво, така че ние днес произвеждаме и предлагаме, и осигуряваме на нашите граждани едни напълно отговарящи на европейските стандарти кръв и кръвни съставки. Но тази наша система вече работи 15 години безпроблемно и не създава проблеми на държавното управление. Ето защо аз и моите колеги бихме искали да останем отново под крилото на Министерството на здравеопазването, тъй като в момента работим вече на предела на нашата мобилизация, виждате в какви трудни условия…
На ниво сме да въведем нова диагностика, да повдигнем още едно ниво нагоре качеството на нашите продукти и затова системата трябва да бъде спокойна, време вече е да бъде реновирана, реинвестирано в нея и затова ние настоятелно молим да имате предвид нашите съображения и да останем към Министерството на здравеопазването, а не поделение. Знаете ли, само една шегичка. Моите служители вече се шегуват като станем поделение, кога ще получаваме по 20 заплати и така нататък, военните привилегии. Моля ви да останем към Министерството на здравеопазването. Рисковете са сериозни.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Въпреки че в предложения бюджет на Здравната каса ние не видяхме промяна в структурата на разходите по посока към повече разходи за превенция за сметка на болнична помощ и лекарствени средства, при нас отношенията са обърнати точно обратното спрямо тези в развитите европейски страни с развито здравеопазване. Въпреки това ние не възразихме срещу проекта на бюджет на Здравната каса, тъй като съзираме в него воля за реформи за увеличаване на контрола и за подобряване на качеството.
Ще си позволя само две препоръки, едната е свързана с информационната система – това, от което разбираме. Не смятаме, че ще се постигнат очакваните резултати, като имаме предвид визията, която съществува в момента, и втората препоръка, която е не по-малко важна за нас и тя дойде от наши членове в сектора. Всъщност в Преходните и заключителни разпоредби се предвижда новите медицински дейности да се въвеждат след решение на Министерския съвет. Има опасения, че това ще наруши конкуренцията в сектора от една страна, а от друга страна ще забави въвеждането на нови методи, тъй като обхватът на нови медицински дейности е твърде голям се оказва и ние апелираме да се преразгледа това решение, защото то не е в полза на хората в крайна сметка, ако се забави въвеждането на нови технологии, на нови форми, нови средства, и се наруши конкуренцията в сектора.
ИВАН МАДЖАРОВ (Председател на Българския лекарски съюз): Във връзка с предложения законопроект за бюджет на НЗОК Българският лекарски съюз, изразявайки своята принципна удовлетвореност от поредното повишение на средствата в сектор Здравеопазване, все пак трябва да отбележа, трябва да споделим тревогата на останалите изказващи се до тук, пък и това, което се коментира в обществото за малкото време, което ни дава начинът, по който се вкарват промените за обсъждане и за предвиждане и анализ на опасностите, които стоят пред нас. Въпреки всичко като конструктивен партньор и като гарант за качеството на предоставяните медицински услуги Българският лекарски съюз, отчитайки важността на фискалната стабилност, важността на ефективния контрол в гаранцията за качество на здравеопазването и равнопоставения достъп, имаме следните предложения.
На първо място смятаме, че трябва да се елиминира възможността средства, гласувани по отделните пера от Народното събрание, да могат да бъдат прехвърляни помежду си с решение на Надзорния съвет, защото това всъщност се изкривява бюджетът, гласуван от Народното събрание в края на годината.
На второ място, настояваме за реален договорен процес, подробностите ще бъдат внесени от нас като конкретни предложения по законопроекта. Що се отнася за мерките, които вносителите предвиждат за контрол на разходите, смятаме че в условията на така или иначе незаплащането на дейност, която надвишава лимитите, трябва да се даде възможност на лечебни заведения, които вече имат сключен договор с НЗОК за 2018, да разкриват нови дейности в рамките на гласувания бюджет по лечебни заведения. Аналогично предлаганата мярка един лекар – един договор също губи своя смисъл и ще се отрази крайно негативно върху и без това малките общински болници и останалите областни такива. А в същото време няма да застраши наличието на повече договори, не застрашава фискалната стабилност.
По отношение на пререгистрацията длъжни сме да заявим, че ангажимент на Агенцията за медицински надзор би трябвало да бъде инициативата за установяване съответствието с новите стандарти и правила, а що се касае за лечебните заведения за извънболнична помощ пререгистрацията е напълно излишна административна мярка, засягаща над 14 хиляди практики.
Във връзка с предложенията за контрол и санкции ние подкрепяме предложението за изписване на разходоефективни медикаменти, но то следва бъде обезпечено с много ясни критерии, така че да се елиминира възможността лекуващият лекар да бъде санкциониран.
В частта контрол и санкции, касаещи проекта, смятаме че е нецелесъобразно да се извършват проверки само с представяне на лична карта и също сме против това предварително да се удържат средства преди да е влязъл в сила съдебен акт или индивидуален административен такъв.
Не на последно място Българският лекарски съюз смята, че възприетият подход за изплащане на стари задължения към чужди здравни фондове, което само по себе си е задължително, трябва да бъде приложено логично и към заплащане на реално извършена дейност за минало време от българските лечебни заведения. Благодаря ви.
ГЕОРГИ ДИМОВ: Българският зъболекарски съюз изказва своето задоволство от повишението на бюджета в проектобюджета за 2019 година на Националната здравноосигурителна каса, защото той би дал повече възможности за професионална и на ниво и количества медицинска дейност. Тези увеличения в последните години са тенденция в правилна посока. Българският зъболекарски съюз наистина със задоволство ги отбелязва конкретно.
Конкретно бюджетът за дентална помощ с това си увеличение, което отчитаме, за съжаление не е достатъчен да гарантира пакета и поставя под съмнение осигуряването на сключването на договорите по Закона за здравното осигуряване по чл. 59 от ЗЗО. Ние се надяваме и знаем, че има механизми в бюджета и в работата на Националната здравноосигурителна каса и в определянето и актуализирането във възможни моменти по повод исторически предишни години обезпечаване наистина в пълния обем на този бюджет. Твърдим за тези неща и настояваме за това като коректен изпълнител на бюджетите, които са ни били поставени, коректен казвам във всичките тези години.
Относно Преходните и заключителни разпоредби и поправките в законите, ние адмирираме, независимо че има някакви съмнения относно сроковете, възможностите за дебати на всичките тези поправки, защото те слагат един ред, особено поправките в Закона за здравно осигуряване в частта национален рамков договор, уточняват и улесняват много неща и дават възможности за един истински преговорен процес на съсловните организации с финансовата институция.
ИЛКО ГЕТОВ: Когато се говори за цифри, е наложително да се изброят всички присъстващи в залата, но аз ще си спестя това и ще кажа „Ваши превъзходителства“.
Колеги, нашето отношение по Проекта на бюджет на Националната здравноосигурителна каса и анализът, който направихме, показва, че предвидените средства за 2019 година са в размер на 1 милиард 228 милиона 376 хил. лв., което представлява 28,2 процента от бюджета на Касата в частта Разходи, което е средноевропейско, тоест близко до средноевропейските норми.
В допълнение искам да кажа, че нарастването на средствата, сравнено с тази година, е в размер на около 22 процента, което също показва едно задоволително отношение към потребността от задоволяване на нуждите на пациентите в България с лекарства. Считаме че като цяло бюджетът е балансиран, не буди притеснения и следва да бъде приет. Заложени са и мерки в параграф пети и ако не бъде допуснато прехвърляне на плащания от 2018 с бюджета за 2019 този бюджет би бил достатъчен за задоволяване на потребностите на населението.
Същевременно обаче искам да обърна внимание, че в Преходните и заключителните разпоредби след параграф 13-ти има параграфи, които ни притесняват и особено параграф 34 във връзка с изменението на член 76 от Закона за здравното осигуряване. Ние сме представили нашето становище и предложения и се надявам те да бъдат уважени между първо и второ четене.
СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ: Аз ще си спестя обръщенията към всички. От името на Националната пациентска организация разгледахме бюджета. За нас това е един бюджет, който се надявахме да бъде преходен предвид предстоящите реформи, които така сериозно бяха заявени и всъщност в цифрите не виждам някакви кардинални промени, които да са различни от предходните години на бюджета.
Силно обаче сме притеснени от факта, че в този бюджет се правят едни промени в множество закони без необходимото обществено обсъждане. Тези промени се правят в последния момент, за което организациите на съответните заинтересовани страни не знаят достатъчно, а това, което касае пациентите – за огромно съжаление, във всички тези текстове не видях нито веднъж, господин министър и госпожо заместник-министър, да се споменава името на гражданските организации на пациентите в законопроекта! Липсват изцяло.
Заявявате сериозно, че искате да работим заедно, да правим реформи, да кроим планове, ще правим прозрачно управление, европейско, единственият текст, който беше вътре за Национално представените пациентски организации, който лично Вие, господин министър, пред премиера поехте ангажимент декември месец миналата година, този текст липсва. А не можем да имаме доверие на добра дума, че ще се правят някакви хубави и красиви неща при положение, че дори пациентите вътре са споменати само като някакви обекти на здравната система, които щели да си имат достъп до здравното досие. Как ще се гарантира техният интерес? Съжаляваме, но не може да подкрепим подобни промени в законодателството при положение, че дори не се споменава вътре как точно ще се случва това – прозрачен процес, дебат…
За нас това е неприемливо, съжалявам господин Министър, като бюджет вероятно е хубав преходен бюджет с презумпцията, че ще има реформа, но в тази ситуация ние не може да имаме доверие, че реформата ще се осъществи въобще и дебат ще има. Съжалявам, за нас този бюджет не би трябвало да бъде приет в този вид, особено с толкова много промени в толкова много закони, които касаят милиони български граждани.
КРАСИМИР КИРОВ: Тази дискусия по-скоро е обява на анонси, всички сме си дали становищата. Господин министър, с цялото ми уважение, когато се говори за цифри, Вие по-добре знаете, трябва да сме точни. Увеличението на нашия бюджет не е 18 милиона, а е 11, тъй като миналата година има 7 плюс 7 разписани в бюджета на НЗОК, което прави 214 млн. и 200 хиляди, така че до 225 всеки може да сметне колко са, нека да бъдем екзактни. (Реплика от министър Кирил Ананиев.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, не влизайте в диалог! Господин Министър, ще имате възможност.
КРАСИМИР КИРОВ: Аз се надявам в диалог да влезем оттук нататък и то за доста време.
Като говорим за цифри също в тази част, всичко, цялото говорене, което се говори къде ще се насочат средства, защо трябвало така, извънболнична, първична не знам какво, няма нищо реализирано чрез този бюджет. Хубаво е, че се увеличава бюджетът и той всяка година се увеличава в една или друга степен. Няма как да не бъде увеличен, най-малкото защото има едни стари задължения, които трябва да се изплатят и към чужбина, и към страната. И в рамките на три години над 200 милиона за чужбина това са по 70 милиона на година, само от това. Хубаво е да се упомене и за другите плащания. Толкова за средствата.
Втората част – Преходни и заключителни разпоредби. Нашето становище е, че категорично не бива да бъде приемана тази част. Тази порочна практика през Закона за бюджета на НЗОК да се променят един, два, три, 10 закона трябва да бъде прекратена веднъж завинаги и да се следва приетият ред – широко обществено обсъждане. Това, което се предлага с тези промени, няма да доведе до нищо хубаво. Може би ще доведе до това, че Министерството на здравеопазването ще бъде закрито, тъй като си прехвърля функциите върху една агенция и върху Министерския съвет. Приемете го и като шега, ако искате, ама наполовина.
По отношение на това също там сякаш Министерството се опитва да пише учебници по медицина. Моля Ви, гледайте цифрите, не ни учете на медицина, защото такава тенденция има. Това че Лекарският съюз като официална по закон организация е изтласкан отвсякъде, но все още не го осъзнава, това е друга будеща притеснения тема.
И така, на финала да кажа, понеже информационни системи, не знам какво, в момента от РЗИ – това са Вашите подразделения в страната, са пуснати писма до болници, до нас, общопрактикуващи, всички изпълнители на медицинска помощ, да даваме, да правим едни сметки колко болнични листи сме издали за 2017 г. първо полугодие, за 2018 първо полугодие, и, видите ли, да изчисляваме има ли ръст!? Управителят на НОИ и няколко места от Вас… Поговорете си с него, и сега има възможност, да видите, че там всеки лекар има своя индивидуална партида и всички тези неща ги има, и могат да бъдат дадени. Може би това ще коства някакви средства на Министерството, ако трябва ние да го правим ще бъде без пари, но няма как да стане.
И благодаря също на медицинските сестри – представителството, които, както винаги като партньори се погрижиха и за мен, за да успея да седна на задния ред. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля че почти всички съсловни организации успяха да се изкажат. Помолих да не се повтаря, мисля че имахте възможност да говорите.
Да преминем към колегите народни представители. Заявиха първо професор Михайлов, после доктор Джафер, после доктор Йорданов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: И аз ще си спестя всички обръщения, въпреки настояванията на някои от официалните лица предвид регламента, който смятам, че не е достатъчен за едно сериозно обсъждане. Но Българската социалистическа партия няма да подкрепи Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса по няколко причини.
Първата причина е, че липсва прагматична и полезна за нацията здравна политика, това се вижда и беше няколко пъти подчертано и миналата година от министъра на финансите, няма никаква промяна в това отношение – нито има променен баланс между болнична помощ и средства, които се разходват за нея, и средства за медикаменти, нито има промяна в съотношение между доболнична помощ и болнична помощ, а това е основната конструкция, заедно с непромененото управление на финансови потоци, което дава на практика ефективността на здравеопазването. Каква е неговата ефективност може да прецени целият български народ и неговото отношение, разбира се, че остава остро негативно. Толкова по цифрите.
Само ще си позволя да кажа, че една трета от увеличаващия се бюджет на НЗОК ще отиде по точка 1.1.3.8.1 за плащания по трансфери, което е сполучливо отбелязано в Доклада на Омбудсмана на Република България, тоест увеличението далеч не е толкова значимо, колкото се представя от официалните лица.
Много по-сериозно впечатление обаче ни прави и това е много сериозна забележка към колегите, които са представили така наречения Закон за бюджета, че в Преходните и заключителни разпоредби в противовес на Закона за нормативните актове се променят, няма да преувелича, десетки закони, като се създават структури, които нямат никакъв реален професионален смисъл. На първо място следва да бъде подчертано създаването на Мегаагенцията за медицински надзор, която обединява звена, които нямат нищо общо едно с друго, и които при това формиране ще трябва сами в рамките вътре на Агенцията себе си да контролират, каквато е Агенцията за медицински надзор и Агенция трансплантации!? Да не говорим за липсата на всякакви политики! Виждаме фиаското на политиката „Трансплантации“ в областта белодробните трансплантации, да не говоря за другите – органни, финансиране на клетъчни трансплантации, и всичко това сега се замита със създаването една мегаагенция, на която се дават права, които са толкова големи, че ще създадат предпоставки за изключителен дебаланс. И аз приемам забележката на колегата доцент Киров, че така, не на шега ние отиваме към едно обезличаване ролята на Министерството на здравеопазването.
Ще продължа нататък. По отношение на абсурдните предложения – да зависи от Министерския съвет разкриването на конкретна лечебна дейност в някакво лечебно заведение и от Народното събрание на лечебни заведения, тук мисля, че не може да имаме нищо повече от консенсус, че това са вменяващи се дейности на институции, които изобщо не са в техния прерогатив и не бива по никакъв начин това да бъде разрешавано. Оттам нататък системата на оценка, акредитация, която се премахва изобщо в Преходните и заключителни разпоредби, заместена от одобрение, там липсва всякаква диференциация, много добре е обяснено в този документ и оттук нататък идеите за разлика, които бяха предложени от моделите за здравно осигуряване и така прокламирани от господин министъра за това, че отделните лечебни заведения ще могат да дават различни цени, тоест те да бъдат класирани по различен начин и да обосновават, няма на практика подкрепа в тази система за преакредитиране.
На да не говорим за това, че в рамките на една година да се извърши преакредитация на всички лечебни заведения и на всички практики, което сполучливо колегите Ви казаха дотук, това е задача абсолютно непосилна за една нова образувала се агенция с неясен състав, с неизбран директор, с неясни правила за работа, което ще доведе до много сериозно напрежение в системата и ще доведе и до възможност за упражняване на натиск върху определени лечебни заведения. А още повече в Преходните и заключителни разпоредби се вписва отново постулатът от миналата година за невъзможност за разкриване на нови дейности и това беше споменато от колегите от Лекарския съюз, на лечебни дейности на определени вече сключили договор лечебни заведения.
Аз ще Ви дам много примери, уважаеми господа, ръководители на здравеопазването, в които Вие блокирахте възстановяването на изключително сериозни медицински дейности в областни болници поради факта, че в рамките на същата районна здравноосигурителна каса съществуват тези лечебни дейности и областните болници, които са централно управляващи и които са представящи и концентриращи в себе си дейността, не можаха, тъй като медицината е поливалентна област на действие и много често се нуждае от консултации от една или друга област, които се преливат една в друга, това на практика с това сакадиране на възможности на лечебните заведения, се губи…
Съжалявам, че няма да мога в рамките на 3 минути всички неща да изложа, но искам още да кажа нещо. По отношение на параметрите на разход и ефективност, това е изключително важен въпрос, но компримиран чрез закриването на Агенцията за оценка на здравни технологии, всичко вкарване в Комисия по цени и реимбурсиране без ясни правила, във времето на персонализирана медицина, това може да ни доведе до изключително сериозни проблеми, остро негодувание на българските граждани и на пациенти, които са с високотехнологични форми на лечение, и които могат да загубят от едно нескопосано създаване на тези правила.
Няма да говоря това, което каза доктор Маджаров, аз съм абсолютно съгласен с него, че времето, което се дава за създаването на правила за добра медицинска практика, е нищожно и след това те се прехвърлят веднага върху Агенцията, а администрирането върху фармакотерапевтичните справочници, които са в основата за терапевтичната и диагностична дейност на отделните направления в клиничната медицина, което всъщност е грубо администриране, всичко това подсказва, че липсва реална визия. И аз донякъде разбирам защо това е така. В ръководството на екипа на Министерството на здравеопазването има само един лекар! Аз много уважавам колегите, които са икономисти, но разберете, и това се е случвало вече в историята на Министерството на здравеопазването, не бива медицината – една остро социална дейност, една много важна социална дейност, да се превръща в чисто икономически показатели, параметри и преместването на едни финансови масиви от едно място на друго! Това не е визия за здравеопазване. Здравеопазването е много сложен процес, който следва да бъде управляван по съответния начин.
Накрая ми позволете само да изразя категоричното си несъгласие от форма́та, по който се провежда това обсъждане, тъй като компримирането на три комисии в един бюджет, който обхваща 5 милиарда лева, които ние ежегодно изразходваме, не довежда до ефективност на дебата, още по-малко сроковете, в които се провежда този дебат. Миналата година професор Гечев Ви каза, че в нормалните държави бюджетните параметри започват да се обсъждат още от май месец на предходната година и след задълбочено, внимателно, колегиално, консенсусно обсъждане влизат, за да бъдат полезни на нацията. Аз съм съгласен абсолютно с господин Горанов, че това е най-важният закон, това е най-важният параметър на политиката на едно правителство. По този начин поднесен този закон не може да бъде приет от БСП, но няма да бъде приет и от българската нация.
НИГЯР ДЖАФЕР: Не знам колко са лекарите в тази зала, колко са финансистите, колко са законодателите, колко са хората от други професии, но аз започвам с един основен и фундаментален въпрос. Има ли някой, който да не знае, че тези нормативни актове, наречени бюджети, същност са за една година? Те са наречени условно закони, но имат валидност точно една година. И сега ви питам: кой е дал правото, по силата на кой нормативен акт променяте през Преходните и заключителни разпоредби 16 основни и други структуроопределящи закони на здравната система? Ние смятаме, че предлагате множество важни решения, малко добри, има и такива между тях, немалко необмислени, някои обаче са вредни, а има и една откровена глупост, от която се надявам да се откажете.
Смятаме, че не просто е сбъркана философията, че е порочно законодателството и процедурите, които прилагате, смятаме, че искате да смачкате дебата, не само форматът на заседание на трите комисии го доказва, но това се прилага от години, а просто използвате късата писта за да избегнете истинския дебат. Защо не направихте промените както трябва да се направят – закон по закон, голяма част от тях може би щяха да получат и подкрепа с разумни корекции?
Имам още въпроси обаче и те не са риторични, и моля за конкретни отговори. Какво е общото между Агенцията по трансплантации и медицинския надзор, медицинския одит? Може би освен че тази дейност подлежи на контрол? Смятате ли че Националната здравноосигурителна каса има потенциал да управлява така Фонда за лечение на деца в чужбина, че да няма логистични финансови проблеми и моля за еднозначен отговор, защото Вие трябва да успокоите обществото!
Смятате ли, че Комисията по цени и реимбурсиране има потенциала да реши обективно въпроса с оценка на здравните технологии, защото това ще бъде темелът, основата на така наречената разходоефективна, ефикасна терапия, която ще предлагате за лекарствата?
Категорично заявявам, че ние ще настояваме за отпадане на текста, който регламентира Народното събрание да дава одобрение за лечебни заведения и смятаме, че това е откровена глупост. Ще настояваме за отпадане на текста за прелицензиране от евентуално създадената мегаагенция на около 15 хиляди лечебни заведения, защото смятаме, че министърът на здравеопазването е по-висшестоящият орган, който така или иначе е дал лицензите и няма защо орган, който стои по-ниско от него, пък наречен той Агенция за не знам си какво, да прави това. Ще настояваме за отпадане на предложението за трансформация за хемотрансфузионните центрове защото смятаме, че централизацията отново за пореден път на дейността на тези центрове ще лиши цели региони от жизненоважни продукти и спешни реакции. Имаме много аргументи в тази посока, ще ги изложим в залата. Това са нещата, които исках да маркирам.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Не мога да не поздравя представителите на институцията, чийто бюджет предстои да приемем – на Здравната каса – госпожа Начева и доктор Дечо Дечев.
Ние сме силно притеснени от отрицателните становища, които бяха изказани от тук присъстващите съсловни и професионалните организации, и от други структури. Ние не можем да приемем свързването на бюджета на Касата като закон с нещата, които са залегнали в другата му част наречена Преходни разпоредби. Ние ще внесем предложение тези две части на така внесения закон да се гледат отделно. И не възразяваме да се обсъждат всичките неща, които бяха споменати в Преходните и заключителни разпоредби, но считаме, че те трябва да се гледат като предложения за изменение и допълнение на съответните закони. Те нямат място в Закона за касата, защото както каза и преждеговорившата доктор Джафер, има голямата опасност след една година тя да няма своето действие, още повече, че ние считаме, че така структурираният закон за бюджета на Касата нарушава редица конституционни норми за формирането на закона.
По първата част от предложения закон не е ясно какви средства допълнително от бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 година трябва да се отделят за: преразхода за плащане на лекарствени средства за 2018 година, за лечение на български граждани в чужбина, които се лекуват и в този момент, и за съдебните дела на болниците по страната, които осъдиха и продължават да водят дела, още повече болници за заплащането на така наречената „надлимитна дейност“. Ние не може да си затворим очите и да кажем, че въпреки решението за съдебната система на българските съдилища Националната здравна каса няма да приема и да изплаща тези задължения, които е осъдена да плати, защото ако пренебрегнем решението на съдебните органи, нарушаваме структурата и администрирането на държавата.
Учудване в нас предизвика фактът, че този бюджет е структуриран върху два милиона хоспитализации, при положение, че към момента те са по предварителни данни около три милиона и как ще се плаща бюджетът за болнична помощ, вероятно с едно значително увеличение, когато, от една страна, хоспитализациите се намаляват с един милион, от друга страна ние пък увеличаваме бюджета на болничната помощ? Това нужно ли е, прецизирано ли е и каква ще бъде стойността на този механизъм, наречен клинични пътеки?
И в този бюджет, както каза доцент Киров, липсва визията за политики. Всички ние приехме, че здравната система в нашата страна е обърната обратно пирамида, извинявайте, че Ви цитирам, доцент Киров. Основата на пирамидата – най-масовият достъп на български граждани до медицинската помощ, трябва да е в извънболничната помощ, а ние продължаваме да наливаме среща в нереформираната болнична помощ и да пренебрегваме извънболничната помощ, където лечението е значително по-ефективно, отколкото в болничната помощ. Не можем.
Във втората част от бюджета, тук се спомена и ние го подкрепяме, не приемаме изолирането на съсловните организации от основни моменти в практиката на медицинското съсловие. Не можем да правим че друг, освен съсловните организации, може да приема правила за добра медицинска практика! Няма орган освен Лекарския съюз, който да приеме правила за добра медицинска практика на българските лекари. Ако някой административен орган си позволи да го приеме, ще проведем разговор с Лекарския съюз и ще застанем категорично на тяхна страна.
И не считаме, че трябва да има медиатор между Министерството на здравеопазването и Министерския съвет. Това е комисията, за която стана дума.
В заключение ние, повтарям пак, ще предложим двете части на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса да се гледат отделно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Давам думата на госпожа Найденова. Ще Ви помоля все пак да спазваме регламента.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Също без да се обръщам към всички, които присъстват в залата, голямото уважение от моя страна, но имам три забележки към така предложения бюджет на НЗОК. Едното е, което касае § 42 от Преходните и заключителни разпоредби и промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, където се казва, че паричните постъпления, които ще дойдат от такава приватизация, могат да служат и за удовлетворяване интересите на кредиторите след разрешение на собственика на капитала.
Аз не знам защо само този изход се вижда – приватизация, респективно промяна и на вида на собственост. Мои колеги от Търново ми се обадиха, за да ми кажат защо ние не виждаме и нещо друго, уважаеми господин Министър, те предлагат част от сградния фонд, който безспорно остава по ред причини, които сме обсъждали, да бъде използван за медико социални заведения, лечебни заведения, също по Закона за лечебните заведения или за социални под шапката на министъра на труда и социалната политика. Оставям това да се мисли и мисля, че тук ще има сериозен спор по този въпрос.
Второто, видяхте толкова много промени в Преходни и заключителни разпоредби на толкова много закони, но има нещо, което буди недоумение – защо в чл. 19а, не знам защо е харесан подуправителят на НЗОК, където се дава възможност на новия управител след не повече от 12 месеца да смени подуправителя. Само това ли ще бъдат мерките по отношение повишаване ефикасността и ефективността на работа на Националната здравноосигурителна каса?
И третото, мисля че има много голяма грешка в терминологията в така предложения проект на Законопроект на НЗОК. Давате възможност отделните лечебни заведения да се сдружават или да участват в системи за оценка на качеството. Аз не знам кой е писал този материал, но мисля че това би трябвало и Ви предлагам да се провери, тъй като не се говори за система за оценка на качеството, а се говори за системи за управление на качеството, а оценката за качество е елемент това управление. Така че не се учудвам, ако се окажа права, че е допусната такава грешка, защото самото Министерство на здравеопазването, както и мисля, че и почти всички министерства, поне аз нямам информация те да имат развита собствена система за управление на качеството.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Моето изказване ще бъде максимално кратко по бюджета на НЗОК. Това е един горе-долу очакван бюджет регламентиран процентно и с ръста на брутния вътрешен продукт, което ни радва.
Чухме – преди избирането Ви, в групата на ОП, едни доста рационални решения, които трябва да влязат занапред. Може би между първо и второ четене ще Ви поканим отново на един разговор в групата на Обединени патриоти за уточняване специално на текста от Преходните и заключителни разпоредби, да не отегчаваме голямата аудитория в момента. В общи линии ние ще подкрепим бюджета, пак казвам, очаквано оптимистичен.
ЛАЛО КИРИЛОВ: От Министерството заявиха, че със следващия бюджет ще приветстват за допълнителен контрол за нови болници и работещи вече такива. Мисля че всички тук сме съгласни, че контрол трябва да има и то завишен, но трябва да се завиши контролът при изплащането на реални извършени медицински дейности и при неспазването на редица нормативни актове от страна на НЗОК, защото не може, с това ще завърша, не може НЗОК да не спазва законите и да не бъдат реално изплащани в срок по закон от датата на данъчното и да не бъдат фактурирани както трябва от датата на данъчното събитие извършените медицински услуги, не може болници да бъдат карани да фактурират надлимитните дейности няколко месеца, което е пряко нарушение на Закона за данък върху добавената стойност, а там ясно и точно е записано 5 дни от датата на данъчното събитие. И това би помогнало и за по-добрата отчетност, а и да разберем за реалните задълженията в системата.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Част от аргументите да не подкрепим бюджета моите колеги преди това ги изказаха. Аз имам един конкретен въпрос и ще го задам, очаквам отговор, господин Ананиев, защото има голямо обществено напрежение по тази тема и това е със споменатите преди това, но само косвено, промени в Преходните и заключителни разпоредби, касаещи Центъра за фонда за лечение. Казахте, че ще се създадат нови организационни и контролиращи механизми за да има подобряване на някои от мерките, които сте предвидили. Как ще подобрите работата за това да се отпускат правомерно финансови средства за лечение на деца и възрастни в чужбина, като бюджетът, предвиден за 2019 г., е 12 милиона лева, а изразходваните през 2017-та от средствата по отчета на фонда са 20,5 милиона лева?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА. Приключваме с изказванията. Давам думата на министър Ананиев за отговори. Той, надявам се, успя да си запише въпросите.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Това, което ми направи впечатление, като една обща бележка ще кажа, изслушахме всичките съсловни организации, изслушахме представителите на бизнеса и на народни представители, виждаме колко противоречиви неща се споменаха по отношение на ресурса като размер и като разпределение между отделните здравноосигурителни плащания. От Българската търговско-промишлена палата казаха, че парите са много, от страната на Сдружението на общопрактикуващите лекари казаха, че са малко, някои направиха изказвания, че завишението за лекарствата и за болниците са много повече, отколкото за извънболничната помощ, което е грешка. Съжалявам, че го няма професор Михайлов, той както винаги си казва думичката и си излиза, обаче аз искам да му предадете спомените от месец ноември миналата година, когато ставаше дебатът за новите молекули и аз се притесних от трибунката, че ще стане нещо с неговото здраве, защитавайки, че трябва на всяка цена да се осигури ресурс за новите молекули, а сега той на мен ми казва, че правя дисбаланс между болничната помощ и извънболничната помощ, и лекарствата и извънболничната помощ. Просто човек трябва да има принципи и да ги защитава от началото до края.
От няколко народни представители се постави въпроса за Фонда за лечение на деца от една страна, и закриването на Изпълнителната агенция по трансплантация. Искам да заявя ясно, че не се отнемат досега съществуващите права на нуждаещите се пациенти до достъп до лечение. Тука става въпрос да се уеднаквят процедурите и финансирането на тази дейност от една контактна точка, независимо от това дали е за възрастни или за деца, като имате предвид, че в Националната здравноосигурителна каса съществува цялото досие и на децата, и на възрастните, които се нуждаят от лечение в чужбина, и може да се вземе много по-комплексно и правилно решение. НЗОК има много по-голям административен опит. Ако Фондът за лечение на деца и Комисията за лечение в чужбина имат общ бюджет 14 милиона лева, Националната здравноосигурителна каса финансира тази дейност годишно за над 80 милиона лева, има много по-голям капацитет. Освен това има пълна прозрачност, националната здравноосигурителна каса взима решенията на базата на обективни и ясни медицински критерии, спазвайки определени европейски правила и регламенти за лечение на граждани в други страни.
Така че в никакъв случай не може да кажем, че не в Националната здравноосигурителна каса има по по-нисък капацитет и няма да има прозрачност. Освен това този ред този ресурс, който се заделя за лечението на деца в чужбина, е целеви трансфер и не може да се използва за други цели. Така че той е гарантиран, че ще отиде там, където е отивал и досега.
От гледна точка на административния капацитет, който съществува в момента във Фонда за лечение на деца: вече се обсъжда обособяването на този административен капацитет на Центъра за лечение на деца в чужбина, в отделен отдел в Дирекция „Европейски въпроси на системите за социална сигурност“ в централното управление на Националната здравноосигурителна каса. Всичко, което се прави, е за да се подобри процесът, за да може да се ускори времето, през което детето или възрастният човек ще получи правото на това лечение. Вие знаете колко пъти сте ме питали от трибуната на Народното събрание и в Комисията за проблемите, които съществуват във Фонда за лечение на деца. Сега правим всичко възможно да използваме капацитета, за да може първо да се вземе най-правилното решение, най-доброто експертно решение, най-доброто решение за децата и да може да ускорим този процес. Националната здравноосигурителна каса има своите контакти със сериозни клиники в цяла Европа и извън Европа и е готова да намери по-бързото и по-доброто решение. Всъщност аз мисля, че това е нещо, за което трябваше най-много да ни подкрепите.
А това че няма да има обществен съвет, но ще има експерти и специалисти, които ще взимат решението, пак ще се ползват най-добрите лекари в тази област, те ще дават своите констатации, няма да искаме, да речем, от един или от двама техните мнения, които може да бъдат противоречиви, а ще има експертен съвет, който ще взима колективно решение за лечението на това дете. Всичко е в положителната посока. Аз това не мога да го разбера, честно Ви казвам!
По отношение на Агенцията за трансплантации. Изпълнителната агенция за трансплантации какво извършва – извършва административна дейност по регистрацията и по определянето на лицензионните режими на лечебните заведения, които извършват трансплантации. Какво ще прави новата Агенция за медицински надзор? Тя поема цялото администриране на административните производства по регистрация в извънболничната помощ и даване на разрешение за дейност на болниците. Ами трансплантацията е една от дейностите, които извършват болниците. Когато се прави разрешително за дейност, ще се гледа цялата болница с нейните всички функции и дейности, които изпълнява, даже това е по-добре, защото ще може да се оцени тази дейност в контекста на общия капацитет на болницата. Нищо не се губи от това, което досега е правено по отношение на трансплантацията. Тази агенция ще изпълнява функциите на компетентен орган по управление на трансплантациите, съгласно закона! Имаме една болница, има много дейности, една от дейностите е трансплантациите. Когато отива и се прави акредитация на болницата, се прави акредитация и на тази дейност, даже тази акредитация ще бъде по-добра по отношение на трансплантациите, защото по време на трансплантациите могат да възникнат редица други проблеми, които да бъдат подпомогнати от останалите дейности, за които болницата е акредитирана.
Надявам се да съм достатъчно убедителен, за да разберете каква е била нашата идея, когато сме предложили тези неща.
По отношение на Националния център за трансфузионна хематология. Единственото ни желание е да оптимизираме дейността на трансфузионната хематология, да оптимизираме броя на второстепенните разпоредители с бюджет в Министерството на здравеопазването. Нека да каже някой от другите министри дали има над 100 второстепенни разпоредители? Вие имате една и съща дейност, която изпълнявате в останалите центрове. Ами как ще влошим Вашата работа, когато ние в момента ще изпълняваме проекта за нат технологиите, та Вие ще бъдете снабдени с нещо, за което е мечтала България от толкова години? С какво ще вложим Вашата дейност, кажете? (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля Ви!
Господин Министър, много Ви моля, няма да влизате в диалог!
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: По същата логика моят колега министър на финансите, съжалявам че го няма, ще вземе да направи НАП на 28 дирекции – същата логика. От къде на къде ще бъде така? Провежда се единна политика.
Имаше въпроси за електронното заплащане и за ТЕЛК, мисля че беше от господин Василев. Вие знаете, че в момента изпълняваме Проекта за Националната здравна информационна система. Едни от елементите, които са застъпени там, са електронната карта, електронната рецепта, електронното направление и въобще обвързване на цялостния процес в системата на здравеопазването. За ТЕЛК-овете също разработваме информационна система, която започва от общопрактикуващия лекар, от джипито, и проследява цялостния процес до взимането на решението от ТЕЛК-овете. Правим в момента стандарти за отделните медицински изделия и пособия. В тази насока мисля, че правим всичко възможно, водим разговори с хората с увреждания и ги държим непрекъснато в течение какво се случва и то с оглед да се облекчи тяхното участие в този процес.
Сега държа да отговоря на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари за размера на парите. Със Закона за бюджета за тази година ресурсът, който им е определен, е 207 милиона и 200 хиляди лв. Към деветмесечието изпълнението на бюджета е 152 милиона и 500 хиляди лв., което е 74% от неговия бюджет. В същото време средното усвояване на разходите във всички здравноосигурителни плащания е 80%. Като имате предвид, че първо трябва да се положат усилия да се изпълни гласуваният ресурс в члена за ПИМП, а освен това не става ясно въобще дали ще бъдат използвани, уважаеми народни представители, тези седем милиона, които им гласувахте, и които останаха в резерва! По всяка вероятност няма да бъдат използвани.
За денталната помощ съм съгласен, ще разговаряме. Досега винаги сме стигали до съгласие, ще намерим общото решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Министър, не влизайте в такива подробности. Всички предложения ще ги разгледаме много внимателно на работна група и всичко, което е отбелязано, ще бъде възприето или не на работна група. Тук и да влезем в подробности, няма да убедите господата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: За ролята на съсловните организации и за ролята на пациентските организации, съжалявам, Вие знаете, че разчитаме изключително много на вас, знаете много добре че направих като министър на здравеопазването предложение заради това, заради което се ядосвате в момента, но в крайна сметка това е колективно решение на правителството, а не е само решение на министъра на здравеопазването.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ананиев, мисля, че успяхте подробно да отговорите. И някой въпрос да е останал, ще го обсъдим допълнително.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: То има още много въпроси…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, има голяма дискусия в пленарна зала, на второ четене ще има дискусия, ще има работна група.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: За превенцията беше поставен въпросът от господин Велев. Тази превенция е включена и в трите дейности – и в ПИМП-а, и в СИМП-а, и в МТД (медико-диагностичните дейности). И там има ръст и в трите дейности 17,18 в ПИМП-а, 28 в СИМП-а, 10 в медико-диагностичните дейности. Основният ръст според нас точно трябва да отиде към профилактиката и превенцията. И не се отказвам от тази политика. И затова с новите модели, които предлагаме на обществено обсъждане, това ни е един от основните приоритети. Само че не е необходим моделът, за да финализираме тези политики. За това водим в момента такива разговори с цялата общност.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин министър, аз предлагам да приключваме дебата. Мисля, че беше доста изчерпателен и от страна на гостите, и от страна на народните представители. Предлагам да преминем към гласуване по точка първа.
Госпожо Дариткова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги членове на Комисията по здравеопазването! Подлагам на гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 година, № 802-01-45, внесен от Министерския съвет на 29-ти октомври 2018 година. 11 за, отчитам и оставените декларации от колеги, които в момента са на заседания на други комисии, против 8, въздържали се няма. Приема се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме т. първа – Законопроект за бюджета на НЗОК за 2019 г. 13 за, против 9, въздържали се няма. Законопроектът е приет. С това приключихме точка първа.

Продължаваме по точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Давам думата на господин Иванов да представи законопроекта.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожа Стоянова, уважаема доктор Дариткова, уважаеми доктор Адемов, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри, колеги! В изпълнение на т. 3 от Решение № 7671 на Министерския съвет от 28 октомври 2018 година, представям на Вашето внимание Проекта на закон за бюджета за Държавното обществено осигуряване за 2019 година. По своята философия този бюджет на Държавното обществено осигуряване може да бъде наречен „бюджет на необходимите и навременните решения“. Заложените в проектобюджета решения са необходими, защото те гарантират приемственост с водещия принцип при управлението на солидарните осигурителни системи. Този принцип гласи, че промените в параметрите на осигурителната система не трябва да водят до разширяване на разлива между приходи и разходи, т.е. до нарастване на дефицита, а точно обратното – да имат като резултат подобряване финансовата и социалната устойчивост на системата.
От друга страна, решенията са навременни, защото съвпадат с ключов етап от изпълнението на реформата от 2015 година, имащ отношение към пенсиите, отпускани от началото на 2019 година. Проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2019 година преследва три цели: от една страна с него се прави решителна стъпка напред към намаляване на зависимостта на Държавното обществено осигуряване в държавния бюджет, от друга страна, макар и да е едногодишен документ, с него се залагат мерки със средносрочен и дългосрочен хоризонт. Благодарение на тях ще се повиши адекватността на осигурителната защита. Това обаче ще стане по начин, който поставя на преден план връзката между приноса на осигуреното лице и размера на получаването обезщетение.
И накрая, в проектобюджета са заложени конкретни действия за подобряване възнагражденията и условията на труд на работещи в системата на Националния осигурителен институт. Ще обърна внимание накратко на всяка една от целите и на начина, по който се предлага те да бъдат постигнати. В началото е важно да се подчертае, че за първи път откакто държавата вече не прави вноска в размер на 12 на сто от осигурителния доход за осигурените във Фонд „Пенсии“ лица, трансферът за покриване на недостига от средства ще бъде под 4 милиарда лева. За 2019 година е планирано той да достигне 3 милиарда 934 милиона лева. Това е 33,5 от общите приходи. За сравнение отчетните данни за 2017 година показват, че трансферът за покриването на недостига от средства е бил близо 40 на сто от общите приходи. Подобрението се дължи преди всичко на заложения ръст на приходите от осигурителни вноски.
За 2019 година общият размер на приходите без трансферите е 7 милиарда и 528 милиона лева. Спрямо очакваното изпълнение за 2018 година през следващата година можем да очакваме ръст от близо 10,8 на сто или със 731 милиона и 900 хиляди лв. повече. Тези числа са резултат както от обективни икономически процеси, така и от заложените от правителството политики в областта на доходите. Благоприятната икономическа среда създава условия за рекордно ниска безработица, нарастване броя на заетите лица, по-висока производителност на труда. Това увеличава осигурителната база и съответно приходите от осигурителни вноски.
През следващата година е планирано увеличение на минималната работна заплата, на минималния осигурителен доход на самоосигуряващи се лица и на земеделските стопани и тютюнопроизводители, както и на максималния осигурителен доход. Тези решения също имат положително влияние върху приходите от осигурителни вноски.
Що се отнася до разходите без трансферите, през 2012 година е планирано те достигнат 11 милиарда 752 милиона, спрямо очакваното изпълнение за 2018 година това е ръст от 5,8 или 647 милиона 700 хиляди лева повече. По-високите разходи се дължат преди всичко на заложения ръст на разходите за пенсии. Традиционно разходите за пенсии заемат най-голям дял от разходите на Държавното обществено осигуряване. За 2017 година за пенсии са планирани 9 млрд. 988 млн. лева или близо или близо 85% от общите разходи. Спрямо очакваното изпълнение това би бил отчетен ръст от около 553 милиона 348 хил. 9 лв. или 5,9%.
Най-голям принос има заложеното увеличение на пенсиите, отпуснати до 31 декември 2000, с 5,7 на сто, което е половината от прогнозната инфлация от 2,7% и половината от прогнозния ръст на средния осигурителен доход за страната от 8,7. В проектобюджета за 2019 г. е заложено процентът за всяка година стаж – пенсионната формула, да нарасне от 1,69 в момента до 1,2% и да се запази непроменена след това.
Друго наложително решение се отнася за максималния размер на пенсиите. Знаете, че бе предвидено тъй нареченият таван да отпадне за пенсиите, отпускани след първи януари 2015 година. За пенсионерите с пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 година максималният размер по принцип трябваше да се увеличи до 1040 от първи юли 2000. С проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 г се предлага действието на максималния размер на пенсиите да се запази за всички пенсионери, без значение от момента за отпускане на пенсиите. От първи юли 2012 предвижда таванът да се увеличи от 910 на 1200 лв. По този начин 41 500 лица от общо над 65 хиляди лица, чиито пенсии в момента са ограничени на 910 лв., ще получат пенсиите си в действителен размер.
Отделно към това без запазване действието на максималния размер на пенсиите от Държавното обществено осигуряване трябваше да бъдат изплащани пенсии в размери, които нямаше да са в синхрон нито със средното жизнено равнище на страната, нито с финансовите възможности на системата.
Накрая задължително бе да бъдат предложени промени в начина на изчисляване на индивидуалния коефициент на пенсиите, отпускани от 2019 година. Тези промени целят да се въведе като общо правилно размерът на пенсията да не бъде изчисляван от осигурителния доход за период, по-малък от 36 месеца. Предложението се аргументира с факта, че пенсията е дългосрочно обезщетение и нейният размер трябва да отразява доходите от възможно най-голяма част от цялата трудова кариера на лицето. При условие че за някои краткосрочни обезщетения, като например парично обезщетение за безработица и обезщетението за бременност и раждане се взима период за 24 месеца преди настъпване на риска, логично е да има по-голяма нормална продължителност на периода за доход, от който ще се изчисли пенсията.
В областта на краткосрочните обезщетения не са заложени промени в нормативно определените параметри, планираните разходи възлизат на близо 1 милиард и 640 милиона, което е разход 5,5 процента или 85 милиона и 270 хиляди лева спрямо очакваното изпълнение за 2018 година. От такава гледна точка по-високите разходи се дължат на нарастване на осигурителния доход и на броя на осигурените лица, ползващи обезщетения. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, откривам дебата, продължаваме по регламента.
Първо гостите, който желае да вземе думата, да заповяда.
АСИА ГОНЕВА: Позволете ми най-напред да произнеса една фраза от името на КНСБ, която отдавна не сме имали възможност да произнасяме, и тя е, че Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя и бюджета на държавното обществено осигуряване. Ще си позволя да дам само няколко аргументи, надявам се, че светските разговори в залата все пак не са препятствия фактите, които бяха изложени от страна на докладчика, да стигнат до всички депутати на комисиите.
Най-напред нека да кажа, че напрегнатата програма по отношение на приходите заслужава адмирации, още повече, че наистина за първи път от няколко години нямам основание да твърдя, че са силно подценени приходите на ДОО за следващата година – почти милиард по сравнение с плана, над 700 милиона по сравнение с очакваното изпълнение. Всички приходни параметри са придвижени напред, там, където им е мястото, защото те са в основата на подобряване адекватността на всички осигурителни плащания. Беше споменато подробно от управителя за промените, които се правят пак по отношение на повече справедливост, повече връзка принос-права с промените, които се правят както във формулата за определяне на самата пенсия, такава и в изчисленията на индивидуалния пенсионен коефициент и възстановяването на действието на чл. 100, за да се опитаме да преодолеем изоставането между така наречените стари и нови пенсии. Разбира се, че има неща и в този бюджет, които не ни удовлетворяват, те са основно в краткосрочното осигуряване, но ще се опитаме да затворим очите дотолкова доколкото се надяваме, че следващата година ще коригираме тези недостатъци, още повече, че базата, която служи за изчисление на краткосрочните обезщетения, е повече от 12 месеца и осигурените лица, които представляваме, няма да бъдат твърде ощетени.
Разбира се, че искам да обърна внимание на това, че актюерски необходимите осигурителни вноски все още са далеч от това, което има в бюджета на държавното обществено осигуряване, но така или иначе пред нас има доста време, през което бихме могли да работим в тази насока. Беше споменато от управителя това, което трябва също да подкрепим, а именно, че за първи път само една трета от необходимите разходи са подкрепени от отговорностите на държавата, която винаги стои зад солидарните системи, които гарантират права на гражданите.
Последното, което искам да кажа: призовавам отговорността и добронамереността на всички народни и представители, да проявят доверие към продължителната работа на експертите на Националния осигурителен институт, които цяла година работиха, за да проверят тези промени, които сега се предлагат в Преходните и заключителни разпоредби на закона. Всички новоотпуснати пенсии през 2017 година са преминали теста на тези норми и аз се надявам, че наистина ще бъде даден кредит на доверие, особено много е важно да подкрепим всички мерките, които гарантират приходите на системата, за да може наистина да се постигне това, което е заложено като амбиции. Благодаря Ви.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Съгласявайки се с достойнствата на предложения проект за бюджет, които току-що бяха посочени, АИКБ категорично не подкрепя бюджета на ДОО, тъй като в него в концентриран вид намират отражение според нас грешни политики по доходите, политики, които не насърчават повишаване на образование, квалификация, не насърчават повишаване на производителността, а насърчават очакването наготово от държавата да се получи нещо. Така например ние знаем до 2021 година каква ще бъде минималната работна заплата и това е причината да няма все още прозрачен механизъм за договаряне на минималната заплата между социалните партньори, работодатели и синдикати. Аз Ви призовавам в пролетната бюджетна прогноза не записвайте числа за 2022 година. Това ще даде шанс на социалните партньори да договорят механизъм.
Това, на което телеграфно съвсем ще се спра, и с което не сме съгласни, е увеличаване на максималния осигурителен доход. Има много аргументи, които бяха изложени, защо това да се направи, но не може да се обясни по никакъв начин защо така, защо сега, защо без разговори, без диалог на тази тема, защо сега, след като бизнесът вече е приключил с бизнес планирането за следващата година, когато даже са сключени контракти, когато са обявени цени за 2019 година, говоря за ИТ сектора и аутсорсинга, но не само, тоест за тези сектори, в които има такива доходи над 2600 лв. на месец. Може да бъде увеличен таванът на пенсиите без да се увеличава по този начин максималния осигурителен доход. Защо съотношението да е точно 40% между тавана на пенсията и максималния осигурителен доход? Ако е 45, тогава максималния осигурителен доход може да бъде 2700 лв. и максималната пенсия даже да се увеличи малко. А всъщност това би представлявало три пъти средния осигурителен доход. Тука колеги посочиха, че в Германия таванът на осигуряване е 2,1 спрямо средния осигурителен, това е стане нисък таван 2700.
Третият елемент, на който искам да се спра, с който не сме съгласни, е продължаващото плащане на първите три дни болнични от предприятията. Вие казвате от работодателите, но всъщност ги плащат предприятията, всъщност ги плащат тези хора, които не се правят на болни. Те изкарват тези пари, за да ги платят на тези, които са тарикати, които се правят на болни и си взимат болнични листи.
НОИ е представил на сайта си много добър анализ. От 2011 година, откакто е в сила тази мярка, са увеличени два пъти разходите за болнични при същата заетост, същите хора като количество на работа, но два пъти повече разходи за болнични. И това е, което НОИ плаща, не което предприятията плащат за първите три дни. Очевидно не е това начинът да се справим с този проблем. В много културни, демократични, богати държави има други мерки и първите дни изобщо не се плащат от никого, очевидно и там не могат да се справят по друг начин и е крайно време това да си го кажем и да го направим.
Инвалидните пенсии като количество спрямо очаквания отчет също нарастват, което за нас е необяснимо, спрямо извършващата се реформа. Това и други причини ни мотивират да не подкрепим бюджета.
ВАНЯ ГРИГОРОВА: Достойнствата на Законопроекта бяха изредени от колежката от КНСБ. Ние сме съгласни с тях, подкрепяме разбира се, увеличението на националния осигурителен доход. Тук ще изброя само нещата, които не бяха казани, а именно задържането на минималните осигурителни доходи и увеличаването им само до размера на минималната работна заплата. Всъщност са отказ от допълнителни приходи по осигурителните фондове, което предопределя замразяването на минималното обезщетение за безработица и замразяването на размера на майчинството през втората година на 380 лв. На обезщетението за безработица минималният размер е 180 лв. и всъщност по този начин ние наказваме хора, които са работили и са плащали осигуровки, и са внасяли осигуровки във Фонд „Безработица“. Това е обезпокоително и поради още един такъв аспект. Това показва, че бойкотът на работодателите на тези преговори – три години, работи, което обаче втвърдява нашата позиция по отношение на изработването на механизъм за приемане на размер на минималната работна заплата. Това на нас ни показва, че един техен евентуален бойкот на преговорите за минимална работна заплата ще доведе до замразяване на размера й. Това е всъщност по-негативният ефект от замразяването на минималните осигурителни доходи.
И другото, на което ми се ще да обърна внимание, много е важно да предприемем сериозни стъпки срещу сивата икономика и недекларираната заетост. Предложили сме две такива стъпки в нашето становище, а те са важни и поради още един факт: Европейската комисия в годишния си доклад за тази година за България подчертава, че около 47% от работодателите и 58% от заетите са в риск да декларират по-ниска заетост, приблизително така е формулирано. Разбира се, това е много витиевато изказване за случаите, в които работници полагат труд без договори или получават доходи нерегламентирано. Това предопределя ниските приходи в осигурителните фондове, това предопределя ниските пенсии, това предопределя замразяването на множество от краткосрочните обезщетения, както споменах преди малко за безработицата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само ще Ви помоля наистина в рамките на 3 минути.
ГЕОРГИ РУСАНОВ („Съюз на пенсионерите 2004“): Ние излизаме с декларация към Комисията по труда и социална политика и Комисията по бюджет и финанси на НС:
Господа народни представители, ускорената процедура, която наложихте, не ни дава възможност да предоставим цялостно, компетентно становище по проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 година. Беглото запознаване с текста ни показва, че не се предлага настоятелното и високоизявено искане от всички пенсионери и съюзи на пенсионери, изконното, необходимото преизчисляване на пенсии за стаж и възраст през 2019 година с нов пенсионно осигурителен доход.
Заложеното увеличение на пенсиите с 5,7 процента и другите козметични мерки не ни удовлетворяват. Те не допринасят за осезаемо решаване на проблема с драстичното изоставане на дохода, на нашите пенсии, понижаване на жизнения стандарт до степен на обедняване, достигащо до мизерия и унижение на стотици хиляди трудови пенсионери, положили десетилетия честен труд. Заложеното увеличение на пенсионно осигурителни вноски и другите присъщи доходи с близо 15% – очаквано и през следващи години, опровергават нелепото обяснение, че няма пари. Финансовата схема на бюджета на Държавното обществено осигуряване се изгражда по разходопокривния принцип на собственост, включващ при необходимост, при недостиг, покриване с трансфери от държавния бюджет, където и ние ще внесем над 1,40 млрд. лв. само по ДДС, отделно други данъци и такси като граждани на България.
Болна и обидна е постъпката на тези, които нареждат и предлагат да гласувате този бюджет. И това става днес, първи ноември – ден на народните будители, по чиито дела и пример в служба на народа би трябвало да се равняваме всички, и особено удостоените с доверието на народа законодатели управници, а това, което се предлага да гласувате, предизвиква гняв и възмущения. Но ние, разберете, не можем да излезем срещу Вас, нашите деца и внуци.
Предлагам да приемете решение да обсъдим съвместно преизчисляване на пенсиите с нов пенсионно осигурителен доход за възможна година, както и възможни схеми, варианти и етапи. Очакваме, че ще бъдем разбрани.
Искам още две думи. Беглите разчети показват, че за трудовите пенсии се събират точки над седем милиарда и само няколко стотин милиона се предвижда трансфер от държавния бюджет. Останалите четири милиона са трансфер за други пенсии и други социални дейности. Така че моля да бъдем добре разбрани и да приемете нашето искане.
Заповядайте, господин Тодоров.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Ще бъда доста телеграфен, защото сме дали становище от страна на Българската търговско промишлена палата и аргументите по нещата, с които не сме съгласни, вече бяха казани.
Изразили сме, че не подкрепяме проекта на Закон за ДОО, тъй като не сме съгласни с начина, по който беше взето решението за увеличаване на максималния осигурителен доход, а също така и на увеличената минимална работна заплата, тъй като това увеличение, както беше казано, не е взето на база някакви икономически или социални критерии, а е изцяло политическо решение, което за нас изобщо не отговаря на критериите, които бяха приети и утвърдени с ратификацията на Конвенцията, която определя параметрите, по които се определя минимална работна заплата.
Също така изразили сме несъгласие и със запазването на плащане от страна на работодателите на трите дни болнични. Считаме че фондовете на НОИ следва да поемат този разход при положение, че работодателите коректно изплащат своите вноски.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз наистина бях подготвил едно пространствено изказване, всеобхватно, но ще се огранича заради регламента, ще бъда много кратък.
Първо искам да кажа, че към професионалното ръководство на Национално осигурителния институт нямаме никакви забележки, тъй като предполагам и съм сигурен, че те са си свършили правилно разчетите и както забелязаха от КНСБ и аз тази година не забелязвам по някакъв начин да има подценяване на приходите.
Не така стои обаче въпросът с политическото ръководство, което е поръчало рамките на този бюджет, и аз ще си позволя няколко критики по бюджета, защото 10 години след присъединяването ни към Европейския съюз България продължава да изостава от останалите страни членки в много области и продължава да има огромни проблеми, свързани основно с демография, с ниски доходи, с бедност, с неравенство, здравеопазване, пенсионна система и какво ли още не. В бюджета 2019 година и в бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 година липсват каквито и да е ангажименти и политики, насочени към справяне с тези проблеми, които открито можем да наречем заплахи, защото динамиката на развитието на тези проблеми и липсата на адекватни реакции ги прави толкова значими, че са вече риск за националната сигурност.
Аз по бюджета имам само няколко бележки. Не приемаме рязкото нарастване на минималния осигурителен доход за земеделски производители. Смятаме и определяме увеличаването на максималния месечен размер на осигурителния доход като крачка в правилна посока, но смятаме, че е недостатъчно това увеличение, не приемаме увеличаването на пенсиите с 5,7 процента или по така нареченото швейцарско правило, чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване. Обществото очаква далеч по-адекватни размери на пенсиите, едно по-значително увеличаване.
Не приемаме и замразяването на останалите социални плащания, които са и чрез държавния бюджет, и чрез бюджета на държавното обществено осигуряване – 17 на брой са, няма да ги изреждам, но ще спомена само минималния размер за обезщетение на безработицата, остават 9 лв. при условие, че се увеличава и максималният осигурителен доход, и минималната работна заплата, незнайно защо остава на тези миналогодишни нива.
Не приемаме обезщетението за отглеждане на дете 380 лв., поне трябва да е равно на минималната работна заплата и ние няма да си затворим очите в никакъв случай. И, разбира се, нито аз, нито парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепим предложения от правителството бюджет на държавното обществено осигуряване, защото той продължава тенденцията за потвърждаване и затвърждаване на най-ниските нива на бедност и неравенство в Европейския съюз, задълбочава демографската катастрофа и стимулира негативните миграционни процеси и не на последно място отдалечаване от Европа и, което е още по-болно, отдалечаване от страните, които са били в сходно положение с нас.
Ще предложим между първо и второ гласуване наш алтернативен бюджет на Държавното обществено осигуряване. Алтернативността му ще се състои в това, ще каже откъде ще дойдат парите, и къде трябва да отидат според нас.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Уважаеми господа министри, господин Иванов, госпожо Караиванова, уважаеми гости, уважаеми колеги! Аз, заразен от вдъхновяващия ентусиазъм на колегите от КНСБ, започвам с поздравления към екипа на НОИ, на Надзорния съвет на НОИ, които са подготвили традиционно в структурно отношение един изключително приличен проект на бюджет на ДОО. Казвам това неслучайно, защото с 1,04 от всички разходи тези хора са успели да подготвят този бюджет. Няма такава публична структура, която да работи с такъв финансов ресурс – 1,04, така сте записали в мотивите. Това означава, че при тези 3500 човека, които работят в системата на НОИ, текучеството ще бъде неимоверно, бъдете сигурни в това.
Оттам нататък по отношение на приходите похвално е това, което предлагате, в тези близо 730 милиона за изпълнението на приходите за 2018 г. увеличението със 730 милиона е едно добро увеличение.
Искам да кажа няколко думи по отношение на броя на осигурените. Не може при заложения ръст на БВП с 3,7%, при заложени ръстове на работни заплати в администрацията, да залагате 2000 хил. човека осигурени лица повече. Това, според мен е крайно недостатъчно, и неточно, и некоректно.
На следващо място по отношение на разходите. Те се увеличават с 650 милиона, но тези разходи се увеличават благодарение на приетото законодателство миналата година. Една голяма част от тези разходи включват увеличение с 3,8% от 1 юли 2018 г. на пенсиите и всички останали мерки, които са предвидени.
Тези 650 милиона разходи в повече всъщност са намалението на трансфера, който за тази година е близо 4,5 милиарда, на 3,9 млрд. Тоест разликата, която няма да трансферирате, ще бъде към разходите и салдото за Министерството на финансите ще бъде неутрално. Това е моят прочит на записаното в проекта на бюджета.
Сега няколко думи за промените, които се предлагат в Кодекса за социално осигуряване. Уважаеми колеги, търсенето на справедливост в бюджета на държавното обществено осигуряване минава през грубо нарушение на Тристранното споразумение, сключено през 2015 г. През 2015 г. тържествено и фанфарно работодатели и социални партньори и Министерският съвет сключиха споразумение, което сега драстично се нарушава. Може ли някой от Вас, уважаеми вносители на този проект, да ми каже кои от аргументите, които съществуваха през 2015 г., са променени сега? Тогава заявихте, че няма максимален осигурителен доход; заявихте, че няма регистър на осигурените лица; заявихте, че по стария закон за пенсиите за тригодишен период можеш да се пенсионираш, тоест няма адекватност между осигурителен принос и размера на пенсията. Кой Ви дава права да налагате два тавана? Ако от 28 страни – членки на Европейския съюз в 20 имат таван или така наречения максимален размер на пенсиите, няма нито една страна, в която да има ограничение на индивидуалния коефициент. Два ограничителни механизма, затова нашата парламентарна група категорично ще предложи максималният размер на пенсиите, след като е политическо решение, като минималния размер на пенсиите за стаж и възраст – всяка година с бюджета на държавното обществено осигуряване.
На следващо място, ние от ДПС сме категорично против увеличаването на максималния осигурителен доход. Може ли някой от Вас да ми каже в кой документ на правителството, дали в управленската програма, дали в предизборна платформа има идея за такова нещо? На какво се дължи, каква е причината за увеличаването на максималния осигурителен доход? Това са важните въпроси, които според мен трябва да намерят отговор при обсъжданията между първо и второ четене.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване?
ЛАЛО КИРИЛОВ: Както каза и колегата Гьоков, ние няма да подкрепим на първо четене, а на второ четене ще подкрепим текста за увеличаване на максималния осигурителен праг, което мисля, че е нещо в правилната посока, и то не само общо за страната, а и от хората от района, които са ме изпратили мен.
Средногорието е специфичен район, в него се формират 8% от БВП на страната. Там е една голяма част от индустрията на България. В голяма част от тази индустрия работят хора като миньори и металурзи с тежък физически труд, които дълги години бяха ощетявани от пенсионната система и от максималния осигурителен праг, защото не получаваха това, което са изработили през годините.
Проблем за мен е, че увеличаваме максималния осигурителен праг на 3000 лв. от началото на годината, пенсията увеличаваме от 1 юли. Мисля, че това, първо, не е справедливо и не виждам някаква такава икономическа логика, въпреки че е в правилната посока. Смятам, че осигурителният праг и максималната осигурителна пенсия е редно да растат в годините постепенно, а не през някакъв три-четири годишен срок, защото виждаме, че има и нови сектори с висока добавена стойност, които имат високо заплащане и хората ще имат по-достойни старини.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от Комисията по труда, социалната и демографска политика, подлагам на гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г., № 802-01-46, внесен на 29 октомври 2018 г.
За – 12, против – 8, въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
ПРЕДС.МЕНДА СТОЯНОВА: За Комисията по бюджет и финанси подлагам на гласуване Законопроекта бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г.
За – 13, против – 9, въздържали се няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 г..
Заповядайте, господин Министър на финансите.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Стоянова, уважаема госпожо Дариткова, доктор Адемов, госпожи и господа! Ще се опитам, тъй като дебатът по бюджета върви в последните седмици доста интензивно, да не разтеглям парламентарното време.
Днес обсъждаме фискалната рамка за 2019 г. и прогнозата за 2020 г. – 2021 г. като искам да заявя, че те следват категорично заявените от коалицията приоритети, с които пролетта на 2017 г. заявихме нашите управленски принципи. Бюджетът на държавата, който предлагаме за следващата година, изпълнява предназначението си като гарантира според нашето разбиране в максимална степен изпълнението на основните приоритети на държавата, така и осъществяването на приоритетите на правителството заложени в програмните си документи.
Това, което сме предложили на народните представители, е преразпределение на 38,2 на сто от създаденото от българските граждани, в номинално изражение е около 44,5 млрд. лв. Без да променяме данъчната политика и благодарение на усилията за одобряване на събираемостта, приходите нарастват с 4,5 млрд. в следващата година, като продължавам да смятам, че стратегията да вървим към балансирано бюджетно салдо е коректна и правилна. Само за две години брутният вътрешен продукт се увеличи номинално с около 10 милиарда, а до края на мандата на това правителство прогнозите показват, че той може да надмине 130 милиарда. Добрият цикъл на икономиката е със значителен и по висок спрямо предкризисния период принос на общия фактор на производителност към потенциалния растеж и позволява по-голям бюджет както по отношение на приходите, естествено, така и по отношение на разходите. Имаме висока заетост, растящи заплати и увеличаващо се потребление. Бюджетът расте и то при запазване на ниско данъчно облагане на хората и бизнеса, осигурява допълнителни ресурси за публичните услуги. Дай боже да създаваме повече, за да задоволяваме с всяка следваща година по-добре и по добре нуждите на обществото без да създаваме диспропорции в икономиката и без да обременяваме с дългове бъдещите поколения.
До края на 2021 г., когато по Конституция е предвиден края на мандата на сегашното управление, държавният дълг ще намалява и планираните вътрешни емисии ще служат основно за рефинансиране на падежиращ такъв дълг дотолкова доколкото фискалната позиция следваща година е неутрална с прогнозиран положителен структурен бюджетен баланс. Подобно финансиране ще служи само за намаляване на стари дългове.
Към края на 2021 г., ако всичко върви добре, се цели да достигнем 16,5 на сто от прогнозното ниво на ББП като размер на дълг спрямо брутния продукт. Отчитаме фискалната политика, която водим, като благоразумна и подобряването на дълговата позиция на страната е добър аргумент към нашите партньори по пътя ни към присъединяване към еврото. За мен това е важен приоритет и ще продължа и в следващата точка от заседанието на Бюджетната комисия да налагам тезата, че убеждаването на европейските ни партньори за това, че заслужаваме да бъдем част от най-вътрешния кръг на интеграция в Европейския съюз и е приоритет.
По-добрата събираемост на приходите, засилените мерки предприети от институциите за борба с контрабандата, добрата и предвидима икономическа среда позволява да увеличим доходите в следващата година с 10% в бюджетната сфера, средно за учителите с 20%, като за тях се предвижда двойно увеличение до края на мандата, както беше анонсирано в началото на 2017 г.
Нека вземем повод от днешния ден, говорейки за Деня на народните будители, за да анонсираме един отдавна припознат в последните години приоритет – инвестициите в образованието и човешкия капитал. Това е приоритет на цялото общество. Имаме да наваксваме изгубени години, в които неглижирахме качеството на преподаване и обучение. Инвестициите в образованието ще доведат и до повишаване на качеството на работната сила, от което икономиката се нуждае. Доказа се, че големият проблем на качеството на работната сила идва от ширещото се ниско ниво на образование, като тук бързам да уточня, че ако гледаме статистиката ние имаме много висок дял на хора придобили средно и висше образование, но качеството на придобитото средно и висше образование очевидно не успява в достатъчна степен да отговори на потребностите на икономиката. Затова увеличението на доходите на педагозите е приоритет, въпреки че то не означава, че автоматично на изхода на средното образование ще имаме функционално грамотни младежи, готови за пазара на труда, но възприели сме, че е предпоставка в българските училища да влязат добре образовани и мотивирани учители. Без това да означава, че родителите – всеки един от нас като родител, трябва да абдикират от отговорността си за образованието и възпитанието на децата.
Споменавам това, имайки предвид още един ангажимент заявен в пролетта на 2017 г. за усилия за завръщане и целенасочена политика за връщане на децата от уязвимите групи в училище. Близо 17 хиляди такива деца успяхме да върнем в класните стаи. Това е процес, който с упоритост и настойчивост всички отговорни институции трябва да продължат.
Цената на труда трябва да е също толкова важна, колкото и цената на другия фактор – за производство капитал. Още от предизборната кампания анонсирахме нашето виждане как трябва да се движи увеличението на минималната работна заплата, защото разбирането е, че цената на труда е фактор, за да задържим повече хора на територията на държавата.
Приемам призива на работодателските организации да не предрешаваме темата с минималната заплата за периода след Конституционния мандат на сегашното правителство. Със сигурност обаче е предизвикателство пред всички да успеем така да балансираме факторите за производство, че да направим България едно място за живеене, което да задържа квалифицираните и успешни хора на територията на тази държава. Защото особено като членове на Европейския съюз предизвикателството да сме конкурентно способни не само от гледна точка на инвестиции, а от гледна точка и на търсене на работна сила е доста сериозно и това се вижда в последните години.
Постигането на икономически растеж помогна за увеличаване на доходите, но ние не трябва да изпускаме този момент. Ниските нива на заплащане се оказаха недостатъчно условие да сме най-атрактивна дестинация на инвестиции. Видя се, че с тези доходи при малко отворена икономика всички качествени хора много лесно и много бързо напускат страната.
Увеличението на заплатите в бюджетния сектор с 10% няма да е за всички по-равно според нашето разбиране, а според оценката на постигнатите резултати. Това е знак и към работодателите, че идва края на възприятието, че евтиният труд е панацея. Всички ние трябва да променим политиката си по отношение на служителите. При сегашния дефицит на кадри, вдигането на заплатите е неизбежно и пазарът го изисква.
Същевременно, нормално е да има повишение на инфлацията или особено на тези компоненти от нея, които зависят от по-силното вътрешно търсене. Основният натиск върху инфлацията у нас би могъл да се материализира от външни фактори като поскъпването на енергийните продукти и другите суровини, които се търгуват на международните пазари. През 2019 г. очакваме постепенно цените на енергоносителите да се стабилизират около нивата, на които са в момента, като детайлна оценка на тези анализи показва, че е възможно и минимално отстъпление от сегашните ценови равнище.
За баланса на тези външни фактори, това което предлагаме като част от много политики заложени в следващата фискална рамка, е двойното увеличение, написали са колегите с 50% на помощите за отопление, така че най-уязвимите групи са относителни защитени за зимния сезон.
Изпълняваме и поетите ангажименти към хората с увреждания и техните семейства, поне такива, каквито поехме към тях при преговорите, във връзка с измененията в законодателството, свързано с правата на хората с увреждания. Сто и петдесет милиона има предвидени и повече в бюджета на Министерството на труда и социалната политика, които съвместно с всички политически сили, в момента ще аутираме в съответствие с промените в законодателството в тази област. Близо 900 милиона повече са средствата, които отиват за социални разходи, естествено, най-вече за пенсии, но също така и за хората с увреждания, за енергийни помощи.
Пенсиите растат с 5,7 на сто, като тук винаги има дебат дали възприетата формула в пенсионния модел е адекватна. Някои я наричат „златно швейцарско правило“ и тя би трябвало да бъде основата на модела, който сме възприели, и не всяка година да отваряме тема дали моделът е такъв, който да отговаря на съвременните икономически реалности, или трябва постоянно да се преразглежда.
За нас, макар и винаги да може да се подобрява пенсионният модел, както от гледна точка на правата на хората, така и от гледна точка на икономическата рационалност, важното е да има дългосрочна стабилност на системата, осигуряваща пенсиите, защото не всички държави – от близо 200 държави в света – могат да се похвалят с такова ниво на социални разходи, каквото Старият континент дава на своите граждани.
Повишаването на пенсиите по „швейцарското правило“ е важно и да се увеличат стимулите за осигуряване на тези граждани, които в момента работят. Положително е и повишението на тавана на пенсиите. Близо половин милиард допълнителни средства отиват в общините. Част от тях са свързани с хоризонтални политики, но те отиват при българските граждани, които населяват българските общини. Разбира се, винаги местната власт иска да има по-голяма дискреция по отношение на ресурса. Тук дебатът за правата и отговорностите на местните власти е безкраен. По наше мнение всяко едно увеличаване на възможността общините да взимат решения вместо централната изпълнителна власт трябва да върви в паралел с тяхната отговорност по отношение на основни функции на държавата.
Увеличаваме приоритетно средствата за развитие на уличната мрежа и общинските пътища. Опитали сме се, макар ръстът на изравнителната субсидия да не този, който се очаква от местните власти, да го насочим малко по-добре, като изравнителната субсидия се разпределя по нов механизъм. Тези общини, които считаме по обективни показатели, че имат по-висок икономически капацитет, няма да имат достъп до тази своеобразна кохезионна политика, макар и в национален мащаб, като по-малките общини ще получат повече, общините със средно икономическо развитие ще получат по малко, а най-богатите общини няма да получават вече достъп до Кохезионния фонд, наречен „изравнителна субсидия“.
Фактът, че моделът, според нас, работи, показва и това, че изравнителната субсидия за Северозападна България, която и като възприятие, и по статистически данни е най-уязвима, получава най-голямо увеличение, което е 114% спрямо тази година.
Макар да не беше предизборен приоритет, изпълняваме ангажиментите си към НАТО за повишаване на разходите за отбрана до 2024 г., като за следващата година ръстът на разходите за отбрана е над 200 милиона, а в процент от брутния вътрешен продукт те нарастват с 0,3 на сто, достигайки 1,58 на сто от това, което очакваме да се произведе в следващата година. Гарантирани са средствата за трите големи инвестиционни проекта за модернизация.
Законът за държавния бюджет съдържа в себе си всички секторни политики и тук, в Бюджетна комисия не можем и не е целесъобразно да минаваме през абсолютно всички сектори, но смятам че с така предложената рамка изпълняваме ангажиментите си за запазване на фискалната стабилност, не променяме параметрично данъчната система, даваме възможност за устойчиво развитие на икономиката, не увеличаваме дела на намесата на държавата в нея.
Благодаря на социалните партньори за смисления дебат, който проведохме в последните седмици. Сигурен съм, че дебатът и в парламента ще бъде конструктивен, защото сблъсъкът на идеи по темата за бюджета е важен за всички. Винаги съм коментирал, че популизмът не е добър инструмент за правене на политика, въпреки че е на въоръжение почти в цяла Европа. Тези политически системи, които си позволят да подчиняват решенията си на популизъм, имат краткосрочен хоризонт. Надявам се тук в тази зала и в българския парламент да сме далече от тази зависимост. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Помолих председателката да говоря пръв, но сме поели ангажимент за една телевизия и трябва да тръгвам след няколко минути. Затова накратко ще изкажа някои от нашите съображения и препоръки към Министерството на финансите и към нашите колеги, като оставяме подробностите за дебата в пленарната зала.
Първо, колегите сигурно че аргументират положителните страни на бюджета и, разбира се, че има положителни страни – и тая хубава, има си хас растежът да е 3,7, то е по-добре от 2,7 , 1,7 или да не говорим за минус две. Повече средства се отделят и за социалната сфера, и за образованието, и за учителите, което подкрепяме. Всичко това е добре.
Бих казал, че съобразно чергата ни в момента, бюджетът с някои бележки общо-взето изпълнява функциите си да поддържа държавните институции. Но нашите бележки са основни по така наречената „фискална политика“. Вече няколко години ние критикуваме правителството, че ни представя бюджет, който не е свързан с динамиката на българската икономика и с растежа, а с всяка следваща година тази необходимост ставаше все по-голяма.
За какво става дума? Ще се съгласим ли, че ще бъдем спокойни за българската икономика, ако нейният мотор на развитие работи, а моторът са инвестициите? Както казах и в Икономическа комисия, нещата с инвестициите са катастрофални и въобще не преувеличавам.
По данни на БНБ – тук е управителят на БНБ – по техни данни, сравнени с НСИ, винаги има малка разлика, но е катастрофално положението с чуждите инвестиции. Не е ли така? Има ли спад 60 – 70% от януари до август тази година, спрямо миналата? Има по данни на Националната банка. Има ли спад в общото равнище на инвестициите? Една постоянна линия, тъй като вътрешните инвестиции не могат да компенсират драматичния спад в чуждите инвестиции.
И тук няма оправдание, колеги, аз съм Ви приготвил и за пленарна зала, но от сега Ви казвам, данните за чуждите инвестиции в съседните страни са коренно различни, в това число и за Румъния. Румъния за същия период, 2800 фирми с чужд капитал, има от 1 януари до края на август тази година. Две хиляди осемстотин и няколко нови фирми! България е единствената страна от Източна Европа, на която инвестициите ѝ намаляват. Това е изключително притеснително.
Така че какво трябва да направи държавата? Какво се прави в такива случаи? Ами, когато инвестициите ти намаляват – чуждите инвестиции – и имаш проблеми с вътрешните частни инвестиции, държавата се ангажира с инвестиции чрез публично-частно партньорство на пазарна основа, но тя не се ангажира. Нищо подобно няма в този случай.
Второ, да ще кажете: стимулираме потреблението. Това е вярно. Потреблението стимулира растежа и бюджетните разходи са по-високи. Само че тук имаме един много неприятен проблем – потреблението на кои стоки? Гледаме данните от Националната статистика и БНБ – износът се е свил, динамиката му с 22%, а износът расте с 4,5%. Сиреч, ние ще стимулираме какво – търговския дефицит и покупката на вносни стоки?!
А на кого да обясняваме, че ние като стимулираме основно търсенето на вносни стоки, какво става с българските производители? Какво става с търговския и платежния баланс на страната?
Освен това, изключително тревожно е, че всъщност виждате по данни на БНБ, че расте износът на капитал от България – 220 – 230 милиона. Какво правим? Чуждите инвеститори заобикалят България и отиват в съседни страни, а и нашите тук инвеститори от България – част от тях са и чужди фирми – те си изнасят капитала от България. Такива са фактите и са изключително притеснителни.
Освен това, както във всички държави на Европейския съюз ние нямаме нито един сериозен инвестиционен проект.
Уважаеми колеги, какво ще отговори правителството? Какво правите Вие 2019 и 2010 г.? Нещо значимо чрез публично-частно партньорство. Извинете, обаче става притеснително – българският премиер отиде на откриването на газов хъб в Турция. Тук закриваме тръбичките в България, госпожа Меркел си тръгва, но и остават още две тръбички нови с Русия, докато при нас тръбичките отидоха в Турция. Отива премиерът ни да открива. Сега отишъл – много добре, открива летището в Истанбул. А може би ще дойде Ердоган да закрие летището в София, да му срежат лентата тук?! Нашето правителство ходи да открива обекти около България. Питаме се: какво ще открием ние в България следващите години?
Искам да подчертая в заключение: чуждите инвеститори панически се оттеглят, българските инвеститори си изнасят капиталите навън, общите инвестиции не се променят, търговският баланс се влошава, стимулираме търсенето на вносните стоки, нямаме нито един крупен инвестиционен проект чрез публично-частно партньорство и това е притеснително. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за дебат?
Давам думата на гостите – господин Велев, Дончо Барбалов.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепи проекта за бюджет. Смятаме, че макропрогнозата е реалистична, тя съвпада до голяма степен и с нашата по ръст – на БВП, заетост, компенсация на заетите. Смятаме, че евентуално влошаване може да дойде по външни причини, а евентуално подобряване – по вътрешни, чрез провеждане на реформи. Приходите оценяваме като умерено амбициозни или пък уместно предпазливи, от друга страна, като в разходната част може да съзре известен предизборен елемент. Но аз ще се спра на това, което адмирираме и подкрепяме, а именно ръста на разходите в образование, и не само и просто за възнаграждения, а и този ръст за извънкласни форми по наука и техника сред децата в училищата – 25 млн. лв. Макар и малки, но важни пера като стипендии за ученици в професионалното образование, дуална форма или защитени професии. А също така двата милиона лева за освобождаване от такси за обучение на студенти в дефицитни специалности.
Бихме препоръчали и бихме се радвали, ако видим и държавни стипендии за студенти в дефицитни специалности с очакван недостиг на пазара на труда. Държавните стипендии са ангажимент за работа в страната при наличие на свободни позиции.
Това, което всъщност – професорът си тръгна – води до намаляване на инвестициите, както чуждестранни, така и местния е недостигът на човешки ресурси. И точно в това отношение – не раздаването на паспорти, а привличането на хора с постоянно пребиваване в страната е начинът за бърза реакция както, разбира се, в средносрочен план реформите в образованието.
Тук политиките по доходите също оказват влияние. Беше казано за 650 лв. минимална заплата през 2021 г. и бизнесът виждайки средносрочната прогноза до голяма степен е приел и се е нагласил към нея. Тези, които смятат, че няма да могат да я плащат през 2021 г., съответно ще затворят съответните бизнеси. Много по-адекватно би било, ако тя се договаря по различните икономически дейности – това, за което ние апелираме. Но тази прогнозируемост я няма в максималния осигурителен доход. И стигайки отново до разходите, ние предлагаме да се увеличат разходите в сферата на науката и културата.
Ползвайки се отново от днешния ден, апелираме за увеличаване на разходите за библиотечните фондове. Това не са просто разходи за библиотеките, това е насърчаване на издателската дейност, това е насърчаване на авторите. Това прави хората по-културни в крайна сметка, защото не е достатъчно само да бъдат образовани.
Второто перо, което смятаме, че трябва да има ръст на разходите, е за туристическа реклама. Всъщност това даже не са и разходи, а инвестиция, която многократно би се върнала. Откъде да се вземат тези суми – те не са големи суми. Второ, могат да се вземат като нямаме такъв ръст в разходите за администрация. Тук ние отново трябваше да се обясняваме. Ние не сме против ръста на заплатите в администрацията, ние сме против ръста на числеността на администрацията, защото тя много тежи на икономиката. Числеността на администрацията трябва да се намалява, не да расте. Същото важи и за числеността на МВР. Тоест там има много сериозни резерви в разходната част на бюджета – увеличаване на заплатите при запазване на разходите.
Също така може да се търсят резерви и в забавяне ръста при въоръжаването. И тези средства да се използват от една страна за неувеличаване на максималния осигурителен доход, от друга страна за постигане на нулево салдо на бюджета. Не е нормално да се планира към края на възходящия икономически цикъл бюджет с дефицит.
Завършвайки, добри дума заслужава управлението на външния дълг. Всичко това е казано и в писменото ни становище и ни мотивира да подкрепим проекта за бюджет с направените препоръки. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Дончо Барбалов, след него господин Томев, след това доктор Георгиева.
ДОНЧО БАРБАЛОВ: Госпожа Председател, уважаеми народни представители, господин Министър! Бих искал да изложа пред Вас някои съображения на Сдружението на общините, свързани с проекта за държавен бюджет. От една страна, нещата са положителни, защото средствата за общините се увеличават с наистина почти 500 млн. лв., по-скоро 482 млн. лв. – общо стават взаимоотношенията с държавния бюджет 3 млрд. 746 млн. лв., което е една значителна сума. На много места се увеличават средствата. Не искам да отегчавам с тяхното изброяване, но има два момента, на които бих искал да обърна внимание.
Едното е размерът на капиталовите разходи, където вложението на Сдружението е сумата да бъде увеличена със 105 млн. лв., от които 80 млн. лв. да бъдат за общински пътища. А всички знаете общинските пътища са значителна част от общите пътища в страната – 19 хил. 500 км, в сравнение с държавните пътища са около 20 хил. кв. км, така че това е един значителен фонд, който се нуждае от поддръжка и една насочена инвестиция ще допринесе за неговото подобряване.
Вторият момент е свързан с изравнителната субсидия, която тази година се променя коренно. Предложението е средствата да бъдат увеличени в размер на 25,6 млн. лв., за да се компенсират няколко групи общини. Първата група това са 19-те общини, където субсидията за първи път става нула. Втората група общини са 31 общини, където няма увеличение в изравнителната субсидия, и третата група са 18 общини, където и предложеното увеличение под 1%. На практика 68 от 265 общини или няма да получат изравнителна субсидия, или тя ще бъде на виното за 2018 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЛЮБЕН ТОМЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми председатели на комисии, уважаеми господа народни представители, уважаеми господа министри, заместник министри, социални партньори! КНСБ отчита, че бюджет 2019 г. е най-добрият в последните пет години да речем, като се върнем назад и това наше мнение почива както на някои количествени параметри на бюджета, така и също на подобряването на значителна част на определени политики.
Разбира се, не можем да подминем някои според нас недокрай обмислени политики както в приходната, така и в разходната част, за което ще стане въпрос, но като цяло ние сме изключително удовлетворени от новия подход и от новото разбиране за същността на политиката на доходите като двигател на икономическия растеж. Затова още от началото искам да изтъкна, че фактически най-положителното в макрорамката е, че брутният вътрешен продукт разчита изключително в най-голям принос на вътрешното търсене, разбира се, в частта „Потребление“.
Това, което беше изтъкнато като слабост е инвестициите вероятно ще бъде коригирано в следващите години, но очевидно това е проблем. Тридесет и осем цяло и два процента преразпределение през бюджета считаме, че е добра тенденция, макар че нашият бенчмаркинг да го наречем гравитира около 40%. Бихме желали по-голямо преразпределение през бюджета.
Не можем да не споменем и цифрите, в които виждаме увеличение на приходите над четири милиарда в разходната част. Също увеличение над пет милиарда, това е малко над 15% ръст само за една година. Очевидно новите разходи, които са наложени като политика по отношение на доходите, дават своето отражение и в тази си част ние напълно подкрепяме политиката на правителството както на всички бюджетни сфери с 10%, така и предимствено за ръст над 20% на преподавателския състав.
Това, което ни безпокои, разбира се, в приходната част, е основно политиката, която се поддържа като данъчни приходи и винаги сме оставяли с отрицателно мнение по отношение на провежданата политика на плоско данъчно облагане, но не само това. Става въпрос за съотношението преки/косвени данъци, които са в ущърб на средно и нискодоходните групи от населението. В разходната част стремежа към прекалено стръмна фискална консолидация според нас е необоснован. Поддържането на един разумен бюджетен дефицит би дал допълнително условие за повишаване на инвестиционната активност.
Считайки, че имаме доста положителни елементи по отношение на доходите, по отношение на политиката в редица сектори, ние даваме и наши предложения конкретно в някои дейности…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Томев, регламента!
ЛЮБЕН ТОМЕВ: ...свързани със селскостопанските отрасли, с културата, с образованието и други някои предполагам, че една част от тях ще бъдат взети предвид при второто четене.
В заключение: КНСБ подкрепя бюджет 2019 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Доктор Георгиева, заповядайте.
ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Министър! С професор Пилософ, като председател на Педиатричната асоциация, с Ева Борисова, като представител на Асоциация „Родители“ сме тук, за да представим един проблем, който пътува към Вашата Комисия 40 години.
Хиляда деветстотин седемдесет и осма година – първа копка на Обединена детска болница. В момента паметник в центъра на Александровска болница. Следващите 20 години – опити за палиативни решения с разместване на всички детски клиники на цялата територия на София. Две хиляди и тринадесета година – първо решение на Министерството на здравето с министър Десислава Атанасова за построяването на такава болница, което, за съжаление, не става решение на Министерския съвет.
През 2017 г. за първи път се създаде обединение на лекари и педиатри и родители с цел построяване на Обединена детска болница. Идеята консолидираща всички до преди представени проекти беше представена на институциите до момента на всички институции, включително през октомври миналата година я представихме и на Комисията по здравеопазването с председателството на доктор Дариткова.
Поради липса на какъвто и да било отклик по този въпрос сме тук, защото смятаме, ако не пълно финансиране на цената на един изтребител, колкото струва приблизително една детска болница, то тя може да бъде включена поне като предпроектно проучване в тазгодишния бюджет. Аргументи – София е единствената столица в Европа, която няма Обединена детска болница. Четиринадесет здравни заведения в момента обслужват децата на София. Какво означава това? Поради липса на достатъчно адекватна колаборация и навременна между нашата болница – аз съм лекар в Университетска детска болница – и база „Лозенец“ преди две седмици почина дете на година и шест месеца с бъбречна и чернодробна недостатъчност. Министър Ананиев е запознат по случая.
Само в рамките на една седмица, госпожо Стоянова, звучи Ви малко скучно, но това са изключително…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не ни е скучно но просто разглеждаме държавен бюджет, това е важен момент, но мисля, че не му е мястото сега.
ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА: Две деца с остра бъбречна недостатъчно по спешност са приведени в „Пирогов“, като екип от нашата болница обслужва диализата там. Безбройни са примерите, в които родите и лекари се измъчваме от невъзможността адекватно да помогнем на нашите деца. Изграждането на една модерна, високотехнологична болница би дало възможност не само да се обединят усилията на добрите лекари, които така или иначе работят в София. Могат да се привлекат специалисти, които да подготвят изграждането на български специалисти, така че да не се повтаря всяка година необходимостта от преформиране на Фонда за деца на лечение в чужбина под различни начини, а децата в голяма степен да могат да останат и да бъдат лекувани тук. Защото това е факт –българските лекари имат възможност при съответното технологично подпомагане да осъществят този лечебен процес.
Не на последно място това е болница, която ще обедини усилията на лекари и на родители със създаването на нови здравни практики. Това, за което всъщност е говори във всички документи досега, на всички включително на всички парламентарни групи да не изпадаме в подробности.
Така че, уважаеми господа народни представители, аз Ви предлагам: първо, кауза, която да обедини Вашите усилия в името на детското здраве, за което се изказаха много приказки до този момент.
Второ, възможност съвсем прагматично ако тази година, знаете, 50 милиона са едно, то след няколко години те ще бъдат 500 милиона. В името на нашите деца аз смятам, че е дошло време да се обединим и да направим конкретни практически, реални, полезни стъпки. Иначе, не е нужно да казвам, че лекарите също можем да облечем черни тениски.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо доктор Георгиева, много благодаря за изказването Ви, не се вместихте в регламента. Разказахте ни подробно за този проект, той сигурно е важен, но ако различни видове специалисти със също важни проекти дойдат тук да ни ги разказват и да искат финансиране, това няма да е Бюджетна комисия.
Това е въпрос на разговор, ако сте по същата тема мисля, че се изчерпахме доста над времето, което беше определено.
ЕВА БОРИСОВА: Само искам да кажа, че това е отказ от реформи по отношение на собствеността на държавата, защото тези 17 клиники в цяла София са държавна собственост и ние чухме за бюджета на Касата, но не чухме защо държим празни болници, а в същото време не ги събираме на едно място. Колко струва транспорта на линейките?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагате да закрием болници, да трансформираме в детска болница, какво?
ЕВА БОРИСОВА: Предлагаме да съберете всички детски клиники на едно място независимо в коя болница.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре.
ЕВА БОРИСОВА: Това е въпрос на истински реформи, които отказвате да направите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, разбрахме. (Реплики от Ева Борисова.)
Не Ви давам думата. Има ред все пак.
Други желаещи за изказване?
ВАНЯ ГРИГОРОВА: Ние подкрепяме политиката по доходите, която е залегнала в бюджета за 2019 г. казахме го и на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Същевременно не можем да не подчертаем, че не сме съгласни, не подкрепяме – няма значение дали сме съгласни, не подкрепяме политиката за намаляване на преразпределителната функция на бюджета, на държавата въобще. Това води до замразяване на детските надбавки, това води до продължаване на политиката детските надбавки да се плащат при прилагане на подоходен критерии и до замразяване на гарантирания минимален доход, който е основната социална помощ в държавата и е само 75 лева.
В тази връзка също има препоръки на Европейската комисия, които ние пренебрегваме вече поне две години.
Беше споменато, че максималният осигурителен доход се увеличава един месец преди приемането на Бюджет 2019 г. и отново се обръщаме към управляващи и депутати с покана да започнем разговор за данъчна промяна, а именно, въвеждане на необлагаем минимум, премахване на тавана на максималния осигурителен доход, както е в 40% от държавите в Европа – това не е нещо ново, и това е причина също за слабите приходи в социалните фондове.
Сега е времето, поне според нас, да започнем този разговор, за да има бизнесът нужната му прогнозируемост, за да не се оплаква следващата година, нека да го направим сега. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
От народните представители желаещи да се изкажат?
Заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Аз смятам, че действително бюджетът има своите добри страни, особено политиката в сферата на образованието, но сигурно министърът мисли за тези контрасти и изкривявания, които идват от висши училища, наука, средни училища. Този дебат стои и той няма как да бъде заобиколен.
По отношение на прочита на бюджета за регионалното развитие и демографската политика. Ще продължат да се задълбочават междурегионалните различия. Доста средства, тук препоръчвам на министъра, ако ще се възползват от политики, които да бъдат финансирани и определени общини, те да бъдат на принципа „там, където е необходимо“, за да могат поне в по-големите селища, които са периферии на принципа на полицентричния модел да могат да се издърпат, защото контрастират големите, областните градове, по-малките градове се затапват, да не говорим за селската периферия, за която няма финансов ресурс.
Тук има възможности при едно добро финансово управление занапред да се намери подход.
Вторият въпрос, който стои и по който тази година има как да се даде знак, тя ще бъде ехото и края на така наречената Национална програма за енергийна ефективност– 2022 блока. Да, но 2500 молби към 2016 г. има в БВР. Тук въпросът е ще има ли инструмент това да се стимулира или на тези хора ще им се каже – Вие, бяхте активни, но дотук?! В бюджета няма политика занапред. Ще се отчетат 2022 блока, ако има нещо скрито като политика, което ние не сме го разбрали, може би министърът ще каже – регионалният министър вчера сподели, че е дотук.
Още един въпрос, който нас ни тревожи: водната реформа е почти замразена. Само се увеличава цената на водата, наливат се пари в компрометирани инфраструктури, за да могат да си вдигнат заплатите работещите във водния сектор, но ние там нямаме промяна. Правя като анонс и като тревога.
Може би не на последно място – тол системата, от която се очакват 263 милиона да влязат, а аз не ги виждам в бюджета. Те ще дойдат след август месец догодина, но тези 263 милиона ще отидат да се институционализира управлението, да се разплати със ситуирането. Тоест ние ще бъдем със същото статукво по отношение на третокласните пътища и държавните пътища. В един от бюджетите на Регионалното министерство е записано, че ще се изгради тази година магистралният пръстен, той няма да бъде изграден. Ще бъдат необходими още средства по отношение на пътищата, да не говорим за третокласните. Ние подкрепяме общините в искането им за повече средства за общинските пътища. Да, аз знам възгледа министъра. Той е дал възможност на общините чрез данъците да си съберат пари, но паралелно с това знаем, че догодина е изборна година и нито една община няма да се възползва от това. Ще си останат с 300 милиона, които събират като собствени приходи, и ще остане възможността да могат да се събират средства.
По отношение на един въпрос, по който предлагам да мислим – публичните услуги в малките населени места са много по-скъпи – по отношение на здравеопазване, няма транспорт. Може би трябва пак да помислим, неслучайно Гечев предложи, господин Министър, за комунален фонд общините с държавни пари да бъдат подкрепени на принципа на ПУДООС да си изградят комунални предприятия, в които да има транспорт.
От селата хората отиват на лекар в града, от селата отиват да си купят лекарствата от аптеката. Тоест ние обричаме тези хора да бъдат с много по-скъпи публични услуги. И тук и през бюджета, и като народни представители има за какво да мислим в тази посока.
Аз предлагам от това, което споделиха до мен стоящите лекари, да не се дразним. Има как в този бюджет да заложим средства за ППР и първоначално изграждане – държавата да си изгради една модерна болница. Надявам се министърът ще го направи като предложение в залата, той е широкоскроен, защото това е нужна политика за страната. Ако не, тогава обявете за публично-частно партньорство, частна инвестиция с Александровска, което има, за да бъде изградено или на друг принцип, но действително за детска болница е необходимо да се помисли от всички нас. Благодаря, госпожо Председател, приключих.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Кой иска още думата? Заповядайте.
НЕДЯЛКА НИКОЛОВА: Адвокат Недялка Николова за Община Златица. Във връзка с бюджета и във връзка с промяната на така наречената „изравнителна субсидия“…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В Община Златица няма ли общински председател, който да дойде на Бюджетната комисия?
НЕДЯЛКА НИКОЛОВА: Не виждам проблем и в моето качество относно изказването.
Госпожо Стоянова, дайте ми думата, очаквах проблемът да бъде засегнат от представителя на Сдружението на общините, но той не беше засегнат и затова си позволявам да взема думата. Вие преценете дали да я дадете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ще Ви дам думата, защото това е Народно събрание, но мисля, че има институция и тя трябваше да дойде и да каже мнението си тук. В случая, ако говорим за Община Златица, това е кметът или председателят на Общинския съвет, има хора и от Националното сдружение, а Вие даже не сте на трудов договор в общината. Така ли е? Защото се представихте като адвокат.
НЕДЯЛКА НИКОЛОВА: Да, точно така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, една минута.
НЕДЯЛКА НИКОЛОВА: Бих искала да обърна внимание относно така нареченото предложение по чл. 50, тоест методиката, която лишава 19 общини относно изравнителната субсидия и по скоро, тъй като в една минута, няма да отнемам времето на тук присъстващите, във връзка с това колко от тези 19 общини попадат в графата „малки“ или „големи“, както каза министър Горанов, ще поставя въпрос конкретно към него. Отчитан ли е единствено фактът и това, че общините са отличници по събираемост на местни данъци и такси? Отчитано ли е при определянето на тази методика дали въпросните общини попадат в графата „задлъжнялост“? Отчитан ли е фактът дали тези общини имат наложени финансови корекции или не? Отчитано ли е дали въпросните общини, събирайки тези местни данъци и такси, като „отличници“, ще могат да се справят с местните разходи, които имат по местните дейности във връзка с изказването на преждеговорящите? Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Госпожо Председател, понеже сте много либерална по даването на думата, аз съм избран за народен представител от Двадесет и четвърти многомандатен избирателен район – София, и съм предложил за София да няма изравнителна субсидия в следващия бюджет.
Правя коментар без да се заяждам е, че следващия път и аз мога да Ви пратя адвокат на Бюджетна комисия, който достатъчно убедително да представлява интересите на Министерството на финансите.
Що касае обаче въпросите, които основателно поставя процесуалният представител на Община Златица, искам да Ви обърна внимание, че скоро взехте в Бюджетна комисия едно решение, което за мен е небалансирано – с отлагането на влизането в сила на принципа за заплащането по отношение на такса битови отпадъци. Това за мен би отговорило до голяма степен на проблемите на Община Златица и мисля, че тук прибързахте с отлагането на това решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме още възможност да го преразгледаме утре в залата, така че няма проблем. Освен, ако в залата не дойдат и други процесуални представители на други общини, за да го защитят. Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Госпожо Дариткова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми членове на Комисията по здравеопазването, подлагам на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
За – 1, против – 2, въздържали се – 11.
Не се приема.
Сега подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със Становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
За – 11, против – 8, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на Комисията за участието в днешното заседание.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За Комисията по труда, социалната и демографска политика подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври.
За – няма, против – 8, въздържали се – 12.
Не е приет.
По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 със Становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г..
Който е съгласен да бъде подкрепен този Законопроект, моля да гласува.
За – 12, против – 8, въздържали се – няма.
Проектът е приет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Сега Бюджетна комисия гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2.
За – 4, против – няма, въздържали се – 17.
Законопроектът не е приет.
По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със Становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
За – 13, против – 9, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
С това приключихме точка трета. Благодаря на гостите.

Моля Бюджетна комисия да остане за точка четвърта:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Необходимостта от изготвянето и внасянето на настоящия законопроект е продиктувана от целта и усилията на Република България българският лев да стане ИЕРЕМ 2 и впоследствие да бъде заменен от еврото. Основната цел е да отразим изискванията на законодателството на Европейския съюз към Регулаторната рамка, изготвена въз основа на оценката и препоръките за България, съдържащи се в докладите за Конвергенция на Европейската комисия и Европейската централна банка, адресира частичните несъответствия в изискванията на законодателството на Европейския съюз, първо, институционална и функционална независимост; изисква се да се регламентира не само независимостта от националните органи и институции, но и от институциите и органите и службите и агенциите на Европейския съюз и други държави членки. Още повече се засилва забраната за парично финансиране и привилигирован достъп, забранява се на БНБ да предоставя кредити и гаранции както на Министерския съвет, на общините, така и на други държавни органи и институции, като това се разширява и спрямо институциите на Европейския съюз и на други държави членки. Персонална независимост – тук се развива тезата, че основанието за предсрочно прекратяване на мандат на член на Управителния съвет на Централната банка, което съгласно действащия Закон, ако е признат за виновен за съществено нарушение на служебните задължения, следва да бъде разширено до виновен за сериозно нарушение.
По отношение на темата с поверителността, регламентира се задължението на БНБ за опазване на професионалната тайна. Пак казвам: основният акцент на тази инициатива за изменение е свързан със стремежа нашата рамка по отношение на Българската народна банка и по отношение на други изменения, които ще предлагаме в същата връзка, е пълна хармонизация с изискванията на Договора за функциониране на Европейския съюз и Правилата на Европейската централна банка по отношение на функционирането на нашата банкова система, така че да можем да бъдем безкритично, поне от гледна точка на регламентите на законодателството, възприемани като потенциален член на Еврозоната.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Лало Кирилов има въпрос.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Искам накратко да кажа. Според важността на Закона нашата парламентарна група и членовете на Комисията решихме, че ще подкрепим.
Имам призив: за пореден път материалите ни се пращат в последния момент. (Реплики от председателя на Комисията Менда Стоянова.) Снощи ни е изпратен следобед, моля да не става практика, въпреки че се превърна, но да я коригираме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Искам да поема отговорността за това пришпорване, защото аз помолих госпожа Стоянова да го включи като извънредна точка в днешното заседание.
Ще ни се, тук е и управителят на Българската народна банка, може да разкаже, че работим в екип по тази тема, максимално бързо да подготвим и адаптираме нашето законодателство. Има още неща, които ще предложим за изменение – Закона за кредитните институции, Закона за преструктуриране на финансовите институции, за да можем наистина в ускорени срокове – преди края на 2018 г. да хармонизираме нашето законодателство с това, което се очаква от нас. Ще имаме и задачата да приемем норми, с които да овластим Европейската централна банка и тя да има правомощие по отношение на българските банки във връзка с предстоящите прегледи от страна на Европейската централна банка върху част от банковата система, свързани с желанието на България, заявено през лятото на 2018 г. за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка по отношение на банковия надзор. Знаете, че това намерение на правителството е обвързано и с желанието ни да кандидатстваме за ИЕРЕМ 2. Тоест, извинявам се от името на правителството и благодаря на Комисията, че в оперативен порядък разглежда този Законопроект.
Ще си позволя да Ви помоля за разбиране и за изменение между първо и второ гласуване, които обсъждаме заедно с председателя. Те са съгласувани с Европейската централна банка, с Българската народна банка и всичко това е с цел максимално бързо адаптиране на нашето законодателство към изискванията на регламентите на Европейския съюз, регламентите на Европейската централна банка, така че да може на базата на законодателно равнище да отговорим на изискванията и да сме подготвени от гледна точка на нормативната уредба за членство в ИЕРЕМ и за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка по отношение на банковия надзор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Радев.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Госпожо Председател, аз всъщност няма какво да допълня към това, което министърът каза. Действително, ние работим по четири пакета със законови промени. Те минават както през вътрешната процедура, така и по процедурата на съгласуване, която е задължителна при такъв тип законодателства за Европейската централна банка. Както господин Горанов каза, промените са важни, за да стартира подготовката на процеса и да бъде проведен през следващата година. Това е свързано с близкото сътрудничество, със съгласуване. Ние имаме проект на становище на Европейската централна банка, който е изцяло положителен. Той ще бъде представен следващата седмица. Този втори пакет също е важно да мине, разбира се, в рамките на това, което е възможно, бързо през парламента. Това е нещо, което Вие ще прецените.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси и изказвания? Няма.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, 802-01-47, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
За – 18, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Благодаря Ви, с това закривам заседанието на Комисията.

(Закрито в 17,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

Менда Стоянова

Даниела Дариткова

Хасан Адемов


Стенографи:
Антон Лазаров
Емилия Огнянова