Комисия по труда, социалната и демографската политика
П Р О Т О К О Л
№ 37
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при на 5 декември 2018 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-53, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2018 г. – обсъждане за първо гласуване.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Хасан Адемов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-53, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2018 г. – обсъждане за първо гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен предложеният дневен ред, моля да гласува. – Консенсус.
По първа точка:
Започваме с парламентарната група на ГЕРБ.
Колеги, имате ли въпроси?
Господин Сираков, заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Министър Петков, вече се намираме в зимния период – един от приоритетите на Министерството на труда и социалната политика е подпомагане на най-уязвимите групи от обществото. Бих желал да ни предоставите малко повече информация относно изпълнението на Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане. Каква е готовността за предоставянето на хранителните продукти и всичко като дейности, което е свързано с Програмата? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сираков.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сираков, уважаеми гости! Позволете ми, преди да отговоря на въпроса на господин Сираков, да използвам повода, че току-що беше приет Законът за хората с увреждания, за да благодаря на членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика, на секретариата, на работната група, която беше сформирана, за упоритата и всеотдайна работа в последните седмици, което позволи да бъдат усъвършенствани текстовете на двата законопроекта – за хората с увреждания и за личната помощ, и да се постигне, надявам се, окончателно съгласие по спорни въпроси на различните заинтересовани страни.
Господин Адемов, госпожо Ангелова, госпожо Дянкова, всички, които участвахте активно в този процес, моята искрена благодарност.
На въпроса на господин Сираков това, което мога да кажа, е, че по отношение на изпълнението на Програмата, която се администрира от Агенцията за социално подпомагане и която се финансира от Европейския социален фонд, за подпомагане на най-бедните с храни от основна необходимост през тази година имаме значително активизиране, което позволи всички рискове на практика, свързани с неусвояване или забавяне усвояването на средствата, да бъдат минимизирани. Бяха проведени две процедури по Закона за обществените поръчки за определяне на изпълнители и към момента актуалното, което мога да кажа, е, че предстои второто за тази година раздаване на индивидуални пакети от основни стоки. Става дума за пакет от 16 стоки от първа необходимост. Трудно ми е да ги изброя изчерпателно, но става дума за масови стоки, като олио, леща, ориз, различни видове месни и зеленчукови консерви – пакет, който е с тегло 24 килограма. Този пакет от 16 продукта, които са определени на база на препоръка на Министерството на здравеопазването, предстои да бъде раздаден на бенефициентите на Програмата, а това е много широка група от около 300 хил. лица, които получават различни форми на подпомагане и за втори път тази година ще получат помощ под формата на основни хранителни стоки, които ще подпомогнат тяхното пълноценно хранене.
Съгласно готовността на Българския червен кръст – партньорската организация, която осъществява раздаването на тези пакети хранителни продукти, раздаването им ще започне по график от утре, 6 декември, като ще продължи на практика два-три месеца, тъй като става дума за откриване на пунктове на територията на цялата страна. Създадена е организация тези пунктове да бъдат възможно най-близо до населението. Тази година през месец декември – утре е първата дата, започва раздаването в 16 области, а от началото на следващата година във всички области, областни центрове и селища на страната, така че да може до края на февруари следващата година всички, които са бенефициенти на тази помощ, да я получат.
Проведените обществени поръчки обезпечават предоставянето на тази помощ и през следващите години, но конкретно в отговор на въпроса на господин Сираков – от утре започва вторият транш на раздаване на индивидуални пакети от 16 стоки. Първоначално съгласно графика, който е изготвен от БЧК и който може да бъде видян на страницата на БЧК и на страницата на Агенцията за социално подпомагане, стартира по определени дати в 16 области до края на годината, а в началото на следващата година се включват и останалите, така че в рамките на следващите два – два и половина месеца по график всички тези около 300 хил. лица и семейства ще могат да получат помощта под формата на пакет от 16 стоки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Сираков, имате думата за реплика в рамките на две минути.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Не, не, аз благодаря за изчерпателния отговор и за свършената дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги от „БСП за България“, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, може би ще се изненадате, но моят въпрос беше същият, като на господин Сираков – по Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане за нуждаещите се лица за периода 2014 – 2020 г. Благодаря Ви за отговора, който дадохте на господин Сираков, защото той отговаря и на моя въпрос, но аз ще Ви кажа по какъв повод съм стигнал до това запитване. В приемната идват хора, които твърдят, че има забавяне – за миналата година са получили през март тази година, а и за тази твърдят същото. От отговора Ви разбирам, че всички 300 хил. човека няма как да получат на 6 декември и ще бъде по график до март месец – хората затова остават с впечатление, че има такова забавяне.
Моят въпрос щеше да бъде: има ли забавяне по тази програма и на какво се дължи? Може би трябва да започваме малко по-рано – всъщност останаха 2019 и 2020 г., но може би малко по-рано от декември, за да не остават хората с впечатление, че се забавяте и помощта от едната година отива в другата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. От въпроса Ви личи, че никога не сте правили обществена поръчка за хранителни продукти. Това – между другото, извинявайте.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, в допълнение на отговора, който дадох на същия въпрос, поставен от господин Сираков – всъщност от Агенцията за социално подпомагане се прави обществена поръчка по 16 позиции. Част от тях, в случая, ако не се лъжа, три бяха обжалвани – трябваше да се изчака обжалването на двете инстанции. Целта беше да се формира цялостен пакет, защото все пак партньорската организация, създавайки тази организация, не може да дава две или три стоки – в случая става дума за 16 стоки, които са доставени в складовете или се доставят в складовете на БЧК от 16 доставчици. Така че и като логистика става дума за нещо, за което доста усилия трябва да се положат и организация.
Уверявам Ви, че забавяне няма и че навременното провеждане на процедурите тази година ще обезпечи в срок раздаването на хранителните продукти за следващите две години. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Гьоков, право на реплика в рамките на две минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Министър, благодаря Ви за отговора. Ще го предам, защото хората постоянно питат в приемната. По принцип изпълнението на дейностите по тази оперативна програма е интересно, другият компонент също е много интересен – „Топъл обяд“. Във въпрос към Вас ще поискам информация за цялостното изпълнение на Програмата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, дуплика.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Само да кажа, че другият компонент – „Топъл обяд“, се предоставя непрекъснато от общините, с които АСП има сключени договори.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Доктор Поповски – „Обединени патриоти“.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Накрая сме на един тежък политически сезон по линия на социалното законодателство, което може би приключва утре с второто четене на последния закон, който е в Програмата на този парламентарен сезон.
Моят въпрос към Вас е: предстоящи законодателни инициативи на Министерския съвет в социалната сфера за новия парламентарен сезон. Отговорът би бил интересен за цялата парламентарна група и за нас – в зимната пауза да можем някаква предварителна подготовка да направим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Поповски.
Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Поповски, след Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, който Вие приехте преди два месеца и който вече е в сила, след приетия днес в залата Закон за хората с увреждания и очакваното приемане утре на Закона за личната помощ от днес към Народното събрание се запъти още един законопроект – за социалните услуги. Това е четвъртият нов законопроект, който е подготвен от Министерството на труда и социалната политика. Надявам се, че ще влезе във Вашия дневен ред още до края на тази година.
Така че наистина много интензивна дейност имахме през тази година. За следващата, освен изготвянето на подзаконовата нормативна уредба по тези закони, което е огромна работа, защото към всеки един законопроект има подзаконови делегирани за изготвяне – правилници или наредби, или указания, както е в случая по Закона за хората с увреждания, методиката, която всъщност трябва да се разработи, за индивидуалната оценка. Това ще ангажира експертния състав на Министерството, но нашата амбиция е за следващия парламентарен сезон да работим и да подготвим и другия заявен нов закон в Управленската програма – именно Закона за детето и семейството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Доктор Поповски – право на реплика.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Благодаря и аз.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
От името на нашата парламентарна група ще продължа въпроса на доктор Поповски. През лятото се стигна до консенсус в рамките на една работна група по Кодекса за социално осигуряване, която уреждаше проблемите във фазата на изплащане по допълнителното пенсионно осигуряване.
Въпросът ми е: докъде е стигнал този проект? В един момент ще се окаже, че ние вече сме изостанали, тъй като дружествата трябва да плащат и трябва да имат регламент, по който трябва да плащат.
Използвам случая, че тук виждам представители на дружествата, затова задавам този въпрос. Истината е, че в момента ми дойде наум – доктор Поповски ме провокира.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Адемов, благодаря Ви за този въпрос. Аз се радвам, че тук са участници в работната група – виждам госпожа Даниела Петкова, господин Николай Славчев, господин Стоян Крамарски, все колеги, с които работихме през първата половина на годината, даже работата започна още есента на миналата година, в рамките на междуведомствена работна група за подготовка на Проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване за регламентиране на фазата на изплащане от втория стълб.
През месец август, точно в разгара на отпускарския сезон всъщност работата беше завършена и текстовете бяха подкрепени от работната група, като мисля, че постигнахме съгласие между страните по тези текстове. Доколкото останаха един-два важни въпроса, свързани с изискванията за платежоспособност към пенсионно-осигурителните дружества, които ще плащат пожизнени пенсии, подготвеният законопроект беше изпратен официално на министъра на финансите и на председателя на Комисията за финансов надзор за по-нататъшно процедиране, доколкото в компетентностите на министъра на труда и социалната политика е законодателната инициатива чрез Министерския съвет, разбира се, по отношение на първия стълб на държавното обществено осигуряване. Затова Министерството се ангажира да посредничи в този дебат между различните страни, включиха се активно и социалните партньори в дискусията по отношение на регламентиране на фазата на изплащане, така че готовият законопроект през месец август е предоставен с мое писмо на вниманието на Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Надяваме се в началото на следващата година да започнем дискусиите и по този проект.
Вторият кръг въпроси.
Колеги от ГЕРБ? Не виждам.
„БСП за България“.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Министър, моят въпрос е провокиран от Закона, който приехме днес. Там определихме – с чл. 72, който стана чл. 70, финансовата подкрепа на хората с трайно увреждане над 18-годишна възраст. Аз обаче искам да Ви поставя ситуацията, в която много голяма част от хората, вече пенсионирали се, имат ТЕЛК-ово решение с някакъв процент, да речем, 90% или пък 100%, но без чужда помощ. След като са пенсионирани, те повече не се явяват на ТЕЛК, тоест ТЕЛК-ът става пожизнен. Тези хора обаче заради заболяванията си по други причини изпадат в състояние, в което не могат без чужда помощ, но те по никакъв начин не могат да докажат това пред органа, който ще отпуска тези средства – бившите интеграционни добавки.
Какво мислите по този въпрос? Как ще ги преценяваме тези неща? Хубаво е това, което приехме в Законопроекта с консенсус днес, но има неща, които още не ми е ясно как ще се случват. Повярвайте ми, че такива хора има изключително много. Аз дадох само един пример, но сигурно не са десетки и стотици, а са хиляди тези примери, когато един човек, който, като се е пенсионирал на 65-годишна възраст, е имал 1% заболяване и той е пожизнен, но неговото заболяване продължава да се развива и в редица случаи става 100% с чужда помощ, а остава освидетелстван на тези 60 или 70%, които е получил първоначално, и според тях ще бъде подпомаган. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Отговорите ги има в Закона за хората с увреждания, има такива текстове.
Господин Министър, имате право на отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от Министерството на финансите, които вече се присъединиха към нас, гости! Уважаеми господин Гьоков, месечната финансова подкрепа, която е предвидена в току-що приетия Закон за хората с увреждания и за всички хора с трайни увреждания, тоест 50% и над – една част от тях получаваха интеграционни добавки по действащия Закон за интеграция на хората с увреждания, като тук вземам повод от дискусията, която се състоя в пленарната зала, че лицата с увреждания до 71%, до 70,99 нямаха право и нямат право на интеграционни добавки по действащия закон. Така че тези 7%, макар и да са 24 лв. и някакви стотинки, всъщност са нова подкрепа за немалка част хора с увреждания, които са с най-леката група, както я наричаме, с най-ниския процент.
Да, диференцирана е помощта – на първо време според вида и степента на увреждане, в пет групи, като амбицията е, ако наистина продължи с реформа в медицинската експертиза, тя да бъде на база на индивидуалната оценка на потребностите, а не на база на вида и степента на увреждане.
Не мога да съм съвсем категоричен, защото става дума за област, която е в компетентностите на Министерството на здравеопазването, но според мен едно лице, макар и навършило пенсионна възраст, с пожизнено ТЕЛК-ово решение не би трябвало да има проблем да се яви отново за ново освидетелстване и евентуално нова медицинска оценка, която да отрази актуалното му здравословно състояние, макар че то няма задължение след изтичане на тригодишния срок, както и лицата в работоспособна възраст, да се яви на нова медицинска оценка.
Би трябвало в бъдеще с последващите стъпки в реформата за хората с увреждания тази месечна финансова подкрепа да бъде на база на индивидуалната оценка на потребностите, но към момента тя е диференцирана според вида и степента на увреждане.
Отново искам да подчертая, че това е най-ресурсоемката мярка от новото законодателство, която на практика усвоява почти целия допълнителен ресурс, който е в бюджета на Министерството на труда и социалната политика – тези 150 милиона.
Ако трябва да бъда конкретен, 141 млн. 100 хил. ще отидат допълнително за месечната финансова подкрепа; към 152 млн., които тази година са за интеграционни добавки; и 133 млн., които като трансфери ще дойдат от бюджета на държавното обществено осигуряване.
Тук използвам като повод този Ваш въпрос, че всички ние трябва да разясним на хората с увреждания, и особено на тази част – около 340 хил., които получават четвъртинки социални инвалидни пенсии, отпуснати до 2015 г., но които продължават да се изплащат в замразен размер, че всъщност от 1 януари изплащаният размер на пенсията им ще се намали. Но в замяна на това те ще получат месечна подкрепа, която ще интегрира тази четвъртинка, заедно с допълнителен ресурс, и съответно тя ще бъде изплащана от Агенцията за социално подпомагане, защото всички сме съгласни, че част от плащанията в ДОО нямат характер на осигурителни плащания и не са свързани с осигурителен принос. Може би най-яркият пример за това са тези социални инвалидни пенсии, въобще всички социални плащания, които в момента се финансират с трансфери от държавния бюджет към фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“. Надявам се, че отговорих на въпроса. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Гьоков, имате право на реплика в рамките на две минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, да, доволен съм от отговора. Поставям този въпрос не толкова за отговора, колкото да се мисли по проблемите на тези хора, защото идва Законът за личната помощ – вярно, че могат да се преосвидетелстват, но нали си представяте, че един човек например на 90 години няма как да отиде да се преосвидетелства, особено ако има близки хора? Пък и да има близки хора, трудна задача при сегашното действие на ТЕЛК-овете.
Аз обаче се хващам за последните думи, които казахте. От 1 януари ще отпаднат тези 25%, които хората получават върху пенсията си заради това, че по някакъв начин им е отпусната пенсия за инвалидност, а те не са се възползвали от нея и получават 25%. То беше до 1 януари 2018 г. и доста хора са се възползвали.
Сега обаче можете ли да ми кажете: де факто ще има ли хора с намалени пенсии, след като им се отнемат тези 25% и им се даде другото подпомагане по Закона за хората с увреждания?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин Председател.
В отговор на въпроса на господин Гьоков търся конкретно текста – намирам го в § 7, който урежда тези въпроси. За всеки случай – да не се получи такава ситуация, защото в момента по Закона за интеграция на хората с увреждания има хора, които получават една, две до три интеграционни добавки – те са за транспортни разходи, за информационни услуги, е изрично записан текстът в § 7, ал. 3: „В случай, че определената месечна финансова подкрепа по ал. 1 и 2 е в по-малък размер от изплащаната до влизането в сила на Закона, се отпуска по-благоприятният за лицето“. Това е един текст, който гарантира, че няма да има по-ниска финансова подкрепа. Напротив, огромният брой случаи ще получат по-висока подкрепа.
Не бих приел термина, че се отнема нещо – всъщност то се включва в нещо по-голямо, което ще получават хората с увреждания като месечна финансова подкрепа. Но все пак това трябва да се разяснява, защото много хора не знаят как им е формиран изплащаният размер на пенсията. Нашият законодател позволява по няколко пенсии, няколко добавки. В случая за социалните инвалидни пенсии те са втори или трети пенсии, затова се изплащат в непълен размер, като четвъртинка – 25% от пълния размер на пенсията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги от „Обединени патриоти“? Нямате въпроси.
Благодаря Ви, господин Министър, за участието в днешния блицконтрол.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
Госпожо Заместник-министър, Вие ли ще докладвате Проекта за промени на Кодекса за социално осигуряване?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Със Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се предлагат промени, свързани с необходимостта от въвеждане на Директива ЕС 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване в националното ни законодателство. Директивата е минимум хармонизираща с оглед факта, че пенсионните системи в държавите членки се различават значително и съответно тя съдържа изисквания, които да позволят на всяка държава членка да ги съобрази със спецификите на пенсионната си система.
При транспонирането на Директивата с предложените изменения в КСО са отчетени особеностите на осигуряването по професионални схеми в България, както и приетите през 2017 г. изменения, с които бяха въведени изисквания по отношение на системата на управление на пенсионно-осигурителните дружества (ПОД).
С настоящия проект спрямо приетите изменения от 2017 г. не се въвеждат съществено нови изисквания относно дейността на ПОД, а се доразвиват някои текстове, необходими с оглед цялостно и пълно въвеждане на Директивата.
Предлаганите със Законопроекта изменения са основно в следните насоки: доразвиване на изискванията към системата за управление на пенсионно-осигурителните дружества; осъществяване на ключовите функции по управление на риска; вътрешен одит; актюерска дейност; собствена оценка на риска, която обхваща всички основни рискове в дейността на дружеството и управляваните от него фондове.
Цялостната регламентация на изискванията към възлагането на дейността на външни изпълнители – не се допуска възлагането на външни изпълнители на управлението на инвестициите на пенсионните фондове и осъществяването на ключови функции, предвид това, че ПОД са дружества с изключителен предмет на дейност и не следва да делегират основни за дружеството дейности на външни изпълнители.
Въвеждат се някои допълнителни изисквания и възможности при инвестиране на средствата на фондовете по професионалните схеми. Предвидена е възможност за отчитане на екологичните, социалните и управленските фактори при инвестирането, когато са заложени в инвестиционната политика на фонда. Предоставя се възможност за инвестиране на средствата в акции и облигации, които се търгуват на многостранна система за търговия и на организирана система за търговия.
Изменения във връзка с уеднаквяване на режима на предлагане на услуги от страна на институциите за професионално пенсионно осигуряване в страната и в другите държави – членки на Европейския съюз. Предлага се да бъде избегната асиметрия в уредбата с оглед прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги в Европейския съюз на основание така наречения „единен паспорт“ – по този начин се уеднаквява режимът на предлагане на услугата по управление на професионалните схеми у нас и в чужбина.
В България професионалните схеми се управляват от ПОД във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, оперират на капиталовопокривен принцип с дефинирани вноски и не покриват биометричен риск. Не гарантират минимално ниво на доходност или размер на пенсиите. В тази връзка се предлага същите изисквания да важат и когато пенсионно-осигурителното дружество управлява чужда професионална схема.
Създава се уредба на прехвърлянето на професионална схема или на част от нея от един в друг фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, както и от и към чуждестранни институции за професионално пенсионно осигуряване.
Регламентира се процесът на надзорен преглед. На Комисията за финансов надзор се вменява принципното задължение за осъществяване на надзор, основан на риска, което способства за оптимално разпределение на надзорните ресурси и навременно установяване на потенциални проблеми в сектора на допълнителното пенсионно осигуряване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Госпожо Йорданова, ще добавите ли нещо към това, което заместник-министър Велкова представи?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Единственото, което мога да добавя, е, че ние по принцип подкрепяме предложения законопроект. Становището не знам дали е дошло официално. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Други колеги? И гостите могат да участват в дискусията.
Госпожо Петкова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: В случая се представям от Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът беше представен. Бих искала да Ви информирам, че участвахме в съгласувателна процедура. Изразяваме удовлетворение, че голяма част от нашите предложения за промени бяха отчетени.
Това, което ми се иска да стане ясно, ако не се прави тази тънка разлика, което пък е нормално, е, че Законопроектът, съответно Директивата, въз основа на която този проект сега е на дневен ред, се отнася до така наречените „професионални схеми“ и огромната част от него не е относима изобщо към доброволни пенсионни фондове, които в момента оперират, особено към задължителни пенсионни фондове – професионални и универсални. Засега в България има една професионална схема.
На този етап единственото, което съм упълномощена да съобщя, е, че имаме принципни бележки – те, разбира се, са свързани с това, което не беше отчетено.
Молбата ни, и продължаваме да имаме такава, и днес се изказвам пред Вас, е: ако може, въпросният законопроект за промяна на Кодекса за социално осигуряване във връзка с фазата на изплащане на пенсии да се обедини с този.
Наистина не успяваме вече от многобройните промени на Кодекса за социално осигуряване да се привеждаме в съответствие, още повече че толкова често застъпващи се, една след друга, те застъпват и сроковете. Това – първо. Ако е възможно, разбира се.
На второ място, има няколко текста в този Кодекс за социално осигуряване, които излизат извън обхвата на Директивата и които не се отнасят само за професионалните схеми, а се отнасят до дейността на пенсионно-осигурителните дружества изобщо. С повечето от тях ние сме съгласни или поне не бихме искали да кажем, че представляват проблем. Но в един от текстовете се визира и провеждане на стрес тестове всяка година. По пътя на съгласуването някъде изчезна един текст в първоначалния проект, че предвид много завишените такси на пенсионно-осигурителните дружества, които се измерват в милиони за Комисията за финансов надзор, ние сме единствени в страната, които плащат такси на държавен надзор или няма значение какво държавно в милиони.
Нашето желание е, ако може, да бъде вписано, че колкото и стрес тестове да реши държавата да прави, всяка година, всеки месец, на тримесечие – нямаме нищо против, но молим разходите за тях да се плащат от тези такси, защото такъв беше първоначалният анонс, когато се увеличаваха, а именно, че ще се повиши капацитетът на Комисията за финансов надзор и те да имат разполагаеми финансови средства, за да заплащат подобни разходи. Това е принципното ни становище.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Колеги, други мнения, изказвания, включително и гостите?
Трябва да припомня, че тази директива трябва да бъде транспонирана до 13 януари следващата година.
Изказвания, други мнения?
Колеги от Министерството на финансите?
Заповядайте, госпожо Велкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Директивата следва да бъде транспонирана до 13 януари 2019 г., затова фазата на изплащане не е застъпена в настоящия проект на ЗИД на КСО. Относно разходите за стрес тестовете – в Законопроекта е записано, че те се извършват от Комисията за финансов надзор, което означава, че ще бъдат покрити от бюджета на КФН и няма да бъдат за сметка на пенсионно-осигурителните дружества.
За стрес тестовете е създадена правна възможност – това означава, че не е задължително, по преценка на КФН, периодичността ще се решава – кога и на кого да се правят.
По отношение въвеждане на част от изискванията на Директивата за всички фондове, а не само за доброволния пенсионен фонд по професионални схеми – това е направено във връзка със специфичните условия, които имат пенсионно-осигурителните дружества в България, тъй като българските пенсионни фондове нямат самостоятелна правосубектност и задължително се създават и управляват от лицензирано пенсионно-осигурително дружество. Поради това някои от изискванията на директивите са приложими на ниво ПОД, тъй като се отнасят до системата за управление на дружеството, а не на ниво фонд. Това са общи изисквания към управлението, политиката за възнагражденията, ключови функции и изисквания към тях, собствена оценка на риска, възлагането на дейности на външни изпълнители.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания, колеги?
Госпожо Йорданова, заповядайте.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Като допълнение към това, което каза заместник-министърът. Искам да допълня, за да не остане някой с грешно впечатление, че стрес тестове ще се правят не ежегодно – единствено и само по преценка в зависимост от разписани критерии, размер, естество, мащаб, сложност на дейност и така нататък. И то единствено и само в дружествата за допълнително социално осигуряване и управляваните фондове.
Тук използвам възможността да уведомя Комисията, че вече има разработена система за риск-базиран надзор в управление „Осигурителен надзор“, която в момента се тества. От следващата година на база на риск-базирания надзор – нещо, което бях поела като задължение още в самото начало, ние ще започнем да правим периодична оценка, така че нека да няма притеснения от страна на дружествата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор.
Колеги, изказвания, други мнения? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-53, внесен от Министерския съвет.
За – 16, против и въздържали се – няма. Консенсус.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов
Стенограф:
Райна Зарева