ПРОТОКОЛ

№ 38

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 12 декември 2018 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Разни

Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание:
1. Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Разни
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложеният дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ, № 802-01-57, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. – ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Господин Министър, Вие ли ще представите Законопроекта?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
С подкрепата на моите колеги, ще представя Законопроекта.
Изпълнявам с удоволствие задължението си да представя Законопроекта за социалните услуги, още повече, че съм улеснен в изпълнението на тази задача от представянето на Законопроекта за социалните услуги, на 31 октомври 2018 г. – преди по-малко от два месеца, по време на заседанието, което Вие организирахте в отговор на нашето предложение.
Утвърденият от Министерския съвет миналата сряда Законопроект не се различава същностно от проекта, който представихме пред Вас на 31 октомври. В него, разбира се, са взети под внимание част от предложенията по време на обществените консултации. Тъй като към 31 октомври не бяха приключили обществените консултации в техните рамки, ние представихме Законопроекта и пред Вас и, разбира се, бележките в рамките на междуведомственото съгласуване преди Министерския съвет.
Позволете ми накратко да представя основните положения от Законопроекта за социалните услуги. Това е третият нов Закон, който като екип на Министерството представяме пред Вас като водеща Комисия. Това също е нов законопроект, който урежда изцяло предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги в Република България.
Основните цели, които са изведени в Законопроекта и които се реализират по-нататък чрез съответните мерки са: гарантиране на достъпност; качество; ефективност; интегрираност; и насърчаване на услугите и насърчаване на публично-частното партньорство при тяхното предоставяне. Промяната е в разбирането и дефиницията за социални услуги, която от сегашното разбиране, което е в Закона за социалното подпомагане като физически места, се разглеждат като дейности за превенция на социалното изключване, дейности за подкрепа за реализиране на основни права и дейности за подобряване на качеството на живот. Това, което отличава социалните услуги от другите услуги, е това, че социалната работа e изведена като техен основен компонент.
В Законопроекта са разгледани и дефинирани видовете социални услуги, съобразно различни критерии, свързани с тяхната достъпност, групите лица, към които съответно се насочват и така нататък. Тази класификация на социалните услуги е доста подробна. Ще акцентирам върху това, че Законът регламентира общодостъпни и специализирани услуги като новото са именно общодостъпните услуги, които могат да се ползват от всички лица като при тях отпада необходимостта от насочване и оценка.
Специализираните услуги се ползват от лица, които са в затруднение, които са изложени на определен риск и затова тяхното предоставяне е свързано с насочване от структурите на Агенцията за социално подпомагане или от общините и тяхното предоставяне на тези уязвими групи от населението.
Другото, което е съществено и бих искал да акцентирам на него, е, че със Законопроекта се премахва издаването на заповеди за настаняване в социални услуги като насочването за ползването ще включва предоставяне на информация и консултиране с цел лицето да направи информиран избор на услуга и да му се даде предложение за подходяща услуга.
Другото ново е, че се дава право на избор на лицата сами да избират доставчика на услугата, а не както е сега в заповедта, съответно в направлението на Агенцията за социално подпомагане да се настаняват в определена услуга, а Законът дава право на лицата на избор на доставчик на социална услуга.
Друг съществен кръг от въпроси, който се регулира много по-пълно и цялостно, с цел да се осигури равен достъп до услуги на всички, е планирането на социалните услуги. Въвежда се планиране на социалните услуги на национално ниво чрез инструмента „Карта на социалните услуги“, която ще се изготвя на база на анализ на потребностите на регионално ниво. В Законопроекта са предвидени хипотези, при които тази карта ще се актуализира.
Единствено услугите, които са включени в тази национална карта на социалните услуги, ще бъдат финансирани от държавния бюджет. По този начин, освен равен достъп на територията на цялата страна, се осигурява ангажимент и дългосрочност в планирането и съответно ангажимент държавата да финансира тези услуги.
Услугите, финансирани от държавния бюджет се класифицират в три основни групи – три нива: услуги на общинско ниво, които ще задоволяват потребностите на населението от общината; услуги на областно ниво, които задоволяват потребностите на всички лица от общините на територията на областта; и услуги на областно ниво, които задоволяват потребностите на лицата от цялата страна.
В Законопроекта се определят не само лицата, които не заплащат такса при ползване на социални услуги, нещо, което сегашната уредба предвижда, но се уреждат също така и социални услуги, които са безплатни за всички. Регламентира се общият ред за предоставяне на социални услуги и някои особени правила за някои видове услуги като резидентната грижа, услугите, които се ползват от деца, от лица, поставени под запрещения, заместващата грижа, асистентската подкрепа и други.
Другото ново в Законопроекта е регламентирането на интегрирания подход, интегрираните междусекторни услуги като се прави ясно разграничение между интегрираното предоставяне на подкрепа и интегрираните междусекторни услуги.
Другият основен фокус на Законопроекта е качеството на социалните услуги, тъй като и при предишното представяне на Законопроекта, който хронологично по-подробно представи цялата работа по подготовката на този Законопроект, откъде сме тръгнали, докъде сме стигнали. Тръгнахме от това, че последните 10 – 15 години този сектор много динамично се развива в България, много услуги бяха създадени, голяма част от тях се финансират от държавния бюджет като държавно делегирана дейност и това количествено развитие и нарастване на социалните услуги, достигна до етап, който наистина трябва да акцентираме върху качеството на социалните услуги и това го правим със Законопроекта като, за да се постигне желаното по-високо качество се въвеждат стандарти за качество.
Стандартите са няколко вида: за организация и управление на услугата; за квалификация и професионално развитие на служителите, които осъществяват дейността по предоставяне; и стандарти за ефективност на услугата, с оглед постигнатите резултати за лицата, които я ползват в отговор на техните потребности.
Всичко това, което се въвежда на законово ниво, ще бъде разработена подробно в Наредба за качеството на социалните услуги, която ще бъде подготвена след като бъде приет и влезе в сила Законът. В тази наредба е предвидено да се определят стандартите за качество на социалните услуги, критериите за изпълнението им, основните принципи за разработване на доставчиците на програми за развитие на качеството на услугите, които предоставят, методите за извършване на мониторинг на качеството и така нататък.
Другото предложение, което е свързано с повишаване на качеството на услугите, е въвеждане на лицензионен режим за всички доставчици на услуги. Знаете, че понастоящем само доставчиците на услуги за деца подлежат на лицензиране от Държавната агенция „Закрила на детето“. Сега се въвежда за част от доставчиците или в случаите, когато общината е избрала да предоставя услугата чрез създадено специално общинско предприятие, единствено общините не подлежат на този лицензионен режим. Този по-висок предварителен контрол също би трябвало да повиши качеството на предоставените социални услуги.
Другата институционална мярка, която се предвижда в Законопроекта, е създаване на Агенция за качество на социалните услуги като изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, която ще извършва лицензирането, ще контролира спазването на Закона и на стандартите за качество, ще проверява за начина, по който общините и частните доставчици разходват средствата от държавния бюджет, ще проверява за спазване на правата на потребителите на социални услуги, ще извършва мониторинг на ефективността на национално ниво и други, като изрично е предвидено, че новата агенция ще бъде създадена в рамките на щатната численост на системата на Министерството на труда и социалната политика като това са няколкото мерки, които са в посока гарантиране на по-високо качество на социалните услуги.
Облекчава се режимът за създаване на услуги, които се финансират от държавния бюджет като те ще се създават с решение на общинския съвет след предварително одобрение от Агенцията за социално подпомагане, която запазва определени функции по отношение на социалните услуги като за сравнение ще кажа, че понастоящем социалните услуги се създават със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, след първоначално решение на общинския съвет.
Сега със Законопроекта се обръщат нещата, реално се прави следваща стъпка към децентрализация като водещо ще бъде решението на общинския съвет, а с оглед на това да бъде все пак съгласувано на национално ниво и съгласувано с това, което е записано в Националната карта на услугите, то предварително трябва да бъде съгласувано, но актът, с който се създава социалната услуга, ще бъде решение на общинския съвет.
Дават се повече възможности на общините по отношение на възлагането на услугите на частни доставчици, не само при хипотеза на създадена услуга каквато в момента имат възможност чрез конкурс да възложат изпълнението ѝ на частен доставчик, но и в хипотеза, в която общината не може да създаде сама услугата, може да възложи създаването ѝ от частен доставчик.
Регламентирани са нови възможности за публично-частно партньорство като освен това, което казах, в тази посока се въвежда и смесено финансиране от държавния общински бюджет, възможност за осигуряване на такова финансиране и от физически, и юридически лица.
Другото положение, което се въвежда със Законопроекта са правила за по-правилно определяне на стандартите за финансиране от държавния бюджет на социалните услуги като в Законопроекта е записано, че единният стандарт, както го наричаме или стандартът за финансиране на услугите, делегирани от държавата като дейности на общините, ще трябва да се съобразява с вида на социалната услуга, с начина на ползването й, със средата за предоставяне, с групата потребители, с продължителността на предоставяне на услугата, стандартите за качество и изискванията за необходимите специалисти. Такава регламентация в действащото законодателство няма като изрично е предвидено в рамките на съгласувателната процедура и отчитайки исканията на Националното сдружение на общините в единния стандарт да се включват не само разходите за предоставяне на услугата, но и разходите за насочване, което в преобладаващия случай ще се поема от общините. Предвижда се и в определени случаи да има така наречените „допълващи стандарти“ които да отчитат особеностите при определени услуги. Това е накратко съдържанието на Законопроекта.
Като нов Закон, който цялостно урежда тази материя, в Преходните и заключителните разпоредби, са предвидени промени в 26 други закона като изрично са записани и поетите вече чрез други документи ангажименти във връзка с процеса на деинституционализация, а именно: приключването на процеса на деинституционализация на грижата за деца, предвидено да стане до началото на 2021 г., съответно процеса на деинституционализация на грижата за пълнолетни лица в рамките на приетата Национална стратегия за дългосрочна грижа и вече започналото изпълнение, чрез приетия в началото на тази година първи план за прилагане със съответните срокове и ангажименти.
Предвидено е Законът да влезе в сила в началото на 2020 г. Разчитаме, че Народното събрание в началото на следващата година ще приеме този законопроект, ще има достатъчно време, за да се извърши цялата подготвителна работа, така че в своята цялост Законът поетапно да влиза в сила през 2020 г. Имам предвид, че са предвидени и някои други срокове, така че пълното действие на Закона, включително и новият начин на определяне на стандартите за финансиране и така нататък да бъде от началото на 2021 г., но общата норма е, че Законът влиза в сила от началото на 2020 г.
С колегите сме готови да отговорим на всички ваши въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, предоставили сме становища на Националния съвет за тристранно сътрудничество и на всички останали ведомства. Разполагате с богата информация около този законопроект. Всички, които са внесли законопроекти и които желаят от гостите да представят накратко техните становища, имат думата.
Заповядайте, виждам представители на Националното сдружение на общините. Ще Ви помоля да се представяте за протокола.
ДАНИЕЛА УШАТОВА: Добър ден, благодаря за възможността да коментираме нашето становище. Ние ще Ви го изпратим официално.
Благодаря и за отразените в хода на дискусиите предложения, които правихме. Този закон беше подготвен в един изключително диалогичен режим, широк консултативен процес както на областно ниво, така и в рамките на обсъждания в работни групи с неправителствения сектор и наши общински представители.
Това, което министър Петков каза за ресурса и капацитета, който ще трябва да изграждаме в общините, за да осъществим новите ангажименти по насочването в услугите, се надявам да бъде подкрепено като възможност от стандартите за делегираните от държавата дейности да получаваме и такъв компонент, за да можем да осигурим по-добри условия и по-добро обслужване на потенциалните потребители на социални услуги.
Тъй като реформата ще бъде изключително мащабна, надявам се догодина общините, въпреки че Законът няма да бъде влязъл в сила, ще се подготвят и по прилагане на механизма за личната помощ и по прилагането на този закон от 2020 г.
Разчитаме, че ще има осигурен достатъчен ресурс и в държавния бюджет за провеждането на тази мащабна реформа, защото тя приближава социалните услуги повече до хората и до техните реални потребности.
Мисля да приключа с това. Ние ще изпратим становището с конкретните коментари по редакциите на отделни текстове.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги, от гостите, вносители на предложения?
Господин Минчо Коралски.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
От името на Агенцията за хора с увреждания ние имаме, първо, желание да изразим своето, как да го кажа, завистливо отношение към колегите, които са направили този закон, тъй като той се получи много по-добър от другите два, които приехме преди това, но винаги трябва да се учим от това как и защо, и при какви условия се правят закони.
Аз мисля, че Законът би станал още по-добър, ако се обърне внимание на следните няколко неща. Първо, става въпрос за така наречената Национална карта, която, заедно с Плана, са отразени в чл. 34 и 40 на предложения законопроект.
По принцип Картата е метод, който цели да покаже реалните проблеми тук, в страната, тогава, когато се прави политика – както е Здравната карта, както са картите за безопасност и така нататък. Ето защо аз считам, че Законът би бил по-добър, ако в чл. 36, т. 2 и чл. 40, т. 1 думите „максималния“, тук става въпрос за максималния брой ползватели, се замени с „реалния“, тъй като максималният е по принцип някакъв ограничител, докато реалният би поставил действително реалната картина и оттам нататък вече да е ясно какви ресурси поетапно, както административни, така и финансови, могат…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Коралски, извинявайте, аз не знам какво означава реална финансова рамка.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Не, става въпрос реален брой на ползвателите в общините, а не максимален. За това става въпрос, така че те точно са отбелязани къде.
Освен това считаме, че чл. 37 и чл. 39 трябва да се обединят, тъй като касаят един и същи обект и процес на планиране. Това са социални услуги на национално ниво и за цялата страна. Очевидно е, че тук има тавтология.
Считаме също така, че чл. 73 следва да се инкорпорира в чл. 75. Това са условията, с които се прави оценка на потребностите, тоест предварителното отсяване.
Основното ни предложение е по чл. 80, ал. 1, тъй като оценката на потребностите и индивидуалният план се изграждат на принципите на обективност и пълнота, всеобхватност на анализа на потребностите на лицето, включване на лицето на всеки един етап. Това е чудесно, но ако това не бъде облечено в една методика, нито един от тези, които осъществяват тази оценка не може да бъде предпазен от субективизъм. Нещо повече, лицето, ако рече да провери дали правилно са оценени неговите потребности на база на тези така наречени „основни принципи“, няма да може, образно казано, да защити правата си, тъй като се превръща неговата дума срещу думата на комисията, без да има арбитър, който да може да прецени на базата на какво комисията е обсъдила и е оценила неговите потребности.
Това са нашите предложения. Радвам се, че се получи един много добър Закон, който по-скоро, вече като юрист мисля, че прилича на кодекс в социалните услуги, кодифицирайки всичко, но в това няма нищо лошо. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги? Не виждам.
Откривам дискусията.
Народните представители имат думата за въпроси, коментари, изказвания.
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър, господин Коралски! Добре дошли на всички на нашето заседание за приемането на този законопроект.
Аз вземам думата, за да изразя принципната подкрепа за Законопроекта от името на парламентарната група на „БСП за България“. Разбира се, сега ще Ви разочаровам, но не означава, че ще спестим критиките по Закона, защото има и такива. Аз няма да се впускам в дебат по същество по Законопроекта, само ще кажа няколко неща.
Вчера беше внесен Законопроектът в Народното събрание, ние днес го разглеждаме. Няма как една парламентарна група да формира политическата си позиция, въпреки, че аз не се съмнявам, че нашата ще бъде положителна, защото наистина се получи добър закон.
Казвам това, защото Комисията по труда и социалната политика е в нещата и с представянето на Законопроекта, и още от началото на работната група, живеем с този проект, както се казва, от април досега. Сигурен съм в това, че извън Комисията по труда и социалната политика няма друг народен представител, който да е изкушен от тази материя и му трябва време да се запознае, защото всички ще гласуват по Законопроекта и имат право на мнения, на становища, включително и при формирането на политическите позиции от страна на групите.
С колегите подкрепяме Законопроекта, защото, както каза и господин Коралски, смятам, че се получи един по-добър Законопроект от предните два, защото беше правен по-дълго време, и мина на широко обществено обсъждане, на широки обществени консултации.
Няма как да не спомена това, че в плана за действие по постигане целите на Конвенцията за правата на хората с увреждания 2015 – 2020 г. пишеше, че този закон трябва да е готов 2016 г., което значи, да речем, края на 2016 г., пък сега сме края на 2018 г., но това ще го пропуснем.
В обществените консултации и от всички становища по Законопроекта, които успях да прочета, внесени в Комисията по труда и социалната политика, виждам, че принципно против Законопроекта няма нито едно становище с изключение може би на това на КТ „Подкрепа“, където изказват… Между другото аз в някаква степен съм съгласен с тяхното виждане, че в голяма степен социалните услуги преповтарят модела в здравеопазването и се превръщат малко в търговска дейност, която трябва да се заплаща и така нататък. Отново казвам, това пак са нещата, които подлежат на критика, но не събарят и не развалят добрата структура и Законопроекта за социалните услуги.
Няма да отмина факта, че е добре, че се събира на едно място или както се нарича „кодифицира“ се цялата дейност по предоставяне на социални услуги, която сега беше в Закона за социалното подпомагане в Глава четвърта „Социални услуги“ и там само четири мисля, че от чл. 16 до чл. 19, бяха указани социалните услуги, които обаче от 2006 г., когато е приет Законът за социалното подпомагане, са претърпели изключително сериозно развитие и то в положителна посока като: обхват, разнообразност и така нататък. Това е добре, че са събрани на едно място и най-важното са развити. Сега мисля, че са 176 члена или 173, колкото ги броихме.
При всички случаи Законопроектът е добър и ние ще го подкрепим на първо гласуване с идеята между първо и второ гласуване, на което се надявам, че мнозинството в Народното събрание ще даде по-голямо време между първо и второ гласуване да успеем да направим и да включим някои неща, които са добри, но по една или друга причина не са влезли в Законопроекта и да го направим още по-добър и работещ. Още повече, че ще влезе в сила от 2020 г. и няма за къде да бързаме, и кой знае колко спешност по него няма. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики? Не виждам реплики.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър, господин Коралски, уважаеми дами и господа народни представители, гости! Ще започна с адмирации към работната група, която изработи този Законопроект за социалните услуги. Толкова дългоочакван Законопроект – навременен, наложителен, защото през последните години, социалната работа се акцентира върху социалните услуги, които се разраснаха, разкриха се нови социални услуги и има нужда от планиране, има нужда не само като брой качествени – не само като брой социални услуги, но и повишаване качеството на социалните услуги, за да могат да бъдат достъпни до всички потребители.
Имаше много критики по отношение на Законопроекта – дали ще бъде готов до края на годината; дали ще бъде така добър и ще удовлетворява ли всички заинтересовани страни и най-вече общините и неправителствения сектор, които са главните доставчици на социални услуги. Това е една сложна материя, която изискваше време и търпение. Екипът, който работи по този законопроект мисля, че са над 100 представители в тази работна група, се справиха се много добре и на тях им беше нужно време, за да може действително да стане един добър, работещ законопроект.
Няма да се спирам на детайлите. Всички ще се запознаем със Законопроекта. Имаме мотивите и се надявам, че след като голяма част от текстовете ще влязат през 2020 г. да имаме достатъчно време между първо и второ четене да изработим и да чуем предложенията, както от страна на представителите на Националното сдружение на общините, така и на неправителствения сектор, за да можем действително да подобрим този толкова необходим Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, въпроси?
Госпожа Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър, господин Коралски, уважаеми колеги, уважаеми гости! Както каза колегата Гьоков, нашата парламентарна група ще подкрепи на първо четене така предложения Законопроект, но ще въведем своите корекции между първо и второ четене и те са обусловени от няколко неща. Хубаво е да чуем Вашите отговори на въпросите, които най-вероятно ще възникнат сега в хода на дискусията, за да бъдат уточнени преди гласуването на първо четене.
Четейки текстовете в Законопроекта действително по начина, по който са регламентирани, наистина водят към подобряване качеството на социалните услуги. Общо взето това е общата оценка, но имаме едно основно опасение. То беше опасение по отношение на предходните два законопроекта, които ние приехме миналата седмица на второ четене. Те са свързани с подготовката и капацитета на съответната администрация. Изключително нови изисквания, нови компетентности се въвеждат с тези законопроекти и въпросът ми е свързан с капацитета на администрацията. Едно голямо опасение е, че в момента хората, които работят в социалната сфера, не получават съответното адекватно възнаграждение. Изключително ниските възнаграждения в социалната сфера – имам едно притеснение, че капацитетът и необходимостта от кадри в един момент ще удари по отношение на необходимата обезпеченост от достойно заплащане на тези кадри.
Преди малко слушах опасенията на Националното сдружение на общините по отношение на финансирането на новите ангажименти на общините по отношение на това, което предстои през следващата година. Това, което ние виждаме в предварителната оценка за въздействие на Законопроекта и по отношение на финансовата обосновка, до голяма степен и двата документа говорят, че ще се използва наличният ресурс, наличният капацитет и включително и финансов ресурс такъв, какъвто в момента съществува.
Аз си мисля, че е необходимо да се помисли за инструменти, които да допълнят финансирането, защото това, което виждаме ние по отношение на стандартите за качество, които Вие въвеждате в новия Законопроект и, които са свързани с капацитета и на хората, за които говорите. В един момент не виждам как това е обезпечено финансово.
От друга гледна точка, ще наблегна и по отношение на това, което Вие въвеждате през тази национална карта на социалните услуги, която в рамките на една година ще бъде изготвена и в крайна сметка ще има яснота след една година за нея.
В момента е изключително неравномерно съществуването на социалните услуги такива, каквито са, през Закона за социално подпомагане и другия закон, който е основно свързан с грижите за децата. Това неравномерно разпределение и тук виждам Вашите опасения, че определени общини няма да могат да обезпечат необходимостта през тази национална карта от създаването на такива социални услуги, но аз не виждам как през публично-частно партньорство в такива малки общини биха се случили услугите, които Вие смятате, че основните услуги, които трябва да бъдат обезпечени през тази национална карта дали това нещо може да се случи през предоставяне на услугата на външни доставчици.
В малките общини капацитетът от кадри, е изключително по-ограничен и това не знам до каква степен ще обезпечени тези основни социални услуги, които Вие ще идентифицирате през тази национална карта.
Общо взето това са въпросите ми, и те са свързани основно с осигуряване на необходимия капацитет и кадри, за да обезпечат равнопоставено на територията на цялата страна тези социални услуги, които Вие планирате през тази национална карта. Имам и други въпроси, които са по-скоро технически и са свързани с конкретните текстове, които ще засегна на първо четене в залата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Реплики?
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: В малките общини е невъзможно публично-частното партньорство, тъй като няма доставчици на социални услуги. То не е задължително публично-частното партньорство. То е възможност, която може да използва кметът на съответната община. Да, пожелателно е, добро е да се управлява една услуга, но не е задължително.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други реплики? Не виждам.
Дуплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Госпожо Ангелова, не сте разбрали контекста на това, което искам да кажа. Най-вероятно не съм се изразила както трябва. Контекстът на това, което искам да кажа, е свързан с наличния квалифициран ресурс, който да обезпечи тази социална услуга. В никакъв случай аз не казвам и не въвеждам задължителност на общините, тя не е въведена и такава през Законопроекта. Общо взето говоря за квалификацията и кадрите на съответната територия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Аз искам да кажа няколко думи, по-скоро да формулирам няколко въпроса.
Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник министър, колеги, гости! Първо, приветствие за това, че най-после Законът за социалните услуги влиза на първо четене в Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Искам да отбележа и да подчертая, че идеята за нов Закон за социалните услуги е от много години, не е от днес, от вчера, от доста години. Преминавам към въпросите.
Първо, няколко думи за новата изпълнителна агенция, която ще се създаде до 2020 г. Тя е за качеството на социалните услуги, тя ще лицензира – Вие казахте доставчиците, че всички минават на лицензионен режим. В Законопроекта е казано: „доставчиците на частни услуги“. Това означава ли, че общините, когато предоставят услуги, не подлежат на лицензионен режим? Това е първият ми въпрос.
На второ място, господин Гьоков, по отношение на структурата на тази нова агенция, една част ще бъдат от Агенцията за социално подпомагане, другата от Агенция за закрила на детето. Ясно е, че става въпрос за функционален трансфер, ако мога така да го кажа към новата агенция, но тези, които са от Агенцията за социално подпомагане досега са се занимавали с регистрационен режим, а не с лицензионен, тоест те трябва да бъдат подготвени съответно за приложение на Наредбата, която трябва да издаде министърът на труда и социалната политика.
С какъв ресурс ще бъдат подготвени тези хора? С какъв ресурс ще бъдат подготвени и хората, които ще участват в новата агенция, защото очевидно е, че те трябва да преминат през предварителна подготовка. Аз разбирам, че Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ се ангажира с този проблем, но … (Народните представители разговарят помежду си.)
Колеги, моля Ви да се изслушваме, защото се разсейваме.
В рамките на тази договорена Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ няма такава схема за финансиране, доколкото, аз съм запознат. Очевидно е, че ще разчитаме на новия програмен период, а той ще бъде договорен не по-рано от 2021 г., така че ще има ли възможност по някакъв начин да се осигури финансиране за квалификация, не само за квалификация и обучение, а и за обзавеждане, за ресурс, който е свързан с оборудване на помещения, техника и така нататък, защото става въпрос за съвършено нова Изпълнителна агенция за качеството на социалните услуги.
Аз не казвам, че не трябва да има такава агенция, трябва да има такава агенция. Въпросът е да не допуснем някакъв проблем със структурирането на тази агенция.
На следващо място, по отношение на тези над 1300 социални услуги към месец септември, какво ще се случи с тях до 2021 г., до когато трябва да бъде изготвена Националната карта за предоставяне на социални услуги? Доколкото разбирам от това, което е записано в Законопроекта, Националната карта е за определяне на потребностите, а не да казва къде, каква, колко, какви услуги да има, определяне на потребностите от социални услуги, което веднага ме насочва на мисълта, че социалните услуги като прогнозиране по отношение на финансовата рамка правим законодателство за …
Това не е въпрос към Вас, естествено, но искам да го коментирам. Сякаш имаме един предварително определен финансов ресурс. Това е казано и в становището на Министерството на финансите и ние се опитваме да адаптираме законодателството към този ресурс, защото виждаме, че за 2020 г., за 2019 г. е ясен бюджетът – с 15% са повече средствата за социални услуги. Те покриват увеличението на минималната работна заплата на практика и още някой друг ресурс за увеличаване на заплатите, но за 2020 г. – 2021 г. се предвиждат средства в размер на: 303 милиона за 2020 г., а за 2021 г. – 350 милиона.
Пак повтарям, това е финансова рамка от Министерството на финансите и, който и да е тук от нас, от тази зала трудно може да коментира тези числа. Казвам ги, защото ми се струва, че при този финансов ресурс трудно ще намерим хора, които да предоставят социални услуги. Говоря за доставчици на социални услуги, защото, ако искаме да бъдат квалифицирани, да бъдат обучени, да предоставят качествени социални услуги от гледна точка на спазване на стандартите за предоставяне на социални услуги, те трябва да имат достатъчно сериозно възнаграждение, различно от минималната работна заплата. Това е работа на Народното събрание, не толкова на колегите от Министерството на труда и социалната политика.
На следващо място, искам да засегна един въпрос, който циркулира през последните години, дискусията е изключително актуална. Става въпрос за фигурата на несъстоятелността на лицата, поставени под запрещение. Знаете, че Министерството на правосъдието и неправителствените организации, отдавна работят по въпросите на несъстоятелността. Когато става въпрос за този проблем, трябва да сме наясно, че в тази комисия на първо четене миналия парламент беше приет Проект на Закон за физически лица и мерките за подкрепа, който не видя бял свят по известни причини.
За лицата под запрещение коректно е записано, искам да отворя една скоба, че задължително трябва да бъдат запитвани за това желаят ли, искат ли да бъдат включени в социална услуга, иска се тяхното мнение задължително или, разбира се, на техните попечители или лицата, които отговарят за тях в общините. Знаете, че общините назначават един такъв човек. Това са въпроси, които според мен трябва да намерят отговор, за да може да сме наясно с това какво се случва в следващите периоди, какво се случва догодина, какво се случва…
Догодина ще приемем Закона, но какво става най-важното със социалните услуги – ще бъдат финансирани по начина, по който досега или всички тези услуги ще намерят място в Националната карта на социалните услуги? Това са въпросите, които интересуват вероятно доставчиците на социални услуги.
Реплики? Не виждам.
Колеги, други изказвания?
Господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, гости! Бях записал доста неща, но господин Адемов зададе част от моите въпроси и това е хубаво, че сме мислили в еднаква посока.
Ще се спра само на три момента. Преди това, изнасям в скоби – господин Министър, нашият председател на Комисията беше много скромен точно по този закон, защото трябва тук, на тази маса поне да се признае и по този закон да няма надскачане кой е дал повече и кой по-малко. Много хора са работили по него, защото точно по времето на господин Адемов като Ваш предшественик беше изработена първата концепция за този закон, на която стъпихте и Вие и това е съвсем реално. Така беше! Аз лично имам удовлетворение, участвайки в първата концепция и сега, като народен представител ще приемам този закон.
Моите забележки са най-вече по тази Национална карта, която беше засегната в няколко изказвания. Моята забележка от това естество е, че трябва при доработката на текстовете за второ четене да уточним точно какво е Националната карта – дали на потребностите, дали на услугите. Доколкото разбирам, сега сме се постарали да я обосновем на базата на потребностите какви услуги да има. Неслучайно възниква тази колизия с досега съществуващите услуги, за която говори доктор Адемов.
Искам да поясня, казах го и в предишно заседание на Комисията – през цялото време съм бил твърде обезпокоен, че България в социалната сфера допусна големи пропуски, независимо кой е бил управляващ и кой не, с това, че парите, които ние усвоихме по европейски програми и фондове, не ги насочихме планово в разпределение на социалните услуги. Гонейки една цел – деинституционализацията ние направихме така, че създадохме социални услуги там, където кметовете на общини бяха по-инициативни, по-силни, те успяха да вземат част от проектите, построиха сградите, трудно успяхме да ги обезпечим със специалисти и направихме услуги само и само да разрешим този наистина тежък проблем за България, който виждате и сега се решава. (Реплика встрани от микрофоните.)
В Ловеч е точно така, господин Председател, и аз мога в ловешко дори да посоча примери, където в едни сгради, правени за едно нещо, след това търсехме финансиране на друг тип социални услуги. Разберете ме, точно това е, че нямаше планирането и всеки кмет се опитваше по този начин хем да създаде заетост на част от хората си, хем да се опита да се вмъкне да усвои някакви пари по проекти. Това е пропуснато време и аз мисля, че сега с Националната карта на социалните услуги трябва да доизясним нещата.
Вторият нейн проблем. Трябва ли, макар и без финансиране – защото тук е казано, че държавата и общините финансират услугите, които са в Националната карта. Трябва ли в тази Карта да разполагаме и с услугите, които се финансират от външни донори? Дали на някои места няма да получим приливане от единия тип в другия тип услуги? Или един външен да кажем доставчик – в Закона мисля, че е записано твърде общо, финансирането на една социална услуга може да бъде не само от доставчика, който я извършва, който осъществява социалната услуга. Тя може да бъде и от външен човек, който възлага на доставчика, но дали те трябва да бъдат вписани в тази Национална карта, защото може да се получи така, че създава услугата, казва че ще я финансира и след известно време идва и казва: моля услугата да бъде поета от държавния бюджет. Как ще ги разграничим и как ще намерим тази работа? Затова в това направление трябва да се работи.
Има и много други неща, които мога да кажа.
Третото, което искам съвсем накратко да кажа. Например, когато се говори за рехабилитация. Има се преди всичко двигателната рехабилитация и други неща. Тук именно в рехабилитация може би ще трябва леко да разширим и понятието, поне от моя гледна точка. С каква недостатъчност могат да бъдат захванати хора от този тип социална услуга? Голяма част от тези са извъндвигателните и сетивните увреждания, и също така може да се говори за друг тип увреждания, каквито са менталните и така нататък при рехабилитация.
Един също много интересен проблем, който е съвременен. Благодаря на господин Адемов, че го каза. Наистина трябва да се работи и да се види. Аз приветствам това нещо, което беше отдавнашна мечта и което трябва да се разбере. Правилно министърът каза: интегрираното предоставяне, както в подкрепа от една страна, така и на социални услуги. Именно тук в това интегрирано предоставяне трябва да вместим и проблема, който поставят тези хора от „Инициатива 7000“ за подкрепеното взимане на решения. То е една гранична област, където може да бъде подкрепено и от Закона за социалните услуги. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Доста въпроси се събраха, господин Министър, ако желаете да отговорите сега.
Направи ми впечатление, че максималният срок за настаняване в резидентна услуга сега е три години. Каква е причината да бъде намален този срок на две години?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги и гости на днешното заседание! Ще се опитам да отговаря на въпросите, поставени от народните представители като предварително благодаря за интереса към Законопроекта. Ще говоря по реда на поставяне на въпросите, започвайки с въпросите, поставени от госпожа Клисурска, като, разбира се, предварително се извинявам, ако нещо пропускам, колегите ще ме допълнят.
Безспорно, госпожо Клисурска, капацитетът на администрацията е много важен за реализирането на всеки един закон, особено когато става дума за такъв мащабен закон като Закона за социалните услуги. В случая ще бъде ангажирана както администрацията като част от изпълнителната власт, така и от администрацията на органите на местна власт, защото общините също имат своята роля и като доставчици, като насочващи към социални услуги. Разбира се, тук е важен капацитетът на външните доставчици на социални услуги. Ние разчитаме на тяхната експертиза, която и в момента е водеща по отношение на създаването на услуги, на иновации и така нататък.
Това, което конкретно искам да отговоря на Вашия въпрос и което пропуснах да отбележа в експозето, а то е важно, и Вашият въпрос ми дава повод да акцентирам върху него е, че в Законопроекта има отделна глава – Глава осма, която е посветена на служителите, които работно бяхме нарекли „професионалистите в социалните услуги“, но всъщност тук формулировката е по-обща – служителите, които насочват и съответно предоставят социални услуги. Като в тази глава изрично е разписано правото на всички служители на въвеждащо, на надграждащо обучение, на супер визия и същевременно е предвидено заплащането на труда им да става на базата на стандарти, които ще бъдат определени в наредба, предложена от министъра на труда и социалната политика.
Отчитайки важността на труда на взетите в социалните услуги и въобще всички, които имат дейности в този комплексен процес, Законопроектът предвижда да има разработени стандарти за заплащане, те да бъдат уредени в наредба, и аз се надявам, че именно там ще се намери обективно отражение на важността на труда, който полагат работещите в социалните услуги и ще се адресират текущите проблеми, свързани с недостатъчното заплащане. Разбира се, това зависи и от начина на определяне на стандартите за финансиране на дейността. Както казах стандартите вече са разписани подробно какво трябва да отчитат. Трябва да отчитат и потребността на специалисти за съответната услуга и по този начин те ще бъдат много по-адекватни, би трябвало да бъдат много по-адекватни на нуждите от специалисти за осъществяване и за предоставяне на съответната услуга.
Това е предвидил Законопроектът по отношение на капацитета за доставчиците на услуги и за всички, които са ангажирани в прилагането на Закона, когато, разбира се, той стане закон.
По отношение на въпросите, които зададе доктор Адемов, свързани основно с предвиденото създаване на нова Агенция за качеството на социалните услуги и конкретно въпросите, свързани с това създаване. Общините, когато сами предоставят социална услуга не подлежат на лицензиране. Тоест, всички останали, включително и когато общините предоставят услугата чрез създадени общински предприятия, самото предприятие трябва да се лицензира, както и всички други външни доставчици, но общината като такава, която сама директно предоставя услугата не е предвидено да се лицензира.
Това беше един от въпросите, които подробно се обсъждаха в работната група в процеса на подготовка на Законопроекта. Колегите вложиха много усилия, за да постигнат баланс между различните виждания по този Законопроект и затова бяха посветени повече от една година време и множество срещи, дискусии, заседания, които предшестваха подготовката и внасянето на този законопроект.
По отношение на структурата на новата Агенция, разбира се, че тази структура ще бъде определена в Устройствения правилник. Да, тя ще поеме функции, които в момента се изпълняват от други структури в системата на Министерството на труда и социалната политика – Вие ги назовахте – Държавната агенция за закрила на детето, която в момента извършва лицензиране на услугите за деца, така че тази функция от ДАЗД ще премине към Агенцията за качество на социалните услуги, и мисля, че това беше коментирано и на предишното представяне на Законопроекта.
Държавната агенция за закрила на детето ще си запази всички функции, свързани с гарантиране на правата на децата и ще може да се концентрира повече върху изпълнението на тази основна своя роля, както и това, което сега Агенцията за социално подпомагане, основно чрез Инспектората към АСП, извършва контрол върху социални услуги, също като функция ще премине към новата Агенция.
Ние не си представяме новата Агенция като механично образувание от части от ДАЗД и от Агенцията за социално подпомагане, да, вероятно, ще преминат служители, които изпълняват тези функции от едната в другата структура, но, изрично подчертавам, че ангажиментът е това да стане в рамките на щатната численост на Министерството на труда и социалната политика.
Другото, което предвиждаме, е да подпомогнем процеса на подготовка и старта на тази нова Агенция чрез схеми, операции по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
До мен е заместник-министър Русинова, която е ръководител на управляващия орган на Оперативната програма, така че Програмата ще подпомогне този процес, както и процеса на обучение на всички, които ще бъдат заети в прилагането на Закона при доставянето на социални услуги, нещо което и до момента го прави, но вероятно ще търсим и по-целенасочени операции и мерки в тази посока. Това, както и времето, което е предвидено до създаването на новата Агенция, от началото на 2020 г., би трябвало да подготви плавно старта на тази нова структура, която е ключова по отношение на това, което всички искаме и очакваме – подобряване на качеството на социалните услуги.
Какво ще се случи със съществуващите услуги – другият Ваш въпрос, доктор Адемов. Това е описано в § 28 , който е от „Преходни и заключителни разпоредби“ и казва че, както беше отбелязано в Националната карта за социални услуги, се приема от Министерския съвет до 12 месеца от влизането в сила на Закона, тоест до началото на 2021 г. До приемането на Националната карта за социални услуги могат да се финансират от държавния бюджет само тези видове социални услуги, които към датата на влизане в сила на Закона, са определени като държавни делегирани дейности, тоест всички тези – Вие споменахте актуалния брой на социалните услуги държавно делегирани дейности – 1322 към 1 октомври, вероятно са вече повече, това е динамична величина, вероятно след една година ще бъдат още повече – ще бъдат част от картата. В тази карта няма да картографираме едно празно поле, вече ще има социални услуги, които ще бъдат интегрирани, ще бъдат част от тази първоначална карта.
Преминавайки към въпросите на господин Недялков, искам да подчертая, че Националната карта за социалните услуги е инструмент за дългосрочно планиране на социалните услуги. Това е нейното основно предназначение, като това планиране ще бъде на база на анализ на потребностите, който ще правят общините.
Цялостният процес на планиране ще включва и годишни планове – местни, регионални, общински и национални, с които ще се насочва този процес. Тук искам да отговоря на въпроса на господин Недялков, че в Националната карта ще влизат само финансираните от държавния бюджет услуги.
Ще обърна внимание на нещо друго. В Законопроекта е предвидено Министерският съвет да приеме Наредба за планиране на социалните услуги. В нея много по-подробно, ще бъде описан цялостният процес на планиране на социалните услуги. Мисля, че отговорих на поставените въпроси.
По отношение на Вашия въпрос, доктор Адемов, свързан с ползването на социални услуги от лица под запрещение, може би госпожа Кременлиева – авторът на Законопроекта и юрист, ще даде най-компетентен отговор.
Ако пропускам нещо от поставените въпроси, също ще отговоря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, колеги.
Госпожо Кременлиева, ако може в контекста на подготвения Закон, ако сте запозната с него – за физическите лица и мерките за дееспособност.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Благодаря Ви.
Да, запозната съм. Не знам дали всички са били членове на тази комисия – през 2016 г. – но Вие бяхте председател и си спомняте, че тогава гласувахме промени в Закона за социално подпомагане, които сега са подобрени. Това е режимът, който е във връзка с две осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека.
По отношение на запрещението и съответствието с Конвенцията за правата на хората с увреждания в момента Нормативната уредба в Закона за социално подпомагане е единствената и впоследствие и в Закона за социалните услуги, която отчита възможността за подкрепено вземане на решение, тъй като в новия Закон сме въвели дори и дефиниция на това, какво е специализирана подкрепа за изразяване на избора и изразяване на воля от страна на такива лица. Също така е осигурена възможност при насочването от страна на дирекция „Социално подпомагане“ и от страна на общините да се иска съдействие от доставчици на социални услуги. Докато действа Законът за лицата и семейството, терминът „запрещение“ ще остане и във всеки един социален закон, който съществува, предполагам и във всички останали.
Министерството на труда и социалната политика не е водещо по отношение на изменението на самия институт „запрещение“.
Само да допълня за един от въпросите, който беше поставен. Освен публично-частно партньорство, Законопроектът предвижда и междуобщински споразумения, тоест самите общини да се подпомагат една друга и то е по предложение на Националното сдружение на общините.
По отношение на Вашия последен въпрос – за резидентната грижа. Срокът за пълнолетни лица не е намален, той остава три години. Това, което е намалено, е срокът за деца под 18-годишна възраст, при тях максималният срок за настаняване в резидентна грижа е до две години.
РЕПЛИКА: Намален е с една година?
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Мотивът е свързан с цялостния процес на деинституционализация на грижата за деца. Освен това при децата има много повече създадени алтернативни възможности за грижа в семейна среда, а не в резидентна грижа. Това е основният мотив, който продиктува тази промяна. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбирам, че усилията са насочени да водят независим живот, но в случаите, в които това не е възможно, какво се случва? Да не се изправим пред ситуация, в която да няма възможност за подкрепа в семейна среда, да няма възможност за осиновяване – знаете какво е отношението? Тогава какво правим, ако нямаме такава възможност? Това, което правим сега, след третата година може би?!
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Да, има възможност за удължаване на срока, но, поне се дава тази възможност на всеки шест месеца да се актуализира оценката, с оглед на това детето да не остава дълго в резидентна грижа, защото един от принципите, всъщност на самия закон, е превенция на институционализацията, която не е свързано единствено с живот в институция или резидентна грижа, а принципното отношение и начинът на живот. Това е един стимулиращ срок, по-скоро, за органите за закрила на детето, за доставчиците да се търсят други алтернативи за децата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: С една дума, тази мярка е насочена към политиките на държавата по отношение на деинституционализация – общо казано.
Други колеги? Изказвания?
Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Разглеждайки текстовете, коментарът ми е свързан с чл. 72, там където говорим за непрекъсваемост на социалната услуга. Начинът, по който е въведен текстът, разсъждавайки върху текста, смятам, че може би е хубаво – не съм сигурна, да се въведе някакъв срок, който да е свързан с конкурсите, които трябва да се проведат, когато изтича срокът на договора за предоставяне на съответната услуга. Да бъде въведен някакъв рестриктивен срок, защото аз имам едно опасение, че кметовете не винаги биха предприели тези превантивни действия по новите конкурси, които могат да доведат до прекъсваемост на процеса. Дали е по-добрият вариант да се въведе такъв рестриктивен срок? Питам чисто технологично.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
До провеждане на нов конкурс, може би?
Други изказвания, колеги?
Госпожо Манолова, заповядайте. Добре дошла, за нас е чест!
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря, уважаеми дами и господа народни представители!
Признавам си, че ми липсва вече Социалната комисия, след като отметнахме важната кауза с двата закона за хората с увреждания.
Този закон е не по-малко важен и всъщност той ще допълни пакета от закони по отношение на хората с увреждания, като, разбира се, неговият обхват е далеч по-широк от тази социална уязвима група.
Аз приветствам подхода, който беше приложен. Признавам си, макар че завърши благополучно и с успех законодателният процес по Закона за хората с увреждания и по Закона за личната помощ, Законът, който е направен по всички правила, е Законът за социалните услуги, с предварителна концепция, с обсъждане на концепцията, с един нормотворчески процес, в който са включени неправителствени организации, експерти, хора, които са на терен, спокойно, с оценка на въздействието, с една истинска съгласувателна процедура, с множество обсъждания. Така трябва да се правят закони, така че аз няма как да не подкрепя, и като омбудсман, и по принцип като парламентарист, че това е добрият подход в законодателната дейност.
Според мен, Проектът решава или се опитва да реши три въпроса. Единият е свързан с достъпа до социални услуги, което е изключително важна тема. Приветствам идеята за Национална карта на социалните услуги, защото по този начин всъщност и претенцията да се реализира на практика индивидуалният подход, ще стане възможна, защото какво като с индивидуална оценка по Закона за хората с увреждания ти оценят проблемите, потребностите, ако реално няма социални услуги, които да компенсират дефицитите или да те подкрепят в твоето развитие?! Така че това е изключително важен Закон.
Още повече, ще си позволя малко непрофесионално, тъй като не съм специалист в социалната сфера, но да изкажа моето впечатление. В момента, по-скоро кметовете, от които зависи разкриването на една или друга социална услуга, се водят от други съображения, а не от конкретните нужди и анализ на жителите на съответната община, включително по този начин компенсират липса на работни места, решават други проблеми със заетостта. Мисля, че с приемането на този закон, нещата ще си дойдат на мястото.
От друга страна, няма да бъдат извивани ръцете на общините, защото се дава възможност една община, заедно с друга или за сметка на друга, в рамките на една област да предлага необходими за хората в този регион социални услуги.
Качеството също е поставено като проблем и се предлага решение. Аз имам моите съображения от създаването на нови и нови агенции и структури, но след като това е предложението и е правен анализ, може би практиката ще покаже, че създаването на такава агенция ще бъде добро решение.
Естествено Законът има и проблеми. Винаги може по-добре. Аз и моят екип сме ги изразявали многократно, става дума за по-детайлно регламентиране на договорите за лицензиране на общините. Тази тема, макар да няма своето решение в този проект, трябва да бъде поставена на обсъждане – лицензиране на общините като доставчици на социални услуги.
Има две теми, на които аз много държа. Смятам, че би следвало да бъде по-детайлно изяснено и описано структурирането, съществуването, контролът върху социалните услуги, които са предназначени за деца. Те имат своята специфика, така че това трябва по някакъв начин да намери своето място в Проекта.
На второ място, една кауза, която аз споделям и, която срещна разбиране и от страна на екипа на Социалното министерство – даване на възможност за предоставяне на социални услуги на българи, които живеят зад граница, всъщност, два милиона българи в момента са изключени от тази възможност. Няма абсолютно никакъв ред, в който да се подкрепи една добра кауза или социална услуга. Сблъскала съм се с това в подкрепата за социалната услуга, която предоставя Енорийският център в Берлин. Те се грижат за наши сънародници, които са изпаднали в беда, имат здравословни проблеми или са жертва на трафик, излъгани са за работа, но в крайна сметка нямат никаква подкрепа, за да могат да вършат своята работа. Би било добре, ако Законът регламентира тези възможности, може би в ограничени параметри, но все пак българите зад граница също имат съответна нужда от подкрепа в определени ситуации. Благодаря.
Аз и моят екип ще участваме в работата между първо и второ четене, защото смятам, че това е един изключително важен закон за българските граждани.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други изказвания, мнения, съображения, коментари, въпроси? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се – очакваният консенсус.
Благодаря на всички.
Това, вероятно, е последното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика за тази календарна година.
Благодаря на всички колеги за участието, на всички гости, на вносителите.
Закривам днешното заседание.


(Закрито в 15,50 ч.)


Председател:
Д-р Хасан Адемов

Стенограф:
Галина Мартинова