ПРОТОКОЛ

№ 2

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика на 23 януари 2019 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2017 г. и Проект за решение, № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за вземане на акт от Препоръката за заетост и достоен труд за мир и устойчивост, приета на 106-та Сесия на Международната конференция на труда на 16 юни 2017 г. в Женева, Швейцария, № 902-03-2, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2019 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика, и списък на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14, 30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда, социалната и демографска политика господин Хасан Адемов.
* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика при следния дневен ред:
1. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2017 г. и Проект на решение, № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за вземане на акт от Препоръката за заетост и достоен труд за мир и устойчивост, приета на 106-та Сесия на Международната конференция на труда на 16 юни 2017 г. в Женева, Швейцария, № 902-03-2, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2019 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

По първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2017 Г. И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 802-00-55, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 14 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
Давам думата на заместник-министър Ваня Колева.
Заповядайте, госпожо Колева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа заместник-председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Годишният доклад за младежта за 2017 г. е съчетание от обобщена информация за реализираните мерки на компетентните институции, отговорни за разработване и прилагане на младежките политики – Националният статистически институт, както и от проучването за установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната.
Целта на Доклада е да покаже специфичните за тази целева група проблеми и социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните политически решения по отношение на младежките политики.
Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.: повишаване на гражданската активност; повишаване ролята на младите хора в превенция на престъпността; насърчаване на здравословния начин на живот; подобряване достъпа до информация и качествени услуги; насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора; развитие на младежкото доброволчество; развитие на международния диалог; развитие на младите хора в малките населени места и селските райони; превенция на социалното изключване на младите хора в неравностойно положение.
Първите части от Доклада се спират върху профила на младите хора и върху основните им демографски характеристики. Четвъртата и основна част представя реализираните от отговорните институции мерки, съответстващи на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.
Някои от основните акценти от Доклада, включващи приети мерки от институциите, и изводи от проучването са: по отношение на социалния статус: българските младежи нямат сериозни социални дефицити. Над 70% от младите хора считат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, за купуване на облекло, за купуване на обувки, заплащане на електрическа енергия, за купуване на лекарства. Младежите, които са в тежко социално положение, са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниския им социален статус.
По отношение на образованието през 2017 г. намалява броят и относителният дял на напусналите училище спрямо ученическата популация – от 2,9% през 2016 г., до 2,7%, с което се прекъсва установената през последните четири години тенденция на стабилно нарастване на този показател.
Подобряването на обхвата, намаляването на дела на отпадналите от училище и на преждевременно напускане на училище са един от най-сериозните проблеми, които България трябва да реши. Израз на решимостта на правителството да приложи незабавни комплексни мерки, които да гарантират, че децата и учениците ще бъдат обхванати в системата на предучилищното и училищното образование и ще бъдат успешно включени в нея до завършване на средно образование, е осъществяването на механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система за деца и ученици, задължителна предучилищна и училищна възраст, създаден в изпълнение на Решение № 373 на Министерския съвет от 5 юли 2017 г.
Административната статистика на Агенцията по заетостта доказва и показва, че младежката безработица в страната ни значително намалява спрямо 2016 г. Динамиката на младежката безработица през 2017 г. показва, че през месец декември 2017 г. безработните до 29 години се свиват с почти 16% спрямо месец януари 2017 г.; 42% от работещите млади хора нямат намерение да сменят своята работа; 13% са в процес на търсене на нова работа към момента на проучването; висшистите в най-големи дялове не биха си сменили работата за сметка на хора с по-ниска образователна степен. Изводът тук е, че придобиването на висше образование до голяма степен е гаранция за заетост в България.
Положителната картина при работещите се отчита по отношение на въпроса дали лесно, или трудно са намерили настоящата си работа. Над 50% от работещите млади декларират, че са намерили по-лесно своята работа спрямо очакванията им за този процес.
Тридесет процента от българските младежи декларират, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина, като е редно да отбележим, че интересът към свободното движение в други държави с цел образование или работа е европейска и дори световна тенденция.
В България младежите с основно и средно образование в по-големи дялове са склонни да заминат в чужбина при възможност. Положителни нагласи се отчитат при хора с висше образование, които в по-голяма степен биха искали да живеят, където живеят в момента, отколкото да заминат в чужбина. Наблюдава се тенденция към повишаване броя на завръщащите се младежи в България след завършване на образованието си. Не бива да забравяме, че свободното движение е едно от основните права на Европейския съюз.
Нагласата на младите хора към гражданските процеси в България са в по-голяма степен оптимистични, отколкото песимистични. Все още е голям делът на младежите, които не проявяват интерес към политиката, което не е задължително да се изследва като негатив, предвид това, че за младежите на възраст под 18 години политическите теми не са част от интересите им. Сред имащите право на глас – близо 50% гласуват винаги или често.
Сред младите хора институционалният авторитет на полицията е стабилен. Над 50% от тях при нужда биха се обърнали именно към тази институция.
Както и в Доклада за 2016 г., тенденциите за използване на съвременните комуникации се запазват. В големи дялове младите хора притежават мобилни телефони – 98%, компютри – 87%, достъп до интернет в техния дом – 92%. Най-често те си използват свободното време за работа и образование.
Акценти от реализираните политики за 2017 г. В рамките на политиките в областта на социалното включване се изпълняват редица програми и мерки, насочени към подобряване качеството на живот на най-уязвимите групи в обществото, в това число деца и младежи. Младежите в уязвимо положение в много по-голяма степен се нуждаят от подкрепа, свързана както с прехода към самостоятелен живот, така и с предоставянето на възможността за реализиране на пълноценно участие в обществото. През годините се запазва тенденция за повишаване на активността на институциите по отношение на предоставянето на социални услуги за деца, младежи и семейства, насочени към подкрепа на уязвимите групи. Най-активни са Центърът за обществена подкрепа, Центърът за информиране, консултиране, обучение и подкрепа на деца, Центърът за работа с деца на улицата, Центърът за временно настаняване, кризисният Център за деца, мобилният Център за работа с деца и семейства.
С Решение № 466 от 21 август 2017 г. Министерският съвет прие план за действие за периода 2017 – 2018 г., за изпълнение на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020 г. Основният фокус в новия двугодишен план е върху мерките в областта на заетостта и образованието. Тези мерки имат пряко отношение и към целевата група на младите хода до 29 години, още повече че те в най-голяма степен се нуждаят от подкрепа и достъп до образование и заетост.
Мерките целят осигуряване на възможности за повишаване на доходите от труд чрез активно включване на пазара на труда. Реализацията на мерките и дейностите по плана целят изпълнението на приоритетите на политиката за намаляване на бедността и социалното изключване и подобряване на координацията между ангажираните институции. През 2017 г. продължават дейностите в изпълнение на споразуменията и съвместната дейност между Агенцията по заетостта и висшите училища. Основна цел при реализиране на съвместните инициативи е осигуряване на достъп на студентите до информация за подходяща трудова реализация и тяхното активизиране и търсене на услуги по заетост чрез Дирекция „Бюро по труда“. Младежите са приоритетна целева група пи изпълнение на насърчителните режими по Закона за насърчаване на заетостта, заложени в Националния план за действие по заетостта през 2017 г., насочени към подпомагане и устройването им на трудовия пазар. Оказано бе активно съдействие за включването им във всички, подходящи за тях програми, проекти и мерки за заетост или обучение. През периода месец януари – месец декември 2017 г. общо програми, проекти и мерки за заетост и обучение, финансирани със средства от държавния бюджет са участвали 4230 младежи до 29 години. И през 2017 г. младежките информационно консултантски центрове, финансирани по Националната програма за младежта 2020, Министерството на младежта и спорта предоставят безплатни услуги за младите хора от всички региони на страната. Увеличен е броят на центровете – от 32, на 36, а с увеличеното разширение – значително и обхватът на младите хора, включени в тяхната дейност. Общо през 2017 г. в инициативи, обучение и услуги, предоставени от младежките информационно консултантски центрове, са участвали 214 133 младежи. От тях близо 59 са били млади хора в неравностойно положение, 21 хиляди са безработни, 42 хиляди са работещи, 105 хиляди са ученици и 41 хиляди студенти.
Услугите, предоставени от центровете, са насочени към информиране, консултиране и обучаване на младежите. Предоставят се също така и услуги за организиране на свободното време и за подпомагане и подкрепа на личностното, социалното и професионалното развитие. Значителна част от дейностите по Проекта за младежките информационно консултантски центрове са пряко свързани с младежката безработица и активирането на младежите за включването им на пазара на труда. От общо 430 реализирани обучения 123 от тях са на теми, свързани с развитие на социалните умения, формиране на предприемаческа култура, стимулиране на кариерна ориентация и заетост, мотивация за работа, трудови правоотношения и други. В отговор на отчетените данни и постоянното проследяване на нагласите на младите хора Министерството на младежта и спорта през 2017 г. разработи Национална програма за изпълнение на младежките дейности по чл. 10а от Закона за хазарта с бюджет от 2 млн. лв. Един от основните акценти и приоритети на Програмата е именно борбата и превенцията на всякакви форми на агресия и зависимости сред младите хора.
В заключение, стратегическата визия е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на многосекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво.
Младите хора в България като своите връстници в Европа са изправени пред безброй предизвикателства, свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот и други. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързия преход от една роля в друга – от средно образование, висше образование, работа, семейство и други. Това предполага внимателен анализ и идентифициране на ясни и постижими цели спрямо всяка една от определените групи, които влизат в общата съвкупност – млади хора.
Много европейски и световни изследвания показват промяна на нагласите на младежите през последните десетилетия. Навлизането на информационните и комуникационните технологии, глобализацията, както и промяната в динамиката на живот влияят сериозно върху днешната младеж. Те имат повишени изисквания към случващото се около тях, най-вече в сферата на сигурността, професионалната реализация и качеството на живот. Големи групи от млади хора остават с ниско образование и липса на работа. Задачата на институциите е да създава възможности и рамка за личностно, професионално и социално развитие, и реализация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
Колеги, откривам дискусията.
Имате думата за изказвания, въпроси, коментари.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Заместник-министър! Ние вече обсъждаме този доклад в нашата Комисия и нашата парламентарна група, разбира се, гласува против този доклад. Ще кажа и мотивите за нашата позиция по Доклада.
Първо, казах го и в нашата Комисия, хубаво е, че все пак има Доклад, който е поднесен на народните представители, но дотук спирам с добрите неща за този доклад.
Какво, на първо място, продиктува нашата позиция?
Първо, реалната картина за състоянието на младите хора е много по-различна от изводите, които са направени в Доклада. Това го показват всички данни от Евростат по отношение на влошаващите се демографски показатели – ниска раждаемост, висока миграция. По отношение, разбира се, състоянието на младите хора във връзка с техните доходи, Вие знаете, че сме на дъното на таблицата по доходи, като най-засегнати са групите на младите хора и възрастните хора в България. Мисля, че тук никой няма съмнение в тази посока.
По отношение на качествената заетост. Появи се нова група, бих казала, профил на младите хора, работещи пет дни, което отсъства в този доклад и не отразява обективната действителност. Разбира се, мога да изброя и влошаващите се данни по отношение на миграцията на младите хора. Изводите не са подкрепени с цифри като тенденция и всичко онова, което е свързано с показателите по отношение на отделните политики, свързани с реализацията на младите хора.
Втората причина е и формализмът при поднасянето на такъв, бих казала, сериозен документ, който трябва да отразява изпълнението на Стратегията. Надявам се този критичен тон да е като някаква превенция да не повторим съдбата с политиката по отношение на ромите. Знаете, миналата година приехме Мониторингов доклад, но след това реалната картина ни показа съвсем различна действителност. Като народни представители, всеки един с чувство на отговорност, което винаги е заявявал при честността си към политиката за младите хора, не са без значение решенията, които взимаме в Народното събрание по тези политики.
Като казвам формализъм, бих казала, че подходът към този доклад не е по-различен от миналогодишния. Факт е, че трябва да се следят едни и същи показатели, които са включени в Националната стратегия. Прави впечатление обаче, че за изводите, които са направени, отсъстват причините. Липсват ясните причини по отношение на ясно изразени тенденции.
Няма как да подкрепим Доклад, първо,заради начина, по който се действа с тези документи и по начина, по който са направени изводите. Липсват и много данни например за качествена заетост. Когато казвах за политиката за доходите, липсват данни за доходите, които получават днес младите хора или към 2017 г., за който период се отнася Докладът, за да видим техните сравнения, защото при тях сравненията казват, че един добър доход, който ги задоволява е 1000 – 1500 лв. Нека да видим при какви условия, каква заетост имат и на какви доходи отговарят.
Според мен би трябвало профилът на младите хора да бъде допълнен – вече споменах за голяма група от хора, работещи, но бедни, разбира се, и друга група хора би трябвало да бъде отразена в този доклад – младите семейства – как се справят младите семейства в ситуация, в която примерно трябва да работят или трябва да учат; каква е политиката и какви са техните изисквания за един добър и качествен начин на живот?
Изводите ги чух и по медиите, голяма част от младите хора ги посрещнаха с насмешка, поне от моя край – Великотърновски регион. Това, което излезе, че 98% от хората имат телефон, интернет – факт. Седемдесет процента от хората били доволни от състоянието, в което живеят – тук се пропуска фактът, че 80% заявяват, че живеят с помощта на своите родители. Освен това, достъпът им до интернет не ги прави добре информирани, както прозвуча от Доклада. Тук липсва критичен анализ в някои от мерките, когато се реализират, защо не достига тази информация или защо младежите не търсят тази информация? Имам предвид и недоверието на младите хора към институциите и към начина, по който се реализират някои от мерките – това е също огромен проблем сред младите хора, защото те смятат, че за да бъдат изявени техните възможности и умения, трябва да имаш свой човек.
В този ред на мисли има много, по което да работим, за да бъдем обективни. В крайна сметка истината винаги ще ни помогне да бъдем по-актуални и адекватни по отношение на мерките, които взимаме за младите хора с оглед да не се разходва огромен обществен ресурс, бих казала, администрация, огромен финансов ресурс и, разбира се, най-вече и време. Това бяха нашите мотиви да не подкрепим Доклада.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Желязкова, заповядайте.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема Заместник-министър Колева!
Приветствам усилията на Министерството на младежта и спорта и резултатите, които са постигнати и са отбелязани в този доклад. Може да не се харесва на мнозина, но тенденциите, както видяхме и в Доклада през 2016 г., така и в Доклада за 2017 г. тенденциите са за подобряване точно на всичките тези неща, които са описани и които са стълб при създаването на самия Доклад.
Докладът е обширен и наистина обхваща това, което се е случило в сектора. Безспорно, не можем да отречем, че усилията на Министерството и диалогът, който Министерството провежда с всички неправителствени организации в страната, които са във всички области, програмите, по които НПО-та могат да кандидатстват, различни консултативни съвети – който се интересува от младежка тематика, може да проследи тези неща. През 2017 г. те активно се случваха и резултатите от всички проекти, които се изпълняваха, са видими по места във всяка една област в страната.
Важна е помощта, която оказва Министерството на младите хора, в частност и неправителственият сектор, защото всички знаем, че младите хора са по-отворени да се занимават точно с такива граждански организации, където свободно могат да си изразяват мнението и където всъщност могат да извършват много дейности, голяма част от които са и по тяхна идея – финансиране с помощта на държавата, и голяма част по проектите на Министерството на младежта и спорта. Тези проекти до голяма степен изграждат положително мислене у младите хора, помагат им при усъвършенстване на техните умение и паралелно с образователната система се водят точно в тази извънкласна дейност, в която могат да получат допълнителна квалификация. За всеки от нас е ясно, че когато се изпълнява проект по такава програма, той е безплатен за всички ползватели – точно за младите хора.
От групата на ГЕРБ приветстваме Доклада, подкрепяме го и считаме, че резултатите са видими и няма как да не го оценим. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, мнения, въпроси? Не виждам.
Заместник-министър Колева, Вашият коментар по това, което чухте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се опитам съвсем накратко да отговоря.
Първо, данните, които използваме в Доклада, са данни от Националния статистически институт и от Агенцията по заетостта. Не мисля, че някой от нас се съмнява в истинността на тези данни и в тяхната реалност. В този смисъл не разбирам обвинението, че данните не са реални и не са пълни.
По отношение дали данните, които са изведени, стъпват на конкретни цифри. Това, което днес представих пред Вас, е кратката форма на Доклада и изведени най-важните, най-точните акценти от него.
На всяка една страница от Доклада е видно колко точна и ясна информация има. За първи път си позволихме да променим изцяло облика на този доклад – нещо, което никой преди нас не си беше позволил. Първо, успяхме в рамките на една година да представим два доклада, за да влезем в рамките на докладите, както трябва да бъдат представени. За една година представихме два доклада.
Другото, което искам да кажа, е, че Докладът е изключително пълен. На всяка една страница, ако човек се запознае с данните, ще видите, че има раздел „работещи“, раздел „учащи“, раздел „работещи и неработещи“. Освен това има по месеци младежката безработица, младежката заетост. Отделно сме дали точно как е и териториално.
Предоставената информация и данните са обобщени, разбира се, и аз представям на база на тези данни общата информация. Всеки може да се запознае с Доклада, предполагам, че всички сте го чели преди да влезем в залата, за да види, че данните са изключително богати и имат много пълна и ясна информация.
Този доклад продължава тенденцията от предходната година и това може само да ни радва. Аз лично съм уверена, че ако тези данни продължават да вървят възходящо – наистина да намалява безработицата, както се случва през 2017 г. и тази тенденция се потвърди и през 2018 г., би трябвало да се гордеем с тези факти, а не да се притесняваме.
Другото, което искам да кажа, е, че усилията на колегите и от Министерството на труда и социалната политика, и от Министерството на образованието са изключително насочени към младите хора, за което само мога да благодаря на правителството на Република България и да кажа, че ако така продължават тенденциите, наистина имаме основание да считаме, че в най-скоро време ще се поздравим с още по-добри резултати сред младите хора.
Вчера имах възможност да присъствам на среща с млади хора. Искам да Ви кажа, че тенденцията за завръщане в България на младежи, които участ в чужбина, наистина е ясна, категорична – младите хора търсят възможности. Предстои ми пътуване в институти в чужбина, където да запозная младите хора с възможностите за работа в България и те да се завърнат в страната ни. Това е, което имам да кажа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други коментари, изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Годишен Доклад за младежта за 2017 г. и Проект на решение, № 802-00-55, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен Проектът на решение, моля да гласува.
За – 10, против – 5, въздържали се – 3.
Проектът се приема.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА АКТ ОТ ПРЕПОРЪКАТА ЗА ЗАЕТОСТ И ДОСТОЕН ТРУД ЗА МИР И УСТОЙЧИВОСТ, ПРИЕТА НА 106-ТА СЕСИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТРУДА НА 16 ЮНИ 2017 Г. В ЖЕНЕВА, ШВЕЙЦАРИЯ, № 902-03-2, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 ЯНУАРИ 2019 Г.
Заместник-министър Петрова, заповядайте да представите Проекта на решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Вземането на акт от Препоръка за заетост и достоен труд за мир и устойчивост 2017, № 205 и в изпълнение на ангажиментите на Република България, произтичащи от членството на страната ни в международни организации, в частност Международната организация на труда.
Съгласно чл. 19, ал. 6, буква „б“ от Устава на Международната организация на труда всяка държава – членка на МОТ, е задължена в 18-месечен срок, след приключване на съответната сесия на Международната конференция на труда, да представя пред законодателните и национални органи международни конвенции и протоколи или препоръки, приети от Международната конференция на труда.
Бих искала да отбележа, че вземането на акт от Препоръка за заетост и достоен труд за мир и достойнство 2017, № 205 е процедура, която позволява широкото информиране на обществото и законодателните органи на инструмента на Международната организация на труда и вземането предвид на бъдеща законодателна дейност.
Препоръката има за цел да подпомогне органите на законодателната и изпълнителната власт, заинтересованите ведомства, а също така и представителните синдикални и работодателски организации, които в качеството си на социални партньори на правителството непосредствено участват в законодателния процес, както и при актуализиране на действащото и създаване на ново, модерно национално законодателство в областите, покрити от Акта, касаещи осигуряването на заетост и достоен труд за целите на обезпечаване на мир, устойчивост по отношение на кризисните ситуации в резултат на конфликти и бедствия.
Препоръката за заетост и достоен труд за мир и устойчивост № 205 бе приета на 16 юни 2017 г. на Сто и шестата сесия на Международната конференция на труда в Женева. Тя премества препоръка за заетост „Преминаване от война към мир от 1944 г., № 71“.
Препоръката няма правно-обвързваща сила и не е предмет на ратификация от държавите членки. Текстовете й съдържат насоки за националните политики, за законодателството и практиката, и имат препоръчителен характер.
Препоръка № 205 предоставя насоки на членовете на организацията по отношение на мерките, които трябва да бъдат предприети за създаване на работни места и достоен труд за целите на предотвратяване и възстановяване при кризисни ситуация, вследствие от конфликти и бедствия и обезпечаване на мира и устойчивостта.
За целите на препоръките се създават легални определения на понятията „бедствие“ и „устойчивост“.
Съгласно Препоръката членовете на Международната организация на труда, предприемайки мерки за заетост и достоен труд като реакция при криза в резултат на конфликти и бедствия и с цел превенция следва да вземат предвид следните ръководни принципи: добро управление и борба с корупцията; спазване на националните закони и политики; насърчаване на пълна продуктивна, свободна избрана заетост и достоен труд, които са изключително важни за осигуряването на мира; предотвратяване на кризите; обезпечаване на устойчивостта; зачитане, насърчаване и реализиране на фундаменталните принципи и права за работа, други човешки права и съответствие на международните стандарти, свързани с труда, както и други релевантни международни инструменти и документи; естеството на кризата и мащабът на нейните последствия върху възможностите на правителствата, включително регионалните и местни власти, организации на работодателски и синдикални организации, необходими за международното сътрудничество и помощ; борба с дискриминацията, предразсъдъците и омразата на основа раса, цвят, пол, регионални убеждения, политически възгледи, национална принадлежност, социален произход, увреждания, възраст или сексуална ориентация, или на друга база; зачитането, насърчаването и реализирането на принципите за равни възможности и отношение към жените и мъжете, без каквато и да е дискриминация; обръщане специално внимание на групи от населението и индивиди, които са станали изключително уязвими в резултат на кризата, включително неограничаващо се само до деца, младежи, лица от малцинствени групи, коренно население или племенни народи, лица с увреждания, вътрешно разселени лица, мигранти, бежанци или други лица, които са разселени принудително; идентифициране и проследяване на отрицателните и преднамерени последици на кризата и избягване разпространение и негативно влияние върху лица, общности, околна среда и икономика; справедлив подход към екологичното устройство, икономиката, като средство за устойчив икономически растеж и социален прогрес; външността на социалния диалог; необходимостта от международна солидарност, разпределение на задълженията и отговорностите и сътрудничество в съответствие с международното право и необходимостта от тяхната координация и съгласуваност между хуманитарната помощ и помощта за развитие, включително за насърчаване на пълна, продуктивна и свободно избрана заетост и достоен труд, като се избягва дублирането на усилия и мандати.
Съгласно Препоръка № 205 в процеса на обезпечаване на възстановяването и устойчивостта членовете на организацията следва да приемат и прилагат цялостна и устойчива стратегия за заетост, за да насърчат пълна, продуктивна, свободно избрана заетост и достоен труд за жените и мъжете в съответствие с Конвенция № 122 на Международната организация на труда относно политиката по заетост от 1964 г., № 122 и насоките, предоставени в съответствие с Резолюция на Международната конференция на труда.
В препоръките се съдържат и разпоредби за гарантиране на равенството и недопускането на дискриминация при конфликти и бедствия. Особено внимание се обръща и на нуждата от предприемане на всички необходими мерки и действия за борба с детския труд, явяващ се последица от или изострени конфликти и бедствие в съответствие с фундаменталните конвенции на организацията за премахване на предотвратяването на детския труд и допълващите ги препоръки. Това е Конвенция, която се отнася до най-тежките форми на детски труд от 1999 г., № 182 и Препоръка към нея, № 190, и Конвенция за минимална възраст от 1073 г. № 138 и Препоръка към нея, № 146.
Актът на Международната организация на труда предвижда и мерки за предотвратяване, смекчаване и готовност при конфликти и бедствия. Препоръката изтъква и международното сътрудничество като важен елемент за подготовката и реакцията при кризисни ситуации. Съгласно нея при отговор на кризисен момент, ключов акцент трябва да бъде поставен върху заетостта, достойния труд и устойчивите предприятия и трябва да бъде в съответствие с приложимите международни стандарти.
Държавите – членки на Организацията, трябва да укрепят международното сътрудничество, включително чрез доброволна и системна обмяна на информация, знания, добри практики и технологии с цел насърчаване на мира, предотвратяване и смекчаване на кризите, както и обезпечаване на възстановяването и засилване на потенциала на противодействие. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, заместник-министър Петрова.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания.
Заповядайте.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър.
Ще започна с това, че ще подкрепя разглежданата Препоръка, тъй като тя е доста всеобхватна и има амбицията да обхваща всички обстоятелства, влияещи върху взаимоотношенията в трудовата дейност по време на кризи.
Това, което искам да попитам, тъй като не ми стана много ясно от самата Препоръка. В Раздел III „Стратегически подходи“, т. 8, в подточка „ж“ има изречение какво следва да се прави стратегически по въпроса и то касае „прилагане на джендър перспективи към всички дейности, свързани с предотвратяване на кризи и разработки на реакция, въвеждане мониторинг и оценка“. Не мога да си обясня това изречение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на госпожа Найденова? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Шопов, искате ли да кажете нещо, или искате да чуете първо заместник-министър Петрова.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това, което чух, за мен е много ясно – вкарано с всичко друго, което е положително, всичко друго, което е приемливо, което е логично, нормално в обществото, както и в други случаи леко вмъкване на джентър перспективи. Какви джендър перспективи? Това влиза в грубо противоречие с моето и на партията ми виждане, идеологически постановки, възгледи. На всичко това трябва да се реагира радикално, отдалече, както е в случая и нищо подобно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания? Не виждам.
Заместник-министър Петрова, да отговорите на въпросите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Искам да кажа, че това са само препоръки и те нямат задължителен характер.
След това, не съм убедена и тук колежката ми подсказва, че не е сигурно и в превода, който е направен. Когато са правени разчетите, всъщност тук го има равенството между мъжете и жените.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По този въпрос винаги на преден план излиза рубриката „грешка в превода“ ли?
Заповядайте, колеги, по-сериозно да се отнесем към този акт на препоръка.
Господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: При положение, че има държави – членки на Европейския съюз, които са приели джендър политиката, германците обявиха третия пол за официален, нормално е в тези документи да има препоръки. Ние ще решаваме дали ще се възползваме от тях, или не. Така че аз не виждам нещо притеснително, освен ако не решим да използваме тези препоръки.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Уважаеми господин Председател, искам да подчертая, че всъщност тук се дават препоръки, насоки, в които трябва да върви държавата. В никакъв случай това няма задължителен характер.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това го подчертахте още в началото.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Излишно е да спорим, да се убеждаваме, да се лъжем, че Германия го приемала, пък Унгария не го приема. Има две философии в Европейския съюз – по това ще ни съдят и преценяват в следващия Европарламент.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е препоръка на Международната организация на труда. Няма нищо общо с Европейска комисия и с Европарламента. Това си е отделен акт и всяка една държава е в правото си да се възползва от тази препоръка, или – не.
Други въпроси, изказвания? Не виждам.
Колеги, който е съгласен да бъде подкрепен Проектът на решение за вземане на Акт от Препоръка за заетост и достоен труд, за мир и устойчивост 2017 г. на Международната конференция на труда, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 6.
Приема се тази препоръка.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАСАН АДЕМОВ


Стенограф:
Стефка Аличкова