ПРОТОКОЛ

№ 4

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 13 февруари 2019 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам днешното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред:
1. Разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3. Вносител е Министерският съвет на 24 януари 2019 г.
2. Разни.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложеният дневен ред, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2019 Г., № 902-00-3.
Давам думата на заместник-министър Зорница Русинова да представи Годишната програма.
Заповядайте, госпожо Русинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа, колеги! За мен е удоволствие да Ви представя една от най-близките до мен теми.
Предполагам, че сте се запознали с Програмата и с някои от въпросите, особено в частта „Заетост“.
Искам да се спра на два елемента, които считам, че биха били интересни за Вас и може би в заседанията, които ще правим тази година, можем да ги обсъждаме.
Едната тема е във връзка с пакета по отношение Многогодишната финансова рамка и двата фонда, които касаят пряко политиките по заетост и социално включване, това е Глобализационният фонд и Европейският социален фонд плюс.
За момента има доста интензивни преговори, които се водят от страна на Австрийското и Румънското председателство. В рамките на следващия месец – през март, предстои да бъде взето националното решение за броя на оперативните проблеми и въобще да стартира в преговорния процес Европейската комисия. Макар, че са все още в преговорен процес и двата регламента, знаем, че Европейският парламент ще спре да заседава най-вероятно към края на февруари, така че не е много сигурно дали въобще ще бъдат приети. Въпреки това е добре на някои от заседанията да Ви запознаем с националната позиция, на какво лежим, защото тези два финансови инструмента, макар че по Глобализационния фонд България никога не се е възползвала, са важният инструмент за постигане на политиката.
По отношение на Европейския социален фонд плюс, има доста добри предложения от страна на Европейската комисия, които са важни и подкрепяме в България. Това е запазването на отделно портфолио за борба с младежката безработица – 10% от Фонда; запазване на отделен бюджетен ресурс за борба с бедността и социалното изключване, тоест 20% от Фонда да отиват за социално включване. Това за нас са важни инструменти – 10% от Фонда да отидат в подкрепа на Програмата за най-нуждаещите се. Един инструмент, който в България много успешно ползваме със социалните трапезарии.
Другата тема, която считам, че е особено важна и си струва да ѝ бъде обърнато внимание от нашата Комисия, това е новото предложение на Европейската комисия от миналата година.
България беше първото председателство, което започна да придвижва предложението за Регламента на Европейската комисия за създаване на Европейски орган по труда. Това е една тема, която възникна като отговор на доста тежките теми, които разединиха Европа по отношение на Директивата за командированите работници и пакета „Мобилност“. България винаги е подкрепяла тази позиция и извеждането на някои от хоризонталните платформи и политики в този орган. Същевременно обмисляме и за национално решение България да бъде една от кандидатките с възможно заседаващи на такава агенция. Считам, че в някои от планираните заседания на Комисията бихме могли да обсъдим и тази тема.
Другата тема, която също представлява интерес за нас, това е Регламент № 883, който имаше предложение още преди 3-4 години и беше отворен за ревизия от страна на Европейската комисия. Доста трудни и тежки преговори. За съжаление, позицията на Австрия по този регламент е доста противоречива и не подкрепя реформата, която Европейската комисия е предложила по отношение на системата за социална сигурност и няма голямо придвиждане, но пак е тема, която бихме могли да обсъдим, особено, когато става въпрос и в контекста на прилагане на подобен регламент по отношение на българските граждани, на които след Брекзит, ще трябва да гарантираме социалните им права.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Русинова.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания.
Това е традиционна процедура всяка година. Спрямо такава рамкова позиция, която български представители защитават при приемането на отделните досиета. Тази година е по-интересна, защото ще има две комисии. Да се надяваме, че ще има две комисии, защото на този етап не е ясно дали до края на годината ще бъде избрана новата комисия. Не е ясно на този етап дали ще бъде приета Многогодишната финансова рамка във вида, в който ще се договаря в новите оперативни програми. Неяснотите са много, но така или иначе ние имаме позиции, които по един или друг начин защитаваме по отношение на позициите на България.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря за представените ни приоритети.
Признавам си, че съм ги прочел общо всички и малко по-задълбочено тези, които касаят социалната политика.
С едно изречение е споменат Европейският стълб за социалните права. На мен ми се иска малко да го разширим и да напишем повече какво очаква България от този Европейски стълб на социалните права, защото всички говорим за него, пък както се казва: никой не го е виждал или чувал. Малко повече да напишем за това.
Другото, което искам да кажа, е за заетостта. Може би младежката инициатива, повдигната още преди две години, да продължим да я развиваме и въпреки че има тук няколко… (Реплика.) Да, много години, но споменали сме само, че младите хора продължават да са най-страдащата група от безработицата, колкото и ниска да е тя, но да развиваме и в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други коментари, въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Миналата година, два от които не минаха, а по третия явно ще продължи дебата, имам предвид на Международната организация по труда… За мен в такива случаи, когато се представят стратегии, визии, виждания, стълбове и темподобни документи, е възниквало много силно подозрение, че може да бъдат вмъкнати, втъкнати, пробутани, от една страна, джендърски текстове и инициативи. Това е лесно обяснимо, защото се прокарват през такива добри намерения доводите, от наша гледна точка скверни идеи.
От друга страна, опитите за приравняване на така наречените „бежанци“, за правата им – средни срокове и социални права, тези на населението, съответно на държавата. От тази гледна точка, призовавам всички колеги и аз самият, да бъдем много внимателни за този случай и нека не се лъжем, както аз проучвам и продължавам с проучването по документа на Международната организация на труда, да не стане така, че в пленарната зала да открием подобни текстове. Призовавам да бъдем откровени в това отношение и да си кажем всички колеги, депутати, заместник-министри, министри: тук има едни такива текстове и един такъв замисъл…
Призовавам към коректност, която до този момент в това отношение, не само, че липсва и наблюдаваме едно въпиющо гороломство и опити за подвеждане.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Други колеги?
Като коментар на това, което каза господин Шопов – позицията, която защитават български представители – било то министри, заместник-министри на Съвета на министрите, предварително се съгласува на заседание на Министерския съвет, където присъстват и представители на Вашата политическа формация, господин Шопов. Бъдете така добър да ги информирате и тях. Когато се защитава позиция на България да включвате тези, които Вие развивате тук. Процедурата е прозрачна, минава през Министерския съвет, идва в Народното събрание и такава, каквато е определена от българското правителство, от българското народно събрание, се защитава на ниво Европейска комисия, на ниво Европейски съюз.
Заповядайте, госпожо Русинова.
ЗАМЕСНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин Адемов.
По отношение на Европейския стълб за социалните права, макар че не е много дълбоко засегнато в Програмата, това е един от елементите, който работи хоризонтално по отношение на европейската политика в нашето министерство.
Знаете, че миналата година ние бяхме първата държава след Швеция, повдигайки няколко важни теми като страна членка по отношение на прилагане на Европейския стълб, първо с това, че придвижихме две от ключовите досиета. Не знам каква част от Вас са информирани, че препоръчаха преговорите по една от новите инициативи на Комисията, като България успя да постигне общо съгласие между всички страни членки и Директивата за съвместяване на личния и семейния живот с професионалния живот. Вече чакаме да излезе официалният текст, както и една препоръка за чиракуването, Директивата за прозрачните предвидими условия на труд.
Двата основни акцента на дебата, свързан с бъдещето на финансирането на Европейския стълб за социалните права, както и как се проследява изпълнението на ангажиментите, които всяка държава членка има през европейския семестър. Без да е отделено в отделна глава, в частта „Многогодишна финансова рамка“, в частта „Европейска синетика“, България изпълнява ангажиментите си.
Очакваме през март месец да получим първия доклад за нагласа на индикаторите и оценката на Европейската комисия по отношение на европейския семестър. Това ще бъде първият доклад с определен раздел препоръки, които ще бъдат ключови при определяне на приоритетите в следващия програмен период за финансиране и договаряне на преговорния процес.
За младежката заетост и младежката гаранция, България е една от страните с изключително позитивна тенденция на пазара на труда, включително за младежката безработица. В момента младежката безразотица е около 11%, тоест е по-ниска в сравнение с миналогодишната и много по-ниска от средноевропейската. Разбира се, това е едно от предизвикателствата на пазара на труда. Ако има интерес в Комисията можем в някое от следващите заседания да направим едно отделно представяне на това, което България в момента е постигнала по отношение на изпълнение на гаранцията на младежта с конкретни данни, цифри…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По отношение на тези нови предложения, които виждам сега – за издигане на кандидатурата на Република България за седалище на Европейския орган по труда. Второто предложение е за Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно европейския социален фонд. Нещо да кажете по тези предложения? Защо те не са включени в предложенията на Министерския съвет или след това възникна тази идея?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Възникват като акценти, които предлагаме, по-скоро нашата комисия като ресорна да се занимава, те са в общия законодателен пакет, с който ние придвижваме като министерство.
Пак споменавам, че единствено Регламентът за европейския орган на труда най-вероятно ще бъде придвижен. Очаква се тази седмица да е последният триалог, с който ще приключи. Докато Европейският социален фонд, за съжаление, няма да може да бъде приключен в мандата на този парламент. По-скоро сме ги индикирали като две от важните теми, по които можем да предоставим актуална информация или в рамките на блиц контрол на министъра, или в рамките на отделно заседание, в което да дебатираме.
По отношение на органа, очаква се добър консенсус и преговорите да приключат през тази седмица с парламента. Една от най-счекотливите теми е, разбира се, къде ще бъде седалището на тази агенция.
До момента предложението на повечето страни членки и на Комисията е тази част на Регламента да бъде изведена в отделен пакет, за да може да приключи. Нормално е във всички такива случаи първите две години, докато съответната страна членка мине процедурата на избор, първоначалната организация на седалището да е в Брюксел, така че имаше обсъждане на заседание на Министерския съвет. В момента водим преговори с основни партньори, на които наистина България има шансове да издигне кандидатура.
По отношение на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), той е „плюс“, защото обединява няколко инструмента в портфолиото си. Няма вече отделна гаранция за младежта – част от Европейския социален фонд. Няма да има отделен регламент за Програмата за подпомагане на най-нуждаещите се, както и част от директните инициативи в сферата на здравеопазването, които до момента се финансираха от Комисията, минават в този глобален ЕСФ+, с отделно бюджетно перо в многогодишната финансова рамка. За България очакванията са между 8 и 10% по-висок ресурс да има от сегашния програмен период, който е малко над милиард и триста.
Считам, че опитът, който сме натрупали до момента в България по прилагане на този инструмент, е много добър и успешен, в частта заетост, социално включване и образование.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, вероятно сте забелязали, че парламентарната процедура предполага тази Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения от Европейския съюз, че е разпределена на всички комисии. Всички комисии, разглеждайки предметния обхват на дейността на съответната комисия, правят предложение пред Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и те излизат с доклад, който се представя пред Народното събрание, така че ние сме в правото си да правим такива предложения – такава е парламентарната процедура.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Понеже такава е парламентарната процедура – не изтече ли срокът за предложенията, които България може да отправи?
ЗАМЕСНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: За какво?
НАДЯ КЛИСУРСКА: За предложенията за Годишната програма.
ЗАМЕСНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Не.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Европейската комисия е представила още миналата година през месец май Проекта на годишната финансова рамка. Оттам нататък националните парламенти могат да правят предложения. Няма такава процедура…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Тази година през месец юни излезе предложението на Европейската комисия за Многогодишната финансова рамка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: На 2 май.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: По време на председателството, както и всяко едно председателство, страната членка, която е председател, не може да изразява собствената си позиция, тоест ние бяхме първата държава, която направи представянето и започна дебати. Имаше и конференция на високо равнище и придвижването на първите досиета.
Напротив, няма изтекли срокове. В момента има доста интензивни дебати в рамките на работните групи, които се водят в Брюксел.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И триалозите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Триалози все още няма. По отношение на Многогодишната финансова рамка не са постигнали още общо съгласие, така че не се е стигнало до триалог и работа с парламент. Затова казвам, че в момента няма вероятност, тъй като Европейският парламент предполагаме, че в края на февруари или в края на следващата седмица ще е последното им заседание.
Румънското председателство няма как да затвори преговорите между страните членки, за да даде парламентът да го гласува. Най-вероятно новият парламент и новата комисия ще гласуват следващата Многогодишна финансова рамка. България е изключително активна, там водещото ведомство по отношение на Многогодишната финансова рамка е Министерството на финансите, както и Министерският съвет. Преговорите се водят на ниво външни министри. Във всяка една от групите си има наши представители. Ние сме доста активни с опита, който сме натрупали не само по отношение на социалната сфера, но и на останалите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Цялата тази процедура обаче ще забави договарянето на новите оперативни програми, докато излязат документи, наредби и така нататък, ще бъде много късно.
ЗАМЕСНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Това е така, независимо от всичко, тъй като във всеки един регламент има период на допустимост на разходите, тоест след като приключи този програмен период, новият започва от 2021 г. Ние като страна членка имаме право част от средствата да ги харчим, дори и да не е готов регламентът и да не е договорен.
Имаме опит и в предишния програмен период, особено за социално чувствителни програми, където няма промяна в текстовете на регламентите. Имаме увереност, че тези разходи ще бъдат признати, за да стартираме предварително изпълнението, така както сме правили със схемите за… (Реплики.) Да, с личните асистенти, най-вероятно с търсената от всички система …
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Практиката от предишни програмни периоди показва, че най-напред се договаря оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, по обясними причини, за които каза и госпожа Русинова.
Колеги, други въпроси, мнения? Няма.
Първо, искам да подложа на гласуване предложенията на Комисията да бъдат включени двете теми, за които говорихме преди малко. Който е съгласен да бъдат подкрепени като предложения на нашата Комисия към това, което е предложено в Годишната програма, моля да гласува.
За – 18, против и въдържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз с включените две теми.
Който е съгласен да бъде подкрепена, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се с консенсус.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 12,00 ч.)


Председател:
Д-р Хасан Адемов

Стенограф:
Галина Мартинова