Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по труда, социалната и демографската политика
Комисия по труда, социалната и демографската политика
20/03/2019
    № 8

    от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 20 март 2019 г.
    Д Н Е В Е Н Р Е Д:

    1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерски съвет на 19.02.2019 г. – отложена!
    Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
    Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.


    * * *

    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
    Точка първа:
    - Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    Предлагам тази точка да бъде единствена, защото Законът за чужденците беше приет днес в пленарната зала:
    Който е съгласен да бъде подкрепен така предложеният дневен ред, моля да гласува.
    За – 12, против и въздържали се – няма.
    Приема се.
    Благодаря Ви.
    Преди да пристъпим към въпросите към уважаемия господин министър Петков, нека да поздравим госпожа Лиляна Павлова като нов член на Комисията по труда, социалната и демографската политика.

    Преминаваме към точката от дневния ред:
    ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
    Заповядайте, колеги от ГЕРБ, имате думата за първия кръг от въпроси.
    Заповядайте, госпожо Добрева.
    РАЛИЦА ДОБРЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
    Уважаеми господин Министър! На 13 март тази година Министерският съвет прие Национална стратегия за активен живот на възрастните хора. Тя ще замени действащата до момента Национална концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора. Това безспорно е важен документ, чиято успешна реализация във времето ще е от особена важност за обществото ни, с оглед на демографските процеси в него.
    Моят въпрос към Вас е: каква е основната цел на документа, какви са заложените приоритети в Стратегията и как ще се изпълнява тя? Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Добрева.
    Господин Министър, имате право на отговор.
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости на днешното заседание! Позволете ми и аз да се присъединя към поздравленията към госпожа Лиляна Павлова като нов член на Комисията по труда, социалната и демографската политика и да отговоря на въпроса на госпожа Добрева.
    Наистина през миналата седмица Министерският съвет прие Национална стратегия за активен живот на възрастните хора с хоризонт до 2030 г. Това е един документ, стратегически по своя характер, който има за цел да насърчи действията и съответно да създаде условия за насърчаване на активния живот на възрастните хора.
    Знаете, че дълголетието, нарастването на средната възраст и на хората в над трудоспособна възраст, като дял от нашето общество, са тенденции, които може да се каже, че се засилват в последно време. Тази Стратегия гледа на възрастните хора като национален капитал, като част от обществото, която съответно чрез подходящи мерки за активно стареене би могла да бъде пълноценно ангажирана в обществото.
    Конкретно целите на Стратегията са да насърчи участието на възрастните хора на пазара на труда. Знаете, че дори и след пенсиониране много голяма част от възрастните хора продължават да работят. По данни на НОИ около 150 хиляди са пенсионерите, които след пенсиониране работят. Пазарът на труда има нужда от възрастните хора, с оглед на очертаващия се и нарастващ дефицит на работна сила в страната.
    В същото време Стратегията цели да насърчи активното участие на възрастните хора в обществения живот на страната, да насърчи политиките и мерките за осигуряване на добри условия, включително и здравеопазване за възрастните хора. Новият момент в Стратегията, който искам да подчертая, е въвеждането на така наречения Индекс на активния живот за възрастните хора, който ще бъде инструмент за мониторинг на изпълнението на политиките и мерките, заложени в Стратегията, и инструмент, чрез който ние ще се сравняваме с държавите – членки в Европейския съюз, защото този инструмент всъщност почива на 24 индикатори, които са в четири области.
    Във всяка една област той има някаква индикативна стойност на европейско ниво, с която ние ще се сравняваме и ще оценяваме напредъка по изпълнението на Стратегията, като конкретният механизъм за изпълнение на Стратегията ще бъдат двугодишни планове, като първият от тях за 2019 – 2020 г. вече се разработва. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
    Госпожо Добрева, имате право на реплика в рамките на две минути.
    РАЛИЦА ДОБРЕВА: Благодаря Ви, господин Министър за изчерпателния отговор.
    Надявам се, че Стратегията, всички цели и приоритети, заложени в нея, ще бъдат изпълнявани качествено. Благодаря Ви и пожелавам успех!
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Добрева.
    Господин Министър, дуплика? Няма.
    Господин Поповски, заповядайте да зададете Вашия въпрос.
    КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е следният.
    По данни на Националния статистически институт има една интересна възрастова декада от населението от 25 до 34 години, която по данни на Националния статистически институт е с най-голям процент на безработицата сред тази възрастова група. Тя се дели дори на две подгрупи неактивни лица, които нито работят, нито търсят работа. Това са, разбира се, млади хора, част от тях с някакво образование, част от тях без някакви специални умения, които дори не търсят работа.
    Какви мерки предприема държавата, за да могат да бъдат интегрирани на пазара на труда тези хора от 25 до 34 години? Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Поповски.
    Уважаеми господин Министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доктор Поповски, уважаеми гости! Наистина тази група от населението млади хора на възраст от 25 до 34 години са сред най-уязвимите групи и с най-високи равнища на безработица – говоря относително най-високи, защото за всички е известно, че равнището на безработица в страната във всички възрастови групи и като цяло намалява, имаме рекордно ниски нива на безработица.
    Министерството на труда и социалната политика полага специални целенасочени усилия за активиране на младежите от тази група и съответно включването им на пазара на труда. Основните инструменти за провеждане на тази политика са основно схемите и процедурите по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, чийто управляващ орган е Министерството на труда и социалната политика.
    За да бъда по-конкретен в отговора на въпроса, ще спомена няколко такива схеми, които се изпълняват, доказали са своята ефективност и дават вече конкретни резултати. Имам предвид схемите „Младежка заетост“, „Обучения и заетост на млади хора“ и една процедура, която стартира в началото на 2017 г. – „Готови за работа“. Целта на дейностите, които са в изброените схеми, е да подсигурят, така да се каже, младите хора с възможности за стажуване, за повишаване на тяхната квалификация, за насочване към съответните работодатели и също има елемент на субсидирана заетост.
    По първите две схеми, които споменах – „Младежка заетост“ и „Обучения и заетост на млади хора“, са подпомогнати около 40 хиляди младежи от тази възрастова група. Това става чрез различни форми, някои от които и иновативни, които Агенцията по заетостта прилага, като примерно ателиета за работа, трудови борси, насочени и специализирани към тази възрастова група и така нататък.
    Специално по отношение на Проекта „Готови за работа“, който стартира през месец февруари 2017 г., целта е да се идентифицират младежи от тази група, която Вие споменахте, която е известна с абревиатурата NEET's от английския, тоест младежи, които нито се образоват или квалифицират, нито работят, нито са регистрирани в бюрата по труда. Усилията там са за идентифициране на тези младежи и съответно за тяхното регистриране в бюрата по труда, за да могат да получат съответните услуги за търсене, насочване и започване на работа. Към месец януари си спомням, че броят на активираните по тази схема младежи надхвърляше 11 хиляди. Тази схема също позволява да се пробират някои иновативни подходи, като примерно организиране на концерти в няколко български градове. Миналата есен имаше организирани такива прояви с участие на известни, популярни и близки до младежите изпълнители. По този начин чрез привличане и появата на младежите на тези събития трудовите посредници и трудовите медиатори осъществяват достъп до тях и се опитват да ги насочат да бъдат активни, с популярното лого „Спри да циклиш“, което мисля, че някой си спомнят и от рекламите, които вървяха по Националната телевизия. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
    Господин Поповски, реплика?
    КАЛИН ПОПОВСКИ: Моята малка реплика е за тази програма „Готови за работа“. Казахте, че 11 хиляди за две години са вече интегрирани.
    Какви са перспективите, нещо по-подробно?
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Господин Министър.
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
    Перспективите са да продължи да се увеличава броят на младежите, които са идентифицирани и които са активирани по тази схема. В случая не мога да кажа каква е индикативната стойност за целия срок на процедурата, но целта е да се повишава този брой и все повече младежи да бъдат идентифицирани и да бъдат активирани да започнат работа.
    КАЛИН ПОПОВСКИ: Благодаря, господин Министър.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с днешното решение на Министерския съвет. Можете ли да информирате Комисията по труда, социалната и демографската политика за решението, което е свързано с така наречените Великденски надбавки за пенсионерите.
    Колко са пенсионерите, които ще получат, кои са критериите, по които са определени, и вероятно имате информация какъв е финансовият ресурс, който е необходим за изпълнението на тази мярка?
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми доктор Адемов.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители! На днешното заседание Министерският съвет прие Постановление за одобряване на трансфер в размер на около 53 млн. лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за тази година. Средствата се осигуряват чрез преструктуриране на разходи по държавния бюджет, като тази сума има предназначение да осигури изплащането на еднократни добавки, еднократни допълнителни суми към пенсиите за месец април на пенсионерите, които получават и на които размерът на пенсиите за месец април, заедно с добавките, е до 348 лв., включително. Това е определената линия на бедност, както знаете, за тази година. По този начин правителството продължава трайно установената практика два пъти в годината да подпомага една значителна част от пенсионерите – тези, чиито пенсии са под линията на бедност, с изплащане на допълнителни суми.
    По разчети на Националния осигурителен институт броят на пенсионерите, които получават пенсии под линията на бедност, възлиза на над 1 млн. 320 хиляди. Тези, които следят броят на подпомаганите пенсионери с Коледни, респективно Великденски добавки пенсионери, сигурно ще забележат известно увеличение с около 40 хиляди спрямо броя на пенсионерите, които получиха Коледни добавки при същата граница от 348 лв. Това се дължи и на факта, че, както е известно на уважаемите членове на Комисията, четвъртинките социални инвалидни пенсии, които бяха елемент на изплащаните пенсии, бяха прехвърлени и всъщност се изплащат под формата на месечна финансова подкрепа, което доведе до тези случаи, в които размерът на пенсията е паднал – на някои пенсии допълнително, под линията на бедност, и тези пенсионери също ще получат тази еднократна допълнителна сума.
    Казах го и на брифинга след Министерския съвет, че благодарение на доброто изпълнение на приходната страна в бюджета само за три, четири месеца, под формата на Коледни и Великденски добавки, над 100 млн. лв. допълнително са изплатени към българските пенсионери. Имам предвид за последното плащане за Коледа през месец декември и предстоящото плащане, което ще започне от 7 или 8 април, защото 7-ми е неделя, тоест с плащането на априлските пенсии.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
    Уточняващият въпрос, който искам да Ви задам, е свързан с Постановлението на Министерския съвет за трансфер на тези пари, за които казахте. Практиката и отчетите на бюджета на държавното обществено осигуряване показват, че тези пари са предимно от преструктуриране на разходите в бюджета на държавното обществено осигуряване, защото на практика бюджетът на държавното обществено осигуряване е част от държавния бюджет. Така че в тази формулировка влиза и това разбиране.
    Моят въпрос е: дали тези пари ще бъдат за сметка на разходите в НОИ или за сметка на преструктуриране на държавния бюджет?
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми доктор Адемов, за уточняващия въпрос.
    Тъй като пред мен е финансовата обосновка за изплатените пенсии, отново подчертавам, че осигуряването на тази сума, която е в точен размер 52 млн. 894 хил. 700 лв., е чрез преструктуриране на разходи или трансфери по централния бюджет за 2019 г.
    Вие основателно поставяте този въпрос, но ние сме твърде рано в бюджетната година по отношение на изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване. Все още само два месеца са минали, така че дори и да има някакъв излишък в бюджета на държавното обществено осигуряване в края на годината, е трудно сега той да се прогнозира. Затова става чрез трансфер от централния бюджет.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
    Колеги от ГЕРБ, втори кръг въпроси.
    Заповядайте.
    КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Благодаря, господин Председател.
    Господин Министър, колеги! Моят въпрос е може би продължение на първия въпрос, който зададохме от нашата парламентарна група.
    През последния месец много се говори за патронажната грижа. Това е много важно за възрастните хора, които не могат да се грижат сами за себе си.
    Бих искала да попитам, господин Министър, какъв е интересът на общините и как ще бъде предоставена тази услуга? Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Господин Министър, заповядайте за отговор.
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ганчева, Министерството на труда и социалната политика обяви процедурата „Патронажна грижа за възрастни хора и хора с увреждания“, по която бенефициенти са българските общини. Тази процедура, финансирана със средства от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, на практика затваря пълния спектър услуги, които общините предоставят на местно ниво, в домашна среда и сред общността. Имам предвид сегашните асистентски услуги, които също се предоставят от общините, патронажната грижа, която е като пилотен модел, и съответно другите услуги, които се предоставят чрез различни центрове, съответно осигуряването на топъл обяд, обществени трапезарии и така нататък. Това са все общински дейности, финансирани от държавния бюджет или със средства от Оперативната програма.
    Конкретно на въпроса Ви за интереса към тази процедура. Срокът за подаване на заявления за участие от общините беше до 15 март. Интересът е налице. Тук ще закръгля информацията, която имаме, че над 120 общини в рамките на този срок са подали съответно предложение. Има една особеност, че минималният брой лица, на които ще се предоставя патронажната грижа, трябва да бъде 50 човека. Има индикативни бройки за всяка една община, така че това допуска и сдружаване на общините, тоест не бива да сравняваме тази бройка – 120, с общия брой на общините в България.
    Срокът за подаване на предложения е удължен до 10 май, защото някои големи общини явно не са успели в този срок да направят своите предложения. Същевременно за подалите своите предложения общини започва процес на оценяване – ще се сключват договори, още повече че първият компонент, тъй като това е двукомпонентна схема, първият компонент по тази схема вече е изпълнен от Министерството на здравеопазването, чрез създаване на модел за предоставяне на тази патронажна грижа. Преди седмица министърът на здравеопазването утвърди Наредба за предоставяне на патронажната грижа, така че общините имат съответната методическа база да извършват този процес, да правят подбор на специалисти.
    Тук искам да подчертая, че става дума за една медико-социална, почасова, мобилна услуга, която ще се предоставя на възрастни хора, които са в невъзможност от самообслужване, и хора с увреждания за подкрепа в домашна среда, особено в случаи на лица, които са били продължително време на лечение, след това лечението продължава в домашна среда, като съответно очакванията са, че около 17 хиляди възрастни хора и хора с увреждания ще получат подкрепа, ще получат тази почасова услуга, която ще бъде до два часа дневно, като за целта са отделени около 47 милиона. Отново казвам, че има определен сериозен интерес от страна на общините. Министерството и управляващият орган проведоха няколко информационни дни през месец февруари. Срокът е удължен, така че очакваме всички общини да се включат и през лятото, или есента на тази година, за да започне самото предоставяне на тази услуга. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
    Госпожо Ганчева, имате право на реплика.
    КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Нямам.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, благодаря Ви.
    Колеги от „Обединените патриоти“? Доктор Поповски, имате ли друг въпрос?
    КАЛИН ПОПОВСКИ: Нямам други въпроси.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    И аз нямам други въпроси.
    Благодаря Ви за участието в дискусията.
    Закривам днешното заседание.

    (Закрито в 15,00 ч.)



    Председател:

    ХАСАН АДЕМОВ





    Стенограф:
    Красимира Коева
    Форма за търсене
    Ключова дума