П Р О Т О К О Л
№ 13

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 15 май 2019 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

Точка единствена: Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Светлана Ангелова – заместник-председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Добър ден! Уважаеми колеги, на основание чл. 33, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание имаме кворум и можем да проведем заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика, тъй като в чл. 33, ал. 2 е записано, че „Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове. Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките ѝ членове“.
Предложено е днешното редовно заседание на Комисията да протече при следния дневен ред:
Точка единствена: Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Откривам заседанието.
Наш гост днес е министърът на труда и социалната политика господин Бисер Петков, както и представители от неправителствени организации и медии.
Първи въпроси задаваме от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Заповядайте, госпожо Желязкова, за въпрос към министъра на труда и социалната политика.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Уважаема госпожо Ангелова, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е свързан с публикувани за обществени консултации изменения и допълнения в Наредбата за целеви помощи за отопление на 10 април.
Това, което ми се иска да попитам – предполагам, и голяма част от колегите: кои са новите моменти, които се предлагат в Наредбата, и какъв е очакваният ефект от завишения финансов ресурс за Програмата за енергийно подпомагане? Как всъщност това ще окаже влияние на хората, които очакват и ползват помощите на държавата за отопление през зимните сезони? Благодаря Ви.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Желязкова.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желязкова, наистина наскоро Министерството на труда и социалната политика публикува за обществени консултации Наредбата за реда и условията за изплащане на целеви помощи за отопление – Наредба № 5, която е на министъра на труда и социалната политика. В нея се предлагат значителни изменения в сравнение с обичайните промени, които са правени в тази наредба през последните години. Това се обуславя преди всичко от завишения финансов ресурс, който има за финансиране на тази програма. Както Ви е известно, в бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2019 г. за финансиране на целевите помощи за отопление са предвидени малко над 120 млн. лв., което е с 40 милиона повече от миналогодишния бюджет за тази програма, което позволява да се предложат изменения в Наредбата.
Отговаряйки на подвъпроса Ви – какви нови моменти има в Наредбата, първият нов момент, ако мога да използвам тази терминология, е свързан с дефиниране на една нова база за изчисляване на границите за достъп до помощите. Досега беше гарантиран и минимален доход – сега се предлага да имаме като база така наречения „базов доход за отопление“, който е два пъти гарантираният минимален доход при сегашния размер на ГМД (гарантирания минимален доход), който, знаете, е 75 лв. – това е 150 лв., и в съответствие с принципите на социалното подпомагане чрез различни стойности на коефициенти са диференцирани доходните граници, границите за достъп за различните целеви групи в Наредбата, които досега бяха 17. Сега се обособяват още три целеви групи, за които ще кажа малко по-късно.
Така че имаме нова база – това е базов доход за отопление, спрямо който се изчисляват с помощта на коефициенти, които са със стойности от 1 до 1,85, диференцираните доходи за отопление за различните целеви групи. Общото повишение на тези прагове или граници за достъп е от порядъка на 11 до 20%, тоест достъпът на всички групи до помощта е разширен, като в най-голяма степен сме предложили това да бъде – според нас – за най-уязвимите групи: възрастното население, особено възрастните хора над 75 г., които живеят сами. С предложеното увеличение от 20% на границата за достъп разчитаме, че значително по-голям брой хора не само с минимални пенсии, но и по-високи – близки до средната, ще имат право на такава помощ, тоест ще имат топло през зимата.
Другите приоритетни групи по отношение на завишението на съответния коефициент са родители, отглеждащи сами децата си, и хора с увреждания. Така че за всички групи е завишена границата за достъп, което предполага един по-разширен обхват на помощта. Тя и досега е една от най-широкообхватните програми на Министерството на труда и социалната политика – за миналата година изплатените помощи са около 210 хиляди. Но членовете на семейства, защото бенефициенти са семейства и отделни лица, превишават 300 хиляди. Очакванията ни – че с разширяването на достъпа, който се предлага, вече случаите, които ще могат да бъдат семейства и лица, които ще могат да получат целеви помощи, ще бъдат над 255 хиляди. Тоест обхватът на Програмата допълнително ще се разшири.
Другата промяна, която предлагаме, е свързана с размера на помощта. Знаете, че помощта се определя на база на текущата цена на електроенергията, която регулаторът обявява на 1 юли, на база на досега 385 киловатчаса месечно потребление. Предложението е да се завиши базата от 385 на 500 киловатчаса месечно, което предполага, че при действащите цени на електроенергията месечният размер на помощта – от размера за миналата година, който беше около 74 лв., ще прехвърли 91 лв., тоест имаме 22% увеличение на размера на помощта, което осигурява възможност на тези бедни хора и семейства да си осигурят и да финансират отопление при разход, който надвишава средната месечна норма, която обяви НСИ – тя е 425 киловата месечно.
Считаме, че с тези промени, които предлагаме, първо, ще разширим значително обхвата на Програмата и ще увеличим също чувствително, отново подчертавам – с 22%, размера на помощта, като в рамките на обществените консултации, които започнаха на 10 април, сме отворени за обсъждане и на други предложения. Разбира се, Проектонаредбата се обсъжда във форматите – в Националния съвет за тристранно сътрудничество ще чуем и предложенията на социалните партньори. Целта ни е през месец юни измененията на Наредбата да бъдат приети, за да може нормално да стартира от 1 юли подаването на заявления за новия отоплителен сезон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Желязкова, имате право на реплика до две минути. Ще се възползвате ли?
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Ще се възползвам да благодаря на министъра за усилията, които цялото министерство и правителството полагат за това да помагат на най-уязвимата група, която няма възможност сама да покрие своите разходи. Още веднъж приветстваме усилията и се надяваме всяка година да успяваме да увеличаваме бюджета за отоплителни помощи.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Желязкова.
Господин Министър, ще се възползвате ли от дуплика?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Може би само нещо, което пропуснах в отговора – да го уточня, защото разбирам от коментарите в медиите, че предизвиква интерес. Другата предложена промяна в текстовете на Наредбата, която е в унисон с направените изменения в другите сродни закони – Закона за социално подпомагане и Закона за семейни помощи за деца, е свързана с ограничаване на достъпа до помощта на деца и родители – деца, които не посещават редовно училище, и родители, които не осигуряват упражняването на това право на децата да учат.
Това са трите нови целеви групи, за които споменах в отговора, които се предлагат, плюс съществуващите 17, като се предлага един по-ограничен достъп до помощта, в смисъл, че лица с по-нисък доход ще могат да се възползват от целевите помощи за отопление, тъй като коефициентът, който се предлага за деца на възраст от 5 до 16 години, които не посещават училище, е 0,3. Тоест ако останалите коефициенти са над единица спрямо базовия доход за отопление, тук имаме коефициент, който е под единица.
Накратко да кажа, не се лишават и тези семейства, но се ограничава достъпът и смятаме, че това е в унисон с другите предприети мерки, гласувани от Вас в другите закони. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви.
Следва редът за задаване на устни въпроси към министъра на труда и социалната политика на парламентарната група на „БСП за България“. Не виждам присъстващи членове в Комисията.
След това е редът на парламентарната група „Обединени патриоти“.
Доктор Поповски, заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, колеги! В сила от 1 януари 2019 г., в Закона за семейни помощи за деца беше регламентирана възможността за предоставяне месечна помощ на дете без право на наследствена пенсия от починалия родител.
Моят въпрос е: как протича изпълнението на тази мярка към настоящия момент? Вече изминават четири-пет месеца, откакто тази мярка е в сила. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, доктор Поповски.
Министър Петков, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Поповски, наистина през миналата година в този период активно се обсъждаше промяна в Закона за семейни помощи за деца, свързана с регламентиране на нов вид помощ, тази, която Вие посочихте – месечната помощ за деца, останали без родител или родители. Този проект тогава на закон предизвика доста голям обществен интерес. Той беше предложен без доходен критерий, след това беше приет от Министерския съвет с доходен критерий, а в Народното събрание този доходен критерий отпадна. Припомням това, за да си припомним какъв очакван ефект тогава прогнозирахме при оценката на въздействието, тъй като става дума за деца, които нямат право на наследствена пенсия от починал родител, защото над 2000 деца на възраст до 26 години получават наследствена пенсия от починал родител, когато този родител има съответния изискуем осигурителен стаж и може да дава наследствена пенсия на правоимащите.
Но има и няколко хиляди деца, които поради това, че родителите им не са натрупали този изискуем осигурителен стаж – не са работили, съответно нямат право на наследствена пенсия. За тях законодателството до края на миналата година предвиждаше отпускане на така наречените „персонални пенсии“ от държавното обществено осигуряване, но поради ниския доходен критерий, който съществуваше за тези персонални пенсии – той беше свързан с гарантирания минимален доход, едва около 1700 – 1800 деца, тук цитирам по памет, може да не съм съвсем точен в цифрите, но това е преди няколко месеца, всъщност получават персонални пенсии от държавното обществено осигуряване.
С регламентирането на новата помощ се даде възможност на тези около 5000 деца, които тогава оценихме като правоимащи, да получат такава подкрепа. Подкрепата е за живия родител или за семейството, близките, които се грижат за детето, или неговите настойници, като за тази година – тя се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – размерът на помощта е 115 лв. месечно. Тримесечните данни на Агенцията за социално подпомагане показват, че близо 1000 заявления са постъпили за отпускане на тази помощ и над 1100 всъщност са децата, които към момента – от влизането в сила на тази промяна в Закона за семейни помощи за деца, получават вече новата месечна помощ за деца, останали без родител, които нямат право на наследствена пенсия от починал родител.
Очакванията са, че този процес ще продължи, защото има още правоимащи, които вероятно ще заявят получаването на тази помощ, а вероятно след време, доколкото се запази изплащането на отпуснатите до края на миналата година персонални пенсии в замразен размер, ако размерът на тази помощ в следващите години се увеличи, очакваме и движение, тоест лица и деца, които получават персонални пенсии, да кандидатстват за тази помощ, което пък ще води до спиране на съответната персонална пенсия. Това е към момента равносметката от прилагането на тази промяна в Закона, влязла в сила от началото на 2019 г. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Доктор Поповски, съгласно процедурата имате право на реплика до две минути. Заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Благодаря за отговора на министър Петков. Удовлетворен съм – отговорът беше достатъчно изчерпателен.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви.
Министър Петков, ще се възползвате ли от дуплика? – Не.
Следващият ред за задаване на устни въпроси към министъра на труда и социалната политика е на парламентарната група „Движение за права и свободи“. Не виждам представител на заседанието на Комисията.
След това редът за задаване на устни въпроси е на парламентарната група „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
Госпожа Найденова.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Нямам въпроси към господин министъра.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, след като изчерпахме първия кръг на процедурата по задаване на въпроси, преминаваме към задаване на вторите въпроси по същия ред на парламентарните групи.
Ред е на парламентарната група на ГЕРБ.
Господин Сираков, заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Влизаме в активния туристически сезон. Един от основните проблеми е липсата на работна ръка, особено в туристическия бранш. Проблемът се решава чрез наемането на чужденци, за да се компенсира този недостиг с подходящи кадри. Преди време ние направихме промени в законодателството, така че да дадем възможности на българите, които живеят в други държави и желаят да дойдат в България да работят, да се възползват от това при по-облекчени условия.
Въпросът ми е: какво се прави в тази насока, за да се подпомогне своевременното осигуряване на сезонните дейности с достатъчно персонал? Благодаря Ви.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Сираков.
Министър Петков, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сираков, наистина сме в началото на активния туристически сезон и нуждата от сезонна работна ръка е очевидна. Както Вие споменахте, приетият през 2016 г. Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност предвижда за определени сектори, където икономическата активност има сезонен характер, да се допуска наемане и сезонна заетост за граждани на трети държави. Тези сектори са селското, горското и рибното стопанство и секторът на туризма. Още миналата година пролича сериозното търсене на внос на работна ръка за туристическия сезон – някъде 7500, близо 8000 бяха регистрираните сезонни работници за миналия сезон. Казвам го и като база за числата, които ще спомена след малко.
За идващия, започващия активен туристически сезон е създадена организация от Агенцията по заетостта за бърза обработка на заявленията, които постъпват от работодателите, за регистриране на сезонни работници или пък за другия режим – за издаване на разрешение за заетост между три и девет месеца, което също се води сезонна заетост.
Данните, които ежедневно следим, на база на справки от Агенцията по заетостта показват, че оборотите нарастват, тоест седмичната регистрация на сезонни работници расте. Към вчерашна дата – 14 май, Агенцията по заетостта е регистрирала 2030 сезонни работници. Както и миналата година, около три четвърти от тях са граждани на Украйна. На следващо място са граждани на Киргизстан. Следват Молдова, Сърбия и други държави.
Това, в което можах лично да се убедя при посещението си миналия петък в Бургас – за участие в работна среща, която министърът на туризма организираше с други министри, които имат отговорности във връзка с комплексното осигуряване на успешния туристически сезон, е, че организация е създадена специално в Регионалната служба по заетостта в Бургас, която посетих, а на срещата с представители на туристическия бранш беше потвърдено, че те разчитат на тази сезонна работна ръка, че режимът на регистрация на сезонно заети до три месеца, до 90 дни, работи без проблеми, процедурата е максимално улеснена.
Имаха някои забележки по отношение на другия режим, който е за разрешение за сезонна заетост между три и девет месеца. По този режим към вчерашна дата имаме около 340 издадени разрешения, но доколкото издаването на разрешения на практика е свързано и с получаването на виза от така наречения „тип D“, което става от нашите консулски служби, това води до известно забавяне на процеса и оскъпяване, доколкото има такси, които се заплащат.
Онова, което беше направено с последните гласувани от Вас промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и след това – Правилника за прилагане, беше да се намали таксата за разрешение от 400 на 100 лв., тоест четири пъти.
Това, което стана ясно от проведената среща в петък, е, че трябва да се търсят още резерви, възможности за улесняване на този режим за издаване на разрешителни за сезонна заетост между три и девет месеца.
Последното, което искам да кажа в отговор на Вашия въпрос, е, че от 14 март вече се прилага Спогодбата за регулиране на трудовата миграция между България и Молдова – това е първата спогодба, която влезе в сила, от двете подписани до момента с Молдова и с Армения. Агенцията по заетостта е направила необходимото, за да популяризира възможностите, които дава тази спогодба, за наемане на работна ръка от Молдова без разрешение. С посредничеството на обществените посредници, от българска страна това е Агенцията по заетостта, има определен интерес, има значителен брой заявки – за близо 400 молдовски работници по Спогодбата. Тези заявки се изпращат на обществения посредник от молдовска страна и очакваме, че ще пристигнат първите работници от Молдова по тази спогодба.
Очакваме да получим и подписано административно споразумение, с което ще влезе в сила и Спогодбата с Армения, но, за съжаление, нещата се забавят не по наши причини. След като не можахме да осигурим посещение на министъра на труда на Армения в България, за да подпише административното споразумение, което е следващата стъпка след подписаната през януари миналата година Спогодба в Ереван, изпратихме, подписано едностранно, споразумението и очакваме то да бъде върнато подписано от арменска страна, за да влезе в сила и тази втора подписана спогодба.
Очакваме в началото на юни да започнем и преговори с Украйна за подписване на Спогодба за регулиране на трудовата миграция. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Сираков, имате право на реплика до две минути.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Не, благодаря.
Благодаря за изчерпателния отговор, господин Министър.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Следва редът на член на Комисията по труда, социалната и демографската политика от парламентарната група на „БСП за България“ – не присъстват.
След това е редът на членове на Комисията от парламентарната група „Обединени патриоти“.
Кой ще зададе въпрос?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, преди малко стана дума за ограничаване на права, предвид неизпълнение на задълженията – колежката от ГЕРБ Ви зададе въпрос във връзка с непосещаването на училище от деца, поради което не се дават социални помощи. Известен е този казус.
Аз ще разширя въпроса и ще го задам в смисъл: мисли ли се в Министерството да се създадат подобни ограничения и във връзка с други случаи, други казуси в законодателството, при които неизпълнението на определени задължения да води до ограничаване на социални права и отпускане на социални помощи?
Например в горското стопанство един от тежките проблеми – бич за нашето горско стопанство, по отношение на Министерството на земеделието, храните и горите е незаконната сеч. Съставени са хиляди актове, огромната част от които, разбира се, не са платени – там се води люта битка с нарушителите и от време на време се отнеме по някоя каруца или моторно превозно средство. Същите тези хора получават помощи за отопление. От една страна, те вършат едно от най-тежките бракониерства, които се осъществяват в държавата, а служители в Министерството на земеделието, храните и горите с риск за живота си опазват българските гори. Там е страшно – можем да го кажем, всички знаем за това. В същото време тези хора, на които се съставят актовете, си получават социални помощи за отопление.
Мислено ли е изобщо в тази връзка? Някакви идеи имате ли, както и в други отношения, да бъде последван добрият пример в образованието – на лица, които ограничават и които правят явни нарушения – административни и по Наказателния кодекс, да бъдат спирани социалните помощи?
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Министър Петков, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, интересен е въпросът, който задавате, поражда размисъл. Но това, което мога да отговоря, е, че Министерството на труда и социалната политика на практика инициира и подкрепи, защото не всички инициативи са изцяло наши, промени в социалното законодателство, които да обвързват изплащането на социални помощи или ползване на права, по-общо казано, с изпълнение на други задължения, които са записани в Конституцията. Наистина най-тясна е връзката с образованието.
По отношение на лицата в трудоспособна възраст, както знаете, Законът за социално подпомагане изисква те да полагат общественополезен труд, за да получават социални помощи.
С последните изменения, които Вие, като народни представители, инициирахте и бяха приети в Закона за социално подпомагане, има връзка и с квалификацията и образованието на тези лица, които са в трудоспособна възраст.
Да, може, както Вие разбирам, че предлагате или навеждате на мисълта да се продължи в тази посока и с други области – не само образование и заетост. Тук единствено бих казал, че от другата страна стои другият принципен аргумент, че социалните помощи на практика са най-често парични суми, които се предоставят на онези лица или семейства, които не могат от собствен труд поради здравословни и други причини да осигурят основните си жизненоважни потребности, и чрез социалните помощи се цели това осигуряване.
Така че ние търсим и мярата, и баланса – мисля, че достатъчно стъпки се направиха в тази посока, включително и стъпката, която се прави за първи път при целевите помощи за отопление. Въпросът е, че всъщност другите механизми, които са свързани със санкциониране на такива нарушения и заплащане на съответните глоби, не работят добре.
Мисля, че първо този механизъм трябва да се приложи и след това да се търси лишаване от други права, защото съответните социални плащания са несеквестируеми – това го знаете, тоест би могло да се удържи – със социалната помощ да се плати задължение по неплатена глоба, наложена за някакво неизпълнение.
Другото. Тук ще цитирам министър Вълчев от брифинга, който преди малко беше даден – след заседание на Координационното звено по Механизма за обхват: от 11 хиляди подадени сигнала за непосещение в училище от училищните органи към кметовете са наложени глоби само на 300. Ето, в Закона за предучилищното и училищното образование има санкция за родителите, които не осигуряват посещение на децата в училище. Кметовете са тези, които трябва да налагат такива глоби. 11 хиляди сигнала – 300 наложени глоби!
Тоест първо ние трябва да направим в държавата да работи този механизъм, а в същото време да търсим и това обвързване, което вече го има, с получаването на права, ерго социални помощи.
Общ е отговорът ми, но мисля, че и въпросът Ви беше в по-общ план – за размисъл. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър, за толкова обстойния отговор, с който създавате асоциации и ме карате да си мисля в още по-далечен план за нещата. Във Вашия отговор се съдържаше и онова, което би било изложено като аргументи против тази идея – Вие изказахте неща, които са и за идеята.
Явно нещата в тази насока са още в много груб вид, те възникнаха чисто асоциативно днес, предвид въпроса на колежката и Вашия отговор.
Смятам, че може да се помисли и в такава насока, защото е парадоксално – хора, които системно изсичат българските гори, от които добиват дървен материал за огрев и изобщо, и го продават, на които се налагат наказания, и то поредица санкции, които те не плащат, като че ли ги премираме, като им даваме пари за дърва за огрев. Тук липсва логика някак си.
Ако се вгледаме дълбоко в тази материя, бихме могли и в такава насока да развием идеи, тези и законодателство, които да работят така, че да осъществят генералната превенция срещу тези много тежки нарушения и престъпления, като бракониерството.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Министър Петков, ще се възползвате ли от дуплика? – Няма.
Следващият ред за задаване на въпроси е на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ – няма присъстващи членове.
Следва парламентарната група „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – госпожа Найденова не желае.
Искам да благодаря на колегите за отправените актуални въпроси към министъра на труда и социалната политика.
Да благодарим и на министъра на труда и социалната политика за компетентните отговори.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,10 ч.)


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Ангелова


Стенограф:
Райна Зарева