П Р О Т О К О Л
№ 15

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 26 юни 2019 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г., подписан на 4 март 2019 г. в София, № 902-02-15, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 954-01-39, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 13 юни 2019 г.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите, се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Предложеният дневен ред за днешното заседание е:
1. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г., подписан на 4 март 2019 г. в София, № 902-02-15, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 954-01-39, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 13 юни 2019 г.
Има ли предложения по дневния ред?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-министри, колеги! Моето предложение е да отпадне точка две от дневния ред на днешното заседание. Мотивът ми е следният. Ние сме второстепенна Комисия по отношение на гледане на Законопроекта за личните документи. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Искаме да отпадне тази точка и Законопроектът да бъде разгледан след като се разгледа от водещата Комисия.
На второ място, не бяхме получили най-важното становище – от Министерството на вътрешните работи, току-що то ни беше предоставено в последния момент. Това ни е вторият мотив. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има ли обратно предложение на предложението на госпожа Ангелова? Не виждам.
Подлагам на гласуване отпадането на точка втора от предложения дневен ред.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се отпадането на точка втора от дневния ред.
Сега подлагам на гласуване само точка първа. Който е съгласен да бъде приет дневният ред само с точка първа, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ ОТ 27 ФЕВРУАРИ 2009 Г., ПОДПИСАН НА 4 МАРТ 2019 Г. В СОФИЯ, № 902-02-15.
Внесен е от Министерския съвет на 14 юни 2019 г.
По точка първа давам думата на господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! На Вашето внимание е представен Законопроектът за ратифициране на Протокола за изменение на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г. Този договор за социална сигурност между двете държави е подписан през 2009 г., влязъл е в сила през 2010 г.
Предложението, което е направено, е в резултат на две основни обстоятелства – едното е свързано с промени, които са осъществени в законодателството на двете държави, които имат отношение към предмета на Спогодбата, а другите изменения са породени от практиката по прилагане на Договора и усъвършенстване на някои от неговите разпоредби.
По отношение на промените ще акцентирам на новостите, които са изключително благоприятни за българските граждани. Те са свързани с това, че когато гражданите на някоя от договарящите се страни, се премести и живее на друга територия, извън тези две държави, за българските граждани Националният осигурителен институт ще продължи да изплаща пенсии и обезщетения, предвидени в Спогодбата на територията на трета държава, ако България има сключени споразумения с нея.
Същото е и по отношение на зачитането на осигурителен стаж. Която държава отпуска съответно пенсията и ще изчислява първата пенсия, която ще отпуска, освен стажа на територията на двете договарящи се държави, в случай че този стаж не достига, той ще бъде допълван с осигурителен стаж от държава, с която тази респективно държава, отпускаща пенсията, има договор за социална сигурност или спогодба.
Категорично е определен и териториалният обхват на държавите, като по отношение на Руската федерация е уточнено, че тя е правоприемник на Руската съветска социалистическа република, която е част от състава на Съюза на съветските социалистически републики. Всички останали държави, които са били част от Съюза на съветските социалистически републики, са изключени от приложното поле на тази спогодба, защото Руската федерация не е правоприемник на тези републики, които са били в състава на СССР.
Освен това, изрично са уточнени видовете пенсионни плащания, предвид настъпили промени и в руското законодателство, и в българското. Така например, Вие знаете, че вече съгласно действащото българско законодателство не се отпускат пенсии за особени заслуги. В същото време в Русия законодателството предвижда единствено само контрибутивни пенсии, тоест пенсии, които са в резултат на осигурителен принос – на осигурителни вноски. Това е изчистено.
Направени са поредица от изменения, които са свързани с техническото прилагане на договора, освен тези, които са по-принципните и може би следва само да допълня, че е уреден изрично редът за осигуряване на самонаетите лица, на самоосигуряващите се и на тези, които са наети по трудови правоотношения.
Една от най-благоприятните разпоредби, които са предвидени в настоящия договор, е свързана с правото на лицата при изчисление на пенсията си да получат по-благоприятния размер. С други думи – при преизчисление на пенсията, предвидено в договора, ако се получи по-малък размер, то ще се запази и ще продължи да се изплаща по-благоприятният висок размер.
Това е Проектът с неговите основни изменения. Само ще отбележа, че на територията на България към настоящия момент малко повече от 32 хиляди руски граждани упражняват заетост и пребивават на територията на страната. Българските граждани, които работят и биха се възползвали от Спогодбата в този момент, са малко над 2300 души.
Това е предложението. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари, изказвания.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Ще изкажа подкрепа, затова предполагам, че когато са преговаряли двете страни, са договорили най-благоприятните условия – и за руските граждани, и за българските граждани, с поправките на тази спогодба. Ще гласувам „за“, разбира се.
Въпросът ми е: по някакъв начин уреждат ли се въпросите с пенсиите на българските граждани от Република Коми? Това е голям проблем и той е от много дълго време. Аз не видях някъде в Спогодбата нещо да се решава в тази посока, но все пак, това ми е въпросът.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Някаква връзка ли имате там?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не, нямам никаква връзка.
Имам предвид, че в приемната ми идват десетки граждани – включително в София и в Стара Загора, които се интересуват от това. Говори ли се нещо по този въпрос в Спогодбата?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания, мнения, за да дадем след това възможност на господин Лазаров да отговори? Не виждам.
Господин Лазаров, заповядайте отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
В представянето на Протокола за изменение на Договора за социална сигурност между Република България и Руската Федерация, споделих, че е определен териториалният обхват на съответните държави. Руската федерация не е правоприемник на териториите, за които става дума. Това е от една страна.
От друга страна, уточнихме, че основният принцип и при сключването на Договора през 2009 г., е бил осигурителна вноска. Осигурително влече след себе си и ползването на съответно осигурително плащане. Ако лицата са били осигурявани по реда, по който е предвидено към действащото законодателство в съответната Руска федерация, то тогава лицата ще получат съответни осигурителни обезщетения.
В случаите, когато те не са били осигурявани, какъвто е случаят на повечето от тези лица, те са били осигурявани от български работодател по българското законодателство, следователно, полагащата се българска пенсия е изчислена в размерите и при условията, които са били релевантни към този случай. Ще дам само допълнително уточнение, което не е свързано с този протокол. По принцип, уреждането на взаимоотношенията с правоприемниците на останалите републики, които са били част от Съюза на съветските социалистически републики, се урежда с отделни спогодби.
Към момента България има сключена такава спогодба за социална сигурност, която е действаща с Украйна, също така имаме и с Молдова. В момента приключиха и преговорите с Азербейджан, предстоят процедури по подписване и в последствие представяне пред Народното събрание за ратификация. Такива разговори в момента имаме и с Беларус, а също така ще стартираме с Армения и с Грузия. Това са тези, които предстоят и ще уредят част от въпросите, които са свързани с полагането на труд на териториите на бивши републики от състава на Съюза на съветските социалистически републики и съответстващите права на лицата, които са полагали труд в тях. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Други мнения?
За уточнение, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Само искам да уточня нещо в рамките на въпроса.
Доволен съм от отговора на заместник-министър Лазаров.
Искам да уточня, че Република Коми е автономна република в състава на Руската федерация. Мога да прочета и нататък – влиза в състава на Северозападен федерален окръг и северен икономически район – с площ еди-колко си… Коми е най-големият регион в Европейската част на Русия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уикипедия в помощ. (Реплики.)
Аз искам да кажа нещо по този въпрос, който и двамата не казахте, и което е най-важното според мен.
Тези хора, които са работили в Коми по-голямата част от тях са изпратени от „Главболгарстрой“ – български работодател. Той ги е осигурявал по българското законодателство. Освен тази заплата обаче, те са получавали и възнаграждение в рубли. При положение че са получавали това възнаграждение в рубли в Руската федерация, е трябвало те да плащат вноски и върху тази част от тяхното възнаграждение. В рамките на тази спогодба или към Споразумението е трябвало – не знам дали се е случвало това, да има изясняване на въпроса дали тези вноски върху тази сума са внесени.
От многобройните дискусии по тази тема знам, че има различни мнения по този въпрос – някои казват, че са внасяни, други казват, че не са внасяни. Това е трябвало да се уточни, за да може Руската федерация в момента на базата на този договор да плаща пенсия освен тази, която е по българското законодателство, да се изчисти въпросът дали са внасяни вноски върху тази допълнителна част от заплатата, която са получавали. Ако този въпрос не е ясен, няма как да отговорим на въпроса на господин Гьоков. Ако Спогодбата е решила този въпрос, тогава можем да говорим на тази тема. Ако не го е решила, само можем да предполагаме, че на базата на принципната договорка между двете страни, на основата на международното право, по отношение на социалното осигуряване, взаимно двете страни да са уточнили начините, по които ще се плащат краткосрочни дългосрочни обезщетения. Това е логиката, друго не знам какво трябва да кажем по този въпрос.
Заповядайте колеги.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Това беше уточнението, което исках да направя. Съзнателно в рамките на отговора направих уточнение за това какво включва Договорът с териториалният обхват с оглед предотвратяване на последващи въпроси за някоя друга част от Съюза на съветските социалистически републики.
Категорично отговорите, които имаме от Пенсионния фонд на Русия са: „През този период, за тези лица осигурителни вноски не са внасяни.“ Затова отговорих и това, че единият въпрос е свързан с териториалният обхват, а другият въпрос е свързан с това – ако е имало осигурителни вноски, то тогава са щяли да бъдат зачетени. Това са отговорите в резултат на пенсионните производства и престирането за ползване на определени права през Пенсионния фонд на Русия. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други въпроси, колеги?
Аз имам един уточняващ въпрос. Вярно е, че във Вашето изложение споменахте за това, което искам да питам, но аз искам да попитам: ако Руската федерация има договори за социално осигуряване с някои от другите бивши републики от Съюза на съветските социалистически републики, тогава идва човекът да работи в България, пенсионира се по българското законодателство, това означава ли, че осигурителните периоди в двете договорени страни – Руската федерация и някоя друга република, плюс българския стаж, ще бъдат релевантни при определянето на условията за пенсиониране в България или обратно в Русия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Ако това се случва, и ако Русия е отпускащата държава, тя ще го вземе предвид…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Необходимо ли е и България да има довогор? Примерно с Молдова имаме, с другите нямаме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Да, България също ще го вземе предвид като ще се следи да няма за същия този период покритие в друга държава. Аз го споделих, ще се сумира – това е едно допълнително облекчение в случаите на недостигащ осигурителен стаж.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, недейте да имате никакви съмнения. Такъв тип спогодби се оглеждат от всички страни, минават съгласувателна процедура във всички ведомства. Такъв тип преговори продължават доста дълго докато се стигне до окончателния вариант. Неслучайно такъв тип договори искат и ратификация както е казано в Българската Конституция.
Други мнения, въпроси, изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г., подписан на 4 март 2019 г. в София.
Който е съгласен Законопроектът за ратификация да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Консенсус.
Благодаря за участието в днешното заседание.
Благодаря и на колегите от Министерството на труда и социалната политика.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,45 ч.)


Председател:
Хасан Адемов

Стенограф:
Галина Мартинова