П Р О Т О К О Л
№ 16

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 3 юли 2019 г.

---

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 954-01-40, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 13 юни 2019 г.
3. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-38, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 12 юни 2019 г.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 954-01-40, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 13 юни 2019 г.
3. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-38, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 12 юни 2019 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към първа точка от дневния ред, а именно:
Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Давам думата на колегите от ГЕРБ.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! През последния месец безработицата постигна най-ниски исторически нива от 5,3%. Това, от една страна, е добре, но означава, че и бизнесът все по-трудно избира подходящи кадри сред все по-малко регистрирани в бюрата по труда кадри. Също така често и новопостъпилите на работа лица много бързо напускат новата си работа.
Какви мерки се предвижда да предприемат Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, за да се подобрят възможностите на бизнеса за подбор и наемане на квалифицирани кадри и кандидатите за работа да могат да отговарят на високите изисквания на работодателите? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Уважаеми господин Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Ангелова, уважаеми колеги и гости на днешното заседание! Наистина новата ситуация на пазара на труда изисква и промяна в политиките, поведението и действията на обществения посредник на пазара на труда, какъвто е Агенцията по заетостта.
В тази връзка в отговор на въпроса на госпожа Ангелова това, което мога да кажа, е, че от началото на месец юли, тоест съвсем от скоро Агенцията по заетостта предлага три нови услуги, насочени към регистрираните в бюрата по труда, които както показват данните и статистиката намаляват, като относителен дял, тоест като равнище на регистрирана безработица и като абсолютно число. Но в същото време са насочени към няколко вида лица с цел да ги мотивират да се регистрират в бюрата по труда и съответно да им се предоставят необходимите услуги за започване на работа. Тези нови услуги, които от началото на юли Агенцията по заетостта предлага на потребителите на нейните услуги, са, първо, менторство и консултации след започване на работа. Това е една услуга, която е с цел да осигури устойчивост на заетостта на новоназначените лица, тъй като констатираните проблеми от Агенцията по заетостта, са, че след назначаване на лицата, особено тези, които са били в продължителен период на безработица, много често са случаите на отказване, напускане, непосещение на работа, текучество и така нататък. Това обезсмисля усилията, които са положени съответно на по-ранен етап, за да започне работа това лице. Това е услуга, която след започване на работа, тоест консултация и менторство на започнали работа лица с помощта на трудови посредници, „кейсмени“, мениджъри, трудови психолози и така нататък. Колегите от Агенцията по заетостта се опитват да бъдат в помощ и подкрепа на започналите работа лица от уязвимите групи с цел да ги задържат и да им осигурят трайна заетост.
Друга услуга, която мога да посоча, са мобилните бюра по труда, които съответно осигуряват една по-добре среща според между търсенето и предлагането на работни места, които достигат всъщност до местата, където са лицата, които имат нужда от реална подкрепа, които са от уязвимите групи на пазара на труда, трайно или продължително безработни. Така че мобилните бюра по труда са едно съвременно издание, приложение на изнесените работни места, на които Агенцията по заетостта има определено практика и опит.
И една друга, нова услуга, която също адресира споменатите актуални проблеми на пазара на труда, това е семеен трудов консултант, тоест със семейните трудови консултанти вниманието отново е насочено към семейства, които изпадат в бедност, поради това че не работят и двамата възрастни членове на семейството. Това създава проблеми за техните деца, невъзможност да посещават училище, така че семейният трудов консултант е услуга, която е насочена към тези маргинализиране на пазара на труда, с цел да се окаже подкрепа поне един член на семейството в работоспособна възраст да започне да работи, да носи приходи от трудова дейност. Аз считам, че с тези три нови услуги, които изброих, Агенцията по заетостта реагира адекватно на промяната, която сме свидетели, че настъпва на българския пазар на труда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Ангелова – право на реплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Благодаря и за това, че ни запознахте с тази новост, с тези три нови мерки, които предлага Агенцията по заетостта от 1 юли 2019 г., които са адекватни и навременни, най-вече са в интерес и в подкрепа както на бизнеса, на работодателите, така и по отношение на самите безработни лица с цел синхронизиране между търсене и предлагане на пазара на труда. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Желаете ли дуплика, господин министър?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Не, благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от „БСП за България“?
Госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Последната приета Национална стратегия за детето е с период 2008 – 2018 г. В края на 2018 г. трябваше да бъде предложен проект за нова стратегия. Въпреки закъснението такъв проект след няколко месеца беше представен пред обществото за обществено обсъждане. След много протести и общественото напрежение, което следва след представянето на този проект, цитирам това, което заяви министър-председателя: „Национална стратегия за детето няма да има“. След това ние – нашите колеги от парламентарната група на БСП, зададохме няколко въпроса относно това дали само се оттегля или ще бъде ревизирана, Вие заявихте съответно, че на този етап стратегията се оттегля. Не смятам, че е редно, когато не можеш да се справиш с един проблем, просто да кажеш, че го стопираш, защото политики за подобряване живота на децата и благосъстоянието им, трябва да има и те трябва да се подобряват. Не казвам, че няма такива, но трябва да се подобряват. Защото всяко трето дете в България живее в риск от бедност, като за последните години тази тенденция се увеличава.
Именно затова моят въпрос е: какво смята да предприеме от тук нататък Министерството, което е под Ваше управление? Има ли работна група на този етап и ако има, на каква фаза е, какво е случващото се до момента? Какви ще бъдат приоритетите, ако се прави нова стратегия за детето? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Желева.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, в отговор на поставения от Вас въпрос искам да потвърдя, че Проектът на Национална стратегия 2019 – 2030 г., който беше предоставен в началото на годината за обществени консултации, е оттеглен и работата по него е спряна. Причините са добре известни – острата обществена реакция срещу някои положения в този проект, свързани с ограничаване на физическото насилие на деца, тоест прилагането на такива средства и методи за възпитание, както и също патронажната грижа за семейства с малки деца.
Така също концептуално възражение имаше срещу поставянето на детето в центъра на тази стратегия или детецентрирания подход, възприет при нейната разработка и неглижирането според критиците на Проекта на стратегия на семейството и връзката на детето със семейството.
Ние се вслушахме в тези несъгласия, възражения – знаете имаше и много протести, и затова работата по този Проект на стратегия спря. В момента няма работна група, която да подготвя някакъв нов вариант на такъв стратегически документ. Знаете, че необходимостта от такъв стратегически документ е посочена в Закона за закрила на детето. Затова още миналата година започна работа по изготвянето му с оглед изтичащия срок и хоризонт на Националната стратегия за деца.
Това, което възнамеряваме, на база на съвместния план и Програма за дейност на българското правителство и Фонда за децата на ООН – УНИЦЕФ, е възложено изготвянето на анализ на системата за закрила на детето. Когато получим този анализ, а това се очаква да е съвсем скоро, на базата на една независима оценка на системата за закрила на детето, съответно в максимално широк кръг представители на българското общество, на родителски организации и така нататък, да се започне един дебат какво е необходимо да се промени и как да се развива политиката за закрила на децата в нашата страна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожо Желева, имате право на реплика в рамките на 2 минути.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Няма как да репликирам, защото не получих отговор, подобаващ на темата, която аз зададох. Отговорът е: „Няма работна група и няма работа по този проблем на този етап“, което за мен е неудовлетворяващо и, за съжаление, казвам е разочароващо. Пак казвам много голям е процентът и това продължава в годините на деца в бедност и смятам, че това, което се предвижда да се направи, е среща с максимално широк кръг представители на хората, които са заинтересовани от тази тема, не трябва да се забавя. Знаем, че сегашният проект беше доста забавен във времето, а ако ние тепърва след няколко анализи направим такава група, смятам, че новият проект ще се забави значително, а може би много след мандата на това управление. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Желаете ли дуплика?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Само да кажа, че аз бях откровен и конкретен в отговора на зададения ми въпрос. Отново подчертавам, че по този проект, който не срещна разбиране, а напротив – срещна протести и остри реакции, работата е прекратена. На практика той е оттеглен, макар че той е бил само на обществени консултации. Той не е никога стартиран съответно на процедура по чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тоест за внасяне в Министерския съвет. Още на етапа на обществените консултации се видя, че този проект не получава подкрепа. Аз мисля, че това е смисълът на обществените консултации – когато срещу някакъв проект на нормативен документ има обществено несъгласие, той съответно да бъде оттеглен.
От тук нататък е по-важно наистина ние да възстановим общото разбиране българското общество за това как да бъде реализирана системата за закрила на детето и да намалим тези неоснователни страхове за това, че целта на системата за закрила на детето в България и дейността на социалните работници са свързани с отнемане, с кражба на деца от техните семейства, от техните родители.
Така че се надявам да се постигне едно успокоение, една по-висока степен на доверие между това, което прави държавата и съответно част от гражданския сектор, от гражданското общество и заедно да направим – не е толкова важно дали ще имаме стратегия или не за детето, важно е да имаме общо разбиране по отношение на политиките и мерките за закрила на детето у нас.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колегите от „Обединени патриоти“ – доктор Поповски, заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Министерството на труда и социалната политика е представило за обществени консултации и обсъждане Стратегия за корпоративна социална отговорност за периода 2019 – 2023 г.
Моят въпрос е с три фрагмента: кои са основните характеристики на тази корпоративна социална отговорност на тази стратегия, с какво се отличава от предходната? Указва ли влияние отговорното бизнес поведение на българските компании върху икономиката на обществото? Как дейностите по корпоративната социална отговорност влияят върху секторните политики за управление? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми доктор Поповски.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доктор Поповски! Министерството на труда и социалната политика, съгласно приоритетите и мерките в Управленската програма на правителството в частта „Социална сфера“ обръща внимание на всички дейности, свързани с развитието на социалната икономика и политиките „Социална отговорност“.
Знаете, че беше разработен и приет от Вас Закон за предприятията на социалната и солидарната икономика, който влезе в началото на месец май в действие. С него съответно така да се каже се легитимират социалните предприятия, поставят се определени критерии, въвежда се регистър, въвежда се марка за социално предприятие, тоест все мерки, които разчитаме да подкрепят развитието на този специфичен сектор от икономиката.
Другата стъпка, за която споменахте, е разработен нов Проект за Стратегия за корпоративна отговорност, която надгражда предишната стратегия за корпоративна социална отговорност, чийто срок изтече по-отдавна и съответно разширява обхвата на тази стратегия – освен бизнес структурите в нейния обхват включва съответно държавните структури и субектите на неправителствения сектор. Така че новото надграждащото в този Проект на Стратегия за корпоративна социална отговорност е именно в разширяване на обхвата, в подчертаване ролята на отговорното социално поведение за развитието както на корпоративния сектор по линия на по-добра комуникация със съответно клиентите, по-добро възприемане на услугите и продуктите, които съответно произвежда и предлага на пазара съответното предприятие. Така и по отношение на останалите два сектора в икономиката – държавният сектор или публичният сектор да го кажем по-общо, и неправителствения сектор или гражданското общество.
Надяваме се, че с изведените приоритети в тази стратегия ще подпомогнем и съответно провеждането на секторните политики. Така че в България да имаме по-отговорно социално поведение, винаги една по-развита, както я наричаме, еко система за развитие на социалното предприемачество.
В заключение на отговора ще кажа само, че съгласно едно проучване, което ползвахме при разработването на Проекта, сред 300 водещи български работодатели, големи компании у нас 64% – 64 и нещо процента, от анкетираните 300 предприятия съответно отговарят, че всъщност те имат политики за развитие на корпоративната социална отговорност и специален бюджет за това.
Надявам се, че със Стратегията ще подкрепим общото разбиране и съответно прилагане на този начин на поведение и правене на бизнес. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Поповски!
КАЛИН ПОПОВСКИ: Благодаря, господин Министър – доволен съм от отговора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Следващият въпрос е от името на нашата парламентарна група по настояване на колегите от Групата е избран от Кърджали искам да задам аз, господин Министър.
Става въпрос за спиране изплащането на краткосрочни обезщетения както за безработица, така и за временна нетрудоспособност, така и за обезщетение за отглеждане на малко дете. Благодарение на колегите от Националния осигурителен институт, които бяха любезни и дадоха информация за 80 такива случаи в област Кърджали – издадени административни актове за спиране на обезщетенията, за които говорих преди малко. Казано е – за да се установи причината, за да се установи къде лицето е извършвало трудова дейност до лицето е изпратен въпросник за попълване във връзка с чл. 35 и 36 на Административнопроцесуалния кодекс.
Какво обаче казва Административнопроцесуалният кодекс в чл. 35 и чл. 36? „Индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят – след като се изяснят! – фактите – текстът е категоричен – и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.
Чл. 36. (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган…
(4) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство.“
Аз искам да припомня, понеже става въпрос за земеделски производители, а и не само за тях, какъв е пътят на земеделския производител докато стигне до тези краткосрочни обезщетения. Първото нещо, което прави земеделският производител, отива и се регистрира в съответните поделения на Министерството на земеделието, храните и горите, на Фонд „Земеделие“. Там попълва цялата информация като какъв работи, колко животни отглежда и къде се извършва тази дейност. На следващо място, отива и се регистрира в Търговския регистър. След това подава съответното удостоверение – образец № 7, ако не бъркам образеца, като самоосигуряващо се лице. Тоест цялата информация за това каква дейност извършват, къде я извършват, кога я извършват, кога са осигурени е налична в Националната агенция за приходите. Преди да е установено административното нарушение, регионалното поделение на Управление „Социално осигуряване“ в Кърджали спира обезщетението. А Административнопроцесуалният кодекс казва, че индивидуалният административен акт за спиране се издава след като се изяснят фактите. Е, как са изяснени фактите, като се предлага въпросник? За въпросника ще говорим след малко. Не съм убеден, че имате информация за тази ситуация. Ако нямате, може на следващо заседание да отговорите на този въпрос. Ние ще отговорим актуален въпрос, защото след нашата среща в Националния осигурителен институт по информация на колегите от Кърджали тези случаи от 80 вече са 300 – спрени парични обезщетения за краткосрочни обезщетения, преди да е установено нарушението, както казва Административнопроцесуалният кодекс. Кой дава право на регионалния директор на Управление „Социално осигуряване“ в Кърджали да спира обезщетенията? Кой текст от Кодекса за социално осигуряване или от Административнопроцесуалния кодекс дават основание на този административен служител да спре административните обезщетения на самоосигуряващите се лица?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще започна с това, че сега разбирам за този случай. За съжаление, не мога да дам никаква информация повече, тъй като от това, което Вие казахте, става дума за прилагане на закона от Националния осигурителен институт. До мен е подуправителят – не знам дали правилата позволяват да се даде думата…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Покрай правилата може да разрешите.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Ако Вие ми зададете писмен въпрос, разбира се, след като съответно поискам информация от Националния осигурителен институт бих могъл да отговоря. Но към момента, тъй като сега разбирам за случая, не сме уведомени по никакъв начин за такъв случай, мисля, че това е в рамките на оперативната самостоятелност на Националния осигурителен институт. Както знаете, ръководството му се избира и отчита пред Вас.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах.
Заповядайте, госпожо Караиванова – покрай правилата, ако колегите разрешат. Ако не, продължаваме нататък.
Колеги, имате ли нещо против? Не.
Заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, уважаеми доктор Адемов.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър, колеги социални партньори! Наистина това са едни доста интересни казуси, на които се натъкнаха не само териториалното поделение на Националния осигурителен институт в Кърджали, но и териториалното поделение на Националния осигурителен институт в Благоевград и в Смолян. Между институциите, които администрират процесите по наемане на работна ръка, дължимост на осигурителните вноски и нашият НОИ, който прави преценка на правата на лицата за изплащането на съответните обезщетения, има сключено споразумение за взаимен обмен на данни. В тази ситуация, за която каза доктор Адемов по отношение на попълването на въпросниците и подготовката на информацията, събирането й, за да се докаже наличие на трудова дейност, ще се спра след малко.
Първо искам да кажа, че спрените случаи на изплатени обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и обезщетение за безработица извън тези 80, за които дадохме информация в моя кабинет, че чакаме информация от други осигурителни институти, към момента са 111 случая. Нямаме информация за 300 случая и такова число не фигурира в регистрите на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Какви са случаите?
По един сигнал на Националната агенция за приходите вследствие сигнал на Министерството на земеделието, храните и горите – не мога да кажа дали е покрай казусите с къщите за гости и така нататък, е забелязано, защото ние като организация, като институция, не сме присъствали, повишаване броя на регистрираните лица като земеделски производители с двойно гражданство. Тази информация е изпратена в Националната агенция за приходите. От там се вижда, че тези регистрирани земеделски производители не отчитат доходи от тази земеделска дейност. Аз Ви казвам това, което аз знам, доктор Адемов – когато направите запитването, ще Ви отговорим подробно. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.)
Впоследствие на базата на споразумението, което имаме между институциите и системата „Реждикс“, която е за електронно управление, останалите колеги – експерти от другите институции, бяха видели, че тези лица са регистрирани като безработни, ползват временна неработоспособност и се направи съответното запитване към Националния осигурителен институт.
В хода на производството по отношение отпускане на съответните обезщетения, контролните органи на Националния осигурителен институт извън тези основания, които зачете доктор Адемов, имат право в хода на производството – мисля, че беше, ако не греша чл. 98, да събират факти и обстоятелства, които да са в подкрепа на наличието на право за изплащане на това обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за бременност и раждане или безработица.
При всички случаи контролните органи на Националния осигурителен институт не биха си позволили да остават лица без доходи, било без доходи за обезщетения за съответните рискове, ако не са налични данни и основание за спиране на съответните производства. Може да има и други случаи, които да са извън обхвата на тези, за които говорих – хубаво е да се дадат един по един, за да се отговори на тях. Но това са основанията, на които ние сме спрели изплащането на обезщетенията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Само ще Ви зачета с бранда на Националния осигурителен институт какво изпраща Регионално управление „Социално осигуряване“ – Кърджали като въпросник. Не знам в кой закон, в кой подзаконов нормативен акт е публикуван този въпросник. Покажете ми.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: В АПК и други.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Националният осигурителен институт е подразделение на Националната агенция за приходите…
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Не, на основание АПК.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Момент, момент!
Във връзка с установяване правото на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. „Установяване на право“! Вие, за да изплащате краткосрочните обезщетения, сте установили, че тези хора имат право, че са внесли осигурителни вноски. Какво установявате сега?
Освен това! Административнопроцесуалният кодекс категорично казва, че преди да установите, че има нарушение не може да спирате обезщетенията.
Освен това! Аргументът, който използват колегите от Кърджали като удобен политически аргумент, е свързан с двойното гражданство. Не е верно това нещо! Всички тези, които са самоосигуряващи лица, не са с двойно гражданство. Има и такива, които посещават страни от Европейския съюз, има и хора, които получават такива краткосрочни обезщетения и живеят при семействата си в Европейския съюз, след като са придобили право на съответно обезщетение тук.
Кой дава право на този административен ръководител преди да е установено нарушението да спира обезщетенията? Това, първо.
Вторият въпрос. Вижте с бранда на Националния осигурителен институт какви въпроси се задават! „Кога започнахте да упражнявате трудова дейност като земеделски производител?“ Това е казано – когато се регистрираш като земеделски производител, попълваш анкета. Може от там.
Правителството говори и за облекчаване на административните режими. В един момент се оказва, че трябва самоосигуряващият се да попълва анкетен лист.
На второ място. „Опишете начина, по който се регистрирахте като земеделски производител в Областна дирекция „Земеделие“. Това е – как е бил облечен ли, какво? Какво значи да опишеш „начина, по който“ – писмено, по електронен път?
На следващо място. „Къде изпълнявахте и изпълнявате трудовата си дейност, местоизвършване на дейността, адрес, град, село, улица, офис?“ Тези неща ги има при регистрацията в поделенията на Фонд „Земеделие“.
И най-фрапиращият случай! Националният осигурителен институт пита в своя анкета: в какво се състои работата Ви като земеделски стопанин? Какви животни отглеждате, колко са на брой?“ Националният осигурителен институт пита колко животни отглеждат самоосигуряващите се лица. Това работа на НОИ или на Фонд „Земеделие“?
Моля Ви да прегледате всички тези неща, уважаеми господин Министър, да направите каквито и да е консултации с Фонд „Земеделие“, с Националната агенция за приходите, защото Националната агенция за приходите на базата на уведомлението, което се подава за самоосигуряващо се лице, събира осигурителните вноски и в един момент решава да спре паричното обезщетение, когато се налага да се ползват съответните престации. Къде го има това нещо – в Административнопроцесуалния кодекс, в Кодекса за социално осигуряване, в кой закон?
Съжалявам, че по този начин задавам въпроса, обаче ситуацията вече минава всякакви граници!
Имате ли дуплика по този въпрос?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: В момента има сключено споразумение за предоставяне на информация по електронен път от Министерството на земеделието, храните и горите на Националния осигурителен институт. (Реплики извън микрофон.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
Благодаря за коректното взаимодействие между институциите в държавата, които обаче спират обезщетенията на хората, които редовно са си плащали осигурителните вноски. Това са хора, които редовно си плащат осигурителните вноски. В един момент, в който не е установено нарушението – административното нарушение не е установено! – а това, което правите е за установяване на нарушението, къде е казано, че трябва да се спират обезщетенията? Това ми е въпросът! (Реплики.)
Никога не съм казвал обратното. Кога съм казал, че не трябва да се контролира публичният ресурс?
Колегите от „Воля“ ги няма.
Пристъпваме към следващия кръг от въпроси.
От ГЕРБ – заповядайте, господин Тончев.
ЕМИЛ ТОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Тази година се отбелязват 100 години от създаването на Международната организация на труда. България е член на тази организация още почти от създаването ѝ през 1920 г. Беше проведена Юбилейна сесия на Международната конференция на труда – един от ръководните органи на организацията. В тази връзка, господин Петков, бихте ли могли да ни информирате за конкретните резултати от сесията на Международната конференция на труда и за начина, по който България отбелязва 100-годишнината от организацията? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Тончев.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тончев! Наистина тази година се отбелязва 100-годишнина от създаването на Международната организация на труда. Кулминацията в отбелязването на тази забележителна годишнина беше през месец юни в рамките на 108-та конференция на труда, която се проведе от 10 до 21 юни 2019 г. в Женева. България, както беше традиционно, бе представена, от трипартийна делегация. Самата конференция имаше много високо ниво на участие от държавни, правителствени ръководители и така нататък.
Конкретните резултати от 108-та международна конференция бяха приемането на два нови стандарта в областта на труда. Става дума за една нова конвенция срещу насилието и тормоза на работното място и в света на труда, съответно препоръка към тази конвенция.
Другият документ, който беше приет на базата на разработения доклад и публикуван в началото на годината от Комисията, която беше определена, и свързан с декларация относно бъдещето на труда, тема на столетието, която беше 2015 г. определена и по която имаше значителна подготвителна работа, може би синтезирана в този доклад за по-светло бъдеще. Той беше публикуван в началото на годината, по него имаше дебат, на базата на който бе прие и тази декларация за бъдещето на труда.
Искам да подчертая, че на експертно ниво служители на Министерството на труда и социалната политика активно участваха в подготовката на тези документи, които бяха приети.
По отношение националното честване, Вие – имам предвид Комисията по труда, социалната и демографската политика, сте част от това отбелязване, защото с Ваше участие, мисля, на 24 месец април се проведе трипартийна кръгла маса с домакинството на българското Народно събрание. Още веднъж искам да благодаря затова. Преди това се проведе тържествено заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество и това, което е от съвсем скоро – в края на месец юни, беше една научно-практическа конференция, организирана от Българската асоциация по трудово и осигурителна права с международно участие „МОТ и България – 100 години и занапред!“, която чрез доклади на български и международни участници беше разгледана съответно нормотворческата дейност на МОТ – това са над 180, мисля, че са 189 стандарти, които са разработени.
България е в първата десетка – с това ще завърша, от членовете на МОТ, като е ратифицирала 101 конвенции и съответно на година ще имаме повод да отбележим 100 години България в МОТ, защото България е една от първите членки на тази организация – влиза в организацията през 1920 г.
Това е накратко отговорът на Вашия въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Тончев, имате думата за реплика.
ЕМИЛ ТОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за информация относно приетите документи на Международната конференция на труда, конвенцията и декларация относно бъдещето на труда и за информацията относно проявите по повод 100-годишнината на МОТ.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги от „БСП за България“ – втори кръг от въпроси, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Въпросът ми е продължение на въпроса на колежката, свързан със Стратегията, или по-скоро е провокиран по темите, свързани с нея.
Както знаете, Стратегията възбуди доста протести на майки в цялата страна, а също и „Системата ни убива“ имаха свои инициативи по тези теми. Но въпросът ми най-вече е свързан с подкрепата и различното третиране на лицата, настанени при близки и роднини и лицата, които биват настанени чрез приемната грижа или различното третиране в Правилника за прилагане на закона за защита на детето, а именно чл. 49 и чл. 50.
Интересът е фактът, че чл. 49, който регламентира отглеждането на децата при близки и роднини, освен че е записан текст, който казва, че Дирекция „Социално подпомагане“ отпуска помощ, там така е регламентиран текстът, че може да отпусне, като е въведен доходен критерий, който е ограничен в рамките на 5-кратния размер на гарантирания минимален доход или доход от 375 лв., които почти се доближават до прага на бедността. А децата, които са настанени чрез приемна грижа за отглеждане, получават една гарантирана сума, която е в същия размер. Аз съм убедена, че в Министерството на труда и социалната политика сте получили редица писма и сигнали по този въпрос.
В тази връзка е и моят въпрос: каква е реакцията по така третирания проблем? Ще вземе ли отношение Министерството на труда и социалната политика за ревизия на текстовете на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето по отношение на чл. 49 и чл. 50?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Уважаеми господин Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, на 1 юни – запомнил съм, защото това е Денят на детето, едно от сдруженията „Системата ни убива“, наистина публикува отворено писмо, в което постави редица въпроси, свързани със закрилата на детето и в частност изведе този въпрос, който и Вие сега формулирате за различната подкрепа на децата, настанени при семейства на близки и роднини и в приемни семейства.
Реакцията на Министерството на труда и социалната политика мога да кажа, че беше незабавна. Ние в 3-дневен срок отговорихме на това писмо, като се опитахме да обясним защо в нормативната уредба, в частност Правилникът за прилагане на Закона за закрила на детето, са така решени нещата, че по отношение едната месечна помощ, в когато детето е настанено в семейство на близки и роднини, тя се допуска след доходен тест – Вие споменахте, 5 пъти гарантираният минимален доход. Тук при изчисляване на месечния доход на член от семейството се включва и самото дете, което се настанява.
Второто възражение беше защо в Правилника е посочено, че размерът на помощта е „до“ – съответно 3 пъти гарантирания минимален доход и така нататък.
Тъй като от публичната реакция разбрахме, че не сме разбрали, организирахме, поканих, лично проведох среща с представителите на сдружението на „Системата ни убива“ и дискутирахме този въпрос.
Съвсем накратко ще резюмирам по-широката дискусия, която се състоя. Мисля, че постигнахме съгласие с представители на Сдружението, че доходният тест е необходим, защото не бихме си позволили да превърнем настаняването на деца в семейства на близки роднини в бизнес, каквито подозрения има по отношение настаняване на другата форма на грижа като мярка за закрила. Тоест става дума в случая за подпомагане на семейства на близки и роднини, които съответно приютяват, тоест поемат грижата на деца. Това са най-често баба и дядо и които и по Семейния кодекс имат съответно задължения. Когато техният доход е недостатъчен, тоест става дума примерно за пенсионери с ниски пенсии и така нататък, държавата предоставя допълнителна подкрепа под формата на тази месечна помощ.
По отношение размера и доколко социалните работници трябва да имат право на преценка, на дискреция по отношение на това, практиката на АСП показва, че всъщност от тази сума, примерно три пъти гарантирания минимален доход, който се приема, че това е месечната издръжка на детето, се приспадат съответно доходите, които детето получава и носи със себе си, като примерно семейната надбавка за отглеждане на деца – тези 40 лв., за които става дума, или ако детето получава наследствена пенсия от починал родител.
Това е практиката. Ние подробно дискутирахме с представители на сдружението, които поставиха този въпрос публично. Продължаваме да го дискутираме, да излагаме различни аргументи. Аз тук ще подчертая, че има разлика между характера на връзката, когато детето се настанява в семейство на близки и роднини, тоест разширеният семеен кръг, и когато се настанява при напълно непознати хора като приемно семейство.
Така че този въпрос е поставен, проведохме – в режим на дискусия сме, и когато имаме достатъчно солидни аргументи в посока, че трябва да се промени Правилника, ние ще инициираме такива промени.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаема госпожо Клисурска, имате думата за реплика в рамките на две минути.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, колеги, господин Министър! Аз съм наясно общо взето със становището на Министерството на труда и социалната политика, защото то е изразявано и публично. Но въпросът ми беше свързан с това, че независимо че Вие в момента излагате доходния критерий като критерий за възможностите за получаване на тази помощ, в самия Правилник – в чл. 49 на Правилника, е записано „може да“. Така че когато държавата няма осигурения финансов бюджет, уважаеми господин Министър, и той не е гарантиран, тогава невъзможността на семейството или на детето, което е настанено при близки и роднини може да се сведе до нула лева. Самият текст на Правилника според мен трябва да бъде погледнат. Тук, когато Вие аргументирате нещата, свързани с това, че следите колко получава детето, утре може да има такъв случай, в който семейството да няма този доход и държавата да каже: „Няма“. От там се вижда разликата и различното третиране и отношението към децата.
Според мен естественият процес и естествената, как да кажа, нагласа на Министерството на труда и социалната политика в тази ситуация е по-скоро да подкрепя настаняването на деца при близки и роднини, защото тези деца ще се чувстват по-комфортно. Ако погледнем и видим статистиката по отношение приемната грижа и аз сега ще говоря само по памет – около 2350 са децата, които са настанени в приемна грижа за 2018 г., само четири или седем бяха случаите на доброволни деца, настанени за приемна грижа. Това за какво говори? Хората с ниски доходи, хората, които са в невъзможност да работят каквато и да е друга работя, търсят тази възможна алтернатива и те става приемни семейства и се грижат за тези деца.
Но няма и единен финансов стандарт, който да е въведен, за който се говори от много години. Няма единен финансов стандарт и по отношение на децата, настанени при близки и роднини, което възпрепятства това, как да кажа, качествено третиране на грижата за отглеждане на децата, които са оставали без родители.
В тази връзка смятам, че Министерството на труда и социалната политика трябва да инициира наистина един свой подход по тези проблеми и той да бъде по-целенасочен и да не се очаква, как да кажа – нагласата на улицата или протестите от улицата, за да обърнем внимание на проблема. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Настаняването на децата при семейства на близки и роднини и в приемни семейства са мерки на закрила. Те се прилагат в този ред, тоест винаги когато едно дете е в риск и трябва да бъде изведено от семейството, първо се търси настаняването му при близки и роднини. Броят на настанените деца при близки и роднини е два пъти по-голям – около 4700 са децата, настанени при близки и роднини. Вие споменахте една приблизително точна бройка в настанените в приемни семейства.
Тук искам да кажа нещо друго. Настаняването в приемни семейства се разглежда и е коректно да се разглежда като алтернатива на настаняването в институция, в дом. Затова процесът на деинституционализация на грижата за децата породи необходимостта от развиването на приемната грижа, която, както Вие подчертахте, се професионализира. Да, 99% от приемните семейства са професионални приемни семейства. Финансирането става по операция по проект „Приеми ме“ – 2015 г. на Оперативната програма, това са безспорни неща.
Министерството на труда и социалната политика е открито за дискусия и винаги, когато някъде вижда, че законодателство съответно не е адекватно или трябва да бъде променено, инициира такива промени. В случая наистина ние дискутираме този въпрос със заинтересованите страни и отново подчертавам – трябва да отчитаме, че доходният тест е необходим, защото става дума за социална помощ, тя винаги се предоставя след доходен тест и спазен доходен критерий.
Другото, което искам категорично да заявя, е, че когато едно семейство на близки и роднини отговаря на законовите изисквания, то задължително получава съответния размер месечна помощ. Няма случаи, в които тази месечна помощ да бъде отказана, поради финансови съображения.
Последното, което ще кажа, е, че от тези 4700 семейства 2/3 получават един или друг размер на месечна помощ по Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колегите от „Обединени патриоти“ нямат въпроси. И ние нямаме въпроси.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 954-01-40, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 13 юни 2019 г.

Колеги, кой ще представи Законопроекта?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика, благодаря за възможността да представя пред Комисията внесения от Корнелия Нинова и група народни представители и от парламентарната група на „БСП за България“ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца.
На практика вносител е почти цялата парламентарна група на „БСП за България“, а самото предложение се състои в следното.
С предлаганите промени в Закона за семейни помощи за деца се предвижда предоставянето на еднократна помощ за всяко второ и трето дете, в размер на 10 минимални работни заплати, за родители, които са осигурени – подчертавам – минимум 24 месеца преди раждането.
Със Законопроекта предлагаме и помощта за началото на учебната година за деца от семейства с ниски доходи да се разшири не само за I клас, както е сега, но и за деца от II, III и IV клас. Това е възрастта, в която децата бързо растат и най-малкото, с което може държавата да им помогне, е осигуряването на необходимите средства за облекло, обувки и така нататък за началото на учебната година. За учебната 2018/2019 г. тази еднократна помощ е 250 лв.
Мотиви за тези предложения, които правим от парламентарната група в Закона за семейните помощи за деца е това, че бедността и социалното разслоение на българското общество нарастват. Хората, които получават доходи под необходимите за нормален живот спрямо средните български стандарти, достигнаха 71 %. В риск от бедност или социално изключване живеят 41 % от българските деца, около 510 хиляди деца.
Отношението между доходите на 20-те процента най-бедни и 20-те процента най-богати нараства от 6,5 % през 2011 г. на 6,6 % през 2013 г. и на 7,7 % през 2018 г. България е сред страните в Европейския съюз с най-голямо финансово разслоение на населението, което вместо да намалява, се увеличава.
Делът на работещите бедни достига невиждани размери. Хората на минимална заплата са 470 хиляди или това са 21% от наетите. С доходи под границата на бедността, която за 2019 г. е 348 лв., живеят над 24 % от населението.
Според последните данни на Евростат България еднолично оглавява негативната класация за най-високи неравенства в Европейския съюз, измерени чрез коефициента на Джини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, господин Гьоков – чели сме мотивите.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Това е представянето на Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Добре, заповядайте още веднъж да ги прочетете.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не става въпрос за прочитане на мотиви. Това са мотиви за предложения. Аз Ви казах какви са предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, продължете.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Първо, 10 минимални работни заплати за всички новородени деца, второ и трето в България при осигурени родители и 24 месеца предварително и на другите разширяваме помощта за първокласниците от I-ви на II, III и IV клас.
Мотивите трябва да ги знаят всички.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Знаем ги.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Вие ги знаете, но сега няма да споря с никой тук.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Продължавайте, господин Гьоков. Извинявайте за бележката.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Хората, които са в залата, също могат да чуят това предложение, още повече не нарушавам времето от 5 минути, което е за представяне на Законопроекта. Дори мисля, че времето е 10 минути.
Аз ще продължа още малко нататък.
С всяка измината година броят на живородените деца трайно намалява в България. През 2018 г. в страната са регистрирани 62 197 живородени деца. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 758 деца, или с 2.7%. Тази ужасяваща статистика изисква спешни, засилени и конкретни мерки за стимулиране на отговорното родителство, подпомагането на деца от семействата с ниски доходи и осигуряване на поне минимални условия за посещаване на училище.
Според нашите разчети допълнителните средства, необходими за тези мерки от бюджета, ще са около 90 млн.лв.
Запознати сме с почти всички становища, внесени до момента по Законопроекта. Приемаме всички гледни точки, но смятаме, че вместо да говорим само за демографските проблеми, трябва да правим и нещо, а това е част от многото, многото хиляди неща, които могат да се правят в тази посока.
Спирам до тук без да съм изчерпал всички мотиви за това наше предложение. Оставам с надеждата за разбиране от страна на членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика за положително решение по въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Към предложения законопроект са внесени становища на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката, Асоциацията на индустриалния капитал, Националния осигурителен институт и Националната мрежа за децата, Агенцията за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане.
Колеги от вносителите на предложения – който желае, ние разполагаме с тях, с краткия вариант на тези становища, ако някой желае от гостите, да представи тези становища.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, госпожо Подуправител, колеги и гости на днешното заседание! Както спомена председателят, ние сме представили писмено становище по Законопроекта. Съвсем накратко ще се опитам да резюмирам това становище.
По отношение на предложението за промяна при предоставяне на еднократната помощ при раждане на второ и трето дете, считаме, че следва да се има предвид, че семейните помощи не се дължат само на осигурените лица, а на всички български граждани, които отговарят на условията, установени в Закона за семейни помощи за деца.
Семейните помощи за деца се финансират изцяло със средства от държавния бюджет и нямат характер на осигурителни обезщетения по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Конкретно еднократната помощ при раждане на дете по реда на чл. 6 от Закона за семейни помощи за деца е право на всички майки при раждане на живо дете и се отпуска без доходен тест. Поставянето на условие за наличие на осигуряване за 24 месеца преди раждането, за да се получи по-висок размер на еднократната помощ при раждане на второ и трето дете, считаме, че е пряка дискриминация не само по отношение на самите родители, но и по отношение на техните деца.
По отношение на второто предложение, следва да се има предвид целта на еднократната помощ за деца, записани в I клас, а именно да се подкрепи семейството, когато детето за първи път постъпва в училище и започва нов етап от своето развитие, поради което семейството за първи път има разходи за ученик – за тетрадки, училищни пособия и така нататък.
С оглед избора на целевата група, на предложението за новата помощ – децата от II до IV клас, следва да се отбележи, че най-голям е делът на учениците, отпадащи от училище в прогимназиалния и гимназиалния етап на образование, а не на учениците до IV клас. Мисля, че това ще се потвърди и от заместник-министър Сачева. Тоест това показва, че предложението и мотивите на вносителите не отговарят на реалните данни.
Не на последно място, следва да се отбележи липсата на финансова обезпеченост на предложенията. В бюджета на Министерството на труда и социалната политика по бюджетна програма „Подпомагане на семейства с деца“ за 2019 г., както и в средносрочната бюджета прогноза за периода 2019 – 2021 г. няма предвидени финансови средства, с които да могат да бъдат финансирани предлаганите промени. Това е всъщност най-големият ресурс по финансиране на програми от програмите, които реализира Министерството на труда и социалната политика. По наши оценки за обезпечаване на тези допълнителни мерки са необходими допълнителни средства над 100 млн. лв. годишно.
С изложените аргументи и разбирането, че финансовото стимулиране не може да бъде водеща мярка за насърчаване на раждаемостта и задържане на децата в училище, с тези аргументи МТСП не подкрепя Проекта на закон.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Други колеги – вносители на предложения?
Заместник-министър Сачева, заповядайте, за да представите становището на Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Петков, госпожо Подуправител! Министерството на образованието и науката не подкрепя така направените предложения с мотивите, които Вие вече казахте, че народните представители разполагат.
Аз само искам да обърна внимание на следните няколко факта.
Първо, правото на образование е гарантирано в Конституцията и съответно основното и средното образования в държавните и общински училища е безплатно. В момента държавата насърчава както финансирането на училищата, в които има деца от уязвими групи с допълнителни финансови ресурси, така и за първи път имаме безпрецедентна координация на институциите по отношение подкрепа на семействата на деца, които са от уязвими групи. Добре знаете, ч с изграждането на почти 1100 екипа в цялата страна от учители, социални работници, лекари, полицаи и общински служители, почти 40 хиляди деца бяха върнати в клас. Беше направено вече и синхронизиране неколкократно със социалното законодателство, така че да се обвърже ходенето на училище с получаването на помощи, включително се облекчи режимът за получаване на помощи в натура.
Коректно беше отбелязано от министър Петков, че най-големият спад от отпадане от образователната система бележи след VII клас, а в класовете от I до IV клас почти няма отпаднали ученици. Ако има разлики в записването, те повечето се дължат на това, че децата пътуват в чужбина.
Също искам да отбележа, че от работата, която извършиха тези екипи на терен, бяха извършени над 240 хиляди физически обхода на лица, които не са записали децата си на училище или чиито деца не фигурират в списъците. Основните проблеми не са свързани с финансово подпомагане. Основните проблеми са свързани с миграция, с наличие на второ, трето поколение неграмотност с изключително голямо разделение, сегрегация, включително и с приоритизиране на други ценности в рамките на семейството. Например, при посещения се забелязва, че лицата имат задоволителен жизнен стандарт, но предпочитат да плащат сметките си за кабелна телевизия или разходите си за автомобил пред това да изпратят децата си на училище. Продължава също така да бъде голям проблем незаконната работа на деца. В това отношение тази година направихме мерки за координация с Главната инспекция по труда, така че ако целта на този законопроект е повече деца да ходят на училище и съответно да има по-малко отпадане, в момента правителството прави далече по-ефективни мерки, така че с тези аргументи Министерството на образованието и науката не подкрепя Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Сачева.
Други колеги, които са внесли становища? Не виждам.
Колеги, заповядайте за изказвания.
Заповядайте, госпожо Ганчева.
КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Благодаря, господин Председател.
Колеги, господин Министър! Ние сме съгласни с всичко, което беше представено от мотивите от министерствата, които са дали становища. Единствено аз искам да допълня някои неща.
По първото предложение за предоставяне на еднократна помощ за II, III и IV клас, в мотивите не е ясно защо е избрана тази целева група. Тук съществува явно противопоставяне между учениците от I до IV клас и на тези от V до XII клас. В действителност всички семейства подготвят своите ученици и се нуждаят от необходимите средства от I до XII клас. Това не е основателна причина само тази целева група да бъде подбрана.
За тази мярка са необходими според Министерството на финансите 30 млн.лв. годишно, които не са заложени в Програмата за подпомагане на семейства с деца.
По второто предложение, както каза и господин Петков, има пряка дискриминация по отношение на родителите, които са осигурени в предходните 24 месеца, за които се предлага по-високата помощ и тези, които не са осигурени. За тази мярка според Министерството на финансите са необходими 125 млн.лв. годишно, които не са заложени в бюджета.
За тези две предложения е посочено, че финансирането трябва да бъде от наличните резерви и от преизпълнението на бюджета. Това противоречи на Закона за публичните финанси, където явно е записано, че преизпълнението на приходите за текущата бюджетна година не може да служи като източник за допълнителни разходи освен в случаите, когато това не е предложено от Министерския съвет и гласувано от Народното събрание.
С всички тези доводи, които изброих до момента, ще се въздържим от подкрепа на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ганчева.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, колеги, господин Министър! Колега Ганчева, използвам репликата към Вас, за да задам риторично въпроса и към отношението на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието, изразени в техните становища.
За какво става въпрос? Когато Вие коментирахте защо ние сме въвели само помощта за ученици от I до IV клас, ако сте прочели мотивите, ние се обосноваваме. Общо взето се ръководим и от възможността на държавата да осигури необходимия ресурс. Аз се радвам, че господин Гьоков продължи и изложи до края мотивите си, защото ние това сме го изложили. И когато Вие и господин министърът коментирахте защо от I до IV клас, вместо тук да водим диалог, защо не въведем помощи за тези, за които е въведено задължителното подготвително образование? Преди старта на началното образование от 2004 г. говорим за задължителен обхват и на 5- и 6-годишните. Вместо дискусията в залата да започне оттам и когато господин министърът коментираше, че става въпрос за един нов етап на развитие, но новият етап на развитие не започва от I клас, той започва от обхвата на 5-годишните в образователната система и това рефлектира и върху това, което казаха от Министерството на образованието. Общо взето трябва според мен да обсъдим и тази тема.
И другото нещо, което говорим – ние на първо четене сме предложили от I до IV клас, но аз смятам, че ние можем да дискутираме и възможността за въвеждане на някакви други механизми, които да подпомогнат повече деца на България, които са нуждаещи се.
Ако погледнем статистиката и видим, че към края на миналата година – поглеждам в листа, 45% от българските деца или близо половината са изложени на риск от бедност и социално изключване, аз тук задавам въпроса: какъв е адекватният момент на държавата? Как ще отговори на това? Защото според мен тя не отговаря адекватно. Когато говорим за нарушена бюджетна процедура, всички ние сме част от това Четиридесет и четвърто народно събрание, всички ние можем да говорим за пропуските и за грешките.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте!
НАДЯ КЛИСУРСКА: Още едно нещо искам да кажа.
Благодаря, прекъснахте ми мисълта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Понеже това е реплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Затова ще продължа после в изказването. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не аз, а текстът от Правилника Ви прекъсна.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики?
Госпожо Ганчева, дуплика.
КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Аз ще бъде много кратка. Казах за двете предложения какви парични средства са необходими да се отделят в бюджета, което е невъзможно и непосилно за постигане на този етап.
Също по мнение от Министерството на образованието беше коментирано, че финансовите средства не са основните за задържане на учениците в училище, че правителството полага далече по-други мерки и подходът е комплексен, като може конкретно да се изброят по Закона за училищното и предучилищното възпитание какви са мерките, които предприема правителството в тази посока. Единствено средствата, които Вие предлагате, не са единственият механизъм, по който могат да се решат тези проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте – имате право на петминутно изказване съгласно нашия Правилник.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Ще бъда максимално кратка.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз ще доразвия това, което казах в репликата си към колегата. То касаеше общо взето ефективните механизми, които държавата е предприела или законодателните инициативи, които държавата е предприела по отношение подкрепата на децата, изложени на риск от бедност и социално изключване.
Ако видим координационния механизъм, който беше въведен миналата година и броя на върнатите деца в училище – пак по памет казвам цифрите, около 23 хиляди ученици бяха върнати в училище. Но в един момент имаше един голям процент – около три хиляди деца, които отново отпаднаха от училище. А аз до ден-днешен не съм видяла един адекватен реален анализ какви са причините те да отпаднат, да не посещават училище или изобщо да отпаднат повторно от училище.
За мен тук единственият инструмент е свързан със социалния статус на тези семейства. Те не виждат необходимост и потребност да посещават училище. Аз смятам, че с една адекватна помощ – ние можем да развием дискусията тук каква да бъде, как да бъде и до кой клас да бъде, в крайна сметка смятам, че можем да дръпнем малко повече в тази посока.
Другото нещо е свързано с данни, които сега ще цитирам, а те са свързани с обхвата на децата, които, да речем, през 2013 – 2014 г., записани в предучилищна и начална образователна степен като проценти са били 83% – предучилищна, 95% – начална. Сега, в момента, към 2017 – 2018 г., съм си направила труда да извадя цифрите, процентът пада драстично на 78% – за предучилищно, и 90% – за начално, което говори точно за това – за социалния ефект, за социалния елемент, за който ние трябва да говорим и за който трябва да помислим. Едно от нашите предложения е именно в тази посока.
По отношение на другото ни предложение, свързано с подкрепата за второ и трето дете – тук подкрепата за второ и трето дете е свързана с това, че ние искаме да подкрепим онези семейства, които работят, които внасят в осигурителната система, които имат принос в осигурителната система с продължителност 24 месеца. Пак можем между първо и второ четене да развием дискусията дали за първо дете можем да помислим за различна степен на тази подкрепа, защото тя е значително ниска.
И аз тук искам да задам въпроса на Вашите коалиционни партньори, уважаеми колеги от ВМРО, защото си направих труда и видях, че в Софийския общински съвет техни представители правят предложение за такава еднократна помощ, която значително надвишава държавната подкрепа. Тук ми е много важно да чуя и отношението на Вашите партньори какво е по това наше предложение. Благодаря. Очаквам реплики.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплика?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, заместник-министър Салчева, госпожо Подуправител на НОИ! Госпожо Клисурска, не мога да се съглася с Вашето изказване и най-вече с мотивите, които още веднъж изтъкнахте. Няма как чрез социално подпомагане да решим проблемите с бедността и ранното отпадане на децата от системата на образованието. Социалното подпомагане не може да бъде основен инструмент за борба с бедността и по-пълното обхващане на децата в образователната система.
Нима смятате, че с тези 250 лв. – това не сте предвидили във Вашия законопроект, защото Вие сте направили „copy-paste“ на Законопроекта, който сте внесли през 2017 г. и сега отново го разглеждаме, че вече еднократната помощ за първокласници е разделена на два пъти – в началото на учебната година и след това в началото на втория учебен срок. Нима смятате, че с тези 125 лв. в началото на учебната година и след това във втория учебен срок могат да се решат всички проблеми на образованието, на бедността и на превенция за проблема с ранното отпадане на децата от образователната система?
А това, което сте добавили в този законопроект по отношение на новото изискване за поставяне наличието на условие за осигуряване за 24 месеца преди раждането за получаване на еднократната помощ при раждане, Вие отново не се научихте вече две години и половина и бъркате социалното подпомагане със социалното осигуряването. Осигуряването има съвсем други права, а социалното подпомагане е право на всеки един български гражданин.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Аз имам втора реплика.
Първо, в мотивите говорите за най-голямото финансово разслояване на населението, говорите за негативната класация за високи неравенства и в същия момент подкрепяте хората, които са с осигурителен принос през последните две години. Осигурителният принос има съответни престации през Кодекса за социално осигуряване чрез осигурителните плащания. Това, първо.
Второто нещо. Текстът, написан по този начин – казвам го така едно към едно, съвсем откровено, внася етнически привкус. Ако искаме да подпомагаме бедните – това не е социално подпомагане, искам да отбележа, това е Закон за семейни помощи за деца. За да бъде социално подпомагане, трябва да гарантираме и минимален доход като база за допълване на доходите до разликата до минималните доходи. Но това е друга тема. По-важното е, че, от една страна, искаме да подпомогнем бедните и в същия момент казваме, че бедните няма да ги подпомагаме, защото те не са осигурени. Така сте го написали. Дали е вярно или не, напишете го по начин, по който…
Освен това, начинът, по който сте направили това предложение, противоречи на Правилника, защото трябва да има съществени промени в текстовете, които предлагате. А по този текст съществени промени няма. Те са едно към едно „copy-paste“ на текстове, които и друг път сте ги предлагали – ако говорим за това кое е вярно, кое не е вярно. Мога да Ви кажа много други неща, които не са верни.
Други реплики?
Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми дами зам.-министри, уважаеми гости в залата! Всеки един от нас, ставайки народен представител – аз смятам, че и нашата парламентарна група, и Вие всички в крайна сметка сме тук, за да седнем на тази маса, затова са създадени тези комисии – да помислим как да въведем в българското законодателство или конкретен текст от закон, така че това, което, уважаеми господин Адемов, Вие коментирате по отношение на трактовката, ние можем много добре да я развием между първо и второ четене в един по-конструктивен дебат.
По отношение на това какво подкрепяме, ние сме го казали в мотивите – ако не е ясно, единият от мотивите ни е свързан с борбата с бедността и децата, изложени на риск и социално изключване. Това е нашето предложение, свързано с подкрепата, когато те започват училище до IV клас.
По отношение на другото ни предложение, ние правим стъпка към една различна политика. Тя е свързана с отговорното родителство за онези семейства и родители – ако някой смята, че това е дискриминационно – за онези семейства, които в крайна сметка работят, имат своя осигурителен принос в осигурителната система. За мен това е също един сериозен разговор за дебат, който ние не провеждаме в момента.
И другото нещо е демографската криза, демографският срив, намаленият брой на родените деца всяка година.
Така че нашите предложения в тази посока са направени, именно поради тези причини, които аз изтъквам. Аз съм убедена, че всички заедно, ако седнем тук и говорим конструктивно, можем да изработим едни още по-добри текстове. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Във връзка с това предложение трябва да Ви кажа, че това, което коментира колежката Клисурска – нашето предложение, което касае финансирането през общинските съвети, е различно. Знаете, че те са отделни бюджети, гласуват се януари месец за съответната година, така е.
Тук става дума за едни 100 милиона, които ще наложат и актуализация на бюджета в средата на бюджетна година. Това, едно.
Второ, новата концепция, която внесе вицепремиерът Каракачанов на Министерски съвет, тя ще наложи промени в законодателствата, ако бъде приета естествено. Надявам се, колегите от ГЕРБ да я подкрепят, пък след това вече на ниво Народно събрание и останалите групи. Тя ще наложи промяна в няколко направления, едно от които естествено ще бъде социалното законодателство. Там имаме сериозни виждания как да направим да стимулираме грамотната раждаемост, което ще рефлектира в доста промени в законодателствата. Затова няма смисъл да стигаме до работа на парче. Въпросът е много по-глобален и знаем къде са проблемите там. Знаем каква голяма част от българските семейства не получават детски надбавки, защо цена от 560 лв. на член от семейство – нали там беше границата някъде, ако не се лъжа, и колко е на член от семейството. Колко е? (Реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: 350 лв. и 400 лв. Има диференциал – 400 лв. получават 80%.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Тук трябва да направим много сериозни поправки наистина, затова смятам, че няма нужда да дискутираме този проблем към настоящия момент. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Поповски, аз няма да приема по никой начин това, което казвате, че онова, което предлагате Вие, не е прекрояване на общинския бюджет, а това, което предлагаме ние, е прекрояване на държавния бюджет.
Аз ще Ви кажа – да, това е свързано с актуализация на бюджета, но ние сме го предлагали и да стартира с новата бюджетна процедура. Сега е моментът, ако Вие, да речем, не искате да подкрепите това предложение в този момент, да го подкрепим, защото сега върви бюджетната процедура за следващата година. Това, първо.
Второ, ние мисля, че направихме предложение със същото предложение и сега, когато между първо и второ гласуване ще се променя държавния бюджет, ще се прекроява държавния бюджет заради субсидиите на партиите. Подкрепете го тогава! Аз мисля, че напълно съвпадат нашите мотиви за предложението между първо и второ гласуване на промените в Закона за държавния бюджет с мотивите на „Движението за права и свободи“, които бяха предложили редица неща за детските градини и така нататък и бяха отхвърлени от Комисията по бюджет и финанси. Така че има много възможности да бъде подкрепено това предложение.
Аз мога да кажа и друго по въпроса, за да не вземам думата – за дискриминацията, доколко това е дискриминация или не е дискриминация. Аз не съм съгласен, че това е дискриминация по простата причина, че ние насърчаваме отговорното родителство по този начин и аз няма да спра да твърдя, че това е така.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По кой закон?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Има такъв, ще го дефинираме и мисля, че когато става въпрос… (Реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, господин Гьоков.
Други реплики? Не виждам. Дуплика? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, Заместник-министър, Подуправител на НОИ, уважаеми колеги! Съвсем кратки коментари ще направя, защото, както казахте, да, темата сме я коментирали не един или два пъти в Комисия и в зала, но все пак с някое от изказаното от Вас не мога да се съглася.
В обхват на всички коментари ще кажа няколко мои думи. С някои от акцентите от коментарите мога да се съглася, че наистина може да се наложи ревизиране на текстовете. След това ще кажа и с едно от предложенията, което е направено в становището, че също бихме се съгласили. Но с дребното заиграване за това каква е разликата между I и IV клас, аз мога да Ви кажа, че почти същата сума, за да тръгне едно дете в I клас, ще е необходима същата сума да тръгне и във II клас. Тук не бива да се заиграваме с това – I-ви, II-ри или III клас. Да, може би ще е нужно по-нататък, и колегите казаха, че такава помощ ще се наложи и след IV клас, но това е първа стъпка – първа стъпка в тази посока.
Тук също искам да кажа, че не мога да се съглася – няколко пъти се спомена, че е водещо при нас и в мотивите финансовото стимулиране. Не, не е така.
Естествено, ние сме съгласни, че за една добра социална политика е нужна и социална подкрепа, нужни са и други механизми, както и Механизмът за съвместна работа на институциите.
Но вижда се от статистиката, която сме получили, че от 23 хиляди върнати деца 2124 или близо 9% са отново, повторно отпаднали. Така че в Механизмът, който Вие в становището си казвате, че е допълнително към тази подкрепа, не работи, още повече имаме за една голяма част от учениците непълна информация в статистиката, която се подаде за Механизма. Това е записано, може и да ме оборите след това.
Другото, което искам да спомена, е, че в началото на актуалния въпрос споменахме за детската бедност и за това, че тя се увеличава, но за това фактор са и ниските доходи на семействата. Пак казвам, това е социална политика и не бива да се заиграваме с един или два момента, особено за финансовия ресурс. Много пъти сме го чували, но това е друга тема – аз няма да влизам в това, че финансов ресурс има, но се изразходва за други приоритети. Това е тема, която може би ще коментираме в зала. Пак казвам, трябва да се стимулират и да се подкрепят семействата, за да изпълняват своите функции. Това е една първа стъпка.
По повод другото ни предложение за подкрепата за второ и трето дете, както каза колегата, надявам се колегите да подкрепят проекта. Аз не се надявам, защото сме изчели становищата, знам и мнението на колегите от предходни дебати.
Единственото положително становище е на Национална мрежа за децата. Тук искам да кажа, че едно от предложенията е това предложение, което ние правим, да третира и осиновените деца. Пак казвам, това също може да се промени на първо и второ четене, както и другите текстове, които коментираме.
Въпреки всичко все пак надеждата винаги остава, защото предизборно – и в зала, и министри, когато коментираме тази тема, всички казваме, че се работи, но виждаме, че по статистика резултатите не са много задоволителни. Затова приканвам колегите все пак да помислят по нашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на госпожа Желева? Не виждам.
Други изказвания?
Аз искам само да кажа няколко изречения. Колеги, прословутата дискусия за разликата между подпомагане, Закона за семейни помощи за деца и Кодекса за социално осигуряване е банална, но трябва да се повтаря. Защо? Защото когато говорим за инструменти на социалното подпомагане, става въпрос на базата на диференциран гарантиран минимален доход да се достигне до жизнения минимум, така както е казано в Закона за социалното подпомагане. Тоест при подпомагането имаме гарантиран минимален доход, диференциран за всички и от там нататък тръгваме към това кои лица трябва да бъдат подпомагани, тоест има диференциален подход.
Законът за семейни помощи на деца е нещо съвсем различно. Той се финансира изцяло от Закона за държавния бюджет. Това, първо.
На второ място, виждате, че при помощи, които Вие визирате, няма подоходен критерий.
Вие какво предлагате сега? Да има осигурителен принос. Ами, срещу осигурителния принос стоят осигурителни права. Искаме да подпомогнем най-бедните, а в същия момент казваме, че трябва да имат осигурителен принос. Има си осигурителна система и тя се грижи за това.
Не казвате какво се случва, ако има еднократна помощ при раждане – за второ и трето дете е десет минимални работни заплати. Какво се случва с онези суми, които са по Закона за семейни помощи за деца? За еднократна помощ при раждане – 250 лв. за първо дете, 600 лв. – за второ дете, и за трето дете съответно. Какво се случва с тези помощи – те остават или ги махате? По начина, по който сте го предложили, те остават. Тоест за едно също нещо плащаме два пъти с един и същ ресурс от държавния бюджет.
Аз съм съгласен с аргументите, че трябва да се направи нещо по този въпрос и затова препоръчвам на всички колеги и на всички, които са в залата, да се поинтересуват – госпожо Клисурска и господин Гьоков, слушайте внимателно – от така наречената прочута Финландска кутия за бебе. Знаете ли какво означава това? Това е един пакет, който се дава за цяла година – между 300 и 350 евро, като дори кутията може да се използва за бебешко легло.
На следващо място, този, който не иска такава кутия, има право на еднократна помощ в размер, ако не бъркам числото – 176 или 186 евра. Така че ето един инструмент – конкретен за всички. Още при четвъртия месец регистрирана бременност всички получават този пакет, тази прословута финландска кутия и се грижат за нея до раждането на детето, за да може в крайна сметка да покрият разходите, за които говорим толкова време вече. Завърших.
Реплики?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Реплика и въпрос. Например, ако го преместим това в Кодекса за социално осигуряване, то ще бъде обект на осигурително отношение за раждане на дете. Тогава ще го подкрепите ли?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За раждане на дете – първо се плаща обезщетение за бременност и раждане, след това се плаща за отглеждане на малко дете до една година, след това – две години, 90% от обезщетенията, те са съвсем други вид плащания. (Реплика на Георги Гьоков.)
Предложете вместо да се плаща две години, да се плаща четири години примерно обезщетението, за да може да говорим за това, което предлагаме.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Госпожа Григорова пожела изказване, най-накрая ще дам думата на представителите на институциите.
ВАНЯ ГРИГОРОВА: Съвсем накратко. Само ще кажа, че ние разглеждахме Законопроекта в Комисия към Министерството на труда и социалната политика. Тъй като има подкрепа от страна на КТ“ Подкрепа“, то ще мине и през заседание на НСФС.
Накратко какво подкрепяме и какво не подкрепяме? Подкрепяме първата част, която е за помощ до IV клас. Разбира се, смятаме, че такава помощ трябва да има и за предучилищното образование, а първа стъпка би трябвало да бъде отпадането на таксата за посещаване на детска градина за предучилищно образование. Тоест ние имаме да изчистим много детайли, за да се постигне търсената справедливост.
По отношение второто предложение, не го подкрепяме, намираме го за необяснимо, популистко, няма никаква връзка между подпомагането, помощите и социалното осигуряване.
Накратко, реших да взема думата, за да кажа, че и в НФСФ такъв разговор ще има така или иначе, но се надявам да има някой от вносителите, който да представи и защити Законопроекта, тъй като на комисия нямаше.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Григорова.
Колеги?
Госпожо Сачева, Вие упорито настоявахте, но съгласно нашите правила накрая трябваше да Ви дам думата.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Настоявах, просто защото се цитират неверни числа, а всъщност когато се твърди, че се решават проблеми, това трябва да се случва на основата на верни числа. Нали и Вие сте съгласен с това, защото сте перфекционист в това отношение?
Първо, искам да подчертая, че в Министерството на образованието и науката за първи път е създадена информационна система за децата в риск – нещо, което направихме заедно с колегите от Министерството на труда и социалната политика, с Агенцията за социално подпомагане и всъщност за първи път в България в момента информация за децата в риск се интегрира както по отношение на техния образователен статус, така и от системата на ГРАО, от Агенцията за социално подпомагане, Главната инспекция по труда. Агенцията по заетостта вероятно ще стане също част от тази информационна система. Вече над 200 общини участват в тази информационна система.
В този смисъл бих препоръчала на всеки, който има интерес към данни и информация, да се обръща към нас, за да можем да бъдем точни и коректни.
Децата, върнати от училище от Механизма, са над 40 хиляди към този момент. Държа да подчертая, че броят на новоотпадналите за тази учебна година е 5200 деца. За сравнение през 2017/2018 г. отпадналите бяха 14 058, а през 2016/2017 г. те бяха 20 092 деца. За тази година – 5000, на практика представлява – в зависимост с коя от двете години ще го сравните, 3 до 4 пъти по-малък брой на новоотрадналите деца.
В този смисъл, разбира се, категорично съм несъгласна с твърдението, че Механизмът не работи, напротив точно обратното – той работи.
Понеже също беше споменато за мотивите за отпадане и тъй като винаги се говори за това, че мотивите са основно бедност, това е невярно. На първо място, имаме невладеене на български език, който не е майчин език. Имаме, също на едно от първите места, много силна миграция. Основен проблем представляват децата, които са на сезонни работници, които живеят по няколко месеца в различни държави. На практика те не се записват в нито една държава – членка на Европейския съюз, това наистина е много сериозен проблем, за който няма все още решение. Затруднения при усвояване на учебния материал, което също е свързано и с невладеенето на българския език. Ранните бракове, второ, трето поколение неграмотност. Разбира се, има и много други, които бих могла да изброя, но в момента нямаме време за това.
Държа да подчертая, че ефективността на системите и на съвместната работа на институциите, ранното детско развитие и превенцията на отпадането са наши основни приоритети. Просто механизмите, с които ние смятаме, че се решават тези проблеми, са различни от така предложените.
По отношение на финансовото осигуряване за тази година – последно изречение, първо, всички училища и детски градини, в които има концентрация на деца от уязвими групи, получават допълнително финансиране. За миналата година получиха над 30 млн. лв., за тази година получиха 26 млн. лв. Вероятно и за следващата година също ще продължат да получават тези суми.
В момента се изпълнява проект на стойност 130 млн. лв. За ученици в средното образование това са 120 хиляди български деца, които ще получат допълнителна подкрепа и допълнителни занимания по интереси, допълнително изучаване по български език, както и възможности за работа с родителите – 47 хиляди от тях ще получат и кариерно ориентиране и планиране. А проект на стойност 82 млн. лв. ще обхване 50 хиляди български деца в детските градини, като почти 20% от този проект на този етап са насочени към заплащане на такса за детска градина и трябва да обхване около 20 хиляди деца в риск.
Това са инвестиции, които ние правим в момента. Има механизми, по които, разбира се, отделно можем да говорим, но не ми позволява репликата да говоря дълго по темата. Просто искам да кажа, че правителството в момента прави един много сериозен и голям пакет от мерки точно по тази тема. Всеки, който би желал да подкрепи тези усилия, е добре дошъл, като и да получи конкретна информация по всички проекти. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, Заместник-министър Сачева.
Господин Министър, Вие желаете ли думата? Не. Благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване ЗИД на Закона за семейни помощи за деца.
Гласували 18 народни представители: за 7 народни представители, против няма, въздържали се 11 народни представители.
Законопроектът не се приема.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-38, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 12 юни 2019 г.

Кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, ще се опитам да бъда по-кратък, за да не Ви дразня. Аз определено смятам, че Законопроектът изисква необходимото внимание, въпреки че Вие – в по-голямата част членовете на Комисията, пък и от гостите на заседанието на Комисията, сте наясно за какво става въпрос в този Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, на който, на практика, отново е вносител почти цялата парламентарна група на „БСП за България”. Предложението се изразява в това в Преходните и заключителните разпоредби да се добави нов параграф, с който да се разпореди пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2016 г., да се преизчислят от 1 септември 2019 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2015 г., който е 726,40 лв., след което размерът на пенсията се определя при условията и реда на чл. 70, 75 и 79 от Кодекса за социално осигуряване.
Предвидили сме, че преизчисляването на пенсиите ще се извършва, само ако то е по-благоприятно за лицето.
Аз отново предполагам, че членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика са много добре запознати с мотивите на вносителите, но въпреки това много накратко ще се обърна да кажа част от тях.
Широко известно е, че немалка част от българските граждани са с доходи на границата на физическото оцеляване. Излишно е да Ви казвам пак отново колко са се увеличили бедните и колко ще бъде минималната пенсия от 1 юли 2019 г., тоест колко стана всъщност отпреди 2 дни и колко се предполага, че ще бъде средната пенсия. Само ще спомена, че над 1млн. 300 хиляди пенсионери – 60 % от общия брой, са с пенсии под границата на бедността.
От бюджетната прогноза и от изявленията на отговорници за доходите на българските граждани фактори от управлението става ясно, че не се предвижда никаква съществена промяна в размера на пенсиите, освен ежегодното осъвременяване от 1 юли. Това ще задълбочава различията между старите и новоотпуснатите пенсии, а основен принцип в осигуряването е равнопоставеността и солидарността на осигурените лица.
В тази връзка няма как да не кажа, че при спазване на принципа на равнопоставеността осигурените лица, имащи еднакъв осигурителен принос, една и съща продължителност на осигурителния стаж и еднакво съотношение между осигурителния доход на лицето и средния осигурителен доход за страната за определения период, би трябвало да получават близки по размер пенсии за осигурителен стаж и възраст. Но поради това, че средният осигурителен доход обаче на страната през годините е различен, дори и при еднакъв осигурителен принос на лицата, размерът на пенсията често чувствително се различава и стига не в проценти, а в пъти разлика. За да се намалят тези различия, може би трябва да се измисли механизъм, с който да бъдат компенсирани тези пенсии. Ние предлагаме това да бъде едно периодично преизчисляване на размера на старите пенсии за осигурителен стаж и възраст с актуалния среден осигурителен доход за страната. Спомняте си, че последното такова преизчисляване на пенсиите беше през 2008 г. със средния осигурителен доход за 2007 г. – 398,17 лв. тогава.
Ще задам един риторичен въпрос. Представя ли си някой в тази зала и въобще по принцип, ако не беше направено това преизчисление на пенсиите тогава, какъв щеше да бъде реалният размер на сегашните пенсии, които получават тези староотпуснатите пенсии?
Далече не решаваме проблема с неравнопоставеността с това наше предложение, но поне смятам, че частично изчистваме едно такова неравенство и такова различие в пенсиите.
Смятаме, че този Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който внасяме, е само една от необходимите стъпки за търсене на трайно решение с адекватността на размера на пенсиите.
Имах възможността да представя Законопроекта и в Комисията по осигурителни отношения към Националния съвет за тристранно сътрудничество. Където и да говорим по този законопроект, поне в едно се обединяваме, че пенсиите в България са неадекватно ниски. Няма как 60% от хората, българските пенсионери да получават пенсии, по-ниски от прага на бедността и ние да си затваряме очите и да не предлагаме някакви решения.
Отново сигурно ще има бележки към Законопроекта и мотиви за неприемането му като това, че трябва да се наруши бюджетът и трябва да има обновяване на бюджета. Ако искате, да поставим този разговор отсега и да мислим какво ще бъде предложението с новата бюджетна година за актуализация на тези пенсии и преодоляване на неадекватния размер.
Аз спирам повече да говоря и да агитирам за Законопроекта. Всеки, който има, ще види и всеки, който има уши, ще чуе за какво става въпрос. Но по едно – трябва да се обединим поне в тази зала, Вие може да не приемете Законопроекта, но трябва да кажем, че българските пенсионери получават изключително неадекватно ниски пенсии, особено староотпуснатите се отличават с това си качество – ниски и неадекватни! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Колеги, по този законопроект има становище на Министерството на труда и социалната политика, Комисията по осигурителни отношения към Националния осигурителен институт, Министерството на финансите, на Националния осигурителен институт и на социалните партньори.
Има ли желаещи да представят становищата от институциите, които изброих?
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги и гости на днешното заседание! Както отбеляза доктор Адемов, Министерството на труда и социалната политика е представило писмено становище по внесения Законопроект. Аз няма да го чета цялото, за да не губим време. По-скоро ще обърна внимание на няколко момента.
Отчитайки необходимостта да се търсят възможности и начини за повишаване доходите на българските пенсионери, ние обръщаме няколко момента, свързани с възприетите принципи и законодателна рамка в областта на социалното осигуряване.
Съгласно формулата и елементите, участващи при изчисляване размера на пенсията, както на всички е известно, един от елементите е средномесечният осигурителен доход за предходните 12 месеца. От така възприетия начин на изчисляване на пенсиите следва, че в зависимост от месеца на отпускане на пенсията, лицата с еднакъв осигурителен принос, получават различни по размер пенсии.
Възприетото законодателно решение да се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията е свързано с това, че до този момент лицето е участвало в осигуряването, внасяло е осигурителни вноски и неговият доход е отчетен при определяне на средномесечния осигурителен доход за страната. След пенсионирането си лицата, които не са работили и не са подлежали на осигуряване, нямат принос за нарастването му, поради което е възприето, че няма основание техните пенсии да се определят или преизчисляват в зависимост от този доход.
При положение че средномесечният осигурителен доход нараства – това е трайната тенденция, която имаме през последните години – не е възможно размерът на пенсиите, изчислени по една формула и с един и същ индивидуален коефициент и осигурителен стаж, но отпуснати през различни години, да бъдат еднакви.
За да се избегне изоставането на размерите на пенсиите, отпуснати през предходни години в сравнение с новоотпуснатите, както е добре известно, в законодателството ни са предвидени други механизми. Тук, доколкото в последните години имаше промени, но като цяло подходът е един и същ – техниките са променяни, става дума за осъвременяване на пенсиите по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, което се прилагаше до 2016 г., след това беше заменено, но пак със същия ефект чрез преизчисляването на пенсиите на основание § 53 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО. Както знаете, беше възстановено с последните промени прилагането на чл. 100, който временно беше замразен заради другия механизъм на преизчисляване с по-висока тежест на осигурителния стаж. Това е механизмът, който се прилага. Тук ще припомня, че от 1 юли 2017 г. всички пенсии бяха осъвременени с 5,7%, точно за да се избегне или да се намали това обективно изоставане, което съществува на старите пенсии спрямо новоотпусканите.
Това, което, разбира се, че присъства като аргумент, когато се внасят тези предложения – не за първи път, е финансовият ефект от подобна мярка. Той е значителен. Ние в нашето становище не сме го посочили, но разполагаме с разчетите на Националния осигурителен институт, съгласно които допълнителният разход на Фонд „Пенсии” от тази мярка би възлизал на около 140 млн.лв. месечно повече или над 1 млрд. 700 млн. лв. годишно.
Това, разбира се, е важно да се отчита, защото би поставило отново под риска финансовата устойчивост на бюджета на ДОО, която беше стабилизирана с последните законодателни промени, както е добре известно.
Да, безспорно съществува такъв проблем, към който е адресиран този законопроект, към решаването на който е адресиран – той е обективен в резултат на възприетото законодателство, както се опитах да изясня. Данните, с които разполагаме, всъщност показват, че проблемът не е толкова голям. Ще кажа две числа на базата на експертни изчисления, че средният размер на една изплащана трудова пенсия, отпусната в периода до 2007 г., годината, към която беше преизчислени, бе приложено това решение за първи и единствен досега път, е 395,89 лв. Актуалният размер на изплащания размер на пенсии, отпусната през 2018 г., е 412,70 лв. Тоест има разлика. Тя, разбира се, зависи от средния индивидуален коефициент, но е толкова драстична. Разбира се, гледайки средните числа, аз искам да кажа, че има отделни случаи, че наистина размерите са ниски като цяло.
Това, което бих искал да кажа, от нашето по-подробно становище, с което, разбира се, разполагате.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Откривам дискусията.
Колеги, имате думата.
Госпожо Караиванова, по това, което каза министърът!
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Разбира се, да, ние подкрепяме становището, което сме изразили пред Комисията, числата са точни – така, както ги цитира министърът на труда и социалната политика, и може би да се напомни, че правителството и лично премиерът Борисов се ангажира с повишаване доходите на гражданите като цяло. Това включва доходите и на пенсионерите и предполагам, че в новата бюджетна прогноза ще има такива мерки.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Караиванова.
Имате думата, колеги.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател..
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, госпожо Подуправител! Ще бъда съвсем кратка, защото това предложение в Кодекса за социално осигуряване го разглеждаме за пореден път – освен като отделен законопроект, от 2017 г. насам той се внася и всяка година в Закона за бюджета на ДОО. Така че за четвърти път в момента го гледаме в този мандат на Народното събрание. Няма как да го подкрепим, защото както и започна представянето си господин Гьоков, става въпрос за пари, и то за много средства.
Разчетите, които бяха дадени от Националния осигурителен институт, са, че ако бъде прието предложението от 1 септември до края на 2019 г. са необходими 560 млн. лв., а за цялата 2020 г. над 1 млрд. 700 млн. лв. Това е един значителен финансов ресурс. Тези средства не са предвидени в бюджета на ДОО за тази година, за 2019 г., както и в средносрочната бюджетна прогноза 2020 – 2022 г.
Не подкрепяме промяната на пенсионноосигурителния модел да се извършва за сметка на финансовата устойчивост на финансовата система. Само допреди месец бяхме на заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика, където разгледахме отчета на Закона за изпълнение на бюджета на ДОО за 2018 г., като положителна тенденция беше отчетено трайното намаляване на зависимостта на бюджета на ДОО от държавния бюджет. За 2018 г. е 34% само. Това безспорно е едно постижение, което води до финансова стабилност на българската пенсионна система. Тази тенденция ще продължава и занапред.
Няма как да подкрепим това предложение, защото автоматически ще ни вкара в дефицит и по-голяма зависимост от държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Аз няма да се спирам в детайли – тази дискусия е водена много пъти. Искам обаче да кажа нещо, което според мен е в основата на желанието на колегите от „БСП за България” да преизчислим така наречените стари пенсии. Първо, стари пенсии няма. Такъв термин в закона изобщо няма.
Второто нещо е формулата за изчисляване размера на пенсията. Там има един показател, който се казва „среден осигурителен доход” за последните 12 месеца. Една част от аргументите са в посока на това, че тези, на които пенсиите са отпуснати далече във времето преди тази една година, нямат никакво участие в актуалния осигурителен доход. Говоря за средния осигурителен доход за страната. Това са част от аргументите, повтарям.
Има съвършено ново различни условия на труд, има съвършено нова производителност на труда, има нов брутен вътрешен продукт и тук вече идва другата страна на въпроса. Това до тук е така.
От другата страна обаче, 9 млрд. 700 млн.лв. всяка година се изливат в потребление в бюджета на ДОО за тази година. Потреблението е един от основните фактори, особено през последните години, за икономически растеж. Тук сега не можем по никакъв начин да зачеркнем по някакъв начин участието на пенсионерите, дори и тези, които са се пенсионирали преди години – така наречените стари пенсионери, Вие ги наричате така, аз не мога да ги нарека „стари”, но проблемът е, че при един и същи индивидуален коефициент, благодарение на това, че средният осигурителен доход през последните 12 месеца е различен. Размерът на пенсията, дори при едни и същи условия, е различен. Това е основната идея.
Но сега трябва да си зададем въпроса дали пенсионерите участват по някакъв начин, защото тези пенсии харчат предимно за потребление, защо тези 9 млрд. 700 млн.лв. – една част от осигурителни вноски, друга част от данъци, както добре знаем всички, не отчитаме тяхното участие в ръста на брутния вътрешен продукт? Защото единият от елементите на нарастване на брутния вътрешен продукт е точно потреблението.
През последните години точно на базата на потреблението расте брутният вътрешен продукт, както добре е известно. Затова дискусията се върти в тази плоскост. Ние все още не сме решили този въпрос – дали пенсионерите участват по някакъв начин. Сега тук колегите ще ми кажат – знам, за това, което е построено, сгради, тухли, фабрики и така нататък. Тези аргументи също са важни. Така или иначе, по-важният аргумент е в потреблението като елемент от брутния вътрешен продукт.
Изключвам финансовите аргументи, няма да се спирам на тях, на финансовата устойчивост, на финансовата дисциплина, на Закона за публичните финанси, кой има право да внася промени, защото това изисква актуализация на бюджета. На тези въпроси няма да се спирам.
Аз се опитах да кажа няколко думи по същество, защото според мен там е Гордиевият възел – хайде, така да го нарека, с високопарни думи.
Мисля, че решаването на този въпрос в едната и другата посока, ще стигнем до правилния извод.
Сега си дадох труда да направя една сметка, докато течеше тази дискусия. Тези, които получават минимална пенсия за стаж и възраст са 470 хиляди души – аз не знам дали са толкова, но толкова сте ги написали. Тези хора са под линията на бедност – 348 лв. за тази година е линията на бедност. Разликата е 149 лв. между минималната пенсия за стаж и възраст и линията на бедност. Ако тези 149 лв. ги умножим по 470 хил. – ако не съм сбъркал в сметките, са 60 млн.лв. С инструментите на социалното подпомагане – не, защото там ще има подоходен критерий. А защо не трябва да има подоходен критерий? Защото може да получаваш минимален размер на пенсията, ама да имаш приходи и доходи от имущество. (Реплика на Георги Гьоков.) Аз го обмислям отдавна и имам някаква готовност да го направя. Това не са много пари и веднага отпаднат аргументите, които ги чуваме тук години наред – не само от Вас, от много колеги.
Аз мисля, че това е една дискусия, която си заслужава да я проведем в нашата комисия. Ако трябва – госпожа Григорова е тук, в НСФС, социалните партньори имат някакви идеи в това отношение. Ако можем да направим така. Не знам дали моята сметка е вярна – ако някой умножава по-добре от мен, 470 хиляди. Тук ги казвам без подоходен критерий. А справедливо ли е да бъде с подоходен критерий? Което ще означава, че тази сума ще бъде много по-малка – с други инструменти, не с осигуряването. Защото осигуряването през годините – дърпате ми езика, извинявайте, колеги – осигуряването през годините стана заложник на реформите в сектор „Сигурност”, в „Земеделие”, „Рудодобив”, „Въгледобив”, Армия и Полиция, да не изброявам всички секторни политики, които чакахме да бъдат реформирани и ги подпомагахме с инструментите на социалното осигуряване. И какво се оказа? Оказа се, че социалното осигуряване страда, а другите реформи не са направени. Ето това за мен е истинската дискусия и ако някой я подкрепя, да заповяда да мислим заедно по този въпрос. Ако не, дал Бог, живот и здраве!
Реплики?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Това са 60 млн.лв. на месец.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: На месец, разбира се. Аз не казах ли на месец? На месец е, това е проблемът – като ги умножим по 12, стават много.
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря.
Искам по повод това, което казахте, че наистина всички можем да мислим и за други инструменти, защото всъщност мисля, че днес това предложение няма да се приеме.
Един друг въпрос към Вас, като председател на Комисията и към министъра – за един друг инструмент, което се е случвало години назад. По-скоро да помислим върху този въпрос. Увеличението, което се прави всяка година, е по-скоро индексацията да е диференцирана. Казвам Ви как е било преди – индексацията да бъде по години, като 9,8% е било до 2009 г. и така този процент намалява за по-скоро пенсионираните. Това е тема, по която също трябва да се помисли, защото по този начин ще се намали точно разликата между, както Вие казвате, че няма стари пенсии и новите. Тази ножица, която все повече и повече се увеличава, по този начин ще се опитаме да я преодолеем. Смятам, че като говорим на тази тема вбъдеще, мисля, че е вариант, който може да се обсъди. Аз задавам въпрос – какво е Вашето мнение, господин Министър?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз мога да отговоря, понеже това беше реплика.
Отговорът се намира в Кодекса за социално осигуряване, където са изброени принципите – равнопоставеност на осигурените лица. Как преодоляваме този принцип „равнопоставеност на осигурените лица”?
Диференцираният подход, как го казахте Вие – не за преизчисляване, а за индексация, противоречи на основните принципи в осигуряването. Защото принципът е осигурителен принос и от там равнопоставеност на осигурените лица.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Аз за пореден път ще кажа, че това е една стара дискусия, която ние отново провокираме с нашето предложение и аз се радвам, че направихме това. Аз съм съгласен да дискутираме и да стигнем до края веднъж, но не следващия път, когато ние направим пак такова предложение, защото аз вече съм сигурен от изказванията и от становищата, които виждам, че няма да бъде подкрепено. Но хайде да направим тази дискусия и да решим какво правим!
Не разбирате ли – тук стоящи в залата не би трябвало да не разбират, че пенсионерите не могат да карат точно по този начин от тук нататък? Не от тук нататък, те и до сега не знам как са карали! Вие представяте ли си какво значи пенсия 219 лв. при праг на бедността 348 лв.? Това едва ли е адекватен праг на бедност, но хайде, това е един друг въпрос.
Господин министърът каза, че няма как да са еднакви пенсиите. Господин Министър, аз въобще не говоря за еднакви пенсии, говоря за пенсии, които да се доближават с еднакъв осигурителен принос на лицето към осигурителната система, само че представена в различни времеви диапазони. Разбирам да не са еднакви, но да се разминават в пъти…!? Не ми се ще да давам пример тук с един учител – учител по математика, който се е пенсионирал преди 20 години и полага един и същи труд, както полага и сегашният учител по математика. И двамата, да речем, са с по 40 години трудов стаж, единият получава 350 лв. пенсия, пенсиониран през 1998 г., а другият, пенсиониран сега, получава 700 лв. Това не е ли в пъти разлика в пенсиите? Какво им казваме на тези хора? И говорим за равнопоставеност и как да разбират те това, че нямали принос към сегашния осигурителен доход през изтеклата година, в която ние искаме да осъвременим пенсиите?
За пореден път ли предлагаме това предложение, не знам! Сигурно за пореден път, не за четвърти – най-много за трети път, ако мога да смятам, но става въпрос за пари. Става въпрос за 560 млн.лв. или за 1,5 млрд.лв. или повече. Аз дори твърдя, че това – един такъв акт през тази година, ще бъде устойчиво във времето. Той ще изисква, да речем, 1 млрд. 700 млн.лв. на година, следващата година – още толкова, дори и повече и така нататък. Но това не би трябвало да бъде проблем за пенсионната система и за нейната финансова устойчивост по никакъв начин, защото аз си мисля, че тази реформа, която направихме през 2000 г. и там малко след това законодателят реши, че за да подпомага пенсионната система ще изгради Сребърен фонд, в който ще влизат парите от приватизацията, в който ще влизат парите от излишъците от държавния бюджет. Между друго днес не съм, но съм задавал много въпроси на финансовия министър и не съм видял да се изпълнява този закон за така наречения Сребърен фонд. Иначе сега Борисов говори за преизпълнение на бюджета с 3 млрд.лв., с 5 млрд. лв., а в края на годината колко ще е преизпълнението на бюджета? Колко влизат от тези пари в така наречения Сребърен фонд? Аз мога да кажа, мога да твърдя. (Реплики от Светлана Ангелова.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: По-нататък. Нарастването, с което съм напълно съгласен – нарастването на брутния вътрешен продукт, в което участват и пенсионерите, увеличава по всякакъв начин трансфера от държавния бюджет към държавното обществено осигуряване. Не е укоримо и не е самоцелно да се намалява във всяка година и да си поставяме за основна цел да намаляваме този трансфер към държавния бюджет. Ето това също подлежи на сериозни дискусии. Доколкото това са стари пенсии, както ги наричаме – ние ги наричаме „стари” пенсии, защото извън парламента хората така ги наричат, стари пенсии имаме отпуснати преди прословутата пенсионна реформа и след нея. Хората, които сега получават мизерни пенсии в размера на минималната пенсия преди пенсионната реформа, която ние сътворихме, не са чак такива неадекватни, доколкото си спомням. Всички хора тогава си спомнят какви пенсии са вземали, даже някои са били на максимума. Така че много въпроси се повдигат с това наше предложение. Аз далече не твърдя, че нашето предложение е най-адекватно.
Хайде кажете от управляващите – Вие, които казвате за пенсионната система, че увеличаваме с 5,7%, кажете ми между 2009 г. и 2013 г., коя се пада там, когато финансовият министър Симеон Дянков нарушава Кодекса за социално осигуряване и не актуализираше по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване тези пенсии, там какво правим с тези пропуски? Хайде по 2, 3% - четири години ли са, по-точно 3 години по 4% са 12-15%. Това мисли ли го някой, казва ли го? И сега казваме – туй не може да стане, защото еди-какво си и какви принципи нарушаваме. А когато нарушаваме грубо закона, какво правим?
Извинявайте за емоционалното изказване. Трябва да знаете, че този въпрос трябва да бъде решаван. Каквото искаме да си говорим – че БСП го била предложила, че не било адекватно решението, че за четвърти път го предлагала. Ако трябва, за 50-и път ще го предложим! Трябва да решим проблема на тези хора, защото, извинявайте, те измряха! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте! Първо са народните представители.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Уважаеми господин Председател, колеги, господин Министър, гости! Смятам, че всички в тази зала, когато говорим за българските пенсионери, си даваме ясна сметка, че в момента адекватността на пенсиите и потребностите на пенсионерите тотално се разминават.
В тази връзка като говорим за устойчивостта на Кодекса за социално осигуряване, всички знаем, че той не е предвидим и не е устойчив. В края на миналата година, когато приемахме бюджета на държавното обществено осигуряване помните ревизиите, които направихме в Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса, свързани със замразяване на коефициента за стаж. Спомняте си, че той трябваше да нараства до 1,5%, а ние го замразихме, за да няма тази диференциация. Това беше мотивът на Министерството – между стари и нови пенсии, точно по този начин беше формулирано в мотивите.
Направихме и други корекции в Кодекса за социално осигуряване, свързани с пенсионерите. Ако си спомняте – това не е част от дебата, който водим сега, но…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А трябва да е.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Да, а трябва да е. Но тук говорим за предвидимостта и това, което очакват българските пенсионери или това, което им се е случило. За съжаление, всички ние тук, политиците в България, по отношение на пенсионерите общо взето през определените години не са били последователни. Когато, господин Председател, говорите за равнопоставеност, знаете – равнопоставеност, заложена в Кодекса за социално осигуряване, да, действително е регламентирана, но има редица случаи, в които не е спазена. Вие много добре знаете какви са те.
Аз смятам, че механизмът за преизчисление на пенсиите е един от инструментите, спрямо който ние по някакъв начин можем да отговорим на тази диференциация. Когато говорите за различните стресови ситуации и за различния индивидуален пенсионен коефициент, който се изчислява на базата на осигурителния доход, за различните условия на труд, които в момента съществува, стрес и всички тези фактори, влияещи и върху коефициентите. Ако погледнем, има професии, при които действително стресът е по-висок, но има професии, при които този стрес е един и същ. В крайна сметка трябва наистина да поговорим и този дебат да започне.
Когато госпожа Ангелова коментираше колко пъти е внесено предложението – колкото пъти можем и колкото пъти Правилникът ни го позволява! Този дебат ние трябва да го проведем и да помислим наистина за тази диференциация. Действително един български учител, пенсиониран преди 10 години и сега, взема коренно различна пенсия. Не говоря само за учителите, просто правя съпоставка за това какво сме направили като законодателство, какво съществува в Кодекса и какъв механизъм общо взето трябва да измислим, който по някакъв начин да подобри състоянието на българските пенсионери. Защото тяхното състояние е изключително трагично и ние го виждаме от обосновката, която ни е дадена от Националния осигурителен институт като становище. Там я има цялата статистика. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Ще бъда съвсем кратка.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, аз казах, че за пореден път го внасяте – за трети или четвърти път, не за друго, а защото се надявах, нали, защото всеки има право на законодателна инициатива, но се надявах във Вашите предложения да има някаква градация.
В предложението за промени в Кодекса за социално осигуряване няма никаква градация – то е едно и също, както и предходното. Това, което говорихте, хубаво, внасяте нови моменти, но ние не ги видяхме в Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Госпожо Ангелова, тази тема, как да кажа – аз ще се повторя от това, което казах по предложението по отношение на точка първа, която разгледахме като Законопроект. Смятам, че всеки един от нас като народен представител трябва да има своя принос. Това, че Вие виждате това предложение – то е трайно устойчиво по този начин, и Вие имате различно мнение, но смятате, че то може да бъде подобрено чисто инструментално – ние сме готови да Ви чуем, да се съгласим с Вас, ако Вие ни го дадете. За съжаление, Вие не давате адекватно конструктивно предложение за промяна на състоянието на българските пенсионери, чиито пенсии са изключително мизерни. Дайте го, ние сме готови да го обсъдим.
В крайна сметка всеки един от нас в тази комисия точно за това участва – между първо и второ четене да разработим такива текстове, които да бъдат полезни, които да са синхронизирани в Кодекса за социално осигуряване, да бъдат работещи и да подобряват обществените отношения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, колеги.
Други изказвания? Не виждам.
Заповядайте – ще Ви моля много накратко да се изказвате, защото Ви давам възможност за изказване извън правилата. Има други комисии, в които имате възможност.
МАРИН ГРИГОРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, ще си позволя да разгледам поведението на Министерството на труда и социалната политика и НОИ като генератори на проблеми и тежко…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, не! По проекта, по внесения законопроект! Ще Ви отнема думата! По внесения законопроект, по точката от дневния ред!
МАРИН ГРИГОРОВ: Ще вметна – трудът е национален капитал, който не се оценява.
Господин Петков не решава основните проблеми. Това е генезисът, в това е проблема, това е КСО, което непрекъснато променяме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ние обсъждаме конкретен внесен законопроект, а не концепция някаква. Моля, по внесения законопроект!
МАРИН ГРИГОРОВ: Вижте, оплаквате се например в Министерството на труда и социалната политика, те Ви пишат, не знаят кой инициира законопроекти. Пишат ми, че е Народното събрание, тоест към Вас ме изпращат. След това другите пък ме изпращат към Министерството на труда и социалната политика, към министъра. Значи, така прехвърлят топката.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има Комисия по жалби, съвсем наскоро тя ще бъде оглавена от господин Гьоков, така че може да се обръщате към тази комисия.
В тази комисия разглеждаме конкретни законопроекти.
МАРИН ГРИГОРОВ: КСО – законопроектът, той за кой ли път не е ефективен! Отново се имитира дейност, описал съм го. Мога да Ви предложа как точно са спестени от пенсионерите неприлично големи суми от 1997 г. досега, как го правят – мога да Ви предложа написана, описана цялата формула. Но това ще стане следващ път. От това те генерират промени на промените на промените, накрая – 200 лв. пенсия!
Искам да попитам министър Петков: как се живее с 200 лв. пенсия или със 170 лв. в момента? През 2017 г. ми определи 138 лв. пенсия. Какво КСО?! Генерират промени на промените до безкрай. Аз ще предложа на някой от народните представители тук формулата как точно го правят.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Може да предложите на ръководството на Комисията, ще го раздадем на всички народни представители, това е в нашите правомощия.
МАРИН ГРИГОРОВ: Как го правят и колко неприлично голяма е сумата. И без това този проблем ще се разглежда и на друго място, не само тук.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
МАРИН ГРИГОРОВ: Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сега давам думата на доктор инж. Новаков – Съюз на пенсионерите, 2004 г., Обединени.
Заповядайте, господин Новаков.
ВЕНЕЛИН НОВАКОВ: Уважаеми господин Председател на Комисията, уважаеми членове, депутати, уважаеми господин министър, уважаеми представител на НОИ! Искам да кажа, че проблемът, който правилно отбелязахте, че за пореден път се пуска – той е много отдавна, той непрекъснато стои пред българския народ и е крайно време да се вземе политическо решение за неговото решаване. Цитирам директно министъра на труда и социалната политика, който неколкократно е казвал това.
Това, което се прави в момента, и се замисля – нашето предложение на Съюза на пенсионерите – Обединени, 2004 г. беше за средномесечния осигурителен доход от 2018 г. С всяка година разликата в пенсиите продължава да расте. Аз лично близо 12 години водя пенсионерите – непрекъснато Вие ги виждате зад Народното събрание, на площад „Св. Александър Невски“, на паметника на Цар Освободител, тези хора вярват, че в края на краищата правителството ще се замисли за социалния статус на тези хора. Защото те са изградили тази България. Другите сега, новите, които дали принос, те са дали принос, но не ги знаем къде са. Виждаме как растат ситуациите. Считаме, че всяка година закъснение на преизчисление на пенсиите ще разширява ножицата между стари и нови пенсии колкото се може повече.
Това, което мога да кажа, че е срам и позор за България е българските пенсионери да бъдат на последно място в Европа. Давате ли си сметка въобще какво значи това? Какви политици ще бъдете, ако Вие не можете да оцените това нещо? На последно място в Европа! Не говоря за Европейския съюз, да не говоря и за някои други страни от други континенти! Тези неща са недопустими и всяко продължение по-нататък на тази политика е пагубно.
Затова нашето виждане е, че действително трябва да се извърши преизчисление на пенсиите, може би съобразявайки се с конкретните финансови и икономически показатели – това, което е дадено като предложение, да се подкрепи и да се започне от някъде, а не да се умува. Колкото повече се умува, толкова по-дълго време този въпрос се отлага и в края на краищата няма конкретно решение.
Бих искал да кажа само, че ако се приеме за дохода за 2015 г. 726 лв. минималната пенсия ще достигне 293 лв. Пак ще бъде под жизнения минимум. Въпреки всичко това все пак ще е някакво увеличение, което ще се почувства от хората. В края на краищата всички Вие би трябвало да работите за хората, защото Вие сте народни представители.
Това е нашето предложение – подкрепете този проект! Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-38, с вносител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 18 народни представители: за 7, против няма, въздържали се 11.
Не се приема.
С това приключваме дневния ред. Благодаря Ви за участието.
Лека вечер!
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,57 ч.)


Председател:
Хасан Адемов

Стенограф:
Катя Бешева