П Р О Т О К О Л
№ 17

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 10 юли 2019 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

Точка единствена. Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписан на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред на днешното заседание е следният:
Точка единствена. Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гости на днешното заседание са: госпожа Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, госпожа Павлина Колева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“ в Министерството на икономиката, господин Живко Стоянов – началник на отдел в дирекция „Външноикономическа политика“ в Министерството на икономиката, госпожа Биляна Георгиева – младши експерт в дирекция „Външноикономическа политика“ в Министерството на икономиката.
Кой от Вас, колеги, ще представи Проекта?
ЖИВКО СТОЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм началник на отдел „Регионално сътрудничество“ в дирекция „Външноикономическа политика“ в МИ.
Искам да се извиня, че аз трябва да представя Законопроекта, но госпожа Лилия Иванова, за съжаление, има две други комисии, които сега заседават, включително водещата комисия, която е по външните отношения, и по тази причина няма как да присъства тук.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, само че в Устройствения правилник на Министерския съвет и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е казано, че проектите от Министерския съвет се представят задължително от министър или от заместник-министър, но при тези обстоятелства, с разрешението на колегите, ще Ви помолим да представите Проекта.
ЖИВКО СТОЯНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да представя на Вашето внимание Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел.
Споразумението е договорено в периода през месец май 2009 – октомври 2014 г., като краят на преговорите е обявен на среща на високо равнище в Отава между Европейския съюз и Канада, на 26 септември 2014 г. Съветът на Европейския съюз одобри Решение за временно прилагане и за сключване на Споразумението на 28 октомври 2016 г., което позволи подписване на Споразумението на 30 октомври същата година.
Споразумението урежда Правилата за търговия между Европейския съюз и Канада и обхваща търговията със стоки и услуги, защита на правата на интелектуалната собственост, обществените поръчки, защитате на инвестициите, разрешаването на спорове, институционални разпоредби и други. В Споразумението се съдържат гаранции, че икономическите ползи няма да бъдат постигнати за сметка на основните права, на социалните стандарти, правото на регулиране от страна на правителството, опазването на околната среда или здравето, както и безопасността на потребителите.
По отношение на търговията със стоки се предвижда незабавно премахване на митата за 96% от тарифните позиции, като в рамките на седемгодишен период ще бъде легализирана на 99% цялата взаимна търговия между Европейския съюз и Канада, като се очаква нарастване на търговията между тях на 23% или 26 млрд. евро, което се очаква да стимулира икономическия растеж и заетостта.
В същото време за някои от чувствителните селскостопански стоки – млечни продукти, телешко и свинско месо и други, е предвидено прилагане на тарифните квоти, като за най чувствителните стоки, като пилешко и пуешко месо, яйца, яйчни продукти, въобще не е предвидено пълна либерализация на търговията.
По отношение на търговията с услуги това е най амбициозното търговско споразумение на Европейския съюз, респективно и на България, с трета страна. По оценка на Европейската комисия достъпът до пазара, който Канада предоставя, е равен поне на нивото в НАФТА, тоест Споразумението за Северно- американската зона за свободна търговия. Това позволява на европейските фирми износителки, съответно и фирмите от България, да получат равни конкурентни условия за внос в Канада, както го получават и държавите по Споразумението НАФТА – Съединените щати и Мексико, които са основни партньори на Канада.
Важно постижение е и обвързването на канадските провинции, които отвориха в значителна степен пазара си за услуги. Споразумението предоставя изключителен достъп до канадския пазар на обществените поръчки. За първи път Канада отворя провинциите, териториите и общините си за чуждестранен партньор – и то доста над нивата на ангажиментите си, в рамките на споразумението за държавни поръчки в Световната търговска организация и в НАФТА.
По отношение на защита на инвестициите, Споразумението е първото, в което е договорен реформираният подход на Европейския съюз към разрешаването на инвестиционните спорове. Разпоредбите по защита на инвестициите съдържат високи стандарти за защита и третиране, които са гаранция за справедливите отношения между правителствата и инвеститорите. Освен това се въвежда системата на инвестиционния съд, която се характеризира с по-голяма прозрачност и публичност на процеса, невъзможност инвеститорите да влияят, както и с апелативен механизъм за преразглеждане на решенията от първа инстанция.
Споразумението съдържа съществени ангажименти и разпоредби по отношение на ефекта на търговията върху устойчивото развитие, в частност трудовите стандарти и опазването на околната среда. Наред с амбициозните ангажименти, които са поети, е предвиден и механизъм за уреждане на спорове, ако нарушаване на разпоредбите на Споразумението от една от двете страни.
След започване на временно прилагане на Споразумението през 2018 г., стокообменът между България и Канада нарасна с 16,3 млн. евро или с 14% спрямо предходната година. Нарастването на стокообмена се дължи на значителния ръст на българския износ за Канада, който през 2018 г. възлиза на 68,5 млн. евро, което е увеличение с над 31% спрямо предходната година.
Основните стоки в експортната листа на страната са продуктите на текстилната промишленост, хранително вкусовата промишленост, машиностроенето, електронните съоръжения и други. В същото време това са секторите с потенциал за развитие, където има най-много преки чуждестранни инвестиции в последните години. Ползите от него се очакват не само с увеличението на двустранната търговия, а и от ефекта върху общия износ на страната, в резултат на участието ѝ в глобалните вериги на стойността.
Министерският съвет на Република България одобри Споразумението и даде съгласие за подписването му с Решение, № 899 от 24 октомври 2016 г., при условие че Канада премахне визовите изисквания за българските граждани. Същите тези изисквания от българска страна, които бяха условие за подписване му, бяха премахнати на 1 декември 2017 г.
Също така в Решението на Министерския съвет е посочено, че Споразумението се подписва от България при условие на последваща ратификация. Това произтича и от факта, че Споразумението е споделена компетентност с държавите – членки на Европейския съюз, които са страни по него, а националните им парламенти следва да го ратифицират.
На 15 февруари 2017 г. Европейският парламент одобри сключването на Споразумението между Европейския съюз и Канада. След като канадския парламент го ратифицира през лятото на 2017 г., се премина към временно прилагане на Споразумението, считано от 21 септември 2017 г. Това временно прилагане ще продължи до ратифицирането му от всички държави – членки на Европейския съюз.
Към настоящия момент около половината от държавите – членки на Европейския съюз вече са ратифицирали Споразумението, като това са Австрия, Дания, Естония, Испания, Литва, Латвия, Малта, Португалия, Хърватска, Швеция, Финландия, Чехия и Обединеното кралство, а други от държавите членки са в процес на ратификацията му. Трябва да се отбележи, че парламентът на Франция предстои да проведе гласуване и да приеме Закона за ратифициране на Споразумението – поне така е заявено, на 17 юли тази година.
Имайки предвид изложеното, предлагам на уважаемите членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика да подкрепят предложения Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Колеги, откривам дискусията.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател и гости в Комисията по труда и социалната политика! Предмет на днешното заседание на Комисията е Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада. Това е едно споразумение за свободна търговия, което предизвика всеобщи протести в цяла Европа, а в България не се приема никак еднозначно.
Още през октомври 2016 г. българското правителство подписа това споразумение или го прие, като взе решение неприсъствено – каквото и да значи това, но най-малкото това значи, че по въпроса не е проведен някакъв истински дебат в Министерския съвет. Не знам как са го приели – единодушно или не, но е факт, че то е прието.
Нашата парламентарна група – „БСП за България“, има много позиции по този въпрос, включително и от политическия орган на нашата партия като той е „против“ това споразумение. Аз мога да изреждам много причини и мотиви, поради които сме „против“, но ще спомена основните от тях.
Първо, Споразумението накърнява интересите на хората на наемния труд, което е предмет всъщност на нашата комисия, и затова го разглеждаме в Комисията, въпреки че не сме водеща комисия. Второ, нарушава приоритета на публичните интереси и негативно се отразява на националната икономика на страната ни. Това са все много сериозни въпроси. Аз ще се опитам да спомена и някои мотиви.
С цялото ми уважение към господин Живко Стоянов, но не знам дали ще може да ми отговори на първия въпрос: защо сега? Защо правителството бърза да вкара това споразумение в комисиите, първо, а и предполагам, че другата седмица ще се опита да го прекара и през заседание на Народното събрание в пленарната зала, след като от 28 държави в ЕС досега само 13 са го ратифицирали? Сред тези, които не са го ратифицирали, са Германия и Франция. Споразумението е ратифицирано и от Великобритания, за която знаете, че е проводник на презокеанските интереси в Европа, а пък тя напуска Европейския съюз и с това си решение – за ратифициране на Споразумението, като че ли влияе върху цялостната политика на Европа, без да е член на съюза след известно време.
Та: защо сега, какво налага това бързане? Може би след като се реши, че Споразумението ще влезе в действие, трябва да бъде ратифицирано от националните събрания, националните парламентите, тоест това ще бъде една последна стъпка, за да влезе окончателно в сила това споразумение. Това ли налага бързането? Всъщност не знам.
Имам още няколко мотива, които трябва да спомена. Основният аргумент за подкрепа на Споразумението е на вносителите, включително и на поддръжниците на това споразумение, чух го и от господин Стоянов при представянето на Споразумението – че едва ли не някакво бурно икономическо развитие ще се случи в държавата ни, като подпишем това споразумение с Канада и ще има засилен стокообмен между България и Канада.
Няма да цитирам данни, защото те излязоха навсякъде, но от стокооборота на България с целия свят, тоест стокообмена на България с целия свят, то този с Канада е под 1%. Някъде даже беше писано, че е 0,24%, което е четвърт процент от целия стокообмен, така че не знам в икономическо отношение какво толкова бурно развитие ще окаже за развитието на България, така че това е несъстоятелен аргумент към мотивите.
На второ място, като проблем, аз слагам подписването на визите за българските граждани, въпреки че въобще не са предмет на това споразумение и нямат нищо общо със СЕТА – краткото име на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада, но по някакъв начин през 2016 г. въпросът за визите беше обвързан от правителството с подписването на Споразумението. Не знам, не чух внимателно и при мотивите, и при представянето дали отново се спомена за обвързването му.
Само ще спомена, че в последните 30 години броят на хората, на българските граждани, които са посетили Канада за една година, е малко над 8000 човека. Така че негативите от това Споразумение, които ще ни се струпат на главата, едва ли си заслужва, какъвто позитив е отпадането на визите за българските граждани за Канада.
Аз смятам, че най-важното, което прави Споразумението, е, че накърнява интересите на хората на наемния труд. Правата на работниците по никакъв начин не са защитени, въпреки че са написани там някакви идеи по въпроса. Доколкото го погледнах, споразумението е около 500 страници, но има изписани още хиляди страници покрай него и от тези страници – или поне от написаното, аз не съм видял в достатъчна степен да са защитени интересите на работниците на наемния труд.
Ако смятате, че има някаква комисия, която се произнася и съветва, то да дава препоръки на корпорациите, които ще са основни фигури в това споразумение, но те не са длъжни по никакъв начин да се съобразяват с тези препоръки на тази комисия. Аз смятам, че ако една чужда компания налага някакви непоносими норми на труд в България, ако отказва да води преговори с тези, които защитават синдикалните права на работещите, ако им забранява правото на стачки, което несъмнено ще доведе до намаляване на печалбите на съответната корпорация или чуждестранна фирма, която ще действа в България, то съвсем спокойно те могат да си решат проблемите с един над държавен орган – съд, който да реши в тяхна полза.
Наистина в Споразумението се прокрадват такива идеи – ако по някакъв начин чрез законодателството или чрез други решения на изпълнителната власт се намаляват печалбите на тези корпорации, то имат право да си търсят правата в този наднационален арбитраж. Това е изключително недопустимо и няма как по никакъв начин да се съглася. Основен принцип в Европейския съюз и в България, ако щете, е защитата на синдикалните права на работещите. Няма как да го оставим това, тоест държавата да абдикира от тези си задължения, включително и от тристранното сътрудничество, и да се подчинява на някакъв наднационален орган, който да взема решения в тази посока от името на държавата.
Мога да тръгна да се мотивирам и в посока на това, че Всестранното икономическо и търговско споразумение – СЕТА, ни налага някакви неща, които са извън правилата за опазване на околната среда и безопасността на храненето. Например: ще осигурим достъп в Европа и в нашата страна на генно модифицирани храни, което по никой начин не съответства на българското законодателство, а си мисля – и на европейското законодателство. Основните аргументи „против“ ще дойдат от Комисията по земеделието и храните и няма да се спирам на това.
Ще Ви обърна внимание, а и в пресата четох – още преди да е ратифицирано от държавите в Европейския съюз, че има едно отворено писмо до Европейската комисия от някаква канадска асоциация, която обединява производителите на соя, като те си позволяват да държат сметка на Европейската комисия, че към този момент не е разрешила вноса на три разновидности на генно модифицирана соя на европейския пазар. Те твърдят, че това споразумение – СЕТА, им дава право да имат такива претенции.
Изключително опасни неща се опитват да прокарат с това Всеобхватно икономическо и търговско споразумение. Знам и съм сигурен, че ако българският парламент ратифицира това споразумение, то ще бъде в ущърб на националните интереси.
Спирам до тук и отново казвам, че представителите на парламентарната група на „БСП за България“ ще гласуваме „против“ в Комисията, а това ще го направим и в залата, тъй като сме национално отговорни. Ние смятаме, че най-малкото трябва да защитим правата на работниците и си струва да ги отстояваме в българския парламент. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, реплики? Няма.
Аз имам една реплика. Всеобхватното икономическо и търговско Споразумение съдържа ангажименти и разпоредби по отношение на ангажиментите към международните стандарти и споразумения и потвърждаване на ангажименти към Международната организация на труда. Знаете, че България е ратифицирала 101 конвенции на Международната организация на труда. Как и по какъв начин са накърнени правата на трудещите се, на работещите в България?
На следващо място е гарантиране правото на всяка от страните да регулира областите, свързани с трудовата заетост, тоест да има приложение на националните законодателства. Въпросът е: къде е проблемът?
Искам да припомня, че по отношение на социалното осигуряване България е подписала Споразумение за социално осигуряване с Канада и с Квебек поотделно, тоест осигурителните права на тези български граждани, които работят в Канада, и на тези канадци, които работят в България, са защитени съгласно това Споразумение за социално осигуряване. Искам малко по-подробно да чуя: как са накърнени правата?
Това за стачките на мен ми прозвуча много атрактивно, само че в Конвенцията на Международната организация на труда са визирани абсолютно тези неща, за които Вие казахте преди малко, а те не са в полза на това, което казвате, а е точно обратното. Затова искам да има яснота по този въпрос.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател, ще Ви отговоря.
В България са подписани 103 конвенции на Международната организация на труда. В Канада колко са подписани? Ако пет по-малко са подписани, а дори една по-малко да е подписана, това е предпоставка за нарушаване на тези конвенции, първо.
Второ, аз Ви казах за правото на стачка. Това значи, че в този наднационален арбитражен орган всяка корпорация, действаща на територията на България, на основание на Споразумението може да повдигне въпроса, че това ще доведе до намаляване на печалбите, тоест съдът да отсъди в тяхна полза или пък не. Аз не казвам, че ще бъде така, но има възможност.
Ще дам един друг пример. Ако правителството след подписване на СЕТА реши да увеличи минималната работна заплата, това е предпоставка за намаляване на печалбата на действащата корпорация на територията на България. Тя би ли могла да се обърне към този наднационален арбитраж и да оспорва това? Ако някой може да ми отговори категорично, че това няма да стане, аз ще се съглася, че не са ми състоятелни мотивите. Към момента това го виждам като проблем и това ме кара да не го приемам.
Ако Вие по някакъв начин – защото аз нямам намерение да го правя това, а предполагам, че и Вие нямате намерение, но тези, които внасят Конвенцията, успокоят синдикатите „Подкрепа“ и КНСБ, които също са против подписването на това Всеобхватно търговско и икономическо Споразумение, тоест по повод на опасенията им, че ще бъдат нарушавани трудовите права на българските граждани и че ще в посока на Канада ще изтича работна ръка, но ако успеем да ги обединим и те бъдат убедени, то аз ще го подкрепя. Към момента не виждам такива аргументи срещу това, което казвам, и затова така мисля.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ ЖЕКОВА-КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Въпросите ми са продължение на зададените от моя колега Гьоков, защото смятам, че, събирайки се в тази комисия, ние трябва да отговорим на онези въпроси, които възникнаха по време на дебатите през 2017 г., когато СЕТА влезе за разглеждане в Народното събрание.
Две години по-късно – 2019 г., задавам следния въпрос: направен ли е един обстоен анализ на ефекта от това споразумение, защото тези аргументи, които Вие излагате за увеличаване на процентите на износа към Канада и външнотърговския обмен, общо- взето не са задоволителни.
Ако погледнем цифрите и сравняваме, то за 2018 г. ръстът, който Вие отразявате, е незначителен, защото е имало години назад във времето, в които износът е бил много по-висок процент, а тогава това Всеобщо търговско икономическо и търговско споразумение не е действало.
Когато говорим за този документ, който е от над 1600 страници и който обхваща не само икономиката и търговията, трябва да говорим откровено по много от въпросите. Това, което колегата Гьоков засегна по отношение на така наречения арбитражен съд, всъщност не е арбитражен съд, а се нарича „Съдебна система за инвестиции“.
В случая говорим за това, че в Глава 29 е уредена процедурата за уреждането на спорове, които могат да възникват между договарящите се страни и тази процедура позволява след консултации, които биха се оказали неуспешни, да се сезира специална група от арбитри, която да отговаря за уреждането на спора.
В случая възниква и следващият въпрос: действително как правата на работещите са защитени, ако чуждата държава налага някакви непосилни норми на труд? По начина, по който е регламентирано във Всеобхватното икономическо споразумение, ние виждаме, че в крайна сметка тази комисия не взима някакво адекватно решение. Тя дава препоръки как това нещо да бъде преодоляно или да не бъде преодоляно. Ако зачетем по-детайлно документа, ние ще видим, че в един момент тези арбитражни съдилища между корпорации и държави могат да възникнат и при появата на ново законодателство, което да наруши печалбата на фирмата. В крайна сметка: как да защитаваме по този начин националният интерес?
Бих искала да чуя и анализ за ефекта на това Споразумение. След като ни дадете отговор на тези въпроси, които зададохме с господин Гьоков, бих искала да кажете и за някои съображения, свързани с клаузата правителствата да нямат право да въвеждат нови стандарти и изисквания в двустранните отношения.
Освен това бих искала да ни кажете за така наречения негативен списък за услуги, който в европейското право е позитивен, а и други въпроси, за които смятам, че не са получили адекватен отговор в рамките на тези две години, когато СЕТА е на дневен ред.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря и аз.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще бъда много кратък, след всичките аргументи на моите колеги. Бих задал въпрос за негативите, които откриха над 2000 представители на местните власти в Европа в това споразумение и изразиха опасенията си от това, че Споразумението с Канада ще наруши основните принципи на местното самоуправление.
Това споразумение много тежко ще компрометира капацитета на местните власти да предоставят най-важните публични услуги в областта на социалната политика, условията на труд, жилищното настаняване, както и опасността от това, че решаването на спорове чрез арбитраж между инвеститори и публични власти ще наруши сериозно интереса на местния бизнес.
Разбира се, има опасения и за бъдещи промени в областта на обществените поръчки, което безспорно ще отнеме част от капацитета на местните власти и възможността да управляват публичния ресурс.
Това е сериозното мнение на представителите на местните власти в цяла Европа, което беше подкрепено от много български общински съвети. Бих искал да чуя каква е Вашата позиция по него. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря и аз.
Господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Съвсем накратко, за да не повтарям казаното. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами и господа!
Аз искам да припомня един много интерес факт, който има връзка с нашата Комисия: Комисията по заетостта и социалните въпроси на Европейския парламент настоя това Споразумение – СЕТА, да не бъде подкрепено поради множеството трудови и социални заплахи. Въпросът е: къде видяха нашите колеги от предишния европарламент заплахите?
Аз бих искал в телеграфен стил да повторя заплахите. Споразумението, въпреки големите очаквания, които му се възлагат от някои сили, няма да доведе до бум на растежа и заетостта в Европа. Данните, които бяха цитирани и са от неговото непълно прилагане в България, също потвърждават това.
Далече в годините ние сме имали много по-голям износ за Канада, отколкото през последната година, а също така и по-голямо нарастване. Опасенията на колегите евродепутати бяха, че доходите няма да могат да се увеличат така, както се обещава в Споразумението.
Особено беше акцентирано относно заплахата за битуването на малките и средните предприятия в тази глобална конкуренция, където те ще бъдат потърпевшите от неравната конкуренция и преди всичко от корпоративните интереси, на които Споразумението дава път. То дава път, защото в него е записано, а е споменато и в Доклада на Комисията на Европарламента, че: защитата на трудовите и социалните права и правата на инвеститорите са различни, докато за правата на инвеститорите се създава специален съд, който решава наднационално тези неща, то за трудовите и социалните права се предлагат само консултации. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря и аз.
Други колеги?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа колеги, дами и господа, представящи Законопроекта! В подкрепа на моите колеги, естествено, ние сме „против“ ратификацията на Споразумението. Както казахте в началото, да, 13 държави са ратифицирали договора, а някои от тях като Франция и Германия все още забавят това ратифициране.
Също така, освен че е ратифицирано в някои страни, в доста от страните имаше много протести против тази ратификация, като това се случи и в България. Много граждански организации водеха дебати, протести и се правеха подписки. Много граждани от България също подкрепиха тази подписка – три милиона се включиха за спирането на непрозрачните преговори и по двете споразумения. Затова искам да кажа, както казаха и колегите в началото, че е важно да има по-голям обществен дебат. Съгласна съм, че може би е добре да се организира и допитване до гражданите – чрез референдум.
Стана модерно и актуално след обществено напрежение да се променят закони и в последния момент да се предлагат законодателни промени. Защо сега не се случва? Защо? След като имаше много протести, както казах, надявам се и сега да има, но от страна на управляващите няма никаква позиция, а напротив бързаме и някак си по между другото предлагаме да се ратифицира това Споразумение.
Смятам, че има редица заплахи и с някои от мотивите сме съгласни. Основният мотив е, че ще се създадат повече достойни работни места, ще има по-голям икономически растеж на заплатите, но според мен това няма да се случи, защото изследванията, които са направени от доклада на Комисията по заетост в Европейския парламент, показват, че това ще е много малко нарастване или 0,018% за следващите 6 – 10 години. Това ли е основният мотив, който ни предлагат?
По отношение на възнагражденията данните сочат, че Споразумението ще допринесе и за разширяване на пропастта между нискоквалифицираните работници и висококвалифицираните работници, а по този начин ще се нарушат неравенствата.
Нещо повече, предвиждат се незначителни ефекти между преразпределението на националните доходи, като за Европейския съюз те ще са до 0,66%. Въпреки всичко, което казаха колегите, Всеобхватното икономическо споразумение съдържа и специална глава, която е посветена на търговията и труда. Това касае най-вече нашата Комисия и съществува ясно различие между равнищата на защита – каза го и колегата Гьоков, и аз няма да влизам в подробности.
Приветствам позицията и на колегата от преди малко, който зададе въпроса защо, след като има предложение на Комисията по заетост на ЕП, да не бъде ратифицирана.
Обръщам се към управляващите: може ли да ми отговорите защо го предлагаме? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря и аз.
Други колеги?
Заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, ние от „Обединени патриоти“ и в частност от ВМРО, които сме в залата, приветстваме всички онези ползи, които Всеобхватното икономическо търговско споразумение между Европейския съюз и Канада би могло да донесе за Европейския съюз и за България, но въпреки това сме съгласни с голяма част от аргументите, които опозицията до тук каза.
Имали сме позиции във времето, когато сме заявявали твърдо своето несъгласие с това Споразумение, затова ние ще гласуваме „въздържали се“ на това гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги? Не виждам.
Госпожо Григорова, заповядайте.
ВАНЯ ГРИГОРОВА: Здравейте от мен. Ваня Григорова съм – икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“.
Вероятно знаете за нашата последователна политика и от години тя е срещу този тип всеобхватни търговски и икономически споразумения, които по никакъв начин не отразяват нуждите от по-сериозна социална и трудова защита на работниците и гражданите, а защитават основно правата и интересите на мултинационалните компании. Тук дори не говорим за българския малък и среден бизнес, който също ще стане жертва на големите компании, когато им се даде възможност за широко навлизане във всички сфери на обществения живот. На нас ни беше казано, че това ще позволи на българските фирми да оперират в Канада. Все пак нека да си дадем сметка, че българските фирми са далеч по-малки от канадските такива и че по-скоро канадските ще навлязат широко на българския пазар, отколкото обратното.
Впрочем Министерството на икономиката има един много сериозен анализ и не знам защо не е предоставен на народните представители. В този анализ се изразяват редица опасения от заложените текстове в СЕТА, като например така наречения ратчет механизъм, което означава, че веднъж либерализиран един сектор, той не може да бъде върнат в обществените ръце – нещо, което е изключително опасно.
В тази връзка другата опасност от това е – беше споменато преди малко, негативният списък. Какво означава негативен списък? Принципът в България, в Европа, изобщо в развитите държави е да има позитивен списък на секторите, които подлежат на либерализация. Когато вече обърнем подхода и създаваме негативен списък, това означава, че изрично трябва да упоменем всеки сектор, всяка услуга и всяка дейност, които са защитени от либерализация.
Ясно е, че в период на динамично развитие, включително техническо, няма как да предвидим всички услуги, които ще предоставяме след пет години дори, да не говорим след десет. Напомням, че напускането на това Споразумение може да стане единствено, ако целият Европейски съюз се откаже от него.
Ако ние сега кажем „да“ и след три години решим, че ефектите са неприемливи за нас, то като страна не можем да го напуснем, а трябва целият Европейски съюз да го направи.
Аз Ви казвам за този тип споразумения, защото те са еднотипни. За ТТИП знаете, че бяха прекратени преговорите, а СЕТА и НАФТА, която действа от 20 години, показват следното: резултатите от това са увеличаване на разликата в заплащането между висококвалифицирания и нискоквалифицирания труд, това е доказано. Говорим за нискоквалифициран труд и това не означава ненужен труд, а това означава увеличение на неравенството в обществото.
Има редица случаи, в които международни компании съдят държави затова, че синдикатите са предприели колективни действия за защита на работниците. Има такива случаи, можем да Ви ги предоставим случай по случай, детайлно описани. Неслучайно Европейската конфедерация на профсъюзите се противопостави на този тип споразумения и на механизма за съдене на държавата.
Ние дори не е нужно да се обръщаме към европейския опит, защото и в България има поредица случаи – не по отношение на трудовото законодателство, но имаме така наречените американски централи, на които ние им плащаме 5-те процента във Фонда, защото в противен случай ще им се намали печалбата. Защо го правим? Защото в противен случай те ще ни съдят по силата на този механизъм за съдене на държави.
Имаме и случая с Египет, където държавата беше съдена за това, че увеличава минималната работна заплата. Да, в иска не е изрично написано: поради увеличаване на минималната работна заплата, но е поради това, че се увеличават разходите на компанията, а те се увеличават, тъй като се налага увеличение на минималната работна заплата. Можем много да говорим. (Реплика.)
Да, това се третира като ограничение на търговията, ограничение на свободното движение на капитали. Нали разбирате колко порочна интерпретация е това?
Ще завърша с това, че това е живо споразумение. Какво означава това? Националните правителства ще бъдат задължени да уведомяват своевременно – какво означава своевременно все още не знаем, за намеренията си за промени в националните закони. Те ще трябва да преминават през преглед и ако въпросната комисия реши, че тези промени няма да нарушат конкуренцията, тогава ще можем да ги приемем. Това е тежко навлизане в националния суверенитет. Макар че често се злоупотребява с термина „национален суверенитет“, това наистина е сериозна намеса в правото на българските граждани да се самоуправляват. Това Споразумение е заплаха за малкия и средния бизнес, заплаха е за гражданите и работещите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Други колеги? Не виждам.
Господин Стоянов, заповядайте да отговорите на последните въпроси.
ЖИВКО СТОЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Предполагам, че за Вас е ясно, че надали ще мога да отговаря подробно в детайли на всички въпроси, които бяха поставени тук, още повече на тези, които имат по-политически характер, както някой се обърна към нас, управляващите. Ние сме едни експерти по търговска политика и независимо кой е в момента управляващ, ние си вършим нашата работа, доколкото имаме възможност за това.
Сега искам най-общо да споделя с Вас, защото имаше въпрос, защо сега е избран моментът за ратифициране на Споразумението. Аз не мисля, че има някаква задна причина или някаква по-специална причина да е точно сега момента на ратифициране, но просто от подписването му са минали все пак три години. България е страна – член на Европейския съюз и има някакви задължения. Имаме прието решение на Министерски съвет, в което се казва, че България е подписала Споразумението, при условието за последваща ратификация в държавите – членки. Предстои Франция да приеме Закон за ратификация през този месец, може би са го ратифицирали вече, така че по тази линия аз не мисля, че има някакъв специален повод точно сега да влиза за ратификация.
По отношение на другите неща, които бяха казани, и от гледна точка на това, че не е голям икономическият ефект от Споразумението, аз Ви цитирах данните, че все пак има някакво увеличение на стокообмена и на хората, които пътуват до Канада, дори и да не много голямо. Аз си мисля, че точно поради тази причина – да се увеличи този стокообмен и да се увеличат пътуващите хора, трябва да има либерализация на тези режими. Трябва да има сключени такива споразумения, с които да се дава възможност за увеличаване на стокообмена и за увеличаване на пътуванията на гражданите и така нататък.
В тази връзка само искам да отбележа, че Европейският съюз е най-големият участник в международната търговия на инвестиционни потоци в света, като отворената търговия засилва чуждестранното търсене на нашите стоки и услуги, а също така предоставя на потребителите от Европейския съюз, включително България, достъп до по-широка гама от стоки и то на по-ниски цени.
Аз ще направя след малко връзката с ТТИП – Споразумението с Щатите, което също беше силно критикувано, но искам само да отбележа, че към момента Европейският съюз има близо 70 такива преференциални търговски споразумения с най-различни трети страни и региони по света, с които (шум и реплики)…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви да чуем господин Стоянов.
ЖИВКО СТОЯНОВ: …се добавят нови области и така нататък.
Де факто България – по линия на политическото ръководство и на правителството, и на президента, винаги е застъпвала становището, че е за една либерална търговска политика, че е срещу протекционизма, че е за развитието на многостранната световна търговска система и така нататък.
От друга страна, в момента се сещам да кажа, че ние най-малко сме специалисти конкретно по темата за трудовите стандарти и минимална работна заплата, но бих отговорил на въпроса Ви, който е защо Комисията по труда в Европейския парламент не го е приела.
В моето изложение цитирах, че през месец февруари 2017 г. Европейският парламент е одобрил сключването на Споразумението, а Комисията по труда, социалната и демографската политика е имала съображения и е била „против“. Във връзка със споделените мнения от уважаемите народни представители, мога да кажа, че има много становища на международни асоциации, синдикати и винаги има хора, които са против това Споразумение, защото всеки има някакви различни интереси. Имаше протест на Асоциацията на производителите на автомобилни части, Асоциацията на производителите на захар от захарна цвекло и тръстика, сега протестират срещу Споразумението в Бразилия, така че винаги има хора, които са „против“ такива споразумения, но като цяло Споразумението ще доведе до доста големи ползи за ЕС и за България.
Според нас СЕТА е малко заложник на отрицателните настроения по отношение на Споразумението със САЩ, а фактически към него имаше големи критики и беше прекратено. Въпреки че Споразумението със СЕТА се води от 2009 г. до 2014 г., то придоби обществена актуалност едва през 2015 г. и беше в контекста на преговорите между Европейския съюз и САЩ за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП).
Тогава всъщност от различни НПО-та бе подета кампания срещу преговорите със САЩ, но тъй като нямаше реално договорени текстове, вниманието се пренасочи към Споразумението с Канада, което бе договорено и преминаваше процедури за юридически преглед на текста и превода. Мнението на организациите беше, които бяха „против“, че едва ли не СЕТА е задна врата на провалените преговори по ТТИП със САЩ.
Искам да подчертая разликата между двете споразумения: текстовете на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство със щатите бяха в процес на преговори и не бяха обществено достояние, тоест се даде поле за спекулации в полза на корпорациите, то текстовете на СЕТА бяха направени обществено достояние и бяха достъпни, но въпреки това енергията от протестите срещу ТТИП се прехвърли върху СЕТА.
Друго, ще се опитам да дам отговори на някои от критиките, които бяха изложени от всички колеги в залата. Една от критиките беше, че икономическите ползи за България са нищожно малки поради ниския обем на търговията между тях. Няма да се повтарям, но има нарастване на нашия износ – от датата на започване на временното прилагане на СЕТА. Ние сме взели периода от 2017 – 2018 г., за да разберем има ли някаква разлика от преди да е имало СЕТА и след като е започнало временно да се прилага споразумението, тоест са паднали митата.
Имаше критика, че обществените, комуналните и социалните услуги, здравеопазването са напълно либерализирани и отнети от ръцете на националните регулатори, което е в ущърб на обществото. Като отговор на тази критика, може да се каже, че правителствата на държавите – членки от ЕС изцяло си запазват правото обществените, комуналните, публичните услуги да са публични и сами да решават какви да са условията за тези услуги – обществените, комуналните и социалните услуги. Правото на регулиране на обществения интерес е поставено като основен принцип в Споразумението. Запазва се способността за постигане на легитимните обществени цели в областите на здравеопазването, околната среда, обществения морал и защитата на културното многообразие.
Една от критиките беше, че ще има навлизане на ГМО. Искам да отбележа следното: никъде в СЕТА не се споменава за приравняване на стандартите, а изрично се гарантира правото на всяка една от страните по Споразумението да го регулира според обществения интерес. В тази връзка не се налага промяна в законодателството и не се отваря пазарът за генно модифицирани организми.
Следващата критика е, че ще се отворят всички дейности за канадските инвеститори – при липсата на контрол от страна на правителствата. Засегнат е въпросът, че това ще доведе до безконтролен добив на шистов газ. В отговор мога да Ви кажа, че добивът и технологията за проучване на шистов газ не са обект на Споразумението и ще останат прерогатив на правителствата на държавите – членки.
Следващата критика беше, че СЕТА ще намали стандартите и по този начин ще се възползва крупният международен бизнес, което пък ще премахне трудовите и екологичните стандарти в Европа и в България. По този въпрос мога да кажа, че Споразумението запазва напълно нивото на стандартите, действащи и в момента в Европейския съюз, като позволя подобряването им в бъдеще и регулирането им в интерес на обществото. В тази връзка не се налагат промени в законодателствата на държавите – членки или ограничения на правителствата, свързани с прилагането на трудовите стандарти и правила.
По отношение на механизма за разрешаване на спора между инвеститори и държава, представен от уважаемата госпожата – когато инвеститорът може да търси компенсация от държавата пред международен трибунал, мога да кажа, че Споразумението гарантира защита на инвестициите, в това число и правото на правителствата да приемат разпоредби съобразно обществения интерес. Тоест старата форма за уреждане на спора между инвеститор и държава е заменена с нова, по-усъвършенствана инвестиционна съдопроизводствена система.
Характеристиките на новата система са следните: ще има професионални среди със строг кодекс на поведение; ще има публично изслушване и публикуване на документи; ще има ясни критерии, по които даден инвеститор ще може да съди съответно държавата.
Правото на регулиране в обществените интереси е поставено като основен принцип в СЕТА, като се гарантира правото на Европейския съюз да прилага своите стандарти към всички стоки и услуги, предлагани в Европа. Ако имаме някакво законодателство, то не се налага да бъде отхвърлено, а държавите членки имат възможност да задават дори по-високи стандарти във връзка с безопасността на храните и околната среда.
По отношение на либерализиране на пазара на обществените поръчки, може да се посочи, че фактически с разпоредбите на СЕТА се премахва съществуващата асиметрия между двете страни. Тъй като пазарът на Европейския съюз е отворен за канадските компании, а канадският пазар до този момент не е отворен за фирмите от Европейския съюз, то фактически със Споразумението ще се получи една реципрочност, тоест всички фирми ще могат да участват на пазара на обществените поръчки в Канада, както на централно така и провинциално ниво.
Колежката ми показва, че разпоредбите на СЕТА включват и разпоредби относно трудовата заетост, ангажименти за спазване на декларацията на Международната организация по труда относно основните принципи и права в труда от 1998 г., както и разпоредби за забрана за понижаване на съществуващите трудови стандарти и правила...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Стоянов, всичко е написано в мотивите и се предполага, че народните представители са го прочели. Не виждам смисъл да четете всичко, Вие отговорихте на въпроси на народните представители. Ако някой има въпрос, на който не сте отговорили, заповядайте.
ЖИВКО СТОЯНОВ: Ще дам думата на колежката, за да отговори относно негативния списък.
ТАТЯНА ПЕТРОВА: Искам да кажа, че по отношение на търговията с услуги и инвестиции това е най-амбициозното споразумение, което Европейският съюз е сключвал до момента. Действително ангажиментите са подготвени по така наречения негативен списък, което беше за първи път.
Ще подчертая, че България е направила преглед на своите ограничения – не само в рамките на нашето министерство, но и министерствата, които имат компетенции по тези въпроси, са били включени, като в списъка с ангажименти са вписани 44 ограничения. Ние не сме пропуснали възможността да отбележим, че не сме готови на този етап да либерализираме определени сектори или подсектори.
По отношение на ратчет клаузата, мисля, че има малко по свободно тълкуване и че не може да се върне в обществени ръце. Идеята е, че това, което е записано като режим, не може да бъде влошавано, а не че не може да се върне в обществени ръце. Разбирате ли? Мисля, че малко свободно го тълкувате… (Шум и разговори.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви, такъв тип разговори не са допустими в Комисията. Ако имате да кажете нещо, заповядайте на микрофона.
Какво трябва да направим сега? Вие да си говорите, а ние да слушаме Вашия диалог?! Няма такава процедура!
Заповядайте.
ТАТЯНА ПЕТРОВА: Знаете, че САЩ и Канада са в много тесни икономически и търговски отношения. По отношение на услугите това, което е договорено с Европейски съюз, е изравняването на режима, тоест ние сме третирани на същата нога, както и Щатите. Мисля, че това е едно огромно постижение.
ЖИВКО СТОЯНОВ: Да напомня, че България е член на Европейския съюз, тоест тя се задължава да стане страна по всички търговски споразумения и няма как да провежда своя собствена търговска политика. Това Споразумение вече се прилага, а дали формално ще влезе в сила, след като всички го ратифицират или не, то си действа. Това Споразумение не остава едно затворено споразумение, което не може да се промени към по-добро.
Напротив, в това Споразумение е предвидено създаването на така наречените съвестни комитети, които ще обсъждат възникналите проблемни въпроси между страните.
Също така има предвиден механизъм за разрешаване на споровете – ако някоя страна не изпълнява дадена клауза от споразуменията, има предвидени и защитни механизми, така наречените защитни мерки. Ако се окаже, че някои от мерките по либерализацията на търговията или нещо друго накърнява правата на държавите от Европейския съюз, винаги може да се въведе някаква защитна мярка, което да благоприятства разрешаването на даден проблем.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Колеги, имате ли мнения, коментари? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
За – 10, против – 7, въздържали се – 3.
Законопроектът не се приема.
Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРКА-ЖЕКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Молба ми е: след като има изготвен анализ за действието на СЕТА – колежката Григорова спомена за него, нека да ни бъде предоставен преди Споразумението да влезе в пленарната зала.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Щ помоля колегите от ръководството на Комисията то труда, социалната и демографската политика да предоставят този анализ, за да може да го дадем на народните представители.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание на Комисията.

(Закрито в 15,40 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хасан Адемов


Стенограф:
Мария Петрова