П Р О Т О К О Л
№ 22

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 13 ноември 2019 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за защита на правата и интересите на възрастните хора, № 954-01-62, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 5 септември 2019 г.
2. Законопроект за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 18 септември 2019 г.

Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика и гостите, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по труда, социалната и демографска политика господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Законопроект за защита на правата и интересите на възрастните хора, № 954-01-62, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 5 септември 2019 г.
2. Законопроект за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 18 септември 2019 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА И ИНТЕРЕСИТЕ НА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА, № 954-01-62, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВАСИЛЕВ ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 5 СЕПТЕМВРИ 2019 Г.
Господин Сиди, Вие ли ще докладвате Проекта?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Предложили сме на Вашето внимание един изцяло нов закон, който третира най-уязвимата група от българските граждани, а именно възрастните хора. Предвид тежката демографска картина в страната, фактът, че населението на страната е все по-застаряващо и като част от предизборните обещания, които направихме преди две години и половина, ние от „Обединени патриоти“ сме подготвили един цялостен законопроект за нов Закон за възрастните хора. В него има няколко основни аспекта. Разбира се, след това съм готов да отговарям на всички други въпроси.
Предполагам, че всички сте чели Законопроекта, така че няма да бъда многословен.
Има две изключително важни според нас неща.
Първото, че това е един закон, който събира в един нормативен акт всички онези нормативни текстове, които са пръснати досега в цялото законодателство, в най-различни закони, наредби и подзаконови нормативни актове и така нататък. Ние сме направили един рамков закон, който събира всички текстове за възрастните хора в един общ документ.
Това е и причината в някои от становищата да се казва, че вече има уредено в законодателството някои от текстовете. Има го, разбира се, затова и сме го събрали в едно. Както казах, това е един рамков закон.
Второто, направили сме опит да защитим възможността възрастните хора в България да имат достоен живот и това го правим с достигане на доходите, които получават възрастните хора до прага на бедност, който всяка година правителството определя. За следващата година, знаем, сега тече бюджетната процедура, това ще бъде 363 лв., така че в Закона предвиждаме възможност всеки един възрастен човек, който получава доход от пенсия под прага на бедност, да получава допълнителна помощ от държавата, допълнителна добавка, в размера, който не му достига до прага на бедност, с което се опитваме да гарантираме на всеки един възрастен човек възможността да получава минимално поне прага на бедност.
И другият важен момент в този закон, това е създаването на съвети на старейшините във всяка една община. Съвет от възрастни хора, които да гарантират спазването на правата на възрастните хора, да бъдат в комуникация с общините и съответно да гарантираме освен, както казах в първата част, заплащане, достойно на възрастните хора, съответно да им гарантираме един достоен живот и съблюдаване на техните права пред държавните и общински власти.
Това е с няколко думи. Предполагам, че, ако има въпроси ще отговарям.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Сиди.
Поканени са представители на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на финансите, на Министерството на здравеопазването. Тук виждам само госпожа Теменужка Златанова и Агенцията за социално подпомагане.
Заповядайте, госпожо Златанова, да представите Становището на Министерството на труда и социалната политика.
ТЕМЕНУЖКА ЗЛАТАНОВА: Уважаеми господин Адемов, уважаеми народни представители! Министерството на труда и социалната политика е изразило писмено становището си, предполагам, че сте се запознали с него.
Извън писменото становище, което ние сме изразили, също така Проекта на закон беше разгледан и в Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което обсъждане имаше възможност и социалните партньори да изразим становище по този законопроект.
Сега ще Ви представя Становището само на Министерството на труда и социалната политика.
Във връзка с представения Законопроект за защита на правата и интересите за възрастните хора, внесен в Народното събрание,
№ 954-01-62, от 5 септември от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, българското правителство в лицето на Министерството на труда и социалната политика се стреми да премине към балансиран подход по отношение на застаряването, като насърчава активността на възрастните хора и едновременно предоставя условия за пълноценното им участие в социален и икономически план.
Мерките са насочени към постигане на висококачествен живот за хората от всички възрасти, за подобряване на производителността, по-голяма солидарност между поколенията и социалната сплотеност, в условията на едно трайно застаряващо общество.
Основните стратегически документи, както вече беше споменато, за посрещане на демографските предизвикателства в Република България, в това число и застаряването, приети от Министерския съвет за Актуализирана национална стратегия за демографско развитие, Национална стратегия за активен живот на възрастните хора, която бе приета през месец март тази година, а в момента на обществено обсъждане е и двугодишен план с конкретни мерки по изпълнението на тази Национална стратегия за активен живот на възрастните хора.
Общите положения на представения законопроект кореспондират в голяма степен с ценностите, принципите и приоритетите на Националната стратегия за активния живот на възрастните хора.
Целите на Законопроекта са в синхрон с провежданата държавна политика в областта за насърчаването на активния живот.
Принципните бележки и съображения по Законопроекта са ни следните: всяка инициатива за нов закон следва да е продиктувана от необходимостта за регламентиране на неуредени до този момент обществени отношения, генерална реформа в даден сектор или нововъзникнали потребности от регулиране на материята, която не е предмет на съществуващото законодателство. В този смисъл подобно предложение следва да бъде добре мотивирано и да представи ясни аргументи какво налага разработването на Проектозакона. Вече беше обяснено от господин Сиди какво е наложило разработването на този законопроект.
В Република България е възприет хоризонтален принцип на законодателно уреждане на обществените отношения и свързаните с възрастните хора. Налице е съвременно, съобразено с европейската рамка, действащо законодателство в областта на равните възможности и недискриминацията, включително по признака „възраст“. Конституцията на Република България забранява дискриминация по всички признаци и гарантира равнопоставеност на гражданите.
Законът за защита от дискриминацията експонира следните европейски директиви – № 43 от 2000 г., № 78, 75, няма нужда да ги изчитам, като регулира защитата на всички физически лица на територията на Република България срещу всички форми на дискриминация. Едновременно с това съдейства за нейното предотвратяване и утвърждаване на мерки за равни възможности.
В Република България принципът за равни възможности и защита срещу дискриминация са регламентирани в Кодекса на труда, Гражданския процесуален кодекс, Наказателния кодекс, Закон за насърчаване на заетостта, Закон за социално подпомагане, Закон за държавния служител, Закон за висшето образование, Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Специална закрила е осигурена и чрез Закона за омбудсмана, Закона за хората с увреждания, уреждащ правото на финансова подкрепа, предназначена за преодоляване на затрудненията, предизвикани от увреждане и други права, Закон за борба с трафика на хора, Закон за защита срещу домашното насилие, Закон за защита на личните данни, Закон за социалното подпомагане, който дава право на социални помощи, а до края на 2019 г. и право за ползване на социални услуги.
Следва да се уточни, че от 1 януари 2020 г. влиза в сила приетия в Народното събрание – Закон за социални услуги. Това е записано в становището.
Всички тези нормативни документи уреждат общи и специфични права на възрастните хора, както и правото им на услуги, и финансова подкрепа при определени от Закона условия.
Целта на създаване на такова законодателство е да бъдат осигурени условия за недискриминационни отношения към всички, включително и по-конкретно към по-възрастните хора. Няма нормативна пречка за свободно сдружаване на възрастните хора, с цел по-добро представителство и защита на техните интереси, както на национално, така и на местно равнище. В този смисъл приемането на Закон за защита на правата и интересите на възрастните хора би урегулирало материя, която вече е предмет на действащото законодателство. По този начин ще се получи дублиране на вече уредни области на политиките за възрастните хора.
Възлагането на цялостен контрол по създаването на предоставения Закон на министъра на труда и социалната политика не кореспондира с пряко вменените му задължения по отношение на провежданата политика и статута му в контекста на ангажираните отговорни институции.
Конкретни бележки по текстовете на Законопроекта. Конкретно по отношение на социалните услуги, интегрираните здравно-социални услуги, засегнати в настоящия Законопроект, осигуряването на достъп до тях, както и предвидената наредба за критерии, стандартите, изискванията и процедурите за предоставяне на услуги за възрастните хора, е важно да се отбележи, че Законът за социални услуги урежда цялостната материя, свързана…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Златанова, ние разполагаме със Становището, запознати сме с него. Ще Ви помоля само акцентите от него.
ТЕМЕНУЖКА ЗЛАТАНОВА: Добре, окей.
В самото становище са изразени становищата и на Главната агенция на ГИТ.
Във връзка с горепосоченото, изразяваме становище, че действащото законодателство съдържа достатъчни гаранции за упражняване на правата на възрастните хора. Независимо от това сме убедени, че дискусията, около активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве следва да продължи, включително и при изпълнение на дейностите и мерките, предвидени в националните стратегически и оперативни документи. Всичко това ще предостави възможности за постигане на политическа визия и обществена подкрепа за необходимите корекции в прилаганите от държавните институции и всички заинтересовани страни и инструменти, включително и евентуалното им законодателно уреждане.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Златанова.
Колеги от АСП – госпожа Иванова, заповядайте, ако имате желание да представите Вашето становище. Ние разполагаме с него, само основните акценти.
НИКОЛИНА ИВАНОВА: Уважаеми доктор Адемов, уважаеми народни представители! Агенцията за социално подпомагане не подкрепя и двата законопроекта.
Ще поставя няколко акцента върху социалните услуги след, което моята колежка госпожа Петрова ще каже няколко статистически данни относно отпускането на помощите. Петдесет процента от всички специализирани институции в страната са домове за стари хора. Освен това по постановлението на Министерския съвет, по което вече трета година работим и осигуряваме услугите – личен асистент, социален асистент и домашен помощник – 25% са лицата над 65-годишна възраст в невъзможност за самообслужване. Разбира се, останалите до 24 хиляди лица, които са хора с увреждания, част от тях също са в пенсионна възраст, но такава статистика не водим в Агенцията за социално подпомагане.
Колежката от Министерството засегна въпроса за Закона за социалните услуги. Това, което мога да допълня, е, че в момента много активно работим по отношение на планиране на социалните услуги, съгласно новия Закон за социалните услуги, където много сериозен акцент поставяме върху услугите за възрастни хора, защото единият от показателите, които ще бъдат важни при планиране на услугите и съответно финансиране от държавния бюджет, ще бъде – брой население по статистически данни в надтрудоспособна възраст, тоест това е един от нашите приоритети, както и хората с увреждания.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДИАНА ПЕТРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да Ви изнеса няколко вида статистически данни в подкрепа на нашето становище – защо не подкрепяме Законопроекта, и в унисон с действащото законодателство.
Към момента ние считаме, че има достатъчно ефективни мерки, и то с голяма гъвкавост, по отношение на целевата група възрастни хора. Особено гъвкави са тези мерки в Закона за социалното подпомагане, Правилника за неговото прилагане и Наредбата за отопление, тъй като възрастните хора в тези три основни нормативни акта, са приоритетни целеви групи. Там имаме много по-добра диференциация по отношение на възрастта и има три целеви групи за възрастни хора.
Последните данни по отношение на отпуснатите целеви помощи за отопление към днешна дата бележат близо 58% на подпомагани възрастни хора, спрямо общия брой на постъпилите заявления-декларации за отпускане на този вид помощ. Десет процента е техният брой от общия брой на подадените заявления-декларация за отпускане на месечна социална помощ по реда на чл. 9. Близо 402 хиляди са възрастните хората, които едновременно с това са хора с трайни увреждания и получават месечна финансова подкрепа по реда на Закона за хората с увреждания.
Отделно от това, на близо 40 хиляди от тях се подпомагат с целеви помощи за покупка и приспособления на медицински изделия.
В подкрепа сме и на многодетните майки, чиито брой е близо 4700 за предоставяне на еднократна парична помощ за безплатно пътуване по реда на ЗСПД. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги не виждам.
Откривам дискусията.
Колеги, заповядайте за изказвания.
Госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам от името на групата „БСП за България“ за заявя, на първо място, че ще подкрепим така предложения Законопроект, защото по философия той е подобен на този закон, който ние внесохме за възрастните хора преди две години. Но, пак казвам, като философия, като ангажимент към по достоен живот на възрастните хора.
Всички сме съгласни, много пъти и в зала, и в Народното събрание сме разисквали тази тема, а и сега с бюджетите, които разглеждаме, че наистина е застрашаваща тенденцията на застаряване на населението на България. Затова и ние преди две години решихме, че за да има по-добри и адекватни политики, а не само добри намерения, че е добре да има такъв закон за възрастните хора, още повече подтикнати и от факта, че това искат и една голяма част от пенсионерските организации.
Но, не бива в деня на разискване да премълчим и критиките, които сега ще отбележа. Те са в две основни насоки: първата е, начинът на разписване и структуриране на Закона.
Смятам, че в ХХI век не бива и някак си не е добре в него да има някои стилови, за мен, забележки или пък да бъде изписано в основните обществени услуги да са включени водоснабдяване, канализация и енергетика. Някак си това не ми звучи сериозно.
Второто основно, което е като мотив и като приоритет в този закон, е минималното възнаграждението, което се предвижда за тези възрастни хора, които получават възнаграждение под линията на бедност. Ще кажа защо.
В Закона е разписано, че възрастните хора, които определяте като група възрастни хора, са над 65-годишна възраст.
Какво искам тук да попитам: какво правим с тези, които са пенсионирани, примерно жени или мъже на 61 години и няколко месеца, или 62 години и няколко месеца и 63 – има и такива случаи, какво правим с тях, ако те получават пенсия или доходи, независимо дали от пенсия, пак по-малко от линията на бедност? Как ще бъдат финансирани те, защото това е основното в Закона?
Другото, което искам да кажа, е, че се създава, пак казвам, по повод на това възрастните хора да получават едно допълнително възнаграждение, е, че се получава една несправедливост спрямо тези, които получават доходи от пенсия, близки, пак казвам, до тази линия на бедност, но от трудов стаж и възраст, осигурявали се години наред.
Бих казала един пример. Пенсионер, който получава примерно 370 лв. пенсия, няма да получи такова допълнително възнаграждение, а примерно този, който е само с два-три или четири-пет лева по-малко – ще получи. Тук има една неравнопоставеност между групите хора, възрастни хора.
Сега и конкретно по някои текстове.
Разделът, който е „Право на работа“. Тук цялата тази глава, която сте разписали, е само намерение. Никъде не виждам това, което искате да подобрите – активният живот на хората, след пенсиониране да има някакъв ефект от така разписаните текстове.
Другото, което искам да отбележа, е общините да изготвят регистри и обществени програми, ако в случай, че е необходимо да има финансова подкрепа от Министерство на труда и социалната политика. Ако няма такъв фонд или такива средства, предвидени в бюджета, всичко това остава, пак казвам, само намерение. Може би трябва да се напише така, че задължително трябва да има средства, а не при необходимост, защото и така на общините е вменено много ангажименти, които те трябва да дофинансират и сега изпитват затруднения. Ако трябва да изготвят още планове, и както Вие тук сте разписали създаване на Съвет на старейшините, който трябва също общините да подпомагат, това ще утежни по-малките общини най-вече, защото те разполагат с голям финансов ресурс. А също така, пак казвам, това обаче между първо и второ четене, ако се приеме законът, трябва да се регламентира по-добре този Съвет на старейшините, защото смятам за недопустимо той да се учредява и да се осъществява неговата дейност по реда и процедурите на Закона за народните читалища. Мисля, че едното няма нищо общо с другото и не бива да смесваме сдруженията на пенсионерските организации с народните читалища.
На следващо място, сдруженията на пенсионерите и нещо, пак казвам, подобно, не точно същото, има и в нашия закон, но не бива по този начин да смесваме философията на единия Закон за народните читалища, с другия закон.
И на последно място, контролът. Пак това се вменява на общините. Смятам, че тук трябва да има друг инструмент. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И затова има Становище на Националното сдружение на общините, може би.
Благодаря на госпожа Желева.
Реплики? Не виждам.
Други колеги?
Заповядайте, доктор Тончев.
ЕМИЛ ТОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще започна с думи на уважение, почит и заслужена признателност към хората от третата възраст и техния неизмерим принос към обществото ни и, разбира се, приветствам всички мерки и действия за защита правата и интересите на възрастните хора.
По отношение на внесения от господин Искрен Веселинов и група народни представители Законопроект и представен ни от господин Сиди, смятам, че текстовете в него касаят материя, която вече е предмет на действащото законодателство в тази сфера. Подробности бяха обяснени в становищата на съответните институции. Закрилата на възрастните хора касае много области на обществените взаимоотношения, чиято уредба вече е създадена и действаща по силата на съответните нормативни актове, регламентиращи държавната социална политика за всички български граждани и недопускане дискриминация по възрастов признак.
Накрая ще отбележа още веднъж, че действащото законодателство създава достатъчно гаранции за упражняване на правата на възрастните хора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Тончев.
Реплики? Не виждам.
Други колеги?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости на заседанието! Лично аз ще подкрепя Законопроекта поради няколко причини.
Първо, защото той създава една база, която ние като членове на тази Комисия трябва да продължим да мислим, а именно как да бъдат подпомагани възрастните хора, когато е затруднено тяхното съществуване. Тук управляващите ясно казват, че има мерки, има база, но ако видят реалният живот какъв е, ще се сблъскат с много случаи, когато досегашните мерки не дават добър резултат, дори и в работата на различните структури на Агенцията за социално подпомагане при това ниско заплащане, което е там. И аз ще направя предложение между първо и второ четене на социалните работници да не е 10% увеличението, но има наистина потребност от мисъл в тази посока.
Мисълта, която предлага този закон, е да не се товари системата на общественото осигуряване, а да се търсят други пътища за компенсиране на доходите до минимум. И това е едната посока. Може аз лично да мисля, че е по-нормално да бъдат вдигнати пенсиите, за да имат самочувствие пенсионерите, че със своя труд са заслужили достатъчно средства по времето на пенсията, за да могат да си издържат живота, но това е мое мнение. Но тук, което предлагат Искрен Веселинов и вносителите, също дава една територия за мислене за бъдеще и това е сериозно за подкрепяне на този законопроект.
Другото, което бих го подкрепил, въпреки че не е добре изразено и както виждате тук така реагират от Министерството и от Агенцията, това е търсенето на начина за обединяване на всичките разхвърляни досега форми на подпомагане по възрастов критерий. Дали е най-добре да бъдат тези форми на социално подпомагане по възрастов критерий разделени, е друг въпрос, но тук Законът търси и той въвежда тази платформа – една съвременна форма, каквито са интегрираните социално-здравни услуги за възрастния човек. Практиката в страната показва на няколко места вече такива опити, осъществени чрез проекти на интеграция между Социалното и Здравното министерство, които да следят здравето, да помагат на този човек, който наистина до известна степен в пенсионна възраст или възрастният човек има десоциализация. Как това ще бъде развито? Виждам, че трудно може да стане на този етап, но това е пък още една платформа за мислене.
Искам също да заявя, това което каза и госпожа Желева, че Законът не е изчистен от много формулировки, които създават двойна асоциация. Аз бих посочил една, замислете се за нея. Възрастните хора имат право да не бъдат дискриминирани. Преведете го на нормален човешки език. Те имат право да не бъдат дискриминирани, но ако се откажат от това свое право? Дискриминацията или я отхвърляме, или я приемаме. Възрастните хора не могат да имат право да не бъдат дискриминирани. Грешката явно тук е в превода на европейския документ.
Ще подкрепя по тези два мотива и предлагам на останалите членове на Комисията да помислят дали те не заслужават да бъдат по-нататък обсъдени в заседанията на нашата Комисия. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други колеги?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще направя кратко изказване, въпреки че не разглеждаме другия Закон, но то ще важи и за следващия закон. Аз лично няма да подкрепя и ще се въздържа от двата закона поради две причини.
Първата, вече стана ясно, че всички тези взаимоотношения са уредени в други нормативни документи, те вече съществуват така или иначе и в момента не се налага някаква коренно различна реформа или някакви взаимоотношения да се регламентират, които не са регламентиран, за да създават специален нов закон.
Второто, което е, колежката тук каза, ако питаме възрастните хора, възрастните хора искали този закон. Аз мисля, че възрастните хора не искат закон. Възрастните хора примерно искат това, което е заложено в двата законопроекта. Те искат по-високи доходи и Вие това предлагате с два от законите. Ако питате, хората искат ли Закон, в който да няма заложени по-високи доходи? Няма да го искат, тоест те не искат Закона, те искат това, което е заложено вътре в Закона.
Едно от нещата, които предлагате, срещу, което аз не мисля, че това е начинът, по който трябва да бъде урегулирано, това е начин да им се повишат доходите не чрез пенсия, а чрез някаква друга помощ или по някакъв друг начин. За мен това ще изкриви цялата картина, първо, на пенсионното осигуряване, второ, не смятам, че този подход ще бъде устойчив във времето, тоест в бюджета има едни средства, които са заложени за възрастните хора под формата на пенсии, които получават и, разбира се, други подпомагания, които са заложени. Ние искаме в момента да им осигурим от същия този бюджет средства, за да компенсираме по-ниските пенсии, само че под друга форма. Ето с това нещо аз не съм съгласен. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Сираков.
Реплики?
Две реплики – госпожа Желева, и господин Гьоков.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Сираков, уважаеми колеги! Аз изобщо не мога да се съглася с изказаното от Вас, защото явно Вие не сте се срещали с нито една пенсионерска организация. Няма пенсионерска организация, която да не иска Закон за възрастните хора. Увеличаването на техните доходи е едно и те искат това на първо място, но няколко пъти са правили протести, няколко пъти са идвали тук, внасяли са петиция. В тази петиция пише ясно и категорично, че възрастните хора искат Закона за възрастните хора.
Ще Ви кажа защо? Защото в нашия Закон, който ще разглеждаме след това – на втора точка е, но сега ще спомена, има начин на сдружаване на пенсионерите и те да се възползват от фонд, който да даде по-добър живот, но не само във финансово изражение, а в това те да имат право на активен живот извън семейството, в общността.
Ще ви дам един пример, за да го представя по-реално. И сега има пенсионерски клубове, сдружения по места в общини. Какво се случва, обаче? За да имат те някакъв социален живот – да ходят по фестивали, да се представят в други градове, става така, че трябва да се молят на съответния кмет на общината, за да им финансира чрез общинска субсидия техните ангажименти, които са, пак казвам, извън дома. Така се случва, че един вид, когато дойдат, особено избори, най-вече пенсионерските клубове са използвани по този начин да бъдат избиратели на кмета, който е в момента. Ние искаме точно това. (Реплики извън микрофоните.)
Не, не знаем, това виждаме от срещите с…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви да се върнем към Закона!
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Да, това виждаме ние при срещите си хората. Те казват: искаме фонд, който да е на национално ниво и да не зависят от кмета на общината.
За това става въпрос – за активен живот, не само за финансови средства към пенсиите им. Това е друга тема и не ги смесвайте. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Втора реплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Сираков, аз не бих взел реплика да говоря по това, което казахте, но тъй като ние не обсъждаме нашия законопроект, а Вие постоянно гледате в нашата посока, явно критиките са отправени към него. Затова ще си позволя да Ви направя реплика, и то по двата аргумента, с които Вие отхвърляте нашия законопроект.
Първият е, че обществените отношения били за възрастните хора и социалното им положение било уредени в други законодателни актове. Както каза господин Недялков, няма нищо лошо да се кодифицира това в един закон. Първо.
Второ, аз ще Ви питам, Вие бяхте в Комисията по труда и социалната политика, когато приемахме Закона за равноправието между мъжете и жените и там гласувахте „за“, въпреки че това беше уредено в много други законодателни актове, но тогава Вие подкрепихте този законопроект, защото беше внесен, доколкото си спомням, от Министерския съвет, а пък сега, защото е внесен от друг, не го подкрепяте с точно коренно противоположни мотиви.
Второто нещо, което казвате, че възрастните хора не искали такъв законопроект – аз не мога да Ви държа сметка Вие срещате ли се или не се срещате с възрастни хора и с пенсионерски организации, но тъй като по обясними причини работя в Комисията по труда и социалната политика, се срещам с пенсионерски организации, присъствам на всичките им протести и чета всичките документи, приети на тези протести. Няма нито един документ от тези, които са отправени към парламентарните групи – те всъщност са отправени и до Вас, но Вие не ги четете, няма такъв документ, в който наред с доходите на пенсионерите, касаещи преизчисляването, тавана на пенсиите и така нататък, да не завършва със Закон за възрастните хора. Така че, толкова по репликата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Други реплики? Не виждам.
Господин Сираков – дуплика.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Аз благодаря, че толкова изкъсо ме следите, че чак знаете с кого се срещам и с кого не се срещам и правите предположения какво мисля и какво правя, но от това, което съм казал, не можете да съдите дали съм се срещал с възрастните хора, или не съм се срещал. Това, което продължавам да твърдя, е, че възрастните хора не искат закона, а искат онова, което им дава той. Това са две съвсем различни неща. Защото, ако махнете от Вашия закон това, което давате на пенсионерите, те едва ли ще искат този закон. Те искат онова, което Вие чрез закона им давате. И в момента пенсионерите имат право да се сдружават.
И още един мотив, който Вие изтъкнахте в момента, с който аз няма да се съглася, тоест няма да подкрепя законопроектите – пенсионерите да се сдружават, да имат отделен фонд и да бъдат независими от кмета, тоест политиката е обратна. Пенсионерите са част от общността, която се управлява от общинския съвет и от кмета. Общинският съвет може чрез бюджета да си задели средства, за да подпомага дейността на пенсионерските организации и цялата тази дейност трябва да се случва на местно ниво, а не да я централизираме чрез някакъв фонд, който е национален. Така че това е още един аргумент да не подкрепя законопроектите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Сиди пожела думата, защото имал ангажимент.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще започна първо от становищата.
Наясно съм и го казах в представянето на закона, че има норми, които регулират този тип отношения. Това, заради което ние сме направили закона, който, пак казвам, е рамков закон и събира в себе си всички онези норми в един общ документ, защото смятаме и вярваме, че държавата по този начин обръща внимание именно на тази най-уязвима група български граждани, които са именно възрастните хора. Това е и причината да искаме да има отделен закон, защото в крайна сметка като една застаряваща нация, за съжаление, каквато е нашата, смятаме, че държавата трябва чрез закон специално да обърне внимание именно на тази група хора.
Със сигурност това, че има достатъчно много норми в други закони, по никакъв начин не отнема възможността да има закон за децата, закон за младежта, при положение че голяма част от тези, същите норми са регулирани и в други нормативни актове. Така че това е по отношение на това защо правим чисто нов, изцяло нов закон за възрастните хора. Пак казвам, това е една от най-големите демографски групи в страната.
Сега конкретно по няколкото въпроса, които бяха зададени, пенсионерите под 65 години. Ние говорим за закон за възрастните хора, а не говорим за закон за пенсионерите. Затова в случая сме определили една възраст, която е 65 години, над която хората да получават такова допълнително плащане. Така че тези, които се пенсионират по-рано – със сигурност има и други групи категории хора, които се пенсионират по-рано, ако не получават този доход, когато навършат възрастта, защото говорим за възрастни хора, а не за пенсионери конкретно, тогава ще започнат да получават тези добавки. Така сме го разписали в закона. Готови сме, разбира се, между първо и второ четене на промени.
А по отношение на читалищата, на няколко пъти вече ми се налага да отговарям на този въпрос, не приравняваме по никакъв начин с читалищата Съвета на старейшините. Просто казваме, че той ще се избира по начина, по който се избират, както е записано в Закона за читалищата. Това е съвсем различно. Не правим читалища, нито пък казваме, че Съветът на старейшините ще бъде читалище. Казваме, че е така, както са разписани в Правилата за създаване на читалища – как да се създаде и този Съвет на старейшините. Това е единствената връзка с читалищата.
По отношение на социалните плащания, за които говориха от АСП, аз не разпрах какво общо имат многодетните майки с възрастните хора. Вероятно Вие имате някаква статистика за многодетни майки, които са над 65 години. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Това беше част от Вашето изказване, не го разбрах наистина.
Това, което сме определили със закона, казваме това, че има голяма част социални плащания в момента, които са за хора, получаващи доходи под прага на бедност. В момента, в който тези хора достигнат прага на бедност, те ще отпаднат от голяма част от програмите, по които сега получават най-различни плащания. Това съответно ще намали административната тежест за управление на тези в същите програми, по които възрастните хора в момента получават най-различни плащания, защото те получават такива помощи тогава, когато получават доходи под прага на бедност. Намалявайки административната тежест, тоест плащането на едни хора да проверяват документите, които тези хора подават и така нататък, всъщност ще отдели също един ресурс и ще намали общата финансова тежест на закона.
Това е, което сме предвидили със закона, така че аз съм съгласен с Вас – наистина има много социални плащания. Тук това, за което говорим, е пряко, директно плащане на разликата между прага на бедност и пенсията, която получава човекът в момента. Не е промяна в пенсионната система. Да, вероятно ще допринесе до някакви изкривявания, които и сега ги има, просто човекът, който получава 300 лв. пенсия в момента – до прага на бедност, ходи и получава най-различни помощи, редейки се на най-различни опашки, подавайки най-различни документи и така нататък. Всичко това го спестяваме с този закон. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Само две изречения ще кажа.
Философията и концепцията на Законопроекта за възрастните хора в момента смятам, че в тази дискусия, която проведохме, една част от Вас направиха общо взето обосновка, свързана с финансовите стимули, които би трябвало да получат възрастните хора. Не такава е концепцията на нашето предложение и точно в тази връзка много ми се иска да направим разлика. Равнопоставеното отношение към всички възрастни хора в момента липсва. Ако всички ние в тази зала си зададем въпроса: „Добре ли живеят възрастните хора с уредената нормативна уредба, която съществува в момента и която всички показваме в един или друг законопроект“, ще отговорим на въпроса: „Не, не се справяме с тези проблеми“, които по някакъв начин трябва да отговорят адекватно на техните потребности.
В тази връзка смятаме, че това, което в обосновките на различните министерства е дадено и в различните становища за различните законодателни текстове в отделни нормативни текстове, че в крайна сметка те са регламентирани, аз смятам, че, напротив, необходимо е един отделен закон да уреди всички обществени отношения, с оглед равнопоставеното положение на всички възрастни хора. Защото в една община може да има кмет, който да е благоразположен към съответните възрастни хора, а в друга община изобщо да не се ангажира с тях. Чрез този законопроект активният живот на възрастните хора би бил уреден нормативно. И друг тип такива отношения по отношение на достъпът до здравни услуги, достъпът до култура, достъпът до обществен живот, ще дадат възможност всички равнопоставено да могат да се възползват. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Шопов, за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз не знам защо се търкаляме тук и лъжем едни-други? В Комисията винаги е имало бон тон. Може би затова сме много дипломатични и знаем за какво става дума.
За БСП е обяснимо – те са опозиция, изживяват се като социална партия, друг е въпросът, доколко са социална, доколко са материална, доколко са бизнес. Тази тема е историческа. Няма лошо!
За Законопроекта на ВМРО обяснението е друго. Тук се касае до висша политическа демагогия. И двата законопроекта са с пропагандни цели. За ВМРО, разбира се, понеже се провалиха в усилията си в много направления и отношения, се опитват да компенсират. (Реплика на председателя Хасан Адемов извън микрофона.)
Да, аз говоря спокойно, както виждате, но винаги назовавам нещата с истинските им имена. Затова започнах. Хайде да не се лъжем взаимно тук и да се заблуждаваме!
Всичко, което се предвижда и в двата законопроекта, е предмет на други законодателни мерки в други общи закони. Тук има малко юристи, които не са свикнали, не могат и не са наясно да боравят с това кое е lex specialis и кое е общият закон.
Много странен е този законопроект, внесен от БСП, който извежда цяла една възрастова група от еди-колко си години нататък – аз съм силно обиден, защото наближавам тази възраст, в която ще бъда таксуван и ще бъда наричан „възрастен“ човек. Аз се чувствам десетилетия по-млад, с всички произтичащи от това последици.
Но какво значи „възрастен човек“? В различните времена и епохи възрастните хора са таксувани, наричани и водени по различен начин. За Александър Корейко във великата книга, която много от нас са чели, а някои не са чували за нея и за този герой Илф и Петров казват за „последни пристъпи на младостта на 37“. На 37 години през комунизма се считаше краят за младежката възраст на човека. Сега по тази логика нещата аз бих продължил да правя аналогии с литературни примери, с някакви класификации, правени в по-близко или по-далечно минало. Ще спра до тук.
Ако приемем този закон за възрастните хора, ще следва каскадно да започнем да правим закони и за пеленачетата. И после вътре други закони, за да детайлизираме пеленачетата, защото те ползват различни марки пелени. След това за детската възраст, след това за така наречената тийнейджърска възраст. По мое време им казваха „юноши“ и… (Реплики извън микрофоните.)
Да, Вие имате предвид поета Смирненски, за който лирическия герой беше „юноша бледен“.
И бих продължил – за младите хора, за хората на средна възраст и така нататък. Пълна глупост! Абсолютно пропагандна щампа. Хайде да не се занимаваме с глупости и да се опитваме за някои тук, поне от двата внесени законопроекта, да компенсираме липса от успешна политика и определени действия.
Ние от „Обединените патриоти“ – аз съм от хората, писали Програмата, в това отношение сме заложили конкретни критерии, цифри. Не сме говорили за млади хора, средни пенсионери, възрастни пенсионери и така е в нормалната държава. Това е един школски пример на юристите в Юридическия факултет, който се дава, че законът се отнася до определени групи, не за определена област. Бих дал примери за грешки в това отношение в законодателствата в исторически план в една или в друга страна, и какво правим ние.
В тази връзка и по тази причина аз бих задал към уважаемия господин Председател един въпрос, който за мен е по-актуален. Внесли сме едно предложение за отмяна на Закона за социалните грижи, който се оказа…
РЕПЛИКА: …услуги.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Социалните услуги.
ПАВЕЛ ШОПОВ: За социалните услуги, да. Аз се бъркам с грижи, защото още тук, ако си спомняте, настоявах пред Вас, че социалните дейности могат да бъдат грижи, а не услуги, защото всъщност философията и смисълът на Закона е наистина, че се превръщат в услуги и едни НПО-та, се вижда, са застанали като вълци и чакат едни милиони…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Шопов, дайте върху Закона за защита правата и интересите на възрастните хора.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Добре, ама все пак постъпил ли е в Комисията, за да го разгледаме? Защото е актуално. Вече сме между двете гледания на бюджета и този закон не подлежи на кърпене, на промени. Дайте да видим до 1 януари, когато трябва да влезе в сила, да спестим едни пари на държавния бюджет или да ги насочим там, където бъдат по-полезни.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще бъде разгледан, не се притеснявайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Така, ето за това става дума.
На колегите от ГЕРБ тук, които виждам, че ще бъдат пак дипломатични – едно „въздържали се“, ами аз ще гласувам „против“, колеги от ГЕРБ.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Шопов – разбрахме Вашата позиция.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Защото няма място за съмнение относно причините, съображенията, смисълът и философията и на двата законопроекта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, аз искам да кажа няколко думи.
На първо място, идеята да се търсят начини за подкрепа на хората с ниски доходи заслужава поздравления. Друг е въпросът, че по начина, по който е предложена реализацията на тази идея, е абсурден. Този закон не може да бъде приложен, по начина, по който е написан. Това мога да го докажа по всички правила на законодателното изкуство.
Защо? Защото, от една страна, предлагаме всички политики, свързани с подпомагането, дори не само с него, да ги съберем на едно място в един закон – оставете целевата група, от друга страна, същите политики остават в другите закони. Кои текстове ще прилагаме? Това е въпрос към вносителите. За съжаление, колегите имат ангажименти и излязоха – вероятно в пленарната зала ще продължим тази дискусия. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос. Госпожо Клисурска, обръщам се към Вас. Конституционно право на всички български граждани – ако не бъркам, чл. 51 или чл. 52 от Конституцията казва, че всички български граждани имат право на социално осигуряване и подпомагане по ред и начин, осигурени със закон. Това е конституционният текст, може и да го видите, за да ми помогнете точно във формулирането – дали е чл. 52 или чл. 56, забравих, тоест, че всеки български гражданин има право на социално осигуряване и подпомагане.
Защо казвам това? Защото тук колегите смесват част от понятията. Похвално е това, че искат да решат този въпрос с ниските доходи, с политиката по доходите, извън системата на социалното осигуряване. Защото тази система предполага осигурителен принос – срещу осигурителният принос стоят конкретни осигурителни права, стоят съответните престации, било финансови или някакви други.
В подпомагането, ако приемем, че на подпомагане подлежат тези, които не могат сами или със своето имущество да се справят, да бъдат подкрепени те, тук в този проект не виждаме такава идея. Значи, по този законопроект можеш да получаваш пенсия 234 лв. след 1 юли, в същия момент да имаш имоти, да имаш други доходи. Защото едно е да имаш пенсионни доходи, друго е да имаш доходи от труд, трето е да имаш доходи от имоти, от ренти, от аренди, от какво ли не още. Всички тези неща в този проект аз не ги виждам. Затова казвам, че идеята е добра. Аз също съм я споделял – да се търсят възможности за подпомагане на тази група хора. Законодателството урежда тези неща с тези специални политики, целеви помощи, всички възможности за подпомагане, социални услуги и така нататък, но всичко това минава през солидарността. Тоест, за да дадем тези пари, трябва да ги вземем по някакъв начин от останалите. А когато търсим балансиращи политики, трябва да се замислим дали обществото като цяло е съгласно за това, защото всички представляваме не само едната група, а и другата група.
Аз самият също съм се замислял върху една такава идея, но това означава един мултидисциплинарен подход. Това може да го направи Министерският съвет с експертизата си като цяло, за да може да бъдат обхванати абсолютно всички аспекти, но затова трябва да има идея, трябва да има мнозинство, което да подкрепи една такава идея. Пак повтарям, като идея за търсене на възможности за подкрепа на тези хора – да, но като реализация в този вид, няма как да стане! Благодаря.
Реплики?
Заповядайте – две реплики.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, понеже ме споменахте. Най-вероятно не съм разбрана, но моето говорене беше свързано с това: каква е разликата между единия и другия Законопроект, защото влязохме в дискусията едва ли не, коментирайки текстовете на единия и другия Законопроект? Аз действително имах точно това предвид, че социалното подпомагане е един от аспектите, но в никакъв случай той не трябва да бъде ограничен.
В тази връзка нашето предложение по Законопроекта за възрастните хора, която прави нашата парламентарна група, излиза извън обхвата на подпомагането и включва активния живот на възрастните хора във всичките му аспекти, а не само по отношение на подпомагането.
Затова казах, че трябва да излезем извън обхвата на това, което в момента е заложено в нормативната база и да обърнем внимание и на другите аспекти.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах, благодаря Ви.
Господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Господин Председател, моята реплика е по-скоро доразвиване на това, което Вие говорехте. Не винаги подоходният критерий, който е присъщ на социалното подпомагане и може би необходим за много случаи, е верният критерий. Тук именно такива законопроекти, които може би като текстове са трудно изпълними, могат да ни накарат нас като общество, от гледна точка на солидарността, да помислим, че възрастните хора по някой път до такава степен стигат до отчуждението, че именно подоходният критерий е само оправдание. Говоря за един случай в Ловешко, където една жена беше спала между труповете на майка си и баща си до тогава, докато получи техните пенсии от картата. Тогава подоходният критерий беше именно оправдание за социалните служби, че те имат апартамент в града и затова те не са получавали социални помощи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожо Клисурска, аз говорих единствено и само за този Проект, за другия след малко.
Що се отнася, господин Недялков, до това, че подпомагаме тези, които имат нужда, които не могат да се справят сами. Но не можеш да имаш апартамент, примерно наизуст говоря за Вашия пример, не можеш да имаш ниви, а Вие говорите за универсализиране на подпомагането, а аз говоря за диференциран подход. Това са съвършено различни подхода.
Други колеги?
Заповядайте, много накратко.
МАРИН ГРИГОРОВ: Аз съм също един от потърпевшите от тази несправедливост. Вие, господин Адемов, лятото предложихте, прочетохте Конституцията, че всички граждани са равни пред Закона, но това не е така. Идеята днес е добра, дано се реализира.
А някой от Вас ходил ли е в институцията НОИ, за да види какъв е хаосът по гишетата? Подвеждат се възрастни хора, карат ги да подписват декларации, Вие как искате да бъдете пенсиониран…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Григоров, моля Ви.
Моля, дайте по този Законопроект, защото това е…
МАРИН ГРИГОРОВ: Това е, подвеждат ги, подписват декларации, че са съгласни. Аз имам такъв документ. Това е наказуемо от Закона, от институцията НОИ.
Правих среща с Караиванова, имам протокол от тази среща. Кърши ръце и казва: ами социално подпомагане. Няма кой да информира възрастните хора. Това е задължение на НОИ по Закон. До всеки да стигне информацията на хартиен носител, да бъде подканен да отиде в съответната институция и да получи услугата, която му се полага. Това обсъждате тук. Няма информация, не достига до възрастните хора. Това е относно институцията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Григоров, това е Вашата позиция.
Колеги, други изказвания не виждам. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Подлагам на гласуване Законопроекта за защита на правата и интересите на възрастните хора.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – 11.
Проектът не е приет.

Преминаваме към следващия Проект:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА, № 954-01-73, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 18.09.2019 Г.
Кой ще го представи?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители и гости на заседанието на Комисията! Аз мисля в съвсем телеграфен стил да представя Законопроекта, който работим от минимум пет години и е имало възможността да го представяме няколко пъти. Ние сме го доразработвали и той стигна едно добро ниво като законодателен инструмент. Сега няма да бъда толкова кратък, защото аз срещам тук в изказванията – ние смесихме двата законопроекта, и становищата дори, и изказванията на колегите, едно тотално неразбиране на целите на нашия законопроект.
Аз искам да Ви кажа, че това е един законопроект, който урежда обществените отношения и провеждането на държавната политика в подкрепа на възрастните хора и гарантира условия за пълноценен и активен живот и за равноправното им участие в обществения живот. Този законопроект не е необходим само за преодоляването на социални различия, на неравнопоставеност и ситуации на социално изключване, които безспорно съществуват и са голям проблем в нашето общество, а е законодателен акт, който ще подпомага хората да изживеят достойно своите старини – било то подпомагане от лични и социални асистенти, от социални работници и медицински персонал, или все още справящите се самостоятелно в ежедневието си.
Това е закон и за тези, които макар запазили способността си за самостоятелен и неподпомаган начин на живот се нуждаят от активен социален живот, от възможност да продължават да се развиват като личности, макар и вече да не участват активно в трудовия живот. Не на последно място, възрастните хора и най-вече пенсионерите се нуждаят и от инструментите на политиката по социално включване, чрез които те да се чувстват част от обществото, да се ползват от всички социални права и да имат достъп до всички блага, произтичащи от икономическия растеж на страната. Това обаче не е възможно, ако пенсионерите са изолирани от процесите на развитие в различни области на социалния живот.
Това са най-общите политики, които сме заложили в Законопроекта. Аз ще си позволя и няколко други основни положения, които допълнително обуславят необходимостта от този законопроект и ги има вътре в самия законопроект.
Те са: възрастните хора не се нуждаят единствено от материална подкрепа, но и от социална такава; възрастните хора са една от най-важните групи в обществото, те трябва да разбират това и обществото трябва да им го засвидетелства; хората в пенсионна възраст имат потенциал, който те трябва да бъдат насърчавани да ползват; съчетаването на инструментите на дългосрочната грижа и социалното включване ще допринесе за по-пълно отчитане на нуждите на пенсионерите за по-гъвкаво адресиране на тези нужди и съответно за по-добри резултати.
Според този законопроект държавата трябва да гарантира свободата на възрастните хора да се сдружават, свободно да образуват организации за защита и провеждане на техните интереси и сами да определят условията за встъпване, участие и излизане от тях – не общини, не кметове, не еди-кой си. Чрез Законопроекта се определят органите на централно и местно ниво и механизмите за провеждане на политиката за възрастните хора.
Част от тези механизми са: национална стратегия за пълноценен и активен живот на възрастните хора, която представлява дългосрочен програмен документ, който определя основните принципи на политиката в подкрепа на възрастните хора; национална стратегия, която се изпълнява чрез тригодишни национални програми, в които се конкретизират мерките и средствата за тяхното изпълнение.
Същността на Законопроекта е в подкрепа на възрастните хора, която се реализира чрез разработване и реализиране на програми и мерки за пълноценен активен живот на възрастните хора в сферата на социалното включване, социалното и културно сближаване, здравеопазването, образованието и обучението; насърчителни мерки за възрастните хора, които имат временен характер и целят ускорено постигане на равни възможности на възрастните хора в специфични сфери на обществения живот и които се прилагат, с цел премахване на пречките за балансирано представителство на възрастни хора във всички сфери на общественият живот.
И последно, чрез Законопроекта се урежда и финансовото обезпечаване на политиката за подкрепа на възрастните хора, чрез създаване на фонд „Подкрепа за възрастните хора“ към министъра на труда и социалната политика и принципи и условия за функционирането му; регламентира се набирането на средства в този фонд „Подкрепа за възрастните хора“; урежда се контролът и наблюдението по изпълнението на политиките за възрастните хора.
Спирам до тук с представянето на Законопроекта, като казвам, че с това представяне съвсем не изчерпвам в цялост Законопроекта, но в голяма степен успях, чрез това което казах, да Ви предам посоката и целите, и политиките, които преследваме с него.
Последното, което искам да кажа, е, че хората, които критикуват този законопроект, предния законопроект или пък пишат становища по него, поне е необходимо да си направят труда да прочетат Законопроекта и мотивите към него, за да могат да бъдат адекватни в критиките си, които са изключително полезни в случая, защото Законопроектът за възрастните хора – и нашия, и на „Обединени патриоти“, или на ВМРО на Искрен Веселинов, са два законопроекта, които са нещо ново като инициативи, и се нуждаят, разбира се, от консенсус, доразработка и от всички мнения по въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Колегите от Министерството и от АСП накратко, становищата ги имаме.
Заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ЗЛАТАНОВА: Становищата са представени. Аз искам да допълня нещо. Тук понеже много се говореше за доходите, искам да кажа, че липсата на мотивирани финансови разчети подвежда дискусията в друга плоскост. Но за конкретните разчети, понеже ние сме си направили някакви усилия, сме ги представили, но все пак за аудиторията.
Според данните, с които разполагаме, публикувани в НОИ, към 2018 г. броят на пенсионерите под линията на бедност е около милион и петстотин и тридесет хиляди. При направените разчети относно основните групи месечни размери на пенсиите за допълване на доходите на всички пенсионери до линията на бедност, която се очертава 363 лв., ще бъдат необходими близо 208 милиона лева месечно, с които ние не разполагаме. (Реплика извън микрофоните.)
Това ние сме го сложили в нашето становище. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви, нека чуем госпожа Златанова. (Реплики извън микрофоните.)
ТЕМЕНУЖКА ЗЛАТАНОВА: Становището е подписано от министъра, съжалявам.
Другото, което исках да подчертая, е за линията на бедност, тъй като много често линията на бедност се поставяше като параметър за подпомагане. Искам да Ви кажа, че от тази година усилията, които се правят може би са минимални, но ние променихме и методиката, по която се изчислява линията на бедност, тоест ние като страна, държава – членка на Европейския съюз, се привързахме към Методиката SILC, като направихме едно приложение. Нашата методика, ако линията по SILC има амплитуди и тя в зависимост от доходите може да намалява. Именно заради бедността на хората в страната ние въведохме един гаранционен коригиращ коефициент, с който помощта за хората, на които е обвързана спрямо линията на бедност, да не може да се намалява, тоест дори минималното правим според възможностите.
Заключението. Министерството на труда и социалната политика не подкрепя предложения Законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Момент, господин Гьоков.
Само да кажем, първо, по този законопроект Министерството на труда и социалната политика няма внесено становище в Комисията. Това становище, което чете госпожа Златанова, е от предния Закон.
Междувпрочем, господин Гьоков, понеже много претендирате, прочетете нашия Правилник, където е записано, че за да можеш да внесеш повторно, трябва да има съществени промени. Вашият законопроект е copy – paste на този, който сте внесли преди. Така че приемаме това становище, което го казва, защото Законопроектът е copy – paste на преди внесения, противно на това, което казва нашият Правилник.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, сигурно тази забележка, която отправяте, е основателна. Само, че аз казвам, че ако наистина е copy – paste, нека да бъде отхвърлен Законопроектът на тази база, първо.
Второ, нека да прочетат старото становище по Законопроекта и да го представят тук, защото това, което представиха в случая, няма абсолютно нищо общо с нашия законопроект. Никъде не се говори за линия на бедност, за каквото ще да е, че да ми обясняват колко човека са под прага на бедност, защото аз ги знам. Това е по начина на водене.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах. Само че аз не мога да предвидя какво ще каже госпожа Златанова преди да е започнала. (Реплика извън микрофона от народния представител Георги Гьоков.)
Разбрах вълнението Ви, господин Гьоков. Благодаря.
Други колеги?
АСП? Вие имате становище.
НИКОЛИНА ИВАНОВА: Имаме становище. Ние не подкрепяме Законопроекта, внесен от народните представители.
Имаме същите аргументи, които представихме и по предишния Законопроект, но тук ще акцентирам само върху две неща в Законопроекта за възрастните хора. Едното е, че се предвижда Национална карта на социалните услуги на възрастни хора. Такава Национална карта вече е разписана в Закона за социалните услуги. Това, което преди малко казах от вчерашния разговор, областите, в които има най-застаряващо население, са с особен акцент. Това са: Видин, Габрово и Ловеч. Те са приоритет при разработване на Националната карта.
На второ място, Вие цитирате, че на 25 хиляди души от населението трябва да има социални услуги и да има областно планиране на услугите. Новият закон регламентира на базата на анализ на потребности – на общинско ниво се разработва Националната карта за услугите, която се финансира от държавния бюджет.
Другото, което има в Закона, са клубовете на пенсионера, каквито и към момента съществуват в много общини в страната, и които се финансират от общинските бюджети. Това е една добра форма, в която пенсионерите наистина водят активен живот там. Тази форма може да се развива в общините, в които няма такава.
АСП не подкрепя Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Откривам дискусията.
Заповядайте, доктор Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, ще си позволя да кажа, че наистина това е Законопроекта, който разглеждахме през 2017 г. Тъй като ще цитирам доктор Адемов: той е copy – paste, донякъде и нещата, които ще кажа са същите, които казах тогава, обаче не съвсем copy – paste, а леко трансформирани.
Всъщност този законопроект, за който казва господин Гьоков, че е нова идея, аз първите неща и първите коментари по този закон в интернет видях, че са от 2013 г. – шест години, да. (Реплика извън микрофоните.) Добре, няма значение, статистика.
Още в чл. 1 в Законопроекта, както и след това в мотивите, които прочете господин Гьоков – няма да го предъвкваме наново, че Законът ще урежда обществени отношения, провеждане на държавна политика и така нататък, което означава, че в момента има пречки за провеждане на държавната политика в подкрепа на възрастните хора.
Бихте ли ми посочили кое точно пречи? Тоест кои са пречките за пълноценен и ефективен живот и, както сте записали, равноправно участие в обществения живот, както и да се сдружават свободно. Защото, иначе, винаги можем да казваме: да, това ще урегулира това, ще урегулира онова.
След това, в чл. 2 се говори за Национална стратегия. Още в началото на месец януари 2014 г. е приета Национална стратегия за дългосрочна грижа, чиято цел е развитието на дългосрочна грижа за възрастните хора и подобряване качеството им на живот. В различни нормативни актове там по-нататък се уредени правата на възрастните хора, в това число правото им на социални помощи, социални услуги, финансова подкрепа, при определени в съответното специализирано законодателство условия.
След това отиваме на любимия ми отпреди две години чл. 3: „възрастен човек по смисъла на този закон е всяко физическо лице, след навършване на 60 години“. Пак ще повторя, има анатомо-физиологични параметри на възрастта. Това са детство, юношество, зряла възраст – матуритет, напреднала възраст – пресенилна възраст, която е до 55 години, след 55 години – даже има такова издание „55+“, а след 75 години е сенилната възраст – това е старост. Колкото и да звучи трагично за някои хора, ние всички сме се запътили натам. Така че предлаганото от Вас възрастово определение е извън всякакъв биологичен критерий.
От друга страна, 60 години и при двата пола е работоспособна възраст. Вие създавате възрастова група – новосъздадена такава, която по същество е разнородна относно това тези хора работещи ли са, пенсионери ли са, работещи пенсионери ли са, какви доходи, какъв статус, защото говорите за социална изолация, равноправно участие в обществения живот и така нататък. Значи съвсем различни хора с различни социални активности Вие ги обединявате в една група.
След това в чл. 6, ал. 2, т. 1 пише, че социалният министър следи и анализира обществените отношения в областта на възрастните хора. Какво точно означава това? Социалният министър следи и анализира обществените отношения в областта на възрастните хора?! Как можеш да следиш и да анализираш обществени отношения в областта на възрастните хора? Задавам въпрос.
В чл. 15, където са записани задълженията на министъра на здравеопазването, който трябва да създаде условия за достъп на възрастните хора до здравни услуги, за насърчаване на профилактиката и ранната диагностика на възрастните хора.
Пак ще кажа, както преди две години, относно профилактиката. Профилактиката е цялостен процес, тя е национална политика. Не може да има профилактика на определена възрастова група. Може да има на възрастова група, която е по определен критерий. Всяка болест се нарича нозологична единица. За определена нозологична единица можем да правим съответната профилактика.
Ще Ви дам пример, защото така невярващо… Например за жени, където най-честите онкологични заболявания са карцином на млечната жлеза и рак на маточната шийка – възрастовите групи за карцином на маточната шийка са веднага след менопаузата, което най-често в голяма част от жените е 37-38 години. За жени, когато става дума за карцином на млечната жлеза, се препоръчва след 40 години определен вид профилактика. След 45-та година трябва да е двукратно изследването и така нататък. За мъже за простато-специфични антигени и така нататък… Няма смисъл да се задълбаваме. Тоест, искам да Ви кажа, че не можете да определите една група – ето тези хора от 60 години нататък, ние ще ги профилактираме. Това за медицински стандарти е смешно, то е несериозно. Няма как да се осъществи такова нещо. Има групи, за които определеният пик на максималната заболеваемост е на 60 години, на други максималната заболеваемост е на 40 години. Това са различни групи, различни заболявания.
Що се отнася до достъпа, вече стана текст, който като мантра почнаха да го повтарят всички. Кажете ми, къде възрастните хора имат проблем с достъп до здравни услуги? Можете ли да ми посочите случай, в който да е отказан на някой достъп до медицинска помощ, заради това, че е възрастен? Не можете. (Реплика извън микрофоните.)
Болнична помощ или доболнична? Ами в лечебните заведения болнична и доболнична помощ, хайде, помислете си пациентите какви са – младежи ли са, деца ли са, хайде, в детските клиники – да, там са предимно хора на възраст над 60 години. Така че това е абсолютна спекулация с това, че им е отказан достъп, или че нямат достъп. Като цяло селектирането на една определена група хора и поставяйки ги в привилегировано положение спрямо други възрастови групи, с приемането на този закон, не би допринесло по никакъв начин за решаване на тези проблеми.
От друга страна, като се замисли човек, има Закон за детето. Госпожа Лечева може би ще каже: има Закон за младежта и спорта – там мисля, че до 28 години ли бяха? (Реплика извън микрофоните.)
Добре, за младежта. И сега, ако има за възрастните хора, остава единствено да направим и закон за хората, които са – как ще ги кръстим – от 29 до 60 години хората от средна възраст, така ли? (Реплика извън микрофоните.) Те няма ли да бъдат ощетени?!
Към господин Гьоков точно в тази връзка, че в мотивите, които чете, е записан следният текст: „Възрастните хора са една от най-важните групи в обществото и те трябва да разбират това и обществото трябва да им го засвидетелства“ – най-важните групи в обществото.
Колеги, аз мисля, че в обществото не може, няма и не може да има най-важна или по-малко важна група. Всички членове на обществото трябва да са еднакви по важност. Така че това е абсолютно недопустим текст.
В крайна сметка, бих казал от името на нашата група, че ние няма да подкрепим Законопроекта, защото, както беше изтъкнато досега многократно, това са текстове, които са уредени в други закони и ако е необходимо тези предложения, които ги имате, които, да речем, могат да решат нечий проблем, то те могат да бъдат реализирани като се променят съответните закони, но не и по този начин. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Генов.
Реплики?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Една кратка реплика, господин Председател.
Господин Генов, Вие днес гласувахте бюджета. Тама има брой определени процедури за заболяването „карцином на млечната жлеза“. Знаете ли колко са за цялата страна за следващата година?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики? Не виждам.
Професионалният ракурс, предизвикан от господин Недялков? Имате думата, професионалиста в тази сфера, господин доктор Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Не, не знам и няма и нужда никой да ги знае. Смисълът на профилактиката е: например мога да Ви кажа какво върши едно от отделенията в Шумен, защото им гледах скоро отчетите. От 13 хиляди прегледа има 100 случайно новооткрити злокачествени заболявания, тоест няма как да бъдат предвидени. Какво значи процедури за „карцином на млечна жлеза“? Това не ми е ясно като понятие, не знам за кое точно ми говорите.
Така че няма как да се знае, всичко се базира на исторически принцип. Историческият принцип – не знам има ли нужда да влизаме в такава дълбочина, историческият принцип в онкологичните заболявания се бави минимум две години, защото много хора не искат да бъдат регистрирани със заболяването си и така нататък, и са много проблемите. Тоест, статистиката, тя не е проблем на медицинските заведения или на Министерството, а тя е свързана със съвсем други аспекти на съществуванието. Така че това, което ми го задавате, по никакъв начин не виждам какъв е смисълът от това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да оставим този спор за Здравната комисия. Те имат достатъчно аргументи по профилактиката.
Други колеги?
Изказвания?
Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Очевидно е, че тази тема ще поражда сериозни дебати и в пленарна зала и пък днес тук, в нашата Комисия. Очевидно е, че възрастните хора и пенсионерите ще очакват една по-добра и адекватна реакция от народните представители като решения и то е, защото те се чувстваха най-тежко ощетени в този дълъг преход. Неслучайно всичките ни срещи с пенсионерските организации – само да Ви кажа, че точно преди месец взех участие в отчетното събрание на Областния съюз във Великотърновската областна организация, те записаха в своя отчет, че очакват от народните представители осъвременяването или преизчислението на пенсиите, намаляването на разликата между стари и нови пенсии – тези неща, които всички Вие познавате до болка.
И другото, което очакват с този Закон за възрастните хора, с цел да бъде облекчен техният социален активен живот, както така го наричаме, защото огромна част от тях живеят под прага на бедността. Огромна част от тях живеят в социална изолация, огромна част от тях усещат несправедливостта за това, че те са работили толкова дълги години и получават твърде малко в този живот. Единственото, което искат, е да бъдат независими в техния активен социален живот и да не се чувстват благодарни всеки път, ако кметът или някой друг им даде 100, 200, 300 лв. за техния активен социален живот.
Аз Ви казвам, това е до болка познато ми усещане, когато те идват при нас, когато се срещат сигурно и с Вас, когато се срещат с Вашите кметове и с нашите кметове. Те не са само наши членове, не са само симпатизанти на управляващата коалиция – те са хора от милион и половина български граждани. Те очакват да не се чувстват всеки ден благодарни за това, че искат да бъдат социално приобщени, да усещат икономическите достижения на България и така нататък и да се чувстват съпричастни.
Това е смисълът на тези законопроекти – да гарантират техните, разбира се, изключително важни социални права във всички онези закони, които съществуват като гаранция. Освен това да чувстват и усещат гарантираната допълнителна подкрепа от страна на държава и община, а не да се чувстват всеки ден благодарни затова, че някой им е отпуснал средства за издръжка на пенсионерския клуб и средства за участие в някои фестивал и така нататък, да имат един самостоятелен и възможност за самостоятелен начин на живот, достоен при това. Тук можем да говорим за енергийните помощи, за здравите услуги, за социалното подпомагане, но тук става въпрос за много по-различно нещо – усещането за грижата на държавата.
Защо има Закон за младежта, Закон за закрила на детето? Може би след 30, 40 години ще отпадне необходимостта от тези закони, когато България достигне едно съвсем различно икономическо и социално развитие на държавата и когато пенсионерите няма да се делят на тези с имотите и онези с ниските пенсии, а всички ще имат възможност за един по-добър стандарт и начин на живот. Но, за съжаление, поне в този преходен период, да имаме възможност да ги подкрепим.
Аз съм сигурна, че това сте го слушали, няма начин да не сте се срещали с пенсионерските организации и да не знаете, че те очакват от Вас Закона за възрастните хора и че той ще реши точно тези проблеми. (Реплики извън микрофоните.)
Ами, как им се обяснява? Аз им го обяснявам, както и Вие.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви.
Моля Ви, не влизайте в диалог.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Те точно това искат – усещането за грижа от страна на държавата. И те казват: „Вие защо не се обедините?“ Около кое да се обединим? – Да се обединим около преизчислението или автоматичното увеличение всяка година с по 3, 4 или 5%. Ами как ще свалим разликата между старите и новите пенсии, между онези хора, които са работили 35 години и са имали учителски стаж и така нататък, и получават също толкова, колкото…? Тази несправедливост, огромна несправедливост, поне да я запълним с много малка държавна подкрепа. Бих казала, налице е желанието от наша страна поне в тези неща да се обединим в този преходен период, който засяга огромна група от хора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Папашимов.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаема госпожа Лечева, по Вашия законопроект Вие предвиждате на всеки 15 000 жители на дадено населено място да има по един клуб. Тези клубове съществуват и в момента, и то в много по-голям брой. На много по-малко население има по един клуб и никой, аз поне не знам, някой да е ходил да се моли да има издръжка за тези клубове. Аз съм от Ямбол. Ямбол е между
60 – 70 000 жители население и има над 10 пенсионерски клуба, които са на издръжка на общината. Всички социални и битови разходи на тези клубове са на издръжка на общината. Никой пенсионер не е отишъл в общината, за да се моли за издръжка на тези клубове. Така че тези неща вече са реалност, не виждам защо трябва да ги пишете и да ги искате, като така е във всички населени места. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Генов, втора реплика.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Лечева! Относно това, извинявам се, че преди малко Ви репликирах от място, без да имам официално думата. Става дума за срещи с възрастните хора. Това имах предвид, че когато отидеш при една група възрастни хора и те си поставят проблемите, ако им кажеш: „Да, ако приемем Закона, той ще Ви реши проблемите.“ Значи, те веднага ще бъдат убедени, че това е решението на проблема. Ако обаче им кажеш: „Не, това не е решението на Вашия проблем“, те ще разберат, че това не е. Това имах предвид, когато казах, че зависи какво се говори.
А що се отнася до – ще продължа думите и на доктор Папашимов, по принцип Вие в чл. 19, ал. 2 сте записали: „Разходите по поддръжка и дейността на клубовете са за сметка на общината, която задължително предвижда необходимите за това средства ежегодно с бюджета на съответната година“. То и сега е така с пенсионерските клубове, няма разлика. Така че моленето на кмета и така нататък, няма такова нещо. Няма разлика, искам да кажа, с Вашия законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Лечева, дуплика.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз искам да кажа за нещо, което всички знаем, но не можем да си го признаем – заиграването с пенсионерските организации и с пенсионерите, политическото заиграване, и за този, бих казала, невидим, безкраен натиск – ние Ви плащаме издръжката, Вие се чувствата задължени.
Нека да си говорим открито. Аз това казвам, че този закон има претенцията да гарантира техните права, техните желания за много малкото по-добро усещане с тези минимални пенсии, които държавата е в състояние да им осигури на този етап. Нека да ги накараме да се чувстват самостоятелни с този законопроект, който може да им подсигури един по-независим и по-достоен социален и активен живот!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други колеги? Не виждам.
Обещах на господин Русанов и на господин Недев – един от двамата. (Реплика извън микрофоните.)
А, и господин Гьоков, извинявайте. (Реплика извън микрофоните.)
Заповядайте, господин Русанов.
Гьоков ще отговори накрая.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Стана ми интересно, че въпросът се пренесе на международна основа.
Колегата ни убеждава, че няма защо да се занимаваме отделно с възрастните хора. Изглежда, че в ООН, изглежда, че в Европа и другите институции хората са глупави и не виждат положението, та приемат принципи за възрастните хора, приемат социална харта за възрастните хора – европейска, и редица документи, провеждащи специални асамблеи по проблемите на възрастните хора. Трябва да вникнем в същината и ако ние не виждаме нещата, ами да вземем да прочетем малко. Може ли да се спори по този толкова ясен въпрос?
Също така, казват за клубовете – не навсякъде има клубове, не навсякъде откриват. Ние сме дискриминирани…
Ако се направи един правилник за клубовете от Министерския съвет, както беше две хиляди и еди-коя си година, тогава вече ще се регламентира законно. Сега е по желание на кмета. Вие ще гласувате ли за мен, ако Ви направя клуб – чували ли сте такава реплика в Ямбол?! Аз съм я чул. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Русанов, Вие имате думата по…
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Да, така че моля Ви се, регламентират се неща, които да станат национално регламентирани, а не по желание на този или онзи. Това е по този въпрос.
По въпроса за това: кое пречи? Вие не чувствате ли, че ние сме пренебрегнати, че ние сме незачитани? Има ли някой да не чувства това нещо? Аз се учудвам! Аз живея с хората, живея с масата, аз имам поглед върху развитието на хората и на живота им. Ами да вземем, какво решавате Вие – кои са членове на Надзорния съвет? Надзорният съвет на НОИ…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Оставете Надзорния съвет, дайте по Законопроекта за възрастните хора, господин Русанов.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Аз говоря за пренебрегване…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви прекъсна, ако не говорите по Закона.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: По Закона говоря, че това го пише там.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: НОИ го няма в Закона.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: НОИ – няма, но примерът трябва да се каже: защо пише, че трябва да се дадат равнопоставени права? Кой ни защитава интересите там? Когато се взе процентът, сме ние там, нашите синове и дъщери внасят парите, това исках да кажа. Благодаря Ви за поведението на някои.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Господин Недев.
КОСТАДИН НЕДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Разглеждането на тези закони за възрастните хора ние го приемаме като внимание към нас, но: кое е решението на въпроса? Беше зададен преди малко този въпрос.
Решението е тази добавка, която искате да плащате до линията за бедност, да се плаща до жизнения минимум, който сега е около 600 лв., за да могат тези хора да живеят нормално, за да могат да посещават лекар, зъболекар, театри, опери и така нататък.
Искам да обърна внимание на въпроса, който Вие повдигнахте, че някои пенсионери имат ниви, овощни градини и така нататък, тоест получават някаква рента. Ами нека рентата тогава да бъде определена от държавата и нека държавата да я плаща, а не те да ходят наесен да се молят и съответният земеделски управител да им казва: имаше градушка, имаше наводнение, няма рента. Нека да бъдат решени тези въпроси централно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз ще се опитам да отговоря на някои от въпросите, които бяха поставени.
Този законопроект наистина се работи от 2013 г. – поне аз работя по него от тогава, и сигурно не са пет, както казах в началото, шест години или колко стават, тоест се разширява – някои неща отпадат, други влизат в него. Вярно е, че този законопроект беше представен през 2017 г., но аз на всички, които продължават да критикуват в този дух Законопроекта, искам само да им кажа, че тогава не разбрахте за какво става въпрос и сега няма да разберете, защото просто не сте чели Законопроекта и се хващате за отделни думи, или за отделни членове.
Аз няма да ги коментирам, защото споменахте тук чл. 6, член еди-кой си, няма да коментирам всеки поотделно, но ще коментирам това – възрастен човек, 60 години. Няма да спорим 60 или 65 години. Шестдесет години е прието от Организацията на обединените нации да се нарича възрастен човек. Вие в медицината може да е 75 – сенилна възраст, а в еди-какво си другаде. Къде пише коя е младежката възраст?! Там е написано 60 години. Не знам колегите откъде са взели 65 години? Може би от пенсионната възраст, която ще стигне в близко бъдеще, но нашето се основава на Организацията на обединените нации и навсякъде пише – ето, даже мога да Ви прочета: „Проблемът с грижата за възрастните хора се разраства заедно с нарастване на броя им и то не просто като вълна, а като прииждащ прилив“. В списание „Куриер“ на ЮНЕСКО се казва, че в световен мащаб броят на хората на възраст над 65 години ще нарасне четворно, а в периода 55-та – 25-та година процентът ще се удвои спрямо цялото население.
Тенденциите със застаряващото население е плашещо и трябва да се обръща внимание. Това че Вие не искате да го признаете, е съвсем друг въпрос.
По повод на това, защото Вие представлявате една партия, която се нарича „Граждани за европейско развитие на България“, само ще Ви прочета няколко неща от един европейски документ – „Европейски инициативи за насърчаване и защита правата на възрастните хора“: – „Активно гражданско участие и гласът на възрастните хора в политиката, защита от дискриминация, заетост, образование, обучение през целия живот; координиране на социалната закрила на ниво Европейския съюз, пенсии, социално включване и социално участие; доброволческа част, промоция на здравето и координация на националните системи за здравеопазване; научни изследвания и иновации, достъпност до стоки и услуги“.
Това го правят в Европа. Само че ние в България под управлението на ГЕРБ десет години сме достигнали такива високи нива, че не се интересуваме от това. Всички възрасни цъфтят и връзват и нямат никаква нужда, те не са дискриминирани, не им е отказван достъп до здравеопазване, нямат нужда от профилактиране, защото по друг начин им е решен въпросът, те не са най-важната група от обществото. Аз ще Ви прочета от този документ и думите на тогавашния заместник-председател на Европейската комисия, с ресор „Правосъдие“, който казва, че възрастните хора представляват важна и все по-нарастваща се част от съвременното европейско общество, от нашата икономика и култура, от живота ни.
Възрастните хора са една от най-важните части в обществото, които са натрупали опит и могат да го предават на по-младите поколения. Това е моят отговор.
Не разбрахте тогава, когато представяхме Законопроекта, за какво става въпрос. Сега отново не разбирате, че този законопроект не касае…
Между другото, благодаря на господин Русанов, който много добре Ви каза за това, за което и аз Ви говоря в Законопроекта.
Също така и на госпожа Весела Лечева, която Ви каза за какво става дума в този законопроект. Ако Вие не обърнете внимание на това, което те Ви казаха, няма как да разберете този законопроект и ще го отхвърляте винаги, когато чуете за него. Благодаря Ви.
Няма за какво да Ви агитирам – нека да гласуваме и да свършваме по въпроса.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Шопов, желае да участва.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Преди малко призовах да спрем да се търкаляме и стига демагогия. Тук нещата, които ни разправяте – има народни приказки в тази връзка за мъдростта на възрастните хора. Бих казал, че в момента тук поставяте по един сходен начин проблемът с еколозите. Има проблеми в света, свързани със затоплянето му – едни хора са борци за това, а другите нищо не правят, представете си. Тук има проблеми, които се решават регулярно в законите.
Какво мислите, господин Гьоков? Ще Ви задам въпроса: приемаме Вашия закон, както го представяте, и всички проблеми на възрастните хора като че ли автоматически се изчистват, решават и край – един вид кодифицирате проблемите на възрастните хора? Аз ще Ви помогна малко. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Тази тема Ви е стара – от 2013 г. я обръщате. Тази вечер, след няколко дни по Вашата телевизия, по други телевизии – колегите от ВМРО тази работа я умеят, по четири-пет души колеги на вечер и аууу – възрастните хора! Започват благодатно, пропагандно ще го разправяте и Вие сте натоварени с това.
Тук ще поправя господин Председателя, че шест месеца при съществени промени може да се внесе нов Законопроект, но тук са минали шест месеца и се внася същият законопроект, както казахте, copy – paste. Процедурно няма проблем според нашия правилник.
Та, 2013-та, после 2017-та, сега го гледаме 2019 г., след една-две години отново ще се гледа и по села, градове и паланки ще продължите. Темата е благодатна, защото, кой не иска да се оправят проблемите на възрастните хора?
Тук преди малко от ВМРО има още една спекулация, още една глупост – Съвет на старейшините. Сигурно тук искат да направят алюзия или аналогия с това, че има Съвет на старейшините в ГЕРБ, та дано да ги хванат за сърцата, нали, може и да мине. Та там има друго нещо, че където има пост, знаем колегите от ВМРО, атакуват го, заемат го. Там е система, абсолютна. Даже, бих казал, съжалявам, че… Те колегите това направиха – не им мина Законопроекта, изчезнаха. По този въпрос какво ги интересува повече? Сега ще тръгнат и ще разправят по телевизиите: да ние се интересуваме, както и от БСП.
Тук има правна доктрина, има здрав разум, има Правилник на Народното събрание, има парламентарна добросъвестност. И стига фишеци! Сега ще има обвинение към всички, които се водим от здравия смисъл, от здравата логика и ще се продължи да се върти тази тема до безкрайност. Аз бих дал и други примери, които са популистки, които са чисто пропагандни. Това са клишета.
Нека да видим колеги, ако искаме да ги решим тези въпроси – има текстове, конкретни разпоредби, мобилизираме ресурс на държавата, влагаме го, правим промените конкретно. Има си закони, има система на законодателството! От някъде, някой внесъл нов Законопроект, който да урежда там една материя, защото… Това е благодатно, чисто и просто пропагандно мероприятие. Нищо повече! Това е.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, не виждам други изказвания.
Подлагам на гласуване Законопроекта за възрастните хора, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 6, против – 3, въздържали се – 11.
Не се приема.
Благодаря Ви за участието в дискусията, колеги.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16:50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХАСАН АДЕМОВ


Стенограф:
Красимира Коева