П Р О Т О К О Л
№ 27

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 22 януари 2020 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие № 002-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2020 г.
3. Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, № 054-01-2, внесен от Александър Маиров Сиди и Калин Николов Поповски на 14 януари 2020 г.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Госпожо Министър, госпожо Заместник-министър, добре дошли! Колеги, дневният ред за днешното заседание е:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие № 002-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2020 г.
3. Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, № 054-01-2, внесен от Александър Маиров Сиди и Калин Николов Поповски на 14 януари 2020 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги от ГЕРБ, имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Добрева.
РАЛИЦА ДОБРЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, моля да ни разясните какво показват проучванията за пазара на труда и по-специално от какви кадри има нужда бизнесът в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Министър. Имате право на отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проучванията показват, че през следващите 12 месеца ще имаме най-много голямо търсене на учители и на специалисти в областта на информационните технологии. Проучването е извършено от Агенцията по заетостта, беше обявено миналата седмица и показва също, че българският бизнес ще се нуждае от почти 90 хил. 500 души с висше образование или със съответната правоспособност, като сред тях основното са медицински сестри, лекари, шофьори, машинни и строителни инженери. В секторите без специалност ще има нужда от 64 хиляди души.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Имате думата за реплика.
РАЛИЦА ДОБРЕВА: Благодаря Ви за изчерпателния отговор.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от БСП за България, заповядайте.
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги и гости. Госпожо Министър, пак ще се налага на въпрос, за който Вие нямате може би вина до момента, ако въобще става въпрос за вина, но 2021 г. започва изплащането на пенсиите от втория стълб. Въпросът ми е съвсем общ: каква е готовността? Знам, че има публикувани за обсъждане промени в Кодекса за социално осигуряване, които да гарантират плащанията след като излизат в пенсия тези хора, които ще получават пенсия от двата стълба. Знам, че има много зададени въпроси от народните представители в тази посока, които касаят детайли от плащанията. Въпросът ми е: Докъде е стигнало общественото обсъждане, какви са мненията и становищата по проблема, кога ще бъдат внесени за приемане промените в Кодекса за социално осигуряване?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Уважаема госпожо Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Гьоков, в момента тече все още вътрешна съгласувателна процедура и очакваме да получим също оценката на въздействието на законопроектите, които са изготвени във връзка с промените в Кодекса за социално осигуряване. Предстои да бъдат направени срещи и с Комисията за финансов надзор, с Националния осигурителен институт и с Асоциацията на доброволните пенсионни дружества. Надяваме се през месец февруари да можем да излезем с предложение за решение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Гьоков, дуплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър, за лаконичния отговор. Разбирам, че Вие навлизате в темата, обаче ние вече сме закъснели. Хората имат право пет години преди пенсиониране да направят избор дали да останат в ситуацията да получават пенсия от двата стълба, или да се прехвърлят в НОИ и да получават само от единия стълб пенсиите си. Те към момента не могат да направят информиран избор.
След като не знаят какви ще бъдат условията за изплащане на тази пенсия, как да направят информиран избор.
Аз апелирам към Вас, когато приемем тези промени в Кодекса за социално осигуряване и уредим института на изплащането на пенсията от втория стълб, трябва да дадем възможност и шанс на тези, които са направили или не са направили избор, но при всички случаи, той не е бил информиран, да могат да променят отново желанието си. Другото не е честно спрямо хората. Февруари е обнадеждаващ срок, дано го спазим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Министър, желаете ли дуплика? Не.
Следващият въпрос ще се опитам аз да го формулирам. Уважаема госпожо Министър, в края на миналата година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване беше приет един текст, ако не бъркам чл. 7, не бъркам сигурно, с който Народното събрание задължава Министерския съвет да изготви анализ на причините за така наречените фалшиви болнични. С този анализ бяха ангажирани Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Министерството на финансите, социалните партньори.
На 15 януари Министерският съвет излезе с предложение в едномесечен срок социалните партньори да обсъдят направените предложения.
Въпросът ми е: какви са най-общо направените предложения и смятате ли, че в скоро време тези предложения ще бъдат част от българското законодателство?
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Най-общо предложенията за мерки, които бяха представени от правителството и от страна на работодателите, са свързани с контрола и ефективността. Възможности за координиран контрол между Националната здравноосигурителна каса, службите за трудова медицина, Националния осигурителен институт, като в това число има предложени мерки от Министерството на здравеопазването за предписанията, които могат да издават личните лекари, които се приемат с разнообразно мнение от страна на основните участници.
Имаше изказани както „за“, така и „против“. Утре предстоят заседанията на комисиите в Националния съвет за тристранно сътрудничество по тази тема. В срок ще бъдат предложени мерките, а колко от тях ще изискват законови промени, това предстои да видим. Очакваме да получим информация от Българския лекарски съюз за работодатели, които са насочвали на групи хора към лекарите за издаване на болнични. Възнамеряваме да започнем контролните мерки и механизми от там.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Задавам този въпрос, защото знам трудностите при междуинституционалното съгласуване, защото са ангажирани Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Здравната каса, Националният осигурителен институт. Ако се приемат част от предложенията, ще се наложи да се промени и Наредбата за медицинската експертиза, не само законови, а и подзаконови нормативни актове.
Надяваме се в най-скоро време да приключи тази дискусия, за да бъде финализирана тази тема. Очакването ми е да няма ограничаване правата на осигурените лица в България. Ако това се случи, няма да имате проблем в Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дуплика желаете ли? Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Да, мога да Ви уверя, че това бяха указанията, които ние сме дали към групите, и сме казали, че трябва да се запазят правата на осигурените лица и да се засилят мерките за контрол на ефективността на издаване на болнични, от една страна, и, от друга страна – мерките за контрол върху работодателите. Същевременно и работодателите трябва да бъдат овластени, където имат основателни съмнения, че има злоупотреби, да имат възможности да извършват по-ефективен контрол.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Доктор Поповски, Вие сте следващият.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Първият наш въпрос е: какво е виждането на Министерството за минималната работна заплата в Европейския съюз. Знаем, че в този мандат на Четиридесет и четвъртото народно събрание с трите бюджета – 2017, 2018 и 2019 г., се движим с доста добър темп, всяка година се увеличава с по 50 лв. и въпреки всичко ние сме на последното място в Европейския съюз. Доколкото знам предпоследна е Румъния, която ни води някъде с около 300 лв. по-висока минимална работна заплата от България. Да не говорим за Люксембург.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин доктор Поповски.
Уважаема госпожо Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господа! Дебатите по тази тема в рамките на Европейската комисия се откриха току-що. До шест седмици се очаква да има окончателно решение дали ще има директива или препоръка за европейска минимална работна заплата.
България се отнася положително към това да има механизъм за изработване на минималната работна заплата в държавите членки, тъй като у нас има такава минимална работна заплата. Разбира се, това трябва да отчита националните икономически и социални параметри на всяка държава.
С работодателите и със синдикатите у нас говорихме за това, че трябва да направим една малко по-решителна крачка, след като от няколко години България е приела и ратифицирала Конвенция № 131 на Международната организация по труда и да направим така, че в България да имаме такъв механизъм за изработване на минималната работна заплата, който да е по различни сектори и да отчита спецификата на различните сектори. Все още няма конкретни параметри, които биха могли да бъдат споделени, но от всички страни са направени вече крачки по отношение на компромис и се надявам да имаме решение до края на тази година.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към втория кръг въпроси.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас е свързан с въпроса на колежката Ралица Добрева по отношение ситуацията на пазара на труда в страната. Имаме криза с недостига на работната ръка в България. Вие казахте – предимно с квалифицирана работна ръка. Имаме нужда от специалисти.
Моят въпрос е: предвижда ли Министерството на труда и социалната политика някакви мерки за стимулиране завръщането на работещите българи в чужбина? Какви са тези мерки и кога предвиждате те да влязат в сила?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: В момента правим организация на кариерни форуми в различни държави членки, като вчера беше проведен форум в Австрия. На 7 март предстои да има форум в Лондон. На 25 април в Германия, Кьолн; на 16 май – Мюнхен, Германия; на 17 октомври – отново във Виена.
По време на тези форуми се информират съответно българските граждани, които живеят в тези държави, за възможностите да се върнат обратно в България. Участват и големи работодатели от всяка една от съответните държави, които също обявяват работните места, които предлагат в България. Възможностите са, от една страна, за покриване на наем, ако сънародниците ни се върнат на места, където нямат жилище. Втора възможност е да се дава допълнителна заплата, където се връщат хората, но съответните нива на работна заплата не са достигнали средната работна заплата, включително осигуряване на детегледачки през бюрата по труда за онези сънародници, които се върнат в населени места, в които няма да имат възможност да намерят места в детска градина или ясла.
Ако съответно имат член на семейството, който не владее български, ще бъдат предоставени допълнителни възможности за обучение по български език.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Реплика, госпожо Ангелова?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Искам да изкажа задоволството си от отговора на министър Сачева, защото тези кариерни форми се провеждат традиционно от няколко години от Министерството на труда и социалната политика. Аз съм присъствала на един такъв форум и знам колко голям е интересът. В съчетание с новите мерки, които Вие предлагате, това означава, че все повече млади българи със специалност ще се завърнат в страната ни, предвид подобряване на икономическата и социалната среда у нас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги от БСП за България, Ваш ред е за втори въпрос.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! В края на миналата година, на 18 декември работодатели и синдикати направиха извънредна среща с министър-председателя. За тази среща разбрахме от медиите и най-вече от изявленията на големите работодателски организации, че се предвижда в края на месец януари да бъде подписано тристранно споразумение за 40 мерки, които да се въведат по някакъв начин, свързани с икономиката, с условията на труд, с демографската криза, с трудовото законодателство.
Уважаема госпожо Министър, може ли да ни дадете по-голяма яснота по отношение на мерките, които предвиждате в трудовото законодателство, по отношение на мерките по демографските проблеми и социалното законодателство. С оглед на това, което ние разбираме, най-вероятно след 10 дни ще има подписано такова споразумение. Смятам, че в качеството си на народни представители би трябвало също да сме запознати в детайли с това, което се предвижда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Аз също мислех да задам този въпрос. (Реплики.)
Уважаема госпожо Министър, заповядайте, имате право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми госпожи и господа! Уважаема госпожо Клисурска, в рамките на три минути ще ми е трудно да се спра подробно на това, което ми задавате като въпрос. Мога да Ви кажа, че в момента разговорите все още не са финализирани. По отношение на заетостта се предвиждат промени в Кодекса на труда. Една от темите, която широко се дискутира, е темата за извънредния труд.
По отношение на социалната политика утре предстои кръг от разговори със социалните партньори по отношение на това да очертаем параметрите на една бъдеща реформа на системата за социално подпомагане, защото в момента имаме изключително много и разнообразни плащания към различни целеви групи, част от тях не са особено ефективни, докато ресурсът, с който разполагаме, е ограничен. От друга страна, самата система има нужда от сериозна модернизация както на употребата на информационна свързаност между различните системи, така и по отношение на кадровата политика и обезпеченост. Това е една от темите.
Що се отнася до демографската политика, темите и мерките, които се дискутират, са тези, които са залегнали в Стратегията за борба с демографската криза, която се дискутираше в рамките на Министерския съвет и е публично известна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаема госпожо Министър, с оглед на това, което изложихте, бих искала да получа по-конкретен отговор на становището Ви, защото е свързано с измененията на Кодекса на труда.
Миналата година, в началото на 2019 г., отново имаше дебат на тема „Изменение на трудовото законодателство“ в посока увеличаване на часовете извънреден труд – за което говорите, че в публичното пространство има такава информация. Обезпокоително е, че това, което излиза в публичното пространство, е свързано с двойно увеличаване на извънредния труд от начина, по който е регламентиран в Кодекса по труда.
Друга информация в публичното пространство и която няма как да знаем дали е достоверна е свързана с удължаването на работната седмица.
Друга информация. И миналата година Социалното министерство излязоха с предложение пред работодатели и синдикати освен извънредният труд да бъде увеличен, сумираното изчисляване на работното време – също. Те са обезпокоителни за голяма част от българското общество.
В тази връзка бих желала да чуя категоричното становище на Министерството. Още повече бих искала да отворя отново въпроса за ставката за нощен труд. През 2007 г. е регламентирана ставка за нощен труд на 25 ст. В момента – 2020 г., тринадесет години по-късно никой в правителството, никой от страна на Министерството на труда и социалната политика не говори за промяна на ставката за нощен труд, при положение че имаше такива законодателни предложения; при положение че имаше такива предложения от страна на синдикатите. Смятам, че ако ще предприемем някакви действия, свързани с ревизия на трудовото законодателство, те би трябвало да бъдат в полза на работниците, защото те са много по-голям процент. Когато на преговорите участват и се чува само гласът на работодателите, това е обезпокоително.
Още нещо искам да кажа по отношение на реформата за социално подпомагане. Действително има различни инструменти, които са въведени в Закона за социално подпомагане, но смятам, че визията на Министерството на труда и социалната политика би било точно в доразвиване на визията за гъвкави инструменти, които реално да подпомогнат индивидуалните потребности на хората.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Дуплика желаете ли, госпожо Министър?
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Налага се да уточня част от въпросите. Използвам да съм максимално кратка, тъй като времето е ограничено.
Първо, по отношение на Кодекса на труда в Министерството има създадена работна група, която с моя заповед удължи срока за работата си до края на месец март. Трябва в началото на месец април да излезем с предложения за промени в Кодекса на труда.
По отношение на извънредния труд няма да има деветчасов работен ден в България. Това е фалшива новина. Говорим за това, че в момента извънредният труд е забранен, а от друга страна, той се практикува, както добре знаете в най-различни сектори. Давам за пример сектора на информационните технологии и внедряването на една информационна система няма как да спре в 17,30 ч., защото е свършил работният ден. Обикновено хората остават извънредно да работят. Същото се случва и в търговски обекти по време на празници, в здравеопазването и в много други сектори.
Тоест извънредният труд е забранен, същевременно той съществува. В момента е предложено да има възможност да се договаря извънреден труд в рамките на до 300 часа, но само тогава, когато той е приет на колективно трудово договаряне между работодателя и съответните синдикати в предприятието. Иначе ограничението от 150 часа остава.
Съответно по отношение на сумираното работно време предложението е свързано с това най-накрая да влезем в изискванията на Директивата за четири месеца. Тук обаче държа да подчертая, че не се слушат само гласовете на работодателите, напротив, това е части от тези 40 мерки, за които беше предният Ви въпрос, и това е Споразумение, което вече е постигнато между работодатели и синдикати и се предлага на правителството.
Последното, което искам да отбележа, е, че държавата не е просто арбитър или пък приемащ договорките на синдикатите и на работодателите, а самата тя е работодател на 430 хиляди души, които работят в бюджетните организации, така че ние защитаваме и интересите, включително на тези хора. В това отношение мисля, че няма да има причина за притеснение, но работата на работната група продължава и ще приключи. За нощния труд също се дискутира темата. Отворена е, на масата е, какво решение ще се вземе в момента не мога да кажа, но при всички положения, разбира се, когато се представят проектите, ще имате възможност да се запознаете с текстовете.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Следващият въпрос е свързан с това, което се случи около Нова година и малко след това в Горско Косово и в Пловдив в домовете за лица с деменция. Както е известно, в България има около 14 дома за лица с деменция. Какво предприема Министерството на труда и социалната политика, известно е, че и Прокуратурата вече е сезирана и се занимава с тези случаи, какви са първите резултати от проверките на Инспектората на Агенцията за социално подпомагане и Министерството на труда и социалната политика, ако има вече такива резултати? Какво предвиждате примерно за останалите домове, има ли идея и там да се направят проверки, за да се превантира всичко това, което беше изнесено като информация в медиите?
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Проверката в Горско Косово приключи с това, че няма недобросъвестност от страна на служителите на дома, като съответно обаче бяха констатирани много тежки битови условия и проблеми свързани с това, че има прекалено много хора в една стая – например шест човека; има затруднения от гледна точка на факта, че самият дом се намира в сграда, която не е подходяща за целта.
Специално за Горско Косово предприехме преустановяване на настаняването на нови лица, така че на първо място поне да има по-малко хора в една стая. Започнахме разговори с кмета, тъй като в рамките на община Сухиндол има няколко села, да се потърси друга подходяща сграда, в която бихме могли да разкрием Център за настаняване от семеен тип, така че да можем да пренасочим персонала от този дом да работи при нови условия.
По отношение на Пловдив бяха констатирани тежки нарушения и бяха подадени съответно сигнали в Прокуратурата. Очакваме там да има по-тежки наказания от страна на общината, тъй като тя е работодател. Ще предприемат съответно уволнения на хората, които са извършили нарушенията.
В седмицата от 3 до 7 февруари ще бъде организирана среща с всички директори на домове за стари хора с деменция и на всички центрове за настаняване от семеен тип, в които са настанени такива лица. Те са 14 дома и 23 центъра за настаняване, та очаквам общо 37 директори очакваме да съберем в София и заедно с тях да предприемем необходимите мерки, от една страна, по отношение на контрола на качеството, от друга страна, да им представим нашите планове за дългосрочната стратегия за възрастните хора, възможностите, които ще има за обучение на кадри за преквалификация. По отношение на домовете за деменция има изготвен план за тяхното поетапно закриване, тъй като всички те са с много тежки условия и преминаването им към центрове за настаняване от семеен тип.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Министър, задавам този въпрос в контекста на отлагането на Закона за социалните услуги, защото всички в Комисията знаем, че Агенцията за качество на социалните услуги, Наредбата за стандартите, за кариерното развитие, за заплащането на персонала са изключително важни. С решаването на този въпрос всъщност ще бъдат решени голяма част от контролните механизми и от гледна точка на предоставянето на качествени социални услуги. Целта на такъв тип социални услуги е тези хора да имат по-добро качество на живот. Не може да има по-висша цел за тези хора от това техният живот да бъде подобрен.
Колеги, други въпроси? Няма.
Благодаря, уважаема госпожо Министър, за участието днешния блицконтрол.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ № 002-01-1, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 ЯНУАРИ 2020 Г.
Госпожо Заместник-министър, заповядайте – заместник-министър Деница Николова, да представите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие. Ако може да се фокусирате в частта, която касае предметния обхват на дейността на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Радвам се в днешния ден да успея да Ви представя Проекта за изменение на Закона за регионалното развитие, който е следствие от приета Пътна карта за анализ на изпълнението на регионалната политика, приет в рамките на 2017 г.
След множество анализи и проучвания, които бяха направени, изводите по отношение на съществуващата насоченост на регионалната политика показват необходимост от промяна на подхода и на модела на изпълнение на регионалната политика с оглед задълбочаващите се междурегионални и вътрешнорегионални дисбаланси и съответните показатели, които ние виждаме на регионално ниво по отношение на социални индикатори и икономически такива.
Темповете на икономическия растеж, както и необходимостта от създаване на условия за по-балансирано и устойчиво развитие на територията показват необходимостта от промяна на нормативната уредба, така че да имаме своята степен на готовност не само по отношение на провеждането на Национална регионална политика, но и по отношение на синхронизиране на мерките и действията ни, свързани с бъдещото европейско финансиране след 2020 г.
Необходимите мерки за преодоляване на съществуващите дисбаланси не могат да бъдат направени без нормативна промяна, доколкото в хода на анализите ни се показа необходимост от оптимизация на стратегическите документи, които обхващат регионалната политика с оглед на необходимост от подобряване на тяхната ефективност, качество и целесъобразност.
В тази връзка и целта на предложението е да се постигне оптимизиране на процесите на планиране на регионалното и пространственото развитие, като те се сближат и координират по ефективно и, разбира се, да се използва по-добре натрупаният капацитет и информационни ресурси както на национално, така и на регионално и местно ниво.
Кои са основните промени в рамките на Закона? Въвежда се нова йерархична структура на стратегическите документи, обвързващи изпълнението на регионална политика. Вече ще имаме един национален документ, който обхваща и стратегическото планиране и пространственото планиране на територията на страната. На регионално ниво ще имаме регионален план и интегрирана териториална стратегия на ниво 2 – Статистически район 2 на страната, и на ниво община ще имаме план за интегрирано развитие с оглед необходимостта от ясна визия в дългосрочен аспект за развитието на територията на местно ниво.
Новите стратегически документи всъщност дават възможността да има по-тясна координация между тях, по-ясен фокус, по-голяма ефективност и опростен отдел на наблюдение и контрол и оценка, за да може да имаме ясна информация за ефективността на работата по отношение на всички проекти, които се изпълняват на национално, регионално и местно ниво.
В рамките на предложението за промяна се подобрява и опростява процесът на разработване, наблюдение и оценка на стратегическите документи, като основната промяна в Закона е свързана с промени в структурата, функциите и правомощията на регионалните съвети за развитие, които до настоящия момент имат основно консултативна функция.
В рамките на предложенията на Закона се предвижда разширяване на функциите и отговорностите на регионалните съвети най-вече в частта, която касае възможност за пряко включване като консултативен орган в хода на оценка и предварителна селекция на проектни предложения, свързани с финансиране от страна на европейските структурни инвестиционни фондове. В тази посока се предвижда и нова структура на регионалните съвети и съответно в допълнение след предвижданите изменения на Закона ще бъде разработен правилник към него, който ще дефинира и съответстващите процедури за създаването на новата структура на регионалните съвети за развитие, ефективната работа и укрепване на техния капацитет, така че да имаме степен на готовност към края на тази година да изпълняваме интегрирани териториални инвестиции на територията на страната, подкрепени със средствата от Европейския съюз.
Очакванията са ни, че чрез промените в Закона за регионалното развитие ние правим една нова крачка към подход на изпълнение на регионалната политика и включването на регионалните и местните власти по-тясно в процеса по планиране, програмиране и съответно подготовка на проектни предложения, които са тясно обвързани със спецификата и ресурсната осигуреност на различните територии на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари.
Кое налага промяната на… не можах да ги преброя в „Преходните разпоредби“? Терминологично ли е само предложението за промяна?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Да, промяната е терминологична.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи заместник-министри, уважаеми колеги! Аз мога да се съглася донякъде с така представената пред нас информация относно мотивите, касаещи изменението на Закона, съответно оптимизацията на стратегическите документи, което ще доведе до по-адекватна регионална политика. Също така и подготовката за следващия програмен период и най-вече включването на регионалните власти по-активно в изработването на тези стратегически документи.
Но имам един конкретен въпрос и той се отнася до § 5 – там, където отпадат членове от 5 до 7. Това са текстове, които уреждат районите за целенасочена подкрепа. Моите притеснения са относно това, че все повече и повече получаваме статистика за някои от териториите от нашата страна – някои райони са със стряскащи показатели относно демографската политика и не само – икономически изоставащи райони, в зависимост от тяхното географско положение.
В тази връзка моят въпрос е: кое налага отпадането точно на тези членове? Другото, което също споделяте и казвате в портала за обществено обсъждане, е, че това ще се прехвърля към изработването на стратегически документи на регионално ниво, което предвид проблемите, които все повече и повече се открояват, смятам, че не е много адекватно.
Второ, какъв ще бъде подходът, за да може спецификите на всеки един район да бъдат отразени, така както е записано в чл. 6? Там подробно са изразени всички критерии на база, на които този подход и тези райони да отговарят и да бъдат включени в така наречените целенасочени програми за подкрепа. Тук не мога изобщо да се съглася с другото становище, изразено пак на портала за общественото обсъждане, че така или иначе и в момента има такива програми от 2015 г. Казвам това, защото не веднъж съм задавала въпрос относно Програмата и защо тя все още не е стартирала. Много добре съм запозната, защото съм и от такъв район и всекидневно имаме въпроси, свързани с това, че тези райони могат да подобрят своето състояние и начина на живот на гражданите единствено и само, ако има целенасочена Програма.
Вие казвате, респективно Вашето Министерство, че и така в момента има такава Програма, но подобрение на тези райони няма, защото няма финансиране. Изключително несериозно е такова становище искам да споделя.
Въпросът ми е: защо се налага отпадането на тези членове? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Други въпроси имате ли, колеги, за да може заместник министър Николов да отговори?
А, да чуете отговора.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Може ли само да допълня?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заместник-министър Николова, извинявайте.
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми дами заместник-министри, уважаеми дами и господа, колеги, уважаеми господин Председател! Съвсем кратък въпрос.
Запознах се със Закона, но не намерих в него каква ще е приемствеността с досега правените стратегически документи за развитието на регионите в различните сфери – както в икономическата, така и в социалната? Каква е връзката на този закон с чакания да влезе в сила Закон за социалните услуги? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Недялков.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър. Имате право на отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря.
По отношение на целенасочените инвестиционни програми, които са в частта на настоящия Закон за регионалното развитие, след направени оценки и анализи това, което установяваме към момента, е, че въпреки създадената възможност в Закона има по-скоро невъзможност за изпълнение на целенасочена политика за конкретна територия по начина, по който е дефинирана в Закона. Основният дефицит е липсата на финансов ресурс и няма как да кажа нещо друго.
Но, това, което ние правим с настоящото изменение на Закона, е даване на възможност на по-широко тълкуване на така нареченото целенасочено финансиране към конкретни територии. Защото чрез възможностите на интегрираната териториална стратегия, като основен стратегически документ на регионално ниво, ние даваме ясна посока и възможност именно региони и специфични територии, които са със съответни социално-икономически, демографски показатели и негативни такива трендове, да търсят своята възможност за финансиране и съответно изпълнение на проекти именно по целенасочен начин, защото това ще бъде ходът на изпълнение на новия програмен период. Чрез средствата от Европейския съюз ние ще имаме интегрирано въздействие, комплексно между различни оперативни програми на конкретна територия.
На практика интегрираната териториална стратегия на ниво Регион 2 обхваща целия Регион 2 и в рамките на тази интегрирана стратегия могат да бъдат дефинирани съответни територии, които също да получават своята целенасочена подкрепа и това е осигурено чрез възможностите и гъвкавостта, която ни осигуряват, включително и регламентите на Европейския съюз за финансиране на такъв тип подкрепа в рамките на новия програмен период.
По отношение на приемствеността към настоящия момент в предложените изменения на Законопроекта е включена възможност съществуващите стратегически документи да продължат своето изпълнение до момента на тяхното приключване. Знаете, че всеки стратегически документ има съответна срочност, като от момента на изменение на Закона ние съответно преминаваме към новия ред по отношение както на структуриране на стратегическите документи, така и по отношение на тяхно изпълнение, наблюдение, контрол и мониторинг.
Тоест, ние в никакъв случай не пристъпваме към елемент, в който отричаме съществуващите стратегически документи, в никакъв случай няма да предпоставим да нямаме приемственост между съществуващите към настоящия момент елементи на регионалната политика и новия подход, който цели основно фокусиране върху територията, върху спецификите, върху съответните потенциали за развитие на конкретния регион.
По отношение на целенасочените територии в заключение само бих искала да кажа, че и в настоящия момент при изготвянето на интегрираните териториални стратегии на ниво Регион 2, които в момента са в ход, ясно виждаме дефиниране на целенасочени територии за подкрепа, които съответно ще имат възможност да получат свое финансиране, разбира се, при адекватно отразяване на нуждите от страна на местните и на регионалните власти и на принципа „отдолу-нагоре“ на формиране на правилните бих казала миксове от проекти, за да можем да фокусираме нашето финансиране.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
Колегите имат уточняващи въпроси.
Госпожа Клисурска, след това господин Иванов.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, първо един коментар по отношение на така предложените законодателни изменения. В мотивите видях предложението за изменение на наименованието от така наречените статистически райони, които в момента ще съществуват с изменението на Закона.
Но имам едно огромно притеснение, че тези стратегически документи, които се изработват на по-ниските нива – общини, до голяма степен не са работещи, не са ефективни. Това, което е въведено в Закона за регионалното развитие, е свързано с последващата оценка, с междинната оценка, която беше задължителна за общините. Ние всички сме наясно, аз съм убедена, че в анализите, които сте направили, въпреки че ние в момента не разполагаме с тях, Ви е ясно, че голяма част от общините не извършват такъв ефективен мониторинг.
Ако върнем още по-детайлно дискусията по отношение на тези стратегически документи, ще видим, че заложените в тях проектни дейности, свързани с подобряване на инфраструктурата, до голяма степен имат пожелателен характер и голям процент от тях, когато се правеше такава междинна оценка, показваха изпълнение в рамките на 20-30% и не повече.
Аз одобрявам това, че в момента обединявате двата стратегически документа, задължителни за общините. Говоря по скоро за ангажиментите на общините, свързани с концепциите за пространствено развитие и общинските планове за развитие в един общ документ, който има по-интегриран характер, но до голяма степен остава притеснението от това, че те отново ще бъдат само едни формално написани стратегически документи, които, първо, не се познават на територията на общинската администрация, след което няма финансовия ресурс, който да обезпечи реалната им реализация.
Едно добро нещо, което се случи в сегашния планов период и го казвам наистина не толкова като експерт, а като човек, който донякъде съм участвала във вземането на решения като общински съветник за интегрираните планове, да, действително по Оперативна програма „Региони в растеж“ тези интегрирани планове изиграха своята положителна роля. Но, там, където са малките общини, там, където не попадат в градски ареали, по никакъв начин тези стратегически документи не помагат на общините, защото реализацията е свързана с финансовия ресурс.
Нещо конкретно, което изключително много ме притеснява се надявам да разсеете тези притеснения, казвам това като юрист. В Глава осма или седма на Конституцията на Република България е регламентирано местното самоуправление. Ако всички ние се сетим, там където говорим за „местно самоуправление“, има и една структурна единица, която се нарича „област“. Тя е регламентирана, пак по спомен казвам, най-вероятно в чл. 142. В момента по начина, по който е въведена терминологията по отношение на областта, там говорим, че областта провежда регионалната политика на регионално ниво. Общо-взето такъв е текстът по Конституция.
В момента с предложените изменения, ние изолираме областта като такава териториална единица, която се занимава с регионалната политика, така че областните администрации няма да имат никакви функции по регионалното планиране или разсейте моите притеснения, защото от това, което аз виждам, може би ще се случи някаква конституционна колизия. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Господин Иванов, заповядайте.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги! Аз първо ще изразя притеснението си, че тези промени в Закона за регионалното развитие много закъсняха.
Загубихме почти две години в обсъждане, дискусия, търсене на най-добрия модел и според мен подготовката на новите стратегически документи за планиране ще изяде голяма част от новия програмен период и ще забави и усвояването, и получаването на ефект от средства от европейските структурни и кохезионни фондове в настоящия програмен период, на който сме в навечерието.
А конкретният ми въпрос е следният: имайки предвид новата и по-сериозна роля на регионалните съвети, която е разписана в Закона, искам да попитам: какви са плановете за осигуряване на необходимия експертен потенциал на тези органи за териториално планиране? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Госпожо Заместник-министър, преди да Ви дам думата нека да припомня на колегите, че част от тези стратегически документи не само в областта на регионалното развитие са така наречените предварителни условия за стартиране на преговорите с Европейската комисия. Така че ние по дефиниция да го кажа сме задължени да приемем тези стратегически документи преди изобщо да стартира идеята. (Реплики.)
Заповядайте, госпожо Заместник министър.
Май ще се окаже дискусията в нашата Комисия по-съдържателна от Комисията по регионално развитие, но да се надяваме, че не е така. Все пак сме Социална комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря за отправените въпроси.
По отношение на съдържателността на стратегическите документи и тяхната ефективност ние сме отчели това, че към настоящия момент всички стратегически документи, които са над 400 към момента на брой, на практика освен че като съдържание са доста изчерпателни като обем, на практика не могат да имат истинските си функции като стратегически документи, доколкото те или преповтарят вече съществуващи такива, или съответно не са обезпечени с финансиране. Именно в тази посока тръгнахме в стъпката, с която да обединим стратегически документи по начин, по който да доведем до по-ефективно тяхното прилагане, обезпечаването им, естествено, най-вече с финансови ресурси, които да постигат заложените стратегически приоритети в тях.
В тази посока мога да кажа, че немалко усилия вложихме точно в това да потърсим кое е най-правилното решение за стратегическите документи, така че, от една страна, да не изключваме нива, които съществуват включително и като административни функции на територията на страната, от друга страна, обаче да имаме съдържателност на тези документи, така че да могат да изпълняват целите на регионалната политика. Именно в тази връзка и след обществените обсъждания стигнахме до общото, бих казала, решение, включително чрез консултации с областните управи, че към настоящия момент областните планове за развитие като такива имат своята роля от гледна точка на това да обединят информация в съществуващите вече общински планове за развитие, но на практика не могат да имат своята ефективност, доколкото не са обезпечени с финансов ресурс и доколкото към настоящия момент правомощията на областните управи не дават възможност за изпълнение на реална политика по отношение на регионите.
Доколкото новия програмен период предпоставя принципа на териториално обособяване и търсене на решения на регионално ниво извън административните граници на община и на област, след консултации с Европейската комисия, защото ние сме в тясно взаимодействие с всичко, което осъществяваме като реформа в регионалната политика спрямо съществуващото законодателство и това, което очакваме като преговорен процес, стигнахме до общото решение, че нивото на стратегическо планиране от гледна точка на възможности за изпълнение на истинска регионална политика следва да бъде регионалното ниво, защото това дава най-голяма гъвкавост за възможности, за взаимодействие и формиране на проекти, включително между области, между общини, включително надобщинско и надобластно ниво. В тази посока това, което сме дали като възможност за стратегически документ, като интегрирана териториална стратегия всъщност включва изцяло областните управи на много по-високо ниво на възможност за изпълняване на регионалната политика, защото на практика всеки един проект следва и би трябвало да бъде включително и с тяхно участие в рамките на едно партньорство, за да може да се изпълняват съответните мерки, които да постигат ефекти върху територията.
Със сигурност мога да кажа, че общата цел на Законопроекта, включително стратегическите документи, които оформяме, е в посока включване на областните управи в максимална степен в истинските им реални възможности за подход към една територия, а не изключването им. Напротив, нашата цел е била точно те да бъдат включени, защото към настоящия момент виждаме, че основно фокусирането на ресурса в рамките на общините не дава своя ефект върху цялата територия, а само върху конкретната на местно ниво и затова смятаме, че с направеното предложение на регионално ниво да имаме една интегрирана териториална стратегия чрез включването на областните управители в регионалните съвети за развитие, чрез възможностите, които ще осигурим в регионалните съвети за развитие, те да имат реална възможност да преселектират проекти по приоритетност за територията, съответно да стигаме до най-значимите проекти за конкретното място, които могат да бъдат подкрепени с европейско финансиране.
По отношение на експертния потенциал в регионалните съвети сме предвидили регионалните съвети за развитие да имат двустепенна система на управление. От една страна, експертното ниво ще оценява съдържателността на проектните концепции, които ще се подават в рамките на Регионалния съвет, и ще имат съответно набор от критерии и методология, която да следват, за да могат съответно да направят предварителна селекция на тези концепции. На второто управленско ниво предвиждаме именно членовете на регионалните съвети за развитие да имат пряко участие във вземането на финално окончателно решение за преселекцията на определените проекти, които ще могат да имат възможност да бъдат финансирани от оперативните програми.
Това, което е важно да кажа, е, че в рамките на новото програмиране предвиждаме съвместяване на мерките между различни оперативни програми, тоест ние гледаме на територията като на едно цяло с комплекс от нужди и комплекс от мерки, които трябва да бъдат осъществени, за да може съответно територията да покаже своя потенциал и да има своето икономическо развитие. Така в тази посока ще дадем много повече възможности от гледна точка на начин на финансиране и съвместяване на мерки и различни типове дейности и гъвкавост на подходите. И по-скоро нашият елемент, заложен в духа на закона и в Проекта за изменение, е свързан с това да осигуряваме по-голяма гъвкавост на териториите за кандидатстване с различни типове и набор от мерки, без да ги делим основно на сектори – само социална политика, само мерки за околна среда, само мерки за пътна инфраструктура и така нататък.
По отношение на осигуряването с експертен потенциал, ние ще разчитаме изключително много на натрупания вече експертен опит на регионално ниво от гледна точка и на Оперативната програма „Региони в растеж“ и от гледна точка на това, че имаме съгласието и разбирането между всички секторни ведомства, че ще осигурим експертно работата на тези регионални съвети, защото тези регионални съвети ще са ключово определящи за работата на управляващите органи в новия програмен период по отношение на интегрираните териториални инвестиции.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
От гледна точка на Зеления пакт на Европейския съюз най-важни са две политики: политиката по околна среда и здравеопазване. Как околната среда влияе върху здравословния начин на живот? Това беше между другото казано.
Заповядайте.
Други въпроси? Не виждам.
Колеги, позволете ми да подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие с вносител Министерски съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви, колеги от Министерството на регионалното развитие.

По точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.
Господин Николов, имате думата да представите Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология и предимно с фокус частта на предмет и обхват на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, Националният институт по метеорология и хидрология предоставя денонощно специализирана информация за нуждите на военната и гражданската авиация, корабоплаването в западната част на Черно море, поддържа различни системи за ранно предупреждение, обслужва почти всички министерства и техни структури с оперативна информация и експертизи.
С цел да се осигурят условия за нормална работа на НИМХ се извърши промяна в правната уредба. Със Закона за държавния бюджет за 2019 г., считано от 1 януари 2019, Националният институт по метеорология и хидрология от основно звено при БАН се преобразува в Национален институт по метеорология и хидрология като юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджета по бюджета на Министерството на образованието и науката, а с Постановление на Министерския съвет от 14 януари 2019 г. беше приет и Правилник за устройството и дейността на Националния институт по метеорология и хидрология.
Към момента НИМХ е юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката. Настоящият механизъм за финансиране и формиране на бюджет показа своите недостатъци.
В тази връзка в проектозакона се предвижда НИМХ да продължи да бъде със статут на юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет към министъра на образованието и науката, но да може да съставя, изпълнява и отчита делегиран бюджет.
С оглед коректността на данните за климатичните промени е от основно значение да се извършват непрекъснати дългогодишни измервания на метеорологичните параметри на едно и също място. Относно станциите, където се извършват метеорологични измервания, собствеността е предимно частно-държавна. Това дава възможност за различни претенции относно посочените имоти, това не гарантира извършване на непрекъснати и дългогодишни измервания на метеорологичните параметри на едно и също място и в тази връзка ограничава възможностите на държавата да прави политики, свързани с климатичните промени.
На това основание, а и с оглед статута на НИМХ с Проектозакона се прилага собствеността на имотите на НИМХ да е публична държавна.
За изпълнение на своите задачи НИМХ се нуждае от специалисти, работещи при различни и специфични условия на труд – на денонощен режим във високопланинските станции, в хидрометеорологичните обсерватории, в населените места и други.
В Правилника не са отразени спецификите относно труда на специалистите. Ето защо е необходимо да бъде трайно уредено и работното време на работниците и служителите на НИМХ поради спецификата на дейността им.
Специфичният статут, който е съчетание на научна организация и на Националната хидрометеорологична служба на Република България, предопределя необходимостта от законова регламентация, която да уреди функции и дейности, органи на управления, финансиране, собственост, организация на работа, работно време и взаимоотношенията на НИМХ с други органи, организации, физически, юридически лица и други.
Метеорологичната, хидрологичната, агрометеорологичната дейност в Република България ще бъде много по-ефективна и полезна за държавата и гражданите, ако обществените отношения във връзка с НИМХ се уредят трайно със Закон за НИМХ и България ще синхронизира практиката си с повечето от държавите в Европа. Със специален закон с 14 европейски държави са създадени национални метеорологични служби, в това число Австрия, Босна и Херцеговина, Испания, Нидерландия, Португалия, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, Финландия, Федерална Република Германия, Хърватия и Швейцария.
Накратко представих нещата, които колегите от Министерството са подготвили. Най-важното, свързано с Вашата Комисия, е това, че спецификата на НИМХ, особено тези станции, които са на труднодостъпни места в планините, които в различни сезони при тежки метеорологични условия, практически са недостъпни, предвиждат приемане на по-различно законодателство от това, което е регламентирано в Кодекса на труда. Поради тази причина имаме бележките, които направи Министерският съвет. Същевременно имаме становище на Социалното министерство, което подкрепя нашето предложение, че подобно на други министерства на други случаи, свързани с Министерството на отбраната, с пожарната безопасност и прочие по-добре е вместо да се променя Кодексът на труда, да се направят промени в специализирания закон.
Тук са колеги от Министерството, които също могат да вземат отношение по случая, и професор Брънзов, който познава в детайли спецификите на работа на НИМХ, би могъл да отговори също на въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата.
В края на своето изложение доцент Николов ориентира дискусията към нашата Комисия. Това е една от вечните дискусии, дали мерките, заложени в Кодекса на труда, трябва да влязат в специалните закони, или Кодексът на труда да си остане като кодифицирана материя, която да се отнася за всички останали сектори.
Господин Гьоков, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър! Финалът на Вашето изказване леко ме притесни, защото вземе всеки да урежда в специални закони трудово-правните отношения с работещи в съответната сфера, ще стане страшно.
Не е тайна за Вас сигурно, че в земеделието също работят при други условия, но не са създали някакъв специален земеделски закон за трудово-правните отношения в земеделието.
В тази връзка ще Ви кажа, че ще се въздържа да подкрепя Вашето предложение, първо.
Второ, ще Ви задам един въпрос: всичко това, което говорихте, съгласувано ли е по някакъв начин със синдикалните организации на хората, които работят в тази сфера?
Второ, съгласувани ли са със синдикатите в Националния съвет за тристранно сътрудничество? С това се изчерпва въпросът ми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Ако искате, първо, да чуете въпросите, и след това отговорите? Или първо да отговорите, защото отговорът може да предизвика друг тип въпроси?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Нека да се съберат, няколко въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не вярвам да има толкова много въпроси, освен в кръга на трудово-правните отношения.
Други въпроси, колеги? Не виждам.
Заповядайте да отговорите.
Вие ли ще отговорите господин Николов или професор Брънзов? Има си Устройствен правилник на Министерския съвет, който задължава абсолютно всички проекти, свързани с трудово-осигурителните отношения, да минават през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Отделно има Устройствен правилник на Министерския съвет, който задължава всички проекти да минат на съгласувателна процедура и евентуално да бъдат отчетени предложенията на отделните ведомства.
Когато става въпрос за Кодекса на труда, всички колеги от тази комисия са много чувствителни, за да не кажа по-силната дума – ревниви, , защото кодифицираната материя е тази, която е водеща във всички секторни политики.
Заповядайте, господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Бих помолил професор Брънзов да вземе отношение по случая. В НИХМ има синдикални организации и всъщност това е предложение, което идва от самите тях.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, заповядайте, професор Брънзов.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи господа народни представители! В действителност тук става въпрос за чл. 20, ал. 4 от Законопроекта за Закон за НИМХ, който регламентира само една малка, но изключително специфична част от дейността на Института. Става въпрос за високопланинските станции. Знаете, че НИМХ има пет високопланински станции. Сигурно сте ги виждали и по телевизията – Мусала, Черни връх, връх Ботев, връх Мургаш и връх Снежанка. Там тези хора, както всички останали наблюдатели при нас, те са на сумарно пресмятане на работното време и дават 24-часови дежурства.
Смяната е от двама души, които дават по 12 часа, за да може да се осигури междудневната почивка. Разликата с другите станции е например, че тази хора няма как да си отидат вкъщи, за да си починат, а стоят и почиват на работното си място.
Проблемът сме дискутирали многократно, дори имаме и писма с Министерството на труда и социалната политика. Проблем е, когато времето е лошо. Тогава, който и да е ръководител на НИМХ, има пред себе си две алтернативи. На четвъртия ден, независимо какво е времето, да тръгнат смените през снеговете и виелиците, да се застраши животът и здравето им, за да се качат и да се изпълни Кодексът на труда във вида в който е. Или тези хора, което е практиката, остават горе, в резултат на което се нарушава междуседмичната почивка, заложена в Кодекса на труда. Те просто физически няма как да слязат от върха при едно такова време. Това става общо-взето през зимата практика.
Отделно, качването. Това не е в града да се качиш на автобуса и да отидеш за половин час на работа. На тях им отнема почти един ден, за да се качат например от Боровец с тежките раници, където си носят храна и вода до Мусала, например понеже него съм го взел като пример. Тук, в този член се предвижда това време също да се отчита като работно време, както е записано: „При тежки метеорологични условия, когато са застрашени животът и здравето на работниците и служителите се допуска по изключение 24-часова смяна, както и отлагането на ползването на междуседмичната почивка. Това искат синдикатите и ние като ръководство подкрепяме. Защото в крайна сметка там е изключително специфично работно място и условия на труд. Това по някакъв начин, трябва да се отчете.
Не бих могъл да споря, не съм специалист по трудово законодателство, аз съм физик, но като ръководител – това просто е един § 22, от който по някакъв начин трябва да се излезе. Или едното трябва да се промени, или да живеем вечно в някакво нарушение на Кодекса на труда.
Всичко останало, което ни касае, са положения от Кодекса на труда. Молбата ми да подкрепите, не съм юрист, и ако това не звучи много добре, но разбрахте същността, да помогнете да се намери едно решение на този проблем. Становището, както каза господин Заместник-министърът, на Министерството на труда и социалната политика, защото ние се обърнахме и те знаят за този проблем, те цитират практика на съда на Европейския съюз по Директива 2003/88, където се казва, че това не е толкова точно и строго регламентирано в тази директива, допускат се изключения, включително при определени условия да работи до 12 последователни дни, стига да са спазени останалите минимални изисквания на Директивата 2003/88 ЕО.
В Европа има такава практика в случаи, когато е невъзможно да бъде осигурена по-чисто обективни причини тази междуседмична почивка, тя да се запази, да се даде. Както са написали, това и е в интерес на работника.
Имайте предвид, че това води и до други неща. Ние имахме, знаете може би преди години смъртен случай на Мусала. Точно в тази позиция бяхме, защото човекът, който беше там, му беше изтекла смяната, а другите не могат да се качат. Така че това засяга работниците ни пряко, защото ние, като не спазваме този график, може да се окаже, че на работа остава старата смяна, защото не може да слезе, а по график те се водят, че си почиват, тоест те са туристи в планината. Естествено, те продължават да си вържат работа, защото тези данни са ни необходими, те влизат в международния обмен, ние ги изпращаме на всеки три часа до целия свят. Така че те са хора, които няма да легнат да спят, те ще продължат да работят и продължават да работят. Молбата ми е да помислим това, което колегите предлагат. Мисля, че нас ни устройва, а ако може – нещо друго. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, професор Брънзов.
Преди да дам думата за уточняващи въпроси на колегата, искам да изкажа едно мнение по тази ал. 4. Там задължително, трябва да включва според мен този текст, думичката „по изключение“. Ако тази дума не съществува, това означава, че на практика правим страхотни компромиси с Кодекса на труда, с правата на работници и служители и с Наредбата за почивките, отпуските и заплащането.
Защо казвам това? Защото в Кодекса на труда има 14 възможности за гъвкаво работно време. Ако тази хипотеза, за която Вие говорите, в ал. 4, се отнася например за есенно-зимния сезон, надявам се, не съм запознат в детайли, за летния период не знам дали се отнася? Не знам, дали по тези върхове има такива преспи? Макар, че условията са тежки – категорично.
Мисълта ми е: ако намерите място на думата „по изключение“, както по изключение е и полагането на извънреден труд. Например има текст, който да кажем казва, че извънредният труд в България е забранен, точка. Следващата алинея е казано, че по изключение се прилага еди, какво си. Ако тук се спомене примерно, че „текстовете на Кодекса на труда са задължителни“ – точка, и следва „по изключение се полага това“, вече е съвсем друга хипотеза, която удовлетворява и Вашите съвършено коректни предложения.
Колеги, заповядайте, за да можем да финализираме дискусията с надеждата да помогнем с текстовете на хората, които работят – най-важното е това.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Това, което казахте исках да го задам като въпрос: по изключение ли ще бъде това, или ще го прилагате през цялата година, първо?
Вторият ми въпрос: знаете ли, колко още други такива професии предполагат, такива изключения, които се включват в тези 14 условия, които каза председателя на Комисията?
Третият ми въпрос е: досега откакто съществува Академията – 50 ли, колко, 60 ли, не знам колко години съществува, по какви правила работехте? Досега нарушавахте ли ги тези прави, че сега изведнъж се сещаме да променяме законодателството си в тази посока? Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Ако искате първо да прочета текста, тъй като той според мен не отговаря точно.
Част от ал. 4: „При тежки метеорологични условия, когато са застрашени животът и здравето на работници и служители, се допуска по изключение 24-часова смяна, както и отлагане на ползването на междуседмичната почивка“. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други мнения колеги, изказвания, въпроси?
Заповядайте, доктор Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости! Ще повторя една част от въпроса на господин Гьоков: досега по принцип нарушавали ли сте Кодекса? (Реплики.)
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Мисля, че Ви казах, че сме в положението да избираме. Който и да е ръководител – или ще нарушиш Кодекса, или ще застрашиш живота на тези хора. Обикновено ние сме хуманисти и предпочитаме да нарушим Кодекса на труда с всички санкции, отколкото да ни загине някой човек.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Отварям една скоба с уговорката да имате проблеми с Инспекцията по трудна, например.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Ами имаме, но общо взето хората ни разбират.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други въпроси, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния институт по метеорология и хидрология.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5.
Колеги, водеща е Комисията по образование и наука и се надявам, който има интерес към тази част от Законопроекта, да направи своите предложения, за да можем да помогнем за по-коректни тестове, които да отговорят на потребностите на работещите в тази сфера. Благодаря Ви, колеги от Министерството на образованието, професор Брънзов на Вас и на всички останали.

Преминаваме към точка четвърта:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДПРИЯТИЯТА НА СОЦИАЛНАТА И СОЛИДАРНАТА ИКОНОМИКА, № 054-01-2, ВНЕСЕН ОТ АЛЕКСАНДЪР МАИРОВ СИДИ И КАЛИН НИКОЛОВ ПОПОВСКИ НА 14 ЯНУАРИ 2020 Г.
Кой ще представи следващия Проект?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Предлагам на Вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика. Промяната е техническа, малка е – едно-единствено изречение: в Глава трета се създава чл. 10а. Мисля, че сте го чели – става въпрос за възможността да се предостави достъп до регистри, администрирани от НАП.
Причините да направим този законопроект е, че всъщност след като започна работа по този закон, след като Законът започна да работи, в публичното пространство се оказа, че има притеснение по отношение на това, че няма такъв достъп. Това е причината да направим бързо и спешно тази поправка, за да може в крайна сметка да заработи Законът правилно.
Чели сте какви са мотивите, чели сте текста. Има и становища на Министерството на финансите, което не съм го видял, за което се извинявам, но нямаме притеснение по отношение на това, което са предложили като редакционни поправки Министерството на финансите. Предполагам, че между първо и второ четене можем да го променим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря на господин Сиди.
Както казахте има постъпило становище от Министерството на труда и социалната политика. Заместник-министър Султанка Петрова е тук.
Госпожо Петрова, нещо да кажете във връзка с внесения Законопроект от господин Сиди и господин Поповски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Бих искала да кажа, че Министерството на труда и социалната политика подкрепя внесеното предложение, защото наистина се касае за един пропуск, който ще даде възможност за една ефективна и качествена работа. Най-важното е, че ще облекчи и намали обмена на документи между институциите.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, заместник министър Петрова.
Давам думата на народните представители.
Госпожа Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми колеги, вносители на предложението. Използвам възможността, че госпожа Петрова е тук, защото, когато приемахме текстовете на този изцяло нов Закон, всички ние имахме притеснение относно неговата ефективност. Задавам въпроса към Вас, като вносители, но и към Вас в крайна сметка, които наблюдавате процесите по изпълнението на Закона: има ли други проблеми по отношение на Закона? Доколко се изпълняват текстовете, такива, каквито ние ги регламентираха? Общо-взето така направеното предложение най-вероятно е обусловено от определени пречки и административни тежести и има ли и други?
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо Клисурска.
Заповядайте, господин Гьоков за Вашия въпрос.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: По принцип разбирам какво правите и съм склонен да го подкрепя в случая, само че имам въпрос. Това не би ли могло да се реши като се уреди въпросът междуинституционално?
Ние превръщаме българското законодателство в едни подробни закони, в които пишем кой кой е, кой кое копче да натисне, кой какъв въпрос да зададе или кой какво да поиска.
Мисля си, че това спокойно може да се реши между Социалното министерство и Националната агенция за приходите. Сигурно ще ми кажете, че не може, но не съм съгласен. Ние тези закони ги направихме направо на наредби. Благодаря Ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, ще Ви помоля да се запознаете с Решение № 338 от 2017 г. на Министерския съвет, където са изброени всички хипотези на така наречената среда за междурегистров обмен на данни режикс. Тази среда дава възможност за реализиране на вътрешен, електронен и административни услуги и е предпоставка за постигане на една от основните цели на електронното управление – комплексно административно обслужване. Това е във връзка с намаляване на административната тежест на гражданите и бизнеса.
Към март 2019 г. са свързани 65 основни регистъра, администрирани от 25 централни администрации, министерства и изпълнителни агенция. Реализирани са 168 служебни електронни услуги и справки към регистрите. За да може онлайн в аналогов режим да могат да се обменят информации между Министерството на труда и социалната политика и Националната агенция за приходите е създадена тази информационна среда. В рамките на тази информационна среда, става този електронен обмен, за да не пращаме хората... (Реплики при изключени микрофони.)
Добре, какво да конкретизираме не разбрах?
Колеги, в първия момент и аз имах притесненията, които ги имате Вие, но прочетох Решение № 338 от 23 юни 2017 г. Там ясно са изброени всички хипотези защо се прави това. В началото имах съмнение как така някой чиновник, който и да е той – от Министерството на труда, или откъдето и да е, ще влиза в регистри в случая на Националната агенция за приходите, или на образованието, или на това, или на онова.
Всички тези неща се правят, за да може в онлайн режим да получават информация.
Сега по-важният въпрос е защо 2017 г. не сме го включили това в текста. Всички сме го пропуснали и сега трябва да поправим грешката, която тогава сме допуснали или има някакъв друг аргумент. Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Други въпроси от народните представители.
Заповядайте, заместник-министър Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Във връзка с пропуска, наистина ние бяхме задължени да съгласуваме с Държавната агенция „Електронно управление“ и го съгласувахме. Явно и те не са видели този наш пропуск и сега, когато вече започна да работи системата, защото регистърът вече работи, вече имаме и първите регистрирани социални предприятия, установихме, че трябва да се направи тази промяна, за което много Ви благодаря.
Най-важното е – в отговор на въпроса, който зададе господин Гьоков, това трябва да стане само чрез промяна в Закона, както е в Решение № 338, за което благодаря на господин Адемов.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря на заместник-министър Петрова.
Уточняващи въпроси има ли от народните представители? (Реплики.)
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Моят въпрос е: това, като е решение на Министерския съвет, как ние със Закона го изменяме? (Реплики.)
Как го допълваме? Ние допълваме решение на Министерския съвет.
ХАСАН АДЕМОВ: Решението на Министерския съвет създава информационна среда. Ние сега искаме да се включим в тази среда, защото с този закон не сме го направили. (Реплики.)
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Господин Гьоков, моля Ви на микрофона.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Сто двадесет и осем ли връзки са установени? Те всички със специални закони ли са направени тези връзки?
РЕПЛИКИ: Да.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Всичките 128 са със закони?
РЕПЛИКИ: Да.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Добре, тогава съм съгласен, няма какво да коментираме повече.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Значи всичко е ясно.
Други въпроси? Не виждам. (Реплики.)
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, госпожа Капитанова има бележки от гледна точка на становището на Министерството на финансите. Вероятно сте го видели. То не променя по смисъл. Ако не сте го получили, понеже днес дойде, ще имате възможност да го получите по имейлите. Има редакционна бележка там: не Министерството, а министърът е органът по управлението. Това е едната редакция.
Втората редакция е: датата на влизане на Закона в сила трябва да бъде в отделна заключителна разпоредба, а не така, както е написано в предложения проект. Това са редакционните бележки, които няма да ни позволят да бъде на едно четене в залата. Вероятно ще бъде на две четения. Това са бележките.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 054-01-2, внесен от Александър Сиди и Калин Поповски на 14 януари 2020 г.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Законопроектът се приема.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХАСАН АДЕМОВ
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА

Стенограф:
Емилия Огнянова