П Р О Т О К О Л
№ 30

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 26 февруари 2020 г

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 002-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г.
2. Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2019 г., № 056-32-2, внесен от Икономическия и социален съвет на 13 февруари 2020 г.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,25 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния:

ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 002-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г.
2. Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2019 г., № 056-32-2, внесен от Икономическия и социален съвет на 13 февруари 2020 г.

Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема с консенсус.

По точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
Господин Заместник-министър, заповядайте, за да представите Проекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С цел намаляване и преодоляване на некомплекта на длъжностите за военнослужещите от Въоръжените сили се предлагат изменения и допълнения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както следва: увеличаване с три години на пределната възраст за военна служба по чл. 160, ал. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за военнослужещи, които не са упражнили правото си пенсия и за тези, заемащи длъжности, за които се изисква хабилитация по чл. 160, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, и не са упражнили правото си на пенсия с пет години.
Възможност за увеличаване до три години на пределната възраст на военнослужещите по чл. 160, ал. 1 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, упражнили право на пенсия в интерес на службата по решение на министъра на отбраната, съответно след мотивирано предложение по команден ред, като са определени и случаите, при които се прави това предложение.
На следващо място, регламентирано на възрастта за приемане на военна служба на 40 години за всички категории военнослужещи.
На пето място, въвеждане на мандат за престояване на длъжност за военнослужещите с висши офицерски звания и военно звание „Полковник (капитан) I ранг“, които са заемали длъжността повече от четири години и откажат да бъдат преназначени на предложена им равна или по-висока длъжност в същото, или по-високо длъжностно ниво, те ще продължат да заемат длъжността за срок от една година.
От 2015 г. се полагат усилия за намаляване на некомплекта от военнослужещи. Изпълнени са редица мерки, които доведоха до забавяне на темпа на увеличаване на некомплекта на военнослужещите, но не и до неговото намаляване.
Само за Ваша информация, ако сравним резултатите от миналата година, постигната е положителна тенденция. Имаме 811 души напуснали редовете на Българската армия и около 1100 души, които са приети, тоест имаме намаляване на некомплекта от 5000 души с 300 души. Тази тенденция трябва да бъде запазена, за да може да се справим с некомплекта. Мярката, която предлагаме именно е в това направление.
Увеличаването на тавана на пенсиите от 1 юли на 1200 лв., както и на броя на военнослужещите, упражнили право до края на 2018 г. доведе до повишаване разходите за изплащане на пенсии. Дефицитът по бюджет – бюджетът на Фонд „Пенсии“ за лицата по чл. 69 от бюджета на държавното обществено осигуряване нарасна от 99,94 млн. лв. за 2019 г. на 147,54 млн. лв. за 2020 г.
Възможно е увеличение на броя на военнослужещите, упражнили правото си на пенсия до 2029 г., независимо от въведеното допълнително от 1 януари 2016 г. условие за нарастване на възрастта за всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 50 годишна възраст, съответно до 45-годишна възраст за лицата от летателния състав – парашутисти, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, което ще доведе до допълнителен по бюджета на Фонд „Пенсии“ за лицата по чл. 69.
Ние сега имаме над 2500 души военнослужещи, които имат право да получават пенсии и заплата. От това право от 2015 г. досега са се възползвали около 1500 – 922 души считат за неетично да бъдат командири и пенсионери, и не упражняват това право. На 6 февруари пенсионирахме флотилен адмирал Чобенков – командира на Военноморската база, който не беше пенсионер. Знаейки, че ще бъде пенсиониран, достига пределна възраст, не упражни това право, тъй като го смяташе за неетично да бъде командир и да бъде пенсионер.
Съгласно приетия от Международния секретариат на НАТО документ, по определение на НАТО за разходи за отбрана се считат и преките разходи за изплащане на пенсии на военнослужещите и цивилните служители, които са упражнили правото си на пенсия. Увеличението на броя на пенсионираните военнослужещи, както и включването на разходите за изплащане на пенсии като отбранителни разходи ще доведе до значително нарастване на процента на средствата за личен състав от общите разходи за отбрана, без да се отрази на способностите на въоръжените сили.
На 30 октомври Вие приехте едно решение и възложихте на Сметната палата, тя ще изпрати отчет – доклад до Народното събрание, как се формира бюджетът за отбрана и как се отчита. В този предварителен доклад, който ние имаме, Сметната палата потвърждава правото пенсиите да бъдат включени действително като разходи за отбрана, тъй като такова е определението на НАТО за разходи за отбрана. Всички държави до миналата година, с изключение на България, включват тези разходи. Ние миналата година също сме включили пенсионните разходи за пенсиониране на военнослужещите като разходи за отбрана. Това значи, че някъде, около 40 млн. лв. повече имаме разходи за отбрана, поради тези пенсии.
Още едно изискване на НАТО – разходите за личен състав не трябва да надхвърлят 60% от отбрителните разходи. Останалите 20% трябва да бъдат капиталови разходи и 20% за издръжка и поддръжка на Въоръжените сили. Включването на пенсиите като отбранителни разходи са реално разходи за личен състав и повишават процента на разходи за личния състав много над 60%. Нашата армия сега е над 78% за личен състав.
За изпълнение на Националния план за повишаване на разходите за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г. следва да достигнем тези параметри на НАТО: 60% от разходите за отбрана да бъдат за личен състав, 20% за текуща издръжка и 20% за капиталови разходи, като акцентът е придобиване на ново въоръжение и техника.
Стремежът на Министерството на отбраната е през 2024 г. да се постигне това съотношение, което да отговаря на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2020 г. и Плана за развитие на Въоръжените сили от 2020 г.
С предлагания Законопроект се прави и изменение в Закона за военното разузнаване с цел привеждане на съответствие с чл. 136 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Закона за военното разузнаване, като се уточнява изрично, че длъжността „Директор на службата“ е част от висшия команден състав, когато тя се заема от военнослужещ. Това ще даде повече възможности за прилагане на процедурите, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с назначаването на тази длъжност.
Изрично поясняване в текста, че ако длъжността „Директор на службата“ се заема от цивилен служител, той ще има всички права по трудово правоотношение, освен тези, които противоречат или са несъвместими с негово правно положение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, откривам дискусията.
Имате думата за изказвания, въпроси и коментари.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости и народни представители! Имам няколко въпроса.
Първо, ще кажа, че по всяка вероятност ще се въздържим да подкрепим тези промени. Сега, доколкото знам, без да съм навътре в нещата, тече Стратегически преглед на отбраната, въобще на сигурността на страната, в това число и на отбраната.
Защо се бърза с този законопроект преди да завърши този стратегически преглед? Предполагам, че в този стратегически преглед ще става въпрос и за личния състав. Това ме насочва към другия въпрос: анализи, анкети, проучвания правили ли сте? Никъде не става видно в мотивите какво може да очакваме и оценка на въздействието на този законопроект върху състава в отбраната, въобще.
Говорих с много офицери и много хора, които се занимават с военно дело. Смятат, че по този начин, защото пък и аз мисля така, че от една страна всички искаме да запазим ранното пенсиониране за офицери, сержанти, въобще за служещите в Министерството на отбраната. В същото време даваме възможност на пенсионери да работят. Това в някакъв конфликт влиза с предното искане.
Много въпроси повдига това Ваше предложение. Не мисля по никакъв начин, освен ако не разсеете съмнението ми с някакви анализи, че то ще помогне за преодоляване на недокомплекта в армията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на господин Гьоков? Няма.
Господин Генерал, как предпочитате веднага ли да отговаряте или да се съберат, няколко въпроса?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Най-добре веднага.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Във връзка с провеждащия се преглед на отбраната и Въоръжените сили, няма никаква изненада. Има работна група, която се занимава с личния състав, некомплекта е факт. Прегледът няма как да го преодолее. Напротив, прегледът ще дефинира необходимостта от увеличаване числеността на сегашните Въоръжени сили. Ние имаме 5000 некомплект при сегашните формирования. Най-общо казано, не мога да казвам числото на увеличение, което висшето военно командване иска, но всъщност некомплекта ще се запази, независимо, че прегледът ще завърши. Той ще го дефинира и ще постави задача да се справяме с него. Така че няма защо да чакаме да завърши прегледа, за да Ви предложим структурата на Въоръжените сили и численост, която би следвало да е по-голяма, а хората са същите, които са сега.
По отношение некомплекта мога да кажа, че за офицерския състав той е над 900 души, така че удължаване на срока с три години на служба, реално ще задържи тези хора, които предстои в следващите години да се пенсионират. При това, ние Ви предлагаме опция дори упражнилите право на пенсия с процедура, когато са ценни за службата, няма с кого да ги заместим да продължат да служат също, както и другите, които не са упражнили правото си на пенсия.
Направени са подробни разчети относно тенденцията за нарастване на придобиващите право на пенсия в следващите години до 2024 г. Колкото повече чакаме, по-лошо става. Ако се приеме това предложение, мога да Ви дам цифрата например към 2025 г. се очаква да имаме около 1237 придобили право за пенсия, които няма да го упражнят поради тази мярка. Ще останат около 200 души само с упражнили право на пенсия от сегашните 1500.
Правили сме и проучвания. В огромната си част военнослужещите не подкрепят пенсии и заплата. Това е категорично. Единствено тези, които са се възползвали от това право, те нямат никаква вина, разбира се, те са спазили Закона. Ние никакви упреци към тях нямаме. Затова и оставяме тяхното право да продължат да служат и да им бъде удължено времето за службата, ако те са ценни за службата и командирите им естествено ги предложат.
Една от препоръките на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество беше да създадем стройна процедура за това удължаване, която да бъде прозрачна. Тя започва от непосредствените командири, тоест да не може някой сам на високо ниво да решава да удължава службата. Създава се стройна система от критерии. Непосредствените командири трябва да предложат по команден ред през командира на вида въоръжена сила, през Щаба на отбраната. Така че с § 6 това се изчиства и с Правилника, за да няма субективност на това удължаване.
За нас това е ход за справяне с некомплекта. По нашите разчети, Вие знаете, че прагът за пенсиониране тази година е 53 години и шест месеца, всяка година той нараства с два месеца.
В 2029 г. всички военнослужещи до звание „Подполковник“ няма да имат право на заплата и пенсия. Само една малка група генерали и полковници ще имат право на заплата и пенсия. Това също донякъде не е справедливо. Затова ние трябва да поощрим военнослужещите да служат по дълго. С тази възраст, която постигаме с тези три години, ние отиваме към средната възраст за служба във всички армии от НАТО.
Още нещо. Нито една армия на НАТО и в държавите – членки от Европейския съюз, няма такава ситуация, в която военни да са пенсионери и да продължават да командват. Или са пенсионери и са извън армията, или са служещи в армията.
Ние сме се погрижили да дадем едно ново право за служба над три години на не упражнилите право на пенсия, на пет години – на академичния състав. Вие обърнахте внимание. Не е нормално и логично на 60 години офицери с професорски и доцентски звания, ние да освобождаваме, които веднага попълват цивилните ВУЗ-ове. Ние знаем какво става – укрепваме академичните съвети на цивилните ВУЗ-ове, а ние се принуждаваме да създаваме академичен състав, за да акредитираме нашите ВУЗ-ове.
Затова с това предложение ние искаме да запазим академичния си състав да служи до 65 години, за да може, както и в другите ВУЗ-ове, след 65 години академичния състав да напуска съответния ВУЗ. Междувпрочем, ако сте прочели, нашето Военноморско училище е класирано на второ място измежду всички морски университети в света. На първо място е австралийското, на второ място е българското. Така че такъв академичен състав, с такива постижения би следвало да го запазим, а не да го освобождаваме с лека ръка. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Други колеги?
Господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Генерал, Заместник-министър Запрянов!
Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи предложението във всичките му части с ясната мисъл, че това е разумно, нормално и, да не кажа, задължително и да не кажа, че е можело да бъде направено и в предни мандати, като ние вече повече от 15 години сме член на НАТО. Досега не сме изпълнили нито една година основното си задължение, подписвайки този колективен договор, да имаме 2% от брутния вътрешен продукт за въоръжаване и отделно периодично да превъоръжаваме трите вида въоръжени сили, които са извън тези 2%.
Тук този коментар за пенсионерите военни, че трябва да влязат в този процент, който коментирахте, пък ще ги извадим от бюджета на държавното обществено осигуряване, там ще се намали малко процента. (Шум и реплики.) Те казват, че ще влязат в този процент, аз така го разбрах.
Стана дума, че некомплектът също е голям. Много пъти сме намалявали армията. Аз си спомням преди 30 години, когато аз бях войник, армията беше 150 хиляди, сега е 20% от тогава, така че наистина трябва да се мисли в тази посока максимално бързо и такъв модел на радикални условия.
За преподавателския състав – също трябва да могат до повече години да преподават, иначе наистина едва ли не субсидираме цивилните ВУЗ-ове с едни добри преподаватели на 53 години, които трябва да напуснат военната система. Знам как е и в Долна Митрополия – преподаватели по авиационен английски, по други специфични, особени специалности да имат право да преподават, особено хабилитираните лица до 65 години, както е по новия закон, който го гласувахме буквално миналата седмица, така че тук в няколко направления предложенията са разумни, нормални, рационални и ние ще ги подкрепим безапелационно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики? Не виждам.
Господин Генерал? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Моят апел към Вас е да ни подкрепите, за да се справим с некомплекта в армията, да запазим кадърните хора, и най-важното – да намалим процента от разходите за отбрана като пенсионни разходи. Ще ги изразходваме тези 40 – 50 милиона, защото сега ние имаме около 310 млн. лв. пенсионни разходи срещу 270 млн. лв. осигуровки и пенсионни отчисления. Ако направите разлика – работещите отчисляват около 270 млн. лв., а Националния осигурителен институт разходва 310 млн. лв. Ние вече отчитаме 310 милиона към НАТО, а не 270, тоест добросъвестността на всеки министър на финансите от тук насетне може да намали реалния бюджет за отбрана, като добави пенсионни разходи към военните разходи. Това е новото от 2019 г.
Сметната палата смята, че тези пенсионни разходи трябва да ги изчитаме като военни разходи – разходи за отбрана. Затова ние имаме интерес да поощрим хората да служат максимално дълго без да се пенсионират, и те са готови.
Ние имаме ситуации, в които пенсионирани военнослужещи искат да се откажат от пенсиите, да се възползват от тази норма. За съжаление това е невъзможно – конституционно упражнено право да бъде загубено.
Понеже ме попитаха дали сме правили сондажи, мнения – да, правили сме, има и такива случаи, но хората не могат да се откажат. Така че аз мисля, че е добро предложението на министъра, на Министерския съвет и е в интерес на армията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Госпожа Лечева – заповядайте, имате думата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Заместник-министър! За съжаление в до тук проведения дебат не чух нито един сериозен аргумент, който да затвърди усещането ми за това, че мерките, които се предлагат могат да преодолеят този съществен проблем, който стои от години пред системата на въоръжените сили. Видно е, разбира се, няма как да не признаем, че Министерството на отбраната иска да преодолее този съществен дефицит.
За съжаление обаче мерките, които се предлагат през последните години, видно от изложението на заместник-министъра, темповете на позитивните тенденции са изключително скромни, бих казала. И с това, което е записано като основна цел в този законопроект, годините, които са необходими да бъде преодолян този дефицит са десет и повече години с тези темпове и с тези мерки, които предлагате.
За част от мерките, които са предлагани през последните години – първо, искам да кажа, че не се прави анализ за ефективността на предприетите мерки, защото видно е, че в част от мерките, които са предлагани, създават повече противоречие и създават сега необходимост да бъдат преодолени тези противоречия в миналото. Ето защо един такъв законодателен процес е необходимо да бъде съпътстван винаги от по-задълбочения анализ за ефективността на предложените мерки.
И подходът, който предлага в момента Министерството е същият, а именно механичното вдигане на възрастта за пределната възраст, което според много от хората в системата може да доведе до запушване, до затапване на тази система. Тази мярка има своя предел, тя не е безкрайна и не носи позитиви, а по-скоро има свой предел, който може да се окаже след време загубено време, и, разбира се, още повече загубени хора за системата.
И тук смятам, че Вие трябва да дадете повече ухо – така до го кажа – на хората, които работят в тази система и да чуете техните мнения, защото се създава усещането, че тези мерки се правят за един много по-стеснен кръг от хора, а не за ефективно решаване на въпроса, свързан с некомплекта в българската армия.
Ето защо ние, и аз лично, няма да подкрепя този законопроект. Желанието е видно, но мерките, които се предлагат, според мен, са неефективни и няма да доведат до нужния резултат.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Реплики? Не виждам.
Други мнения или изказвания?
Да чуем госпожа Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости, колеги! Аз съм провокирана от думите на моя колега Весела Лечева и точно с това, което завърши, аз искам да продължа.
Дали, уважаеми господин Заместник-министър, Вие сте се запознали със становищата, които в голямата си част са отрицателни? На портала за обществени обсъждания точно това се твърди, че някак си предлаганите промени са в полза само на много малък кръг от хора и това няма да доведе до така желаната от всички нас цел с основното във Вашите мотиви, а именно: намаляване на некомплекта в системата.
И има притеснения. Аз си позволявам да взема думата и да споделя тези въпроси, които се задават в общественото обсъждане.
Вие сами казвате, че поправката от 2015 г. в Кодекса за социално осигуряване е дала почти незначителен положителен резултат. Тази мярка сега е също, може да се каже, палиативна и няма да доведе до наистина значим резултат за постигане на целите, защото, пак казвам, твърди се, че това не е много ясно разписано.
Вие казвате, че има анализи, може би не сме запознати с тези анализи, затова пред нас се задават тези въпроси. И още повече, второто, което се твърди, че може би няма да се намали разслоението между двете групи – едните, които получават пенсия и заплата, и тези, които са само на заплата. Смята се, че това ще доведе до още по-голямо противопоставяне между военнослужещите.
И третото, на което искам да наблегна, е за регламентиране на възрастта за приемане на военна служба до 40-годишна възраст. Това е една много рестриктивна мярка, защото твърде набързо се увеличава. Може би трябва да има някакъв период, поетапно да се увеличава, а не изведнъж с толкова много. Това най-вероятно няма да доведе млади хора, които ще искат да се запишат за военна служба, защото на 40 години ние не им даваме кой знае какъв път за кариерно развитие.
И другите притеснения са относно мярката, с която се дава все пак удължаване на пределната възраст. Критериите не са ясни. Вие казахте, че има точно определени критерии, но обикновено се случва така, че се случват тези удължавания на пределната възраст за хора, които са ценни за военната система, някак си на тъмно.
И другото, по което е хубаво да се помисли за промени, е регистър на възможните длъжности по възраст за вакантните свободни места.
Това са притесненията, на които аз искам да обърнете малко по-обстойно внимание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
И аз да кажа няколко думи.
Първо, оценявам усилията на Министерството на отбраната и въоръжените сили да търсят възможности за решаване на проблема с кадровото окомплектоване на българската армия. Не съм убеден обаче, че тези мерки, които предлагате, ще свършат работа. Сега ще се аргументирам защо.
Но преди това искам да кажа, че е много важно, в тази комисия правим тази разлика, но в другите комисии не знам дали се прави точно тази деликатна разлика между правата за придобиване на пенсии по Кодекса за социално осигуряване, от една страна, и от друга страна, пределна възраст за заемане на длъжност. Това са съвършено различни понятия и тяхното преплитане, благодарение на политически решения през годините, води до тази, ако мога така да се изразя, недостатъчна прозрачност, ако щете и бъркотия, защото има объркване какво означава „възраст за пенсиониране“, какво означава „право за придобиване на пенсия“, какво означава „пределна възраст за заемане на длъжност“. Това са съвършено различни неща. В нашата Комисия тази разлика, слава Богу, я правим, но иначе не знам дали това е доста популярно като разбиране и като схващане.
Защо казвам, че няма да свършат тези мерки работа? Защото влизаш на 40 години в армията, Вие казвате, че тези 40 години ще дадат възможност за войнишкия състав 33 години ли бяха сега пределната възраст, сега я увеличаваме със седем години? (Реплики.) Двадесет и осем, добре, това е по-малкият проблем. Въпросът е, че дори на 40 години, ако отговаря на физическите тестове, той няма да има никаква възможност да се възползва от правото си на ранно пенсиониране, защото той 27 години или 18 години, двете трети, няма да може, защото пределната възраст ще го ограничи за заемането. Тогава защо го правим това? Кой е този, който ще го направи? Аз съм сигурен, че нито един на 40 години няма да е, може на 29-30, тогава такава възможност има, но на 40 години никой няма да се съгласи, защото той няма да може да покрие тези изисквания. Това е единият проблем.
Другият проблем е, че в това, за което говориха и колегите преди малко. Това създава условия за противопоставяне между две групи – едните са тези, които получават пенсия и заплата, от една страна, и другите, които имат право да се пенсионират, но не се пенсионират неясно по какви критерии. Те могат да попълват анкети, може да Ви кажат, че не искат да се пенсионират, но няма такава икономическа логика, която да ги води към такъв тип поведение – да не искат да се пенсионират. Няма такъв човек, който да не иска да получава пенсия и заплата, ако има такава законова възможност, разбира се.
Оттук нататък обаче въпросът е какво трябва да се направи, за да се реши този въпрос с кадрите. Вие казахте, че в НАТО, нали в България имаме 1500 човека, които са пенсионери и продължават да работят, в НАТО и в другите държави няма нито един. Ние какво изключение сме?
И още нещо. Прословутите 147 милиона! Ако сте ме слушали, когато говорим за бюджета на държавното обществено осигуряване, винаги ги казвам тези неща, защото министърът на финансите, коя година беше не помня, мисля, че беше Симеон Дянков, направи така, че увеличи осигурителната вноска с 40%, сега е 60,2 ли беше, 60,4% е. Всички тези пари, макар че минават като разход на Вашето министерство за осигурителни вноски, те са за сметка на държавния бюджет, за сметка на всички осигурени. При 60% осигурителна вноска, между приходи и разходи дефицитът е 147 милиона за 2020 г. Такъв е по прогноза. Какво означава това?
Това означава, че някъде бъркаме. Въпросът е къде. Никой нито в тази комисия, нито в Народното събрание, не е против това да решим този въпрос, кадровия. Но този въпрос не само не решава въпросите, според мен, а създава условия за допълнително противопоставяне. Нямам предвид академичния състав, там и пет години не са достатъчни. Защото, примерно за генерал Мутафчийски, какво означава? Ако не ги приемем тези неща, той няма да може да преподава, ако преподава във Военномедицинска академия, нали така?
Според мен този проект, макар и с добри намерения, не решава напълно проблема с окомплектоването на състава. Аз съм сигурен, че следващата година ще докладвате някакви 200 или 300 човека, които са решили да останат, благодарение на това увеличение на възрастта за заемане на длъжност с три години, както предлагате Вие.
По отношение на тези критерии – казаха колегите преди малко – ако не са разписани подробно в детайл, този, който е заинтересован, примерно е уволнен, защото не е предпочетен от командира, който е най-прекият му началник, във всеки един административен съд такова уволнение ще падне, защото веднага ще Ви кажа, защото са в наредба, а не са в Закона тези критерии.
Това са базови неща, които Министерство на отбраната трябва да ги знае и съм сигурен, че ги знаете, но защо не са разписани критериите на мен не ми е ясно.
Това са ми бележките и, ако може някакъв коментар, за да вървим към изчистване на проблемите.
Заповядайте, господин Запрянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, Ви господин Председател.
Ще помоля и после колегата да ме допълни.
Първо, не се прави за никаква малка група. Аз казах: 922 души в годините, които следват следващата година 2021, още 392 души ще придобият право. Следващата година 2022, още 646 души. (Реплики.)
Право на пенсия, тоест не се прави това за малка група от пет души. От 40 генерала само 10 са пенсионери, 30 не са, да не Ви казвам числа за полковниците, тоест ние се целим към поощряване на военнослужещите да служат по-дълго с три години ,без да упражняват правото на пенсия, защото пределната възраст за званието, което имат, както господин Адемов спомена, ние и нея вдигаме с три години. Ние не пипаме условията за пенсиониране: 53 години и 6 месеца и 8 месеца и до 55 години. Това е свободно волеизлеяние за всички, които са догодина, както казах тази година 316 – те сами ще решат, Вие като промените Закона, да се пенсионират, ако е полковник и да служи до 56 или до 59, ако не се е пенсионирал тоест, това е свободно излеяние. Ние никого не насилваме да приемаме едно или друго решение, така че не става въпрос за малка група хора. Не се прави за отделно лице, прави се като се цели за цялата категория.
Съгласен съм с госпожа Лечева, че темпът е неудовлетворителен. Ние въобще не се хвалим и в Доклада за състоянието на отбраната това ще го кажем, че ние реално сме обърнали тренда само с тези 300 души, но големият въпрос стои.
Въпросът е, че с тези мерки, ние съхраняваме хората. Не можем да решим проблема с офицерите. Запомнете, във Въоръжените сили офицерската професия е кариера. Човекът служи до пенсия – войникът не служи до пенсия в нито една армия в НАТО, за това и възрастта е 40 години.
Войниците влизат правят един договор за три години и могат да се откажат, ние ежегодно имаме войници, които постъпват, изкарват един договор от три години и не го подновяват. Други изкарват втори, трети договор. По всяко време войникът може да реши да си тръгне, той е с краткосрочен договор.
Дългосрочен договор за служба имат офицерите. Те преминавам в специално обучение, приемат ангажименти, затова споменах числото на офицерите. Няма как в един випусен акт на висше военно училище ние да решим въпроса с офицерите за една година. Ние увеличаваме ежегодно приема, ако сте обърнали внимание, във Военния университет и в Морското училище, сега и във Въздушното училище, но нашите разчети показват, включително и за лекарите между впроче,м Мутафчийски го е заявявал в новата специалност, във Варна ние към 2029 г. може да кажем, че ще се справим с некомплекта на офицерите.
Иначе за войниците и сержантите, особено най-лесни са сержантите. Ние сержанти от вън не приемаме, само от войници правим сержанти. Нормата сержантът да служи до пенсия кара много от войниците да служат добре, да се подготвят, да отидат в сержантски колежи и да преминават в категорията „Сержант“, която им дава право да служат до пенсия, така че 40 години, това е възраст, ако човек може да служи и иска да служи до три години.
Вярно е, че много рядко ще бъде това до 40 години. Прав сте, нашият опит показва, че до 35 години има интерес. Хора идват при министъра питат го: аз съм на 30 години, аз съм на 32 – сега нормата е 28, така че тази норма казва, ако човекът е здрав и може, ако не – прави сте иначе, няма как 40 години войник да има физически качества на младия.
Сега ще помоля колегата по критериите – това е много важна тема, тя се повдига основателно. И за регистъра стана дума, защото ще го има в критериите, това е много важно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, ако можете да коментирате и този въпрос – навършил е човекът условията за пенсиониране по Кодекса за социално осигуряване и Вие с увеличаването на възрастта за заемане на длъжност предполагате, че този човек ще продължи още три години да служи в Българската народна армия, без да се пенсионира.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Да, това показват социологическите проучвания.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Социологическите проучвания противоречат на житейската логика, че този човек, пенсионирайки се там, ще излезе навънка да работи, ще получава заплата и пенсия, която Вие не му предоставяте, това е житейската логика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Вие разсъждавате за цивилните хора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разсъждавам като човек извън армията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Значи, военният човек е друга категория, господин Адемов. (Оживление.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, аз давам думата.
СТАНЧО КАЙКОВ: Уважаеми, господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Полковник Кайков съм – заместник-директор на дирекция „Управление на човешки ресурси“ в Министерство на отбраната.
Ще добавя към това, с което заместник-министъра Ви запозна, относно това дали да подкрепите Законопроекта или не. То си е Ваше право, но искам да кажа няколко неща.
Първо, анализите дали са правени – правени са анализи.
Като заместник-директор на тази дирекция, аз съм длъжен да подпомагам министъра относно неговата политика за кадрово осигуряване на хора в армията. Ние не можем да си позволим лукса към настоящия момент да сме в реактивна позиция, тоест да чакаме да се случи нещо, да мине Преглед на отбраната и тогава да предприемем някакви стъпки.
Анализите са правени, анализите изобщо не са позитивни, както за армията, те са на базата на ситуацията в държавата. (Реплика: „Демографската“.)
Какво имам в предвид – анализите, които направихме в армията, преди да направим този Законопроект показваха, че демографската криза, за която всички знаем много добре и за която беше изготвен анализ от Министерство на труда и социалната политика, ние стъпихме на данните от Националния статистически институт и определено видяхме, че Министерство на отбраната в рамките на следващите 10 до 15 години или във времевия период на Преглед на отбраната 2036, няма да може да разполага с човешки потенциал, който да се включи в армията. Държавата няма да разполага с човешки потенциал.
Ще имаме ограничения. Струва ми се, че Националният статистически институт показваше, че в 2050 г. броят на работещото население към броя на пенсионирането, ще е едно към едно. Към момента випускът от средното образование, който излиза, е в порядъка на 45 до 50 хиляди лица, които завършват средно образование, като имаме в предвид, че 10 хиляди лица, които излизат в чужбина не се връщат в България – оставят едни 35 до 40 хиляди лица, за които висшето образование, предлага 70 хиляди бройки за прием. Това означава, че армията е поставена не в патова ситуация, ами в ситуация, в която е длъжна да предприеме нещо.
Ние, със средствата, с които разполагаме по функция „Отбрана“ и в частта „Разходи за персонал“, предвидени в следващите години, ние не можем да си позволим вдигането на заплатите, които към момента даваме. Вярно е, че Министерството на отбраната в рамките на последните три години успя да увеличи заплащането, но това не покрива конкуренцията на пазара на труда. Българската армия се оказва в ситуация, в която не е конкурентоспособна на пазара на труда.
Ние няма откъде да си наберем кадри, така че предлагаме това. Затова ние казваме, че ние с това няма да решим кадровия проблем на армията. Това са краткосрочни мерки, с които ще се помъчим да ограничим увеличаването на некомплекта – предложението за вдигане с три години на възрастта на военнослужещите.
Ясно е това, което казахте, че не е логично част от хората, които придобиват право на пенсия, да не си го упражняват. Нелогично е за Вас, но в армията се случва. Армията подготвя кадри, които цял живот са се специализирали в едно нещо и мога да Ви кажа, че чисто тясната специализация не винаги е преимущество, когато излязат на пазара на труда. Поради тази причина може би и част от хората продължават да служат в армията и след като придобият право на пенсиониране, въпреки това.
Това ни е анализът относно трите години – предложението. (Шум и реплики.) Които са придобили правото, но не си го упражняват.
Имаме анализи, на които стъпваме и това е военното предложение към политическата ръководство, в лицето на министъра на отбраната, за промяна в тази посока, защото по този начин ние имаме таблиците с хората, които ще напускат армията, по този начин ще задържим за момента текучеството на кадри и бройката на военнослужещите в армията, така че армията да може да изпълнява възложените ѝ по Конституция функции, мисии и задачи. Иначе сме в опасност да не можем да ги изпълняваме.
За противопоставянето между двете категории военнослужещи – само ще Ви дам една данна, че броят на пенсионираните, тоест на военнослужещите, които са придобили право на пенсия и са го упражнили, спрямо общия брой на военнослужещите е 8%, така че не можем да кажем, че по някакъв начин имаме тотално противопоставяне и тези отзиви, които са писани при общественото обсъждане, струва ми се, че не е от категорията от 93%, които ще получат определено допълнително право за труд.
Относно 40-те години, министър Запрянов Ви каза позицията. Да, сменихме политиката – от политика, с която Министерството осигуряваше условия за пенсиониране при постъпване в армията по чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, преминахме към политика на взаимна изгода. Именно това дава възможност, затова предложихме тези 40 години.
Вярно е, когато разсъждаваме от гледна точка: защо един българин ще влезе на 40 години в армията, и не можем да го възприемем като такова, в момента ние имаме такива хора, които служат на 40 години. Имаме хора, които служат на 46 години и те са войници, и те служат. След като имаме войници да служат между 40 и 46 години в момента, това ни дава право, на този етап поне да приемем, че ще има и такива които също ще желаят да влязат да служат в армията. Може да не са 100, може да не са 1000, но защо трябва да ги ограничаваме? И в момента служат такива хора, така че защо трябва да ограничаваме в годините?
Относно критериите. За да направим прозрачен процеса и относно това по какъв начин ще се определи дали колега военнослужещ, който е упражнил правото си на пенсия и навършва годините за пенсиониране, защо ще бъде освободен или няма да бъде освободен, процесът, който сме взели за решение, за да е открит, ясен и честен, това е обявяване на мястото, което той заема, в Регистъра на свободните длъжности в Българската армия. Този регистър е явен за всички, всички военнослужещи, които отговарят на изискванията за заеманата длъжност, имат право да кандидатстват. И ако има такива военнослужещи, то от тях ще бъде подбран някой, който ще бъде назначен на длъжността, която пенсионираният вече колега трябва да освободи. (Реплика.)
Ние сме го записали, че ще бъде по условията и реда на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България . Там е разписана цялата процедура за Регистъра. Ние прехвърляме към Правилника, така че това са критериите.
Критериите за преподавателите, които са с академични длъжности и хабилитираните преподаватели, то там вече прилагаме Закона за развитие на академичния състав. Ясно ни е, че трудно можем да реагираме по простата причина, че за длъжностите, които ще кандидатстват, те трябва да са вакантни длъжности, но въпреки това, ако има хора, които могат да кандидатстват за академичните длъжности, отговарят на изискването и научното жури ги подбере, то те ще бъдат назначени на такива длъжности. Ако няма, съответно нашият хабилитиран преподавател ще остане да служи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други въпроси имате ли, колеги?
Заповядайте.
Госпожо Лечева, за уточняване? Уточняващи въпроси?
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Понеже се въртим все в един и същ омагьосан кръг, а въобще не чувам разсъждения от типа – ясно разписано кариерно развитие за всеки един, който влезе в системата на въоръжените сили, така че да е сигурен в неговия житейски път, че той ще получи през определеното време определени бонуси или социални придобивки, които според мен, би трябвало да бъдат водещите.
Ясно е, че няма как да не стане дума за въпроса за размера на заплатите, за размера на доходите, които получават тези хора, но съпътстващо в тези мерки също са и социалните придобивки. Дори в Щатите – те не получават високи заплати, но пътят на тези хора е очертан с различни социални придобивки. И те затова избират този път, а не само механично увеличаване на възрастта и така нататък.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте, накратко.
ТОДОР ВОДЕНОВ: Извинявам се, съвсем накратко.
Тодор Воденов се казвам, от Национален синдикат „Отбрана“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“. Поканен съм от името на Конфедерацията. Госпожо Лечева, с Вас сме се виждали.
Искам да Ви информирам, че откритост и диалог в Министерството на отбраната има. Най-големият опонент на господин Запрянов сме ние – синдикалните организации в Министерството на отбраната. (Реплика.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Оставете синдикатите. Дайте по Проекта.
ТОДОР ВОДЕНОВ: Накратко, ние смятаме, че опитът за промяна на Закона е добър, следва да бъде подкрепен.
Предлагаме обаче, хората които са ползвали правото си на пенсия и продължават да служат, следва да бъдат уволнени в непродължителен срок, затова защото не следва, не следва тези хора да продължат да ползват моралните права на другите, които не са ползвали това право. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, гости!
Слушам целия дебат с интерес, защото въпросите, които възникнаха са от едно естество – общо взето как да помогнем на армията в момента да се справи с този недокомплект. Това е общо взето основният въпрос.
За съжаление обаче, ако прочетем първо мотивите, с които Вие ни предлагате настоящите изменения, ще видим, че Вие говорите за това, че в 2015 г. с изменението на Закона дадохте право, или дадохме право, в крайна сметка хората, които са с право на пенсия да продължат да бъдат военнослужещи.
В 2016 г. отново бяха въведени такива мерки за удължаване на годините и възможността на хората, които са в армията, да продължат да работят.
Сега, в момента отново предлагаме подобни мерки. Те са сходни на тези от 2015 г. и 2016 г., с идеята този недокомплект донякъде да бъде решен, но у мен възниква въпросът и той е резонен: какво правим след три години?
Аз от тези мерки, които Вие ни предлагате, не виждам решение на основния въпрос. Ние многократно, с тези изменения, които правим в 2015, 2016, 2020 г. , точно затова говорим: 922 човека, които ще имат право да се пенсионират, ами след три години те ще са същите онези хора, на които ние сме увеличили годините за пенсиониране, но вече няма накъде.
И другата възможност – през цялото време да си говорим за критериите, тези – за професионалната компетентност, за хората, които вече са упражнили правото си на пенсия, но ще имат право да продължат да бъдат военнослужещи по § 6, и ние виждаме в текстовете такива, каквито ни се предлагат, и никъде другаде няма яснота, че в правилник те ще бъдат различни. В текстовете, които ни се предлагат се казва, че решението ще се вземе в интерес на службата.
Неслучайно Комисията за конфликт на интереси в нейното становище говори точно за нарушаване на обществения интерес, защото решението е субективно. Тук критерии няма.
Това е просто едно разсъждение върху целия дебат, който ние проведохме, уважаеми господин Председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Нека да се чуят различни мнения, за да стигнем до добри решения – това е идеята.
Господин Генерал, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Аз вече казах по темата „Три години и какво правим после“. Този дебат ще го водим по друга тема, като Ви предложим Програмата за развитие на Въоръжените сили до 2032 г. И тогава ще дойдем до темата за социалния пакет, тя беше повдигната от госпожа Лечева, и за социалните придобивки. Това не е единствената мярка за справяне с некомплекта, но е наложително да я направим сега.
Например, там ще говорим за придобиване на жилища от въоръжените сили, защото ние не коментирахме ротацията, тези четири години, които предлагаме. Голяма част от военнослужещите не искат да се преместват, защото след преместване те обедняват. Като дойдат в София на квартира, а са в Казанлък, ние им увеличаваме заплатата с 200 лв., но наемите им са много по-големи, тоест в този социален пакет ние ще се върнем отново към жилища, към настаняване на военнослужещите, облекчаване на наемите им и така нататък.
Аз съм съгласен с виждането, че това е една само малка стъпка от големия пакет социални придобивки и промени, които в Програма 2032 ние ще предложим. Това е само една мярка, пак казвам, която незабавно ще въведем, а след това с Програма 2032 ще има много повече мерки. Министър Каракачанов вече е приложил 25 мерки, откакто е министър, затова трендът се обърна, с 300 души имаме повече. С тази промяна ние смятаме, че до хиляда души още ще имаме повече в следващите три години и така – с другите мерки, ще трябва да се справим с некомплекта.
Не искам да коментирам демографията. Тя е ужасна! Понеже питахте за анализ – ние сме направили анализ за всеки гарнизон, за всяко поделение, за човешкия персонал в близките 10 – 12 години, който би могъл да постъпи при нас като войници. Картината за някои градове не е добра, тоест имаме гарнизон с батальон примерно, а възпроизводството на младото население, което би постъпило в този батальон, е много малко като бройки. Това е друга тема.
Искам само да Ви подскажа, че ние мислим комплексно, не мислим едностранно, това, което казвате. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Тук възникна един интересен въпрос, и с това приключвам, прекалено е вече нарушаването на Правилника като че ли, но има един Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност. Във всички сектори внасят по определени правила работници и служители там, където те не достигат на българския пазар на труда. При Вас как стоят нещата?
Признавам си, че не помня този текст в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Възможно ли е, примерно, от трети страни, да кажем, от Сърбия, от Македония или защо не от европейски държави?... Такава опция съществува ли или не?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Съгласно действащото законодателство в България само и единствено българските граждани, даже които нямат двойно гражданство, могат да служат във Въоръжените сили.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други коментари, въпроси? Не виждам.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с вносител Министерския съвет.
Който е съгласен той да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували: за – 8, против – няма, въздържали се – 8.
Не се приема. (Шум и реплики.)
Прегласуване ли искате? Не.
Законопроектът не се приема, което не значи, че няма да влезе в пленарната зала. Това е друга тема.
Благодаря, колеги от Министерството на отбраната.

Следващата точка:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ ЗА 2019 г.
Професор Дулевски, заповядайте, за да представите Отчета на Икономическия и социален съвет.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Подробно дейността е представена в предоставения Ви Отчет.
Съвсем накратко – през 2019 г. продължи дейността на Икономическия и социален съвет, съгласно неговите законово регламентирани функции – разработване на актове, становища, анализи и резолюции, организиране и участие в консултации и дискусии, поддържане на сътрудничеството с Европейския икономически и социален комитет и други сродни европейски и национални институции.
Какво мога да обобщя, освен текстовете, които са представени тук?
На първо място, тематичните области, които Икономическият и социален съвет разработи, разви и прие не дублират тематиките, които бяха обект на социалния диалог. В основни линии те са насочени към ключови европейски приоритети и стратегически проблеми на страната в контекста на нашето европейско членство.
Искам да подчертая, че Икономическият и социален съвет наложи свой стил на работа, при който обект на неговите дебати и консенсус на постигане са тематики, които не са обект на други институции или излагане на национални позиции, които не са представени от други национални институции. Давам само три примера от гледна точка на дейността през 2019 г.
Един ключов проблем за 2019 г. беше срещата в Сибиу, където се решаваше бъдещето на Европейския съюз и финансовата рамка. Смея да твърдя, че Икономическият и социален съвет беше единствената институция, която излезе със собствено становище и позиция, изпрати на президента на Европейската комисия позиция по Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз със защита на няколко приоритета – кохезионни политики, обща селскостопанска политика и други насоки, които сега се оказват ключови за България.
Второ, проблемите на дигитализацията и предизвикателствата, които произтичат пред гражданите, труда и капитала бяха също обект на, мисля, много добри становища на Икономическия и социален съвет, които са изпратени към съответните ресори, включая еврокомисари, разбира се, и на народните представители, на съответните заинтересовани структури в Министерския съвет със съответни обратни отзиви.
И не на последно място бих посочил едно ключово становище по кръговата икономика и позиция по кръговата икономика, което за наша радост се оказа сърцевината на един месец по-късно приетия от Европейския съвет и Комисия, така наречен Зелен пакт, който е доста спорен и в момента предизвиква много дебати и дискусии.
Мога да обобщя следното от гледна точка на дейността: в рамките вече на седемнадесета година, защото миналата година бяха 16 години от създаването, в тези рамки, мога да кажа – България, а не само Икономическия и социален съвет, защото той е българска институция, България се установи и наложи, мога да го потвърдя смело, като първата и може би единствената страна от 13-те нови страни членки от Петото разширяване, която поддържа и подкрепя добре работещ, според мен, национален икономически и социален съвет. Това не е мой извод като председател, това е оценка и на европейските институции.
Мога да дам само два – три факта в това отношение.
В 2019 г. на големия дебат в Комисията и пред членовете на Европейския икономически и социален комитет за бъдещето на Европа с участието на президента на Комисията, на председателя на Европейския парламент, бяха поканени четири национални съвета, за да представят своя опит. Това беше Франция, Италия, Малта и България.
След един месец в Брюксел предстои голям дебат по отношение на Рамката за икономическо управление – Европейския семестър, как да се подобри, с участието на еврокомисар Джентилони. Поканата е за представяне на опита на три страни: Франция, Италия и България.
Смея да твърдя, че в рамките на представянето на национални съвети, единствената страна, която е поканена и представлява новите страни членки, е България.
Второ, искам да Ви кажа, че в момента опитът на България се проучва, в това число и от Полша. Поляците в момента проучват опита за създаване на подобен икономически и социален съвет, в това число и Западните Балкани. Преди две седмици посланик Плугчиева се обади и помоли за информация, тъй като в Черна гора искат да го прилагат подобно на българския опит.
Казвам го това, защото много страни след нас, няколко опитаха да създадат това. Унгарците тръгнаха една година и половина по-късно след нас. Бяха много амбициозни, изключително! И след две-три години, ако мога да се изразя така, приключиха.
Румънците създадоха, но на вълни се развиват ситуациите при тях.
Поляците се опитват, но не могат да успеят.
В Чехия дори не смеят да направят тази стъпка.
Оказа се, че, пак казвам, от новите 13 членки, България е единствената страна, която развива този модел.
Какво се оказа? Защо се оценява това? Оказа се, че в цяла Европа, в Европейския съюз има много добре изградена система на институционален социален диалог. Във всяка една страна членка имаме национален съвет за тристранно сътрудничество, бипартитни съвети, всичко това е чудесно. Когато обаче се касае за организирания граждански диалог, изграждане на институциите на организирания граждански диалог, само няколко са страните, които могат да се посочат като добра практика и пример.
Казах Франция, но във Франция е друг случаят. Това са 50 и няколко години. Френският съвет е третата конституционална асамблея, съобразно тяхната Конституция.
Мисля, че за нас, за България е чест, че български Съвет се нарежда винаги до Франция и Италия – естествено, защото президентът на Европейския икономически и социален комитет в момента е от Италия, но все пак Италианският съвет е на 52-53 години.
Последното – каква е нашата цел? Нашата цел е чрез тези становища, чрез тази европейска проблематика, особено тази година, да поставим някои ключови проблеми на европейско ниво чрез интегриране на синергията на българските работодатели, синдикати и трети сектори на европейско ниво, включая, само след две-три седмици и пред Джентилони, защото във всички тези хубави „съобщения“ на Комисията за по-силна Европа, за справедлив преход и така нататък, примерно, ние виждаме един нов опит за много разделителни линии, много силна разделителна линия!
Когато Юнкер представи Бялата книга за бъдещето на Европа в нея видяхме сценариите, в които виждахме България в други орбити, ние бяхме институцията, която излезе с много силна позиция за Бялата книга и за сценариите, и казахме: не, ние не искаме Европа на скорости! Като че ли този дебат леко се приглуши, но основната комисия легално, под формата на Зелена икономика, под формата на по-силна, по-социална Европа чрез справедливи промени, лекичко като че ли си налагат следващите разделителни линии, за които разбира се, ние искаме да реагираме, включая в реформата на Европейския семестър.
Това изисква координация и синергия и с представителите на законодателната, и с изпълнителната власт и може би, след като приемем нашите позиции, актове и по Европейския семестър, по неговото реорганизиране и реформи, по съобщението за по-силна Европа със справедливи промени, ние ще се обърнем и към уважаваната Комисия, с която работим в много тясно сътрудничество наистина, може би за едни неформални консултации, защото България трябва да има ясна позиция на европейско ниво. Прокарват се много тихо, много леко реформи, аз не искам да отнемам Вашето внимание, но не само в социалната сфера, но и в икономиката.
Завършвам със следното: в началото говореха за изравняване на данъците, скочиха все пак страни като България и някои прибалтийски – защо се отнемат предимства в данъчната сфера? Елегантно обаче вкарват другата история – да изравним данъчните основи. Да, но когато нашата данъчна основа е по-широка и ако ни я изравняват и я стеснят, не може финансовият министър да не е принуден да увеличи данъците и това конкурентно предимство да изчезне. Говорим за такива аспекти и проблеми, които са обект на такива насоки. Ще спра дотук и съм готов да отговоря на всички въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Дулевски.
Колеги, имате думата за въпроси. Знаете, че тези отчети са традиционни, те не влизат в пленарната зала, само за сведение са на ресорната Комисия.
Заповядайте, имате думата за въпроси.
Докато Вие се концентрирате, аз ще се опитам да задам един такъв въпрос: предстои сериозна дискусия не само в България, а и на европейско ниво – тя върви вече, така нареченият Зелен пакт. При всички положения Европейският икономически и социален комитет, в това число и националните икономически и социални съвети, трябва да имат становища как да се процедира, какво трябва да се направи, какви са позициите на България. Знам, че ще Ви е много трудно да стигнете до едно такова становище, но въпросът ми е свързан с това: дали имате намерение през тази година да ангажирате вниманието на българския Икономически и социален съвет с тази проблематика?
Колеги, други въпроси, мнения, предложения? Становищата на нашия Икономически и социален съвет, а и становището на Европейския икономически и социален комитет – знаете, там има съгласувателни процедури и е много важно какво е мнението на колегите от европейските структури.
Други въпроси, мнения? Не виждам.
Заповядайте, проф. Дулевски.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря Ви.
Ако трябва най-общо да изразя мнението, защото не съм упълномощен моите колеги – при нас решенията се вземат с три четвърти мнозинство, но мога да Ви кажа предварителното мнение.
Ние, бих казал, не сме безрезервни фенове на Зеления пакт – на този му вариант, който беше представен много бързо от Комисията. Считаме го като едно предизвикателство. Подкрепяме насоката. Гледаме го от гледна точка на позитивната му страна, че той е средство за модернизация на една икономика. Считаме обаче, че не се разчетени добре, бих казал, ефектите, които ще се получат от него и ресурсите, които са необходими, за да се изпълни той. Считаме, че България не разполага с достатъчен ресурс, за да отговори на този Зелен пакт.
Още повече, че в момента навсякъде в Европа се говори за трите стълба, които са съществените – финансовия, икономическия и социалния, като се дава приоритет на Европейския стълб за социални права, в момента се сключва и четвърти стълб. Може би ние ще зададем въпроса: има ли достатъчно ресурс Европа, първо, да поддържа баланс между четирите стълба?
Второ, дали цялото гражданско общество ще подкрепи идеята да направим изцяло зелена икономика, но с много по-малко работни места, защото това са големите напрежения, които започват да се създават в Европа?
И, трето, като че ли има един момент, който изисква, все пак във времето разположение на отделните стъпки.
Очевидно има страни по на север, по-северните страни, които са готови. Като че ли този пакт е в интерес на тях, защото онези технологии, които ние трябва да закупим и трябва да приложим, се произвеждат там. Тоест ние трябва да извадим ресурса по някакъв начин, а те имат технологиите, които евентуално ще ни прехвърлят. Всичко това обаче трябва да бъде съчетано с много други приоритети, които има страната.
Завършвам със следното. Бих предложил на моите колеги да гледаме Зеления пакт не само като отделен пакт, а в рамките на реформата, която иска да прави Комисията и затова прави цяла година консултации и сега във връзка с икономическото управление, Европейският семестър.
Личната ми позиция е следната: ние поддържаме макроикономическите регулатори и инструменти в Европейския семестър, защото България си изпълнява стриктно изискванията и за дефицит на текущия, и за дълга, и за държавната помощ, но сме категорични, че с инструментите, с които в момента разполага Европейският семестър, ние не можем да си решим проблемите, а ще си задълбочим структурните проблеми. Давам само два примера.
Първи пример: Европейският семестър като цяло, като политика, изисква да поддържаме добро образование. България обаче, в резултат на различния стандарт на живот и куп причини, които всеки знае – преди малко станаха обект на разговор, се оказа, че – парадокс – особено в провинцията, в градчетата, където някой поддържа добро училище, с добро качество, това влияе отрицателно на населеното място, защото талантливите деца, тези, които завършват, напускат населеното място и с доброто образование ние обезлюдяваме наши територии. Това става и в България.
Правили сме проучване – децата от елитните гимназии, с езици, ние подготвяме с потенциал да заминат навън. Няма нищо лошо, но веднъж плащаме за това, а според мен инвестициите за около два милиона са милиарди евра и повече от това, което сме получили по линия на европейските фондове. Няма време да развия тази теза. По-важното е, че нямаме човешки ресурс, който да върнем и който ни трябва.
С инструментите, с които ние разполагаме, този проблем не можем да го решим, защото тук става въпрос не само за кохезия само, както искаме, а за конвергенция. Нямаме ли конвергенция в производителност, доходи, не можем да спрем този процес.
И тук примерно едната идея. Нека да бъде така добра Европейската комисия да ни разреши да прилагаме така нареченото златно правило – изключение от принципа „Държавна помощ“. Ако примерно можем и трябва да задържим определени таланти и деца, и е необходимо с европейски и национални средства да извади 500 млн., 200 млн., 300 млн., нека това да се приема като златна инвестиция, като златно правило, а не като увеличаване на дефицит или държавна помощ.
Вторият проблем е свързан със здравеопазването и достъпът до здравеопазване, което ни се налага като изискване. Ние се стремим да правим това, обучаваме – най-малко на Вас трябва да казвам, доктор Адемов, колко струва обучението на един здравен специалист в България, и след пет години той заминава и изнася огромен ресурс от България.
Въпросът е, че изпълнявайки точно тази визия в Европейския семестър и визията на Европа, ние като че ли създаваме предпоставка за едни бъдещи демографски пустини в страната. Ето, това е нещо, което ще искаме най-вероятно за нови, допълнителни инструменти, които да са специфични към проблемите на страните, с които те да си решават структурните предизвикателства и проблеми.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли коментари, въпроси? Няма.
Да благодарим на проф. Дулевски.
Ще подложа на гласуване Отчета на Икономическия и социален съвет за 2019 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – всички…
Имаме консенсус, благодаря Ви.
Благодаря Ви, проф. Дулевски. Надяваме се на следващи срещи.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХАСАН АДЕМОВ

Стенограф:

Вася ЙОРДАНОВА