П Р О Т О К О Л
№ 33

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 20 май 2020 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-43, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.
3. Законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-45, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 18 май 2020 г.


Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Хасан Адемов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Откривам днешното редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Предлагам следния дневен ред:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-43, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.
3. Законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-45, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 май 2020 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17.
Приема се.

Преминаваме към точка първа.
Колеги от ГЕРБ?
Заповядайте, господин Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с прилагането на Постановление № 55 на Министерския съвет, което беше обвързано със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Народното събрание прие промени в този закон, прие и в Закона за здравето, вследствие на което с решение на Министерския съвет променихме извънредното положение – от 14 май да стане извънредна епидемиологична обстановка. Това предполага промени в Постановлението.
Моят въпрос е: какви ще бъдат тези промени, свързани с начина на кандидатстване за мерките, които предполага Постановление № 55? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Постановление № 55, популярно в обществеността като мярката 60/40, в рамките на периода до 30 юни ще бъде изменено само по отношение на срока, тъй като се удължава срокът, по който работодателите могат да кандидатстват вследствие на промените, които са направени в Закона за здравето. Досега работодателите можеха да кандидатстват до 13 май – сега ще могат да кандидатстват до 30 юни, отново с ретроспективен срок на действие на Постановлението, тоест за месеците април, май и юни включително последните плащания по Постановлението ще могат да бъдат извършени до 30 юли. Това, което коментираме на този етап вътрешно – в рамките на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите, е мярката да продължи да действа и след 1 юли. Надяваме се до 30 май да сме готови с нов дизайн, който да предложим, и съответно да потърсим съгласие за него със социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество, тъй като мярката към момента показва, че работи добре.
Причините да казвам, че работи добре са свързани с това, че към вчерашна дата имаме почти 13 хиляди заявления, които са за 215 546 работници и служители. Същевременно, откакто бяха приети и промените, свързани с това да се плащат и 60% от осигуровките върху 60% от осигурителния доход, имаме задържане на регистрацията на броя на безработните. Все по-малко хора в момента се регистрират като безработни, като към вчерашна дата имаме регистрирани общо – нарастването от началото на извънредното положение е с 99 129 души. Във вчерашния ден в цялата страна са се регистрирали общо 1405 лица, като само 705 от тях са казали, че се регистрират вследствие на коронавируса. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Доктор Генов – нямате.
Колеги от „БСП за България“?
Госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, радвам се, че вече сте сред нас.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, въпросът ми е свързан с Националната програма „Помощ за пенсиониране“. През последните години тя се утвърди като много атрактивен инструмент за включване и оставане в заетост на безработни лица над 58 години.
От предходен мой въпрос към 2017 г., цитирам данните – може да не са много точни, около 537 лица за 2017-а бяха включени, като 75 нововключени лица. За 2018 г. те са нови 310 безработни лица.
Предвид ситуацията, която стана във връзка с разразилата се епидемия от COVID-19, безработните лица се увеличиха страшно много. Голям процент от тях са точно такива – над 58-годишна възраст, остават извън пазара на труда и впоследствие трудно ще могат да се реализират и да намерят подходяща работа, предвид на това, че голяма част от фирмите преустановиха дейност и няма да започнат такава. И преди капацитетът на тази програма беше твърде нисък спрямо исканията от страна на работодатели, но сега ще се наложи този капацитет да се увеличи.
Затова въпросът ми към Вас е: предвижда ли се увеличение на капацитета или прехвърляне на средства от други пера към тази програма и колко ще бъдат заетите през 2020 г.? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Уважаема госпожо Министър – право на отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Желева, това, което правя в момента, е в две посоки. Едната посока е да активираме отново дейностите по Националния план за действие по заетостта, защото част от тях бяха блокирани, предвид извънредното положение. Разполагаме с ресурс в размер на 85 млн. лв. веднъж от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и още веднъж 120 млн. лв., отделно, като част от първите средства ще бъдат насочени по посока субсидирана заетост в сектор „Транспорт“, и по-специално автобусни превози. Останалите 40 милиона – предстои да се прецени кои сектори да бъдат подкрепени допълнително, като вероятно говорим за секторите „Туризъм“ и „Търговия“, тъй като там имаше най-голяма регистрация на безработни.
Другият ресурс на стойност 120 млн. лв. – в момента се работи по неговия дизайн. Една от целевите групи, които ще бъдат подкрепени специално с тези средства, ще бъде и тази, която Вие споменахте, наред с младите хора, които нито учат, нито работят.
Нашата задача оттук до края на годината ще бъде обратно да върнем броя на безработните лица в размерите, в които започнахме тази година. Знаете, че в началото на извънредното положение имахме 201 хиляди регистрирани безработни – в момента са около 300 хиляди. Така че желанието ни е по-голямата част от тези, които загубиха своята работа през месеците март и април, да могат обратно до края на годината да намерят възможности за субсидирана заетост и специално компаниите да бъдат подкрепяни, от една страна, да запазват служителите си, а от друга страна, да наемат безработни. Но целевата група, която Вие споменавате, ще бъде във фокуса на нашето внимание.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаема госпожо Желева, право на реплика – две минути.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря за отговора. Вие конкретно не отговорихте колко ще бъдат лицата и какви ще бъдат средствата специално за тази национална програма. Аз разбирам, че към този момент няма как в рамките на блицконтрола да ми отговорите, но в репликата си бих искала като призив към Вас – повтарям, въпроса съм го задала в предходни години, може би Вие не сте запозната с нуждите от ресурс по тази програма към този момент. Ще Ви кажа защо го казвам – защото, срещайки се с работодатели в малки населени места, там казват, че се отваря примерно мярка, по която могат да назначат само че младежи. Разбирате, че в това населено място по-трудно се намират само младежи до 26-годишна възраст, а точно целевата група за тези райони е хора над 55 – 58-годишна възраст. Затова моят призив към Вас – към определянето на дизайна, както Вие се изразихте, е да подходите по специфични регионални принципи. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Госпожо Министър, имате право на дуплика с уговорката преди това, че в рамките на блицконтрола не е задължително да има конкретни числа и цифри.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Знаете, че Националният план за действие по заетостта е в размер на 73 млн. лв. Знаете също, че значителна част от ресурса беше насочена за това да се покрие дефицитът от лични асистенти. Така че в момента средствата, които бихме могли да пренасочим към различните програми, не са особено големи. Но за тези 120 милиона, за които Ви казах, нашето намерение е именно областните съвети по заетостта да бъдат натоварени с това да правят връзката между безработните лица и работодателите. Именно там смятам, че ще можем да имаме регионален подход и в този смисъл гъвкавост и от гледна точка на възрастта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Аз имам право на следващия въпрос.
Моят въпрос е свързан с приложението на инструмента 60/40. Започвам с уговорката, че по принцип подкрепям приложението на този инструмент, защото той е част от идеята за съхраняване на работещите хора. Моят въпрос е свързан с един факт, който ме дразни от известно време – извинявам се за този израз. Той е свързан с факта, че ако през времето на извънредното положение мярката 60/40 можеше по някакъв начин да дерогира законови текстове, в периода на извънредната епидемиологична обстановка това няма как да се случи.
Какво имам предвид? Тези хора, които се възползват от мярката 60/40, на практика получават обезщетение от фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване. В същия момент обаче техните трудови договори не са прекратени. В същия момент тези хора имат постъпление в регистрите на НОИ. Ако отворите регистъра на Националния осигурителен институт – регистъра на осигурените лица, за тях постъпват осигурителни вноски в момента, в който те получават обезщетение за безработица. Ето това е въпросът, който искам да изясним в този кръг, защото според мен това е много важно нещо, тъй като принципите на социалното осигуряване, изобщо законовият ред – Кодексът за социално осигуряване казва, че безработни, които отговарят на определени в КСО условия, получават обезщетение за безработица.
И нещо повече, сега разбирам от дискусията, която имах възможност да проследя в Националния съвет за тристранно сътрудничество, има идея от този фонд, ако изобщо се приеме тази идея, да се плащат 20 дни платен годишен отпуск… (Реплика при изключени микрофони.) Не, от фонд „Безработица“, от тези милиард и половина. Това е предложението, то още не е прието – няма такава идея.
Въпросът ми е свързан с това – ако по време на извънредното положение, двата месеца, можеше да се прилага този текст, защото освен основни човешки права, които са изредени в Закона за извънредното положение, други права могат да се променят само със закон. Така е записано в Закона за извънредното положение. Но сега, когато вече сме в друга хипотеза – на извънредната епидемиологична обстановка, няма как да нарушаваме Кодекса за социално осигуряване според мен. Може и да не съм прав, затова задавам този въпрос.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бързам да отговоря на Вашия въпрос, като преди всичко Ви припомня, че във фонд „Безработица“ бяха дадени един милиард допълнителни лева, които на практика са от централния бюджет – те са от общите данъци. В този смисъл за мярката, която е за подкрепа на заетостта, не се използват единствено и само обезщетенията за безработица, които са заплатени съответно от работодатели и от работници, а и нашите данъци. Това ни дава основание да смятаме, че в случая ние не нарушаваме общия солидарен принцип.
Мярката, която ще продължи от 1 юли – вече там е въпрос на предстоящо политическо решение, да се вземе предвид Вашето мнение за промяна в Кодекса за социално осигуряване. Така че от средствата, които вече бяха преведени във фонд „Безработица“, да могат да продължат да се използват средства за подкрепа на заетостта. В момента от фонд „Безработица“ на практика се изплащат обезщетенията за безработни и средствата, които са по мярката 60/40. Около 480 милиона имаше преди това там, а с промяната вече са милиард и половина. Трудно е да кажем колко точно средства ще изразходим на този етап за мярката 60/40, защото всеки ден постъпват нови заявления, но нашите очаквания са, че може би ще остане свободен ресурс, не по-малък от около 400 милиона, който ще е различен от средствата за безработица. Средствата за безработица може би ще са малко повече от 600 милиона, които ще са необходими. Предполагаме, че около 400 милиона ще останат свободни, за да можем да продължим мярката 60/40. С оглед на това, че бихме искали да продължим да стимулираме заетостта, нашето предложение ще бъде да бъдат извършени необходимите законови промени, за да може да продължи да се извършва това плащане от фонд „Безработица“, както е увеличен той в момента.
Иначе що се отнася до Вашата теза – повтарям, за солидарността, тъй като в момента в този фонд има средства, които не са само от личните постъпления, за момента смятаме, че солидарността не е нарушена.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, но искам да Ви припомня, че не само във фонд „Безработица“ – във всички фондове на държавното обществено осигуряване има участие на държавата, тоест чрез трансфера, който прави Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване, има над 4 милиарда – 4 млрд. 300 млн. са тази година, които пари са всъщност, освен осигурителните вноски, и във фонд „Безработица“. Тоест и сега в действащото законодателство, в действащия правов ред има участие на данъците в бюджета на фонд „Безработица“.
Повтарям, разбирам, че се търсят инструменти, с които да се съхрани заетостта, но аз си мисля, че има друг начин, и съм го споделял това по различни поводи – има Закон за насърчаване на заетостта, там има един член, който казва, че държавата може да подпомага чрез насърчителни мерки запазването, съхранението и разширяването на заетостта. За мен по-коректният начин, понеже става въпрос за средства от държавния бюджет, от данъците на всички, е тази мярка за подпомагане на хората, които нямат статут на безработни според мен. Категорично нямат статут на безработни и аз знам защо – защото ако им прекратят трудовите правоотношения, работодателите ще са тези, които първи ще скочат, защото трябва да плащат обезщетения.
На следващо място, броят на безработните няма да бъде 300 хиляди, ами ще бъде 460 хиляди. Тези аргументи ги разбирам. Но мисля, че така или иначе законодателството – Кодексът за социално осигуряване, трябва да бъде спазено и задавам този въпрос, за да може да се изчисти. Поне след 30 юни, когато Вие ще продължите под нов дизайн да използвате инструмента, да решите и този въпрос.
Дуплика.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Исках само да обърна внимание на нещо, също важно, защото Вашата бележка е напълно резонна. Обръщам внимание на това, че ние използваме осигурителния доход като основание за плащане. В момента не работим с понятието „минимална работна заплата“ или конкретна сума за субсидия, защото за нас е много важно да отворим дебата за осигурителните доходи и за изсветляване на различни бизнеси. В момента единствено в Националния осигурителен институт може да бъде проверяван осигурителният доход.
Това, което Вие предлагате – в Закона за насърчаване на заетостта, предполага плащанията да се извършват през Агенцията по заетостта, която няма как да проверява това. Тъй като имаме условие в Програмата – ако работодателят не запази дохода на служителя, съответно да връща средствата, затова се сметна, че ако плащанията се извършват в Националния осигурителен институт през инструмент, свързан с НОИ, тогава ще имаме възможност първо да виждаме реалния осигурителен доход и да превеждаме точно толкова пари, колкото е необходимо, защото знаете, че работодателите при нас не заявяват конкретна сума – те заявяват брой служители и получават сумата, която НОИ изчислява на базата на осигурителния доход, който те декларират. След това НОИ има инструментариума да провери дали работодателят е бил коректен спрямо дохода на служителя.
Бележката Ви е коректна – ще помислим в тази посока и ще дадем предложения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Нямам процедурна възможност, за да кажа, че Агенцията по заетостта и Националният осигурителен институт имат онлайн връзка. Не знам само дали там влиза и осигурителният доход. Но това е друга тема.
Заповядайте, колеги.
Доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е следният: в условията на националната епидемия COVID-19 администрацията на Министерството какви мерки предприе да контролира работодателите дали спазват основните противоепидемични мерки?
Нагледахме се на доста примери да се оформят гнезда на тази инфекция – било по месторабота, било по някакви други причини, което е основното, включително немалкият процент, който го цитирам и на други места, разболели се медицински работници – движим се около 11%. В Германия е 6% по данни от вчера. Да, има някои европейски държави с по-висок процент от нас, но това е доста тревожно. При 2 хиляди и колко носители на вируса ние имаме над 240 разболели се медицински работници. Просто мерките на Министерството. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
С уговорката, че имаме заседание на Комисията по труда – утре е на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Поповски, факт е, че този риск от COVID-19 беше специфичен и, естествено, изключително бързо трябваше да се реагира и да се започне превантивна работа в редица бизнеси, като, разбира се, болниците и системата на здравеопазването бяха основно във фокуса на внимание. Това, което извършихме ние, беше през Инспекцията по труда да бъдат разпространени насоки за това как да се извършва превантивна дейност – дезинфекция, работа, която да бъде от разстояние, включително да се направи необходимото да се защитят уязвимите групи, които са в най-сериозен, най-голям риск.
Онова, което мога да споделя с Вас, е, че са извършени 1600 проверки в рамките на извънредното положение. Нарушенията, които са свързани с непълна оценка на риска, са 800. Нарушенията, свързани с непланирани мерки след оценяване на риска – 180. Нарушенията, свързани с непроведени инструктажи на работници – 650. Неизпълнени мерки за минимализиране на риска – 60 проверки.
Факт е действително, че в болниците рискът от заразата е в най-голям обем – там са най-големите рискове от гледна точка на болницата като място за работа. Нито един риск на работното място не може да бъде премахнат изцяло. Ние се намираме в тази ситуация, в която е много трудно да докажем, че сме свършили добре работа, защото няма как да покажем какъв би бил броят на заразените, ако тези мерки не се бяха спазили.
Със сигурност резултатите от превенцията е трудно да се отчитат, но плановите проверки на болниците не са спирали по време на кризата – продължиха, и Инспекцията по труда е налагала там, където е имало необходимост, съответните указания и предписания за минимализиране на риска.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
И в лечебните заведения няма вентилация, както и в Народното събрание.
Господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Така е.
Разбирам, че от Инспекцията по труда доста работа са свършили, може би и за добре, защото все пак сме една от държавите с най-нисък процент на заразоносители на 1 милион население, даже може би процентът е най-ниският. Така че се надявам и занапред да продължат тези мерки, защото спиране на извънредното положение – тази болест, разбира се, не свършва. Това, че в момента малко е понамалял пикът, не се знае кога може да се получи някакъв рецидив. Това е и нашият апел към Вас – да има стриктен контрол от страна на регионалните инспекции по труда, особено към големите работодатели. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Поповски.
Госпожо Министър, желаете ли дуплика? – Не.
Втори кръг въпроси.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема министър Сачева, моят въпрос е свързан със ситуацията с безработицата в България. Във Вашия отговор към колегата ми Генов Вие загатнахте и казахте, че към настоящия момент има задържане на безработицата в България. След началото на кризата с COVID-19 безработицата в страната растеше с бързи темпове – ние не сме изолирана страна, такава тенденция се наблюдава във всички страни, които са засегнати от кризата с COVID.
Въпросът ми към Вас е: какво е състоянието на безработицата по последни данни от Агенцията по заетостта – от кои сектори са освободените лица и какъв е техният профил по образование, по пол, по възраст? Какво се случва с продължително безработните лица? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, както имах възможност да кажа, при обявяване на извънредното положение броят на регистрираните безработни в България беше 201 021 лица. За този период – до момента, към днешна дата броят на регистрираните безработни е 300 150 души, като за последния ден в бюрата по труда – мисля, че вече цитирах, са се регистрирали 1405 лица. 705 от тях са заявили, че са освободени вследствие на кризата.
Наред с тези данни за безработицата, знаете, че ние традиционно винаги цитираме и това, че от началото на кризата имаше хора, които пък намериха работа. Към днешна дата, в този период от 13 март досега 34 371 безработни лица са постъпили на работа.
По Постановление № 55 13 218 заявления има за 215 546 служители.
От секторите в икономиката, от които се регистрират безработни, с най-висок процент е „Хотелиерство, ресторантьорство, туризъм“ – 29 421 души, следвани от „Търговията“ – 15 846, и на трето място – „Преработвателна промишленост, хранителна, текстилна, дърво, хартия и пластмаси“. На териториален принцип най-големите промишлени центрове – София-град, Пловдив, Благоевград, Варна и Бургас, имат най-много регистрирани безработни, а най-малко са в Габрово, Перник и Ямбол.
В момента не съм в състояние да Ви представя данни по пол и по възраст – мога да ги изпратя допълнително в Комисията.
Практиката показва до момента, че продължихме да поддържаме голяма динамика в пазара на труда, независимо от това, че имаше криза. Ние очакваме при нормално развитие на нещата специално в сектор „Хотелиерство и туризъм“ малко да намалее броят на безработните, защото очакваме, че с възможностите, които се отварят, за отваряне на летния сезон, колкото и скромни да са те, част от хората ще успеят да намерят работа.
По отношение на трайно безработните – с отварянето на Националната програма за заетостта, Плана за действие по заетостта ще имаме възможност да имаме субсидирана заетост и регионални програми, така че да могат да намерят отново временна заетост част от тези лица.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Госпожо Ангелова, заповядайте. – Нямате.
Колеги от „БСП за България“?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря за думата.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми гости на нашето заседание! Моят въпрос към Вас, госпожо Министър, е следният. От данните, които излизат в медиите за разпространението на вируса и смъртните случаи от него, става ясно, че най-засегнати са възрастните хора. Даже в медиите изтече информация – не знам до каква степен е достоверна, в Швеция повече от половината от починалите са в домове за стари хора. В Англия и Шотландия пък данните са за около една трета от починалите в такива институции.
В България също не ни подмина – то няма държава, подмината от вируса, но при нас също заразата се разви и в домове за възрастни хора, и в други социални институции и заведения. Там са обясними причините, въпреки че в Закона за социалните услуги е разписано какви мерки трябва да се предприемат при епидемиологични ситуации.
Моят въпрос е: след като изтече извънредното положение и въведохме извънредно санитарно положение, при общо разхлабване на мерките в страната какви мерки предприемате в тези домове, за да не продължи разпространяването на заразата там – сред възрастните хора и сред персонала?
Разбира се, един от проблемите е, че тези хора – и болни, и здрави, се обслужват от един и същи персонал. И други проблеми, които Вие ги знаете. В тази посока мисля, че прокуратурата тръгна с някакви разследвания за тези домове. Повече информация за това какви са мерките в тази посока, които взема Министерството на труда и социалната политика, разбира се, съвместно със Здравното министерство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Уважаема госпожо Министър – право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, това, което предприехме по отношение на домовете за стари хора, центровете за настаняване от семеен тип и услугите за хора с увреждания, на първо място, разбира се, беше многократно да бъдат изпращани различни инструкции по отношение начина на свиждания, ограничаване на достъпа, беше забранено настаняването в домовете, освен в изключително спешни случаи, и то по отношение единствено на кризисните центрове; включително и да подпомогнем Националното сдружение на общините в Република България с това да получат дарения с дезинфектанти, маски, предпазни средства, облекла, включително и да им бъдат осигурени такива допълнителни количества в първия момент, в който беше обезпечена на първо място здравната система. Веднага след това търсихме начин да бъдат обезпечени и социалните услуги.
Започнахме масов скрининг. Това, което мога да Ви цитирам тук: общият брой на потребителите във всички социални услуги, в това число в домовете за стари хора, центровете за настаняване от семеен тип и услугите за деца и хора с увреждания, е 16 749. Общият брой на персонала в тях е 10 849. До момента са извършени около 10 хиляди теста от общо 27 хиляди, които трябва да бъдат направени. За тези 10 хиляди теста положителните резултати са за 52 потребители, петима от които, за съжаление, починаха, както знаете, и 45 са положителните резултати за персонала.
Това, което мога да кажа, е, че единственият по-тежък случай, по-тежък пробив е на територията на област Видин, както е добре известно и от средствата за масова информация. Области като Ловеч, Монтана, Велико Търново са напълно без нито един заразен потребител и съответно човек от персонала. В част от услугите, в които има заразен персонал, няма нито един заразен потребител, което говори за висока степен на отговорност и добросъвестност от страна на самите служители.
Смятам, че броят на положителните резултати спрямо пробите – от около 10 хиляди проби само 90 са положителни, е все пак добър показател, че ние успяхме да се справим и да направим нужната превенция. В това отношение ангажиментът на Върховната административна прокуратура да извърши тази проверка и да поиска и от кметовете на съответните населени места да вземат мерки беше допълнителна подкрепа за това всички да бъдат максимално мобилизирани и да се направи необходимото да завършим с такива ниски резултати. Мисля, че това ще бъде един добър показател за България, която често в различни международни изследвания и международни медии се показва като място, в което социалните услуги не са добри, и то въз основа на конкретни казуси.
Наистина смятам, че с тези резултати ние показваме, че на системно ниво се справяме, въпреки огромните трудности и, както Вие правилно казахте, липсата на достатъчно персонал. Все пак не сме на фона на други държави, в които обикновено се хвалят социалните услуги – виждаме, че там резултатите от гледна точка на жертви и заразени са далеч по-трагични от тези, които ние успяхме да постигнем в България.
И разбира се, проблемът с персонала продължава да бъде на дневен ред. Ние осигурихме възможности за разделяне на хората, когато имаме – болни от здрави, можем да изплащаме със стандарта в друга сграда също да бъдат настанявани хората, включително и в хотел. С последните промени в Закона за здравето дадохме възможност на кметовете да могат да командироват от една в друга услуга персонал, когато е необходимо, ако имаме такива тежки случаи.
Разбира се, политиката по отношение на това да имаме повече социални работници и те да бъдат по-достойно заплатени трябва да продължи в бъдеще, защото дори чрез тази криза стана ясно колко е нужно това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми господин Гьоков – реплика в рамките на две минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. От отговора Ви разбирам, че стои на вниманието Ви този проблем, че възрастните хора са най-уязвими в случая и сте взели мерки, които, надявам се, когато наближи студеният период, когато отчитаме вече затихване, да отчетем такива резултати и в зависимост от мерките, които сме взели, те да са добри. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Дуплика желаете ли, госпожо Министър? – Не.
Следващия въпрос ще го задам аз и той е свързан с приложението на патронажната грижа. Защо задавам този въпрос? Защото знам, че Министерството е отделило повече от 40 милиона – 45 милиона за подкрепа на общините за разширяване на патронажната грижа. Въпросът ми е свързан с координацията между регионалните здравни инспекции и социалните служби – Агенцията за социално подпомагане, респективно регионалните поделения – дирекция „Социално подпомагане“, по отношение на подкрепата за карантинираните лица. Не говоря за останалата част – говоря за карантинираните лица. Не искам да посочвам примери, но тук мога да кажа примера с мен – хайде, аз не съм имал проблеми, но трима човека от семейството са карантинирани. Това, което трябва да направя, е да се обадя в Общините – Националното сдружение на общините е публикувало на интернет страницата си телефони, на които трябва да се обаждаш, за да можеш да бъдеш подкрепен с лекарства и с хранителни продукти. Това е рубриката, общо взето, за подкрепа. Оказа се, че тези телефони на Общините по последен адрес не отговарят.
Въпросът ми е: има ли създадена на национално ниво организация за координация между Регионалната здравна инспекция, защото те са хората, които знаят кои са карантинираните, и дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеене? Задавам този въпрос, за може да е ясно дали на национално ниво той е уреден.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няма такава централна координация – координацията се извършваше през общините. Това, което Министерството на труда и социалната политика направи, беше да организира много бързо този ресурс от 45 млн. лв. от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, като към 19 май, тоест към вчера, 225 – 50 общини и столични райони имат възможност да подадат предложения. Всъщност крайният срок за предложения е до 29 май, но това са подадените към момента. 36 милиона е стойността на подписаните до момента договори и обхванатите са 28 821 потребители в цялата страна.
Координацията се извършва от общината, като съответно хората, които са под карантина, трябва да потърсят общинските служби – тези общински телефони. Координацията, доколкото съществува на централно ниво, се осъществяваше от Националното сдружение на общините. Предполагам, че за част от общините е било трудно да организират толкова бързо телефонни линии. Имаше и общини, които отказаха да кандидатстват и да станат част от патронажната грижа. Включително и столични районни общини има, които отказаха да подадат проекти, тъй като казаха, че за тях представлява трудност да организират патронажната грижа от гледна точка на човешки ресурси и на обслужване на телефонните линии. Но се надявам, че – изчаквам все още да мине включително и епидемичната обстановка, за да можем да направим среща с Националното сдружение на общините и да поговорим, тъй като това едва ли ще бъде първата ни и последна криза, за устойчив механизъм за бърза реакция в случай, че имаме подобни проблеми в бъдеще.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Задавам този въпрос, защото отворих сайта на Националното сдружение на общините – голяма част от общините са обявили такива телефони, само че в населените места в отдалечените региони едва ли някой ще има възможност да влезе през интернет и да види телефоните на общините. Според мен регионалните здравни инспекции трябва активно да информират общините за хората, които са карантинирани, защото когато става въпрос за 28 дни, съгласете се, че ако нямаш никакви близки, няма кой да ти подсигури хранителни продукти, защото нямаш право да излизаш, няма кой да ти подсигури лекарства и така нататък.
Тоест идеята ми е РЗИ да съобщава на общините и общините с доброволци и с недостатъчните човешки ресурси активно да издирва тези хора, защото голяма част от тях, повтарям, нямат такава възможност да потърсят активно подкрепата на общините. Това ми беше идеята, за да може да подпомогнем хората, които сами не могат да се справят. Идеята на социалното подпомагане и на патронажната грижа е да се подпомогнат точно тези хора, които сами не могат да се справят. Това е допълнението, което исках да направя.
Ако искате дуплика, заповядайте.
Доктор Поповски? – Нямате въпроси.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър, за участието в днешния блицконтрол.

Преминаваме към следващата точка.
Колеги, ако нямате нищо против, да представите двата проекта и да ги коментираме заедно, а гласуването да бъде отделно.
Господин Ципов, Вие ли ще представите Проекта на Красимир Ципов и група народни представители?
Заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Господин Председател, уважаеми… (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, господин Ципов.
Колеги, понеже тук възникна – председателят на Народното събрание съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е този, който разпределя законопроектите. От всички внесени законопроекти в нашата Комисия са разпределени внесените от господин Ципов и група народни представители и от госпожа Корнелия Нинова и група народни представители. Останалите според ръководството на Народното събрание не касаят предметния обхват на дейността на нашата Комисия. Това е краткият ми отговор.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър, уважаеми гости! Предложението за промяна в Закона за данък върху добавената стойност е свързано с предприемането на спешни мерки за ограничаване на последиците от разпространяването на пандемията с вирус COVID-19, а самият проект предвижда въвеждане на нова намалена ставка на данъка за ресторантьорски и кетъринг услуги в размер на 9% за определен период от време – до 31 декември 2021 г., с цел бързо възстановяване на сектора. Искам да обърна внимание, че това е един от секторите, които затвориха в буквалния смисъл на думата поради наложените мерки от страна на медицинските органи. В съответствие с Директива на Европейския съюз 2018/1713 от 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО предложението предвижда и въвеждане на намалена ставка на данъка върху добавената стойност за разпространение и продажба на художествена, научна и учебна литература. Предложението отчита и технологичния напредък в цифровата икономика, като дава възможност за облагане с намалена ставка на ДДС на доставките на книги, независимо от това дали са доставени на физически носители, или по електронен път, както и цели да стимулира потреблението на стоки с положителни външни взаимодействия.
Въвеждането на намалената ставка на ДДС ще доведе до прогнозно намаляване на бюджетните приходи за предвидения период на действие от 1 юли тази година до края на следващата година общо в размер от 275 милиона, както следва:
- при ресторантьорски и кетъринг услуги за периода юли – декември в размер на 105 млн. лв. постъпления от ДДС, а за 2021 г. – 150 милиона;
- при доставката на книги за периода до края на тази година в размер на 7 милиона постъпления от ДДС, а за цялата 2021 г. – 13 млн. лв.
Това, което всъщност касае Комисията по труда, социалната и демографската политика, е предложението за увеличаване на минималния осигурителен праг от 610 на 800 лв. чрез съответната промяна в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за тази година.
Ние като вносители смятаме, че това ще бъде ефективна мярка за намаляване дела на сивата икономика и повишаване на приходите от задължителните осигурителни вноски, както и приходите от данъци върху доходите на физическите лица. Едновременно с това предложената мярка смятаме, че ще има социален ефект за работниците, тъй като осигурителните им права ще бъдат върху по-висок осигурителен доход, който се доближава и до реалните възнаграждения, изплащани за съответните дейности. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Ципов.
Уважаема госпожо Министър, разполагаме със становището на Министерството на труда и социалната политика. Заповядайте да го представите накратко.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ципов, ние подкрепяме предложения законопроект. Имаме следните бележки. От гледна точка на икономическата конюнктура и обявената епидемична обстановка считаме, че може би ще има трудности в това да се възстанови в достатъчна степен до края на годината икономическа дейност 79 – туристическа, агентска и операторска, и други дейности, свързани с пътувания и резервации. И доколкото предложеното повишаване на осигурителния доход се предлага да се случи от 1 юли, считаме, че може би е добре евентуалната промяна конкретно за тази дейност – само за дейност 79, да се извърши от 1 януари следващата година. Това предлагаме от наша страна.
И още нещо, по отношение на професиите, неизискващи специална квалификация – това е колона № 9. Тъй като говорим за персонал, който е без квалификация, може би е редно там да създадем диференциация между тези, които са от останалите групи и са със съответна квалификация, да бъдат с повишен осигурителен доход на 800 лв., а единствено за професиите, които не изискват специална квалификация, тоест за деветата последна колона, предлагаме да се помисли дали не е възможно да се запази настоящият осигурителен доход, който е в размера на минималната работна заплата. Това са нашите предложения – иначе подкрепяме предложения законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаема госпожо Петкова, разполагаме със становището на Министерството на финансите. Накратко да кажете Вашите аргументи защо не подкрепяте предложения проект.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Накратко ще Ви представя становището на Министерството на финансите. Всъщност Министерството не подкрепя законодателните предложения за разширяване кръга на стоките и услугите, за които да се прилага намалена ставка. В тази Комисия се разглеждат два от законопроектите, но всъщност са внесени общо шест, с които се предлага разширяване кръга на стоките и услугите, за които да се прилага намалена ставка.
По принцип европейското законодателство предоставя възможност за прилагане на намалена ставка. В Приложение 3 към ДДС Директивата са посочени 21 групи стоки и услуги, за които може да се прилага намалена ставка. Тъй като в два от законопроектите са предложени хранителни продукти, лекарства, ресторантьорство и кетъринг, и книгите, тези категории попадат в обхвата на намалените ставки. Тоест всяка държава членка може да реши да приложи намалена ставка. Но по принцип в самата директива няма определение за нито една от категориите. Тоест ако се въведат намалени ставки, трябва да има национални дефиниции, защото един от основните проблеми е: ако не се дефинира правилно, може да се наруши принципът на равнопоставеност и неутралност. Примерно да се прилага намалена ставка за един вид стоки или услуги, а за сходни с тях да не се прилага, което всъщност нарушава принципа на неутралност и на равнопоставеност.
Всъщност основните проблеми са други – не толкова със самото дефиниране, защото това е въпрос на експертна работа – да се определи точният обхват на прилагане на намалената ставка. Един от основните проблеми е отражението върху бюджетните приходи.
Ефектът само по двата законопроекта, които се разглеждат от Комисията, е около 1 млрд. 700, което представлява 16,57% от приходите от ДДС. По актуализирания бюджет приходите от ДДС се очаква да са 10 млрд. 600. 1 млрд. 700 представлява 16%. Което автоматично поставя въпроса за компенсиране на този милиард и 700 – с какво ще бъде компенсиран в бюджета. Единият вариант е да се повиши стандартната ставка на ДДС от 20 на 24%. Другият вариант е повишаване на корпоративния данък от 10 на 18%.
По принцип всяка от европейските държави е въвела намалени ставки, но тя не може да се гледа изолирано от данъчната система – гледа се в цялост. Нашата данъчна система е структурирана, основният приходоизточник в бюджета са косвените данъци, като съответно преките данъци – корпоративният данък и данъкът върху доходите на физическите лица, са по 10% с цел стимулиране на инвестиции, на заетост. Докато другите държави – повечето европейски държави, да, те имат намалени ставки, но при тях преките данъци – примерно 30% или 50% са данъците върху доходите на физическите лица. Тоест предлагането за въвеждане на намалени ставки за други видове стоки и услуги отваря много голям дебат за цялостната данъчна система на страната. Вторият дебат, който е – кои стоки са пò социално значими. Защото в единия законопроект се предлагат лекарства и храни, в другия се предлагат по принцип детски стоки, има за ресторантьорство и кетъринг, което отваря много голям дебат точно кои са стоките, за които трябва да бъдат въведени намалени ставки.
Последно – приключвам, въвеждането на диференцирани ставки създава много голям проблем както за данъкоплатците, тоест за правната сигурност – дали да се прилагат 9%, или 20; и другото е риск от измами, тоест да се прилага неправомерно намалена ставка. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Колеги от „БСП за България“, съжалявам за пропуска – трябваше и Вие да представите Законопроекта. Но така или иначе госпожа Петкова – тези милиард 750 са общо за всички проекти, които са внесени.
Заповядайте, колеги – извинявам се за некоректния подход.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Не, желанието беше в друга посока.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Петкова, гости! БСП винаги е била последователна и целенасочена по отношение на приложението и реализирането на данъчната политика в България. В последните три години ние сме предлагали много ясно в комплект нашите предложения за промени в данъчните закони. Многократно сме предлагали за дебат в Народното събрание, особено когато ставаше въпрос за обсъждане Бюджета на България – най-важния закон за държавата, нашите предложения за диференцирани ставки на ДДС по отношение на храни и на лекарства. Смятаме, че храните и лекарствата са най-важните като отговор и като желание да приложим мерки по отношение на бедността, ниските доходи и огромното социално разделение, което съществува в страната. За съжаление, трябва да кажем, че България е в челото на негативните таблици по висока смъртност, ниска продължителност на живот, по отношение на ниски доходи и така нататък. Една от съществените мерки, които искаме да приложим в последните три години, са именно диференцираните ставки на ДДС.
Днес, когато сме изправени пред още по-тежки предизвикателства пред социално-икономическото положение на българските граждани – по отношение на техните доходи, по отношение на тяхната покупателна способност, по отношение на съществуването на малки и средни предприятия, считам, че е абсолютно наложително незабавно да се предложат работещи мерки. Защото най-важно за ефективността на дадени мерки е да бъдат приложени навреме.
Много важно е днес тук да бъдем на висотата на очакванията на българските граждани и да вземем решения, които да дадат глътка въздух за начина и качеството на живот.
Коментираме, че лекарствата са с най-високи цени в България сред страните от Европейския съюз. Много пъти сме изказвали нашите съображения по отношение на достъпност в българското здравеопазване. Най-високите разходи, които са по отношение на болничното лечение, и разходите, които се дават за лекарства – считам, че тук е много навременно нашето предложение. И добре дошли на всички политически сили на дебата за диференцирани ставки на ДДС, защото всички политически сили днес показват, че има нужда от този наистина сериозен дебат.
Смятам, че онова, което най-вече дължим, е сериозността на положението по отношение на това, че два месеца голяма част от българите живяха без доходи. Днес – от 1 юни и 1 юли, хората очакват истински, навременни и ефективни мерки по отношение на тяхното качество и начин на живот. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Лечева.
Колеги, откривам дискусията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Няколко конкретни забележки, въпроси ще задам към вносителя. Първо, по същество – по така представения ни проект. Само преди седмица ние гласувахме още едно безобразие в законодателството – със Закона за здравето чрез Преходни и заключителни разпоредби ние вкарахме основните икономически мерки, които бяха за справяне с кризата. Сега отново в Закона за данък върху добавената стойност, в Заключителните разпоредби вкарваме отново Закона за мерките, и конкретно – подкрепа чрез ваучери. Това за ваучерите няма да го коментирам повече тук – по-скоро в залата. Смятам, че тази философия на работа е изключително сбъркана.
Второ, говорим за това, че Вие предлагате намалена ставка само за ресторантьорския бизнес. Само преди малко госпожа Сачева каза, че един от отраслите, който е изключително много засегнат, е транспортният. Защо – въпросът ми е към вносителите – само за този отрасъл? Това е политика на парче, или тук по-скоро мога да кажа, че прозира сериозен лобизъм. Защо е само за един отрасъл? Няколко са отраслите, които са изключително засегнати.
Следващото. Вие предлагате политика на парче, повтарям, а ние – комплексен модел. Ще Ви го обясня съвсем простичко. Сега в тази трудна за всички ситуация много голяма част от хората останаха без доходи или с много ниски доходи. Ние ще намалим ставката на тези, които ще изберат да отидат на ресторант – на заведение, а не на тези, които имат нужда да купят елементарните храни от потребителската кошница. По-скоро моделът, който ние предлагаме, е много по-справедлив.
И понеже сме в Социалната комисия, искам да ми отговорите: кое е по-значимо: за един човек с ниски доходи да могат да бъдат намалени цените на основни хранителни продукти или да отиде да пие една ракия с една салата в заведение? Вие ми отговорете, съвсем простичко Ви задавам въпроса – кое е по-значимото?
Третият ми въпрос е свързан с това, че преди години ние сме правили подобни предложения и там сме развивали тезата, че в една голяма част – каза се преди това и в резюмето на заместник-министъра, че има намалени ставки в повечето европейски страни. Искам само да цитирам някои: в Полша са четири диференцирани ставки, в Италия – пет, Франция – пет, Германия – три, Австрия – пет. Като цяло диференциацията е основно на храни и медицински изделия. Няма да Ви цитирам цялата таблица – имам я за лекарства специално. Смятам, че този модел е по-справедлив.
И следващото. Отговорете ми на един въпрос: как ще тълкувате това, че Министерството на финансите не подкрепя Проекта, който Вие сте предложили на нашето внимание?
Искам да Ви зачета какво следва от това: „Следва да се отбележи, че за да бъдат компенсирани бюджетните загуби от разширяване на прилагането намалена ставка на ДДС, ще бъде необходимо увеличаване на ставката на корпоративния данък на 17 – 18% или на стандартната ставка на ДДС на 24%“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, нека да уточним процедурата: веднага ли искате да отговорите, или накрая на всички въпроси? – По-добре веднага.
Заповядайте. Първо – вносителят, след това представителят на Финансовото министерство.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Смятам, че бях съвсем ясен в излагането на мотивите към Законопроекта, че, на първо място, става дума за временна мярка. На второ място, тази мярка според нас, като вносители, е мярка в подкрепа на бизнес, който спря в буквалния смисъл на думата. За времето на извънредното положение тези заведения не работеха, не можеха да предоставят услуги, не можеха да получават доходи. Смятаме, че именно към такъв тип сектори трябва да бъдат насочени конкретни мерки.
Тази мярка, която предлагаме – за намаляването на ставката, е временна, тя е за определен период от време – от средата на тази година до края на следващата. Разбира се, ние сме склонни да обсъдим всякакви предложения за този времеви период.
И на последно място, за мен не е изненада едно такова становище на Министерството на финансите, тъй като самият министър Горанов, когато при министър-председателя се проведе срещата с представителите на тези бизнес асоциации, съвсем ясно заяви своята позиция – тя е принципна, експертна. За разлика от решението, което предлагаме ние – то е политическо, като целта е да се подпомогне този сектор, който, повтарям, спря в буквалния смисъл на думата.
Не можах да разбера въпроса Ви защо не сме подкрепили транспортния бизнес – нямам спомен и транспортният бизнес да е спрял за времето на извънредното положение, поне този бизнес, свързан с предоставянето на такъв тип услуги.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Петкова пожела да каже нещо за Директивата от 2006-а и от 2018 г.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Бих искала да внеса малко яснота по отношение на въпросите, които бяха поставени. Всъщност Министерството на финансите е изцяло против разширяването на намалената ставка. Идеята беше, че когато се започне този дебат, започвайки спора коя стока и услуга е пò социално значима, за колкото повече стоки и услуги се предлага да се въведе намалена ставка, това толкова повече се отразява отрицателно на бюджета.
Тъй като беше поставен въпрос за други държави членки, да, действително държавите членки имат една или две намалени ставки, както и ние имаме такива. Но по принцип – корпоративният данък на Германия е 29%, на Франция е 33%; данъкът върху доходите на физическите лица достига до 56%! Това вече е друг тип данъчна система!
И понеже се коментираше за държавите членки, направихме един анализ на Румъния, която по принцип беше приета в Европейския съюз заедно с нас – стандартната ставка за ДДС е 19%, тя има намалена ставка 5%. Румъния е на бюджетен дефицит, свръхдефицит, който за тази година Европейската комисия оценява на 6,7%. При този дебат бих искала само да имате предвид, че ако се приемат предложените законопроекти за разширяване обхвата на ставката, ще предстои актуализация на бюджета, тъй като 1 млрд. 700 няма с какво да бъдат компенсирани като приходи от другите видове данъци. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, господин Ерол Мехмед преотстъпва на госпожа Светлана Ангелова, защото едновременно пожелаха думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря за жеста.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми вносители, аз ще се изкажа в подкрепа на Законопроекта на господин Ципов и група народни представители. Ще засегна само това, което касае социалния аспект на Законопроекта – предложението за увеличаване на минималния осигурителен доход от 610 на 800 лв. за по-голяма част от групите професии в туризма. Това смятам, че е стъпка в правилната посока. Ще увеличи значително нивото на защита от социални рискове на тези групи. Връзката е директна – по-високият осигурителен доход ще се отрази благоприятно върху осигурителния доход, върху осигурителните плащания – става въпрос за обезщетенията, които те ще получат евентуално и за една бъдеща пенсия.
По отношение на второто предложение от социалния спектър, а именно въвеждането на ваучер за настаняване – също смятам, че това е много добро предложение.
Ще се съобразя и с предложението на Министерството на труда и социалната политика, откъдето предлагат да бъде разширен обхватът на лицата, които ще могат да получават тези ваучери, а именно: да бъдат включени служителите от социалните услуги от резидентна грижа, делегирана от държавата дейност; служителите, заети в домашно-социалния патронаж и патронажната грижа на общините, както и служителите в социални общински структури, служителите на Агенцията по заетостта и от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, защото те също са имали пряка ангажираност както към потребителите на социалните услуги по време на кризисната ситуация, така и за служителите от Агенцията по заетостта и от Главна инспекция по труда. Те са участвали активно по изпълнение на своите функции, свързани с изпълнението на мерките. Това ще го направим като предложение между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Господин Ерол Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря Ви, господин Председател.
Няма да бъде пространно изказване – по-скоро един кратък въпрос, но ще разберете мисълта ми – с молба за повече яснота. Не всяка книга е учебник, но разглеждате ли учебниците като книги и в този смисъл предложението за намаляване на ДДС ставката важи ли за учебниците? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Петкова или господин Ципов?
КРАСИМИР ЦИПОВ: Моят кратък отговор на краткия въпрос на господин Мехмед е: да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Приложение 3 на Директивата –заповядайте, госпожо Петкова, искате да уточните.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Бих искала да уточня – на въпроса, който беше зададен, че учебниците, които са одобрени по Закона за образованието, учебните помагала по Закона за данък върху добавената стойност са освободени от ДДС. Говорим, че това, което се предлага в Законопроекта, е тези, които не попадат в обхвата на освобождаването, съответно да бъдат с 9% намалена ставка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тогава не се ли нарушава принципът за… (Реплики при изключени микрофони.)
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Не, то допуска – едните са освободени, когато са одобрени. Допуска се освобождаване – Директивата, и ние сме ги освободили по Закона за ДДС, а всъщност това е допълнение, за което всяка държава членка може да реши да въведе намалена ставка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, искам да направя едно уточнение в този смисъл, че не трябва тази мярка с диференцирането на ДДС да я правим в съвсем друга плоскост, защото току-що чухме за кого било по-важно, кои са пò социално значими – тези, които си купуват лекарства, или тези, които пият ракия със салата. Тук не става дума за подкрепа на потребителите – става дума за подкрепа на бизнеса, който е спрян. Тоест 9% – когато влезе такава ставка на ДДС в тези услуги, това не означава, че техните цени ще паднат. Тоест потребителите няма да получат облекчение – става дума за подкрепа на самия бизнес. Благодаря. (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви!
Ако искате реплика, заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаема госпожо Петкова, уважаеми хора, които присъствате! За хотелиерите се запазва текстът, това е така, нали, госпожо Петкова, той е само преобразуван, за да могат да се добавят книгите и ресторантьорите.
Подкрепата в какво е, господин Генов? – Репликата ми към Вас.
Къде остава разликата? Значи те правят данъчен кредит 20% за стоките, които закупуват… (Реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви! Моля Ви! Господин Генов, моля Ви!
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Моля Ви се, аз не съм икономист, но имам общи познания! След като Будинов е разписал този проект, страшно ми се иска да имам повече познания от него! Колега ми е – извинявам се.
След като те имат данъчен кредит 20%, извършват определени действия със стоките, приготвят храната, влагат в нея допълнителна стойност и накрая те я продават с ДДС 9%! Досега са я продавали: 20 вземат – 20 продават! Значи държавата ще върне на тях повече ДДС от досега получаваното.
И Вие казвате сега, че цените няма да спаднат, а те ще продават на потребителите колкото са продавали досега! (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви – който иска думата, има думата за изказване. Моля Ви!
Господин Генов – дуплика.
РУМЕН ГЕНОВ: Явно няма как в рамките на около една-две минути да се обясни – специално на Вас. Аз съм изключително против всякакви квалификации – щом колегата Будинов се е подписал и така нататък, това е крайно некоректно. По същия начин ще се опитам да Ви кажа, че няма нужда, след като не сте запознат с процеса, ами прочетете – няма как да Ви обясня за една минута.
ДДС – в един момент купуваш стока, тогава си вземаш ДДС-то, защото е индиректен данък, който се плаща от крайния потребител. Така че когато се формира на стоката на определен производител, се формира данъкът за крайния потребител. Ако той се явява като краен потребител на някакво друго производство, тогава плаща това ДДС. Но след това си получава данъчния кредит. Не мога да разбера къде Ви е проблемът в това нещо! Не знам – тук има много по-вещи от мен. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Аз имам един въпрос към вносителите – разбирам Ви, ясно казахте, че става въпрос за политическо решение. Тази дискусия е вечна – дали да има диференцирани ставки на ДДС, или да има единна ставка, каквато имаше през последните години. Принципът беше: ниски преки данъци, широка данъчна основа за косвените данъци – принципът, който сме споделяли през годините.
Моят въпрос е свързан със Закона за публичните финанси. Там много ясно е казано, че „по средата на годината необвързани с допълнителни компенсирани приходи“ няма как да се приемат предложения. Този въпрос поне според мен е важен.
В този смисъл смятате ли, че обещанието на ресторантьорите да увеличат приходите от ДДС – те най-вероятно ще ги увеличат в ресторантьорския бизнес, защото в справката, която беше дадена от Министерството на финансите за първите три месеца, няма промяна в приходите за ДДС. Да се надяваме, че през следващите три месеца ще има, което означава, че те и сега не плащат ДДС.
Така че мярката, която предлагате, не знам до какъв ефект ще доведе – по-скоро ще доведе до увеличаването, макар и не в тези размери: да кажем, 75 милиона до края на годината и за следващата година – колко остават, 150 милиона, както ги казват в становището на Министерството на финансите.
Един много пряк и конкретен въпрос, свързан с приложението, защото това, което беше казано от Министерството на финансите, че контролът и възможностите за злоупотреби – злоупотреби с ДДС има в цяла Европа и в целия свят, няма какво да крием: как например, защото Вие сте казали: макар че в Директивата е казано, че може да бъдат изключени от приложното поле на това, което Вие предлагате – алкохола и/или безалкохолните; тоест какво казвате сега – алкохола ще го облагате с 20%, а пък водата и безалкохолните ще ги облагате с 9%? Това ли казвате? Защото казвате: само алкохола. (Реплики при изключени микрофони: „Само в ресторантите!“.)
Колеги, моля Ви – говоря за ресторантите, за нищо друго.
И още нещо: как например ще контролирате един квартален магазин за хранителни стоки, който решава да предоставя кетъринг услуги? Как например всички стоки, които ги продава този хранителен магазин, ще бъдат контролирани да не минават през кетъринг услуги? Конкретен въпрос. (Реплика от народния представител Милко Недялков при изключени микрофони.)
Господин Недялков, правя Ви забележка.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря Ви.
Аз ще отговоря на някои от въпросите. Не зная каква е била идеята на вносителите, но по принцип бих могла да внеса определени разяснения. Преди малко казах, че в зависимост от това какво се гласува от народните представители по отношение на шестте законопроекта, тъй като те са шест, общият ефект от тях за бюджета е милиард и 700. Ако всички предложения се приемат, това налага актуализация на бюджета, защото милиард и 700 няма с какво да бъдат компенсирани, за да бъде спазен Законът за публичните финанси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, моят въпрос беше не да компенсираме милиард и 700, а да можем да компенсираме 75 милиона тази година и догодина – 150.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип ако се приеме само за 75 и съответно за 150 – по принцип това е сума, която не би наложила актуализация на бюджета, и би могло да се постигне или чрез повишаване на събираемостта на приходите като цяло с допълнителни мерки, или примерно част от ограничаване на разходите, ако става въпрос… (Реплика от председателя Хасан Адемов при изключени микрофони.)
Ами той не е законов текст... (Реплика от председателя Хасан Адемов при изключени микрофони.) Не е по желание, защото по принцип Законът за бюджета е гласуван, беше направена и актуализация. Всъщност основната задача на двете приходни агенции е да изпълнят плана, тоест да бъдат събрани приходите. Всяка година, в зависимост от това, непрекъснато се въвеждат и се приемат някакви административни мерки за повишаване на събираемостта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да бъдат събрани приходите, заложени в Закона за държавния бюджет. А тук залагаме нови разходи, без да има приходи!
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това, което се залага, е всъщност все едно от 10 млрд. 640 ДДС 75 млн. по-малко ДДС от ресторантьорския бизнес.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, това означава.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Но 75 милиона по принцип не е цифра, която да не може да бъде постигната чрез подобряване на събираемостта на приходите от агенциите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тогава махнете текста от Закона за публичните финанси, който преди малко цитирахте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Не, аз казвам, че вече ще се прецени – в зависимост от това, което приемат народните представители, но по принцип в зависимост от…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, разбирам деликатността на позицията, в която е Министерството на финансите.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, мисля, че бяхме съвсем ясни – и аз в моята позиция, и госпожа Петкова в нейната, че експертното становище на Министерството на финансите е, че не трябва да има промяна в нито една ставка.
Искам да Ви обърна внимание, че и в момента ставката не е единна. За туристическите услуги данъкът също е 9% и един от мотивите на вносителите беше да изравним данъчната ставка, включително и за такъв тип услуги, които се предлагат в такъв тип заведения, на първо място.
На второ място, искам да обърна внимание, господин Председател, че, да, ясни са правилата на Закона за публичните финанси, но в крайна сметка сме изправени пред форсмажорни обстоятелства – пандемична криза, и смятам, че могат да направят усилия от страна на контролните органи, както и да контролират събираемостта на една такава нова ставка, ако, разбира се, се подкрепи от парламента и стане закон, така и да повишат събираемостта на приходите в държавната хазна и по други пера, ако мога така да се изразя.
Все пак тази прогнозна стойност, която сме дали в мотивите, би могла да бъде компенсирана и чрез повишена събираемост. Смятам, че абсолютно е права госпожа Петкова, тъй като и в настоящия момент приходните агенции имат възможността, и през последните няколко години станахме свидетели на много по-сериозна, повишена събираемост на приходите в държавния бюджет.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Господин Поповски пожела думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Петкова, към Вас имам един въпрос. Първо да кажа, че групата на „Обединени патриоти“ е част от инициаторите на тази промяна – ние ще подкрепим този законопроект. Искам да попитам, понеже преди малко стана коментар, че ще се увеличи минималната работна заплата в този сектор, тоест оттам ще се увеличат социалните и здравните осигуровки. Социалните осигуровки пък са част от бюджета на държавното обществено осигуряване и фактически накрая на годината онези 4 милиарда, които идват от големия бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване, може би пък там ще се получи някакъв по-малък марж. Тоест големият бюджет ще добави малко по-малка сума спрямо тези 4 милиарда, които са за последната година – от 8 към 12-те милиарда.
Правен ли е този разчет и горе-долу каква сума би рефлектирала повишената събираемост чисто финансово?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Съвсем накратко да се извиня – трябва да напусна заседанието. Обещавам, ако има допълнителни въпроси към мен като вносител, да отговоря в пленарната зала. Още веднъж – приемете моите извинения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, не можем да Ви задържим, господин Ципов.
Заповядайте, колеги. Други въпроси?
Госпожа Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Бих желала вносителите да са тук, но се надявам колегите, които седят срещу мен, да отговорят на въпросите ми. Радвам се и на присъствието на госпожа Петкова.
По отношение на този сериозен дебат, който си мисля, че е назрял да бъде направен, свързан с диференцираните ДДС ставки, и общо взето, цялостната картина по отношение на преките и косвените данъци. Интересно ми е, защото този дебат по време на всеки бюджет, когато гласуваме, се поставя. Аз зная становището на Министерството на финансите, но смятам, че времената сега се промениха. Чисто икономически и социално този вирус или тази ситуация, в която изпаднахме, показа не-приятното лице на социалната диференциация, която съществува.
Европейската комисия във всеки от своите доклади, когато прави анализ на макроикономическите показатели на България, всяка година дава съответни препоръки по отношение точно на ДДС ставките. Една от препоръките е необходимостта от въвеждане… (Реплика от председателя Хасан Адемов при изключени микрофони.)
По отношение на Националната програма за реформа – точно така. Там те посочват като препоръка:
- едното е диференцирани ДДС ставки по отношение на точно онези социално значими стоки, които трябва да помислим как да облагаме с по-ниско ДДС, а това е политика, държавната политика би трябвало да води натам;
- другото е свързано с прогресивното подоходно облагане като вариант на облагане, за което трябва да помислим.
Мисля си, че сега е назрял моментът – трябва да се отвори този дебат. Радвам се, че ги има тези шест предложения, защото, уважаеми колеги, аз си мисля, че целенасочено трябва да говорим на тази тема. Не да я обръщаме политически по отношение на определени ресори, а в цялостната система, каквато функционира.
Важно е да чуем Министерството на финансите направило ли е някакви анализи, защото си мисля, че основните хранителни продукти – казвам го като анализ, който е правен в нашата парламентарна група, хлябът, месото, млечните продукти и продуктите от брашно са тези, които всеки потребител потребява.
Има ли такъв анализ в Министерството на финансите по отношение не на цялостния пакет от храни, какъвто е въведен в терминологията, защото диференциацията „храни“ – основните, които изброих, е съвсем различно нещо, и отражението върху бюджета като ДДС ставки е изключително важно да го знаем? Действително милиард и 700 млн. лв. са сериозен финансов ресурс, за който всички трябва да помислим, защото ние мислим за държавата като икономическа система. На мен ми е важно да чуя този отговор от Министерството на финансите преди второто четене.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Реплики или други изказвания, за да може госпожа Петкова да отговори наведнъж?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Няколко неща ми правят впечатление в предложението. Много хубаво, че господин Ципов каза, че това е политическо решение – да се харесат на някого, в случая на ресторантьорите. Това ми обяснява цялата хронология по предложенията за ДДС, които ние последователно – поне аз, откакто съм в този парламент, правим, и то в съответствие точно с тези препоръки, за които говори Надя Клисурска – за лекарства, за бебешки храни.
Разбирам всички мотиви за това, че искаме да помогнем на един бранш, на един бизнес, който бил буквално затворен, а транспортният не бил. Ами например превозите на пътници са буквално затворени, ама там не искате да помогнете.
Сещам се за едно наше предложение назад във времето за ДДС-то за детските храни, въобще отнесено към децата – в контекста на демографската криза, катастрофа, както искате да я наречем, което беше отхвърлено ей така, с лека ръка със същите мотиви, с които сега приемаме това предложение за ДДС за ресторантьорите.
И нещо друго странно ми прави впечатление – откровеното признаване на това, че в момента ресторантьорският бизнес е в сивата част на икономиката, или поне по-голямата негова част. И наивното обяснение пред хората, пред народа и пред народното представителство как обещават на ресторантьорите: ние ще Ви намалим ДДС-то, пък Вие ще изсветлите бизнеса. Едва ли някой в тази зала вярва на тези неща.
Хубавото на предложението е, че е със срок, въпреки че срокът според мен е безкрайно дълъг, ако искаме да помагаме за сега, за един вид криза.
И нещо, което доктор Адемов спомена – за мен е убийствено нещо, което предлагаш, да не можеш да го контролираш! Това е кетърингът. Няма как да ми обясните, че някой от Приходната агенция може да контролира. Този момент как ще стане, колко честни ще бъдат тези, които ще работят?
Последното, което казвам – това Ваше предложение е противоречиво, защото Вие нямате единно становище по този въпрос дори сред експертите си. Не говоря за вносителите, няма да говоря за Будинов, за еди-кой си, за еди-кой си, защото тук всички не можем да разбираме от ДДС или всички от социална политика – всеки си прави някакви консултации. Но Вие нямате единство и съгласие сред експертния Ви състав.
Ето, правите едно предложение, което, предполагам, е обсъждано в част от експертния състав на ГЕРБ по финанси и бюджет, но в същото време експертният състав, който е отново на ГЕРБ или е подбиран от ГЕРБ, от Министерството няма съгласие по този въпрос. Искате да ни убедите, че ние трябва да приемем нещо такова.
Дебатът за ДДС рано или късно трябва да се състои. Препоръките на всички, които ги отправят към нас, трябва да ги вземем предвид. Не да правим такива скокове в една или в друга посока и да казваме: ние сега ще направим това да се харесаме на тези, пък другите ще чакат.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Под формата на реплика ще кажа, че не сте прав, господин Гьоков, като твърдите, че няма разлика между ресторантьорския бизнес и автотранспорта. Ресторантьорският бизнес беше спрян със заповед на министъра – транспортът не беше спрян със заповед. Няма такава заповед. Транспортът пострада, защото нямаше пътници. (Реплики от народните представители от „БСП за България“ при изключени микрофони.)
Не сте прави, колеги, няма заповед – транспортът… (Продължаващи реплики при изключени микрофони.)
Колеги, моля Ви.
Господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Съвсем кратко.
Аз ще подкрепя мярката, която се предлага от управляващото мнозинство, само защото е временна и защото е кризисна мярка. Тя подпомага наистина бизнес, както и Вие казахте, който беше забранен да функционира със заповед.
Тук не става въпрос, че тази мярка ще даде възможност на някого на пие една ракия – подпомагането на бизнеса означава, че се подпомагат едни хора да си запазят работните места и да имат средства, за да си купят продукти от първа необходимост. Това е логиката за подпомагането на този бизнес.
По принцип съм против диференцирането на ДДС, но това е съвсем различна тема, защото в момента се намираме във време, в което разглеждаме кризисни мерки.
Уважавам Вашата позиция за диференцирано ДДС. Съгласен съм с това, че дебат трябва да има. Може би сега е моментът да се направят анализи, но не мисля, че е точно сега времето за този дебат, защото в момента разглеждаме кризисни мерки, с които да решим сегашния проблем.
По принцип диференцирането на ДДС в такъв голям обем предполага политика, която за да се разгърне, е необходим един мандат. Може би в рамките на оставащия мандат под различни форми, а не като гледане на кризисни мерки във връзка с пандемията, може да се направи този дебат, така че всяка политическа партия да си изгради платформите за новия мандат. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Петкова, уважаеми колеги, уважаеми гости! Мен ме безпокои във внесения законопроект, начело с господин Ципов, това, че няма принцип. Ако въведем принципа, че на ресторантьорите трябва да им се помогне, защото по времето на COVID те бяха напълно затворили ресторантите, защо към тях прикачваме и кетъринга? Кетъринг фирмите в голямата си част работеха и доставяха храна точно по време на COVID кризата. (Реплики при изключени микрофони.)
Ето, казвам Ви, няма критерии – просто сме решили да направим схемата: 20% данъчен кредит – 9% плащам ДДС за определен бранш. Стимулираме го, както навремето са приели решението може би за стимулиране на хотелиерството, за да се подпомогне туризмът в България. Не съм бил, когато е приета тази постановка – в чл. 66, ал. 2, мисля, беше.
Второто, което е. Защо казвам, че няма принципи? Разсъждавам от гледна точка на човек, който е народен представител, а не журналист и не любител. Ние даваме 9% на доставката на книгите, като даваме 9% и на традиционния хартиен носител, който не можеше да се разпространява по времето на COVID-а, а намаляваме 9% и на електронния носител, който направи бум по време на COVID кризата! Ако познавате добре и ако сте чели през това време. Това е истината! И на електронната форма, и на книжната форма на книгата! Като мотивът ни е, защото бизнесът е бил засегнат от COVID кризата! Достатъчно засегнат, колкото голяма част от другите бизнеси за засегнати!
Иначе що се отнася до ваучерите, които се дават и които са в този законопроект, аз имам положително мнение. Ако се изчистят всичките тези неща, които мога да ги отбележа и съм ги отбелязал, от вносителите до второ четене, бих подкрепил тази мярка.
Вдигането на осигурителния праг, господин Поповски, за определена професия също е гарантиране и изсветляване на бизнеса! Аз имах готов въпрос и към министъра на труда и социалната политика, но тук Гьоков ми подсказа, че има вече данни. Колко е доходът, върху който се изплаща мярката 60/40? (Реплики при изключени микрофони.)
Моля Ви се, не се обаждайте – толкова е изплатено за първата половина на месеца! Но горе-долу излиза, че той е под тези числа, които ние сега приемаме с вдигане на осигурителния праг! Той досега е под този праг – под 800 лв.! Заплатите, които българският работодател гарантира – за изсветляване на сектора говорим, са малко над минималната. Може би затова съществува едно противоречие, което сега на управляващите – като вметка го казвам – им е трудно да обяснят! Защо има уж толкова много хора, които са подали заявления, които са одобрени за мярката 60/40, а разходът е толкова малък?! Изчисленията явно са били други за средствата, които в началото бяха декларирани.
„Аз се радвам“ примерно, че в моя роден град мярката я получи ФК „Литекс“. Казвам го в кавички. Защото цялата тази схема, която беше направена с критерии – не искам да я отнасям, трябва малко по-добре да се премисли. И това го отнасяме към този закон.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Прекратявам дискусията.
Госпожо Петкова, имате думата – последно.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
По отношение на поставените въпроси бих искала едно експертно становище – всъщност Вие дискутирате примерно политически за коя категория стоки или услуги да бъде въведена намалена ставка. Но по принцип, тъй като беше поставен въпрос за контрола – как ще се осъществява, всъщност и по шестте законопроекта, и по тези двата в момента, е необходимо да има усъвършенстване на предложените разпоредби, защото в този вид, както са предложени, няма да могат да се прилагат. Тоест ще са необходими и допълнителни определения за ресторантьорство, за кетъринг, съответно за храните.
Храните като група храни не могат да бъдат включени по този начин – трябва да бъдат посочени с кодовете по комбинираната номенклатура.
По отношение на лекарствата – не може само за тези, които са включени в Позитивния списък, тоест тъй като е намалена ставка, се прилага за конкретна стока или услуга. Или за всички лекарства, или за нито едно. Имам предвид, че не може да се дели дали примерно се покрива от Касата, или не. Аналгин, независимо откъде се взема и откъде се дава, трябва да бъде с намалена ставка.
По отношение на втория въпрос, който… (Реплика от председателя Хасан Адемов при изключени микрофони.) Да, точно равнопоставеност – няма значение от кого, гледа се стоката или услугата.
Същото е и по отношение на електронните и на хартиените книги – Директивата не допуска да се въведе намалена ставка за хартиените книги, а да не бъде въведена за тези в електронен вид, както и обратното. Тоест еднакво третиране.
По отношение на въпроса, който беше поставен, за ефектите върху бюджета – ние бяхме изчислили 1 млрд. 538 за лекарствата и за храните. Лекарствата са 338 милиона, 1 млрд. 200 са храните. Ние не сме ги изчислявали поотделно, тъй като Законопроектът включваше общо всички храни, но по принцип сме изчислявали, тъй като през годините са поставяни въпроси за въвеждане на намалена ставка и на плодове и зеленчуци, и на хляб. Така че не е проблем, ако е необходимо, да бъде направена отделна оценка по съответните категории стоки.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Дискусията приключи – преди малко я прекратих.
Затова подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-43, внесен от Красимир Ципов и група народни представители.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-45, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 6, против – няма, въздържали се – 12.
Законопроектът не се приема.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешното заседание на Комисията.
Благодаря и на представителите на министерствата.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хасан Адемов

Стенограф:
Райна Зарева