П Р О Т О К О Л
№ 35

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 17 юни 2020 г.

---

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги, № 054-01-29, внесен от Елена Стефанова Пешева и Боряна Любенова Георгиева на 14 април 2020 г.
2. Законопроект за отмяна на Закона за социалните услуги, № 054-01-53, внесен от Десислав Славов Чуколов и група народни представители на 10 юни 2020 г.
3. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2019 г. и Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2019 г., част от който е и Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2019 г., № 020-00-10, внесен от Комисията за финансов надзор на 29 май 2020 г.

Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Днешният дневен ред е:
1. Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги № 054-01-29, внесен от Елена Стефанова Пешева и Боряна Любенова Георгиева на 14 април 2020 г.
2. Законопроект за отмяна на Закона за социалните услуги, № 054-01-53, внесен от Десислав Славов Чуколов и група народни представители на 10 юни 2020 г.
3. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2019 г. и Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2019 г., част от който е и Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2019 г., № 020-00-10, внесен от Комисията за финансов надзор на 29 май 2020 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 19 народни представители: за 19, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.

Колеги, ако не възразявате, вносителите на двата законопроекта да представят мотивите и да ги коментираме заедно. Има ли възражения?
РЕПЛИКИ: Не, не.

Колеги, преминаваме към първа и втора точка от дневния ред, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ № 054-01-29, внесен от Елена Стефанова Пешева и Боряна Любенова Георгиева на 14 април 2020 г.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОТМЯНА НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ, № 054-01-53, внесен от Десислав Славов Чуколов и група народни представители на 10 юни 2020 г.

Преминаваме към представяне на законопроектите по реда на внасянето.
Госпожа Пешева ще представи внесения от тях законопроект.
Заповядайте!
ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги! Нашият законопроект е всъщност за отлагане на Закона за социалните услуги до края на годината.
Първо искам да кажа, че Законът за социалните услуги засяга най-уязвимите групи в обществото и предполага, че той трябва да обединява, а не да разединява. В случая виждаме точно обратното. По повод на това имахме и среща с министър Сачева, когато беше предишното отлагане на Закона, когато тя пое ангажимент, че ще бъде направена информационна кампания и срещи в цялата страна. Тъй като имаше извънредна обстановка от шестте срещи, които бяха предвидени от Министерството, се състояха само две.
Така че смятам, че е редно този закон да бъде обсъден и всички хора да имат положително отношение към него, защото в крайна сметка засяга именно най-уязвимите.
Другото е, че има внесено искане и до Конституционния съд за противоконституционност на част от текстовете. То е внесено от колегите от БСП, все още Конституционният съд не се е произнесъл. Това е още една причина да изчакаме и да видим какво ще каже Съдът по текстовете. Както се казва, дяволът се крие в детайлите, смятам, че именно в Преходните и заключителните разпоредби се слагат текстове, които дават изключително големи правомощия на неправителствени организации, правят се промени и в Семейния кодекс и в Закона за закрила на детето. Те трябва да бъдат преразгледани. Пак казвам, че нашето настояване е да бъде отложен Закона, именно заради това да има консенсус по този закон. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Пешева.
Господин Шопов, Вие ли ще представите Проекта?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Първо, много ми е приятно да се срещна и застана на една маса с Вас, колегите от Комисията по труда и социалната политика, на която бях член, но от която бях изведен по най-недостойния и изключително неприятен и скандален начин. Това се случи до голяма степен и заради отношението ми към този закон. В тази зала на заседание на Комисията, на което се прие Законопроекта на Министерския съвет за внасяне в пленарната зала, аз бях първият в официална институция – Комисията по труда и социалната политика, се изказах „против“ приемането на този закон. Спомняте си, гласувах с отрицателен вот.
След това много други институции, граждани, политически сили се обявиха против, но ние от Атака сме тези, които винаги първи поставяме пръст в раната, както и в този случай и назовахме истинските проблеми. Предупредихме, че ще възникне тежък проблем по темата. Тогава приемането на Законопроект стана под напор, набързо, твърде необмислено и то стана, за да бъдат приети и да се рапортува, че са минали трите законопроекта от пакета социални закони.
Въпреки че тази тема е не по-малко значима в обществото от другите теми по другите два закона, тогава предвид драматичните събития, които се случиха относно закона за децата с увреждания, този закон мина малко незабелязано. Тогава конфликтът беше много тежък – на нас, депутатите от Атака, и с все още премиера по социалните въпроси Симеонов. В тази комисия и по тази причина беше изпратен тогава от Патриотите още един представител, който играе нещо като партиен секретар и да бъде туширан най-малко и балансиран в моите изказвания и моите гласувания. Това, разбира се, не се случи.
Още тогава аз направих забележката, че не може социалната дейност да бъде давана на ишлеме на неправителствени организации и на предприятия или фирми със стопанска цел, от което да се печели.
Има две партии в България, които са идеологизирани и стоят точно на принципна и идеологическа основа. Едната е ясно коя, другата, разбира се, е Атака.
За да имаме тази позиция, ние сме стъпили на изключително стабилни идеологически основи. Това е нашата постоянна борба още от началото на създаването на партията от Сидеров против неолиберализма.
В този закон, който беше приет миналата година по това време и който всъщност обсъждаме в момента, предвид внесените предложения от нас и от уважаемите колеги от ВОЛЯ, е един прекрасен пример за опит на неолиберализма да получи позиции в България и в тази сфера, тъй като соросоядски неправителствени организации са твърде ощетени напоследък във финансово отношение.
Чрез този закон се прави много сериозен опит от държавния бюджет, така както винаги е било това – поне през последните 20 години, едни ресурси да им бъдат налети като вода в пясък. Тук ще бъде директен! Понеже те сериозно скачат на Борисов и на сегашното правителство и управление, те трябва да бъдат овладяни, трябва да бъдат туширани, трябва да бъдат спрени в негативните си действия и реакции и както става това през последните три години през този мандат – банално, всички знаете как, им се хвърлят едни пари. По наши изчисления това са около 80 млн. лв. от тези 290 млн. лв., заложени в Закона за държавния бюджет, с които въпросните организации ще бъдат премирани.
Прочетох много внимателно становището от Министерството на труда и социалните грижи. По всяка една от точките мога да споря, считам аргументирано до най-малките подробности. Да, казват те – парите няма да бъдат давани на организации или на фирми, те щели да бъдат давани на общините. Да, те ще минат през общините и това е една от причините и БСП да не се обявява решително – тук Ви открехвам и обяснявам, защото БСП има много общини, които държи. По тази причина и ДПС подкрепя тази философия на Законопроекта.
По тази причина при първото гласуване от ВМРО – НФСБ беше направено предложение за отлагането влизането на Законопроект, което се оказа изключително вредно предложение. Още тогава имаше условията за отмяната изцяло на Законопроект, а това беше палеативно решение, което доведе до компромис и ето, видите ли, след няколко месеца отново проблемът си стои с пълна сила и въпросът оттук нататък ще бъде решаван отново.
Сега се обръщам към уважаемите представители на ВОЛЯ.
Колеги от ВОЛЯ, в момента правите до голяма степен онова, което тогава направиха от ВМРО – НФСБ преди шест месеца. Тогава на тях им беше подшушнато да се стигне до този компромис. Вие правите в момента същото. Тогава един от хората, които подведе Патриотите, все още ние бяхме в коалицията, беше, че за Законопроект беше докладван и там работеше по него заместник-министър на труда и социалната политика Султанка Петрова – все пак излъчена от нас тогава, все още като коалиционни партньори, ние сме ѝ имали някакво доверие, въпреки скандалите около нея и множеството негативни разговори, които сме провеждали по темата и по въпроса.
До голяма степен министър Сачева считаме, че беше назначена – това е в пряка връзка с материята, която обсъждаме, е за да прокара и пробута този закон, тъй като около него вече се бяха създали проблеми. Тя, която идва от неправителствения сектор, с изключително тесни връзки с тези организации и с тези хора, има тази основна задача. Казвам Ви го затова – ние от Атака се обявихме против нейното назначаване за заместник-министър. Министър Петков, когото оценявам изключително високо – с ерудицията му, с експертизата, с принципните позиции е взимал, е счетено да успее да вкара този законопроект. Това е мисията на министър Сачева – каквото и да говорите, подпомагана, разбира се, и от Султанка Петрова.
Този Закон е сгрешен във философията си, в основата си, в базата си. Той, колеги, не може да бъде променен.
Одеве госпожа Пешева спомена за поправките в Преходните и заключителните разпоредби. Това е стар проблем на българското Народно събрание и на съвременното законотворчество.
Много от основните неща и положения в Законопроект се пробутват през Преходните и заключителните разпоредби. Двайсет и девет такива позиции. Двайсет и девет! Които променят цялото това останало социално законодателство. Те са в Трудовия кодекс, в Семейния кодекс. Тук виждам нелепите мотиви на представителите на Министерството на труда и социалната политика, че се касаело не само до неправителствени организации, а и по организации по Търговския закон, целящи печалба и нищо друго – и не само български, забележете, а и чуждестранни организации, които ще се явяват и кандидатстват на конкурси по общия ред с българските. Включително печално известни в практиката си в това отношение световно укорими НПО-та и фирми…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, времето за представяне на първо четене е 10 минути. Ще Ви моля да се ориентирате към приключване.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Добре, ще приключвам, да.
…от скандинавските страни, които взимат дете от майка и никой няма да им попречи да осъществяват, да налагат своите практики. На тези НПО-та и фирми за печалба за пари – нормално е, това са бизнес фирми по Кодекса на труда, въпреки че ще бъдат регистрирани в България според българското законодателство, целта им ще бъде да се домогнат до тези пари.
Много пъти ние от Атака сме говорили за тази философия на Законопроект. С тази философия трябва да бъде приключено. Трябва да бъде изготвен съвършено нов Закон – не за услуги, а за дейности, защото социалната услуга не може да бъде услуга. Другата голяма грешка на българските политици в законодателство са медицинските услуги, които също са сложени по Търговския закон и много от частните болници, разбира се, са се превърнали в касички за източване на Здравната каса. Правилна е тази аналогия – не е случайно. И както Ви казвам – така както от Атака сме Ви казвали много неща: ще дойде моментът, когато ще бъде констатиран този факт. Много от тези НПО-та и чужди търговски фирми и дружества ще се превърнат в касички за източване на пари от държавния бюджет.
Колеги, неслучайно – виждате това, което отвън се случва с българските граждани, най-големите протести насам в България освен протестите във връзка с правата на децата с уврежданията бяха, макар и скрити, от Българската национална телевизия и премълчани, смотани, сбутани в новините, бяха протестите на родителите и на заинтересованите, на българските граждани във връзка с този закон. И те, колеги, продължават и в събота ще видите…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Шопов, …
ПАВЕЛ ШОПОВ: …грандиозен национален протест против този закон.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Колеги, на Вашето внимание са предоставени становища на неправителствени организации, становище на Министерството на труда и социалната политика. Всички сте запознати с тях.
Госпожо Русинова, ще Ви моля накратко да изложите аргументи от становището на Министерството на труда и социалната политика по двата проекта, разбира се.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността още веднъж Министерството на труда и социалната политика да потвърди необходимостта от сериозната реформа в социалната сфера. Считам, че особено сега в ситуацията след като България, надявам се, успешно да премине през пандемията на коронавируса, можем да видим каква е ролята на социалните услуги и социалната работа.
Ако не бяха всички тези хора, които на терен ежедневно обслужваха възрастни и самотно живеещи хора, хора с увреждания, хората, които работят в домовете за възрастни хора, в центровете за хора с увреждания, много трудно тази, най-уязвима част от нашето население можеше да премине през тази тежка криза.
Това ни показва, че може промените, които като реформа са заложени във философията на Закона за социалните услуги, е време да бъдат приети сега, за да може съответно ние да обезпечим нуждата на голяма част от населените места и нашите съграждани от качествени социални услуги, от персонал, който е добре подготвен, добре заплатен и съответно добре реформиран и вътре като дейности, така че да отговарят на необходимостта на всеки един човек, който ги използва.
Министерството на труда и социалната политика в рамките на ангажимента, който беше приет след отлагането на първите шест месеца, проведе две дискусии в страната плюс две срещи в рамките на Министерството на труда и социалната политика с множество организации, множество консултации. Ние не спряхме да получаваме и становища, независимо от това че нямаше възможност да се пътува и да се правят срещи на живо. Всичко, което виждаме като обобщен анализ на тези срещи и становища, е, че тревогите на нашите съграждани са свързани с разпоредби в закона за закрила на детето и Семейния кодекс.
Това е и причината целият този анализ да бъде изпратен към Народното събрание с желание наистина темата за семейните, за детските политики да бъде дебатирана от всички парламентарни групи, защото вярваме, че това е отговорното поведение на всички нас.
По отношение на двата законопроекта ние не подкрепяме отлагането на Закона или отмяната му. Работим усилено заедно с местните власти как да довършим ангажиментите, които имаме по подзаконовата нормативна уредба, тъй като виждаме в момента, че наистина и възрастните хора и хората с увреждания имат нужда от качествени услуги и да продължим да развиваме и здравно-социалните дейности, и всичко, което видяхме в последните няколко месеца, че е толкова необходимо на нашите съграждани.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Русинова.
Колеги, откривам дискусията.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Генов, имате думата.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър и гости! Ние от нашата група внимателно разгледахме становищата и по двата законопроекта, чрез които в единия – няма нужда да ги повтарям, се иска да бъде отложен срокът на влизане в сила на Закона за социалните услуги, а другият просто да бъде отменен тотално.
От всички тези 15 становища на организации и сдружения ние видяхме, че в 14 са изцяло за отхвърляне на двата законопроект, тоест Закона за социални услуги да влезе в сила от 1 юли и само едно – в подкрепа, сега трудно ми е да кажа на кой законопроект е точно, защото в това становище основният смисъл е да не бъде приет въобще Законът за социалните услуги и са изброени множество мотиви и аргументи, които бяха многократно дебатирани тук преди Нова година, преди да бъде прието отлагането.
След това интересното е, че са представени още 19 становища, подписани от хора в качеството си на граждани на Република България – така са се подписали, като обаче текстът на абсолютно всички становища е един и същ. Абсолютно един и същ, включително запетаите, абзаците, подписани са на една и съща дата – не, всъщност повечето бяха на 1 юни, другите на 2 юни, само някои се различават по шрифта, който е използван.
Така че ние няма как да възприемем това по друг начин, тоест че това са 19 становища, а това е едно становище, подписано от тези 19 човека, които желаят в становището този закон въобще да не бъде приеман, тоест това е по-скоро индиректна подкрепа за Законопроекта на господин Чуколов.
Аз мисля, че няма нужда сега да се подновяват дебатите относно Закона за социалните услуги – кои са за мотивите и кои са против, защото те бяха изговорени и мисля, че беше казано абсолютно всичко. Влизането в сила на този закон беше отложено с оглед да бъдат прецизирани или променени, ако са дефинирани неправилно или неточности, или пък ако се установи, че има необхванати или пропуснати елементи от социалните услуги.
Обаче както обясни госпожа Русинова, след двете публични обсъждания, както и становищата, получени в Министерството, навсякъде идеите, заложени в тези становища, не са свързани с философията, предмета или целите на този закон, а напротив, те касаят проблеми, които ги има в момента в настоящото законодателство. Така че и това също на практика е подкрепа за това, че този законопроект трябва да влезе в сила.
Нашата група няма да подкрепи нито Законопроект на госпожа Пешева, нито Законопроект на господин Чуколов. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми народни представители! Аз вземам думата по двата законопроект. Първо, искам да кажа, че ситуацията е изключително сложна. Тя не се е променила с нищо отпреди шест месеца, когато отложихме влизането в сила на Законопроекта за един по-късен етап.
Второ, трябва да обърна внимание, че вземам думата и приемам обсъждането на двата законопроекта едновременно, въпреки че философията, предложенията и мотивите са абсолютно различни в двата законопроект.
Единият законопроект напълно отрича Закона за социалните услуги и иска отмяната му, а другият иска отлагането му за изясняването на някакви обстоятелства или влизането му в сила с мотивите, каквито между другото бяха и отлагането с шест месеца. Аз напълно приемам тези мотиви, защото през тези шест месеца не беше направено абсолютно нищо по въпроса, ако щете, със смъкването на напрежението в обществото.
Няма как да не започна от това, че първите политически намерения за създаването на такъв закон бяха от 2011 г., като по-сериозни напъни в тази посока има от 2015 г.
Няма как да отречем, че създаването на този законопроект класически следваше всички изисквания, които, да речем, изисква от нас българското законодателство, като обществени обсъждания и така нататък. Трябва да си абсолютно черноглед, за да отричаш тези неща.
След това, през 2017 г. започна тази най-активна работа, беше изготвен един законопроект, беше отхвърлен концептуално още при общественото обсъждане, след това беше изготвен следващ закон, който беше приет. И сега, внимавайте – беше приет Законопроектът на 18 януари 2019 г. с пълен консенсус със 163 гласували „за“, без „против“ и без „въздържали се“.
Аз слушах много внимателно господин Шопов в мотивите, където каза, че гласувал „против“ или пък нещо такова – на Комисията е възможно, но в залата, пак повтарям резултатите… (Реплика на Павел Шопов.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, колеги!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …163 „за“…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков! Длъжен съм да Ви прекъсна, защото това, което казахте, нее точно така. Господин Шопов каза, че на Комисията е гласувал против, а не в залата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Окей, добре – на Комисията. Аз тогава твърдя, че в залата имаше 163 гласа „за“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За да няма допълнителна дискусия, затова го казвам.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И също ще обърна внимание, защото преди малко ги извадих от стенограмата – кои са се изказали по Законопроект: Гьоков, Желева, Ангелова, Адемов, Михайлов, Николай Динков, Клисурска, Сираков и Поповски. Значи, ако някой е имал „против“ Законопроекта, би го заявил в изказване или с гласуване. Но аз не видях такова нещо.
Казвам всички тези неща, не за да уязвявам колегите, внесли тези законопроекти в момента, а да кажа, че създаваме сериозни опасения в обществото, и то основателни, че ние за девет години не можем да сътворим нещо, което да се приема безусловно и като справедливо и работещо от българското общество. Ако един парламент на Народното събрание в близо три мандата разглежда един проблем и не може да го реши, е много сложно и показателно за този парламент.
Сега мога да продължавам в тази посока за консенсусното приемане, за хронологията при приемането му, но надали това е необходимо, защото всички сме в този процес и го разбираме и го знаем.
По-скоро ще се спра на това какво се случи след като ние, включително като парламентарна група, подкрепихме отлагането на Законопроекта. Ние подкрепихме отлагането на Законопроект и от 1 юли 2020 г. да влезе в сила, като очаквахме през тези шест месеца да се случат няколко неща. Първото беше да се успокои общественото напрежение. Второто, което очаквахме, беше с желанието ние да сезираме Конституционния съд и той да се произнесе дали целият закон е противоконституционен или отделни текстове, и това да успокои общественото напрежение.
Очаквахме Министерството на труда и социалната политика да се заеме много сериозно с въпроса, защото този закон заедно с няколко други закони в тази сфера правят една, как да кажа, реформа в здравеопазването, а моята убеденост е, че реформа в здравеопазването – извинявайте, в социалната сфера, то и в здравеопазването е така, но в социалната сфера особено няма как да правиш реформа без обществено съгласие, когато… Аз няма да разделям или да оценявам половината ли са „против“, а другата – „за“, една трета ли са „против“, или две трети „за“, или обратно. Въпросът е, че големи части от българското общество не са спокойни с приемането и влизането в сила на този законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Закон, не законопроект.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Окей, закон. Не е лапсус, просто не съм обърнал внимание на изказа.
Аз задавам въпрос на мнозинството и на управляващите – дали си отговориха на въпроса: защо този закон предизвиква напрежение в обществото? Моят категоричен отговор е, че те не си дават сметка защо предизвиква такива напрежения. Убеден съм, че докато не си дадат отговор управляващите, в това число мнозинството в парламента и управляващите в момента – правителството, няма как да вникнат в проблема и да го решат, докато не си дадат отговор на въпроса кое предизвика напрежението.
Какво направи парламентарната група на БСП през това време? Организирахме една сериозна дискусия, в която участваха, ако не се лъжа – повече от 80 неправителствени организации, поддръжници и противници. Разбира се, тя не излезе с някакви конкретни решения и предложения, въпросът е, че там отново се изложиха становищата и различните позиции.
Аз мисля, че дискусията, в която участва, между другото, и министърът на труда и социалната политика, макар и за кратко време, и представителя на Министерството през цялото време, и беше изключително полезна тази дискусия. Подадохме жалба в Конституционния съд – за съжаление, той няма да се произнесе до 31 юни по всяка вероятност, и няма как да вземем да стъпим на становището на Конституционния съд. Направихме редица – хиляди, срещи и се запознахме със становищата на различните организации. Те тук, докторе (към народния представител Румен Генов), са 15 становищата, но са над 100 и всеки ден пристигат по пощите. Може би официалните в Комисията са 15. Тези становища общо взето се разделят в съотношение, долу-горе, казвам съвсем без да претендират за точност 2:1, а именно 2 – „против“, 1 – „за“ Закона. А дали тези „за“ и „против“ са copy-paste, няма да твърдя така, но това говори за едно сериозно напрежение в обществото и няма как да го пренебрегваме този въпрос
Очакванията ни бяха от Министерството на труда и социалната политика да направят нещо за успокояване на това напрежение, но то не се случи. Направихте, госпожо Заместник-министър, две срещи – една в Стара Загора и една в Бургас, на които поканихте, извинявайте, ама службите институциите, които Ви ръкопляскаха и казаха: „Браво!“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков! По проектите!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да, да – по проекта. Очаквахме някакво смъкване на напрежението, но така и не се получи.
Освен това направихте и събрахте информацията и наистина изпратихте в Народното събрание, но какво от това? Трябваше да излезете с конкретни предложения, които да успокоят хората.
В случая аз не искам да се намесвам и в целия този спектакъл, защото, извинявайте – мотивите на колегите, които искат повторно отлагане, са железни. Защото Министерството не си свърши работата, първо. Второ, заради пандемия ли, за какво – там не можа да се развие дейност по това смъкване на напрежение, и то поне два месеца от това и е логично.
Но цялата отговорност в случая трябва да бъде поета от Министерството на труда и социалната политика и от мнозинството в Народното събрание, които да вземат решение – този закон влиза ли в сила от 1 юли 2020 г. или не влиза? Ние отстрани ще си казваме мнението, ще помагаме в което може, защото всичките ни действия до момента са в посока на това да се смъква напрежението и не да се слага прът в колелото на Закона или да се толерира Законът.
Затова може би, аз не знам – колегите се събираме няколко пъти да решаваме каква да бъде нашата позиция по тези два внесени законопроекта. Никак не е лесно едно такова решение.
Мисля, че направихме, пак за пореден път го казвам – всичко, каквото трябваше да се направи, за успокояване на напрежението.
Най-логичното в случая е ние да гласуваме „въздържали се“ и по двата законопроекта, а управляващите да поемат отговорността си и да обяснят на хората, които протестират отвън, на народните представители вътре и да се отлага Законът, да се отменя Законът или да влиза в сила. Няма друг път по това, като съм наясно, че поне до произнасянето на Конституционния съд няма как да има успокояване на общественото напрежение.
И последното, което казвам, е, че БСП ще направи предложения за промени – дали тези предложения ще ги направим за промени в Закона между първо и второ гласуване на тези законопроекта, които са внесени, ако влязат в Народното събрание и дали ще го направим като отделен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, е друг въпрос.
Но ще направим такива предложения, отново помагайки на хората, които управляват държавата, да решат проблема, и то да го решат в положителна посока за всички страни – и на тези, които очакват да влезе в сила Закона, и на тези, при които има напрежение срещу Закона. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Колеги, реплики?
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! Господин Гьоков, моята реплика е към Вас. Вие си противоречите във Вашето изказване. Веднъж казвате, че трябва да има такъв Закон за социалните услуги, че той е необходим, предвид че толкова години има работна група и трябва да се регулират отношенията в тази сфера. След това казвате, че ще направите предложения за промени и не сте съгласни да имате такъв закон.
Също така Вие изказахте своите отрицателни оценки по отношение на дискусията, която започна в началото на годината по отношение на Закона за социалните услуги. Тук не сте прав, защото действително не само в началото на годината, а от края на месец декември бяха получени над 50 становища в Социалното министерство и в Народното събрание. Вие сами казахте, че организирахте такава дискусия през месец февруари, на която всички свободно изнесоха своите притеснения, „за“ и „против“ Закона за социалните услуги.
Прави впечатление, че по-голяма част от отрицателните нагласи към този закон, касаят не социалните услуги в България, а касаят семейните отношения, които нямат нищо общо със Закона за социалните услуги, а касаят Семейния кодекс.
Също така Вие в момента си противоречите и казвате, че ще направите предложения между първо и второ четене за промени в Закона за социалните услуги, който вече е гласуван на второ четене. Вие изпуснахте този шанс през месец март миналата година, когато той се гласува в залата, когато Вие имахте предложения от Вашата парламентарна група и не можахте да ги защитите в залата, тъй като тогава Вашата парламентарна група напуснахте за два месеца Народното събрание.
Така че сега няма как да направите предложения между първо и второ четене на вече приет на второ гласуване от Народното събрание Закона за социалните услуги. Трябва ясно и категорично да заявите подкрепяте или не да има Закон за социалните услуги в България. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Доктор Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Гьоков, ще Ви репликирам относно това колко са положителните и колко са отрицателните становища. Аз ненапразно казах и дадох този пример с тези становища. Ако чисто и просто по абсолютна стойност изчислим колко са положителните и колко са отрицателните, те в случая са примерно 22 или колко бяха срещу 14. Това са положителните, за да подкрепят Законопроект. Като се има предвид, че тези 19 са едно и също становище, разпечатано от различни хора, тогава, ако го направим като едно становище, тогава становищата ще бъдат 14 срещу 2, тоест в подкрепа на влизането на Закона.
Моята мисъл е, че точно тези становища в подкрепа на влизането на Закона в сила са дадени точно от организации, които се занимават от 15, от 18, от 20 години – всяко едно становище започва с експозе на това тази организация от колко време се занимава с тази дейност, с тези социални услуги. Така че това са точно хората, които имат нужда от този закон. Това са експертите, а не някакво разпечатано. Така че Вашите сто или двеста становища или колкото сте ги получили, ако не са от официална организация, не виждам как могат да бъдат съществени. Благодаря.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Сметката ще я правим след протеста. Така че ние виждаме…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …какво се случва отвънка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Шопов, моля Ви.
Трета реплика?
Господин Гьоков, може да направите предложения по този закон – по този закон, говоря, само ако той е в сила. Ако не е в сила – няма как да правите предложения по закон, който не е в сила. До 30 юни този закон не е действащ и не е част от правния мир, тъй като неговото действие е отложено от 1-ви. Това е по процедурата.
На следващо място, можете да направите предложения по тези законопроекти, които обсъждаме в момента. Ако те се гледат до 30 юни, може да направите предложения и по другия закон, свързвайки тази философия с другата. Нищо повече! Това е процедурата, разписана в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Имате право на дуплика в рамките на две минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви – ще се опитам да съм много бърз.
Госпожо Ангелова, казахте, че си противореча, не знам какво – че БСП иска да има закон. Значи, отговарям Ви в прав текст: едно е да искаш да има закон, а друго е да знаеш какво да пише в този закон. Аз мога да искам закон, извинявайте – за какво ли не, само че аз мога да искам да пише едно в този закон, а Вие да искате съвсем друго. Така че не си противореча с нищо.
Дали дискусията е от края на септември, дали е от март, или от юли, дискусията върви по този законопроект от 2011 г., с различен интензитет през годините. През последните години е със засилен интензитет.
Вие казвате – голяма част от протестите и противоречията в закона или тези, които имат притеснения със закона, са в частта на семейните отношения. А защо не направихте предложения да промените тези семейни отношения, записани в Семейния кодекс, за да успокоите тези хора и да не протестират повече? Ама не става така! Защото нещата са разбъркани. И какво от това, че касаят семейните отношения, като Вие с този законопроект тогава – сега невлязъл в сила закон, разбъркахте семейните отношения с Преходните и заключителните разпоредби в голямата им степен?
Преди малко чух и някакъв странен мотив, че, видите ли, ние ще подкрепим Законопроект, защото той има проблеми, ама тези проблеми бяха и в предишното законодателство. Значи, имаше ги в предишното законодателство, а сега Вие прехвърляте проблемите и в настоящото законодателство. Не става така!
Сега Вие казвате, че съм изпуснал шанса да направя ЗИД. Не, не сме изпуснали шанса! Ние тогава направихме предложения – не само аз, а и Дора Янкова и колежките, всички, не сме успели да ги защитим. Не можете да ми отнемете правото дали да бъда в парламента, или извън него – това си е лично мое решение и на парламентарната група. Така че не съм бил там да ги защитавам, но сега мога да направя предложения.
Дали подкрепяме Законопроект, или не го подкрепяме? Подкрепяме Законопроект в частта му, която решава социалните проблеми на редица хора, например хора с увреждания и така нататък, но не го подкрепяме в частта му, която предизвиква сериозни напрежения в българското общество.
Няма как – ето, аз Ви обяснявам кое ме притеснява и кое не, и Вие, искайки категорично да определя „за“ или „против“, искате да кажа – да, приемам тези всички неща, нищо, че притесняват българското общество.
За съотношението „за“ и „против“, няма какво да го коментирам – то въобще не касае Законопроекта. Имаше и някой беше казал – дори един човек да сме засегнали, и то сериозно животът и съдбата му и така нататък, сме направили голяма грешка. Така че всички трябва да бъдат удовлетворени от Закона, а не да мерим – тези са удовлетворени, а тези не са удовлетворени.
И последно. Доктор Адемов, Вие ми твърдите, че мога да правя предложения за промени в Закона само, ако е влязъл в сила. Аз твърдя абсолютно обратното, защото както мога да оспорвам приет закон и да сезирам Конституционния съд, че не е влязъл в сила закон, но приет закон, така мога да правя ЗИД на закон, приет от Народното събрание, нищо, че не е влязъл в сила. Но няма да изпадам в юридически спорове, защото те въобще не са по същество. Ако управляващото мнозинство и управляващите въобще допуснат тези два законопроекта за разглеждане в пленарната зала и бъдат приети някои от тях на първо гласуване, тогава ще имаме възможност да внесем Законопроект за изменение и допълнение на законите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин Сиди, след това господин Недялков. (Реплика на Павел Шопов.)
Не, не може! Няма как, няма такава процедура.
Господин Сиди, след това господин Недялков – по реда на заявките.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз слушах с интерес дискусията до тук. Нашата принципна позиция е, че в този закон има проблеми, които трябва да бъдат променени да бъдат решение. Неслучайно наистина отвън и в момента има протест, а и той, този протест, не е спирал.
Тази позиция ние заявихме още преди шест месеца – внесохме законопроект за отлагане на Закона в сила, с идеята да направим всички онези кръгли маси и всички онези срещи с хората, за да намерим къде могат да срещнат позициите си и съответно да променим настоящия Закон за социалните услуги в посока на това да свалим общественото напрежение.
Аз ще подкрепя Законопроект на ВОЛЯ с убедеността, че наистина трябва още време, за да се случат всички тези дискусии.
От друга страна, макар да съм съгласен с част от аргументите, които представи господин Шопов, той има изключително добрите риторични качества, с които успява да убеди всеки, включително и мен – да застане на обратна на неговата позиция. Слушах твърде много обвинения, които са тотално неверни, но няма нужда да ги оспорвам в момента, особено предвид факта, че камера на тяхната партийна телевизия заснема и прави предаване тук.
Съгласен съм с част от аргументите. Наистина, и това са причините да говорим за отлагане на Закона. От друга страна обаче, нека не забравяме, че с тоталната промяна ще създадем изключително сериозен правен вакуум, който ще накърни интересите на онези хора, които очакват влизането в сила на Закона за социалните услуги, защото очакват от там да се възползват от подкрепата на държавата за своите нужди.
Така че аз няма да гласувам по законопроект на Атака с ясната убеденост, че трябва да променим, да отмени Закона за социалните услуги и да тръгнем в посока на кодификация на цялото това фрагментирано законодателство по отношение на всички онези социални дейности. Така че това беше изявена от нас позиция.
Аз много се надявам, че в рамките на този мандат ще успеем да съберем всички тези закони в един общ кодекс и ще променим изцяло философията на Закона за социалните услуги, която, уверен съм, тази философия създава проблемите и напрежението отвън. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Недялков! (Реплика на народния представител Павел Шопов.)
Господин Шопов, първо членовете на Комисията! (Реплики.) Не, не може Вие реплика, само членовете на Комисията! (Реплика на народния представител Павел Шопов.) Само членовете на Комисията – реплики! Ще Ви дам думата накрая, господин Шопов.
Не виждам реплика.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз не съм променил позициите си и още един път декларирам, че ще гласувам против двата законопроекта. Имам сериозни притеснения за това, което господин Гьоков каза, че шест месеца Министерството не свърши достатъчно. Но аз казвам не за успокояване на хората, които са навън. Който казва, че иска да се успокоят хората отвън, един друг пък от тази зала ще каже, че ето, вижте какво правят хората отвън! Това е политизиране на един голям проблем на българското общество.
Изразявайки моето становище, наистина имам притеснение, защото начинът, по който… Ето, подават ми отвън, това е много хубаво – аз казвам, че Министерството не си свърши докрай работата!
Аз казвам, че законът трябва да влезе още от 1 юли. (На площада пред Народното събрание има скандирания с мегафон.) Реакция от вън. Защо? Защото неговото по-нататъшно отлагане, а и неговата отмяна, мисля, че вече ще доведе до срив сферата на социалните услуги. Сривът от една страна ще бъде кадрови, все повече секторът се обезкървява от кадри, заради заплащането, заради други проблеми, които има. А така също сривът може да бъде и институционален, особено сред тази ситуация с пандемията.
Искам на хората, които много пледират за това, да уточнят кое е основният проблем на противниците на закона в този закон. Защото аз мисля, че този закон завършва комплекса закони, поставени много отдавна. Ние като парламентарна група сме гледали винаги този закон да бъде приет, за да се завърши както Закона за хората с увреждания, така и Закона за социалните услуги. Изникна и Законът за личната помощ, подкрепихме го. Приведохме голяма част от неговите текстове в съответствие със Закона за хората с увреждания.
Тук трябва да се завърши процесът. Най-големите притеснения на хората, които съществуват за термина „социални услуги“, ами, той е от 1998 г. Ето, отворих тук Закона за социалното подпомагане. Той там е утвърден. (Реплика на председателя Хасан Адемов.) Той е от 1998 г. Може би и тогава някой от присъстващите в тази зала да са подкрепили този закон!
Аз не искам да се заяждам с никого. Напротив, този термин е утвърден, той е вкаран в Закона, той е обоснован. Защо говоря за възможност за институционален срив на системата?
На най-големите привърженици на това, че само общините, както е казано по закон, и сега могат да изпълняват социални услуги, мога да им заявя – не знам дали Министерството ще ме подкрепи, но най-големият обем на кухи социални услуги са на общините. Парите, които отиват за социални услуги, за подпомагане, особено на хора с увреждания – не се доизплащат от общините, които упражняват социалните услуги.
В края на годината стандартът, който се дава за социални услуги, отива в общия кюп преходен остатък и не се връща като инвестиция в социалните услуги. А този закон гарантира до известна степен това, особено с картата, особено със структурата, която той възлага на социалните услуги.
Завършвам с тези същностни мотиви защо ще гласувам „против“ приемането на тези два законопроекта, а що се отнася до другите страхове, които се насаждат в обществото, аз мисля, че вече говорихме и няма нужда да повтаряме тази дискусия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, реплики? Не виждам.
Други колеги?
Госпожа Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! Взимам отношение по тези предложения, защото съм силно обезпокоена от позицията на Министерството на труда и социалната политика. Защо съм обезпокоена от това? Защото, когато беше приет законът през месец март 2019 г., в крайна сметка започнаха различните страхове на хората по някакъв начин да бъдат възбуждани от една или друга социална група.
За мое голямо съжаление в момента сме година и половина по-късно. Тези страхове все още са в българското общество. Тези две дискусии, които проведе Министерството на труда и социалната политика са крайно недостатъчни и аз ще се върна, уважаеми господин Председател, към една стенограма, която съм си позволила да извадя от заседание на нашата комисия. Стенограмата е от блицконтрол, в нея министърът на труда и социалната политика Деница Сачева декларира в Комисията и ще прочета дословно какво казва тя. Едното нещо, което тя твърди, е, че група от юристи, доказани в областта на семейното право и конституционното право ще прегледат всички предложения, които са постъпили към 15 януари и в рамките на един срок ще излязат с конкретни предложения.
В момента сме месец юни. Аз разбирам, ситуацията беше епидемична – ако имаше някаква яснота от Министерството, след което министър Сачева по-нататък в стенограмата в отговор на председателя Хасан Адемов продължава: „Юристи, които са достатъчно известни имена, особено в областта на семейното и конституционното право.
Ние имаме вече наши предложения, които бихме могли да предложим на Народното събрание“. Къде, уважаема госпожо Министър, са тези предложения? Ако в един момент Вие имате яснота по определени кризисни текстове, би трябвало те да са на вниманието на нас като народни представители.
Изключително неясно ми е защо, защо Министерството на труда и социалната политика до ден днешен по никакъв начин не предприе онази дискусия, макар и онлайн, всички онези предложения към 15 януари ние ги имаме на сайта на Народното събрание – няма становище по дадените предложения от страна на Министерството на труда и социалната политика. На базата на това в момента виждам отговора на Министерството на труда и социалната политика към нас като комисия, който прехвърля отговорността на Народното събрание. Това е изключително сложна материя – материя, която изисква наистина консенсуса на всички заинтересовани страни. Аз смятам, че със Закона за социалните услуги този консенсус беше постигнат на 90%. Смятам, че наистина той до голяма степен слага нова фундаментална основа по отношение на социалните услуги, защото фрагментацията на социалното законодателство в този сегмент е много сериозна и дава възможност за различни тълкувания.
Но именно това е ролята е на Министерството, а не на народните представители – да стабилизира тези позиции, да ги сложи на онази необходима дискусионна основа.
В тази връзка призовавам всички нас да помислим действително по всички онези текстове и предложения, които евентуално бихме могли да разсеем страховете на хората. Имаме тези страхове, въпреки че аз мога да кажа, че познавам в детайли Закона за социалните услуги и смятам, че неговата подзаконова нормативна база трябва да види бял свят по-скоро.
Имам едни други притеснения, уважаема госпожо Заместник-министър. Нашата позиция беше изразена от колегата Гьоков – няма да говоря за нея, но има срокове, които до 1 януари 2021 г. доставчиците на социални услуги трябва да лицензират по новото законодателство своите дейности.
Ще се справи ли Министерството с оглед на това отлагане, което се случи в рамките на 6 месеца? Вие го поискахте от нас, Вие ни помолихте за това отлагане!
Ще се справите ли, защото аз смятам, че Министерството изостава много във времето с това, което трябваше да направи по закон?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Членовете на Комисията само! Накрая ще дам думата на вносителите и на представителите на Министерството.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и гости, уважаема госпожо Заместник-министър! В контекста на това, което сподели преди мен колегата Клисурска и колегите от моята група, изказващи се преди това, аз в подробности няма да се спирам на акценти от изказванията, но имам едни допълващи въпроси към Вас относно становището, което сте представили на нашето внимание и това, което нееднократно заявихте Вие и министър Сачева.
Становищата и предложенията, които сте получили относно Закона за социалните услуги, не касаят философията, а касаят основни въпроси, свързани със семейните политики, в това число и закрилата на българските граждани и техните деца, отглеждани в чужбина.
Оттам насетне какво ни отговарят Вие? – Всички тези предложения и становища сте препратили на Народното събрание и съответно на народните представители. Това заявихте преди малко и колегата Пешева преди това каза, че основните притеснения са в Заключителните разпоредби и по-точно относно закрила на детето.
В тази връзка въпросът ми към Вас е, и министър Сачева го е заявила, видно от стенограмата – до момента подготвили ли сте Вие промени в Семейния кодекс и относно политиките за семейтвата и децата?
Второто, което ни казахте, е…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Желева, обсъждаме в момента два законопроекта, а не становището на Министерството на труда и социалната политика.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Аз имам право на въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбира се, че имате право на въпроси към вносителите.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: По становището, което сте представили пред нас, аз имам право да коментирам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, на ръба на Правилника.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: На следващо място е това, че в § 43 имате срокове, в които се казва, че нормативната уредба и правилниците, трябва да бъдат предложени пред нас на обществото до 30 септември 2020 г. Но също така от месец юли 2019 г. МТСП е създала работна група, която да подготви тези правилници. Значи, Вие до момента сте работили по тях, така ли да разбирам?
И за да успокоим гражданите, това, което се каза преди малко, е добре ние да бъдем запознати с тази концепция, ако към момента сте готови с част от нормативната уредба.
Видно от 2019 г. досега има доста време и аз не смятам, че тази работна група не е мислила по правилниците. Това са двата уточняващи въпроса към Вас, смятам, че ще бъдат полезни на членовете на Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Имате ли реплики към госпожа Желева? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията. Ще дам възможност на вносителите и накрая от Министерството на труда и социалната политика да финализираме дискусията с коментар на всичко това, което беше чуто в дискусията.
Госпожо Пешева, заповядайте. След това господин Шопов.
ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Аз мисля, че още в предишното ми изказване бях достатъчно ясна, доколкото виждам и повечето колеги се съгласяват с това. Основните проблеми са два. Единият е, че все още има огромно напрежение сред обществото. Другият е, че Министерството и до този момент не е направило нищо по въпроса. Ние от нашата парламентарна група на ВОЛЯ сме провели срещи не толкова мащабни, но сме се срещали с много организации и граждани. Също няма да коментирам в какво съотношение са положителните или отрицателните, но има недоволство и притеснения сред хората, което половин година по-късно стои на дневен ред.
Също така относно нормативната уредба, не става ясно тя дали е подготвена или не и как точно ще действа, тоест Законът влиза в сила и оттук нататък какво правим? – Нито ние сме наясно, нито гражданите отвън.
Както казахте Вие, госпожо Заместник-министър, казахте, повечето становища, които сте получили са за Закона за закрила на детето и за Семейния кодекс. Именно в Допълнителните разпоредби и в Заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги вижте колко точки променяте там. Смятам, че напрежението, което съществува сред хората, е абсолютно основателно и най-вече Министерството като вносител на този законопроект трябва да поеме отговорността да си влезе в ролята – дали с промени, дали с информационни кампании, тези срещи така или иначе, които Вие предвиждахте и министър Сачева гарантира, че ще бъдат направени, не се състояха.
Именно заради това ние от ВОЛЯ настояваме да бъде отложен във времето, имайки предвид и факта, че уязвими групи ще останат и без социални услуги. Така че тук границата е много тънка и трябва Министерството по най-бърз начин да изготви предложения, които съобразени със становищата, които са получили и не са в подкрепа на Закона.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Пешева.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Въпреки че считам, че и като независим народен представител, без да съм член в Комисията, можех да участвам в дискусията и да репликирам. (Реплика на председателя Хасан Адемов.) Да, благодаря Ви.
Уважаеми колеги, нещата вървят като намерения и тук явно от ВОЛЯ и от БСП трябва да се считат за излъгани и няма да се състои това, в което те вярваха. Залогът е много по-голям. Става въпрос за много големи пари, които НПО-та и български, пък и чужди фирми, може би все още нерегистрирани, но ще бъдат регистрирани, чакат, ако използвам библейската притча за манна небесна, като манна Борисова. Верен на своя стил, Борисов хвърля хапки от там, където може да има опасност. Той ще го направи с тези пари не в името на това да бъдат решени проблеми на българските граждани, а във връзка с партийното си и парламентарно оцеляване.
Уважаемият господин Недялков от БСП, считам, че най-много се лъже – аз вярвам в най-добрите му намерения, но той спомена, че най-лошо парите се усвояват и използват, когато се предоставят на общините.
Във философията на този закон нещата са така, че в огромната си част парите отиват точно в общините, за да потънат като вода в пясъка. Хайде, ако минаваха през държавни институции, може би щеше да има по-добър контрол. (Реплика.) Ние не говорим сега как са, въпросът е как да бъдат, защото се твори закон за бъдещето, а не за настоящето. И може да се окаже, че така както са в момента, нещата са по-добри.
Що се отнася до обвиненията от ВМРО по отношение на нас, аз считам, че допреди десетина дни те се бяха осъзнали и говориха за отмяна на сега приетия закон. Реших, че са послушали Атака, но явно е било това, което много пъти са правили пет – шест души от ВМРО да се появят пет – шест дни по пет – шест телевизии и да раздуят темата. Явно напипали необикновеното неодобрение в обществото и против Закона, те си направиха своя пиар. Къде изчезна тяхното намерение? Защо няма да подкрепят нашия законопроект – на Атака, който беше идентичен с онова, което те обещаваха, говореха щедро и обилно пред телевизионните екрани? Но това е местил, те го правят от три години насам по един характерен за тях начин.
Аз ще завърша с това, което се хвърля като пясък в очите на публиката – голямата дума „кодификация“, за която те говореха – ау, ще правим кодификация на Закона за социалните услуги. Каква кодификация, колеги?
Тук ние само с господин Сиди сме юристи, но е известно, че кодификация се прави на големи и значими, не че тази не е значима, но в обобщителни области в правото.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Моля да се ориентирате към приключване.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И това беше пропагандна риторика, приказка, която просто си прозира, тя се вижда.
Аз мога и на българските граждани с прискърбие да съобщя: решението е взето, взето е политическото становище, позиция и така както беше командвано ВМРО мирно, ще бъде подкрепен Законът като бъдат отхвърлени и двата внесени законопроекти – от нас, и от ВОЛЯ, от ГЕРБ и ДПС, които отдавна представляват управляващата коалиция в България. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Госпожо Русинова, имате думата за заключителни думи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратка.
Категорично не мога да приема критиките към работата на Министерството на труда и социалната политика, особено в последните шест месеца, особено по темата за социалните услуги.
Факт е, че ние стартирахме публични дискусии в няколко града. Всички тези публични дискусии не бяха с персонални покани, а с обявен график в рамките на публикуване и през медиите, така че във всеки един момент и Вие, като народни представители от съответния регион, бихте могли да се включите в тези дискусии, така както са се включвали колегите в Стара Загора и в Бургас.
Становищата, които получихме, бяха много внимателно разгледани от юристите на Министерството. Това е и анализът, който беше изпратен към Народното събрание и вярвам, че заявените намерения за дебати от времето преди пандемията, може би ще останат валидни.
Не трябва да забравяме, че и в момента достъпът до социални услуги в момента е ограничен. Много трудно бихме моли в момента със заинтересовани страни да правим дискусии на живо, тъй като знаете, че достъпът в момента, за да предпазим здравето на хората в тези услуги, е наистина ограничен. Надявам се да получим подкрепа на Министерството и Законът да влезе в сила от 1 юли. Разбира се, работната група във всички тези месеци продължи да работи, продължи да се консултира с нашите основни партньори в лицето на местните власти, които основно ще изпълняват разпоредбите по този закон, както и Агенцията за социално подпомагане. Категорично всички наредби и Правилникът за прилагането на Закона ще минат през оценка на въздействие, публично обсъждане с всички заинтересовани страни, така че това е ангажимент, който ние имаме, и се надявам на Вашата подкрепа и по региони – ние, ако е необходимо да се дадат повече разяснения по отношение на социалните услуги.
Вярвам, че модернизацията на социалните услуги в България е процес, който няма да завърши с приемането на Закона. е процес, който няма да завърши с приемането на Закона, както и вярвам, че всички текстове в Преходните разпоредби, които сме заложили, касаещи затваряне на специализираните институциите – затваряне на институциите за деца с увреждания, затварянето на институциите за възрастни хора, и разкриването на все повече услуги, които да помагат, така че хората да си останат вкъщи, при близките, при роднините, които могат да бъдат подкрепени и да се грижат, е пътят, който ще има България и вярвам, че тази тема няма да бъде повече политизирана, за да може местните власти да продължат със сериозната социална работа, която вършиха през последните няколко месеца. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги, внесен от Елена Пешева и Боряна Георгиева.
Гласували 19 народни представители: за 2, против 3, въздържали се 14.
Не се приема предложения законопроект.
По втория законопроект – Законопроект за отмяна на Закона за социалните услуги, № 054-01-53, внесен от Десислав Славов Чуколов и група народни представители на 10 юни 2020 г..
Който е съгласен да бъде подкрепен този законопроект, моля да гласува.
Гласували 19 народни представители: за няма, против 16, въздържали се 3.
Не се приема и това предложение.
Колеги, благодаря Ви за участието в тази дискусия.

Преминаваме към трета точка от дневния ред, а именно:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР (КФН) ЗА 2019 Г. И ГОДИШЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР ЗА 2019 Г., ЧАСТ ОТ КОЙТО Е И ОТЧЕТЪТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР ЗА 2019 г., № 020-00-10, внесен от Комисията за финансов надзор на 29 май 2020 г.

Госпожо Йорданова, заповядайте.
Госпожо Йорданова, Годишният финансов отчет на КФН за 2019 г., част от който е и Отчетът за изпълнението на бюджета на КФН.
На нашата комисия – Комисията по труда, социалната и демографската политика, предметният обхват е осигурителният надзор. Ще Ви моля да акцентирате точно по тази тема. Разбира се, и по другите теми ще кажете няколко думи, както прецените.
Заповядайте!
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вие сте получили Отчета в целия му вид. Действително ще се концентрирам върху представяне на основните моменти от дейността на Управление „Осигурителен надзор“.
Първо, искам да подчертая, че вследствие на приетите промени в Кодекса за социално осигуряване, които Вие дебатирахте, гласувахте и вследствие приети от Народното събрание, сме променили точно 19 наредби, касаещи дейността на допълнителното пенсионно осигуряване. Като цяло секторът така или иначе отчита стабилност и предвидимост.
По тази причина не са постъпвали искания за издаване на нови лицензи, съответно не се е стигало до действия на отнемане на такива, или за преструктуриране. Самите пенсионни дружества са девет, броят на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване са 29, като цяло.
Мога да отчета пред Вас, че през годината сме разгледали и постановили 47 решения за одобрение на правилници вследствие на измененията в нормативната и поднормативната уредба на фондовете, както и 112 административни производства, по които комисията е издала 84 решения за одобряване на членове на управителни и контролни органи на пенсионноосигурителните дружества.
В сферата на надзорната дейност един от най-значимите резултати за подобряване на самата дейност на комисията и всяване на сигурност у всички осигурени лица, това е въвеждането на риск базирания надзор. Правилата бяха приети в края на 2018 г., а в края на 2019 г. – от тогава всъщност и вече към момента, ефективно работим по рискова матрица, с която определяме план-програмата на самата комисия.
Само ще припомня на народните представители, че това беше част и от изискванията към Република България по отношение на намерението ѝ за кандидатстване към ERM-II, вследствие на което през месец ноември 2019 г. беше дадена положителна оценка от EIOPA към Европейската комисия в посока подкрепа.
Пазарният дял на допълнителното пенсионно осигуряване бележи ръст и достига размер от 15,6 млрд.лв. Адекватността, което е нещо изключително важно за пенсионните дружества и за гражданите, които се осигуряват, е със средна стойност 541,2%. Искам само да напомня на народните представители, че това значително надхвърля – в стотици пъти, заложения размер от 50% от минималния капитал, който е 5 млн.лв. за регистрация на такова дружество.
Дружествата са изключително капитализирани, разполагат с ликвидни средства, които надвишават нормативно регулирания размер в значителни стойности.
Освен това искам да подчертая, че таксите, които се удържат по отношение както на осигурителната вноска в размер на 3,75%, е два пъти по-малка от максимално определената, която е 7%.
Нещо, което би представлявало интерес, освен че имаме повишаване на размера на нетните активи в процентно отношение – 13,2%, са и активите, които управляват фондовете средно за едно осигурено лице. Само за сравнение – универсалните пенсионни фондове (УПФ), там, където са масово са средствата ни, сме направили едно сравнение с колегите, че през ако през 2015 г. средствата там са били средно в размер на 1961,90 лв. към края на 2019 г. техният размер средно става 3123 лв., тоест наблюдаваме близо 75% увеличение.
По отношение на брутните постъпления от осигурителни вноски, отново се забелязва сериозно нарастване. Знам, че разполагам с кратко време и не мога да представя всички таблични модели, които сме разработили за Вас, но в Отчета са много подробно представени.
По отношение на инвестициите на дружествата, диверсифицирани са, вследствие на което и доходността, която са регистрирали за 2019 г. значително е нараснала. Ако пак вземем един период от 2015 г. насам – ако в УПФ е била 1,5%, в момента среднопретеглената доходност към края на 2019 г. вече е 6,5%.
Ще завърша с това, че вследствие на изключително сериозната регулация и изключително консервативната политика, която дружествата прилагат, вследствие естествено на приетите нормативни изисквания, в крайна сметка доведоха до това, че от една страна се наблюдава устойчивост на пазара, от друга страна, всичко това способства в отминалите месеци, тъй като знаете, че ние на ежедневна база следим финансовите резултати и инвестиции – нашите пенсионноосигурителни дружества да минат сравнително леко в сравнение с регистрираните спадове на всички борси, и то в пъти.
Искам с това да завърша – да бъдете спокойни като народни представители, както и осигурените лица, че средствата са налични, достатъчно свръхликвидни, включително и във финансово отношение.
Мога да отговаря на Ваши въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания и мнения.
Ще бъде интересен следващият отчет – за следващата година.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Само ако ми позволите да допълня.
Ние действително бяхме подготвени, но знам, че времето Ви е твърде ограничено и няма да Ви занимавам, разбира се, господа народни представители, но искам да кажа, че 23 март беше изключително ключова дата за капиталовите пазари в международен мащаб. Там се забеляза най-резкият спад.
От 23 март насам започна едно поетапно качване. Към днешна дата включително – твърдя най-отговорно, че започна сериозно покачване на процента, така че да бъдем спокойни. Изразявам увереност на колегите, според показателите, които наблюдаваме – разбира се, никой не може да предвиди ще има ли втора вълна, няма ли да има, как ще се отрази в икономически план. Но така имам увереност, поне засега, от това, което виждам, че може би ще успеят дружествата да наваксат това изоставане.
Имайте предвид, че за този кратък период от около два месеца – говоря от месец март до края на май, вече сме над повърхността, ако може да се каже така, тоест преодолели са изоставанията, които имаха в предходните два месеца и започва плавно да се покачва. Така че се надявам, че ще успеем да задържим тази тенденция.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Както се казва в такива случаи – дискусия с продължение.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Няма да се изказвам, само едно изречение.
Отчетът за 2019 г. е ясен. Интересно беше наистина това, което казахте, и аз Ви благодаря, защото ние четем информация в интернет – така ще го обобщя, която твърди точно това, което казвате и Вие, но сега в интернет се въртят какви ли не работи и е хубаво, че Вие го потвърждавате. Благодаря. (Реплика на Диана Йорданова.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Йорданова.
Колеги, други въпроси? Не виждам.
Който е съгласен да бъде подкрепен Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2019 г. и Годишен финансов отчет на КФН за 2019 г., част от който е и отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов отчет за 2019 г., моля да гласува.
Гласували 18 народни представители: за 12, против няма, въздържали се 6.
Приема се Годишният отчет.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,55 ч.)

Председател:
Хасан Адемов
Стенограф:
Катя Бешева