П Р О Т О К О Л
№ 40

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 9 септември 2020 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 03 август 2020 г.
2. Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 054-01-49, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 03 юни 2020 г.
3. Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 054-01-82, внесен от Юлиан Ангелов Кръстев и група народни представители на 30 юли 2020 г.
4. Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 002-01-42, внесен от Министерския съвет.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,25 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневният ред за днешното заседание:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 03 август 2020 г.
2. Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 054-01-49, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 03 юни 2020 г.
3. Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 054-01-82, внесен от Юлиан Ангелов Кръстев и група народни представители на 30 юли 2020 г.
4. Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 002-01-42, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложеният дневен ред, моля да гласува. Приема се.

Преминаваме към т. 1:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Давам думата на вносителите. Господин Лазаров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Уважаеми дами и господа народни представители! Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е плод на почти двегодишна работа между социалните партньори и Министерството на труда и социалната политика. Той съдържа изменения в няколко посоки. От една страна, основната част и основните направления за неговото изменение са свързани с поемане на задълженията, които произтичат от членството на Република България в ЕС и изискването да се транспонират изискванията на директивата за командироване в рамките на предоставяне на услуги. В няколко разпоредби се съдържат тези изменения, които са свързани с тази директива.
Другото направление, в което са предложени изменения, е свързано със социалния диалог и колективното трудово договаряне. Направени са предложения за усъвършенстване на нишата на социалния диалог и активната подкрепа от страна на държавата в случаите на насърчаването на двустранния диалог между социалните партньори, направени са поредица от изменения, които осигуряват по-добра степен на защита и за работници, и служители, които не са членове на синдикални организации, които са страни по колективен трудов договор. Във връзка с това има поредица от изменения, които са предложени на Вашето внимание във връзка със сключването на колективните трудови договори, тяхното разпростиране, тяхното вписване. Това са другите изменения.
Поредица от изменения, които са свързани с правата и отговорностите на работниците и служителите, и на работодателите, направени са изменения, които предотвратяват заобикалянето на трудовото законодателство и изискванията за извънреден труд чрез сключването на трудов договор за работа през определени дни от месеца с работници и служители, които са на същия работодател, предложено е включването на тютюнопроизводителите в обхвата на еднодневните трудови договори. Поредица от благоприятни изменения, свързани с ползването на годишния платен отпуск в случаите, когато лицата постъпват за първи път на работа, други права, които са свързани с ползването на права по реда на пенсионни схеми за ранно пенсиониране и във връзка с това правата на учителите да продължават да полагат труд до придобиването на стандартната възраст за пенсиониране, поредица от регламенти, свързани с признаването на трудовия стаж. Една съществена част от измененията е свързана с начина на организация на производствения процес и съответно работното време, като акцентът е поставен върху сумираното изчисляване на работното време и извънредния труд. Предвидени са възможности в съответствие, които кореспондират и с основния нормативен документ в Европейския съюз в тази област, а именно директивата по отношение на някои аспекти на организацията на работното време, която дава възможности за уговаряне на други, различни периоди по отношение на периода за въвеждане на сумираното изчисляване на работното време, и, разбира се, полагането на извънреден труд чрез инструментите и механизмите с браншовите и отраслови колективни трудови договори. Някои изменения, които са предвидени, са свързани с контролната дейност и административните санкции при нарушаване на трудовото законодателство. И, разбира се, поредица от правно технически разпоредби.
Има и предложения за изменение на Закона за държавния служител, в които изменения се привежда в съответствие с предложението, което сме направили за придобиването на право на платен годишен отпуск на лица, които постъпват за първи път на работа, респективно в случая на държавна служба, като се предлага намаляването на изискуемия стаж от 8 на 4 месеца. Предложени са и различни дати, от които да влязат различни разпоредби. Тези, които са свързани с поемането на ангажименти във връзка с членството на България в Европейския съюз, а именно транспонирането на изискванията на директивата за командироването на работници при предоставянето на услуги, се предлага да влязат в сила от 30 юли. Това е крайната дата за транспониране на директивата. Всички останали се предлага да влязат в сила от първи януари 2001 година. Законопроектът е обсъждан, както споменах, две години в различни работни групи към министъра на труда и социалната политика, обсъден е в системата на Националния съвет за тристранно сътрудничество и нашето убеждение и виждане е, че той представлява, дотолкова, доколкото е възможно, един балансиран нормативен документ, който отчита интересите на трите страни в тези отношения. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми колеги, имаме 2 избора. Единият е колегите, които са вносители на другите два проекта, да представят проектите и дискусията да бъде общо по трите проекта.
Вторият вариант е поотделно за всеки проект. Как предпочитате? (Реплики.)
Естествено, че нямат нищо общо. Щом има възражения, тогава започваме дискусията по Кодекса на труда с вносител Министерския съвет.
Имате думата за изказвания.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Законът е широк, всеобхватен, доста неща засяга. Групата на Обединени патриоти ще го подкрепи. Наистина и правата на работника, включително тютюнопроизводители, включително работници в Европейския съюз в по-новото време са синхронизирани с международни клаузи, в които да се признава трудовият стаж, така че доста неща са полезни в този закон, ще го подкрепим. Запазваме си правото за второ четене, ако преценим някакви допълнителни неща, които можем да предложим ние като група. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Поповски.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Ангелова, заповядайте за изказване.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим ЗИД на Кодекса на труда на Министерския съвет. Този законопроект съдържа предложения за изменение и допълнение на Кодекса на труда, резултат от дейността на работна група, която е работила почти 2 години със заповед на министъра на труда и социалната политика, в която работна група са участвали всички социални партньори. Целта на законопроекта е подобряване на адекватността на трудовото законодателство по отношение на тенденциите на пазара на труда и новите форми на заетост, социално-икономическите условия в страната и международни актове и стандарти. Значителна част от предложенията за промени, направени със законопроекта, се подкрепят от повечето социални партньори. От изразената позиция на социалните партньори е ясно, че има три ключови теми, които подлежат на дискусия. Това са сумираното изчисляване на работното време, извънредния труд и разпространението на колективния трудов договор. Тези три ключови теми са дискусионни и не намират пълно единодушие от социалните партньори. Трябва да има развитие по тези теми, търсейки консенсуса и баланса. Естествено, че когато става въпрос за промени в Кодекса на труда, винаги ще има разнопосочни мнения, не може да се получи единно мнение. Ние сме готови да прецизираме някои разпоредби между първо и второ четене, където е необходимо, в името на консенсуса и баланса… Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Реплики? Не виждам. Други колеги?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Казахте първоначално, че този законопроект е повод от работата на работна група в период от 2 години. Само че аз не виждам защо тези промени, които предлагате пред нас, и Вие сами казахте, че има ключови от тях, които не се приемат, а всъщност заблуждавате, че има консенсус, като, видиш ли, се е водила работа толкова дълго време, още повече, че някои от промените са синхронизирани с европейска директива, а в същото време с някои от предложенията пък нарушаваме такава европейска директива.
По същество: наистина, колеги необходима е такава дискусия, за да може да се намери един по-съвременен регламент в трудовите отношения в страната ни, а особено сега при така променящата се икономическа обстановка в страната ни предвид и пандемията, която всички ние – и работодатели, и работници претърпяха, и оказа влияние върху основните ни права.
Трите неща казахме, че са ключови, които не се приемат и ние категорично също не приемаме и осъждаме, защото в козметичните промени, другите множества, които предлагате, някакси между другото искате точно тези неща, които не се приемат от обществото да прокарате. Казвам не се приемат, защото, прочетете справката, която е от портала за обществени обсъждания, и там ще видите, че масово това е коментираната тема и това са трите ключови предложения, които няма да приемем и аз искам да обобщя защо.
На фона на всичко случващо се, когато ние трябва да променим нашата уредба така, че да подобрим условията на труд, от една страна, за работниците, от друга страна, да има подкрепа за работодателските организации и за работодателите, ние всъщност какво правим? Правим предложения, които да заробят донякъде работниците, защото някои от тях са такива, аз след това ще обясня защо, от друга посока пък работодателите увеличаваме санкциите без никаква принципност. Съгласна съм, че донякъде трябва да има увеличение на тези санкции, но трябва да има на какъв принцип това ще се направи. И също така това няма да направи така, че с увеличаване на санкциите основните нарушения, които се правят, да бъдат избегнати.
Следващото, което искам да кажа относно сумарното изчисляване на работното време. Правите отстъпка затова, че се намалява на четири месеца, но в същото време пък отваряме вратата за увеличаване на това време до 12 месеца в различни отрасли. С това се отваря вратичка да се увеличи сумарното изчисляване на работното време, което, пак казвам, се противопоставя на европейска директива – това, което Вие казахте, че се мъчим пък да синхронизираме с европейските нормативни уредби.
Следващото – извънредният труд. При положение, че няколко пъти сме обсъждали тази тема, няколко пъти сте заявявали такова становище, че трябва да се увеличи, има анализи, че това допринася за влошаване на качеството на работа на работника, защото влияе пагубно върху неговото здраве – както психично, така и физическо здравно състояние, и намалява работната сила. В тази обстановка, в която на нас ни трябва един качествен работник, не бива да правим така че да намаляваме неговия капацитет за работа, защото, знаете, че в тази криза се намалява работната сила, а в същото време се очаква той да поеме по-голяма производителност. Ние не трябва да прави така, че да увеличаваме извънредния труд и това да влияе върху капацитета и производителността на работника, защото какво се случва? С увеличаване на извънредния труд ние какво правим – увеличаваме всъщност един нормален работен ден. Казвам го това съвсем съзнателно, защото в някои от големите предприятия, в региона, от който аз съм, и няколко пъти тази фирма е коментирана в медиите, това е голям завод за производство на автомобилни инсталации, това се прави целенасочено и там всеки ден се работи извънредно. Това не е правилно – да увеличаваме и примерно един работен ден нормален, който трябва да от 8 часа, става девет часа.
Другото, което се случва, е че при подписване на трудовите договори те се задължават да подписват съгласие, че са съгласни да полагат извънреден труд всеки ден, което според мен е пагубно и затова говоря за заробващи предложения.
Като цяло започнах и това, че такава тема и дискусия е необходима, но аз в дневния ред на тези предложения не виждам най-належащото и това е цялостна промяна на раздел заплащане на труда. Защо липсва регулация на минималната работна заплата, защо липсва в предложенията в дискусията реално увеличение на нощния труд, по-добро регламентиране на работата от разстояние? Говорихме много по тази тема по време на социалната изолация, че много фирми трябваше да направят така работниците им да работят хоум офис, както се казва. Тези теми липсват. В същото време какво ни се предлага? Казах козметични промени, с някои мога да се съглася, разбира се, но като цяло те не са работещи за това, което е нужно на обществото.
В същото време ни се предлага, за да не взимам думата след това в другата точка, промяна на официалните празници! Ама това не е сериозно, колеги! Ние трябва да разглеждаме темата на деня! Протестите отвън донякъде нямат социална насоченост, но това е в основата. Ние трябва да предложим промени, които наистина да подобрят начина на живот на хората и условията на работа, на труд, а не да им предлагаме козметични промени, запетайки, тиренца или промяна на наименование на 24 май.
В заключение ще кажа, че именно заради това от нашата парламентарна група няма да подкрепим тези промени в Кодекса на труда и ще се въздържим от подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Реплики?
Аз имам една реплика в частта, в която Вие заявихте, че минималната работна заплата трябва да се определя в Кодекса на труда. Вероятно имате предвид механизма за определяна на минималната работна заплата съгласно Конвенция на Международната организация на труда, като България е ратифицирала – 131.
Другото обаче, по отношение на минималната работна заплата, сегашният ред е, че тя се определя с акт на Министерския съвет, а не в законодателството, защото в законодателството трябва всяка година да се променя, може би в някой от бюджетите, но сегашният ред на приемане на минималната работна заплата е с акт на Министерския съвет.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря за корекцията. Да, това е една забележка, наистина пропуснах думата механизъм. Но е редно да го коментираме и тук в нашата комисия, още повече, че такова предложение се прекарва от някои от работодателските организации – да няма увеличение, и не трябва да се заиграваме с това при всяко разглеждане на бюджета – да има, да няма, трябва да има определен механизъм.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги? Други изказвания?
Аз искам да кажа няколко думи, ако няма други изказвания.
Първо, похвален е начинът, по който е стартирала дискусията за промени в Кодекса на труда, работна група с участието на социалните партньори, Национално тристранно споразумение с приети 54, ако не се лъжа, предложения, консенсусно приети от работодатели и синдикати. За голямо съжаление една голяма част от тези консенсусно приети предложения, ги няма в предложения проект.
На второ място, освен работната група, освен Националното споразумение, знаете, че имаше едно предложение на 100 000 синдикални членове, което беше поднесено на министъра на труда и социалната политика. Ставаше въпрос за сумираното изчисляване на работното време. За голямо съжаление отново текстът, който е предложен, не решава проблемите по начина, по който тогава беше направено искането.
Това е фонът, на който върви тази дискусия за промени в Кодекса на труда.
На следващо място искам да кажа, че на мен ми липсва концепцията, на парче са предложени промените, които ги виждаме в предложения проект. Ето например какво искам да Ви кажа в началото. В чл. 2а е казано, че държавата насърчава социалния диалог и двустранното сътрудничество. Да, това е модерният бипартиден диалог, за който говори и Европейската комисия, говори и една директива на Съвета на Европа. Но така или иначе не е ясно по какъв начин държавата насърчава бипартидния диалог. Нещо повече, в глава първа пред чл. 3 има подзаглавие, наречено тристранно сътрудничество и то е разработено съвсем подробно. Има седем члена, които установяват начина, по който трябва да се реализира тристранният диалог. И сега, от една страна, насърчаваме социалния диалог и двустранното сътрудничество, от друга страна, приемаме предложенията, които на бипартидно ниво са приети консенсусно. Кой подход е верен, единият или другият?
На следващо място: три са, както подчертаха и колегите преди малко, възловите предложения в този проект. За голямо съжаление и трите предложения имат своята вътрешна конфликтност, имат своите вътрешни противоречия, не са еднозначно подкрепени от работодателите. Една част са подкрепени само от синдикатите, друга част са подкрепени само от работодателите.
Така че отново не можем да твърдим, че сме стигнали до консенсусно предложение, което да бъде прието без бележки, колкото е възможно това да се случи в трудовото законодателство. Какво имам предвид? Имам предвид колективното трудово договаряне и разпростирането на колективните трудови договори по отрасли, браншове, сумираното изчисляване на работното време и извънредния труд. Това са така наречените ветъчни теми в трудовото законодателство. За голямо съжаление по начина, по който са предложени, отново има доста сериозни бележки, пак повтарям, и на работодателите, и на синдикатите.
Останалите предложения като че ли създават впечатление, че са за отговор на писмата, които Министерството на труда и социалната политика получава от граждани, които са недоволни от един или друг от текстовете от Кодекса на труда. Така че по този начин предложени промените, според мен им липсва концептуалност, липсва им основна цел, не е ясно по какъв начин те са адаптирани към новото ниво на индустриални отношения в страната, защото в мотивите се твърди, че има отговор на това.
И затова и нашата парламентарна група ще се въздържим от подкрепа на този проект, като не можем да не подчертаем, че има и някои предложения, които са в правилната посока, като например намаляването на референтния период за сумираното изчисляване на работното време, възможността за ползване на платен годишен отпуск при 4 месеца трудов и осигурителен стаж, а не както досега при 8 месеца.
Това са част от бележките, които искам да ги кажа на този етап. Естествено, в залата ще продължим с малко по-подробна и детайлизирана дискусия.
Реплики?
Други колеги? Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, колеги, гости! Ще взема отношение по направените предложения от Министерския съвет, като започна с нещо изключително важно. Да, действително всички ние сме наясно с този процес, който започна през 2018 г. по ревизия на Кодекса на труда, но си спомням много добре уверенията на тогавашния министър на труда и социалната политика, впоследствие и на останалите – на госпожа Сачева и Марияна Николова, защото нееднократно сме поставяли въпроси, свързани с тези изменения на Кодекса на труда по време на парламентарен контрол, и уверението от страна на Министерството на труда и социалната политика, че на нашето внимание ще влязат само такива предложения, които са взети с консенсус, които да са взети с разбирането, че тези промени са изключително наложителни. Сега виждаме огромното разделение по няколко ключови теми, но те са изключително важни, защото са свързани с натовареността на работния процес. Още от 2001 г. година се допуска в Кодекса на труда един референтен период за сумираното изчисляване на работното време, който е достатъчно завишен, още повече, че след като 2007 година ние ставаме членки на Европейския съюз, в крайна сметка би трябвало да се съобразим и с европейското законодателство и Директивата 2003/88, която регламентира кои са допустимите норми на този референтен период при сумираното изчисляване на работното време. И ще видим, че това предложение, което е на нашето внимание в § 14, свързано със сумираното изчисляване на работното време, противоречи на Директивата и онези изключения, на които се опират вносителите в своите мотиви. Аз смятам, че от друга страна е изключително важно да си отговорим на един ключов и важен, и съществен въпрос: този период ще допусне работниците да бъдат натоварени в завишени премии за изключително дълъг период. Ние въвеждаме периода 12 месеца, което е изключително, независимо, че ще става чрез колективното трудово договаряне на браншово ниво. Това по никакъв начин не променя факта, че ще има такива категории работници, които ще работят целогодишно в този режим на работа.
Искам да напомня нещо изключително важно на всички колеги, които са членове на тази комисия: беше подготвен един изключително добър документ през миналата година на Икономическия и социален съвет, който третираше въпросите за сумирано изчисление на работното време.
Уважаеми господин Председател, позволете ми да засегна някои от ключовите проблеми, които по никакъв начин този проект на Кодекс на труда в момента не изяснява с това предложение, и още повече има Указ 883 и аз всеки път апелирам за него, който е за прилагане на Закона за нормативните актове, че когато подхождаме и препращаме към определена наредба на Министерския съвет, нормално би било, защото тук, в тази зала, ние сме членовете на Комисията, на тази важна комисия, която ще вземе решение по изменение на Кодекса на труда с оглед на това, че няма някакво разбиране от страна на работодателите и синдикатите по въпроса, именно ние сме, които трябва да вземем важното и отговорно решение и в един момент вместо Министерският съвет да ни предложи някаква визия, не казвам проект на подзаконовия нормативен акт, към който препращате по 142, но все пак някаква визия за тази наредба, какво ще се случва с със сумираното изчисление на работното време, защото възникват въпроси. Никъде не става ясно, че този режим ще действа при непрекъсваем 24-часов режим. Дайте ни някаква яснота какво ще случва. Аз разбирам, че Законът за нормативните актове Ви дава правото в 6 месечен срок след приемането на Закона в сила, неслучайно в момента вкарвате срок първи януари 21 година за влизането в сила на тези текстове, но аз задавам въпроса ама ще е готова ли наредбата? Дайте ни някаква яснота какво се случва.
И само няколко думи ще спомена, извинявайте, господин Председател, че може би ще съм многословна, но да кажа по проблемите по сумираното изчисляване на работното време. Те са ясни на всички, те са ясни на Министерството на труда и социалната политика. Има противоречиви разбирания кога при сумираното изчисление на работното време ще се счита, че има положен извънреден труд. Много често сумираното изчисление на работното време се използва, за да се прикрие извънредният труд. Има проблеми, които са свързани със заплащане на положения извънреден труд, съобразено с въведената система на заплащане при сумирано изчисление на работното време. Има възможност неделният ден да не е един от дните на междуседмичната почивка. Проблем се явява преобразуването на нощните часове в дневни съгласно разпоредбата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Проблем е, че при работа на смени лицата продължават да изпълняват задълженията си и след определения краен час на работната смяна за съответния работник поради липса на въведен законов регламент. Общо взето не се изравняват изработени часове, не се превръщат отработените часове нощен труд в дневен. Допуска се работещите при сумирано изчисление на работното време да полагат труд повече от 12 часа на работна смяна. Все такива проблеми, които са изяснени в доклади, които са изяснени в анализи, за които и синдикатите апелират в своите становища.
И аз не виждам защо в момента на вниманието на народни представители и на Народното събрание ни се предоставят тези текстове, които са толкова спорни и с оглед на това, че те не подобряват състоянието на работещите, а аз смятам, че работодателите, това, което искате да постигнете с тези гъвкави механизми, които въвеждате, в крайна сметка те трябва да отговорят и на онази така необходима потребност за запазването на здравето на тези работници. Дванадесетмесечно сумирано изчисление на работното време показва, че един работодател ще си позволи много по-малък брой работници за извършването на определен труд и определената престация. Не искам да говоря за нея, защото тук не засягаме тази тема. Неясно ми е защо в момента едно, че отваряме вратичката и възможността за увеличаване на този референтен период на 12 месеца, при положение че се съобразяваме с директивата в ал. 2 на чл. 142, отваряме и възможността да разширим извънредния труд… Член 143 от Кодекса на труда е категоричен: той казва по принцип, по презумпция извънредният труд е забранен и определя категориите работници и служители, които в крайна сметка ще попадат в тази категория…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Които са повече от тези, за които е разрешено.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Да, които са много повече за тези, за които е разрешено, да добавя. И в един момент отваряме и възможността за извънреден труд от 150 на 300 часа. Не виждам защо Министерството на труда и социалната политика не застане на страната на работниците в тази ситуация, в тези членове.
И другото нещо, което не разбирам, е, защо…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Оставете някои неща и за залата, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Не, аз ще си ги кажа тук, защото е важно ние тук като членове на тази комисия да го вземем изключително отговорно, защото тук не говорим за политическо решение, а за решение, което надхвърля политическото и затова съм изключително подробна. Защо в един момент хората, които полагат нощен труд, уважаеми господа представители на Министерството на труда и социалната политика, вмененото задължение за предоставяне на топла храна го заменяте с безплатна храна? В крайна сметка нали говорим за здравето на тези работници? И директивите, и Кодекса на труда, и всички подзаконови нормативни документи, в един момент не виждам защо тази храна да не е безплатна и топла или пак създаваме предпоставка на работодателите да предоставят някаква си храна, ама каква ще е тя, просто е неясно за всички.
Няма да засягам други теми, свързани с предложенията, защото те не са толкова спорни.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви моля… Госпожо Клисурска! (Реплика от народния представител Ралица Добрева.)
НАДЯ КЛИСУРСКА: Извинете, уважаеми колеги, но смятам, че въпросът е изключително важен и смятам, че след половин час, когато ще удари звънецът на тази комисия, ще си свършите и личните ангажименти. Тук сме, за да си свършим работата.
РАЛИЦА ДОБРЕВА: Вършете си я в залата, недейте да отсъствате от залата!...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви!
Искате ли думата, госпожо Добрева?
РАЛИЦА ДОБРЕВА: Не.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Е, като не искате, тогава?
Продължаваме напред. Реплики?
РАЛИЦА ДОБРЕВА: Едно и също.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз имам една реплика.
Госпожо Клисурска, когато говорите за сумирано изчисляване на работно време, вярно е това, че се дава възможност на работодателя да намали референтния период, но е вярно, че за да се премине към хипотезата на 12-те месеца, трябва да има включен колективен трудов договор, нещо, което Вие пропуснахте да кажете. Може би аз не съм разбрал, но това е изключително важно, защото да се стигне до хипотезата на 12-те месеца, трябва да се мине през колективно трудово договаряне, в противен случай такава хипотеза на практика няма.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Господин Председател, аз го казах, но най-вероятно поради многословието, което изложих, не бях разбрана добре.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания?
КРЕМЕНА АТАНАСОВА (КТ „Подкрепа“): Няколко пъти споменахте социалните партньори, КТ „Подкрепа“ е изразила своето становище писмено и аз съм тук за да кажа тези три проблема, които имаме в обсъждането на Законопроекта за промяната на Кодекса на труда. Няма да ги изреждам отново, явно всички знаем къде са проблемите. Искам само да отбележа нещо, което фигурира в становището на Конфедерацията и то е по отношение на служителите в държавната администрация. Крайно време е да оправим проблема с представителното облекло в държавната администрация, както и на служителите по трудово, така и на служителите по служебно правоотношение.
Също така апелираме от 2012 г. до момента за връщане на клас прослужено време в държавната администрация, тъй като наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация е изключително порочна според нас и в нея има голяма доза субективизъм. Така че освен сумарното изчисляване на работното време, освен извънредния труд, освен еднодневните договори, Ви моля да обърнете внимание на служителите в държавната администрация, те представляват държавата, важни са за облика на държавата. И демонизирането, че те са едни лентяи, които получават 2000 или 3000 лева заплати, стоят и не правят нищо, трябва да приключи веднъж завинаги и всички да уважаваме тези служители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, колеги.
Други изказвания? Не виждам.
Господин Лазаров, заповядайте да отговорите на въпросите, които бяха зададени.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Въздържам се, защото бяха направени оценки. Аз също мога да направя оценки, изказани бяха много неистини, много неистини. Извън манипулирането на обществено известните факти ще споделя: 3 работни групи с конкретен предмет на дейност, изчистване на една таблица с различни предложения, по тях подкрепа от страна на работодатели, подкрепа на организациите на работниците и служителите, становище на Министерството и съответните законодателни текстове. Аз в представянето на Законопроекта споделих, че според нас този Законопроект представлява приемлив на този етап баланс между интересите на всички страни. Ролята на държавата е да осигурява и гарантира правата на всички. И в тази връзка са направените предложения.
Абсолютно неверни, безпочвени и непочиващи на действащото законодателство по отношение на Директива 2003 са изказаните съображения. Предложенията, които са направени в областта на сумираното изчисляване на работното време, касаят намаляване на референтния период от шест на четири месеца, като това е изцяло свързано с подобряването на възможностите за организация на трудовия процес и отчитане на извънредния труд и на сумираното изчисляване на работното време, и неговото възмездяване. Всички въпроси, които бяха поставени по отношение на сумираното изчисляване на работното време, имат своя отговор, който се съдържа в Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Абсолютно всички въпроси, които бяха поставени с конкретните примери, имат своя отговор и няма противоречиво тълкуване по отношение на това как се отчита и се полага извънредният труд. Разбира се, това са изменения, които бяха направени в рамките на преди две години в наредбата, те дадоха достатъчно увереност за това кога и как се счита този извънреден труд. По принцип извънредният продължава да бъде недопустим. И сумираното изчисляване на работното време не е механизъм и инструмент за полагане извънреден труд. Категорично го твърдим.
Тези разпоредби, които са предложени тук, и тези, които действат в наредбата, касаят със задължително спазване междудневни и междуседмични почивки. Така че никой няма за цел да създава предпоставки и условия за полагане на допълнителен извънреден труд. Това не е в сферата на сумираното изчисляване на работното време. Сумирано изчисляване на работното време не е антипод на справедливо разпределение на работното време! То е един от механизмите за организация на работно време и се предвижда и в директивата, която беше цитирана, и която и аз споменах, по начина, по който е предложена в Законопроекта.
На следващо място онова увеличение в рамките на сумираното изчисляване на работното време за друг референтен период, по-дълъг от 4 месечния, е свързан само и единствено с механизмите за колективно трудово договаряне и насърчаване на диалога между социалните партньори. Всъщност това е един от инструментите, чрез който държавата ще допринася за насърчаване на социалния диалог и на двустранните отношения, като отваря поле за договаряне и сътрудничество между социалните партньори. Категорично всички предложения, които са свързани със сумираното изчисляване на работното време, са в съответствие с директивата и държа да отбележа, че един от ефектите, който има полагането на труд при такъв тип организация на работното време, е свързан и със съвместяването на личния живот, професионалния живот, поемането на семейни задължения, една голяма част от работниците и служителите имаме поредица от писма в тази посока и разговори. Държат да има такъв тип организация на работното време и това е, както споделих, в съответствие с директивата на ЕС. Правителството счита, че и действащите разпоредби, и предложенията, които са направени, не противоречат на Конвенция № 1 на Международната организация на труда. Категорично не противоречат. За дейностите и сферите, за които тя се отнася, регламентите, които действат в тази област, отговарят на тази директива.
По отношение на извънредния труд. Извънредният труд не се предлага, първо, нито да отпадне, нито да се увеличи общата му с продължителност. Запазва се общата продължителност от 150 ч. годишно. Пак казвам, при правилно прилагане на регламентите, включително и тези, които бяха споменати за сумирано изчисляване на работното време, при равни други условия не следва да бъде генериран извънреден труд. Тези изменения, които направихме в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, дават достатъчно гаранция за това кога се отчита този труд. Прилагането обаче на тези разпоредби, разбира се, ако има такива затруднения, има съответен контролен орган, който има съответни правомощия. Предложението, което е направено, е свързано с това да се даде възможност в определени случаи, в които има, така или иначе се случва, заместване на отсъстващ работник, работници в отпуска, по болест, по друг вид отпуск, да може да се удължи до 300 часа годишно, на това е единствено и само пак с механизмите на браншовото колективно трудово договаряне, като идеята е да могат да отчетат именно тези специфики в отделните браншове.
Що се касае до споменатото… Пак казвам, работата от разстояние и в момента е достатъчно добре уредена в действащото законодателство. Тя, както действа, не създаде затруднения за нейното прилагане, категорично. Но тук има едно предложение, което е свързано с това, което казва, че отговорността за здраве и безопасност при работа, на този, който извършва тази работа, трябва да е на човека, който е в офиса си. Не мога да се ориентирам кога, в кой момент защитавате правата на работниците и служителите и в кой не. Основната директива по здраве и безопасност при работа казва, че това е отговорност на работодателя. Поради тази причина Министерството на труда не е възприело това предложение, но по-важният елемент е, че тези разпоредби, които касаят работата от разстояние са резултат от споразумение между социалните партньори, което е в въведено в законодателството по начина, по който те са се споразумели. В момента споразумение липсва.
По отношение на нощния труд. Той беше и е предмет на Националното тристранно споразумение между синдикати, работодатели и държава. И там е достигната онази степен на консенсус, която казва къде да се уреди, с колко да се увеличи.
И по отношение на заплащането – това е също елемент от Национално тристранно споразумение и всички знаят, че има конкретна договореност до кой период тристранното сътрудничество следва да произведе този механизъм, който да е, както спомена д-р Адемов, в съответствие с Конвенция № 131. Така че аз мисля, че не можем да натоварим един законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с всички точки, които са от Националното споразумение, защото тези, които касаят трудовите отношения, те са вътре.
Понеже беше направено много пространно изказване, разбира се, всеки има право да изрази своето мнение, що се касае до разпростирането на колективните трудови договори. То е инструмент, който е предвиден в българското законодателство, но по начина, по който работеше до този момент, не даваше добри резултати. И Вие, д-р Адемов, и всички останали народни представители, които са запознати с тази дейност, знаят, че има един единствен бранш, в който това се случва, това е пивоварният бранш. За определен период от време е имало и друг бранш, в който това се е случвало. Следователно механизмът, по който това се случва, достатъчно работещ. Предложението, което е направено, е свързано с подобряване на възможностите този механизъм да работи, той да създаде условия за преодоляване на нелоялната конкуренция, но по-важното е да гарантира равни права в предприятието за лицата, които са членове на синдикална организация и на тези, които са се присъединили към нея. В резултат на общественото обсъждане и на дискусията в Националния съвет за тристранно сътрудничество текстът, който е предложен на Вашето внимание, е променен и отразява консенсуса в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Да се надяваме, че дискусията в Комисията е финализирана. Пристъпваме към гласуване. Ще продължим в пленарната зала, вероятно следващата седмица.
Гласувайте да бъде подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Министерския съвет.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6 с всички декларации, които са попълнени предварително.
Благодаря Ви. Приет е на първо четене в Комисията по социална и демографска политика Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Министерският съвет.

Следващият законопроект е с вносител Искрен Веселинов:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 054-01-49.
Заповядайте, доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Същността на нашето предложение я разбираме много добре, че би трябвало да бъде гледано в Комисията по култура и образование, но така се е случило, че нормативната уредба, засягаща названието на 24 май, е в Кодекса на труда. Ще кажа накратко каква е нашата редакция. В далечната 1990 г. Деветото Народното събрание, казвам деветото, защото това е излъчено по Конституцията от 1971 година, в последния буквално ден на своята работа фиксира, че 24 май е празник на българската просвета, култура и славянската писменост. Предлагаме да се възстанови исторически коректното и обществено приемливото названието, че това е празник на българската писменост, просвета и култура. Кои са ни аргументите?
Първият е историческият, че нашата писменост, просвета и култура се градят върху кирилицата, която в световната историческа наука, не подлежи на спор, е създадена българската държава от учениците на Кирил и Методий. Братята Кирил и Методий създават една графична система, известна като глаголица, но в България неговите ученици създават нова, качествено различна, която става в основата на българската духовност, на българската средновековна култура и оттук се разпространява в целия свят до ден днешен. Това е историческият аргумент. Обществения и културен съвременен аргумент е, която сега съществува за празника, превръща несъмнения принос на българската средновековна култура като а като част от славянското море или от славянската писменост. Ако погледнем дори чисто семантичното подреждане българска просвета и култура и славянската писменост, излиза, че нашата просвета и култура е част от едно имагинерно понятие славянска писменост. На практика това игнорира исторически доказаната теза, че Средновековна България се превръща в един цивилизационен център, от който излизат въз основа на писмеността културни послания към целия свят.
И на последно място днес в света тази писменост – кирилицата, създадена в Средновековна България, се ползва от много народи, които по своя характер нямат славянски корени. Такива са народите в Руската федерация, в Далечния Изток, Далечна Азия. А има много други славянски народи в Европа, които представляват част от славянската култура и цивилизация, които не ползват тази азбука. Мисля, че тази формулировка подчертава културния и национален принос на българите и отговаря на традициите, защото самият празник има близо двестагодишна история, през 1813 г. за първи път се чества в Шумен, по-късно в Пловдив през 1851 г., и винаги, и винаги в тези две столетия е бил празнуван от всички българи, независимо дали в собствена държава, дали зад граница, независимо от политическите промени, независимо от режимите, той е бил и днес остава и се нарича най българският празник. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доцент Михов.
Колеги, искам да напомня, че този проект е разпределен на Комисията по образование и наука, както и на Комисията по културата и медиите. Поискахме становища от тези министерства, за голямо съжаление не сме получили. Но сме получили от Министерството на труда и социалната политика, другото е от БАН и по-специално от Института за български език при БАН, от Кирило-Методиевския научен център и от Института за държавата и правото при БАН, обединени в едно общо становище на БАН. Поискахме тези становища, за да може тази комисия, която в предметния обхват на дейността си не е много навътре в тази тема, ако мога да се изразя по този начин, за да обогатим възможността за оформяне на наше становище. Надявам се, че сте прочели тези становища, колеги.
Имате думата, откривам дискусията. Колегите от Министерството на труда вероятно разчитат на това, че ние сме запознати със становището, което са предоставили писмено. Заповядайте, колеги.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, колеги, гости! Моето мнение е засега да се въздържим да променяме нещата, по-скоро нека да стане както Народното събрание, прочетох внимателно и становищата, които са изпратени по този въпрос и от другите институции… Нека те да видят, още един път да се направи една широка дискусия по този въпрос. Разбирам много добре аргументите на доц. Михов, за тях съм чел още от няколко месеца, откакто е внесен проектът. В голямата си част мога да застана зад тях, казвам го аз.
Но аз мисля, че в края на краищата Народното събрание решава как да се казва един празник. Но той има и своите корени, което от едната страна е много добре, кирилицата е съставена тук, тя е възприета по времето на царуването на български царе, но по този начин какво правим с делото на Кирил и Методий, възниква въпросът, и той е загатнат в становището на Българската академия на науките.
Не трябва да пренебрегваме и другите факти, че именно чрез названието „славянска писменост“ България прави опит, другите го използват, разбира се, доста конюнктурно, няма да говоря и за Русия, и за другите, да се опитват да присвоят тази азбука, но в края на краищата това е ролята на България като един мощен двигател на обединяването на славянството, на славянските процеси. Всеки може да каже: да, половината от народите, които са славянски, пишат на латиница, но не малко пишат на нашата кирилица – България, Белорусия, Сърбия, Македония, Русия, Украйна. Именно това нещо в един свят, промяната на правилник, може да се окаже и някакъв външнополитически въпрос. Не искам да си го слагам най-малкото на мен, имаме външен министър, който ще угаси пожара.
Разбира се, има и неславянски народи, на които е наложено да пишат на кирилицата, но аз говоря именно за славянските, което е някакъв обединителен център. Интересни са фактите, но са интересни не само да ги гледаме от 1990-та година, когато Деветото Народно събрание определя празникът да се казва така. Знам му произхода на събранието, знам по коя конституция е избиран и тъй нататък.
Още 1852 година Неофит Рилски описва празника така, и книгата, в която го описва, се казва „Христомаɵiа славѫнскагѡ ıазыка“. Ще се откажем от неговото виждане ли? А знаете ли целия химн на писания от Михайловски текст, който не е бил преизначен, истинския текст, който след това с музиката, създадена в Ловеч, което ние сме направили наш празник, сме го направили... Аз мисля, че с дискусията, която може и Патриотите, да направят, която може и Народното събрание да направи и нашата комисия да се включи, е нещо много по-стойностно, което може да бъде… Еднозначните неща, които могат да се дадат, докато ние сме в управлението, винаги са били грешни, е моето мнение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на господин Недялков? Не виждам.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Благодаря Ви.
Наистина не разбрах някои неща и правя изказване за да нямаме… Няма нужда от дискусия в тази комисия, според мен, на исторически факти.
Няколко неща: твърдо не съм съгласен с тезите, че трябва да водим допълнителна дискусия. В българското Народно събрание мисля че сме се събрали хора преди всичко такива, които обичат своята родина и след това всички други. Дискусия извън тази сграда означава дискусия с всички славянски народи. Аз за такава не виждам въобще необходимост да говорим.
Наистина призовавам да подкрепим на първо четене този законопроект, и, разбира се, всеки, който има някакви възражения, може да си ги каже в залата или да ги направи между първо и второ четене.
И второто, и последно нещо, което искам да кажа, съвсем логично е, че в Република Северна Македония пишат на кирилица. Не знам какво Ви изненадва това, в крайна сметка нека не забравяме, че там пишат на конституционната норма на български език, както е по договора за добросъседство, така че България никога не е признавала, че това е различен език и съвсем логично е там да пишат на български и на българската кирилица за ужас на разни хора в Москва. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Сиди.
Реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване Законопроект за изменение на Кодекса на труда с вносител Искрен Веселинов и група народни представители.
Което е съгласен този проект да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 2, против – не виждам, въздържали се – останалите 14. Този проект не е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, с вносител Юлиан Ангелов и група народни представители.
Заповядайте да представите законопроекта.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние предлагаме в допълнението към Кодекса на труда 15-и август – денят на успение на Пресвета Богородица, да бъде официален празник, тъй като това е един от най-големите християнски празници, заедно с Великден, с Възкресение и Рождество Христово, ще Ви изложа нашите мотиви. Празникът е залегнал в традиционния календар на българите, които го отбелязват със съответните празнични ритуали. Това е денят, в който божията майка на 64 годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Днес, на този ден, християните изразяват преклонението пред майката на Божия син във всички части на България. Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица. Той слага край на предхождащите го пости, не се работи, правят се курбани, а болните нощуват на свети места за здраве. Света Богородица се почита като закрилница на майчинството и на жените, като защитница на семейното огнище.
Обявяването на 15-и август за официален празник в националния ни календар не би довело до затруднение в трудовия процес, тъй като това е месецът, в който се ползва голяма част от платения годишен отпуск и капацитетът на работа е намален. Включването му в официалните празници ще даде възможност на всички хора да отбележат празника подобаващо.
Да допълня само, че Законопроектът не предвижда преки разходи за държавата и за засегнатите лица, а с приемането на Законопроекта не се предвиждат административни промени като закриване, сливане или създаване на нови административни структури, както не се предвижда изменение и в други нормативни актове.
Само ще допълня още нещо. Като прибавим към всичко казано и това, че около 200 хиляди българи празнуват своя имен ден на този ден, което разбира се, не е основният мотив, като прибавим, че стотици храмове в България честват своя храмов празник и навсякъде се отслужва тържествена литургия, разбира се, смятаме, че както Гергьовден, в който честваме свети Георги Победоносец, денят на храбростта на Българската армия и на силата мъжка, по същия начин напълно има своето място и денят на успение на Пресвета Богородица, тъй като божията майка е покровителка на майчинството, на семейното огнище, на семейството и на брака. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси, мнения, съображения.
Не виждам.
Тогава пристъпваме към гласуване. Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроектът за допълнение на Кодекса на труда с вносител Юлиан Ангелов и група народни представители, моля да гласува.
За ¬ – 2, против – няма, въздържали се – 14. Не е приет този законопроект.
Благодаря Ви, колеги, за участието по тези три законопроекта.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2020 г., с вносител Министерският съвет.
Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Законът за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2020 година, предложен на Вашето внимание, съдържа предложения на правителството, консултирани със социалните партньори, получили тяхната подкрепа в два аспекта. Първият е увеличаване на размера на минималното обезщетение, минималния дневен размер на обезщетението за безработица за 2020 година от 1 октомври до 31 декември от 9 на 12 лв.
И второто предложение, което е свързано с друга антикризисна мярка, е с увеличаване на срока, за който ще се изплаща това обезщетение в случаите, когато се касае за ползване на обезщетение при безработица в период, в който не са изтекли три години от предходно ползване, понеже Вие знаете, че има и други хипотези за ползването на минималното обезщетение при безработица. В случая се касае само това, което е свързано с икономически причини, които произтичат от кризата, която е свързана с Ковид.
Друго предложение, което е свързано и се съдържа в Законопроекта, касае ползването на правата от тези лица и на лицата, които и към момента на влизането на Закона в сила ползват такова обезщетение. За тях се предвижда и да се ползват от предложенията, които са направени. Законопроектът е достатъчно лаконичен, съдържа към мотивите си и финансови аспекти, касае около 30-33 хиляди лица, които ще се възползват от увеличения размер на обезщетението при безработица. Увеличеният срок ще бъде между 13 и 15 хиляди лица. Средствата, които са необходими за реализирането на тези предложения, са в рамките на гласувания вече бюджет на фонд „Безработица“ за 2020 г. и с неговото увеличение, почти 1 млрд. и 438 млн. милиона лева, така че не налага допълнителен разход от страна на държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Колеги от НОИ, от МТСП, от Министерството на финансите, имате ли да добавите нещо или може да отговаряте на въпроси евентуално, ако има такива?
Откривам дискусията, имате думата за изказвания, колеги. Въпроси?
Заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, аз ще направя това изказване съвсем кратко, но пък го обосновавам с това, че няколко пъти съм задавала въпрос по тази тема и тогава ми се отговаряше, че минималното определено обезщетение за безработица на ден няма как в рамките на тази година и на тази бюджетна процедура да бъде променено. Оттам насетне всички сме наясно с процесите, които възникнаха и че имаше заявка от страна на синдикатите, че това обезщетение трябва да бъде увеличено, но тук, пак казвам и се връщам, правя това изказване, защото и ние от нашата парламентарна група няколко пъти сме защитавали това предложение, но на друг принцип. Ние искахме то да бъде 60% от минималната работна заплата или дневно то да бъде около 17 – 18 лв. Това сме защитавали ние.
И моят въпрос е: на каква база Вие предлагате това увеличение от 9 на 12 лв., какъв е принципът, по който Вие го определихте да бъде в такъв размер, защото като говорихме и в предната тема за баланс, един от основните принципи за получаването на обезщетение за безработица, това е балансът между сумата, която трябва да получава търсещият работа поради липса на доходи, и същевременно адекватни стимули за намиране на работа. Аз смятам, че тези 12 лв. на ден не заместват нормалните нужди на търсещия работа и е минимално, много, много минимално бих казала.
И другото, което бих искала да допълня, че това наистина като говорихме в предни периоди и дебати за антикризисни мерки, мисля и смело мога да заявя, че е единствената реална антикризисна мярка на правителството, която се предлага, но за съжаление твърде закъсняла, защото това, което ние искахме – увеличаването на минималното дневно обезщетение, да се увеличи още в началото, когато се разглеждаха антикризисните мерки, не се случи, точно защото го предлага примерно парламентарната група на БСП. А сега, видиш ли, след няколко месеца се стига до това увеличение – твърде закъсняло, и смятам, че не в такава стойност, в каквато трябваше да бъде. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики? Ще имат възможност колегите да отговорят.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Желева! Всяка година, когато се разглежда държавният бюджет за следващата година, от Вашата парламентарна група последните две години се правеше такова предложение минималното обезщетение, дневно обезщетение за безработица, да се увеличи от 9 на 12 лв. (Реплики.) Да, точно така, това си го спомням много добре. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви! Моля Ви!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Нека да не влизаме в диалог.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имате право на дуплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Сега казвате, че е малко, а основният мотив да не се съобразим с това в края на миналата година, не че е предложение на БСП, ами тогава беше много ниска безработицата, имаше недостиг на работна ръка и това ни беше основният мотив, тъй като увеличаването на минималното обезщетение за безработица може да създаде възможност хората да си стоят вкъщи и да не работят. А ние изпитвахме недостиг на работна ръка, а не че е предложение. След 15 март във връзка с икономическата и здравна криза с Ковид-19 социално-икономическата обстановка се промени, поради това ние се съобразяваме и затова правим това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики? Не виждам.
Дуплика, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаема госпожо Ангелова, аз имах предвид сегашната процедура на дебат по време на обсъждане на антикризисните мерки. Не за предни години. Защото аз мога да Ви цитирам как беше 7 лв., няколко години беше замразено, не се променяше, тогава искахме да бъде 12 лв., не го сравнявайте с предложението ни преди две-три години! Икономическата ситуация е изцяло променена и съответно случващото се в сферата на трудовите отношения. И, естествено, всички знаем какво се случи. Аз затова казвам, че това наистина беше антикризисна мярка, но трябваше да се направи точно във времето, когато се освобождаваха поголовно, безработни лица оставаха с минимално възнаграждение около 180 лв. на месец.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания, колеги? Нека да се редуваме. Аз искам да кажа няколко думи.
Разбира се, че ще подкрепим този проект, но в Преходните и заключителни разпоредби в § 2 очевидно е, че е уредена хипотезата на паричното обезщетение за безработица по чл. 54б, ал 4 от Кодекса за социално осигуряване, когато става въпрос за тези, които имат право на минимално обезщетение за безработица, при положение че са ползвали в рамките на предишните три години обезщетение за безработица. Ясно е, че се уреждат и заварените положения, но в Кодекса за социално осигуряване има един принцип – равнопоставеност на осигурените лица. И какво се оказва сега с ал. 2? Че има хипотеза, при която равнопоставени осигурени лица могат да получат, има хипотеза за три различни по размер обезщетения. Ако например на първи септември си получил право на обезщетение по чл. 54б, ал. 4, ще имаш един размер; след 1 октомври ще имаш следващия размер до края на годината; и от началото на следващата година хипотетично, защото още не е ясно какво ще се приеме, най-вероятно ще бъде същият размер, но има възможност да бъде увеличен размерът, тоест едно осигурено лице на основание на право на обезщетение, който е регламентиран по общия ред, знаете, през последните 15 месеца преди датата на правото на обезщетение 9 месеца да имаш осигурителен стаж, и сега се оказва, че ще имаш право на три различни размера – едни и същи права, различни ангажименти, различен размер на обезщетението.
И нещо друго, понеже колегите, преди малко споменаха за това как да се определя дали във връзка с минималната работна заплата или не, то е казано в общите условия за получаване на обезщетение за безработица – 60% от среднодневния размер на осигурителния доход. И още нещо, на осигурителния доход. Тоест работната заплата и осигурителният доход са различни неща.
И второ, преди години Международният валутен фонд или Световната банка излязоха с препоръки към Министерството на финансите да не обвързваме социалните плащания с минималната работна заплата, защо тогава се оказва, че това е пречка за увеличаването на минималната работна заплата. Не знам кой беше министър на финансите, мисля, че Симеон Дянков или преди него, всички социални плащания ги отвързахме от минималната работна заплата с надеждата когато расте минималната работна заплата другите социални плащания, понеже това е изключителна тежест за публичните финанси, това беше предложението и тогава всички тези мерки, социални плащания, бяха обвързани от минималната работна заплата. Та това, кое казвам, е във връзка с дискусията, която предстои. Ще ми бъде много интересно как ще ми отговорите на този въпрос за различен размер на плащане. Разбира се, че законодателят може да установи, но това установяване на различни размери не трябва да противоречи на общи принципи на Кодекса за социално осигуряване, които са разписани в самото начало.
Това впрочем сега ми дойде като мисъл в главата и искам да споделя с Вас дали съм прав или не.
Колеги, господин Лазаров?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Всъщност няма да коментирам предложението, по-скоро бих искала да задам няколко въпроса по същество, защото смятам, че ще са необходими с оглед на изясняване на финансовата обосновка и в дебата. Затова въпросът ми е към представителите на НОИ. Към момента не знам дали разполагате с такава информация колко са регистрираните безработни, които имат право на обезщетение, независимо че картината ще се промени в рамките на следващия месец, когато сезонната заетост ще промени коренно картината, която ще е свързана с обезщетенията за безработица. Горе-долу като процентно съотношение ако може да ми го предоставите, колко е броят на лицата, които към момента получават минимално обезщетение за безработица, колко ще е броят, независимо от това, че ние виждаме, че има в мотивите обосновка по отношение на тези цифри, и ми е важно да изясним точната, общо взето, база данни, с която разполагате, колко в момента от регистрираните безработни получават минимално обезщетение за безработица и с оглед на регламентираните в чл. 54, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Въпросът ми е свързан с друг член, който допуска периодите, които се зачитат за определяне правото на парично обезщетение за безработица.
Защо задавам този въпрос? Вие знаете, че един от тези периоди, които зачитат правото за парично обезщетение, е свързан с неплатения отпуск. Вие знаете, че по време на този извънреден период въведохме възможността в Кодекса на труда тази година хората, които ползват 60 календарни дни неплатен отпуск, това време да бъде зачитано за трудов стаж, но не въведохме корекция в чл. 54, ал. 2 в Кодекса за социално осигуряване, там останаха 30-те календарни дни. В момента най-вероятно има един много голям процент от хора, които са ползвали 60 календарни дни неплатен отпуск и на тази база са получили липсата на право на обезщетение за безработица. Не зная дали в момента Вие можете да предоставите тази информация, но най-вероятно те са отпаднали от хипотезите на тези 12 последователни месеца в 18 календарни, и са лишени от правото на обезщетение.
Понеже разглеждаме в параграф възможни промени в Кодекса за социално осигуряване, това е необходимо като обосновка евентуално за друга промяна, която ще направим по време на второ четене, за да може бъде изчистен този текст и да има някаква справедливост, ако може да отговорите на този въпрос. И одеве, когато коментирахме размера на минималното парично дневно обезщетение – действително икономическата ситуация коренно промени пазара на труда и има голяма предпоставка безработните лица в края на тази календарна година отново да се увеличат. Това, че бяха предприети една част от мерките да запазят заетостта, не означава, че тази сезонна заетост, която в момента е в туристическия сектор, няма да доведе до по-голям брой на безработните на пазара на труда. И аз смятам, че когато разглеждаме минималното обезщетение за безработица и неслучайно нашата парламентарна група направи такова предложение по отношение когато гледахме актуализацията на бюджета на държавното обществено осигуряване, тогава предложихме минималният размер на дневното обезщетение и моята колега го спомена това нещо, да бъде 17 лв. и да бъде съобразено донякъде не толкова с някакъв инструментариум, свързан с минималната работна заплата, който е необходим, за да има предвидимост и предсказуемост, а по-скоро с прага на бедността. И аз смятам, че е разумно в момента представителите на Министерството на финансите, правейки такова предложение, евентуално да ни дадат и яснота колко би струвало на бюджета на държавното обществено осигуряване, след като ресурсът е осигурен при актуализацията на бюджета, едно такова увеличение, което да доближи минималното обезщетение за безработица до прага на бедността, за да могат реално хората да посрещнат най-трудните месеци, а това ще бъдат зимните месеци. Смятам, че това би било много по-добра, много по-ефективна икономическа мярка за подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Реплики? Не виждам. Други изказвания, други колеги?
Заповядайте, както решите, подред да отговорите на зададените въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Ще дам малко разяснение по някои от темите. Разбира се, колегите бяха поканени, те също са свободни, след като Вие им предоставихте възможността…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не е задължително да влизате в конкретика, защото някои от нещата, които бяха споменати, изискват допълнителна информация. Колегите ще имат грижата да ги представят на Комисията, а ние на народните представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Онова, което исках да споделя, да кажа, че сугестията, която се прави по отношение на минималното обезщетение при безработица, е ирелевантна, тоест не е относима към правата, които имат лицата по принцип. Минималното обезщетение при безработица се получава в следните хипотези: когато лицето е напуснало по взаимно съгласие; когато лицето е напуснало, прекратено му е правоотношението при уговорено обезщетение; когато лицето е уволнено в резултат на дисциплинарно уволнение, и това е последната хипотеза, която е в рамките на това ползване на права при изтичане на тригодишен период. Следователно онова, за което се настоява – да бъде 60% от осигурителния доход, то е в основното право, в основния режим. За тези четири…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не само тези четири.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Тези четири са.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Те са разписани в Кодекса на труда.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Това са четирите правила, които са с минимално обезщетение. А иначе общият режим представлява 60 на сто от осигурителния доход. Няма как да се приложи друг механизъм – минимална работна заплата или граница на бедността. Това са права, които произтичат в резултат на осигурителен принос. И границата за бедността е монетарен показател, който няма отношение към осигурителните права.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Госпожо Асенова, заповядайте.
ДАНИЕЛА АСЕНОВА (директор на дирекция, НОИ): Благодаря Ви.
Ще започна с отговори на въпроси, може да не са в последователността, в която бяха зададени, но ще ме извините.
По отношение на въпроса, който доктор Адемов зададе за различните размери на паричните обезщетения, всички парични обезщетения в тези три групи, които Вие споменахте за осигурени лица, ще бъде единен – 12 лв. Разлика има само по отношение на срока, за който ще се изплаща така предложеният проект за удължаването на срока от 4 на седем месеца. Но разликата ще бъде само по отношение на този кръг от лица, за които вече са изтекли четирите месеца, които са ползвали парични обезщетения в рамките на три години от предишно упражняване на право. За всички останали, дори с начало на отпуснато парично обезщетение за безработица на 30-ти септември, автоматично срокът от предварително отпуснатите четири месеца ще бъде удължен на седем месеца. За всички, които са с начало на отпускане на паричните обезщетения след първи октомври, ще бъде автоматично. Така че няма разлика в размерите на паричните обезщетения за отделните видове лица, тоест няма да остане нито едно лице с размер под 12 лв., без оглед на това дали това е размер на парично обезщетение, изчислено като ход на лицето с по-голяма продължителност спрямо осигурителния стаж или ще бъде парично обезщетение, когато само е пожелал да напусне работа или поради виновното поведение, или в рамките на тези три години.
По отношение на това какво е процентното съотношение на лицата с минимален размер на парично обезщетение спрямо общия брой, той варира около 30%. Конкретно, разбира се, разполагам с цифри. За последния месец, за който сме изплатили парични обезщетения – август, сме изплатили на 126 000 лица 777. Но трябва да имаме предвид, че в месеците, в които се изплащат обезщетения, те са и за предходни месеци с натрупване и така нататък, но само обезщетения за последния месец юли, които сме изплатили през на 15-и август, са 102 хил. 64 лица. Това са с парични обезщетения за месец юли. Иначе през юли ние сме случили на по-голям брой лица поради непредставяне в срок на документи. Получава се винаги едно натрупване, част от хората, на които изплащаме парични обезщетения, са хора, които имат осигурителен стаж в държава членка на Европейския съюз. Там документите се бавят повече.
Така се получават натрупвания в един месец на изплащане на обезщетението, той се отнася за няколко предходни месеци. Това, което може би представлява интерес, е, че значително по-висок е броят на хора, които получават обезщетения в минимален размер от 9 лв., а сега от 12 лв., от тези, които са напуснали работа по свое желание или вследствие на тяхно виновно поведение. Общо взето цифрите са, ето например за юни месец ще Ви кажа, че 16 хил. 217 са лицата, на които плащаме обезщетение в размер на 9 лв., които по свое желание са напуснали работа, а 7810 на тези, които в рамките на три години... Съотношението варира. Тази година е трудно за сравнение спрямо предходни години, тъй като за същите периоди, за които Ви казвам, за месеците юли и август, обезщетенията, които плащаме, през миналите години – 2019, са 60-62000 бройки, сега са двойно, за много повече лица. Знаете каква беше динамиката на регистриране на безработни лица и съответно отпускане на парично обезщетение за тях. Толкова по отношение на процентното съотношение на лицата с минимален размер на паричното обезщетение за безработица спрямо общия брой лица.
По другия въпрос който Вие поставихте – да, така е, за периодите на неплатен отпуск повече от 30 дни не се вземат предвид при определяне правото на парично обезщетение. Не мога да Ви кажа цифра на лицата, на които е отказано обезщетение, защото не са отговорили на основното правило за отпускане на обезщетение – 12 месеца от последните 18, но тук става въпрос само за още един месец. Тоест това могат да бъдат лица, които в останалата част от 18-те месеца също не са били осигурявани. Тоест едно лице, което си е било на работа и в предходните месеци, тези 30 дни, които не се зачита за стаж с неплатен отпуск с оглед паричното обезщетение за безработица, в никакъв случай не би се отразило и не би взело, няма да бъде взето предвид.
Но тази разпоредба не е само по отношение на паричните обезщетения за безработица, тя е по отношение паричните помощи за профилактика и рехабилитация, но се гарантира осигурителният стаж на лицата с оглед придобиване на пенсионни права. Не е невъзможно да направим един анализ, но трябва да Ви кажа, че този общ брой на паричните обезщетения за безработица е съвсем незначителен, мисля, че отговаряхме на депутатско питане, под 0,01 мисля, че беше процентът на отказите въобще на парични обезщетения за безработица от подалите заявления. Така че при този символичен брой на лица, на които не са отпуснати парични обезщетения поради факта, че не отговарят на условията да имат 12 – 18 месеца, обстоятелството, че онези 30 дни, за които казахте, не се зачитат за стаж, съвсем би намалил този брой.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Асенова.
Само едно изречение искам да кажа. Не бях разбран правилно. На едно и също основание – чл. 54б, само затова, че законодателят променя срока, имаш право на различно обезщетение. На едно и също основание няма как да има различни обезщетения, според мен, и според принципите на Кодекса за социално осигуряване. Това е въпрос на разсъждение, може би.
Заповядайте, колеги. Други? От Министерството на финансите имате ли?
РЕПЛИКА: Да, ние няма как да Ви дадем, защото не са предмет на Законопроекта и не сме правили такива разчети. Допълнително ще представим на Комисията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други въпроси? Не виждам. Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 година с вносител Министерския съвет.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви, колеги, за участието в днешната дискусия.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хасан Адемов


Стенограф:
Антон Лазаров