П Р О Т О К О Л
№ 45

На 28 октомври 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния

---

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за представяне и публично оповестяване на документите на кандидата за председател на Икономическия и социален съвет, предложен от Министерския съвет и изслушването му в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание.
3. Законопроект на Закон за българския жестов език № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 07 октомври 2020 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги. Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Дневният ред за днешното заседание:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за представяне и публично оповестяване на документите на кандидата за председател на Икономическия и социален съвет, предложен от Министерския съвет и изслушването му в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание.
3. Законопроект на Закон за българския жестов език № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 07 октомври 2020 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.
По точка първа давам думата на колегите от ГЕРБ.
Заповядайте, господин Тончев.
ЕМИЛ ТОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Вчера обявихте, че коефициентът на редукция на пенсиите, които се получават за трудов стаж и възраст от НОИ за бъдещите пенсионери ще бъде редуцирана.
Госпожо Министър, бихте дали яснота по въпроса, някаква цифра и до какво ще доведе намаляването на този коефициент? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми доктор Тончев.
Уважаема госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Тончев, вчера предложих от името на Министерството на труда и социалната политика в Националния съвет за Тристранно сътрудничество промени в Кодекса за социално осигуряване, които да бъдат включени в Закона за бюджета на ДОО. Те се отнасяха до начина на определяне на индивидуалния коефициент, когато лицето се осигурява в Универсален пенсионен фонд. Втората промяна се отнасяше до пропусната възможност от голям брой лица за промяна на тяхното осигуряване 5 години преди възрастта за пенсиониране.
Това, което се предлага по същество е при определяне на редукцията на индивидуалния коефициент да бъде отчетен трансферът от държавния бюджет в размер на 12 на 100 върху периода от 2009 г. до 2015 г., и на второ място, при определяне на размера на намалението на индивидуалния коефициент да се отчитат и годините, в които осигурителен стаж и без осигуряване в Универсален пенсионен фонд (УПФ). Предварителните разчети, с които разполагаме, са коефициентът на редукция да бъде под 10% – с точност все още престои НОИ да определи конкретната методика, и да нараства стъпаловидно, ако за следващата година под 10%, около девет цяло и нещо, да стигне до 24% през 2037 г. Това ще доведе до по-справедливо изчисление на пенсиите на хората, които са се осигурявали в УПФ малък период от време, тоест от самото начало до пенсионирането си, и конкретно ще има отражение върху пенсиите на почти 200 хиляди души, които предстои да се пенсионират в следващите 3 години.
Що се отнася до възможностите за промяна на осигуряването, това беше един ангажимент, който бяхме поели много отдавна – да дадем възможност за прозорец от 6 месеца, между 3 и 6 месеца бяхме говорили, сега вече даваме конкретно възможността от 6 месеца, който не е успял да се прехвърли парите от УПФ, да може да направи това в НОИ. Разбира се, ние не съветваме това да се случва автоматично. Всеки трябва да направи своите индивидуални преценки и разчети, за да прецени кое би било за него по-изгодно, като паралелно с това работи Работната група за фазите на изплащане на пенсиите, за да може съвсем скоро, в рамките на следващите две седмици, да сложим на сайта на Министерството за обществено обсъждане промени в Кодекса за социално осигуряване, които да се отнасят до уреждането на фазите на изплащане, като по този начин ще затворим напълно цикъла до 1 януари всеки, който трябва да направи избор, да може да направи този избор напълно информирано. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Тончев – реплика.
ЕМИЛ ТОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз госпожо Министър. Смятам, че това е един справедлив жест към бъдещите пенсионери, имащи право и на втора пенсия от УФП.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Министър, не желаете дуплика.
Колеги от „БСП за България“ – заповядайте.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, госпожо Заместник-министър, уважаеми народни представители и гости!
Госпожо Министър, в Социалното министерство има поне три агенции, чийто служители работят на първа линия с хората, и то с най-уязвимите – останали без работа, които не могат да се справят сами с живота. Социалните работници в тези агенции са около 2700 в социалното подпомагане, около 2000 в Агенцията по заетостта и около 350 в Инспекцията по труда. Сега в условията на криза – здравна, икономическа и социална, тяхната работа се увеличава и значително се усложнява. Доколко тези агенции бяха с най-ниските заплати за служителите си, предполагам, че и сега са така, но има някакви решения по въпроса, то днес въпросът ми не е за заплати, за бонуси и за стимулиране, а за условията на труд, и то в условията на здравна криза, и наложени сериозни ограничителни мерки в санитарното епидемиологична извънредно положение. Лекари, медицински сестри, медицински персонал и служители реди са сред хората, които работят на първа линия. Те обаче не са единствени. В нашата страна има рискови групи, които разчитат на помощта на социалните работници, за да могат да преживеят кризата, за да получат подкрепа затова, че са останали без работа и така нататък.
За някои професии работата от вкъщи е невъзможна, така и за работещите на първа линия в тези агенции. В по предишно време аз нееднократно съм повдигал въпроса за условията на труд на тези хора и как държавата се грижи за тях, повдигал съм въпроса за специални имунизации, за активни здравни грижи за тях. Това не се е получавало в по-голямата си степен, но днес грижата за здравето на тези хора излиза на преден план и в тази връзка е въпросът ми: осигурени ли са на 100% със защитни средства работещите във въпросните агенции – да не говоря за всички, но за тези, които работят на първа линия; има ли разписан план за действие при проява на огнище на зараза в някои от дирекциите – конкретно тези, които работят с хората, защото по сега действащата заповед на министъра на здравеопазването при наличие дори само на един заболял всички, които са контактували с него, тоест цялата Дирекция, която предоставя услугата, трябва да бъде поставена под карантина? Като общ въпрос: Как МТСП се грижи за тези хора, работещи на първа линия, в условията на криза? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Уважаема госпожо Министър, право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, благодаря Ви за този въпрос. Наистина условията на труд в дирекциите за социално подпомагане, бюрата по труда, службите по заетостта, включително и структурите на Главна инспекция по труда също са в изключително сериозен фокус на нашето внимание. Ежедневно получаване справка-информация за цялата страна както за състоянието на служителите, така и за всички социални услуги в цялата страна, за броя на заразените, излекуваните и съответно починалите в страната.
В рамките на Системата на труда и социалната политика имаме много нисък брой на този етап, за щастие, за хора, които са заразени. Нямаме случаи, с изключение на един служител на Агенцията по заетостта, който, за съжаление, почина. На този етап нямаме други смъртни случаи. За всички наши служители ние сме осигурили предпазни средства – маски, дезинфектанти, ръкавици, включително и предпазни облекла за социалните работници, които трябва да извършват работа на терен. Поискали сме допълнително, извън бюджетите, с които са осигурени тези средства, да получим и подкрепа от Държавния резерв, откъдето също сме поискали маски и дезинфектанти, също така и спирт.
По отношение на изследванията, там, където има установен риск, сме в пряк контакт с РЗИ, които извършват и съответните PCR тестове безплатно за нашите служители.
Що се отнася до социалните услуги, там, както знаете, увеличихме възнаграждението на хората, които работят в социалните услуги, с конкретно постановление на МС с 21%. Сега сме поискали – и в настоящия бюджет има заложено увеличаване на стандартите, между 8% и 20% на различните социални услуги. Отделно от това вчера изпратих писмо на колегата финансов министър да разреши над договаряне по линия на Европейските фондове и средства за така наречения „Ковид стандарт“. С този „Ковид стандарт“ ние ще осигурим именно такава възможност за подобряване на условията на труд в социалните услуги.
Както вече Ви казах, по отношение на структурите на МТСП в рамките на нашите бюджети ще осигурим всичко необходимо в тази връзка – предпазни средства – маски, дезинфектанти, ръкавици, и пак повтарям, предпазни облекла – такива, каквито използват лекарите в лечебните заведения, навсякъде, където получим такава заявка. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Гьоков – реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора.
Аз не очаквах друг отговор. Като риторичен въпрос – този нисък брой заразени в Агенцията по заетостта, които пряко работят с хората и които, знаете, че са хора в нужда, в повечето случай не могат да се грижат за себе си, включително и да си набавят предпазни средства, та този нисък брой заразени на мерките за безопасност ли се дължи, или на ниския брой тестове, които са правят в Агенцията. Да не Ви питам сега, защото няма как и да ми отговорите колко тестове са направени на служители от Агенцията по заетостта.
Като стигнахме тестовете, ще Ви кажа, че поне в две или дирекции, в които има заболели, са отказали да им правят тестове на останалите, въпреки че това с тестовете… не знам как да го тълкувам. Поставих Ви въпроса за трите Агенции, но в това число влизат и стотиците, да не кажа хилядите, които работят предоставят социални услуги по общините. Там пък те, въпреки че следват указания на Министерството, са на подчинение и на грижа на общините и са по различни програми, често до тях не се разпростират мерките, които се вземат за останалите служители. Има ли Министерството някакъв план за действие, когато стане нетърпимо положението в някои местни структури? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Дуплика желаете ли, госпожо Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Наистина в момента не съм подготвена да Ви дам цялата информация по отношение на броя на извършените тестове и на хората, които съответно са заразени. По памет мога да Ви кажа, че що се отнася до социалните услуги до момента са направени над 11 хиляди тестове. В тях работят около 10 хиляди служители и има около 16 хиляди потребители. Така че почти половината са тествани поне веднъж.
Що се отнася до мерките, които сме взели, имаме стриктно спазване на определени протоколи, свързани с дезинфекция, с намаляване на броя на служителите, които работят в една стая, с пускане на част от служителите на дистанционна работа, специална грижа и отношение към онези служители, които са родители на малки деца, и тези, които са с увреждания или съответно са с други съпътстващи заболявания, които биха могли да поставят тяхното здраве в риск.
Правим всичко възможно действително да опазим здравето и живота на служителите, но, разбира се, няма една конкретна мярка, благодарение на която се случва това, въпрос на лична отговорност, но и ние като работодатели на всички тези хора се стремим наистина да осигурим максимално това, което е необходимо, за да работят те безопасно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, уважаема госпожо Министър.
Следващият въпрос искам да го формулирам аз. Той е свързан с инструмента 60 на 40 и неговото продължение в третия му дизайн. В бюджета за следващата година са предвидени тези 300 милиона. Вероятно една част от тях ще бъдат използвани за покриване на разходите, които са направени в месеците до края на тази календарна година, другите вероятно ще бъдат за първите месеци на следващата календарна година. Но моят въпрос е свързан с инструмента „Шуър“ (SURE). Знаете, че българският парламент ратифицира взаимно споразумение с ЕК за възможността от там да бъдат ползвани като кредит 511 млн. евро, ако не се лъжа – 1 млрд. лв. От една страна, в бюджета имаме 300 милиона, които по тази мярка, от друга страна, в предложението за бюджет Фонд „Безработица“ малко над 700 млн., тоест как ще бъде разположен този финансов ресурс – от гледна точка на това дали след месец март, след парламентарните избори, ще продължи тази мярка, защото вече се чуха гласове от работодателски организации, че желаят поне до месец юни да продължи мярката. Задавам въпросът, защото смятам, че ако се използва този целият финансов ресурс, ще има възможност за подкрепа на заетостта, както редно да се казва.
Заповядате за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! До този момент по мярката 60 на 40 имаме по нейния първи дизайн усвоени 186 млн. лв., по втория към вчерашна дата – 217 млн. лв., до края на годината очакваме още 260 милиона да бъдат усвоени. Остатъкът до 1 милиард са тези около 300 млн. лв., с които ще се покрият част от задълженията за месец декември, тъй като за месец декември ще се участва през януари, и останалото ще може да бъде разпределено за месеците до март.
Първо, много зависи от това какъв ще бъде дизайнът след 1 януари, защото все още нямаме договорка със социалните партньори как да изглежда програмата след 1 януари. Имаме различни тези. Едната е да се продължи мярката така, както е в момента, която е доста широка и доста щедра. Другият вариант е да се търси повече регионален елемент в нея и конкретно да се подкрепят определени сектори, които ще бъдат все още най-много засегнати, а да не е отворена за толкова много сектори, както е към момента. Трети вариант на предложението е мярката да не е 60 на 40, а да е с друго съотношение, възможно е дори обратното – 40 на 60. Всичко зависи от това, което ще протече като разговори със социалните партньори в следващия един месец, за да можем да остойностим и точно колко средства ще ни трябват, в случай че има нужда от допълнителни средства по тази мярка. За момента знаете, че във Фонда на ДОО са заложени 711 млн. лв. от Фонд „Безработица“. Тъй като тази мярка пряко запазва заетостта, е вероятно там да останат средства и да могат да бъдат пренасочени, включително за използване на мярката 60 на 40.
Заемът „Шуър“, дотолкова, доколкото обезпечава единият милиард, с който към момента действаме, за да можем да покрием тази мярка, той по-скоро ще бъде използван за рефинансиране на този 1 милиард, така че този 1 милиард да бъде освободен за целите на държавния бюджет. Но пак казвам, че имаме уверението на финансовия министър, а също така сме провели и разговор и с Надзорния съвет на НОИ, че със сигурност до края на месец март средства по мярката 60 на 40 ще има. Ако се намали обхвата на Програмата, но се направи по-таргетирана за конкретни сектори, наличните ресурси биха ни стигнали до края на месец юни.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Задавам този въпрос, защото съм наясно, че веднага след изборите до структурирането на следващия кабинет, независимо от това, че тогава кабинетът, който ще продължи дотогава дейността си до избора на нов кабинет, се създава вакуум, създава се едно безвремие, ако мога да използвам този по-тежък термин, в който трудно се вземат решения. Затова ми се иска още от началото на годината със социалните партньори този въпрос да бъде решен по отношение на дизайна, за да няма прекъсване, защото ще бъде изключително трудно, ако примерно през месеците март, април, не дай си Боже кризата да има по-различни параметри от сега, да има проблеми със заетостта. За да има устойчивост във финансирането, ми се ще дискусията по оформянето на дизайна след Нова година да стартира веднага след Нова година, за да може да няма прекъсване в тази мярка, която може би се оказа единствената работеща от множество мерки, които бяха предложени. Поне това е моята оценка по отношение на бизнеса.
Дуплика желаете ли? Благодаря ви.
Колеги от „Обединени патриоти“ – заповядайте, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е следният: изтече информация от МС, че за следващия бюджет по Закона за детските надбавки няма да има лимит, тоест всички български семейства ще получават детски надбавки според това колко деца имат, след което изтече информация, че тази мярка ще бъде само за 2021 г., което е по-разумният вариант. Смятате ли колко милиона ще струва тази мярка и колко ще бъде общият дефицит на бюджета на ДОО? Отиваме – 66 на 33 бюджетиран, отново към 50 на 50, може би, заедно с увеличението на пенсиите. Изтече информация, че около 120 хиляди семейства в България имат легален доход над 6000 лв. Те имат ли нужда от тази мярка? Виждаме какви критики търпим правителството през последните дни по този въпрос, включително бивши социални министри, които не можем да ги упрекнем, че са хора без експертиза в съответната секторна политика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, доктор Поповски.
Само с уточнението, че тези пари са по Закона за семейните помощи за деца. Той се финансира изцяло от държавния бюджет, а не от бюджета на ДОО. Малка редакция във въпроса.
Заповядайте, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Поповски, това, което сме предложили, е в Бюджетната програма „Подкрепа за децата и семействата“. На първо място, мярката е свързана с това, че всички български семейства в момента имат затруднения във връзка с пандемията от Ковид-19. Трудно е да се направи оценка и да се каже, че единствено и само най-бедните имат проблеми. Разбира се, всички имат проблеми – както най-бедните, така и по-богатите.
Държа да подчертая, че с това предложение ние не даваме пари, още по-малко пък даваме задължително пари, ние даваме права – правото на всеки български родител, който има дете до 18-годишна възраст, или до 20-годишна, в случай че ходи на училище, да може да получава такива детски добавки. Това право може да се реализира чрез заявление. Цитираните от Вас 120 000 семейства, в случай че не желаят да получават тази добавка, просто няма да подадат заявление. Аз например съм един от хората, които няма да подаде заявление, за да получавам детски добавки, защото считам, че нямам нужда от тези детски добавки, но има много хора, много семейства, които в момента отпадат от възможността да получават тази добавка, тъй като са един лев, или пет лева, десет лева над подоходния критерий.
Предложили сме тази мярка да действа за период от една година, предвид кризата и пандемията, разбира се, ще бъде направена съответната оценка и ако е необходимо, ако се окаже, че мярката е работеща, тя би могла да продължи, но съща така би могла да бъде и модифицирана, като например да бъде въведен подоходен критерий, но той да бъде много по-висок от настоящия. Така че въпрос на подкрепа във връзка с кризата, от една страна, на второ място, мое дълбоко убеждение е, че трябва да има една социална помощ, която не разделя хората, тъй като мярката с детски добавки в много други европейски държави, да кажем в Германия, е точно такава – всички имат право да получават пари за децата, които са граждани на съответната държава, а вече дали това се реализира е въпрос на личен избор.
Мярката, заедно с две други мерки – помощта за I клас и помощта за VIII клас, тъй като и при тях отпада подоходният критерий, общо струва 398 млн. лв. Помощта за I клас също сме предложили да бъде бездоходен критерият, това са около 60 хиляди деца годишно, като за сравнение миналата година 44 хиляди деца са получили помощи за I клас. Виждате, че има интерес към подобна мярка, без непременно да можем да твърдим, че 44 хиляди деца са в крайна нужда от тези пари. Това, което получаваме като обратна връзка, включително и от колегите от дирекциите за социално подпомагане, е, че дори и хора с възможности считат, че те имат право на тези пари, предвид факта, че те са данъкоплатци, казват: ние плащаме нашите данъци, искаме да видим какво прави държавата за нас. Нека да видим как ще работи тази мярка.
По отношение на VIII клас. Там пък е още по-защитима мярката, защото от VIII клас хората започват да плащат вече учебници за своите деца, имат допълнителни разходи в този гимназиален курс и освен това най-големият процент на отпадане на деца от образователната система е между V клас и VII клас, така че мярката има пряка връзка и с нашето желание да стимулиране ходенето на училище и не отпадането на деца от образователната система.
Готови сме, пак казвам, след като се направи внимателен анализ на тези мерки, да се предложат необходимите промени, ако е необходимо, да се въведе отново подоходен критерий, но той да бъде драстично по-висок.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Доктор Поповски – реплика.
КАЛИН ПОПОВСКИ: В интерес на истината такава беше и нашата идея на „Обединени патриоти“, която сме коментирали преди няколко месеца – да вдигнем границата, а не изобщо да я няма, на нещо разумна, на 1500 лв. – 2000 лв. на член от семейството. Когато наистина едно тричленно семейство с 6000 лв. доход, тези хора над тази граница, естествено, да не получават такива добавки.
Така че може би за една година и в кризисния период нещата са разумни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Дуплика желаете ли, госпожо Министър? Не.
Колеги от ГЕРБ, вторият кръг въпроси? Не виждам.
„БСП за България“?
Господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги, гости! Моят въпрос е свързан с прилагането на Закона за социалните услуги.
В Заключителните разпоредби на Закона е записано, че в тримесечен срок от влизането в сила на Закона, Министерският съвет приема: павилник за прилагане на Закона, наредба за планиране на социалните услуги, наредба за качеството на социалните услуги, наредба за стандартите за заплащането на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет и така нататък, устройственият правилник на Агенцията.
Моят въпрос към Вас е: докъде е стигнала работата в Министерството, след като досега няма приети такива документи в Министерството на труда и социалната политика? Какви са предвидимите срокове, когато тези документи ще бъдат приети? Защото по моему те са част от цялостното преструктуриране на работата на държавата в сферата на социалните услуги. Не структуриран този участък, не реформиран, води до това в него да се наливат все повече и повече средства, които да нямат своята ефективност. Благодаря Ви предварително.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
Уважаема госпожо Министър – право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Недялков, благодаря Ви за този въпрос. От 1 септември Агенцията за качеството на социалните услуги работи, има свой председател, беше приет и Устройственият правилник на Агенцията. Другата седмица – на редовното заседание на Министерския съвет, предстои да бъде приет и Правилникът за приложение на Закона за социалните услуги.
В момента на обществено обсъждане е Проекта на наредба за заплащането на социалните услуги, като до 31 октомври събираме предложения, мнения и становища. С този проект се определят и минималните размери на заплатите във всички видове социални услуги. Например индивидуалната основна месечна заплата за ръководителите на социалните услуги, като терапия, рехабилитация и обучение за придобиване на умения, не може да е по-ниска от 180 на 100 от минималната заплата; за специалистите, които предоставят тези услуги, се предлага минималното заплащане да е 160 на 100 от минималната заплата за страната; за ръководители на резидентни грижи за деца и пълнолетни хора с трайни увреждания се предлага минималната работна заплата да е най-малко 220 на 100 от най-ниското възнаграждение в страната, а за специалистите в тези услуги да получават най-малко 190 на 100 от минималната заплата.
За останалите подзаконови нормативни документи, които Вие цитирахте, поетапно ще се работи по тях, като очакваме до края на годината всички те да могат да бъдат сложени за обществено обсъждане, а голяма част от тях и приети до 31 декември тази година. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми господин Недялков, имате право на реплика.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Благодаря, госпожо Министър за отговора, който направихте.
Аз мисля, че тук наистина трябва да се тръгне с по-бързо темпо, особено в работата на работните групи, които знам, че са създадени към Вашето министерство, за да може да се приключат няколко много важни процеса, особено процесът на планирането на социалните услуги, а така също тази прословута Карта, която беше и доста спорна, на социалните услуги в България.
Приключването на този процес, мисля, че ще доведе до изчистване на структурата на социалните услуги според нуждите на отделните общини, според нуждите на балансираното виждане на държавата и спестяването най-вече на средства, които наистина да се насочат в осъществяването както повишаване стандартите на заплащането, така и повишаване качеството на социалните услуги. Това е моето мнение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
Дуплика – не желаете, госпожо Министър.
Аз искам да задам следващия въпрос. В края на миналата седмица –на пресконференция в Министерството на труда и социалната политика, на базата на анализа, който беше направен и внесен в Народното събрание в края на месец юни тази година по предложението на Закона за личната помощ, какви са промените, които предвиждате в този закон, и с кой нормативен акт ще бъдат внесени тези промени, защото от 1 януари трябва да настъпят тези промени – дали с промени в Закона за личната помощ, или сПпреходни и заключителни разпоредби примерно на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване или Закона за държавния бюджет, защото, ако тръгнете по процедурата за промяна в Закона за личната помощ, едва ли ще имате технологично време – аз поне не съм запознат дали не е тръгнала процедурата по съгласуване, обществено обсъждане и така нататък?
Задавам тези въпроси, за да има яснота за това какво ще се случи след 31 декември 2020 г.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател за този въпрос.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо искам да кажа, че за лични асистенти по Закона за личната помощ за следващата година са заложени 214 млн. лв., а по Закона за социалните услуги и допълнителни 85 млн. лв., като асистентска услуга. Това са най-големите суми, които до този момент са залагани и за лични асистенти, така че се надяваме действително всички, които имат нужда от тази услуга, не само хора с увреждания, но и самотно живеещи възрастни хора, да имат възможността да се възползват от нея и да не попадаме в подобна хипотеза, като тази, с която започнахме тази година.
Що се отнася до промените в Закона за личната помощ, знаете много добре, че от 1 януари се предвижда по този закон да паднат всички възможни ограничения както по отношение на хората с увреждания, така и по отношение на броя на часове, които те биха могли да ползват. Това по същество прави над 670 хиляди души правоимащи за неограничен период от време. Сами разбирате, че това е невъзможно за изпълнение предвид факта, че, първо, няма кой да направи оценка на всички тези хора, в рамките на общините няма такъв изграден капацитет. До този момент в Закона за личната помощ не се предвиждаха средства, които да отчитат административната натовареност на общините.
Ние в Закона за бюджета тази година сме предложили да има 3 %, съответно за административни услуги, които се извършват от общините, защото това на практика стават хора, които са техни служители. Също така няма толкова лични асистенти в страната, още повече такива, които да са наистина професионални лични асистенти и в този смисъл, предвид невъзможността на практика този закон да се реализира по начина, по който е разписан, ние сме предложили разширяване на обхвата на хората, които биха имали нужда. Говорим за право на асистентска подкрепа да имат около 80 хиляди души, като към момента 32 хиляди са тези, които ползват, тоест с 50 хиляди допълнително да се увеличи възможността – за деца и пълнолетни с трайни увреждания с чужда помощ; деца с 90 и над 90% трайни увреждания без чужда помощ; деца с 50 до 90% с трайни увреждания с чужда помощ, и хора над 18 години с ТЕЛК 70,01 до 89,99 с чужда помощ.
Предложили сме асистентите да продължат да работят на трудов договор, така че да могат да бъдат осигурени техните права и ползването на социална услуга да не е за сметка на часовете на личната помощ. Тоест допълнително сме разширили възможността за това да се получават средства по Закона за личната помощ, тъй като, независимо от различните амбивалентни мнения по този въпрос, моето професионално мнение е, че по този закон се получават предимно средства, а не услуги.
Така че в случая сме разширили максимално всичко, което може да бъде разширено, така че да бъде разумно. Тръгнали сме по пътя за промяна в Закона за личната помощ със съкратена процедура и в съкратени срокове. До 6 ноември очакваме да приключи общественото обсъждане. Имаме готовност паралелно с това да мине Законопроектът и през Националния съвет за хората с увреждания и съответно да бъде приет в кратки срокове в Министерския съвет, включително, ако е необходимо, и на извънредно заседание, така че да не нарушим графика, в който ще бъде приеман Законът за държавния бюджет на Република България. Предполагам, че това ще може да се свърши реалистично в рамките на месец ноември и в този смисъл Законопроектът да може да се приеме в началото на месец декември.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Зададох този въпрос от гледна точка на тайминга, защото това е важно за нашата Комисия, освен съдържателната част. Месец ноември е месецът, в който се приемат бюджетите – бюджетът на ДОО, на НЗОК, държавния бюджет. Всичко това е свързано с натоварване на заседанията, включително и извънредни заседания, и ще има доста голямо напрежение и точно в нашата Комисия ще дойде този законопроект, за да можем да се справим с този проблем.
Зададох този въпрос, за да е ясно, че ще бъдем изправени и пред този проблем. Благодаря Ви за отговора.
Колеги от „Обединените патриоти“.
Заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, госпожо Министър! Тъй като свършва октомври, идва ноември, аз искам да отворя отново темата за Закона за социалните услуги и Кодекса за социално осигуряване, защото отново започнахме да получаваме на електронните си пощи и във всички канали за комуникация въпроси от хора докъде сме сигнали с този въпрос, а знаете, че има и решение на Народното събрание.
Затова въпросът ми е свързан в тази посока: има ли работа по Кодекса за социалните услуги? Докъде сме стигнали? Вярвате ли, че бихме могли да го направим поне в рамките на тази календарна година – да започнем работа по него? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Сиди.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сиди, решението на Народното събрание, което ни задължаваше да предоставим анализ на законодателството, свързано със социалното подпомагане, социалните услуги и семейните помощи за деца, е до 31 октомври ние да внесем този анализ. Възложен е на БАН и очакваме всеки момент да финализираме работата по него, така че до петък – 30 октомври, да можем да Ви представим анализа. След като бъде представен анализът, ще започне непосредствено след това и работа по конкретни текстове. Но преди да се работи по конкретни текстове, има общи концептуални въпрос, които трябва да изчистим политически и вероятно и надпартийно, за да може действително да се прецени в каква посока развиваме бъдещата система за социално подпомагане у нас.
Смятам със сигурност, че до края на тази година ще можем поне да обсъдим основните невралгични въпроси, да имаме първи драфт. Но не е реалистично, разбира се, до 31 декември да приемем този кодекс за социална подкрепа. Напълно реалистично е поне да започнем активна работа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Реплика?
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Благодаря Ви, за отговора.
Точно това търсех, защото отново започнаха обвинения, че всъщност само сме протакали във времето, нищо не сме направили и затова търсех конкретно този отговор, за да можем наистина да започнем работа по драфт. Естествено, логично, аз не вярвам да го направим и в този мандат, ако трябва да съм честен, защото няма да остане време според мен. Но въпреки това вътре има достатъчно много проблеми и текстове, които сме коментира в процеса на всички онези протести за Закона за социалните услуги, така че може би трябва да търсим и решение как да променим поне Закона за социалните услуги в онази част, която притеснява българските граждани, за да сме сигурни, че сме успели да постигнем баланс и спокойствие в системата.
Истината е, разбира се, видяхме, че, след като започна работа този закон, всъщност не се случи най-страшното. Може би страховете на хората бяха преекспонирано, но въпреки това продължавам да вярвам, че вътре има текстове, които трябва да бъдат променени или поправени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Сиди.
Госпожо Министър, желаете ли дуплика? Не.
Благодаря Ви за участието в днешния блицконтрол.

Преминаваме към следващата точка от дневни ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ НА КАНДИДАТА ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ, ПРЕДЛОЖЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И ИЗСЛУШВАНЕТО МУ В КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги, раздали сме Ви Проекта за процедурни правила. Оказа се, че буквално до днешния ден имахме бележки от Правния отдел – да го нарека най-общо, на Народното събрание. Става въпрос за това, че ние сме разписали четири декларации, като в декларация Приложение № 2 към Решението искаме да отпаднат точките – ако са пред Вас, погледнете ги, от 5 до 9 включително, защото в тези точки в Закона за икономическия социален съвет не е ясна границата между съвместимост за заемане на определената длъжност и избираемост. Това са различни понятия, които в Закона за икономическия и социален съвет не са дефинирани, защото той е приет преди да бъде приет Закона за конфликт на интереси, както се казва по-нататък. Така че последното решение, което ни предложиха юристите от Народно събрание, е в декларацията, която прилагаме към Приложение № 2 към Решението, да отпаднат тези точки и съответно в Раздел I, първо „Г“ да звучи „декларация по образеца съгласно Приложение № 2 към Решението“.
Имате ли някакви въпроси, още повече че кандидатурата се предлага от Министерския съвет, не сме имали друг път такъв избор, в който друг да ни предлага кандидат, а не Народното събрание да избира. Затова нещата са малко по-различни, отколкото традиционните процедурни правила за избор на съответни длъжности.
Знаете, тук сме избирали подуправител, управител на Националния осигурителен институт, но никога не са били предлагани от външна институция. Всъщност тези неща, които ние ги записваме като изисквания към кандидата, трябва да бъдат изисквания към Министерския съвет, в същия момент в Закона пише, че Министерският съвет предлага. И затова направихме едни Процедурни правила, които са консенсусно приети. Надявам са де бъдат подкрепени от Комисията и в зала.
Изказвания?
Ако нямате, подлагам на гласуване Проекта за решение с тези бележки, които ги казах преди малко, за приемане на Процедурни правила за условията и реда и представяне на публично представяне документите на кандидатите за председател на Икономическия социален съвет, предложен от Министерския съвет и изслушването в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект на решение, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се този проект. Благодаря Ви.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред.

Нарочно прочетох заглавието на Решението, за да може колегите от Асоциацията на глухите, както те се наричат, да могат да се придвижат от зала „Изток“ на Народното събрание, където са в момента в Комисията по образование и наука. Искат задължително да присъстват на нашето заседание.
Моля Ви, продължаваме.
Госпожо Стоименова, да представите Проекта на Министерския съвет.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз само, ако позволите, понеже на този закон ние сме съвносител на Министерството на образованието и науката, колегата да седне до мен.
По отношение на частите, които са в областта на образованието, разбира се, ще направя основното въведение в качеството си на по-висок чин представител на изпълнителната власт.
С няколко думи, колеги народни представители, благодаря Ви, че днес разглеждаме тази изключително важна точка. Законопроектът за българския жестов език е една наистина дълго чакана подкрепа и промяна, изключително важна за хората, които са глухи, и сляпо-глухите лица. Част от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като препоръка по отношение на комуникация, образование и достъп до различен вид услуги и възможности за работа, е за хора със специфичен вид увреждане, а именно глухота.
Две години ни бяха необходими, съвместно с Министерството на образованието и науката да подготвим този проект, който, повярвайте, изискваше изключително висок процент дебат, емоционалност, разбира се, и професионализъм, така че да бъдат обхванати абсолютно всички сфери на живот. Основните акценти, които са важни за хората от глухата общност, пък и за нас като институции – модерни, демократични, европейски, с европейски ценности в сърцето и в помислите си, е именно въвеждането на жестовия език и зачитането му за естествен самостоятелен език.
В Проекта на Закона за българския жестов език по отношение на частта, чиято отговорност е на Министерството на труда и социалната политика, правим следните промени: всяко едно лице, което е глухо, ще има право на целева помощ до 120 часа на жестов език, то има право да не ги използва всичките, разбира се. Списък с жестовите преводачи ще бъде поддържан от Агенцията за хората с увреждания, като самите колеги от глухата общност имат конкретни изисквания по отношение на техния образователен ценз и квалификация, с които ние сме се съобразили. Докторантите и студентите ще имат, освен тези 120 часа, допълнителни 60 часа.
Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи, освен тези 120 плюс 60 часа, ще имат безлимитни часове по отношение на оказването на хоспитализиране в лечебни заведения, болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове, както и при извършването на процесуално-следствени действия. Този годишен лимит ще бъде уреден със специални наредби към ресорните министерства – Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи.
Също така е важно да подчертаем, че се предвиждат ангажименти по всички държавни институции, съгласно които също се задължават да осигуряват превод на български жестов език извън осигурения лимит при заявяване и/или получаване на административно обслужване от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление. За въвеждането на тези административни услуги срокът е 31 декември 2022 г.
При въпроси сме на разположение. Ако позволите колегите от Министерство на образованието да Ви запознаят с частите, които са в сферата на Министерство на образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги от Министерството на образованието, щЩе Ви моля да се представите за протокола.
Този закон е по-скоро от предметен обхват на Комисията по образование и наука, но понеже става въпрос за група хора с увреждания, затова ние сме водещата Комисия. Виждам, че е разпределен на много комисии.
Заповядайте.
БОЯНА АЛЕКСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Бояна Алексов, доктор по специална педагогика и главен експерт в дирекция „Приобщаващо образование“ в Министерството на образованието и науката.
В Закона са регламентирани правата и задълженията на институциите в системата на предучилищното и училищното образование във връзка с осигуряване на условия за използване на българския жестов език, съобразно загубата на слуха и степента на увреждане на зрението на децата и учениците.
Предвидена е възможност за ранно въздействие и ранна подкрепа на глухите и сляп-глухите деца и ученици с български жестов език. За родителите на глухи, или сляпо глухи деца са определени консултации, които са свързани с осигуряването на езиковата среда за комуникация на българския жестов език и за обучението на детето от момента на установяване на слуховата загуба. За родителите е предвидена и възможност за обучение по български жестов език.
Предоставена е възможност за изучаване на българския жестов език в специално образователно направление в детските градини и като специален учебен предмет в училищата, както и за използването му в образователния процес, съобразно потребностите на децата или учениците.
Също така е регламентирана възможност при текущите изпитвания и изпитите в системата на училищното образование, както и при педагогическите ситуации в предучилищното образование, глухите или сляпо-глухите деца и ученици, съобразно индивидуалните потребности, да имат право да използват българския жестов език. Създадена е възможност и за прилагането на българския жестов език при обучението, развитието и терапевтична работа деца и ученици с проблеми в комуникацията и езиковото развитие, които нямат увреждане на слуха.
Също така и възможност за използването и създаването на системи за комуникация, които произхождат от българския жестов език, като подкрепят подходи на общуване, както и за овладяване на други езикови компетентности.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, откривам дискусията.
Заповядайте за изказване, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости на нашето заседание и народни представители! Според наши проучвания в България живеят някъде около 120 – 130 хиляди човека с различна степен на увреждане на слуха. От тях хората, които ползват българския жестов език или жестомимичен език, са около 50 хиляди. За преобладаващата част от тези хора този език е основно, а в някои случаи единствено средство за комуникация, за пълноценно осъществяване на техните човешки и граждански права. До момента липсата на държавна политика в тази посока за признаване, регламентиране и развитие на този български жестомимичен език се явяваха причина за трудната интеграция на тези хора с увреден слух в обществото, достъпът им до качествено образование, до публични услуги, до заетост и до какво ли още не.
Така че приветстваме, че вече е внесен такъв закон, уреждащ статута на българския жестов език, защото, първо, България заедно с Люксембург са двете страни в Европейския съюз, които не са уредили законодателно използването на жестов език, а в други европейски държави, като Австрия, Португалия, Финландия този жестов език е признат и е на конституционно ниво.
И второ, приветстваме внасянето на Законопроекта, защото, ако си спомнят колегите народни представители през 2017 г., в началото на този мандат – 2017 г., ние внесохме такъв законопроект, който по обясними причини, но за мен необясними причини, защото той в голяма степен приповтаря онзи закон, тогава не беше приет с уговорката, че ще бъде представен от Министерския съвет такъв законопроект, който да урежда статута на този български жестов език. И сега затова се радвам, че три години по-късно Министерският съвет успя да влезе с такъв законопроект като законодателна инициатива.
Искам да кажа само в заключение, че ще подкрепим този законопроект, защото чрез него, пак казвам, се уреждат обществените отношения, свързани с ползването на този език и се решават до известна степен доста проблеми на хората с говорни и слухови увреждания, включително и се създават условия и възможност за тяхната пълноценна реализация и интеграция в обществото, пък ако щете и в съвременния информационен свят, наситен с огромна информация, предоставяйки им тази възможност за официалното признаване на този език, да се обогатяват и с тази информация.
Въпреки че съм чел становищата на различните организации, всички са положителни в посока на приемане на Законопроекта, на мен много ми се ще да чуя и хората, които ще дойдат, въпреки че контактуваме с тях и те си казаха мнението, че го одобряват почти в пълна степен. Ще погледнем още веднъж текстовете на Закона и подкрепяйки между първо и второ гласуване, ако има нещо, което ни притеснява, ще го кажем. И моля да не гледаме поне на този закон като нещо политическо, а като нещо, което урежда необходимостта. Безкрайно сме закъснели да го предоставим на тези хора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Реплики? Не виждам.
Други колеги?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим този законопроект. Както и Вие, госпожо Заместник-министър, казахте, това е един дългоочакван Законопроект от глухата и сляпо-глухата общност. Това е един празник за тях, защото те го очакват от много години. Това е едно човешко право, за което се борят близо 120 хиляди лица, които са с увреден слух.
По този начин – с представянето на Закона за българския жестов език, ще се признае българският жестов език като самостоятелен език, ще се освободи равен достъп на глухите, на сляпо-глухите хора до информация и комуникация, равен достъп до качествено образование и до всички сфери на обществения живот.
Премахването на всякакви ограничения при общуването на глухите и на сляпо-глухите лица е изключително важно за по-добрата реализация и социализация на глухата общност. В тази работна група, която е към Министерството на образованието и науката, са участвали широка представителност от глухата общност, които имат ключова роля в процеса на изготвянето на Законопроекта. Предвид задълбочените познания от тяхна страна в тази проблематика, ние се срещахме с тях предварително. Имат леки предложения между първо и второ четене, които са козметични ио ще бъдат обсъдени, за да влязат на второ гласуване. Но не бива да оставяме с илюзията, че с узаконяването и признаването на българския жестов език, ще се решат всички проблеми, натрупани с години, и ще се преодолее липсата на единно мнение по много аспекти, свързани с жестовия език. Законът не би могъл да въведе единен режим, но би позволил по-широка употреба и най-вече изучаване на българския жестов език, защото, както каза и господин Гьоков, засега се ползва едва от една пета от глухите и сляпо-глухите лица. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Реплики? Не виждам.
Добре дошли на заместник-министър Таня Михайлова.
Колеги, други изказвания?
Аз искам да попитам, интересно ми е да разбера от текстовете, които са предложени, поне за мен не става ясно как сляпо-глухите ще могат да се възползват от жестовия език?
Заповядайте, заместник-министър Стоименова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Аз много благодаря за този въпрос, господин Председател.
Имах честта миналата седмица в Пловдив да присъствам на откриването на първия Център за сляпо-глухи лица. Тогава госпожа Величка Драганова, която е председател на Националната асоциация на сляпо-глухите в България, изказа своите благодарности към екипите както на Министерството на образованието и науката, така и на Министерството на труда и социалната политика, за това, че хора, които имат или намален слух, или намалено зрение, също ще имат възможност за адекватно комуникационно средство чрез предаването на жестовия език. При много дълбоки състояния – на пълна глухота и на пълна слухота, има така наречените тактилни жестове, при които хората със сляпа глухота могат да общуват. Такъв случай имахме и в разгара на карантината – такава самотно живееща жена със сляпа глухота именно чрез такъв тактилен жест обясни какво е адекватното ѝ състояние, и спешното ѝ настаняване в дом със сетивни нарушения стана възможно, адекватно. Предварително имаше достатъчно и добра медицинска помощ и животът на тази жена беше спасен. Ето затова искам да благодаря на всички Вас тук, както и на останалите колеги в залата, за единодушието в подкрепата на този закон.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Зададох този въпрос, защото аз бях свидетел на една демонстрация на помощни технически средства за хора с вродена липса на зрение, не с някаква нарушена степен, на които под формата на очила с една камера тук на върха на очилата, насочването на камерата към текст започва с микрофон да чете текста, който е пред тях. Бях страшно изненадан от тази технологична новост, която за мен беше…
Затова зададох този въпрос, защото това е изключителна възможност тези хора да могат да се интегрират в обществото, да могат да четат. Защото неверниците, които не вярваха, че може да има такава технологична новост, изпробваха и видяха сами как като насочиш камерата към текста, микрофонът започва да чете съответния текст. И това помощно техническо средство струваше някъде около, ако не бъркам числото, 4 хил. и 500 лв. – 5 хил. лв. Това беше една демонстрация, която ме накара да задам този въпрос, защото ако примерно тези бъдат одобрени от Министерството на труда и социалната политика и от Министерството на здравеопазването, биха могли да бъдат използвани както останалите помощни технически средства. Това е една допълнителна подкрепа. Разбира се, въпрос на преценка дали това може да се случи.
Госпожо Стоименова, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Благодаря, че поставихте още една тема, която е изключително важна и в същото време интересна – техническите помощни средства. Безспорно технологиите, дигитализацията, предлагат решения, които дори и нас – така наречените обикновени хора, ни изумяват. Обаче искам да обърна внимание, че Фонд „Социална закрила“ от тази година разшири обхвата. Има специална приоритетна процедура за финансиране на технически помощни средства именно за лица, които са слепи или незрящи. Този вид очила представлява интерес за мен. Ще се радвам да ми споделите фирмата, в която сте гледали демонстрацията, да предложа на колегите да се обмислят, понеже все пак са скъпоструващи технически средства, възможностите за включване в пакета техническите помощни средства, които са насочени за хора, незрящи, или с намалено зрение, и Фонд „Социална закрила“ да продължи за финансира с адекватни средства хората, които имат такъв вид увреждане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Сиди, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Само една вметка, господин Председател.
Миналия месец на едно наше момиче в Пловдив му направихме една кампания и дарихме такъв апарат. Видях го на живо, наистина много впечатляващ. За съжаление, тя не е успяла да намери никаква форма, по която да бъде финансирана от държавата, така че се наложи с частни дарители и с кутии в града да събере парите.
Казвам го, само защото конкретно нейният апарат струваше 6 хил. и 200 лв., израелска фирма, която ѝ го достави и съответно сега в момента казва, че вижда, колкото и да е различно в това понятие да влага неща, но наистина се справя много по-добре в средата около себе си. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тези, които направиха демонстрацията… Извинявайте, колеги, че по този начин изчакваме.
Нали разбирате, че изчаквам. Тези хора са много раними, много чувствителни. Изчаквам ги да дойдат от другата Комисия, затова водим този разговор.
Заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги народни представители! В тази връзка е и моят въпрос, свързан с финансовата обосновка на така предложения Законопроект.
Виждам, че има одобрение от Министерството на финансите, но правили ли сте разчети, ако до края на годината влезе в сила този закон, в бъдещия бюджет на какъв финансов ресурс може да разчита? Защото няма по-лошо този закон, който е дългоочакван, както каза госпожа Ангелова – празник за толкова хиляди български граждани, да остане нефинансиран и недофинансиран, и ще остане само едно добро намерение и пожелание от наша страна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: В чл. 2, в който ние допускаме използването и създаването на системи за комуникация, които подкрепят подходи за общуване и овладяване на други езикови компетентности. (Реплики извън микрофоните.)
Въпросът ми е свързан към Вас като вносители с регламентацията на чл. 2 и допускането използването и създаването на системи за комуникация, които да подкрепят подходи на общуване и овладяване на други езикови компетентности понеже този чл. 2 излиза извън обхвата на признатия български жестомимичен език. Аз си спомням, че когато ние като народни представители, 2017 г. внесохме Законопроект за българския жестов език, един от основните аргументи, с които отхвърлихте тогава нашето предложение, беше с това научно доказване на българския жестов език. Сега в момента в чл. 2 ние въвеждаме допълнителни системи за комуникация, които са мануални, които не са научно доказани и в един момент разширяваме обхвата. Аз смятам, че по предметния обхват на Закона за българския жестов език ние не трябва да допускаме такива средства за комуникация, защото става въпрос за обучаването на глухи деца и ученици.
И в този смисъл, какво имате предвид с чл. 2, защото най-вероятно в Работната група тази тема е широко развита, за да сме наясно допускаме ли не научно доказани системи за комуникация и какво точно целите с чл. 2?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Някой желае ли да отговори на този въпрос?
Поред – заместник-министър Михайлова, и след това госпожа Стоименова..
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Аз съм готова да отговоря на този въпрос.
Всъщност е направен преглед на законодателството на страните в Европа, който показва, че в законите на страните по отношение на жестовия език е регламентирана и такава възможност. Например в Унгария самият жестов език е признат и в Конституцията, както в законите за жестовите езици в Румъния, Хърватия, Италия, Испания, Полша. Идеята е в Проектозакона да бъде създадена и такава възможност, която обаче да намери приложение в Глава „Образование“, защото освен българският жестов език, могат да се използват и други системи за комуникация, но произхождащи от него, български жестови знаци, които да се прилагат при обучението, развитието и терапевтичната работа, освен с глухи и сляпо-глухи деца и ученици. Съответно условията и редът за използването им обаче ще бъдат регламентирани в подзаконови нормативни актове. В този смисъл няма да са просто някакви системи за комуникация, а ще бъдат регламентирани. Ние смятаме, че мястото им е в Наредбата за приобщаващото образование и съответно други относими нормативни актове.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо заместник-министър Михайлова.
Госпожо Клисурска, искате нещо за уточняване ли?
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Да. Понеже не става ясно, аз този въпрос го задавам, защото много голям процент от неправителствените организации, които се занимават с тези проблеми, с тази проблематика, най-вероятно са били част от Работната група, изпратиха едно подробно писмо до всички нас, като народни представители – Вие всички знаете за него, то е от 14 октомври, и в него засягат тази тема. Аз разбрах Вашата, как да кажа, ситуитивност защо това е намерило отражение в Законопроекта, но не смятате ли, че този член трябва да бъде доразвит по начина, по който Вие в момента го формулирахте – със задължителното препращане към подзаконов нормативен акт, за да стане ясно, че тези ненаучно доказани системи за комуникация в крайна сметка ще бъдат предмет на една подзаконова нормативна база?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, заместник-министър Михайлова, за коментар.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Ако ми разрешите веднага да реагирам.
В този смисъл все пак искам да подчертая, че ние казваме, че тези, съответно други системи, които се използват, произхождат от българския жестов език, тоест те са обвързани с него. И аз се надявам, защото идвам от Образователната комисия и там говорихме, че между първо и второ четене най-вероятно ще има Комисия, в която да се прецизират, изчистят и други текстове, които дори касаят чисто образователните записи в Закона – там наистина можем да говорим за едно прецизиране, наистина, ако има, такава работна група между двете четения, да можем това нещо да го уточним. Защото за нас няма притеснения. Ясно е, че след всеки закон следва подзаконовата нормативна уредба.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заместник-министър Стоименова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, госпожо Лечева! Във финансовата обосновка за Министерския съвет, в която е внесен за одобрение Законът за българския жестов език, с Министерството на финансите са договорени следните параметри на бюджет: 20121 г. – 3 млн. лв., за следващата година – 6 млн. и 200 хил. лв. Със сигурност сте обърнали внимание в текстовете, че след приемането на Закона за българския жестов език, в шестмесечен срок трябва да бъдат приети голям обем от поднормативна база по отношение на начина на предоставяне на тази грижа, както и съставянето и редът на предоставянето на жестовия език от преводачите, включването им в специален регистър в Агенцията за хората с увреждания и изработване на процедура за утвърждаване на оценка за часовете до 120 часа, както и процедура за изплащането им. Така че вървим в правилна посока.
Ако позволите да допълня и заместник-министър Михайлова, Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в чл. 24, Глава „Образование“ обръща внимание за това, че гарантира, че образованието на деца и особено на деца, които са лишени от зрение, слух или от двете, се осъществява при използване на най-подходящите за индивида езици, методи и средства за комуникация, и в среда, способстваща пълноценното му академично и социално израстване. Ето защо няма как да извадим от Законопроекта сляпо-глухите лица. Бихме създали Институт за дискриминация, нещо, което няма как да си позволим. Да, бихме предприели техническо-правни техники, така че да не са във всеки един член, да бъдат извадени в тялото на Закона като ползватели на жестовия език. Тук бихме се съгласили с Вас, но изваждане на сляпо-глухите лица изцяло като такива, които няма как да достъпят жестовия език, няма как да си позволим и вярваме във Вашата подкрепа в тези наши намерения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, ще Ви помоля да превеждате.
В Комисията сме получили общо становище от Съюза на глухите в България, от Фондация „Взаимно“, от Фондация „Заслушай се“ и от Фондация „Глухи без граници“, Младежка организация на глухите активисти, Младежка организация на Съюза на глухите в България, Спортна федерация на глухите – да не ги изброявам абсолютно всички, шестнадесет организации са се подписали под едно общо становище. Поздравления за това, че са намерили общ език, не е толкова лесно да се постигне съгласие от толкова много организации по предложенията, които са направени. Те са на вниманието на всички народни представители и, разбира се, на вносителите от двете министерства, от Министерския съвет.
В Комисията имаме получено становище от Министерството на културата, от Министерството на финансите, от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и от заседанието на Националния съвет за хората с увреждания. Всички тези становища са на разположение в сайта на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Ние в Комисията, преди Вие да пристигнете, обсъдихме Законопроекта. Ще Ви помоля за Вашето мнение по този законопроект и евентуално ако имате предложения. Искам да припомня, че става въпрос за първо четене, когато се обсъжда философията на внесения Законопроект.
Заповядайте.
Ще Ви помоля да се представите за протокола.
СИМОНА ВЕЛЕВА (доктор по Конституционно право и главен асистент на Американския университет – Благоевград): Добър ден! Като юрист бях включена от самото създаване на Работната група по създаване на Законопроекта и както вече правилно казахте, тази огромна организация, обединител на организацията на глухите, ме помолиха от тяхно име да представя становището им във връзка със Законопроекта, като на първо място бих искала да се извиня за това, че идваме сега, но бяхме в Комисията по образованието и науката в другата сграда на Народното събрание.
Съвсем накратко, на първо място, най-важно, бих искала от името на глухата общност да благодаря на госпожа Алексов, на госпожа Ганчева, на юристите и на цялото Министерство на образованието и науката за огромните усилия, които положиха, защото за глухите този законопроект значи изключително много и те истински го подкрепят, истински живеят с него, за тях той е повече от нормативен акт. Всички тези организации се обединиха около няколко, но за тях изключително важни промени, които не засягат по същество нито философията, нито същността на Законопроекта. Аз ще си позволя съвсем накратко да ги изложа, доколкото за тях е изключително важно те да бъдат комуникирани с Народното събрание като законодателна власт от името на цялата глуха общност.
Първото им искане, и основно е, сегашният чл. 2, който казва, съвсем накратко ще го прочета: „Българският жестов език позволява използването и създаването на системи за комуникация, които подкрепят подходи на общуване и овладяване на други езикови компетентности“. Те молят тази формулировка да отпадне от Проекта така, както тя не предвижда конкретни права, нито конкретни задължения, просто за тях е много притеснително наличието на комуникационни системи, защото те приемат този закон като закон за глухите хора, а не като закон за администрацията или за институции, и според тях разводняването на фокуса на Закона с комуникационни системи само ще навреди на нормативния акт, без всъщност да предвиди някакви нови права и задължения. А комуникационните системи, те съществуват и в момента са налични в различни подзаконови нормативни актове, ако Ви е интересно мога да дам няколко примера, които съм извадила. Но, тъй като в момента не говорим по същество, просто искам да изложа съвсем синтезирано исканията им.
Второто им искане е към министъра на образованието и науката – съставя се един изцяло Консултативен съвет за българския жестов език. В момента в Законопроекта е предвидено, че този консултативен орган ще бъде от 14 човека, като в него различни представители, включително от МТСП има двама, от Министерството на образованието и науката има един, тоест има някаква диспропорция, глухите не са в мнозинство, те молят да са в мнозинство, да са с един повече, доколкото те са автономните носители на този български жестов език. За тях е важно те да чувстват, че държавата, Министерството ги признава и те имат глас, който е важен. Вярвам, че доколкото е консултативен орган, това не би било чак такава пречка.
Третото им искане е по отношение на съществуващия чл. 16, който казва кое лице може да стане преводач. В момента е предвидено, че преводач може да стане само лице, което е придобило образователна квалификационна степен за преводач по български жестов език. Те искат алтернативно, наред с тази разпоредба, да бъде добавено: „или с придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалност „Български жестов език“, като тук съм сигурна – и колегите от МОН, и аз като юрист разбирам проблема …
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам.
Колеги, моля Ви да чуем това становище. Всички тези неща бяха представени преди малко, ние ще имаме възможност да ги раздадем на народните представители да се запознаят по-подробно с тях.
Молбата ми е, по-накратко да представите философията.
СИМОНА ВЕЛЕВА: Да, съвсем кратка ще бъда, но ще допълня едно нещо, което го няма точно в становището, което току-що обсъдихме в МОН. Проблемът е, че все още няма и „бакалавър“, и „магистър“, няма и специалност „Учител по български жестов език“. Но така, както разпоредбите, които касаят учителят по български жестов език, ще влезнат в сила след няколко години, така няма печка да се предвиди и „бакалавър“, и „магистър“ – лицето, което ще придобие такава степен от висшето образование, ще бъде преводач, също да бъде отделно изречение и това изречение по отношение на него да е в „Преходни и заключителни разпоредби“ в параграфа, който предвижда бъдещото му въвеждане.
Това е и последното им четвърто искане във връзка с целите на Законопроекта – там да се предвиди една обща разпоредба свързана с достъп чрез българския жестов език, която отново да не наруши структурата на Законопроекта.
Още веднъж много благодаря и на МОН, и на всички Вас. Разбирам, че наистина всички народни представители полагат огромни усилия, за да помогнат на глухата общност и глухата общност определено го разбират това. Те имат множество канали за комуникация и много се вълнуват затова, че имат възможност част от техните представители да бъдат в Народното събрание.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, в осем комисии е разпределен този законопроект. Нашата комисия е водеща комисия. Тук ще се гледа на второ четене този законопроект. Да се надяваме, че и другите комисии ще имат възможност да разгледат този проект и до края на годината да имаме един Закон за българския жестов език.
Други колеги – изказвания, мнения?
Заповядайте.
Ще Ви помоля да се представите на микрофона.
EВА ПЕТРОВА (представител на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на министерствата и гости! Нашите членове напълно подкрепят идеята на Законопроекта. Единствено тук бих искала да направя едно кратко становище във връзка с текстовете, с които се предвижда изменение в Закона за радиото и телевизията.
Предвижда се чл. 8, ал. 2 от ЗРТ да се промени така, че доставчиците на аудио-визуални медийни услуги да предоставят превод на български жестов език на своите новинарски и актуални публицистични предавания. Нашите членове правят все по-голяма част от предаванията си достъпни за хора с увреждания, но считаме, че тези текстове не следва да бъдат приети. Основната причина е, че те не съответстват на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги. Както Законът за българския жестов език, така и тази директива въвеждат разпоредбите на една и съща Конвенция, а това е именно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Но подходът, който възприема Директивата, е различен от подхода на Закона и считаме, че не е допустимо такова разминаване между двете – на българското законодателство с европейското. Европейското законодателство предвижда, че достъпността на услугите трябва да бъде осъществена чрез един постепенен процес, който се осъществява на базата на планове, изработени от отделните доставчици. Освен това, тези планове трябва да бъдат съобразени с икономическите възможности. Те се одобряват от съответните регулаторни органи, какъвто в България е Съветът за електронни медии, и предоставят възможности не само да се осигурява достъпност чрез жестомимичен превод, а и чрез субтитри и други достъпни форми.
Това, което предлага в момента Закона, е незабавно да бъде осигурен жестомимичен превод на новинарските и актуално-публицистичните предавания, което противоречи на идеята за постепенно въвеждане с планове, освен това ограничава свободата на възможностите, чрез които да се осигурява достъпността и не се отчитат предвидените в Директивата изключения от правилото за достъпността.
Освен това следва да обърна внимание, че в момента от опита на нашите членове, които вече осигуряват на голяма част от предаванията си такъв превод, те установяват, че има дефицит на преводачи, така че в момента в голяма степен е и невъзможно да бъде изпълнено това изискване.
И накрая само ще маркирам, че в самия законов текст има неясноти, които практически биха създали много проблеми при изпълнението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Имате много подробно и смислено становище, което сте предложили. Надявам се на второ четене Работната група, която ще оформи окончателните текстове, и Комисията, и Народното събрание ще имат предвид тези. Но част от предложенията, които правите, са свързани с административни и с финансови проблеми, и с човешки ресурси – неща, които впоследствие биха могли да бъдат решени. Може би един текст, който да прехвърли назад във времето тези решения, защото те са важни за хората с увреждания. Ясно е, че не могат да се случат на момента, но въпросът е, че като перспектива биха могли да влезнат като пожелателни на този етап текстове, които …
ЕВА ПЕТРОВА: Мога ли да взема отношение?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, заповядайте.
ЕВА ПЕТРОВА: Ние не искаме да се откажем от осигуряването на достъпност на нашите услуги. Това, което искаме е, да става съобразно европейското законодателство, именно на базата на такива планове, които да бъдат изготвени от доставчиците, така че да бъдат съобразени с практическите възможности. Идеята на Директивата е не само новинарските и актуално-публицистичните предавания да стават достъпни, а постепенно цялото съдържание, доколкото е възможно, разбира се, все по-голяма част от съдържанието да бъде достъпно. Така че идеята ѝ не е да се откажем от това задължение, просто да бъде съобразено с практическите възможности. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Със Закона едва ли бихме повлияли на доставчиците, но, както и да е, ще помислим по този въпрос.
Колеги – други мнения, изказвания, коментари? Не виждам.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за българския жестов език.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,00. ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАСАН АДЕМОВ

СТЕНОГРАФ:
Теодора Енчева