П Р О Т О К О Л
№ 44

На 22 октомври, четвъртък, 2020 г. се проведе заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Общ Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 053-08-34 от 9 октомври 2020 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 1 октомври 2020 г. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 3 август 2020 г. и Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 054-01-49, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 3 юни 2020 г. – за второ гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание:
1. Общ Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 053-08-34 от 9 октомври 2020 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 1 октомври 2020 г. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 3 август 2020 г. и Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 054-01-49, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 3 юни 2020 г. – за второ гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.

Преминаваме към точка единствена:
ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 053-08-34 ОТ 9 ОКТОМВРИ 2020 Г., ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, АЛ. 2 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 1 ОКТОМВРИ 2020 Г. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 002 01-32, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 АВГУСТ 2020 Г. И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 054-01-49, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 3 ЮНИ 2020 Г. – ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
Няма да правим предложения.
Който е съгласен да бъде подкрепено заглавието, моля да гласува.
За –15, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Има предложение от народния представител Валентина Найденова:
„Създава се нов параграф“
Госпожо Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Уважаеми господин Председател, сегашният Кодекс на труда е написан преди много време, още преди 1990 г. Съвременните обществени и икономически отношения вече са други и се базират на основа на пазара и технологиите. Безспорно те ще изискват и други правила за регулиране на взаимоотношенията в този триъгълник – държава от една страна, работник или служител от друга и от трета работодателят.
За да не влизам в конкретика не знам как ще процедирате при разглеждането на съответните предложения, но зад всяко едно направено мое предложение целящо да допринесе макар и скромен принос в това и в посока, че Кодекса на труда в сегашния си вид би трябвало да претърпи една по-сериозна реформа и осъвременяване. Но съм направила един скромен опит да предложа на Вашето внимание някои предложения в тази посока и съм ги подкрепила с мотиви, с които Вие сте запознати.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Моето изказване е във връзка с предложенията на госпожа Валентина Найденова относно колективното трудово договаряне.
Госпожо Найденова, Вие не сте член на нашата Комисия, но когато гледахме този законопроект на първо четене тук бяха представителите на синдикатите, на работодателските организации, този законопроект е в резултат на двугодишна работна група, в която са участвали всички работодателски и синдикални организации. По отношение на колективното трудово договаряне е постигнат консенсус по тези текстове, по които Вие правите предложение от национално представителните и работодателски синдикални организации. Искам само това да Ви вметна и всяко едно предложение, което се прави по тези консенсусни текстове в резултат на тази двегодишна работна група, не е припознато от нито една работодателска или синдикална организация и може да наруши този баланс, който е постигнат по отношение на колективното трудово договаряне. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Вносителите?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, гости! Бих искал преди да изкажа становище по предложението само да отбележа. Действително Кодексът на труда е от 1986 г., но най-некоректното определение е да кажем, че е остарял. Това не е така. Кодексът на труда през различни години е претърпявал своята редакция, но по-важното, върху което искам да наблегна е, че той отразява изцяло достиженията на европейското законодателство в тази област, тъй като беше елемент от съответна преговорна глава, съответно досие и към онзи момент, когато България е влязла в Европейския съюз и се е присъединила към европейското семейство, Кодексът на труда изцяло отговаря на тези разпоредби.
Впоследствие измененията, които са направени след 2007 г. касаят именно въвеждане на достижението на правото на Европейския съюз, както и, разбира се, наши специфики, които има в нашето законодателство, в нашата култура, история, икономически и социални отношения. Така че не мога да не реагирам на това, че той е остарял. Всъщност той е осъвременяван по начините, които предвиждат и ангажиментите ни като член на Европейския съюз и съответно на международните организации, към които сме се присъединили и инструментите, към които сме се присъединили. Всъщност и в настоящото изменение има такива текстове.
Що се касае до предложението, което Вие правите за нова редакция на чл. 1, ал. 1 мнението на Министерството на труда и социалната политика е, че в настоящата си редакция Кодексът на труда изчерпателно обяснява и определя какъв е обхватът на отношенията, които следва да урежда този документ. Ние считаме, че такова разширяване, което е предвидено и предложено във Вашето предложение е нецелесъобразно. От друга страна, не можем да не отчетем и факта, че са пропуснати някои съществени елементи в това определение, което е дадено в ал. 1, а именно и други отношения непосредствено, свързани с тях.
Липсата на тази съществена добавка на практика ще предотврати възможността да се регулират всички отношения, които са свързани със социалния диалог, а, разбира се, ще създаде и предпоставки за неговото затрудняване. Освен това в предметната област на Кодекса на труда се предлага да се включи и един елемент, който е свързан с договарянето. Договарянето има и съществена връзка и с гражданското законодателство. Липсват развитие на специфични разпоредби, които са свързани с преддоговорните отношения, механизми за контрол впоследствие, така че ние твърдим, че на този етап предметният обхват на Кодекса на труда е достатъчно изчерпателен и е свързан с регулирането на трудовите отношения и непосредствено свързаните с тях отношения, които произтичат от това. Така че ние не подкрепяме това предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, обществени отношения в рамките на термина „обществени отношения“, влизат и отношенията в неправителствения сектор например. А в този кодекс няма нито една дума за тези, то е само за трудови отношения.
Други изказвания? Не виждам.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на народния представител Валентина Найденова, моля да гласува.
За – няма, против – 9, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
По § 1 има предложение от народния представител Валентина Найденова.
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: ...една нова ал. 3, при която договореностите постигнати при реализацията на двустранното сътрудничество не могат да бъдат по-неблагоприятни от споразуменията, постигнати чрез социален диалог на национално равнище, съответно между държавата, представителите на работниците и служителите и работодателите, като имам предвид това, че има предприятия, където няма представители на работниците и служителите, а и самите работодатели нямат интерес такива да имат. Това, което се договори на национално равнище да бъде и да важи и за тези предприятия, където няма двустранно сътрудничество.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Изказвания, колеги? Не виждам.
Вносителите, накратко моля.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря ви, доктор Адемов.
Ние твърдим, че целите, които се преследват с това предложение, но не с мотивите, които представи госпожа Найденова се съдържат в сега действащото законодателство. По принцип всички договорености, които са на по-ниско равнище не следва да противоречат на тези, които са на по-горно равнище на действащото законодателство и на колективен друг договор, по който работодателят е страна. Така че ние твърдим, че това се съдържа в действащото законодателство, за да бъда по-точен ще реферирам чл. 50, ал. 2 от Кодекса на труда, поради тази причини не подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Найденова.
За – няма, против – 13, въздържали се – 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
По § 2 няма предложения.
Изказвания? Не виждам.
Който е съгласен да подкрепим § 2 по вносител, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
По § 3 няма направени предложения.
От референтите имаме предложение думите в ал. 1 „чието място“ да се заменят със „служител на работа в България“.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Не, не е така.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Благодаря, господин Председател.
В чл. 10, ал. 1 и 2 думите „чието място на работа е в България“ да се заменят с „място на работа в Република България“ –правно технически.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Някакви изказвания? (Реплики.)
Моля?
Думичката „чието“ не правен термин и затова предложението е във вида, в който го изчете преди малко госпожа Капитанова.
Който е съгласен да бъде подкрепен и като текст на Комисията, който беше прочетен преди малко, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване § 3, като предложение на Комисията с новата редакция, с приетите предложения.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Валентина Найденова за създаване на нов параграф.
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: ... да се конкретизира какво трябва да съдържа един колективен трудов договор, тъй като в сега действащия текст никъде не го срещнах и специално нещата, които са разписани ги имате пред Вас.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Вносителите?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Министерството на труда и социалната политика не подкрепя така направеното предложение и основанията за това се съдържат в един основен принцип и този принцип е свобода на договаряне. В случаите, в които ние детайлно опишем какво следва да договарят всъщност преграждаме възможността да изпуснем нещо друго, което лицата и страните биха искали да договорят. В случая двете страни.
По тази причина ние не приемаме това предложение. Освен това въпросите, които се предлагат да бъдат ексклузивен обект на договаряне съдържат и са регулирани в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съдържат се във Вътрешния правилник за трудовия ред на предприятието и/или в други вътрешни правила за организацията на работната заплата в предприятието.
Ние твърдим, че други съществени въпроси, като работно време, почивки, отпуски, съвместяване на професионален и личен живот и семейни задължения и така нататък биха останали извън предметния обхват на колективното трудово договаряне поради тази причина не споделяме това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Найденова, който е съгласен моля да гласува.
За – няма, против – 11, въздържали се – 7.
Предложението не се приема.
По § 4 има предложение на народния представител Валентина Найденова.
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: ...за изменение и допълнение на чл. 51б, ал. 4, предлагам да добие друг вид и той е следният: „министърът на труда и социалната политика, разпростира прилагането на сключения колективен трудов договор, между представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на отраслово и браншово равнище във всички предприятия от отрасъл или бранша.“
Какво съм имала тук предвид. Гледайки текста на така действащия чл. 51б трябва да имаме минимум три изисквания, за да може министърът на труда и социалната политика да разпростре колективния трудов договор.
Първо, това е да има искане от страните по колективен трудов договор.
Второ, то да бъде общо, тоест всички да бъдат съгласни с това и трето, да бъде изразено писмено. С начина, по който предлагам този чл. 51б, ал. 4 да добие друг вид, аз мисля, че с това даваме възможност на министъра на труда и социалната политика абсолютно на всички предприятия да приложи това си свое право – да разпростира прилагането на сключения колективен трудов договор.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Може ли един въпрос? Ако в един бранш има два колективни трудови договора, министърът какво прави тогава? Кой от двата колективни трудови договора да разпростре?
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Сегашният текст на колективния трудов договор не казва за такъв вариант за два колективни, за да може той да разпростре. Решението е негово кой от договорите ще разпростре най-вероятно. Но и в сегашния текст няма такъв казус, поне аз не съм срещала без да съм професионалист.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение за промяна на този текст, но по-късно ще минем към него.
Други изказвания? Не виждам.
Който е съгласен да подкрепим предложението на народния представител Валентина Найденова, моля да гласува.
За – няма, против – 11, въздържали се – 6 * 7.
Не се приема.
Предлагам да гласуваме предложението на вносителя за § 4, който е съгласен да бъде подкрепено моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 4...
Приема се предложението на вносителя.
По § 5 и § 6 няма направени предложения.
Някакви бележки, изказвания – вносителите? Не виждам.
Който е съгласен да бъдат подкрепени § 5 и § 6 по вносител, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5 .
Параграфи 5 и 6 по вносител са приети.
Има предложение за създаване на нов параграф от народния представител Валентина Найденова.
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: С предложение е в чл. 61 и създаване на нова ал. 4 към него предлагам сключването на трудов договор да е задължително условие за полагане на труд.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Лазаров.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Министерството на труда и социалната политика не споделя това предложение и ще отбележим защо. По принцип трудовите правоотношения следва да се уредят след сключването на трудов договор, който трудов договор трябва да бъде сключен преди постъпването на работника и служителя на работното място, тоест на работа. Ако приемем, а това предложение подозирам, че следва систематично логиката, която имахте в първоначалното си предложение. Ние определихме още в първи член, първа алинея, че това разширяване е нецелесъобразно, но ако приемем това предложение на практика всички нарушения на трудовото законодателство, а именно работа, полагането на труд без сключен трудов договор на практика ще бъдат определени като едни маловажни нарушения за разлика от сега, като сега те имат съществени административни санкции и лишават работодателите от участие в процедури по обществени поръчки, тоест друг един ефект, който би имал ще се предотврати правото на Инспекцията по труда да обявява наличие на трудово правоотношение. Това може да доведе и до съответни проблеми, свързани с ползването на осигурителните и трудовите права на лицата, включително и при трудови злополуки, включително и при смъртни трудови злополуки, свързани с обезщетенията за наследниците. Така че ние не приемаме това предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на народния представител Валентина Найденова за създаването на нов параграф, моля да гласува.
За – няма, против – 11, въздържали се – 7.
Не се приема това предложение.
Има предложение от народния представител Весела Лечева и група народни представители за създаване на § 6а.
Някой ще го мотивира ли?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Предложението ни е свързано с всичките тези регламенти, които вменяват в Кодекса на труда допълнителните условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация. Това си хипотези, които са прехвърлени от Закона за държавния служител като хипотези за хората, които работят по трудово правоотношение.
За съжаление, в Закона за държавния служител има хипотеза, в която всички служители, работещи по служебно правоотношение имат право на работно облекло. В тази връзка е нашето предложение, с което ние смятаме, че е необходимо да се изравнят правата на хората, които работят по трудово правоотношение в държавната администрация и нашето предложение е свързано с една нова ал. 19, която да регламентира на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация да имат право на представително и униформено облекло при условията и по реда определени от Министерския съвет за работещите по служебно правоотношение.
Искам да подчертая още нещо важно. Когато бяха преговорите по отношение на всичките тези предложения, които се направиха за изменение на Кодекса на труда, тогава и работодатели, и синдикати единодушно подкрепиха това предложение. Неясно защо към момента в текста на изменение на Кодекса на труда тази разпоредба, която беше подкрепа от двете страни, когато говорим и въвеждаме текстове за по-добро уреждане на двустранните отношения, не намирам логика защо този текст не намери отражение в текста на Кодекса на труда.
Още един ще кажа. Има много държавни администрации, в които в крайна сметка има наложени изисквания, ограничения по отношение на външния вид на служителите и някак си не е логично да не уредим този въпрос в Кодекса на труда, защото именно чл. 107а прехвърля всичките тези условия за работещите от Закона за държавния служител. Така че се надявам да подкрепите нашето предложение. Още един път подчертавам – то беше подкрепено от работодатели и синдикати.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, гости! Действително това е едно предложение, което заслужава внимание. Смятам, че не му е мястото тук в Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, особено в този законопроект, защото на първо място всички знаем, че ако влезе в сила този месец след като бъде приет Кодекса на труда и ако се приеме това предложение ще изисква изключително голям финансов ресурс. За това предложение вносителите не са си направили труда да направят оценка на ефектите от него. Това предложение трябва да бъде подкрепено и от Министерството на финансите, защото става въпрос за много пари. Става въпрос за всички служители, които работят по трудови правоотношения в администрациите. Сметнете за колко голям финансов ресурс става дума. Смятам, че това предложение може да се дискутира и неговото място е когато се разглежда Законът за държавния бюджет следващата година. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики?
Заповядайте за изказване.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми, господин Заместник-министър! Уважаема госпожо Ангелова, смятам, че аргументите, които изложихте в момента са изключително необосновани, защото Вие знаете, че ние в Преходна разпоредба можем да въведем текст, в който тази разпоредба да влезе в сила и тя бъде съобразена със Закона за бюджета за следващата година.
Смятам, че Кодексът на труда урежда именно трудовите отношения. След като в чл. 107а прехвърляме отговорности със съответните декларации, със съответните имуществени ангажименти, които не трябва да бъдат погазвани от служителите по трудово правоотношение – някак си дискриминационно би било ние в момента да не предоставим тази възможност за всички, които работят в държавната администрация.
По отношение на финансовия ресурс смятам, че той е необходимо да бъде заделен и да бъде помислено в тази посока, защото ако отворим поименните разписания на служителите в структурите на държавната администрация ще видим, че едни и същи функционални компетентности се изпълняват и от служителите по служебно, и от служители по трудово правоотношение. Носят едни и същи отговорности с тази разлика, че те не са просто служители по служебно. Така че си мисля, че няма никакъв аргумент, който в момента, ако е финансов, той е необоснован, който да е против това наше предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики? Не виждам.
Дуплика?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Дупликата ми е следната: По отношение, че Вие трябва да кажете и да изчислите за какъв финансов ресурс става въпрос и оценка на въздействието на този разход. Как ще се отрази върху бюджета?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания?
Униформеното облекло, както сте го записали тук по принцип е уредено в специалните закони – в Закона за МВР, в Закона за Министерството на отбраната и другите специални, където има изисквания за униформено облекло.
По отношение на тези, които са по трудови правоотношения има Наредба за безплатното работно и униформено облекло. Говоря за трудови правоотношения извън системата на държавната администрация. Този въпрос е уреден там. Само че в наредбата е казано, че се изключва възможността със заплащане, с пари, а работодателят е задължен да осигури работното облекло. Това е казано в тази наредбата за безплатното облекло.
Що се отнася до представително облекло – не знам, дали се казва точно представително, но това е частта в която има нужда от регламентация. Така ли да приемем това предложение? Това ми беше въпросът.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Лазаров.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Да.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
В двете изказвания, които направихте и Вие, и госпожа Светлана Ангелова се съдържат част от аргументите. Твърдим, че това предложение всъщност не е ново. Това предложение е предлагано два или три пъти в Закона за държавния бюджет за съответната година. В предходните два закона, предходните две години, бяха част това обсъждане. Не е коректно предложението, защото работното и униформеното облекло за работещите по трудови правоотношения се съдържат разпоредби в Кодекса на труда и в Наредбата, която Вие цитирахте.
Успоредно с това смея да твърдя, че в отделните администрации и в отделните общински администрации има различна практика. Откъде произтича необходимостта от уреждането на този въпрос? От заверката на годишните финансови отчети в Сметната палата. Така или иначе ние твърдим, че към този момент са създадени необходимите предпоставки тези лица да получават облекло. Дали то е работно или е представително е въпрос на съответно тълкуване. Така или иначе искам още нещо да отбележа, защото прекалено много се спекулира. Когато има дискусии по дадена материя нито един вносител няма нормативно задължение да обяснява, какви са били неговите аргументи за предложения, които не са ставали част от действащия закон или не са станали част от Проекта на предложение.
Правилно беше отбелязано – Министерството в даден първоначален етап беше предложило това изменение, но на обсъждане на Съвета за административна реформа беше постигнато съгласие, че има твърде голяма практика, различия в практиката, която следва да се изследва.
По принцип не е състоятелен доводът, че следва да предлагаме предложения, които не са икономически оценени. Това е едно от основните изисквания – всеки един законопроект, да има оценка на въздействието. Това предложение не е имало е оценка на въздействието и няма информация за необходимия финансов ресурс за него.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Весела Лечева и група народни представители за създаване на нов § 6а.
За – 5, против – няма, въздържали се – 13 .
Предложението не се подкрепя.
Параграфи 7 и 8 по вносител – няма направени предложения.
Изказвания, бележки? Не виждам.
Който е съгласен да бъдат подкрепени параграфи 7 и 8 по вносител, моля да гласува.
За – 18 …16, против – няма, въздържали се – 2.
Предложенията се приемат.
По § 9 има предложение на народния представител Весела Лечева и група народни представители да отпадне § 9.
Някой ще го аргументира ли? Не виждам.
Изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Ние не подкрепяме това предложение. Не го подкрепяме поради няколко съображения.
Първо, в някои райони на страната това е едно традиционно производство. В него са ангажирани много хора. По-големият проблем е, че те и в момента полагат труд, без този труд да бъде официализиран. Еднодневните трудови договори дават точно тази възможност да бъде официализиран този труд, да имат лицата внесени съответни осигуровки и трудът да бъде заплатен. По тази причина ние подкрепяме предложението, което сме направили в рамките на Законопроекта. Твърдя, че той отразява достигнатото равнище на консенсус при неговото обсъждане.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Весела Лечева и група народни представители за отпадане на § 9.
За – 5, против – 11, въздържали се – 3….
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 9 по вносител, който е съгласен моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се § 9 по вносител.
По параграфи 10, 11 и 12 няма направени предложения.
Заповядайте.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Правно-техническо допълнение в § 10, ако можем да допълним, че в чл. 121а, ал. 6 в текста преди т. 1 „думите“. Само това е. Да се уточни в текста, че е преди т. 1 – техническо.
Изказвания?
Абсолютно техническо предложение, което ни що не променя.
Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: (Говори при изключен микрофон.)

Като препращате този ред за установяване на задължения за дежурство и разположение на работодателя да бъдат определяни с наредба на Министерския съвет.
За мое голямо съжаление към момента, още когато започнахме дебатите по Кодекса на труда стана ясно, че този дебат продължава в рамките на двегодишен период. Аз и миналия път на първо четене обърнах внимание за подзаконовата нормативна уредба, която ние никога нямаме готовност да предоставим в проект, във визия или да имаме някаква яснота като как ще се случват нещата по отношение на всяка една разпоредба, която препращаме към съответния подзаконов акт. Така че моят въпрос е тук към представителите на Министерството на труда и социалната политика. Моля, изложете Вашата визия по отношение на институти на дежурство и разположение, защото в следващите разпоредби, които ние ще изменяме въвеждате такива хипотези, но те нямат яснота, защото не виждаме наредбата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Аз обаче искам да направя една реплика.
Първо, преди да се приеме закона, няма как да се напише наредба.
Второ, в Закона за нормативните актове е казано, че когато законов текст препраща към наредба, тази наредба няма как да противоречи на основните текстове от закона. Когато става въпрос за изброяване, вероятно, Кодексът на труда трябва да придобие не знам какъв вид като формат, защото има много такива наредби, в които трябва да се изброяват отделни производства и точно това може би е накарало вносителите, без да отнемам тяхната възможност да кажат за какво става въпрос, но аз смятам, че начинът, по който е предложен този текст в § 11 е коректен.
Реплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър! И пак се обръщам към Вас, господин Председател. Всеки път, когато говорим за подзаконовата нормативна база с Вас водим тази дискусия вече няколко пъти по отношение на яснотата какво ще се случва в подзаконовия нормативен акт. Има Указ на президента и той е от много години, в който се казва, че задължение на вносителя на текста да представи проект. Не казвам за цялостен, а да представи някаква визия на подзаконовия нормативен акт. Има го в Указа и аз следващия път в заседание – миналия път го цитирах, защото го бях ксерокопирала Указа на президента, ще го подчертая по време на дебата на второ четене по този параграф. Неясно ми е защо към момента, при положение че това нещо се дискутира толкова време, че Министерството на труда и социалната политика все пак не предоставя някаква визия като как ще бъдат развити тези разпоредби и в следващите, които препращат към съответните подзаконови нормативни актове.
Указът сега ще го изкарам и ще го цитирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Не мога да разбера какво отношение има Указа на Президента към този текст, но така или иначе аз мога да кажа нещо друго.
В много от законите има предложения за наредба в шестмесечен срок или в една година в рамките, на който срок може да се променят много неща, но те трябва да бъдат в рамките на законовия текст, така че все пак е спорна тази теза.
Вносителите – много накратко ще Ви моля.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Вие ме улеснихте, господин Председател. Това беше едно от съображенията, които исках да споделя. Тук беше представено и при гласуването, при обсъждането на Законопроекта в пленарната зала, но е некоректно, защото в момента ние, работейки по друг проблем – всичките тук стоящи социални партньори отказаха да работят по него, защото очакват основния закон. И по тази причина делегирането на правомощия предполага изпълнение на тези правомощия в същия този ред.
Конкретният параграф, за който става дума урежда само реда, по който ще се осъществява това. Ако си представим – аз забравих да донеса Националния класификатор на длъжностите и професиите в България е ето такова нещо. И хем твърдим с едни от предложенията, че искаме да модернизираме индустриалните отношения, ами няма как това да се случва централизирано – това трябва да се случва на равнище предприятие. Съвременните и индустриални отношения предполагат това. Това е и елемент от диалога, който следва да осъществяват работодателят и синдикалните организации или представителите на работниците и служителите в предприятието в случай, че няма такива.
Ние подкрепяме нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Госпожо Клисурска, не го търсете указа, знаем, че има такъв указ. (Реплики.)
Подлагам на гласуване § 10 с предложената редакция като предложение на Комисията; § 11 по вносител и § 12 по вносител.
Който е съгласен да бъдат подкрепени, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5.
Приети са текстовете на параграфи 10, 11 и 12.
По § 13 има предложение за отпадане от народния представител Весела Лечева.
Някой ще го регламентира ли?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Нашето предложение е § 13 да отпадне или предложеното от Вас в чл. 140, ал. 3 думата „топла“ да се замени с „безплатна“.
На пръв поглед това изглежда една козметична промяна, но всъщност не е така. Това е едно значително отстъпление от задълженията на работодателя да предоставя на работника топла храна – на работниците, които полагат един от най-разрушителните трудови или това е нощният труд.
Какво искате и защо правите това отстъпление? Искам отговор от Вас да ми обясните и защо го правим? Под топла храна ние разбираме топла храна, готвена храна за работниците, които е доказано по всички медицински изследвания, че нощният труд изключително нарушава здравето на работника и за да има някакъв баланс той трябва вечер да получава топла храна. Сега, предвиждайки промяната тя да бъде безплатна, има възможност те да получават суха храна, сандвичи, което няма да е добре за здравето на работника, който полага нощен труд и е от съществено значение за намаляване на пораженията, причинени от работата нощем, за което, пак казвам, предупреждават много трудови медицински изследвания.
Това е нашето предложение и ние не сме съгласни и категорично сме против това предложение топла храна да бъде заменена с безплатна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Под формата на реплика ще Ви кажа, че аз в продължение на 20 години по време на дежурства съм ползвал такава храна и никога не е била топла, винаги е била безплатна. Тук колегите лекари могат да кажат за какво става въпрос.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: И аз една реплика имам. Примерно на полицаите, които са нощни дежурства, сигурно има и много такива служители от други отрасли и браншове, как можем на терен да им предоставим топла храна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Желева за дуплика.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател! За спазването на законовата уредба има контролни органи. Госпожо Ангелова, да, тази реплика от Ваша страна е много добра, защото ние сме хората, които трябва да помислим за държавните служители – военнослужещите, и тези в Министерството на вътрешните работи тази нормативна уредба да бъде променена, така че те да имат тези права. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Искам да подчертая, че по отношение на условията за определяне и реда за осигуряване на храна има такава наредба. Всички ние знаем, че тя съществува, тя е от 2005 г. и в нея изрично се казва „безплатна“.
Неслучайно текстът е въведен в Кодекса на труда и той е свързан с топла храна, точно защото специфичният характер на натоварванията през нощта определят характера и вида на храната. Така че аз смятам, че в случая това, че ние променяме текста с „безплатна“, подзаконовия нормативен акт е определил, че тя е такава. Не е случаен текстът тя да бъде топла.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми Заместник-министър! Аз правя едно предложение по Правилника, което може да се направи тук и в зала. Предложението ми е да бъде заменен текста с „топла и безплатна“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Лазаров, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Водим тази дискусия обаче, пак ще кажа, това е една тема, която е дискутирана многократно през годините и тя не среща подкрепата на предложенията, които направиха народният представител Весела Лечева и група народни представители и направеното в момента предложение.
Това, което сподели госпожа Клисурска, то не касае тази храна и не касае тази хипотеза, касае онези, които работят при вредни условия на труд. И когато говорим за нощния труд, никой никога не оборва, че той има определени негативни въздействия върху здравето и живота на полагащите го. Тези аргументи, които давате, са несъотносими към този въпрос, който в момента обсъждаме. Безплатната храна включва в себе си топла храна. Ако работодателят може да я предостави, ако работодателят и работниците, и служителите искат да получават такава – такава ще им бъде предоставена. Но безплатна храна дава възможности за работодателя и работниците, и служителите да договорят и друг механизъм извън този.
Представете си например един пазач отпред на строителния обект, един пазач на зеленчукова градина и много други професии можем да направим. С предложението, което сме направили ние даваме по-голяма гъвкавост в отношенията между работодател и работник, и служител по предоставянето на този вид храна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване предложението за отпадане на Весела Лечева и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепо, моля да гласува.
За – 5, против – 11, въздържали се – 2.
Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Недялков. Реплика: да се добави „топла и безплатна“.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува. (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви гласуваме.
За – 5, против – 11, въздържали се – 2.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 13.
Който е съгласен да бъде подкрепен по вносител § 13 – предложението на вносителя, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5.
Предложението се приема.
По § 14 има предложение на народния представител Красимир Янков и група и на Весела Лечева и група.
Заповядайте, колеги.
Колеги, предложението на Весела Лечева и Красимир Янков, някой ще ги мотивира ли? Не виждам.
Изказвания?
Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател! В предложението на § 14 се правят предложения, свързани със сумираното изчисляване на работното време или всъщност отчитането на работното време, като нашето предложение е свързано с това да отпадне ал. 4, която казва, че с колективен трудов договор по чл. 51б може да бъде определен периодът за сумирано изчисляване на работното време до 12 месеца. В браншовете и отраслите, в които може да бъде определен период за сумирано изчисляване на работното време до 12 месеца, да се установят с наредба по ал. 2.
Предложението за отпадане на ал. 4 е свързано, от една страна, с европейските директиви 2003/88, която е определила максималната продължителност на работното време и в случая действително има хипотези, в които е възможна дерогация на определени текстове. Но, за съжаление, в момента ал. 4 от чл. 142 на Кодекса на труда казва каква трябва да бъде максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време и тя може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица може да стига до 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време до един час над намаленото им работно време.
С така направеното предложение става ясно, че ще има най-вероятно хипотези, в които определени браншове, независимо от неотложността и наложителността, 12 месеца да въведат на определени група работници и служители те да работят при 56-часова работна седмица и работното им време да бъде максимално 12 часа. Всички европейски директиви, а и ние в Кодекса на труда сме определили, че нормалната продължителност на работното време е 40 часа и това превишаване на тези размери до 56 часа при 12-месечен режим на сумирано изчисляване на работното време ще доведе до изключително изкривяване, от една страна, на изключителната натовареност на тези категории служители, които на колективно и браншово ниво ще трябва да изпълняват тази работа, а, от друга страна, и при хипотезите на наредбата, която регламентира как се изчислява сумираното работно време и заобикалянето на възможността да бъде плащан извънредният труд такъв, какъвто е полаган.Така че аз смятам, че тази хипотеза е изключително усложняваща. Няма как ние, нито една от политическите сили аз не смятам, че трябва да подкрепи това предложение, защото аз виждам, че Вие сте регламентирали до 12 месеца. Просто отговорете ми на хипотезата: има такъв случай за определени работници, които да работят при такава натовареност. Това нормално ли е в българското законодателство ние да го допуснем с този законопроект, който урежда основните трудови отношения на хората?
Така че аз смятам, че е нормално в тази дискусия поне по отношение на сумираното изчисляване на работното време всеки от нас да се замисли за изключително утежняващата хипотеза на ал. 4 по чл. 142, защото следващите – аз подчертах, която става ал. 6, която регламентира часовото разпределение на това сумирано изчисляване на работното време, е нарушение на всички нормални трудови права и директивите на Европейския съюз.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики?
Госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Заместник-министър, гости! Уважаема госпожо Клисурска, с промените в Кодекса на труда по отношение на сумираното изчисляване на работното време, целта на тази промяна е да се съобразим с Директивата на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, като в първата си част ние в ал. 3 на чл. 142 е определен референтният период, който и по самата Директива в чл. 16 не повече от четири месеца, от един до четири месеца.
По отношение на ал. 4 ние даваме възможност да се увеличи референтния период до 12 месеца, само ако това е направено чрез колективното трудово договаряне на ниво бранш или отрасъл. Искам да подчертая – само ако това е договорено от работодателите и синдикатите. Не е вярно, че това удължаване на този референтен период до 12 месеца не е съобразено с тази директива на Европейския парламент и на Съвета, защото чл. 19 – аз имам тази директива, чл. 19 на самата Директива казва: „Въпреки това, държавите членки имат възможност при спазване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, по обективни или технически съображения или съображения, свързани с организацията на работа, да допуснат с колективните трудови договори или споразумения, сключени между социалните партньори да се определят референтни периоди, които в никакъв случай не надвишават 12 месеца“. Ето, затова Ви казвам, че ние сме спазили Директивата. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други реплики? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаема госпожо Ангелова, най-вероятно Вие не сте чули аз какво съм казала, защото аз казах за възможностите за дерогации. Отворете си, прочетете си Директивата, която регламентира максималната продължителност на работното време! Прочетете цялата съвкупност – визията по тази директива за максималната продължителност на работното време. Така че, когато говорим за възможните дерогации, допускането на период максимален до 12 месеца е изключително утежняващ, независимо за кой отрасъл и бранш става въпрос. И аз смятам, че ние всички тук трябва да се замислим за онези хора, на които това ще им се случи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: То и сега се случва, само че се намалява референтният период.
Заповядайте – други изказвания, колеги?
Синдикатите?
Ще Ви помоля накратко, защото ние разполагаме с Вашите предложения, с Вашите становища.
Заповядайте, господин Апостолов.
ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Уважаеми доктор Адемов, уважаеми господин Заместник-министър, дами и господа народни представители! Тъй като Вие имате становището на „Подкрепа“, аз ще кажа само няколко думи.
Първо, от практиката няколко неща да знаете.
Първо, в Кодекса на труда никъде не е уточнено кой и кога трябва да въведе сумирано изчисляване на работното време? И ще Ви дам пример – в момента масово се въвежда. Това се прави, дори в театри вече имаме въвеждане, няма да се учудя, ако го въведат и в училищата. Това се прави с оглед – сумираното изчисляване на работното време в момента е механизъм и лост за избягване да се заплаща извънредният труд – категорично. Няма определение, няма дефиниция. (Реплика от народния представител Милко Недялков.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Недялков, моля Ви.
ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Да.
Второ, това, което искам да Ви кажа: на практика този текст няма да работи, дори да го приемете той ще бъде мъртъв текст, ще стои в Кодекса мъртъв текст, защото ако погледнем чл. 142, ал. 2, т. 2, където е казано, че може да се полага извънреден труд – три часа дневен и два часа нощен през два поредни работни дни. В годината има 52 седмици, ако полагаме този труд през два дена, три пъти седмично, по два часа за шест часа, 300 часа са 50 седмици, тоест като махнем почивното време, отпуските на този работник или служител, той трябва целогодишно да си бъде в извънреден труд, ако вземем 300 часа и 12-месечен референтен период.
Другото, ние сме го написали в нашето становище, така че надълго и нашироко няма смисъл да говоря.
Ние сме категорично против от КТ „Подкрепа“ е категорично против тези два текста – и за 300 часа, и за 12-месечен период, който с колективен трудов договор да може да се удължава над референтния четиримесечен. Бихме приели четиримесечен референтен период и с колективен трудово договор шест, както е досега в законодателството, но другото – не. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Госпожо Микова.
ВЕЛИЧКА МИКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Становището на КНСБ по § 14 е изразено в писмено становище, но отново бих искала тук да си позволя да припомня това, което нас ни притеснява по повод новата регулация на сумираното изчисляване на работното време и то, е, че ние настояваме такъв режим на работа да бъде съобразен не само с Директивата за организацията на работното време, но и с Конвенция № 1 на Международната организация на труда и такъв режим на работа да може да бъде въвеждан само за непрекъсваеми производства.
В Конвенция № 1 на Международната организация на труда е казано, че работната седмица може да бъде до 56 часа, само, когато е въведен непрекъсваем режим на работа и естеството на работа изисква непрекъснат процес. В тази връзка ние сме предложили нова редакция на чл. 142, която е в становището ни и ще се радваме ако се запознаете с нея и някои от Вас я припознае в заседанието на Комисията. Ще си позволя само да прочета текста, че „при производства с непрекъснато денонощно консумиране, поради естеството на работата, работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от четири месеца.“
Относно новата алинея, с която се въвежда референтен период с колективен трудов договор на браншово и отраслово равнище се разширява до 12 месеца нашето становище е, че това може да става до шест месеца, защото 12-месечният референтен период е само при обективни причини, които всеки път трябва да се доказват. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Разбирам аргументите на колегите от синдикалните организации, но преди малко гласувахме параграф, в който чл. 51б – говорим за разпростиране на колективен трудов договор. Вие допускате ли, че синдикалните организации могат да подпишат такъв колективен трудов договор, след като не са съгласни? След като не са съгласни да има колективен трудов договор, следователно няма да има и сумирано изчисляване на работното време 12 месеца. Има ли такава хипотеза или няма? Има. Вие допускате хипотезата, в която Вие ще се съгласите писмено в колективния трудов договор той да бъде разпрострян в целия бранш и в целия бранш да има сумирано изчисляване на работното време. Няма такава хипотеза!
Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Да Ви кажа честно, малко съм притеснен какво точно да кажа. Прекалено много неистини бяха казани.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не сте задължен да казвате каквото и да е било.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Не, не мога, не мога да се въздържа, защото и като представител на вносителя съм длъжен да го направя.
Категорично искам да отбележа, че прочитането на Директивата консистентно, последователно и хармонично предлага от максимална продължителност на сумираното изчисляване на работното време четири месеца, възможност със… (реплика встрани от микрофона.)
Извинявайте, от един до четири казвам, максимална казах, максималната продължителност до четири, дава възможност законодателството дори и само с решението на законодателния орган те да бъдат шест месеца и при възможности при спазване на всички ограничения за междудневни, междуседмични изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, тази продължителност да стане 12 месеца. Тази продължителност е въведена единствено и само в случаите, когато има колективни трудови договори. Категорично е описано в Директивата.
В действащия в момента Регламент в България ние сме въвели шестмесечен период, господин Апостолов.
В предложението, което правим сега намаляваме този референтен период от шест на четири месеца и даваме възможност на социалните партньори да договорят, но основно се спазват отново изискванията за междудневни, междуседмични почивки или съответните изисквания за здраве и безопасност при работа. Петдесет и шестте часа, които произволно биват подхвърляни, искам да отбележа – няма вариант, при който един работник и служител да работи в рамките на сумирано изчисляване на работното време – 12 часа, 12 месеца. Такава хипотеза няма.
И когато говорим за 56 часа, следва да уточним, че това е средно за периода, средно за периода. Това е установено и в Директивата и в Конвенцията, за която нашият партньор от КНСБ сподели.
Що се касае до непрекъсваемите процеси. Непрекъсваемите процеси са въведени в Конвенция на Международната организация на труда за работното време от 1919 г. Особеното и важно уточнение, което следва да направя се съдържа в скобите на заглавието – индустрия, тоест непрекъсваемите процеси се отнасят само за индустрията. Оттук нататък ние какво искаме да кажем, че Директивата на Европейския съюз противоречи на Конвенция № 1 на МОТ. Аз не бих се съгласил с едно такова становище. Конвенцията на МОТ касае индустрия, тя е въведена в българското законодателство и се прилага. Директивата на Европейския съюз не предвижда такива ограничения. Директивата на Европейския съюз дори изброява и други дейности, които подлежат на въвеждането на сумирано изчисляване на работното време.
Поради тази причина Министерството на труда и социалната политика не подкрепя предложението от народния представител Красимир Янков и група народни представители и предложението на народния представител Весела Лечева и група народни представители и държи на предложението, което сме направили за развитие на колективното трудово договаряне, и пак уточних, за намаляване на референтния период, който е от шест в България на четири месеца. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Янков и група народни представители.
Който е съгласен моля да гласува.
За – 5, против – 11, въздържали се – 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Весела Лечева и група народни представители.
За – 5, против – 11, въздържали се – 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 14 по вносител.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5.
Предложението е прието.
По § 15 има предложение на народния представител Красимир Янков за отпадане и предложение на народния представител Весела Лечева за отпадане.
Заповядайте, колеги, някой желае ли да бъдат аргументирани часовете извънреден труд?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости, уважаеми господин Заместник-министър! Както и в залата нашата парламентарна група подчерта, че основно ние не сме съгласни с две от предлаганите предложения в Законопроекта за Кодекса на труда. Основното беше, първото, представяне от колежката Надя Клисурска за сумираното изчисление на работното време, и другият, конкретен текст, на който ние категорично ще се противопоставим е извънредните часове труд, които се увеличават дори и чрез колективното трудово договаряне. В рамките на колективното трудово договаряне има възможност, допуска се, увеличаване на допустимия извънреден труд до 300 часа.
Отчитайки вредното въздействие на извънредния труд върху здравето на работника и служителя, физическото, психическото претоварване, изтощаване и невъзможност да се възстанови пълноценно, да възстанови работната сила, законодателят е предвидил забрана на извънредния труд, а с отчетена допустимост то да бъде компенсирано чрез увеличаване на заплащането.
На практика обаче какво се получава? Една голяма част от фирмите, има такива сигнали и от анализа на Инспекцията по труда, че съществуват фирми, които все пак нарушават тези разпоредби. Една голяма част от работниците работят повече, отколкото е допустимият размер на извънредния труд, който е 150 часа в момента.
Имайки предвид вредността на извънредния труд за здравето на работниците, считаме, че е недопустимо тази отмяна на забраната. Всъщност Вие няколко пъти и при първо четене казвате, че забраната не се отменя – това е факт. Така и ние това не го отричаме и искам ясно да заявя: ние се противопоставяме на това, че има възможност чрез колективното договаряне той да бъде увеличен. Защо казвам, че това не е справедливо?
На първо място, чрез колективното трудово договаряне могат да се добавят само по-благоприятни права за работника. Обяснете ми дали 300 часа са благоприятни за работника и може да се договарят?
На второ място, искам да кажа, че Вие прехвърляте отговорността върху работодателя и синдикатите, като не очертавате никаква рамка на договарянето. Това го няма тук, ние ще трябва да го видим впоследствие в Наредбата, но не може категорично да го приемем, защото не виждаме дали правата на работниците ще бъдат защитени в промяната на Наредбата?
Затова ние категорично ще се противопоставим на този текст, защото това са класически трудови стандарти, които не бива да отстъпваме от тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, гости! Уважаема госпожо Желева, не съм съгласна с това, което казахте. Много внимателно слушах Вашето изказване, че рамката не е очертана. Напротив в чл. 146 на сега действащия текст рамката е очертана за продължителността на извънредния труд, че през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. Това си остава в Кодекса на труда. А с ал. 2 ние даваме възможност, това не е задължително, ако синдикатите и работодателят се споразумеят на отраслово и браншово равнище за увеличаване на извънредния труд, но не повече от 300 часа, но това не е задължително – те ако се споразумеят, може да стане, може да не стане. Но рамката си остава да не надвишава 150 часа.
Също така и в ал. 3 по отношение на 30 часа дневен, или 20 часа нощен труд, шест часа дневен или четири часа нощен труд през една календарна седмица, така че рамката си остава. Това е една възможност, която се дава за определени производства, където се налага. Но може да се договори, може да не се договори. Това не е задължително. Зависи как ще се споразумеят.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики? Не виждам.
Дуплика, госпожо Желева – желаете ли?
Заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Госпожо Ангелова, казахте, че внимателно сте ме слушали, но явно не е така. Исках ясно, мисля че достатъчно силно казах и Вие би трябвало да ме чуете и ме чухте, също така и заместник-министърът, че казах, че тази забрана, която има в момента от 150 часа си остава. Да, и това е в момента забраната, която е допустима.
Но в същото време не може да отречете, че има вариант. Вие сами казахте, а колко се споразуменията. Тогава има възможност за 300 часа. Аз не виждам какво повече да коментираме от това. Рамката я няма как точно ще се уреди прилагането, договарянето? (Реплика: Има го.) Къде го има покажете ми го?!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Янков и група за отпадане на § 15.
Другото предложение ще гласуваме отделно.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на народния представител Красимир Янков моля да гласува.
5 – за, против – 13 и въздържали се няма.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Весела Лечева и група народни представители, който е съгласен да бъде подкрепено моля да гласува.
5 – за, против – 13 и въздържали се няма.
Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 15, който е съгласен да бъде подкрепено това предложение моля да гласува.
11 – за, против – 5 и въздържали се 2.
Прието е предложението.
По § 16 има предложение от народния представител Георги Гьоков и група народни представители.
Предложение от народния представител Красимир Янков и група народни представители и предложение от народния представител Десислав Чуколов.
Заповядайте, колеги.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник министър, колеги! Както и при първо четене аз отново не бих повторил аргументите за това Аз мисля, че наименованието на празника трябва да показва цялостното значение за празника, не за българската държава, но извън из нея, а не само да се фиксира върху някои отделни аспекти на неговата същност и значение. 24 май отдавна е известен в България, като Ден на българската просвета и култура, на славянската писменост и в това название се има предвид същността и цялостното значение на празника за българската държава и извън нея, даже от времето когато това е фиксирано като празник и това показват наличните документи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Не виждам.
Други колеги?
Заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник министър.
Първо, позволете ми да предложа редакционна поправка, която, както казахме още при първото гласуване ще направим публичен разговор в научната, културната общност и съответно ще внесем тази редакционна поправка, която смятам, че би решила всички тези спорове, които до момента чухме в залата.
Разбира се, някои от тях, включително и една декларация, която чухме вчера, най-доброто място за нея е именно сградата на партийния дом. Някои хора са забравили, че преди 30 години режимът се смени и съответно в тази зала вече не звучи песента „Союз нерушимий“, но въпреки това позволете ми направя следната редакционна поправка: „24 май ден на св. Братя Кирил и Методий на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“. Смятам, че по този начин се отчитат и делото на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука,защото едва ли някой в тази зала, освен, разбира се, на тези, които продължават с тезата на Коминтерна, едва ли някой друг има съмнения за българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Разбира се, по този начин отчитаме това, че българската азбука е основа за книжовността в много други държави , включително и в тези, които попадат в категорията на славянската писменост според наши опоненти в този дебат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник министър! Уважаеми господин Сиди, тази леко редакционна поправка, която обръща Вашето първоначално предложение съвсем в една такава фалцова посока внася още по-големи неразбории в обозначаването на празниците, които съществуват.
Денят на светите братя Кирил и Методий е ясен и е известен – това е денят на св.св. Кирил и Методий, който е 11 май, и той няма как да бъде преместен на 24 май. Добавките, които след това се правят да стане българска писменост и славянската книжовност изключват някои други неща, които досега бяха акцент на празника. Това е точно просветата и културата, за което биха пледирали много културни институти и културната традиция в България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания, реплики, дуплики?
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Очевидно не сте чули. Аз казах: 24 май ден на св. Братя Кирил и Методий на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“, тоест просветата и културата продължават да стоят на вниманието на празника. Освен това църковният празник 11 май, няма проблеми това е една част от нашия празничен календар.
На 24 май поне по мои спомени, включително и манифестациите от едно време, не съм чак толкова възрастен, но все пак помня такива си вървяха с портретите на светите братя Кирил и Методий и тук по жълтите павета вдясно бяха елита на тогавашното общество в една сграда, която беше съборена преди около 10 – 15 – 20 години, може би, така че не виждам защо да не добавим братята Кирил и Методий в деня 24 май. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други колеги?
Заповядайте, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на Социалното министерство. Подкрепяме нашето предложение – 24 май е основният празник, а това което каза колегата преди малко – 11 май, това е новият стил на църковния празник. Знаем, все пак че някои от църковните празници останаха на стария стил, които са по Юлианския календар, така че затова се явява тази разлика от 13 дни, но си остава основният празник на 24 май, който ние с една малка поправка сме променили и така сме дали фактически значение на историческата значимост на това, че самата азбука е българска, но след това тя има отношение към славянската книжовност през вековете. Това е смисълът на тази поправка, която правим и че остава празникът на 24 май, пак казвам, това е църковният стар стил – Юлианският календар. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Не виждам други колеги.
Предлагам да гласуваме предложението за отпадане на народния представител Георги Гьоков и група народни представител, който е съгласен да бъде подкрепено моля да гласува.
5 – за,11 – против и 2 въздържали се.
Не се приема това предложение.
Предложение от народния представител Красимир Янков и група народни представители, който е съгласен за предложението моля да гласува.
5 – за, 9 – против и 4 въздържали се.
Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване предложението направено от народния представител Александър Сиди по чл. 83, ал. 5, т. 2, който е съгласен да бъде подкрепено това предложение моля да гласува.
11 – за, 5 – против и 2 въздържали се.
Това предложение се приема.
Предложение от народния представител Десислав Чуколов. Трябваше по-рано да го гласуваме, който е съгласен да бъде подкрепено моля да гласува.
За и против няма и 18 въздържали се.
Не се приема това предложение.
По § 17 няма предложения.
Изказвания? Не виждам.
Който е съгласен § 17 по вносител да бъде приет моля да гласува.
13 – за, против ням и 5 въздържали се.
Приет е § 17 по вносител.
По § 18 има една редакционна бележка ал. 4 е отменена, тоест няма да бъде по вносител ал. 5, а ще бъде ал. 4.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на Комисията за редакцията на § 18 моля да гласува.
18 – за, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предложение от народния представител Хасан Адемов в чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовите правоотношения правата за обезщетение, когато става въпрос за работа при последния работодател минимум 10 години тогава обезщетението е в рамките на 6 брутни работни заплати, а когато има прекъсване и не е изпълнено това условие тогава обезщетението е в рамките на 2 брутни работни заплати. Сега в условията, в които се намираме често се налага смяната на работните места, налага се промяна на работното място.
Имахме случи, в които съдът е върнал работник или служител на работното място от което е освободен неправомерно и това време не се зачита за трудов стаж и на практика получава 2 брутни работни заплати, а не шест, както би трябвало да бъде. Именно в такива случаи имаме съкращаване на работници и затова предлагам да бъдат изпълнени двете условия – „работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж“, тези думи да се заменят с „придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 трудов стаж през последните 20 години“.
Министерството по това предложение.
ЗАМ.-МИНИСТЪР: ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря ви, доктор Адемов.
Вие всъщност споделихте части от аргументите, които щяхме да изтъкнем в подкрепа на Вашето предложение. Ние твърдим, че по този начин се установява един по-справедлив механизъм, във връзка с обезщетението при пенсиониране и по-добра защита на правата на работниците и служителите. В същото време се прегражда и възможността лицето да бъде лишено от по-висок размер на обезщетението при пенсиониране, така че ние споделяме това предложение, което е в интерес на работниците и служителите, а смея да твърдя и на работодателите с оглед ефективното управление на човешките ресурси при тях.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим това Ваше предложение. Смятам, че е справедливо особено при днешната продължителност на работниците и служителите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хасан Адемов, което сега беше подкрепено моля да гласува.
18 – за, против и въздържали се няма.
Параграфи 19, 20, за § 20 има една редакционна бележка – техническа грешка вместо „за изпълнение“ да се чете „неизпълнение“, редакция на Комисията.
По параграфи 21 и 22 няма направени предложения.
Изказвания за параграфи 19, 20, 21 и 22? Не виждам.
Който е съгласен да бъдат подкрепени § 19 по вносител, параграф 20 с редакцията на Комисията и параграфи 21 по вносител и 22 по вносител моля да гласува.
13 – за, против – няма и 5 въздържали се.
Предложенията са приети.
Предложение на народния представител Валентина Найденова за създаване на нов параграф.
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Предлагам изменение на чл. 242 като той да бъде заменен така „всеки труд уговорен и приложен в интерес на друго физическо или юридическо лице е възмеден“. Това е в унисон с предното ми предложение по чл. 1, ал. 1, която уважаемата от мен Комисия не прие. Предложението ми е направен с цел да защити труда на всеки, който е положен независимо от това дали е сключил трудов договор или не.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ. Господин Лазаров, накратко.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Ние твърдим, че сегашните разпоредби на Кодекса на труда уреждат, че отношенията между работник и служител и работодател се уреждат като трудови, във връзка и по повод с полагането на труд – трудът е възмезден. Това, което е описано по начина по който Вие го предлагате на практика легализирате обратното. Не би било добре за осъществяване и на контролните правомощия на ГИД, която има съответни инструменти за тях. Успоредно с това така както е направено предложението то не кореспондира с определението, което е дадено в Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда за работодател. Вие сте се концентрирали единствено върху физическо и юридическо лице, но вътре са описани абсолютно всички други организационни форми. Ако това предложение бъде прието само тези, които работят при работодател, който е физически или юридическо лице техните интереси според Вас ще бъдат защитени, а на всички останали няма да бъдат. Министерството не подкрепя така направеното предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Найденова за създаване на нов параграф, който е съгласен да бъде подкрепено това предложение моля да гласува.
Няма за, против – 11 и 7 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението от народния представител Весела Лечева и група народни представители за създаване на нов параграф 22а.
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости, уважаеми господин Заместник-министър! Нашето предложение е § 22а чл. 261 думите „размерите определени от Министерския съвет“ се заменят с „35 на сто за всеки отработен час или за час от него“. Това е нашата последователна политика, която ние през годините сме следвали относно достойното заплащане на нощния труд. Няколко пъти сме го предлагали при разглеждането на бюджета за държавния бюджет на Република България. Сега го правим в Кодекса на труда, защото смятаме, че тук е мястото да има едни справедливи стойности в заплащането на нощен труд, защото през годините това не се случваше и не беше съобразено с икономическите показатели и с увеличаване дори на минималната работна заплата.
От 2007 г. досега 2020 г. той беше в рамките на минималното почасово заплащане на нощен труд 0,25 стотинки. Пред Вас сега от много години от 2007 досега минималната работна заплата нараснала, темпът на нарастване е 3,39 пъти, но увеличението не се случваше на нощния труд, а сега чрез промяна на наредбата за структурата и организацията на работната заплата това беше променено и то трябва да бъде обвързвано с минималната работна заплата. Да, една добра стъпка, но смятаме недостатъчна, защото 0,15 на сто от минималната работна заплата не е достатъчно за подобряване на доходите на хората, които полагат нощен труд. Не се отразява в динамиката на заплащането на труда в много сфери и не може да се постига възстановяване и обезщетяване на този труд, най-малко дори, като разбирате, че около 3 – 4 лева ще бъде това увеличение и не може дори да покрие разходите за транспорт – един елементарен пример. Също така увеличава риска от заболявания на работещите през нощта. Нашето предложение е да бъде 35 на сто от основното отработена време или за част от него, като по този начин ще бъдат много по-справедливи и достойни заплащанията на работещите през нощта.
Искам да Ви обърна внимание на тези, които работят, не са само те, но сега в тази ситуация на пандемия, когато работещите в сферата на здравеопазването са най-застрашени, те пък съответно полагат и много повече нощен труд и остават без достойни доходи, а в същото време някак си всички говорим за това, как трябва да повишаваме правата на работещите на първа линия, някак си да можем да възстанови това, което те са положили за всички нас, за да може да се справим с тази криза, а всъщност остават празни приказки, дори няма да навлизам в темата колко от тях получиха така обещаваните бонуси към възнагражденията, но не са само медицинските специалисти и лекари на първа линия. Ние трябва да помислим за всички, които са в здравеопазването, особено сега трябва да бъдем по сезитивни за това какво се случва в сферата на здравеопазването и ето това наше предложение би променило доходите им, които те получават. Но, пак казвам, не е насочена само срещу тях. Смятаме, че това предложение като е обвързано с основното възнаграждение да бъде 35 на сто, смятаме, че е по-справедливо и е последователна наша политика за подобряване на доходите на работещите и служителите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Лазаров, накратко Вашата позиция.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Много коректно в представянето от госпожа Желева беше уточнено, че до момента този въпрос е бил поставян за обсъждане в рамките на бюджета за съответната година в Преходни и заключителни разпоредби, а също така е обсъждан и на много дискусии и в Министерството и извън него със социалните партньори.
Ще изкажа същите съображения, които сме изказвали винаги, и ще се концентрирам само върху професионалния аспект от тях: категорично не можем да се съгласим с това, което споделихте, че Вашето предложение дава яснота, напротив. И преди, и сега, ще Ви кажа – това предложение, както е направено, не може да се прилага, най-малко тези, които го прилагат, ще имат необходимост от кристална топка, в която да разберат дали да бъде от основното възнаграждение, дали да бъде към доплащанията към тях, дали да бъде от минималната заплата или някакъв друг ориентир. Прочете консистентно Вашето предложение и ще видите, че то не може да се прилага в този вид. Но вън от това, ще споделя, че в рамките на постигнато споразумение между социалните партньори и правителството бяха направени измененията в наредбата за организацията и структурата на работната заплата и този въпрос намери своето решение. Това беше уредено съвсем, съвсем наскоро. Ние не виждаме основание този механизъм да бъде преразгледан отново, когато за този, който ще се прилага от следващата година, има вече постигната договореност между трите страни.
Още едно нещо искам да отбележа пак в рамките на професионалната дискусия – заблуда е, че заплащането на нощния труд е единствено и само това доплащане. Заблуда е! Има и основно възнаграждение, което върви към него, и това, за което Вие говорите при работа на смени въобще не става дума за 4 лв. Направете сметка, сумата е по-висока. Не е релевантен примерът със системата на здравеопазването. Съвсем наскоро, ако помните, преди няколко месеца, беше подписан браншови колективен трудов договор, в който размерите на доплащането за нощен труд значително надвишават посочената сума. Това се съдържа и в браншовите колективни трудови договори – там, където са сключени.
Има, разбира се, анализ на тези браншови колективни трудови договори. Той се съдържа на страницата на Националния институт за помирение и арбитраж и може да се види, че тези аргументи не са състоятелни.
Не подкрепяме това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Весела Лечева и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 5, против – 11, въздържали се – 2.
Не се приема това предложение.
По§ 23 няма предложения.
Параграф 24 – има редакция на референтите.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Тъй като преди малко приехме чл. 114 – досегашният текст да стане ал. 1, който именно говори за допълнително възнаграждение за трудов договор, коректно би било в чл. 334 – препратката, думите „и 114“ да се заменят с „и 114, ал. 1“, който говори за трудов договор.
И още нещо. Бих искала в ал. 2 думите „предходната алинея“ да се заменят с „ал. 1“. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Редакционни бележки, които се подкрепят от вносителите.
Други изказвания по текстовете на вносителя за параграфи от 23, 24, 25, 26, 27, по които няма предложение? Не виждам.
Който е съгласен да бъде подкрепен текста на § 23 по вносител, редакция на Комисията за § 24, § 25 по вносител, § 26 по вносител и § 27 по вносител, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Тези параграфи са приети.
Предложение от народния представител Валентина Найденова за създаване на нов параграф.
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Досега действащият текст на чл. 299, ал. 1. Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство извършва Агенцията, но с оглед предложеното от мен в чл. 1, а. 1 считам, че цялостният контрол по полагане на труд би могъл да бъде текста, така че досега Изпълнителната агенция, изпълнявала едно нещо, предлагам по принцип всеки труд, независимо от това как е договорен или документално оформен, да отговоря Изпълнителната агенция.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, изказвания?
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Заместник-министър, няма как това предложение да бъде променено. Вие пренаписвате контролната дейност. Има разлика контрол по спазване на трудово законодателство и цялостен контрол по полагането на труд. Това са две различни неща. Ако възприемем Вашето предложение, това означава Инспекцията по труда да контролира как работникът или служителят изпълнява своите задължения към работодателя – само това, защото това е труд, а не по отношение на цялостното трудово законодателство. Абсолютно не приемливо и няма как да го подкрепим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики? Не виждам.
Други колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов параграф с вносител Валентина Найденова.
Който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува.
За – няма, против – 11, въздържали се – 7.
Не се приема това предложение.
Предложение от народния представител Валентина Найденова за създаване на нов параграф.
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Досега знаете, че съгласно чл. 62 от Кодекса на труда три дни, след като е сключен договорът, и седем дни след приключване, прекратяване на трудовия договор работодателят е задължен да изпрати уведомление до НАП. Така че на НАП се дават известни административни функции в това отношение. Считам, че цялостният контрол по спазването на трудовото законодателство трябва да се извършва и с участието на НАП, така че мисля, че резултатът ще бъде много по-голям при проверката. Иначе при самата проверка – знаете как става, Изпълнителната агенция проверява документите само в нейната сфера.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Министерството на труда и социалната политика не може да подкрепи това предложение и ще кажа защо. Създава се възможност Инспекцията по труда да не може да извършва самостоятелна проверка – това е предложението, да участва във всички проверки и НАП. Ами искам само да споделя, че може би следва да вземем предвид, че съществува един друг закон – Закон за инспектирането по труда, и в този закон са описани контролните органи и как се извършват съвместните проверки, включително и към момента Инспекцията по труда извършва съвместни проверки с Националната агенция по приходите.
Да споделя само един допълнителен елемент от тази дискусия – за миналата година, за 2019 г., броят на съвместните проверки е 411 и има споразумение между двата органа извън законовите ангажименти. Така че това, което Вие споделихте, не отговаря на осъществявания в момента контрол от Инспекцията по труда.
Не подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Найденова за създаването на нов параграф.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
За – няма, против – 11, въздържали се – 7.
Не е прието предложението.
Ново предложение за създаване на нов параграф в чл. 403а на народния представител Валентина Найденова.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Предлагам в чл. 403а една нова ал. 3 със съдържанието, което имате пред Вас, няма да го цитирам. Идеята за това предложение е изрично да има документ, който показва, че работникът е бил на работното си място, тъй като знаете, че има случаи на натиск дадена трудова злополука на работното място, да бъде притиснат работникът от своя работодател и тя от трудова да се превърне в битова злополука. Така че, мисля, че присъственият лист би могъл да даде много точна информация при една проверка – бил ли е работникът на своето място или не, и затова предлагам на Вашето внимание тази нова ал. 3.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Господин Лазаров, накратко Вашето отношение по това предложение.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Това предложение според мен урежда индустриални отношения, може би, в друг времеви период. В сегашния времеви период отдалечените обекти, мобилната работа, работата от разстояние и други форми не предполагат възможността да се изпълни и да се приложи това предложение. Ние считаме, че новите форми на работа, разбира се, създават предизвикателства пред всеки един, но организацията на работа и отчитането на работното време са доста напред в сравнение с един присъствен лист, който следва да се подпише и от работника. На практика предложението не може да се реализира.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Найденова.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението за нов параграф в чл. 403а, моля да гласува.
За – няма, против – 11, въздържали се – 7.
Не е прието това предложение.
Параграф 28 по вносител – няма предложение.
Параграф 29 – няма предложение.
В § 30 има предложение за редакция – създаването на ал. 2 и ал. 3 да бъдат обединени в една алинея.
В § 31 и в § 32 думичките „тридесет“ да бъдат заменени с числа, а не изписани по този начин. Това е предложението на референтите.
Параграф 33 – няма направени предложения.
Параграф 34 – има редакционни бележки, защото са отменени ал. 9 и ал. 10, вместо ал. 11 става ал. 9.
Параграф 35 по вносител – няма направени предложения.
Изказвани, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 28 по вносител, § 29 по вносител, § 30 – редакция на Комисията, § 31 – редакция на Комисията, § 32 – редакция на Комисията, § 33 по вносител, § 34 с редакция на Комисията, и § 35 по вносител.
Който е съгласен да бъдат подкрепени, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5.
Предложенията са приети.
Предложение на народния представител Хасан Адемов за създаване на нов параграф – това е, във връзка с вече приетото предложение.
Вносителите? Нямате бележки.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
За – 18 , против и въздържали се – няма.
Приема се това предложение.
Допълнителна разпоредба по вносител – § 36.
Който е съгласен да бъде прието заглавието Допълнителна разпоредба, § 36 по вносител, както и Заключително разпоредби и § 37 по вносител, моля да гласува.
За – 17 , против – няма, въздържал се – 1.
Приети са тези параграфи заедно със заглавията.
Параграф 38 – заповядайте, госпожо Капитанова. (Реплика: Има предложение.) Има предложение, извинявайте.
Предложение на народния представител Весела Лечева и група народни представители. Това е във връзка с неприето предложение.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Весела Лечева и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува.
За – 5, против – 11, въздържали се – 2.
Не се приема това предложение.
Госпожо Капитанова, редакция на този параграф.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Предлагаме § 7 и § 10, които влизат в сила от 30 юли 2020 г., тоест със задна дата, когато по Директивата е бил крайният срок за транспониране на Директивата, да отпаднат. И § 38 да придобие следната редакция: „параграфи 11, 14 и 15 влизат в сила от 1 януари 2021 г.“
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Лазаров, за мнение по това предложение.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Вносителят не възразява на това предложение. Ние вече имахме възможност в рамките на първото обсъждане в Комисията да представим нашите аргументи защо това сме го предложили, но считаме, че с така направеното предложение прилагането на Законопроекта ще бъде улеснено, така че подкрепяме направеното предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване § 38 – редакция на Комисията, прочетена преди малко.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение на Комисията, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5 .
Предложението е прието.
С това и Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда на второ четене.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАСАН АДЕМОВ


Стенограф:
Мария Николова