Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по труда, социалната и демографската политика
Комисия по труда, социалната и демографската политика
02/12/2020
П Р О Т О К О Л
№ 51
На 2 декември 2020 г., сряда, от 14,05 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. с приложен проект за решение № 002-03-15, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. с приложен проект за решение № 002-03-15, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред, а именно:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги от ГЕРБ?
Заповядайте, госпожо Желязкова.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаема госпожо Министър! Една от най-широко обхватните мерки за подпомагане на хората е помощта за отопление, която им се предоставя. Дали можете да ни дадете актуална информация за нея, дали са изплатени всички суми и колко души всъщност се възползват от тази помощ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Желязкова.
Не знам дали министър Сачева ще бъде подготвена с точните числа.
Заповядайте, госпожо Министър, да отговорите на този въпрос.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ние вчера пуснахме информация по този повод, така че 284 хиляди са семействата, които са получили подкрепа за отопление тази година. Те са с 31 хиляди повече в сравнение с получилите миналата година. Най-много отново са тези, които са получили средства за закупуване за дърва и въглища. Това са 245 хиляди домакинства, 29 800 съответно са получили средства, за да могат да платят сметките си за ток, за парно са над 5100 и за природен газ са около 400.
Най-много са одобрените кандидати в областите Пловдив, Благоевград, Враца, като тази година, знаете, че 99 лв. на месец се плаща за отопление, тоест общо по 500 лв. са получили хората за целия отоплителен сезон.
Разплатените средства са над 136 млн. лв., като това, което мога да кажа, е, че след като свърши извънредната епидемична обстановка и когато обстоятелствата позволяват, ще бъдат направени съответните проверки от колегите от Агенцията по социално подпомагане за начина, по който се изразходват средствата. Ако се установи, че има хора, които са използвали тези пари не за отопление, то тогава те ще трябва да върнат тази сума, от една страна. От друга страна, ще бъдат санкционирани и през следващия отоплителен сезон няма да могат да кандидатстват за тази помощ.
Във връзка с един инцидент, за който съобщиха медиите в квартал „Дружба“ за възрастна жена, която е имала неблагополучие, инцидент с банкомата, обръщаме внимание, че всички по-възрастни хора, когато използват банкомати и теглят средствата, които са им преведени по линия на социалното подпомагане или от пенсиите, просто трябва да правят това с придружител, за да се избягват различни инциденти и злоупотреби с тях. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Госпожо Желязкова, реплика?
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Нямам реплика, благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги от „БСП за България“?
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Сачева, въпросът ми ще бъде по отношение на мярката, която наскоро представяхте – „Запази ме!“, която е в подкрепа на служители, освободени сега при втория lock down“, така да го наречем. Това е изплащане на компенсации на работници и служители спрямо Постановление № 325.
Първо искам да заявя, че сме удовлетворени от факта, че компенсациите се предоставят директно към работника – това, което ние бяхме заявили още в първия етап на подготвяне на алтернативните мерки за подкрепа, но друго, което пък буди притеснение, е фактът, че има някои забележка – по лично мое мнение и на синдикатите също, при разглеждане на мярката в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В процедурата липсват гаранции за това, че, работникът, подавайки заявление съответно към работодателя, няма последващата стъпка, че работодателят от своя страна ще подаде заявление за получаване на такава помощ към работника в Бюрото по труда.
Второто, което е много сериозно и най-вече е притеснително за това дали ще получи достатъчна подкрепа работниците, е самата процедура. Първо, искам да кажа няколко думи, поне от постановлението. След подаване на заявлението, съответно работодателят трябва да подготви пакет от документи, за да предостави нужната информация към бюрата по труда. Това неминуемо ще доведе до няколко дни на работодателя да подготви информацията, след което той трябва да подаде до съответните звена на територията, на която се намира фирмата до съответните регионални подразделения на Бюрото по труда, след което Комисията, назначена от съответното подразделение да разгледа тези заявления. В процедурата е записано: „в срок до 10 дни“.
Но най-страшното е, че сумите за компенсации са дължими от датата на решението за одобрение на документите. Всъщност ако Комисията се събере на седмия ден, и тогава оцени дали да бъде одобрена тази фирма и решението е от осмия ден, всъщност работникът може би ще загуби в най-добрия случай около 10-тина дни и няма да може да получи тази помощ, защото и в процедурните правила така е записано, че е „от датата на решението на Комисията“. Разбира се, това за работника ще доведе до неизплащане на няколко дни от неплатения му отпуск.
Моят въпрос съответно към Вас е – така както се допълни постановлението и някои сектори по икономически дейности бяха добавени може ли в краткосрочни срокове по спешност. Защото тази помощ е нужна сега на хората, а не след 20 – 30 години това да бъде променено и в процедурата ясно и точно да бъде записано, че парите, които трябва да получи като компенсация работникът да е от датата на стъпването в неплатен отпуск на работника. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Уважаема госпожо Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря.
Благодаря за този въпрос. Всъщност може би не е достатъчно ясно в самото постановление, но всички дни на неплатен отпуск, без значение откога са, те ще бъдат заплатени. Вероятно може би става въпрос за някакво известно недоразумение, но нека да Ви обясня каква е процедурата. В момента събираме документи за всички тези, които бяха затворени от 29 октомври до момента.
Разбира се, за декември също е възможно да се подават заявления, но самото изплащане ще настъпи след като приключи съответно периодът. Защото в момента се изплащат заплатите за ноември, а, знаете, за декември заплатите са дължими в края на декември или съответно в началото на януари.
Единственото, което ще се спазва в момента, е този 10-дневен срок – той е индикативен, напротив, колегите в момента, в който получат заявления, веднага се стремят да ги разгледат. Към момента сме получили около 400 заявления за тези два дни, в които работи мярката – от понеделник, и всъщност целият неплатен отпуск, ако той е съответно в рамките до 60 дни, той ще бъде платен целият – от 29 октомври за тези, които оттогава са в неплатен отпуск, и за тези, които съответно са застъпили от 30 ноември също в неплатен отпуск за 3 седмици, ще бъде платен целият. Няма да има нито един ден, в който работникът да е бил в неплатен отпуск и съответно да не получи възнаграждение затова.
Ако е необходимо нещо да се доуточни в самото постановление, разбира се, с готовност максимално бързо това може да бъде направено веднага. Но на този етап не сме получили извън това, което Вие току-що казвате, други сигнали за това, че някой е ощетен по този начин.
Но пак казвам, че ако има такова неразбиране в бюрата по труда, разбира се, веднага ще допълним, на първо място, в указанията към тях, че всеки един ден неплатен отпуск за него се дължи съответното обезщетение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаема госпожо Желева – право на реплика, в рамките на две минути.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, аз благодаря за разбирането, че вероятно ще се наложи такава промяна, защото и в изказването си аз преди това казах и мога да зачета: „Сумите за компенсации са дължими от датата на решението за одобряване на документите от Комисията“. Няма как ако тази комисия, примерно на четвъртия или петия ден със задна дата да направи това решение да бъде, вероятно ще има въпроси от съответните звена – не за първи път указанията, които се дават към местните бюра по труда, има несъответствие. В някои различни територии на страната указанията са различни. Това сме го коментирали при други мерки. Също така ако се наложи промяна, хубаво е да има санкция за това, ако има заявление от работника, а съответно работодателят не е направил от своя страна последваща стъпка за подаване на заявление, защото има условие работодателят да запази заетостта за този период, за който е получил помощ.
Но нали разбирате, че в една трудна ситуация може да има притеснения работодателят да продължи своята дейност за още един месец, примерно след декември-януари месец, и да не подаде това заявление, защото няма как да запази работника за този период от време. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Право на дуплика, госпожо Министър? Няма.
Следващият въпрос, който искам да задам, е въпрос от едно писмо, което постъпи в Комисията по труда, социалната и демографската политика. Той се отнася за определяне на размера на семейните помощи за деца с увреждания, отглеждани от приемни семейства и семейства на роднини и близки.
Вие знаете, че в Закона за семейните помощи за деца месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст, когато те се отглеждат в биологично семейство, размерът за дете с определени над 90-91% степен увреждане или трайно намалена работоспособност е 930 лв., и съответно 450 лв. и 350 лв., а когато се отглеждат в семейства на роднини и близки и в приемни семейства размерът съответно е с 440 лв. по-малко, и 30 лв. за следващата група по-малко.
Въпросът, който искам да задам е на какво се дължи тази разлика? Защото и в приетия Закон за държавния бюджет преди няколко дни тези суми остават абсолютно същите и семействата, които отглеждат деца с трайни увреждания, които не са биологични семейства, настояват да има изравняване на тези суми и отбелязват – по информация от Агенция „Социално подпомагане“, че става въпрос за 255 деца.
Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, бяхме сезирани за този проблем от Омбудсмана, така че в момента работна група в Министерството разглежда какви са възможностите, за да може да се направи съответната промяна и да се изравнят сумите, които се получават от децата с трайни увреждания, независимо от това къде се отглеждат те. Тъй като помощта, така или иначе, е свързана с детето, в този смисъл не би следвало да има такава разлика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Аз знам дискусията как вървеше от начало при приемането на тези текстове. Тогава ставаше въпрос за това, че подкрепата не е за децата, а за семействата. Законът е Закон за семейни помощи за деца. Когато става въпрос за приемни семейства и когато децата са настанени като мярка за закрила по Закона за закрила на детето – чл. 26 ли беше, тогава се отчита и подкрепата, която е за семейството. Сега не мога да Ви кажа колко точно беше – около 600 или 700 лв., ще сбъркам числото. С това число се покриваше разликата, но остава впечатлението, че има дискриминация между едната и другата, защото децата с една и съща степен на увреждане техните семейства получават различни суми.
Затова задавам този въпрос, защото те са го задали и в Министерството на труда и социалната политика, и в Бюджетната комисия, а и в нашата комисия. Поех от тях ангажимент да задам този въпрос. Благодаря Ви.
Колеги от „Обединени патриоти“? Нямате въпроси.
Втори кръг въпроси.
От ГЕРБ? Не виждам желаещи.
От „БСП за България“?
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, колеги, министър Сачева! Въпросът ми е свързан с целевата помощ за семействата в принудителен отпуск или 610-те лева, които ще се отпускат на семейства, на които се налага да останат вкъщи поради това, че децата не ходят на училище.
Действително беше направена ревизия на тази мярка няколко пъти. Първоначално тя стартира като целева помощ и отделяне на 375 лв. еднократна помощ. Впоследствие през август месец беше преработена като там вече възрастта на децата беше повишена, но доходният критерий остана на 610 лв.
В момента има трета ревизия на тази мярка. Според мен един от критериите може би трябва да бъде ревизиран, защото той остана такъв, какъвто беше и в предишната мярка. По тази мярка става ясно, че родители в неплатен отпуск с деца до 14 години имат право на помощ, безработни лица и безработни лица, които получават обезщетение за безработица под минималната работна заплата. Сега, след като повишихте доходния критерий, който в крайна сметка е ограничителен в рамките на семейството до 2745 лв., ако става въпрос за едно дете и още 915 лв. за семейство с две деца – защо не беше повишен и размерът на хората, които са безработни, които получават обезщетение и в крайна сметка то да не бъде в рамките на минималната работна заплата, а в рамките на тези 150% от минималната работна заплата.
Според мен, след като ние променихме критериите – доходните критерии, смятам, че и този критерий би трябвало да бъде ревизиран. Какво е Вашето мнение по този въпрос? Аз си мисля, че е логично и тези хора да получат такава целева помощ. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Уважаема госпожо Министър – право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря Ви за този въпрос. Мисля, че има резон в това Ваше предложение, така че ще го предложа на експертите и ако е необходимо, ще направим и последваща ревизия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Реплика?
НАДЯ КЛИСУРСКА: Аз разчитам това нещо да се случи, защото мисля, че е целесъобразно с оглед на тези завишени критерии по отношение на доходите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Следващият въпрос, който искам да задам, отново е по писма на заинтересовани лица. Става въпрос за мярката „Заетост за теб“. Вие съвсем наскоро променихте периода на устойчивост от 6 месеца на 3 месеца. Обаче има случаи, в които са минали първите 3 месеца на субсидирана заетост, минимална работна заплата, и в периода, в който – става въпрос за тези, които са се включили малко по-късно в мярката, в периода, в който трябва да поддържат устойчивата заетост, излиза новата заповед на министъра и те трябва да прекъснат изпълнението на устойчивата заетост.
Оказва се, че не може да кандидатстват по другите мерки. Поне така ми предадоха. Не могат да изпълнят и тази мярка. Какво трябва да правят тези хора? Не знам дали са единични случаите, не знам дали този казус го има в други региони. Но този казус ни го казаха и хора, които са в тази хипотеза. Дали е единичен случай, дали има и други – нямам представа, но искам да разбера имат ли възможност да кандидатстват по други мерки, защото те казват, че са се опитали да кандидатства по новата мярка и са им отказали, като са казали: „Вие не сте изчерпали още предишната хипотеза“. Това е въпросът ми.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря Ви много за този въпрос.
Постъпиха няколко такива сигнала в Министерството на труда и социалната политика. В момента Агенцията по заетостта разработва указания, с които до бюрата по труда ще им бъде сведено да продължават договорите на тези хора, защото на практика те са в договорни отношения с нас. Нищо, че е изтекла субсидираната заетост, те продължават да са в договорни отношения, защото трябва да запазят хората за същия този период. И на основание на това, че договорът им така или иначе още продължава, ще бъде удължен с още три месеца, тоест ще могат да ползват шестте месеца по „Заетост за теб“. Именно защото могат да ползват още три месеца, затова не могат да кандидатстват по „Запази ме!“, защото не може да има дублиране на помощи при един и същи работодател. Но този въпрос постъпи от различни работодатели. Заявленията по „Заетост за теб“ до момента са 6627, така че предполагам, че за значителна част от тях вероятно действа този казус, така че ще го решим още днес. В момента колегите заседават, така че ако не днес, до края на деня, най-късно утре ще има указания към бюрата по труда да приемат удължаване на договорите за такъв тип хора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви много, уважаема госпожо Министър.
Ето това е и изобщо днешният блицконтрол – това между другото, е показателен с това, че в Министерството на труда и социалната политика мерките са ясни, средствата стигат бързо до хората, за разлика от други министерства – не искам сега да ги ангажирам кои са. Благодаря Ви още веднъж, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря и аз.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от „Обединени патриоти“? Нямате въпроси.
Благодаря Ви за участието в днешния блицконтрол.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Заместник-министър.
Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2021 – 2030 Г. С ПРИЛОЖЕН ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ № 002-03-15, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 НОЕМВРИ 2020 Г.
Доцент Петър Николов, заповядайте да представите Стратегията. Ще Ви помоля накратко, доколкото тази стратегия касае Министерството на труда и социалната политика, много накратко и за останалата част.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Това е стратегия за един период от 2021 до 2030 г. за развитие на висшето образование в България. Това е следващият документ след предишната стратегия, която се смята за един от най-успешните стратегически документи, приемани през последните години, доколкото огромната част от заложените цели бяха реализирани, беше направено от широк екип, включващ хора от различни сфери, включително от целия политически спектър, така че да не е обвързан с една или друга политическа конюнктура, а да обедини усилията на цялата нация.
Ще маркирам няколко важни елемента и вече, ако има въпроси, ще навлезем в детайли. Една от базовите ни задачи, която сме си поставили, е стратегията да отговори на ускоряващата се динамика на пазара на труда в България. По принцип знаем, че образователната сфера е нещо изключително консервативно. Тук се задават определени цели, определени правила – започваме да обучаваме деца, които практически след едни 15 или 20 години излизат на пазара на труда. В този случай конюнктурата може да е напълно различна, напълно променена. От тази гледна точка това е много трудна задача и е голямо усилие.
Точките, които ще маркирам, са конкретни дейности, свързани с постигане на целите на стратегията, като засилване на сътрудничеството между висшите училища, бизнеса, професионалните организации и държавата при обсъждането на учебните планове и програми, практическата подготовка и кариерното ориентиране на студентите. Осигурена е засилена практическа подготовка на студентите за придобиване на компетентност и качества, търсени на пазара на труда чрез включване в преподаването на специалисти от практиката, покриващи предварително определени критерии за квалификация, дуално обучение, осигуряване на студентски стажове и практики, стимулиране привличането на представители на бизнеса и на държавната администрация при обсъждането на учебните планове и учебните програми по определени дисциплини. Стимулиране, включително финансово на изгражданите и поддържането на научни инфраструктури в партньорство с БАН и бизнеса при съответните специалности, подпомагане на професионалното ориентиране на студентите чрез кариерни центрове и създаване на национална мрежа от кариерни центрове. Осигуряване на механизми за проследяване на реализацията на дипломираните студенти и поддържане на клубове на завършилите.
Друга дейност е активизиране на партньорството на висшите училища с работодателите и държавата в образователната дейност и продължаващото обучение, като подпомагане на развитието на дуалното обучение във висшето образование и на други форми за съвместно обучение като инкубатори, летни школи, кариерни събития и прочие. По-тясна координация между висшите училища, работодателите и държавата за осъществяване на програми за продължаващо обучение, квалификации и преквалификации като основно средство за адаптиране към променящите се изисквания на пазара на труда.
Стимулиране привличането на специалисти с богат практически опит като преподаватели в българските висши училища, стимулиране междусекторното кариерно развитие от академична към практическа реализация и обратно – създаване и подпомагане на дейността на центрове за учене през целия живот към висшите училища. А и специален акцент е поставен върху активизиране на партньорството на висшите училища с бизнеса и държавата в научните изследвания. Това е общо взето заложено, тъй като е стратегически документ маркира основните посоки на развитие. Мога да кажа, че през последните години се направи изключително много за това връзката между висшето училище, бизнеса и държавата да бъде много по-плътно и много по-постоянна, затова учебните програми да отговарят на изискванията на пазара на труда, да се прекъсне тенденцията за нерационално търсене на професии и специалности. От тази гледна точка Стратегията ще бъде продължаване на тези усилия в същата посока.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Колеги, отривам дискусията. Имате думата за въпроси, мнения, съображения.
Докато се настроят колегите, аз ще попитам – известно е, че в България има страшно много стратегии. По едно време бяхме ги преброили, че националните стратегии са над 80 и в тази връзка искам да попитам кое наложи такава стратегия, първо – да има нова стратегия? Второ, това предварително условие ли е, за да може Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ да бъде договорена за следващия програмен период? Следващият ми въпрос е: какво е мястото – Вие загатнахте – на социалните партньори в лицето на работодателски организации при изготвянето на тази стратегия? Те имат ли участие при изготвянето на Стратегията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Необходима е от гледна точка на амбициите за европейско финансиране. Но за мен това не е основният смисъл на тази стратегия. Аз започнах с това, че всъщност тя наследява предишната стратегия, която е с 5-годишен период. Много сме гледали, сравнявали сме ги и е една от най-успешните стратегии на Министерството, разработвана през последните години, откогато се отчита дейността, какво е свършено и прочие. Нали знаете когато се състави и конституира това правителство, една от целите, които си постави, беше реформи в областта на образованието и постави като приоритет образователната сфера. Мога да кажа, че се постигна изключително много в последните години. Първо, всички закони и всички нормативни актове, които сме приели, бяха приети с консенсус с опозицията – не е една партийна линия, ами търсене на национален консенсус. Постигнато беше много, включително значително увеличаване на доходите на учителите. В момента това стига и до висшите училища, което се случва. Изключително много беше променен приемът на студенти и той години наред беше неадекватен на очакванията и на работодателите, и на държавата. Това се променя, променят се балансите вътре. Бяха намалени много в „Социални науки“, икономика преди всичко, администрация и управление, които създаваха този дисбаланс през годините – намали се броят на приема, увеличи се в природните науки, в по-техническите специалности. Затова този документ е необходим, беше направен с много тясно партньорство със синдикатите, с отговаряне на изискванията и очакванията на работодателските организации. Мисля, че многократно надхвърля това да имаме просто някакво формално изискване от Брюксел или от някъде другаде, на което трябва да отговорим. Истински стратегически документ е, направен с много усилия от много хора.
Само като пример мога да кажа и да изразя благодарност за усилията, които положи – един от основните автори на документа, с който работихме много добре, е бившият министър на образованието професор Николай Денков, който беше министър в служебното правителство, назначено от президента Радев. В тази ситуация в момент, знаете, като политическо усилие какво е било и през какъв тип стъпки. Просто искахме да постигнем нещо и мога да го кажа уверено – да има документ, който наистина показва усилията на цялата нация, на целия политически спектър и който каквото и да се случи оттук нататък, ще можем да стоим зад него и да доведе до качествена промяна.
Има изоставане в нашето образование. Има изоставане в европейското образование като цяло в сравнение с науката и с висшето образование в англо-саксонския свят, в Далечния Изток където се развива бързо. Ние трябва да преодолеем не просто нашата криза, а трябва да преодолеем криза, която е европейска и от тази гледна точка бързото ни стягане и тръгване в някаква посока е изключително важно.
Малко неща са свършени през последните години, които с чиста съвест мога да кажа, че са успех за страната ни и това е едно от тях.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Задавам този въпрос или частта от въпроса, свързан с предварителните условия, защото преди този програмен период, проблемите на Министерството на образованието и науката бяха като част от приоритетни оси в Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Оттам познавам програмирането на този програмен период. Затова задавам този въпрос.
Европейската комисия е изключително чувствителна за предварителните условия в лицето на стратегически документи, за да могат да планират съответните средства за развитието на отделните приоритети. В противен случай ако няма стратегически документ, трудно може да се очаква някакъв ефект от тези мерки. Затова зададох по този начин въпроса.
Други колеги?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Коментарът ми по Стратегията е следният. В момента бяха направени сериозни ревизии по отношение на Закона за висшето образование. В момента разглеждаме тази стратегия за висшето образование, но някак си оставаме с впечатлението, че сякаш тези стратегически документи, които едва ли не бълваме до голяма степен остават само едни добре написани пожелания.
Аз разбирам, че Вие стъпвате върху Стратегията и надграждате Стратегията от предишните пет години, но в момента това, което виждаме по същество – аз не съм специалист в тази област, но България и българското висше образование отсъства изцяло от международните рейтингови листи и изисквания съобразно международните критерии и стандарти за висше образование. И когато поставим във фокуса на висшето образование именно онова качество и търсене на онова качество, което да е конкурентно, което да е наистина равнопоставено с тези стандарти, някак си на мен ми липсва точно този инструментаруим или тези неща, които би трябвало да залегнат в Стратегията. Това не са, как да кажа, лесни неща, а това са неща, които изискват много време и най-вероятно много по-голям финансов ресурс. Но аз си мисля, че би било добре в една такава стратегия да има наистина търсене на този краен резултат, такова иновативно, такова високо – как да кажа, конкурентно висше образование, което да ни постави на едни по-добри места. Общо взето това исках да кажа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Желева, заповядайте и Вие ,за да може едновременно да отговори господин заместник-министърът.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Аз ще взема отношение по цел 3 от стратегията, защото тя е пряко свързана с нашата комисия. Това е изграждане на устойчива връзка между висшите училища и пазара на труда и постигане на съответствие между нуждите на пазара на труда и търсенето съответно.
Не можем да не отречем, че има стъпки, които се движим напред и има промени, които са в условията и реда за утвърждаване на приема, съответно спрямо нуждите на фирмите и на работодателите.
В Стратегията, и това е факт, и е видно при концепцията за насърчаване на обучението на софтуерни специалисти от 2015 до 2020 г. е записано, че делът на обучаваните студенти е нараснал от 6,25 до 7,5 %, което за пет години според мен не е малко. Но и в преждеговорившите беше казано, че това са процеси, които няма как бързо да се случат.
Искам и един коментар-бележка да направя по това, че да, за софтуерните специалисти има някаква концепция, има насърчаване, но далече назад остава за плановете за техническите специалности.
Какво искам да кажа? Това, което аз съм наблюдавала по разговорите ми на местно ниво, защото най-големият баланс ще се постигне тогава, когато има връзка от средното образование към висшето образование и нуждите, които се подготвят още в средното образование. Всички знаем, че на местно ниво, на областно ниво се подготвят също план-приеми. Те се подготвят чрез анкети, които се подават към работодателите.
Имам становище от тези, които се занимават с това по изготвянето на тези анкети, че тези анкети са остарели и в голяма част някак си механично се попълват от работодателите. Това е моята бележка, която имам от разговорите си, от хората, които участват в тези областни съвети.
По-нататък конкретният ми въпрос. Това е по-скоро като мое становище дали може да се промени вбъдеще, защото всички знаем, че това е най-важното, за да има съответствие, да има баланс, ние трябва да тръгнем от началото, а не от края да се връщаме.
Моят въпрос е: в стратегията пише, че не беше реализирана идеята за създаване на обща информационна мрежа на кариерните центрове във висшите училища, която би улеснило значително студентите и работодателите в контактите им. Защо това не беше създадено до момента? Каква е причината? Това е конкретният ми въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Други колеги? Не виждам.
Заповядайте, господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: По отношение на въпроса за мястото на българските висши училища в различните рейтингови системи, всъщност не толкова Законът за висшето образование, колкото Законът за развитие на академичния състав е този, който регулира тази посока. Там през последните години бяха направени доста промени. Знаете, тоест спомняте си вероятно, че ние въведохме минимални национални критерии за академично израстване, които въпреки че имаше много голяма съпротива от страна на университетите, на отделни учени и прочие заработиха. Практически може да се каже, че тази система вече функционира и това зададе някакви стандарти, които откровено мога да Ви кажа, че когато ги писахме, аз мислех, че са ниски изискванията ни. Но се оказа, че има изключително много учени и преподаватели в България, които не отговарят на тях и те трябваше през последните години да направят някакви догонващи усилия.
Създадохме система за контрол над плагиатството, което беше един от огромните проблеми пред българското висше образование. Не знам дали знаете, но от всички класации за плагиатство от години България беше първа. Това не е най-престижната класация, която съществува. Това е процес, който преодоляваме, благодарение на дейността на Комисията по академична етика.
Друго нещо. Всяка година при финансирането на висшите училища в пакета делът „Финансиране“ е заради качеството на образованието, а не заради просто количеството и броят на студентите се увеличава. Това е постепенна тенденция, която продължава като в стратегията, която разглеждаме днес, едно от нещата, които сме заложили, за мен всъщност е и най-важният елемент в тази стратегия, е постепенно да се обособят два типа висши училища – изследователски университети, от които очакваме да правят високата наука, да ги има на световната карта и където приоритетно финансирането ще отива в посока за научни постижения, и преподавателски университети, които ще имат роля от гледна точка на съответния регион.
Защото всеки от Вас, предполагам, като народен представител се е сблъсквал със следния проблем – виждаме някакво, няма да цитирам конкретно населено място, но даден областен център, в който има университет. Този университет не отговаря на високите академични изисквания, които ние бихме искали да виждаме във висшето образование, но същевременно е изключително важен за населеното място. То го поддържа живо – там има млади хора, там има всичко това. Всъщност дилема няма дали да е едното или другото, а просто трябва да е много ясно разделено, така че един студент да знае – ако влезе в дадено училище, получи изключително високо образование, материалната му база ще бъде висока, ще му се обръща огромно внимание. Това не е училището, където ще има високи научни постижения, няма да работи със светила на науката, а просто с изключително талантливи преподаватели. Така си го представяме като някакъв краен ефект. Това е заложено. Това тепърва трябва да се обмисли и когато се превърне в закон, трябва да е постигнат много широк консенсус около него. Малко може би се разводних в това, което казвам.
Другото нещо, на което ние трябва да си дадем сметка – ако искаме българските университети да станат видими в световните рейтинги, трябва да има някакво окрупняване на университети. Това не сме го заложили. Заложили сме го само като опция, тъй като уважаваме академичната автономия и прочие, но голяма част от университетите, които са нагоре в челото на тези класации, са просто събрани десетина предишни университети, които изведнъж събират целия научен потенциал и прочие. Къде и как да се направи е въпрос, който тепърва трябва да се решава – накрая на някакъв мандат, нали, мисля, че ние не сме в състояние да зададем тази посока, но можем да поставяме въпросите. Мисля с това изчерпах горе-долу за рейтингите.
Следващият въпрос – за общата информационна мрежа, аз по принцип се занимавам с ресор „Висше образование“, тоест по отношение на средните училища, как те си правят програмите и така нататък, имам някаква представа, но ме е страх да вляза в детайли, за да не кажа нещо невярно и да Ви подлъжа. Това е цел, която продължава да стои, със сигурност мисля, че ще бъде изпълнена. Просто не всичко може винаги да се направи. Нямам някакво гениално оправдание, което да сложа на масата.
Едно от важните неща обаче от гледна точка на тази адекватност, залегнало в новия Закон за висшето образование и веднага след като бъде приета стратегията ще влезем в неговото обсъждане, е създаване на национална карта на висшето образование, която всъщност да бъде пресечна точка между този различен тип анализи – научните постижения на едно висше училище, кои направления трябва да се развиват, къде трябва да се спре, защото е безсмислено. Класически пример е – имате един регион, в който има четири университета, и четирите университета отварят една и съща специалност, в резултат на което навсякъде пада и качеството на преподаване, и качеството на студентите, и всичко това влизат в конкурентен режим, унищожават се едни други. Идеята на тази карта е да отговори и на това – да отговори на изискванията на работодателските организации, да отговори на изискванията на държавата, тъй като и държавата има нужда от специалисти в много сфери и прочие.
Голямо усилие, което полагаме в момента и в момента, в който свършим със Стратегията, ще я предложим, тя в голяма степен ще отговори на всички тези въпроси.
РЕПЛИКА: Кога ще бъде поставено на нашето внимание, не разбрах?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Надявам се в началото на следващата година.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Николов.
Други въпроси? Не виждам.
Подлагам на гласуване Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. с приложен проект за решение № 002-03-15, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
Гласували 15 народни представители: за 12, против няма, въздържали се 3.
Приема се Стратегията заедно с приложения Проект за решение.
Благодаря Ви, господин Николов.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,59 ч.)
Председател:
Хасан Адемов
Стенограф:
Катя Бешева
№ 51
На 2 декември 2020 г., сряда, от 14,05 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. с приложен проект за решение № 002-03-15, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. с приложен проект за решение № 002-03-15, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред, а именно:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги от ГЕРБ?
Заповядайте, госпожо Желязкова.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаема госпожо Министър! Една от най-широко обхватните мерки за подпомагане на хората е помощта за отопление, която им се предоставя. Дали можете да ни дадете актуална информация за нея, дали са изплатени всички суми и колко души всъщност се възползват от тази помощ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Желязкова.
Не знам дали министър Сачева ще бъде подготвена с точните числа.
Заповядайте, госпожо Министър, да отговорите на този въпрос.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ние вчера пуснахме информация по този повод, така че 284 хиляди са семействата, които са получили подкрепа за отопление тази година. Те са с 31 хиляди повече в сравнение с получилите миналата година. Най-много отново са тези, които са получили средства за закупуване за дърва и въглища. Това са 245 хиляди домакинства, 29 800 съответно са получили средства, за да могат да платят сметките си за ток, за парно са над 5100 и за природен газ са около 400.
Най-много са одобрените кандидати в областите Пловдив, Благоевград, Враца, като тази година, знаете, че 99 лв. на месец се плаща за отопление, тоест общо по 500 лв. са получили хората за целия отоплителен сезон.
Разплатените средства са над 136 млн. лв., като това, което мога да кажа, е, че след като свърши извънредната епидемична обстановка и когато обстоятелствата позволяват, ще бъдат направени съответните проверки от колегите от Агенцията по социално подпомагане за начина, по който се изразходват средствата. Ако се установи, че има хора, които са използвали тези пари не за отопление, то тогава те ще трябва да върнат тази сума, от една страна. От друга страна, ще бъдат санкционирани и през следващия отоплителен сезон няма да могат да кандидатстват за тази помощ.
Във връзка с един инцидент, за който съобщиха медиите в квартал „Дружба“ за възрастна жена, която е имала неблагополучие, инцидент с банкомата, обръщаме внимание, че всички по-възрастни хора, когато използват банкомати и теглят средствата, които са им преведени по линия на социалното подпомагане или от пенсиите, просто трябва да правят това с придружител, за да се избягват различни инциденти и злоупотреби с тях. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Госпожо Желязкова, реплика?
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Нямам реплика, благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги от „БСП за България“?
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Сачева, въпросът ми ще бъде по отношение на мярката, която наскоро представяхте – „Запази ме!“, която е в подкрепа на служители, освободени сега при втория lock down“, така да го наречем. Това е изплащане на компенсации на работници и служители спрямо Постановление № 325.
Първо искам да заявя, че сме удовлетворени от факта, че компенсациите се предоставят директно към работника – това, което ние бяхме заявили още в първия етап на подготвяне на алтернативните мерки за подкрепа, но друго, което пък буди притеснение, е фактът, че има някои забележка – по лично мое мнение и на синдикатите също, при разглеждане на мярката в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В процедурата липсват гаранции за това, че, работникът, подавайки заявление съответно към работодателя, няма последващата стъпка, че работодателят от своя страна ще подаде заявление за получаване на такава помощ към работника в Бюрото по труда.
Второто, което е много сериозно и най-вече е притеснително за това дали ще получи достатъчна подкрепа работниците, е самата процедура. Първо, искам да кажа няколко думи, поне от постановлението. След подаване на заявлението, съответно работодателят трябва да подготви пакет от документи, за да предостави нужната информация към бюрата по труда. Това неминуемо ще доведе до няколко дни на работодателя да подготви информацията, след което той трябва да подаде до съответните звена на територията, на която се намира фирмата до съответните регионални подразделения на Бюрото по труда, след което Комисията, назначена от съответното подразделение да разгледа тези заявления. В процедурата е записано: „в срок до 10 дни“.
Но най-страшното е, че сумите за компенсации са дължими от датата на решението за одобрение на документите. Всъщност ако Комисията се събере на седмия ден, и тогава оцени дали да бъде одобрена тази фирма и решението е от осмия ден, всъщност работникът може би ще загуби в най-добрия случай около 10-тина дни и няма да може да получи тази помощ, защото и в процедурните правила така е записано, че е „от датата на решението на Комисията“. Разбира се, това за работника ще доведе до неизплащане на няколко дни от неплатения му отпуск.
Моят въпрос съответно към Вас е – така както се допълни постановлението и някои сектори по икономически дейности бяха добавени може ли в краткосрочни срокове по спешност. Защото тази помощ е нужна сега на хората, а не след 20 – 30 години това да бъде променено и в процедурата ясно и точно да бъде записано, че парите, които трябва да получи като компенсация работникът да е от датата на стъпването в неплатен отпуск на работника. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Уважаема госпожо Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря.
Благодаря за този въпрос. Всъщност може би не е достатъчно ясно в самото постановление, но всички дни на неплатен отпуск, без значение откога са, те ще бъдат заплатени. Вероятно може би става въпрос за някакво известно недоразумение, но нека да Ви обясня каква е процедурата. В момента събираме документи за всички тези, които бяха затворени от 29 октомври до момента.
Разбира се, за декември също е възможно да се подават заявления, но самото изплащане ще настъпи след като приключи съответно периодът. Защото в момента се изплащат заплатите за ноември, а, знаете, за декември заплатите са дължими в края на декември или съответно в началото на януари.
Единственото, което ще се спазва в момента, е този 10-дневен срок – той е индикативен, напротив, колегите в момента, в който получат заявления, веднага се стремят да ги разгледат. Към момента сме получили около 400 заявления за тези два дни, в които работи мярката – от понеделник, и всъщност целият неплатен отпуск, ако той е съответно в рамките до 60 дни, той ще бъде платен целият – от 29 октомври за тези, които оттогава са в неплатен отпуск, и за тези, които съответно са застъпили от 30 ноември също в неплатен отпуск за 3 седмици, ще бъде платен целият. Няма да има нито един ден, в който работникът да е бил в неплатен отпуск и съответно да не получи възнаграждение затова.
Ако е необходимо нещо да се доуточни в самото постановление, разбира се, с готовност максимално бързо това може да бъде направено веднага. Но на този етап не сме получили извън това, което Вие току-що казвате, други сигнали за това, че някой е ощетен по този начин.
Но пак казвам, че ако има такова неразбиране в бюрата по труда, разбира се, веднага ще допълним, на първо място, в указанията към тях, че всеки един ден неплатен отпуск за него се дължи съответното обезщетение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаема госпожо Желева – право на реплика, в рамките на две минути.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, аз благодаря за разбирането, че вероятно ще се наложи такава промяна, защото и в изказването си аз преди това казах и мога да зачета: „Сумите за компенсации са дължими от датата на решението за одобряване на документите от Комисията“. Няма как ако тази комисия, примерно на четвъртия или петия ден със задна дата да направи това решение да бъде, вероятно ще има въпроси от съответните звена – не за първи път указанията, които се дават към местните бюра по труда, има несъответствие. В някои различни територии на страната указанията са различни. Това сме го коментирали при други мерки. Също така ако се наложи промяна, хубаво е да има санкция за това, ако има заявление от работника, а съответно работодателят не е направил от своя страна последваща стъпка за подаване на заявление, защото има условие работодателят да запази заетостта за този период, за който е получил помощ.
Но нали разбирате, че в една трудна ситуация може да има притеснения работодателят да продължи своята дейност за още един месец, примерно след декември-януари месец, и да не подаде това заявление, защото няма как да запази работника за този период от време. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Право на дуплика, госпожо Министър? Няма.
Следващият въпрос, който искам да задам, е въпрос от едно писмо, което постъпи в Комисията по труда, социалната и демографската политика. Той се отнася за определяне на размера на семейните помощи за деца с увреждания, отглеждани от приемни семейства и семейства на роднини и близки.
Вие знаете, че в Закона за семейните помощи за деца месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст, когато те се отглеждат в биологично семейство, размерът за дете с определени над 90-91% степен увреждане или трайно намалена работоспособност е 930 лв., и съответно 450 лв. и 350 лв., а когато се отглеждат в семейства на роднини и близки и в приемни семейства размерът съответно е с 440 лв. по-малко, и 30 лв. за следващата група по-малко.
Въпросът, който искам да задам е на какво се дължи тази разлика? Защото и в приетия Закон за държавния бюджет преди няколко дни тези суми остават абсолютно същите и семействата, които отглеждат деца с трайни увреждания, които не са биологични семейства, настояват да има изравняване на тези суми и отбелязват – по информация от Агенция „Социално подпомагане“, че става въпрос за 255 деца.
Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, бяхме сезирани за този проблем от Омбудсмана, така че в момента работна група в Министерството разглежда какви са възможностите, за да може да се направи съответната промяна и да се изравнят сумите, които се получават от децата с трайни увреждания, независимо от това къде се отглеждат те. Тъй като помощта, така или иначе, е свързана с детето, в този смисъл не би следвало да има такава разлика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Аз знам дискусията как вървеше от начало при приемането на тези текстове. Тогава ставаше въпрос за това, че подкрепата не е за децата, а за семействата. Законът е Закон за семейни помощи за деца. Когато става въпрос за приемни семейства и когато децата са настанени като мярка за закрила по Закона за закрила на детето – чл. 26 ли беше, тогава се отчита и подкрепата, която е за семейството. Сега не мога да Ви кажа колко точно беше – около 600 или 700 лв., ще сбъркам числото. С това число се покриваше разликата, но остава впечатлението, че има дискриминация между едната и другата, защото децата с една и съща степен на увреждане техните семейства получават различни суми.
Затова задавам този въпрос, защото те са го задали и в Министерството на труда и социалната политика, и в Бюджетната комисия, а и в нашата комисия. Поех от тях ангажимент да задам този въпрос. Благодаря Ви.
Колеги от „Обединени патриоти“? Нямате въпроси.
Втори кръг въпроси.
От ГЕРБ? Не виждам желаещи.
От „БСП за България“?
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, колеги, министър Сачева! Въпросът ми е свързан с целевата помощ за семействата в принудителен отпуск или 610-те лева, които ще се отпускат на семейства, на които се налага да останат вкъщи поради това, че децата не ходят на училище.
Действително беше направена ревизия на тази мярка няколко пъти. Първоначално тя стартира като целева помощ и отделяне на 375 лв. еднократна помощ. Впоследствие през август месец беше преработена като там вече възрастта на децата беше повишена, но доходният критерий остана на 610 лв.
В момента има трета ревизия на тази мярка. Според мен един от критериите може би трябва да бъде ревизиран, защото той остана такъв, какъвто беше и в предишната мярка. По тази мярка става ясно, че родители в неплатен отпуск с деца до 14 години имат право на помощ, безработни лица и безработни лица, които получават обезщетение за безработица под минималната работна заплата. Сега, след като повишихте доходния критерий, който в крайна сметка е ограничителен в рамките на семейството до 2745 лв., ако става въпрос за едно дете и още 915 лв. за семейство с две деца – защо не беше повишен и размерът на хората, които са безработни, които получават обезщетение и в крайна сметка то да не бъде в рамките на минималната работна заплата, а в рамките на тези 150% от минималната работна заплата.
Според мен, след като ние променихме критериите – доходните критерии, смятам, че и този критерий би трябвало да бъде ревизиран. Какво е Вашето мнение по този въпрос? Аз си мисля, че е логично и тези хора да получат такава целева помощ. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Уважаема госпожо Министър – право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря Ви за този въпрос. Мисля, че има резон в това Ваше предложение, така че ще го предложа на експертите и ако е необходимо, ще направим и последваща ревизия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Реплика?
НАДЯ КЛИСУРСКА: Аз разчитам това нещо да се случи, защото мисля, че е целесъобразно с оглед на тези завишени критерии по отношение на доходите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Следващият въпрос, който искам да задам, отново е по писма на заинтересовани лица. Става въпрос за мярката „Заетост за теб“. Вие съвсем наскоро променихте периода на устойчивост от 6 месеца на 3 месеца. Обаче има случаи, в които са минали първите 3 месеца на субсидирана заетост, минимална работна заплата, и в периода, в който – става въпрос за тези, които са се включили малко по-късно в мярката, в периода, в който трябва да поддържат устойчивата заетост, излиза новата заповед на министъра и те трябва да прекъснат изпълнението на устойчивата заетост.
Оказва се, че не може да кандидатстват по другите мерки. Поне така ми предадоха. Не могат да изпълнят и тази мярка. Какво трябва да правят тези хора? Не знам дали са единични случаите, не знам дали този казус го има в други региони. Но този казус ни го казаха и хора, които са в тази хипотеза. Дали е единичен случай, дали има и други – нямам представа, но искам да разбера имат ли възможност да кандидатстват по други мерки, защото те казват, че са се опитали да кандидатства по новата мярка и са им отказали, като са казали: „Вие не сте изчерпали още предишната хипотеза“. Това е въпросът ми.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря Ви много за този въпрос.
Постъпиха няколко такива сигнала в Министерството на труда и социалната политика. В момента Агенцията по заетостта разработва указания, с които до бюрата по труда ще им бъде сведено да продължават договорите на тези хора, защото на практика те са в договорни отношения с нас. Нищо, че е изтекла субсидираната заетост, те продължават да са в договорни отношения, защото трябва да запазят хората за същия този период. И на основание на това, че договорът им така или иначе още продължава, ще бъде удължен с още три месеца, тоест ще могат да ползват шестте месеца по „Заетост за теб“. Именно защото могат да ползват още три месеца, затова не могат да кандидатстват по „Запази ме!“, защото не може да има дублиране на помощи при един и същи работодател. Но този въпрос постъпи от различни работодатели. Заявленията по „Заетост за теб“ до момента са 6627, така че предполагам, че за значителна част от тях вероятно действа този казус, така че ще го решим още днес. В момента колегите заседават, така че ако не днес, до края на деня, най-късно утре ще има указания към бюрата по труда да приемат удължаване на договорите за такъв тип хора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви много, уважаема госпожо Министър.
Ето това е и изобщо днешният блицконтрол – това между другото, е показателен с това, че в Министерството на труда и социалната политика мерките са ясни, средствата стигат бързо до хората, за разлика от други министерства – не искам сега да ги ангажирам кои са. Благодаря Ви още веднъж, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря и аз.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от „Обединени патриоти“? Нямате въпроси.
Благодаря Ви за участието в днешния блицконтрол.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Заместник-министър.
Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2021 – 2030 Г. С ПРИЛОЖЕН ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ № 002-03-15, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 НОЕМВРИ 2020 Г.
Доцент Петър Николов, заповядайте да представите Стратегията. Ще Ви помоля накратко, доколкото тази стратегия касае Министерството на труда и социалната политика, много накратко и за останалата част.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Това е стратегия за един период от 2021 до 2030 г. за развитие на висшето образование в България. Това е следващият документ след предишната стратегия, която се смята за един от най-успешните стратегически документи, приемани през последните години, доколкото огромната част от заложените цели бяха реализирани, беше направено от широк екип, включващ хора от различни сфери, включително от целия политически спектър, така че да не е обвързан с една или друга политическа конюнктура, а да обедини усилията на цялата нация.
Ще маркирам няколко важни елемента и вече, ако има въпроси, ще навлезем в детайли. Една от базовите ни задачи, която сме си поставили, е стратегията да отговори на ускоряващата се динамика на пазара на труда в България. По принцип знаем, че образователната сфера е нещо изключително консервативно. Тук се задават определени цели, определени правила – започваме да обучаваме деца, които практически след едни 15 или 20 години излизат на пазара на труда. В този случай конюнктурата може да е напълно различна, напълно променена. От тази гледна точка това е много трудна задача и е голямо усилие.
Точките, които ще маркирам, са конкретни дейности, свързани с постигане на целите на стратегията, като засилване на сътрудничеството между висшите училища, бизнеса, професионалните организации и държавата при обсъждането на учебните планове и програми, практическата подготовка и кариерното ориентиране на студентите. Осигурена е засилена практическа подготовка на студентите за придобиване на компетентност и качества, търсени на пазара на труда чрез включване в преподаването на специалисти от практиката, покриващи предварително определени критерии за квалификация, дуално обучение, осигуряване на студентски стажове и практики, стимулиране привличането на представители на бизнеса и на държавната администрация при обсъждането на учебните планове и учебните програми по определени дисциплини. Стимулиране, включително финансово на изгражданите и поддържането на научни инфраструктури в партньорство с БАН и бизнеса при съответните специалности, подпомагане на професионалното ориентиране на студентите чрез кариерни центрове и създаване на национална мрежа от кариерни центрове. Осигуряване на механизми за проследяване на реализацията на дипломираните студенти и поддържане на клубове на завършилите.
Друга дейност е активизиране на партньорството на висшите училища с работодателите и държавата в образователната дейност и продължаващото обучение, като подпомагане на развитието на дуалното обучение във висшето образование и на други форми за съвместно обучение като инкубатори, летни школи, кариерни събития и прочие. По-тясна координация между висшите училища, работодателите и държавата за осъществяване на програми за продължаващо обучение, квалификации и преквалификации като основно средство за адаптиране към променящите се изисквания на пазара на труда.
Стимулиране привличането на специалисти с богат практически опит като преподаватели в българските висши училища, стимулиране междусекторното кариерно развитие от академична към практическа реализация и обратно – създаване и подпомагане на дейността на центрове за учене през целия живот към висшите училища. А и специален акцент е поставен върху активизиране на партньорството на висшите училища с бизнеса и държавата в научните изследвания. Това е общо взето заложено, тъй като е стратегически документ маркира основните посоки на развитие. Мога да кажа, че през последните години се направи изключително много за това връзката между висшето училище, бизнеса и държавата да бъде много по-плътно и много по-постоянна, затова учебните програми да отговарят на изискванията на пазара на труда, да се прекъсне тенденцията за нерационално търсене на професии и специалности. От тази гледна точка Стратегията ще бъде продължаване на тези усилия в същата посока.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Колеги, отривам дискусията. Имате думата за въпроси, мнения, съображения.
Докато се настроят колегите, аз ще попитам – известно е, че в България има страшно много стратегии. По едно време бяхме ги преброили, че националните стратегии са над 80 и в тази връзка искам да попитам кое наложи такава стратегия, първо – да има нова стратегия? Второ, това предварително условие ли е, за да може Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ да бъде договорена за следващия програмен период? Следващият ми въпрос е: какво е мястото – Вие загатнахте – на социалните партньори в лицето на работодателски организации при изготвянето на тази стратегия? Те имат ли участие при изготвянето на Стратегията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Необходима е от гледна точка на амбициите за европейско финансиране. Но за мен това не е основният смисъл на тази стратегия. Аз започнах с това, че всъщност тя наследява предишната стратегия, която е с 5-годишен период. Много сме гледали, сравнявали сме ги и е една от най-успешните стратегии на Министерството, разработвана през последните години, откогато се отчита дейността, какво е свършено и прочие. Нали знаете когато се състави и конституира това правителство, една от целите, които си постави, беше реформи в областта на образованието и постави като приоритет образователната сфера. Мога да кажа, че се постигна изключително много в последните години. Първо, всички закони и всички нормативни актове, които сме приели, бяха приети с консенсус с опозицията – не е една партийна линия, ами търсене на национален консенсус. Постигнато беше много, включително значително увеличаване на доходите на учителите. В момента това стига и до висшите училища, което се случва. Изключително много беше променен приемът на студенти и той години наред беше неадекватен на очакванията и на работодателите, и на държавата. Това се променя, променят се балансите вътре. Бяха намалени много в „Социални науки“, икономика преди всичко, администрация и управление, които създаваха този дисбаланс през годините – намали се броят на приема, увеличи се в природните науки, в по-техническите специалности. Затова този документ е необходим, беше направен с много тясно партньорство със синдикатите, с отговаряне на изискванията и очакванията на работодателските организации. Мисля, че многократно надхвърля това да имаме просто някакво формално изискване от Брюксел или от някъде другаде, на което трябва да отговорим. Истински стратегически документ е, направен с много усилия от много хора.
Само като пример мога да кажа и да изразя благодарност за усилията, които положи – един от основните автори на документа, с който работихме много добре, е бившият министър на образованието професор Николай Денков, който беше министър в служебното правителство, назначено от президента Радев. В тази ситуация в момент, знаете, като политическо усилие какво е било и през какъв тип стъпки. Просто искахме да постигнем нещо и мога да го кажа уверено – да има документ, който наистина показва усилията на цялата нация, на целия политически спектър и който каквото и да се случи оттук нататък, ще можем да стоим зад него и да доведе до качествена промяна.
Има изоставане в нашето образование. Има изоставане в европейското образование като цяло в сравнение с науката и с висшето образование в англо-саксонския свят, в Далечния Изток където се развива бързо. Ние трябва да преодолеем не просто нашата криза, а трябва да преодолеем криза, която е европейска и от тази гледна точка бързото ни стягане и тръгване в някаква посока е изключително важно.
Малко неща са свършени през последните години, които с чиста съвест мога да кажа, че са успех за страната ни и това е едно от тях.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Задавам този въпрос или частта от въпроса, свързан с предварителните условия, защото преди този програмен период, проблемите на Министерството на образованието и науката бяха като част от приоритетни оси в Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Оттам познавам програмирането на този програмен период. Затова задавам този въпрос.
Европейската комисия е изключително чувствителна за предварителните условия в лицето на стратегически документи, за да могат да планират съответните средства за развитието на отделните приоритети. В противен случай ако няма стратегически документ, трудно може да се очаква някакъв ефект от тези мерки. Затова зададох по този начин въпроса.
Други колеги?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Коментарът ми по Стратегията е следният. В момента бяха направени сериозни ревизии по отношение на Закона за висшето образование. В момента разглеждаме тази стратегия за висшето образование, но някак си оставаме с впечатлението, че сякаш тези стратегически документи, които едва ли не бълваме до голяма степен остават само едни добре написани пожелания.
Аз разбирам, че Вие стъпвате върху Стратегията и надграждате Стратегията от предишните пет години, но в момента това, което виждаме по същество – аз не съм специалист в тази област, но България и българското висше образование отсъства изцяло от международните рейтингови листи и изисквания съобразно международните критерии и стандарти за висше образование. И когато поставим във фокуса на висшето образование именно онова качество и търсене на онова качество, което да е конкурентно, което да е наистина равнопоставено с тези стандарти, някак си на мен ми липсва точно този инструментаруим или тези неща, които би трябвало да залегнат в Стратегията. Това не са, как да кажа, лесни неща, а това са неща, които изискват много време и най-вероятно много по-голям финансов ресурс. Но аз си мисля, че би било добре в една такава стратегия да има наистина търсене на този краен резултат, такова иновативно, такова високо – как да кажа, конкурентно висше образование, което да ни постави на едни по-добри места. Общо взето това исках да кажа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Желева, заповядайте и Вие ,за да може едновременно да отговори господин заместник-министърът.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Аз ще взема отношение по цел 3 от стратегията, защото тя е пряко свързана с нашата комисия. Това е изграждане на устойчива връзка между висшите училища и пазара на труда и постигане на съответствие между нуждите на пазара на труда и търсенето съответно.
Не можем да не отречем, че има стъпки, които се движим напред и има промени, които са в условията и реда за утвърждаване на приема, съответно спрямо нуждите на фирмите и на работодателите.
В Стратегията, и това е факт, и е видно при концепцията за насърчаване на обучението на софтуерни специалисти от 2015 до 2020 г. е записано, че делът на обучаваните студенти е нараснал от 6,25 до 7,5 %, което за пет години според мен не е малко. Но и в преждеговорившите беше казано, че това са процеси, които няма как бързо да се случат.
Искам и един коментар-бележка да направя по това, че да, за софтуерните специалисти има някаква концепция, има насърчаване, но далече назад остава за плановете за техническите специалности.
Какво искам да кажа? Това, което аз съм наблюдавала по разговорите ми на местно ниво, защото най-големият баланс ще се постигне тогава, когато има връзка от средното образование към висшето образование и нуждите, които се подготвят още в средното образование. Всички знаем, че на местно ниво, на областно ниво се подготвят също план-приеми. Те се подготвят чрез анкети, които се подават към работодателите.
Имам становище от тези, които се занимават с това по изготвянето на тези анкети, че тези анкети са остарели и в голяма част някак си механично се попълват от работодателите. Това е моята бележка, която имам от разговорите си, от хората, които участват в тези областни съвети.
По-нататък конкретният ми въпрос. Това е по-скоро като мое становище дали може да се промени вбъдеще, защото всички знаем, че това е най-важното, за да има съответствие, да има баланс, ние трябва да тръгнем от началото, а не от края да се връщаме.
Моят въпрос е: в стратегията пише, че не беше реализирана идеята за създаване на обща информационна мрежа на кариерните центрове във висшите училища, която би улеснило значително студентите и работодателите в контактите им. Защо това не беше създадено до момента? Каква е причината? Това е конкретният ми въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Други колеги? Не виждам.
Заповядайте, господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: По отношение на въпроса за мястото на българските висши училища в различните рейтингови системи, всъщност не толкова Законът за висшето образование, колкото Законът за развитие на академичния състав е този, който регулира тази посока. Там през последните години бяха направени доста промени. Знаете, тоест спомняте си вероятно, че ние въведохме минимални национални критерии за академично израстване, които въпреки че имаше много голяма съпротива от страна на университетите, на отделни учени и прочие заработиха. Практически може да се каже, че тази система вече функционира и това зададе някакви стандарти, които откровено мога да Ви кажа, че когато ги писахме, аз мислех, че са ниски изискванията ни. Но се оказа, че има изключително много учени и преподаватели в България, които не отговарят на тях и те трябваше през последните години да направят някакви догонващи усилия.
Създадохме система за контрол над плагиатството, което беше един от огромните проблеми пред българското висше образование. Не знам дали знаете, но от всички класации за плагиатство от години България беше първа. Това не е най-престижната класация, която съществува. Това е процес, който преодоляваме, благодарение на дейността на Комисията по академична етика.
Друго нещо. Всяка година при финансирането на висшите училища в пакета делът „Финансиране“ е заради качеството на образованието, а не заради просто количеството и броят на студентите се увеличава. Това е постепенна тенденция, която продължава като в стратегията, която разглеждаме днес, едно от нещата, които сме заложили, за мен всъщност е и най-важният елемент в тази стратегия, е постепенно да се обособят два типа висши училища – изследователски университети, от които очакваме да правят високата наука, да ги има на световната карта и където приоритетно финансирането ще отива в посока за научни постижения, и преподавателски университети, които ще имат роля от гледна точка на съответния регион.
Защото всеки от Вас, предполагам, като народен представител се е сблъсквал със следния проблем – виждаме някакво, няма да цитирам конкретно населено място, но даден областен център, в който има университет. Този университет не отговаря на високите академични изисквания, които ние бихме искали да виждаме във висшето образование, но същевременно е изключително важен за населеното място. То го поддържа живо – там има млади хора, там има всичко това. Всъщност дилема няма дали да е едното или другото, а просто трябва да е много ясно разделено, така че един студент да знае – ако влезе в дадено училище, получи изключително високо образование, материалната му база ще бъде висока, ще му се обръща огромно внимание. Това не е училището, където ще има високи научни постижения, няма да работи със светила на науката, а просто с изключително талантливи преподаватели. Така си го представяме като някакъв краен ефект. Това е заложено. Това тепърва трябва да се обмисли и когато се превърне в закон, трябва да е постигнат много широк консенсус около него. Малко може би се разводних в това, което казвам.
Другото нещо, на което ние трябва да си дадем сметка – ако искаме българските университети да станат видими в световните рейтинги, трябва да има някакво окрупняване на университети. Това не сме го заложили. Заложили сме го само като опция, тъй като уважаваме академичната автономия и прочие, но голяма част от университетите, които са нагоре в челото на тези класации, са просто събрани десетина предишни университети, които изведнъж събират целия научен потенциал и прочие. Къде и как да се направи е въпрос, който тепърва трябва да се решава – накрая на някакъв мандат, нали, мисля, че ние не сме в състояние да зададем тази посока, но можем да поставяме въпросите. Мисля с това изчерпах горе-долу за рейтингите.
Следващият въпрос – за общата информационна мрежа, аз по принцип се занимавам с ресор „Висше образование“, тоест по отношение на средните училища, как те си правят програмите и така нататък, имам някаква представа, но ме е страх да вляза в детайли, за да не кажа нещо невярно и да Ви подлъжа. Това е цел, която продължава да стои, със сигурност мисля, че ще бъде изпълнена. Просто не всичко може винаги да се направи. Нямам някакво гениално оправдание, което да сложа на масата.
Едно от важните неща обаче от гледна точка на тази адекватност, залегнало в новия Закон за висшето образование и веднага след като бъде приета стратегията ще влезем в неговото обсъждане, е създаване на национална карта на висшето образование, която всъщност да бъде пресечна точка между този различен тип анализи – научните постижения на едно висше училище, кои направления трябва да се развиват, къде трябва да се спре, защото е безсмислено. Класически пример е – имате един регион, в който има четири университета, и четирите университета отварят една и съща специалност, в резултат на което навсякъде пада и качеството на преподаване, и качеството на студентите, и всичко това влизат в конкурентен режим, унищожават се едни други. Идеята на тази карта е да отговори и на това – да отговори на изискванията на работодателските организации, да отговори на изискванията на държавата, тъй като и държавата има нужда от специалисти в много сфери и прочие.
Голямо усилие, което полагаме в момента и в момента, в който свършим със Стратегията, ще я предложим, тя в голяма степен ще отговори на всички тези въпроси.
РЕПЛИКА: Кога ще бъде поставено на нашето внимание, не разбрах?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Надявам се в началото на следващата година.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Николов.
Други въпроси? Не виждам.
Подлагам на гласуване Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. с приложен проект за решение № 002-03-15, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
Гласували 15 народни представители: за 12, против няма, въздържали се 3.
Приема се Стратегията заедно с приложения Проект за решение.
Благодаря Ви, господин Николов.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,59 ч.)
Председател:
Хасан Адемов
Стенограф:
Катя Бешева
0
