П Р О Т О К О Л
№ 1

На 13 януари 2021 г.,се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заседанието се проведе при следния

---

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 102-01-2, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
2. Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г. – второ гласуване.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Първото заседание за новия парламентарен сезон.
Преди това искам да пожелая на всички членове на Комисията и на всички присъстващи да бъдат здрави. Както преди малко доктор Поповски ми каза – здрав дух с антитяло. Най-важното е да бъдем живи и здрави и да имаме успех в предстоящата предизборна кампания. Пожелавам го на всички.
Господин заместник-министър, добре дошъл!
Дневният ред за днешното заседание:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 102-01-2, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
2. Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г. – второ гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Давам думата на заместник-министър Лазаров да представи Проекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Позволете ми и аз да се присъединя към пожеланията за здраве, за късмет и за удовлетворение от всичко, което ще правим през тази сложна година. И най-накрая – да си пожелаем да имаме малко повече свобода и повече дни без маски. Това е моето пожелание.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който е представен на Вашето внимание, е резултат от продължителна работа. Вие през предходната година гледахте един друг законопроект, в който по сходен начин се развиваха обстоятелствата около него, дългогодишна работа в работна група със социалните партньори. Имам предвид Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Този беше с аналогично развитие. Всички заинтересовани страни участваха при неговото изготвяне. Нашите партньори от пенсионно-осигурителните дружества, партньорите от Комисията за финансов надзор, Министерството на финансите, разбира се, изключителният партньор за Министерството на труда и социалната политика – Националният осигурителен институт, всички партньори – организации на работодатели и на работници и служители. Малко повече от две години продължи тази дейност.
Държа да отбележа, че в хода на работата имаше изключително противоположни мнения по различни въпроси. Това, което е представено на Вашето внимание, представлява консенсус, който е определен към съответния момент и е резултат от взаимни отстъпки както от страна на пенсионноосигурителните дружества, така, разбира се, от страна на Министерството на труда и социалната политика и на държавните институции по различни въпроси. Това, което Ви е представено, пак споделям, е предмет на консенсус.
Основното нещо, което е постигнато със Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, е цялостно уреждане на фазата на изплащане на пенсиите от допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Основно са въведени пенсионни продукти. Към сега съществуващите в законодателството пожизнена пенсия и еднократно плащане е въведен и един друг продукт – разсрочено плащане на сума. За всички видове са определени различни хипотези. В ситуацията на пожизнено плащане е онова, което по принцип би следвало да се получи, и това, което е смисълът на допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Това е единият вид. Другият вид е разсрочено плащане тогава, когато средствата по партидата не са достатъчни за изплащане на минимален размер на пенсия от допълнително задължително пенсионно осигуряване. Тогава, ако средствата са до трикратния размер на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и го надвишават, но не са достатъчни за друг вид плащане, се предвижда разсрочено плащане. И другият вид е еднократно плащане, когато размерът е по-малък от този трикратен размер от минималната пенсия. А минималната пенсия в този проект е предвидена 15 на сто от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тоест този праг, който в момента съществува в законодателството, а той е 20 на сто, е намален на 15 на сто. Това е определеният минимален размер.
Изключително подробно са описан всички последващи преобразувания, които биха могли да се получат в допълнителните пенсии в резултат на различни процеси. Описана е подробно възможността за актуализиране на пенсиите, възможността за преизчисление на пенсиите. По изключително подробен начин се предвижда и различен начин на управление на средствата във фазата на натрупване и във фазата на изплащане на съответните пенсии. Предвидени са и специални задължения за пенсионноосигурителните дружества във връзка с информирането на пенсионерите относно техните права. Предвидени са и възможности за създаване на информиран избор по отношение на осигурените лица във връзка с ползването на техните осигурителни права и избор дали да бъдат осигурявани във фондовете на държавното обществено осигуряване или в пенсионноосигурителните дружества.
Предвидени са и варианти за осъществяване на този плавен избор. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. Вие предвидихте такъв механизъм за тази година – за 2021 г. С този законопроект са предвидени и останалите възможности до навършването на пет години преди придобиването на право на пенсия да се осъществява този информиран избор. Периодът е оттеглен до 2038 г. През тази година ще бъде изравнена и възрастта за пенсиониране на мъжете и жените, тя ще бъде 65-годишна възраст. Това е един от аргументите за осигуряването на това съответствие.
Основното, което споделих, е, че идеята е да се създаде нормативна уредба, която да осигури предпоставки за пълно и непротиворечиво регулиране на фазата на изплащането от втория пенсионен стълб.
Това е Законопроектът, който е предложен на Вашето внимание и се надявам да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, този законопроект беше внесен в Народното събрание на 5 януари. Едва във вчерашния ден в ранните часове успяхме да получим разпределението на Законопроекта. Постарахме се и искам да благодаря на тези, които представиха становища. С изключение на Министерството на финансите, вероятно по-късно ще го внесат, имаме становища по предложения законопроект.
Сега искам да дам думата на представителите на Националния осигурителен институт, на Комисията за финансов надзор, на представителите на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
Госпожо Малакова, заповядайте.
Снежана Малакова – представител на Националния осигурителен институт.
СНЕЖАНА МАЛАКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
От името на Националния осигурителен институт заявявам, че Институтът подкрепя принципно внесения законопроект. Отчитаме необходимостта от същия. Смятаме, че той е актуален и трябва да намери своята подкрепа и в законодателния орган. Безспорно текстовете в преобладаващата си част, които са предложени в Законопроекта, касаят дейността на пенсионноосигурителните дружества, но текстовете, касаещи Националния осигурителен институт, сме имали възможността да дадем становища по тях, както в хода на Работната група, изготвила Законопроекта, така и впоследствие в хода на съгласувателната процедура.
Националният осигурителен институт ще изпълнява Закона във вида, в който същият бъде приет. Имаме вече утвърдени начини на взаимодействие с пенсионно-осигурителните дружества, касаещи обмена на необходимата информация. Смятаме, че няма да създаде каквито и да са проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Малакова.
Госпожо Йорданова, Заповядайте.
Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, с ресор „Осигурителен надзор“.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Добър ден, колеги! Първо, за много години на всички, с които не сме се виждали и чували. Една изключително здрава година Ви желая, ползотворна и продължаваща така, че да вършите само добри дела с оглед ресора на Комисията, в която сте.
Комисията по финансов надзор принципно подкрепя Законопроекта, като счита за необходимо неговото развиване с цел осигуряване защитата и правата на осигурените лица – пенсионерите и техните наследници, и най-вече за укрепване на стабилността на сектора в областта на допълнителното задължително пенсионно осигуряване. В тази връзка ние сме изразявали многократно и последователно становища, така че това, което сте получили като становище, е продължение на една последователна политика от страна на надзора, които са изпращани на вниманието на работната група към Министерството на труда и социалната политика. Едното е от 1.02.2019 г., от 5.07.2019 г., мога да продължа и нататък.
Прави впечатление обстоятелството, че в резултат на съгласувателната процедура и изложените аргументи на практика за отхвърляне на нашите предложения, не отхвърлят по същество предложенията. Видно от мотивите към Законопроекта се предлагат необходимите промени, които ясно и всеобхватно, както подчерта и заместник-министър Лазаров, да регламентират фазата на изплащане от цялото допълнително задължително пенсионно осигуряване. В Законопроекта обаче, който е на Вашето внимание, се вижда, че са предвидени промени единствено по отношение на изплащането на пенсиите от универсални пенсионни фондове, но не от професионални такива.
В тази връзка приложените към Законопроекта мотиви КФН предлага неговото доразвиване в следните области: регламентация на правата на осигурените лица, пенсионерите и техните наследници; разпределение на покритието на рисковете и финансовия модел във фазата на изплащане; уреждане на самата фаза на изплащане, както казах от професионални фондове; адаптиране на уредбата на надзорни мерки по отношение на преобразуване, прекратяване, несъстоятелност – за съжаление една празнота, която съществува в настоящия Кодекс за социално осигуряване; отстраняване съответно на някои прецизиращи моменти при спазване на залегналия в Законопроекта подход.
С цел яснота ще очертая много накратко основните аспекти от предложенията на Комисията по най-съществените принципни регулаторни изисквания.
Първо, относно регламентацията на правата на осигурените лица, пенсионерите и техните наследници. Със Законопроекта се предвижда, че видовете пенсии, покритите рискове и начина за определяне на размера на плащанията се уреждат в Правилника на фонда, посредством което, разбира се, се дава възможност за доста по-голяма гъвкавост при определяне на видовете пенсионни плащания и продукти на пенсионноосигурителните дружества, а ние предлагаме тази уредба да бъде залегнала в Кодекса за социално осигуряване.
Какъв ни е основният мотив за това? Най-вече информираност при избора от бъдещите пенсионери. С оглед залегналото в Законопроекта предложение да се гарантира размерът на пенсията на база по-високата от двете стойности, средствата по индивидуалната партида или брутния размер на вноските, гарантираният размер на пенсията е първоначално определеният размер. Същевременно извършването на актуализация на пенсията не е уредено в цялост, а оставено на преценка на самите пенсионноосигурителни дружества и не са посочени в Кодекса ясно правилата, по които ще става това, а е дадена възможност на поднормативно ниво, тоест в наредби, правилници, всички вътрешни документи, които имат те, да бъдат определени. Отново считаме, че трябва да е ясно записано в Кодекса как и по какъв начин става, така че лицата да бъдат максимално информирани.
По отношение на разсрочените плащания от професионални фондове и тяхната актуализация, както вече подчертах, отсъства уредба в контекста на цялостното разписване на Законопроекта. В тази връзка предлагаме актуализацията във втори стълб да бъде уредена по следния начин: допълнителната пожизнена пенсия за старост, срочната професионална пенсия за ранно пенсиониране и разсрочените плащания да се актуализират ежегодно, считано от 1 юли, с 50 на сто от дохода от инвестиране на средствата във фондовете за извършване на плащания за предходна година, ако такъв е налице в съответния фонд, като при актуализацията да не се допуска намаляване на първоначалния вече актуализиран и преизчислен размер, следвайки логиката на първия стълб.
По отношение разпределение покритието на рисковете и на финансовия модел във фазата на изплащане, осигуряване на финансовата стабилност на ПОД и засилване доверието в областта предполагат изискванията към капитала да бъдат съобразени както с дейността, така и с поетите рискове във фазата на изплащане и във фазата на натрупване. В тази връзка предложението на КФН включва капиталови изисквания, които отчитат необходимия ресурс за гарантиране на покриване на задълженията, като отчитат размера на управляваните активи. Само за Ваше сведение към настоящия момент те вече са на стойност около 17,4 млрд. лв. за сектора. И необходимостта от своевременното заделяне на ликвиден резерв, който да бъде част от капиталовата база.
Детайлният анализ показва, че не е налице разлика между предложения вариант от колегите от Министерството на труда и социалната политика и на КФН по отношение на изискването за минимален размер на капитала, в резултат на което до края на 2021 г. пенсионноосигурителните дружества ще е необходимо да увеличат уставния си капитал до 7,5 млн. лв. Разликата е налице по отношение формирането на капиталова база 4 на сто от активите на управляваните от дружеството фондове за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания, но не по-малко от 7,5 млн. лв., като се включат обаче тук специализираните резерви, които служат за покриване на гаранциите във фазата на изплащане и на гаранцията за брутния размер на осигурителните вноски в края на фазата на натрупване.
Специално внимание изисква обстоятелството, че предложението на Комисията отчита формираните понастоящем резерви за гарантиране на минимална доходност и пенсионните резерви и предвижда те да бъдат включени при изчисляване на капиталовата база към 31 декември 2021 г. Предлагаме правен преход с период 10-годишен хоризонт за изпълнение на капиталовите изисквания, поетапно увеличаване до достигане на 4 на сто от управляваните активи в срок до 31 декември 2030 г.
С цел уеднаквяване с действащото законово изискване при управление на ДПФЕ е последователно да се включи предвиденото в концепцията решение инвестиционната такса да се събира при постигане само на положителна доходност.
Наред с другите пазарни участници от финансовия сектор, банки, застрахователи и предвид задължителния характер на осигуряване и широкия кръг заинтересовани лица, осигурени, пенсионери, техните наследници е необходимо пенсионноосигурителните дружества да спазват високи стандарти за ресурсно обезпечаване. Вярваме, че с доразвиването на Законопроекта ще се постигне по-висока правна сигурност, защита и предвидимост както за осигурените лица, пенсионери и техните наследници, така и за сектора на допълнителното пенсионно осигуряване, което е гаранция за постигане на стабилност в пенсионната система. Благодаря, че ме изслушахте.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова.
Колеги, преди малко ми съобщиха, че и Министерството на финансите са представили току-що тяхното становище, което е изключително важно. И това, което ми предадоха и мога да кажа, е, че Министерството на финансите подкрепя предложения от Министерския съвет проект.
Колеги, представител на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване?
Госпожо Петкова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, за много години!
Становището на Асоциацията по предложения от Министерския съвет Законопроект е подкрепящо. Потвърждавам думите на господин Лазаров, че така предложеният от Министерския съвет Проект на закона е плод на дългогодишна работа и на много компромиси. Бих добавила само, че повечето от тях бяха направени от пенсионноосигурителните дружества, защото имаше повсеместни изисквания към нас в рамките на тази работна група и от Министерството на труда и социалната политика, и от Министерството на финансите, и от синдикатите, и – подчертавам – от Комисията по финансов надзор, които също участваха в тази работна група.
Този закон беше изработен от бял лист хартия, което е малко трудно. Бих искала да кажа, че основната му цел е уреждане и регулация, ние казваме на фазата за изплащане на пенсии, но подчертавам – на фазата за изплащане на пожизнени пенсии. В България до момента може и да съществуват някъде някакви оферти за предлагане на пожизнени продукти от частни субекти, тук отстъпвам първия стълб, но на практика такива няма и това ще бъдат първите пожизнени продукти, в случая няма значение, че е пенсия. Пожизненият продукт и неговото изплащане е винаги много рисково занятие за оператора, за този, който го предлага, защото е свързано с прогноза за средната продължителност на живота на групата от клиенти, в случая на всяко пенсионноосигурително дружество за всеки пенсионен фонд. Точно този риск и неговото управление е нещо, което кара да няма много желаещи да плащат. Тук подчертавам, че за разлика от първия стълб, ако Фондът за изплащане на пенсии, който е предвидено да съществува и да се изгради в рамките на този законопроект, излезе в дефицит, ние не можем да се обърнем към Министерството на финансите и да кажем: покрийте ни го! Ролята на Министерството на финансите ще играят пенсионноосигурителните дружества. Затова и в Законопроекта е предвидено повишаване на капиталовата адекватност на пенсионноосигурителните дружества именно с цел поемане на този риск.
Бяха направени много изчисления и предложеното в Законопроекта за капиталовата адекватност е в резултат на тези изчисления в рамките на работата на Работната група. Тук бих искала да подчертая, че в този предложен от Министерския съвет финален Проект на закона, който е внесен за разглеждане в Социалната комисия, регулациите за капиталовата адекватност са такива, каквито ги поиска Комисията по финансов надзор в рамките на работната група. В момента ние не разбираме защо оттогава досега Комисията по финансов надзор има други предложения, за които ние не бяхме уведомени, и не са правени никакви изчисления.
Относно това, че Законът урежда пожизнените пенсии, това е причината, поради която в този закон няма нищо, което да урежда повече от толкова, колкото е уредено до момента, срочните пенсии, каквито са от професионален пенсионен фонд и много видове пенсии от доброволните фондове. Предлагаме и молим членовете на Социалната комисия да не се разширява в момента обхватът на закона. Може би с други законодателни предложения да се направи, но този закон урежда само пожизнени плащания, които са неуредени. Не разбираме аргумент за актуализация на срочните пенсии от професионалния фонд. Срочни плащания се правят от индивидуална партида. Индивидуалната партида до нейното изчерпване се инвестира съответно и се разпределя доходност и тя отива към срочните плащания. Това е в капиталовите схеми естествената актуализация на срочните плащания.
С това ще приключа с молбата…
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: От какво се страхувате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, господин Недялков.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Но аз ще отговоря на въпроса, ако може, господин Адемов.
Това, от което се страхуваме, е, че Законът такъв, какъвто е предложен от Министерския съвет, а той е такъв, какъвто излезе от Работната група, е в своята логическа последователност на всичките му части. Това, от което се страхуваме, е, че която и да е част от този закон, ако бъде по някакъв начин променена с някакви допълнителни предложения, които, първо, нямат оценка на въздействие, не сме правили съответните изчисления, не знаем как ще се отразят, може да объркат целия закон и да го направи неработещ. От това се страхуваме. Оттам нататък да влизам в подробности за гаранции няма смисъл в момента. Ще кажа едно-единствено нещо – така предложеният закон покрива и тази особеност на времето, в което той се приема, защото пълният цикъл на осигуряване повсеместно в пенсионното осигуряване е 40 години. Универсалните фондове ще стартират, ако бъде приет този закон, изплащането на пожизнени пенсии след няма и 20 години осигуряване. Това също по един или друг начин е отразено в този закон и в рамките на предварителната работа, която направихме.
Нашите клиенти са наистина нетърпеливи да бъде приет този закон. Това са 3 млн. 800 хил. човека, които наистина имат нужда от Вашето решение да бъде стартиран този процес, защото има много големи очаквания вече, че ще започнем да плащаме. И аз изразявам готовност ние да започнем да правим това веднага. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова.
Колеги, не виждам други желаещи от институциите.
Откривам дискусията. Колеги, заповядайте, имате думата за изказвания, въпроси, питания. Сега е моментът.
Госпожа Ангелова пожела думата. Имате думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
И аз се присъединявам да поздравя всички колеги с Новата година и да пожелая на всички здраве и успех.
Сега по Законопроекта. От това, което чух от изказващите се, и от получените становища в Комисията по труда, социалната и демографската политика стана ясно, че предложените текстове, които в момента гледаме на първо гласуване, и които са ни представени в обема и в детайлите, в които ние ги имаме, са приети с консенсус от тази продължителна работна група, така че няма как да не подкрепим този законопроект. Както беше казано и от преждеговорившите – един Законопроект, който е дългоочакван от всички. Има големи очаквания, още повече че първите лица, които предстои да получат пенсия, са жените, родени през 1960 г. От 1 септември една част от родените жени през 1960 г. ще упражнят това право.
Целта на този законопроект е да внесе спокойствие, една по-голяма яснота на лицата, които предстои да получат пенсии от универсалните пенсионни фондове. Аргументите ни ние от парламентарната група на ГЕРБ да подкрепим този законопроект, е, първо, че тези текстове дават едно пълно, непротиворечиво и детайлно урегулиране на фазата на изплащане. На второ място, регламентират се ясно правилата за отпускане на пенсиите от универсалните пенсионни фондове, определянето, преизчисляването и актуализацията на техния размер, което дава по-голямо спокойствие на българските граждани и по този начин те могат да бъдат спокойни и да направят своя информационен избор. Така че ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим Законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики? Не виждам.
Господин Гьоков пожела думата за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители и гости! Първо, за честитя Новата година на всички – живи и здрави!
Няма как да не започна от това, че Законопроектът се вкарва в последния момент на това Народно събрание. Внесен е на 5 януари. Днес е първият работен ден – 13 януари, гледаме го в Комисията, в петък ще го гледаме в Народното събрание. Обяснява ни се, че спешното приемане на Закона е необходимо условие, за да стартира изплащането на тези допълнителни пенсии на правоимащите, които ще придобият права през септември тази година. Само че не се обяснява защо има забавяне от 20 години и ако донякъде за другите правителства досега това е обяснимо и допустимо, по никакъв начин не е обяснимо за последното правителство, което четири години, извинявайте за израза, но се мота и проспива това уреждане на втората фаза на изплащане на пенсиите от втория стълб. И сега изведнъж в края на мандата: дайте да дадем, защото е много важно да започне стартирането на пенсиите. И сега пак ще сме принудени в обстановка на съкратени срокове, защото аз съм сигурен, че колегите ще предложат съкратени срокове за Законопроекта, да решаваме един изключително важен проблем, който не успяхме да решим за 20 години, а за последните четири да не говоря.
Единственото хубаво може би в този законопроект е, че е внесен от Министерския съвет, защото можеше и по стара традиция да бъде внесен от група народни представители от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ и да бъдем поставени пред още по-свършен факт. Това е може би едно от хубавите неща.
По същество по Законопроекта.
Аз мисля, че проблемът, който решаваме днес с този законопроект за поправки в Кодекса за социално осигуряване беше заложен още със създаването на тристълбовия модел. Госпожа Петкова донякъде спомена този проблем. Отново казвам: аз не съм против тристълбовия модел, а по начина на прилагането на тристълбовия модел, защото абсолютно логично беше да започне осигуряването във втория стълб с хората, които започват сега трудовия си стаж, а ние започнахме с едни хора от средата на стажа си, които са се осигурявали в НОИ през част от живота си, не по-малко от половината част от трудовия си стаж и сега изведнъж те започват във втория стълб. Сега се чудим заради малкото натрупани средства какво да правим? Единственото решение е пак с намаляването на пенсии от НОИ да се варира, което, правейки го, хората ще останат с чувство за несправедливост.
Така или иначе този законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване вече е факт. Аз искам обаче да кажа, че назад във времето, при стартиране на тази реформа и на тристълбовия модел – сегашния пенсионен модел, бяха очертани едни суперлативи за втория стълб и бяха давани непремерени обещания, които формираха нереалистични очаквания у хората. Сега от предложенията става ясно, че голяма част от обещанията са или просто откровено подвеждане на осигуряваните лица, особено за това, че моделът ще им гарантира едновременно пожизнено изплащане на пенсии и наследяемост.
Аз отчитам, че са положени изключително много усилия от работната група. В никакъв случай не омаловажавам това. Аз съм изненадан, че госпожа Петкова каза, че този законопроект е писан на бял лист, защото аз поне си спомням, че от години наред се дават някакви предложения, даже назад във времето има такива, които сега са залегнали в предложения законопроект, но които са били отхвърлени на онзи етап. Твърди се, че в него е постигнат добър баланс и всички социални партньори са го подкрепили. Може би са постигнали консенсус, но подкрепа аз не видях, защото се постарах да видя становищата им, няма такива в Комисията по труда и социалната политика по обясними причини – краткия срок от внасянето до разглеждането от Комисията, но видях становищата, които са изразили в Националния съвет за тристранно сътрудничество и там не виждам чак такива суперлативи и такова голямо съгласие. Има доста резерви по това.
Впечатлен съм от това, което казаха от Комисията по финансов надзор. Много внимателно слушах и наистина се чудя защо не са приети тези предложения, които са изключително добри според мен на първо чуване. После ще видя в стенограмата, ще ги погледна отново, но са добри предложения и не знам защо не са приети.
Не отричам, че направеното е по-добро от това, което съществува до момента в Законопроекта, и по-добро от несигурността и от неясността, която съществува до момента. Но дали дава справедлив отговор на очакванията на хората този законопроект аз не съм много сигурен, ще го видим може би нататък, въпреки че по всяка вероятност са правени оценки на въздействието и така нататък. Не си мисля, че хората ще бъдат очаровани от изплащането. По-скоро именно за това, не защото е несъвършен Законопроектът, а защото са заложени препъникамъни още в прилагането му. Аз пак казвам, за да получи един човек удовлетворителна втора пенсия, както я наричаме, тя не е втора пенсия, а допълнение към първата пенсия, е необходимо да се осигурява един цял цикъл от 35-40 години, и този, който не се осигурява в този цикъл, естествено, че ще бъде недоволен от това, което получава. Много е важен подходът, който ще направим, при намаляването на пенсията от Националния осигурителен институт.
Положителните неща няма какво да ги споменавам. Има положителни неща. Заместник-министър Лазаров спомена положителните неща.
Аз имам доста критики към предложения законопроект и ще кажа само, че на този етап аз си мисля дори дали трябва да правим предложения от името на парламентарната група на „БСП за България“, или да си спестим това усилие, тъй като практиката ни показва, че за управляващите въобще няма значение добри ли са предложенията или не са добри, има значение кой ги прави. Но самият факт, че те не са обърнали внимание на предложенията на Комисията за финансов надзор, на нашите предложения ще обърнат друг път внимание. На всичкото отгоре предполагам, че мнозинството ще съкрати срока между първо и второ гласуване, ще си остане една безсмислена работа.
Тези неща, които казвам, ме карат да не мога да подкрепя този проект, въпреки че знам, че трябва да бъде направен такъв проект в името и за доброто на хората, които очакват изплащането на тези пенсии. Аз лично, пък предполагам и нашата парламентарна група ще гласуваме на първо гласуване „въздържал се“. При второто гласуване, пак казвам, ще си помислим дали да правим предложения, но ще подкрепим приемливите предложения и ще гласуваме против другите, които смятаме, че са недопустими за този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Гьоков, аз се обърках от Вашето изказване, защото Вие веднъж казвате, че трябва да има такъв Законопроект, трябва да бъдат гласувани тези промени, за да бъдат спокойни осигурените лица, на които предстои да се пенсионират след 1 септември и да получават пенсия от универсалните пенсионни фондове, а същевременно казвате, че това е безсмислена работа, че Законопроектът е закъснял.
Аз не смятам, че Законопроектът е закъснял, напротив, той е навременен, защото след 1 септември ще се пенсионират първите жени, които са родени през 1960 г. и ще могат да се възползват от пенсията си от универсалния пенсионен фонд. Преди това ние направихме промени с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и дадохме възможност на лицата, които са пропуснали да променят осигуряването си от Универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, с тези текстове се допълва. Смятам, че имаме достатъчно време да убедим хората да направят своя информиран избор. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други реплики? Не виждам.
Дуплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми народни представители! Госпожо Ангелова, само ще кажа, че Вие сте царе на това да създавате проблеми и после да се явявате спасители, че решавате тези проблеми. Ако Вие подхождахте държавнически, коректно от чисто политическа гледна точка, щяхте да направите тези промени в началото на този мандат, да покажете на тези хора, че мислите за тях. И няма какво да ми обяснявате, че е навременен проекта на 5 януари, три седмици преди края на мандата, защото предизвиква смях у мен, не само у мен, а и у останалата част от аудиторията, която не е пристрастна към ГЕРБ.
Вие държахте в неведение тези хора, които ще се пенсионират. Дадохте им преди две-три години възможност за някакъв избор дали да си оставят парите в частните фондове, или да ги прехвърлят в Националния осигурителен институт. И ги карате да правят неинформиран избор. Е, откъде да знаят как ще им се изплащат пенсиите, къде да избират? И сега голяма гордост, че сте им дали чрез бюджета на държавното обществено осигуряване право да избират! Голяма работа, че сега написахте в Проекта, че могат част от хората до една година преди да се пенсионират, на други части две, три до пет години преди да се пенсионират да могат да избират да се прехвърлят ли в частен фонд или в друг.
Няма как да ме убедите в това, че Законопроектът Ви е навременен и добър, защото един добър законопроект не се прави, както каза госпожа Петкова, на бял лист, не се прави на крак и не се кара Народното събрание да приеме за две седмици един такъв изключително важен законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Поповски поиска думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на държавната администрация! Честита Нова година и от групата на „Обединени патриоти“.
Искам да внеса малко спокойствие, гледам, че започва напрежението между двете големи партии, поне на този законопроект. Ние ще го подкрепим не само от коалиционна култура, а и заради това, че е нужно този законопроект да види бял свят, обществото да го види, пък и не знаем кога ще бъдат изборите, кога ще се сформира следващия легитимен парламент.
Ако го бяхме направили в началото на мандата, когато и доходите на хората бяха по-ниски, нямаше да има тези 17 млрд. лв., с които сега имаме някакъв аванс да мислим според тези суми горе-долу как да се направят тези предложения. Без да съм финансист, знаете, че съм лекар с клинична специалност, тези сметки не са ми водещото амплоа в тази комисия, но наистина обществото чака да чуе от нас тези неща. И мисля, че макар и накрая на този парламент, тук ще се вземат разумни решения.
На колегите от опозицията за второ четене, ние може и да подкрепим някакви предложения, които смятаме, че са разумни и нормални. Тук гледаме чисто обективно. Не виждам даже колегите от държавната администрация какво се притесняват, че може да се стигне до фалити на тези фондове при 17 млрд. лв. Нали си представяте, че тази сума в момента наближава фискалния резерв на държавата. Това е едно.
Второ, когато започнат мъжете след четири години да ползват този фонд, тази сума сигурно ще стане 20 млрд. лв. Тя сега е 17 млрд. лв. и започват жените, родени през януари 1960 г. да я ползват през септември, тоест някаква минимална бройка от българското общество. Докато дойде време на мъжете, тя ще стане над 20 млрд. лв. Мисля, че говоря в макрорамката едни правилни неща, без да съм финансист, както казах преди малко.
Така че с пълното съзнание групата на „Обединени патриоти“ ще гласува на първо четене в петък този законопроект. И ако решим нещо на второ четене с коалиционния ни партньор, може и някакви други предложения, които са разумни и нормални, включително и Ваши. Пак казвам, господин Гьоков, и Вие ако решите нещо разумно и нормално, което ние смятаме, че е нормална поправка в цялата тази ситуация, която ни предстои. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: На уважаемия господин Поповски, с цялото ми уважение към Вас ще Ви кажа какво казахте в момента, горе-долу каквото казах и аз: ще подкрепим Законопроекта, не защото е добър, а защото е необходим, първо.
Второ, това със 17-е милиарда малко не го разбрах, но ако щете да се обърнем към госпожа Петкова и да ни каже кое беше по-добро – дали сега в последния момент да уреждаме тези въпроси, или да ги уредим в началото на този мандат? Знаете ли колко щети понесоха частните пенсионни фондове заради това мотане до 4 години? Ха ще ги прибираме към НОИ, ха няма да ги прибираме към НОИ, ха ще се прехвърлят едни хора, да избират да се прехвърлят или да не се прехвърлят! Относно това, че в последния момент е навременно, въобще не го приемам по никакъв начин.
Колкото за това, че ще подкрепите наше предложение, имало е такива случаи, подкрепяли сте наши предложения, само че аз се обърнах към колегите от ГЕРБ, че досега нито едно наше предложение не е минало по никакъв начин нито в Комисията, да не говорим в законите в Народното събрание.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: След малко ще мине в следващия закон.
Благодаря Ви.
Други реплики? Не виждам.
Желаете ли дуплика, господин Поповски? Не.
С уговорката, че има разлика между активи и средствата по индивидуалните партиди, давам думата на Виолета Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости! На всички ни е ясно, че без тези предложени промени, които разглеждаме днес, няма как да стартира процесът, за който всички ние тук говорихме, и се каза, че хората чакат с нетърпение. Това е така. Но ние по-скоро ще се въздържим относно принципа на работа на това Народно събрание, като ще върна малко историята назад.
Какъв е принципът? Не сме казали, че се прави на крак, или се прави набързо, а защо се получи това забавяне, което е в годините. От 2016 г., ако не се лъжа, е Междуведомствената работна група. В 2018 г. беше представена на нашето внимание от министър Бисер Петков концепция за фазата на изплащане. В 2019 г. голяма кръгла маса, на която и Вие присъствахте, уважаеми господин Председател, се представи един проект на закон и оттам насетне не се случи нищо. Ето затова ние се въздържаме…
РЕПЛИКА: Отиде си Бисер Петков.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Отиде си Бисер Петков, да. Може би точно заради този проект, който регламентираше фазата на изплащане. Това е принципът, с който ние не сме съгласни и сега за два дена, както обича да казва председателката на Народното събрание, че се приемат закони по бърза писта, ние да претупаме нещо, което е важно. Не казвам, че не е изработено добре. Пак казвам, че то се работеше с години, но в същото време и днес чуваме представени на нашето внимание някои празноти в Кодекса за социално осигуряване, някои регламенти, които трябва допълнително да се изговорят, доразвиване на някои разпоредби. Това трябва да се случи. Навярно ще се случи, след като се направи анализ за 2025 г., но сме против този принцип на работа. Това е по-скоро нашето възражение.
Преминавам към забележките или пък становищата, които бихме искали да споменем от нашата група, още повече, че в тази дискусия днес присъстват и представители на частните пенсионни дружества, е тази неяснота, която има все още в голяма част от предстоящите пенсионери и като цяло в обществото. Все още те не знаят всъщност какво имат като продукт, какво представляват техните индивидуални партиди, или всички ги наричаме втора пенсия. Казахме, че това не е така. Това са допълнителни средства към пенсията от солидарния стълб, които трябва да бъдат пожизнени. Тази информираност до момента не е намерен начин да се подобри, така че аз искам да използвам присъствието тук и да споделя някои мои бележки.
Има потребност да се създаде по-ясно информиране на осигурените лица и най-вече за тяхната доходност, защото в обществото се създават много противоположни мнения всъщност има, или няма, и колко е минусът, ако има такава, особено в ситуацията, в която се намираме такава. Много се спекулираше по темата относно доходността към партидите на хората.
Също така трябва да се създаде продукт, който непрекъснато в реално време да може да показва тази доходност и какво всъщност се случва с техния продукт. Нещо като калкулатор, който има и към момента в НОИ, но на този принцип може да бъде създаден и към пенсионните дружества, за да може всеки, който иска, да проследи какво се случва с неговите средства, да знае.
Ежегодната информация, която се изпраща до осигурените лица, да бъде в по-достъпен вариант. Във всяка една информация да има доходността, която е към момента за всяка година.
Това е относно бележките ми към това как да се развие по-добрата информираност за хората относно частните пенсионни дружества.
Конкретно становищата, които имаме, може и да се доразвият, е в чл. 170. Това се спомена също в предишните становища от Комисията за финансов надзор. По-скоро ал. 3, която осигурява регламента за онаследяването. Има становища, че е хубаво те да бъдат по-добре разписани. Да, сега е казано, че в Правилника на Фонда това ще се направи, но за по-добра сигурност на средствата и на онаследяването, има становища и от някои от организациите, които са участвали в разработването на проекта, че е добре да има по-добър регламент относно онаследяването. Казвам го, защото има много въпроси към нас като народни представители за хора, които нямат наследници. Затова казвам, че може би трябва да има по-добър регламент.
Има някои бележки относно Фонда за управление на средствата за закриване на индивидуалните партиди, но може би ще направя допълнително уточнение по тази тема в залата.
Другото, което е много важно, и от почти всички становища, които аз съм видяла, на синдикати и на работодателски организации е чл. 4б, или така наречените графици, свързани с момента, в който може да се направи изборът за прехвърляне на средствата от частните дружества към НОИ. И смятам, че е по-справедливо, ако въобще има възможност за прехвърляне на средствата, тя да не се ограничава с някакви срокове.
В мотивите, уважаеми господин Заместник-министър, аз след малко ще задам конкретен въпрос към Вас, не е уточнено защо са избрани точно тези години – една, две и поетапно до пет години, в тези графици. Ако едно осигурено лице има право да прехвърли партидата си една година преди това, защо да няма право непосредствено преди правото на пенсиониране да прехвърли своите средства. Още повече пък, ако преминем към най-високия срок от пет години, и във Вашето становище на МТСП е казано, че има достатъчно време той да получи информираност какъв ще бъде по-добрият вариант за осигуреното лице. Смятам, че един срок от пет години е изключително голям. За тези пет години нито можем да предвидим каква ще бъде доходността в тази партида на всяко едно осигурено лице, нито той може да предвиди каква ще бъде пенсията от НОИ. Пет години е много голям период. Няма да коментирам всяка една година – дали една, дали две. Просто искам да ми отговорите с какви мотиви Вие сте решили точно по този начин да бъдат графиците?
Също така не разбирам защо в групата, когато се е обсъждал Законопроектът, становището на почти всички организации, е този период да го няма, това ограничаване да го няма и всеки един, когато стигне правото на пенсиониране, да има право на избор. Още повече, че сега в предложенията, които вече минаха и са гласувани от нас в Кодекса за социално осигуряване ние направихме така, че засега за първите кохорти ще е шест месеца. Една огромна несправедливост! Сега тези, които ще се пенсионират, ние им даваме право непосредствено преди правото на пенсиониране да прехвърлят средствата си, а по-нататък бъдещите пенсионери да нямат това право. Това е несправедливо според мен.
Както започнах в началото, за да има информираност и ние да знаем кое ще е най-доброто за личния интерес на бъдещия пенсионер, той трябва да знае точно колко ще бъде изплащаната пенсия от частните дружества и колко точно ще бъде от НОИ. Това може да се случи само непосредствено преди правото на пенсиониране.
Това е моята основна забележка. Това виждам, че е изразено и в становищата и затова ще се надявам на отговор от Вас, също така и от становища, които съм прочела, но бих искала да го кажа тук също, че и частните дружества държат това ограничаване да го няма. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Имате ли реплики, колеги? Не виждам.
Искам да кажа няколко думи.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости! Чудя се по какъв начин да се изкажа по този законопроект. Вие знаете, че в тази комисия от началото на този мандат на няколко пъти и на министър Бисер Петков, и на министър Сачева сме задавали в рамките на блицконтрола този въпрос, който сега коментираме. Въпросът е: какво се случва с Кодекса за социално осигуряване и какво се случва с фазата на изплащане? Това не беше никак случайно, защото ние знаехме, че 2021 г. предстои родените след 1960 г. да имат възможността да получат пенсии от втория пенсионен стълб. Затова ще говоря предимно по процедурата, защото тя е изключително важна в момента. Знаете, че демокрацията е процедури и правила. В случая има проблем с процедурата.
Какъв е проблемът? Проблемът е, че има Закон за нормативните актове, в който е казано как един нормативен акт тръгва от белия лист, за който говори госпожа Петкова, до пленарната зала през комисии и така нататък. В рамките на устройствения правилник на Министерския съвет има разписана точно процедура и в тази процедура влизат всички институции, които имат отношение към отделния проект. Защо казвам това? Да започна малко по-отрано. Не от две години, малко повече – близо три години съществува тази тема. Дискусиите започнаха в работните групи още тогава. И какво се оказа? Това, което казаха преди малко и колегите – през месец август 2019 г. се стигна до един компромисен вариант на базата на отстъпки от всички страни – от Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, от Министерството на труда и социалната политика, от Националния осигурителен институт. В тези работни групи участваха представителите на Комисията за финансов надзор. Техните предложения, както каза преди малко и госпожа Петкова, са част от регулациите на капиталовата адекватност, които са намерили място в предложения законопроект.
И сега какво се оказва? Първо, Законопроектът се приема на 30 януари 2020 г. Защо е първият въпрос? Аз знам защо. Защото има страх в управляващите да информират българските граждани за какво става въпрос. Според мен честната позиция е те да бъдат информирани. А няма как частните пенсионни дружества и всички останали да информират българските граждани преди да има законопроект. Затова се получи тази ситуация, в която Министерският съвет свенливо се чуди вече готов законопроект кога да го внесе – и го внесе в последния момент на 30-и. На 5 януари беше внесен в Народното събрание. Забележете – на 5 януари, когато Народното събрание е във ваканция.
Оттам нататък, случва се нещо изключително странно. С цялото ми уважение към усилията на Комисията за финансов надзор, те са имали възможността и са участвали в работните групи, които консенсусно са подкрепили този проект, или този проект с много малко промени, които са направили впоследствие. И сега какво се оказва? В рамките на 34 страници се правят предложения, които променят изцяло философията на предложения проект.
Защо казвам това? Защото, ако се наруши логическата последователност на текстовете, които са в Проекта на Министерския съвет, това означава, че ще има проблеми с приложението на Закона. Мога да Ви цитирам конкретни текстове, мога да Ви кажа, ако се интересувате, защо казвам това. Въпреки добрите намерения на Комисията за финансов надзор, уважаеми колеги, не се прави така. Проект на Министерския съвет, съгласувателна процедура, тристранен съвет, обществено обсъждане. Къде са били Вашите предложения, че ги внасяте сега? Това е въпрос към Вас. Съвсем основателен въпрос според мен.
В момента, ако ние нарушим логическата последователност, философията на предложения законопроект, защото той има една цел, тази цел е малко по-различна, аз не казвам, че тя не е вярна, тя е по-различна и може да бъде евентуално надградена. Неслучайно в този проект има текст, който казва, че 2025 г., ако не бъркам годината, ще трябва да се изготви анализ по приложението на Закона, на базата на който евентуално да се усъвършенстват отделните елементи на Законопроекта. Затова за мен е изключително странно проект, внесен от Министерския съвет, да бъде сериозно допълнен от държавен регулаторен орган. Според мен това е недопустимо и не е добър стил в правенето на законодателство и на политика. Казвам го, пак повтарям, с цялото ми уважение, защото виждам, че те са положили страхотни усилия. Но не се прави така.
Вие смятате ли, че тези предложения могат да станат част от този Проект на Министерския съвет? Аз не смятам. Смятам, че може да бъде допълнен Законопроектът, но не в рамките на тези съкратени срокове. Ще променим философията и ще направим така, че Законът да не може да действа.
Знам, че целта на този Законопроект е освен да уреди фазата на изплащане, да защити правата на осигурените лица при гарантирана капиталова адекватност. Това са нещата. Излизайки от предметния обхват на заложените цели на този законопроект, влизаме в една малко по-друга ситуация, която не е приемлива.
Затова в нашата парламентарна група направихме сериозен анализ на тези предложения, на тази ситуация по-скоро, неслучайно се спирам повече на процедурата, защото тя според мен е важна. И въпреки желанието ни да подкрепим този законопроект, заради тези междуинституционални – бих ги нарекъл – несъгласувания по определения законов ред, ще се въздържим от подкрепа на този Проект. Иначе философията и мерките, които са предложени за защита правата на осигурените лица, необходимата гаранция със съответните гаранционни фондове, необходимата регулация за капиталовата адекватност – там нещата са ясни. Предметният обхват, заложената задача за този проект е тази. Всичко останало, не казвам, че е грешно, е предмет на друг преразказ, както казваше един бивш министър. Благодаря Ви.
Очаквам реплики. Не мислех да се изказвам, ама ме принудихте в този разговор да кажа и тези неща.
Други колеги? Не виждам.
Господин Заместник-министър, разбира се, че имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
И аз като Вас, да Ви призная честно, се чудя как да отговоря. Комбинация между коментар на чисто политико-популистки – и аз също имам право да дам квалификация – изказвания, или по чисто експертни?
Първо, искам да кажа, че категорично не може да се каже, че Законопроектът е приет на коляно. Категорично! Вече беше споменато, без да цитирам имена, слушам много внимателно. Проектът не е приет на коляно! Проектът е обсъждан повече от три години! И именно това е нормалният процес на правене на един законопроект – слушане на всички позиции. Да, не е възможно при наличието на nна броя участника всеки един участник да види конкретно изписания текст по начина, по който той си го представя.
Поради тази причина един идеализиран вариант на теоретична конструкция как би следвало да изглежда, е едната страна на нещата. Другата страна на нещата е текущата ситуация, пречупена през права, интереси, гаранции и защити. И това е постигнато със Законопроекта.
Законопроектът е навременен. Законопроектът е добър. Даже е повече от добър. Към този момент това е онова, което може да бъде основа за продължаване на процеса на изплащане на пенсиите от универсалните пенсионни фондове. Всякакви релации с различни концепции, стратегии, визии на едно или на друго лице, кой какво смята – дали това е допълнителна, дали е добавка, това е несъотносимо към съответния Законопроект. Законопроектът описва правото – какво е правото и какво е онова, което се изплаща и как се изплаща от универсалните пенсионни фондове. Категорично твърдим, повтарям това, което сподели и госпожа Петкова, категорично Законопроектът урежда пожизненото изплащане на съответната пенсия от универсалния пенсионен фонд. Категорично! Но отчита и текущата ситуация – липсата на достатъчен осигурителен период и по тази причина са предвидени и съответните плащания.
Категорично твърдим, и това е ноторно известен факт, не може да се търси релация между първия и втория стълб. Принципите, по които функционира единият, не могат да бъдат налагани към втория. И в част от становищата, които вече бяха изказани, има зачатъци на това да приведем принципи от първия стълб към втория, но всъщност те са различни. И всеки един трябва да осъзнава това. Най-малко принципът на солидарността не функционира в системата на втория стълб. И аз също като Вас ще изразя учудване как не може да се прави разлика между първи и втори стълб…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, господин Заместник-министър. Предметът на този законопроект не е да правим разлика и анализ на пенсионното осигуряване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Точно, ама беше направено. И аз заради това обясних, че всъщност не могат да бъдат привнесени тези принципи.
Държа да отбележа още нещо – има отговорност и отговорността, която трябва всеки да понесе, ще трябва да свикне с нея, а не да търси всеки път конкретно законодателно решение. Има много участници в този процес, има един надзорен орган, който одобрява определени документи и той следва да поеме отговорността си при конкретните възможности за одобряване.
Освен това, също така трябва да дадем и съответната възможност в участниците на този пазар да направят избор между различни гъвкави възможности, които предлагат отделните пенсионноосигурителни дружества.
По този начин отговарям на някои от въпросите, които бяха представени.
Що се касае до информираността, да Ви призная честно трябва да се чете цялата уредба, или целият Дял втори трябва да се чете систематично. Поне на седем места е описано как се извършва тази информираност за осигурените лица. Наличието на поредица от информационни и електронни услуги, включително и колегите от пенсионните дружества, могат да споделят, че на много етапи – преди, по време и след– има осигурени гаранции за информираност на лицата.
Също така твърдим, че правата за наследяване категорично са описани и в случаите, когато има, и в случаите, когато няма наследници.
Що се касае за графика, ще Ви информирам, че на входа на самата работна група до приключване, както се казва – до редакционното приключване на законопроекта, нямаше нито една обструкция по този въпрос. Така че, когато използвате този аргумент, го включете за по-късен етап на Националния съвет за тристранно сътрудничество. (Реплики.) Имаше друго становище…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви!
Господин Лазаров, не влизайте в диалогов режим с колегите от Комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Само споделям, за да могат да си построят правилно своите аргументи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За което Ви благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря и аз и приключвам с този отговор.
По отношение на графика – да, не сме приели тази възможност за непрекъснато прехвърляне преди настъпването на периода на пенсиониране. Отговорете си сами – за да има смисъл от това да бъде включен, да такъв отделен инструмент и отделен механизъм, защото има възможност, има вероятност, аз не твърдя, че това ще се случи, но има вероятност да се прехвърлят и негативи от недобро управление на партиди в общия фонд. И този общ фонд се осигурява от ресурса на всички участници в солидарната система и от държавния бюджет.
Поради тази причина ние не сме го приели, но и в момента сега действащият механизъм и сега действащите разпоредби предвиждат петгодишен период за извършване на този избор. Ние предвидихме плавен преход до изравняването на възрастта за пенсиониране на мъже и жени да може да се осъществи този избор. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-министър.
Колеги, преди да подложа на гласуване предложения законопроект искам с две изречения да се допълня, което не е в реда на правилата, но понеже стана въпрос за информация, лично аз не приемам в ерата на дигиталните технологии, в ерата на дигиталните трансформации и в ерата на възможностите за европейска солидарност по отношение на дигиталните технологии, не приемам аналоговия начин на информация.
Госпожа Петкова, приключихме с дискусията. Ако искате нещо много важно да кажете и колегите не възразяват, заповядайте.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Много накратко.
Първо, доходността е положителна, защото тук беше казано, че не е ясно лицата дали имат положителна, отрицателна и не са информирани.
Относно информираността в момента, без този закон – всеки от нашите клиенти има парола за достъп до индивидуалната си партида и я гледа денонощно.
Доходността е положителна. Няма загуби, господин Лазаров, и опасност да се прехвърлят те в НОИ.
В този смисъл продължаваме да твърдим, че е по-добре да могат хората да избират в момента на пенсионирането си.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 102-01-2, внесен от Министерския съвет.
За – 10, против – няма, въздържали се – 8.
Предложеният законопроект е приет.
Благодаря Ви, колеги, за участието в дискусията по първа точка.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕСТОВ ЕЗИК.
При нас е заместник-министъра на труда и социалната политика Адриана Стоименова.
„Закон за българския жестов език“.
„Глава първа – Общи положения“.
Няма направени предложения по двата текста.
Който е съгласен да бъдат подкрепени, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
„Раздел I – Предмет на закона“.
Колегите от Правна дирекция имат възражение.
Заповядайте, господин Рангелов.
РАНГЕЛОВ: Здравейте!
Имаме леки технически предложения по отношение на наименованието „Раздел I – Предмет на закона“. Тъй като самата глава е доста кратичка и реално самите членове трябва да бъдат отделени в отделни раздели, не е необходимо да бъде така направено. Нашето предложение е „Раздел I – Предмет на закона“ да отпадне, като реално всичките членове в съответната глава да си останат само в нея, да не бъдат разделени в раздели помежду си.
И второто ни предложение е свързано с редакция на чл. 1, ал. 1 и 2. Мога да Ви зачета редакцията, след което да Ви дам мотивите ни, за да бъде извършена тя.
Редакцията ни е:
„Чл. 1. (1) Законът урежда обществените отношения, свързани с правото на глухите и на сляпо-глухите лица на изразяване и на информация чрез българския жестов език.
(2) Законът създава условия за премахването на ограничения при общуването на глухите и сляпо-глухите лица и при използването и достъпа до информация чрез българския жестов език.“
Причините ние да предложим тази редакция, са следните.
По отношение на ал. 1 считаме, че в ал. 1 по този начин ще бъде по-ясно изразен обхватът, в който искаме да работи самият закон, тъй като декларативната част, която е посочена в сега предложената редакция на вносителя, считаме, че е прекалено обща и декларативна.
По отношение на ал. 2 – там единственото, което сме направили като корекция, е, че сме махнали думата „всякакви“ преди думата „ограничения“. Считаме, че думата „всякакви“ е излишна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вносителите, имате ли бележки по текстовете, които са направени от господин Рангелов от Правната дирекция? Естествено е, че сме в този закон и няма смисъл да казваме „в този закон“. Затова са предложили „Законът урежда“. Няма как да урежда други неща. Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Все пак да бъдат дадени новите текстове, които са редакционни от референтите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сега ги даваме.
Въобще не става въпрос за нови текстове, а за правно-техническа редакция.
Заповядайте, госпожо Ганчева.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Приемам това да бъде назовано „Законът“, да се избегне „този закон“, но същевременно редакцията, която се предлага на ал. 1, изгубва смисъла, а тази алинея има значение с това, че определя българския жестов език за естествен самостоятелен език. Това е най-водещото и най-основното в този закон – това, за което настояваха всички глухи лица, с които работихме през цялото време по изготвянето на Закона. Всъщност се измества фокусът на това, което ние преследваме с този закон.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други колеги?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Аз подкрепям госпожа Ганчева.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Аз също подкрепям това, което те казват, защото уж изхвърлянето на определението що е то жестов език, беше много важна част от целия този процес около Закона за жестовия език.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах.
Колеги, чета окончателния текст на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Законът урежда обществените отношения, свързани с признаването на българския жестов език за естествен самостоятелен език и със зачитането на правото на глухите и на сляпо-глухите лица на изразяване и на информация чрез българския жестов език.
(2) Законът създава условия за премахването на ограничения при общуването на глухите и сляпо-глухите лица и при използването и достъпа до информация чрез българския жестов език.“
Приемат ели тези текстове?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Да, това да.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Може би не трябва да бъде „премахването“, а „премахване на ограничения“ след като няма думата „всякакви“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ограничения е в множествено число, така че тази бележка…
Подлагам на гласуване текста на Комисията за чл. 1, както го прочетох преди малко.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 2 има предложение на народния представител Георги Гьоков и група народните представители – чл. 2 да отпадне.
Има и предложение на народните представители Милена Дамянова, Светлана Ангелова и Галя Захариева – чл. 2 да отпадне.
И двете предложения са предложения за отпадане.
Вносителите?
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Не възразяваме срещу отпадането. Приемаме го.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, други бележки? Няма.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на Георги Гьоков и група народните представители – чл. 2 да отпадне, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Идентично е предложението на народния представител Милена Дамянова и група за отпадане на чл. 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Член 2 отпада.
Колеги, тук има едно предложение на екипа от референти – чл. 7, където са посочени целите, да дойде на систематичното място вместо чл. 2.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Добре, хубаво.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Само че това ще коментираме като стигнем до чл. 7, защото там има предложение. Ще го коментираме като стигнем до чл. 7 да стане чл. 2, ако приемате тази конструкция на колегите референти.
По чл. 3 има отново предложение за редакция на референтите.
Заповядайте, господин Рангелов.
РАНГЕЛОВ: Предложението ни по отношение на чл. 3 е:
„Чл. 3. (1) Законът гарантира правата на глухите и сляпо-глухите лица по начин, който осигурява независимост, равнопоставеност и достъпност в обществения живот чрез използване на българския жестов език.“
Това, което сме дали като предложение, е свързано с това, че със самия закон не се гарантира независимост. Той може да създава, осигурява предпоставки или нещо друго, но в случая той няма как да гарантира независимост. По-скоро Законът гарантира правата на другите по начин, който осигурява независимост, равнопоставеност и достъпност в обществения живот чрез използване на българския жестов език.
По отношение на втората алинея също имаме кратка бележка:
„(2) Спецификата на българския жестов език и културата и идентичността на общността на глухите лица в Република България се зачитат и съхраняват“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имате ли бележки? Това са абсолютно редакционни предложения.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на Комисията в новата редакция, която сега ще прочета:
„Чл. 3. (1) Законът гарантира правата на глухите и сляпо-глухите лица по начин, който осигурява независимост, равнопоставеност и достъпност в обществения живот чрез използване на българския жестов език.
(2) Спецификата на българския жестов език и културата и идентичността на общността на глухите лица в Република България се зачитат и съхраняват.“
Който е съгласен да бъде подкрепен текстът на Комисията, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 4 и чл. няма направени предложения и бележки.
Изказвания? Не виждам.
Който е съгласен чл. 4 и чл. 5 да бъдат приети по вносител, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Уточнихме се, че разделите, които са изписани, отпадат. Ще ги гласуваме с едно предложение. Разделите няма да имат заглавия.
Който е съгласен този принцип в Глава първа да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 6, заповядайте, господин Рангелов.
РАНГЕЛОВ: Благодаря.
По чл. 6 пак имаме леки технически предложения, като първото от тях е в т. 1 – там след думите „равен достъп до информация и комуникация“ предлагаме да се добави „на глухите и сляпо-глухите лица“, както е обхватът на Закона.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имам един въпрос. Като кажем „глухите лица“, това общо понятие ли е? Включва ли и „сляпо-глухите“ или не?
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Не.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тогава трябва да ги споменем изрично, както казват референтите.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НИНОВ: Благодаря, господин Адемов.
Уважаема госпожо заместник-министър Евтимова, госпожа Ганчева, уважаеми депутати! Нашето становище е, че в дефиницията за глухи трябва да се включват абсолютно всички хора с увреден слух, включително и сляпо-глухите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 6.
Заповядайте.
РАНГЕЛОВ: Извинявам се, че Ви прекъсвам, господин Председател, но по отношение на останалите точки също имахме няколко коментара. Ако може да ги предложа и тях.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
РАНГЕЛОВ: По отношение на т. 2, предлагаме думата „качествено“ да отпадне, тъй като реално не сме заложили критерий какво е качествено и какво не е образование чрез българския жестов език.
В т. 3 – съхраняване и утвърждаване на културата и идентичността на общността на глухите лица – е предложения текст, като тук имам един въпрос: дали в случая трябва да бъдат добавени сляпо-глухите лица?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Те казаха преди малко, че това е общо понятие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: По принцип се подразбира, но идеята е, че основните принципи на Закона не касаят само…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Качествено образование трябва ли да остане или не?
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Качествено образование трябва да остане, защото това са политики на Министерството, залегнали във всички закони и нормативни актове. Навсякъде се говори за качество на образованието и равен достъп.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах.
Подлагам на гласуване чл. 6 по вносител.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Сега по чл. 7 има предложение на народния представител Георги Гьоков и група народните представители.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Председател, от името на вносителите оттеглям предложението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Защото трудовата заетост е хоризонтална политика и няма смисъл да фаворизираме в един или в друг.
За чл. 7 идеята е да стане чл. 2.
Заповядайте.
РАНГЕЛОВ: Да, идеята е да стане чл. 2 с оглед систематичното му място, като единствената корекция, която предлагаме в чл. 7, който да бъде чл. 2, е вместо думите „основните цели на Закона са“ е „Законът има за цел“. Това е текстът преди точките.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Принципите са преди целите и целите трябва да си останат точно така, защото е структура.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване чл. 7 от вносител.
За – 18, против и въздържали се – няма.
„Глава втора – Изучаване на българския жестов език и използването му в образованието““.
По чл. 8 предложението на референтите е Законът за предучилищното и училищното образование да бъде изписан не със съкратената абревиатура, а името на целия закон.
Който е съгласен да бъде подкрепено наименованието на Глава втора и чл. 8 по вносител с изписването на абревиатурата, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 9 в ал. 2 има една бележка, която е свързана с това, че съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел, формулировката е „юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза“. Такова е условието на Закона. Съгласни ли сте да го изпишем по този начин, което нищо не променя?
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Нямаме възражения.
РАНГЕЛОВ: Единственото в чл. 9, ал. 1 е, че се изписват изцяло думите на ЗПУО.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това го казах.
Който е съгласен чл. 9 да бъде подкрепен като предложение на Комисията, всъщност като предложение на вносителя, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 10 има няколко въпроса.
Първият въпрос е, че специалните училища са изброени в Закона, за който говорим:
„1. За обучение на ученици със сензорни увреждания – увреден слух, или нарушено зрение“.
Необходимо ли е това да го изписваме, или да си остане текстът на вносителя? Това е първият въпрос.
Заповядайте, госпожо Ганчева.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: В случая може би е по-добре да спрем до „ученици със сензорни увреждания“, без да уточняваме с увреден слух или увредено зрение, защото аз мисля, че преди всичко училищата за ученици с увреден слух могат да организират такива обучения, но това не изключва частично някъде в училищата деца с нарушено зрение да имат също такава възможност. По-добре да си остане само „училища за ученици със сензорни увреждания“ и да няма пояснения отзад – увреден слух или нарушено зрение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тоест да отпаднат думите „увреден слух по чл. 44, ал. 1, т. 1…“
ГРЕТА ГАНЧЕВА: По-скоро да остане само за сензорни увреждания.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Чакайте малко – да отпадне „увреден слух по чл. 44, ал. 1, т. 1“ от същия закон. Дотам ли спираме?
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Просто да останат „специалните училища по чл. 44, ал. 1, т. 1“. Това е достатъчно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Кажете кои точно думи да отпаднат?
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Да отпаднат думите „специални училища за ученици със сензорни увреждания – увреден слух“.
Да останат само „центровете за подкрепа“… Извинявайте.
Да отпаднат „за ученици със сензорни увреждания“. И „специалните училища по чл. 44“ да останат.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вие сега казахте няколко неща, които…
НАДЯ КЛИСУРСКА: Да видим какво пише в Закона.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: В Закона пише следното…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Оставете какво пише в Закона. Въпросът е какво ще запишем тук?
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Това казвам: да отпаднат думите „за учениците…“
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да сте го написали като вносители.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Понеже сега се добавя и нарушеното зрение, затова предлагам да падне. Да остане само „специални училища по чл. 44, ал. 1, т. 1“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви помоля да прочетете ал. 1.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Добре.
„Специализираните обслужващи звена по чл. 50, ал. 1, т. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование, центровете за подкрепа за личностно развитие по чл. 49, ал. 1, т. 4 и специалните училища по чл. 44, ал. 1, т. 1 от същия закон организират и провеждат обучения за родителите на глухи и сляпо-глухи деца по български жестов език за осигуряване на езикова среда на детето.“
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тоест да отпаднат думите „за учениците със сензорни увреждания – увреден слух“. Това кажете.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Точно това. За да се уеднакви текста.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е по ал. 1.
По следващите алинеи, заповядайте.
РАНГЕЛОВ: По ал. 2, отново за абревиатурата, а по ал. 3 отново за юридическите лица за общественополезна дейност да се замени.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на Комисията за нова редакция на чл. 10 с предложението, което беше прочетено от госпожа Ганчева преди малко за ал. 1, и с допълнението за юридически лица за общественополезна дейност, както е по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 11 – заповядайте, господин Рангелов.
РАНГЕЛОВ: По чл. 11 искам да Ви обърна вниманието на ал. 5 в частта „образование по специалности от професионални направления „Педагогика“ и „педагогика на обучението по…“
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Многоточието какво означава?
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Така е записано направлението в списъка на професиите и специалностите от класификатора във висшето образование. Там е с три точки, не с много точки. Така е формулировката в самия класификатор.
РАНГЕЛОВ: Добре, благодаря Ви.
И само да Ви обърна внимание на още нещо, в края на самата разпоредба „при условията и по реда на чл. 213, ал. 7“. Реално в тази препратка има, че министърът издава наредба, тоест, че има една наредба, която се издава.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Точно така.
РАНГЕЛОВ: Моето предложение като референт е: „при условията и по реда на наредбата по чл. 213, ал. 7, тъй като така или иначе там са уредени нещата.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Окей.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен с чл. 11 като предложение на Комисията с тази бележка, която беше приета в ал. 5, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 12 няма предложения, няма бележки.
По чл. 13 също няма предложения и бележки.
По чл. 14 и чл. 15 няма бележки.
Сега давам думата по чл. 12, 13, 14 и 15.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Господин Председател, уважаеми колеги,уважаема госпожо Заместник-министър! Извинявам се много, наистина не вземам отношение по тези членове.
Взимам отношение по чл. 10, който редактирахме в ал. 1. За уеднаквяване на текстовете по ал. 1, трябва да уеднаквим и ал. 2.
Извинявайте за бавното ми реагиране, но в крайна сметка четем неща, които ни се предлагат в момента. Ал. 2 е същата, така че ако ще отстраним учениците със сензорни увреждания и увреден слух по чл. 44, ги отстраняваме и в ал. 2, просто, за да уеднаквим текстовете по ал. 1.
Извинявайте, че се намесвам, след като сме го гласували.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Да, то си пише: като горния коментар, така че би трябвало да се отнася и за ал. 2.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да се върнем тогава към чл. 10 и да прегласуваме ал. 2 по начина, по който е от ал. 1.
Който е съгласен ал. 2 да придобие смисъла на ал. 1, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Бяхме стигнали до чл. 12, 13, 14 и 15. Няма предложения, няма бележки от референтите.
Вносителите?
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Нямаме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване чл. 12, 13, 14 и 15 по вносител.
За – 18, против и въздържали се – няма.
„Глава трета – Предоставяне и използване на преводачески услуги от и на български жестов език“.
По чл. 16 има предложение на народния представител Георги Гьоков и група народните представители.
Има и предложение от народните представители Милена Дамянова, Светлана Ангелова и Галя Захариева.
Заповядайте, колеги.
Да дадем възможност на колегите от Министерството на образованието да обяснят разликата между придобиването на бакалавърска и магистърска степен, за да стане ясно, че трябва да остане само магистърската степен. Ще Ви кажа защо.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Да. По-скоро смисълът беше този, че преводачите на жестов език в момента могат да придобият такава квалификация с курс на обучение, който се лицензира по учебна програма на Националната агенция за професионално образование и обучение, който е много краткотраен. То се равнява по-скоро на едногодишна магистърска степен, отколкото на четири години бакалавър. Защото, за да придобият бакалавър, трябва да се обучават четири години в университета, става много неравнопоставено спрямо завършили едногодишен курс на обучение да ги приравняваме на едни и същи жестови преводачи. Просто в списъка, който ще бъде публикуван в Агенцията и как ще се направи разликата между едните и другите, придобили тази квалификация. Едните са с бакалавърска степен, другите са с придобито професионално обучение, което е в Център за професионално обучение всъщност.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Гьоков и група народните представители, което се подкрепя по принцип, и предложението на народните представители Милена Дамянова и група народните представители.
Който е съгласен да бъде подкрепено по принцип предложението на народния представител Георги Гьоков и група народни представители, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По принцип приемаме магистърската програма с аргументите, които чухме преди малко.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Референтите имат едно предложение и ще Ви моля да го коментирате.
„(1) Преводач от и на български жестов език може да е дееспособно лице“ – да отпадна думите „може да“. Ясно е, че трябва да е дееспособно. Може предполага, че и не може, нали така?
Който е съгласен да бъде подкрепено заглавието на Глава трета и текста на Комисията за чл. 16 с отпадането на думичките „може да“, приемането по принцип на предложението на народния представител Георги Гьоков и група народните представители, и с приетото предложение на народния представител Милена Дамянова и група народните представители, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 17 въпросът на референтите е за ал. 3: защо е публичен регистърът на интернет страницата като се заличават данните за контакт с лицето?
ГРЕТА ГАНЧЕВА: По принцип имената на специалистите трябва да са в списъка във всички случаи, за да може глухото лице да си избира преводач от този списък. А контактите как ще ги установява, сигурно ще има достъп до някаква…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Имаме подзаконова нормативна база, където ще бъде описан редът.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Ще има наредба.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен да бъде подкрепен чл. 17 по вносител, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 18 има една препратка. Тук сте написали „по чл. 17“, а уточнението на референтите е „по чл. 17, ал. 1“.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Добре.
РАНГЕЛОВ: И по ал. 2 да посочим, че заявлението е по ал. 1.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Да, но към заявлението се прилагат и други документи. Може би тук целта е била да се разгледат всички документи, които се прилагат, а не само заявлението се разглежда от комисията. Затова трябва да бъде „подадените документи“, които са в комплект.
РАНГЕЛОВ: Ние сме още на чл. 18.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Добре, но заявлението се разглежда от Комисията, а другите документи като че ли не се разглеждат от Комисията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вносителите не приемат „към заявлението по ал. 1“, а само „към заявлението“.
Нататък.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: По ал. 3 приемаме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: „Обстоятелствата по чл. 16, ал. 1 с изключение на необходимото образование и квалификация, се установяват с декларация.“
Който е съгласен да бъде приет чл. 18 по вносител, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 19 има предложение за редакция от референтите.
РАНГЕЛОВ: Предложението ни е свързано с подадените документи, тъй като реално човекът подава заявление, всичко друго е придружаващ документ към заявлението. Няма как да разгледате…
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Аз преди малко отговорих всъщност на този член. Извинявайте.
РАНГЕЛОВ: Вече няма как да разгледате подадена декларация, след като тя трябва да придружава…
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Така написано само заявлението, аз пак ще кажа, че не означава, че трябва да се разгледат останалите документи. За мен не е много ясно. Ако смятате, че другите документи са придружаващи към него?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: По принцип тук става въпрос наистина за регистъра, в който да бъдат включени и преценени качествата на самите жестови преводачи. Те се борят наистина да имат необходимата квалификация, лиценз и да предоставят качествена услуга. Ето защо не сме съгласни. Трябва да се разглежда комплектът заявления с придружаващите документи в цялост.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Да.
РАНГЕЛОВ: Когато са придружаващи документи не е необходимо да ги изброяваме всичките. Просто казваме основния документ. Както, ако имате една молба, Вие пишете молбата и се подразбира, че всичко, което върви към нея, ще бъде разгледано.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Няма да ги изреждаме. Просто казваме „подадените документи“. Няма да ги изреждаме, то е ясно, но да си остане „подадените документи“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 19.
За – 18, против и въздържали се – няма.
РАНГЕЛОВ: Ако може по отношение на ал. 2, извинявам се, че пак Ви връщам, тъй като спорът беше по отношение на ал. 1, в ал. 2 сме дали чисто техническо разместване на думичките, за да звучи по-добре.
Ако може да Ви прочета редакцията и да си кажете мнението дали одобрявате.
Чл. 19, ал. 2: „В 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението по чл. 18, ал. 1 изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания въз основа на предложението по ала. 1 издава заповед за вписване в списъка по чл. 17, ал. 1 или за отказ от вписване.“
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Аз не възразявам. Съгласни сме с редакцията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване предложението на Комисията с новата редакция на ал. 2 на чл. 19.
За – 18, против и въздържали се – няма.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: По чл. 19 има доста алинеи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз казах – предложение на Комисията. Единствената промяна да бъде в ал. 2.
РАНГЕЛОВ: Но имаме още десет алинеи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Референтите, моля Ви, да не пишете нови закони. (Оживление.) Има си Законопроект, внесен от Министерския съвет.
Аз знам, че искате да се изявявате, ама не е това процедурата.
Заповядайте.
РАНГЕЛОВ: Господин Председател, по отношение на ал. 3 имаме предложение да бъде променено първото изречение, като то да звучи по следния начин:
„Комисията разглеждане заявлението по чл. 18, ал. 1 в тридневен срок от постъпването му.“ Самото изречение е обърнато.
И освен това във второто изречение задраскваме думите „в тях“, тъй като не е необходимо да присъстват, защото в момента това, към което се реферира, е заявлението. Благодаря.
По отношение на ал. 4 нямаме предложения.
По отношение на ал. 5 предлагаме след „ако нередовностите“ да махнем думите „по подадените документи“, тъй като е ясно, че се отнася за нередовностите от документите.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Добре.
РАНГЕЛОВ: По отношение на ал. 6 нямаме бележки.
По отношение на ал. 7 предлагаме думата „отказва“ да се замени с „издава заповед за отказ“, тъй като реално това е актът. И да се допише „ал. 1“ след чл. 17, за да е ясно кой е списъкът.
По отношение на ал. 8 и ал. 9 имаме бележки, тъй като в ал. 8 и 9 се споменават ал. 2 и 5, но се пропуска ал. 7. Дали имате някакви конкретни виждания защо така се е получило, или просто е технически пропуск и трябва да бъде добавен, тъй като в съответните алинеи се издават актове.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Технически пропуск е.
РАНГЕЛОВ: Да го допишем тогава.
И последното е за ал. 10. Тук имахме един въпрос – тъй като се посочва, че вписването в регистъра се извършва в тридневен срок от влизането в сила на заповедта за вписване по ал. 2, тоест лицето, което е подало заявление, му се одобрява заявлението, издава му се заповед, след което то чака 14-дневен срок, за да не си обжалва само. И след това вече се вписва. Нали така трябва да го тълкуваме?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Да. И се уведомява по смисъла на Административнопроцесуалня кодекс, че е уведомено. Но Агенцията има ангажимента да го впише в регистъра. Имало е подобен регистър на кооперациите.
РАНГЕЛОВ: Не, идеята ми е по-различна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нямате право на идеи, имате право на технически бележки. Идеи имат вносителите. Няма как сега да пишем всички алинеи отново.
РАНГЕЛОВ: Целта е дали някой друг може да обжалва заповедта на лицето, което е одобрено.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Не.
РАНГЕЛОВ: Тъй като тук чакаме да измине срокът, за да влезе в сила.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Нали комисията установява нередностите. Ако комисията е установила нередност, тоест, че лицето не може да бъде вписано в регистъра, то го уведомява. Малко по-горе уточнихме това. Тоест, ако комисията види, че има нередни документи – такива, които са компрометирани, нередовни, тя си знае какво да си прави.
РАНГЕЛОВ: Добре, ако знаете как да го прилагате.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Знаем.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, предложение за редакция на чл. 19 – предложението на Комисията за редакция в ал. 2, редакция в ал. 3, редакция в ал. 7, 8 и 9, като се добавя там технически „т. 7“.
Който е съгласен да бъде подкрепен чл. 19 като предложение на Комисията с прочетените преди малко предложения, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Заповядайте по чл. 20.
РАНГЕЛОВ: Благодаря.
В чл. 20 по отношение на ал. 1 нямаме никакви бележки, по отношение на ал. 2 чисто технически искаме да предложим думата „отписва“ да се замени с „величава“.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Нямаме бележки.
РАНГЕЛОВ: И в самото изброяване в т. 1, 2, 3 и 4 думата „изразено негово желание“ да бъде „по искане на преводача“. С оглед на това, че горе сменихме думата от „отписва“ на „заличава“ е необходимо да поставим и в т. 2 думичката „при отпред в изречението“, като сме го сложили накрая на изречението. И става „при поставяне под запрещение на преводача“.
В трета точка пак поставяме думичката „при“ в началото на изречението.
И в четвърта точка пак поставяме думичката „при“ в началото на изречението.
В ал. 3 предлагаме думичката „отписването“ да бъде заменена с думичката „заличаването“, както е в ал. 2.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще помоля да прочетете цялата редакция на чл. 20 с предложенията, които направихте.
РАНГЕЛОВ: Да, почитам я.
„Чл. 20. (1) Промени в обстоятелствата по чл. 17, ал. 2, т. 3-7 може да бъдат извършени по заявление на преводача, след заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.
(2) Лице, включено в списъка на преводачите по български жестов език, се заличава:
1. по искане на преводача;
2. при поставяне под запрещение на преводача;
3. при констатиране на системни нарушения при отчитането на преводаческите услуги;
4. при смърт на преводача.
(3) Заличаването се извършва след заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания. Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалня кодекс.“
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Съгласни ли сте, колеги?
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен да бъде подкрепена редакцията на Комисията за чл. 20, прочетена току-що, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 21 и 22 няма предложения, няма бележки.
Който е съгласен да бъдат подкрепени чл. 21 и 22 по вносител, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 23 има предложение на референтите в ал. 3: „Отказът за осигуряване на преводаческата услуга по чл. 21, ал. 1 и 2 задължително се мотивира“. Искат да отпадне думата „задължително“.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Добре. Искахме да засилим малко.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен да бъде подкрепена редакцията на Комисията на чл. 23 с отпадането на думата „задължително“ в ал. 3, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 24.
РАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
В чл. 24 с цел прецизиране предлагаме накрая на изречението да се постави „ал. 1“ след чл. 17, както правим референцията на останалите места в Закона по отношение на чл. 17.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен чл. 24 да бъде подкрепен като предложение на Комисията с допълнението „по ал. 1“ на чл. 17, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 25 има една бележка на референтите: „Държавните институции и органите на местното самоуправление са длъжни да осигуряват превод…“. Те предлагат да отпаднат думите „са длъжни“, да остане „осигуряват превод“. Казват, че разпоредбата била повелителна.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Според мен е малко по-засилено да се каже, че са длъжни, защото определят задължения. Според мен е важно. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен да бъде подкрепен текстът на вносителя за чл. 25, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 26 и заглавието на „Глава четвърта – Съвет на българския жестов език“, няма предложения.
Бележки?
Който е съгласен да бъде подкрепен чл. 26 по вносител и заглавието на „Глава четвърта – Съвет за българския жестов език“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 27 има предложение на народния представител Георги Гьоков и група народните представители за състава на Съвета.
Заповядайте, колеги. Ще мотивирате ли предложението?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, двете предложения са напълно идентични и са изписани по различен начин, така че е редно да бъдат подкрепени.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, предлагам Ви консенсусен вариант – да подкрепим предложението на Георги Гьоков и Весела Лечева по принцип, и предложението с по-добрата редакция на Милена Дамянова и група народни представители. Те са абсолютно идентични. Словоредът е различен.
Подлагам на гласуване предложението на Георги Гьоков и група народните представители, подкрепено по принцип.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милена Дамянова и група народните представители.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване чл. 27 по вносител с направените предложения в редакция на Комисията.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Заповядайте по чл. 28.
РАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Тук предложението ми е в началото на изречението да се добавят думите „Редът за“, тъй като сега е: определянето се определя с правилник. Реално самият правилник трябва да има някакъв ред, по който да се извърши самия процес.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Правно-техническа редакция, която не променя нищо.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията:
„Редът за определянето на членовете на Съвета, дейността и организацията му на работа се определят с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.“
Който е съгласен да бъде подкрепен чл. 28, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По „Глава пета – Финансиране“ и чл. 29 има едно предложение – да се изпишат. Това го приехме още в началото.
Който е съгласен да бъде подкрепена Глава пета със заглавие „Финансиране“ и чл. 29 по вносител – с бележката, която е направена, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
„Допълнителна разпоредба“.
Тук има един такъв въпрос, по-скоро референтите имат въпрос: „лице или дете със слухова загуба“. Те питат: детето не влиза ли в общата група на лицата?
ГРЕТА ГАНЧЕВА: По принцип влиза, но все пак в образованието боравим и с думите „деца, ученици“, а не с „лица“. От тази гледна точка е оставено „дете“, като дете до 18-годишна възраст. Но по принцип в „лице“ влизат деца и всякакви лица – и ученици, възрастни и така нататък.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Господин Председател, по Закона за хората с увреждания напомням, че децата са и лица, които до 20-годишна възраст имат право…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах.
В т. 8 това, което задават като въпрос референтите, е: „както и представителят на детето или лицето, което полага грижи за детето“. Представителят? Какво значи „представител“?
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Този текст е във връзка с търсещите или получили международна закрила деца.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не разбрах, извинявайте.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Във връзка със Закона за търсещите или получили международна закрила – оттам е представителят. Така че затова навсякъде – дори в Закона за предучилищното и училищното образование, боравим…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Там си има собствено определени дефиниции.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Ама точно затова пише: „както и представителят“. Тоест по смисъла на Семейния кодекс е този, който упражнява родителските права, както и представителят на детето или лицето.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Тук искам да допълня. По Закона за закрила на детето това може да е и приемният родител или такъв, който следва да бъде определен.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Той е извън Семейния кодекс.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви!
Тук говорим за Допълнителна разпоредба по смисъла на този закон. Не на онзи, а на този.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Точно така.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Защото ще се прилага.
Тоест Вие смятате, че това е коректната дефиниция?
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Тази същата дефиниция я има и в Закона за предучилищното и училищното образование едно към едно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Още един аргумент този закон да бъде гледан в Комисията по образование? Това е положението.
Който е съгласен да бъде подкрепено заглавието „Допълнителна разпоредба“ и текста на § 1 по вносител, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
„Преходни разпоредби“.
§ 2– Административнопроцесуалния кодекс.?
Заповядайте.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Щеше да падне т. 7.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
АШОД ДЕРАНДОНЯН: Здравейте на всички!
Бих искал само да отбележа, че в т. 7: „Системи за комуникация“ са системи за комуникация, които произхождат от българския жестов език“ трябва да отпадне, тъй като отпадна чл. 2, така че тук няма място вече в Допълнителната разпоредба тази дефиниция. Просто го отбелязваме. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване заглавието на подразделението „Допълнителна разпоредба“ и текста на Комисията, редактиран с отпадането на т. 7 в § 1, моля да гласува.
За – 18, против и въздържал се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Административнопроцесуален кодекс, Граждански процесуален кодекс, Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс…
Заповядайте.
РАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Имаме само едно предложение за техническа корекция в § 3 по отношение на Граждански процесуален кодекс. В т. 4 е посочено: „чл. 585“, в който се оказва, че няма трета алинея. Има първа алинея и втора алинея.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вижте, в § 3 от Преходните и заключителните разпоредби, т. 4, където е записано: „В чл. 585, точка „б“: „в ал. 3“. Референтите казват, че в този член няма ал. 3. Вероятно е отпаднала, след като Вие сте внесли Проекта.
РАНГЕЛОВ: Има ал. 1 и най-вероятно за нея се отнася.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Да, добре. Приемаме, ако е така. Трябва да го проверим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще го проверим това, не се притеснявайте.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НИНОВ: Това, което имаме предвид, е навсякъде да се уеднакви и да се използва „преводач на български жестов език“. Тоест по никакъв начин да не се допуска вече да има думата „тълковник“. Това поясняваме. Защото в предходни законови уредби имаше думата „тълковник“. Сега вече тя отпада.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах, терминологично.
В Наказателния кодекс или в НПК?
РАНГЕЛОВ: Още сме в същия.
В т. 3 една техническа редакция: „в заглавието и в основния текст“ да бъде: „в заглавието и в текста“ преди т. 1, с оглед правно-техническа…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Къде?
РАНГЕЛОВ: В § 3, т. 3, буква „а“: в заглавието и в текста преди т. 1, тъй като така е практиката на Народното събрание.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нека да гласуваме дотук.
Заглавието „Преходни и заключителни разпоредби“, § 2 по вносител, § 3 с промените в т. 3 и т. 4.
Който е съгласен да бъдат подкрепени, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
В Наказателно-процесуалния кодекс – няма бележки.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 4, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
В Наказателния кодекс? Отново няма бележки.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 5, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
За § 6 има предложение на народните представители Вежди Рашидов и група народните представители. Знаете, че този текст вече е приет в Закона за радиото и телевизията, което означава, че тук трябва да отпадне.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Защо?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Отговорът на този въпрос е много лесен.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Председател, аз виждам предложението. Не знам какъв е мотивът на вносителите, но ако е това, че го има вече в някакъв друг закон, там може да е по по-различен начин. Тук се гарантира присъствието на тези жестови преводачи в медиите. Утре, ако има някаква промяна в Закона за радио и телевизия какво? Тогава ли ще правим промяна? Няма нищо лошо, че го има в два закона. Аз мога да Ви цитирам десетки текстове. Приехме цял Закон за равноправието между жените и мъжете, който преповтаря текстове от сто други закона, без да ги отменим там. Какво пречи да го имаме и в този закон? Да проявим една защита на това, което се прави.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Ако приемем текста, както е на вносител, което е твоето предложение, ще има разминаване с текста, който е приет в Закона за радиото и телевизията. Ето този текст е приет в чл. 8б, ал. 5 и вече е в сила. Има разминаване. Ние ще направим поправка на това, което е прието, защото в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за българския жестов език, ще предложим промени в Закона за радиото и телевизията и ще направим поправка на това, което сме приели в края на 2020 г.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, всеки има право да гласува както иска и право на аргументи.
Други изказвания?
Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Благодаря, господин Председател.
Може ли да видим текста в Закона за радиото и телевизията, да го изчете някой.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Аз съм се подготвила. Текстът е следният:
„Доставчиците на медийни услуги с национален обхват и наземно цифрово радиоразпръскване на телевизионни програми с политематичен или информационен програмен профил и среднодневен аудиторен дял над 20 на сто и телевизионните програми на БНТ задължително осигуряват поне една от своите емисии новини в диапазон 19,00 – 23,30 ч. превод на български жестов език.“
НАДЯ КЛИСУРСКА: Този текст е по-благоприятен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Вежди Рашидов и група народните представители за отпадане.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По § 7 референтите имат бележка.
РАНГЕЛОВ: Бележката е чисто техническа – в ал. 1, 3 и 4 навсякъде след „чл. 17“ да добавим „ал. 1“ с оглед, че там е списъкът, за който през цялото време реферираме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Чисто техническо предложение.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 7 като предложение на Комисията в редакцията, която беше допълнена преди малко, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Заповядайте по § 8.
РАНГЕЛОВ: Благодаря.
По § 8 тук също имаме една кратка техническа бележка – в частта „и кметовете на общините следва да осигуряват условия“, предлагаме да се смени с „кметовете на общините създават условия“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен да бъде подкрепен § 8 в редакцията на Комисията, както беше прочетен преди малко, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По § 9, заповядайте.
РАНГЕЛОВ: По отношение на § 9 искаме да предложим редакция, като изброим изрично самите нормативни актове, които следва да бъдат издадени от съответните актоиздатели. В случая предлагаме вместо текстът, който е: „Нормативните актове по чл. 26 и 28 се издават в срок до шест месеца от влизането в сила на закона“, да бъде:
„В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон:
1. министърът на труда и социалната политика издава наредбата по чл. 26, ал. 1;
2. Министерският съвет приема решението по чл. 26, ал. 2;
3. министърът на вътрешните работи издава наредбата по чл. 26, ал. 3;
4. министърът на образованието и науката издава правилника по чл. 28.“
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тук е детайлизирано кой има право да издава, макар че в другите текстове е казано.
Който е съгласен § 9 в редакция на Комисията, както беше прочетен преди малко, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
И последният параграф, колеги: Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г“. Няма как да влезе.
Референтите?
РАНГЕЛОВ: В случай че не бъде определен някакъв различен срок от този, който е по Конституция, а той реално е три дни след обнародването, предлагаме да остане само частта, която е чл. 11, ал. 2-5 влизат в сила от 15 септември 2026 г.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Конституционният текст е: всеки закон, ако няма изрично посочена дата, влиза в сила три дена след обнародването му в „Държавен вестник“. Сега въпросът е да повторим ли конституционния текст със следващото изключение, или да допуснем, че по презумпция това е така.
СИЛВИЯ МАРИНОВА (жестов преводач): Искат да се повтори.
РАНГЕЛОВ: Това, което искате, е да звучи по следния начин:
„Законът влиза в сила три дни след обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на чл. 11, ал. 2-5, които влизат в сила от 15 септември 2026 г.“
СИЛВИЯ МАРИНОВА: Така искат, да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
ИЛИЯНА СТОИЛОВА: Извинявайте, това не го разбирам – 2026 г.) Това е много дълъг период от време. Впоследствие може да се внесе Закон за изменение и допълнение на този закон. Този закон няма да остане постоянно такъв! Вярвам и съм убедена, че този закон впоследствие ще бъде подобрен, изменен като Закон за изменение и допълнение на същия закон. 2024 г. е много дълъг период.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: 2026 г. е разписана само за частта образование и то за специфични дейности, защото системата не може да се подготви преди това – нито има подготвени преводачи, нито има обучени учители, достатъчно квалифицирани специалисти, които да могат да го реализират на практика. Изисква време.
ИЛИЯНА СТОИЛОВА: Не съм съгласна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрахме, че не сте съгласна.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НИНОВ: Колеги, ние подкрепяме това. Факт е, че специално за чл. 11, посочените ал. 2 до 5 трябва да влязат в сила, считано от 15 септември 2026 г., защото всичко, което е необходимо да се направи и да се подготви изцяло за подготовката на жестовите преводачи, на учителите, на ректорите в специалните училища. Подкрепяме мнението на Министерството на образованието и също на Социалното министерство.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване § 10: „Законът влиза в сила три дена след публикуването му в „Държавен вестник“ с изключение на чл. 11, ал. 2-5, които влизат в сила от 15 септември 2026 г.“
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на Комисията за тази редакция, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Някакви други предложения? Не виждам.
С това Законът е приет окончателно в Комисията на второ четене.
Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието на Комисията.

(Закрито в 16,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хасан Адемов


Стенограф:
Нина Иванова