Проект за решение за приемане на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г., №702-00-11, внесен от Министерски съвет на 19.05.2017 г.

---

На свое редовно заседание, проведено на 31.05.2017 г., Комисията по образованието и науката обсъди Проект за решение за приемане на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г., №702-00-11, внесен от Министерски съвет на 19.05.2017 г.
На заседанието присъстваха: Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, професор Иван Димов – заместник-министър, академик Юлиан Ревалски – председател на БАН, член-кореспондент Константин Хаджииванов – заместник-председател на БАН, проф. Любен Тотев – председател на Съвета на ректорите, доц. Григорий Вазов – секретар на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов – ректор на Технически университет – София, проф. Стати Статев – ректор на Университета за национално и световно стопанство, проф. Запрян Козлуджов – ректор на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, проф. Станислав Семерджиев – ректор на Национална академия за театрално и филмово изкуство и други представители на академичната общност и на синдикалните организации в областта на висшето образование и науката.
Проектът на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г. бе представен от министър Красимир Вълчев. Той информира народните представители, че държавата има задължение по Споразумението за партньорство да приеме Националната стратегия за насърчаване на научните изследвания, което следва да бъде докладвано на Европейската комисия до 30 юни.
Той отбеляза, че проектът на Стратегия е разработен от работна група с участието на ръководството на БАН, на учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на Фонд „Научни изследвания” и Министерството на образованието и науката.
Основна цел на Стратегията е чрез мащабно, бързо и дългосрочно развитие на системата на научни изследвания България да се превърне в привлекателен център за авангардни научни изследвания и развитие на нови технологии, да се възстанови и издигне международният авторитет в областта на науката, да се задържат и привлекат талантливи учени в България и като краен резултат – да се постигнат дългосрочен икономически растеж и значително повишаване на качеството на живот. Стратегията цели да се подпомогне науката в България за превръщането й във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности, като целевата група, към която е насочена, са университетите и научните организации в България. Стратегията съдържа ясен ангажимент за увеличение на средствата от държавния бюджет.
Тя предвижда три етапа на изпълнение на заложените цели:
- етап на възстановяване (2017-2022 г.) - въвеждане на основните механизми и дейности, осигуряващи възстановяване и модернизация на системата за научни изследвания;
- етап на ускорено развитие (2023-2025 г.) - ускорено развитие на научните изследвания, позволяващо доближаване до средно европейско ниво;
- етап на научни изследвания на световно ниво (2027-2030 г.) – третият етап ще гарантира устойчиво и балансирано развитие на научните изследвания и издигането им на световно ниво на основата на успешното изпълнение на предните два етапа.
Стратегията предвижда откриване на Изпълнителна агенция за наука към Министерството на образованието и науката, която ще управлява и подкрепя изследванията в научните организации и висшите училища в България. Тя ще извършва и мониторинг на научноизследователските дейности. В структурата на агенцията ще бъде включен Фонд „Научни изследвания”. Целта е да бъде продължено проектното финансиране на научните разработки. В същото време дейността на Агенцията ще се разшири към създаване на различни програми за финансиране на кариерно развитие на учените, за приложни изследвания, за развитие на научните центрове, за международно сътрудничество, както и към разработване на специализирани и секторни програми за научни изследвания.
Предвижда се основното възнаграждение да е фиксирано за отделните научни длъжности, докторанти и постдокторанти и да се покрива от държавната субсидия на научната организация или висше училище. Размерът на заплатите ще се определя спрямо средната работна заплата в страната за предходната година. Ще има и допълнителни стимули, обвързани с конкретни научни резултати. За младите учени без научни резултати ще има различен механизъм за допълнително възнаграждение, като тяхното кариерно развитие ще бъде обвързано с резултатите от научната им дейност.
Обновената Стратегия предлага още в цялата страна да се създадат научно-иновационни комплекси, като за целта бъдат привлечени и партньори от бизнеса. Активно участие в развитието на комплексите трябва да имат общинските и областните управи и водещи партньори от чужбина. Тези структури ще бъдат финансирани чрез различни източници, включително и от структурните фондове на ЕС.
Финансирането на Стратегията ще се осъществява със средства от държавния бюджет за съответната година, със средства от Европейски фондове и други източници, съгласувано с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 651/2014 и на Рамката за държавна помощ за научни изследвания, експериментално развитие и иновации.
Министър Вълчев предложи и след думите „консолидирана фискална програма” да се добави „с изключение на разходите с източник Европейските структурни и инвестиционни фондове”, за да се отговори максимално на изискванията на Европейската комисия за ясен ангажимент на държавата.
Проектът на Стратегията е бил публикуван за публично обсъждане, като получените бележки и коментари са взети под внимание.
Заместник-министър Иван Димов допълни, че в Стратегията се поставя изключително важен акцент върху качеството на научната дейност в измерими параметри. Той уточни, че направеният в стратегията анализ се основава на два много сериозни одиторски доклада. Единият е докладът в резултат на партньорската проверка от Европейската комисия. Вторият е одитният доклад за участието на България в програмата „Хоризонт 2020“, където също са направени редица много критични изводи.
Писмени становища по проекта на актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г. постъпиха от: Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Българска академия на науките, Съюз на учените в България, Национален браншов синдикат „Висше образование и наука” - КНСБ. В хода на дискусията Съветът на ректорите на висшите училища в Република България представи устно становище. В представените становища е изразена подкрепа за актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания, като са направени и се съдържат бележки и предложения за нейното усъвършенстване. Основната бележка беше свързана с предвиденото „финансиране в рамките на консолидираната фискална програма“, което може да доведе до намаляване на необходимите средства като процент от БВП в сравнение с варианта „директно финансиране от държавния бюджет”. Предлага се предвидената двукомпонентна система за въвеждане на диференцирано заплащане на учените да бъде обвързана с размера на средната работна заплата за страната, както и с нарастващо проектно финансиране, разпределяно от Фонд „Научни изследвания“ или организация-правоприемник.
Несъгласие с внесения проект на стратегия в писмено становище изразяват Федерация на независимите синдикати от земеделието - КНСБ, Национална федерация „Техническа индустрия, наука и информатика”- КТ “Подкрепа“ и Синдикален академичен съюз – БАН.
В дискусията се включиха народните представители Анелия Клисарова, Иво Христов, Станислав Станилов, Стоян Мирчев, Милен Михов, Ирена Анастасова, Николай Цонков, Милена Дамянова и Снежана Дукова.
Народният представител Анелия Клисарова отбеляза, че във варианта на Стратегията, който е бил предмет на обществено обсъждане, при източниците на финансиране се използва изразът „от държавния бюджет”, а във внесения в Народното събрание вариант той е заменен с израза „от консолидираната фискална програма”. Според нея всички текстове, където Министерството на финансите има ангажимент за осигуряване на пълното изпълнение на Стратегията, са останали пожелателни.
Народният представител Иво Христов изрази мнението, че причини за провала на предишната Стратегия са липсата на контрол и съотношението между парите, които науката получава от държавния бюджет, и така нареченото „проектно финансиране“. Също така отбеляза, че липсва заинтересованост на големи икономически субекти от развитието на наукоемки инвестиции.
Народният представител Станислав Станилов уточни, че в България обикновено стратегиите, приети след 1990 г., не се реализират, защото често Министерство на финансите не осигурява заложените средства. Според него базовите заплати на изследователите трябва да се вдигнат двойно, за да може да се привличат качествени докторанти. Като положителен елемент на Стратегията той посочи, че тя предвижда национална комисия за апелация.
Според народния представител Стоян Мирчев докато държавата не застане зад науката и не започне да инвестира в нея, а евросредствата да се използват само като допълнение на държавното финансиране, ще се говори само за спад в развитието на българската наука.
Народният представител Милен Михов постави въпрос пред министъра дали намира в предоставените писмени и устни становища рационални предложения, които биха могли да намерят място както в очаквания План за прилагане на Стратегията, така и в дейността на Министерството.
Народните представители Ирена Анастасова и Николай Цонков отбелязаха, че трябва да търси ясен финансов ангажимент на държавата за българската наука и българското образование.
Народният представител Милена Дамянова обърна внимание на текста, регламентиращ контрола на изпълнението на Стратегията, в който е предвидено той да се осъществява от Народното събрание и Международен контролен съвет. За първи път в Стратегия се определят такива контролни функции на ресорната парламентарна Комисия.
Народният представител Снежана Дукова подчерта, че е изключително важно да има добър управленски капацитет и добър механизъм за мониторинг и контрол.
В хода на дискусията активно се включиха представители на академичните среди. Председателят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев изрази подкрепа за Стратегията с предложение за корекции на финансовата рамка.
Ректорът на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” проф. Запрян Козлуджов изрази становище, че Стратегията трябва да бъде приета в максимално кратък срок.
Председателят на БАН академик Юлиан Ревалски отбеляза, че приемането на Стратегията е много важно, за да върне България позициите си на страна, в която има солидна наука на световно ниво. Напомни, че оперативните програми не са онази панацея, която ще спаси българската наука, а държавата трябва да се ангажира чрез бюджета си. Той подчерта, че пари трябва да се дават срещу определени резултати, затова вътре в Стратегията са заложени международната оценка на научните организации, периодичната атестация както на институциите, така и на самите изследователи, има заложено диференцирано заплащане, което също е елемент на контрол как ще се изразходват средствата.
Ректорът на УНСС проф. Стати Статев отбеляза, че приемането на Стратегията предопределя и последваща промяна на законовата уредба.
От ВОН-КНСБ отбелязаха, че очакват в бъдещото изпълнение на мерките по Стратегията да има много сериозна концентрация на науката във висшите училища, защото това е важно за цялата система и за качеството на образованието.
След проведената дискусия Министърът на образованието и науката г-н Красимир Вълчев отговори на поставените въпроси и отново посочи, че с цел дефиниране на параметъра на ангажимента на държавата предлага допълнение на два текста от актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г., а именно на стр. 33 и на стр. 62, като след думите „консолидирана фискална програма“, да се добави „с изключение на разходите с източник Европейските структурни и инвестиционни фондове“. Народните представители единодушно подкрепиха предложението на комисията да бъдат направени допълнения в раздел 4.1, Хоризонтална дейност 1, на стр.33 и в раздел 5.2, в таблица 6, в индикатор Финансиране на НИРД по консолидираната фискална програма като % от БВП, на стр.62 от разглежданата стратегия.
При обсъждането също така се установи, че се налага прецизиране на проекта на решение за приемане на Стратегията, като правните основания за неговото приемане да бъдат допълнени с думите „чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България“ и с наименованието на посочения в него регламент, което да бъде изписано в цялост. Министърът на образованието и науката се съгласи с направените правно-технически редакции в проекта на решение.
Народните представители се обединиха около становището, че се налага правно-техническо прецизиране на текста на проекта за решение и единодушно подкрепиха това предложение.


След проведената дискусия, след направените предложения за допълнение на проекта на решение на Народното събрание за приемане на разглежданата стратегия и за допълнение на два текста от стратегията, както и след гласуване с резултат 17 гласа - „за”, 0 гласа – „против” и 2 гласа - „въздържал се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме решението за приемане на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г., №702-00-11, внесен от Министерския съвет на 19.05.2017 г., заедно с подкрепените от Комисията предложения за допълнение на проекта на решение и на стратегията.


Председател:


Милена Дамянова






Р Е П У Б Л И К А Б ЪЛ Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
________________________________________
ПРОЕКТ

Р Е Ш Е Н И Е

за приемане на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал.1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания и като основа за изпълнение на Тематично предварително условие № 1 от Част І на Приложение XI към Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347/20.12. 2013 г.)

Р Е Ш И:
Приема актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г. (приложение).