1. Изслушване на председателя на Държавната агенция за закрила на детето – госпожа Офелия Кънева, относно осъществяване на сътрудничество на ДАЗД с образователните институции за гарантиране правата на децата.
2. Изслушване на управителя на Фонд „Научни изследвания“ проф. д-р Веселин Брезин и на председателя на Изпълнителния съвет на Фонда проф. дхн Георги Вайсилов относно състоянието и дейността на Фонда.
3. Разни.

---

Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Милена Дамянова – председател на Комисията.

* * *


ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум – можем да започнем, макар че очакваме и заместник-министъра на образованието госпожа Деница Сачева и госпожа Офелия Кънева да се присъединят към нас. Надявам се, докато приключим с процедурата по дневния ред, това да се случи.
Предлагам Ви днешното заседание да протече при следния дневен ред, който е обявен първоначално: … (Председателят Милена Дамянова изчита дневния ред.)
Междувременно днес в Деловодството на Народното събрание, в 11,18 ч. е постъпило предложение от колегите от „БСП за България“ – проф. Анелия Клисарова, Веска Ненчева, Донка Симеонова, проф. Иво Христов, Ирена Анастасова, доц. Николай Цонков и Стоян Мирчев, за включване в дневния ред на Законопроект за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-20, внесен на 8 юни 2017 г. от Анелия Клисарова и група народни представители.
Процедурата е следната: първо трябва да подложа на гласуване предложението, което е внесено от колегите, след което гласуваме вече дневния ред с приетото или не предложение.
Професор Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Предложихме тази точка да влезе в дневния ред, защото развитието на академичния състав е свързано със Стратегията за научни изследвания 2017 – 2030 г., която разглеждахме, изключително важно е и с Фонд „Научни изследвания“. Мисля за уместно да обсъдим и да решим предложенията, които сме сложили в нашия Законопроект за допълнение на Закона за развитието на академичния състав.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Клисарова.
Само искам да направя няколко уточнения.
От Комисията сме изпратили искания за становища до Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, Синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ, Съвета на ректорите, Българската академия на науките и до Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Срокът за становища е до 27 юни – към момента няма постъпило нито едно становище. Аз лично смятам, че темата е изключително важна, свързана е и със Стратегията, която приехме.
Днес с колегите от „Обединени патриоти“ също внесохме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав. Ще поискаме становищата до края на следващата седмица, така че на 5 юли да можем да гледаме двата законопроекта едновременно, каквото е изискването и на Правилника. Повтарям, темата е изключително важна, но е важно да видим и становищата на заинтересованите страни.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Както винаги сме го правили.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Обикновено така постъпваме в нашата Комисия, затова все още не сме включили тази точка за разглеждане в дневния ред.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви за това предложение, защото ако сме напълно убедени, че на 5-и ще бъде разгледан този Законопроект, мисля, че можем да се обединим около това. Изключително важно е, защото губим учени. Младите ни учени се отказват да работят в България, а по-възрастните вече не искат да работят при тези условия. Ако искаме да изпълним Стратегията си, то изключително важно е да променим много точки от този закон. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря за разяснението и благодаря на проф. Клисарова, защото Вие изтеглихте част от моите аргументи, които исках да кажа – че внесената точка с една трета от колегите за разглеждане на този Законопроект, общо взето, би визирала извънредно заседание. С оглед на това, че няма становища по тези законопроекти, с оглед на това, че са внесени допълнително още два законопроекта и Комисията няма готовност да види тези становища, наистина Ви благодаря за това, че ще се обединим всичките законопроекти да бъдат разгледани заедно на 5-и. Взех думата, за да благодаря за това, че се обединяваме. Това значи ли обаче, че няма да гласуваме, ако имаме предварително становище за обединение?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Длъжна съм да подложа на гласуване предложението на колегите от „БСП за България“, освен ако те не се съгласят с общото решение и не го оттеглят.
Ако искате, можем да гласуваме предложението за гледането на двата законопроекта на 5-и обаче, сряда е. В такъв случай това вече няма да наложи гласуването на точката като допълнение към дневния ред. Процедурата е такава.
Заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Считам, че можем да се обединим около идеята на 5-и да бъде разгледано и нашето предложение към Закона за развитието на академичния състав.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Клисарова, Вие казахте: „Ако имате времето“ – имате думата на „Обединени патриоти“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Мисля, че нашата дума също беше дадена.
Ще го подложа на гласуване, колеги – след като Комисията го е гласувала, в крайна сметка това е решение на цялата Комисия за дневен ред. Едва ли някой от ръководството ще си позволи да има възражения към него.
Правилникът така или иначе ни задължава да гледаме двата законопроекта едновременно – тук мисля, че няма да имаме разногласия.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Предлагам Ви, колеги, да вземем процедурно решение – отлагане на въпроса за 5 юли. Ако сте съгласни с такова предложение и ако госпожа Дамянова е съгласна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, вземаме решение – Законопроект за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, внесен от проф. Анелия Клисарова и група народни представители, да бъде разгледан на заседанието на 5 юли, сряда, заедно със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав, внесен от проф. Станилов, Милена Дамянова и група народни представители, след като становищата бъдат получени до 30 юни – това е следващата седмица. На практика това ще бъде дневният ред за 5 юли, така че да можем да получим максимално становища и да поканим на заседанието всички заинтересовани страни, както сме го правили винаги.
Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува. Приема се единодушно с 21 гласа „за“.
Сега подлагам на гласуване дневния ред във вида, в който беше обявен на сайта и който сте получили на електронните си пощи. Приема се единодушно с 21 гласа „за“.
Ще разглеждаме всички законопроекти в нашата Комисия, но се стараем да получим максимален брой становища, защото въпросите са важни. Виждате, че винаги има голям интерес към заседанията ни. Каним абсолютно всички заинтересовани страни, защото промените, които правим в нашата Комисия, засягат голям брой хора – смятаме, че така е редно.
Добър ден на госпожа Деница Сачева!
Госпожа Офелия Кънева все още…
Ако имате някаква представа къде се намира в момента…
ВАЛЕНТИН ДИМИТРОВ: По трасето е, в момента пътува. Програмата е много гъста, за което се извиняваме – с най-голямо уважение към народните представители.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Програмата на всеки народен представител в Комисията е гъста, уверявам Ви. Днешното заседание и поредността на точката бяха съгласувани със секретаря на госпожа Кънева още в четвъртък. В крайна сметка ние сме република с парламентарно управление и заседанията на комисиите на парламента трябва да се уважават, така че 15 минути закъснение…
ВАЛЕНТИН ДИМИТРОВ: Безкрайно се извиняваме и с ясното съзнание за важността. Подготвени сме за нейното закъснение, можем да започнем изслушването, но ако се задоволите с това да го изчета аз, като заместник-председател на Агенцията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е Народно събрание – сто пъти съм го казал! Не може Вашата председателка на Агенцията да си назначава в 15,00 ч. да връчва награди, когато знае, че трябва да бъде тук – в Комисията! Ние с министри не си позволяваме такива волности – председателка на Агенция си позволява това!
Вие чувате ли се какво говорите, докторе?! Това е Народно събрание – председателката на Агенцията да си назначава час да връчва награди и да си позволява да закъснява тук! Извинявайте за тона, обаче това е абсолютно непознаване на правилата, непризнаване на законите и висш израз на неуважение към Народното събрание!
Ще отправя питане до господин Борисов – кога ще я уволни!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо Председател, няма да ползвам силен тон, но ще се съглася напълно с господин Станилов. Смятам, че в момента, в който председателката пристъпи, ако я дочакаме, в заседанието на Комисията, тези неща трябва да ги обърнем към нея, защото все пак хората от Агенцията са тук и най-вероятно не носят вина за нейните решения.
Но Вие сте прав – министри сме връщали, председателят на Комисията е правил остри забележки на министри и заместник-министри, когато не изпълняват тези свои задължения. Апропо, ние всички имаме изключително много въпроси, забележки и чакаме отговори за някои неща, които се случват или не се случват в Агенцията. Затова е непростимо такова поведение, най-малкото ще сезираме изпълнителната власт за това, което се случва. Нямаме право на такова отношение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Професор Иво Христов.
Заповядайте.
ИВО ХРИСТОВ: Госпожо Председател, предлагам втора точка да стане точка първа, а точка първа – втора, от дневния ред и да приключим със словоблудството – вече 15 минути.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Само че за втора точка сме поканили Българската академия на науките, Съвета на ректорите – те са уведомени за по-късен час. Уведомени са, че тяхната точка ще започне най-рано в 16,00 ч., защото всички имаме изключително много въпроси към председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
Ако във вчерашния ден ни бяхте уведомили за този ангажимент, още вчера щяхме да разменим точките и да уведомим хората своевременно. Получихме уведомление – извинявайте, но днес в 13,00 ч., което считам наистина за несериозно, при положение че дневният ред е съгласуван, пак казвам, със секретариата на председателя.
Ще изчета гостите и колеги, Ви предлагам, ако госпожа Кънева я няма…
Господин Банчев ми подсказва, че почти всички по втора точка са тук, така че ще разменим точките в такъв случай.
Да гласуваме размяна на точките. Колегите от Държавна агенция за закрила на детето, лошото е, че и гостите ще трябва да изчакат, за което се извиняваме, но вината не е наша.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на проф. Христов точка втора да стане първа, а точка първа – втора. – Единодушно „за“.

По точка втора от предварително обявения дневен ред на днешното заседание присъстват: проф. Иван Димов – заместник-министър, проф. д-р Веселин Брезин – управител на Фонд „Научни изследвания“, проф. дхн Георги Вайсилов – председател на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“, госпожа Йорданка Петрова – парламентарен секретар на МОН. Професор Тотев очакваме да се присъедини всеки момент. От Българската академия на науките: доц. Оля Стоилова – научен секретар. Синдикат „Висше образование и наука“ – очакваме също да се присъединят.
Ако някого съм пропуснала, моля за извинение.
Моля за кратко представяне в рамките на около десетина минути.
Заповядайте.
ПРОФ. ГЕОРГИ ВАЙСИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа заместник-министри! Благодаря най-напред на Комисията за възможността да представим състоянието и дейността на Фонд „Научни изследвания“. Докладът, който сме подготвили е изпратен в писмен вариант по-рано днес, така че можете да го използвате. Тук ще представя само кратка част от него с основните акценти. (Започва компютърна презентация.)
Докладът обхваща периода от септември 2015 г. до този месец. През септември 2015 г. беше назначен сегашният Изпълнителен съвет на Фонда и затова отчитаме този период.
Фонд „Научни изследвания“ е установен със Закона за насърчаване на научните изследвания, като самостоятелно юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на образованието и науката, с цел, която е определена в Закона – да подкрепя финансово проекти и дейности за насърчаване и развитие на научните изследвания.
Органите за управление на Фонда са: Изпълнителен съвет, председател на Изпълнителния съвет и управител на Фонда. Мандатът на този Изпълнителен съвет приключва в края на август тази година. Управителят на Фонда е определен с конкурс в съответствие с промяната в Закона за насърчаване на научните изследвания от февруари миналата година, като конкурсът за управител беше проведен миналото лято и управителят на Фонда – професор Брезин, е назначен от септември миналата година.
Основната цел на Изпълнителния съвет, когато встъпихме в длъжност, беше да се възстанови нормалната работа на Фонда, като се спазват законите и регламентите на Европейския съюз – специално внимание обръщахме на регламентите във връзка с държавните помощи, и да се възстанови доверието на обществото и на научната общност към дейността на Фонда, тъй като през предните години беше доста сериозно разклатено това доверие.
Промяната в дейността на Фонда беше основана на изпълнение на редица предписания и препоръки на различни контролни органи (тук съм посочил някои от тях само – Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата, одитното звено на Министерството на образованието и науката, други контролни органи), но и специални препоръки в партньорската проверка на работна група от Европейската комисия по Програмата за подкрепа на политики.
В края на 2015 и през 2016 г. беше подготвен и приет нов Правилник на Фонд „Научни изследвания“, с който бяха въведени редица нови процедури и правила в работата на Фонда. Бяха въведени изисквания за научна компетентност на членовете на Изпълнителния съвет, на научно-експертните комисии и на оценителите на проекти. Беше въведено изискването също за текущ и последващ мониторинг на изпълнението на проектите и задължителен одит на финансовите отчети на проектите преди приемането на отчетите от Изпълнителния съвет на Фонда.
Основните дейности, които осъществи Фондът през 2016 г., бяха свързани с оценяване на научни финансови отчети на втори етап на проекти от конкурса за научни изследвания от 2014 г., който, между другото, е първият конкурс, който е бил проведен в съответствие с изискванията на регламентите за държавни помощи и е съгласуван с Министерството на финансите. Също така проекти по двустранно сътрудничество от предни години и специфични проекти, свързани с участието на България в ЦЕРН.
Бяха приети и оценки на научните и финансови отчети на проекти от предни години, само че те не са финансирани поради становище на министъра на финансите, че съответните конкурси не са обявени в съответствие с регламентите за държавни помощи.
Бяха проведени няколко нови конкурса. Ще Ви ги покажа на следващия слайд. Освен това, към дейността на Фонда бяха прехвърлени три вида конкурси от Министерството на образованието и науката – конкурс за национално съфинансиране на участието на български колективи в Програмата КОСТ, Програма за подпомагане организирането на международни научни форуми в България и Програма за съфинансиране по Седма рамкова програма на Европейския съюз.
Разбира се, бяха приети редица вътрешни документи, определени от новия Правилник на Фонда, включително и вътрешни правила за изпълнение и финансово отчитане на проектите.
Това е обобщена информация за проведените конкурси през 2016 г. Основният конкурс за фундаментални научни изследвания включваше финансиране на 173 проекта. Общият брой на подадените проекти беше около 560. Това е общата сума, която беше изплатена от бюджета за 2016 г. – 4 млн. и около 800 хил. лв., за първия транш от проектите. За конкурса за млади учени бяха финансирани 43 проекта; за Научна периодика – 55 проекта, по Програмата КОСТ – 22; 21 проекта по Международни научни форуми и 16 проекта по Двустранно сътрудничество. Става въпрос само за новите проекти от 2016 г.
Бяха изплатени около 7 млн. лв. по конкурсите, вторите етапи за конкурсите от предни години. Миналата година беше първата от доста години насам, в която Фондът практически изцяло оползотвори бюджета си, тъй като, както виждате „зелените стълбове“, през предните години – 2014 и 2015, поради различни технически, законови и други проблеми значителна част от бюджета на Фонда не беше усвоен. Ние успяхме да преодолеем този проблем и смятаме, че и тази година ще се справим успешно с усвояването на бюджета.
Основните дейности на Фонда през тази година са свързани с довършване оценяването на проекти от предни години, тъй като има значителен брой проекти, по които все още не са приети научните и финансови отчети, най-вече поради липсата на финансов одит на тези проекти, тъй като Фондът не разполага със собствени финансови експерти, които да осъществяват този одит.
Подготвяме и обявяваме нови конкурси. Тук специално съм отбелязал отново, че всички насоки за конкурсите се съгласуват с Министерството на финансите, за да могат съответните конкурси да бъдат в съответствие с правилата за държавни помощи. Продължаваме и текущите процедури за съфинансиране по Програмата КОСТ и за подпомагане организирането на международни научни форуми в България. Освен това, през годината се включихме и в шест нови международни програми от типа ЕРА-НЕТ, които включват национално финансиране от различни национални финансиращи агенции и съфинансиране от Европейския съюз. Тоест добавят се допълнителни средства към тези, които ние даваме към проектите.
Тук са посочени обявените и конкурсите, които са подготвени за тази година. В основния конкурс за научни изследвания се предвижда да бъдат финансирани около 140 проекта; за млади учени и постдокторанти – 30 проекта, за Научна периодика – 30. Останалите стойности също ги виждате: за Програмата КОСТ – 13, за международни форуми – 35 проекта, Двустранно сътрудничество – около 20 проекта, и 5 проекта по програмите ЕРА-НЕТ. Имаме задължения от предната година и по Конкурса от 2014 г. да изплатим допълнително още около 7,7 млн. лв. от бюджета за тази година.
Тук съм посочил само схематично новите международни програми ЕРА-НЕТ, в които участваме, за да Ви покажа, че покриват значителна част от различните научни области. Тези програми са насочени както в областта на земеделието и храните, така и към квантовите технологии, към изследване на графен, изследвания на мозъка, на материали, изобщо най-различни научни области, в които Фондът има възможност да участва в широки международни консорциуми и съответно българските учени да са част от тези консорциуми.
Значителна част от дейността ни беше свързана с мониторинга по изпълнението на проектите. Постоянните научно-експертни комисии на Фонда са органите, които трябва да осъществяват този текущ мониторинг и контрол и след това оценка на самите проекти. За целта приехме правила за текущ и последващ мониторинг на изпълнението на проектите с акцент върху спазването на изискванията за държавни помощи, което беше един от приоритетите, спрямо който имахме забележки от страна на редица контролни органи, най-вече свързани с Министерството на финансите.
За да може обаче ефективно да се изпълняват тези правила за мониторинг и най-вече да се осъществява финансов и счетоводен контрол, имаме нужда от допълнителен персонал – както от секретари на научно-експертни комисии, които да отговарят за организирането на проверките, така и финансови експерти, които да могат на място да проверяват изпълнението на проектите.
Тази година въвеждаме в експлоатация електронна система за управление на проекти, която беше достъпна миналата година. Тя обаче трябва да се модифицира евентуално следващата година, за да може да става електронно подаването на проектите и да се намалят административните ангажименти за подаване на хартиени варианти на копията от проектите.
Една от целите на Изпълнителния съвет, както Ви казах в началото, беше да се постигне по-голяма прозрачност в дейността на Фонда, той да се отчита равномерно, тоест регулярно, пред Министерството. Прозрачността е свързана с публикуване на цялата информация, която се обсъжда на Изпълнителен съвет на Фонда, на интернет страницата на Фонда, публикува се информация за подадените проекти, за класираните проекти, за тези, които са финансирани, като там е включена информация не само за заглавията на проектите и съответните бенефициенти, но също така за ръководителите на проектите, сумите, за които се финансират и друга информация, която е свързана със самия проект.
В съответствие със своя Правилник ежегодно Фондът дава Годишен отчет за дейността си на министъра на образованието и науката и двете години – и 2016, и 2017, представихме в срок такъв отчет. Отчетите са публикувани също в пълен текст на страницата на Фонда. Освен това, ги представихме пред научната общност на срещата в София миналата и тази година, като освен представянето на годишните отчети, в тези срещи представяме годишните оперативни програми на Фонда и насоките за конкурсите. През миналата и тази година имахме срещи в София, Пловдив, Варна, Бургас. През другата седмица предстоят такива срещи във Велико Търново и в Русе.
Контролът върху дейността на Фонд „Научни изследвания“, в съответствие със Закона, се осъществява от министъра на образованието и науката, като Фондът е обект на ежегодни проверки, регулярни, от Звеното за вътрешен одит на МОН. В момента тече такава проверка за тази година. Миналата година през месец април също имаше такава проверка. Освен това, има допълнителни проверки от Инспектората на МОН, а и текущ контрол от страна на дирекция „Наука“ към Министерството на образованието и науката.
Искам само да обърна внимание, че всички разходи от бюджета на Фонда могат да се правят само ако са предвидени в Годишната оперативна програма на Фонда, която е утвърдена от министъра на образованието и науката.
Накрая съм сложил няколко неща, свързани с годишния бюджет на Фонда. Синята линия показва как се е променял бюджетът на Фонда през годините в милиони – от 70 млн. лв. за 2009 г. постепенно пада до 6 милиона, използвани ефективно през 2015 г. Миналата година бюджетът беше 15 милиона.
През месец май миналата година изпратихме обосновано писмо до министъра на образованието и науката за необходимия ни бюджет за тази година и постепенното му нарастване през следващите години, за да може Фондът ефективно да изпълнява дейностите си. Но тази година бюджетът ни беше абсолютно същият – отново 15 млн. лв. Имаше увеличение с 2 хил. лв.
Затова смятам – разбира се, това не е само мое мнение, а становище и на Изпълнителния съвет, и на управителя на Фонда, считам, че и на Министерството на образованието и науката, че Фондът трябва да има адекватен бюджет, като постепенно бюджетът започне да се повишава до нивата, на които е бил преди. Това, разбира се е в съответствие и с обновената Стратегия за развитие на научните изследвания в Република България, която Народното събрание прие по-рано този месец.
Тук съм изброил различни конкурси, които са необходими да бъдат провеждани. Няма да се спирам върху тях. Но това са стандартни конкурси както за научни изследвания, така и за кариерно развитие на учените, най-вече с акцент върху младите учени, и на нашите колеги, които работят в чужбина – български учени в чужбина, за да могат евентуално те да се върнат в България и да се повиши качеството на научните изследвания у нас. Ще Ви представя презентацията, така че да имате тези конкурси за сравнение – къде се намираме ние по отношение на бюджета за проектно финансиране в сравнение с други европейски страни.
На тази фигура е показан бюджетът в евро, отнесен за човек от населението в България, Словакия, Словения и Португалия. Виждате, че за 2015 г. сме стигнали до 50 евроцента на човек от населението, а през тази година сме около 1 евро. За сравнение – Словакия има 5 евро на човек от населението, Словения, Португалия са значително по-нагоре.
На тази фигура не се събират стойностите за Франция, Германия, Великобритания и така нататък. Така че увеличението дори и до 60 милиона годишно няма да ни доближи до другите европейски държави, просто само ще се отлепим от дъното.
Това е една справка за задълженията, които имаме. Една оценка за разходите, които ще имаме следващата година за конкурси, които са от предни години – конкурса от 2016 г.; конкурси от Двустранно сътрудничество от предни години; конкурси, които тази година обявяваме.
Общият разход ще бъде 17 милиона само за тези предни години, което означава, че ако бюджетът на Фонда се запази същия за следващата година, практически той ще стигне едва да покрием тези разходи, дори ще бъде недостатъчен и няма да има никаква възможност да се обявяват нови конкурси за Проекти за научни изследвания.
И накрая за резултатите на проектите. Резултатите на проектите са свързани преди всичко с получаването на нови знания, публикуване и разпространение на тези получени резултати; повишаване квалификацията на младите учени, и изобщо на учените в страната, и осъвременяване на материалната база за научни изследвания.
Една обща информация за необходимостта от Фонда е броят научни публикации, които са публикувани с негово съдействие, например през миналата година. По базата данни „Web of Science“ това са 228 публикации, като се има предвид, че през този период са функционирали около 110 проекта, финансирани за научни изследвания от конкурса от 2014 г. Това означава, че горе-долу по две публикации в тази база данни на проект – средно.
Искам само да обърна внимание по отношение на резултатите. Ние сме ограничени в значителна степен от рамката за държавни помощи и по тази причина не можем да финансираме проекти, които имат пряко приложение, водещо до стопанска дейност или са от директен интерес за индустрията. Това е задължително изискване на Европейския съюз във връзка с държавните помощи.
Това беше представянето. Към информацията, която Ви бях изпратил, имаше приложени и три примерни проекта, които са в различни научни области, показващи успешни резултати от конкурсите от 2014 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви. Ще Ви помоля за следващ път обаче информацията да не се предоставя в деня на заседанието по обяд, а по възможност до края на деня, предхождащ заседанието, защото, нали разбирате, днес колегите – кой си отворил пощата, кой не. Ще предоставим информацията. Хубаво е да ни дадете и презентацията.
Имате два проекта на пощите си, колеги. (Реплика.) На обяд е, но не може в последния момент да ни предоставяте информация, която нито знаем за какво е, нито има придружително писмо към нея – какво да ги правим тези материали, които ни изпращате, за какво са и така нататък.
Наистина ще Ви помоля през парламентарния секретар – информацията, с придружително писмо за целите на тази информация, да бъде предоставена в деня, предхождащ заседанието.
ПРОФ. ДХН ГЕОРГИ ВАЙСИЛОВ: Извинявам се за това нещо. Просто нямахме възможност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нали разбирате, че ние не сме непрекъснато на отворени пощи – да чакаме някой да ни изпрати нещо, за да го видим? Знаете за тази точка от миналата седмица.
Това е съответно и към Министерството на образованието и науката, понеже тук са заместник-министър Димов и заместник-министър Сачева. Колеги, моля Ви, да го имате предвид.
Колеги, откривам дискусията – имате думата за въпроси, мнения, изказвания.
Професор Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми проф. Вайсилов! Благодаря за изнесената информация.
Ще се опитам да резюмирам моето изказване в две части, като в първата искам да подчертая какво наследи Фондът, когато започна работата си – 2015-2017 г., а във втората част – какви проблеми виждаме и в момента и с дадени препоръки, които мисля, че заедно можем да решим.
Какво се случи? От 2007 до 2012 г. Фонд „Научни изследвания“, според юристите и Министерството на финансите, е: „незаконосъобразни проекти и неправомерни финансирания“. Много добре знаете, че точно по този Регламент – тогава беше № 800, на Европейската комисия за държавни помощи, сега са нови регламентите, нямаше право – това, което обяснихте накрая – да бъдат осъществени тези плащания.
Точно по тези причини искам да обясня защо 70-те милиона, които ги имаше тогава за Фонд „Научни изследвания“, не можеха да бъдат реализирани. Неслучайно точно тази незаконосъобразност спрямо държавната помощ попречи на стотици проекти да бъдат продължени, ако си спомняте – това е истината. И започнати проекти, добри проекти останаха нефинансирани, защото не бяха съгласувани насоките за кандидатстване с Министерството на финансите.
Мисля, че тази стъпка, която се направи 2014, 2015 г., наистина беше добра, защото сега във Фонда няма неправомерни плащания и незаконосъобразни проекти, в смисъл несъгласувани насоки с Министерството на финансите. Всички регламенти по държавните помощи са изпълнени.
През 2008 г. – там не знам как ще оправим нещата. Знаете, че беше обявено, имаше 3 или 4 конкурса за около милион и половина – мисля, че за 5 милиона бяха, които участваха, колеги, във Фонда – проекти. Тези проекти не бяха класирани и автоматично прехвърлени към друг конкурс, където те въобще не взеха участие. В резултат на което АДФИ отново доказа „неправомерни плащания“ и ни глоби. В 2013 г. горе-долу 9,5 милиона отидоха в глоби на Фонда. Така се случиха нещата. Това е истината.
За 2012 г. сесията беше спряна от тогавашния служебен министър и така 5 милиона останаха запазени. Какво се случи? Тези неправомерни проекти – част от тях влязоха в съда. В момента има решение, че те са правите и Фондът трябва да плаща. Абсолютно. Това е във връзка, че са били законосъобразни, осъден е Фондът – на втора инстанция, не окончателно. Дано това не се случи, защото, ако е един, ще повлече още след себе си. Проблемите наистина бяха много сериозни.
И още един проблем, на който искам да обърна внимание. Казвам, че това е заварено положение. Съгласно Закона за насърчаване на научните изследвания, всички патенти принадлежат на Фонда, само че Фондът има за всичките години четири патента. Всички тези патенти, по различни вратички, не знам, не съм юрист, отиват към съответните изпълнители. Да, те заслужават – авторите на тези проекти, но какво се случва с Фонда и защо той няма патенти?
В тази връзка искам да направя следните предложения, препоръки, като очертая обективните проблеми. Пак с Ваши думи – да, Фонд „Научни изследвания“ трябва да има по-голям бюджет. В това сме категорични всички. Трябва да стимулираме науката и точно конкурсното начало в науката. Категорично.
Но казваме „Фонд „Научни изследвания“. В момента Фонд „Научни изследвания“ не е реален фонд. Той кумулира средства единствено и само от държавата. Колкото Ви даде – толкова разпределяте. Как ги разпределяте? Да, това е от Вас, мисля, че съм абсолютно права. Знаете, че трябва една по-гъвкава политика за набиране на средства към Фонда. Средства към Фонда могат да дойдат от други проекти, могат да дойдат от патенти.
Мисля, че този Доклад Вие го правихте за съвместимост и демаркация с останали проекти и с други фондове, така че Фондът да кумулира и собствени средства. Това реално може да бъде постигнато, а не да бъдете само една гара за разпределение, да разпределяте това, което се даде от държавата и каквито са възможностите. А че трябва да се дава – с това съм абсолютно съгласна.
Вторият проблем, много точно очертахте – с рецензентите, за да върнем доверието на българския учен. Голяма крачка е направена, само че казваме: има я тази система за електронно подаване на проекта, за да бъде по-прозрачна системата, и има база данни от рецензенти, които трябваше да бъдат на случаен принцип. Да го въведем това и да мотивираме повече чужди рецензенти – знаете, че сега повечето са български рецензентите или българи от чужбина. Знам какви са им хонорарите. Не го казвам като критика, казвам го като пожелание. По ключови думи, на случаен принцип – ако използваме тази база данни, хората ще бъдат по-спокойни, че рецензентите са избрани наистина по най-точния и ясен начин.
Относно мониторинга – абсолютно съм съгласна, че досега имаше само един финансов одит, и то чисто на финансовите въпроси. Пак много стъпки са направени, но, реално погледнато, Фондът няма административен капацитет да осъществява този мониторинг и цялата административна работа по Фонда, която е изключително голяма.
Затова подкрепям и Вашето искане да се увеличат бройките, за увеличаване на повече хора с определена квалификация, и то много висока квалификация, за да се увеличи административният капацитет на Фонда.
Ако решим точно тези проблеми – Фондът и сам да набира средства, а ако решим проблема с рецензентите – прозрачност онлайн, това, което Вие казвате, мониторингът и външният одит, проблемът с административния капацитет, а и проблемът с патентите, тогава и вложените финансови ресурси ще имат по-голям ефект, и по-позитивна нагласа учените да участват във Фонд „Научни изследвания“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Клисарова.
Други въпроси и изказвания, колеги?
Доцент Михов? Не. Благодаря.
Други колеги?
Госпожо Захариева, заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз също искам да благодаря за представената ни дейност на Фонда. Един кратък и конкретен въпрос имам и ще ми е приятно, предполагам, че и на колегите ще им е важно да чуят конкретен отговор: мерките, които предприемате за преодоляване и недопускане на забавяне в процедурите по оценка и по финансиране на самите проекти? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Вайсилов, заповядайте.
След това – проф. Станилов.
ПРОФ. ГЕОРГИ ВАЙСИЛОВ: Най-напред по коментарите и въпросите на проф. Клисарова. Благодаря за точната оценка на проблемите от периода преди 2014 г. Наистина имаше много сериозни проблеми и значителна част от тях си остават в момента, не са решени. Фондът води редица дела по различни аспекти, най-вече по предписания на АДФИ. Голяма част от тях не са приключили, практически почти всички не са приключили. С БАН по едно от делата, преди да започне, в момента провеждаме опити да направим споразумение. Надявам се да го постигнем, за да не стигаме до съда.
Най-напред за патентите. Наистина има малък брой патенти Фондът, но има една такава особеност, че патентите в България не са много сериозен източник на приходи. Дори и да ги има Фондът, не е ясно дали някой ще се заинтересува от тях. От тези, които ги имаме, никой не се е заинтерeсувал досега. Въпреки това, на заседание на Изпълнителния съвет през месец май определихме работна група, която да подготви правила за работа с интелектуалната собственост на Фонда, които да включват и избор кога Фондът да има желание да вземе патент и кога не, защото има патенти, които няма смисъл да се поддържат.
За привличането на средства – обикновено фондовете, които са аналогични в другите държави на Фонд „Научни изследвания“, не са насочени към набиране на други средства. Целта им е ефективно и коректно разпределение на средствата, които се осигуряват от държавата. Тоест ефективно оценяване на проектните предложения, определяне на най-добрите проектни предложения и финансиране на тях. И ние се насочихме именно още в началото в тази посока да осигурим такова ефективно оценяване.
Включихме, както е записано и в информацията, около 25% от оценителите са от чужбина, но при оценяването на проектите и най-вече при заплащането на оценителите имаме сериозни проблеми. В края на краищата още не сме платили на оценителите от чужбина това, което те свършиха миналата година по време на конкурса през периода ноември – декември. Има няколко причини за това. Първата е, че Фондът има неадекватна стойност на сумите, които може да заплаща по съответния параграф в бюджета си. Фондът има нужда годишно, ако има конкурси, както тази година, около 800 000 лв., а в бюджета са заложени около 250 000 лв. Тоест имаме нужда над три пъти повече средства по това перо.
Министерството на образованието и науката в средата или в края на годината проявява разбиране и увеличава този бюджет. Но и миналата година това не беше достатъчно, за да платим на рецензентите.
По въпроса с търсенето на повече чуждестранни рецензенти – във всички разговори, които имаме с чуждестранни фондове, искаме разрешение да изпратим тази покана до тях, те да ги разпространят сред техните рецензенти и съответно да можем да ги използваме. Имаме такова съгласие от различни държави и миналата година го ползвахме. Сега ще продължим в същата посока, така че да станат колкото се може повече чуждестранните оценители. Но трябва да решим и другия проблем със заплащането, иначе, извинете, само се излагаме всяка година, по един същи начин при това.
Следващият въпрос беше за жребия за оценителите. Ние го приложихме миналата година при конкурсите. Не беше върху цялата база данни оценители от дадената научна област, а само върху тези, които са компетентни върху даденото проектно предложение, но беше анонимно проведен жребият. Имаме правила, които са разписани, които се спазваха от временните научно-експертни комисии и на тази основа бяха определени оценителите на проекти.
Ако имаме електронна система, която да го прави, разбира се, това ще стане по-ефективно и бързо, но за момента системата не е разработена по този начин, тъй като заявката за нея е правена през 2014 и 2015 г. и не сме имали контрол върху това, което е заявено. Трябва да се коригира тази система, за да може да се използва за нуждите, които имаме в момента.
По въпроса за сроковете – въпросът на госпожа Захариева. Проблемът със спазването на сроковете за оценяване на проектите и за заплащане на вторите етапи на проектите наистина е сериозен. Той стои от години и е свързан с два аспекта, фактически с един – липсата на персонал. Липсата на персонал като секретари на научно-експертни комисии, които да организират дейността, и липсата на финансови експерти, които да правят финансовите одити. В момента дейността ни силно е затруднена от това, че нямаме такива финансови експерти и не можем да приключим значителна част от проектите, защото не можем да им направим финансов одит. Затова много се надяваме на положително решение на нашия Доклад до министъра на образованието и науката – да се увеличи щатът на Фонда съответно с тези компетентни специалисти. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Повече от 10 години Комисията се разправя с Фонд „Научни изследвания“ и никога не е могла да предприеме каквото и да било, нещата винаги са стояли по един и същи начин. Сега промените, откакто дойде проф. Вайсилов, на хартия изглеждат много добре. Няма да се изказвам по тях, докато не видим как функционират една-две години, да се завърти, но да има пари, с които да функционира и да видим как ще излезе.
Моят въпрос е следният. Това с рецензентите – ясни са затрудненията. Ясно е за чужбина, за тези, на които са им забавили плащанията – втори път няма да пишат рецензии.
Слабото място поначало в системата е, че не се рецензират резултатите от тези проекти. Един проект примерно, какъвто и да бил той – от този проект излиза или патент, или издават книга – това са научните публикации, или пък по смисъла на иновациите изпълненият проект е влязъл в производството, в обръщение, социализиран в обществото и така нататък.
Защо не се рецензират резултатите? Излиза една книга, един или двама рецензенти сядат и казват: „Този проект е изпълнен по добър начин, по по-добър, по най-добър начин, отлично изпълнен, ще има ефект, няма да има ефект“ и така нататък. Науката в целия свят се знае как се оценява – тя се оценява с рецензии. Не се е намерил такъв гений, който да я оценява по друг начин, макар че се правят опити.
Този е основният въпрос според мен: в края на краищата резултатите ще бъдат ли оценявани, или не? От тези оценки трябва да се знае – тези пари държавата, като ги дава, има ли смисъл да ги дава, или няма смисъл? Това според мен е основният въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други въпроси?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Аз по-скоро бих искал да направя две препоръки, които ми се струва, че са уместни, към функционирането на Фонда. Като видях разпределението на проектите, мисля, че трябва да се обърне по-голямо внимание на проектите за млади учени, двустранното и международно сътрудничество. Смятам, че това са три направления, които трябва да са основни при работата на Фонда.
Първо, защото постоянно говорим, че науката в момента е на критично ниво, което означава, че трябва да се обръща по-голямо внимание на младите учени, да се стимулират. Както се каза, и кариерното развитие по този начин да се подпомогне, и в университетите, в научните организации.
И второто нещо, което ми се иска да кажа. Хубаво е, че сте започнали електронизация. Радвам се за тази добра практика – според мен трябва по-бързо да я развиете, още повече в контекста на новите социално-икономически изисквания и среда, която има. Това е още един контрол, който се осъществява. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Професор Димов поиска думата.
Заповядайте, проф. Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Преди да отговоря на конкретните въпроси, които бяха зададени, искам да изразя мнението на Министерството на образованието и науката, защото няколко пъти се спомена.
Ние смятаме, че през изминалия период ръководството на Фонда успя да възвърне доверието към Фонд „Научни изследвания“ в България на научната общност – ние сме свидетели, че това е труден процес. Бяха отбелязани редица проблеми, върху които продължаваме да работим. Част от тях са свързани с юридически казуси, друга част са свързани с организационни проблеми. Смятам, че ръководството на Фонда се справя добре в тази ситуация и успя да възвърне доверието към Фонда от страна на научната общност. Това е много фундаментален въпрос.
Относно това, че не се рецензират резултатите от конкурсите на Фонда, смея да твърдя, че това не е така, тъй като всички, абсолютно всички проекти, които се отчитат, се рецензират много прецизно, по начина, по който се рецензират проектите в така наречената „Грантова система“. Оценяват се постиженията и също това нещо се вижда в базите данни, за които говорихме.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да изразя огромната благодарност както на Министерството на образованието и науката, така и на научната общност към Комисията, която подкрепи Стратегията за научни изследвания, мина и гласуването, където тези резултати, които показа проф. Вайсилов – това беше много малка част от анализа, който беше направен – намериха отражение. Смятам, че Фондът в момента има значително по-голям капацитет за работа с този бюджет, който е планиран. Надяваме се в изпълнението на Стратегията – тази графика, която проф. Вайсилов показа, която има минимум и сега тръгва нагоре. Смятам, че тази идея ще бъде реализирана.
Относно конкурсите за млади учени. Искам специално да подчертая, че тези конкурси на Фонда са успешни като цяло. Разбира се, има нужда от още допълнителни активности в тази област. Една такава допълнителна активност е конкурсът, който подпомага самото Министерство, например в БАН. Тук е научният секретар – доц. Оля Стоилова. Тя ще потвърди според мен изключителната полезност на тази инициатива в БАН. Говорим за 2 млн. лв.
Разбира се, проектите са сравнително малки – всеки проект е от порядъка на 10 хил. лв, но, повярвайте, постиженията, които тези млади хора са направили, са изключително впечатляващи. В отчета на проф. Вайсилов имаше и други положителни примери, в частност този проект, който беше представен и в Народното събрание, във фоайето, преди около две седмици, и други проекти. За съжаление, невинаги има пряка връзка между финансираните научни изследвания и иновациите, но такива случаи има. И е ставало дума за такива случаи, когато фонд „Научни изследвания“ финансира фундаментално научно изследване, а се създава нова технология, в частност нова филмова технология, която получава „Оскар“, и така нататък. Няма нужда това да го репликираме, но като цяло смятаме, че в момента с възвръщането на доверието към Фонда на научната общност ние ще бъдем в състояние да вървим стриктно по разписаните дейности в Стратегията за научни изследвания и да изпълним това, което сме поели като ангажимент. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Сега аз ще дам думата и на гостите, само че проф. Вайсилов иска да допълни нещо.
ПРОФ. ГЕОРГИ ВАЙСИЛОВ: Във връзка с коментара и предложенията – проектите за научни изследвания се рецензират от двама рецензенти обикновено, но и отчетите на проектите също се рецензират. Отчетите на проекти от стандартните конкурси на Фонд „Научни изследвания“ се рецензират от двама рецензенти както на междинен, така и на краен етап, а проектите, които са само с един етап, обикновено се рецензират само накрая от един рецензент. Не може да приключи проект, без да е рецензиран и без да има оценка.
Освен всичко друго, оценката на междинен етап дава отражение и върху финансирането на втория етап на проекта. Ако оценката е задоволителна, съответно финансирането се намалява, ако е незадоволителна – проектът се спира и в някои случаи сме вземали решения с искане да се възстановят част от средствата във Фонда.
Благодаря за предложенията, или по-точно препоръките. Ние също сме се насочили към проекти за млади учени. Миналата година, изненадващо за нас, бяха подадени сравнително малък брой проекти на млади учени – само около 60 проекта, от които финансирахме 40. Тази година се надяваме да има по-голям интерес сред колегията. Също, както видяхте, сме се насочили към участие в редица международни програми, които наистина отварят пътя към по-широко международно сътрудничество. Това са тези програми ЕРА-НЕТ, в които участваме. И за електронизацията ще имаме нужда от допълнителни средства, както винаги.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Доцент Михов, след това ще дам думата и на гостите за въпроси.
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Аз няма да имам въпроси към отчета. Само ще изкажа задоволство от работата на Фонда. Лаская се да мисля, че и законодателните промени, които в миналото Народно събрание бяха приети във връзка със Закона за насърчаване на научните изследвания, имат принос в това подобряване на работата и връщането на доверието на научната общност към Фонда, което мисля, че придобива общо съгласие към него.
Две неща ми правят впечатление и ще се радвам, ако в бъдещата работа на Фонда в следващите години те продължат своята работа. Промяната в Закона даде възможност вече една част от българската хуманитаристика да се ползва от средствата по този Фонд и аз мисля, че изследванията в областта на българския език, история и национална идентичност заслужават по-добро внимание и да намират място във финансирането на Фонда.
И на второ място, много бих се радвал, ако в бъдеще Фондът, както досега, а и в по-добра степен, обръща внимание на българската научна периодика, защото помощта на Фонда за нашите научни списания има важно значение за тяхната устойчивост, а това е много важно условие, знаем, за реферирането и рецензирането, придобиването на такъв статут на тези наши научни издания, а пък това е свързано с темата, която ще гледаме на 5-и.
И още един път изказвам своето задоволство от работата на ръководството на Фонда. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Сега давам думата на гостите.
Госпожо Такева, заповядайте.
ЯНКА ТАКЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, заместник-председатели, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми заместник-министри, уважаеми господин Тотев, уважаеми колеги! По някаква случайност следя работата на Фонд „Научни изследвания“ много години и винаги съм си задавала един въпрос: защо Фонд „Научни изследвания“ не си сътрудничи със средното образование? Защото съм дълбоко убедена, че в средното образование, ако искаме да имаме на научна основа поставени политиките за развитието, те трябва преди всичко да се изследват и съответно да се даде научната перспектива за развитието.
Аз съм проучила Фонд „Научни изследвания“ в Испания. Испанските колеги от Фонд „Научни изследвания“ направиха две изследвания в средното образование. Първото изследване беше в Каталуния.
На какво се дължи отпадането на учениците през този период? Поканих Вашите колеги в България, за да запознаят българските учители как са го направили. Много ми се иска младите учени да вземат един такъв проблем и да го изведат. Много ми се иска сега, когато в нашия Закон за предучилищното и училищното образование имаме иновативните училища, Вие да ни помогнете как да изведем иновациите и да кажем: да, това е иновацията, която можем да приложим на областно, на национално равнище. Така че помислете по този въпрос, уважаеми ръководители на Фонд „Научни изследвания“, уважаеми проф. Димов.
И ми позволете отново да изразя задоволството си от това, че от няколко години действително Фондът върна доверието си на хората, с които работите, на научната общност, но струва ми се, че трябва да поработите много усилено да върнете доверието към Фонда в обществото.
Мога да Ви дам много примери, когато за изследване по „космическо право” се даваха по два милиона от Фонда, за 500 брошури се даваха 500 хил. лв. – всичките тези неща ги помним. Затова трябва действително много сериозно да се работи по този въпрос. Така че това ми е препоръката.
Ако смятате, че не можем да си сътрудничим със средното образование, ние бихме помолили, госпожо Председател на Комисията, в Бюджет 2018 г. да имаме Национална програма „Изследвания в средното образование“, особено иновативните училища, които са прекрасна форма за разкрепостяване на българското училище и въвеждането действително на иновативни политики. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Такева.
Проф. Тотев, заповядайте.
ПРОФ. ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители, господин Заместник-министър! Много е приятно, когато чуваш нещо хубаво, че се случва. Още повече това, което каза проф. Станилов – да ги оставим да довършат това, което е започнато. Убеден съм, че в лицето на Изпълнителната комисия и новия управител на Фонда – проф. Брезин, това, което са започнали, ще го довършат, но трябва да се помисли как да могат да го довършат. Защото с тези 16 милиона и половина, ако си спомням правилно, при необходими 35, би трябвало да се направи така, че те да довършат нещата си както трябва. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
ДОЦ. ОЛЯ СТОИЛОВА: От името на Българската академия на науките благодаря за представянето и за поканата. Искам и аз да подкрепя изказването на проф. Димов и на проф. Тотев за това, че от 2014 г. наистина Фондът показва, че може по някакъв начин да работи и да стимулира научните изследвания в България. Наистина доверието се е възвърнало – както се вижда, даже и сред младите учени, подаването на проекти, участието с проектно предложение и финансирането, което ги стимулира и възвръща някак си желанието на учените да правят научни изследвания, както се правят на световно ниво.
За самите отчети, за отчетите на самите проекти, тъй като всички в Академията участват и подават проекти, това е глътка въздух – да могат нормално да извършват научните си изследвания. Бих казала, че наистина има въведени правила, които строго се изпълняват. На всеки един етап се оценяват първо проектите, второ, оценяват се отчетите, самият проф. Вайсилов както каза – отчитат се самите публикации.
Относно баланса за това какви проекти трябва да се финансират, смятам, че трябва първо да се види в кои области се подават проекти и в кои области има интерес – оттам вече да се решава къде да се дават повече и къде по-малко пари. Всъщност в зависимост от това колко, къде и колко проекти се подават и какъв интерес има.
По отношение на училищата. В Академията има много голям интерес – както знаете, проф. Кендеров има програми и всъщност учените от Академията са отворени за работа с учители, подготовката на учители, за работа с ученици. В момента много от учените в Академията обучават студенти по Програма „Студентски практики“. Така че наистина може би по-добър вариант е не Фондът да финансира такова взаимодействие, за да се развиват иновациите и в училищата – може би по някакви оперативни програми може да се търси решение на този въпрос, за да може съвместно, дори и с учените от Академията, да се развиват тези неща.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Професор Клисарова поиска реплика.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Относно връзката средно образование – изследване. Трябва да кажем, имахме си Институт по образование, който участваше с проекти – няма го института. Сега могат да участват институтите от БАН, но практиката е точно оперативните програми. Намираме една фирма и й даваме да направи анализ, вместо да поръчаме този анализ, даже да не е на Фонда, а на Българската академия на науките.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Няма пречка в това всеки институт в БАН – мисля, че за каквато и тема някой да се е обърнал към Българската академия на науките, винаги се търсят решения. Така че БАН получи едно поле за размисъл и за намиране на решения.
А иначе аз лично също смятам, че Фондът би могъл да финансира такива изследвания, които са и съвместни проекти с учените, разбира се, от Българската академия на науките.
Проф. Вайсилов, заповядайте.
ПРОФ. ГЕОРГИ ВАЙСИЛОВ: В отговор на предложението за такива изследвания, свързани със средното образование – това са част от изследванията в областта на обществените науки, така че те са отворени за всякакви типове проекти от конкурсите, които така или иначе обявяваме. Всички изследвания, свързани с педагогическите специалности, също са отворени, винаги в комисиите имаме представители на тези специалности, така че те са равнопоставени с всички останали. Тоест могат да се правят проекти с финансиране и на Фонда, няма никакво ограничение за това.
И накрая, да благодаря още един път за полезните мнения и становища. Надявам се, че следващият Изпълнителен съвет на Фонда, който ще бъде определен и ще влезе във функции от септември тази година, ще продължи тази посока на работа и Фондът ще продължи да се развива успешно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси?
Заповядайте, доц. Вълчева.
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми заместник-председатели, народни представители, гости! Аз зададох своите въпроси и направих своите препоръки, когато Фондът се отчете на една широка дискусия в Българската академия на науките. Естествено, че бяхме повече критични по отношение на тези неща. Тук ще споделя с Вас само основни пунктове, които ни притесняват в отчета, но това, което още искам да кажа, е, че се срещнахме с проф. Вайсилов в присъствието на министър и сме разговаряли. Имаме и писмено зададени въпроси, както има и писмени отговори. Някои от тях ни задоволяват, някои не, но това е нормално.
По отношение на отчета, който е направен, нашият въпрос се отнася до това: виждаме, че тук са отчетени 228 публикации. Интересно за толкова пари, които са вложени за 2016 г., и за този резултат като полза: каква ли е цената на една публикация? Много интересно, ние си направихме едни сметки, но да чуем отговора на хората, които проследяват този въпрос.
Тук става въпрос и за четири патента. Хубаво е да разберем каква е ползата на всеки един проект, реализирал се във Фонда, защото това обществото очаква. Може би ползата от някои проекти, извършени във висшите училища, да е по-целенасочена или в научните институти на БАН да е с по-голямо, национално значение. Добре е да знаем за всичко това. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Вълчева.
Проф. Вайсилов, заповядайте.
ПРОФ. ГЕОРГИ ВАЙСИЛОВ: Благодаря за въпросите.
Поставянето на средна цена на публикация е много странно нещо, тъй като публикация в ЦЕРН може да струва милиони, а публикация, която прави един математик и която е с лист хартия, може да не струва нищо, може да струва пет лева. Така че усредняването, търсенето на средна стойност на една публикация не е много подходящо като параметър.
Този брой публикации не включва всички публикации по проектите. Това са само тези, които са реферирани и индексирани списания в базата данни „Web of Science“ с impact factor. Имаме общия брой публикации, които са отчетени по проектите – поне три пъти повече, но те не са в такива списания, а в други, извън тази база данни. Това е отговорът, който мога да дам. Иначе, разбира се, можем да сметнем стойността.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, колеги.
Други въпроси?
Проф. Димов, накратко за финал искате думата.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Първо искам да кажа, че съм много удовлетворен от дискусията, която се води. Разбира се, не бих искал да влизаме в детайли за ползата от фундаменталните изследвания, абсолютно съм убеден, че тези изследвания, които се финансират от Фонда в областта на проф. Тотев, със сигурност са с доста сериозен ефект.
Като цяло статистиката показва, че по света, а и в България тази тенденция е проверена, а инвестицията в наука води до поне 200% добавена стойност.
Смятам, че тези числа са важни, това са официални данни, така че, уважаеми госпожи и господа народни представители, ние можем да бъдем спокойни. Инвестирайки в тази област – това е много мъдър начин за инвестиция, а самата инвестиция е доста малка.
Завършвайки, искам да благодаря за дискусията и смятам, че беше изключително полезна и за Министерството на образованието и науката, и за Фонд „Научни изследвания“. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, ако няма други желаещи за изказвания, да благодарим на проф. Вайсилов, на проф. Иван Димов и на всички гости, които взеха участие в дискусията по точка първа, така както беше гласувана в началото на заседанието. Благодарим Ви.
Комисията ще продължи да следи дейността на Фонда и да прави подобни изслушвания, защото смятам, че това в голяма степен би предотвратило и евентуални проблеми, ако има такива, и лоши практики, на които станахме свидетели в някои от годините.

Сега преминаваме към точка втора от дневния ни ред – Изслушване на председателя на Държавната агенция за закрила на детето госпожа Офелия Кънева.
Останалите представители от Държавната агенция за закрила на детето са: д-р Валентин Димитров – заместник-председател, госпожа Илияна Христова – директор на дирекция „Политики“, Камелия Христова – директор на дирекция „Права на детето“, Мариана Дикова – PR на Държавната агенция.
Участие в днешното заседание ще вземат:
от страна на омбудсмана на Република България: Нуртен Патраклъ – главен експерт в дирекция „Права на децата, хора с увреждания и дискриминация“; Атанаска Мутафчиева – главен експерт в дирекция „Социални права, образование, здравеопазване и околна среда“;
госпожа Янка Такева от Синдиката на българските учители;
госпожа Катя Дойнова – секретар на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в Република България;
Красен Фердинандов от Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“;
Мария Каменова – председател на Българска асоциация на частните училища;
Движение „Защита на гражданите и държавата“ – проф. Петьо Хаджиев.
Добър ден на всички гости!
Ще се опитам в началото да насоча госпожа Кънева към представянето, което ще ни направи и което всъщност ни обедини с колегите в Комисията да поискаме това изслушване. Факт са проблемите, които съществуват с децата – не само с насилието в училище, но и общо.
На 3 юни 2016 г. е публикуван и периодичният Доклад за България на Комитета по правата на детето към ООН, където, освен с отбелязания напредък в редица области, имаме посочени и някои слабости – „липса на съгласуваност между законодателни актове, свързани с децата, по-специално Закона за лицата и семейството и Закона за закрила на детето, липса на координация между отделните секторни политики, непропорционално внимание към децата в риск“, цитирам буквално, „липсата на единна централизирана база данни води до недостатъчност на данни за деца и по-специално за деца с увреждания, деца от маргинализирани групи и деца роми“.
Имаме и няколко препоръки, които са направени в този Доклад от миналата година – „създаване на институционален механизъм на министерско равнище с ясен мандат и достатъчно правомощия за координиране на всички дейности, свързани с изпълнението на Конвенцията на междусекторно, национално, регионално и местно равнище; осигуряване на подходящо и системно обучение относно правата на децата на професионалните групи, които работят с децата или по проблемите на децата; разработване на Национална програма за борба с насилието в училищата с помощта на Министерството на образованието и науката и учрежденията за обучение на учители; осигуряване на обучение, включващо родителите, относно рисковете от тормоз; гарантиране на всички деца с увреждания правото на приобщаващо образование в общообразователните училища, независимо от това дали е получено родителско съгласие“.
Това са само част от препоръките, които са цитирани и които дава този Доклад, пак казвам, който е публикуван на 3 юни 2016 г. Правя това като встъпителни насоки, така че да бъдете по-изчерпателна във Вашето представяне.
Заповядайте.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, скъпи гости! С извинение за гласа и с огромно извинение за закъснението – Вие знаете, че Държавната агенция за закрила на детето, освен координиращ орган по политиката за деца в България, е и контактна точка по политиката за деца с международните организации, с които България има отношение. Краткото ми забавяне беше породено от присъствие на територията на Представителството на Европейската комисия в България, за което действително се извинявам, и се надявам да приемете това извинение като достойно.
Безкрайно благодарна съм за тази възможност да съм днес тук и да имам възможност от първо лице, заедно с екипа на мениджърско ниво в Държавната агенция за закрила на детето, да отговоря на всички Ваши питания и заедно от дискусията да изведем основни насоки за работата й в бъдеще.
Защитният доклад, за който говорите, в интерес на истината, беше моето бойно кръщение при встъпването ми в длъжност като председател на Държавната агенция за закрила на детето, което се случи на 27 май миналата година. На 29 май летях, защитата я проведох лично аз на втория си работен ден в Женева, в Комитета по правата на детето на ООН. Това беше един шестгодишен труд, в който бяха ангажирани изключително много хора и всички органи по закрила на детето в страната. Изключително изпитание не само за мен, като част от българската делегация, за България въобще, защото инвестицията в политика за деца в България през последните 20 години е с нарастващ интерес не само в личен план, измерено с лични усилия, включително и с финансова обезпеченост.
Всичко това беше важно да бъде забелязано като държавен интерес, като държавни усилия и като резултати, в които всички ние имаме някакъв принос, да бъде отбелязано и на международната сцена.
Радвам се, че за първи път България получи препоръки с изключително сериозна отчетеност на напредъка, който ние сме отбелязали, и критиките, които получихме в тези препоръки, са изключително градивни и подчертаващи нашите постижения дотук.
Разбира се, всички в тази сграда можем много да говорим за критиките, които търпи целият този прогрес през годините и всички тези критики ще бъдат основателни. Ние никога не трябва да се примиряваме с половинчати резултати, но е важно, че в международен план авторитетът на България чрез тази защита в ООН прекъсна лошата тенденция България винаги да бъде споменавана като държава от третия свят, като държава, в която ние си военизираме децата на 7-годишна възраст и не ги храним по три месеца, защото това бяха част от дискусиите в Женева.
Това резултира незабавно в серия от мероприятия на международния подиум, които, освен на територията на ООН, се отличиха и на територията на Съвета на Европа, и на Европейската комисия. С всичко това отделно бих могла да Ви занимавам, но безспорно защитата на този Доклад беше крайъгълен камък в нашата работа и той определя дневния ред на Държавната агенция за закрила на детето занапред.
Следващата такава защита ще бъде през 2022 г. и това е едно от основанията да предложа Националната стратегия за детето да бъде с един малко по-разширен от традиционно приетия срок, така че да обхване и периода за следващата ни подготовка за защита на Доклада пред ООН.
По отношение на точките на взаимодействие със сферата на образованието, имайки предвид, че министърът на образованието е един от органите за закрила на детето в страната – безспорно те не са една и две, и тази среща няма да бъде кратка, това за всички нас е ясно, така че предварително благодаря за Вашето внимание – чрез своите ангажименти да координираме политиката за деца, да осъществяваме контрол в областта на закрилата на детето и да оказваме активна методическа подкрепа, освен на всички органи по закрила на детето, и на всички активно работещи със и за деца.
Може би тези от Вас, които повече в детайли следят норматива, отбелязват веднага самоангажирането с по-широки практики в подкрепа на хората, работещи със и за деца, които вменяваме в ангажиментите на Държавната агенция за закрила на детето през последната година. Ние действително положихме много усилия да подобрим комуникационния механизъм между органите за закрила на детето. Нито за Вас е тайна, нито за мен, че тази комуникация не е добра, че едно дете във всички администрации го отчитаме по няколко пъти и накрая в общата статистика излизат четири деца при едно живо. Грубо казано, само за да фокусирам малко повече Вашето внимание след умората, която очаквам да се е натрупала. Тази интегрираност, това разбирателство много често разпилява ресурса и на администрацията, и на хората, които очакват да получат реална грижа от нас.
Едно от предизвикателствата, които стояха пред мен като сравнително нов председател на Държавната агенция за закрила на детето беше да положа лични усилия този диалог между институциите да бъде подобрен както по формална линия, така и по неформална. Затова отчитам като една добра стъпка напред ясния календар на събиране на Националния съвет за закрила на детето. Повечето от Вас знаят, че той по закон трябва да се свиква два пъти в годината, но точно кога решава председателят на ДАЗД. Това лишава от нормативна и административна възможност всички ангажирани с политиката за закрила на детето лица в България да имат строг регламент – задължителен комуникационен план, а в настоящата година Националният съвет за закрила на детето вече се свиква по ясно утвърден календар задължително веднъж на три месеца.
Само по себе си това идентифицира много бързо спънките в комуникацията и даде възможност мониторинговият и контролният механизъм автоматично да бъдат задействани много по-бързо. Това са механизми, с които в Държавната агенция за закрила на детето работим ежедневно.
От друга страна, беше важно да се поставят ясни приоритети, такива, които да бъдат ясно разбираеми, и такива, които да бъдат в същото време и мотивиращи всички онези хора, които на терен работят пряко с деца всеки ден и нямат задължението да познават всички тайни на административната власт. Тези приоритети не трябваше да бъдат много, не трябваше да бъдат и малко, не трябваше да пренебрегват нито едно професионално усилие, нито който и да е ангажимент на страната, приеман през годините.
Затова ние се обединихме около три основни приоритета за 2017 г.
Това политиката за деца да бъде разгърната към всички деца.
Това политиката за деца и практиката за деца да се организират и да се случват чрез прякото участие на професионалистите, включително тези, които знаят кога едно дете плаче, за да манипулира и кога не казва и думичка, защото иска да крещи.
Това политиката за деца да се случва наред чрез мнението на децата за нея, защото не е честно да вземаме решения за съдбата на децата, без те да имат пряко участие със своето мнение и със своята позиция във всички тези процеси. Разбира се, че това е една любима тема, защото България е една от страните, които изпъква на международната сцена като добра в тези практики – взаимодействието с децата, но, от друга страна, аз си давам сметка и каква прекрасна възможност е в превантивен план, защото за пет години назад нито едно дете се оказа, което е включено през лятната ваканция например в Детска полицейска академия, през следващите години не е станало фокус на системата за грижа и не е станало присъствено в регистър за простъпки.
Така че участието на децата в творенето на политиката и практиката безспорно ангажира тяхната отговорност, тяхната личност с една по-сериозна осъзнатост на действията.
Немалко практики бяха изнесени от Съвета и от Националното сдружение на общините в Република България, когато изработвахме новите механизми за справяне с агресията на територията на училищата. Тези практики бяха основно охарактеризирани с това, че в училища, в които децата са въвлечени за справянето с агресия на територията на училищата, всъщност бележат най-голям напредък в минимизирането на ефекта като превантивна мярка и прочее. Това по приоритетите. Минавам нататък.
Няма да губя излишно време за функциите и правомощията, които Държавната агенция за закрила на детето притежава и председателят би трябвало да изпълнява, но ми се ще да използвам тази трибуна и да заостря Вашето внимание над няколко неща, за които определено ще ни бъде нужна подкрепа и определено ще бъде полезно да си сътрудничим по-добре.
Както госпожа Дамянова каза в самото начало, този бич на агресия сред деца и над деца е безспорно голямо предизвикателство пред нас. И няма спор, че всички ние трябва да обединим усилия, кой с каквото може да допринесе за справянето с този феномен. Въобще не ме успокоява мисълта, че България не е напред в статистиките спрямо европейските държави и въобще не ме успокоява статистиката, че насилието над деца бележи спад – насилието сред деца всъщност бележи много сериозен ръст.
Едно от нещата, което безкрайно много ме притеснява, е, че професионалистите, които на терен работят с деца всеки ден, не усещат нашата подкрепа – на органите за закрила на детето, на централно ниво и всички наши дейности, които биха могли реално да подкрепят децата в тяхната естествена среда, не стигат до децата и не стигат до хората, които са проводник на политиката за деца сред децата. Затова ми се струва, че е изключително важно да насочим усилия към това инструментариумът, с който подкрепяме първия ешелон, с който подкрепяме професионалистите, да бъде по-чувствителен.
Ще ми се едно от нещата, за които искам да Ви информирам, да бъде именно Националната телефонна линия за деца, като един от механизмите, по които поработихме заедно с Министерството на образованието и науката през тази година, да бъде популяризиран, да достигне до децата – № 116 111. Номерът на Националната телефонна линия е унифициран за страните по Конвенцията за правата на детето. Освен в бележниците на децата, беше вписан и в серия от учебни помагала, предстои да бъде вписан и в кориците на учебниците при следващия издателски период.
Успоредно с това, със съдействието на администрацията на Министерството на образованието в рамките само на седем дни 100% от учебните заведения в страната получиха новата визуализация на Националната телефонна линия за деца, с което моментално се отбеляза и ръст на ползването на този механизъм. Този механизъм позволява в рамките на 24 часа седем дни седмично и деца, и професионалисти, и родители да подадат сигнал без излишна административна тежест или да получат подкрепа и консултация без излишна административна натовареност.
Заедно с това, се направиха серия от тематични проверки, които имаха за цел, грубо казано, да извадят розовия слон от стаята, да го опишат така, че нито един от държавните органи да не може да абдикира от ангажимента си да вземе активно мерки по наболели теми. Наболели теми именно са като насилието сред децата, наболели теми именно като дигиталната сигурност сред детското население, наболели теми именно като радикализацията и прочее, и прочее. Ние подготвяме много внимателно тези тематични проверки, защото си даваме сметка, че те валидират данни, по които и Националният статистически институт трудно би могъл да се произнесе. Те са специфични и обслужват изключително много спецификата на политиката за деца.
Само за пример ще Ви кажа, че когато стартирахме тематичната проверка за насилието сред училищата и влязохме в над 30 малки населени места, там където се случва най-реалната реалност на реалния живот, където трудно има влияние на други паралелни процеси, с които се срещаме в големите градове, се оказа, че не намерихме деца, за да проведем анкетирането, за да проведем наблюденията, които бяха част от методическата ни работа.
Успоредно с това, за първи път през ноември и декември месец ние бяхме допуснати да проверим религиозните училища в България – нещо, с което също е редно да Ви занимая и да бъдете информирани, защото само по себе си това беше много трудно постижение като пробив въобще на тези територии.
В тази връзка, говорейки за трудните постижения и пробив на тези територии, предстои провеждането на един специален мониторингов механизъм на територията на училищата, които са извън прекия обхват на Министерството на образованието и науката.
Преминавам нататък към пό практическото вече ниво, свързано със стратегическите документи, националните планове и националните програми. Доста усилия се полагат… (Реплика при изключени микрофони.)
Не ме ли чувате? Извинявайте, не разбирам бележката.
Националните програми и анализът на националните стратегически документи, касаещи политиката за деца, в момента са подложени на един много критичен динамичен подход – дотолкова, че например Националната програма за превенция на насилието първо беше разгърната в рамките на три години – нещо, което традиционно не се случва в страната.
Второ, беше съпътствана с един мониторингов механизъм, който се реализира на три месеца, и със съгласието на всички участници в Националната програма тя да бъде обогатявана на всеки шест месеца.
Тоест характерът на един национален план, на една национална програма и на една национална стратегия, която обслужва политиката за деца, безспорно сега е заразен от вируса на динамичността, така че действително максимална гъвкавост да има този инструментариум, когато ние трябва да имаме цялата сила на държавата да помогнем на децата.
Не само за мен, и за много от Вас са скучни тези национални планове, в които има изредени стандартни копи-пейст думички, и навсякъде, където трябва да се отчитаме, имаме по една папка отчетни документи колко добре си вършим работата, но колкото и да не е в мой интерес да го кажа, това е очевадната истина – децата в България не живеят по-добре заради това, че ние имаме брилянтни планове.
Франция за първи път тази година – през март 2017 г. създаде Национален план за превенция на престъпността и издигна това на ниво на национална гордост. Разбира се, с бележката, че той все още не е интегриран и няма нито една мярка, която да е между два органа по закрила на детето, и само 30% е обезпечен финансово.
Такова нещо в България никога не се случва. Винаги финансовата обезпеченост на един национален документ е на 100% подкрепен от държавните механизми, винаги мерките на национално ниво са интегрирани и България разполага с национални планове за борба с агресията от 2008 г. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Ще Ви помоля да привършвате.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: В такъв случай аз мисля, че в дискусиите ще си бъдем по-полезни. Представям материалите, които са в папките пред Вас. Те са резюмета на трите основни приоритета, които много кратко Ви представих. Отчетът от 1 юни до 1 юни, който умишлено е направен само с количествен израз, не качествен, с идеята да провокира всеки, който работи със и за деца, да си направи сам сметката доколко е допринесъл и доколко е полезен с работата с деца.
И отделно материалът, който сме подготвили днес за моето изложение, който ползвах като опорни точки, още в рамките на деня може да Ви бъде предоставен, ако считате, че ще Ви бъде полезен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Ще бъдем благодарни, така че да можем да го изпратим на електронните пощи на народните представители.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Госпожо Дамянова, колеги, госпожо Кънева! Ние всички или по-голяма част от нас в тази зала сме народни представители отскоро. Преди това много от нас, в тази Комисия специално, са работили в българските общински или държавни образователни институции – училища, детски градини, центрове за личностно развитие и така нататък.
Това, което разбрахме от Вашето изложение: разбрахме, че сте защитили някъде въпросния Доклад, за който се говори; че и активна методическа подкрепа оказвате – записвала съм си тук цитати; че полагате усилия за по-добра организация; че вече се свиква на три месеца Националният съвет за закрила на детето, тоест работи по план; че изпъкваме на международната сцена в практиката за взаимодействие с децата и така нататък, да не изброявам.
Информацията, която ние очаквахме днес, беше ясно и конкретно посочена – взаимодействието на Агенцията с образователните институции по правата на децата. И лично аз очаквах това да бъде в две направления – по посока правата на децата, които по някакъв начин са застрашени, и по посока на останалите деца, защото Вие знаете колко случаи имаме вече, те и медийно се отразяват, когато едно дете проявява агресия спрямо останалите.
Казвам всичко това, защото каквото и да си говорим, госпожо Кънева, ние, които доскоро бяхме там, в тези институции, и се сблъсквахме ежедневно с проблемите на децата, говоря за масовия случай, аз съм разговаряла с много колеги, с много директори в много софийски училища, в много училища в страната, по никакъв начин не сме усетили подкрепата на Вашите структури по места.
От това, което от моята практика съм си направила като извод, аз мисля, че Вие имате много сериозни проблеми по места, сериозни кадрови проблеми, незапълнени щатове или текучество – много сериозно, много ниска мотивация на хората, които работят във Вашите структури.
Не искам да правя генерални обобщения, но поне за много от софийските структури това го твърдя убедено. Разбирам, че имате трудности, защото трудности имаме и ние в училищата, и много добре знаем какви са тези трудности, много добре знаем как трудно се работи с родители, как за всичко се иска съгласие на родителите и така нататък. Всичко това ми е ясно.
Но ние гледаме на Вас като по-компетентни от нас в сферата, за която би следвало да отговаряте. И наистина сме очаквали съдействие. Казвам Ви, че такова не сме получавали. Много ми се ще това да е изолиран извод и аз да не съм права, но не съм човек, който на черното ще каже бяло и обратно.
Мисля си, че докато говорим за планове, това го казахте и Вие, за стратегии, докато използваме такива умни думички, докато обрастваме с административни длъжности, със стратегии, които разработваме, и така нататък, ние загубихме човека. Това е валидно въобще за страната и за други сфери. Но в тази сфера, госпожо Кънева, и в нашата сфера, когато казваме, че сме загубили човека, това означава, че сме загубили детето и това вече е много страшно.
И аз наистина си мисля, че ако продължаваме да отчитаме дейност от някакви междуинституционални, да не сбъркам думата, срещи, дискусии и някакви документи, които произлизат от това, ние нищо няма да свършим. Може да имаме много такива програми, срещи и така нататък, но искам да Ви кажа, че в училището, от което аз идвам, един класен ръководител, в чийто клас имаше дете със синдром на Даун, не получи никаква, грам помощ, включително и след моята намеса. Тази колежка просто седна, чете, ходи къде ли не! И в момента точно Вашите служители, когато видят това дете, казват, че не са виждали такъв напредък за три години. Но то беше благодарение на усилията на един човек най-напред, след това учител, на един човек!
Ще ми се, когато говорим за тези неща, да не говорим по този казионен чиновнически начин.
Колеги, много е страшно това, когато става дума за деца. Извинявайте, че съм толкова емоционална, но през ръцете ми и през сърцето ми са минали хиляди такива случаи!
Само фактът – 13 години съм директор на училище: за тези 13 години няма и 10 деца, които ние да сме наказали с преместване в друго училище. Това е крайна мярка, много рядко подхождаме към такава мярка. В моето училище има ресурсен учител – на щат, логопед – на щат, двама психолози – на щат, и двама педагогически съветници. Ние сме с разбирането, че с децата трябва много да се работи и го правим. И въпреки това се случва, има такива случаи – деца, които наказваме с преместване в друго училище. Всеки път сме постъпвали съобразно Закона. Уведомявали сме Вашите структури, защото сме длъжни да го направим. За всичките тези десетина случая представител на Вашите структури присъстваше на заседание на Педагогическия съвет в един-единствен случай – когато беше сезиран от родителя, но не и от нас!
Мисля, че има много какво да се желае в работата на Агенцията, включително и в съвместната работа с институциите. Аз съм искала информация какво се предприема по дадения случай, когато съм сезирала институциите, и ми се отговаря: „Нали знаете, че не сме длъжни?“ (Реплики.) Ами по онзи Закон за административните, как беше, най-малкото по онзи Закон са длъжни да ми отговорят, не че се е случвало. Един-единствен отговор имам за тези години. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Анастасова. Доста проблеми обобщи.
Наистина в тази зала има много учители, директори на училища, включително и част от експертите ни са такива.
Колеги, имате думата за въпроси и след това за допълнителни въпроси и изказвания.
Госпожа Такева.
ЯНКА ТАКЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми заместник-председатели, уважаеми дами и господа депутати, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаема госпожо Кънева! Аз проведох разговор с Вас и Ви помолих за нещо. Помолих Ви: когато получите сигнал и правите проверки, моля Ви не търсете толкова дълбоко вината в българския учител, защото ние сме хората, които Ви сезираме и в края на краищата бумерангът за това, че сме Ви сезирали, се връща при нас.
Вие си спомняте, че няколко директори и учители в София, да не говоря в страната, получиха нервни шокове от това, че Вие се втурнахте с Вашите експерти, не Вие точно, с Вашите екипи първо да търсите вината в училище и изоставихте вината в семейството, в обществената среда и съответно други вини, които са обект на социални, обществени и ред други фактори и причини. Вие го знаете много добре.
Ето защо си направих труда след Вашия и моя разговор да направя едно изследване. Имайте предвид, че 80% от училищата и детските градини в страната Ви нямат доверие за „обективните“ решения, които вземате. Само в рамките на няколко дни, знаейки дневния ред и получавайки преди една седмица писмото, аз бях в две области, попитах учителите и директорите: колко пъти сте потърсили помощта на Националната агенция и структурите по места? Отговори ми само един директор, че Вашите структури в община Сливен, в неговото училище редовно посещават, правят конференции, обмяна на опит, кръгли маси и разговори между Вашите структури и Педагогическата колегия. Това се случва в село Тополчане, Сливенско. Никъде на друго място!
Другото нещо, което ми прави много силно впечатление – тази формалност, за която каза и госпожа Анастасова. Попълвате документите и Вашите служби след това не работят по проблема, за да може действително да се помогне на това семейство, да се помогне на това дете. Отново всичко се прехвърля на училището и затова ние решихме, че трябва да направим екипи, както каза госпожа Анастасова, сами се грижим за това. Нито Вие, нито социалните служби към общините полагат грижи в тази посока.
Прави ми впечатление как си подбирате Националния съвет, с който работите.
Много Ви моля, кажете ми: колко учители или директори има там, освен представител на Министерството на образованието? Там няма хора, които да подпомагат дейността на Вашия Национален съвет.
Кажете ми: колко пъти Вие поканихте на срещите, които са към Националния съвет на децата, който е изграден към Вас, Вие го наследихте, представител на Министерството, представители на социалните партньори? Че когато децата, учениците в този Съвет към Вас поставят проблемите на образованието, защото обикновено те поставят пред Вас тези проблеми, Вие поканихте специалисти, за да може да отговорят на тези деца, които Вие събирате сигурно по два пъти в годината.
Другото нещо, което ми прави впечатление – струва ми се, че трябва много сериозно да си общуваме и безспорно да си обменяме опит, това е Вашето високомерно отношение. Винаги е било така – Държавната агенция за закрила на детето се държи високомерно към Министерството на образованието и към образователните институции.
И сега ще Ви кажа един пример. Примерът е и днес, защото струва ми се, че Европейската комисия на „Раковски“ може да почака, там са българи. Това са депутати и ние – социални партньори и заместник-министър, седим и чакаме.
Второто нещо, Синдикатът на българските учители проведе 12 конференции, насочени – насилие, мигранти и ред други неща. Вие никога не дойдохте на тези конференции, не Ви се сърдя – много сте заета. Идват Вашите колеги, за да ги съобщим, че присъстват и след това си заминават. Нямате търпението да изслушате българския учител, българския директор. Нямате търпението да видите какви са проблемите и какво вълнува нас, за да ни помогнете.
Когато се срещнахме, аз Ви казах: най-добрият директор в София, на 19-о училище, напусна по ред причини, сигурно е някъде тук и ни слуша.
И последният ми риторичен въпрос е: какво направихте Вие само за трите случая, които бяха преди една седмица и вчера? Какво направихте с ученика в Бургас, който наби учителя си по физическо възпитание? Какво направихте с ученика в професионалната гимназия, който ритна учителката? Какво направихте с ученика в 81-во училище, когато също наби своята учителка?
Ето тук, тези, в рамките на една седмица – какво направихте Вие с Вашите структури? Знам, че много работите, знам, че имате много международни активни участия навсякъде. Знам, че Вашите експерти безспорно са добри експерти, защото ги познавам отдавна. Но каква Ви е принадената стойност? Искам да Ви кажа, че моята оценка като Ваш социален партньор е 1 – 2% най-много. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Такева.
Сега ще дам думата на госпожа Кънева.
Ще призная, че госпожа Такева всъщност зададе голяма част от въпросите, които и ние си бяхме подготвили, но, разбира се, си запазваме правото. Ако искате, да й дадем думата да отговори.
Заповядайте, госпожо Кънева.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Анастасова! Приемам тази емоционалност, която госпожа Анастасова изрази, и мисля, че няма как тя да се съмнява дали е права. Аз съм убедена, че тя е права. Човек, който идва от практиката и всеки ден застава пред децата, не може да не е прав в мнението си за децата.
Лично моето мнение е, че се иска много сериозна доза, освен професионална подготовка, кураж да застанеш пред 25 деца и да ръководиш тяхното развитие в рамките на училищната среда. Оттам нататък са всички други думи, които в момента заради времето, което ни притиска, мога да пропусна. Искам да кажа, че това беше един от основните доводи, който надделя да имаме този основен приоритет за 2017 г. Политиката за деца повече да не се прави в отсъствието на професионалистите, които работят със и за деца.
Права сте, госпожо Анастасова. Вие не сте усещали помощта на Държавната агенция за закрила на детето. Най-вероятно сте търсили подкрепа от отделите за закрила на детето, които са структура на дирекция „Социално подпомагане“ в рамките на Агенцията за социално подпомагане, която е Изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика. Те са представители на един от органите за закрила на детето, но не са териториални структури на Държавната агенция за закрила на детето. Те са също в рамките на координационния механизъм, който Държавната агенция има за ангажимент да направлява, да стимулира, да изисква, да контролира и прочее.
Така че съм абсолютно съгласна с Вас. Това е една от причините да търся толкова активен диалог и да създавам както серия от административни ходове – ние да сме принудени да си говорим, така и серия от лични усилия да полагам, да имам формален и неформален позитивен диалог както с министъра на образованието, който и да беше той през последната една година, така и с политическия му кабинет – заместник-министри, началник на кабинет и прочее. Защото докато си пишем писма, си губим децата и Вие сте безкрайно права.
Така че тук разбирам Вашата критика и много се радвам, че ми я казвате в очите, защото нямаме интерес да си разменяме писма и да се крием зад тях, трябва да си ги казваме тези неща в очите. Не искам повече българските учители да се чувстват неподкрепени от механизма, с който Държавната агенция за закрила на детето разполага. Това не трябва да продължава така.
Най-масовото пребиваване на деца в страната е на територията на училището. И ако нещо може да се предложи активно на децата, най-лесно то се случва чрез училищната среда. И безспорно, освен социалните работници в отделите за закрила на детето, чисто като количествено натрупване, най-подкрепяни трябва да бъдат учителите. Тук изцяло приемам критиката и тя е основателна. Самата аз, като сравнително нов председател, стъпих именно на същия критичен анализ, за да променя доколкото е възможно в този кратък срок на пребиваването ми в Държавната агенция практиката, с която разполагам като инструментариум в ръцете си.
По отношение на текучеството – то е факт не само на териториално ниво там, където живеят и израстват децата, то е факт в цялата ни държава. Неслучайно полагам усилия за много активна връзка и комуникация с висшите учебни заведения.
От една страна, подготовката на кадрите трябва да бъде такава, че един дипломиран висшист, който е дипломиран да работи с деца и за деца, да бъде адекватно подготвен, незабавно да може да бъде включен в практиката.
От друга страна, да се учим за реформата от 1930 г. в Америка – миналия век, при условие че ние имаме една от най-добре проведените реформи в рамките на ХХI век – естествено, че е нещо, което можем да спестим на всички, които се обучават, и да им го дадем наготово.
В тази връзка механизмите за подкрепа на професионалистите, които работят с деца, в рамките на училищната среда са повече от един и аз имам не само професионалната, а и личната амбиция те да станат видими още в рамките на 2017 г.
И да, ако сега, днес, аз приемам Вашите критики с цялата отговорност, с която трябва всеки един жив човек да ги приема, когато говорим за деца, в същото време мога да кажа, че за една година не мога да изкупя греховете на осем години заспала система, и Вие го знаете по-добре от мен. Изгубихме няколко поколения деца, затова сега трябва да наваксаме с двойни темпове и да компенсираме грешки.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Процедура – госпожо Захариева, заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Извинявайте, госпожо Кънева, обаче всички колеги, включително и госпожа Такева, които говориха преди малко, Ви помолиха много елегантно да смените стила на говорене, да смените тона на говорене. Вземам си въздух, просто за да не бъда прекалено емоционална. Училищната среда, ВУЗ-овете, какво се е случвало в Америка – искам да Ви кажа, че няма как да научите някой от тук присъстващите, на тази маса много повече знаят от Вас.
Целта на тази среща е да изясним Вие, като председател на Държавна агенция за закрила на детето, какви точно действия предприемате в подкрепа на училищната среда. Защото и госпожа Анастасова знае много добре какви възможности и какви мерки може да използва в нейното училище, както го знаем всички останали, които сме били в училище, както го знаят и другите, които не са били там, но вече са запознати.
Ние не щем да слушаме тук за великите стратегии и за това, че осем години някой преди Вас не е работил, а какво се случва сега в момента. Защото в момента има изключително сериозен проблем с Вашата Агенция и служителите, които работят там. Вашата Агенция смята, че е органът, който контролира българското училище, българската детска градина, всички институции, които по някакъв начин работят с децата, включително и отделите за закрила на детето, които са към другата Агенция.
Искам да Ви кажа, че аз не приемам подобно поведение и подобно отношение, защото голяма част от Вашите хора, които трябва да помагат, отиват и влизат в ролята си на изключителен ментор, който едва ли не е всьо и вся. И всички ние тук – директори, учители, служители, социални работници, сме едни ненаучили урока си деца. За това говорим.
И затова имаме проблем, защото когато в българското училище имаме акт на насилие и на агресия, ние нямаме нужда някой да дойде от Вашата велика Агенция и да ни каже колко сме некомпетентни и как не знаем да се справяме, а имаме нужда от подкрепата на специалиста, който ще застане и ще ти даде стъпките – първо, второ трето, тази институция, другата институция, събираме се и решаваме казуса. А не да се гледаме по новините всяка вечер как си бием учителите, учителите бият децата или децата бият учителите, или родителите бият учители и деца. Това е проблемът, за който искаме да говорим. Не да ни говорите за стратегиите, за училищната среда и как ни разбирате. Да, сигурно ни разбирате, но не ни помагате. А ролята на тази Агенция е точно такава.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Захариева. Каква Ви беше процедурата?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Емоционална. Извинявам се но…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Госпожо Председател, колеги, госпожо Заместник-министър, госпожо Такева! Ще се опитам да канализирам и да конкретизирам нещата, които искаме да чуем.
Започвам с един уточняващ въпрос: госпожо Кънева, Вие от колко време сте председател на Държавната агенция за закрила на детето? Моля Ви, искаме да чуем отговор, а не даваме възможност. От?
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Веднага ли да отговоря?
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Да, да. Уточняващ въпрос е това.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: 27 май 2016 г.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Да, значи сте имали своите 100 дни, в които сте могли да навлезете в материята. Поне аз предполагам, че преди това и образованието Ви, и работата Ви е била свързана с това какво се случва с българските деца. Предполагам, че е така – работата Ви е била свързана с това? Да или не?
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Моята работа в социалната сфера започна през 1997 г. Едва в края на 2009 г. наистина събрах кураж да стартирам работата си с деца. Така че работата ми с деца, може да се каже, датира от края на септември 2009 г.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Чудесно, значи приблизително 10 години. Добре, това бяха уточняващите въпроси.
Конкретното нещо, върху което искам да се опитате да дадете отговор, е следното: аз съм народен представител от Седемнадесети многомандатен изборен район – област Пловдив. В събота, тоест преди няколко дни, в град Карлово чрез медиите, чрез социалните мрежи се популяризира един случай на насилие в Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи. Сигурна съм, че знаете за този случай и въпросът ми е много конкретен.
Държавната агенция за закрила на детето как гарантира грижата за живота, здравето, образованието и възпитанието на настанените деца в този Център, само в този Център? Защото това са всъщност въпросите на хората, с които коментирах в понеделник, в неделя. Те искат отговор точно на това – каква е Вашата грижа за тези деца, настанени там? Това е въпросът ми. Мисля, че беше конкретен и очакваме конкретен отговор.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И госпожа Такева имаше конкретни въпроси.
Наистина Ви молим за конкретни отговори, защото и ние сме чели много проучвания по света, но пък реалността, както и Вие сама казахте, е друга. За да правим това изслушване, означава, че има проблем, който е наистина сериозен, виждаме го всяка вечер по телевизията и с общи приказки просто няма смисъл да си губим времето взаимно.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Благодаря. Останаха още няколко въпроса, на които да отговоря – на госпожа Такева, и ако позволите, по такъв календарен ред.
Детското участие беше една от темите, в които Вие много силно ме подкрепихте, когато дойдох във Вашия кабинет с желание да взаимодействаме добре. Оттам нататък ние си взаимодействахме в писмена кореспонденция, информирайки Ви надлежно за промените, които са направени в рамките на Съвета на децата, а от своя страна, Вие ми подадохте две лица – дама и младеж, които Ви помагат по младежка и детска линия с детското участие.
Срещата между децата от Съвета на децата и младежите, които Вие ми подадохте, предстои през септември месец на третото заседание на Съвета на децата, което предстои да се организира в София. Регламентът на Съвета на децата за 2017 г. е такъв, че те, също като Националния съвет за закрила на детето, заседават веднъж на три месеца и тематичният обхват, по който се произнасят, съвпада в задължителната му част с тематичния обхват на Националния съвет по закрила на детето.
В тази връзка всички нормативни и поднормативни актове, които са обект на Националния съвет и трябва да се съгласуват от органите за закрила на детето, вече имат санкцията и на децата от Съвета на децата.
Един конкретен качествен резултат от това е, че Наредбата за стимулиране на талантливи деца беше върната за доразглеждане, благодарение на становището на децата, защото само те забелязаха, че по регламента на последните текстове Моцарт няма шанс да вземе стипендия, защото стипендия за талантливи деца могат да се дават само на 14-годишна възраст по силата на тази Наредба.
Така че децата, освен че получават вниманието на българското правителство, и с личното присъствие на ресорни заместник-министри и на министри през последната година, тяхната дума повлиява и на съгласувателния процес. Те се произнесоха дотук по Семейния кодекс във връзка с реформата за осиновяването, Кодекса на труда във връзка с детския труд и агресията в училището. През тях мина за съгласуване Националният план за превенция на насилието и борба с агресията на територията на училищата.
Единствената бележка, която имаха децата, беше децата да бъдат включени по-активно в мерки на територията на училището, нещо, което споменах и преди малко. (Реплика от госпожа Янка Такева.)
В Националния съвет участва заместник-министър на образованието, посочен от министъра на образованието. Регламентът на Националния съвет е разписан в Закона, 25 са в момента членовете. (Реплика от госпожа Янка Такева.)
И точно заради това Ви благодаря за тази реплика. Освен стандартния обхват на Националния съвет като членска маса, абсолютно на всяко заседание присъстват минимум по пет госта допълнително, които в злободневни актуални теми могат да допринесат с добри практики за професионалистите.
През последната година 11 добри практики са представени от хора, които работят, като 4 от тях са свързани с учебни помагала, разработени в подкрепа на учители. И това е представено на всички органи по закрила на детето. Това е и едно от конкретните неща, които госпожа Галя Захариева предполагам очакваше да чуе като мерки, които се правят.
Издирват се през последната година натрупани в практиката постижения, които могат да бъдат полезни на българския учител, и се дава гласност чрез механизмите на Държавната агенция за закрила на детето така, че те в незабавен порядък да могат да влязат.
Дотук по отношение на учебни помагала можем да се похвалим с четири. Две са свързани с дигиталната сигурност и две са свързани с подкрепата на деца, които имат действително поведенчески проблеми на територията на училището и ги изразяват най-ефективно. (Реплика от госпожа Янка Такева.)
Със сигурност не сме стигнали до отпечатване на бройки в рамките на настоящия…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Можете и в електронен вид да им ги изпращате, колегите ползват електронни пощи.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Това го правим с много активното съдействие на Министерството на образованието, посочвам госпожа Цачева, защото с нея също сме в динамичен контакт.
Все още не сме проследили доколко този ефект се е проявил. (Реплика от госпожа Янка Такева.)
Надявам се да е така. Затова и апелирах в началото на думите си.
Относно разпознаваемостта на Държавната агенция за закрила на детето в сферата на детските градини и училищната система. Съгласна съм, че има масово наложено объркване и реално ние много рядко сме търсени за методическа подкрепа. В интерес на истината, случаите, в които през 2016 г., това в нашия годишен отчет е отразено, сме оказвали методическа подкрепа, са били случаи, по които ние сме се самосезирали от медиите. Само две писма са дошли в рамките на 2016 г. (Реплика от госпожа Янка Такева.)
Да, има строг механизъм, по който да проследяваме това. Но в тази година – 2017, има значителен ръст на писмата към Държавната агенция за искане на методическа подкрепа от учители, което за мен действително показва един, макар и малък, напредък в комуникацията, с който не трябва да се задоволяваме, безспорно.
В тази връзка добрите практики са едно от нещата, които се представят и пред медиите, и се анализират. В момента излезе Националният анализ на добри практики на професионалисти, които работят с деца в конфликт на Закона. Тази практика ще бъде представена с помощта на Комисията за децата, младежта и спорта в Народното събрание, а след това ще бъде популяризирана и към медиите. И един от механизмите, с който разполагаме, е националната база данни на лицензираните доставчици на социални услуги за деца.
Паралелно с това, актуализираната база данни на всички социални услуги за деца, с тяхна характеристика в пет реда, е предоставена… (Реплика от народния представител Стоян Мирчев.)
Не, трябва да е достъпна на хората, които имат нужда от помощ сега – това беше важно. Затова е важно, че на всяко едно от заседанията на регионалните управления на образованието, през последните три срещи, последните национални срещи, винаги присъства представител на най-високо ниво от Държавната агенция за закрила на детето, за да може всички неща, по които се работи, в актуално време да бъдат представени на ръководителите на регионалните управления на образованието, така че в един много оперативен порядък, вече почти ежемесечен – те са на около 40 дни, последните провеждани срещи, доколкото аз ги засичам горе-долу във времето, ние да можем да се справяме, освен с текущите ежедневни задачи в медиите, и с тези, които са наболели от години и трябва да се преборим.
В тази връзка съм ангажирала с няколко хода и министъра на здравеопазването. Първият резултат е, че Държавната агенция за закрила на детето стана член на Националния съвет за психично здраве, защото подкрепата за психичното здраве на децата не е само социален и не е само образователен проблем. И част от ангажиментите, които аз като председател имам, е именно да разгръщам и този фланг, така че повече професионалисти да работят там, където са децата.
В тази връзка Механизмът за кризисна интервенция, който беше споменат, ако не се лъжа от госпожа Анастасова, простете, не съм записала дали Вие, или госпожа Анастасова, го казахте, подлежи на много сериозна ревизия от януари месец тази година, като крайната му цел е до края на тази година той да има форма, при която във всяка от 28-те области да има задължително минимум двама експерта със статут на национални консултанти по кризисна интервенция, които чисто физически в рамките на два часа да бъдат там, където кризата е възникнала. Защото кризисна интервенция след 24-тия час не е кризисна интервенция, сега е кризата – сега трябва да се овладее.
В това ни помагат страшно много дружества на психолози и на психиатри, намесени са и администрацията на Министерството на образованието, и администрацията на Министерството на здравеопазването, и администрацията на Министерството на труда и социалната политика. Оказа се обаче, че само в 14 области ние чисто териториално можем да разчитаме на подготвени кадри, които и фактически пребивават в територията на областта.
Това е нещо, по което трябва много сериозно да поработим, заради което в Департамента за подготовка на кадри към Пловдивския университет се договорихме за три специалности, които от октомври месец да стартират. Всички те са в компактна форма в рамките на три месеца. Едната е насочена към педагози, които работят на територията на детските градини. Втората е насочена към учители от средния курс на обучение. И третата е насочена към всички останали професионалисти, работещи в сферата на децата, които… (Реплика от госпожа Янка Такева.)
Не, не, това е квалификация. Точно, за да може формата да е такава, че… (Реплика от госпожа Янка Такева.) И те се съгласиха.
Аз го поисках от всички ВУЗ-ове, но само те откликнаха. Поисках от всички ВУЗ-ове, с които имам взаимоотношения, но само те откликнаха в кратки срокове.
В тази връзка остана един неотговорен ангажимент, който Държавната агенция за закрила на детето има от 2008 г. разписан, и това е да провежда супервизия на колегите, които работят на терен, за да може да вентилира напрежението и да спестява излишната административна тежест.
И както госпожа Захариева каза, да бъде до професионалиста и да каже: „Тук може вляво и вдясно, но е по-добре вляво – за ръка, а не с високомерие“. Аз също бих използвала тази дума, ако бях на Ваше място – да подпомогне, за да се справим с това наше задължение.
За Вас също е ясно, както и за мен, че в щата на Държавната агенция това не може да се случи. Дори и да се случи в щата на Държавната агенция, има едно емоционално натрупване на високомерие сред служителите, с което тази супервизия не може да се реализира качествено.
Аз съм поискала допълнителна субсидия, за да може всичко това да бъде делегирано при много строг и прозрачен механизъм на консорциум от външни изпълнители в рамките на 2017 г., така че всеки професионалист, работещ с деца, да има право да подаде заявка за супервизия и да я получи на сто процента от територията на страната.
За трите случая сме се самосезирали. Камелия Николова до мен е главен директор на „Контрол по правата на детето“. Тя лично проследява всички случаи, които по три паралелни механизма се проверяват по медийна линия, и не само по медийна линия, така че в рамките на 24 часа ние да сме сезирани и да участваме. В детайли може да Ви каже какво сме свършили и за трите случая.
Както ще отговоря в детайли и на госпожа Ненчева за случая в Карлово, за който аз лично съм информирана от сряда следобед, някъде около 16,00 ч.
Остана само нещо, което, госпожо Председател, Вие споделихте в началото – от моите бележки, които дотук минаха – за Националната информационна система. Това е вторият неизпълнен законов ангажимент на Държавната агенция за закрила на детето. Ние до ден-днешен не разполагаме с интегрирана национална база данни, така че да можем действително да проследим активно движението на детето така, че да не го губим в пространството. И когато едно дете отпадне в училище, останалите релевантни органи по закрила на детето да могат автоматично с помощта на информационните технологии да го уловят.
Тази Национална система е вменена чрез Закона за закрила на детето, чрез последната промяна от 2008 г.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Само секунда, простете ми. Не разбирам – това отговор на моя въпрос ли е?
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Не, не съм стигнала. (Оживление.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, моля за тишина.
И сега за отговора на госпожа Ненчева.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Тъй като отговорът на госпожа Ненчева не е свързан пряко с образователната сфера, аз реших да изчерпя всички други казуси, които бяха по образователната, и мисля, че последното – Националната информационна система.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тя е в доклада, така или иначе аз цитирах доклада.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: И аз затова Ви отговарям, че тя към днешна дата не е факт.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А сега на въпроса на госпожа Ненчева, защото и аз имам още допълнителни въпроси, но просто Ви изчаквам.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: И по отношение на трите казуса в бургаското и двете столични училища, с Ваше позволение ще включа госпожа Николова по тях, защото тя лично ги наблюдава.
А по отношение на случая Карлово знам, че госпожа Ненчева е лично въвлечена, информираха ме и за това. Аз съм информирана от събота следобед – една публикация в социалните мрежи, качена около 15,30 ч. и след това свалена в 16,30 ч., стана причина за едно много сериозно и тревожно циркулиране на информация в публичното пространство, което пряко визира няколко деца.
Конкретните въпроси на госпожа Ненчева бяха: как гарантира грижата за живота, здравето, възпитанието на настанените деца в този Център в Карлово? Нали нищо не съм пропуснала? И образованието.
Държавната агенция самостоятелно не гарантира нито едно от тези права. Гарантира ги в координация с органа по закрила на детето в лицето на министъра на здравеопазването, когато говорим за здравето; с органа на закрила на детето в лицето на министъра на образованието, когато говорим за образованието. Съвместно с министъра на труда и социалната политика и директора на дирекцията „Социално подпомагане“, които са два отделни органа по закрила на детето, когато говорим за грижата и възпитанието в един Център за настаняване от семеен тип. Конкретният Център е делегиран чрез друг орган за закрила на детето – това е кметът на община Карлово, на външен изпълнител, а този външен изпълнител е лицензиран по силата на лицензионната процедура, която се администрира в Държавната агенция за закрила на детето. Тази лицензионна процедура изисква, освен защита на концепция, когато искаш лиценз, изисква и срок, регламент на отчетност, който към настоящия момент е веднъж годишно по утвърдени форми и на случаен принцип при поискване от председателя на ДАЗД.
В неделя следобед първият проверяващ екип беше в Центъра за настаняване от семеен тип, останалите четири проверяващи екипа, за които аз знам, бяха в понеделник в Центъра за настаняване от семеен тип. Общо взето, изпаднахме в ситуация да оспорим собствените си механизми на контрол, защото бихме могли да се интегрираме малко по-добре. Но когато има и нагнетено обществено очакване, всички ние предпочитаме самостоятелно да проверим фактите.
В крайна сметка първите резултати от проверките ще излязат още в рамките на тази седмица, първият частичен, а не финален, доклад ще бъде готов в края на днешния ден от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Карлово, госпожа Надежда Сеизова. Вторият доклад ще излезе, живот и здраве, заедно с нас до края на седмицата. Оттам нататък с цялата сила на Закона всички простъпки и регламенти, които са оспорени от констатациите, че не са коректни, ще бъдат приложени като сила и ще бъдат взети мерки, каквито са необходими. Тук възниква и въпросът с методическото подпомагане на доставчиците на социални услуги. Нещо, по което Държавната агенция за закрила на детето също е длъжник. (Реплика от госпожа Янка Такева.)
С пряк контролен механизъм на председателя. (Реплика от госпожа Янка Такева.)
Това се случва всеки месец. В интерес на истината, не вчера, а онзи ден също отнех лиценз. (Реплика от госпожа Янка Такева.)
Към настоящия момент плюс-минус пет, около 350 са доставчиците на социални услуги за деца – 311. Илиана Христова е председателят на комисията. Не е задължително обвързано получаването на лиценз да води до получаване на субсидия от държавния бюджет. По-малко от 300 са лицензираните доставчици, които получават и субсидия. Много от иновативните услуги, които се лицензират, се лицензират, за да се получи европейска субсидия и те не касаят отношения, обвързани с държавния бюджет. Но контролът е…
ЯНКА ТАКЕВА: По този казус имам въпрос към госпожа…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Такева.
ЯНКА ТАКЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Имам два въпроса към заместник-министър Сачева.
Госпожо Сачева, колко милиони левове държавата, чрез републиканския бюджет, отпуска на организации и фондации от неправителствения сектор, които да работят за интегрирането на децата в риск? Колко средства на година тези НПО-та усвояват от структурните фондове на Европейския съюз и донори?
И към Вас е въпросът: колко от тези лицензирани структури, които са упълномощени да дават социални услуги и ползват средства от републиканския бюджет, и колко от донори, които те си търсят, или от структурни фондове на Европейския съюз?
И като чуете цифрата, уважаеми дами и господа депутати, искам да Ви кажа, че досега всички деца в риск трябваше да живеят и да ходят по „мед и масло“. Защото не се контролират…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Сачева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разбира се, няма как да бъда абсолютно екзактна в отговора към госпожа Такева, но преди да Ви кажа числата, които вероятно госпожа Такева очаква да чуете на глас, искам да обърна внимание, че всъщност проблемът наистина е много по-голям – извън образователната система. Защото ние говорим за много институции, които се занимават с проблемите на децата и на младежите, и наистина има редица стратегии за всички проблеми, за които говорим, включително за агресията, за насилието, за отпадането на децата от училище, превенцията и така нататък. Но факт е, че проблемът, който трябва да бъде решен на първо място, това е координацията между всички тези институции и именно възможността вече направените инвестиции, които наистина не са малко във времето и в годините, да могат да оправдаят това и да има наистина реален резултат, защото знаете, че за миналата учебна година резултатите в числа по отношение на децата не са особено благоприятни.
Въпросът, който госпожа Такева задава, е провокиран от нейното участие в дискусия, която направихме миналата седмица, която беше за разработване на междуинституционален механизъм, който да бъде на практика още от тази учебна година, да започне да работи и да има много по-добра връзка между социалната и образователната система, на първо място. И там беше споделено, че за тази година бюджетът за социални услуги е 212 млн. лв., а за същата тази година бюджетът, който е определен за различни дейности, мерки и програми за равен старт и за достъп на децата до образователната система, е 298 млн. лв.
Това са различни, разнообразни програми и мерки. Не всички, разбира се, отиват единствено и само в неправителствени организации. Обща картина по отношение на различни двустранни договори, мерки примерно по швейцарска програма, по норвежка програма, по различни европейски фондове и програми. Такава информация към момента не съществува, но е факт, че ние говорим наистина за много сериозни инвестиции, говорим за наличие на повече от 1200 социални услуги в страната. Наистина е много жалко това, че образователната система и социалната система не работят единно заедно.
Така че това може да бъде един от Вашите ангажименти и подкрепа, която бихте могли да дадете, да оказвате този натиск системите да работят по-интегрирано. Защото дори и случаите, за които говорим тук, включително тези три случая с агресия, са много различни и е необходимо да бъде обърнато внимание.
В единия случай говорим за проблем, свързан с психичното здраве на ученика, който е извършил агресия. В другите случаи говорим за деца, които идват от много трудни семейства. Затова действително интеграцията между системите, особено между социалната и образователната, би трябвало да бъде един от основните приоритети, какъвто е и на Министерството на образованието. Надявам се да получим Вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Ако ми позволите, сега и аз да задам няколко въпроса към госпожа Кънева. Иначе за натиска и за натиска от наша страна като народни представители за осъществяване на това взаимодействие – можете да бъдете сигурни, че ще го има, а всъщност това изслушване е само началото. Предстоят и следващи стъпки. Няма как, това е и част от управленската програма. Така че наистина, както виждате, проблемите са ясни и мисля, че повече нямаме време за планове, стратегии, механизми и така нататък. Имаме нужда от конкретни действия и в тази връзка са и моите въпроси към госпожа Кънева.
Първият ми въпрос е – казахте, че от една година сте председател на ДАЗД: колко срещи с учители и директори направихте през тази една година, за да чуете техните реални проблеми и за да набележите конкретни стъпки за подобряване на взаимодействието с образователните институции?
Второ, казахте, че колкото пъти са Ви сезирали училища или детски градини, сте откликнали. Тук няма да се съглася с Вас, защото лично аз, като председател на Комисия, в края на Четиридесет и третото народно събрание Ви сезирах с писмо по случая на 19-то училище. Отговорът беше абсолютно чиновнически, извинявам се много. В училището Вие, като Държавна агенция, не отидохте, за да помогнете на учителите! Факт – тук е бившият директор на училището, който вече е експерт към Комисията. Въпреки писмо на председател на Комисията по образованието и науката! Можем да го извадим от архива, за да Ви го предадем – да видите.
Вероятно някой Ви е подготвил този отговор, случват се такива неща в администрацията, но все пак е добре да знаете, защото, както виждате, Вие носите отговорности, заставате тук пред нас и трябва да давате отговори.
Трето – също конкретен случай. Ще добавя към това, което в случаите, за които спомена госпожа Такева – как подпомагат учителите Вашите служители, учителите от начално училище „Станислав Доспевски“ в Самоков. Там също имаме сериозен проблем. Имаме преместени деца от цяла паралелка заради, доколкото знам, дете от ромски произход. Случаят стана видим и през медиите. Доколкото ми е известно, в момента втора паралелка се премества в друго училище. Как Вие подпомогнахте директора и учителите на началното училище в Самоков?
Продължавам с въпросите.
Пред мен е Междуинституционалният план за действие, за превенция на агресията и за засилване на сигурността в образователните институции, който разработихте и приехте, заедно с Министерството на образованието, на 10 април 2017 г. Тук има едни мерки до края на 2017 г. Аз съм се спряла на няколко от тях, които са вече с изтекъл срок, тъй като срокът е май 2017 г., така че е добре да чуем какво е направила Държавната агенция по тази мярка. Разбира се, тук отговорните институции са АСП, ДАЗД и, разбира се, МОН чрез РИО.
„Четвърта мярка – изготвяне и предоставяне на информация на детските градини и училищата за доставчици на социални услуги за деца, които имат ресурс и при необходимост могат да подкрепят педагогическите специалисти в работата им с ученици и техните родители. Поместване на информацията на електронните страници на детските градини, училищата и регионалните управления на образованието. Срокът за изпълнение на тази мярка – май месец 2017 г.
Пета мярка – изготвяне и предоставяне на детските градини и училищата на информация за добри практики на взаимодействие с родители, които не сътрудничат на педагогическите специалисти за намиране на съвместни решения в най-добрия интерес на децата.“ Пак май 2017 г.
Тоест тези практики вече трябва да са по всички детски градини и училища в страната, общо над 4 хил. институции.
И последната мярка според Плана, която изтича през май 2017 г. – на другите няма да се спирам. „Изготвяне на информационен материал в електронен формат, практически насоки за действията, които учители и ученици трябва да предприемат в случай на инцидент, на насилие и в други критични ситуации. Публикуване на материала на електронните страници на училищата и на регионалните управления по образованието.“ Пак отговорна институция – ДАЗД, МОН чрез РИО и така нататък. Три мерки.
Малко пό визионерски въпрос: има ли ДАЗД изобщо визия? Предполагам, че това ще бъде и част от визията, по която работи Министерството на образованието и науката, за подобряване на взаимодействието между институциите, които предоставят социални и съответно образователни услуги, защото потребителите в крайна сметка са едни и същи.
И накрая може би един леко ироничен въпрос: знаете ли дали служителите на Държавната агенция за закрила на детето познават и са запознати с новия Закон за предучилищното и училищното образование? Защото на сайта на Държавната агенция за закрила на детето, когато отворите раздел „Нормативни документи и закони“, стои единствено Законът за народната просвета и Правилникът за прилагане. Проверила съм го днес, преди заседанието.
Заповядайте.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Благодаря.
Това, че съм най-много срещащият се председател с директори и учители въобще не успокоява обстановката, но да, едно от нещата, с които активно се занимавам, е това да пътувам в страната и да се срещам с хората, които пряко работят с деца. Това присъства като количествено натрупване и в справката, която е в папките. Аз я наричам рекапитулация, тук е кръстена „Ревизия 1 юни – 1 юни“. Така че, за да не губя времето, вътре ги има и цифрите за това.
Относно втория Ви въпрос с детските градини – извинявайте, но с колко детски градини съм се срещнала ли беше? Извинявайте, просто не записах.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Първият ми въпрос беше за срещите Ви с учители и директори на детски градини и училища. Казахте, че го има в справката. Никой от тук присъстващите…
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: В рамките на деня ще го имате, това е част от папката, която е копие на Вашите папки при мен и аз останах с впечатление, че го имате пред себе си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нищо, кажете, да не губим време. Имате ли такива срещи, организирани ли са те, публични ли са?
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Да, публични са. Вече са организирани в 16 области. На тези областни срещи, които аз правя и лично организирам, и лично отговарям на въпроси, са канени, освен представители на всички… (Оживление, шум.)
Освен че са канени и присъстват, и като изключим област Силистра, във всички други срещи минимум 100 – 120 са участниците. Присъстват треньори, присъстват читалищни работници, освен директори, учители и социални работници. Присъстват педиатри, присъстват прокурори, които наблюдават дейностите на местните комисии за борба с противообществените прояви.
След официалната част, която продължава около 30 минути, за представянето на приоритетите и изясняването на националните планове и националните стратегии, дискусията продължава около два часа. И в тези срещи, аз имам, освен формален, и неформален „протокол“, при който действително отдавам достатъчно и лично време да изслушам всеки, който има нещо да каже.
На тези срещи присъстват много активно представители на регионалните управления на образованието и действително нещата, които най-често се отчитат, е в нарушената комуникация в средния ешелон. А в същото време се оказва, че на ниво лични контакти нещата бързичко се оправят, което за мен, в моите уши означава и критика по отношението на механизмите, които самата Държавна агенция все пак трябва да стимулира да се случват.
С ръководители на детски градини нямам спомен да съм се срещала, освен с една учителка, която дойде в лично качество, така че там действително статистиката и данните, които събирам, са вследствие на останалите срещи и вследствие на тематичните проверки, които провеждаме. Точно заради това настоявах да има такъв квалификационен курс, който да е максимално компактен, който стартира октомври месец, за подготовка на кадри в детските градини. Това беше подкрепено като инициатива и от Националното сдружение на общините. Да сме живи и здрави, октомври да го проследим като ефект и върху практиците. (Реплика от госпожа Янка Такева.)
Не, те са специфични, тематични обхвати. (Реплика: „Защо в Силистра не е имало такава среща?“.)
Имаше, но там участниците не бяха минимум 100 – 120. Срещата в Силистра беше миналата седмица. За първи път ми се случи такова нещо. (Реплика от госпожа Янка Такева.)
Много малко.
ЯНКА ТАКЕВА: Защото преди това се видяха с мен.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Вашата слава е неоспорима, госпожо Такева. Аз мога само да се уча от Вас в това отношение и го казвам с най-добро чувство, действително. Вашето име е еталон за институция.
По отношение на паралелката в Самоков в момента не съм готова да отговоря конкретно. Не виждам и Камелия да ми кима да е готова, затова ще Ви помоля да ми дадете един ден, за да Ви изпратя по имейл… (Реплика при изключени микрофони.)
Да, но не мога в момента да изнеса цялата информация. Ден ще ми е достатъчен, за да Ви отговоря по имейла.
За Междуинституционалния план…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преди това и за 19-то училище. То не беше въпрос, а беше реплика от моя страна, защото наистина имаше писмо от нас като Комисия. Не отидохте да помогнете в 19-то училище! Не бяхте там.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Понеже това е по-дълга тема…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, темата е много дълга, но…
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Ако искате, след петия въпрос да Ви отговоря или сега? Как ще Ви е по-удобно?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така или иначе ги караме поред, така че 19-то училище е…
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Добре, 19-то училище – получихме сигнала от майката на детето, което беше обект, включен и във Вашето писмо, в края на октомври месец. Тя дойде в моя кабинет и пред Камелия Николова изложи терзанията си, и поиска подкрепа. Така че случаят влезе в ДАЗД два месеца преди да излезе по медиите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Въпросът е дали ДАЗД отиде и помогна, и влезе в 19-то училище!
Не влязохте в 19-то училище, не помогнахте на учителите и на родителите, които бяха там, защото това е училище в моя район и родителите идваха многократно при мен! Вие не помогнахте на останалите родители, на директора и на учителите! Ето го тук бившия директор.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Колегата, който лично движеше нещата, е именно тук до мен – Камелия Николова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така или иначе не бяхте в училището, това просто…
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Не, ДАЗД беше, аз не бях! Наистина не мога да бъда навсякъде лично.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, не бяхте, и Вие лично. Ето тук може да се каже. Никой не е влязъл от Държавната агенция за закрила на детето в училището, за да помогне и в крайна сметка казуса всички го видяхме с какъв край е. Надяваме се да няма други такива.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Аз мисля, че може да се изброят и срещите на територията на ДАЗД, в които Вие също присъствахте, освен присъствието на ДАЗД и на територията на „Красно село“, където част от децата бяха изведени, за да продължи образователният процес…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз пак ще се върна. Територията на община „Красно село“ и територията на ДАЗД са едно, територията на училището е друга и атмосферата в училището е друга.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Ето Ви го човека, който беше там – пред Вас е. Може да отговори.
ЯНКА ТАКЕВА: Направих специална среща с майката. Нейното изречение беше: „Аз няма да престана, докато не унищожа това училище“.
Занимавайте се с майката и детето, оставете учителите. Защото тази майка каза пред мен лично: „Аз няма да оставя това училище, докато не го унищожа“. Значи майката има проблем! Детето има проблем! Не е проблемът при директора и при учителите – Вие виждате сега план-приема, виждате авторитета на училището. Само за пет месеца се срина.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: В интерес на истината, това не е единствената майка, която идва в моя кабинет с подобни реплики, които и госпожа Такева сподели. И действително аз няма как да подкрепя подобно проагресивно поведение към българския учител. Това трябва да стане ясно.
По отношение на изпълненото по Междуинституционалния план със срок до май 2017 г. С подкрепата на системата на регионалните управления по образование, актуалният списък…
Вече съм на четвърта точка.
Актуалната информация за доставчиците на социални услуги на 100% от територията на страната, организирана с имена, които са проверявани, с телефони и имейли, от една страна. Информация за характеристиката на социалните услуги и в кои контактни точки могат да бъдат полезни, за кои видове казуси с дете на територията на училище чрез системата на регионалните управления на образованието е предоставена в края на април, ако не се лъжа, но тази информация е предоставена в срок, защото аз също вярвам, че тя е полезна, нужна и трябва да се ползва.
Успоредно с това, едно неформално писмо беше изпратено до лицензираните доставчици, в което ги ангажираме, освен с ангажименти към образователните кадри и към дейността на педиатрите и общопрактикуващите лекари, което не е в обекта на Вашата комисия.
За добрите практики – Камелия трябва да ме поправи, ако греша, както казах, информацията е подготвена. С национално обследване на всичко, което се случва в реалността само с акцент върху децата, които имат простъпки. Този анализ е подготвен като национален анализ и, както споделих и по-рано, с цялата тежест на Народното събрание първо ще бъде представен тук – в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и след това ще се разпрати.
Третата информация, която визирахте, за електронните страници на училищата – признавам си, че това не съм го проверила и не мога да дам информация дали е свършено.
В тази връзка критиката Ви за сайта на ДАЗД е изключително резонна. Той в момента преминава една транзакция към нов ъпдейт, към изцяло нова софтуерна версия. Дори аз не съм забелязала това, за което Вие ми казвате – отбелязала съм си го още утре да бъде коригирано, защото действително не е допустимо да е така.
А иначе в законотворческия процес също участваха активно представители на Държавната агенция и финалният нормативен акт беше представен пред състава на Държавната агенция – беше събран целият щаб от експерти на Министерството на образованието, така че действително да се подготвят кадрите да работят по новия норматив качествено, а не да си обясняваме кое къде е написано и как, когато консултираме граждани или осъществяваме контрол по правата на детето.
Относно интегрираните услуги, това е част и от ангажиментите ни, включени в председателството ни от І до VІ месец 2018 г. В тази връзка чисто стратегически – определено голяма отвореност и голямо очакване да се подкрепят иновативни предложения. До този момент – Илияна Христова ми подсказа, която е шеф на лицензионната комисия – 80 броя лиценза за иновативни услуги, които са с характер на бъдещи интегрирани. Издадени са 80 броя лиценза в момента – валидни, което е някакъв числов показател също на интереси в обществеността и сред хората, които имат интерес да предоставят услуги.
В тази връзка най-вероятно ще бъде интересно в по-късен етап на Комисията да се предостави анализът на министъра на здравеопазването за интегрираните услуги и планът за втория етап на деинституционализацията, в който също се включват много сериозни ангажименти по стимулиране на интегрирани услуги.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще си позволя и аз да взема думата.
За мен лично цялата тази дискусия беше много интересна, госпожо Кънева. От една страна, Вие ни заливате постоянно с информация какви мерки са предприети, какви координации с други ведомства са осъществени, колко много работа е свършена. На всеки въпрос от наша страна имаше съответния отговор. От друга, рецидивите в нашето общество, свързани с деца, стават все по-тежки, все по-звучни за състоянието въобще на обществото ни.
За съжаление, емоционалността на колегите ми, които са част от образователната система, показаха реалното състояние на това, че Агенцията, която ръководите, не е на терен – там, където е нейното място. Тя е по различните институции, създава различни документи, включително прави някакви работни групи, в които излиза някакъв краен продукт, който не достига до никого, освен тази работна група. Сама казахте, че даже не ги отпечатвате.
Ужасът за учителите е още по-голям, освен за учениците. Това, което ми направи впечатление, е, че Вие реагирате, когато има сигнал от родители, но когато има сигнал от институции и от учители, преподаватели, явно не се отзовавате там, където трябва да бъдете.
Също е много важно да се каже – от информацията, която ни предоставихте: за разлика от това, че отсъствате от училище, когато самото училище Ви потърси, са издадени голям брой нови лицензи за извеждане на услуги от държавата към различни частни субекти. Разбрахме, че тук парите са над 500 млн. – поне така разбрах от докладваната информация. Тоест явно икономически интереси има, но социалният липсва напълно.
Аз лично не съм съгласен, че новият Закон за средното образование отсъства от Вашия сайт поради простата причина, че се извършват съответни софтуерни промени, тъй като ако бяхте запозната с целия диалог – казвам го съвсем откровено, когато се приемаше Законът, и ако си бяхте направили труда добре да се запознаете със Закона, щяхте да разберете, поне по мое мнение, че част от проблемите, които съпътстват въпросните частни казуси, може би имат своето отражение в недобре разписни текстове в самия Закон.
В самото начало Вие казахте, че трябва да има активен диалог. Извинявайте, аз съм народен представител за втори път. В предишното Народно събрание не се сещам, за което се извинявам, ако не е така, но не се сещам да сте дошли веднъж да търсите активен диалог с нас – народните представители, за проблеми, които намирате в ежедневната си работа, и ние, като законодателен орган, да се опитаме да ги разрешим под една или друга форма. Включително и когато обсъждахме въпросния Закон за средното образование, също не си спомням да сте взели някакво активно участие. Така че диалогът на приказки може и да го има, но на практика го няма.
И ще завърша с това, което е странно за мен – да се съглася на 100% с госпожа Такева. Както знаете, ние имаме чисто идеологически разминавания по разни теми. Но тя каза нещо много важно, преди да дойдете го каза и проф. Станилов. Вие намирате време да отделите на съответните европейски органи на Европейската комисия.
Европейската комисия, Европейският съюз по принцип са олицетворение на бюрокрацията – създаване на допълнителни тежести за решаване на реалните проблеми, но тук, където могат да се решат, и то по най-бързия, експедитивен начин, проблемите на българските деца, Вас Ви нямаше и Вие закъсняхте. Самото закъснение – на всеки се случва да стане, но то показва отношението. Мисля, че това отношение беше показано и във всеки един отговор от Ваша страна към нас, и в отношението, което излъчихте.
Аз нямам въпрос към Вас, имам една препоръка: вземете крути мерки да промените въобще модела и начина на работа, да търсите партньорите в наше лице, хората, които реално могат да извършват някакви промени в нормативната уредба, за да се решават проблемите на българските деца. Минала е вече една година, тоест нямате много време да направите тази промяна, защото ако Вие не я направите, ние, като висша форма на законодателството в България, ще трябва да търсим друго решение, защото все пак става въпрос за бъдещето и за здравето на нашите деца. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания има ли? Въпроси?
Госпожо Кънева, заповядайте.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Благодаря Ви.
Приемам критиката с цялото си достойнство. Имате основание да ме критикувате за пореден път, два пъти се извиних и сега се извинявам трети път. Обясних за контактната точка и ангажиментите ми по тази линия.
Във връзка със законодателните промени, да, дошло им е времето – тази препоръка я приемам като изключително приятелска и позитивна. В тази връзка анализът на конкретните нужди е готов и към утрешна дата ще бъде представен първо в рамките на администрацията на Държавната агенция за закрила на детето. След което ще се радвам Вашата Комисия да домакинства представянето му пред публичността, ако това представлява интерес за Вас.
Аз съм го включила в обхвата на първото заседание на Националния съвет за закрила на детето. Този анализ обхваща, освен нормативните гапове, на чист български език казано, и анализ на всички методически указания, които председателят на ДАЗД е издавал от самото създаване на Агенцията през 2011 г., включително тяхното взаимно противоречащо действие в много от случаите.
Така че много разчитам това да може да бъде моята подадена ръка за диалог със законодателния орган във Ваше лице. Защото дотук аз нямам съмнения, че щях да потърся подкрепа, но нямах какво да Ви предложа – сега имам.
Утре ще бъде представен пред колегите, за да може все пак и вътрешноорганизационно да си направим някои критики и добавки към анализа, след което в рамките на 10 дни той ще бъде готов и за публично оповестяване.
Така че ще Ви бъда благодарна, ако откликнете – заедно да критикуваме и да помислим в реален план как можем да направим един нов закон, по силата на който действително всичко това, което се прави, да не е толкова разпиляно и децата да усещат по-активна подкрепа.
Всичко друго – мисля, че и в предходните разговори отговорих, благодарна съм за тази възможност, която ми дадохте днес. Давам си сметка, че няма как с едно участие в рамките на час и нещо и след 15 – 20-минутно закъснение да имам Вашето благоразположение. Но си го заслужих да е такова.
В тази връзка оставам на Ваше разположение и в оперативен, и в административен порядък, като лично поемам отговорността за това да бъде динамичен. Повече от 10 дни срок по преписка не си спомням да съм давала в Държавната агенция за закрила на детето, като пример за моето отношение към динамичността.
СТОЯН МИРЧЕВ: Извинявайте, Вие явно не ме разбрахте. Не за това, че сте закъсняла, е тонът и така нататък. И завършихте с нещо, за което аз Ви критикувах в изказването си. Говорите за преписки, но реално и от колегите, и въобще се разбра, че Вие в институциите, в които Ви викат, не влизате. Това е основният проблем – затова Ви казах, че Агенцията трябва да започне да функционира така, както е редно. И ако среща затруднения с това функциониране, да потърси нашата подкрепа. А не така да се обясняваме.
ОФЕЛИЯ КЪНЕВА: Само една добавка. Държавната агенция няма изпълнителски функции и е много трудно да присъстваме в практиката толкова активно, колкото се очаква от нас. Затова и се полагат толкова усилия да работим по административна линия малко по-активно. И сте прав, че тук не бележим особен успех все още, защото обхватната маса никак не е малка, така че аз приемам критиката Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите, за финал.
Всъщност това, което очаква образователната система от Вас, е подкрепа и мисля, че това вече Ви стана ясно. А не отношение на контролиращия, на този, който отива да наказва. Очакват внимание и помощ. Взаимодействието между институциите за решаването на каквито и да са проблеми е голямо предизвикателство. То не се случва от много години и това е най-големият проблем.
Каквито и закони да напишем, извинявайте, но ето – Законът за образованието не е… Да, колегите си имат своите критики, но той не е панацея. В крайна сметка има други функции, други задължения, които са разписани в други закони, в други нормативни актове и така нататък.
Това, което излезе като заключение и което ще предложа на колегите.
Госпожа Такева Ви предложи на Национален съвет да каните социалните партньори. Мисля, че няма такава практика, но това би било добре. Както има и отраслов съвет в Министерството – дълги са тези отраслови съвети, но ще призная, че са изключително полезни. Така наистина Вие получавате възможността да контактувате и с организациите – синдикалните на учителите, и със съответните работодателски организации. А проблемите, повярвайте ми, в това отношение винаги, когато ги подават, имат абсолютен консенсус. Това мисля, че би било добре.
Нашата Комисия функционира по такъв начин от много години, не само в това или в предходното Народно събрание. Така че партньорството със социалните партньори е изключително важно.
Това, което изкоментирахме с колегите, за да имаме и ние по-добро взаимодействие с Държавната агенция – предлагаме Ви веднъж месечно, сега през юли месец можем да направим още едно такова заседание, за да видим докъде сте стигнали с този Междуинституционален план и така нататък. Така Вие получавате обратна връзка от нас.
Всеки един от нас е избран от определен район. Всяка седмица имаме приемни с граждани, по няколко часа. Срещаме се с хора и това са реалните проблеми на хората, които съответно мисля, че е добре да ги споделяме.
По отношение на точка пета, която казахте, че ще представите пред Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта – част от колегите са членове и на тази Комисия.
Моят личен съвет е да изпратите информацията първо до регионалните управления на образованието, до директорите на училищата и детските градини и след това да я представите в Комисията. Защото те работят всеки ден на терен, те имат нужда от това, имат нужда да го погледнат. А когато бъде назначено заседание, го представете и в Комисията. Но по-важно е хората в системата да получат тази информация. След това, разбира се, че ние също ще я разгледаме.
Казахте за срещите с учителите и директорите. Тук се поставиха конкретни казуси, както и казусът, който поставих, в Самоков. Там наистина ще бъде добре да окажете подкрепа на учителите – ще се запознаете с казуса и ще видите, че наистина е особен.
Ще Ви ги изпратим в писмен вид, както и ще помоля колегите, ако имат въпроси от учители и директори от районите, от които са избрани, които са възникнали може би след срещите с Вас, просто да ги обобщим, да ги съберем, за да Ви ги изпратим и съответно да имаме възможност да получим отговор. Или ако се наложи, да направите съответните срещи по места още веднъж.
Вече за решаване на конкретните казуси – наистина системата да може да почувства, че има отношение, има желание за работа.

Колеги, точка „Разни“.
Имаме ли въпроси по точка „Разни“? Нямаме.
Закривам днешното заседание. Благодаря Ви.

(Закрито в 18,05 ч. )




ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Дамянова