1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-20, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители на 8 юни 2017 г.
3. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-27, внесен от Станислав Станилов, Милена Дамянова и група народни представители на 21 юни 2017 г.
4. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добър ден, колеги, уважаеми гости, уважаеми господин Министър!
Имаме кворум и затова мога да открия днешното заседание.
Днешният дневен ред е както следва:
1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане на Законопроекта за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754 01 20, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители на 8 юни 2017 г.
3. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-27, внесен от Станислав Станилов, Милена Дамянова и група народни представители на 21 юни 2017 г.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 19, против и въздържали се няма.
Приет е единодушно.
Гости на заседанието са: Красимир Вълчев – министър; д-р Петър Николов – заместник-министър; Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна“; доц. д-р Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование“; проф. Костадин Костадинов – съветник на министъра на образованието; Тончо Краевски; Калин Костов; Йорданка Петрова – парламентарен секретар; от страна на Съвета на ректорите – проф. Любен Тотев; от Софийски университет – не виждам проф. Анастас Герджиков, но го очакваме да дойде, проф. Николай Денков е тук; БАН – чл. кор. Константин Хаджииванов – заместник-председател; проф. Евдокия Пашева – гл. научен секретар; акад. Иван Юхновски – председател на БАН в периода 1996 – 2008 г.; проф. Никола Малиновски – член на Съвета на настоятелите на БАН; проф. Лора Тасева от Съвета за чуждестранна българистика към БАН; проф. Диана Петкова – председател на Съюз на учените в България; доц. Ивона Димитрова и Стефан Аспарухов от синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ; Институт за социални и синдикални изследвания към КНСБ – Любен Томев, и Валентина Васильонова – заместник председател на Независимите синдикати в земеделието; д-р Ермак Димов – председател на Синдикалния академичен съюз към БАН, включително и доц. Васил Попов – заместник председател; Федерация на университетските синдикати – проф. Георги Петров – заместник председател и проф. Бонка Димитрова – член на Изпълнителното бюро на ФУНИС; Движение „Защита на гражданите и държавата – проф. Петьо Хаджиев; Даниела Шукюрлиева, Красимир Стоянов; Гражданско сдружение за духовно развитие „Разковниче“ – Станислав Косаков и проф. д р Лъчезар Аврамов; вестник „Аз-буки“ – госпожа Дикова, госпожа Барух, проф. Долашка и представители на медиите.

Колеги, започваме с първа точка от дневния ред, а именно:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Както знаете, но припомням: две минути – за въпрос, три минути – за отговор, две минути – за реплика и също толкова за дуплика. Започваме с парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, бих искала да Ви задам въпроса относно финансиране на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност по ос 1 на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 2020 г.
Господин Министър, бихте ли ни информирали докъде е стигнала процедурата за финансиране на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност по ос 1 на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 2020 г.? Решен ли е въпросът с оценителите и до какво закъснение води незаконосъобразното прекратяване на обществената поръчка за избор на изпълнители, и съществува ли риск от загубата на средства? Знаете, че този въпрос изключително много се интерпретира в нашите среди, а също така и в публичното пространство, и за нас е изключително притеснително дали ще има забавяне, или това ще се случи в срок. Аз не се съмнявам във Вашите усилия, но разбира се, моля Ви за кратък, точен и ясен отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Дукова.
Господин Министър, имате три минути за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Операциите за финансиране и изграждане на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност са основната част от ос 1 на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и към момента имаме подадени проектни предложения.
Доскоро имахме две процедури за избор на оценители. Тези проектни предложения следва да бъдат оценени от оценители, подбрани въз основа на открита процедура. Такава процедура беше стартирана в Министерството на образованието по реда на Закона за обществените поръчки през 2016 г.
През февруари месец 2017 г. тази процедура е прекратена, като стартира процедура за избор на оценители чрез Централното координационно звено на индивидуални оценители. Към май месец това, което имахме в Министерството, е една процедура по реда на Закона за управление на средствата от Европейския съюз, която беше за оценители и една друга процедура, която се обжалваше от Министерството във Върховния административен съд. Решението на Комисията за защита на конкуренцията, което не си спомням точно, но беше някъде от месец април, се казва, че прекратяването на процедурата по реда на Закона за обществените поръчки е незаконосъобразно.
От Агенцията за обществени поръчки най-общо ни обърнаха внимание, че ние имаме разпоредба в Закона за обществените поръчки, че дадена процедура не може да бъде приключена, тя не може да бъде и стартирана без другата да е приключила, и докато трае обжалването тя не можеше да бъде приключена. Изчакахме решението на Върховния административен съд и то потвърди най-общо решението на Комисията за защита на конкуренцията, че прекратяването на процедурата е незаконосъобразно. Към настоящия етап имаме решение за избор на изпълнител по процедурата, проведена по Закона за обществените поръчки, което е в срок до сключването на договора и възможност за обжалването на това решение.
Конкретно по отношение на въпроса Ви – ще има ли загуба на средства и до какво забавяне води прекратяването на процедурата, загубата на средства и дали ще има обжалване, и респективно, ако има обжалване, дали ще има възможност за предварително изпълнение?
Така или иначе, графикът от тук нататък е на границата, как да кажа, между реалистично-амбициозен и нереалистично амбициозен. Има голяма вероятност да има загуба на средства от гледна точка на ос 1 на Оперативната програма, от гледна точка на междинната цел през 2018 г. определен процент от средствата да бъдат усвоени. Решен ли е въпросът с оценителите? Да, мисля, че Ви отговорих на това. От тук нататък това, което предстои, е сключване на договори с оценителите, оценка на самите проекти, изпълнение на проектите, което предполага процедури по Закона за обществените поръчки. В повечето случаи основната част от средствата ще бъдат разходвани въз основа на процедури по реда на Закона за обществените поръчки, които също са времеемки и подлежат на обжалване. Има риск от обжалване, така че от тези условности, свързани основно с обжалвания, зависи дали ще има загуба на средства, или няма да има.
Що се отнася до забавянето – да, такова забавяне имаме. Можем да кажем, че имаме известни не много големи забавяния от 2015 г. и 2016 г., и по-голямо забавяне от тази година в резултат на прекратяването на процедурата. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Дукова – за реплика.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Аз общо взето разбирам и състоянието, и притесненията Ви – и наши, и Ваши. Аз не зная, когато прекратяването или обжалването на тези процедури и поръчки е незаконосъобразно, може би ще се наложи Вие да поемете чуждите персонални вини, така и ситуацията е без ясен край. Според мен по-ясно е казано – от „разпни го“ до „осанна“, не знам кое точно от двете ще се случи. Ще ми се да бъдат спазени сроковете, въпреки че в голямата си част те наистина зависят от обжалванията, но аз бих искала притесненията ни, които са взаимни, по някакъв начин да бъдат изпълнени с ангажирането на целия ресурс – Министерството и на всички държавни институции, където е възможно и, разбира се, с нашата безкористна подкрепа, за да може наистина това да се случи, защото загубата ще бъде страшна и не са ни толкова маловажни средствата в образованието, за да си позволяваме да ги губим. И второ, искам да се назовават персонално имената на хората, които носят тази отговорност, за да не се стоварва тя към сегашното ръководство на Министерството. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Не. В такъв случай идва ред на групата на „БСП за България“. Колеги?
Заповядайте, проф. Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа, колеги!
Искам да задам следния въпрос: каква е политиката на Министерството на образованието и науката за задържане на младите хора, младите научни работници и как предотвратяваме така нареченото „изтичане на мозъци“? Как ще мотивираме младите хора, завършили университети, да поемат пътя на научния работник и защо трябва да изберат този път?
Това е свързано с препоръката на независимата експертна оценка на Българската система за научни изследвания и иновации – Вие сигурно я познавате, където много точно са казали: „преодоляване на предизвикателствата за изтичането на мозъци и остаряването на изследователския състав в дългосрочна перспектива“. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Това всъщност е един от проблемите много ясно адресиран и в Националната стратегия за развитие на научните изследвания, която скоро беше приета. Проблемът е адресиран и в управленската програма и няма съмнение, че България трябва да поддържа и да развива нивото на научния потенциал основно чрез инвестиции в младите учени, аз бих казал, и младите преподаватели във Висшите училища.
Факт е, че това, което наблюдаваме, е понижена склонност за включване в тези професии. Наблюдаваме също така липса на мотивация и едни системи на заплащане, които в по-голяма степен са базирани на годините и старшинството, и в по-малка степен стимулират усилията и резултатите, от които пък съответно могат да се възползват младите научните работници и младите преподаватели.
Конкретно по отношение на висшите училища – това беше разговорът с ректорите и съм помолил всяко едно от висшите училища да направи своя собствена програма за развитието на младите преподаватели. Тук, разбира се, трябва да имаме предвид и докторантите. Предвиждаме да предложим промени в Закона за висшето образование и може би в Закона за БАН, и Закона за Селскостопанската академия, след като поговорим с техните ръководства да регламентираме възможността за програмно финансиране и да имаме програмно финансиране за млади научни работници и млади преподаватели.
Вие знаете, че специално по отношение на БАН има една такава програма и тя предстои да бъде отчетена. Всъщност мисля, че междинно е отчетена тази програма и тя трябва да се продължи, да се разшири и аз бих казал дори и връщане на млади хора, завършили в чужбина и включването им в България. Това също е един от разговорите, който сме имали с председателя на БАН.
Разбира се, всички тези идеи можем да ги реализираме в контекста на бюджетните възможности, тоест тази програма да получи бюджетно финансиране и от 2018 г. да са разговорите, които ние ще водим в контекста на бюджетната процедура. Няма съмнение, че това е едно от основните предизвикателства пред системата на научните изследвания. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имате думата.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря, господин Министър.
Това е един изключително сериозен и абсолютно стратегически въпрос не само в областта на науката и образованието, а и за цялата страна. Защото знаем, за да задържим тези млади хора те трябва да имат кариерно развитие, достойно заплащане и добри условия на труд. Ако не направим тези условия, то няма как да ги мотивираме да останат тук тези млади хора, завършили в чужбина, да се върнат при нас.
Приветствам тази програма, но тя също е свързана с финансиране. Особено внимание трябва да обърнем – прав сте, и на асистентите, но и на асистентите в БАН, защото в момента един докторант получава 450 лв., а един асистент минимална работна заплата от 320 лв. или 380 лв. Тази диспропорция трябва да бъде преодоляна, защото да има мотивация в тези хора да останат да работят за българската наука и за българското образование. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Клисарова.
Господин Министър, желаете ли дуплика? Не.
Преминаваме към следващата група – колегите от „Обединени патриоти“.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа, нашият въпрос е свързан с прилагането на Стратегията за развитие на висшето образование 2014-2020 г. и по-точно онази разпоредба, която задължава държавата и съответно Министерството да водят активна политика за привличане на студенти от българските общности зад граница.
Спомняте си, че в началото на 2015 г. Народното събрание прие единодушно тази Стратегия. Използвам случая да подчертая, че лично с Ваше участие – като главен секретар, и на доц. Фъртунова в предишния мандат беше увеличен рязко броят на студентите по това направление. Ние смятаме, че в това направление трябва да се работи изключително активно. Как виждате Вие развитието на политиката на Министерството в това направление за активно привличане на студенти от българските общности зад граница?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, доц. Михов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Михов.
Аз виждам продължаване на тази политика и това, което мога да заявя е продължаване на политиката за увеличаване на броя на студентите от българските диаспори. Тази година мисля, че има отпуснати 1000 бройки по реда на ПМС № 103 – за образователната дейност на българите в чужбина от 1993 г., и около 150 по реда на ПМС № 228 – за обучение на студенти и ученици от Македония.
Но още миналата година беше направено това увеличение и нашите анализи показват, че не е достатъчно просто да увеличим приема, за да увеличим броя на студентите, а трябва да се увеличи търсенето или възможностите на тези студенти да се включат в българската образователна система, на тези ученици от историческите български диаспори – от Македония, и това зависи най-вече от социалните им възможности.
В тази връзка бяха увеличени стипендиите на тези студенти по реда на Постановление № 90. Буквално вчера сме предложили промяна за ново увеличение на стипендиите от 150 лв. на 200 лв. – по Постановление № 90, като намерението ни е това да бъде последователна, постъпателна политика за увеличение на стипендиите и ще бъдат по-високи отколкото за българските студенти. В общия случай тези студенти срещат много повече социални трудности – не могат да си отидат вкъщи, по-трудно получават колет, те са от бедни, социално слаби семейства и изискват значително по-голяма подкрепа, а до голяма степен тези студенти разчитат на стипендиите си.
Много полезен е бил разговорът ни по темата с господин Вангелов, който сега Ви е колега и народен представител, а беше председател на Агенцията за българите в чужбина. Той ни е дал много важна информация по отношение на анализите, които правим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика – доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Аз Ви благодаря, господин Министър.
Радвам се, че правителството взема изключително присърце необходимостта за увеличаване на помощта за студенти от българските общности зад граница, които учат в България. Изключително важно е, защото именно това е широкото измерение на последиците от една такава активна политика и освен че ние помагаме на нашите университети да запълнят дефицита от кандидат-студенти, а на второ място, има важно значение в демографската политика. Една голяма част от тези студенти, дошли тук в България, намират не само образование, но намират и поприще, и създават семейства, и остават в България.
Аз бих използвал случая да споделя две наши идеи във връзка с тази активна политика. Заслужава си да помислим дали не трябва да дадем възможност на българските университети сами да реализират своя прием, което ще увеличи рязко възможността за активна политика за привличането на студенти от българските общности, и дали не трябва да се променят? А Вие ги споменахте, тези доста стари постановления, които все пак поставят тавани на приема. Ние много добре знаем колко е голям дефицитът на кандидат-студенти в нашите университети и това са идеи, разбира се, които ние сме готови да дискутираме и на експертно ниво. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин Министър.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само ще кажа, че съм съгласен и ще ги обсъдим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Сега е ред на парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
Заповядайте, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Министър! Сигурен съм – и Вие, и ние, и всички в тази зала тръгваме да работим с нагласата, че образованието е приоритет.
В тази връзка моят въпрос ще е свързан с това Постановление, което дълго време беше качено в сайта на Министерството като проект, а от 23 юни вече е факт – Постановление № 121 за определяне на критерии, за приемане на критерии за обявяване на защитени детски градини и защитени училища, за реда и условията на тяхното допълнително финансиране.
Уважаеми колеги, аз идвам от Родопите и там ние изживяхме този болезнен процес на „оптимизация“, а закриването на училища и детски градини – без кавички. В този случай в това Постановление има заложени критерии както за броя на децата, така и за километри. Въпросът може да се разглежда и като допълнително предложение дали тези критерии са окончателни, и дали Министерството и държавата могат да бъдат малко по-гъвкави.
Какво имам в предвид? Сигурен съм, че Вие сте получили различни становища и мнения по този въпрос, но съгласете се, че 20 километра отстояние от детската градина е твърде много за планинските райони, имайки в предвид и това, че през зимния сезон това създава допълнителни трудности. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Мехмед, защитените училища съществуваха и преди, но новото са защитените детски градини, които бяха регламентирани въз основа на Закона за предучилищното и училищното образование по чл. 53, тъй като също имаме задължителен обхват на лицата на 5 г. и 6 г. Това предполага децата да имат възможност за физически достъп до образователна институция, като проекция на принципа за равен достъп. С този механизъм на защитените детски градини и защитените училища ние поставяме и своеобразно ограничение за оптимизация на мрежата, съобразна граница за оптимизация на мрежата от образователни институции, а също е опит да се намери баланс между целите на образователната политика.
Какво имам в предвид? От една страна, е достъпът и правото на физически достъп до образователната институция и няма съмнение, че колкото са по-малки децата, толкова по-малко трябва да е разстоянието, а от друга страна, са качеството и ефективността. Ако едно училище не позволява социализация и възможност да се привлекат деца, и е само на 3 км от голямото училище, е едно, а ако е на 23 км, е друго. 20-те километра, които казахте, са за равнинен терен, а в общините с планински характер на релефа се преизчисляват тези километри и те са по-малко в зависимост от средната дълбочинна и разчленеността на релефа, която предполага повече време и за пътуване, и прави в общия случай пътуването по-нежелано. Критериите са гъвкави дотолкова, доколкото може да е прието Постановлението и единствената бележка, която имахме в хода на съгласуването, беше от Националното сдружение на общините.
Конкретно по отношение на детските градини Вие знаете, че там има по-скоро матричен подход. Първо, 14 километра е, ако са повече деца, а 20 километра, ако са по-малко децата. Разбира се, че подлежи на анализ, но това ще бъде за идната учебна година, а към момента нямаме анализ, който да показва, че това пътуване е невъзможно. Голяма част от детските градини имат така наречените „филиали“, което намалява времето за пътуване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, господин Министър, за отговора.
Целта е ясна, идеята е защитена и ние сме съгласни с това, което предприема Министерството, с уговорката, разбира се, че в малките общини, в малките населени места, където се закриват детските градини и училищата, животът там замира. Но това е в пряка връзка с вчерашната Ваша среща и с механизма, който приехте: да обхванем всички деца и в училище, и в детските градини, и по-нагоре, разбира се.
Но мисълта ми е, че общините, които нямат достатъчно финансов ресурс, ако работим по тези стандарти с това финансиране, то тези градини ще бъдат закрити. Тук целта е наистина за малките деца и доколкото е възможно, както и Вие казахте, да пътуват на по-близко разстояние.
По отношение на транспорта ще Ви дам един пример, само за моята община. Ние имаме 19 линии, разбира се, те са обходни маршрути и возим деца от над 65 села. Представете си едно дете в колко часа става сутринта – говоря за малки деца, и обикаля през всичките села, за да дойде до защитената детска градина, ако наистина е защитена. Но тъй като в много населени места се оказва, че едно-две деца не достигат за бройката или пък три-четири километра все не достигат, за това е и моят въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Нашите наблюдения показват, че определянето на едно училище за защитено само забавя миграционните процеси, за съжаление, все още има процеси на вътрешна и външна миграция. Това дава временна увереност на родителите, че там ще има училище, съответно ще имат децата достъп до него, но не ги елиминираме емиграционните процеси, а за съжаление, други фактори са водещи – икономическите фактори, заетостта. Би било много лесно, ако можехме с мрежата от училища, да правим регионална политика и да задържим миграцията, но за съжаление, само я забавяме.
Що се отнася до финансирането – промените, които ще бъдат направени за следващата година, надявам се успешно във финансово разпределителния механизъм, ще предоставят повече средства в общия случай на малките и отдалечените училища в отдалечени населени места. Това, което в момента е така наречената „добавка за основни постоянни разходи“, ще бъде изведено от другите нормативи, ще бъде норматив за образователна институция, което на практика от гледна точка на финансирането, и до голяма степен ще приравни всички училища и детски градини към защитените такива.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Колегата от парламентарната група на „Воля“ се извини за отсъствието си, така че отново е ред на парламентарната група на ГЕРБ и въпроса ще задам аз към Вас, господин Вълчев. Той е продължение, може би, на въпроса на колегата Мехмед. Вчера, при приемането на механизма за обхващане и задържане на децата в училище и в детска градина, сте посочили, че според данните на Националния статистически институт всяко седмо дете между 15 и 18 г. не посещава училище.
Във връзка с това и за преодоляването на този проблем народните представители от Комисията и от Четиридесет и третото народно събрание – в Закона за предучилищното и училищното образование, заложиха създаването на нов вид училище – обединено училище, което касае преобразуването на голяма част от основните училища по Закона за народната просвета, особено в малките населени места. Целта е задържането на тези деца в училище, от една страна, съхраняването на училището в малкото населено място, даването на възможност децата от социално слаби семейства да продължат да бъдат в образователната система.
Нещо повече е, че дори училищата, които имат базата, учителите, желанието да предлагат професионална подготовка за придобиване на квалификация по първата степен на професионална квалификация или по част от професия, то моят въпрос към Вас е: процесът би трябвало да е приключил, получили ли сте становищата на общинските съвети и каква е политиката на Министерството? Ще развивате ли мрежата от обединени училища?
Защото аз твърдо вярвам, че това е, от една страна, мярка за задържане на децата в училище, даване на образование, което след това да им гарантира заетост и продължаване и след това във втори гимназиален клас - 11-ти и 12-ти, но и за съхраняване на малките населени места.
Да, Вие казахте, че закриването, тоест запазването на детската градина или училището в едно малко населено място забавя проблемите с миграцията, но все пак това е изключително важно, когато говорим за развитието на регионите в България. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз благодаря.
Конкретно 56 са одобрените обединени училища, от предложените и си признавам, доста по-малко е, отколкото очаквахме. Обединените училища може би няма да са основният инструмент, с който ще задържим и ще обхванем едни деца и ученици в училищната мрежа, но е факт, че в този възрастов диапазон – ученици от VIII-X-ти клас, не би трябвало да имат проблеми с това да пътуват, дори да живеят в друго населено място, да живеят в общежитието на професионалната гимназия. Но факт е, че имаме доста групи и доста населени места, където учениците поради различни причини, ако искате социални, културни, не желаят да пътуват и ние трябва да отчетем тази особеност, а те биха отпаднали от образователната система, ако нямат пряк достъп до училището.
От друга страна пък, ние трябва да се съобразяваме дали училището има ресурсите да обучава в такава степен, най-вече педагогическите ресурси. Оказа се, че много училища са строени с 8 класни стаи и нямат достатъчно класни стаи – нещо, което изисква инвестиция, и поради това те не са реализирали желанието си, въобще не са предложили да бъдат обединени училища.
Разбира се, трябва да имаме в предвид и достъпа до професионално образование, а всяко увеличаване на броя и на приема в обединените училища води до намаляването в професионалните училища. Ние искаме в първия прогимназиален етап да проведем политика за насърчаването и включването на повече ученици в професионалното образование, а проучванията показват, че учениците не виждат добра житейска, професионална реализация само с професионално образование и, от друга страна, това също трябва да го имаме в предвид.
По отношение на въпроса дали ще развиваме мрежата – аз си мисля, че през следващите години също ще има предложения за преобразуване на основните в обединени училища и там, където има възможност да подпомогнем материалната им база, ще го направим. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Аз също се надявам, че Министерството на образованието и науката ще подпомогне във вземането на това решение и общините, и училищата, защото аз знам за този тежък дебат, който се води между училищата – не правете еди-кое си училище в населено място „хикс“, не го преобразувайте в обединено, защото това ще намали децата в професионалните гимназии или пък децата в другите училища.
Обаче аз не мога да се съглася с тези аргументи, защото не напразно Ви цитирах тази статистика, а тя е дадена и във Вашите мотиви – за 21 170 ученици между 15 г. и 18 г., които не посещават училище. Тоест, тези деца, завършвайки тези основни училища, на практика не продължават никъде, така че опасенията на професионалните гимназии и на другите училища, че едва ли не това ще доведе до по-малко ученици и резултатът ще бъде по-малко ученици в техните училища – за мен лично не е мотив. Още повече Вие сам казахте, че това е заложено и в управленската програма: промяна в системата на делегираните бюджети, нови критерии, нов механизъм за определяне на средствата.
Надявам се това да бъде съобразено и наистина тази идея – за развитие на обединените училища, да бъде реализирана, защото това означава по-дългото задържане на децата от социално уязвимите групи в училище, и нека да го погледнем и по този начин.
Желаете ли дуплика?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, няма съмнение, че задържането е на първо място. Желанията на професионалните гимназии не са водещи, а в случая водещо е нашето желание, тоест да увеличим приема в професионалните училища. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва парламентарната група на „БСП за България“.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Нашият втори въпрос за днешния блиц контрол е свързан с осигуряването на учебници и учебни помагала за учениците за следващата учебна година, по-специално II-VI-ти клас. Графикът, който е публикуван на сайта на Министерството, вече е на разположение на директорите и е леко притеснителен.
Усещането ни е, че както и миналата година, за което имаше обективни предпоставки – тази година не зная какви са предпоставките, защото цялата процедура беше извървяна според закона в рамките на една календарна година, но сроковете, които са определени особено в частта им „избор на учителите“ и съответно процедурите след това, са доста притеснителни. По-точно става дума за един работен ден, в който учителите във всяко едно училище трябва да изберат учебниците, директорите да обобщят тези избрани учебници и заявки, обществените съвети по смисъла на новия закон да се запознаят и да одобрят този избор, педагогическите съвети да гласуват този избор – всичко това се случва в рамките на един работен ден. Не мислите ли, че това е твърде кратко, господин Министър?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
От днешна гледна точка сме по-малко притеснени. Вие казахте, че сте притеснени, аз също съм притеснен, но по-малко притеснен, отколкото в сравнение с преди два месеца, защото тогава графикът предвиждаше сключване на договори към 14 септември и не съдържаше голям периметър на маневреност, така да се каже. Искам да благодаря на служебното правителство, защото то беше положило не малко усилия да оптимизира графика и скъсихме сроковете…
Проведохме допълнителни срещи с издателите и на първата среща идентифицирахме малко допълнителни възможности за подобряване на графика, променихме наредбата, която също позволи няколко дни да скъсим сроковете.
Това, което мога да кажа като оптимистична новина, е, че прескочихме графика с Контролната комисия. Тази част от графика, която предвижда Контролна комисия, което ни позволява ние да имаме значително по-рано сключването на договори и учебници, а що се отнася до конкретния въпрос, аз не си спомням точния срок. Значи, от една страна, имаме, спомням си 12 дни за оценка на пригодността, или Вие говорите за избор на третия етап? Аз го наричам условно „трети етап“. Не съм запознат, но мисля, че не беше толкова, а рискувам да сбъркам, така или иначе, това, което мога да кажа е, че прогнозите са ни към 15 септември в по-голямата част е да имаме учебници за втори и шести клас.
Графикът беше обсъден с издателствата, и мисля, че също беше обсъден и не би следвало да предизвиква проблем, но ако има такъв, ще го коригираме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика – госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Аз цитирам това, което е на сайта: „избор от учителите на учебниците, подаване на заявки от директори на училищата – 4 септември 2017 г.“, тоест в един единствен ден.
Не зная кой е изготвил графика, но пак казвам, че ние сме задължени по смисъла на новия Закон да го съгласуваме с обществените съвети и да го приемем на заседание на Педагогическия съвет, а ако обществените съвети изразят някакво несъгласие, той се връща за обсъждане отново в Педагогическия съвет, и тази процедура не е отменена.
Може би, аргумент в полза на Министерството е, че тези учители през месец август са оценявали учебниците за тяхната пригодност. Но тази година, както и миналата в текста на указанията има едно изречение, в което се казва, че учебниците се оценяват от всички учители по дадения учебен предмет, които не са в платен служебен отпуск. Значи, ако директорите решат в буквалния смисъл да спазят това, то нали се сещате, че почти няма да има учители през месец август, които да оценяват учебниците.
Слава Богу, директорите подхождат отговорно и те прекратяват по взаимно съгласие платения отпуск на колеги, а колегите идват и ги оценяват.
Просто Ви казвам за едни такива неща, които предполагам, че могат да бъдат изчистени в нормативната уредба за в бъдеще и силно се надявам, че за учебната 2018 г. – 2019 г. най-накрая ще доживеем всички процедури, които са описани в Закона и в подзаконовите нормативни актове, и да доживеем едно безпроблемно начало на учебната година, без напрежение за учебници. Защото всичкото това оценяване може да се случи без прекратяването на отпуската на колегията и така нататък, и в рамките на учебната година. Така мисля аз, благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само ще кажа, че ще го проверя още веднъж този срок и ще помоля колегите да ме уверят, че е съгласуван и от гледна точка на възможностите, че на училищно ниво това може да се случи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва групата на „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Йорданов.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, ще Ви пренеса в сферата на средното образование и по-специално за приема на ученици след завършеното основно образование.
В момента тече вторият етап на класирането, но още след първото класиране излезе информация от различните регионални управления на образованието в страната за десетки закрити паралелки. След третия етап незнайно, никой, дори и аз не смея да прогнозирам, колко още паралелки ще бъдат закрити, но проблемът е, че голямата част от тях са от сферата на професионалното образование – нещо, което всички коментираме, че ще бъде приоритет на сегашното управление.
В същото време се наблюдава разширен, раздут прием в езиковите гимназии. От едната страна, са професионалните гимназии, които подготвят кадри, необходими за местната, регионалната и националната икономика, а от другата – езиковите гимназии, които имат силен лобизъм, а голяма част от завършващите продължават образованието си зад граница. Воден ли е изобщо дебат в Министерството по отношение на приема за следващите години, има ли подкрепа за професионалните гимназии? Има ли механично свиване на приема в езиковите гимназии? Не знам в София дали е така, но в областите това е проблем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Министър, имате 3 минути за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: И аз благодаря.
Всъщност отговорът ми ще бъде продължение на думите, които казах по отношение на въпроса за обединените училища: водещо е желанието на учениците и на техните родители къде да запишат децата си.
Разбира се, ние можем с административния инструмент на приема, ограничавайки приема в профилираните гимназии, да го увеличим в професионалните, а не сме обсъждали такова решение все още за следващата година, но няма съмнение, че желанието ни е да се увеличи приемът в професионалните паралелки и ще трябва да се материализира по някакъв начин в политиката, включително и чрез това информационно да мотивираме учениците да се включват в професионалното образование.
Имаме изследвания, които показват дадени позиции, че кадри със средно-техническо образование получават значително по-високи възнаграждения, отколкото за позиции с кадри заети с висше образование – икономика, администрация и управление в градове, в които има концентрация на предприятия, примерно в Казанлък.
Професионалното образование от гледна точка на детето е подходящо допълнение на профила му, дори след това то да се включи в системата на висшето образование. Факт е също така, че масовизацията на висшето образование до известна степен демотивира включването в системата на професионалното образование.
Това са все въпроси, които се надявам да бъдат разгледани и обсъдени, и в контекста на концепцията, която сме изготвили и ще представим за обсъждане – Концепцията за развитие на професионално образование и обучение. В последствие тя трябва да намери проекция в законовите промени и в Закона за професионалното образование и обучение, и евентуално в Закона за предучилищното и училищното образование; ние предвиждаме и диференцирано финансиране на професионалните паралелки, когато те са в съответствие с потребностите на пазара на труда, но условие за това е изграждането на система за отчитане на динамичното съответствие между търсенето и предлагането, както и оценка за съответствие с потребностите на пазара на труда. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Реплика.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: И аз благодаря.
Въпросът ми беше подаден от колегите от професионалните училища по време на моите приемни и аз бях длъжен да го задам, въпреки че за себе си лично съм направил избор за това, къде да продължат обучението си моите деца. Наистина се надявам на един такъв дебат, защото има нужда от подкрепа и не би било редно той да бъде за сметка на друг тип училища.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Не.
Заповядайте.
СЕРГЕЙ КИЧИКОВ: Госпожо Председател, колеги, гости, уважаеми господин Министър.
Въпросът ми е свързан с политиката на Министерството на образованието и науката относно материалното осигуряване, опазването на живота и здравето на децата, а по-конкретно с възможността на Министерството за подсигуряване на училищните автобуси. Въпросът ми е предизвикан от моите наблюдения върху състоянието на училищните автобуси на територията на селските училища на територията на община Велинград, където може би всички знаете какъв е релефът, зимата каква е. Една част от автобусите са подменени и предполагам, че и на други места в държавата са подменени, но все още има училищни автобуси, които са с изтекъл 10-годишен амортизационен срок и са материално и физически негодни. Така че моят въпрос е: ще продължи ли Министерството на образованието политиката си в тази насока?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Да, осигуряването на транспорт е задължително от гледна точка на достъпа. Аз признавам, че в предходните години винаги съм задавал въпрос на общините: защо не сключите договор с външен доставчик, защо тази услуга трябва да е вътрешна за образователната система?
Оказа се, че има редица райони, в които няма достатъчно доставчици или има монополист, също не е добро качеството на услугата, а цената е значително по-висока. Мисля, че в системата има около 500 автобуса и имаме заявки за още толкова, а и сме успели в последните години да удовлетворим голяма част от тях.
Вече много от автобусите, които са закупени през 2005 г. – 2009 г., навлизат в период на ускорена амортизация. Ние ще се опитаме през следващите години този разход да е приоритет, защото съзнаваме, че това е важно не само от гледна точка на достъпа, но и от гледна точка на безопасността и имаме нужда от много автобуси и много средищни училища. Това го спомена и господин Мехмед, тъй като поради оптимизацията на мрежата се събират училища от много голям брои населени места, трябва да се правят обиколки, които предполагат учениците – сутрин и вечер, да пътуват много време. Тоест, едно средищно училище има нужда от няколко автобуса, за да обхваща различни лъчи и да оптимизира транспортните маршрути.
Въз основа на направен анализ, където има възможност да предоставяме, когато има възможност и където има най-голяма потребност – ние предоставяме такива автобуси. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли реплика? Заповядайте.
СЕРГЕЙ КИЧИКОВ: Да, аз мисля, че Министерството ще се справи с проблема, тъй като назад във времето ние с господин Вълчев, в качеството ми на заместник-кмет на община Велинград, сме работили в тази насока, оказал е съдействие и се надявам, че ще продължим в същия дух. Така че Ви благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли дуплика господин Министър? Не.
С това приключихме днешния блиц контрол към Министъра на образованието и науката.
Преминаваме към разглеждане на следващите две точки.
По Правилник трябва да проведем дебатите и обсъжданията заедно на законопроектите, тъй като проф. Клисарова слезе до Здравната комисия… Ето я.
Представянето на Законопроектите е по реда на тяхното внасяне. Първо, давам думата на проф. Анелия Клисарова, за да представи Законопроекта за допълнение на Закона за развитие на академичния състав, № 754-01-20.
Заповядайте, проф. Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители, уважаеми гости!
Ще започна с една кратка статистика, защото тази статистика ни показва как трябва да направим такива условия за нашите научни работници, за да има развитие на науката в България, а науката е ключът към иновациите и към икономиката, базирана на знанието и за това, за което говорим всички – икономика с висока принадена стойност. Инвестициите в наука и в образование се възвръщат и са толкова важни, защото те носят най-голяма принадена стойност и дават най-доброто за обществото.
Каква е статистиката за 2016 г. месец октомври от Европейската комисия? За заетите в България – 4,43 учени на 1000 души; за Европа – средно 10,55; получили степен „доктор“ на 1000 души население – за България 0,6, а за Европейския съюз – 1,7; за Словакия – 1,9 и за Румъния – 1,7. Десет пъти е разликата с останалите страни, както ние ги наричаме, от Източна Европа.
През 2016 г за БАН, до 35 години – 11,5% от общия брой на учените, а за Селскостопанската академия – 15%. Това е изключително тревожна статистика, която изисква бързи, своевременни мерки и за това ние предлагаме, да има допълнение към Закона за развитие на академичния състав.
В Доклада е представена независима експертна оценка на българската система за научни изследвания и иновации, изготвена е от независим панел от експерти. Ако искате, ще ги прочета всичките – на министъра на образованието и науката от: Полша, Испания, Португалия, Австрия, Люксембург, Холандия, Германия, Норвегия, Великобритания. Вадя само изводи, може да видите целия Доклад. На лице е, ясен е въпросът във връзка с ниските заплати на докторантите и научните работници, а това ще доведе до намаляване способността на страната да запазва своите възпитаници и да привлича повече хора от чужбина.
Аз се учудвам какви данни сме им дали, защото ставките от фигура 13, които показвате, са между 400 – 500 евро месечно. Не всички учени имат 400 – 500 евро месечна заплата, но те казват: „да, това е“. Какво е необходимо? Необходимо е да се направи незабавна промяна, да се въведе радикален подход и да се удвоят заплатите на докторантите, с това започват. Въпреки самостоятелността на университетите, както и в БАН – автономни в това отношение, тези мерки зависят изцяло от това правителството да осигури допълнително финансиране директно към институциите.
Основните въпроси за тези изследователи, делят изследователите на: R 1, R 2, R 3, R 4, тоест – асистент, главен асистент, доцент и професор, представени са и на фигури. Това са възможностите за работните заплати, за повишението и за кариерното им развитие.
В тази връзка се радвам, че разглеждаме двата ЗИД-а – единият на проф. Станилов, а другият – със заплащането на научните работници в България, защото съм напълно убедена, че това е отговор към нашата научна общност, за нашата грижа към тях, за грижата на науката в България и за грижата към тези млади хора, които въпреки всичко избират пътя на научния работник.
Това, което предлагаме като мотиви и го предлагаме в Законопроекта, мисля, че сте се запознали с него – представено е поне от месец, стои на страницата на Народното събрание, а съответно получихме много и различни становища.
Относно становищата мисля, че после мога да дискутирам, а нашето предложение основно е: един асистент да получава два пъти минималната работна заплата, а съответно главен асистент – три пъти, доцент – четири пъти, професор – пет пъти.
Защо предлагаме това? Да знам, че в Законопроекта сме написали месечно възнаграждение, то е различно. Едно е основната заплата, а добавените стойности към нея друго. И защо казвам това? Искаме да бъде вързана заплатата на учените с минималната работна заплата за страната, защото тя е коефициент, който е сигурен, който се променя всяка година и винаги е ясна, а към средната работна заплата няма толкова точни и ясни стойности, за да бъдат вързани заплатите на учените към други индикатори.

Разбира се, искам да подчертая още нещо изключително важно, което гарантира минималните основни заплати. В никакъв случай няма идеята и няма въобще идея в Законопроекта да се нарушава автономията на университетите или на Българската академия на науките, или на Селскостопанската академия, затова защото проектният принцип трябва да се запази: заплащането да бъде обвързано с качеството на труда. Да, трябва да го има категорично и мотивацията на тези млади хора да се развиват е също изключително важна.
В момента, ако напишеш докторска дисертация за „малък доктор“, както ние казваме, възнаграждението e 15 – 30 лв. Много от младите хора са в чужбина и ще Ви кажат: „ние ще Ви плащаме по 15 лв., само не ни карайте да пишем“, а за „голям доктор“ – мисля, че достига на места до 200 лв. Няма да натоварим бюджета на държавата, защото, ако вземем всичките 16 – 17 хиляди учени в България и за всички тях осигурим минимални заплати, то няма да е повече от 70 млн. лв. Но може би, когато се направят изчисленията в Министерството на финансите, ще се докаже, че голяма част от университетите са гарантирали вече тези минимални работни заплати.
Аз се надявам, че държавата ще вземе своята отговорност към научната общност в България и ще направи така, че да гарантира тези средства и да даде глътка въздух на учените и най-вече на младите учени. Законопроектът основно е насочен към младите, но напълно ясно е, че не бива да направим това, което правим и с пенсиите.
Нека да изчислим, да индексираме всяка степен, а не само най-малката, защото няма да доведе до правилна пропорция в развитието на академичния състав, и ако ние гарантираме за докторска дисертация за „малък доктор“ – 200 лв., а за „голям доктор“ – 400 лв., то мотивацията на учените ще е различна. А когато те имат мотивация, това води и до повече качество и до повече публикации, защото знаете изискванията за хабилитация – доцент и професор, че се изискват определен брой публикации и то в реномирани научни списания, доклади, участия в конгреси. Това ще мотивира младите хора да работят повече в науката, а от друга страна ще доведе до по-качествена продукция, защото мотивацията им ще бъде за кариерно развитие, а за това кариерно развитие е необходима и публикационна активност, и участие в конгреси, и участие в научни проекти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Клисарова.
Сега давам думата на проф. Станилов, за да представи и втория Законопроект.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Този Закон е обединен със Законопроекта на Министерството и моят Законопроект, който един път вече съм внасял и е обсъждан, стигнал е донякъде. Само ще изброя прилаганите промени за тези, които не са чели Закона, защото тук има доста хора, които са го чели внимателно, и няма нужда да им го представям. Ще Ви прочета само предлаганите промени, рамката на промените:
„Целта на Законопроекта е да изправи големите, грубите нарушения на принципите в етиката в тази сфера на обществено развитие, всички тези хабилитации и защитени докторати, които имат ниска стойност, знае цялата нация и през цялото това време, откакто се прие Закона и се получиха твърде много протести и колегите, които се занимават с наука и преподаване във висшите училища знаят за какво става дума: прилаганите промени в Закона за развитие на академичния състав създават национална общовалидна рамка за участие в процедурите и за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. Рамката е съобразена с тенденциите на световната наука и спецификата на различните научни области и професионални направления като за всяко професионално направление се въвеждат минимални национални изисквания. Групите показатели, които формират рамката на минималните национални изисквания, са посочени в Закона. Конкретните показатели за всяко професионално направление се публикуват в Правилника за прилагане на Закона, като се изработват от МОН, съвместно с представители на университети и научни организации.
Предвижда се гъвкава взаимна заменяемост и допълняемост на показателите, които да отразят съществуващите разлики между природни и хуманитарни науки, както и между университетски преподаватели и академични изследователи. Кандидатите ще могат да се явяват на процедури за академично израстване, само ако покриват минималните национални изисквания за съответното професионално направление. Членовете на научните журита също трябва да покриват минимални национални изисквания за съответното професионално направление. Индивидуалните наукометрични показатели ще се публикуват в електронен регистър на МОН, който се администрира от Националния център за информация и документация. Не се създава нов регистър, а се доразвива съществуващия в НАЦИД – за научните степени и академични длъжности. Няма санкция за лицата, на които не им достигат някои от показателите за минимални национални изисквания за съответно професионално направление, а само се забавя вписването в електронния регистър до момента, в който покрие тези показатели.
Евентуалното забавяне на вписването не се отразява на приключилите процедури по акредитация на висшите училища и научни организации. Висшите училища и научни организации могат да определят и по-високи изисквания от минималните национални. Осигурява се прозрачност на процедурите и международна видимост, като материалите по процедурите се публикуват на български език, а най-важните от тях и на един от езиците, които традиционно се ползват в съответната научна област.
Ограничават се възможностите за конфликт на интереси между кандидатите в процедурите и членовете на научните журита, които ги провеждат. Улеснява се провеждането на съвместно обучение на докторанти между български и чуждестранни университети. Облекчават се условията при конкурсите за млади учени и преподаватели, осигурява се възможност министърът на образованието да упражнява контрол върху процедурите, както и по време на провеждането, така и след приключването. Не се ограничават, а се насърчават автономните възможности на висшите училища и научни организации да упражняват контрол на всеки етап от процедурите. Намесата на министъра се предвижда едва след изчерпването на възможностите за контрол на ниво висше училище и научна организация.
При особено драстични случаи Министърът на образованието и науката назначава Апелативна комисия за всеки отделен сигнал. Формирането на апелативната комисия е предвидено в приетата от Народното събрание актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания. Апелативната комисия не е аналог на ВАК, защото не присъжда и не отнема научни степени и звания, а само предлага на министъра да върне оспорената процедура за ново разглеждане на висшето училище или научната организация. Всички решения на министъра подлежат на съдебен контрол.
Научното жури вече е задължено да се произнася при съмнения за плагиатство, както е нормалната европейска практика. Такова задължение имат и органите за всички следващи етапи от процедурата, те също подлежат на съдебен контрол. Защитават се правата на асистентите, които не са успели да защитят дисертация в срок, поради отпуски за бременност, раждане, осиновяване, при отглеждане на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител. НАЦИД получава правото да издава удостоверения в случаите на изгубени, унищожени, повредени или станали негодни за употреба дипломи за научна степен или свидетелства за научно звание, издадени по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания. Смятаме, че предвидените промени ще доведат до постигане основната цел на Закона за развитие на академичния състав на Република България повишаване на качеството на академичния състав, при спазване на принципите на академичната автономия и етика.”
Това е, уважаеми колеги народни представители и уважаеми колеги учени, ние ще гледаме двата Закона на първо четене. Това е по смисъла на нашия правилник и ще разглеждаме философията на закона, а към закона в този му вид имам различни бележки, които биха могли да намерят място при обсъждането на второ четене, а засега имам желанието този Закон да бъде обсъден наистина по смисъла на неговата философия. Да чуем дали той ще доведе настина до подобряване на ситуацията. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Станилов.
Сега давам думата за становище по двата Законопроекта на Министерството на образованието и науката.
Заповядайте, господин Вълчев.
Да, ако можете да не ги четете, получили сме ги становищата, само няколко думи.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, по отношение на Законопроекта, внесен от госпожа Клисарова и група народни представители ние имаме концептуални притеснения, свързани с това, че централизираното регламентиране на възнаграждения макар и минимално противоречи на децентрализираното автономно финансиране и управление на висшите училища, академичните институции и научните институции. Във всички случаи, такива промени предполагат съответни промени и в Закона за висшето образование, и в Закона за Българската академия на науките, и в Закона за Селскостопанската академия.
Моите притеснения са породени от въпросите: отказваме ли се ние от политиката, която е заложена в Стратегията за насърчаване на научните изследвания и увеличаването на възнагражденията да бъде обвързано с резултатите? Отказваме ли се от политиката за диференцирано финансиране на качеството и връзката с пазара на труда в системата на висшето образование? Това предложение предполага ние да върнем модела на регулирана численост, регулирани възнаграждения във висшите училища и научните организации, което освен че противоречи на автономната им същност, предполага да определяме нормите за преподавателска работа, да определяме средната брутна работна заплата, щатната численост или ще можем да увеличим безразборно щатната численост и ще финансираме без значение задълженията. Тоест, независимо дали ходи на работа един ден, или ходи на работа и участва в научни проекти ние гарантираме минимален базов доход, което граничи със социално подпомагане – това са концептуалните ми притеснения.
По отношение на втория Законопроект ние сме изразили становище, имаме конкретни предложения, които може би трябва да бъдат обсъдени между първо и второ четене. Нашето предложение е да бъде дадена такава възможност за обсъждане на допълнителни предложения между първо и второ четене и да бъде създаден такъв формат на работна група, за да можем да отчетем по-голямата част от предложенията. Може би, ако позволите и на заместник-министър Николов да вземе думата, ако той има да допълни нещо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря, господин Министър!
Само с няколко думи, ще бъда кратък. Според нас този Законопроект е изключително уместен, тъй като той адресира проблеми, за които в академичната общност се говори и дебатира от много време насам. Най-вече проблемът с плагиатството, който до този момент като че ли не е достатъчно ясно регламентиран, а оставя съмнения в много случаи, че държавата не вижда определени процеси. Взимам повод от това, което проф. Станилов каза, че той очаква концептуално и гледайки философски духа на Закона, а не буквата, да кажем какво мислим и от тази гледна точка ние категорично го подкрепяме, и смятаме, че е много уместен.
Същевременно сме отбелязали десетина точки, които всички Вие имате. Това са текстове, които според нас трябва да бъдат прецизирани, от гледна точка на това как точно ще заработят. Има случаи, когато се дава възможност на два отделни органа да взимат едно и също решение, и това може да създаде практически правна несигурност. Няма да Ви ги изчитам, имате ги.
Нашето предложение е експертите на Министерството на образованието, заедно с експертите на Комисията, да погледнат внимателно текста, да чуят взаимно аргументите и ще съдействаме напълно, така че между първото и второто четене на Закона да успеем да направим текст, който да е максимално работещ и добър. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Откривам дебата, уважаеми колеги.
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз лично се обърках за момент, когато чух становището на министър Вълчев дали не е министър на финансите тук, или на образованието, защото той говори за регулиране и за автономия.
Министър Вълчев, ще Ви кажа, че съдебната система също има своята автономия и знаете, че властите в България са разделени. В Закона за държавния бюджет размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниските съдийски, прокурорски и следователски длъжности, примерно за 2016 г., е 1732 лв. Тоест измъкването за Министерство на финансите е класическо, но за хората, които ги интересува науката, мисля, че това измъкване – с регулирана професия, че имат автономия и така нататък, е напълно безпочвено.
Другото е примерно, че за учените от БАН има специален Закон, като те са подложени на всякакви регулации и не могат да мръднат без държавата, а в следващия момент ние ги оставяме обезкървени. Ще Ви кажа какво имам предвид. Скоро разглеждахме доклада на БАН и си спомняте с какви усилия – без никакви средства, БАН продължава да съществува.
Преди няколко седмици дори приехме Стратегия за науката, ако си спомняте. В самата Стратегия се казва – спомняте си какъв дебат стана, че наистина трябва да се повишат средствата за наука, защото това, което каза и проф. Клисарова е, че най-малко учени на 1000 човека имаме точно тук в България. Ще Ви дам примери: в БАН един асистент взима брутна заплата 650 лв., а ненаучният персонал е с 609 лв. заплата. За какво качество на труда говорим, като тук говорим за постоянно ниво на работещи бедни?
Въпреки това, защото все пак говорим за качество, не забравяйте, че Селскостопанската академия и БАН държат над 50% от научните постижения и са лицето на България, както в границите на държавата ни, така и извън нея. Тоест, по този елементарен начин да отхвърлите нашето предложение мисля, че е срамно и особено за хората от науката. Защото, ако погледнем преди няколко заседания – гледахме Стратегията, имаше една много интересна таблица, която показва финансовото обезкървяване на науката от 2009 г. насам. Това беше реално от появата на министър Игнатов, когато фактически се случиха тези безобразия, които днес се опитваме да оправим със Законопроекта на проф. Станилов. Тоест за отхвърлянето на нашия Законопроект в случая, мисля, че е напълно цинично. Трябва да има една минимална база на доходите, за да може да променим тази тенденция, а не на 1000 човека да имаме най-малко учени в Европейския съюз. Защото една държава, която е на дъното на Европейския съюз, за да тръгне напред с изпреварващи темпове има нужда от инвестиции в науката и образованието.
Мисля, че колегите ще се произнесат, но недейте да се измъквате с това, че не може да се сложат минимални базови заплати, защото те си имат автономия и ще го направим регулирана професия. Примерите в държавния бюджет са много и ги има при служителите във Вътрешните работи, и така нататък.
Само две думи ще кажа по Законопроекта на проф. Станилов, за да не взимам втори път думата. Аз лично се радвам, че най-накрая ще въведем или ще се опитаме да въведем минимални национални изисквания, а относно плагиатството имам опасение, че все пак има достатъчно интернет страници – платформи, тоест платени, а други са безплатни, в които може много лесно да се провери един текст дали има плагиатство, и мисля, че това също може да намери своето място между първо и второ четене на Законопроекта.
И другото, което ме притеснява, е научното жури. Ако си спомням в предишните редакции на този Законопроект, имаше част, че научното жури се избираше на случаен принцип, за да се гарантира все пак някаква безпристрастност. Сега напълно отпадна, но лично ме притеснява, защото определянето на журито остава в ръцете на администрацията и мисля, че тук също може да се търсят по-добри решения и затова аз, на първо време, ще се въздържа по този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика на проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това отпадна, защото се оказа, че в една група науки особено хуманитарните, просто няма достатъчно хора, с които да разиграваш този случаен принцип.
Науките у нас са много диференцирани и много сепарирани, ако мога така да кажа, ще доведат до големи несъобразности и до големи кризи, които ние няма как да ги определим, първо. И второ, научното жури не се определя от администрацията, а се предлага от първичните звена и се утвърждава от съответните научни факултетни и прочие съвети.
Вярно е, че когато хората са малко те започват по нашенски патрономични и прочие изпълнения, но това е въпрос на съвест на учените, които се занимават с това. Много пъти съм казвал, че въпреки този отвратителен Закон, който беше наложен на научната общност – законът Игнатов, ние имаме старите университети и базовите научните институти и те държат едно високо качество на хабилитациите на защитата на докторантите. Това е причината да се откажем от този принцип.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други реплики има ли? Не виждам.
За дуплика – проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, професоре, наистина пише „първични звена“. (Реплика.)
Аз съм съгласен с Вас, въпреки че не винаги може да намерим достатъчно хора за тези журита, но това също може да намери своето решение. Когато не можем да намерим хора, то тогава да се подходи по различен начин.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Значи, за около 30% общо от научните направления от сепарираните науки, ако може така да се каже – технологични, хуманитарни, фундаментални и природни, не може да се приложи този принцип. Тоест, законът отваря една врата, без да го е казал, и един голям университет като Софийския или Техническия, или някой от другите университети, може да си направи такава система и да избира журитата, но има един куп институции, които не могат да го правят. Опитали сме се да го правим това нещо, даже бях възложил да правят такъв алгоритъм, но не се получи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва проф. Гечев и госпожа Анастасова.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател, за уважението към академичната общност.
В началото искам да кажа, че това е област, когато аз съм заставал пред Вас и заставам, защото твърдя, че познавам добре, тъй като аз имам към 25 – 26 семестъра в поредица от френски, английски, американски и други университети, и твърдя, че познавам много добре системата в Европа, и извън нея. Не навсякъде, но я познавам доста добре от първо лице – като преподавател и професор в университет, а не от вестниците.
Първо, първият критерии, когато приемаме законопроектите в България е за принципите и практиките на Европейския съюз, и тук нямаме различия, нали така?
Европейският съюз е поставил като основна цел икономиката на знанието, развитието на науката и всички показатели, за които стана дума. Какви са фактите? Как се формират заплатите в Европейския съюз? Има известни различия, но абсолютно господство има системата на базисните заплати в университетите със съответните бонуси – във Франция, Германия, Италия, Испания, Полша, Унгария. Дами и господа, да продължавам ли?
Водещите страни в Европейския съюз, дами и господа, имат система на базисни заплати плюс премии – точка. Разправии, автономност – има ли тук някой, който ще твърди, че университетът в село Бохот е по-автономен от университетите в Германия?! Хайде, моля Ви се, уважаеми колеги, бъдете малко по-прибрани и точни. Повтарям, във Франция и в Германия по-неавтономни ли са от българските университети, или тук ще разтягаме да не кажа какво? Така че практиката на тези университети – тук са сайтовете, които съм извадил и законите, заплатите се определят от Министерския съвет, влизат в законите на бюджета на тези страни и не се коментира и от там нататък автономните университети могат да дават по-високи заплати. Тези заплати се гарантират от бюджета на тези държави, от които ние се учим, следователно, има базисни заплати. Второ, определят се от правителствата, и трето, залягат в Закона за бюджета. По принцип колегите са прави и в нашия проект не е казано, че няма връзка между качеството и заплащането, а хората са го написали, че има диференциация в тези страни.
Ще Ви дам пример с Германия.
Има четири критерия: първо, loyalty bonuses. Това ще рече, че колкото по-дълго един професор работи в университета, толкова по-висок коефициент има, и второ, special performance bonuses, за изпълнение на специални научни поръчки, научни проекти и други. Третият критерий е за директорите на изследователски центрове – декан, заместник-декан, заместник-ректор, ректор, и на последно място, но не по значение, е research and teaching bonuses за постижение в тази сфера – ето го в закона на Федерална Република Германия, а не на Бряг на Слоновата кост.
Така че много моля да не се спекулира, защото всеки, който спекулира – тук ще извадим протокола, ще носи отговорност за заблуждаване на общественото мнение и на парламента. Тоест, по този въпрос: как са заплатите в Европейския съюз в болшинството страни – базисни плюс премии, има ли някакви проблеми? Това искаме и ние да направим, но не в същата степен, защото уважаеми колеги, четвърто е качеството. Тези премии, за които става дума са свързани с качеството, а освен това тия страни, които Ви споменах като извадка, имат скала на заплатите. Във Федерална Република Германия има три скали - W1, W2, W3, където пише: базисна – еди-каква си, максимална – еди-каква си, а автономията на университетите е вътре в тази скала, нали така, уважаеми колеги?
Същото предлагаме и ние, само че ние не предлагаме горна скала, а предлагаме базисна заплата и става дума за едни 50, 60 или 70 млн. лв. Ние намерихме 2 милиарда за саниране за една седмица, но тук наистина не разбирам този инат на колегите министри и особено на Министерството на финансите, уважаеми колеги, изумително е, че този инат, че тези 50 млн. или 70 млн.лв., които ще задържат научния потенциал на България и ще започнем леко да се приближаваме до тези стандарти, те са против, така че качеството е обвързано навсякъде.
Освен това имам един въпрос: не са ли базисни заплатите в средното образование? Да не би да няма разлика от учител до учител, извинете, както има разлика между професор и професор? Има, но нещо логиката не ми сработва, а значи, за качеството не е такъв проблемът при средното образование, но е различен при висшето. И моята страна България има виждане за качеството, което е различно от Франция, Италия, Испания, Германия, Чехия, Унгария, Полша, Словакия – да не продължавам, и това ме притеснява.
Във връзка с възнагражденията – данните на Европейската комисия, свалени снощи от интернет, са притеснителни. Това ще бъде последния пример и искам да кажа няколко думи по проекта, за който с колегата Станилов говорим от няколко години. Значи, средната годишна заплата, изчислена по всички статистики на паритетни покупателни способности на един преподавател във висшите учебни заведения в България, пак казвам, данните са на Европейската комисия, е 3556 евро годишно, а в Австрия е 18 пъти по-висока, в Люксембург е 18 пъти по-висока, (реплика.) сега ще Ви направя сравнението, направил съм го, не се притеснявайте, в Полша – три към едно, в Румъния е 2 към едно. Брутният вътрешен продукт на човек от населението – ние сме направили тази сметка, а в България и в Германия съотношението е три към едно приблизително, среден показател, а съотношението в заплатите е 18 към 1 в университетите. Повтарям, че по всякакви статистически подходи 3 към 1 брутен вътрешен продукт на човек от населението, а 18 към 1 са заплатите. Тоест, това е геноцид към преподавателите и изследователите в българската наука, който не е от вчера, който е от години, но ние не искаме да започнем да го променяме с някакви си 50 – 60 млн. лв.
В заключение по проекта на колегата Станилов и на правителството: всеки опит на правителството и на парламента да въведе ред в избора в системата на професори и доценти по европейски правила с комисии, трябва да бъде подкрепено, защото отново някои хора бъркат автономията с качеството на преподаване и с назначаванията.
Ще се изненадат тези, които присъстват тук, но знаете ли кой подписва професурите на преподавателите в Унгария? Да, президентът на Република Унгария подписва званието „професор“, както генералските звания; във Федерална Република Германия ги подписва министър-председателят на провинцията; в Чехия ги подписва министър-председателят, същото е и във Франция. Нали така? Така че, ако има някакви различия, има ги в европейските страни, но ние трябва да се учим от най-доброто, а не да правим български системи.
Аз наистина моля да бъде подкрепен този Проект – с минимални заплати за преподавателите, тъй като няма как да се надяваме младите хора, доктори по биология, по физика, по кибернетика, по ядрена енергетика – дали са в академията на науките, дали са в техническите университети, няма как да ги задържим с 460 лв. или 650 лв. заплата. За българската държава това е национален въпрос, колеги, трябва да ги подкрепим и в това няма нищо политическо, защото заради тези 50 – 60 млн. лв. ние да продължаваме да държим българската наука в ъгъла и да изоставаме от Европа, то мисля, че това няма как да бъде подкрепено.
Завършвам, такива са фактите, колежке, това са важни факти и тук ще говорят професорите, а другите ще слушат повече, защото ми омръзна да слушам неексперти да се произнасят по въпроси, решени от Европейския съюз, по начин по който ние трябва да се съобразяваме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика, госпожо Дукова?
Проф. Гечев, всички народни представители са равни в Народното събрание и всеки народен представител има право да се изкаже, независимо от това каква титла притежава и имаме правила в нашата Комисия. Госпожа Дукова ме помоли да спазвам правилата – пет минути е изказването. Както виждате не Ви прекъснах, защото дебатът е важен, но нека да уважаваме личността на всеки един народен представител, а всички народни представители в Комисията са равни, както и в Народното събрание.
Госпожо Дукова, имате право на реплика.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо Председател!
Уважаеми проф. Гечев, ореолът Ви на професор не Ви дава правото да менторствате в Комисията по образование и наука, да посочвате с пръст кой е по-знаещ, кой е по-можещ и кой е по-неможещ, защото в този Законопроект има толкова проблеми от чисто концептуално, от чисто финансово, от чисто становищно ниво, че мен щеше да ме е срам да дойда тук в Комисията и да го защитавам.
От тази гледна точка ще Ви моля да бъдете много по-коректен, защото в България не съществува – при цялото ми уважение и искрено отношение към колегията, към академичния състав, към всички тук, само БАН и Селскостопанската академия, а има висши учебни заведения и всички в България са равни. Така че, много Ви моля, свалете тона и аз този назидателен тон от Вас не го приемам. Не бих Ви нарекла професор, ако Вие така говорите в залата, вярвайте ми – студентите ще напуснат. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други реплики има ли? Не виждам. (Реплика.)
Заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Недоумявам, извинявам се и благодаря на председателката, че ми даде повече време.
Взех повече време, защото мисля, че това е важно и тук представляваме колегията, а виждам други колеги с различни мнения. Аз от тук отивам в УНСС и се срещам с колегите си, с които говоря, аз изразявам и тяхното мнение. Дадох факти и само факти, дадох проекта и не чух никакви критики. Искам да чуя фактите, другите мнения, а в Европа има и други решения, но това са решенията, които са от водещите страни.
Това, което исках да кажа е, че за нашия проект – не сме го измислили ние, влязохме, извадихме законите на Германия, Франция, Италия и предлагаме нещо, което е съобразено с българската практика. Ние не твърдим, че е най-доброто, но има първо и второ четене. Твърдим, че академичната общност иска да се направят промени. Не става дума за някакво третиране, плюс това, колежке, Законопроектът не е за Академията и за Селскостопанската академия, а касае цялата система на висшето образование. Аз мисля, че е някакво недоразумение и не е Проект само за Академията и за Селскостопанската академия. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Анастасова, а след това господин Мехмед.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Аз ще говоря кратко, защото не се чувствам сериозен експерт в областта на висшето образование и науката, но като един човек, който идва от сферата на образованието – ние сме дисциплинирани хора, съм си прочела домашното и съм се запознала с всички становища по двата законопроекта. Не се учудвам и не ме изненадва по никакъв начин нито становището на Министерството на образованието, нито становището на Министерството на финансите, а ме изненадаха становищата на ректорите в България, частично на БАН, защото навсякъде видях силна подкрепа за единия законопроект и уклончиво становище – по нашия законопроект.
Като човек, който казва, че не разбира особено аз не съм управлявала – бидейки директор на училище, огромни бюджети, а съм управлявала само два милиона и половина. Знам, че първо, осигурявам заплатите на хората и гледам те да са достатъчно големи, а те са по-големи отколкото в много други училища, и след това всичко останало.
Та моят въпрос е: дали това, което се говори в медиите и което съм провела като разгори с асистенти от различни висши учебни заведения в София, е невярно? Обществото се заблуждава, че те са с такива ниски заплати. Нещо не разбирам в цялата тази работа защо ректорите на висшите учебни заведения не ме подкрепят и за мен оправданието, че това е нарушаване на академичната автономност – звучи несериозно.
Масово в университетите и даже мога да цитирам кои. Не съм разговаряла с господин Гечев, с асистентите от Икономическия университет за национално и световно стопанство, но съм разговаряла с асистентите в Софийския университет, с асистентите в Лесотехническия университет, с асистентите в Техническия университет, те ли ме лъжат и по медиите – това, което се тиражира, е лъжа, защото аз съм изпитвала съжаление, че те са с по-ниски заплати, отколкото учителите в моето училище, отколкото начинаещите учители в моето училище. Не говоря за учители с 20 или 30 години трудов стаж – така че аз в момента не зная кое е вярното?! Ако това е така, както те са ми казвали, защо Вашите становища са такива за нашия Законопроект? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Господин Мехмед, след това проф. Станилов.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, госпожо Председател!
Да кажа в самото начало, че аз ще се въздържа при гласуването и на двата законопроекта. Без да съм професор, затова ще говоря много простичко и ясно, имайки уважение към учените, академиците и професорите, без това да ми пречи, ще си заявя простичкото нещо, което обещах да кажа: пари се дават срещу положен труд, необоримо е. По-високи заплати се дават за по-високи постижения, но голяма заплата се дава за голяма отговорност. Сигурно ще взема отношение и в пленарната зала. Дискусията, която се поражда не е приключила, няма да приключи и днес, защото вече има заявен интерес, включително и ние утре имаме срещи с университетски преподаватели.
Ще кажа само следното нещо: ние не бързаме да отхвърляме двата законопроекта, но не бързаме и да ги приемем, и да подкрепим. Разбира се, със своите съображения, защото колегите от БСП са прави, че има една добра препратка към Стратегията за научните изследвания, която приехме. Да, трябват повече пари за заплати и трудови възнаграждения, така е, но не само за заплати.
Държавата би следвало да осигури повече средства за наука, за научни изследвания, за научна дейност и не се отказвам от мнението, което изразих, че тези научни изследвания, научни постижения, трябва да подпомагат развитието на обществото и развитието на държавата като цяло.
По отношение на втория законопроект. Да, казвам го с убеденост, има нужда от добър регламент, при това с много ясно изписани правила, който да въведе абсолютен ред, но който да се приеме от всички – от асистента, който иска да се развива в научната област и в научната сфера, и от академик.
Разбирам, че има притеснения, разбирам, имаме нужда и от такава дискусия и аз бих се вслушал в мнението на присъстващите гости, които да изразят категорично мнение, не само на Министерството на образованието, и не само на Министерството на финансите. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов, след това проф. Тотев поиска думата.
Да, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ще каза няколко думи по Закона за… (Реплики.)
Не, собствения си Закон не искам да го обсъждам. Ще го защитавам на друго ниво, когато той, разбира се, бъде нападнат.
Искам да кажа за този Закон, внесен от госпожа Клисарова и група народни представители.
Този въпрос за базовите заплати на учените стои отдавна. Тук проф. Гечев е прав от горе до долу, че базовите заплати в Академията са изключително ниски, и в част от университетите също са много ниски. Навсякъде базовата заплата е горе-долу някъде като заплатата в германските университети – понеже аз съм германофон и с тях работя главно в Германия и Австрия, навсякъде базовите заплати са около 80% от парите, които отиват за заплати, а у нас са към 50%, което е много ниско, необозримо ниско. Положението в изследователската наука няма да се подобри, ако наистина не се подобрят драстично базовите заплати.
В нашето коалиционно споразумение – между „Обединени патриоти“ и ГЕРБ, има две клаузи: за пари и за наука повече, и пари за увеличаване на заплатите. Там няма рамка, разбира се, това е казано само в две изречения. Въпросът е как може да стане? А аз знам едно нещо, че всяко нещо е политика. Това е въпрос на политическо решение. Ако шефовете на всички политически сили, представени в парламента, седнат на масата и се разберат по отношение на тези заплати, на този огромен проблем, ако имат помежду си разбиране, тези заплати ще се увеличат. Ако няма такова, а засега такова няма, те не могат да се увеличат.
Това, което предлагат колегите тук, е правилно и вярно, само че отзад стои Министерството на финансите, което си има свои съображения, своя оценка, то внася бюджета и така нататък. Въпросът не може да бъде решен заради мен по този начин. Дори и да го гласувам, дори и да не го гласувам, макар че имам политическо решение на групата как да гласувам, това не може да се изправи. Въпросът е нашето общество ще стигне ли в близко време до убедеността, че това е изключително ценен капитал, който трябва да бъде запазен, съхранен, оценен и така нататък.
Що се отнася до базовите заплати, госпожата, която се изказа, колегата, която се изказа тук, се удивляваше, но аз се пенсионирах на 73 години като професор в БАН, на 4 април, а моята базова заплата беше 860 лв. Максимално в моя институт, в който работих половин век – тук само моят приятел академик Иван Юхновски има по-голям стаж от мен в БАН, от седящите в тази стая. Най-високата ми заплата е била 1360 лв., брутната ми заплата с всички добавки, а не говоря за проекти. Така че да разчитаме, че с 50% от всички пари, които са отпуснати на БАН като субсидия, то в Германия средното е 85%, и в Австрия са пак толкова, ние няма да направим наука.
Пак ще Ви кажа: това е въпрос на политическо решение, не е въпрос на проектозакон, не е въпрос на решение на Комисията, всички трябва да бъдат убедени, че това трябва да се случи. И вече финансовият министър, тогава просто няма къде да ходи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Професор Тотев, след това проф. Малиновски и член- кореспондента Хаджииванов.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, господа народни представители!
Ще ми позволите, рядко чета, но за да не направя пропуск, синтезирано, това, което сме изпратили като становище от Съвета на ректорите.
Необходимостта от актуализация на прилаганата нормативна база е важно условие, отнася се за двата законопроекта, важно условие за оптималното функциониране на системата за висше образование в България. Нещо повече, част от тези промени касаят кариерното развитие на академичния състав, което ние приемаме като важно условие за поддържането на високо качество на образование във всички институции – висши училища и научни организации.
Едновременно с това предложение, предложените законопроекти засягат съществени въпроси, от чието решаване ще зависи по-нататъшната реформа в система, и които имат отношение към цялостната философия на Закона. Част от тези въпроси, според нас, са дискусионни и предполагат широко обсъждане сред академичната общност – например доуточняване и прецизиране на текстовете, отнасящи се до установяване на плагиатство и последващи санкции, въвеждането на минимални национални изисквания за отразяване на научните резултати, задълженията на научните журита и първичните звена, ролята на МОН и другите институции в отделните процеси – например НАОА, гарантирането на достойно заплащане на труда на преподавателите.
В този смисъл и предвид решението на последния Съвет на ректорите от 16 юни 2017 г., предлагаме да бъде създадена работна група с представители на всички заинтересовани институции – висши училища, МОН, научни организации, Народното събрание и други, която да разгледа всички постъпили предложения за промяна както в Закона за развитие на академичния състав, забележете, така и в Закона за висшето образование, тъй като те на много места си противоречат. По този начин би се постигнал необходимия консенсус за ефективна промяна, от една страна, и от друга, подобно действие ще допринесе за намиране на оптимални варианти за решаване на възникналите проблеми.
Широката дискусия по проблемите в областта в двата закона ще допринесе за по-точно и ясно формулиране на необходимите промени.
Убедени сме, че подобно решение ще бъде в интерес на цялата академична общност и сме предложили на госпожа Председателя на Комисията по образование и наука представители от страна на Съвета на ректорите.
Далеч съм от мисълта, че ние, като ректори и като преподаватели, обобщавам – не разделям професори, доценти и асистенти, далеч съм от мисълта, че всеки един от нас не иска да получава едно достойно заплащане. Досега слушахме само повишаване на учителските заплати. Мълчим си, не казваме нищо, защото знаем, че по този въпрос ние от дълго време работим с предишните министри, сега с господин Вълчев, и смятаме, че все пак ще се оцени нашият труд, както трябва. Далеч съм от мисълта, че Законът за развитие на академичния състав, който беше предложен от проф. Игнатов, има толкова много безобразия, просто трябва някои епитети да си ги спестяваме.
Относно журитата.
Професор Станилов, правилно казвате, няма – не знам, Вие не сте се сблъсквали с проблем за съставяне на компетентно жури, неутрално жури, което да разгледа докторска дисертация – малка, голяма, или главен асистент, или доцент, или професор. Просто няма хора! Това не можем да си представим. И благодаря на проф. Станилов, че твърдата си позиция преди по отношение на журитата, сега я е променил в много по-правилна.
Професор Гечев, аз се учудвам! Всеки път казвате на колко места сте били преподавател, това е било вероятно в междучасията, когато не сте депутат. И ни давате все едни примери – Германия, Албания не я включвате,… (Реплики.) Няма значение, но много ценни напътствия ни давате, за което Ви благодаря. Учудвам се, че цитирате немската практика, а казвате, че не знаете немски език. (Шум и реплики.)
Нека не гледаме наш и Ваш законопроект! Законопроектът трябва да бъде този, който е най-полезен за висшето образование и науката в България. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Тотев.
Да, изпратили сте предложение за работна група, но все пак трябва, първо, законопроектите да се гласуват в пленарната зала и тогава да се вземе решение за работна група или не, така че все още етапът на разглеждане на законопроектите е твърде ранен, за да можем да коментираме.
Но практиката в тази Комисия, не само в Четиридесет и третото народно събрание, но и преди това – и в Четиридесет и второто, и Четиридесет и първото, и Четиридесетото, да не ги изброявам назад, е винаги, когато има такива законопроекти, които са много детайлни, да се сформира работна група между първо и второ четене. Така че този път като Комисия също няма да нарушим тази традиция, наложила се през годините.
Член-кореспондент Хаджииванов, заповядайте, а професор Малиновски се отказва.
КОНСТАНТИН ХАДЖИИВАНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Ще се опитам да бъда кратък. Българската академия на науките подкрепи принципно и двата законопроекта и аз съм много щастлив, че те се обсъждат заедно, защото според нас те са взаимосвързани.
Какво имам предвид? Имам предвид, че въвеждането на единни национални критерии за израстването на академичния състав много добре се свързва с въвеждането на единни минимални заплати. И нещо повече, и двата законопроекта са в унисон с Националната стратегия за научни изследвания, която наскоро беше приета от Народното събрание.
Какво имам предвид? В Националната стратегия специално е записано, че заплащането на учените се състои от два компонента – първият компонент е минималната работна заплата, или минималното възнаграждение, и вторият компонент е компонент, който, дай Боже, да бъде по-голям, той е свързан директно с получените резултати въз основа на научните разработки и въз основа на цялостната дейност на учените.
Какво е предимството на наличието на такава минимална работна заплата? То е многостранно – или минимална стартова заплата, не знам кой е най-точният акцент, или термин, то е важно от най-различни гледни точки.
Говорим за младите учени. Ако младите учени видят, че един доцент, който е на 60 години, взима една мижава заплата, те никога няма да искат да останат в областта на науката. Говорим за научната диаспора. Става дума да привлечем водещите учени от чужбина обратно в България. Кой ще дойде, ако няма една прилична стартова заплата?
Ние считаме, че двата законопроекта много добре се допълват. Те са в унисон един с друг. Ние не сме политици. Може би има някакви причини някои хора тук да подкрепят повече единия или другия, но ако се замислите, ще видите, че действително и двата законопроекта са в унисон със Стратегията за научните изследвания.
Искам да кажа и две-три думи за автономията.
Не смятаме, че се нарушава автономията. Сега в България със закон има минимална работна заплата. Точно колкото минималната работна заплата нарушава автономията на БАН, точно толкова ще наруши минималната работна заплата на един доцент. Така че в това отношение ние нямаме притеснения.
И само да завърша, искам едно уточнение. Тук в едно от мненията и видях по интернет страницата е записано, че средната брутна заплата на учените от БАН е 1007 лв. Изчислиха го вчера под мое наблюдение. На научния състав брутната заплата е 901 лв., средната основна заплата е 623 лв., а общо за БАН – основната е 551 лв., а брутната 750 лв. Казвам Ви тези цифри, за да няма спекулации. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви и аз.
Други изказвания?
Заповядайте, и се представете за протокола.
МАРИЯ МАЧКОВА: Професор Мачкова – Химикотехнологичен университет, председател на Федерация „Наука и висше образование“.
Бих искала да Ви дам още един аргумент в полза на повишаване заплатата на българските преподаватели във ВУЗ-те и в институтите на БАН.
Аз съм човек, който е член на една малка изследователска група от нашия университет. Печелили сме шест пъти европейски проекти – по Трета, Пета, Шеста и Седма рамкови програми, и доста проекти по Националния фонд.
Бих искала да Ви кажа, господин Министър, че когато попълвате документите и трябва да си вземете хонорар по спечелен от Вас конкурс, знаете ли как се определят цените, които ти – спечелил конкурса и работиш да го изпълниш – на човекочасове, според цената на твоята заплата? И знаете ли какво се получава? Когато аз, като професор, който взимам 1400 лв. в нашия университет, го превърна в 700 евро, разбирате ли какво се получава на човекочас работен ден, и какъв хонорар мога да поискам? А я си представете останалите хора? Ние сме поставени в крайно обидна позиция, унищожително обидна позиция, спрямо колегите си от Европа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви и аз за изразената позиция.
Заповядайте. Само ще Ви помоля – на микрофона.
ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми народни представители, господин Министър!
Познавате ме – Лъчезар Аврамов, професор от БАН и аз бих искал да бъда от полза на Комисията.
На мобилния ми телефон е изваден един прецедент от германското правосъдие от 2012 г. Германският конституционен съд – един германски професор от Карлсруе се оплаква, че заплатата му от 3900 евро е недопустимо ниска и взима решение, че професор в Германия такава заплата не може да получава. Документът в оригинал е предоставен на Комисията преди 3 години, когато проф. Станилов започна да пише неговия законопроект и би могъл да бъде използван, така че минималните прагове са политическо решение и нямат нищо общо с финансите. Финансите трябва да се съобразяват с политическите решения и с това, което една държава счита за приоритет или не, за собственото си развитие.
Сега искам да Ви кажа две-три думи в качеството си на директор на институт в Академията на науките. За разлика от предишни години, които бяха нулеви за Фонд „Научни изследвания“, миналата година имаше няколко проекта. Нашият институт е от тези, които най-добре се класират в тези и в международни конкурси.
Уважаеми дами и господа, вече няма кой да изпълнява тези проекти. Случа се това, което тук пред Вашата Комисия и пред представителите на изпълнителната власт в продължение на 10 години, говоря: ще дойде време, когато ще се появят пари, когато ще дойдат някои умни народни представители, които ще вземат умни политически решения, но тогава ще бъде късно! Това означава катастрофа и тази катастрофа е настъпила!
Уважаеми дами и господа, ако не вземете извънредни мерки, а не нормални, тази катастрофа ще бъде окончателна и безвъзвратна! Надявам се, че поне членовете на тази Комисия, които са грамотни в областта на образованието и науката, си представят какво значи една държава без образование и наука. Значи, това е ресторантьорство и компаньонство, ако въобще съществуваме по-нататък. Тези законопроекти, ако не се приемат поне в този вид, значи, че това е абсолютно безотговорна национална политика и Ви го казвам като човек, който е работил 40 години в тази област. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, благодаря.
Заповядайте, професор Малиновски.
НИКОЛАЙ МАЛИНОВСКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, аз ще започна с това, което чух преди малко: „всички са равни“.
Да, съгласен съм. На базата на това съждение –„всички са равни“, неотдавна излезе, че средната работна заплата на университетите, брутна, е 1250 лв.; средната работна заплата за БАН – 742 лв.; процент за прослужено време – средно за университетите е 1,36%, а в БАН – 1,0 %; за малки доктори – 262 лв., в БАН – 120 лв.; за големи доктори – 484 лв. за университетите,а в БАН – 200 лв.
Продължавам с това, което чух тук: „пари срещу положен труд“. Да, чудесно. БАН е организацията, която изнася повече от половината научна продукция на страната, а срещу положения труд и представянето на Република България учените в БАН получават по-малко от половината от средната работна заплата от останалите колеги.
Абсолютно сте права, госпожо Анастасова, относно учителите, но с пълното си уважение към учителското съсловие, то първоначалните основни заплати на учителите се равняват и гонят доцентските заплати.
Завършвам с това, което казах: всички са равни, но изглежда не по заплати и по принос. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Следва академик Юхновски, да, благодаря Ви.
ИВАН ЮХНОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни депутати, драги колеги!
Много неща съвършено вярно бяха казани, бяха приведени цифри, които са абсолютно верни и актуални, не са от миналия век, а от свършилата фискална година. Това се отнася за показателите на заплатите в БАН, така също и за резултатите, които ние получихме от едно голямо обсъждане, направено от КНСБ, и като данни от 31. 12. 2016 г. Сравнението на тези средни стойности, които имаме за висшите учебни заведения, направи колегата проф. Малиновски.
Аз бих искал да обърна внимание на един интересен факт за мен – средните брутни работни заплати във висшите учебни заведения, съгласно изчерпателните данни, се различават до два пъти. Никой не може да ме убеди, че качеството на образованието, което се получава от Икономическия университет във Варна, е с нещо много по-голямо отколкото качеството на образованието, което дава колегата Гечев в битността си на преподавател в най-представителното висше икономическо училище – УНСС.
Но, каква е разликата? Средната заплата във Варна е 2061 лв., а в УНСС – 1377 лв. Какво по-голямо качество, каква справедливост, какви принципи на разпределение на бюджетни субсидии има, за да се получат тези парадокси?! Тоест, парите се раздават или разпределят въз основа на такива принципи, които не отговарят на никакво разбиране за порядък и ред в системата! До два пъти разлика при никакво съществено различие в качеството! За мен това е хаос във възнагражденията и в субсидията. Ако Министерството на науката и образованието е Министерство на образованието, би трябвало да тури ред: за еднакъв труд с еднакви качества, трябва да се получава еднакво възнаграждение! Това не е популизъм, това е ред, който съществува във всички капиталистически държави или поне се стремят към това. Всичко друго е форма на социална принуда или злоупотреба с положението.
Преди доста години направихме изследване каква е връзката между финансирането на науката в България и другите европейски страни, и резултатността от тази дейност. Оказа се, че корелацията е следната: колкото повече пари има в наука, толкова повече резултати – проста работа.
Къде се намираме ние на тази графика? Ами, там където ни е финансирането – близко до нулевата точка, в съседство с Румъния и Литва, тогава, ние бяхме в началото на графиката за Европа. Всички вече знаят, че сме на последно място, но разстоянието между предпоследния и последния, тоест България, за съжаление, се увеличава и скъсява.
По отношение на производителността на труда. Да, производителността на труда за българския среден учен – в университетите, в БАН, в Селскостопанската академия, е средно по-ниска от европейската. Но колко? Два-три пъти, а заплатите са до 15 пъти по-ниски, тоест финансирането на учен е до 15 пъти по-ниско. Е, при когото е по-висока производителността на труда? При нашите нещастници, при моите колеги?! При нас е около 3,5 пъти по-висока производителността, колкото и да звучи парадоксално.
Още преди доста години написах и го повтарям: областта на високата производителност на труда, дефинирана по този прост начин, е една опасна зона – зоната на разпадането. Няма съмнение, че науката в България в момента е в процес на разпадане – общо статистическо положение.
Аз смятам, че Народното събрание, когато обърне внимание на тази катастрофа, би трябвало да вземе съответните адекватни мерки и не бива спокойно да отлагаме решителните мерки, които трябва да се вземат, за да се спаси научната ни общност. Българските учени се нуждаят от подкрепа, от разбиране, защото процесът на разпадане на научната ни общност трябва да се прекрати. Това е във вашите ръце и се уповаваме да го направите! Този въпрос не бива да го отлагате до безкрайност. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Обръщат ми внимание колегите – да спазваме регламента на Комисията за изказванията.
Заповядайте, моля да се представите за стенограмата.
ЛЮБЕН ТОМЕВ: Благодаря.
Аз съм директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и съм упълномощен от президента на Конфедерацията да представя съвсем накратко становището на КНСБ, а то е, че принципно – като механизъм и идея, КНСБ приветства и двата Законопроекта. Единият е насочен към мотивация на научния потенциал за включване в този важен за икономиката сектор, защото все по-малко млади хора желаят да работят при тези равнища на заплащането, а и вторият, който касае редица необходими процедурни промени, е за усъвършенстването на самата система на науката и образованието.
Съгласни сме с абсолютно всички констатации, направени досега и с тревожното състояние на сектора, с последиците по отношение на заетостта и желанието на младите да работят там, и не на последно място със сравненията в международен план. Те показват изключително неблагоприятната позиция за нас и от гледна точка на Европа 2020 ние сме длъжни да направим тази политическа крачка напред, особено необходима за България.
Затова считам, че този механизъм, който беше предложен като законопроект от народните представители от БСП, в крайна сметка напълно потвърждава нашите виждания и схващания как трябва да изглежда в днешно време едно сложно съотношение между йерархичните структури – по заплащане, обвързани с минималните равнища на заплащане. Защото за разлика от други обезщетения, които настояват да бъдат обвързани с минималната работна заплата, има логика доходът от труд да бъде няколкократно по-висок – като квалификационно равнище от минималната работна заплата.
Второ, по този начин чрез така предложения Проект се осигурява в динамика последователно развитие на доходите в тази сфера, спазвайки определено съотношение спрямо средните заплати. Сега минималната работна заплата се движи в един тесен диапазон спрямо средната работна заплата, така че по този начин ние постигаме в динамиката добра сравнимост и добри доходи за българските учени, които действително го заслужават.
Ние подкрепяме напълно този законопроект и конкретните предложения ще бъдат внесени от нашия представител в Комисията между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, благодаря.
Заповядайте.
ЗДРАВЧО ЗДРАВЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа!
Казвам се Здравчо Здравчев, председател съм на Национална федерация за техническа индустрия, наука и информатика на КТ „Подкрепа“ и ще изразя мнението ми.
По отношение на двата Законопроекта, то ние стоим твърдо зад тях. Мога да кажа, че има взаимовръзка между тях, тя е видна и естествено, че между първо и второ четене ще могат да бъдат направени някои бележки, но те са крайно необходими в настоящия момент, за да се стабилизира катастрофалното пропадане на науката.
Колегата доста говори по отношение на философията, но аз ще Ви дам няколко данни, за да се запознаете с катастрофалното падане. Мога да кажа, че таблицата за длъжностите и за основните месечни заплати на заетите в науката и образованието е от 2006 г. и на 1 юли 2006 г. е прекратено държавното регулиране. И така основните месечни работни заплати в науката и висшето образование са: за професор – 510 лв.; за доцент – 426 лв.; за главен асистент – 363 лв.; за асистент – 337 лв.
Сега искам да Ви запозная с таблицата за месечните работни заплати за 2017 г. в Селскостопанската академия. Като говорим за професор – 730 лв.; за доцент – от 426 лв. на 630 лв.; за главен асистент – от 363 лв. на 550 лв.; и забележете, за асистент – от 337 лв. на 460 лв., тоест на минималната работна заплата. Също така има 16 нива на длъжности. Преди години минималната работна заплата за изпълнител е била 160 лв. Ако един изпълнителят е получил увеличение от 300 лв., а асистентът около 120 лв., то и двамата са се изравнили на ниво минимална заплата.
Аз мисля, че тук трябва да се спазват някои национални стандарти и не знам защо съществува една такава наредба – наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Не знам защо асистентът получава минималната работна заплата за страната, след като при критериите и оценката на работното място, първо, се отчитат сложността, отговорността, тежестта, работната среда? Сега според оценката, сложността на труда на един асистент и на един метач е една и съща, тъй като заплащането е същото.
По последни данни за иновации в Европейския съюз за 2016 г. излезе много интересно изследване и може да се види къде е нашата родина. Тя се намира на почетното предпоследно място, преди Румъния, а ние сме в крайно изостаналите. Аз мога да Ви предоставя тези материали и ще се радвам, ако това, което успяхме да направим с ръководствата на двете Академии – БАН и Селскостопанската академия, ние сме се обединили и имаме декларация за общи действия. Помните протеста ни от 1 ноември, знаем как да протестираме и се подготвяме, чакайте ни. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има процедура от госпожа Дукова, която обявих.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Аз исках една кратка процедура. Нашата Комисия е пословична с великодушие и търпение по отношение на изказването, но не виждам принципни различия в това, че някой не би искал да се увеличат заплатите в сферата на висшето образование и на академичните среди. Бих искала обаче да кажа – дългото говорене без аргументи и без експертиза затормозява дебата и понякога пречи за вадене на специфичните аргументи и неточности в анализа на конкретните желания за становище.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля Ви за тишина в залата!
СНЕЖАНА ДУКОВА: Нашата Комисия, заедно с всички останали приема Правила за своята работа и още повече тя е една доста сериозна комисия с участие на много народни представители, и понякога ние не можем дори да вземем думата за изказване. Нека поне да има адекватност по отношение на размера на говоренето.
Моля Ви, правя наистина официална забележка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Дукова.
Опитвам се да спазвам Правилника, имаме ограничение и няколко пъти споменах за него: максимум 5 минути за изказване. Ще помоля наистина всички гости да се съобразят с това така, както народните представители го правят – с времето, което ние сме приели за изказване в нашата Комисия.
Следва госпожа Димитрова и след това Стефан Аспарухов от КНСБ.
БОНКА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Моето изказване действително ще бъде кратко, тъй като всички преждеговорящи засегнаха въпроси, които стоят на вниманието на Федерацията на университетските синдикати.
Федерацията подкрепя категорично и двата закона, дава им път напред и се надяваме, че между първо и второ четене ще имаме възможност да кажем нашите забележки и корекции.
Но бих искала да се спра на един проблемен въпрос, който не го чух и е свързан с биологичното развитие на човека и ще дойде на дневен ред. Той е свързан с академичната длъжност. Знаете, че в много специалности специалистите са много малко и като външен рецензент, ползваме пенсионери. Сега този въпрос въобще не стои на дневен ред, защото повечето от включваните доценти и професори са с такова звание.
Как ще се процедира? Трябва да се помисли по този въпрос тогава, когато точно това биологично развитие доведе до новите доценти и професори, които да заемат академична длъжност. Това е много важно и трябва да му се обърне внимание, и нещо в закона трябва да подпомогне тези хора да продължат своята дейност. В крайна сметка знаете, че около 68 години трябва да се пенсионира един професор, който е в силата си, включван е в журита, дава своите рецензии, а освен това в някои специалности – както се каза, са много малко хората.
Според мен трябва да се намери законосъобразно решение по този въпрос и хората отново да могат да се ползват като професори. Иначе нашата Федерация подкрепя законопроектите и има огромното желание да се включи с допълнителни предложения между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Аспарухов.
СТЕФАН АСПАРУХОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, народни представители, господин Министър! Ние не представихме становище, поради периода на отпуск и нашият апел е да се удължи времето между първо и второ четене, а на 10-ти ще го представим, а поради отпускарския период има малко несъответствие в изразеното преди нас от колегите от централата на КНСБ. То беше едно принципно предложение, принципна подкрепа.
Ние също я споделяме тази подкрепа, но я споделяме по отношение на университетите, които са недофинансирани в професионалните направления на инженерни, технически науки, педагогически, аграрни науки, и защото ножицата е много отворена и проблемът е финансов. Съвсем накратко ще прочета един текст, част от който споделихме в Комисията по бюджет и финанси. С две-три минути разполагам, предполагам.
Финансирането на висшето образование и науката не е достатъчно, но вече има стъпки от страна на изпълнителната власт и социалните партньори, като втора година се повишават коефициентите за вече споменатите професионални направления и защитените специалности с допълнително финансиране.
С това предложение на вносителите, което повтаря в една или друга степен предходното – от 2015 г., няма конкретен отговор на въпроса: как ще се преструктурират средствата в контекста на ЗВО, постановленията на Министерския съвет и Наредбата за организацията и структурата на работната заплата? Знаете, че в закона за 2020 г. отношението на количество и качество, като финансиране, е нормирано от 40 към 60.
Напомняме, че през 2004 г. КНСБ внесе в Министерството на образованието и науката проект на таблица с точно посочени, нормирани минимални работни заплати за всички групи работещи във висшите училища, а след съгласуване с Министерството на финансите таблицата бе приета и беше договорена като задължителен елемент на колективното трудово договаряне. През 2006 г. тази таблица отпадна и съответно на базата на автономията, която се договаряше за колективното трудово договаряне, но не по системата на Германия и Франция, проф. Гечев.
Увеличението на заплатите в държавните висши училища може да се реализира, ако положим текст в Закона за висшето образование, който да има императивен характер към академичните ръководства. Например, за съотношението между студенти, преподаватели, непреподавателски състав и така нататък, което сме изложили в нашето последно изследване и чухме цитираните данни от него, може да се помисли да отпадне регламентацията на структурите в държавните висши училища с определен брой преподаватели – за катедра, за факултет и така нататък.
Ако ние върнем тази система на договаряне с държавата на бюджет, базиран на минимална работна заплата, какво предлагате да се промени в Стратегията за висше образование? Въпросът е: как обвързването на заплатите с новите методики ще се отрази, защото в някои от университетите заплатите са много по-високи от това, което се цитира?
По данни на КНСБ средните годишни заплати са 7670 евро. В Закона за висшето образование е залегнал принципът на автономията и свободата да се разпределят средствата вътре във висшите училища, а ако се насочим в другата посока, това означава да променим цялата част на финансирането му и други постановки, както и в стратегията му.
Напомням, че в много от университетите средствата са достатъчни и има излишъци, а ректорите са постановили за началните работни заплати да са много над средните и минималните работни заплати, а в недофинансираните университети – с дефицити, има проблем с изплащането на Фонд „Работна заплата“. Благодаря Ви много за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, гости, моля за тишина! Всеки изслушва коректно, а аз мога да закрия дебата, ако не Ви е интересно, но има още желаещи за изказвания, така че Ви моля за коректност и търпимост. Разбира се, който не желае, може да напусне заседанието, а е изключително горещо в залата и стоим вече два часа и половина, така че Ви моля да имаме търпение и да се изслушваме.
Професор Тасева, заповядайте.
ЛОРА ТАСЕВА: Благодаря за възможността да изкажа мнението си пред Комисията.
Аз съм професор в БАН и в момента съм председател на Съвета за чуждестранна българистика към управителния съвет на БАН. Като професор в Института по балканистика основната ми заплата е 679 лв., а и брутната ми заплата не достига 1000 лв. По отношение на качеството бих казала, че с над 100 публикации, над 1200 цитирания, 3 години работа в Бернския университет по проект на швейцарския фонд и като Хумболтов стипендиант, с публикувани 2 книги в Германия и 3 книги в България, аз мисля, че съм доказала качеството на своя труд, което не ми се струва, че трябва да се измерва с 679 лв.
По проектозакона на проф. Клисарова – като председател на Съвета за чуждестранна българистика към управителния съвет на БАН и по втория проектозакон, го приветствам, а колегите също. Наистина трябва да има някакви единни критерии и да водят науката към световното равнище, но тук трябва да бъдем внимателни защото няма единни наукометрични критерии за всички науки и това доколко една наука е конвертируема, то зависи от нейния изследователски обект. Естествено е, че към науките, които изследват генетиката или нанотехнологиите има глобален интерес, и съответно центровете на тяхната публика са навсякъде по света, но науките, изследващи регионални изследователски обекти, в частност български, имат много по-тясна аудитория и видимостта им в големите бази данни, към които е стремежът ни да се ориентираме, е почти никаква. Но почти никаква е не защото тяхното качество е по-ниско, а защото центърът на тези науки или се намира в България, или на Балканите, тоест в региона.
Моята молба към хората, които ще работят по проектозакона на проф. Станилов, е да се включат много гъвкави наукометрични критерии, за да може действително да не се окаже, че вместо да се изхвърли мръсната вода ние изхвърляме бебето.
Само ще дам един пример от последната половин година. Със заповед на министъра на образованието от предишното правителство, всички научни институции бяха сериозно подканени да включат тяхната научна продукция в базата данни от типа на „Скопус“. Всички български списания се втурнаха да го правят, но какви са изискванията, за да се включи едно списание в „Скопус“ и цялата библиография, съпътстваща статията, дали трябва да бъде транслитерирана на латиница? Тоест, всички заглавия на кирилица, на гръцки, на много различни езици, трябва да бъдат транслитерирани. Защо? С това заглавието не става нито по-разпознаваемо, защото има хиляди системи за транслитериране и по един начин дадено заглавие ще бъде транслитерирано от сръбски автор, от руски, от български, дори да се спазват съответните стандарти на страната. Това е едно изискване, дискриминиращо кирилицата, дискриминиращо и българската наука, а още повече, че от 7 – 8 години сме в епохата на Уникод и компютърните системи нямат никакъв проблем да търсят еднакво добре и в китайски, и в гръцки, и в български сайтове.
Апелирам към МОН да ревизира това свое настойчиво подканване, защото на практика по този начин се дискриминира кирилицата, българската наука и ние се представяме за периферията на едно научно познание, чиито център сме. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Моля да се представите за стенограмата, заповядайте.
ИВАН ИЛИЕВ: Аз съм проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет.
Госпожо Председател, моля Ви за няколко неща: първо, помолете колегите да спазват регламента, и второ, помелете ги да се върнат към дискусията, която провеждаме и в която имаме удоволствието да участваме.
Моето мнение е, че двата Законопроекта по много основни въпроси имат общо и може бързо да се договорят политическите сили по тях, и разбира се, с помощта на нашето министерство. Това е по отношение на минималните изисквания за степените и длъжностите. Нека да внимаваме, не е едно и също в медицината, и в балканистиката.
Относно членовете на журитата – да покриват изискванията, не го възприемам, защото те вече като са станали вече хабилитирани преподаватели, явно са ги покрили. Абсолютно го приемам и може би следва да се обединим по отношение на плагиатството, защото не може във всички области и професионални направления да се прилага случаен избор на жури.
Завършвам с последния факт, който вълнува всички колеги, и който го обсъждаме сега. Става дума за основна месечна заплата или базова, или как ще я наречем – юристите знаят това, но не може да няма в образованието и науката. Ние си даваме ясна сметка, че нашето Министерство и нашата държава изпитват финансови затруднения и вероятно това, което се съобщава като стойности, не е особено голяма цифра и следва да помислим много сериозно по въпроса.
Отправям молба: може ли политическите сили да си подадете ръце за науката и образованието в България?!
А по отношение на други неща, които чувам, аз не съм разбрал университетите да се гласим да стачкуваме. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, след което от Министерството на образованието госпожа Фъртунова поиска думата.
ЕРМАК ДИМОВ: Исках да се спра на няколко неща, за които министър Вълчев каза, че в момента има децентрализиране на системите на висшето образование и науката.
Като финансист той знае много добре, че това не е вярно, тъй като държавата определя ежегодно броят на студентите за всяко едно висше учебно заведение и, второ, има базова сума от 630 лв. или стана 660 лв., която се отпуска на един студент – със съответните коефициенти по съответните специалности.
Целият проблем идва от друго: законопроектът, внесен от госпожа Дамянова и от проф. Станилов, на практика слага качествени критерии за получаване на научни звания и научни степени, а това съответно вече е изискване към държавата – да плати за тези базови изисквания за качеството, което е проектът на проф. Клисарова и проф. Гечев. Така че двата законопроекта са един и същ Законопроект – дава се количествено изражение на качеството на научния и преподавателски труд, така че ги подкрепяме и двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Фъртунова, заповядайте.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Госпожо Председател, мисля, че не е редно след министъра да се изказвам, но не мога да се въздържа да не кажа на проф. Тасева, че това не са изисквания на Министерството по отношение на базата данни, а е платформата „Скопус“ с изискване от самата база данни. Подобни изисквания имат и другите бази от подобен вид. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, това беше като реплика по-скоро за изказването на проф. Тасева.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте и Ви моля да се представите.
УЛЯНА ПАЧЕВА: Искам да направя една кратка реплика към дискусията в качеството ми на родител, а не на експерт, защото това е частен случай, който се отнася обаче към общото.
Моят син е един от медалистите на Софийската математическа гимназия и завърши математика в САЩ като приложник - математик. Докато беше там спечели студентското първенство по информатика на североизточните американски щати. В продължение на три месеца продължаваха интервютата, които там Гугъл прави с него за работа. Като много глупав патриот той взе, че се върна в България. Когато ние с баща му го питахме: „Защо?“, той ни каза: „за да работя в БАН“.
Оказа се, че ако започне работа в БАН, не може да си плаща квартирата. Това означава, че не може да живее в България, а нямаме възможност вкъщи. В момента работи срещу 3500 лв. месечно за рекламата на естонска фирма, базирана в България. Кое е по-полезно за България от двете? Моля да ме извините, че вкарах частен случай. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Последно изказване, заповядайте.
ГЕНОВ: Аз съм доцент Генов от Техническия университет и първо, да предам, че имаме финансов съвет, разглеждащ финансови въпроси, а ректорът нямаше възможност да присъства.
Искам да кажа две неща. Това, което предлага госпожа Дамянова и проф. Станилов, е правилно и е във вярната насока. Но искам да задам един въпрос, който е риторичен за мен: колко от университетите през последните две години са налагали мораториум върху израстването на своите кадри, поради липсата на пари? Тук го няма председателя на Съвета на ректорите, но аз знам. Има ли ограничение за бройката на асистентите, доцентите, главните асистенти? Ако бройката не се изпълнява в катедрата и факултета, няма да се обяви конкурс, и независимо кой какво е писал, какво е направил, защото няма пари. На година трябва да приемаме по 20 асистента, повече не може. Преди бяхме 30 човека, а сега сме осем, а четири асистента са отишли в частни фирми, защото заплатите при нас са унизителни. Сега разчитаме на пенсионираните колеги, които срещу заплащане между 4 и 6 лв. на час, на 70 и няколко години и успяваме да вържем нещата.
Вторият риторичен въпрос е: колко струва наемът на гарсониера в София? (Реплика: „500 лв.“) Да, как тогава несофиянци могат да живеят? Аз ще Ви кажа къде са те, тъй като имам горчив опит от това. Живея в Студентския град, в студентските общежития и бих желал да поканя Комисията да види при какви условия живея. Основната концентрация е в бл. 58, където живеят около 200 семейства, а в останалите блокове около 20 - 30 семейства, при отвратителни условия. Аз не знам Вие дали сте се будили, защото хлебарките лазят отгоре, защото банята е потънала в мухъл и всичко тече, а и в една стая са 2 - 4 човека, включително деца?
Бих попитал: колко от младите асистенти са женени, колко имат семейства? Хайде, направете такава статистика и ще се учудите от процента! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов иска думата.
Да, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Да, ще бъда изключително вежлив.
Постъпих в университета през 1988 г. и досега преподавам в един и същи университет, а ще моля тези, които сега се изказват, да не ми разказват моята житейска съдба. С назидателен тон! Споделено, вежливо го приемам, но назидателно не го приемам, извинявайте! Повтарям, от 1988 г. досега съм университетски преподавател. Да ви кажа ли коя година заплатата ми е преминала 100 долара?! Кога си мислите?! Айде, познайте? Да не мислите, че само Вие сте минали през студентските общежития? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля за тишина в залата!
Заповядайте, проф. Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, колеги, гости!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля Ви за тишина в залата! Ако някой има желание да води разговори, да го направи навън, защото наистина температурата е изключително висока в залата, вече три часа стоим в залата и Ви моля за още малко търпение и все пак да изслушаме последните изказвания.
Заповядайте, проф. Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, колеги, гости!
Само две неща: изключително важно е да направим такива наукометрични показатели, които да гарантират и качеството, и развитието, а когато работим върху този законопроект и след това стане закон – абсолютно необходимо е, много важен критерий ще бъде това. Надявам се, че МОН ще си изпълни точно и ясно задачата и ще бъдат подложени законопроектите на обсъждания.
Второ, нека да помислим относно процедурните нарушения по дадена хабилитация или кандидатура в МОН, или съда трябва да взема решение за това? Това е изключително важен въпрос и дали в МОН ще има специално звено. Също има жалби до Комисията, има до Министерството на образованието и науката, има и до съда. Каква трябва да е точната процедура?
Относно университетите много добре знаем, че се финансира от държавна субсидия и собствени приходи, като държавната субсидия е на брой студенти и на качеството, а основна роля играят акредитацията и рейтинговата система, а в нея са наукометричните показатели – реализация на студенти и всичко нататък. Никой няма намерение да сменя тази програма, но ако гарантираме едни минимални базови заплати, то ръководството на университетите ще открие специалности, които се търсят и имат реализация на пазара: ще има повече студенти и по-големи приходи; ще искат по-добри наукометрични показатели за своите асистенти, доценти и професори, защото ще могат да повишават заплатите им; ще има по-висока рейтингова система и по-големи субсидии, и абсолютно са свързани двата проектозакона към Закона за развитие на академичния състав.
Относно това, че в научното жури няма ограничения за възрастта на преподавателите, а има критерии те да са хабилитирани доценти – колко публикации, в коя научна област работят?
Относно заплатите в университетите – никой няма да спира по-високите заплати в университетите. Това е право на всеки университет и е в неговата автономия, а също ще се гарантира по-високо качество, то това е сигурно – с по-висока мотивация, с по-високи наукометрични показатели, с по-високи резултати за по-високи заплати. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Клисарова.
И едно изречение от мен. По въпроса за Законопроекта, който е внесен от проф. Станилов, от мен, от колегите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, ще кажа, че текстовете, с които се внасят измененията – до чл. 21, са разглеждани и приети с единодушие от Комисията по образованието и науката в Четиридесет и третото народно събрание. Тоест, това е един път, който вече извървяхме и може би има някакви технически корекции да отразим, но съм на мнение, че не бива да се връщаме назад, защото много обсъждахме и много работни групи правихме, а нищо не можахме да завършим и приемем в Четиридесет и третото народно събрание, така че това бяха консенсусни текстове.
Аз ще Ви помоля да има приемственост по отношение на работата, защото, пак казвам, в този състав седяхме в работни групи, обсъждахме, приемахме и лично аз не мисля, че трябва да се връщаме обратно към същия дебат, защото доникъде няма да стигнем.
Колеги, по отношение на Законопроекта на колегите – това, което ми направи впечатление е, че всички смятаме, че когато се приеме този законопроект, ще се вдигнат заплатите. Ама, ние не обсъждаме заплатите, те са отразени в бюджета. Когато гледаме бюджетът, то тогава трябва да говорим за заплатите и приемането на Законопроекта в крайна сметка не означава, че всички ще си тръгнат от тук с вдигнати заплати, нека си даваме сметка. Обсъждането на бюджета е едно, а обсъждането на законопроекта без финансова обосновка – становище на Министерството на финансите, на практика е напразно.
Така че, когато дойде времето за разглеждане на бюджета за 2018 г., аз съм сигурна, че отново ще се върнем на този дебат и мисля, че там е мястото да го провеждаме. Благодаря Ви.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Да, но последната точка от Законопроекта е обвързана с бюджета.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, госпожо Клисарова, но може би се налага актуализация на бюджета такава, каквато не е предвидена.
Колеги, има ли още изказвания? Няма. (Реплики.)
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав на Република България, № 754-01-20, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители на 8. 6. 2017 г.
Който е „за“, моля да гласува. Моля и колегите експерти да се включат и да броим декларациите.
Гласували 21 народни представители: „за“ – 7, „против“ – няма, „въздържали се“ – 14.
Сега подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав на Република България, № 754-01-27, внесен от Станислав Станилов, Милена Дамянова и група народни представители на 21. 6. 2017 г.
Който е „за“, моля да гласува. Моля, колегите експерти, да се включат и да броим декларациите.
Гласували 21 народни представители: „за“ – 13, „против“ – няма, „въздържали се“ – 8.
За точка „Разни“ имате на имейлите си данни за лидерската академия с новоназначените директори, която стартирахме като Комисия в Четиридесет и третото народно събрание заедно с Комисията по икономическа политика, така че това е финалният етап.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание.

(Закрито в 17,56 ч.)







ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова