1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 754-01-14, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 1 юни 2017 г.
2. Разни.

---

Заседанието беше ръководено от госпожа Милена Дамянова – председател, и госпожа Галя Захариева – заместник-председател на Комисията.


* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добър ден на всички!
Колеги, имаме кворум.
Предлагам Ви днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 754-01-14, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 1 юни 2017 г.
2. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме. – За 19, против и въздържали се няма.

Преминаваме към първа точка.
Проф. Клисарова, заповядайте да представите Законопроекта.
ПРОФ. АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълчев! Кое наложи да предложим промени в Закона за предучилищното и училищното образование? Именно това, че този Закон вече една година съществува, по него се работи изключително усилено, но беше приет толкова екстрено, бързо, без една добра оценка на въздействието, в момент, когато, мисля, имаше само четири стандарта. Трябваше да бъдат изработени много спешно 19-те стандарта, които пък са основата за прилагането на Закона, което предизвиква преобразуване на училища, смяна на имена, І-V клас без учебници, по нова програма, а пък програми, които трябваше от VІІІ да влязат в VІІ клас. За да могат да бъдат наваксани, бяха правени като свободно избираеми предмети – в тези часове бяха предавани с някакви полуучебници.
Много неща трябва да се променят, за да постигнем целите, които искаме, а именно качествено образование и равен достъп до образование, без социално разслоение.
Ще бъда съвсем кратка, излагайки това, което предлагаме. Всички сте се запознали с мотивите, затова съвсем накратко ще кажа нашите предложения, а после ще ги обсъждаме.
Първото ни предложение – държавните образователни стандарти да бъдат приемани от Народното събрание, изключително важно, може би не всички, но трябва да решим кои. Не програмите, защото те определят цялата по-нататъшна работа на учители, на деца, на родители, съответно и написването на учебници. Знаете, че имаме и конституционна жалба.
Второто ни предложение е това, че не бива да се плаща на частните училища. Мотивите са ясно разписани. Ние не сме против частните училища, още един път искам да подчертая – напротив, трябва да ги има, но те трябва да бъдат така поставени, че да не водят до диспропорции между държавните, общинските и частните училища. Знаете, че когато имат по-добро финансиране, и учителските заплати са по-високи, и условията са по-добри, а това води до разслоение на децата. А ние казваме – равен достъп до качествено образование.
Следващото – желанието ни да бъдат направени различни по вид училища и така да можем да удовлетворим желанието за многообразие от училища, на което всички държим, като математическите, художествените и други такива.
Четвъртото ни предложение – по един учебник по един предмет. Много сме говорили за това – няма да казвам нашите мотиви. Най-важният мотив, който искам да подчертая – кой отговаря за качеството на учебника? Изключително важно, защото с тези авторски права знаете как трудно се постига качествен учебник. По всички медии ни показват после – кой допусна това да го пише в учебника?
Освен това, между І и ІV клас считаме, че е правилно децата да повтарят класа. Ако е възможно, разбира се, работа през лятото с тях, за да покажат такива знания през септември, че да могат да влязат в следващия клас. Изключително условие, за да кажем, че няма да отпадат децата по-нататък от V клас, защото най-много отпадат между V и VІІ клас. Те в V клас не могат да четат, не разбират това, което четат, и това води до изключително затруднение и на преподавателите, а и до демотивация на децата. Няма да нарушим психиката им, какъвто е един от доводите, че ще е по-добре да няма оценки и да не могат да остават в класа. Считаме, че трябва да свикнат да работят в конкурентна среда. Нека да има мотивация за добри оценки, мотивация, че са се научили и че имат определените умения и знания, което е изключително важно за по-нататъшното тяхно продължаване.
За да могат да бъдат осъществени тези и много други промени, които предлагаме, и реформа не само в Закона, в средното образование, трябва да повишим финансирането и сме заложили 4% от брутния вътрешен продукт. Това са основните моменти, които предлагаме в нашия Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Клисарова за краткото представяне. Наистина са Ви доста подробни мотивите.
Сега ми позволете да дам думата на министър Красимир Вълчев за становище.
Имаме заявка и от Министерството на труда и социалната политика, чиито представители са: госпожа Йоанна Германова – началник-отдел в дирекция „Социално включване“, и госпожа Стефка Лиманска – началник-отдел в дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“.
Заповядайте, господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Беше изискано становище на Министерството на образованието и науката – ние представихме такова. Предполагам, че сте имали възможност да се запознаете с него.
По отношение на внесения Законопроект – накратко. Имаме бележки – те са от различно естество. Една част от тях са концептуални – тук включвам тези по отношение на помощните училища, повтарянето на клас. Друга част са по-скоро юридически – те са свързани с това стандартите да бъдат закони. Трети, които според нас така или иначе ще се реализират или са регламентирани на подзаконово ниво, но нямаме концептуални противоречия по отношение на тях.
Ще прескоча декларативните текстове в началото.
В Законопроекта се предлага отмяна на чл. 10 от Закона за предучилищното и училищното образование, където се предвижда възможността частните детски градини и частните училища да получават държавно финансиране. Като изключим това, че тази концепция не е проведена последователно и не е предложена последователно в Закона, чисто концептуално ние имаме два режима на подпомагане, на държавно финансиране на обучението в частни училища, които се срещат и в другите страни, в това число и такива, които се определят като социални държави.
Две концепции, бих казал. Едната е, ако частните училища изберат, вземат решение да бъдат част от равнодостъпното образование. Те могат да се включат в това образование, но със задължението да осигурят равен достъп.
Всъщност една бележка към представянето – самият Закон за предучилищното и училищното образование се разработва може би от 2007 или 2008 г. През 2006 г. беше приета Програма за развитие на предучилищното и училищното образование, не си спомням вече точното наименование – предучилищното възпитание и подготовка и училищното образование, където беше заложена новата образователна структура. През 2010 – 2011 г. беше изработена концепция в Министерството, която беше подложена на широко обществено обсъждане.
До голяма степен приетият Законопроект отразява тези текстове, които бяха обсъждани през всички тези години в Министерството на образованието и науката и след това в Народното събрание. Така че има текстове, които може да се каже, че до някаква степен са били по-необмислени, но като цяло почти всички разпоредби бяха подложени на широка обществена дискусия и експертно обсъждане в различни формати.
По отношение на частните училища дебатът е горе-долу от тогава – 2010–2011 г., въпреки че в тази Национална програма, която споменах, имаше концепция. Тя, общо взето, беше такава – ако частните училища се включат в системата на равнодостъпното образование, независимо от формата на собственост, те могат да получават държавно финансиране. Тази концепция е приемлива от гледна точка на това, което Вие казахте – равнопоставеност, да не се допуска разслояване. Тогава всяко едно дете би могло да се включи в тях. Точно тази концепция е намерила отражение, макар и ненапълно, в приетите в Закона за предучилищното и училищното образование разпоредби.
Частните училища и детски градини не могат да събират такса за дейности, за които получават държавно финансиране. Точно това обаче означава, че те трябва да се откажат от този сегмент, който са избрали – не знам коя е точната дума, не бих го нарекъл „по-луксозно“ образование, защото няма такова, но в смисъл да си позволят да работят със средна пълняемост от 12, а не от 25, колкото е в едно общинско училище в София.
Тази концепция е оправдана и допустима от гледна точка на правилата за държавните помощи. Аз дори лично бях изненадан, когато обсъждахме финансирането на частните училища и се оказа, че правилата за държавните помощи до голяма степен намират това сечение, този баланс между частни и обществени интереси.
Другият режим е на регулираните такси, това е по-спорната концепция – че всяко дете получава определена сума от държавата за обучението си, независимо дали то доплаща такса, или не. Тя е по-спорна от тази гледна точка, че не е задължително обвързана с безплатния достъп до образование. Но правилата за държавните помощи казват, че тези такси трябва да бъдат регулирани. Дори частните училища не пожелаха този вариант – може би това е една от причините сега да декларират, че основната част от тях няма да се включат.
Във всички случаи не говорим за някаква голяма алтернативност на средствата, защото нашите очаквания са, че потенциалният бюджетен разход – ние ще го знаем точно колко е към края на годината, вероятно ще бъде около 3 млн. на фона на една бюджетна рамка от над 3 млрд. 400 млн., която ще бъде, а това означава по-малко от 1/1000. Но дори да е 1/1000, това няма да увреди драматично, бих казал – въобще няма да увреди достъпа до публично финансираното образование чрез държавните и общинските училища.
Споменавам всичко това, за да Ви кажа, че нямаме този концептуален проблем с обществената справедливост при така регламентирания вариант. По-скоро частните училища имат проблема, че не могат да се включат, не им е изгодно да се включат в тази система на държавно финансиране. Разбира се, допускам, че концепцията не е по принцип да отричаме частното. В този смисъл ние не подкрепяме това предложение.
Предложението държавните образователни стандарти да се приемат със закон не съответства на Закона за нормативните актове, според който обществените отношения в една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни акта от същата степен. Закони, с които Народното събрание би приело стандартите, не биха могли да се класифицират като специални закони спрямо общия и биха доразвили на ниво закон материя, чиято уредба към момента законодателят е делегирал на органите на изпълнителната власт. Ето защо концепцията за законово уреждане на тези отношения трябва да бъде проведена при спазване на чл. 10 от Закона за нормативните актове чрез допълнение или изменение на Закона за предучилищното и училищното образование, а не чрез приемане на множество отделни закони. Тогава пак стои въпросът дали всички тези разпоредби са свързани с трайни обществени отношения, които следва да бъдат уредени задължително на ниво закон и периметърът на политика на изпълнителната власт следва да бъде ограничен.
По отношение на видовете училища не разбирам съществената разлика между техникум и професионална гимназия, освен терминологичната носталгия, която изпитваме към техникумите.
Наред с това, се добавя област, по която не се осъществява образователна подготовка – сигурността. Трябва да се прецизира понятието „математически науки“, доколкото такава област не съществува. Ако приемем това предложение, на практика изчерпваме всички области, в които се осъществява подготовка в училищното образование, което обезсмисля делението на училища на специализирани и неспециализирани.
Не подкрепяме направените предложения, които на практика биха върнали отново в системата на предучилищното и училищното образование и помощните училища. Тези промени не кореспондират с философията на Закона за предучилищното и училищното образование, за приобщаващо образование на всяко дете и всеки ученик в обикновена детска градина или училище, съвместно с неговите връстници и с подходящата подкрепа за личностно развитие. Законът за предучилищното и училищното образование регламентира възможност такава подкрепа да се оказва и в центрове за специална образователна подкрепа на деца и ученици, за които обучението в детските градини и училища е силно затруднено и за които оценката на индивидуалните им потребности показва, че обучението и рехабилитацията им в центровете са по-подходящи. Законът определя възможност да се работи по конкретен случай, като съобразно индивидуалните потребности на детето или ученика му се предоставя психосоциална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна рехабилитация и така нататък.
В тази връзка не подкрепяме да отпадне неповтарянето на класовете в начален етап. Това не е ново за образователната ни система, то беше уредено във вече отменения Закон за народната просвета, превърнато в същностна концепция в Закона за предучилищното и училищното образование, с която се свърза, от която произтичат редица други елементи.
Идеята е ученикът, който е в центъра на образователния процес; идеята за индивидуализиране на учебния процес при отчитане на различни интереси, възможности и темпове за личностно развитие; идеята за приобщаващо образование, ориентирано към прилагането на адекватна обща и допълнителна подкрепа, опиращо се на постиженията, а не на неуспехите на ученика; целите, насочени към обхващане и задържане в училище.
Допълнителното обучение, за което спомена проф. Клисарова, е предвидено в Закона, то е задължително.
Казано с няколко думи, образованието ни трябва да бъде включващо, а не изключващо.
Другият по-съществен момент е свързан с предложението да бъде одобрен един учебник. Това, освен че не е в съответствие с добрите европейски практики, е по-рисково от гледна точка на обективността и прозрачността на избора. Това го приемам и като оценка към Министерството на образованието и науката, че в него работят най-знаещите, най-можещите, най-обективните, ако искате, и най-честните хора. Много по-добре биха избрали… (Реплика при изключени микрофони.)
Добре, тогава Министерството ще избере групата от най-добри служители. Може би трябва да благодаря за тази оценка. (Реплика при изключени микрофони.)
Те са свързани и с възможността да се избере най-добрият учебник. Във всички случаи са свързани с допълнителни финансови ангажименти. Държавата заплаща учебници за безвъзмездно ползване, но цените са ограничени – за всеки клас има определен норматив за средствата и в рамките на този норматив издателите се съревновават в свободна конкуренция.
По отношение на предложението за увеличаване на средствата от брутния вътрешен продукт до минимум 4% – освен че ще влезе в противоречие със Закона за публичните финанси, който не допуска в специални закони да се определят минимални размери на средствата, то до голяма степен ще бъде изпълнено, и то още в следващите години. В 4-годишен период ако бъдат увеличени двойно средствата за възнаграждения, това ще направи средствата за образование 4,3 – 4,4% от брутния вътрешен продукт при очакван брутен вътрешен продукт към 2020 г. в размер на 120 млрд. лв.
Освен това, ще се увеличават и други средства в системата. Увеличават се средствата за непедагогическия персонал – за минимална работна заплата. Надяваме се, че ще имаме бюджетна възможност и нормативна, разбира се, да реализираме част от другите мерки, които считаме, че са полезни в системата. Свързани са с ресурсното осигуряване на личностната подкрепа, която е предвидена в Закона. Обмисляме и допълнителни интервенции по отношение на системата на предучилищното и училищното образование. Всички те ще увеличат средствата за образование. Надяваме се това увеличение да бъде трайно и устойчиво. Но дори принципът, който в момента е заложен в разпоредбата на Закона за предучилищното и училищното образование, гарантира ежегоден ръст на средствата. Те не могат да бъдат нито номинално, нито реално по-малко. Дори и да има намаление на брутния вътрешен продукт, ще има реално увеличение и обратно.
Може би не засегнах всички предложения, но Вие имате нашето становище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър. Предполагам, ще се включите след това отново и в дискусията.
От страна на Министерството на труда и социалната политика кой ще вземе отношение?
Заповядайте.
СТЕФКА ЛИМАНСКА: Изразеното становище от Министерството на труда и социалната политика е предоставено на вниманието на Комисията. Министерството не подкрепя предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование в предложената редакция.
В допълнение бих искала да Ви информирам, че Проектът е разгледан на заседание на Съвета за интеграция на хората с увреждания. Съветът също не подкрепя предложения Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Лиманска.
Колеги, откривам разискванията.
Кой желае да вземе отношение?
Ако няма желаещи от народните представители на този етап, да дадем думата на гостите.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ, Асоциация „Българска книга“. Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми господин Вълчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Едва ли ще Ви изненадам със становището, което ще изкаже единствената асоциация на издателите в България. Държим все пак много накратко да го представим, тъй като това е тема – говоря за учебниците, която от много години я предъвкваме и много пъти е променяна като регулация в нормативната уредба.
Нашето становище е, че предложението за един учебник по предмет е популистко и създава огромни възможности за корупция, даже, бих казал, гарантира корупцията. В този смисъл започвам с голяма благодарност към госпожа Дамянова и към целия екип на Министерството на образованието и науката, които направиха необходимото в новия Закон за предучилищното и училищното образование да се заложи неограничаване на броя на учебниците, с което отпадна ограничението, въведено през 2002 г.
Един учебник по предмет, като аргумент да се въведе – че ще бъде по-качествен и по-евтин. Искаме изрично да подчертаем, че и в момента Министерството на образованието и науката определя правилата за издаване, определя съдържанието чрез учебните програми и учебния план, така че най-общите рамки са фиксирани и трудно може един учебник да е много по-различен от друг.
От друга страна, ако очакването – бих потвърдил думите на господин Вълчев, че Министерството на образованието е назначило най-добрите специалисти и автори, не е реалистично, някой път това са хора, които получават хонорари, в пъти по-високи от заплатата на един министър. Освен това, трябват много различни специалисти, хиляди специалисти, така че Министерството не може да има такива собствени служители. А ако Министерството на образованието трябва да сключва авторски договори, вероятността да убеди авторите да си предадат правата за издаване на МОН, гарантирам пълен неуспех.
По отношение на цените – също е голяма заблуда, че един учебник ще понижи цените. Първо, и в момента цените са регулирани от Министерството на образованието и науката чрез общата цена на един учебен комплект, така че издателите могат само да ги намаляват, но не и да ги вдигат. Със сигурност МОН до VІІ клас заплаща само един учебник по един предмет на ученик, така че ако ще и 100 учебника да има, нито стотинка повече няма да бъде изхарчена.
Това предложение за процес, при който Министерството на образованието и науката се явява издател на учебниците, може да бъде наречено форма на национализация. Тъй като има известен сантимент към времената на Тодор Живков, бих искал да подчертая, че тогава не е имало такова ограничение. Факт е, че Министерството на образованието не е издавало учебници – издавани са най-вече от „Просвета“, „Техника“ и други издателства. Имало е и конкурентни учебници в областта на професионалното образование. Това дори трудно може да се нарече връщане към тези времена, а по-скоро още по-крайна мярка.
За да стигна на финала до международния опит, който също е важен за България заради нашето самочувствие на най-бедни и на най-изостанали. В Европа такъв пример има единствено и само в Гърция. Това е остатък, който все още те не могат да преодолеят от времето на военната хунта. Не е добра идея да отиваме в посока, която режимът на полковниците – с жестокостите, които всички гърци познават, е въвел, включително и в сферата на образованието.
С това искам да завърша. Разбира се, ние не сме съгласни и с други предложения в Законопроекта, свързани с това да не се отпускат средства за частните училища; с това Народното събрание да приема може би около 240 закона, ако всички държавни образователни стандарти трябва да минават през Събранието. Това на практика ще подмени експертните оценки и експертизата с политически оценки, което според нас не е добра идея. Много благодаря. Надявам се в тази си част за единия учебник Законопроектът да не бъде приет.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Всъщност Законопроектът се обсъжда на първо четене. Днес обсъждаме само философията на промените, които са предложени. Не се гласува текст по текст – това вече е въпрос на второ четене, ако Законопроектът бъде приет.
Госпожо Такева, заповядайте.
ЯНКА ТАКЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи заместник-председатели, уважаеми депутати, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Синдикатът на българските учители изпрати своето писмено предложение. С много голям интерес и с желание участвам в тази дискусия, но преди да кажа няколко пункта от написаното становище, което беше своевременно изпратено, искам да благодаря на вносителя, че отваря тази тема.
Искам да попитам: докъде стигна решението на Конституционния съд по внесения Законопроект? – Да, чакаме.
И си задавам въпроса: дали докато се произнесе Конституционният съд, ние трябва да обсъждаме този въпрос? Лично аз смятам, че пред образованието стоят много важни въпроси, особено сега, когато се променят държавните образователни стандарти, тоест усъвършенстват се; когато говорим вече за бюджетната процедура, която започва от месец септември, да седнем да обсъждаме именно тези бюджетни параметри; дали е времето да обсъждаме четири пункта от Закона за предучилищното и училищното образование. Така че нека да помислим по този въпрос.
По останалите въпроси, които са написани в предложенията на вносителя. Безспорно има много неща, които трябва да се обмислят много добре. Безспорно може да се преформулират. Но аз лично смятам, че българската образователна система няма нужда от големи сътресения точно днес и в момента, когато почти е готова следващата учебна година.
Затова предлагам да се сформира една работна група от представители на всички политически партии, които са членове на парламентарната Комисия по образованието и науката, и както е записано в Преходните и заключителните разпоредби на Закона, следващата година вече ще имаме две години от въвеждането на Закона, да седнем и да видим кои са тези текстове, които трябва да се преформулират, да се отменят или да се допълнят с нови редакции. Смятам така, защото за една година ние не можем да видим същинското въвеждане на Закона и как той работи в същинската си част.
Проф. Клисарова, Вие виждате, че в нашето предложение – на Синдиката на българските учители, не сме се ограничили само в рамките на това, което Вие внасяте, а разширяваме малко нашите предложения, като имаме предвид, че в хода на въвеждането на Закона има някои неща, които трябва да се преосмислят добре.
Само преди два дни ние имахме голяма дискусия в Отрасловия съвет и се наложи да се обадя на госпожа Дамянова за този чл. 215, който беше по предложение на госпожа Маринска, който влезе в Закона, благодарение на госпожа Маринска, и в момента създава големи проблеми в образованието. Затова смятам, че ние трябва да подходим много професионално, не толкова политически, колкото професионално, за да може действително, като се прави нещо, да не се прави на парче, а да има по-трайни положителни резултати.
Искам да кажа и няколко неща, които силно тревожат мен, като председател на Синдиката, тревожат и голяма част от българските учители. Знам какво мисли българският учител по този въпрос. Например оценяването в І – ІІІ клас.
Уважаеми дами и господа, тук по презумпция около тази маса има само професионалисти. Аз съм дълбоко убедена, че тук, като депутати в тази парламентарна комисия, не стоят лаици. Това са хора, които разбират от образователната система.
Кажете ми дали е редно още от І клас ние да кажем на едно дете: „Ти си глупаво, не ставаш, получаваш двойка, изоставаш“, или в периода на ограмотяване имаме една-единствена цел – да създадем ученикови навици и умения на децата, да им създадем любов, отношение към институцията училище, към учителя, да им създадем увереност, че могат да преодоляват трудностите, да се справят в живота?
Друг е въпросът дали учебните планове и програми дават точно това. И понеже не дават точно това, ние решаваме по-добре да унижим децата, да ги дискриминираме, да ги разделим на знаещи, можещи и неможещи, слабаци, отличници и така нататък, да им сложим по едно клеймо още на 7-годишна възраст, вместо да помислим как и по какъв начин, като се справим с прередактирането на държавните образователни стандарти, да се справим с учебните планове и програми в периода на ограмотяването, за да можем да постигнем резултати и по-нататък.
Смятам, че ние натам трябва да се насочим, защото съм дълбоко убедена, че когато учебният план и учебната програма в периода на ограмотяване не ми спускат задания от VІ и VІІ клас, защото от VІ клас децата учат материала в ІІІ, а от VІІ решават задачите в ІV. Може децата ни да са избуяли като бурени, но в психофизическото си развитие те са си на 7 и на 8 години. Тук психиката върви, ако Господ е дал, много дарба и талант на някое дете, за да стане вундеркинд.
Смятам, че по този въпрос ние много сериозно трябва да обмислим нещата, защото лично аз като учител съм наблюдавала – ако не подкрепим децата в началния етап на ограмотяване, тези деца коренно се променят в прогимназията и в гимназията.
Я си помислете ей тук: няма начин да няма някакъв пример, ако сме честни и ако си признаем. Я кажете какви първолаци бяхте, а какви станахте в по-горните класове? Ето какво стана – хора, които управляват държавата. Нека да дадем шанс на всеки в периода на съзряването да има тази възможност, да има самочувствието на човек, който може много добре да преодолява трудностите в живота и да се справя с тях.
Смятам също, че издателите прекалиха, и то много прекалиха. Има ли човек по-ревностно да защитава учителите от Синдиката на българските учители в частта издателства на учебници, издаване на учебни помагала, одобряване на учебници и така нататък? Няма. Сигурно много сте слушали по радиа, телевизия, електронни медии и така нататък. Издателите прекалиха по няколко пункта.
Първият пункт – подборът на съставителите на учебниците. Вторият пункт – некоректните отношения към образователната система. Не искам да давам примери, които знам толкова отлично, че поименно мога да ги назовавам. Няма да ми стигнат седмици и месеци. Но дълбоко съм убедена, че безбройните учебници не са решение на въпроса. Дълбоко съм убедена, че единият учебник също не е решение на въпроса.
Затова ние предложихме в нашето становище – нека да има по три варианта. И трите варианта да не бъдат еднакви като сиамски близнаци, а да бъдат различни, за да може децата да тичат по различните писти. Защото едното дете в V клас може да се справи с еди-коя си дисциплина, например от природоматематическите, по-добре – то ще върви по учебника, който е написан за по-напредналите. Но другото дете ще усвои именно тези елементарни знания и умения, които са му по силите в този период на обучение – дали ще е година, дали ще са две.
Ние се променяме с всеки ден. Винаги казвам, че човек има пет пръста и те не са еднакви по височина. Така и децата ни в класната стая са много различни.
И другият учебник да бъде минимумът, който детето трябва да усвои. Нека да помислим по този въпрос, за да знаем, че ние сме дали възможност на всяко дете да има не само електронния учебник, не само да влезе в интернет и да прочете например за вчерашния празник – годишнината на Левски, но да направи проект и така нататък. Всеки – на базата на своите си възможности. Трябва да се помисли по този въпрос.
Що се отнася до частните училища. Да, Синдикатът на българските учители беше този – благодаря на парламентарната Комисия по образованието и науката в тогавашния парламент, който предложи и Министерството прие такива текстове, че частните училища трябва да отчитат държавните пари, които получават.
Погледнете какво стана – нито едно частно училище не иска да бъде финансирано, защото не иска да дава отчет как са похарчили държавните пари. Много е лесно да налеем 10, 20, 30 милиона, колкото искаме. Ние и без това наливаме безотчетни пари всяка година – по 4 милиона, да подготвим за първи клас децата на 450 хиляди социално слаби семейства и нямаме абсолютно никаква принадена стойност.
Смятам, че тук, когато се седне действително да се разработи допълнение, усъвършенстване на Закона следващата година да помислим как трябва да подпомогнем социално слабите, рисковите деца. Социалната политика на държавата да минава през образованието. В този Закон също да намери запис един такъв текст, за да може образователната система да се справя. А не да правим министерски постановления – сега излезе Решение № 373 от 5 юли за изграждане на механизъм и така нататък. Ние трябва да уредим тези неща в Закон.
Ето защо апелирам, уважаеми господа и дами депутати, много Ви моля, нека професионализмът да надделее и действително да обмислим добре нещата. Този Закон, който е от 2008 г., мина и през кабинета на министър Клисарова, за което безкрайно много благодаря. Много сме дискутирали по него във варианта, че не на парчета трябва да се подготвя.
Плюс това, смятам, че приемането на държавните образователни стандарти от парламента ще блокира системата. Ако беше така, сега щяхме ли да направим изменения и допълнения на стандартите? Не. Щяхме да чакаме Вие да гласувате, пак да минава през комисии. Нека да бъдем по-мобилни, по-вариативни, нека да бъдем по-пъргави – системата ни се изменя всеки ден. Ако днес ние с Ирена Анастасова дискутираме някакъв въпрос, след две седмици този въпрос вече е остарял.
Затова ми се струва, че трябва да бъдем хора, които професионално да погледнем и да направим действително изменение, което ще даде самочувствие на учителя, като имам предвид чл. 215, който още ме тормози.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Такева.
Наистина бях включена онлайн в Отрасловия съвет в петък следобед – да се надявам, че съм била полезна на дебата. Надявам се след моето включване да сте постигнали някакъв баланс и съгласие.
Тъй като госпожа Такева попита индиректно защо сега разглеждаме Законопроекта – това беше по настояване на вносителите. Нашето становище беше, че е редно да изчакаме и Конституционния съд, и промените, които Министерството прави.
Още повече, Вие сте права, че даже не в Преходните и заключителните разпоредби, а в основната част на Закона има текст, който казва, че след две години се прави анализ, предложения за промени и така нататък, след оценка на въздействието на вече направените текстове. Пак казвам, в момента Министерството работи. Така или иначе това беше по желание на вносителите на Законопроекта. Дори той ще се гледа като първа точка в залата в петък по решение на днешния Председателски съвет. Това е желанието и съответно ние сме длъжни да го изпълним.
Давам думата на проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това, което обсъждаме сега, в общи линии вече е обсъждано. Когато приемахме настоящия Закон, на практика той е нов закон, тези точки сме ги обсъждали и в определени моменти сме стигали и до консенсус. Така стана с частното финансиране. Тогава в първия вариант частното финансиране беше изразено в една клауза – частно финансиране и толкова. Беше изразено желанието, беше влиянието на частните училища, които искаха просто да си отворят устата и жълтички да капят отгоре – няма значение за какво се дават парите. Тогава казах и сега ще го повторя – те са регистрирани по Търговския закон, с което генерират печалба. Още в Учредителния договор на Европейския съюз е забранено държавата да дава пари на частния капитал. За съжаление, неолибералите пробиха тази система през тези 20, 30, 40 години и в повечето държави се дават такива пари, но те са строго регулирани.
Затова в миналия Закон се направи такава регулация, след която частните училища не искат да вземат такива пари. Както каза правилно госпожа Такева, искат просто да получат пари и никой да не знае къде отиват тези пари. Къде отиват? Те отиват в печалбата, защото те са търговски дружества. Когато си поел ангажимент да откриеш частно училище, ти си излязъл на пазара. Като си излязъл на пазара, ако нямаш здрави гащи, направо приключваш, фалираш. Ако имаш, го правиш. Като нямаш тук тези здрави гащи, казано, разбира се, като метафора, чакаш държавата да ти даде пари. Това е безпринципна работа и не знам изобщо се пледира за такова нещо.
При нас, понеже са много държави – така, така, така, направихме консенсус, тогава гласувах „за“ тази клауза, убеден, че те наистина няма да искат да вземат такива пари, защото това са регулирани пари и е много трудно да ги отмъкнеш. Наистина така се получи – те не ги искат тези пари.
Аз обаче съм на мнение, че това нещо трябва да остане – то има компромисен характер. Ще кажа нещо, което не съм казвал – част от тези училища могат един ден да стигнат до състояние в развитието си да могат да вземат такива пари. Да вземат такива регулирани пари и от това да има полза. Но те в развитието си не са стигнали дотам. Явно, че не всичко е наред. Това – за частното финансиране.
По въпроса за единия учебник – тук от издателите бяха казани няколко неща, с които не мога да се съглася, но няма да се спирам на тях. „Обединени патриоти“ са за един учебник, но пак по смисъла на това, което каза госпожа Такева. Аз малко по-подробно ще говоря.
Това е един вид, госпожо Такева, диференцирано използване на един учебник. Диференцираното използване на един учебник означава следното нещо. Ние смятаме, че по хуманитарните знания, от които зависи идентичността на нацията, учебникът трябва да бъде един поне до VІІ, а може и до ХІ клас. Тези деца, които в хуманитарните ценности се ориентират много трудно – не може да дадеш на едно дете от VІІ клас учебник по история, в който пише три различни неща! Това е абсурдно и никакви пазарни принципи, и никакви европейски ценности не могат да ме убедят в обратното.
Същото е с учебниците по литература. На госпожата, която беше министър през миналия мандат, два пъти съм й задавал въпроса: защо е отпаднало от учебния план стихотворението „Арменци“, което е световно постижение на поезията? Не става дума само за емоциите и за хуманитаристиката. То, като художествен израз и художествени образи, е световно стихотворение. Тя ми каза: „То не е забранено да го учат, който иска – ще го учи“, което също е абсурд. Това може да го каже само човек, който няма хабер от образование – все едно, че не е ходил на училище никога.
Свободното боравене с учебниците е за висшите училища.
Тук, разбира се, госпожо Такева – извинявайте, че се обръщам постоянно към Вас и Ви давам възможност да излизате по парламентарния принцип на лични обяснения, защото съм Ви споменал името, това е на шега – Вие сте права в едно, че учебниците по математика, физика, химия, биология трябва да бъдат няколко и да отразяват различни нива на познанието, на природните науки, защото децата имат различни възможности – дядо Господ, както и да го наречете, е създал хората различни. Повече от 70 години убеждаваха света, че хората са еднакви, равни и прочее, което не е вярно, което е абсурдно. Това доведе до този срив, който се случи преди четвърт век. Затова тези учебници трябва да са различни. Но учебниците по хуманитарното знание, повтарям, от които зависи идентичността на нацията, не могат да бъдат много.
Ние от „Обединени патриоти“ ще внесем специално разработена клауза в законодателството по този въпрос и се надявам, че ще бъдем разбрани от обществото и неговите представители в Народното събрание.
Накрая за техникумите.
Много не харесвам този термин, госпожо Председател, „професионални гимназии“. Мисля, че този термин просто е глупав. В началото на българската държава, когато тя започва да се индустриализира главно под влияние на германския капитал, въвеждат термина „техническо училище“. Този термин е най-правилният и най-верният. Аз съм учил в град, в който и днес съществува най-старото техническо училище в България, и тогава то е било частно техническо училище. По едно време при ускореното развитие на индустрията в България беше стигнало да изкарва техници със средно образование на инженерно ниво. Не се шегувам.
Сега обаче ще припомня, че при тройната коалиция – тук могат да се извадят записи от мои и наши – на „Атака“, изказвания в парламентарната зала. Господин Даниел Вълчев закри 85 техникума с една заповед! Или 75, или 85 – може да бъркам някъде, но все там е. Ние трябва да възстановим тези техникуми. Тяхната материална база не съществува, няма я. Част от сградите съществуват, друга част не съществуват, трети са купени и прочее, и прочее. Но аз мисля, че тези професионални гимназии трябва да ги наречем по друг начин и да започнем да ги превръщаме в истински технически училища.
Тук си позволявам да вметна още нещо, което вероятно ще бъде внесено от „Обединени патриоти“. Когато България се превръщаше от селска в развита индустриална държава и в селата населението започна да става излишно при употребата на високите технологии – това за господин министъра го казвам, понеже е по-млад от мен, имаше група училища, която съществува около 12 –13 години. Те се казваха „училища за трудови резерви“. Това се отнася за интеграцията на циганите, ако никой няма нищо против. Не се шегувам, недейте се смя. Там по две години се обучаваха селските синове, които оставаха в селото без препитание и бяха дошли в града, даваха им се общежития и бяха на елементарна държавна издръжка – храната и общежитието. Те учеха до обяд в училище – по чертежите, машините, а следобед – кой за фрезист, кой за стругар, кой за оператор на друга машина, отиваха в завода и при работниците работеха на тези машини. За две години излизаха технически грамотни хора, които можеха да управляват целия този процес. Сега всички бизнесмени, големите индустриалци плачат, че нямат обучени кадри – ето го решението!
Няма нужда да правим трудови войски и да ги затваряме в казармата. Циганята просто ги пращаме в училище за трудови резерви – това е решение.
Много моля всички, които мислят за българското образование, да се размислят: не може ли да се направи подобно нещо? Това е, което даде резултат. Тези училища съществуваха 10 години, когато се засити промишлеността, когато се промени страната – тогава вече те бяха закрити. Останаха само техникумите, които обучаваха на най-високо ниво.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Една реплика – да кажа, че не е разбрана философията, заради която предлагаме единия учебник. Един базов учебник, който да отговаря на задължителните знания! И да се разрешат три помагала – за изостанали, за средно ниво и за силно напреднали!
Давам пример, както казва проф. Станилов, с математиката. Задължително, което трябва да знаят по математика. Които изостават, започват с помагалото, за да догонят задължителните знания. Които са на средно ниво – с това за средно ниво. Това дава индивидуален подход на учителя към всеки ученик, защото в класа има изостанали, има много напреднали деца – различни са децата. Абсолютно сте прави! Ако имаме задължителната база, то трябва да има и надграждане, и догонване – това е нашата философия.
Не става въпрос за пестене на пари. Философията на единия учебник е последното нещо, за което искаме да кажем, че ще пестим пари.
За образование не бива да се пестят пари, колеги! Напротив, трябва да инвестираме! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Реплика.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Този път няма да говоря пространно и няма да се изказвам. Аз съм се изказвала милион пъти с хиляди аргументи по всички неща. Ако трябва, това ще го направя в залата. Вие знаете вероятно всичките мои неща.
Професоре, искам две неща да Ви кажа. Вие знаете, че Ви слушам с огромно внимание, както и госпожа Такева, но невинаги съм съгласна с това, което казвате. Първото нещо, което адмирирам, е, че и Вашата позиция търпи развитие на балансирано ниво, което ме удовлетворява към този момент.
Що се касае до второто – за техническите училища, няма да влизам в спор, но то влиза малко в рубриката „Приятно вспомнить“. Как ще бъдат технически училища? Ние имаме съвсем други профилирани направления, които в никакъв случай не могат да влязат в тази терминология. Как ще вкарате една киберсигурност, как ще вкарате едно предприемачество, едни модерни, нови направления? В този смисъл няма да Ви оборвам. Нито по повод единия учебник – това, което се каза тук, е абсолютно невярно, нито по повод финансирането на частните училища.
Нашето категорично отстъпление от тази позиция с оглед натиска на така наречената „госпожа Маринска“ – те не искат парите не защото не искат да ги вземат, професоре, и не защото те са им излишни, и не защото ще правят (разбира се, и това е важно) мониторинг и инспектиране, ще влезе вътре и Министерството на своеобразна проверка, а защото е трудно при един балансиран прием, 20% от учениците да ги приемеш просто ей така, по някакви си социални признаци, без да са известни те.
В този смисъл няма да учудя никого, имам аргументация по всеки един текст и ще я споделя – няма да губя времето на хората, които са ме слушали много дълго. Нищо ново не мога да кажа, освен това, че Законът носи изключителна философия. Разбира се, най-малкото стандартите да се приемат на ниво – министърът много правилно в становището е казал защо това не може да се случи.
В този смисъл няма да си позволя да говоря дълго и пространно, защото позицията ми е ясна – тя е изразявана многократно. По всеки текст, който колегите от БСП предлагат – ще завърша с това, че наистина в една част тяхната позиция претърпя развитие; друга част като тема остана идеологическа преграда, която, винаги съм казвала, има избирателно-електорален смисъл, но няма съдържателен.
В този аспект няма да подкрепя нито един текст, макар и на първо четене. Надявам се и моята парламентарна група да направи това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Дуплика, проф. Станилов. – Не желаете.
Да продължим с изказванията.
Заповядайте.
ДАНИ КОЛЕВА, Национална мрежа за децата: Ние сме обединение на повече от 140 граждански организации, които работят с деца и семейства в цялата страна. Днес тук има и колеги от Асоциация „Родители“, от Института за социални дейности и практики, от НАРУ (Национална асоциация на ресурсните учители), които също са подготвили становища. Изпратили сме нашето детайлно становище на вниманието на Комисията. Това, което бихме искали всъщност да направим – няколко общи коментара, преди да вляза в някои от конкретните точки и предложения, които се обсъждаха.
Едното е по отношение на консенсуса и дали наистина сега е времето за приемане на промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Ние, като експерти и като граждански организации, участвахме в редицата дискусии и обсъждания. И министър Вълчев каза в началото – това е дълъг процес. Накрая наистина имаше консенсус по някои от ключовите точки.
За съжаление, това не беше нещото, което наблюдавахме като процес по разработването на стандартите. Много често ние повдигахме въпроси и видяхме, че голяма част от държавните образователни стандарти бяха приети през август и септември миналата година.
Смятаме, че това бързане и липсата на ясна визия и пътна карта за това как Законът ще бъде прилаган в рамките на три, пет години, с ясни приоритети – няма какво да се заблуждаваме, той прави съществена крачка напред в дълго чаканата от много от нас образователна реформа, дава повече автономност, дава много нови неща по отношение на приобщаващото образование.
Всички тези промени доведоха до нормативен хаос и затрудниха работата на образователната система. Затова ни се иска да отдадем заслуженото – тук има много учители, директори, представители на самата система – за усилията, които те положиха, и за това, че системата в момента според нас, поне което ние наблюдаваме като партньори, влиза в това динамично равновесие.
Както каза и госпожа Такева, вече се правят крачки за някои от другите съществени промени, които са обсъждани, като промяната в делегираните бюджети, конкретни мерки по отношение на това как да се случва промяната в стандартите.
Същото е валидно за темата с отпадането от училище. Така че за нас категорично промени в самия Закон трябва да бъдат направени след оценка на въздействието. Нужно е повече време, за да се види как работи всичко, дали наистина нещата трябва да се прецизират и да се направи тази съвкупност между различните теми и взаимовръзки, за да не правим, както каза и госпожа Такева, промени на парче, от които мисля, че никой няма полза, най-малко българските деца. Преди всичко това, което ни заобикаля и виждаме като общество.
По конкретните точки, които бяха повдигнати. По отношение на стандартите категорично от Национална мрежа за децата не подкрепяме това предложение да се приемат част – от Министерския съвет, част – от Народното събрание. Както вече се чуха аргументи, смятаме, че това е въпрос на гъвкавост, трябва да остане в правомощията на МОН, което всъщност управлява този процес. Освен юридическите аргументи по отношение на Закона за нормативните актове, за нас това по някакъв начин поставя образователната система и определени теми като заложник на политически пристрастия.
Смятаме, че българското образование в момента има нужда от професионализъм, от консенсус. Това е нещото, което наистина искаме да видим – да продължи като следващи крачки.
Не беше повдигнато досега, но мисля, че е важно да се каже – в едно от предложенията на вносителя има предложение за нова дефиниция на социално-педагогическите интернати. От Национална мрежа за децата категорично се обявяваме против това. Написали сме доста аргументи защо. В България социално-педагогическите интернати и възпитателните училища интернати – бившите ТВУ, в момента всъщност са специални училища по силата на Закона за предучилищното и училищното образование, но за нас де факто те са домове за деца. Ние правим огромни реформи, инвестираме редица средства и от европейски, и от национални програми, за да закриваме домовете за деца, а сега ще създаваме нови. Да не говоря за научни изследвания, за европейски практики в тази посока. Мисля, че това е важно и трябва да се каже.
Няколко от другите ключови неща. Колегите също ще вземат отношение.
Относно единия учебник – подкрепяме това да има повече учебници, разнообразие, защото децата са различни, учат различно. Много често от нашите организации чуваме, че не може с един подход, с еднакви мерки да искаме решения, които да работят във всяка област и във всяко населено място.
Ако ние вярваме в концепцията и философията, че трябва да има автономност и съобразяване с различията и спецификите на различните деца, на различните населени места, нека да дадем възможността на преподавателя да избере кой е най-добрият учебник, кое е най-доброто помагало за конкретните деца и конкретните родители, така че той да може да работи.
По отношение повтарянето на клас – мисля, че госпожа Такева беше много ясна в позицията си. Ние също категорично смятаме, че децата чувстват, че ние ги етикетираме. Това повтаряне е нещо, което обръщаме към тях, нещо, с което всъщност ги наказваме. През тези 7 години ние трябва да им помогнем, ако има някакви дефицити – дали благодарение на семейството, дали на нещо, което не им е помогнало да достигнат пълния си потенциал, да компенсираме за това, за да го доразвием, вместо да наказваме децата. Всъщност то отново рефлектира върху всички нас, защото после отново ще има проблем с отпадането от училище. Когато говорим за синергия и връзки, нека да виждаме и тези неща.
За частните училища, което е едно от ключовите неща, които се дискутират – ние самите в Мрежата, трябва да бъда честна, имаме различни виждания в нашите организации и членове по тази точка.
Като Мрежа категорично обявяваме, че тук, за да бъдат правени някакви промени от консенсусните текстове, които бяха приети, трябва да се видят данни и факти, което министър Вълчев каза в началото – колко училища са получили финансиране, какво, защо, до какво това е довело, всъщност до по-добър достъп и качество на образование. Тогава вече да се дискутират някакви предложения за промени, които да са обосновани на факти и данни, което е модерният подход за правене на политики и промяна на практики, а не просто това, което някой от нас смята като родител, гражданин или като експерт.
Друга ключова точка, която смятаме, че е важна, е задължението за участие в екипите за подкрепа на представители на отделите за закрила на детето или местните комисии за борба с противообществените прояви. Отново правя връзка с реформата в детското правосъдие. Тук искаме тези местни комисии да отпаднат, да бъдат заменени с нови, професионални служби.
Тези от Вас, които участват в други комисии, примерно Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, знаят, че ние отдавна чакаме един законопроект, който да направи реформа в тази сфера. Тук апелираме по-скоро да има задължение за участие на ОЗД, а не комисиите. Съвсем накратко, това е. Колегите могат да ме допълнят. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ИЛОНКА ГОРАНОВА, Българска асоциация на частните училища и детски градини: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Дамянова, господин Министър, господа и дами депутати, представители на Комисията, колеги! Ние категорично подкрепяме приемането на Закона и не сме съгласни с промените, които са предмет на днешния дебат.
По отношение на чл. 10 държа да Ви кажа, че в Асоциацията на частните училища и детски градини изключително много работим в посока на това да постигнем консенсус по приемането на този член и по неговото изпълнение.
Искам да Ви кажа, че не се страхуваме по никакъв начин от отчетност, ние сме готови за тази отчетност, нямаме никакви притеснения, но с оглед на това, че като търговски дружества нашите родители са и наши клиенти, ние защитаваме техните интереси. Приемането на чл. 10 и финансирането на частните училища и детски градини всъщност е в интерес на нашите клиенти, на нашите родители, които са родители на български деца, те са данъкоплатци. Смятаме, че по Конституция имат право да ползват безплатно обучение на своите деца. Това, че те са решили да изберат частното образование и да инвестират в него, не им отнема това право, по-скоро бих казала, че трябва да го получат по право.
По отношение на приемането на чл. 10 – да, той е приет, но искам да Ви кажа нашето становище защо няма да се възползваме, тъй като тук няколко пъти беше споменато. Наистина ние не сме съгласни – една голяма част няма да се възползваме. Сигурно ще има и такива колеги, които ще се възползват.
Ще Ви кажа нашето становище. Защото дофинансирането на тези 20% трябва да стане от останалите родители, които плащат своите такси, а ние сме поели ангажимента пред тях да намалим таксите им с толкова, колкото е държавното финансиране. Това многократно беше пояснявано в медиите и Вие сте наясно с този въпрос.
Търсим консенсусни решения и се надяваме да удовлетворим тази част от родителите, които са избрали частното образование. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Брестничка.
ЦВЕТА БРЕСТНИЧКА, Асоциация „Родители“: Здравейте! Нашата организация е една от организациите, членове на Националната мрежа за децата. Всъщност становището, което сме внесли по предложените промени, залегна в основата на становището на Националната мрежа за децата, така че няма да влизам в подробностите, които вече Дани Колева изложи.
Искам да обърна внимание на един много съществен въпрос, защото, както стана ясно, в момента обсъждаме не толкова конкретиката на предложенията, колкото философията за тези предложения.
За нас е много обезпокоително, че по-голямата част от тях всъщност влизат в противоречие с основната философия на новия Закон, която е насочена към това децата да бъдат приобщавани и да има по-голяма автономия.
Предложенията, които са в посока на това от ІІ клас децата да започнат да получават оценки, тоест по някакъв начин да ги рамкираме, да ги бележим като справящи се, несправящи се, да ги отсяваме един вид; от V клас да започнем да ги приемаме в различен вид училища на конкурсен, състезателен принцип; да отделяме децата, които имат специални образователни потребности, с трудна адаптация в отделни училища; да отделяме децата с трудно поведение в СПИ и ВУИ – всичко това води към сегрегиране на децата от най-ранна възраст, да ги разделяме, а не да ги учим да живеят заедно, да се справят и да ги подкрепяме.
Всъщност ние прехвърляме отговорността за това, че средата не е достатъчно подкрепяща, върху самите деца. Вместо ние, възрастните, да поемем отговорността за това да създадем среда, която да позволи на тези деца да се научат, на практика прехвърляме отговорността върху тях – че те не се справят. От наша гледна точка това е най-обезпокоителното в тези предложения.
По отношение на единия учебник се получава същото. Вместо да се доверим на учителите, които най-добре знаят кое е най-подходящото за децата, с които работят, ние виждаме предложения някой друг – високо, да реши кой е най-подходящият учебник за всички деца. Няма учебник, който да е подходящ за всички деца. Само учителят е този, който може да избере с какви методи, с какви подходи, с какви учебници и помагала ще постигне най-добрия ефект. Докато не гласуваме доверие на учителя и не му дадем да диша, няма да постигнем никаква промяна в образованието.
Затова ние не подкрепяме тези предложения. Смятаме, че те не трябва да бъдат приети. Това, което обаче мислим, че трябва сериозно да се обмисли и обсъди, е фиксираният процент от брутния вътрешен продукт за образование, като смятаме, че 4% е недостатъчен процент. Всъщност България от много време стои на опашката по финансиране на образованието. Смятаме, че трябва да се фиксира процент, който е равен на средния за Европейския съюз от предходната година. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Господин Дамянов.
КАЛОЯН ДАМЯНОВ, директор на Регионалния център за подкрепа на процеса за приобщаващо образование – София-град: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Министър, колеги! Оторизиран съм от Националната асоциация на ресурсните учители. Ние имаме специално становище, което сме изпратили по надлежен ред в Комисията. Въпросът, по който бих искал да взема отношение, е свързан с помощните училища – понеже дотук не беше споменат.
Ние, като регионални центрове в цялата страна, имахме ангажимент от месец януари до юни да направим оценка на всички ученици, които се обучават до този момент в помощните училища. Нашите справки показват, че по данни от самите училища имаме около 1900 такива ученици в цялата страна. Нашите реоценки в рамките на шест месеца успяха да намерят 1500 ученици, което означава, че около 400 ученици продължават да бъдат мъртви души в системата, което е доста неприятно. Това го има както в малките населени места, така дори и в София. Това е един от основните аргументи, който ни накара да смятаме, че предлаганото в Законопроекта не е удачно, в смисъл – помощните училища не биха могли да бъдат запазени като такива към този момент. Всъщност от януари до юни вървим в процес, в който ние сме в период на трансформация. Самите помощни училища изразиха подобно становище. В миналото в Народното събрание имахме много дискусии по този въпрос. В крайна сметка се спряхме на вариант, който смятам, че е значително по-удачен – това е мнението и на цялата ни професионална общност.
Малко се изненадах, когато видях този текст, защото беше добре предварително да има обществено обсъждане. Ние щяхме да извадим всички статистики и данни – винаги сме работили с всички основни политически сили.
Това, което мога да кажа като предложение – със сигурност трябва да бъде подобрявано, е свързано със самата функционалност на центровете за специална подкрепа. Всъщност, както знаете, помощните училища не се закриват – те се преструктурират в центрове за специална образователна подкрепа, защото политическият фокус на целия Законопроект е свързан с въвеждането на приобщаващо образование, центрирано върху детето.
Ако ние казваме на чисто държавно и политическо ниво, че в България изграждаме приобщаващо образование, не бихме могли да кажем, че в същото време поддържаме система от специални помощни училища, в които се обучават деца, и то без да се покриват елементарни условия за учебен процес.
Мястото на тези деца, разбира се, е в общообразователното училище, но е ясно, че има и такива деца, които са с комплексни образователни трудности, които действително изискват специална подкрепа. Тази подкрепа ще бъде осигурена в центровете за специална подкрепа.
Това, което можем да мислим – призовавам и Вас, народните представители, да организирате специална дискусия по този въпрос, защото общият брой деца със специални потребности в България е около 16 хиляди – това не е никак малко. Да помислим как биха могли да се подобрят услугите за предоставяне на специална подкрепа.
Всъщност в момента има работна група в Министерството на образованието и науката за промяна на стандарта за приобщаващо образование – там точно този въпрос се разисква. Предполагам, че ние ще стигнем до консенсус за различни мерки, които биха могли да бъдат предложени, за да се подобри качеството на образование на тези ученици, които наистина имат комплексни трудности.
Вторият въпрос, ще бъда съвсем кратък по него, е свързан с І – ІV клас. Това не е ново предложение. В Закона за народната просвета учениците от І до ІV клас не можеха да остават в същия клас. Тук това, разбира се, продължава и е съвсем нормално, защото на практика е в интерес на децата.
Специфичното развитие на децата. Тук не включвам само децата със специални потребности – за тях е ясно, че не би могло да остават в същия клас, но индивидуалното развитие на децата – в момента имаме голяма палитра от ученици. Това не е от времето, в което развивахме едно хармонично развито училище.
Ние имаме деца от различен етнически произход, деца от бежански произход, въобще разнообразен брой ученици. Ако ги стопираме още в І клас, без да им осигурим необходимата обща и допълнителна образователна подкрепа, то каква перспектива ще им осигурим в бъдеще?
В този аспект се солидаризирам с казаното от госпожа Такева и от Националната мрежа за децата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Дамянов.
Господин Александров и господин Стаматов – от двете работодателски организации.
Господин Александров, заповядайте.
АСЕН АЛЕКСАНДРОВ: От името на двете работодателски организации в средното образование – не подкрепяме внесения Законопроект. Ще се изкажем и двете страни.
ДИЯН СТАМАТОВ: Уважаеми народни представители, изключително е добре, че повдигате цялата тази дискусия една година след влизането в сила на Закона. Той наистина е твърде млад и нов, за да се мисли за някаква сериозна промяна. Определено той внесе много новост в средното ни образование – новост, която чакаме всички, които работим в него от 1989 – 1990 г., от времето на предишния Закон. Съвсем естествено е, че той не може да бъде съвършен, няма съвършени закони, но е твърде рано да мислим за каквато и да е според мен и според мнението на голяма група директори, които представлявам в конкретния случай, сериозна промяна.
Повтарянето на учениците е проблем, който се дискутира обикновено във всяка една среща, на която е всеки от нас. Споменът ни от близкото минало, когато учениците са повтаряли, съвсем определено е отживелица. Той не кореспондира с философията на Закона, защото в него няма санкциониращ елемент, а и всяко санкциониране на който и да е ученик води след себе си опасността ученикът да отпадне и да загуби своето присъствие въобще в образователната ни система.
Хубаво е, че настоящият екип на Министерството пое страхотната инициатива за доусъвършенстване на този момент с включване на онези групи ученици, които и без друго трудно влизат в образователната ни система. Прекрасно е, че се мисли в посока, в която те да бъдат доведени в училище и да им бъде осигурена възможност да не повтарят, а да продължат, макар и с малко знания, но все пак да са ценни тези знания за всички нас.
Като една от двете работодателски организации не подкрепяме внесения Законопроект във всичките му части, без да влизам в дълбочина на нещата – внесли сме писмено становище от името на Камарата на Българската търговско-промишлена палата, чиито членове сме.
АСЕН АЛЕКСАНДРОВ: За учебниците искам да се изкажа, тъй като идеята за един учебник според мен е в противоречие изобщо с концептуалното ни разбиране за съвременно образование. Според нас няма свещено съдържание. Ние винаги се сравняваме с резултатите от PISA. В резултатите от PISA най-добри са Финландия, Сингапур и така нататък. Като математик съм имал възможност да проверя учебното съдържание на различни държави, примерно Полша, които са сред първите 10. Учебното съдържание в тези различни държави коренно се различава. В момента задача на българското образование не е да възпитава знания, а умения и компетенции. Уменията и компетенциите могат да се възпитават чрез различно учебно съдържание.
Идеята, че има някакво свещено учебно съдържание, което трябва да знаят всички ученици – че те ако го знаят, ще бъде много добре и ще развием компетенциите, според нас е доста погрешна.
Като математик бих казал например, че логическото мислене може да се развие в ІV или в VІ клас чрез судоку или чрез някакви логически задачи, но може да се развие и по най-баналния начин – чрез решаване на квадратни уравнения.
Може би с малки изключения – история и български език, където бихме могли да кажем, че имаме някакво национално значимо учебно съдържание, въпреки това не бих препоръчал и там да има някакво свещено учебно съдържание. Защото кои са тези 10 души в България, които ще кажат: „Това са най-важните 15 стихотворения“?
Като учител по литература – аз съм по математика, слава Богу, ако не съм съгласен с тази концепция, няма да предавам това нещо със сърце. Ако не предавам със сърце примерно „Хаджи Димитър“, няма да стигне до учениците. Учителят може да постигне резултати, ако предава със сърце и душа. Това е, по друг начин казано, нашето разбиране.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Карабельова.
МАРИЯ КАРАБЕЛЬОВА, представител на Фондация „Просвета“: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Доста неща се казаха в тази дискусия – ще се опитам да не повтарям онези, които дотук бяха изказани.
Разбира се, първият въпрос е: доколко е целесъобразно да се променя Законът по-малко от една година, откакто влезе в сила? Нашето становище е, че не му е сега времето, няма натрупан достатъчно критичен материал, няма анализи, няма данни, въз основа на които да се извършат промени, които наистина ще работят и ще са смислени. Още повече, че твърде голямата законодателна динамика сама по себе си е фактор, който по-скоро създава проблеми, отколкото да помага в решаването им, особено преди да е минало достатъчно време.
Законопроектът страда от сериозни недостатъци – голяма част от тях вече бяха изтъкнати, както от гледна точка на философията и по същество на направените предложения, така и от формално юридическа гледна точка.
Ще засегна само два въпроса – предложенията за приемането на част от стандартите от Народното събрание и за единия учебник по предмет за всеки клас.
Да се приемат част от стандартите – така наречените „основни стандарти“, разбира се, не става ясно как е избрано, че точно те са основни – от Народното събрание, в редакцията, предложена в Законопроекта, означава Народното събрание да приеме 250 закона. С темповете, с които работи парламентът през последните години, това означава, че две години и половина не трябва да прави нищо друго, а да приема закони, за да обезпечи системата на образованието. Това звучи категорично неработещо.
Освен това, е изключително спорна логиката дълбоко експертни въпроси, които предполагат опит, познания, анализи, да се превръщат в теми за политическо противопоставяне, каквито неизбежно се срещат в Народното събрание. Моделът е изключително негъвкав – нещо, за което и госпожа Такева говори. Промяната в стандартите трябва да става относително лесно, разбира се, след дискусия и след експертна оценка, но парламентът има съвсем друга логика на дейността си.
Впрочем направеното предложение в едната му част е и противоконституционно, тъй като е записано, че министърът на образованието внася стандартите в Народното събрание – по Конституция министрите нямат право на законодателна инициатива, такова право имат само народните представители и Министерският съвет.
Много неща се казаха за единия учебник по предмет, но най-силният аргумент е, че именно възприетата в сегашния Закон уредба дава възможност да се направи избор. Този избор няма кой друг да го направи, освен учителят. Учителят е този, който, съобразявайки нуждите на конкретните ученици, може да реши кой е най-подходящият учебник и какви помагала да използва.
Впрочем моделът, заложен в Законопроекта, е толкова оскъден, толкова пестеливо уреден, че въобще не става ясно как ще се избере този учебник. Записано е, че най-напред се оценяват учебниците и се класират според степента на съответствието им с държавните образователни стандарти – след това учителите избират. Изобщо не става ясно какво е съотношението между двете оценки. Ако специалистите изберат един учебник, като най-отговарящ на стандарта, а учителите изберат друг, кой е учебникът, който в крайна сметка ще трябва да бъде утвърден? Тоест и на чисто юридическо равнище предложението е много непрецизно.
Още няколко щрихи към чуждия опит по този въпрос. Гърция беше спомената, има подобен модел, но нека да кажем, че в Гърция има силно развит паралелен пазар на учебни помагала – неслучайно просто защото държавните учебници не вършат работа.
Да спомена един съвсем нов опит – Унгария се опита да въведе нещо подобно с държавни учебници. В момента процесът е почти блокиран, защото има много спорове за авторски права, плагиатство и на практика идеята не се реализира.
Полша, която се опита да го въведе в началния етап, се отказа, защото не се намериха автори, които да пишат учебници, за които държавата ще им плати.
Когато мислим за това кое е правилно, не е лошо да се поогледаме около нас и да видим къде какво работи.
Има и много други недостатъци в Законопроекта. Специализираните училища – вече беше казано, на практика всички училища се превръщат в специализирани или почти всички. Много е съмнително, беше споменато, ранното профилиране – доколко то е правилно и адекватно. Простото въвеждане на термина „техникуми“ не решава нито един от проблемите на професионалното образование. Впрочем и тук е много лоша юридическата техника, защото е записано, че приемът в техникумите е от ІХ клас – въпросът е какво се случва с детето в VІІІ клас, след като след VІІ е завършило основно образование.
Мога да спомена и други примери, това също има отношение към философията на предложения Законопроект – записано е, че ученикът, освен че трябва да присъства в учебните часове, трябва и да овладява знанията и уменията, като негово задължение. Това означава, че той, освен че ще получава слаби оценки за това, че не е овладял, а ще може да бъде и санкциониран. Например да получи забележка или предупреждение за преместване, което е абсолютно несъвместимо от гледна точка на модерното разбиране за ролята на училището и образованието за подкрепа, грижа, а не за санкция.
В заключение, нашето становище е, че Законопроектът не може да бъде подкрепен не просто защото е непрецизен и съдържа твърде спорни идеи, а защото може да се окаже и откровено вреден за системата на образованието.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Велева, заповядайте.
ТИНА ВЕЛЕВА, Издателство „Просвета – София“ АД: Искам да продължа казаното преди малко от господин Александров по отношение на учебниците.
Идеята за един учебник беше коментирана досега в някои от изказванията, като възможност да бъде осигурена най-точната информация по отделните предмети. Искам да внеса едно уточнение – това не е така. Всички учебници, които се издават, минават през оценяване и първият признак, по който те ще получат такава и получават такава оценка – дали отговарят на изискванията, разписани подробно, включително учебно съдържание.
Учебник, който излиза извън програмата за І клас – български език, ІІ клас, да не изброявам, и съдържа някаква информация, която не е включена в учебната програма, не може да бъде оценен. Той няма да бъде оценен и няма да бъде предложен на колегите учители да оценяват неговата пригодност. В комисиите, които се сформират и работят в Министерството на образованието, участват 13 човека. Голяма част от тях, всички всъщност, са специалисти по съответния предмет – университетски преподаватели, колеги учители, експерти от РУО-тата и от МОН.
Казаното дотук, че по отношение на някои предмети, да речем, история и литература – впрочем изказвам се от името на Издателство „Просвета“ и съм представител, но 16 години съм учител по български език и литература, преподавала съм на ученици от V до ХІІ клас в общински и частни училища и мисля, че имам достатъчно опит, за да си позволя да направя това изказване.
Никой от колегите, които ще участват в тази бъдеща комисия, която ще оцени, че това е единственият учебник, който трябва да съществува, не може да взема това решение.
Учебникът е помощно помагало – учителят е този, който преподава. Учителят не само трябва да може да избере – той е задължен да избере методиката и педагогическия подход, чрез които да постигне резултати със своите ученици.
Не може на човек, който преподава на различни деца, или на всички училища в България, на всички учители, които преподават по определен предмет, ние да предложим един учебник. Липсата на алтернатива по пътя на познанието е обречена.
На второ място, питах се тези дни: коя ще е тази комисия, която ще каже, че това е най-отговарящият на стандарта учебник? По кой критерий? (Реплика при изключени микрофони.)
Да, но досега, проф. Клисарова, комисията казва – това са учебниците, които отговарят на изискванията на стандарта. В бъдеще вероятно ще има пак много учебници, които ще отговарят на стандарта. От всички, които отговарят на стандарта, как ще бъде определен кой в най-висока степен отговаря на стандарта, по кои критерии? Субективна ще бъде тази оценка, защото, вярвам, няма нито един сред нас, а и сред бъдещите членове на комисията, който да смята, че той е този, който ще определя кое е най-правилното знание.
Не отнемайте на българския учител правото и задължението да избира методиката и педагогическите подходи, чрез които със своите ученици да постигне различния път на знанието.
В учебните стандарти е записано какви трябва да бъдат постиженията на учениците. Разписан е съответният брой часове, които трябва да са за практически знания и упражнения. Всичко това е регламентирано в учебната програма. Ако Вие откривате някакъв проблем, примерно литература и история, както проф. Станилов преди малко каза, то посоката, в която трябва да се работи, е в учебните програми. Учебниците, които минават през оценка, би трябвало всички да отговарят на тези учебни програми, иначе не би следвало да са оценени като отговарящи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И аз Ви благодаря.
Заповядайте.
ПЕТЪР ЛАЗАРОВ, Национална асоциация на ресурсните учители: Благодаря Ви.
Искам да споделя само един акцент от мнението, което сме изпратили, с което Комисията се е запознала – акцент върху предложението за превръщане на социално-педагогическите интернати в училища, които да оказват подкрепа и грижа за деца, които са лишени от родителска грижа или които нямат условия в семейна среда.
Ние сме против това предложение, защото на практика с него се създава още една институционална грижа, която, както знаете, дълги години и други правителства се опитваха в процеса на нашата интеграция в Европейския съюз да бъде преодоляна. Така че вървейки в посока на деинституционализацията, това е абсолютно неприемливо. Смятаме, че грижата за този тип деца минава през различни, по-адекватни и организирани социални услуги – знаете, има центрове от семеен тип, настаняване от семеен тип, приемната грижа, системата за приемна грижа.
Създаването на такъв формат, освен това, не кореспондира изобщо с разбирането ни за приобщаващо образование. Както знаете, не само ние, Национална мрежа за децата маркираха това свое несъгласие, омбудсманът на Република България, много сериозни правозащитни организации застанаха зад това.
Смятаме, че адекватният подход минава през адекватни социални модерни услуги, които, освен това, бяха заложени във визията за новия Закон за детското правосъдие. Тук не е въпросът да противопоставяме социалната срещу образователната институция или грижа, а по-скоро наистина адекватни мерки, които няма да отделят една група деца и да ги поставят в конкретна институционална грижа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И аз благодаря.
Госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Госпожо Дамянова, господин Министър, колеги! През цялото време, докато слушах, ми направиха впечатление две неща.
Първото – от колеги, които имат сериозна представа за това какво се случва в българското училище, другите не коментирам, като господин Стаматов и господин Александров. Един страничен човек, ако слуша, а не такъв, като мен, който довчера беше в училище, сигурно би завидял на българските учители за спокойната атмосфера, в която работят в последната година, за сериозната загриженост, за обгрижването от всички страни – изобщо на нас всичко ни харесва.
Другото, което си мислех, понеже се наложи становището, че не трябва да се бърза, защото се чуха и гласове, че промени в Закона или в стандартите трябва да има, но не трябва да се бърза – доколкото си спомням, Законът за народната просвета действа от 1991 г. От 1999 г. действа Законът за общообразователния минимум, учебния план и така нататък.
Най-големите поразии в системата, колеги, дойдоха от втория Закон. Тогава променихме учебните програми, учебните планове, учебното съдържание. Написахме едни прекрасни учебници, с които мотивирахме децата и стигнахме дотук.
Колко време ни трябва? Тук се говори за апробиране. Не може, когато един закон е в сила, ние да говорим за апробиране. Нещата се апробират, преди да станат факт. В системата на образованието в онези презрени години – социалистическите, имаше така наречените „базови училища“ на Министерството на образованието. Аз съм учила в такова училище – гимназията в Монтана. В тези училища се експериментираше всичко, което се смяташе да бъде въведено в системата, и ако то работи, се въвеждаше в цялата система на образованието.
А ние сега направихме следното – хвърлихме цялата система на образование в този експеримент! Искрено се моля Богу той да е сполучлив.
Не отричам, че Законът трябваше да се случи, не отричам, че в него има много добри неща, които трябваше да станат. Не мога да се съглася обаче със становището, че част от наредбите не могат да бъдат приемани от Народното събрание. А пък най-малкото мога да се съглася с мотива, че при тази ситуация те ще станат арена на политически битки, политизиране, политически натиск и не знам какво.
Чакайте, колеги, тогава Законът какво е? Нали Закона го прие Народното събрание? И той е какво – инструмент за политически натиск ли?
Голяма част, да не кажа, че основната законодателна инициатива е на Министерския съвет. По същия начин Министерският съвет може да предложи стандарти, които наистина регулират важни обществени отношения, припомням, за учебния план, за общообразователната подготовка, за придобиване на квалификация по професии. Дотук какво маловажно видяхте? За физическата среда, тоест за базата, в която ще се развива образованието. За статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. И за финансирането на институциите. Кой от тези стандарти не регулира важни обществени отношения?!
Другият от мотивите, с които не се приема нашето предложение – по-голяма гъвкавост. Ако стандартите се приемат от Министерството или от Министерския съвет, или заедно с другите министерства – има такива стандарти, ще се постигне по-голяма гъвкавост. „Стандарт“ означава устойчива норма. Ние не можем всяка година да променяме стандартите.
Фактът, че те ще бъдат експертно направени – колеги, защо отиваме към дълбока промяна, за да не кажа отмяна на стандарта за приобщаващо образование. Нали от експерти беше направен? Нали имаше публичен дебат по този стандарт? Аз лично поне на сайта на МОН, в мрежата, на специализирани сайтове съм чела становища на цели педагогически колективи, които не бяха взети предвид от същите тези експерти, които иначе много експертно ще се справят! Нека да се справят експертно – ние не възразяваме.
Много важно предложение, на което никой не обърна внимание. За сметка на това ми направи впечатление, че всички говорят за единия учебник. Защо това се получава – анализа го оставям на всеки от Вас.
Искате ли да Ви кажа честното си мнение? Всъщност броят на учебниците не е важен. Важен е начинът, по който се списват, и учебното съдържание.
Добре е да има един учебник, колеги, и аз изобщо не се притеснявам от това, че, видите ли, само в Гърция има един учебник и той бил остатък още от режима на полковниците. Даже в едно от становищата на „Българска книга“ или не знам какво беше написано „И сега в Мозамбик“. Тоест ние, вносителите, трябваше изключително много да се засрамим от тези твърдения.
Знаете ли, с многото учебници, с които работим 20 и няколко години, сега се опитваме да достигаме нивото си от времето, когато работехме с по един учебник? Знаете ли, че имам колежка в училище, която използва учебник по немски език отпреди 25 години? Защото е написан добре и защото децата разбират за какво става дума.
Не знам тези от Вас, които идват от училище, искрено да са доволни от качеството на учебниците, включително и на тези, които излизат сега. Докато не разберем това, което каза госпожа Такева, докато не разберем, че не може учебното съдържание да не е съобразено с възрастовите особености на децата и разчитаме, че учителят ще е факир и ще стои на главата си едва ли не, за да доведе това учебно съдържание до съзнанието на детето, няма да успяваме!
Казвала съм го и друг път – не може в учебната програма за ІІІ клас по „Човекът и природата“ да се учи маса и обем на телата! (Реплика от госпожа Янка Такева при изключени микрофони.) Или в V клас по история да се учат 10 либерални, 10 демократически партии, Търновска конституция и принципи на Търновската конституция! Не може, колеги!
Но това не беше променено в тези учебни програми сега! Дълбокият смисъл на реформата в образованието не се случи! Този Закон трябваше да отвори възможността да се създадат новите учебни планове, учебни програми и учебно съдържание! Това не се получи, защото има учебни дисциплини, по които няма променена дори една тема! Дори една тема!
И това, за което Ви казах, че никой не се сети да говори, но мисля, че трябва да се говори специално. Виждаме, че предложението ни за увеличаване на броя академични часове за квалификацията на учителите не се приема – отхвърля се. (Реплики при изключени микрофони.)
С изключение на две-три становища.
48 учебни часа, колеги, са 12 часа средно на година – говорим за атестационен период. 12 часа, колеги, са два дни по шест часа или един ден от 12 часа. След смяната или преди смяната, или в събота, или с откъсване от работа – 2 дни.
Вие наистина ли мислите, че по този начин ще работим за квалификацията на учителите? Да, има и 16 часа вътрешна институционална квалификация. Знам, че на доста места това се прави и на още повече места това не се прави.
В нашето предложение от 100 часа се изразява сериозната загриженост от страна на Министерството, че това изисква много сериозен ресурс и така нататък. 100 академични часа, колеги, са 4 дни по 7 часа – на година говорим. Говорим за 4-годишен период. Защо да не е с откъсване от работа? Вие знаете ли, че има държави, в които и по-голям е периодът на откъсване от работа? Това помага не просто само за квалификацията на учителите – учителите наистина понякога имат нужда да се откъснат от средата. Заради психическото им здраве, ако щете, заради стреса, който преживяват.
Друг е въпросът: как се провеждат обученията, но това е друга тема, и не се ли провеждат само колкото да се вземат кредитите и така нататък?
Разбира се, все пак съм директор на едно, смея да твърдя, много добро училище. Нека да Ви се похваля – вчера децата се върнаха от Хонконг с два сребърни медала. Много страхотно представяне и на СМГ – с един златен, един сребърен и един бронзов медал. Тоест аз не съм ретрограден човек, който няма стремеж, не иска да се въведат нови неща, нови технологии – учителят трябва да е подготвен за това. Той трябва да е мотивиран да го направи, защото има училища с възможности, които технически са осигурили това, но няма мотивирани учители да работят. Ето затова трябва да се работи с колегията.
Извинявайте, продължих повече, отколкото трябва.
С една дума, разбира се, аз съм наясно, че нашият Законопроект за изменение на Закона ще бъде отхвърлен. Не е мое решението и не мога да Ви кажа защо трябваше сега да се разглежда, но както и да е. Убедена съм, че промените, които трябва да се случат, не могат да бъдат отлагани, защото колкото повече се приспособява – в становищата имаше и такива тези, че учителите вече са свикнали, че много героически са понесли това, че са направили невъзможното това да се случи. Ние сме свикнали героически да понасяме, колеги, но вече ни идва в повече – в повече ни идва.
Ако се променят нещата, не може да се чака след една, три, пет, девет години, защото виждате – нали всички, които сме в системата, видяхме, че нещата не вървят? Не през 2016 г. – ние през 2005 вече видяхме, че нещата не вървят! Но продължихме да си пишем закони – едно правителство, второ, трето правителство. Нещата в системата вече са много сериозни и много тежки – няма да стане само с пари. Наистина няма да стане само с пари. Съжалявам за дългото ми говорене.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, има ли реплики към изказването? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители, уважаеми господин Министър, дами и господа! Идеята за приобщаващото образование е една от най-стойностните във философията на образователната реформа. Ние подкрепяме тази идея, не сме против нея.
Искам да обърна внимание на това защо нашето предложение е за запазване на помощните училища, откъде дойде тази идея. Идва от тревогата ни: на този етап нашата система в състояние ли е да даде това, което е необходимо, на децата и учениците със специални образователни потребности? Идва от тревогата, че ние нямаме достатъчно информация какво се случва и как трябва да се случи. Нали, за да бъде политиката ни успешна, тя трябва да бъде в синхрон с нормативната уредба?
По въпроса за нормативната уредба. Основната е Наредбата за приобщаващото образование. На този етап знаем, че тя търпи усъвършенстване. Тоест като директор на училище и моите колеги учители на този етап не знаем точно какво трябва да направим, за да приобщим тези дечица и ученици. Тревогата ни за това е огромна.
Второто, архитектурната среда. Трябва да си признаем, че не всички учебни заведения имат достъпна архитектурна среда, не всички имат подходи, асансьори – в момента и това се коментира сред учителите и директорите на учебни заведения.
Изключително сериозно е положението – как учителите ще се справят, учителите в общообразователните училища. Сега какво се получи? Приемаме детенце със специални образователни потребности, желанието е огромно то наистина да получи това, което е необходимо. Учителите, първо, не са достатъчно подготвени – те имат някакво обучение, но нямат достатъчни познания как трябва да постъпят.
Представете си един клас, в който има 28 деца, с три дечица, които са със специални образователни потребности, и един колега учител – в повечето учебни заведения няма ресурсни учители, няма логопед, няма асистент, няма помощник на учителя, медицинско лице. По какъв начин този учител трябва да се справи със ситуацията? (Реплики при изключени микрофони.)
Искам да кажа: защо сме поставили по този начин промяната?
Благодаря на господин Дамянов, че ни даде информация за това какво се случва с помощните училища. Надяваме се, че ще имаме информация по какъв начин и как те ще реализират своята политика, защото директорите на общообразователните училища на този етап не знаят. Затова подкрепяме приобщаващото образование като идея и философия, но искаме да имаме информацията, искаме да имаме сигурността, искаме да имаме финансовите и човешки ресурси, за да може това наистина да се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Има ли реплики, колеги?
Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Много кратки реплики – към изказването на Ирена Анастасова имах много неща да кажа, но ние с нея ще си ги говорим, ще ги чуем и в залата.
Искам да питам колегата, която току-що се изказа: на кое училище е директор и чела ли е Закона?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Дуплика.
ДОНКА СИМЕОНОВА: Директор на Основно училище „Кулата“ в град Казанлък. Да, чела съм Закона.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Не личи, колега.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И аз исках една реплика, но госпожа Захариева не ме видя.
Вие го казахте. Хубаво е, че подкрепяте философията за приобщаващо образование, защото това е ключово за Закона, това е в основата на философията му.
Иначе всичко, което казахте – права е госпожа Такева, това е механизъм.
Изключително много се надявам, че Министерството ще подпомогне и училищата, и детските градини в случването на цялата философия на приобщаващо образование. Не е лесно. Никой не е казал, че е лесно. Това е труден процес. Той няма да стане веднага, защото не е минала дори една година от влизането в сила на Закона. Това са неща, които се случват.
Тук е госпожа Семерджиева, която вече е и съветник на министъра на образованието, директор на Ресурсния център в Смолян – вече Регионален център за приобщаващо образование. Тя ще Ви сподели опит – там от много отдавна няма помощни училища.
По отношение на помощните училища мога да кажа, че ние тук дадохме голяма крачка назад, съобразявайки се с всички мнения, становища, които чухме в Четиридесет и третото народно събрание. На практика помощните училища се запазиха – Вие го казахте, каза го и господин Дамянов, само че се наричат по друг начин – Център за специална образователна подкрепа, с идеята все пак да се даде възможност за връзка с другите училища, за съвместна работа с децата и така нататък. Иначе институцията като такава се запазва.
Дали на нас ни харесва, или не това е друга тема, но ние се съобразихме тогава с всички становища, с всички разговори, които проведохме. Имаше работна група – господин Дамянов знае, и госпожа Семерджиева, с помощни училища, с ресурсни учители. Постигнаха консенсус на тази маса. Случи се за първи път, между другото, от толкова години – мисля, че всички се обединиха в посоката за промяна.
Пак ще кажа, не е лесно. Съгласна съм и с госпожа Анастасова, че всъщност истинският дебат е за това (не колко учебници да има, един ли да бъде, или да бъдат много) какво пише в учебниците и какво пише в учебните програми.
Ако трябва и ние да кажем доволни ли сме от това, което пише в учебните програми – не, не сме доволни, защото философията, идеята на Закона е друга – ние сме я коментирали с Вас още преди няколко години.
Аз се надявам новият екип на Министерството, след многото кръгли маси и обсъждания в страната, да направи своите корекции, за да имаме тази промяна, която искаме.
Това трябваше да бъде под формата на реплика, но понеже не ме видяхте, госпожо Захариева, стана изказване.
Госпожа Семерджиева поиска думата.
МАРИЯ СЕМЕРДЖИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Ще взема отношение по два от поставените въпроси.
Първият е въпросът за помощните училища. Мога да Ви кажа, че на този етап няма да има нито едно закрито помощно училище, тоест всички помощни училища ще бъдат преобразувани в центрове за специална образователна подкрепа. След това ще окажем всякакъв вид подкрепа на екипите, на родителите, на децата, за да може тези институции да поемат новите отговорности, които са разписани в Закона за предучилищното и училищното образование.
На този етап знаем за всяко едно дете в помощните училища – какво се случва. Получили сме оценките на децата, които са оценени от регионалните центрове за подкрепа процеса на приобщаващото образование.
Мога да Ви уверя, че няма да има нито едно дете, което да бъде оставено да отпадне от образователната система или да не се чувства комфортно в новата образователна среда. Това е по отношение на помощните училища.
Относно стандарта за приобщаващото образование – от два месеца и половина работим усилено за пренаписването на тази наредба. Направили сме много широк кръг от дискусии в цялата страна, срещнали сме се с цели учителски екипи, с родителски организации, срещнали сме се с много неправителствени организации, чули сме мнението на хората. Знаем за всеки един член, който е затруднил приложението му в образователната среда.
Мога да Ви уверя, че работим усилено и до края на месеца ще видите една нова Наредба за приобщаващото образование, която е с много по-променена визия от тази, която до момента работи.
Приемаме всякакви предложения, обсъждаме в работна група. Смятаме да минем обратно по фокус групите, за да обсъдим вече това, което сме написали, с хората, за да имаме коректив, мнение, преди да е пусната за обсъждане по министерствата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
В началото на септември месец, когато отново започнем да работим, можем да направим нарочно заседание именно по философията за приобщаващото образование, за стандарта, който, надявам се, вече ще е в готов вид, и за мерките, които е предприело Министерството, така че системата да е спокойна, всички деца да са получили подкрепата, от която имат нужда, за да има спокойствие преди началото на учебната година.
Други желаещи за изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 754-01-14, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 1 юни 2017 г. – За 6, против 10, въздържали се 5.
Законопроектът не е приет.
Благодаря на всички гости за участието.
Със сигурност тази дискусия ще продължи. Смятам, че тя е полезна във всеки един момент и ако се обединим около някакви решения, които са работещи и полезни за всички, те ще бъдат взети с консенсус.

(Закрито в 17,10 ч.)




ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галя Захариева



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Дамянова