1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката, към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията – госпожа Милена Дамянова.

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, гости, уважаеми господин Министър!
Колеги, моля за тишина – започваме!
Имаме кворум.
Предлагаме Ви днешното заседание да протече при следния дневния ред, който беше гласуван на предходното заседание, но все пак трябва да го гласуваме формално и днес, заради днешното заседание:
1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

Моля да имате предвид, че и по втора точка – Разни, имаме въпрос, който трябва да обсъдим.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – всички членове на Комисията, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме към процедурата по точка първа:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Първи сме от парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожа Малешкова, заповядайте.
ДАНИЕЛА МАЛЕШКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Бих искала да ми отговорите на въпроса: каква е политиката на Министерството за развитието на професионалното образование?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Вълчев, имате три минути за отговор, разбира се, крайно недостатъчно време за този въпрос, но все пак основни акценти от това, което предстои по отношение на промените в професионалното образование.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Политиката в областта на професионалното образование е действително една от тези, които предполага един дълъг разговор. Най-често говорим за професионално образование, когато говорим за проблемите на пазара на труда, връзката с пазара на труда.
Факт е, че през последните години в редица сегменти на системата се направиха значителни промени, но не, може би, и в системата на професионалното образование в достатъчна степен. Като че ли промените в дейностите, които трябваше да се извършат, изостанаха.
Изготвен е проект на концепция за развитие на професионалното образование и обучение от страна на Министерството, която ние използваме като платформа за обсъждане на бъдещи промени в системата на професионалното образование и обучение.
В момента колегите в Министерството, които са ангажирани с това, заедно със заместник-министър Михайлова, в чиито ресор е професионалното образование провеждат серия от срещи за публично обсъждане на въпросите и това, което е заложено в концепцията.
Темите са много и затова те са обединени в концепция, както връзката с пазара на труда, така и връзката с висшето образование, така и всички отделни теми в системата на професионалното образование. Самостоятелна до някаква степен тема е и дуалното образование.
През тази учебна година, до колкото си спомням, 35 паралелки с близо хиляда ученика ще провеждат дуална форма на обучение. Правят се промени в Наредба № 1 с оглед това да се прецизират отговорности и функции на отделните страни, които участват в процеса на дуално образование.
Ще предложим с промените във финансовата част на Закона за предучилищно и училищно образование, които, надявам се, да можем да направим с оглед влизането им в сила от 1 януари 2018 г., да можем да ги направим чрез Проекта на закона за държавния бюджет за 2018 г., за да бъдат приоритизирани по този начин.
Ние ще предложим две конкретни промени още отсега в системата на професионалното образование. Едната е – диференцирано финансиране на паралелки по отделни специалности, за които е налице текущ и очакван бъдещ недостиг на пазара на труда, като това, което правим с колегите в момента в Министерството, разбира се, готови сме да го споделим и с Вас и да вземем предвид и Вашите предложения и мнения, конкретен механизъм, който на регионално и на областно ниво да извежда тези специалности, за които е налице очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. Това ще бъде механизмът, който трябва да върже профила на обучението и професионалното образование с потребностите на пазара на труда от гледна точка на финансиране.
Подобен механизъм са приоритетните професионални направления, въпреки че терминът „приоритетни“ може би не е най-точен, в системата на висшето образование. Те са връзката, така да се каже, между днешното търсене на пазара на образование с бъдещи потребности на пазара на труда. Тези специалности ще бъдат допълнително финансирани. Предвиждаме да бъдат отделени при планирането, със Закона за държавния бюджет за 2018 г., допълнителни средства, макар че този механизъм може да влезе от началото на следващата учебна година 2018/2019 година.
Другото, което може би също ще предложим конкретно, е да се разшири правото на транспорт на учениците в гимназиален етап, нещо, което беше направено впрочем със Закона за предучилищното и училищното образование. Транспортът на учениците беше разширен като право за финансиране от държавния бюджет, за възстановяване на средствата от държавния бюджет – от всички ученици до 16 години до всички ученици до завършване на гимназиално образование, да не е само най-близкото училище, което обучава в съответния клас, но и най-близката професионална гимназия, ако тя не е най-близкото училище. По този начин ще увеличим, надяваме се, достъпа до професионално образование.
Разбира се, важен инструмент е план-приемът. Една от политиките на Министерството ще бъде ние да увеличаваме процента на приема в професионални паралелки.
Още няколко неща има да кажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще си довършите в дуплика.
Госпожо Малешкова – за реплика. Нямате. (Шум и реплики.)
Госпожа Дукова има думата за реплика.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, всички колеги, които сте тук, гости!
Безспорно проблемът с професионалното образование е изключително важен въобще за бъдещето на България, а не само в образователната политика, в сферата на икономиката и развитието на бизнеса във всякакъв вариант в България.
За мен това, което споделихте Вие, разбира се, е много накратко, защото времето ни притиска с този Правилник, и за професионално образование може да се говори много дълго и нашироко, най-вече Вие в тази сфера.
Аз се радвам, че финансирането на системата и по-скоро на дуалното образование ще бъде реален поглед и територия, на която Министерството има позиция да работи и да се справи, защото това е изключително важно.
Аз искам обаче да попитам в един допълнителен въпрос: ние имаме пилотни училища и бизнес предприятия, които направихме така, че да развиват добре дуалното образование. Направихме кръгли маси по тези теми. Бихте ли ми казали в общ параметър, без конкретика, как са разпределени те на територията на България, защото това е много важно – в различните части на България да бъдат правилно разпределени и съобразно областните и общинските структури и стратегии, които ще поставят този въпрос, да видим как те са поставени на различните области на територията на страната.
И кои са най-важните териториални направления, които са избрани за развитие през тази година? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Дукова.
Имате възможност за отговор, господин Министър.
Съзнаваме, че процедурата за тази тема е изключително кратка, така че, ако не възразявате, уважаеми колеги, можем да направим специално заседание, което да е посветено на професионалното образование, още повече, че в Четиридесет и третото Народно събрание ни беше представен Доклад на Сметна палата, който касаеше професионалното образование, имаше определени препоръки, мерки, които трябваше Министерството да изпълни, така че тъкмо ще видим докъде Министерството на образованието и науката е стигнало по отношение на изпълнението на тези препоръки в Доклада и съответно ще имаме възможност да говорим по-дълго време за професионално образование.
Господин Министър, имате думата в момента, за отговор на госпожа Дукова.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Въпреки че ми беше представен и се запознах с материала, който съдържаше пълна информация за това и можем да Ви го предоставим, надали мога да Ви дам точен отговор в момента, но това, което имам по спомен, е, че най-често в големите градове бяха концентрирани тези паралелки, по които се обучават ученици в дуална форма на обучение.
Това е нормално е. Неизбежно е професионалното образование в по-голяма степен да се концентрира в областните и по-големите центрове. Имаше в редица градове, може би нямаме пълно регионално покритие във всички области. Спомням си, че имаше повече в Пловдив и в Казанлък, което е нормално – там има концентрация на технологични предприятия.
Повече подробности и конкретика не мога да дам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Сега имат думата колегите от „БСП за България“.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Госпожо Дамянова, господин Министър, колеги! Както видяхме и в отговора на предишния въпрос на господин Вълчев, в един момент пак стигнахме до темата за парите.
Моят въпрос е свързан с финансирането на системата в такъв план: знаем, че на сайта на Министерството беше предоставена за публично обсъждане Наредбата за финансиране на институциите в системата. Тя вече е факт с Решение на Министерския съвет. Честно казано, не виждам особени промени, но допускам от отговора, който чух на предишния въпрос, че такива промени ще има с промяна в Закона с оглед финансирането за следващата финансова година – от януари 2018 г., и понеже много се говори за промяна на философията на делегираните бюджети, моят въпрос е: в каква посока разсъждава Министерството на тази тема? Какво означава „промяна на философията“? Разбира се, насочено ми е вниманието преди всичко към малките училища, които знаем, че до момента изпитват сериозен недостиг на финансови средства и тъй като господин Вълчев, Вие ще видим дали ще бъдете добър министър, обаче сте добър финансист, затова едва ли ще Ви е трудно да ни дадете един пример за едно училище, примерно със сто деца.
До момента знаем какво е финансирането. С промяната на философията на делегираните бюджети, как виждате финансирането на такова училище със сто деца в бъдеще?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Анастасова.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Анастасова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, наистина Наредбата за финансиране на институциите, която беше приета, отразява по-скоро действащия модел на финансиране. Това е краят на един цикъл, който е концепция-закон-наредба.
Тя се забави, честно казано, поради причини, свързани най-вече с разработването на конкретни методики в нея, въпреки че беше готова в началото на годината като проект.
Предложили сме конкретните текстове за промяна на Министерство на финансите, като се надяваме, че те ще влязат в Закона за държавния бюджет, с оглед на сроковете, които Ви казах.
Това, което е заложено и в Програмата на правителството е не толкова цялостна промяна на концепцията и на философията, а по-скоро търсене на един по-добър баланс.
Финансово-разпределителният механизъм трябва да осигури относително равни условия на училища и детски градини за осъществяване на образователния им процес. Това не означава равни средства, защото няма как училище със сто и с хиляда ученика да получават равни средства. Те имат различни задължения, различни разходи, предопределени най-вече от броя на паралелките, броя на педагогическия персонал, големината на училището.
Ще има вместо един стандарт за дете или ученик, три стандарта, по които средства ще получават първостепенните разпоредители, а оттам и образователните институции – средства, ако се приеме предложението, разбира се. Това е предложение.
Единият стандарт е това, което досега беше добавка за основно постоянни разходи, но тя се появяваше на ниво „формула“, определена от първостепенния разпоредител. Това ще бъде стандарт на детска градина/училище, който няма да зависи от разходен стандарт, който няма да зависи от големината, от броя на учениците в училището, респективно броя на децата в детската градина. Целта е да обезпечи условно тези разходи, които не зависят от големината на училището. Винаги има такива общи разходи. Казвам „условно“, защото няма да бъдат целеви тези средства.
Второто ще бъде стандартът, който и до момента го имаше – на дете или на ученик.
И третото ще бъде стандартът на паралелка, респективно група в детската градина.
Промяната от едната в другата формула ще насочи средства преди всичко към по-малките училища и към общините с по-нисък среден брой на учениците в училище, респективно децата в детска градина, и респективно с по-ниска средна пълняемост.
Ние така сме направили промяната, че да няма отрицателни разлики. Там, където ще има отрицателни разлики, те са като минимален процент и ще бъдат компенсирани, тоест никой няма да бъде на минус за следващата година.
Ще остане механизмът на формулата на второ ниво на ниво първостепенен разпоредител, като възможност за допълнително диференциране на средствата и отчитане на други фактори, които не са отчетени при диференциацията на разходни стандарти. Това са по-скоро фактори с локален, а не със системен характер. Такива фактори има във всяка една община – било вида на горивото…
В Смолян, например, ми казаха, че зависи дали училището е на южния или на северния склон, специфичен фактор за Смолян, защото на единия склон слънцето грее повече, а на другия – по-малко, и респективно разходите за гориво са различни.
Правим тази диференциация в зависимост от отдалечеността и големината на общината, която има за цел да компенсира по-ниската склонност на педагогическите специалисти, на младите хора да заемат педагогическа длъжност в малки, отдалечени общини, населени места, защото трябва да жертват социалната среда в общия случай, тоест ще имаме едно допълнително насочване към малките и отдалечени общини, отдалечени от общинския център, от най-големите градове.
Ще има едно допълнително повишаване на групата, тоест на коефициента, ако са в райони за целенасочено въздействие. Такива са Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, малките гранични общини, където е най-трудно в общия случай да се обезпечи системата с педагогически специалисти, така че ще въведем този регионален елемент.
Ще има и средства, които ще бъдат за училища и детски градини с концентрация на деца от уязвими групи. Там е въпрос на допълнително обсъждане точно какъв да бъде механизмът и до каква степен те да бъдат обвързани с допълнителните възнаграждения, като участие в екипите за обхват, като обща подкрепа за преодоляване на образователните дефицити или за допълнително изучаване на български език в детска градина.
Това ще балансира системата, във всички случаи ще даде повече средства на училищата в малките населени места, на малките училища и на по-малките общини. Това вече го имаме като разлики на ниво община. Разбира се, за всяко отделно училища вече зависи от допълнителни фактори като формулата на ниво първостепенен разпоредител, броя на групите и паралелките, които досега не са били отчитани в общия случай, поради по-ниска средна пълняемост малките училища ще получат повече средства, така че се надяваме по този начин да балансираме системата, като коригираме и тези естествени неравенства, които са във възможността да обезпечат с педагогически специалисти образователните институции, да обезпечим с педагогически специалисти образователните институции във всички населени места.
Философията ще бъде към осигуряване на равни условия на този етап, а вече да говорим за финансиране в зависимост от резултатите при система за отчитане на напредъка и инспектирането – можем, когато имаме такава система, базирана на пълна, точна и проверима информация. Към момента нямаме такава. Работим по такава. Това ще бъде второто ниво, така да кажем.
Ако първото е равенството, второто е насърчаването на усилията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
За реплика – госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Благодаря за отговора.
Аз мисля, че това, което чухме, е в посоката, в която всички сме убедени, че трябва да се върви. И оставяме конкретните примери с цифри, когато вече получите и одобрението на Финансовото министерство.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За дуплика всъщност няма какво да кажете. Благодаря, господин Министър.
От групата на „Обединените патриоти“ – доц. Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ : Преди да задам въпроса, трябва да изкажа задоволството си от това, което чух, тъй като този стандарт за брой паралелки и групи е нещо, което от тогавашния „Патриотичен фронт“ предлагахме и при обсъждането на Закона за предучилищното и училищното образование. Радваме се, че, господин Вълчев, Вие виждате това предложение като реалистично и ще Ви подкрепяме дори и пред финансовия министър и навсякъде.
А сега въпросът ми – той е свързан и произтича от политиката за реализиране на Стратегията за развитие на висшето образование, където са поставени едни параметри за повишаване нивото на граждани с висше образование и Стратегията за учене през целия живот. Той е свързан конкретно с една наредба, която служебното правителство прие и засяга задочното обучение по право.
Добре е човек да има мечти, добре е човек да ги реализира, но бихме искали да ни отговорите какво е виждането на Министерството спрямо тази Наредба, защото тя поставя определени проблеми. Тя влиза от учебната 2018/2019 г., но на практика действащата Наредба до тогава дава възможност на висшите училища да реализират прием през лятото на следващата година и на следващо място – как оценявате тази Наредба във връзка със стратегиите за висше образование и учене през целия живот?
И последно изречение – тази форма на обучение, според моя практически опит, е доказала своята ефективност. Там има много добре мотивирани студенти с много добри резултати в края на своето обучение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, действително – промените в Наредбата са факт. Те влизат от учебната 2018/2019 г. Приемът трябва да бъде определен по-рано. Той трябва да бъде предложен от висшите училища още през месец февруари, обичайно, за да може да намери място в решението на Министерския съвет за определяне на приема, което се предлага за съгласуване и приемане през месец април.
Този въпрос е дискусионен, действително и въпреки че това е акт на Министерския съвет, Министерството на правосъдието е било водещо по отношение на участието в дискусиите. Ние, разбира се, сме второто министерство, което е ангажирано с темата.
В юридическите среди е надделяло мнението и е излъчено предложението да отпадне обучението в задочна форма на обучение по специалност „Право“ и това е прието. Като че ли по-голямо е разделението в академичните среди. Дори бих казал, че доминира по моето проучване, не знам – надявам се, че е точно, доминира мнението, че то не трябва да отпада. Това е за академичните среди, до толкова доколкото едно висше училище има ясно изразено мнение да отпадне, останалите по-скоро са против.
Имат аргументи и едната, и другата страна. Аз си признавам – все още не можем да кажем, че имаме категорични аргументи за едната или за другата теза. Това може да бъде подложено на ново решение до месец февруари, когато се определя приемът, но е въпрос и на разговори с Министерството на правосъдието и с организациите на юристите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
За реплика – доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Аз разбирам Вашата позиция, господин Министър, но ще изкажа своето становище.
Първо, според мен, не формата на обучение определя качеството.
На следващо място – право е на всеки гражданин да избира една или друга форма на обучение и това ограничава по някакъв начин правата.
И на трето място – аз мисля, че това юридическо образование е нужно на един по-широк кръг от специалисти, които не са свързани единствено и само с упражняването на юридическата професия. Много служители в държавната администрация, в общински администрации желаят да подобрят своята квалификация, придобивайки юридическо образование, което им е нужно за упражняване на тяхната професионална дейност и аз мисля, че в един професионален дебат с всички заинтересовани страни, мисля че ще намерим правилното решение, което е, според мен, казвам моето мнение, е в полза на задочното обучение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В тази процедура нямаме възможност да давам думата…
Това не е дебат, колеги, по всяка една от темите спазваме процедурата по Правилника за блиц контрол. По всяка една от темите, ако желаете, можем да направим допълнително изслушване, разговор, просто ще си го насрочим в дневния ред за следващо заседание и ще го коментираме. Просто трябва да спазваме Правилника.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Не.
Следва групата на „Движението за права и свободи“.
Заповядайте, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Признавам си, че днес моят въпрос и интерес беше свързан с финансирането, който вече се зададе. Благодаря и за отговора.
Сигурно, когато излезе като решение, като документ, допълнително ще говорим по тази тема.
Нека обаче пак да поставя един казус и ако този казус вече има решение – се извинявам, но това означава, че информацията или решението на Министерството не е стигнало по места, нито в регионалното управление, нито в конкретните училища.
Въпросът е следният: какво се случва с тези, които са учили до седми клас по стария Закон и в момента искат да завършват основно образование?
Ако трябва – малко да разясня. Представете си един 30-годишен младеж, който е учил през 90-те години до седми клас, прекъснал е своето обучение и сега по новия Закон се получават едни абсурди. Той, за да се запише в осми клас, трябва да има диплома за завършен седми клас и за основно образование или трябва да продължи и се оказва в едно небрано лозе, защото без основно образование, той как да се запише за средно образование, за да изкара първата степен? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Моят спомен беше, че този въпрос е уреден в § 24 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование, че те получават свидетелство за завършено основно образование.
По ал. 2 учениците придобиват основно образование след успешно завършен седми клас. Съдържанието на свидетелството за основно образование, което получават тези ученици се определя в държавния образователен стандарт за информацията и документите. Това ние сме го направили със стандарта.
Пратили сме писмо на началниците на регионални управления по отношение на прилагането на този казус.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика – господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Не, не е реплика. Това просто е информация за мен. Значи, това удостоверение и свидетелство важи за диплома за завършено основно образование – така ли да разбирам?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Точно така. Тук става въпрос само за тези, които са завършили седми клас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Парламентарната група на ГЕРБ – госпожа Пеева.
АСЯ ПЕЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! През последните години работата на директорите и учителите в системата на предучилищното и училищното образование е изключително утежнена по отношение на учебната и училищната документация. Факт е, че се направиха и много промени за това да се облекчи. Всички си спомняме времето, в което директорите трябваше да предоставят на хартиен носител Образец 1, учебните планове и топовете хартия, които се разпечатваха и чантите, с които се носеха, за да се представят в регионалните управления на образованието, но все пак – какви промени по отношение на нормативната уредба във връзка с облекчаване на административната тежест в предучилищното и училищното образование са предприети? Това е въпросът ми. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това, освен че е една от задачите ни в правителствената програма, трябва да бъде и постоянна задача на ръководния екип на Министерството.
Ние направихме, така да се каже, първия етап от промените. Предложихме ги. Някои от тях не са завършили, тъй като предстои следващата седмица, надявам се, да бъде приет Проекта на наредба от Министерски съвет за приобщаващото образование. Всъщност, това е нормативният документ, в който се правят най-много промени.
Факт е, че голяма част от допълнителната работа, допълнителните човеко-часове, които трябваше да отдели системата, учителите да отделят като административна работа, са предизвикани от нормативните документи, които бяха издадени през миналата година и най-вече от Наредбата за приобщаващото образование.
Вие, предполагам, че вече сте чули в публичното пространство чисто математически, документите, които ще трябва да се попълват са десет пъти по-малко в новия Проект на наредба. Това, разбира се, не е най-важното. Важни са конкретните механизми, организацията. Така например, няма да има координиращ екип, а ще има координатор за дейностите по приобщаващо образование.
За всички тези неща можем да Ви предоставим подробна информация за конкретните промени, които са направени също така и в Наредба 8, в Наредба 10, в Наредба 11. Част от промените са свързани и с електронизацията на информацията в системата. Това е конкретно Наредба 8.
Ще възложим доразработване на Националната информационна система, така че много голяма част от информацията да се ползва електронно.
Казах първи етап, защото имаме много повече предложения от тези. Междувременно ние събрахме предложения от голям брой директори на училища основно, но и от учители за допълнителни промени в различни нормативни актове, в механизми, които съществуват не само от миналата година и сме решени, аз това вече съм го възложил и организирал като задача на колегите, да направят тези допълнителни промени, така че се надявам с постоянни усилия ние да успеем до следващата година на някакъв етап допълнително да облекчим административната тежест, като пак казва, че това не трябва да спира през следващата година, а да бъде една постоянна дейност. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика – нямате реплика.
Заповядайте, госпожо Дукова, Вие имате…
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз съжалявам, господин Министър, но това са теми, които много ни вълнуват и блиц контролът за нас не е най-добрият начин на комуникация. В този смисъл… (Шум и реплики.)
Имате нещо?...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Репликата е възможност за парламентарна група. Не може друг депутат да направи реплика на въпрос, зададен от парламентарна група, тоест ако колега – Ваш колега, например, проф. Клисарова зададе въпрос, Вие можете да направите реплика.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Това го пише в Правилника. Вие сте четящ човек, няма аз да Ви обяснявам… (Реплики.)
Отговарям просто, защото… (Шум и реплики.)
Нека да ми тече времето, но говорим за документите, защото те наистина са много. Но тук освен тези, които влизат в законови разпоредби, наредби и стандарти могат да бъдат намалени, но има една практика, която трябва да бъде спряна по всякакъв възможен начин и това е да се изискват документи в хиляди броеве, които са нерегламентирани в тези наредби и в Закона. Това затруднява и обременява страшно много работата не само на директорите като такива и на колегите, разбира се, и на регионалните управления.
В този смисъл трябва да се въведе регламент и ред в тези процедури за достъп на информация и искана информация, защото една част от тази информация се съдържа и в регионалните управления, и в Министерството, в различни регистри, образци и така нататък.
В този смисъл това по-скоро не е въпрос, а е една уточняваща позиция към Вас и аз много бих искала наистина това да се случи, защото превръщаме училищата в едни полифункционални институции на съответната територия и те се задъхват, а имат доста по-съществена работа да вършат и обучението, и възпитанието на децата за мен е над всичко по всяко време! В този смисъл аз Ви благодаря и се надявам това да бъде регламентирано. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За дуплика, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря на госпожа Дукова, защото тя засегна този аспект на въпроса.
Факт е, че Министерството много често изисква информация в обем, по-голям от необходимия. Не знам дали сред Вас има физици, но има едно следствие на Втория закон на термодинамиката, че ентропията е винаги увеличаваща се величина. По същия начин и хамалогията в една система е винаги увеличаваща се величина. Един служител в Министерството често си казва: да вмъкна още един ред, то може да трябва, може и да не трябва информацията, но го прави.
Моята политика е да се опитам да накарам служителите да развият тази култура на щадене на хората в училищата и детските градини най-вече, и след това в регионалните управления, да се поставят на тяхното място, да икономизират изискваната информация и да я координират, защото често се оказва, че некоординирано изискват справки – една и съща или сходна информация се изисква от две дирекции в Министерството, което създава допълнителна хамалогия в системата.
Това е процес, който постоянно очевидно трябва да му се противодейства, предвид тази естествена склонност. Надявам се, че ще успея да им наложа тази култура – да се поставят на мястото на хората, които попълват информацията.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Продължаваме с въпрос от колегите от „БСП за България“.
Заповядайте за втори въпрос, госпожо Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо Заместник-председател, уважаеми господин Министър! Моят въпрос сякаш произтича от това, което сега беше коментирано, а именно това е във връзка, макар и във висшето образование, с оценка и акредитация на университетите.
Във всеки университет вече почти има едно огромно звено, което непрекъснато попълва документи, пише, подготвя и изпраща в Националната агенция. Това е една изключителна работа, да не кажа, че непрекъснато сме в някаква акредитация.
Първо минава една институционална, после – по направления. Знаете абсолютно колко това е една сложна система, която губи изключително много време и не виждам толкова да гарантира качество.
Какво е Вашето виждане в това направление – оценката и акредитацията на университети да бъде така усъвършенствана, че да гарантира качество, но да не изисква една непрекъсната бумащина? Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Клисарова.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това е една задача пред нас, заедно с Националната агенция за оценяване и акредитация. Вие знаете, че тя е независим от Министерството акредитационен орган, независими от висшите училища или би трябвало да бъде.
Аз проведох разговор миналата седмица с Акредитационния съвет. Това беше една от темите, но по-скоро второстепенна, която засегнахме. Разбира се, можем да работим с тях само в режим на партньорство, а ние сме партньори по отношение на проблемите на висшето образование, разбира се, когато говорим за акредитация, тя е в техните правомощия.
Част от нещата произтичат и от Закона за висшето образование, примерно това дали да има две акредитации – институционална и програмна, е въпрос, който е заложен в Закона за висшето образование, но това да бъдат облекчени документите, несъмнено е въпрос, който зависи от Националната агенция.
От друга страна пък, акредитацията е пълна академична оценка на адекватността на вътрешните системи и процедури на висшето училище да предоставя качествено образование. За да бъде тя надеждна, предполага да бъде достатъчно задълбочена и изисква време, изисква попълване на документи, но съм сигурен, че те могат да се редуцират, както много други процеси и процедури, може да се редуцира документацията.
Може би трябва да проведем допълнителен разговор с Националната агенция за оценяване и акредитация за това, с това иначе акцентът ни беше по отношение на другия Ваш фокус, на другия Ваш подвъпрос – как можем да направим акредитацията по-надеждна, по-добра.
Факт е, че ние имаме репутационен проблем в системата на висшето образование и част от този репутационен проблем е проекция на акредитацията. Акредитацията не ни дава достатъчно отлика. Можете да видите в едно професионално направление първите четири, ако ги класираме по акредитационна оценка в професионално направление, са в рамките на една десета – първите четири висши училища, тоест в рамките на 1%. Средната оценка клони към 9, тоест са 10% от максимума.
Преди, когато скалата беше петстепенна, средната оценка беше на 19% от максимума, тоест тя допълнително инфлира през тези години, обезцени се, което означава, че ние трябва да търсим отново решение как в по-голяма степен да открояваме висшите училища. Факт е, че висшите училища не са толкова близки, колкото е акредитационната оценка, не са толкова близки в предпоставките си да предоставят качествено обучение, колкото виждаме по акредитационна оценка.
Това е една от причините, когато спорим за рейтинговата система или за комплексната оценка каква да бъде тежестта и ние дори да вдигнем двойно тежестта на акредитационната оценка, тя ако не ни дава отлика, няма да имаме и надеждна комплексна оценка, която в достатъчна степен да диференцира и да гарантира качествено образование, така че заедно с Националната агенция и с Вас имаме този въпрос пред нас.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
За реплика – госпожа Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз благодаря за отговора. И наистина мисля, че можем да направим и една среща с Националната агенция по акредитация, така че да усъвършенстваме нещата, разбира се, заедно със Съвета на ректорите, могат да вземат участие и всички желаещи, защото сега е много сложен режимът, а да не кажа, че сега току-що весело си казахме, че всеки път представяме и акта за създаване на университета, който е публикуван в „Държавен вестник“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Има още време от времето за дуплика.
Господин Иво Христов иска думата.
ИВО ХРИСТОВ: Аз по-скоро в режим на реплика бих предложил действително да се направи сериозно обсъждане в тази Комисия. Действително благодаря на господин Министъра. Напълно се солидаризирам с това, което той каза.
Ще го кажа директно, защото чисто биографично имам вземане-даване с тази система от 2005 г. Ние имаме имитация на акредитационен процес. Този акредитационен процес е изцяло формализиран. Той възпроизвежда една и съща информация, а през това системата действително клони към ентропия точно по Втория закон на термодинамиката.
Нещо повече – имаме 57 висши училища, две трети от тях се доближават до максимални оценки при положение, че се възпроизвежда една и съща информация и в двата вида акредитация – програмна и институционална. Абсолютно излишна, между другото.
Има и нещо друго – самата Агенция за акредитация, имитирайки самостоятелност, в нея институционално, законово, и това е проблем действително на законодателния орган, е заложена възможността да си правим взаимни услуги, тъй като специализираните комисии, а оттам и съответните експертни групи по места се комплектуват от колеги от сродни специалности, да речем, защото просто няма толкоз много специалисти в България. И оттам се получа тази имитация на оценка и акредитация.
Да цитирам един наш колега наскоро: тук сме всички с изключително високи оценки като българското национално първенство по футбол, а в момента, в който излязат навън, ги бият с по 7 на нула. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: На всички ни стана ясно, че това е тема, по която бихме могли да си направим отделно заседание. Няма как министърът да носи отговорност тук и да коментира, и да отговаря на въпроси, свързани с това, но той със сигурност ще се присъедини към нашето заседание, в което да коментираме темата. Абсолютно знам, че е наясно за какво става дума.
Няма да се възползвате от дуплика нали, господин Министър? Добре.
Продължаваме нататък – „Обединени патриоти“, втори въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Исках да кажа, че имам един малко екзотичен въпрос. Той е свързан с първите два: дали знаете тази Агенция за акредитация, която ми е на мушката от 2005 г., на кого е отказала, на колко университета досега е отказала акредитация. (Реплики.)
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, в процедура сме! Имаме зададен въпрос!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Историята на създаването на Пернишкия университет ми е добре известна, защото тя е от момента, в който съм станал народен представител. Не става дума за този тип екзотика. Става дума – на колко е отказано. Според мен – на никого. Рано или късно те се добират до това, което искат, и там е заровено кучето на нашето нещастие, но държа все пак да ми отговорите: знаете ли на колко? Чули ли сте такова нещо, че са отказали на някого до края и този университет не е получил изобщо акредитация? (Реплики.)
Аз се извиних и питам: чувал ли е? Не казвам: отговорете ми непременно!
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Въпросът е екзотичен, конкретен, господин Министър, въпреки това – заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако може да използвам въпроса, за да споделя и някои други неща, свързани с тази тема.
Нямам точна информация. Със сигурност има откази, но те действително са много малко.
Факт е, че през последните 25 години системата се разрасна. Ние имаме свобода на висшите училища почти във всяко отношение. Оказа се, че при така регламентирания акредитационен процес или по-скоро процес на оценяване, след това и одобряване от Народното събрание, ние имаме почти пълна свобода и по отношение на определянето на профилите на висшите училища и разрастването на системата.
Системата се разрасна екстензивно, често казваме, че имаме много висши училища, но не е в това толкова проблемът. Ние имаме 14 или 15 нови частни училища, държавните висши училища в сравнение с 1990 г. са две по-малко, заради обединяването на трите военни училища. Вместо 39 са 37, но ако погледнем системата от държавни висши училища към 1990 г., тя има своята профилна и териториална логика. Създадени са специализирани висши училища и четири или пет широкопрофилни висши училища. Проблемът е, че след това всички пожелаха да обучават по всичко или много голяма част от тях пожелаха да обучават по всичко, тоест системата се разрасна профилно.
Общият брой на професионалните направления, по които са обучавали към 1990 г. държавните висши училища, е бил малко по-малко от 200, сега е близо 300. Открити са сто нови професионални направления, обикновено не свързани с профила на държавното висше училище, с което то е създадено.
Има, разбира се, и такива свързани, както, примерно, фармацията в Медицински университет във Варна, но повечето са не свързани. (Шум и реплики.)
Това е пример за свързано професионално направление. (Реплики.)
От днешна гледна точка и оценката, която имаме, тя показва, че висшите училища са в общия случай добри там, където са обучавали през 1990 г., може би защото там са инвестирали десетилетия в преподаватели, в материална база, тоест до голяма степен профилното разрастване, универсализирането на профилите от днешна гледна точка дава по-скоро лоши резултати и този модел на крайно освобождаване, крайна либерализация, включително и по отношение на профилното разрастване, по-скоро от днешна гледна точка може да бъде оценено негативно.
Тук въпросът е: ние продължаваме ли да разчитаме на него или правим промени в Закона за висшето образование, алтернативни механизми с определянето на национална карта, която да определи профилно и териториално висшето образование в България, както има здравна карта или някакъв друг механизъм.
С последните промени в Закона за висшето образование от миналата година ние правим политика на преструктуриране на приема и на финансирането, най-вече на приема. На финансирането – от по-рано. Насърчаваме профилната специализация на висшите училища и обучението им в профилите, в които са силни. Това ще отнеме няколко години – три, четири или пет. Факт е, че в момента тече този болезнен за някои процес на преструктуриране.
От друга страна вече имаме по отделни професионални направления, ще имаме за 2018 г. двойно увеличение на субсидията в зависимост от оценката за качество и в съответствие с потребностите на пазара на труда. И ще Ви дам пример с Университета по архитектура, строителство и геодезия, който следващата година ще има най-висок процент допълнително финансиране – едно висше училище, което не универсализира профила си и запази обучението си в едно-единствено професионално направление – архитектура, строителство и геодезия.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Много благодаря, господин Министър. Беше много полезен коментарът Ви върху екзотичния въпрос.
Няма да имаме реплика и дуплика тук.
Продължаваме с колегите от „Движението за права и свободи“ – втори въпрос.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Господин Министър, преди два месеца обявихте една добра инициатива за създаване на механизъм за обхвата на децата. Имате ли към настоящия момент междинна информация дали тази политика сработва по места и как вървим там – работи ли механизмът? Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Факт е, че стартирахме с волята на всички институции за решаване на този – един от най-важните проблеми в образователната система, но и въобще на социално-икономическото ни развитие.
Бяха създадени, и Вие предполагам, че знаете данните, над 1100 екипа с над 11 хиляди учители, служители, които са включени в тях. На много места са включени и представители на неправителствения сектор, служители на общините, кметове на населени места. Имаме вече над 100 хиляди деца, които са идентифицирани. Нямаме все още пълна информация. И в момента екипите продължават работата си на места.
Голяма част от децата не са в България и не могат да бъдат открити на адресите им. Там, където не могат да бъдат открити, често предполага и повторно посещение.
Ние вярваме, че съвместната работа на институциите има много силна добавена стойност, най-малкото заради това, че имаме екипност, координирани, комплексни мерки и по-голям респект, когато родителите видят обединени институциите.
Това, разбира се, е малка крачка. Обхващането само по себе си не е задължително. Нямаме пълна информация и ще Ви кажа защо – защото, макар и да имаме предварителна информация за записаните, ние не знаем каква част, все още не сме го анализирали, от тях – трябва да изчистим тази информация, са записани, примерно, от това, че не са били обхванати на 5, а са обхванати на 6 години, не са обхванати на 6, а сега са обхванати на 7 години, тоест ние имаме едно естествено нарастване всяка година.
От друга страна, всяка година имаме в последните години, бих казал, в последните десетилетия ние имахме намаляване на броя на децата и учениците, демографско намаляване. В последните години не е толкова демографско до толкова доколкото випуските, които излизат от системата вече се балансираха с тези, които влизат, по-скоро имаме едно миграционно намаляване. Продължават процесите на външна миграция.
Това, което също така наблюдаваме, и сега системата го констатира, е много голяма мобилност. Децата ходят и се връщат в чужбина заедно с родителите им. Тук, разбира се, имаме и културния фактор, имаме и социални причини.
Няма да коментирам причините, поради които те не посещават училище. По едни първоначални данни ние имаме 14 хиляди допълнително записани ученика, но част от тях са точно в такива случаи, каквито Ви казах, увеличен обхват от 7-годишни на първи клас, от 6-годишни на първи клас, така че предстои да я изчистим тази информация. Това е междинен резултат, тъй като продължаваме да виждаме в системата всеки ден все повече информация за все повече деца, която е качена.
Много голяма част от децата, които ние не открихме в системата на образованието, но открихме в системата на ГРАО, ще бъдат със статус „непребиваващи в страната“.
Започнахме разговори и с „Гранична полиция“, така че да осигурим информационно механизма. Работим с всички институции и по отношение на ранните бракове, то не са бракове, а е съжителство, с прокуратурата, и по отношение на заетостта на непълнолетни с Инспекцията по труда, така че с максимално голям брой институции работим по отношение на изпълнението на тази задача.
Ще можем да Ви дадем информация може би след 20 октомври за конкретен брой. Разбира се, оттам нататък предизвикателството ще бъде да бъдат задържани тези деца и ученици в образователната система. За това е необходима индивидуална работа, обща и допълнителна подкрепа.
Наблюденията и анализите ни показват, че там където се работи индивидуално с учениците и се оказва такава подкрепа, говорим за рисковите ученици, резултатите са добри. Трябва да се работи и с родители. В някои случаи са необходими социални мерки за подпомагане.
Друго предимство на подхода е, както Ви казах, предписването на комплексни мерки. Системата, която беше изградена по Механизма, ще позволи всички институции да имат достъп и да обменят информация в реално време за всеки един ученик. Тя ще бъде и своеобразна система за ранно предупреждение за риска от отпадане. Например, чрез системата ще могат да се сезират районните здравни инспекции и районните здравноосигурителни каси, когато имаме ученик с много голям брой отсъствия, примерно 100 – сто дни с остра вирусна инфекция, или пък кметовете, когато трябва да наложат административно наказание по Закона за предучилищното и училищното образование и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Реплика?
ЕРОЛ МЕХМЕД: Няма да е реплика.
Аз също благодаря за изчерпателния отговор с допълнението, че за да е реална държавна политика, може би трябва да осмислим и причините.
Казвам го от живия живот, защото аз съм заместник-кмет четири мандата и като такъв не съм се притеснявал да ходя и в ромски семейства още преди години и знам какви са проблемите на място и, повярвайте, колеги, сблъсквали сме се с какво ли не. Слава Богу, че при нас не са много. Аз съм се занимавал с 10-15 деца, но голямата бройка от 206 000, които Вие обявихте първоначално, големият процент сигурно ще бъдат в чужбина. Но има и такива, които непрекъснато са ту в България, ту в чужбина, непрекъснато се връщат, записват се в училища. А по този начин може би ще хванем и мъртвите души.
Ще ми се този Механизъм наистина да сработи, да е успешен и да е полезен за всички нас. Ще видим като резултат накрая какво ще излезе. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Факт е, може би от първия път ние не сме си представили всички конкретни въпроси, които ще възникнат. Трябва да го коригираме, да го усъвършенстваме този Механизъм и най-вече да го направим постоянен, усилията на институциите да ги направим постоянни, да ги мотивираме тези институции да бъдат постоянно ангажирани.
За образователните институции е по-лесно, но за останалите е по-трудно. Това ни е една от най-важните задачи. Вложили сме институционални усилия. Надявам се, че те ще дадат резултат.
Тези ученици, за които казахте, те се очертават като една от най-проблемните групи. Постоянно мигриращите, временно мигриращите, учениците без родители, те най-често не са обхванати от предучилищна възраст, най-често не знаят български език, заради епизодичната им миграция те не знаят български език и често във втори, трети, четвърти клас много, много трудно могат да бъдат интегрирани тези ученици.
Акцентът е обхващането на всички деца на 5 и 6 години в детската градина, като основна предпоставка за по-ефективно включване, приобщаване след това в системата на училищното образование.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодарим, господин Министър.
Приключихме с въпросите по блиц контрола и първа точка.
Госпожо Дамянова?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на гостите.




По точка
РАЗНИ, ще обсъдим предложение от колеги да организираме изнесено заседание, тъй като всички комисии организират такива заседания.
Нека да обсъдим и да вземем общо решение, да определим дати, които са подходящи за такова заседание.
С това приключваме с официалната част на заседанието, преминаваме в режим на свободна дискусия.

(Закрито в 16,10 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


МИЛЕНА ДАМЯНОВА