1. Изслушване на министерството на образованието и науката на тема: „Партньорство училище – родители. Добри практики и решения“.
2. Представяне на приоритетите в работата на Министерството на образованието и науката по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
3. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, предлагам да започваме. Да, крайно време е, каза проф. Станилов – две минути, три, след 15,00 ч. Предлагам Ви днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Изслушване на Министерство на образованието и науката на тема: „Партньорство училище – родители. Добри практики и решения“.
2. Представяне на приоритетите в работата на Министерството на образованието и науката по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
3. Разни.
Ще направя процедура, но, първо, трябва да приемем дневния ред в този му вид и след това да разменим точките, тъй като министър Вълчев пътува от Пловдив и би искал да се включи по т. 1. Така че Ви предлагам, след като гласуваме така предоставения ни вече дневен ред, да направим и разместването на точките.
Сега го гласуваме така, както е предложен.
Гласували 15 народни представители: за – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Сега правя процедура за разместване на точките, тоест т. 2 да стане т. 1, а т. 1 да стане т. 2, с цел участието на министър Красимир Вълчев.
Гласували 15 народни предсдтавители: за – 15 , против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря Ви, колеги.

Започваме с:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПО ВРЕМЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Добре дошли на заместник-министрите Деница Сачева и Таня Михайлова и на колегите от Министерството. Посочено ми е, че г-жа Сачева ще докладва по точката за приоритетите. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Приоритетите на България за следващата многогодишна финансова рамка – след 2020 г., ще бъдат свързани с запазване и растеж за увеличаване на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, рамковата програма за научни изследвания и иновации на Европейския съюз и на „Еразъм плюс“. В тази връзка за Министерството на образованието и науката е особено важно инвестиране в мерките, свързани с качественото образование и конкурентите научни изследвания, и иновации.
Изключително важно е да се запази нивото на европейските инвестиции в образованието и в научните изследвания, допълващи националното финансиране, по отношение на: осигуряване на достъп до обучение и развитие на учения във всяка възраст с цел приспособяване на гражданите към динамично променящата се работна среда и към по-гъвкавите модели за професионална кариера; стимулиране на дигиталните, предприемаческите и креативните умения на студентите и на заетите в научния сектор с цел повишаване на качеството, трансфера на знания и технологии, и насърчаване на публично-частното партньорство; осигуряване на адекватна инфраструктура за образование, обучение и научни изследвания, която да гарантира атрактивност на образователната и академичната мрежа, включително реинтегриране на българската диаспора, и привличане на граждани от други страни за кариера и работа в България.
България се извежда на предна позиция за по-голяма концентрация и ефективност на ресурсите на междусекторните политики, за постигане на максимален ефект особено по отношение на уязвимите групи. По време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз ще работим за повишаване на политическата и гражданската чувствителност по отношение на необходимостта от повече инвестиции в образованието и в научните изследвания.
Двата водещи приоритета на българското председателство в секторите „Образование“ и „Научни изследвания“ са свързани с подготовката на следващото поколение програми на Европейския съюз за образование – „Еразъм плюс“, и за научни изследвания и иновации – девета рамкова програма. Приоритетно ще се работи и за финализирането на работната програма „Евратом“ за научни изследвания и обучения, 2018 – 2020 г. Очакванията ни са свързани с това да постигнем консенсус за следващите европейски програми в секторите на знанието относно техния по-приобщаващ характер и по-голямата им достъпност, отвореност за нови участници и региони. Сегашната програма на Европейския съюз за образование, обучение на младежи и спорт – „Еразъм плюс“, е определена като една от най-успешните програми на Европейския съюз – емблематичен успешен модел за интеграция и мобилност за разпространение на европейски ценности.
Във връзка с подготовката на следващата програма след 2020 г. България ще промотира включването на по-широк обхват на младите хора, включително от уязвими групи, и по-широко включване на учителите и учащите се в успешни мрежи за обмен на добри практики. Това ще стимулира прилагането на добри практики за преодоляване на негативни тенденции, като изолацията на младите хора, радикализацията и липсата на адекватни умения на пазара на труда.
Работата по изготвяне на позиция на Съвета на Европейския съюз относно междинна оценка на програма „Еразъм плюс“ и улесняването на политическите дискусии за нейното бъдеще след 2020 г. ще бъде голяма отговорност и имидж на българското председателство. По време на неформалния Съвет на министрите за образование и изследвания ще се очертаят и насоките за бъдещето на „Еразъм плюс“, като този неформален съвет се предвижда да се случи през месец февруари, а тогава да бъде дадена възможност на всички 28 държави членки да изразят своята позиция и становище за това как да изглежда бъдещият „Еразъм плюс“.
Съответно част от дискусията, която планираме да насърчим по време на този неформален съвет, е свързана и с бъдещото партньорство с трети страни, и как да използваме инструментите на образователната и научната дипломация за по-ефективно сътрудничество и въздействие върху описаните политики и региони по света. Ключов приоритет на българското председателство ще бъде и продължаването на работата по пакета от документи на Европейската комисия относно модернизиране на образованието и инициатива за младежта, и по-специално новата програма за умения.
По време на председателството ще се приеме препоръката на Европейския парламент и на Съвета относно ключовите компетентности за учене през целия живот; ще се направи осъвременяване на тази препоръка от 2006 г.; ще се работи по предложение на препоръка на съвета за насърчаване на социалното приобщаване и общите ценности на Европейския съюз чрез формално и неформално учене, и по предложение за препоръка на съвета относно чиракуването. Една препоръка, по която съвместната работа на Министерството на образованието, ще бъде основно с тази на Министерството на труда и социалната политика.
Обръщам особено внимание на втората препоръка, която прочетох, тоест, препоръката за насърчаване на социалното приобщаване и на общите ценности на Европейския съюз, тъй като това ще бъде и една от препоръките, чрез които образованието ще стане вече сериозен приоритет в рамките на европейския политически дневен ред. С по-прости думи това означава, че ще се работи за повече европейско съдържание в учебните планове и програми, и ще се работи в по-голяма степен на това общите ценности на Европейския съюз да залегнат в образователните програми на всички държави членки.
Нашето разбиране е, че придобиването на ключови компетентности следва да остане в основата на образователните и обучителните системи в Европейския съюз и да бъде в крак с новостите на технологичния прогрес. Затова по време на председателството ще сложим силен акцент върху предприемачеството и дигиталните компетентности, както и в комуникативните компетентности по майчин и чужд език, както и интеркултурните компетентности, които ще продължат да бъдат водещ фактор за социално приобщаване и за споделяне на общите европейски ценности.
Бъдещето на Европа е тясно свързано и с нейната способност за иновации. В това отношение искам да подчертая, че ролята на Министерството на образованието ще бъде по-отговорна отколкото на останалите министерства и дотолкова, доколкото нашият министър ще трябва да води два съвета – по Образование, култура и спорт, а така и по конкурентоспособност. Възможността блестящите идеи да бъдат превърнати в продукти и услуги, които да доведат до засилването на икономическия растеж и създаването на нови работни места, е също един от основните акценти. Ключов приоритет е оптимизирането на трансфера на научните резултати и увеличаване на тяхното въздействие върху обществото, и върху индустрията.
В рамките на председателството ще се работи по проект за заключения на съвета на Европейския съюз относно ускоряване на трансфера и разпространението на знания, данни и научни резултати в подкрепа на новото поколение иноватори и изследователи, а също така ще бъде ревизиран и кодексът за трансфер на технологии. На тази база ще се стремим към увеличаване на привличането на частни инвестиции в научните изследвания и иновации. Привличането на частни инвестиции в трансфер на научни резултати и нови технологии би могло да се реализира единствено на основата на инструмента на публично-частното партньорство между академичните и индустриалните сектори.
В новата рамкова програма за научни изследвания и иновации трябва да се предвидят и необходимите предпоставки за повишаване на сътрудничеството с трети страни, като България ще има дългогодишни международни контакти в редица международни и научно-технически споразумения, които следва да се активизират, с цел по-високото участие на българските научни организации в Европейската програма и затвърждаване ролята на българските академични институции като водещи партньори в тези големи научни проекти.
България ще има отговорността и предизвикателството да постигне консенсус в съвета за одобряване на новата финансова базова линия за международен експериментален термоядрен реактор. Резултатите от дискусиите по време на българското председателство ще определят и бъдещето на този глобален проект – „ITER“, чиято стойност е 10,6 млрд. евро и които се очакват да бъдат инвестирани в периода от 2021 г. до 2035 г., и съответно да се работи към откриване на експлоатация на синтеза в полза на човечеството. Проектът е безпрецедентен пример на сътрудничество в областта на научните изследвания и е в полза на глобалната икономика и наука, тъй като обединява усилията на Европейския съюз, Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Русия и САЩ.
Българското председателство ще работи и върху актуализирането на регламента на Европейския институт за иновации и технологии, и за осигуряването на равни условия на работа за служителите.
В рамките на дните на науката и иновациите, които ще се организират в София, българското председателство ще осигури и широка платформа за представяне на стратегическа програма за развитие на Европейския институт за иновации и технологии, и за увеличаване на възможностите за изграждане на регионални общества на знанието в новите държави членки. Приоритетът за дългосрочната устойчивост на научноизследователските инфраструктури, отваряне на индустрията и обществото за България – като председател на Съвета на Европейския съюз, ще подпомогне процеса на анализ и подготовка на следващия етап на пътната карта на Европейския стратегически форум за научноизследователските инфраструктури.
В секторите „Образование“ и „Научни изследвания“ се предвижда провеждането на най-много събития в България, като техният брой е общо 25. Мисля, че на секретариата е предоставен списък с всички събития и ще бъде разпространен до всеки един от Вас. Но акцентирам само върху най-важните и ключовите събития, които ще бъдат тук, в България. През месец февруари ще стартираме най-голямия Европейски форум – „Университети и бизнес“, където ще осигурим разширено участие от Западните Балкани и от държавите от Черноморското икономическо сътрудничество. Това е шанс за българските университети и браншови организации да проведат двустранни срещи с потенциални партньори от света, за съвместни обучителни програми, мобилност и придобиване на умения. Същевременно ще продължи и насърчаването на предприемачеството във висшето образование, както и прилагането на инструмента на Европейската комисия – ейч иновейт, който за първи път беше тестван в България. Темата е особено важна и е предмет на сериозни инициативи, а в това число в светлината на регионалното развитие и приносът на висшите училища към повишаване на трудовата заетост, и развитието на общества, основани на знанието.
През март ще се състои голяма конференция за популяризиране на научноизследователската инфраструктура в Европа и новите центрове за върхови постижения, като са създадени средства на структурните фондове. Специалният акцент е върху страните от Вишеград – България, Румъния и Словакия, но ще има и акцент в сътрудничеството с Швейцария и Норвегия, както и с други големи донори за научни изследвания. Конференцията ще се проведе по време на така наречената „седмица на науката и иновациите“, като ние ще бъдем домакин на редица по-малки сателитни събития, свързани с представянето на финансови инструменти, рискови фондове за иновации, квантови технологии, киберсигурност и други.
Месец април е посветен изцяло на образованието от страна на самата Европейска комисия, за да може резултатите да бъдат представени на Съвета на министрите, който ще се проведе в Брюксел на 22-ри и 23-ти май. Предвижда се в рамките на цялото европредседателство, а не само в приоритетите на Министерство на образованието да има мащабно популяризиране на българския език и писменост, и по-специално на кирилицата, в поредица от ключови събития, изложби, срещи и различни научни конференции. На 22-ри май ще има голямо събитие, с което да се отбележи датата 24-ти май в рамките на европейските институции и европейския парламент.
През месец юни Пловдив ще бъде домакин на европейската конференция относно ролята на науката и иновациите за бъдещето на храните, здравословното хранене и използването на бъдещите ресурси за изхранване с участието на страни от цял свят.
В заключение искам само да отбележа едно от ключовите събития, които ще се проведат по отношение на образованието в Брюксел, а то не е част от нашите приоритети, но по-скоро е част от приоритетите на Европейската комисия, а с него ще стартира и нашето председателство, което е от 25-ти януари. То ще се организира от еврокомисаря Наврачич. То е европейският форум на образованието, в който се предвижда да участват повече от 400 представители на високи управленски позиции и политици от Европейския съюз, и от Европейското икономическо пространство. Поканен за участие за специални презентации е Красимир Вълчев и господин Горанов, тъй като се слага силен акцент върху необходимостта от повече инвестиции в образованието за в бъдеще, включително и в европейски план.
Както вече казах, конкретните събития са общо 25 и ще Ви бъдат представени в табличен вид като дати, места, къде се намират, а при интерес от Ваша страна може да съучаствате в тях с конкретни теми или с конкретни участници, които бихте искали да презентираме, ние сме насреща да обсъдим това. Разбира се, парламентарната Комисия по образование ще получава покана за всяко едно събитие, но, ако има и други хора, които смятате, че трябва да бъдат презентирани или показвани пред нашите европейски партньори, с удоволствие ще обсъдим това с Вас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Сачева.
Колеги, имате думата за въпроси и коментари.
Разбира се, ще очакваме тази информация, тази таблица да ни бъде предоставена, за да може всеки от колегите да я разгледа и вече да прецени.
Доц. Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Аз бих искал да задам един въпрос: доколко всичко това, което изложихте при нас, е вече окончателно и подлежи ли на някакви нюанси и включвания, на допълнителни инициативи, допълнителни елементи?
Задавам Ви този въпрос, защото преди няколко дни към мен се обърна неправителствена организация с едно много любопитно предложение: в рамките на нашето председателство да бъде изграден прототип на първия компютър, създаден от Джон Атанасов, който да бъде модел на този компютър и да бъде част от представянето на българската наука и постижение.
Затова Ви задавам въпроса, вземайки повод от това, дали подлежи на някакви допълнителни предложения, обсъждания и така нататък.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Вземам повод от Вашата дума по отношение на „нюанси“, като със сигурност може да допълним и да добавим различни аспекти. По отношение на конкретните документи, за които вече споменах, ще трябва да работим по тях – препоръки, резолюции, решения на Европейския парламент, а вече може да се каже, че в значителна степен не е уговорено по отношение на основните приоритети.
Това конкретно предложение, за което Вие споменавате, би могло да намери място в дигиталната конференция, която се планира да се проведе на 19-ти и 20-ти април в София, с много силен акцент върху дигиталните умения, дигиталната грамотност и върху намаляването на дигиталните неравенства. Това ще бъде общо-взето единственото събитие поне на този етап, за което ми е известно, че ще присъстват двама еврокомисари, както комисар Наврачич, така и нашият български комисар – госпожа Габриел. Съответно можете да ни предоставите информация за тази неправителствена организация и тя да бъде част от програмата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други въпроси и коментари? Не виджам.
Ако няма, да преминем към точка втора. Благодаря на госпожа Сачева, надяваме се министър Вълчев да се присъедини преди края на заседанието към нас.
Сега преминаваме към втора точката:
„ПАРТНЬОРСТВОТО УЧИЛИЩЕ – РОДИТЕЛ. ДОБРИ ПРАКТИКИ И РЕШЕНИЯ.“
Ще дам думата на заместник-министър Михайлова. Както знаете, миналата седмица Министерството на образованието проведе конференция, а това беше поводът днес да организираме изслушването по тази тема, за да се запознаят народните представители. Тоест, Министерството да запознае народните представители с решенията, които са взети на тази конференция, защото конференциите са хубаво нещо, но от там нататък е важно какви конкретни мерки ще бъдат предприети, така че наистина да имаме работещо партньорство и добри практики в училищата и детските градини в цялата страна.
Аз бих добавила освен училище и детска градина. Не бива да изпускате, колеги от МОН, детската градина и предучилищното образование, защото, ако партньорството не започне оттам, няма как да искаме, то да продължава след това и в училище, така че една корекция от наша страна, ако позволите.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател на Комисията!
Уважаеми дами и господа народни представители! Факт е, че темата за партньорство, родители и учители не е нова. Факт е, че в последните години тя става все по-значима и по-актуална, защото смятам, че отдавна вече сме оставили зад гърба си и ние, и Вие, когато говорим за училище и заедно с родителите и учителите използваме всъщност множествено число на първо лице „ние“. Ето защо Министерството на образованието и науката организира тази конференция, която всъщност се яви като една национална конференция на тема: „Партньорство училище – родители“. На срещата присъстваха съответно началници на регионалните управления в съответните региони, директори от цялата страна, учители и естествено родители.
Всъщност основната идея на тази конференция беше да поставим акцент върху това как да възстановим доверието. Доверието, разбира се, е една изключително трудна категория за установяване, бих казала, защото върху нея освен участниците в процеса на изграждане му влияят и много други странични фактори. Ние, разбира се, го коригирахме, тоест, наистина нямаше представители на детски градини, но включихме представители на учениците. Защото, каквото и да си говорим, всичко това го правим именно с цел нашите ученици да успяват в придобиването на знания и след това в реализацията, но също така и в комуникацията, и в изграждането на активна гражданска позиция.
Конференцията протече в две сесии: училищни политики и партньорство беше първата сесия, а втората – родители, участници в процеса. Това, което обаче направихме, е, че започнахме конференцията с изложението на проф. Нели Бояджиева от Софийския университет с оглед на това да поставим научни основи. Нейната тема беше: „нови педагогически парадигми и взаимодействия с децата и семейството в образованието“. Засегнати бяха няколко важни теми. Факт е, че имаме промяна на средата, в която работим и е факт, че тази промяна е значима и всъщност тя се характеризира с изключително голяма динамика.
Ако можехме рязко да разграничим границите и да се върнем назад, и да говорим за поколенията на 50-те, 60-те и 70-те години, то към момента всеки един випуск се явява различен, защото има изключително много и различни фактори, които въздействат при осъществяване на взаимодействието. Вече имаме категорични промени в структурата и функционирането на семейството, и разбира се, някои негативни аспекти като стреса и по-трудно осъществимия самоконтрол в процеса на взаимодействие. Също така има и друга промяна, а това е, че авторитетът все по-трудно се следва, а в зависимост от ситуацията, разбира се, понякога може да бъде и позитивен модел. Тоест, не се приема априори авторитетът в класната стая или авторитетът на родителя. Това е израз на една съществена промяна.
Новите подходи в комуникацията и консултирането на учениците и учителите на основа неагресивно общуване всъщност ще бъде водещо, необходимостта от конструктивен диалог и хармонично взаимодействие. Основно стъпваме на няколко стълба: уважение, признание към другите, липса на осъдителна оценка на комуникацията и всичко това въз основа на емпатията. Добрите практики на училищата в страната бяха споделени от директори от различни училища.
Директорът на основното училище „Св. Иван Рилски“ в Перник – господин Бойко Свиленов, показа споразумение за сътрудничество каквото сключва в началото на учебната година с родителите на всеки клас. Също така всеки един ученик в неговото училище попълва една декларация, с която се задължава да спазва добрия тон, когато общува, независимо дали със съучениците си, или в интернет пространството. Изключително се акцентира на интернет пространството, а и включване на родители в извънкласни дейности. Повечето колеги споделиха този модел, който всъщност не е никак нов, но е начин, по който могат да се споделят различни гледни точки и съответно някои от училищата го посочиха като много успешен модел на анкети, при които се идентифицират проблемите, след което заедно се търси съответното решение.
Безспорно една от водещите теми, която засегнаха колегите, споделяйки своите инициативи, е все по-значимата роля на обществените съвети, които са изградени към училищата със Закона за предучилищното и училищното образование. Обществените съвети наистина се разглеждат като една формация, която подпомага изграждането на училищната общност, каквато беше и целта на нашата конференция – как да намерим по-успешния модел за изграждане на една училищна общност, в която всички имат една обща цел. В тези училища, в които обществените съвети се явяват наистина орган, който подпомага и функционирането, и осъществяването на дейности в училище, а като че ли по-успешно се случва и комуникацията между различните участници в училищната общност.
Във втората сесия основният акцент, който родителите поставиха, е как всъщност провеждаме родителски срещи в училище. Това, което родителите обикновено ги притеснява, е формализмът при провеждане на родителските срещи, а всъщност те искат по-различен диалогичен формат, в който да се провеждат по различни теми тези срещи. Тоест, те да не са в така установения график, както всички сме длъжни да спазване, а всъщност да бъдат тогава, когато наистина има проблеми за решаване.
Тук се постави и въпросът за ролята на класния ръководител. Ето защо, след като изслушахме всички участници и се споделиха всички практики, то решенията на нашата конференция са в няколко направления. От една страна, със сигурност е продължаващата квалификация на учителите по отношение на комуникацията и изграждането на работеща училищна общност. Второто ни решение е за разширяване на разбирането за гражданското образование и акцентиране върху гражданското образование в училище. Задължително, след участието на учениците, които бяха активна страна по време на конференцията, ученическите съвети да бъдат във всяко училище пълноправен участник в процеса. Ролята на обществените съвети и съответно разглеждане ролята на класния ръководител и засилване на дейностите по интереси с участие на родителите. Всъщност имаме идея за ново социологическо проучване за общуването между родители, деца и училище в условията на нови ценностни системи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Колеги, откривам дискусията.
Въпроси, коментари?
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми госпожи заместник-министри! Ще започна от това, което казахте накрая, че определено има голяма нужда да бъде проведено едно реално, адекватно социологическо проучване, защото от това, което Вие изложихте пред нас, не съм съгласен с доста от изводите.
По отношение на емпатията на един ученик към останалите и моите наблюдения в по-високата степен – висшето образование, то отношенията са трагични от гледна точка на комуникация между студентите, а това се пренася от училище вече и в университета. Искам да Ви кажа, че една група от 20-25 човека – ето тук и доц. Михов може също да потвърди, те не се познават помежду си. Как да имат една загриженост и някаква отговорност един към друг?! Второ, правил съм много пъти експерименти с групи по 3-4-ма да се опитам да ги убедя да работят заедно в екип, да изпълнят определена задача с някаква цел, а искам да Ви кажа, че нищо не се получава, резултатът е нулев. Така че комуникацията в момента е на критично ниво – и в училището, и в университета. Трябва много сериозно да се помисли върху този въпрос.
Другото, което ми се струва, че е важно да обсъдим, е връзката между училището и родителите. Смея да твърдя, че в момента връзката е тотално скъсана. Вчера бях на среща с учители от Перник и те ми дадоха следния пример – родителска среща, на която половината от родителите са се появили, а това е било масова практика. Това очевидно е много сериозен проблем, върху който трябва да помислим, как да бъде решен. В тази връзка и институционализирането на един такъв формат, като обществените съвети очевидно в момента не е работещ и всички го признават. В тази посока трябва да се помисли, когато говорим за проблемите с комуникацията между ученик – учител, от друга страна, и родителите. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Сачева, госпожо Михайлова! Аз искам да допълня въпроса на колегата относно ролята и мястото на обществените съвети, тъй като казахте, че е обсъждан проблемът с родителите.
Въпросът ми е от две страни: смятат ли родителите, че общественият съвет има своята функция, своето място и наистина те участват ли в него, и смятат ли, че той изпълнява функциите си? И от страна на Министерството на образованието: смятате ли, че така, както беше замислено, общественият съвет изпълнява своята роля и дава възможност в случая, понеже въпросът е във връзка с родителите – за тяхното включване в работата на учебните институции? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Михайлова, да Ви дам думата да отговорите и след това ще продължим с въпросите и коментарите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Разбира се, че тази конференция идва точно в този момент, защото ние констатираме факта, че имаме затруднена комуникация на всички нива в училищната общност. Само че тук бих допълнила, че затруднената комуникация, за която казвате, идва от училището и се наблюдава в университета, а според мен комуникацията започва на първо място в семейството. И не само според мен, а според всички научни изследвания, така че водеща роля има семейството.
По определени данни се оказва, че голяма част от времето си децата прекарват в детските градини или в училището. Но, за съжаление, в семейството не комуникират по начин, по който може би на нас родителите ни се иска – бих се изказала и като родител. Знаете, че в днешно време и за учениците, и за малките деца основното средство за комуникация всъщност се явяват социалните мрежи в интернет пространството. Ние точно този въпрос засегнахме: опасността да общуваш само в социалните мрежи в интернет пространството и съвсем спокойно да пишеш, да отговаряш, защото не виждаш насрещната човешка реакция на този, към когото си отправил упрек или похвала. До голяма степен това, бих казала, осакатява възприятията в комуникацията, а всъщност уважението – този взаимен процес, няма как да се случи, ако просто е на хартия или примерно в мрежата. Така че това беше една от темите, която засегнахме на конференцията.
Това, разбира се, идва да отговори за наблюденията ни защо не се работи в екипи и защо комуникацията е на едно критично ниво. Това, което казах в едно от последните решения, е вече разглеждането на по-различната роля на класния ръководител. Тоест, той да не бъде само администратор, защото в крайна сметка всички родители искат бърза и адекватна обратна връзка за това какво се случва в училището и смятам, че учителите го осъзнават и наистина това правят.
За родителските срещи – факт е, че родителите невинаги присъстват, но голяма част от родителите не са в България, а понякога отиват баби или дядовци на родителските срещи. Но пък има съвременни средства за комуникация, а българският учител доста бързо успява да намери начина, когато вижда, че има проблем.
Споменах и за обществените съвети като изложение. Всъщност беше казано именно от родител, който е председател на обществения съвет в това училище, а общественият съвет като формация работи изключително успешно. Веднага бих казала, че всяка една формация, която се състои от хора и те са различни, отново има необходимост от стил на общуване. Смятам, че не са добре разписани наредбите, които могат да направят една формация работеща. Тоест, това е начинът, по който може да се изгради доверието между участниците в училищната общност, а на този етап това беше споделена и изключително добре работеща практика.
Няма една добра успешна практика, която да бъде еднаква на всички места, защото ние всички знаем, че всяко училище е специфично и различно. Няма еднакво успешни родители и няма еднакви ученици, и може би това е голямото предизвикателство на системата на предучилищното и училищното образование. Няма еднакво добър модел, но всички се стремим. Водеща е роля на Министерството на образованието и науката, а именно в тази конференция и споделянето на добрите практики. Както един директор каза: спокойно може да плагиатствате от моята презентацията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Михайлова.
Колеги, други коментари и изказвания?
Заповядайте, госпожо Петрова.
След това проф. Клисарова.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Благодаря, госпожо Дамянова.
Уважаема госпожо Дамянова, уважаема госпожо Сачева и госпожо Михайлова! Аз съм далеч от идеята да давам препоръки. Първо, искам да Ви поздравя, като представител на Министерството, за темата и за съдържанието на конференцията, която е организирана.
Аз съм се започнала подробно с това какво се е случило на конференцията. Голяма част от материалите познавам лично, а по отношение на обществените съвети искам да кажа, че това е нов орган, който е съвсем в началото на своето съществуване. Има разписан правилник за неговото съществуване и е добре да се организират такива форуми, за да се споделят положителните практики. Много зависи как е структуриран и кой е председателят на този обществен съвет, за да се търси съдържание и отговорност за неговата дейност.
Ако позволите, бих дала две препоръки: едната препоръка е, когато има такива отговорни форуми, да бъдем известени ние – народните представители, за да ги посещаваме и аз лично заявявам интерес към подобни конференции. Второ, понеже видях кои доклади, кои директори са канени – освен София и градовете около София с проф. Клисарова знаем, че във Варна, например, има много добри училища, то може да използвате и техния опит. Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Дамянова.
Уважаема госпожо Сачева, госпожо Михайлова! Аз искам да кажа, че като говорим за обществения съвет и за родителските срещи, за комуникацията, за абсолютно актуалните проблеми между ученици – родители, то трябва да обърнем сериозно внимание на квалификацията на учителите. Вие го казахте и затова си го записах.
Вие точно и ясно подчертахте, че в момента има нови ценностни системи и няма как да избягаме от социалните мрежи. Мисля, че тук трябва заедно да помислим, че когато подготвяме освен квалификацията на вече утвърдените учители, много е важно да се обърнем към младите хора и да се обърнем към университетите. Те са хората, където с наука, с опит, с преподаватели и с опита на опитните учители заедно могат да се изработват нови програми, като учебни програми в университетите, защото така младите учители, излизайки от университета, да бъдат подготвени.
Казвате: нова структура на обществения съвет. Абсолютно съм съгласна, но ние трябва да обучим родителите да работят в този обществен съвет, а това си говорихме с г-жа Дамянова. Знаете, че има цели общности с билинги, а родителите не разбират какво говорят учителите и точно там е нашето място да структурираме така нещата, че да помогнем на младите учители и да обърнем сериозно внимание на квалификацията. Това е моята препоръка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Клисарова.
Заповядайте, доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Председател, госпожи заместник министри, уважаеми колеги! Щях да започна с това, което исках да кажа по друг начин, но току-що, четейки заглавието на форума „Партньорство училище – родители“, съвсем импулсивно написах четири питанки над родители. В бележника на Васил Левски има една страница, на която той е написал „народът“ и отдолу има четири въпросителни знака.
Започвам така, защото искам да кажа нещо, което във Вашето изложение го поставихте, но трябва ясно да бъде посочено: „Партньорство училище – родители“ трябва да го интерпретираме в състоянието на двете страни. И ако за училището всички знаем, какво е, то в медиите пишат за него неща, с което ние не сме съгласни. Голяма част работим в тази сфера и знаем какво е, ценим го повече отколкото се пише във вестниците, а трябва да кажем и за родителите нещо. Очевидно тази част от уравнението се различава много от времето, в което ние сме били деца и нашите родители са носили отговорността за това партньорство. Няма да прехвърля някаква вина към родителите, но статистиката показва: броят на браковете е по-малък от броя на съжителствата. Голяма част от родителите или една част от родителите са фактически разделени, а и имаме деца, които контактуват със своите родители по скайп.
Колегата спомена нещо, да не казвам във всяко училище, но в много училища е проблем и самите родители стоят настрани – изказвам се най-меко, от проблемите на училището и децата им в училище. От тук следва това уравнение и искам да кажа, че засилената роля на училището, на институциите, на учителите е, че са поставени в ситуация, в която трябва да компенсират онова, което семейството не може да осъществи в полза на децата. Тъй като децата са ценност, имат правото на щастие, което и училището, и родителите трябва да им осигурят, то българското училище трябва да компенсира онези обективни, реално съществуващи дефицити в семейната среда.
Затова нашите учители трябва да заместват в някои отношения онова, което семейната среда не може да формира – дисциплина, отговорност, толерантност, да формира работа в екип. В колко семейства семейството заедно е свършило нещо заедно?! Само да погледнем медиите и ще видим, че има и статистики, че семействата дори не вечерят заедно. Е, как искаме тези деца, когато отидат в училище, да могат да работят в екип?! Част от тях не са го видели това. Казвам това и може би излиза като обвинение към семейството, но нямам никаква цел да поставям под съмнение родителските чувства и ангажименти, но реалностите са такива. Затова, когато говорим за българските учители и за българското училище, трябва да отчитаме именно това: институцията и учителите трябва да компенсират много неща и трябва да се отнасяме към тях с разбиране и уважение, и да ги подпомагаме.
В тази посока трябва да се разширяват тези форми на извънкласни занимания, като трябва да се работи усилено по тази програма, а и защо да не я направим „нашият час“. Трябва да продължи да се развива. Това е нещото, което да разширява дейността на учителите и на училището, за да компенсира тези дефицити, които има, за съжаление. Що се отнася до комуникациите и социалните мрежи, то те могат да влязат в тази рубрика.
Това беше моето изказване, че нашите учители трябва да влагат много повече от това, което традиционно сме разбирали като функция на учителя и на възпитанието. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Михов.
Ако ми позволите и аз да взема отношение след всички изказвания, макар че тук коментираме непрекъснато с професор Клисарова. Аз съм съгласна и я подкрепям за това, което каза за квалификацията, защото наистина в това е ключът и неведнъж сме го казвали. Затова имаше толкова средства и в предходния програмен период за квалификация.
Друг е въпросът доколко ефективна се оказа тази квалификация, а предполагам, че като анализ вече е направено. Но пак се надяваме на едно прецизно одобряване от страна на Министерството на програмите за квалификацията на учителите – нещо, което беше заложено в Закона. Така че наистина обученията, които се извършват от висшите училища, от съответните неправителствени и други организации, да дадат резултат, който всички очакваме. Защото средства има, но трябва вече да изискваме и резултатите от тези обучения.
В заключение и това, което казаха колегите до момента – истината е, че има две тези и двете тези са верни. Едната теза е за училището, което се чувства в момента изоставено, но пък изисква от родителите уважение, а другата теза е за родителите, които са прехвърлили, или прехвърлят…(Министър Красимир Вълчев влиза в залата: Добре дошъл, министър Вълчев!) …отговорност на училището едва ли не за всичко по отношение на развитието на техните деца.
Има решения. Една голяма част от тези практики, които Вие сте обсъдили на конференцията, всъщност не са от вчера или от днес. Те датират и се прилагат от доста време, и голяма част от тези практики намериха отражение като законови текстове. Друг е въпросът доколко те се прилагат или са създадени условия да бъдат приложени в национален мащаб.
Между другото, като казах за Закона, много често ми се задава въпроса: защо правата и задълженията на родителите в Закона са едни и същи? Ами, много просто: защото е право и задължение на един родител да бъде информиран за развитието на своето дете, и в същото време да участва в това развитие не само у дома, но в училището и съответно в детската градина.
Право и задължение на един родител е да бъде информиран за развитието на своето дете, а в същото време да участва в това развитие не само у дома, но и в училището или съответно в детската градина. Право и задължение на един родител е да изисква и да търси компетентното мнение на учителите, и изобщо да участва в живота в детската градина и общността.
Тук си отбелязах четири неща. По отношение на обществените съвети, колеги, няма как този нов орган, както го наричаме, да заработи, ей така, изведнъж. Преди няколко месеца си направих един експеримент и като член на обществения съвет на район „Красно село“ в София – между другото бях поканила и господин Вълчев, организирахме една среща на обществените съвети на детските градини и училища в района. Оказа се, че това е първата среща, на която те присъстват. Разказахме им правилника, тоест, господин Вълчев им разказа правилника, а те започнаха да задават въпроси, включително и по него. Не бива да се сърдим, че някъде той не е прочетен или е прочетен по диагонал и съответно много неща не са разбрани. Истината е, че накрая след срещата всички си тръгнаха изключително удовлетворени и съветът беше да се правят по-често такива срещи. Да, участваше и представител на общината, който така или иначе също е член на обществения съвет.
Да, за обществените съвети, това, което каза и госпожа Петрова, трябва обучение. Обществените съвети работят.
Аз например през 2011 г. бях в училището в с. Тишевица, Врачанско. Това е едно село, в което може би 95% от децата в училището, са от ромски произход. Тогава видях истински работещ обществен съвет – родители, които се чувстват включени в процеса, задаваха изключително разумни, адекватни въпроси за развитието на училището, на техните деца и така нататък. Но, да, и учителите, и директора признаха, че те са положили неимоверни усилия в продължение на повече от пет години, а това е процес. Няма как да стане веднага и той изисква съвместни усилия, а в случая изисква отново инициативността, инициативата на училището и на детската градина, и на учителите. Това е призванието.
Аз имам един въпрос. В Закона сме записали, а Вие казахте, че господин Свиленов е дал пример за споразумението, което подписват в училище. В Закона ние включихме етичен кодекс на училищната общност.
Питането ми е: в колко училища и детски градини има такъв етичен кодекс, работещ, а не поредният документ, който отнякъде е преписан, написан, а истински споделени правила на ниво училище и детска градина? Има ли такава, споделена ли е като практика?
Заложени са също така правила на ниво „паралелка“. Между другото това също е работещо в много училища в страната, но как вече работи, как се прилага в национален мащаб? Може да са три, четири правила на ниво „паралелка“, но винаги учителите са споделяли, че там, където ги има, те работят. Как го наблюдавате като процес и дали се прилага също в национален мащаб?
Една бележка. Часът на класа в Закона беше определен като час за формиране на класа като общност. В същото време обаче ми прави впечатление, че този „час на класа“ го натоварихме със здравно, гражданско и каквото се сетим друго образование. Извинявайте, но това противоречи на Закона. Идеята на Закона е друга и тя произлиза точно от тази необходимост да се работи за формиране на общност, да се работи заедно с родителите. Това, пак казвам, е процес. Той изисква усилия, ето, отделено е време. Така че много моля наредбите да бъдат синхронизирани със Закона.
И още една препоръка като за финал. Мисля, че е добре в следващата година да се помисли за една национална програма в подкрепа на партньорството и за изграждане на едно по-добро партньорство – учители, ученици и родители. Мисля, че би било добре. Мисля, че е заложено и в Правителствената програма. Но като начало такава програма преди няколко години беше стартирала по отношение на работа с отпадналите ученици. Тръгнахме с малко недоверие към нея, но видяхме, че сработи. Аз лично смятам, че тази национална програма ще бъде изключително полезна за подобряване на това партньорство. Благодаря Ви.
Давам думата на господин Вълчев – заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз Ви благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за това, че включвате тази тема в заседанието на дневния ред. Тя е важна и ние изразихме това с организирането на конференцията и с бъдещите действия, които предвиждаме. Предварително се извинявам, че може би ще повторя част от преждеговорившите, тъй като не съм ги чул.
Няма съмнение, че трябва да работим заедно всички – всички институции, всички участници в образователния процес, всички заинтересовани страни, всички, които са част от училищната общност или от общността на детската градина. Колкото повече хора има по образователните институции, то предполагам, че и ние, и Вие се убеждаваме, че резултати има там, където има съвместна работа на институциите, където има допълнителна работа с децата, където има индивидуална работа, където има допълнителни усилия и където училището, респективно детската градина и семейството, работят в синхрон.
Факт е, че имаме ерозирало доверие в обществото, ако искате. Самият факт, че ни поставят чрез Вас предложения за поставяне на камера във всяка класна стая е израз на това недоверие. Нашето становище е, че с камери няма да подобрим доверието. По-скоро рискуваме допълнително да го влошим и да изпаднем в спиралата да търсим нови и нови решения за това да заместим с технически или други средства доверието между родителите и учителите, което е в основата на образователната система.
Аз лично слушах всички добри практики на тази конференция и си записах 23, а те може би бяха повече. Сигурно съм пропуснал някои, но бяха общо взето в няколко групи. Едната група е неформални срещи, разширени родителски срещи, на кафе с директора, в неформална среда. Общо взето такива са най-простите варианти на комуникация. Другите бяха свързани с дегиталните технологии и това, че училището постоянно предоставя информация към родителите и те се чувстват сигурни и уведомени.
Третата група бяха свързани с обществените съвети и с институционализираните формати, които имаме. В тази връзка, между другото, имаше и практика за обсъждане на Етичния кодекс. Това, което Вие казахте, да, ние това ще го включим в сборника, в портала, който предвиждаме с всички добри предложения да направим, с всички добри практики, които ще препоръчаме на училищата и на детските градини.
Етичният кодекс, за съжаление, често се разбира само като кодекс на учителите, на учителския колектив, а той всъщност е на училищната общност. Това е нещото, което ние трябва, а и Вие ни напомняте – да поясним на училищата и да им припомним, че имат това задължение да го разработят.
Голяма част от взаимодействието между родители и учители беше по линия на дейностите по интереси. Вие споменахте проектът „твоят час“, за да запазим дейностите по интереси и да увеличаваме обема им, разнообразието им в училище. Те могат да бъдат и по линия на целодневната организация. Важно е не толкова да имаме дейности по интереси в рамките на целодневната организация, а повече деца да бъдат включени в целодневна организация, но и да има разнообразие на тези дейности по интереси, да бъдат включени допълнителни специалисти, а не само възпитателят, който води съответната група да води тези дейности по интереси.
Факт е, че ние в момента използваме европейски средства, но това финансиране е неустойчиво и ние ще мислим в средносрочен план. Трябва да мислим в средносрочен и дългосрочен план да интегрираме тези дейности в бюджетната рамка, може би от 2019 г. Все по-голям е натискът върху нас от страна на Европейската комисия да фокусираме средствата по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ върху учениците, които са от уязвими групи, които са най-застрашени от отпадане или са най-трудни за обхващане, тоест, по-рисковите ученици.
Това е разбираемо от гледна точка на това, че единственият ни индикатор в системата на училищното образование е делът на преждевременно отпадналите. Много е важно това взаимодействие да не се разбира от страна на родителите като повод за предоставяне на средства. Затова беше важно да кажем на училищата и детските градини, че не трябва да събират никакви средства, за които има намек за задължителност.
Мисля, че беше като виц: „От колко започва родителската среща? Започва от 50 лв.“ Как ще взаимодействат и как ще ходят на родителска среща, ако отиват с усещането, че отиват да дадат средства. Важно е това явление да се редуцира и това да не става през настоятелствата, а през бюджетите на училищата и детските градини. Тук усилията ни може би няма да бъдат достатъчни, може би нямаме толкова инструменти на политиката, с които да подпомогнем това партньорство, но ще направим това, което е възможно и може би взаимно да си подскажем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, други изказвания?
Всъщност ние Ви подсказахме конкретните стъпки: квалификацията на учителите и обученията на обществените съвети, защото те са Ви реално органът и начина, сложен в закон, който има за цел да подобри това партньорство и това взаимодействие. Вие казахте: ще им кажем, че имат задължението да разработят етичен кодекс. Ама, те не трябва да го чувстват като задължение.
Ето, тук има директори на училища, има и учители в момента, на които да кажете: „задължително е“, а те ще направят поредния документ проформа. Нямаме нужда от това.
Ако някъде има нещо, което е добро, няма лошо да бъде заимствано като опит, но средата във всяко едно училище и детска градина е специфична. (Реплика.) Идеята е да има диалог и комуникация дори в самия процес на разработването на този етичен кодекс, а не утре да пуснете едно писмо: „Моля, всички да разработят етичен кодекс“. Мога да си представя какво ще последва: копи, пейст, недоволство и общо взето това ще е поредният документ, който ще е формален. Не е това идеята и не е това целта. По-скоро трябва да се усети като необходимост наистина и като инструмент, който да помогне за подобряването на тази комуникация.
Заповядайте, професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Мислех да не се изкажа, но г-н Министъра фокусира вниманието върху няколко групи от проблеми.
Хайде, да не се самозалъгваме. Две-трети от тези мероприятия са само прах в очите на населението – и едната, и другата страна знаят, че те са действително проформа, а през това време системата от проблеми каскадно се увеличава. Системата на основното и средното образование не е някаква капсулирана система, вън от системата на обществото като цяло. Тъй като Вие имате едно общество, меко казано, в деградираща фаза, няма как и училището, и семейството да не бъдат в такова деградирало състояние. Апропо, като казах семейството – нямаме такова в България. Над 50% от съвместното съжителство е фактическо съжителство.
Това показва, че е взривена основната база на онова тъпо клише „клетка на обществото“, което би трябвало да възпроизвежда някаква отговорност и за деца, и за бъдеще, и така нататък.
Има и друга много тревожна тенденция – масово изоставяне на децата на 8, 9, 10 г., когато е най-фината възраст за социализация, с алибито, че родителите отиват да работят в чужбина. Това звучи хубаво, но показва и разкрива една ужасяваща картина на нашата действителност: пълна безотговорност не просто към държава, към общество, към отечество – което за 2/3 от нашите сънародници нищо не означава, а към собствените им деца.
Следователно това вече са индикации за разпадащия се социум в буквалния смисъл на тази дума. Вие не можете да накарате училището да върши работата на един разпаднал се социум и да замества с някакви свои социализиращи функции другите системи на обществото.
От там към третия въпрос, за който ми говорите. Всичките тези обществени съвети са структури, които се опитват да създадат липсващите такива в обществото: нито училището може да свърши работата на родителите, нито пък родителите могат да свършат работата на училището. Меко казано, тази работа с етичните кодекси е смешна.
От юридическа гледна точка, ако Вие накарате някой да напише етичен кодекс, то това е юридическо задължение и престава да бъде етичен. Смисълът на етиката и етичната система е, че тя не е юридическа.
Следователно, първо, трябва да имате общност, а второ, тя трябва да има свой специфичен интерес, трето – интересът да бъде артикулиран по съответните форми на саморегулация. Естествено, че ще отбият номера, защото това е поредната бумащина, която трябва да покажем, защото Законът им поставя такова изискване. Не можеш със закон да замениш или да създадеш реалност, която не съществува. С думи реалност не се създава. Ние в момента тук се занимаваме като Хари Потър с едни заклинания и видите ли, ще го напишем в Закона. Напротив, няма такава реалност.
Господин Министърът правилно каза, че вицът или анекдотът всъщност разкрива една много важна истина – взаимна, сплотена ненавист от двете страни в този процес. Едните искат пари, защото ги нямат, а другите питат: докога Вие ще искате пари от нас, при положение, че ние си плащаме данъците? Това е от огромно значение.
В тази Комисия ние може да продължаваме да каканижем до безкрай и да описваме едно настояще, където има известни проблеми и предизвикателства, но това няма да замени реалностите, които сурово чукат на вратата, така че това е огромен проблем. В Министерството много добре знаят какви обществени съвети и какви са взаимодействията между обществото, от една страна, и да речем малцинствените общности. Ще Ви кажа, какво казват учителите, когато се създава такъв обществен съвет в някоя малцинствена група и кой на кого ще дава акъл, как трябва да разходва пари, училищна политика и така нататък. Все въпроси, които някак си се подминават, а част от учителската общност се отнася към тези изменения и нововъведения в Закона враждебно, а да не използвам друга дума.
Аз лично си направих труда да проведа няколко срещи в моя избирателен район в Пловдив и ще взема да поканя Комисията да чуете какво ще Ви кажат хората, и с това ще приключа. По-добре е със законите не да създаваме реалност, която няма да се създаде, а да създаваме със законите такъв тип практики, които да знаем, че наистина ще бъдат реализирани, а не да преливаме от пусто в празно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите да Ви репликирам и да Ви кажа, че не съм съгласна с Вас по отношение на малцинствените училища. Аз дадох такъв пример. Аз пък ще ви поканя в село Тишевица, да отидем заедно и да видим как функционира един такъв обществен съвет. По отношение на това, какво ще кажат хората – да, винаги има съпротива срещу една реформа, но аз не чух Вие какво предлагате.
Ние сме обсъдили това с родители, с учители и не си мислете, че не сме работили с учители, напротив. В закона са включени практики, които съществуват в училищата, не са привнесени отвън. Това са работещи модели! Да, не работят навсякъде, но трябва да се положат някакви усилия. Винаги, когато има промени, има и съпротива. Добре, ако това не работи, кажете какво да направим, така че да сработи. Етичният кодекс е предложение на родителите и на родителските организации!
Да, имате право на дуплика.
ИВО ХРИСТОВ: Вие казвате, че не сте съгласна с мен, а това топли сърцето ми. Щях да се притесня, ако беше обратното.
А по другия въпрос, то не можете какъвто и да било проблем да го доказвате с частни случаи, а тук говоря за тенденция. Колегата говори за едно социологическо изследване, но аз познавам няколко такива, които показват ужасяващи неща.
Ако в село Долно Нанагорнище е имало много добра европейска практика в n на брой други места, има точно обратните практики, за които Европа даже не е чула и мисли, че са в Близкия изток. Така че да не се правим, че не знаем за какво става дума.
Второ, което е много важно е, че обожавам такъв тип реплика: „ти пък си много убав.“
Аз искам да дискутирам Вие какво сте направили – дали аз ще предложа, или не, вижте, има проблеми, които нямат решение, тук, сега, с тези ресурси, по този начин, като това също е част от дефинирането на проблема и неговото решаване.
Защо всички Вие сте решили, че всички проблеми имат решение?! Това меко казано е инфантилно! Има проблеми, които са толкова дълбоки, че не се решават с купчина от закони. Тук става въпрос буквално за националната ни сигурност. Тази Комисия в най-скоро време май трябва така да бъде прекръстена. Разбира се, утре може да кажем какви хубави европейски практики сме имплантирали в поредния закон.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Ако ми позволите и аз да направя една реплика, щом ще Ви стопля душата. Не разбрах какво имахте предвид за заседанието във Велико Търново, но не съм съгласен с Вас фундаментално по въпроса, че думите не променят реалностите.
Ще цитирам една крилата фраза на класика Карл Маркс, която звучи така: „Идеите стават материална сила, когато овладеят масите.“ Това беше на писано на много места в университетите по времето, когато Маркс се изучаваше фундаментално. Напротив, думите променят хората, а хората променят реалностите. Това е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В духа на съгласието или на несъгласието?
МИЛЕН МИХОВ: В духа на съгласието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В Комисията по образованието и науката няма лошо от време на време да постигаме съгласие с проф. Христов по някои въпроси и от това ще спечелят всички. Аз лично не го намирам за екзотика, имало е много такива случаи в парламента и те са водили нещата към добро.
Мисля си, все пак, че сме в това Народно събрание, за да се опитваме, а не само да си говорим и да каканижем, както Вие казахте, какви ли не думички и заключения, а да търсим решения. Ако Комисията е против, ние няма да организираме изслушвания по такива теми, но доколко ще бъдем полезни като политици.
Да, работата ни е да правим закони като Народно събрание, да присъстваме на кръгли маси, да организираме форуми. В срещите, които правим, аз мисля, че се опитваме да търсим някакви решения и в това няма нищо лошо. Може би за някои проблеми няма да намерим решение, защото проблемите не са само в училището, но трябва да направим опит, защото се очаква, а и ние сме част от това общество в крайна сметка.
Заповядайте за реплика.
ИВО ХРИСТОВ: Вече не знам реплика ли е, дуплика ли е.
Във философски спорове няма да влизам за думите и делата, защото Маркс е казал, първо, че трябва да се овладеят масите, нали така? А не като Хари Потър.
Второто, което е по-важно, е, че се опитах да заостря Вашето внимание върху остротата на реално съществуващите проблеми: не трябва да си затваряме очите и да си представяме ситуацията в розови краски.
Аз Ви предлагам в духа на консенсуса тази Комисия да инициира едно социологическо проучване как се представят обществените съвети и каква е практиката от тяхното въвеждане досега.
Уверявам Ви, че ще има много интересни резултати. Като направим това социологическо проучване, а след това да се направи един анализ на резултатите от него и това да служи като втори елемент за оценка на въздействието на вече приетия закон. Няма смисъл да приемаме закон, който ще бъде само купчина от думи.
Примерно за една много важна законова институция, каквато е обществения съвет, можем да направим един фундаментален извод: бива ли, не бива ли, има ли такива проблеми, има ли такива успехи, и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Само да кажа, че този модел за обществените съвети е вече пилотиран и изпробван. Може би министър Вълчев има информация, а ако не, ще помоля да ни я изпратят.
Имаше такъв пилотен проект в България по време на управлението на министъра или малко преди това, когато тези училищните съвети бяха създадени и конструирани в много училища в страната, а не като настоятелства с много повече правомощия, ако не се лъжа. В зависимост от резултатите, които бяха отчетени по този проект, бяха създадени и текстовете за обществените съвети.
Абсолютно съм съгласна с оценката на въздействието и я има като текст в закона. В самия Закон пише, че след две години се прави преглед на постигането на целите и принципите, заложени в него. Това е нормално, а един нормативен акт не може да обхване всички промени в развитието на обществото. Светът, в който живеем, е изключително динамичен, колкото и банално да се изказвам в момента, но това е факт. (Реплика.)
Принципите и целите са общи, а Законът не е парче по парче, така че няма лошо да има такова социологическо проучване. Няма цяла една учебна година, в която да са работили обществените съвети. Няма, така че има месеци, в които са работили. Нека да поработят, нека да бъдат в пълния вид, да са прочели правилника, да има обучение и тогава…
Каза Ви го госпожа Такева само преди няколко месеца, когато разглеждахме вашите предложения. В Закона ние сме го заложили като текст, че трябва да се направи оценка за въздействие. Това е под формата на дуплика.
От министерството – г-н Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз разбирам част от изказания скептицизъм. Ако го сравним, примерно с 1950 г., факт е, че обществото днес има много повече негативни тенденции, факт е, че децата са по-различни и по-трудни за самата образователна система, а и доверието е различно.
Говорих с един възрастен човек, който е бил ученик преди 60 г. Той каза: „когато ме биеха в училище едно време, биеха ме и в къщи“. Сега е обратното: ако го бият в училище, то родителят отива да бие учителя. Тоест, доверието е различно.
Степента на развитието на едно общество се мери с това докъде се простира доверието и взаимодействието. Ние искахме да разпространим по някакъв начин тези добри практики и взаимодействия. Всъщност там, където има добри практики, те са били мотивирани и са плод преди всичко на осъзнатата потребност за взаимодействие, че директорите и учителите са осъзнали, че не могат да се справят без родителите. От друга страна, родителите не могат да се справят добре, а ние трябва да им помогнем.
Съгласен съм, че не трябва механизмите да бъдат формални, но има такова нещо, че в дългосрочен план формалните институции създават култура. Тоест, това е взаимодействието между формални и неформални институции, и трябва малко да изчакаме плодовете на обществените съвети.
Ще Ви дам един пример. Когато въведоха задължението училищата да пишат системи за финансово управление и контрол, всички преписаха така наречените „сфукове“, но след това осъзнаха, че в тях има и някои полезни неща. Това е една система, която в дългосрочен план е довела да подобряване на финансовото управление и най-вече благодарение на това, че е осъзната. Може би не е добър примерът, но това се сетих.
В дългосрочен план обществените съвети ще бъдат една добра платформа, един формат за взаимодействие на много места, но не на всички. Ние сме разнородна страна по отношение на културни и социални особености. Може би в някои училища трябва да има медиатори и го обсъждахме на тази конференция. Ние задължително трябва да направим така, че в училищата да има повече медиатори.
Догодина имаме намерение да се финансират медиаторите и то за сметка на тези допълнителни средства, които са заложени в проектобюджета за училища и детски градини. А взаимодействието дава резултати точно в такива общности като взаимодействието в гражданския сектор, с ромския лидер, който децата уважават повече от всички останали правила в държавата. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Проф. Христов – реплика към м-р Вълчев.
ИВО ХРИСТОВ: Г-н Министър, пратете една антропологична експедиция в Африка и там има добри практики, които могат да послужат в някои малцинствени групи. (Реплика.)
Искам само да кажа нещо, което очевидно не е политкоректно: това е поне първата администрация, която аз познавам, която си дава сметка за чудовищността на проблема, и прави каквото може с подръчни средства. Така че не го разбирайте като обвинение, а напротив, опитваме се по някакъв начин да излезем от тази ситуация, и да не се самозалъгваме, че с законови средства или с институционални средства, то Вие сте прав.
Ще Ви кажа едно нещо. В историята на правото - в резултат на така нареченото „жестоко законодателство“ на Елизабет І-ва, английска, две-трети от наказанията били обесване, или набиване на кол, са се произвели днешните абсолютно законопослушни британци. Това също е вариант, но нямаме 150 – 200 г., а сме изпуснали всички възможни влакове.
Ще Ви го кажа като специалист: има тотална аномия на огромни социални групи в България. Никаква институция, никакъв авторитет не струват пет пари. Господин Министърът се изпусна и каза, че авторитетът на племенния вожд е по-важен от официалната институция, защото такава отсъства. Това показва, че не просто имаме проблем с една или друга институция, а имаме разпад на държавността на цели социални, функционални и териториални измерения в тази страна. Тази работа Министерството на образованието няма да я свърши само по себе си. Но, ако ние не го разберем не само на думи, а на действия, ще видите какво ще се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз мисля, че много задълбахме и отидохме там, откъдето няма излизане. Ние просто сме част от едно разпадащо се общество.
Още Шпенгел в книгата си „Разпадането на Европа“ го е предвидил това. Ние сега се опитваме да си обясним някои работи, но това не значи, че трябва да отпуснем ръце и да не правим нищо. Опитваме се да го направим, а може би има други, които го правят по-добре. Това, което казаха колегите, е вярно.
Аз обаче не вярвам на социологически проучвания, особено когато се отнасят за тази сфера на действие. Истината може да се научи в лични, откровени разговори с учители, директори, родители. Всички тези анкетни листове са субективни и там те не говорят това, което мислят. Действителната картина я дават резултатите в училище, а те са лоши.
Моят внук е в едно горе-долу елитно училище и имали контролно по математика. Той е получил 3,80 и ми каза: „моята бележка е най-добра и учителката ме похвали.“
МИЛЕН МИХОВ: Това са високи критерии.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма съмнение в това.
Спорът е безсмислен, ако ние не се опитаме да направим нещо – с обществени съвети, с настоятелства, и така нататък.
Голямата философия, в която живеем, е ясна. Тази философия предвижда разпадане на обществото на дребни атоми, за да бъде управлявано по-лесно. В момента върви разпадът на Европа и на европейските държави, а ние тук ще се организираме. Трябва само да задържим ситуацията такава, каквато е.
Някога в Третото царство всичко се е базирало на вярата, а при комунизма се базираше на идеята. Сега на какво се базира? На толерантността, на демокрацията, на свободата?! Няма такива. Това са само думи и съм го казал от трибуната на Народното събрание. Извинявам се, че Ви говоря по този начин.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Стинилов.
Колеги, други изказвания? Ако няма, да приключим с точка втора.

В трета точка:
РАЗНИ,
проф. Клисарова и аз имаме нещо да Ви съобщим.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, г-жо Дамянова.
Моето не е съобщение, тъй като липсваше г-н Вълчев по първата точка – председателството, която е изключителна важна. Дано да можем да изпълним всички неща, които са залегнали в него и разбрах, че са съгласувани.
Какво ми направи впечатление? Това е, че 1/3 от документите, които ще изготвяме, са свързани с иновации, с европейските дни на иновациите и науката, с европейския институт, с трансфера на технологии. Всичко това е чудесно, но не може парите за наука да са най-малко в България при условие, че в нашето председателство ще говорим за наука.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Минавам към моето съобщение, което е свързано с бюджета.
Колеги от Бюджетна комисия ни предоставиха срок, в който трябва да се справим с разглеждането на проекта на Закона за държавния бюджет за 2018 г.
На 2 ноември, четвъртък, от 16,00 ч. ще проведем извънредно заседание, на което ще разгледаме Бюджета. Вероятно всички комисии ще го гледат – по-малка част в сряда, а по-голяма част в четвъртък, и ще има движение между комисиите, но не е нещо ново.
Ще Ви изпратим линк към сайта на Министерството на финансите, за да може да си разгледате Законопроекта за държавния бюджет предварително и да имате достатъчно време.
Ако имате нещо допълнително като въпроси – към колегите госпожа Белчева и госпожа Арнаудова. Благодаря Ви.

(Закрито в 16,35 ч.)







ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова