1. Разглеждане на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г. - първо гласуване.
2. Разни.

---

Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми колеги народни представители, добре дошли на заседанието, на което ще разгледаме Законопроекта за държавния бюджет.
Преди да започнем по същество, имаме кворум и можем да подложим предложения дневен ред на гласуване:
1. Разглеждане на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г. – първо гласуване.
2. Разни.

Други предложения към дневния ред? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
„За“ – 14, “против“ и „въздържали се“ – няма.
Дневният ред се приема.
На днешното заседание присъстват:
От Министерството на образованието и науката господин Красимир Вълчев, госпожа Дима Коцева – началник на отдел „Регулиране на труда и финансова децентрализация“, дирекция „Финанси“, господин Валери Коцовски – началник на отдел „Финансиране на висшето образование и студентско кредитиране“ в дирекция „Финанси“, госпожа Йорданка Петрова – парламентарен секретар.
Министерството на финансите се представлява от госпожа Александра Димитрова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“. Пошегувах се, че тъй като вече имаме министър, който си е финансист, Министерството на финансите може да си позволи да ни изпрати в Комисията държавен експерт. Господин Христо Енчев – младши експерт в дирекция „Финанси на общините“, господин Константин Илиев – главен експерт в дирекция „Национален фонд“. За първи път идвате в нашата комисия.
От Синдикат на българските учители госпожа Янка Такева – председател, която очакваме да се присъедини всеки моменти, и госпожа Димитринка Христова.
От Независим учителски синдикат – господин Аспарух Томов.
От Българска асоциация на частните училища – госпожа Мария Каменова.
От Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ – господин Юлиян Петров.
От Сдружение на директорите в средното образование в Република България – господин Асен Александров, не го виждам.
От Съюза на работодателите в системата на народната просвета – господин Диян Стаматов.
От Съвета на ректорите – проф. Любен Тотев.
От Университета за национално и световно стопанство – проф. Стати Статев, очакваме го всеки момент.
От Техническия университет – гр. София – проф. Георги Михов, ректор.
От Лесотехническия университет – проф. Иван Илиев.
От Национална спортна академия – ректорът проф. Пенчо Гечев.
Национален синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ – доц. Лиляна Вълчева и доц. Агата Манолова.
От Българската академия на науките – акад. Юлиан Ревалски, чл.-кор. Константин Хадижииванов, проф. Никола Малиновски, акад. Иван Юхновски.
От Съюза на учените в България – проф. Диана Петкова.
От Националното представителство на студентските съвети в Република България – госпожа Яна Вангелова.
От Синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“ – д р Валери Апостолов.
Моля да ме извините, ако някого съм пропуснала, но списъкът се прави в последния момент.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Господин Вълчев, имате думата.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Нашето становище е представено допълнително, но тъй като предполагам гостите не разполагат с него, и заради акцентите ще го изложа.
Във връзка с внесения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г. в областта на политиките за образование и наука, Ви предоставям следната информация.
В частта „Образование“ Законопроектът увеличава разходите за образование и извежда сектора като приоритет в политиката на правителството. Ръстът на разходите е насочен основно към увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование, което е предпоставка за привличане на повече млади учители и на специалисти с високо равнище на професионална подготовка и квалификация във всички образователни институции, дори и тези в по-малките и по-отдалечените населени места.
Друг важен момент за системата на предучилищното и училищното образование е промяната на финансиране на институциите. От 2018 г. освен броя на децата и учениците, разпределението на средствата от държавния бюджет ще се извършва и въз основа на групите и паралелките и на институциите. Въвежда се и регионален коефициент, който изразява географски и демографски характеристики на общината и региона, в който се намира образователната институция, определящи различия в необходимите разходи за осигуряване на равен достъп до образование. Новият модел на финансиране ще даде възможност да се отстранят някои от досегашните неравенства между големите и малките училища и да се осигурят в по-голяма степен реални възможности на образователните институции за осъществяване на основната им дейност.
Общият размер на разчетените разходи за образование за 2018 г. е 3 млрд. 840 млн. лв., което представлява 3,6% от брутния вътрешен продукт при 3 млрд. 350 млн. лв. през 2017 г. Увеличението на разходите в номинална стойност спрямо 2017 г. е 490 млн. лв., от които 452 млн. лв. е ръстът на средствата с източник националния бюджет и 37,6 млн. лв. средствата с източник Европейския съюз. Увеличението на разходите за сметка на средствата от Европейския съюз отразяват прогнозата за по-високи очаквани разходи по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
В областна политика „Предучилищно и училищно образование“ приоритетите, към които е насочена политиката, са: подкрепа на реформите и изпълнение на мерките, заложени в Закона за предучилищното и училищното образование; осигуряване подкрепа на педагогически специалисти и привличане на млади хора в професията; на трето място, по-пълно обхващане на всички подлежащи на образование деца и ученици, предотвратяване на отпадането от образователната система, реинтеграция на преждевременно напусналите; четвърто, подобряване на качество на образованието във всички училища и нива на системата; пето, осигуряване на качествено професионално образование. Това са общо формулирани цели.
По конкретните дейности и инструменти разчетените средства за системата се увеличават с 409 млн. лв. само за системата на предучилищното и училищното образование. Предвиденият ръст обезпечава ангажиментите за повишаване на доходите на педагогическите специалисти, компенсирани са отрицателните разлики от въвеждането на новия модел за финансиране на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците, за което са разчетени 6,8 млн. лв. по бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет. Това е един разпределителен механизъм, по който се разпределят близо 2 млрд. 200 млн. лв. Сумата на отрицателните разлики е минимална и тя е предвидено да се компенсира. По този начин няма да има намаление за нито една дейност в нито една община.
За изпълнение на политиките по Закона за предучилищното и училищното образование са осигурени допълнително 6,6 млн. лв. за стипендии на учениците от 8-и клас, както и 7 млн. лв. за финансиране на частните училища и детски градини, които са заявили първоначално желание за включване в системата на държавното финансиране. Допълнителната информация, която получаваме, е, че вероятно те ще бъдат по-малко.
За изпълнение на основните приоритети в областта на предучилищното и училищното образование са предвидени средства за финансиране на следните мерки:
Работа с деца и ученици от уязвими групи, част от планираните със средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018 – 2020 г. средства за увеличение на възнагражденията в размер на 330 млн. лв. са насочени за този елемент на диференцираното финансиране, според който допълнителни средства ще се дават за тези училища и детски градини, в които има концентрация на такива деца и ученици. Това е защото в общия случай там трябва да се полагат много повече педагогически усилия, да се извършва допълнителна работа, в по-голяма степен участват в екипите за обхват, трябва да работят повече с родителите и повече часове с децата да оказват обща и допълнителна подкрепа.
На второ място, обучение по професии, които са търсени на пазара на труда и се очаква недостиг в бъдеще – 3 млн. лв. Тук не е толкова важна сумата, тя не е голяма като размер, защото е предвидено този механизъм да стартира от 15 септември, тоест от следващата учебна година. По-важното е, че ние предлагаме и ще имаме ангажимента да разработим този механизъм за обвързване на финансирането или за диференцирано финансиране на професионалните паралелки в зависимост от търсенето на пазара на труда. Казано с други думи – тези професии и специалности, за които ще има по-голямо търсене, ще си получават допълнителни средства. По този начин ще бъдат мотивирани училищата да предлагат професионално образование в тези професии. От друга страна, диференцирали сме средствата за стипендии, така че да мотивираме учениците да се записват в тези паралелки.
На следващо място, издръжка на защитени детски градини и училища – 7,4 млн. лв. Всъщност тук новото са средствата за защитени детски градини.
Четвърто, осъществяване на обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие за сметка на спрените месечни помощи за отглеждане на деца и до завършване на средно образование – 6,5 млн. лв. Тук също не е единственият акцент това, че ще бъдат предоставени тези допълнителни средства, а че с този механизъм ще бъдат мотивирани образователните институции да предоставят във всеки случай на натрупване на отсъствие, необходимия брой дни, в които няма присъствие на детето или ученика в задължителна училищна възраст, информация на Агенцията за социално подпомагане и по този начин да се активира механизмът за спиране на помощите. Откакто се прилага нашата информация е, че имаме увеличен размер на спрените семейни помощи за деца.
С общия размер на разчетените средства за предучилищно и училищно образование ще се финансират следните дейности:
Първо, издръжка на дейности по възпитание и обучение на децата и учениците в детските градини и училищата, тоест основната дейност, за нея са предвидени 2,2 млрд. лв. Тук са разходи за възнаграждения и издръжка на образователните институции. Освен средствата по стандарти, тук са предвидени и средства за допълнително финансиране на защитените училища и детски градини и за възстановяване на преходните остатъци по бюджетите на държавните училища. Единствените средства, които не са предвидени за учебна дейност тук са средствата за целодневна организация, която е допълнителна дейност. Тези средства са разчетени за 124 хил. деца в яслени групи към детските градини и в групи за деца от 2 до 4 години, близо 111 хиляди деца в задължителна предучилищна възраст, 675 хиляди ученици в неспециализираните училища, доскоро общообразователни, в това число 115 хиляди ученици за професионалните училища и близо 15 хиляди ученици в специализираните училища за изкуство и култура и спортните училища, 1935 ученици в специалните училища и близо 37 хиляди ученици във вечерна, задочна, самостоятелна и индивидуална форма на обучение.
На второ място, подпомагане на ранния достъп и подкрепа на личностното развитие. Тук сме изложили средствата по стълбовете, които са в Закона, основните стълбове, които се финансират в системата. Това са най-общо средствата, насочени към учениците за подпомагане на достъпа. Те са в размер на 422 млн. лв., от които най-голям е делът на средствата за целодневна организация на учебния ден – 162 млн. лв., като в тях е предвидено увеличение на възнагражденията на възпитателите.
Тук се включват също така и средствата: за ученически стипендии – 26 млн. лв.; за ученически общежития – близо 22 млн. лв.; за учебници и учебни комплекти – близо 37 млн. лв.; за подпомагане на храненето на децата в подготвителни групи – 26,6 млн. лв.; за транспорт на учениците до приемащите детски градини и училища и до средищните и приемащите детски градини и училища – близо 35 млн. лв.; за приобщаващо образование на децата и учениците със специални образователни потребности – 56,6 млн. лв., от които 5,7 млн. лв. са допълнително планирани за обезпечаване на възнагражденията и за продължаване на правоотношенията на ресурсните учители, които бяха финансирани за сметка на проекта „Приобщаващо образование“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, чийто срок на изпълнение приключва в края на годината.
На следващо място са дейностите по развитие на интересите, способностите, компетентностите на изявите в областта на науката и технологиите – 14 млн. лв. Тези дейности в по-голяма степен се финансират по линия на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Тук са и средствата за подкрепа на учениците с изявени дарби – 2 млн. лв. за стипендии.
На трето място, третият стълб са средствата за средствата за развитие на детските градини и училищата. Те са в размер на близо 62 млн. лв. за следващата година. Това са средствата за материална база на общинските и държавните детски градини и училищата. В рамките на тези средства са разчетени и средствата за транспорт на педагогическите специалисти, които са в размер на 14,7 млн. лв. Със Законопроекта Ви предлагаме и да отпадне ограничението в законовата разпоредба да се финансира транспортът само до малки населени места.
Предвидените в Законопроекта средства в държавния бюджет за изпълнение на национални програми са 58 млн. лв. и 8 млн. лв. са за финансиране на неделните училища, най-общо за съхраняване и развитие на културната идентичност на децата и учениците в българските общности в чужбина. Това е само за неделните училища. Отделно в средствата за национални програми се финансират и проекти на училища по програмата „Роден език и култура извън граница“.
В областта на висшето образование политиката е насочена към изпълнение на Стратегията за развитие на системата на висшето образование. За 2018 г. ще продължат да се изпълняват реформите, насочени към насърчаване на специализацията на държавните висши училища и тяхното профилно оптимизиране, преструктуриране на приема към професионални направления с очаквано по-високо бъдещо търсене на пазара на труда, усъвършенстване на комплексната оценка за качество и реализация, предоставяне на гаранции за студентските кредити по реда на Закона за кредитиране на студентите и докторантите, и премахване на ограниченията на прием за студенти от българските общности в чужбина. Реализирането на тези приоритети ще се осигури основно чрез усъвършенстване на модела на финансиране и чрез средствата, които са заложени в субсидиите на висшите училища.
С проекта за бюджет за 2018 г. са предвидени допълнително 8,6 млн. лв. за издръжка на обучението на студентите, които са разпределени въз основа увеличаване тежестта на комплексната оценка за качество и съответствие с потребностите на пазара на труда, както и 9 млн. лв. за стипендии на студентите, които се обучават в приоритетни професионални направления. Те имат за цел да продължат политиката за насърчаване на обучението в тези професионални направления, което досега се реализираше по линия на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Разчетените средства за висше образование за 2018 г. нарастват с близо 28 млн. лв., като общият размер достига 777,5 млн. лв., в това число с източник трансфери от държавния бюджет – 432,4 млн. лв., от които 406,6 млн. лв. са за държавните висши училища към Министерството на образованието и науката или за гражданските висши училища, и 25,8 млн. лв. за висшите военни училища към Министерството на отбраната.
Общият размер на предвидените по бюджета на Министерството на образованието и науката трансфери е в размер на 414,9 млн. лв., които са разпределени, съгласно елементите по чл. 91 от Закона за висшето образование както следва:
За издръжка на обучението – 334,7 млн. лв., които са разчетени за 153 495 средно приравнен брой учащи, като 172,7 млн. от общия размер са определени в зависимост от комплексната оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда. Спрямо миналата година се увеличава субсидията, намалява финансираният средно приравнен брой учащи и се увеличава в по-голяма степен финансирането на един учащ, но въз основа на тази комплексна оценка спрямо 2017 г.
На второ място, средствата за присъща научна и художествено-творческа дейност – 8 млн. лв.
На трето място, средствата за социално-битови дейности на студентите и докторантите, в това число за стипендии – 47,3 млн. лв.
И средства за капиталови разходи – 5,3 млн. лв.
Одобрената гаранция по Закона за кредитиране на студентите и докторантите е в размер до 50 млн. лв. Това национално съфинансиране ще продължи да се допълва със средства от европейските структурни инвестиционни фондове.
В частта „Наука“ в бюджета за 2018 г. са разчетени 405,8 млн. лв. или 0,38% от брутния вътрешен продукт при 285 млн. лв. или 0,28% от брутния вътрешен продукт за 2017 г. Нарастването на публичното финансиране извежда науката като един от акцентите в периода на бюджетната прогноза.
С ръста на разходите се осигуряват преимуществено средства за следните дейности: увеличаване на трансфера на Българската академия на науките и Селскостопанска академия с 4,9 млн. лв.; увеличаване на размера на стипендията за докторанти от 450 на 500 лв. – 2,5 млн. лв.; повишаване на ефективността на инвестициите чрез финансиране на научните организации въз основа на научни програми и конкурсно проектно финансиране – 63,5 млн. лв. Общият размер на трансферите за Българската академия на науките и за присъща научна и художествено-творческа дейност на висшите училища за 2018 г. е в размер на 93,6 млн. лв., от които субсидия за Българска академия на науките в размер на 85,6 млн. лв. и по бюджетите на висшите училища, както казах, 8 млн. лв.
Предвидените средства за наука за 2018 г. по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2018 г. са в размер на 33,2 млн. лв. Те са насочени, както през тази и предходните години, за изплащане на членски внос, за участие на България в различни научни програми и за конкурсно проектно финансиране чрез Фонд „Научни изследвания“.
През 2018 г. усилията ще бъдат насочени към разработването на национални научни програми с основна цел финансиране на научните изследвания, приоритетни конкурентни области, подпомагане на млади учени, осъществяване на съвместни научни изследвания с български учени в чужбина и привличане на водещи учени от чужбина. Всички тези програми като дизайн и дейности предстои да бъдат уточнени.
Когато говорим за бюджета, най-често имаме две основни групи въпроси, или две основни групи критики. Едната е свързана с обема на средствата и дали са достатъчни. Те никога не са достатъчни, никога не стигат всички дейности и приоритети да се обезпечат, но факт е, че чистият ръст на разходите за образование и науката е над половин милиард. Тук изключвам средствата с източник Европейският съюз, условно планираните местни дейности на общините. Такъв ръст не е имало през предходните десетилетия, особено по отношение на системата на предучилищното и училищното образование. По отношение на науката може би преди десет години имаше съпоставим ръст, но акцентът върху разходите за образование и наука в този бюджет е ясен и техният относителен дял в общите бюджетни разходи нараства.
Втората група е как те са разпределени и как са насочени – как са разпределени между сектори, как са разпределени между дейности и как са разпределени между политики и програми. Тук, разбира се, винаги може да се дебатира. Това, което е очевидно като политика, е акцентът върху учителите. Учителите са базовата част във веригата на образованието. За да имаме добри специалисти по всички професии, трябва да имаме добри учители. Това е разликата между учителите и останалите професии. Дори преподаватели в системата на висшето образование няма да имаме, ако нямаме добри учители, а за да имаме добри учители трябва да ги мотивираме с по-високи възнаграждения. Няма съмнения, че това е един от основните фактори тук. Често една от критиките е, че ние предоставяме средства, без да е налице система за измерване или за диференцирано финансиране в зависимост от резултатите. Логиката е обратната – ние със системата на финансиране и с разпределителната формула трябва да осигурим равни възможности на всички.
Бъдещите и утрешните инвестиции в образование започват с днешните инвестиции в учители. Днес трябва да полеем едно дърво и тогава да чакаме то да има плодове, а не да казваме, че ще поливаме това дърво, което е дало плодове. Това е нашата убеденост и затова е и този акцент. Затова са и предложените промени в системата на делегираните бюджети, с които също изпълняваме един от ангажиментите в управленската програма на мнозинството.
Ще спра дотук, предполагам, че дебатът ще постави още редица въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на министър Вълчев.
Позиция от Министерство на финансите? Желаете ли да добавите нещо?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДРА ДИМИТРОВА: На този етап няма какво да добавя. При дискусията, ако възникнат допълнителни въпроси, ще се включа. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания.
Ако няма народни представители, които не желаят към момента да се изкажат, да дадем думата на гостите.
Академик Ревалски, заповядайте.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да изразя подкрепата на Българската академия на науките за това солидно увеличение на бюджета за учителите. Всички ние сме напълно убедени, че без нашите учители няма да имаме добро образование, след това няма да имаме добро висше образование и няма да имаме и по-нататък научно развитие, така че това го подкрепяме и адмирираме. Но, както и друг път съм казвал, доброто образование върви с добрата наука и аз се надявам, че със същата грижа ще бъде погледнато и на науката.
Чух от министъра тук едно число 405 млн. лв. Ако е вярно, това би било чудесно, само че не разбрах как точно е разпределено. Опитах се да събера числата, но ще говоря повече за бюджета на Българската академия на науките и за това, което досега сме видели и в проектобюджета и съответно в изказванията на нашите институции.
Увеличението на бюджета на Българската академия на науките в сравнение с миналата година, както и господин Министърът подчерта, е в размер на 4 млн. 900 хил. лв., малко по-малко. Това за поредна година е едно увеличение, което общо взето обира само увеличението на минималната работна заплата. В него ние имаме около 1 млн. лв. увеличение на един членски внос, който е половин милион, и горе-долу половин милион или малко по-малко ще отидат за увеличената ставка, която е за осигуровките. Така че това, което имаме, за поредна година ще спомогне да качим заплатите, които са под минималната, а те никак не са малко. Това е първото нещо, което искам да отбележа.
Ние поискахме доста по-голям от този бюджет. В крайна сметка, след като имаше Съвет на настоятелите, който потвърди едно свое решение от миналата година, забележете, при друга минимална заплата, че минималната бюджетна субсидия за Българската академия на науките трябва да бъде 98 млн. лв., ние се съгласихме също да се ориентираме към това число, за да бъдем в съзвучие с това, което Съветът на настоятелите като външен орган, в който участват и представителите на изпълнителната власт, препоръчва. Както виждате, получава се разлика от 15 млн. лв., която е доста голяма, поне за нашите мащаби, на фона на стотиците милиони разбира се не е кой знае колко голяма, която за нас е много обезпокоителна.
Това, което искам да кажа, ако сте се запознали със становището, което Ви изпратихме вчера, говоря за данни за 2016 г., асистентите ни са със средна начална заплата по-ниска от минималната, която ще е следващата година. Главните асистенти са със средна заплата, която не е далеч от това, което ще е минималната. Очевидно ще има някакво увеличение тази година, защото миналата година получихме едно увеличение от 5 млн. лв., но във всеки случай няма да е съществено. Вие ще имате 480 асистенти и 830 главни асистенти, които няма да бъдат далеч от минималната работна заплата. Това са магистри, а главните асистенти са с докторска степен. Това е първото обезпокоително нещо, за което съм длъжен да алармирам.
Второто е, че отдолу ние вдигаме заплатите, но отгоре не сме пипали заплатите на професорите и на доцентите от години. Догодина ще се озовем в един диапазон, който няма да е повече от 250 лв. за начални заплати между асистент и професор. Това е втората демотивация на всеки, който иска да е учен, като види докъде ще стигне. Всички Вие си давате сметка, че ако това нещо остане, това е предпоставка за саморазрушаване на системата вътре, защото тези 1300 души, които са половината от научния състав, са хора, които са конкурентоспособни не само в България, но и в чужбина. Отварям една скоба – министър Вълчев беше в Ядрения институт преди месец и половина. Само тази година 7 или 8 души са напуснали. Трябва да направим всичко възможно, за да задържим тези учени, в които е влагано много в научната сфера. Не трябва да ходят другаде. Те са се обучавали да бъдат учени и в тях е вложено много.
Това, което ние знаем, и което и министър Вълчев тук каза, е, че има заделени 65 млн. лв. за програмно финансиране, за което можем да кандидатстваме. Винаги сме подкрепяли програмното финансиране и при нас съотношението бюджетна субсидия – програмно финансиране, е 60 към 40. Искам да отбележа, че такава организация като нашата в света няма с такова ниско бюджетно финансиране по отношение на проектното. В СНРС, което ни съответства, във Франция е някъде 75-80 на 20-25, в „Макс Планк“ е почти 90 бюджетна субсидия към 10 проектна. Това 60 на 40, предвид че ние имаме фундаментални изследвания, социални и хуманитарни науки, които са отговорни за националната ни идентичност и културното наследство, също е един елемент вече на губене на равновесие в самата система.
Ще кандидатстваме за тези програми, но Вие всички познавате този тип програми. Те, първо, са за всички, ние сме все пак само 1/4 от учените в България, колегите от университетите също ще кандидатстват.
Второто, което искам да кажа, всеки който се е занимавал, знае, че неголяма част от тях са за труд. Това трябва да го отбележим. Варират от 10, някой път 20%. Повечето са за мобилност, за инфраструктура. Предполагам, че в тези 65 млн. лв. са включени и парите за пътната карта и инфраструктурата. Така че аз не вярвам от там всички да могат да вземат много пари за трудови възнаграждения.
Другото, което е още по-важно и трябва да го подчертаем, е, че всички програми са с определени приоритети и това е техният смисъл. Сега има едни приоритети, ще кандидатстват едни хора и ще спечелят. Другите обаче, на които в този момент това не е приоритет, но същевременно поддържат системата да живее и да се развива напред, за да бъдат готови след четири години за друг период, те няма да могат. Ще Ви дам един пример – IT секторът в момента е приоритетен, сигурен съм, че ще има програми, информатиците ще могат да кандидатстват. Но какво да правят математиците, които са развили основата на информатиката и без които не може? Същото е и за физика, биология, химия, когато се развива фундаментът на технологиите, по които се надявам също да има приоритетни програми.
Аз се опасявам, че поне за нас – за Българската академия на науките, кой знае какво допълнение, ориентиране към заплащане на труд няма да се получи, и второ, то ще бъде изключително неравномерно.
Поради тази причина отново се връщам на този баланс, за който Ви говорих. Тревожно е положението и съм длъжен още веднъж да обърна внимание. Много се надявам това по някакъв начин да се промени, защото ще бъде разочароващо за нас. Както се увеличава програмното, е хубаво да се увеличава и институционалното. И освен това да обърнем внимание, че изведнъж нови програми, ако е само за Фонда, ние знаем, че той има някаква схема, но изведнъж нови програми трудно тръгват. Те ще имат нужда според мен най-малко от половин година на подготовка.
С тези няколко думи Ви преразказах горе-долу становището, което сте получили, но още веднъж бих искал да обърна внимание, че за нас този бюджет е силно обезпокоителни. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на акад. Ревалски.
Ще припомня, че по Правилник в Комисията имаме пет минути за изказване. Това коментирахме с колегите от ръководството на Комисията – ще помоля да спазваме правилника както гостите, така и колегите народни представители. Даваме много възможности за изказвания в нашата Комисия, но да спазваме и Правилника, който сме приели всички.
Професор Тотев заяви желание за изказване.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители и колеги от БАН, висшите училища и от училищата!
Госпожо Дамянова, Вие сте все пак малко по-щедра. Вчера бях в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, регламентът е 2 минути и го спазва и председателят на Комисията. Това между другото.
Смятам, че това, което каза акад. Ревалски, за нашата подкрепа за нашите колеги от начално и средно увеличаване и за увеличаване на средствата за тях от страна на държавата – това е похвално. Не можем без да имаме подготвени деца да очакваме, че при нас ще се случи някакво чудо. Но смятам, че трябва да се помисли и за висшето образование, респективно за науката. Няма да повтарям, защото акад. Ревалски много точно и аргументирано го каза.
Преди около 15-тина дни в едно интервю по БНТ бях провокиран от журналиста, който водеше интервюто и казва: „Защо висшето образование, Вие от университетите, пропуснахте шанса преди две години да излезете на стачка заедно с учителите и т.н.?“ Казах буквално, че ние сме хора с такъв морал и разбирания, че не бихме отишли да тропаме под прозорците на Министерския съвет, а смятаме, че трябва по достойнство да бъдат отделени необходимите средства за висшето образование.
Няма да повтарям това, което всички знаят, но ми се иска някак си да бъде чуто, че ние губим нашите млади хора. Имам предвид докторанти, които не искат да идват да стават докторанти, асистенти, които напускат, за да отидат на друго място на работа.
Няма да повтарям какво влияние оказва минималната заплата върху всички заплати нагоре. Нямаме средства, не са увеличавани заплатите на преподавателите. Не говоря за асистентите. Ако сметнем на една хигиенистка, не искам да обиждам никаква професия, всеки се труди по някакъв начин, но една хигиенистка с 510 лв. плюс пенсия, плюс клас, става…
Трябва много силно, господин Министър, зная и Вашите усилия и съвместните ни усилия, но трябва нещо да направим. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Тотев.
Госпожа Такева.
ЯНКА ТАКЕВА: Благодаря Ви.
Добър ден на всички!
Уважаема госпожо Председател, заместник-председатели на комисията, уважаеми депутати, уважаеми наши преподаватели от висшите училища, от науката, уважаеми социални партньори! Взимам думата, за да изкажа мнението и становището на Синдиката на българските учители, но преди това искам да честитя на всички Вас отминалия празник 1 ноември, да Ви пожелая много здраве и никога да не забравяме това, което са ни оставили нашите предшественици и то е свързано с морала, както каза проф. Тотев. Искам да Ви кажа, че моралът и стачката на българските учители, понеже някои хора се срамуват да тропат под прозорците, стачката на българските учители беше изключително морална, изключително интелигентна и показа един урок по гражданско образование.
И сега по същността на големия въпрос.
Първо, позволете ми, госпожо Дамянова, като председател на Комисията, да благодаря и на господин Вълчев, в това число и на правителството в лицето на премиера господин Борисов и на министъра на финансите, за това, че Синдикатът на българските учители представи в Националната програма на правителството пет важни политики. Тези пет важни политики бяха приети и са в раздел „Средно образование“ на Националната програма на правителството, и бяха развити като политики от страна на Министерството на образованието, за което безкрайно благодаря. На базата на тези пет национални програми в раздел „Образование“ безспорно се направи този бюджет, който е свързан със средното образование.
Синдикатът на българските учители не може да бъде неудовлетворен. Напротив, изказваме нашето удовлетворение от това, което е заложено. Но имаме един проблем и аз смятам, че заедно в отрасловия съвет с министър Вълчев и с госпожа Дамянова и екипът от заместник-председатели, които са от всички парламентарни групи, можеше да разрешим този проблем.
Проблемът е свързан с обхвата на децата. Вие знаете, че бяха обходени 150 хиляди семейства и много добре знаете, че се установи, че 75% от децата от тези семейства са в чужбина, тоест те не са отпаднали, те някъде учат в образователните системи по света. На базата на този обхват 17 хиляди влязоха в българското училище. Ето защо аз смятам, че ние трябва да направим всичко възможно било чрез републиканския бюджет, било чрез програмата „Образование и наука за интелигентен растеж“ да се осигурят средства в размер на 25 млн. лв., за да осигурим задържането на тези деца в училище, защото знаете колко много усилия българският учител, включително и колко много несгоди претърпя, когато обикаляхме сами по махалите, за да убедим хората да изпращат децата си са училище.
Смятам, че Решение № 737 на Министерския съвет от 5 юли е изключително важно, изключително навременно. Всички в тази зала, предполагам, че няма човек, който да не смята, че децата от рисковите групи и семейства трябва да бъдат обхванати в училище, защото Вие сте ме учили, скъпи преподаватели от висшите училища, включително и БАН, какво може да се случи, правите и изследвания за това, ако не обърнем сериозно внимание на базисното образование.
Искам да Ви благодаря, акад. Ревалски, и на всички преподаватели от висшите училища и науката, за подкрепата за българското базисно средно образование, както искам да подкрепя и да изкажа голямото си задоволство от това, че няма политическа партия, която е в парламента, която да не подкрепя бюджета за образованието в частта средно образование. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Такева.
Академик Малиновски.
НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Благодаря Ви. Не съм академик, но…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Хубаво е да Ви повиша, не е хубаво да Ви понижа. Желая Ви го от сърце.
НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: В кръга на шегата в сегашното състояние на БАН, то е все едно. (Оживление.)
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, финансовото състояние на БАН през последните десет години е показано на една от двете криви, които оставих пред Вас преди това. Става въпрос за графиката с многото криви. На нея е показано намалението на бюджетната субсидия на БАН и някои университети спрямо бюджетната субсидия 2008 г.
2008 г. е избрана за база, защото през последните десетина години в 2008 г. България заема най-високото място в световния рейтинг за научна продукция. Това място е 48-о. Днес се намираме на 56-о място от 151 страни.
Връщам се към графиката, само за да спомена две цифри.
Първо, ако субсидията на БАН се запази на нивото от 2008 г., нито се променя, нито се намалява, нито се увеличава, то тогава за последните 10 години БАН е недофинансирана в размер на 106 млн. лв.
Второто число – ако субсидията на БАН се променя с ръста на изменение на Софийския университет, то тогава бюджетът на БАН за 2018 г. би следвало да бъде 118 млн. лв. В проектобюджета е заложено 83 млн. лв., тоест точно толкова… (Реплика от народния представител Анелия Клисарова.) Права сте, проф. Клисарова, но 2,5 млн. лв. идват от Министерството на околната среда и тъй като всички данни са трансфера от МОН, затова работя с числата само с трансфер от МОН. Тоест за 2018 г. е заложено точно толкова, колкото е в 2008 г. Вижда се ясно от графиката.
Вчера чух на пресконференцията на господин Горанов и на господин Дончев: „Неприемливо е за мен като финансов министър да говорим за заплати в научни звена, тъй като базовият стандарт за функциониране е осигурен“.
Доколкото разбирам, господин Горанов твърди, че държавната субсидия на БАН от 2008 г., когато минималната основна заплата в страната е 220 лв., е достатъчна, за да се осигури базовият стандарт на БАН през 2018 г., когато минималната работна заплата е повече от два пъти – 510 лв. Настоятелството на БАН, както спомена акад. Ревалски, преди няколко дни взема поредното си решение, че екзистенц-минимумът на Българската академия на науките е 98 млн. лв. При това в присъствието на представители на управляващите. И господин Дончев, и госпожа Бъчварова единодушно настоятелството прие, че това е екзистенц-минимумът. Очевидно господин Горанов не е съгласен с този екзистенц минимум. В крайна сметка Вие, дами и господа народни представители, ще решите коя преценка е вярна.
Продължавам. Според Господин Горанов…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз обаче ще Ви помоля да не цитираме и не даваме становища за хора, които не присъстват в залата, защото господин Горанов не е тук и съответно няма как…
НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Извинявам се, но представителят…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Едва ли държавният експерт, който е тук, ще си позволи да коментира думите на финансовия министър.
НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Моля за извинение, няма да цитирам хора, които не присъстват.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма право на отговор, така че в присъствието на министър Горанов можете да изложите своите виждания, но Ви моля въпросите да са към министър Вълчев, който представлява и правителството.
НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Благодаря Ви. Ще се постарая да вляза в петте минути, като завършвам.
От вчерашното интервю чух, че 120 млн. лв. са разпределени за наука. Дава ни се 5% възнаграждение, ако всичките тези пари 5 млн. лв. се разпределят на калпак. Позволявам си да напомня, че от 2010 г. в БАН не са давани пари за ток, вода и парно, които тази година са над 5 млн. лв. за годината. Откъде да ги вземем? Много лесно е да се предвиди ако субсидията на БАН остане такава какво ще се случи. На втората графика се вижда. Има спад на научната продукция от 2008 г. досега от 70% на 57%. Какво следва за държавата? За държавата следва това, което вече споменах – от 48-о място на 56-о място в световната класация. Ако приемете този бюджет, страхувам се,че спадът ще стане вече необратим и тогава и с много пари не може да бъде обърнат.
Относно разпределението „на калпак“ няма да се спирам. Много пъти е говорено. БАН от 2013 г. е разработила система за диференцирано разпределение на субсидията на отделните звена. Тя се прилага системно всяка година, въпреки финансовия недостиг. Така че относно тази система и изказването за разпределение „на калпак“ позволявам си да твърдя, че не е коректно най-малкото.
Няма да цитирам по-нататък. Завършвам с обръщението към Вас, уважаеми дами и господа народни представители, ясно е, че всяка година системно личният състав на Българската академия на науките намалява драстично. Ако не се вземат енергични мерки, то академията, ще използвам по-острата дума, е изправена пред разпад. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Малиновски.
Доцент Лиляна Вълчева, заповядайте.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Добър ден и от мен.
Уважаемо ръководство на Комисията по образованието и науката, уважаеми господин Министър, госпожи и господа от Академията на науките, от висшите училища, колеги и партньори! Няма да повтарям това, което каза министър Вълчев. Щеше да е справедливо след министър Вълчев да се изкаже Вълчева, нали така? Добре върви.
Много сериозни станахме и аз искам да кажа, че във всяко нещо има добро, има и лошо. Няма идеална система. Същата е и системата на висшето образование и науката. Имаме искане за 40 млн. лв. ръст в субсидията. Получихме по-малко – 21 млн. лв., това са нашите изчисления. Чух малко по-различни числа от министъра, но кое е по-важното? По-важното е, че тези 153 500 студенти, при една субсидия за издръжка на обучението от 335 млн. лв. имаме средно претеглен норматив от 2181 лв. или със 175 лв. средно на студент повече. За сравнение миналата година този ръст беше 30 лв. на един студент. Само това ще коментирам в тази част, но казвам, че не е достатъчно. Нашето желание беше и за втора година да увеличим коефициентите, които миналата година солидарно социалните партньори увеличихме. Те дойдоха за първи курс тази година и ясно бяха индексирани с минималната работна заплата. Дадоха глътка въздух. Ако и тази година можехме да увеличим за този първи курс пак коефициентите по Постановление № 162 и ако бяхме актуализирали коефициентите по Постановление № 358 щяхме да имаме 40-милионен ръст, който щеше да даде по-добра възможност на висшите училища с оглед на нарастването на минималната работна заплата и оттам нататък разпределение на средствата към останалите работещи в системата.
Второто ни желание беше да отличим едни висши училища, които имат много високи показатели и парите за наука, които по закон са 10% спрямо субсидията за издръжка, това са парите в третия показател на бюджета, наука и научно-творческа дейност, искахме поне 5 млн. лв. да има увеличение. За съжаление и там не се случва за поредна година.
Настояваме обаче субсидията за издръжка на обучение да бъде разделена на два реда. Нека ясно да се види във висшите училища как влизат парите. Ние за пореден път го правим това нещо. Нека да видим как влизат парите по брой студенти и парите по комплексната оценка на качество, защото вече имаме изменение в чл. 90 и в чл. 91, влезе в сила от тази година, имаме една методика, която социалните партньори одобрихме в Министерството, тя вече е предоставена на ректорите, и имаме задължение да разпределяме парите за качество – 75% по професионалните направления, дали тази висока оценка, плюс 25% солидарен стълб в другите сфери.
Конкретно за БАН. Много пъти сме разговаряли, ние имахме среща и с акад. Ревалски, много неща сме си припознали от това, което те имат като искане и ние, което искаме да направим, но е време да се замислим, да разпределим и да отделим на отделен ред онези институти в Българската академия на науките, които полагат грижи за българското общество и дават своите резултати. Защо да не започнем 2018 г. с НИМХ, защо там да не направим един ръст от 20% и за оперативна дейност, и за заплати? Защо после да не помислим и за води, за гори, земетресения? Всичко това обслужва българския народ, цялата страна. Време е да направим тази крачка.
Като цяло искам да Ви кажа, че сме се насочили към програми. Програмно ориентираният бюджет е мечта на нашия синдикат от 2006 г. Подкрепяме Националната програма „Антарктида“, подкрепяме Общонационалната програма „Водородна платформа“, много пъти артикулира министър Вълчев всичко това, подкрепяме и програмата „Информационни и комуникационни технологии“, но предлагаме и три много важни програми.
Програма „Млади учени“ – това са всички асистенти, работещи в академиите и във висшите училища. Под академиите разбирайте и БАН, и селскостопанска академия. Едно целево финансиране, допълнително предвидено в бюджета на Министерството на образованието и науката, което по наши сметки няма да е повече от 5 млн. лв. Ще обеднее ли държавата, ако направи тази програма? Ние много ще настояваме, защото, след като държавата дава на академиците и член-кореспондентите отделна програма за допълнително финансиране при пенсионирането им и получаване на такива доходи, защо за младите учени да не даде тези 5 млн. лв. Те са изчислени при нас и добре са описани, няма защо да ги чета, в анализа, който сме направили.
Следващата програма е пряко свързана с докторантите. Петстотинте лева, които господин Вълчев коментира, при нас сме ги сметнали на 510 лв. и са не 2,5 млн. лв., а са 3 млн. лв.
Следващата програма е постдокторанти. Знаете, че ние много изоставаме по тази стратегия на научните изследвания за 2030 г. и мисля, че за 2018 г. трябва да стартираме не само заради интелигентната специализация, а заради това да направим онези млади учени, които да започнат да работят на по-други нива, както работят нашите партньори в Европейския съюз.
И задължително Национална програма „Доктори“. Получава се така, уважаеми колеги, че един доктор във висше училище получава 180 лв. като допълнително трудово възнаграждение. Тази научна степен е национална все пак. А в друго висше училище получава 3-4 пъти повече. В крайна сметка при един среден ръст, който е със средна стойност на докторските от 290 лв., като приравним към минималната работна заплата, редно е да се актуализира наредбата и в тази наредба държавата да сложи единен подход към всички хора с научните степени доктори. Тя ще отнеме 35 млн. лв., сметнали сме го.
Мислим, че тези целеви програми ще дадат възможност на висшите училища да разполагат с тези допълнителни средства за други свои дейности.
Имаме и подкрепа към преобразуване на Фонда за научни изследвания в Агенция за насърчаване на научните изследвания още през 2018 г. Знаете, че България е първата страна, която спечели и има такъв подготвен проект, за да може науката и иновациите да работят като единна система и да може да се състои онази синергия между образование, висше образование, наука, бизнес, общество. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Вълчева.
Заявка за изказване направи господин Диян Стаматов.
ДИЯН СТАМАТОВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, представители на висшите учебни заведения и академичните среди, уважаема госпожо Такева! Становището на Съюза на работодателите е изключително кратко. Много по-бързо Ви молим да приемете този Законопроект на Министерския съвет, тъй като в частта средно и предучилищно образование по-добър Законопроект в последните десет години не е имало в две посоки. Едната посока е свързана с промяна на заплащането на учителския труд. И втората е с осъвременяване на механизмите за делегиран бюджет – нещо, което като стъпка се очаква от учителските среди и от директорите през последните десет години, откакто съществуват делегираните бюджети с много голямо нетърпение.
Затова апелът ми е да подкрепите Законопроекта в частта „средно образование“, където определено колегите директори сме изключително удовлетворени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря за краткото изказване на господин Стаматов.
Само искам да Ви уверя, че комисиите в Народното събрание и Народното събрание работи в изключително кратки срокове. Днес и вчера се провеждат по няколко комисии, в които се разглежда Законопроектът. Наистина полагаме максимални усилия да спазим възможно най-кратки срокове.
Госпожа Вангелова, заповядайте.
ЯНА ВАНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълчев, уважаеми гости! На първо място, националното представителство на Студентските съвети подкрепя увеличаването на средствата за сектора „Образование и наука“, но освен положителната оценка на това, че средствата се увеличават, ако погледнем прагматично факта, че без да се променят ключови параметри по определени въпроси, нарастването на тези средства може би няма да доведе до очакваните от обществото резултати.
Ще повдигна един въпрос, който беше засегнат в изказванията на преждеговорящите в някаква част и той е свързан с размера на стипендиите на докторатите. Щях да се учудя, признавам си, ако в този вариант на Законопроекта за държавния бюджет нямаше заложено увеличение на тези средства. Разбира се в лицето на министър Вълчев ние виждаме отново един спазен ангажимент към студентската общност, за което благодаря, за това, че има корекции и въпросите, които обсъждаме, водят до съответните промени.
Неудовлетворени сме обаче от размера на стипендията, която се залага, тъй като и сами виждате, че тя ще е с 10 лв. по-малка от минималната работна заплата. В подробно становище сме дали своите аргументи, включително за увеличаването на стипендията и двойно – нещо, което се е случвало за последно през 2008 г. Всъщност от 2008 г., въпреки постепенното нарастване на размера на минималната работна заплата, тази стипендия не е имала увеличение. Сами разбирате, че в 2008 г. тя е нараснала два пъти повече, била е двойно по-голяма от минималната работна заплата и тогава е имало някакъв стимул за младите хора да записват въобще докторантура.
Професор Тотев каза, че имат затруднения с намирането на докторанти. Ще има и все повече затруднения, защото, съгласете се, един млад учен, един млад човек с потенциал няма как да се издържа с 500 лв. на месец. Това за мен е много малка сума.
Апелът ми е да коригираме тази сума и да заложим една наистина достойна стипендия за докторантите, за да има търсения ефект. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Сега ще дам думата малко на народни представители.
Госпожа Ирена Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми господин Вълчев, уважаеми колеги и гости! Аз ще кажа няколко думи за бюджета основна в частта му „средно образование“. Удовлетворени сме от това ,което виждаме. Това казах и на изнесеното заседание на Комисията по образованието във Велико Търново. Разбира се, това можеше да се случи много по-отдавна, но нали знаете – „По-добре късно,отколкото никога!“.
Съгласна съм с думите на министър Вълчев, че основният акцент е заплащането на труда на учителите, защото в разрез с тезата от последните десетина и повече години, че ученикът и детето е центърът на системата. Никога не съм била съгласна с това и съм го отстоявала публично. За мен учителят е центърът на системата, защото каквито и да са децата, ако няма добре подготвени, разбиращи, можещи и мотивирани учители, ние нищо не правим. И практиката доказа това за последните години.
Разглеждайки бюджета, имам два въпроса.
Първо, господин Министър, можете ли да ми отговорите колко са средствата за заплащане на учителския труд през 2017 г. и съответно през 2018 г.? Не съм икономист, но виждам общата сума за предучилищно и училищно образование от 2 млрд. 882 млн. лв., от които 2 млрд. 1 млн. лв.за възнаграждения и издръжка на системата.
Другото – 62 млн. лв., които са, грубо казано, за материална база и от които 14,7 млн. лв. за транспорт на учителите. Това ще рече, че остават 47,4 млн. лв. за материална база. Ще ми се това да е повече. Разбирам, че акцентът през 2018 г. е възнаграждението на учителите. В тази връзка апелирам по-бързо да бъде изготвен и приет стандарта за физическа среда, за да може тези средства, които са предвидени за материална база, да не отиват в определени училища, защото, както казвах за София, аз изначално знам в кои няколко училища отиват средствата.
Искам да кажа, че трябва да има сериозни критерии, а не тези средства да отиват в училища чиито директори имат познанства на съответни правилни места.
Накрая, аз вчера излязох на протеста на Българската академия на науките и понеже тук министърът каза много хубава фраза, че дървото, което поливаме сега, дава плодове в бъдеще и това важи за учителите, ми се ще разбирането да е такова и това да важи и за младите научни работници. Много ми беше тежко на сърцето и на душата вчера, защото, когато ние предложихме увеличение и минимални прагове на заплатите на асистент, главен асистент, доцент, професор и т.н., това не беше прието нито в Комисията, нито в парламента. Това беше наше предложение, но всеки е имал своите съображения тогава.
Сега си мисля, че тук такива имена в нашата наука, и не само в нашата, това са световни имена, ни обясняват каква е ситуацията с младите учени в България и аз си мисля, че е крайно време да бъдат чути. Крайно време е бъдат чути, защото имам мои ученици в Българската академия на науките, част от тях вече заминаха, излязоха от там, част стоят обаче, просто защото те са за там, животът им е свързан с науката. Ето за такива млади хора трябва да мислим. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Анастасова.
Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми дами и господа! Ще ми се малко да разведря атмосферата, защото очакванията ми са поне в Комисията по образование, нещата да са малко по добри и да си призная, че понякога в заседанията на Комисията по образование се чувствам като в час по литература, когато непрекъснато всички търсим отговор на въпроса какво всъщност е искал да каже лирическият герой и накрая, поне заедно с Вас, да стигнем до идеята, която всъщност пронизва сюжета.
Говорим за цялостен бюджет. Аз обаче разглеждам бюджета не като счетоводен документ, това не е просто една каса пълна с пари, говорим за държавна политика в мащаб, а вече малко по-сериозно говорим за държавни политики в различни сфери на живота и те трябва да са всеобхватни.
Няма да си кривим душата, има добри думи, които каза министърът и ние ги приемаме, има добри намерения. Виждаме, че е даден старт за реализация и на добри политика в Министерството. Това не значи, че само с увеличение на заплатите на учителите ние от утре ще започнем, както се казва „цветя и рози“, да връзваме и да цъфтим, защото, ако целта е постигане на качествено образование, няма да стане с наливане на пари и по-специално на заплати на учителите. Това в никакъв случай не е лоша или някаква реакция „против“ от наша страна, това просто е една истина.
За БАН. В Движението за права и свободи ние винаги сме били последователни. Имал съм възможност да изразя малко по-критично отношение, но и тогава съм заявил категорично, че ние ще подкрепяме финансовите претенции на БАН с мисълта, че тези претенции всъщност са реално измерение на проблема.
В настоящия момент, когато всички виждаме, че без наука няма развитие и ако искаме работеща икономика, трябва да има наука с добра научна продукция, която да е в интерес на страната, БАН като Академия, трябва да бъде подкрепена.
Приемаме и техните разчети. Те не са просто надут балон. Говорим за реални цифри, а когато се правят сравнения между средно образование и висше образование, тежестта ще бъде в техен интерес. Що се отнася до проблема вътре в БАН, аз съм сигурен, че във времето ще се решат. Виждам и прочетох, че се предприемат стъпки в тази сфера.
Няма да си кривя душата за висшето образование. Никога не съм се притеснявал да говоря истината такава, каквато я виждаме ние. За нас многото на брой университети, всъщност не е в интерес на страната. Няма да повторя онова становище, в което на един милион се падало по един университет. Сигурно тук може да възникне различна дискусия, но това не е целта на днешното заседание, още повече при приемането на бюджета, но не приемам приема. Ако говорим за качество на образование и някои университети да обявяват търгове, ако тези търгове заместват изпитите, разбира се, а в същото време едва ли не студентите утре да ги приемаме с покани предвид демографската криза, предвид студентите, които заминават да учат в чужбина и това нещо, ако не се вижда, че е реалност в България, значи не знам къде си слагаме главата.
В този смисъл по отношение на средното образование, нека се върна, защото тук са добрите моменти в Министерството, ние тук ще тръгнем с една много сериозна забележка и няма да кажа какво всъщност значи реформа, но ако чрез реформа искаме да постигнем добра промяна с добър резултат, трябваше досега да е работено в тази сфера.
Нашите претенции са една добра реформа и преориентиране на образованието към професионалното направление, предвид да намалим големите разминавания между търсене и предлагане. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Тотев поиска думата за реплика. Заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ще ми позволите да не се съглася с Вас във Вашето изказване в частта „висше образование“. Това, което изказахте като подкрепа към БАН, адмирираме го, ние с БАН сме от едната страна, защото ако няма висше образование, няма БАН, няма наука. Всички, които ме от тази страна, сме минали през висшето образование.
Що се касае за броя на университетите, ако не е достигнало до Вас, все още, мисля че имаше достатъчно голям отзвук – на 21 октомври имаше Съвет на ректорите в град Варна, и там взехме едни важни решения, които… (Реплики.) Когато Вие говорихте, аз мълчах. Много Ви моля.
Ние сме взели според нас едни важни решения, които съвсем скоро, вероятно до средата на месеца, ще дойдат през Министерството в парламента, и Вие ще можете да си кажете тежката дума трябва ли да има още ВУЗ-ове, какво да се случва в съответните направления и така нататък.
Това е нещото, с което не мога да се съглася.
Що се отнася за тези рекламни покани за обучение на студенти, ние сме го отразили също на нашата среща и смятам, че това не би се повторило, защото е в ущърб на всичките университети, които са читави, смея да го кажа.
Така ли е проф. Статев? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, колега?
ЕРОЛ МЕХМЕД: Само едно изречение.
Пак, без да бъда разбран погрешно, не е добре в тавана на едно харманлийско училище да се открива колеж, тоест висше учебно заведение. Давам го само като пример и недейте се хваща веднага на думите, а по-скоро в идеята. Благодаря.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Смятам, че Вие ще ни помогнете.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съжалявам, проф. Тотев, моля …
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Ние искаме мораториум. Стига един кмет поискал …
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Излизаме от темата. Благодаря Ви.
Продължаваме с проф. Лъчезар Аврамов, след това сте Вие госпожо.
Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Аз съм професор на БАН, но тук съм акредитиран от Гражданско движение за защита на гражданите и държавата. Затова бих искал да кажа няколко думи, които засягат, разбира се, Академията, но обсегът им е доста по-широк. Обещах да не повтарям никой, но се налага на повторя колегата от Студентските съвети.
Искам да Ви обърна внимание, че един докторант, подготвян в България струва минимум 100 хил. лв. Дори при мизерната стипендия от 450 лв., като умножите по 36 и добавите разходи по обучение и по особена експериментална работа, това са минимум 100 хил. лв.
На 26 октомври в Института, който самият аз ръководя, се защити поредният докторант и на 30 октомври аз подписах освобождаването. Тя е млада жена. Дисертацията е в областта на нанотехнологиите. Супер модерна, супер перспективна и вече не работи в България. Това става практика не само при мен, а и във висшите училища, и в Академията на науките. Ние изнасяме интелектуалния си продукт и източваме бюджета. Това става с подкрепа на правителства и на парламенти.
Водата, която наливаме в бъдещето не е нашето бъдеще. Аз съм изключително учуден как може в един документ, който се нарича „Бюджет на държавата“ да пише едновременно „минимална работна заплата 510 лв.“ и „докторантска стипендия – 500 лв.“ Това е абсурд! Такова нещо няма и в Чад. Аз съм имал колеги от Чад и познавам тяхната наука. Такова нещо няма. Помислете върху това. Това е за рекордите на Гинес и може би трябва да се изследва.
Ако не се повиши докторантската стипендия двойно от тази година, това е ликвидация на науката въобще. Институцията „докторантура“, е основата на структурата на науката. Докторантите и постдокторантите са хората, които изграждат науката, те извършват 90% от цялата рутинна работа, в експерименталните науки и повече. Това са хората, на които се гради науката, гради се високотехнологичната икономика и се гради бъдещето на държавата.
Аз Ви призовавам: направете всичко възможно най-малко 900 лв. трябва да бъде тази стипендия от следващата година, защото, ако това не се случи, след две-три години няма да има нужда да говорим въобще по този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И аз Ви благодаря.
Заповядайте.
ДИАНА ПЕТКОВА: Казвам се проф. Диана Петкова и съм председател на Съюза на учените в България.
Съгласна съм, че трябва да се повишат заплатите на учителите, тъй като средното образование е много важно у нас, но трябва да погледнем и за тези преподаватели, които всъщност обучават учителите, тъй като у нас, за да има качествени учители, трябва да има и качествено висше образование, трябва да има квалифицирани хора, които да създават тези учители и след като учителите завършат се оказва, че те ще получават много по-голяма заплата от тези, които ги създават.
Освен това искам да обърна внимание и към някои критерии за оценка на развитието на науката в отделните висши училища. Примерно аз съм от страната на биологията. При нас няма проблеми, тъй като ние имаме достатъчно списания с импакт фактор, достатъчно цитирания, тъй като работим в такава област, но има някои университети, като техническите университети, при които ситуацията е малко по-сложна, тъй като те първо работят с някакви фирми, които им дават някакви задачи, тези фирми не желаят да се публикува това, което те са изработили, вследствие на което те не могат да получат този висок брой публикации, както нашите науки, които са природни науки.
Освен това искам да обърна внимание и до военните. Тъй като военните също не биха могли да публикуват достатъчно много по простата причина, че за стратегията и сигурността на страната знаете, че това не може да се случи – да се получат голям брой списания, в чужбина да публикуват своите резултати.
Другото, което искам да кажа, е, че навсякъде се говори за това, че ние в науката трябва да използваме европейски проекти за финансиране. Това е правилно, но има един проблем, че за да кандидатстваш по европейски фонд за финансиране, трябва да имаме публикации. Без тези научни публикации никой няма да може да спечели европейски проект, което значи, че нашата страна трябва по някакъв начин да увеличи количеството субсидии, за да може ние да изработим тези публикации у нас. Естествено, много от нас ходят навън в чуждестранни институти, откъдето получават съответните публикации, но би трябвало у нас в България да можем да работим и да създадем тези публикации, с които ние можем да кандидатстваме за европейски фондове, които да бъдат субсидирани. Това искам да кажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Сега ще дам думата на проф. Клисарова. Заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, колеги, драги гости! Искам да изразя становище точно в областта висше образование и наука, като много благодаря на всички Вас, защото казахме това, което мислим – и на акад. Ревалски, и на проф. Аврамов, на проф. Малиновски. Да, така е. Трябва да има наука, защото ако не развием нашата наука и ако не вземем спешни мерки, всички сме единодушни, че просто няма да има наука, а без наука няма как да има икономиката и няма как да има развитие държавата. Това е истината. Това е ключ. Разбира се, и образованието.
За да не повтарям всички, искам само да задам няколко въпроса.
Господин Министър, казвате 405,8 милиона. Събирам ги тук едни цифри, може аз да не съм добра, но не мога да разбера как стават? Или това е някаква консолидирана фискална програма ли, финансова? Ако обичате, обяснете.
Второ. Тези 120 милиона къде са? Как са разпределени в частта „Наука“? Да знаем. Много добре, че ги има. Това е прекрасно, но да видим как са разпределени.
И никъде не казахме, като направим минималната заплата 510 лв., какво правим? В смисъл, като знаем колко са учените в БАН, акад. Ревалски каза, тя май ще покрие само минималната работна заплата и няма да достигне за половината… Реално погледнато, тогава нямаме мотивация и стимули за развитие на науката в Българска академия на науките.
Ето това са моите въпроси. Благодаря.
А иначе бих желала наистина да кажа като господин Стаматов – съжалявам, че излезе – чудесно е, развиваме се, подкрепяме, но за съжаление в част „Наука и висше образование“ мисля, че малко трябва да направим корекции.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Клисарова.
Да дадем думата да отговори Министърът? Натрупаха се въпроси. Нека сега министър Вълчев да вземе отношение. Аз мислех да му дам думата накрая, но може би е по-добре сега, за да можем след това да продължим и с други въпроси, за да не се натрупва много информация.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз ще започна с коментарите в частта „Бюджет за наука“. Факт е, че ние в последната година имахме разговор, според мен ползотворен разговор и то политически ползотворен разговор по отношение на това какво правим със системата на научните изследвания и в частност с разходите за научни изследвания. Благодаря най-вече на акад. Ревалски. Имаме много добър диалог с него.
Има поне четири безспорни неща, когато си говорим за наука, около които ще се обединим. Първото е, че трябва да се увеличават средствата. Второто е, че ние трябва да поддържаме един определен научен потенциал – минимум от научен потенциал, тоест, хора, които трябва да се финансират, независимо от това дали участват в проекти или не. Трето, че трябва да обясним на обществото обществената възвръщаемост от средствата за наука, да оправдаем увеличените средства, колко е важна науката. И четвърто, да инвестираме в научна инфраструктура.
По същия начин е и по отношение на висшето образование. Факт е, че имаме поне две безспорни неща. Едното е, че трябва да увеличаваме средствата. Второто е, че имаме репутационен проблем. Господин Мехмед го загатна. И ние не може да си скриваме главата от него. Всъщност, Съветът на ректорите прояви тази колективна отговорност и констатира, че мрежата е достигнала предела си на разрастване и това трябва да спре. Екстензивният ръст на системата трябва да спре. Аз съм готов да подкрепя това предложение и да го представя пред Народното събрание чрез Министерския съвет. Оттам нататък обаче имаме поне няколко неща, които трябва да съобразим.
Първото е, че ние от 15 години, минимум 15 години, в Българска академия на науките и във висшите училища не бюджетираме заплати и численост. Всъщност, ако бюджетираме заплати, задължително трябва да бюджетираме и численост. Ако ще финансираме заплатите, трябва да регулираме и числеността. Иначе веднага може някой да си вдигне два пъти числеността и да каже: дайте ми парите за заплати. Няма такъв модел никъде в нито един сектор, в нито една държава, където се бюджетират заплати, но да не се регулира численост. (Реплика.)
Добре, извинете, 15 години е в системата на държавните висши училища. Извинявайте, от 2006 г. – 11 години за БАН. Мисля, че от 2001 г. е по отношение на държавните висши училища. Тоест ние трябва да говорим включително за промяна на Закона за БАН и Закона за висшето образование – искаме ли да се върнем към бюджетиране на численост и към регулиране на численост на персонала, което означава регулиране на катедри, което означава регулиране на пълняемост, регулиране на факултети? Никъде не е казано, че тези средства са за минимална работна заплата на БАН. Това увеличение от 4,8 милиона, никъде не е казано, че са за минимална… (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги и гости, много моля да не пречите на министър Вълчев да отговори.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: То не е казано поради тази причина, че не се регулира численост. Не съм казал, че трябва да съкращаваме. Това, за което говорим, е, че ние трябва да оправдаем обществената възвръщаемост.
По същия начин е и при висшите училища. Ние не финансираме минимална работна заплата, имате Стратегия, на която сме стъпили, и финансираме увеличаващ се процент на средствата в зависимост от комплексна оценка за качество и реализация.
Имаме ли гаранции при сегашния модел, че ако увеличим средствата да кажем с 5%, тези средства ще отидат за млади учени или млади преподаватели? Веднага ще Ви кажа – нямаме такива гаранции. Всъщност, понеже и проф. Петкова постави въпроса за съпоставката между висшите училища и училищното образование, дори и след увеличението, средната брутна работна заплата на учителите ще бъде 1080 лева. Във висшите училища е 1700. Няма опасност, дори след двойното увеличение, когато се изпълни, да настигне.
Има обаче една голяма разлика, че докато разликата между средната основна и средната брутна заплата, и между най-високата и най-ниската заплата е между 30 и 40% в системата на училищното образование, то в системата на висшето образование е два пъти разликата между средната основна и средната брутна за професорите, и някъде около 70% средна. Тоест имаме една система, която е много по-силно базирана на старшинството, много по-ощетяваща младите преподаватели в системата на висшето образование.
Аз тук напълно подкрепям госпожа Вълчева, че ние трябва да търсим други механизми. Сегашният механизъм на финансиране и сегашният модел на академична автономия не гарантира, че висшите училища ще изпълняват политиката за задържане на млади преподаватели, освен ако те нямат това себесъзнание, това самоусещане. В този смисъл напълно подкрепям това, да има не само програма за младите учени, но и политика, насочена към младите преподаватели.
Ще Ви дам един пример – с бюджета за 2017 г. в едно висше училище бяха увеличени с 3 милиона средствата за едно професионално направление. Нито един лев от тези средства не бяха дадени за това професионално направление. Младите преподаватели бяха натоварени с допълнителна норма и половината от тях избягаха от висшето училище. Това е своеобразен саботаж на политиката за диференциране на финансирането и преструктуриране на приема и финансирането в зависимост от качеството.
Ако искате да отваряме тази теза, аз съм съгласен да я отворим в пакет с промени в Закона за висшето образование и модела на управление на висшите училища. Внасянето на предложението за ограничение на разрастването на системата ще бъде и повод за дебат по тази тема – нещо, което господин Мехмед засегна.
Абсолютно съм съгласен с господин Аврамов, че ние трябва да увеличим стипендиите. Трябва да ги увеличим, и то рязко трябва да ги увеличим. Госпожа Вангелова ми е свидетел, че ние сме водили този разговор, но и тук имаме задръжки. Всичките докторанти са точно такива, каквито Вие показахте. Аз имам достатъчно данни, че има докторанти, които са се записали само заради стипендията. Тоест пред нас стои ангажиментът, ние да намерим механизма за диференцирано нарастване, както и въобще за диференцирано финансиране на науката. Факт е, че в системата на висшето образование, комплексната оценка даде добри резултати от първия път, тоест беше припозната като надеждна, но в системата на научните изследвания, все още нямаме тази система за диференцирано финансиране и тази оценка, която да стъпи на нея като надеждна. И тук също е една от задачите.
По отношение на конкретните въпроси, свързани със средствата, имаме прекласифицирани средства и това са средствата за докторанти. Това не е реален ръст, факт е, че реалният ръст е близо 80 милиона. Правилно е, и тук, пропускът е от предходните години, тези средства да бъдат класифицирани като средства за науката. В този реален ръст имаме близо 65 млн. лв., които са в централния бюджет, които са насочени условно към политики, за съответствие със Стратегията, и политики, които предстои заедно с представителите на научната общност да формулираме. Безспорно е, че сред тези политики ще бъде насърчаването на младите учени, финансирането на докторантите, финансирането на обектите от Националната пътна карта – това са научни инфраструктури, които са припознати като устойчиви в дългосрочен план, и които са част от паневропейски научни мрежи. Няма съмнение, че ние трябва с тези средства да покажем и ефективността на увеличението, тоест част от тях трябва да бъдат насочени към научни програми. Не казвам каква част от тях. Част от тях могат да бъдат насочени и към допълнително увеличение на докторанти, но само при това условие, че ние имаме този механизъм, който да гарантира, че са към тези докторанти, които извършват научна дейност. Тук е моят призив към академичните среди – нека да разработим заедно този механизъм, ние ще го предложим.
По отношение на научните програми вече работим с Българската академия на науките да свържем възлагане от страна на държавата чрез тези научни програми към различни дейности, които се осъществяват от научните организации.
Условно от тези 65 млн. плюс Фонд „Научни изследвания“ бихме могли да кажем, че минимум 35 милиона от тях ще отидат в БАН. Това, разбира се, е много условно, защото БАН предоставя 50% от научната продукция. Години назад, ако направим една статистика, близо 50% или минимум 50% от средствата по Фонд „Научни изследвания“ са били с бенефициент Българска академия на науките, което означава допълнително 350 милиона. Тук е прав акад. Ревалски, че ние с тях няма да можем да увеличим възнагражденията. Те ще бъдат насочени към част от учените.
Тук пак възниква въпросът, когато говорим за заплатите в БАН – на всички ни по равно? Да, има система за диференцирано финансиране, но ясно е, че не можем на всички по равно.
Мисля, че засегнах основните въпроси в частта „Висше образование и наука“. Ако съм пропуснал някой въпрос, ще отговоря допълнително.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще Ви дам думата в края на заседанието.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не мога да видя въпроса на госпожа Анастасова. Извинявам се. Може би по-късно ще й отговоря.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: За ръста за заплати.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, в 2017 г. средствата за възнаграждение и осигуровки на педагогическия персонал са близо 1 млрд. 380 млн. лв., без допълнителните 80 милиона, тоест 1 млрд. 460 млн. лв. Тези 80 са извънредни.
За 2018 г. са приблизително, казвам приблизително, защото при делегирани бюджети условно ги изчислявам, и са 1 млрд. 710 млн. лв. Масата на средствата по стандарти и нормативи, с които се финансират основните дейности, в това число и целодневната организация е някъде около 2 млрд. 200 млн. лв., но имаме средства и за веществена издръжка и средства за непедагогически персонал, който е с по-голям дял в детските градини, и близо 85% са средствата за персонал в рамките на средствата по единни разходни стандарти условно.
Да, наистина при този акцент – учителите, средствата за материална база не са увеличени, там ще се разчита на средства от Европейския съюз. Голяма част от училищата ще получат такива инвестиции. В хода на изпълнението на бюджета ние като Министерство също предоставяме на част от държавните училища средства. Общините реализират чрез инвестиционните си програми средства. Всъщност тези капиталови разходи, които реализират общините за образование, за детски градини и училища, мисля, че не са условно разчетени в консолидираната фискална програма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз нямах намерение да се изказвам, тъй като 13 години в тази Комисия, в това Народно събрание говоря едно и също, но абсолютно никаква чуваемост не е имало и промени в тези неща няма. Нещо повече – миналия ден донесоха писмена показана от колегията да участвам в протеста, където аз винаги съм бил, и аз им казах, се срамувам да стоя там, като не е имало полза от всичко това.
Сега на въпроса, за който аз помолих госпожа Председателката да ми даде думата. Тук няколко пъти чухме младите учени, младите учени, младите учени. Правилно, Лъчезар даже предложи да стане 900 лв. стипендията – също е правилно. Работата не е в недофинансирането на младите учени. Младите учени получават определена стипендия, тя не може да бъде по-висока от доцентската заплата. И този млад учен, който получи тези 900 лв., запише аспирантура и е кадърен, и всичко върви както трябва, щом завърши веднага ще изчезне, защото след това ще трябва да започне като главен асистент с 510 лв.
Тези, които твърдят подобни мерки, просто не разбират системата на науката. Порокът е в цялото недофинансиране на науката. Ако някой не знае, в Румъния младият учен доктор стартира с 820 лв. при изчисленост като евро, при нас стартира, всички знаят с колко – на половината. Икономически ние от Румъния толкова ли сме назад? Значи у нас е нещо не е наред, у нас няма разбиране на това как се правят нещата.
Що се отнася до диференциацията, тя се знае каква е – те са фундаментални природни науки, хуманитарни науки, там също има разлики, и технически дисциплини. Техническите науки, техническите дисциплини отиват по един начин, фундаменталните природни се финансират по друг начин, защото както казах един път на един протест, пак беше, че елементарните частици не могат да се продават на женския пазар и така нататък. А хуманитарните науки се финансират по съвсем друг начин. Но и да я направим тази диференциация и тя да е справедлива, ако няма достатъчно средства, вложени в науката, няма никаква полза.
Един път, пиейки кафе в кафенето с един докторант, пред Народния театър, дойде при мен и седна сегашният министър на образованието, започнахме да си приказваме за тези работи и той каза: „Професоре, ние в Европа в науката сме черна дупка“. Така ли беше? Пред театъра, август месец, преди да замина на разкопки. (Оживление.) Ние сме черна дупка, което е правилно, той е осъзнал, че сме черна дупка. Между другото, за негова чест, ще кажа, че аз с такъв министър на образованието не съм работил, който има такова разбиране.
Проблемът е, че трябва да бъдат убедени повече от хората, от които зависят тези неща, че науката е особено нещо и се финансира по особен начин и се знае как се финансира. Ако не знаехме, ако няма откъде да видим, да го погледнем, да упорстваме сега като магарета. Обаче ние знаем как се финансира. Сега току-що проф. Ревалски каза, че „Макс Планк“ се финансира с 90% държавна субсидия. Моята проверка преди седем години на място в „Макс Планк“ беше 85% държавна субсидия, 10% проекти и 5% частно. Аз го давам за пример, понеже нашата Академия е структурира като „Макс Планк“. Тя има същата система, същата структура.
Няма как да мръднат нещата, ако наистина не убедим по-голямата част от обществото да има обществена нагласа и то онова общество, което сега ни води напред, зад което стоим и ние, да убедим, че настина трябва да се вложат пари в науката, иначе няма как.
Между другото, малко хора тук знаят, тук има пет-шест души, които знаят, че във фундаменталните природни науки, от 100% заложени проекти сигурен резултат дават максимално 15%. Останалите са неуспешни и въпреки това хората влагат страшно много пари в това. Защото нещата трябва да вървят напред.
Извинявайте, аз много се разпрострях, но това исках да кажа – дали ще гласуваме този бюджет или не, няма значение. Има нужда от това да се задвижат нещата, защото ножът наистина е опрял до кокала.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Ако ми разрешите една реплика за министър Вълчев. Да кажа за бройката на учените.
Напълно съм съгласен, че ние не трябва да стимулираме увеличаване на бройки само, за да получават повече пари. Тук никога не е съществувал този въпрос. Ние говорим за тези учени, които в момента са около 2800, вече може би са паднали, които намаляха в последните шест-седем години, повече от 10%. Вървим надолу. Ние сме около една четвърт от учените в България и да не забравяме какво ни каза партньорската проверка само преди две години – че ние сме паднали под критичния минимум в сравнение с европейците по отношение на брой учени към население.
Тоест, учените в България не са много, а пък и ние не можем да ги увеличим, защото имаме ограничение от Министерство на финансите, няма как да увеличим бройките.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Апостолов, или кой ще вземе отношение?
Заповядайте.
ЗДРАВЧО ЗДРАВЧЕВ : Благодаря, госпожо Дамянова.
Дами и господа народни представители, господин Министър, гости на заседанието! Казвам се Здравчо Здравчев. Председател съм на Национална федерация „Техническа индустрия и наука“ към КТ „Подкрепа“. При нас членуват организациите от БАН и от Селскостопанска академия. Затова, когато говоря за науката, ще говоря и за двете академии, както и протестът беше и на двете академии. Защото състоянието и на двете академии е едно и също.
Средната работна заплата и на двете академии е с под 300 лв. от средната работна заплата за страната и, за съжаление, тази ножица се отваря, което води до изтичане на кадри. Тук не беше казан още един сериозен проблем, че средната възраст на учените в двете академии расте. Това показва, че ние действително режем клона на науката и то много сериозно. В същото време много добре беше обяснено, че младите хора, получавайки някакви научни степени, или поработвайки известно време дори без научни степени, напускат тази Академия, защото те просто не могат дори и семейство да направят, те не могат да се издържат.
От информацията, която имаме, за съжаление, мога да кажа, че въпросът не е само в заплащането. Лошото е, че в голяма степен научните работници не могат да извършват своите опити, няма консумативи, от там нататък ефективността на техния труд пада значително.
Аз също искам да изразя положително мнение към стъпките на Министерство на образованието и науката по отношение на създаването на механизъм за изследване на науката и научните изследвания. Това е пътят, ние също сме съгласни и този доклад, с който ние се запознахме, показва, че всъщност в така определените сектори на науката и научните изследвания двете академии – Българска академия на науките и Селскостопанска академия, са водещи.
И от тук вече е големият проблем – къде е съответствието на това качество с финансирането? Тази връзка се губи. И това е основата на нашите протести. Ние, ако излязохме навън на улицата, ще продължим да протестираме, защото в крайна сметка не може ти да полагаш такива усилия, да даваш продукт, който действително е оценен, дори от държавната институция, и да упрекваме министъра на образованието и науката. Считаме, че проблемът не е в него за средствата за наука, разбираме в голяма степен нещата, но въпреки това ние сме готови да продължим с протестите, защото това нещо не може да продължава така. Не може да продължава и аз ще се присъединя към госпожа Такева, тя каза нещо много важно: няма начин, когато си изправен до стената, да не протестираш. Това не е нормално. Няма такъв човек, който да не защити своята работа, защото учените за разлика от повечето хора, са пряко свързани и отдадени на работата си. Нещо, което при другите професии в много голяма степен липсва – осем часа, шапка на тояга и си заминават. Учените не са така през цялото време мозъкът му продължава да работи.
Така че, завършвайки, този интелектуален труд е крайно време да намери действително своето достойно място. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Проф. Статев.
СТАТИ СТАТЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Председател, господа народни представители, господин Министър, колеги! Със сигурност съм професионално изкривен, но това, което правим и което слушам, не ми прилича на обсъждане на бюджет. На всичко друго, но не и на обсъждане на бюджет, което е съвсем нормално, разбира се. Човек от малък, откакто разбере, че има парички, иска да има повече парички – плаче, намира някакви начини да си максимизира дохода. Но не това ми се струва трябва да направим тук.
Тъй като колегите са около мен, проф. Тотев не издържа, отиде да пуши и обеща, че ще се върне, ама го няма да ме чуе. Иска ми се да Ви кажа, че ние на Съвета на ректорите застанахме изцяло зад министър Вълчев и неговата политика, дори малко още го натиснахме и искаме Стратегията да се изпълнява по-сериозно и по степен. Няма как да се върнем в миналото.
Колеги, и аз мога да правя криви и ако Ви нарисувам кривите на висшето образование и те ще са да не казвам като какво, да правя сравнения, защото е ясно, че от 2008 г. с една трета ни се срива финансирането и това е факт. Тоест, ние още сме криза, но това значи нещо, трябва да се оправим. Няма да се върнем назад, колкото и да плачем, минаха онези времена – хубави или лоши.
Така че, заставайки зад бюджета, няколко неща.
Първо, малко по-твърдо да се провежда държавната политика в Стратегията, тоест, всеки да прави това, което може да прави, ако може да го прави, не просто да искаме пари. И тук мисля, че и висшите училища, и БАН имаме какво да покажем, а не да излиза пред публиката, че плачем за повече пари. Имаме какво да покажем, имаме какво да докажем.
Не искам да говоря и аз мога да приказвам – какво значи 8 милиона за наука на 52 висши училища. Със 150 хиляди на година какво ще направите – една сватба не можете да направите с тези пари. Не е сериозно. Но, 120-те милиона, за които говори министър Горанов, които със сигурност са във въпросните 408 милиона, които наистина са прокламирани да бъдат конкурентни за наука, нека да ги изкараме, господин Министър, с ясни правила, не под масата. Като е казано да кажем: 120 милиона има там, дайте да ги разделим по научни области и дайте всички да знаем как се разпределят. А не някой още сега да си е въобразил, че тези пари са негови. И наистина да си ги разпределяме конкурентно. Каза се, вече – започвайки приоритетно, финансирайки проекти от национална значимост, а не кой какво се сети. Или по някакво разпределение, което пак на светло ние да си го разпределим.
И нещо ще Ви помоля накрая, ясно е, че 900 лв., Яна е права, аз ще кажа 1000 примерно, 1100 – страхотно. Няма да стане, но поне ги направете 510, знам, че законово не може, но да са вързани с минималната работна заплата. Защото всяко плащане, което е под минималната работна заплата по модерному се нарича „социално плащане“. На български му се казва – подаяние. Не мисля, че няма да се намери в бюджета половин милион просто, за да стане 510 лв. и да кажем: Ето, това наистина е… Иначе звучи грозно под минималната работна заплата.
А това, че нямаме бюджетни компенсации за вдиганията от 210 до 510 лв. показва, че сме много издръжливи.
Така или иначе, този бюджет ще мине. Поне там, където може да се тунингова това наистина Ви моля да го запишете и да го подкрепите. Ако може да се движи, защото ще вървим и 2018 г., ще вървим и 2019 г., нас, ако ни няма, да не се забрави, че поне да върви с минималната, не да има смисъла на подаяние, а на минимална работна заплата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Статев.
Доцент Михов заяви желание за изказване.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Така ще се обърна към всички, защото мисля, че всички и от двете страни сме все колеги. Министър Вълчев каза две много важни неща и аз мисля, че бюджетът в този си формат и на този дебат постави два много важни въпроса, които трябва да откроим.
Единият е въпросът с финансирането на БАН. И аз мисля, че той е финансов. Исканията на БАН, ако не са лъжа, са около 15 милиона, нали така? Това е финансов въпрос, който е свързан с възможностите на бюджета и гъвкавостта на прогнозата. И аз мисля, че по този въпрос може да се мисли. Той има според мен определени аргументи. Той не е фундаментален. Той не е структурен, системен или както искаме да го кажем. Не е и политически.
РЕПЛИКА: Чисто политически е.
МИЛЕН МИХОВ: Не е политически, с това можем да спорим, но не е мястото тук да спорим. Не е политически. Не е въпрос на политическо отношение. Поне, трябва да го кажа щом го казвате, поне от страна на „Обединените патриоти“. Декларирам позиция, щом казвате, че е политически, аз отхвърлям обвиненията в някаква политическа преднамереност.
Вторият въпрос обаче е много важен и господин Вълчев го каза – за финансирането и управлението на висшето образование. Той много ясно каза, че, ако въпросът за младите учени се решава от държавата и ако заплатите се решават от държавата чрез бюджета, то има ясен механизъм. Само че работим в система на академична автономия и автономията деформира много принципи. Без да влизам в подробности само ще илюстрирам, тъй като тук всички сме запознати с темата, наскоро ме запознаха, че в един университет по силата на автономията защитените специалности и приоритетните научни направления се третират на общо основание. И това, което държавата е разпределила в закон и така нататък, няма значение. Е, това допустимо ли е?! Да не говорим, че разпределението на фонд „Работна заплата“ става по договаряне между ръководството, тоест ректора и синдикатите в колективния трудов договор и там лидерите на синдикатите – да бъда ли откровен? – са кооперативни с ректора. И коефициентите за голям доктор, за доцент и професор са хубави, за асистент – не чак толкова хубави.
Все пак трябва да бъдем сдържани.
При тази система ние изобщо нямаме гаранции. Аз лично мога да опиша в подробности какво ще стане, ако се дадат едни пари при тази система – ще се увеличат социалните осигуровки на хората в предпенсионна възраст. Имахме една кампания на пет пенсионни професори, за да си осигурят такива високи доходи в предпенсионна възраст, сега ще се получи същото. Цитирам един колега преди 20 години каза че: „Ако дойде съкращение, ние тук – доцентите и професорите, няма да си отидем, Вие ще си отидете.“ Ние бяхме от онази страна.
Спирам в тези посоки, за да завърша, че това, което се говори тук, не трябва да приключи. Напротив, това е нещо много сериозно, което Министерството постави, аз исках да го изостря, и в което ние като законодатели и колегите от академичната общност трябва да си дадем сметка, че хората го виждат, оценяват го и не можем да вървим в отъпкания път на възпроизводство на статуквото. Благодаря Ви.
Трябва да кажа, че ние ще подкрепим Проекта за бюджет и ще разговаряме много сериозно, между първо и второ четене с Министерството, с Министерство на финансите, с партньорите от ГЕРБ, да решим този въпрос за БАН. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Таня Петрова.
Воля за разговори има от всички, така или иначе. Академик Ревалски е запознат с това от моя страна, така че се надяваме да има добър резултат.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Дамянова, колеги, уважаеми гости! Нещо, което на мен не ми направи добро впечатление е опитът на някой уважавани преподаватели гости да направят паралел между средно и висше образование и да противопоставят средното с висшето образование.
РЕПЛИКА: Не сте ме разбрала.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Разбрала съм Ви много добре!
Бих искала да Ви кажа, че българските средни училища до голяма степен, голяма част от тези средни училища изпреварват по много показатели висшите учебни заведения в частта за подготовка на учители. Ние имаме такива училища, с такъв иновативен размах в обучението на ученици, използване на технологии, каквито във висшите учебни заведения няма и това е една съвсем професионална препоръка от моя страна, че трябва да се огледат много добре учебните програми във висшите учебни заведения, които подготвят учители.
Друго, което може да направят институтите на Българска академия на науките, е да влязат в сътрудничество със средните училища и да извършват изследвания, които да обвързват средното и висшето образование. Например актуален е въпросът с взаимоотношенията между родители и деца. Актуален е въпросът с агресията в българските училища. Защо Българска академия на науките не направи изследвания в тази посока, които изследвания да обслужват средните училища?
Тук беше казано и подчертано от министър Вълчев, че за висшите учебни заведения, изобщо за висшето образование голямо значение ще се отделя на качеството на подготовка и качеството на обучение, и резултатите. Това е принципът и в българските средни училища.
Понеже много неща се казаха за младите учени само ще кажа накрая едно изречение като майка на докторант, че наистина изключително ниска е стипендията, но и в момента, тя е под минимална работна заплата – 450 лв. Голяма диспропорция има между това заплащане на младите научни работници и заплащането на хабилитираните лица без разбира се, да имам претенции към това. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, на госпожа Петрова.
Госпожа Захариева – процедура.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, повече от два часа обсъждаме темата. Аз мисля, че се чуха всички позиции и правя процедура за прекратяване на дебата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, това е процедура, която трябва да бъде подложена на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
В такъв случай прекратяваме дебата.
Всички гости, които не успяха, а заявиха желание да се изкажат могат да изпратят своите становища на Комисията. Ще Ви помолим да изпратите Вашите становища, ние ще ги качим на сайта и съответно ще ги включим в становището, което ще изготвим за пленарната зала, разбира се, част от тях.
Господин Вълчев, ако иска нещо още да допълни към това, което каза?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: За мен е важно, че са увеличени средствата за наука, средствата за научни изследвания. Тези близо 65 милиона не са разпределени. Въпросът за тях е отворен. С разпределението на тези средства трябва да покажем, че мислим за всички аспекти на проблема – както за младите преподаватели, така и за задържането на научен потенциал, така и за докторантите, така и за това да покажем пред обществото резултатите на научните изследвания.
Най-трудно е да се покаже резултатът от научните изследвания. Съотношението между странични и преки ползи е в най-голяма степен в полза на страничните. Най-неосезаем, най-трудно предвидим е резултатът от едно научно изследване, най-трудно е оценим предварително и затова ние имаме обща задача да покажем възвръщаемостта на тези средства.
Ако аз съм ректор също ще увелича заплатите на възрастните преподаватели, защото те сформират състава на общото събрание, за да ме преизберат. (Оживление.) Да, идват избори! Така че ние трябва да поговорим и за модела на академично самоуправление. Докато процентът прослужено време на учителите е 1%, то имаме много висши училища, които и в момента казват, че не им стигат парите за заплати, в които този процент е 1,8% – 2%. Затова е толкова голяма разликата между младите и възрастните преподаватели. Всъщност, аз ако съм ректор точно това ще направя – ще увелича процента прослужено време и другите добавки.
РЕПЛИКА: Дайте пари и ще го направим.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз благодаря на Съвета на ректорите за доброто взаимодействие, което имаме. Ние отворихме темата по отношение на стратегическото управление. Това, което е предизвикателство пред нас, е заедно да предложим по-добрите модели на управление.
Основно две неща визирам под стратегическо управление. Първото е това докъде, как трябва да се специализират висшите училища всяко едно от тях. Второто е политика по отношение на младите преподаватели. Предстоят ни тези разговори с тях и ще Ви предложим конкретни решения. Не са много държавните висши училища, системата се е разраснала профилно, но последните две години имаме 16% намаление на финансирания от държавата план-прием. С този бюджет намалението само е 6%. От друга страна, увеличението на финансирането на един учащ е близо 9%, като в някои висши училища е повече от 20% дори. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на министър Вълчев.
Колеги, преминаваме към гласуване на Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
Който е „за“, моля да гласува. Като моля, в гласовете „против“ да броим гласа на господин Мирчев, на проф. Иво Христов, на госпожа Ненчева и на Сергей Кичиков.
„За“ – 11, „против“ – 9, „въздържали се“ – няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Може ли един призив само към Вашите членове, който не е свързан с бюджета?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, акад. Ревалски.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Ние Ви изпратихме един материал на Вас и евентуално, ако може да го разпространите, един къс материал – 3 страници, в който сме описали какво сме направили дотук Българска академия на науките, кратък анализ и какво мислим да правим. Три страници са.
Нашата голяма молба, понеже в момента изработваме Стратегия на Българска академия на науките за развитие до 2030 г., която да бъде съобразена с Националната, е ако имате някакви препоръки за това какво не сме направили или какво трябва да направим, да ни ги споделите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, благодаря на акад. Ревалски.
Ще го изпратим на имейла.
Само подсещам Министерството на образованието и науката, че все още не сме получили окончателната презентация за професионалното образование, както и за агресията, така че много моля в рамките на утрешния ден да ни бъде предоставена, за да ги изпратим на колегите.
Благодаря Ви, закривам днешното заседание.

(Закрито в 18,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Дамянова