1. Разглеждане и обсъждане на Национална гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна система № ПГ-739-01-14, внесена в Народното събрание от Инициативен комитет на 4 септември 2017 г.

---

Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и науката госпожа Милена Дамянова и председателя на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите господин Антон Кутев.

* * *

ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Аз предлагам да започваме.
Госпожа Дамянова като председател на по-голямата Комисия, ще води днешното заседание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, предлагаме Ви днешното съвместно заседание на Комисията по образованието и науката с Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите да протече при следния дневен ред. Аз ще го изчета, но по Правилник трябва да го гласуваме отделно:
Точка единствена: Разглеждане на Национална гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна система № ПГ-739-01-14, внесена от Инициативен комитет на 4 септември 2017 г.
Гласува Комисията по образованието и науката.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Гласува Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
За – 14, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА КАЧЕСТВЕНА И ИНОВАТИВНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА № ПГ-739-01-14, внесена в Народното събрание от Инициативен комитет на 4 септември 2017 г.
Ако ми позволите, накратко да представя някои от гостите на днешното заседание. От страна на Министерството на образованието и науката: заместник-министър Таня Михайлова, госпожа Емилия Лазарова, която не виждам все още, Диана Петрова – експерт в дирекция „Връзки с обществеността“, Йорданка Петрова – парламентарен секретар; от Министерството на труда и социалната политика: Даниела Кичева-Соколова – главен експерт на дирекция „Социално включване“; Съюз на работодателите в системата на народната просвета в Република България: Надежда Николчева – председател; Сдружение на директорите в средното образование в Република България: Асен Александров; Национална мрежа за децата: Пламена Николова – програмен координатор „Образование“, и Стефан Лазаров – координатор „Образователни проекти“; Синдикат на българските училища – Димитринка Христова; от страна на Инициативен комитет „Национална гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна система“: инж. Васил Николов – председател, който по наша информация ще представи Гражданската инициатива, Антонина Кенова, Венета Арабска, Васил Петков, Мария Маринова, Ема Черногорска, Весела Алексиева, Христина Колева; Обществена академия за наука, образование и култура: акад. Кольо Рамчев – главен секретар, Галя Маринова и Диана Хаджиангелова; Национален граждански съвет за действително приоритетно българско образование: Асен Богданов; Организация на обединените българи: доц. д-р инж. Стойчо Симов; Защита на гражданите и държавата: проф. д-р Лъчезар Аврамов и Станислав Косаков; и нашите партньори от вестник „Азбуки“ – Таня Дикова, Наталия Димитрова и Радка Николова, както и нашите партньори от медиите, които винаги присъстват на нашите заседания.
Господин Кутев ако има нещо да добави.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Не, според мен на 90% е спазен списъкът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако някой сме пропуснали и той вземе отношение, разбира се, това се отнася и за всички, които вземат отношение към гражданската инициатива, Ви молим за стенограмата да се представяте, тъй като стенографите не познават всички. Обикновено преди вземане на отношение съответният народен представител или представител на гражданска организация се представя.
Позволете ми да дам думата на Гражданската инициатива – на инж. Васил Николов за кратко представяне.
Още нещо да добавя – имате 10 минути. Приемаме регламента на Комисията по взаимодействието с гражданските организации, а именно изказванията да бъдат по три минути. Ще следим за регламента. На госпожа Таня Михайлова ще дадем пет минути като представител на Министерството на образованието и науката.
Заповядайте, имате думата.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Здравейте! Председател съм на Национален инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система, който се е нагърбил с тази инициатива за промени в образователната система. В началото на лятото поехме по този път, тъй като в продължение на година преди това доста от членовете на нашия Инициативен комитет се сблъскахме с много проблеми в самата система, в най-ниския пласт, където взаимодействахме най-вече с директори на детски градини и училища. Продължавайки да се опитваме да решим съвсем дребни проблеми, се оказа, че нещата стоят доста по-дълбоко и колкото повече се опитвахме да решим дребните проблеми, толкова по-нависоко се очертаваха те. Стигнахме до такава ситуация, че нямахме друг избор, освен да се възползваме от една от хипотезите, която ни предоставя Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, а именно Национална гражданска инициатива.
Предполагам, че всички сте запознати с предложенията, които сме внесли. За да не си хабя от времето, няма да ги изброявам всичките.
Това, което категорично бих искал да кажа, защото сме запознати със становищата, които са внесени в Комисията – за съжаление, не сме предоставили отговор на тези становища и затова набързо бих искал да спомена, че ние категорично не сме съгласни с по-голямата част от това, което предоставят като становище Министерството на образованието и науката. Най-вече първата точка, която, така да се каже, е ракетата носител и е главна в нашата инициатива – за мандатност на директорите. Самите те го определят, че периодично се показва в публичното пространство тази идея. Не е случайно това, че се прокарва периодично и толкова често, просто защото масово повечето хора искат точно това. Ние сме разговаряли с хиляди хора на терен, събирайки тези подписи. Единици са тези, които са противници на това да има мандатност на директорите на детски градини и училища и началниците на регионалните управления по образованието. Това, което ни се е случило през цялото това време, е, че ако сме срещнали някой, който е против, това са били единици, които изхождат от някакъв личен мотив, нищо по-различно.
За пример може да дадем последните промени в Закона за висшето образование, където влязоха тези мандатности и е много нормално това да намери отражение и в Закона за предучилищното и училищното образование. Категорични сме в това, че ще го преследваме този път до край, защото това е естественият ред на нещата.
Относно методиките за подбор. Методиките за подбор на директорите – отговаря се, че има конкурси. Да, обаче това, на което се натъкнахме при всички тези разговори, всеобщото мнение е – дали е точно така, или не е точно така, че тези конкурси са се превърнали в едно мерене на връзки. Това е, което се прокрадва в пространството и от което трябва да направим така, че да отпадне тази хипотеза като съмнение в гражданите. И не само в гражданите, а и във всички нас да отпадне съмнението за едно такова нещо.
За временните директори – за тях няма никаква методика на подбор. Те биват назначавани на абсолютно незнаен принцип. Правете сметка, че понякога един временен директор може да заема четири години този пост, дори и повече, ако титулярният директор например отиде кмет или заместник-кмет някъде. Четири години се назначава един човек, който да води това училище, без никакъв реален подбор или конкурс. Също има конкурси, които се бавят без никакъв срок, не се знае кога ще бъдат те.
Не приемаме отговори от рода, че това според действащата нормативна уредба е еди-как си. Нали точно това искаме ние с тази инициатива – да се нанесат определените промени в действащата нормативна уредба. В становищата масово по определени точки получаваме точно този отговор: според действие на нормативна уредба еди-как си. О’кей, дайте да помислим как може този проблем да бъде решен.
Също една доста гореща точка е за въвеждането на видеонаблюдението. Бих искал и там да кажа няколко думи. За въвеждането на видеонаблюдението имаме абсолютно масова подкрепа от учители, директори, родители, абсолютно всички хора, които са силни в себе си и знаят, че са на място и няма от какво да се притесняват, те са о’кей. Ако някой има проблем с това видеонаблюдение, това са точно хора, които са отишли да отбиват номера, не с цел да работят коректно. Само те биха могли да имат притеснения. Всеки един от нас е поставен под видеонаблюдение в своята работа, да не говорим – още повече за народните представители.
Относно предложенията за специалистите, които искаме да бъдат назначени във всяко едно училище или детска градина, като психолог, логопед. Виждаме, че Министерството работи в тази посока. Виждаме, че се прави нещо, но бихме искали да има наистина една категорична стратегия с разписани правила, в които да се знаят при какви условия би следвало да се назначи такъв специалист в съответното училище и кой ще финансира това нещо. Защото директорите са поставени в невъзможност да финансират такъв вид специалисти, а са крайно необходими за много от нещата.
Също така бих искал да обърна внимание и на предложението за помощен персонал на всяко дете със специални образователни потребности. Липсата на кадри никак не е тайна и там работят хора абсолютно на условия, които никак не са привлекателни от гледна точка на заплащане. Бихме искали да има такъв личен асистент, който да помага на децата със специални образователни потребности, защото в отговора, който ни се дава, пак ни се посочва какво е разписано в Закона за предучилищното и училищното образование, което ние много добре го знаем, но се стремим да има промяна в това нещо, защото има огромна липса на ресурси и кадрова обезпеченост. Не можем да си представим как е възможно да се вменят функциите на помощник-учителя на помощник-възпитателя, особено в претъпканите групи. Просто този човек няма как да се справи с едно дете, което изисква абсолютно индивидуални грижи.
Относно гледането на телевизия в детските градини и в яслите. Това е нещо, което дори, честно казано, мен ме е срам, че трябва да го поставяме въобще като хипотеза и като спор дали трябва да го има, или не трябва да го има. Масово се поставят децата целодневно да гледат и да се забавляват с телевизия, за да бъдат по-кротки, така да го кажем. Наистина оправдавам донякъде самите учители, защото те така или иначе не могат да се справят с толкова много деца, когато са в една група, но вредата на тези екранни устройства е доказана. Адмирираме становището на Министерството на здравеопазването, където те са абсолютно зад тази мярка, като посочват, че трябва да бъде използвано единствено в определени случаи с образователна цел. Но също трябва да отбележим, че това нещо абсолютно не може да бъде прилагано за деца до три години, а за деца до шест години се препоръчва максимум 15 минути, с бавно движещи фигури и картини, което е от изключителна важност.
Относно предложението за процедурата за учредяване на учителски синдикати. В становището на Министерството на образованието абсолютно абдикират от мнение по въпроса, но това е от изключителна важност, защото е в тяхната област. Абсолютно с всичките учители, с които сме разговаряли, но без нито едно изключение, нито един човек не е доволен от тези синдикати. Ама, нито един! Ако някой седи в тези синдикати, то е само заради по-голямата отпуска. Това категорично мога да го заявя. Няма нещо, което да е в подкрепа на тези синдикати. Имат желание да си учредят синдикат, но процедурата е много тежка и не могат да се справят.
Искам да обърна внимание и на последната точка, в която ние сме застъпили конкретни предложения с по-дребни неща, но в становището са описани много общо, без да се вземе отношение по тях. Нашето предложение е да се създаде работна група по тези въпроси, да се работи по тях. Да се обследват и да се работи в посока да мислим как може да направим промените, а не да се работи в посока как да откажем нещата, защото най-лесно е да изтъкнем становища, в които не стават. Доста често се сблъскваме в нашата администрация с отговора: това не става, защото еди-какво си. Ние не търсим това, ние търсим как да направим това, за да се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Сега ще дам думата на заместник-министър Таня Михайлова да изрази становището на Министерството на образованието и науката в рамките на пет минути.
Всички сте получили становищата, които са ни изпратени, така че накратко, госпожо Михайлова.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми присъстващи! Вие сте вече запознати със становището на Министерството на образованието и науката. Аз съвсем в кратък план ще акцентирам на неща, които Министерството на образованието и науката изтъква не защото е чуло и това са слухове, а защото почиваме на нормативната уредба и на Закона за предучилищното и училищното образование.
Да, факт е, че темата за мандатност периодично се повтаря и тя се дискутира, но със Закона за предучилищното и училищното образование се осигурява една стабилност на системата, като в същото време се осигурява възможност за контрол на дейността на директорите, от една страна чрез атестирането, от друга страна чрез инспектирането. Това са две независими проверки, които могат да дадат информация за това как един директор осъществява своята дейност. В крайна сметка никой няма гаранция дали в рамките на една мандатност въпросите, които засягат съответно Национална гражданска инициатива за качествена и нормативна образователна система, няма да се случат. За сметка на това ние гарантираме един ефективен контрол.
По отношение „Въвеждане на методика за подбор на абсолютно всички постоянни и временни ръководители“, опираме се отново на разпоредби, които са като Кодекса на труда, когато говорим за трудово-правните взаимоотношения, и съответно за държавните служители на Закона за държавния служител и свързаните с него подзаконови нормативни актове.
Въвеждане на периодични тестове – смятам, че този въпрос вече е засегнат с атестацията и с реинспектирането.
По отношение на Предложение № 4 – Създаване на независима комисия за цялостен надзор на системата на образованието. По същия начин бих искала да кажа, че в назначаването на конкурси, когато трябва да се явяват бъдещите директори, има възможност за участие на представителите на Обществения съвет. И не само представител на Обществения съвет, а на родител, който е член на Обществения съвет, което също е гаранция за прозрачност на провеждане на този конкурс.
Разбира се, темата за постоянно наблюдение чрез технически средства във всички помещения на ясли, детски градини и училища също е многократно дискутирана. Дори приемаме, че видеонаблюдението е ефективно и полезно тогава, когато говорим за осигуряване на защита и на сигурност в рамките на учебното заведение, но все пак смятам, че ние трябва да се съобразяваме и с разпоредбите на Конституцията на Република България.
Когато говорим за осигуряване на адекватен брой специалисти като психолози, логопеди – да не изреждам Вашето предложение, защото всички са наясно, знаете, че Министерството на образованието и науката в бюджета предвижда 8 милиона именно във връзка с осигуряване на такива специалисти. Важно е да се знае, че се предвижда и регламент – в зависимост от броя на учениците в училище това да бъде задължителна мярка.
Що се отнася до промяна на целия адаптационен модел при първоначалното постъпване и при смяната на ясла, градина или училище, освен че при постъпване за първи път на дете на възраст от 3 години до 3 години 6 месеца в детска градина е възможно със съгласие на родителя да се извърши ранно оценяване, или така наречения „скрининг“, освен това, че на пет-шест годишните деца се правят тестове с оглед на ранна оценка на риска от обучителни затруднения, всяка детска градина има свой правилник за дейността, където са разписани разпоредбите за осъществяване на мерките за адаптация. Но преди всичко адаптацията се явява и много индивидуална дейност, която зависи и от развитието на всяко едно дете.
Предложение № 8 – Въвеждане на периодични, ефективни задължителни обучения на служители в яслите, детските градини и училищата. Със задълженията, които произтичат от Закона за предучилищното и училищното образование във връзка с кариерното развитие и допълнителната квалификация, това е абсолютно задължително за всеки един специалист, който работи в системата на предучилищното и училищното образование. В рамките на три години задължително трябва да има 48 часа квалификация. Отделени са достатъчно средства, така че тази разпоредба всъщност отговаря на това предложение.
По отношение на всяко дете със СОП да бъде осигурен помощен персонал. Във всяка една паралелка могат да бъдат до трима ученици със специални образователни потребности и се предвижда наистина възможност за помощник на учителя, именно с необходимостта от това да се въздейства, допълнително да се работи индивидуално с деца, които имат такава необходимост.
По отношение на Предложение № 10 – Да се разреши на родители при желание и възможност да подпомагат в ежедневните дейности от чисто битов характер яслите, детските градини и училищата, политиката на Министерството на образованието и науката е насочена към създаване на условия за развитие на приобщаващото образование всъщност, което е процес на приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете и ученик, именно чрез включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и участие в образователния процес и в живота на детската градина или училището. Тук е мястото на всички дейности, които са свързани именно с включване на родителите, и отново бих акцентирала на възможността обществените съвети да се включат много активно.
Разбира се, не смятам, че може да си представим как в една група в детската градина или в училище присъстват всички родители, които заявят желание, защото това поражда и допълнително други въпроси, свързани със сигурността в класната стая или в групата, също така с хигиенните разпоредби, с изискванията за здравословна среда. Но преди всичко, а и проведената конференция, която имахме за „Партньорство училище – родители“, също показва ясното виждане, че родителите имат изключително важно значение, когато става въпрос за успех на тяхното дете в училище, защото успяват именно учениците, които имат подкрепа в семейството си – семейството е преди училището.
По отношение на Предложение № 11 – В яслите и детските градини телевизия и интернет да бъдат използвани единствено с учебна цел, да, смятам, че и към момента в детските градини телевизия и интернет трябва да се използват единствено и само с учебна цел, защото съвременните методи за преподаване включват използването на ИКТ технологиите, което означава да използваме тези средства. Още повече че освен примерно слуховите възприятия, изключително важно е визуализацията на дадено обучение, и тези методи позволяват именно включване на всички сетива на децата и на учениците.
По отношение на Предложение № 12 – Гъвкаво и адекватно финансиране в системата на образованието във всичките й аспекти, знаете, с новите предложения за бюджет именно това постигаме.
За учредяването на учителски синдикати, всъщност следват отново разпоредбите на Кодекса на труда – право на сдружение на всички, които работят в училище.
Други мерки за повишаване на качеството на образователната система, и към момента „Управление на качеството“ се явява отделна глава в Закона за предучилищното и училищното образование, защото ние осъзнаваме, настояваме и ще работим именно за осигуряване на качество на образователната система.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Михайлова.
От Министерството на труда и социалната политика кой е представител? Желаете ли да вземете отношение? (Реплика.) Благодаря Ви.
Към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите действа Обществен съвет, който има становище по тази инициатива. Госпожа Галя Маринова ще го представи.
Заповядайте, госпожо Маринова.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Аз съм с област на компетентност „Образование и наука“ към Обществения съвет към Народното събрание.
Разгледахме много подробно внесените материали и изготвихме становище в работна група и ще го прочета:
„След като се запознахме в детайли с предложенията, внесени в Народното събрание от Национален инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система, и обобщихме постъпили мнения на компетентни в областта членове на неправителствени организации, изготвихме становище. Преди всичко следва да поздравим Националния инициативен комитет, че е извършил значителна работа, формулирал е 14 предложения и обстойна мотивировка към тях. Темата, която засягат предложенията, е от изключителна важност за цялото българско общество и отбелязва нарастващата тревога относно качеството на предучилищното и училищното образование у нас, както и придобилите гражданственост чрез медиите случаи на насилие в училища, детски градини и ясли.
Националният инициативен комитет насочва към промени на Закона за предучилищното и училищното образование и в някои изброени наредби. Следва да се отбележи, че на този етап липсва конкретика на предложенията и насочване към конкретни законови и нормативни текстове, а по-скоро се лансират идеи с пожелателен характер. Следователно, за да може предложенията да послужат за иницииране на конкретна промяна в закони или наредби, е необходима сериозна работа, която заслужава да се свърши, предвид важността на темата. В този смисъл Общественият съвет предлага към избраната работна група да се привлекат за дискусия самите вносители, както и представители на МОН, за да се формулират конкретни предложения за законодателни и нормативни промени, насочени към решаването на поставените проблеми. Важно е да се оцени реалистичността и целесъобразността на всяко едно от четиринадесетте предложения и при наличие на такава да се премине към формулиране на законови нормативни текстове.
Влизайки в конкретиката на четиринадесетте предложения, работната група ги раздели на три категории:
Първо, предложения, които могат в голяма степен да бъдат подкрепени и да се премине директно към изготвяне на законодателни и нормативни предложения за промени, според нас са:
1. За мандатност на управляващите системата.
За съгласуване на дължините на мандатите на членовете на обществените съвети към училища, детски градини и ясли с тези на директорите.
За засилване ролята на обществените съвети при атестиране на директорите.
8. За въвеждане на периодични, ефективни задължителни обучения на служителите в яслите, детските градини и училищата.
11. В яслите и детските градини телевизия и интернет да бъдат използвани единствено с учебна цел.
13. За оптимизиране на процедурата за учредяване на учителски синдикати, както и много от предложенията в т. 14 за други мерки.
Тук категорично заставаме зад първото искане на вносителите, както и за оптимизиране процедурата за учредяване на учителски синдикати, независимо какви нормативни документи би следвало да се променят.
Втора група – предложения, които са спорни и съдържат риск за нанасяне на повече вреди, отколкото ползи, следва да се отхвърлят, или да се оставят за дискусия до намиране на консенсусно решение. Широка дискусия в обществото имам предвид. Такива са Предложение № 4 – за комисия за цялостен надзор на системата на образованието, което напомня Висшата атестационна комисия, доскоро съществувала в системата на науката и доказала своята неефективност, дори и вредност като орган.
Предложение № 5 – за постоянно видеонаблюдение, което видно от протокола е оспорено дори от някои от самите вносители.
Предложение № 10 – за разрешение родители да подпомагат ясли, детски градини, училища, също е спорно, защото поставя въпроса за отговорността. Отговорността е гласувана на служителите на учебното заведение и не е ясно как може да се поеме от случайно попаднали некомпетентни хора, каквито сме родителите.
Трета група – предложения, които са добри като пожелание, но изискват голям човешки и финансов ресурс, който не е оценен дори приблизително от вносителите, и са нереалистични в максималистичния си вид, както са предложени, но могат да служат за насока за подобрение на актуалното състояние и за формулиране на конкретни стъпки в тази насока. Това се предложенията за въвеждане на методиките за подбор. Отново някаква централизация се предполага, така че трябва тук да се помисли.
За периодични тестове и събеседвания със служители от учебните заведения – не е ясно кой ще ги прави, колко ще струва това? Служителите за тестовете и събеседванията ли ще мислят и ще се готвят непрекъснато, или ще си вършат работата?
6. За осигуряване на адекватен брой специалисти като психолози и други.
7. За промяна на адаптационния модел.
9. За всяко дете със СОП да се осигури помощен персонал.
12. За гъвкаво и адекватно финансиране в системата на образованието във всичките й аспекти – тези предложения като някаква цел ние ги подкрепяме, но видяхме и Министерството показва, че работи в тази посока. Още може да се направи и сме готови да съдействаме, да подкрепим вносителите какво точно може да се направи и пожелае.
В тази насока предлагаме да продължи работата на работната група към Обществения съвет за доработване и конкретизиране на текстовете на предложенията, и отправяме нашата покана най-вече към вносителите да се свържат с нас, за да бъдем колкото е възможно полезни с някои по-конкретни предложения в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Маринова.
Уважаеми колеги народни представители, имате думата за изказвания.
Ако няма желаещи за изказвания, да дадем думата, господин Кутев, на гостите.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Да, стига да спазваме регламента.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Регламент от три минути.
Заповядайте.
ВЕСЕЛА АЛЕКСИЕВА (Национален инициативен комитет): Здравейте! Майка съм на две деца и за мен е най-важен адаптационният модел.
Това, което искам да споделя тук с Вас, е, че по света има много изследвания и на психолози, и не само. В много европейски страни се прилагат такива адаптационни модели и се вижда колко добре действат те на децата. В нашата страна все още се използват методи на възпитание и въобще няма, да не кажа, никакъв адаптационен модел, тъй като в повечето държавни ясли и детски градини до три години децата буквално са издърпвани от ръцете на родителите си и вкарвани в помещенията плачещи.
Изследванията при прилагането на тези адаптационни модели показват, че децата много бързо свикват. Има различни видове такива. Ние предлагаме два – единият е Берлинският адаптационен модел, който успешно се прилага в Германия. Там родителите присъстват при адаптацията на децата. В най-добрия случай тази адаптация е само три дни. Тоест родителят влиза всеки ден. Това се случва по определен график, поетапно, разпределят се, защото е изследвано, че е най-добре едно дете да се адаптира, тоест да няма повече деца в процес на адаптация.
От нашата реалност, тъй като много родители се ползват – в момента има възможност за 3-месечна отсрочка. В повечето детски градини се прави поетапен график дори и сега. Не всички деца тръгват на 15 септември. Прави се поетапен график и децата тръгват така или иначе поетапно. Тоест напълно възможно е това нещо да се случи, с едно добро координиране между всички. Този модел – с присъствие на родител, не изисква никакви финансови средства, защото в крайна сметка тук става въпрос за една добра координация, за обучение на персонала може би евентуално ще трябва. И това е до желание.
Берлинският адаптационен модел е много добре приложим. Пак казвам, няма ревящи деца, всички се случва много щадящо детската психика, плюс това има редица изследвания, които доказват, че за децата от нула до три – това са първи седем, изключително важни са за детското развитие. Най-новите изследвания показват, че това е от съществено значение за справянето в живота на човека впоследствие. Така че ние силно държим това нещо да се помисли, защото е важно за децата на България, като едни бъдещи индивиди в обществото ни, да бъдат добре приобщени. Най-вече да се помисли за такъв модел, който да е щадящ тяхната психика.
Другият вариант е: има Център за адаптация, който успешно работи в София. Това става извън институционално в момента. Ние предлагаме да се направи нещо като пилотен проект в детските градини – да бъде преходна група, тоест децата в адаптация да са с психолог, да са в тази преходна група и когато минат определен период, да се вкарват в основната група. Това вече малко по-сложно може да се служи, но и то може да стане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви и аз.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Пеева.
АСЯ ПЕЕВА: Уважаеми председатели, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги и гости! Първо, искам да започна с това, че приветствам младите родители, че са ангажирани с възпитанието, израстването на техните деца и че се отнасят с отговорност към този процес.
Въз основа на направените предложения подкрепям становищата, изказани досега от министерствата. Ще се спра само бегло на някои неща, които може би останаха неспоменати.
По отношение на децата със СОП по т. 9, знаем, че в училищата и детските градини има осигурени екипи, а новият Закон за предучилищното и училищното образование е изключително гъвкав и дава възможност за прилагане на различни форми, като индивидуална, самостоятелна, комбинирана и процесът на приобщаващо образование е обезпечен от специалисти.
По отношение на ползването на техника в яслите и детските градини, използването ѝ е отговорност изключително на учителя и възпитателя, който я прилага. При една проверка, той винаги си подготвя занятието така, че може да обясни целта на използването на ИКТ в учебния процес. Има нови съвременни методи – интерактивни дъски, мултимедийни проектори. Разбира се, не подкрепям използването им, за да си седят мирно и кротко децата, което може би са имали предвид родителите.
По отношение присъствието на родителите, мисля, че те биха могли да бъдат много полезни в извънкласните, извънучилищните форми – при посещенията извън детската градина и училище, при провеждане на екскурзии и училищни тържества.
По отношение на мандатността на директорите, искам да добавя, че ако мандатността на директорите във висшите учебни заведения дава добър резултат, то в яслите, детските градини и училищата се проследява процесът на развитие на детето и на ученика, което е свързано изключително с психологическата страна. Честата смяна на ръководството на учебното заведение не е ефективна по отношение на развитието на децата.
В допълнителните точки беше споменато оценяването по предмети като рисуване, музика и спорт да бъде без качествена оценка. Все пак за постигане на стандартите и на образователните изисквания… (Реплики.) Тук е записано „качествена“, затова го цитирах така, има се предвид без количествена. Не знам експертизата на Инициативния комитет, те не се представиха с какви компетентности са, но много от предложенията са неща, които вече се случват и са предвидени в предучилищното и училищното образование.
Само да довърша за оценките – родителите спокойно записват децата на допълнителни занимания: на спорт, на музика, където те могат да бъдат занимавани без някакво конкретно оценяване.
По отношение на рецептурниците, те се изготвят съобразени от специалисти и мисля, че по отношение на това нямаме притеснения.
В завършване на това, което исках да споделя, радвам се, че беше обърнато внимание на достойното заплащане на учителите, но в ред на всички тези изисквания, които бяха отправени, никъде не видяхме и задълженията, и отговорностите на родителите, за което също би било добре да се помисли. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Пеева.
Да, Вие дадохте знак – заповядайте.
ХРИСТИНА КОЛЕВА (Национална гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна система): Няма да Ви отегчавам допълнително с доклади, чухме ги.
Ще Ви покажа едно решение на прокуратурата (показва) за побой над дете на две години. Само че тук пише, че има доказано престъпление, което се наказва от Наказателния кодекс с три години затвор. Побоят е нанесен от възрастен човек, но, мога да кажа, поради недовършената работа на полицаите в това решение пише, че няма установен извършител. Съответно е отказано досъдебно производство.
Ще Ви покажа и две снимки на пребитото дете. (Показва.) Последствията са четири месеца посещение при психолог, проявена агресия на детето към други деца, и това е единствено поради липса на видеонаблюдение и поради липса на контрол от страна на МОН за частните детски градини, което също е проблем.
Същия проблем го има и в държавните. Свидетели сме дори на трагични случаи и в училищата. Свидетели сме на брутална агресия от страна на персонала към най-малките, и аз искам да задам на Вас един въпрос: те с какво са защитени?
Хубаво, ние правим проверки служебно, защитаваме се едни други. Директорите са несменяеми от 25 години, да кажем – последният случай с пребитото дете на Жоро Налбантов в Панагюрище.
Обаче има и друго „но“ – един много положителен пример от моя роден град Пазарджик. Мога да кажа, че там видеонаблюдението работи и в училищата, и в детските градини от 15 години с положителен знак. Досега не съм чула, дай боже да няма, такива случаи на брутална агресия над малки деца там.
Искам да насоча вниманието Ви към една от нашите мерки, която беше определена като по-скоро застрашаваща живота и здравето на децата. Този случай на моето пребито дете доказва обратното.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
АНТОНИНА КЕНОВА (Национална гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна система): Здравейте!
Бих искала да вметна за точката за деца със специални образователни потребности. Да, на хартия всичко е разписано много добре: че може да се осигури дори помощник на учителя. Каква е реалността? Вие знаете ли от Министерството на образованието в колко детски градини, в колко училища този помощник на учителя е факт? Откъде идва финансирането? Имат ли директорите финансова обезпеченост?
Също така – да, с децата работят психолози, логопеди, ресурсни учители, но няма кадри. Имам приятелки с деца със СОП. Децата им са обследвани преди една година. Все още с децата не работи никой в детската градина. Няма кадри! Затова пуснете нас, родителите, пуснете ни вътре като лични асистенти на децата, щом не може да осигурите кадрова обезпеченост.
Не може да осигурите кадри, които да работят с децата. Там, където има кадри, те работят минимални часове. Два пъти седмично с ресурсен учител е изключително недостатъчно, както и два пъти с логопед, два пъти с психолог. Разбира се, всеки един случай е строго индивидуален. Не за всяко дете е о`кей родителят да е вътре. Това може да бъде друг човек, но нека той да участва в екипа за подкрепа на детето, нека да бъде избиран от родителя. Тоест пуснете ни вътре, за да помогнем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господинът вляво, накрая на масата, поиска думата.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ КОСАКОВ (Движение „Защита на гражданите и държавата“): Уважаеми председатели на комисиите, уважаеми депутати, уважаеми гости! Проблемът, който е поставен от Гражданската инициатива, заслужава внимание и адмирации, тъй като действително това са проблеми, които бяха дебатирани в хода на приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, но те не намериха решение в Закона.
Аз се изказвам поради това, че тези предложения са ценни, но те няма да доведат до иновативна и качествена образователна система. В света в момента се извършва революция в образованието. Новата образователна система съдържа качествено различни параметри от всичко онова, което се залага в българската образователна система, в Закона, а не бива да се счита и не бива да си правим илюзия, че само чрез промяната на един Закон ние ще направим реформа.
Образователната система гъмжи от противоречия и на изхода най-главното противоречие е, че българското общество изпитва остър недостиг на кадри, на хора, подготвени за новото време. Това е централният проблем, това е централното противоречие и то трябва да бъде решавано постепенно. Тъй като днес в парламента се прие бюджетът на първо четене, за съжаление, в България 28 години действа остатъчен подход – 3,6 до 4,1 и 2 за бюджет, което е крайно недостатъчно, и то дава само възможности за оцеляване на системата. А тази система трябва да се развива, да прогресира.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще Ви помоля само – темата е Гражданската инициатива, да не се отклонявате.
СТАНИСЛАВ КОСАКОВ: Правилно се поставя проблемът за увеличаване на бюджета в следващите години до 6,5%, така както е в някои развити държави.
Аз искам да поставя следния въпрос: от 2002 г. до момента в България двойно се увеличи броят на чиновниците във всички структури, броят на администрацията. Помислете върху проблема – не може да се правят реформи в образованието без научен подход. Ликвидирани бяха всички научни институти.
В този бюджет в Министерството на образованието трябва да се помисли за създаването на институция, която да се занимава с проблемите. Не може отделни специалисти, експерти да бъдат ангажирани, когато няма такава институция. Това е моето предложение конкретно, тъй като без наука по-нататък противоречията ще се задълбочават.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА (Национална мрежа за децата): Добър ден! Здравейте, благодаря за дадената дума.
Първо, ние от Националната мрежа бихме искали да поздравим Гражданската инициатива. В нашия ежегоден бележник много от темите, които са застъпени в тяхното предложение, също се разглеждат и смятаме, че всички тези въпроси са изключително важни. Ще взема отношение само по някои от тях, за да не изхабявам времето.
Относно мандатността на директорите, ние подкрепяме такова нещо да се случи, но, разбира се, трябва много внимателно да се прецизира какво точно се има предвид под „мандатност“. Да има наистина една последователна атестация на директорите, за да не се получи, както много пъти често се случва, там, където е имало проблем, да, понякога един лош директор бива заменен с някой добър, но имаме и обратните случаи, в които, за съжаление, след като един директор по някаква причина си отиде, неговите добри политики не са последвани от следващия и едно добро училище всъщност се проваля. Така че ако говорим за мандатност и атестация, трябва много добре да се помисли за какъв период да бъде тази мандатност, как да се оценяват всъщност резултатите на едно училище и един директор.
Училищните директори и училищните екипи трябва да бъдат системно подкрепяни, защото виждаме, че при еднакви условия имаме едни чудесно работещи училища, детски градини, в които се създава добра среда, в които имаме доволни родители и добре израстващи деца, подкрепяни по всички възможни точки и възможности, които Законът ни предлага, и има, за съжаление, други училища и детски градини, в които това не се случва. Цел на нашето образование е да предостави качествено образование на всички деца навсякъде, за да няма нужда родителите да избират къде да водят децата си, някъде надалеч от вкъщи, или да ги записват в частна детска градина или далечна детска градина. Там, където живеем ние, там образованието трябва да е добро и училището трябва да е добро. Това минава наистина през една много ясна система за избор на директорите и подкрепа на добри политики на ниво училище.
Това е много друга важна тема, която мисля, че излиза от дискусията, която се проведе тук, че много от проблемите, поставени днес, всъщност могат да бъдат решени на ниво община, на ниво училище и ниво детска градина. При една по-добра комуникация биха могли да се променят много неща. Законът е създаден така, че да бъде абстрактен на ниво конкретика, а една комуникация между родители, директори и педагогически персонал, ако е открита и системна, много от тези неща могат да бъдат или решени, или съгласувани заедно, или подкрепени, да се реши кой има достъп до детската градина, дали да има, или да няма видеонаблюдение и така нататък.
Много внимателно трябва да се оперира с това, защото видеонаблюдението може да създаде, първо, едно чувство за наблюдаване у малки деца, които лично аз съм чувала да казват: защо ни гледате, ние престъпници ли сме? Трябва да вземем и позицията на децата в случая, в който те са наблюдавани, и от друга страна, създава лъжливо усещане за сигурност, защото човешкият елемент никога не може да бъде избегнат.
Ако не подкрепим учителите, ако не се намали броят на децата в една група или паралелка, така че той да бъде нормален, ако тези педагози не получат достатъчно добра работна среда, то никога, колкото и камери да сложим, няма да избегнем насилието и неговите прояви, което, аз съм сигурна, са лично нещастие и драма, но са по скоро изолирани и изключителни случаи. Защото наистина, пак повтарям, не трябва да забравяме, че има много училища и детски градини, които работят добре, чиито директори много се стараят. Това е, което исках да кажа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Господин Асен Александров.
АСЕН АЛЕКСАНДРОВ (Сдружение на директорите в средното образование в Република България): Здравейте! Аз също харесвам идеята, че се включват родителите в промените в образованието.
В момента чета промените в образованието на сър Кен Робинсън и там едно от нещата, които са най-важни, пише, че промяната може да дойде само отдолу в образованието. Реформите в образованието могат да дойдат само отдолу.
Ние много сме се вторачили към Министерство, към Министерски съвет и така нататък. Казваме: реформата ще дойде отгоре. Не, реформата може да дойде отдолу. И тя ще дойде, както добре каза колежката от Националната мрежа за децата, когато родителите си сътрудничат добре с училищата.
Каня Ви, господин Николов, на 11 и 12 декември в 51-во училище. В началото на годината помолих всички родители лично, имаше срещи, да бъдат по един цял ден в училище – сутрин от 8,00 ч. до 17,00 ч. Исках да видят какво е работният ден на един учител, какъв е работният ден на тяхното дете, как се чувства, като се прибере. И това ми беше много важно. Помолих ги да бъдат дежурни в стола, в коридора, в двора, когато идват учениците на училището. Няма такива. Много често се получава това от родителите, и това е една от причините да има такъв недостиг на учители.
Тук става дума за някакъв подбор на учителите, как ще ги проверяваме всяка година, но по някои предмети няма никакви учители. Примерно по физика няма – един кандидат, един учител. Начални учители няма. Какво ще подбираме, то няма учители?!
Затова Ви призовавам да намерим начин да си сътрудничим и следващата идея на родителите, в която аз ще се включа с цялата си експертиза и с цялото си сърце, да намерим начин как да си сътрудничим по-равноправно. Защото аз познавам много, с това ще свърша, мои колеги, включително и в моето училище, 50% от това, че няма учители, се дължи на ниското заплащане, 50% е за взаимоотношенията с родителите. Те се чувстват много притиснати.
Наистина Ви каня, заповядайте. Даже ще Ви дам два примера. Две мои учителки, безкрайно добри – по 20, 30 години, напуснаха или се пенсионираха по-рано, не можаха да издържат на психологическия натиск на изисквания на родители. А имаме и чудесни родители, които помагат прекрасно. Ето, например книги за детски… и така нататък. Мисля, че разковничето е тук – как по-добре да си сътрудничим родители, учители, директори. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Дамата отзад поиска думата – заповядайте.
ВЕНЕТА АРАБСКА (Национална гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна система): Здравейте! Бих искала да поставя следния въпрос пред всички Вас, които сме се събрали не само тук на Комисията, а и в целия парламент, в цялото управление на държавата, и да Ви кажа, че Вие питате: кой ще даде идеи, законови нормативи, кой ще ги предложи, как ще ги обезпечи със средства? Ние, като родители, Ви даваме идеи, но Вие, като управници на тази държава, сте длъжни да разгледате тези идеи и да намерите начина, чрез който да подобрите образователната система в тази държава. Не да питате нас откъде да вземете пари. Това е изключително, не знам какво да го нарека.
Другото, видеонаблюдението в 90% от институциите вече не стои на дневен ред. Не знам дали за Вас това е новина, госпожо от МОН? Новина ли е?!
Аз трябва да подпиша декларация, че съм съгласна във всички помещения на яслата детето ми да бъде снимано. В училището на сина ми беше изградено видеонаблюдение миналата година. Тази година в началото разбрахме, че видеонаблюдението обаче се използва не за да се предотвратят случаи на агресия и насилие, а за да се види кой ученик прави бели, за да може родителите му да платят щетите.
Синът ми беше бит на два пъти по коридорите, без никой да вземе отношение или да се намеси навреме. Как ще прекратим тези случаи на агресия? Как?! Не може да стоим повече по столовете, да правим кръгли маси и да чакаме някой да ни спусне решението. Трябва да работим по този въпрос. И ние искаме работа от Вас, защото за това сме избрали всички Вас. Разбирате ли ни правилно?
И другото, специалисти изготвят менютата. Специалисти ли измислиха, госпожо, филийката с локум в градината? Обяснете ми – Вие бихте ли яла филийка с локум? (Реплика.) Това ли са специалистите, на които разчитате всички Вие?
Аз в тази Комисия и в тези становища, които получихме, виждам, че има желание за промяна, но виждам, че няма желание за работа. Разбирате ли? Няма желание за работа, за да се види как могат нещата да бъдат направени в интерес на нашите деца, в интерес на онези, които след време ще осигурят Вашите старини. И нашите, разбира се, защото ние ще ги направим хора, независимо дали Ви има, или не. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господинът заяви желание – заповядайте.
АСЕН БОГДАНОВ: Председател съм на Национален граждански съвет за действително приоритетно българско образование и същевременно съм председател, инициатор на създаването на този Съвет от неправителствени организации на Обществената академия за наука, образование и култура.
Защо говорим за действително приоритетно образование? Вие чухте, колегата говори, че приоритетно образование означава, че държавата използва всички свои сили и средства, за да поощрява и принуждава развитието на образованието в съответствие със световните тенденции. Дали действително това у нас е така? Не говоря за финансовата страна, но да вземем научното осигуряване на образованието.
Ние се обръщаме няколко пъти към различни президенти – три-четири вече се смениха, към различни министерства на образованието и науката, обърнахме се към председателя на Комисията за наука и образование, тя ни изслуша много внимателно и каза: „Министерството ще Ви се обади“. И Министерството действително ни се обади, тоест получихме едно писмо, че когато има нужда, ние ще Ви извикаме като експерти. Но въпросът е не ние да участваме като експерти. Въпросът е ние да участваме като учени, които са специалисти в областта на управлението и икономиката на образованието. Но това, за съжаление, у нас не се случва.
Защо се говори за експерти? Защото Министерството на образованието и науката не се занимава по Конституция със своята дейност, тоест тя извършва изпълнителна дейност, а тя заема мястото на учените и разработва различни политики, методики, методи и друго, и от време на време вика по някой от нашите учени като експерти да се съгласят с техните решения. Това ли е изходът? Не е това! Те трябва да могат да поставят задачи, да ни ги възложат да ги разработим, да се подложат на обсъждане от специалисти, от обществото всички тези наши решения, и тогава те вече да организират изпълнението и контрола по това изпълнение. Обаче на практика това не се случва.
Същото нещо е с профсъюзите. Тяхната работа е охраната на труда, условията на труда, тоест социалните проблеми. У нас те заедно с Министерството разработват политики, обучават учители, провеждат семинари и курсове, без да знаят кой за какво.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще Ви помоля само да се ориентирате към приключване.
АСЕН БОГДАНОВ: А това става в зависимост от това коя външна организация финансира и, естествено, тя финансира обучение по своя програма не от нуждите на българското образование, а от позициите на съответната държава.
Ние много добре разбираме какво е необходимо. Системата на образованието включва осем подсистеми…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Много Ви благодаря, времето Ви изтече.
АСЕН БОГДАНОВ: Нито една от тези подсистеми няма научно…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, времето Ви изтече, много Ви благодаря. Приехме регламент по три минути.
АСЕН БОГДАНОВ: Да, благодаря, но надявам се, че най-после ще се състои среща с Министерството. Дано да се сети, че има учени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
МАРИЯ МАРИНОВА (Инициативен комитет на Национална гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна система): Добър ден на всички.
Бих искала, госпожо Михайлова, ако ми позволите, да обърна внимание на методиките за подбор, които Вие казахте, че така изчерпаемо са залегнали в Закона, че едва ли не там просто нямаме пропуск. Обърнахте ли внимание, че ние говорим за психологически подбор, който да бъде част от цялостния подбор на кадрите? В момента има ли такъв подбор изобщо? По какъв начин в тази връзка се превантира синдромът на професионалното прегаряне? По какъв начин се следи тези кадри, които иначе са брилянтни, които имат много дълги години стаж? Може би всъщност точно това е проблемът – че имат прекалено много години зад гърба си, без така наречения „творчески отпуск“, за който също Ви приветствам. Ако все пак имате възможност и желание да помислите върху това, на всеки седем или десет години да се дава възможност на учителите малко да си починат, да излязат просто от тази атмосфера, изобщо от този ритъм на работа, за да могат след това да се върнат спокойно и отново да продължат работа, ако наистина имат желание.
В един друг аспект също ми позволете да не се съглася – за това, че родителите така упорито не биват допуснати в ясли, в детски градини. В тази връзка много Ви благодаря за включването. Вие имате желание наистина да работите с родителите, за това те да присъстват, само че от моята камбанария това, което аз виждам, е един страхотен отказ: „Стоп, Вие нямате работа тук!“. Мога да Ви покажа снимка на столична детска градина, където с големи букви пише: „Стоп! Родители дотук!“. Чисто физически аз не съм допусната вътре. По какъв начин мога да работя с директора? По какъв начин мога да участвам в адаптацията на детето си?
Защо в България не работи нито един адаптационен модел? Вярвайте ми, това го чухме от представители на Столичния инспекторат: „В България не работи адаптационният модел. Той не може да бъде приложен“. Защо не може да бъде приложен? Какви са тези деца, които са такова страхотно изключение?
Моля Ви, имаме страхотни добри практики, имаме достъп до много, много различни образователни системи. Там, където са най добрите образователни системи, изобщо не говорим за дигитална компетенция на тригодишни деца. В държави като Норвегия, като Финландия е абсолютно недопустимо да се използват било таблети, било телевизори, а ние тук си говорим с Вас за петнадесет минути. В смисъл да бъде регулирано до максимум 15 минути на ден гледане на образователни филмчета.
С децата трябва да работят педагози – кадри. В тази връзка в яслените групи нямаме достатъчно психолози, нямаме дори и педагози. Защо се смята, че едно малко дете няма нужда от нищо друго, освен да бъде проверено дали има температура, или не? Моля Ви, това е много несериозно.
Относно рецептурниците, аз също ще се присъединя към колежката. Вижте реалността в очите – имаме много рецептурници, имаме много нови рецепти и така нататък, но реално погледнато децата ядат тесто, децата ядат пастети, ядат дори колбаси. Считаме това за абсолютно недопустимо. В следващия момент се борим с много зарази, с диабет и така нататък.
Нека нашите предложения да бъдат прочетени детайлно, защото оставаме с впечатление, че това, което е прочетено и е възприето, не е това, което ние имаме предвид. Много се надявам наистина да работим в бъдеще заедно. Смятам, че може да сме си от полза. Много Ви благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Ирена Анастасова като народен представител.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Госпожо Дамянова, господин Кутев, госпожо Михайлова, колеги, уважаеми родители и членове на тази инициатива! Първо, искам да благодаря за гражданската Ви позиция. Трудът, който сте положили, е сериозен. Аз много сериозно, детайлно се запознах и искам да Ви кажа, че част от тези неща, които прочетох, са и моя позиция, част от тях не са. И това е нормално, защото аз съм човек, който 27 – 28 години е в сферата на образованието и мога да направя извод за някои от тези искания от практиката си. Не само моята, не съм била само директор. Директор бях до преди да вляза в парламента, но много дълги години съм била учител и съм работила много тясно и с родители, и с деца, и с всякакви други организации извън училище.
Първо, ще гледам да се вместя в трите минути, ако не, ще ме прекъснете, но нека да вървя по мерките.
Въвеждането на мандатност – няма да реши проблема, за който говорите. Аз съм „за“ – личното ми мнение, но няма да реши проблема, за който говорите, защото в този Закон за образование, по който сега работим, чийто фен аз не съм, тази част обаче, която е разписана за атестирането на колегите, на директорите, е много добра. Когато примерно се атестира един директор на четири години, това на практика е един мандат. При това атестиране, като не става – да си върви, ако става – да остане още. И три мандата да остане. Аз съм вдигала едно училище от нулата, и знам колко време ми трябваше – три-четири години, за да може да се тръгне и да се върви нагоре.
Искам да Ви кажа, че това е тежка професия и ние, ако говорим сега за мандатност на директорите, нека тук Министерството да каже – от обявените преди известно количество месеци конкурси, за колко от училищата изобщо нямаше кандидати? Хората вече не искат да стават директори. Те не искат да стават и учители. Това е истината. Аз винаги съм подкрепяла Министерството, независимо че съм от друга политическа сила, когато става дума за инвестиции в колегията, защото от 15 години говоря, че ще стигнем дотук – да нямаме учители. Ние стигнахме дотук и вече всички го разбраха.
Вие, родителите, трябваше много по-рано да се сетите, както и много по рано трябваше да се сетите за тежкото учебно съдържание, което, за съжаление, този Закон и тези учебни програми не решават. Защото работата на родителя е най-напред това, но да не се отдалечавам от мисълта си.
Въвеждане на методика за подбор на абсолютно всички постоянни и временни… Абсурд! Нека да има един конкурс. Когато директорът се явява на конкурс, това на практика е определена методика за подбор. Всеки директор, когато обявява място за учител, той по същия начин е задължен дори и в заповедта, с която обявява подбор, събеседване и еди-какво си, да обяви критерии. Това също е своего рода подбор. Значи, за всички длъжности – извинявайте. Знаете ли в училище колко длъжности има?
Въвеждане на периодични тестове и събеседвания за определяне на състоянието на всеки един служител. Честно да Ви кажа, лично аз тук съм раздвоена. Да, има ситуации, в които имаме хора, които видимо не стават за тази професия, и нямаме механизми да ги махнем от училище обаче. Но не знам дали такъв подбор… Може би не съм достатъчно добър администратор. Не знам как ще се създаде тази организация за толкова огромно количество хора?!
РЕПЛИКА: Това е друг въпрос.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Не е друг въпрос. Ние трябва да говорим за реализуеми неща. Нереализуемо се оказа и дори този психотест.
РЕПЛИКА: Не е така.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Добре. Няма да влизам в диалог. Това ми е позицията.
Създаване на независима комисия за цялостен надзор на системата на образованието – тук Националният инспекторат, който е предвиден в този Закон, би могъл да свърши много добра работа. Разбирате ли, всичко в нашата държава е до това кой как си върши работата, защото при едно и също законодателство, при едни и същи нормативни документи има страхотни училища, страхотни детски градини. В моето училище има четирима педагогически съветници, един психолог и един логопед. В друго училище със същия брой деца, тоест със същия бюджет – затова казвам: същия брой деца, няма нито един. По-скоро ние трябва да вървим към абсолютно взаимодействие с родителите, абсолютно зачитане гласа на родителите.
РЕПЛИКА: Той ще откаже.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Няма как да се откаже. Аз не виждам как един директор може да откаже взаимодействие с родителите. Ако е така, има съответни институции, които трябва да бъдат сезирани.
Осигуряване на адекватен брой специалисти като психолози – много съм „за“. Много съм „за“! Друг е въпросът обаче: как това ще се случи? Тоест може би държавата трябва така да направи, че приоритетно да увеличи заплащането на тези специалисти. Аз пак Ви казвам, много харесвам това, че сте положили този труд, но единият Ви недостатък е, че Вие сте разсъждавали от позицията на София, а в страната нещата са много различни. Аз за един месец бях в половин България. Не знам кой психолог ще отиде на три километра от границата, при положение че на него един сеанс в София му е 50 лв.? Това е много сериозен проблем, по който наистина трябва да мислим. Може би приоритетно трябва да бъдат заплащани тези хора, може би трябва и други неща да се случват, защото сегашното ресурсно подпомагане не е ресурсно подпомагане. То е отчитане на дейност. Знам как ресурсните учители прелитат за по два часа от детска градина в училище. Аз съм наясно с това, но въпросът е, че трябва да се намери механизмът, и парите трябва да се намерят. Това е много сериозен ресурс. А това трябва да стане, защото проблемът се задълбочава и все повече такива деца с проблеми влизат в училищата и в детските градини.
Задължителни обучения на служителите – вижте, и сега ги има, но въпросът е с какво качество са. И сега има средства – 1% от фонд „Работна заплата“ сме задължени да даваме за обучение. Въпросът е: с какво качество са? Въпросът е: кой извършва тези обучения?
Когато бяха нашите предложения тези последващи квалификации на учителите да бъдат само във висшите учебни заведения, които дават базисно образование, а не във всякакви измислени организации, разбира се, това не се прие. Идете сега и попитайте учителите, на килограм се раздават сертификати и се отчита тази дейност. Това трябва да се промени, не че не са достатъчни. Никога не са достатъчни часовете за обучение, но дори и тези, които ги има, дори и тези средства, които идват, ние не ги овладяваме както трябва.
И понеже вече много продължих, съгласна съм с това, че до всяко дете със специални образователни потребности трябва да има човек, както е в ония другите държави, но това също означава много сериозен финансов ресурс.
Да се разреши на родителите – аз не виждам, тук подкрепям колегата Асен Александров. В моето училище родителите бяха в комисии за контрол на храненето, в пропускателния режим, в не знам къде. Аз се учудвам, учудвам се… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние влизаме в диалог, наистина по едно изказване.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Приключвам. Изключително съм „за“ нещата, които предлагате във Вашата последна точка.
„Да се засили сутрешният медицински контрол в яслите и детските градини“ – това е много сериозен проблем.
„Да бъде драстично намален броят на учениците в паралелки и в групи“ – също съм „за“.
„Да се намали броят на децата в яслените и градинските групи“.
Да бъдат преразгледани рецептурниците – има Наредба № 37 за здравословно хранене. Искам да Ви кажа, че две години ми трябваха в моето училище, за да наложим тези рецепти – не заради нас, заради родителите. Ужасен отпор беше, защото е безсолно, без сладко, с пълнозърнест хляб, само с пилешко, с незнам какво, без кожа, с пуешко. Сега да не влизам в подробности, всичко това ми е ясно. Наложихме ги, но това беше ужасно за нас.
Затова си мисля, че така, както ние не сме едни и същи – тук имаше подигравателна реплика за „великолепните специалисти“, сигурно в нашата сфера има 10 – 15% невеликолепни специалисти, но това е валидно за всяка друга сфера – сигурно и сред Вас, родителите. Както съм срещала невероятни родители, съм срещала и такива, за които не могат да ми помогнат нито социалните, нито Закрила на детето, нито никой, и сред Вас е така. Въпросът е да се намери диалогът. Аз съм съгласна – Вие искате това нормативно да е уредено, но има неща, които не може да уредим нормативно. (Реплика.) Има такива неща. (Реплика.)
Има много неща, госпожо, нормативно уредени и не се изпълняват, за съжаление. Съжалявам, че много говорих.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Анастасова.
Заповядайте.
РАДКА НИКОЛОВА (представител на Сдружение „Национално движение за българските граждани“): Благодаря за дадената дума.
Уважаема госпожо Заместник-министър, уважаема госпожо Председател, депутати, експерти и гости! Прави ми впечатление на този дебат, че се противопоставят много нелепо преподавателите срещу родителите. Да, има го това. Аз съм родител също. Но искам да Ви кажа, че основата на този дебат за мен е изместена, а тя е именно липсата на комуникация не само между родителите и директорите. Има липса на комуникация, прекъсната комуникация между родител, ученик и дете.
Изслушахме тук проблеми, които наистина са тревожни. Аз съм член на работна група към Министерството на младежта и спорта, освен това присъствам на заседания на Комисията по образованието и госпожа заместник-министърката, и лично министърът, всички депутати, които тук присъстват, активно работят върху промяна и изработване на един Закон, подобряване на начина на образование и поднасяне към децата. Но разберете ме, родителите не комуникират с децата си. Родителите не комуникират с учителите. Искат да влязат вътре и да се справят с определени единични случаи, но отношението между децата зависи от семейната среда, зависи от средата в училище и от социалната среда.
Затова е редно да се замислим: доколко може да обвиняваме само министри, може да обвиняваме родители, може да обвиняваме учители. Трябва всички да се обединят и да измислят стратегия. Не да даваме предложения и да посочваме проблеми. Да се помисли откъде идват проблемите и да се даде алтернативно решение на проблемите. И не родителите да са в Обществения съвет, защото това не помага – родителите да са част от някаква система, ако щеш, част от образователната. Има достатъчно програми, с които могат да внедрят да бъдат обучени родителите, които да влизат в часовете и да помагат на учителите да се справят с агресията. Защото агресия има не само от учители към деца, агресия има между децата в училищата. Агресията поражда зависимости.
Ние не можем да спрем. Вие казвате: има телевизори. Да, знам, гледат сериали. Наистина гледат сериали, да Ви кажа честно. Аз не гледам телевизия, по друг начин си набавям информацията, но децата вкъщи казват имена на герои от сериали. Ние не можем да спрем комуникацията. Както при киберпрестъпността, ние не можем да изключим компютъра. Развиваме се. Светът се развива. Това е начин на поднасяне. Имаме интерактивна мултимедия и няма как да обучим децата си – да се справяме да овладяват техните емоции, тяхната агресия да я насочват положително, ако не се покаже нагледно.
Проблемите с храната са съвсем различни. Аз изключително подкрепям изявата на госпожа Ирина Анастасова. Те са свързани с обществени поръчки и така нататък, но е изместена основата на дебата. Нарушена е комуникацията. Аз бях и на Конференция „Комуникация“, но тя беше двустранна: учител – родител. Комуникацията трябва да е учител, родител и ученик. Благодаря за позволеното време за изказване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване има ли?
Госпожа Галя Захариева. (Реплика.)
Вече се изказахте. (Реплика.) Няколко души вече от Гражданската инициатива взехте отношение. Ще Ви дам думата за три минути. Настина само на един човек, така че си преценете кой, след което и на госпожа Михайлова, защото Министерството беше споменато няколко пъти. Разбира се, ако няма други колеги народни представители от двете комисии, които желаят.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Председател, колеги, уважаеми гости, госпожо Заместник-министър! И аз съм от гилдията на учителите. Общо взето, когато си говорим по професионални теми, почти нямаме различия с колегите учители, независимо тук по какви политически причини сме дошли, защото по-важно за нас е, че ние идваме от една система, в която място за политика в най-чистия й смисъл няма. Там има място за работа, има място за отношение към най-важното, което имаме в обществото си.
Много внимателно слушах всичко, което се сподели днес на тази наша обща Комисия. Разбира се, че се присъединявам към всички, които похвалиха родителите за гражданската активност. Да, много е важно това. Това дава добър пример и на децата, това дава пример и на останалите родители, които по един или друг начин не смеят да изразят своята позиция.
Но, знаете ли, за мен е много важно във Вашата гражданска позиция да открия уважението към българския учител. Това, че Вие имате инциденти, имате индивидуални случаи, в които с основание може би имате недоволство или недобро усещане от отношението на някои колеги – било то в ясла, детска градина или училище, това далеч, уважаеми родители, не Ви дава право да генерализирате и да поставяте бариера и стена, срещу която като че ли само Вие се борите. Въобще това говорене на „ние“ и „Вие“ е нещото, което не ми хареса, защото ние, които сме тук в името на по-доброто образование, сме намирали сили да се обединяваме в много важни неща.
Преди малко някой от Вас от Инициативния комитет каза: „Да, ние родителите работим, ние Ви даваме, ама Вие сега работете и си свършете работата“. (Реплика.)
Не е така, уважаема госпожо. Репликирате ме от място, но не е така. Защото, докато работихме от 2013 г. по мерките и по всичко, което трябва да се направи но новия Закон, докато влезе в зала и бъде приет, ние сме направили не знам колко срещи с всички възможни организации. Тук има колеги от неправителствения сектор и от социалните ни партньори – синдикатите, които са присъствали на тези срещи. Имали сме срещи с достатъчно организации и на родители и сме обърнали внимание на абсолютно всяко предложение, което е дошло, доколко то е положително. Това е и причината да имаме с колежката Ирена Анастасова например еднакви позиции по някои неща, защото сме търсили добрите послания, които да са полезни и важни за децата и учениците, да могат те да донесат добро усещане в обществото на родителите, но и в никакъв случай на последно място да поставяме учителя. Не може да тръгваме с усещането, че учителят не може да се справи с една ситуация, че той няма компетентността, че той няма знанията, уменията, че той няма подкрепата и да казваме: „Да, направете нещо, защото моят учител е лош!“. С такова послание, уважаеми родители, няма да променим системата и няма да направим децата си по-добри.
Моето послание към Вас е същото като на колегата Александров, като на колегата Анастасова, като на много читави учители и колеги, които искат Вашата подкрепа, за да върви този образователен процес. Аз съм убедена, че няма учител в училище или в детска градина, който да не иска да работи заедно с родителите на децата, които обучава. Няма такъв! Ако има, това са изключения, които не бива в никакъв случай да генерализираме и да даваме като примери, а напротив – да даваме добрите примери в обществото, за да могат те да зареждат и да създават градивните неща, които искаме да се случват.
Всички даваме примери. Днес и в залата коментирахме финландска система, всички говорим за уникалните примери навън, в чужбина. Имаме невероятни примери тук, в България. Не искам и ми омръзна да слушам колко са велики всички други образователни системи, а колко нашата не става. Категорично не съм съгласна с това, защото всички ние сме плод на тази система, и не сме лоши хора. Дали ние като учители – в момента сме депутати, но това, че в момента сме депутати, след като ни свърши мандатът, се връщаме всеки по работата си. Вие сте родители с различни професии. И Вие на местата си, където сте, също градите нещо полезно, позитивно. Но всички ние заедно сме плод на една образователна система, и то на отношението и на учителите, и на родителите ни.
Много неща мога да кажа, наистина с повече емоция. Винаги ме обвиняват, че говоря много патетично, обаче много си обичам професията и много ме боли, когато усещам едно излишно противопоставяне между учители и родители. Това винаги е било проблем. Това е най-същественият проблем. Не е проблемът нито Законът, нито, ако щете, учебните планове, нито учебните програми. Защото, ако има общо усещане и истински стремеж и от родителите, и от учителите децата ни да станат читави, за всичко друго ще бъде намерено решението към него. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Ненчева ми даде знак, че иска думата. (Реплика.)
Други заявки не виждам. Ще дам думата на представител на Гражданската инициатива, накрая и на госпожа Михайлова, така че предлагам изказванията да направим преди това.
Заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Госпожо Дамянова, господин Кутев, госпожо Михайлова, колеги от двете комисии, уважаеми родители! Аз ще бъда съвсем кратка и ще споделя това, което наблюдавам от началото на заседанието на Комисията. Щастлива съм, че сме тук всички, защото ние всички сме от един отбор. Доволна съм дори от изострените реплики и отношението, което в определени ситуации беше критично.
Преди 15 години такъв разговор нямаше. Тогава всички ние знаехме, че учителите трябва да се справят с децата, а на практика всички тук сме и родители, и учители, в зависимост от професията, която имаме, така че този разговор е ползотворен. Този дебат е добър, дори в изострения си тон.
Искам да съм конкретна с предложението на Обществения съвет, който в началото започна със своето мнение. Изказахме си болката. Казахме си кривиците. Наясно сме, че София е различна от провинцията. Поне така усетих, че Вие по-скоро изразявате мнение на родители в София и там нещата стоят малко по-различно, така че да вървим към нещо конкретно. Нека направим така, че тази Работна група да има конкретни срокове, с конкретни задачи и те да не бъдат разтегнати някъде далеч в пространството 2018 – 2019 г., а да конкретизираме нещата сега, за да имаме възможност при следваща среща да кажем какво сме могли да направим, да не се обвиняваме вече в нежеланието да работим, а да бъдем конкретни. Това е предложението ми. Надявам се, че дори хаотично казано, ме разбрахте. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: И аз благодаря.
Приемам, че се ориентираме към приключване вече. Бяхме се разбрали, че две изказвания ще има.
Ако искате, още веднъж от Инициативния комитет да вземете думата за три минути, и после ще дам думата на Министерството.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Благодаря за даденото допълнително време.
Искам да обърна внимание на това, че казваме: няма достатъчно кадри, но има много кадри, които са си намерили поприще на други места – било защото заплащането е ниско, или не могат да издържат на претенциите на родителите.
Обръщам внимание и на нещо друго. В крайна сметка на много места наистина родителите не са желани. Не намесвайте тук самите учители, защото в повечето случаи проблемът идва не от учителите. Те – напротив, по-скоро проблемът идва от директорите.
Ако обърнете внимание, и училището на господин Александров, и госпожа Анастасова, което каза, техните училища са на върха на класацията. Може би причината е именно за това, защото те търсят взаимодействието с родителите и ги ползват, за да им помагат и да вървят напред. А там, където има едно отричане на това и са се капсулирали в една затворена система и родителите не са желани, напротив – училището пропада и върви надолу.
Относно мандатността искам отново да кажа. Това, че не е устойчиво, че ще има стрес в системата на всеки четири или пет години. Ако този директор се справя добре, той ще бъде преизбиран, ще бъде устойчиво, няма да има стрес в системата. Ако не се справя добре, защо ни е да бъде устойчив на позицията си?! Нима нямаме избор за парламент на всеки четири години? Или за кметовете – може ли да атестираме кметовете за по-сигурно, за да бъде устойчиво управлението на съответния град?
Другото, което каза госпожата заместник-министър, че трябва да се спазва Конституцията за видеонаблюдението. Ами, не виждам какво е намесена Конституцията – нито ще бъдат снимани тайно тези хора. Конституцията е проблем, когато хората се снимат без тяхното знание. Тук това не е проблем, който е на Конституцията. Това е нещо, което го има навсякъде.
Много съм „за“ това, около което последно се обединихме, така предполагам поне аз, да се даде някакъв срок, в който да се работи по тези предложения – в посока да се мисли как могат да се подобрят нещата, а не да мислим как да бъдат отречени напълно, или да бъдат пратени в друга посока, защото казваме: ами, да, като не Ви допускат, като има някакъв проблем, има институции, където да се оплачете.
Вие знаете ли, че на всеки сигнал бива отговаряно в съвсем друга посока. Толкова демотивиращо се отговаря, че няма накъде. Аз съм потресен от взаимодействието на сигналите, които съм подал, и отговорите, които съм получил, и в крайна сметка какво се е изсипало върху мен през времето, през което съм си позволил да подам някакви сигнали. Как са били настройвани останалите родители срещу мен: „Ето, видиш ли, той иска да пречи на работата тук. Защо ще подаде сигнал?“ Нещата излизат наяве и времето показва. Обаче защо трябваше да чакаме времето да покаже, за да бъдат изхвърлени тези хора от само себе си от системата?!
Въпросът е в това: ние не слагаме учителите в никакъв случай в едно противопоставяне с нашите идеи. Дори никъде не са намесени самите учители. Тук, ако има някакъв проблем, той е в ръководството, и то както на директорите – директорите са най-ниско и са най-близко до родителите и затова ги слагаме тях, но не са само те. Те са подхранвани от техните началници, които от години са се законтрили на тези позиции и са се самозабравили от това, че са несменяеми. Трябва да има една яснота за тези хора, че това не е времето преди 30 години, когато ти се добереш до една позиция, знаеш, че ще бъдеш там, вече си се докопал и няма никакъв проблем. В момента се търси експертиза, търси се предприемчивост, търси се инициативност. Ако не можеш да се справиш добре, даваш път на друг – това е, и се стараеш. Не може да мислим по този начин: щом сме се добрали до тази позиция, ние сме там, никой не може да ни пипне. Не е нормално това нещо според мен.
Искам за финал на моето изказване да завърша малко по-позитивно. Благодаря на всички, които ни приветстваха за нашата инициатива, защото наистина трудът, който сме положили, е огромен. Всички знаете, че административната тежест на този Закон е огромна. Знаете как се събират тези подписи. Ние сме събрали 24 000 подписа, от които повече от половината са без ЕГН-та. Хората не желаят да си дават ЕГН-тата. Постоянно им се вменява как не трябва да си дават единния граждански номер, защото е много опасно, а в крайна сметка Законът ни задължава да им го съберем. Изключително тежко е ние да се обясняваме с хората на улицата, това са хиляди подписи. Цяло лято сме стояли на улицата и този труд заслужава най-малкото уважението да бъде погледнато сериозно на нашите предложения и да се търси някакво решение, а не да се търси начин как да бъдат отхвърлени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Михайлова, желаете ли да вземете отношение? В три минути, ако обичате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Аз си признавам, че през цялото време на дискусията се опитвах да не разсъждавам като учител и като директор, а наистина като заместник-министър на образованието и науката. Затова най-отговорно искам да Ви кажа, че до голяма част Вашите предложения, които са изпратени, са разгледани абсолютно обективно, намерени са връзките със Закона за предучилищното и училищното образование. Но най-важното като политика на Министерството е, че всички механизми, които реално са разписани и съществуват в Закона, трябва да се прилагат така, както би трябвало да работят, тоест Министерството на образованието и науката е категорично против формалния подход при прилагане на всички разписани механизми.
Все пак бих си позволила да споделя, че в училище се забелязват дефицити много често – дефицити, които идват и от семейството. Също така в семейството обаче се виждат дефицити – дефицити, които идват от училище. Много бих искала да обърна внимание на това, че всеки трябва да си изпълнява задълженията така, както трябва, защото училищната система е част от обществения сектор. Като че ли в момента имаме изключително много очаквания от училището, а моето виждане и като учител, и като заместник-министър е, че трябва да бъдем отговорни към нашата работа, защото пред нас стоят деца.
И нека все пак да засегна темата за доверието. Най-важно в момента е да има диалог и доверие и към страна на учителите. Прегарят най-добрите учители. В същото време Министерството разработва механизъм, с който ще се осигури по-плавен преход и към преминаваме към пенсионна възраст, и към включване съответно на учители, които вече са пенсионирани, с оглед да подпомагат дейността в училище. Нека да се доверим на българските учители. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Предлагам да преминем към гласуване.
Преди това ще си позволя да отправя една препоръка – тук обсъдихме с колегите, към Министерството. Тъй като наистина Гражданската инициатива е изключително подробна, детайлна и заслужава внимание, бихме Ви препоръчали да поканите представители на Гражданската инициатива в Министерството и наистина да обсъдите. Правили сме много пъти и в Министерството, и тук такива формални и неформални срещи, в които всеки изразява своите аргументи, своите позиции. Опитва се на такива срещи да се намери решение, консенсус, да се намери някакъв вариант за изход от ситуация, защото много от въпросите не предполагат законово изменение, а предполагат контрол на първо място, добра комуникация, добро взаимодействие и така нататък. Нашата препоръка е наистина да поканите представители, те вече ще си преценят кой, в Министерството, за да можете да поработите малко по-детайлно, ако, разбира се, и те са съгласни на такова предложение. А вече на една такава работна група ще предложим и експерт от Комисията по образованието и науката, който също да участва. Предполагам, господин Кутев от страна на неговата Комисия… (Реплика от народния представител Антон Кутев.)
Да, Общественият съвет също да има представител, така че наистина да се обсъдят всички предложения детайлно, да се намерят решения и вече да направите може би план за действие.
Колеги, по Правилник трябва да гласуваме Решение след днешното обсъждане на Гражданската инициатива.
Първо ще изчета Решението, което ще гласуваме в Комисията по образованието и науката, след това и господин Кутев ще изчете Решението. То е еднакво, но за стенограмата трябва да се съобразим с реда и с изискванията.
Предлагам Ви да гласуваме следното:

„РЕШЕНИЕ
Комисията по образованието и науката приема за сведение и препоръчва на народните представители по тяхна преценка да съобразят в своята законодателна дейност Национална гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна система.“
Това е обикновено Решението, което се гласува, когато се разглеждат такива граждански инициативи, и това, което ние имаме като правомощие като народни представители по Правилник и по Конституция.
Гласува Комисията по образованието и науката.
Единодушно 18 „за“.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, няма да чета отново същото Решение.
Гласува Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
За – 13 гласа.
Което значи, че се приема.
Искам да използвам момента сега, госпожо Председател, да направя едно съобщение за Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Утре в 11,30 ч. правим среща по искане на Гражданска инициатива „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци!“. Те са събрали 30 000 подписа. Уведомявам колегите от Комисията, че в 11,30 ч. ще има среща с тази Гражданска инициатива в Огледалната зала на парламента, така че, който от Вас има възможност, да заповяда на тази среща.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Закривам днешното съвместно заседание.


(Закрито в 16,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

Милена Дамянова

Антон Кутев