1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

---

Заседанието беше открито в 14,45 ч. и ръководено от зам.-председателя на Комисията по образованието и науката госпожа Галя Захариева.

* * *

ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Добър ден, колеги!
Имаме кворум, откривам заседанието.
За днешното заседание на Комисията предлагаме две точки в дневния ред:
1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Има ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
„за“ – 14, „против“ и „въздържали се“ – няма.

По точка първа от дневния ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Започваме от парламентарната група на ГЕРБ. Няма да имаме въпрос.
Парламентарната група на БСП, колеги?
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Моят въпрос е свързан с квалификацията на учителите и на заетите в системата на средното образование в следния аспект.
Знаем, особено в днешно време, колко важен е този проблем и колко важна за исканите реформи в образованието е продължаващата квалификация. Наясно сме с начина, по който обучителните организации регистрират учебните програми, по които се провежда тази квалификация. Същевременно от нашите обиколки в страната става ясно, че една значителна част от колегията е недоволна от качеството на провежданото обучение от различни обучителни организации.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: Министерството на образованието, отчитайки важността на проблема, как вижда осъществяването на контрол върху качеството на дейността на тези обучителни организации и върху качеството на провежданото обучение като имам предвид, че в регистъра, който се попълва – примерно няма графици за тези обучения – какъв е механизмът? Като човек, който е осъществявал контрол, аз си представям, че за да контролираш нещо, трябва да знаеш кога се провежда, кои участват, за да се види спазват ли се темите, спазват ли се учебните програми, това ли са лекторите, които са заявени с техните професионални характеристики и така нататък, когато са регистрирани тези учебни програми. Защото на много места дори има практика, която за мен е недопустима, но някои от организациите, които са регистрирали своите учебни програми, предоставят правата си на други нерегистрирали такива. Това си мисля, че е недопустимо.
С една дума: как се осъществява контролът и считате ли, че той е достатъчен? Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Анастасова.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще започна отзад напред. Достатъчен ли е този контрол? Не, не е достатъчен. Вие знаете, че има над 1000 програми, които са регистрирани и одобрени. Министерството няма тази възможност да осъществява повсеместен контрол, пък и Законът не е предвиждал последващ контрол. Дори и по отношение на одобряването на програмите ние не можем да говорим, че е заложен механизъм на предварителен контрол. До голяма степен това одобрение е направено въз основа на представените документи в съответствие с изискванията на Закона.
Абсолютно съм съгласен, че не могат да предоставят правата си на други организации. Това е нещо, което трябва задължително да проверим. За първи път, аз поне, го получавам като сигнал. Темата е важна. Аз, за съжаление, съм малко скептичен, че можем да осъществяваме – особено процеса на качеството. Това да се спазват, това да са същите лектори, които са предложили, това да спазват програмите, да спазват темите и да присъстват, само по себе си не гарантира качество, но поне трябва да има спазване на правилата. Вие сте абсолютно точна.
Поемам ангажимента да организирам може би такъв механизъм за контрол, като съзнавам, че той надали може да бъде повсеместен за всяко едно обучение, но поне да се знае, че действа такъв механизъм и когато бъдат проверени определен брой организации, то останалите ще имат предвид, че се проверява определен брой програми. Може би от една година реално действат тези програми, този механизъм заложен в Закона. Така че вече е време и за контрол. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
За дуплика – госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Може би е добре да се помисли в този регистър да има по някакъв начин такава, някаква допълнителна функционалност или и аз не знам как, но тези обучителни организации да въвеждат графици за обученията си – графици, място ли, защото иначе става съвсем… И без това вече в гилдията се говори, че едни сертификати се дават на килограм. Защото знаете, че за квалификацията средствата не са малко, като имаме предвид, че са 1% от фонд „Работна заплата“ на всяко училище. Това за страната не са малко средства.
От такава гледна точка да се помисли. Защото аз сега не виждам, дори и да има примерно задача да се контролира това нещо, как ще се контролира? Нали трябва да имаш информация кой, къде, какво провежда и кои са участниците, за да можеш за контролираш? Иначе като потърсите тези организации, те вече са предупредени, подготвени. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин Министър, нещо да добавите? Няма.
Продължаваме с колегите от „Патриотичния фронт“.
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Моят въпрос е провокиран от два случая, които конкретно ми бяха поставени в моите приемни от родители и учители от системата. Те конкретно засягат регламента и процедурите за постъпване в гимназиален курс на български граждани, на български деца, завършили своето начално образование в европейски държави. Акцентирано е към проблема преди всичко с недостатъчната подготовка на тези наши деца по български език и се изразяват идеи за облекчаване или за стандартизиране на тестове и изпити по български език в съответствие с програмите на българските съботно-неделни училища зад граница.
Всъщност този въпрос засяга един по-широк кръг от проблеми за условията и регламента за движение, така да го нарека, или за постъпване в българските училища на български деца, които по една или друга причина в последните години или в предходните години са се обучавали в държави извън Република България. Най-често това са държави от Европейския съюз.
В професионалната общност се локализира един проблем, че ние при преместването от едно в друго училище имаме строги регламенти, определени изисквания и така нататък – неща, които в много европейски държави са далече-далече по-опростени и по облекчени.
Мисля, че този проблем е сериозен, тъй като и статистиката, и изследвания показват, че през последните години има едно определено регистрирано движение на български граждани от Европейския съюз обратно в България и се надявам, че с подобряване на условията, на живота, благодарение и на управлението на „Обединените патриоти“ и ГЕРБ, този процес ще се засили.
Въпросът ни е: как виждате този проблем и как Министерството планира или вижда облекчаване или регламентиране на един по-лесен прием, лишен от бюрократични условия и изисквания, и заедно с това подпомагане на нашите деца, които най-вече имат дефицит в подготовката си по български език в чуждите държави при приемането им в нашата образователна система. Това е проблем, който, мисля, е свързан с политиката на Министерството за обхващане на всички деца и привличането и задържането им в училище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Господин Михов постави множество въпроси, някои от тях –конкретни. Това е въпрос, който стои не само при приема в гимназиален етап, но и в системата на висшето образование. Тази обратна възможност за включване в образователната система е въпрос, който стои по отношение на всяко едно дете.
Всъщност ние имаме стандартизиран текст. Въпросът е дали да правим изключения от този тест – дали една група деца да бъдат по-привилегировани. Не знам дали е уместно това. По-скоро отговорът ни е „не“. Но е много важно това, което казахте – да има обучение за преодоляване на тези образователни трудности.
Факт е, че българските неделни училища предоставят обучение по адаптирани учебни програми и свидетелство за завършен клас-етап. Но все пак ако децата не пребивават толкова време в българска образователна среда, макар и учейки в българско неделно училище, нормално е те да натрупат дефицити, особено след IV клас, особено в периода V – VII клас, тоест след 11-годишна възраст.
Ние финансираме в момента обучение за преодоляване на образователните трудности по редица дисциплини и най-вече по български език за сметка на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. В бъдеще предвиждаме това обучение да се разшири както към детските градини, така и към други групи. Това може би ни е лампичка, която ни кара да мислим и за тези групи деца да направим такова допълнително обучение с много повече от тези 60-70 часа, колкото са в момента и които в някои случаи са недостатъчни. Иначе те трябва да се включат в изпита, имат тази възможност, но няма как да се интегрират ефективно, ако не знаят български.
Що се отнася до опростяването, това е общ въпрос. Не знам какво можем да опростим, какво имахте предвид да опростим? Причината да имаме този изпит освен необходимостта от външно оценяване е, че имаме училища, за които кандидатите са повече от местата. Това винаги ще го има и трябва да има такъв изпит. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
МИЛЕН МИХОВ: Изразът „опростяване“ беше цитат. По-скоро идеята, която ни беше представена, е за разработване на един специфичен тест, който децата, идващи от Европейския съюз, биха могли да полагат дори и в българските съботно-неделни училища зад граница. Разбира се, че проблемът е сериозен. Аз се надявам, че с общите усилия и на Комисията, и на Министерството ще правим така, че да създадем една възможност за свободно движение на нашите деца между българските училища в България и съботно-неделните ни училища преди всичко в Европейския съюз, още един път казвам. Мисля, че те ще се развиват в една положителна посока и ще подобряват качеството на подготовка за нашите деца. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Продължаваме с колегите от парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
Заповядайте.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, госпожо Захариева.
Уважаеми господин Министър, наскоро четох, пък и тази информация беше поднесена в централните новинарски емисии, че от тази учебна година над 3000 млади учители са постъпили. Тази информация беше поднесена от синдикатите. На мен ми се ще тази информация да е вярна и да е поднесена официално от Министерството на образованието.
В тази връзка въпросът ми е малко по-различен. Говорейки за липсата на млади преподаватели в системата, в същото време доста възрастни, така да се изразя по-меко, директори на училища, които са директори примерно от 40 години и са се сраснали със системата, но тук няма да говоря за мандатност – дълго време не са провеждани конкурси за директори на училища.
Има ли намерение Министерството на образованието да насрочи такива конкурси? Не само тези, които гонят 70-те, аз съм чувал и фрапиращи години, над 72-годишни, които все още продължават да се водят директори на училища. В същото време има много такива, които са временно изпълняващи тази длъжност и би трябвало този процес да се регламентира във времето. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Миналия месец, може би преди месец, дадох зелена светлина това да стартира по области. Конкурсите ще се правят по области, организирани от началниците на регионалните управления по образование. Така че може би през следващите седмици и месеци ще имаме конкурси в системата. Сега, честно да Ви кажа, дилемата ни беше дали всички да ги правим наведнъж или да не стресираме до такава степен системата, на няколко етапа да ги правим. Това ни беше дилемата.
По преценка на началниците на регионални управления – имаме решението, от там нататък те ще ги обявяват.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за дуплика.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Само кратка дуплика, господин Министър. Благодаря и за отговора.
Това най-вече важи за директори на училища. Ненапразно го казвам, защото директорите на детски градини са пряко към общините и кметът на общината им е работодател.
Получава се един анахронизъм – приемете го, има доста сериозна реакция. Защото говорейки за млади преподаватели, хубаво е те да бъдат стимулирани и по този начин дори да има и кариерно израстване.
Като казах, „сраснали със системата“, не е задължително само в лошия смисъл на думата. Но времето си има своите изисквания, а има много млади и кадърни хора, които заслужават и ми се иска по този начин да се подходи – чисто експертно и добрите учители, а и не по тяснопартийния принцип. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря на колегата.
Продължаваме с втората група въпроси.
От парламентарната група на ГЕРБ?
Госпожо Петрова, заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаеми господин Министър, моят въпрос е естествено продължение на въпроса на колегата без да имаме някаква предварителна договореност. Въпросът ми е продиктуван като въпрос на една група училищни директори – наскоро бях на един форум в Пловдив, и въпросът е от името на всички.
Съзнавам, че мога да Ви създам известно неудобство с този въпрос, но моля да ме извините. Каква е бъдещата кадрова политика на Министерството на образованието и науката по отношение на висшия ешелон управленски кадри? Говоря за Министерството, говоря за регионалните управления по образование и както каза колегата – има много млади хора, които са креативни със своето поведение и със своето мислене. Добре е тези млади хора да имат възможност за кариерно израстване. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
В Министерството са концентрирани множество политики, дейности, програми, процеси, които едновременно трябва да се обезпечат с човешки ресурс. Понякога недостига капацитетът, недостигат хората, които могат особено да обслужат политическата функция. Това е функция, свързана с формулиране, анализ и оценка на политики.
Другите две основни функции на Министерството са административната и контролната.
По същия начин е и в регионалните управления по образованието. Имаме голямо текучество на кадри в регионалните управления по образование. Особено през тази година и заради увеличението на заплатите на педагогическия персонал имахме един значителен брой служители в регионалните управления, които са….
Политиката не може да бъде друга освен политика на професионализъм и на спазване на закона. Законът регламентира стабилитет на служебното правоотношение, възможност за атестация и във всеки случай, когато имаме пропуски в работата, трябва да реагираме като търсим съответната отговорност.
Факт е, че имаме случаи на прикриване на отсъствия, така наречените „мъртви“ души. Във всички случаи, в които сме направили проверка, е имало такова нерегламентирано поведение, ние сме освобождавали директорите на училищата. За същото ще търсим отговорност за неупражнен контрол от страна на началниците на регионални управления.
На служителите в регионалните управления не мога да търся отговорност – всъщност мога да търся отговорност, но нямам тази видимост по отношение на всеки един от тях. В общия случай разчитаме на началниците на регионални управления.
По отношение на служителите в Министерството на образованието политиката ще бъде тази. Просто трябва да бъде свършена работата, а ако някой не е на нивото да свърши работата, в рамките на Закона ще търсим други възможности – или да се разделим, или да бъде назначен на друга позиция.
Аз лично се старая да надграждам капацитета, тоест лесно е да освободиш някой, трудно е да надградиш капацитет. Така че дори и тези хора, които не са на висшите си позиции, сме ги запазили в Министерството – една значителна част от тях, от тази гледна точка да надграждаме капацитета. Нека и така да си го кажем: няма много хора, които можем да вземем от много други места и които бързо да могат да бъдат включени ефективно в процесите и дейностите на Министерството.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър. Нямате дуплика.
Продължаваме с втори въпрос от групата на БСП.
Заповядайте, госпожо Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Искам да прехвърля въпроса от средното към висшето образование и то е в навечерието на 8 декември.
Вчера във Варна имаше една прекрасна среща за награждаване на млади хора, отличили се в учебната и в научната работа. Там използвахме да проведем среща с младите хора.
Основните въпроси, които поставиха, бяха два. Единият е продължаване на Програмата „Еразъм плюс“. Знаете, че това трябва да се случи, върви, има много добри практики. В никакъв случай не бива да я губим. Може би в този случай, аз като съвет го давам – нашата държава трябва също да участва вече равноправно в „Еразъм плюс“, защото в момента получаваме по-малко средства, отколкото ако то е на немски университет. Много Ви моля това да го проверите така ли е точно, или не. Това беше едното от оплакванията. Не съм го проверявала, не мога да го твърдя.
Второто е много сериозно. Студентите поставиха въпроса за социално-битовите условия и то относно общежитията. Трябва да Ви кажа, че трудно ми беше да отговоря как може да отделим 2 милиарда за саниране на жилища, а няма там поне 10 милиона за саниране на студентските общежития. Техните доводи бяха много точни и ясни, а именно, че на единица плащ, по-гъсто населени са студентските общежития, от една страна, и ефективността ще бъде по-голяма – млади хора живеят в тези общежития. Говорим за демографските проблеми – повече възможност за добри условия на живот и както казвам, дай Боже, и повече бебета. От 2009 г. – ние това сме го говорили, от 2009 г. няма лев инвестиран за социално-битови условия на студентите. Нито един лев няма.
И още нещо. Добре, публични средства влизат в публични сгради, а не влизат в частни сгради. Ако това не е основание да можем да отделим средства, от това саниране да се даде и на студентските общежития, мисля, че е много сериозен въпрос, и искам да чуя Вашето становище по този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Клисарова.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви.
По отношение на Програма „Еразъм плюс“, това е най-голямата Програма в областта на образованието на Европейския съюз.
През януари месец ще излезе междинната оценка на Европейската комисия, която се очаква да бъде преобладаващо положителна. По време на българското председателство и в контекста на многогодишната финансова рамка, която ще бъде представена от Европейската комисия, ще се обсъди и бъдещето на Програма „Еразъм плюс“.
От обсъжданията, на които съм присъствал, то всъщност беше само едно, това, което може да се обобщи, е, че Програмата има подкрепа от страна на всички страни членки. Най-вероятно ще се търси възможност за нейното запазване като номинален и относителен бюджет и вероятно дори за нейното разширяване.
Знаете заради излизането на Обединеното кралство, малко или много ще намалее европейския бюджет. Всички публични програми, които се финансират чрез европейския бюджет, са пред това предизвикателство да бъдат запазени.
По отношение на Програмата онези разделителни линии между страните ги няма – примерно, между старите и новите страни членки, които обикновено са продиктувани от това кой-колко средства да вземе. Нямаме тук негативно изключение за България. Ние получаваме средства пропорционално. Не си спомням каква беше базата, но сумата е значителна. За следващата година те са над 34 млн. евро, ли бяха – не съм сигурен в точната сума.
По отношение на общежитията, съм съгласен с Вас изцяло, че имаме много повече основания да инвестираме публични ресурси в общежитията и заради това, че са публична инфраструктура, и заради това, че на единица квадратен метър площ живеят най-много хора и социалният ефект ще бъде най-голям, отколкото при всички други инвестиции в санирането.
Това е въпрос на продължение на Програмата за саниране, ако бъде продължена. Да, така е – през последните години има инвестиции в общежития, но те са за сметка на бюджетите на висшите училища. И в Оперативна програма „Региони в растеж“ мисля, че също има включени един или два проекта, които засягат тази инфраструктура от общо 13. Няма целеви средства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: И аз благодаря за отговора.
Мисля, че с общи усилия трябва да работим в тази насока. Ако има възможност, то трябва да бъдат отделени и средства за общежитията и, не на последно място, столовото хранене. Има прекрасни възможности. Както е в Икономическия университет във Варна и не толкова добри, както е в Медицинския, например, където им е много скъпо. Да, така е. Това е до възможности и на университетите, но нека да подпомогнем и тази тяхна дейност. Благодаря Ви, господин Министър.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Продължаваме с групата на „Патриотичния фронт“. Нямате втори въпрос.
Колегите от „Движението за права и свободи“? Също нямат.
С това процедурата по блицконтрола и задаването на актуални въпроси се изчерпват.
Да благодарим на господин министъра за отговорите. Благодаря и на колегите за професионалната загриженост. Благодаря също и на гостите за присъствието, на журналистите особено, които са ни най-редовни гости и отразяват активно работата в Комисията.

Колеги, имаме втора точка:
РАЗНИ.
Искам нещо да Ви съобщя преди да се разделим. Следващата седмица имаме предложение да направим работна група по академичния състав. Няма да имаме заседание на Комисията. Експертите са говорили с всички активни наши участници извън Комисията, те са свободни. Така че искам да знаете, за да може пак в 15,00 ч., пак тук, в тази зала – работна група по академичния състав. Това е другата седмица. За да можем преди излизането в парламентарна ваканция, работната група да си довърши работата. (Реплики.)
На 13 декември 2017 г., сряда, от 15,00 ч., тук ще бъдем, пак в тази зала.
Някой друг има ли нещо колеги, да каже нещо по точка „Разни“? Няма.
Благодаря на всички и приятна почивка.
Закривам заседанието.

(Закрито 15,20 ч.)


ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галя Захариева