Точка единствена: Разглеждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-27, внесен от Станислав Станилов, Милена Дамянова и група народни представители на 21 юни 2017 г. – продължение.

---

Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията – госпожа Милена Дамянова.


* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добър ден на всички!
Предлагам да започнем днешното заседание.
Имаме кворум.

Колеги, дневният ред на днешното заседание е с точка единствена:
1. Разглеждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-27, внесен от Станислав Станилов, Милена Дамянова и група народни представители на 21 юни 2017 г. – продължение.

Ще припомня само, че миналата седмица имахме Работна група за уточняване на текстове, които отложихме на изнесеното заседание. Имаме готови формулировки, готови текстове в зависимост от дебатите, които проведохме на работната група.
Днешното заседание има за цел да приключим със Законопроекта и с гласуването на тези текстове.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 754-01-27, ВНЕСЕН ОТ СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ, МИЛЕНА ДАМЯНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 21 ЮНИ 2017 Г. – ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
Гости на днешното заседание са:
От Министерството на образованието и науката – заместник-министър доктор Петър Николов, Калин Костов – съветник на министъра.
От Българската академия на науките – академик Юлиян Ревалски и професор Константин Хаджииванов.
От Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – професор Атанас Герджиков, ректор, професор Николай Денков.
От Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ при КНБС – доцент Лиляна Вълчева.
Ако съм пропуснала някой, моля да ме извини.
Колеги, материалите за днешното заседание са Ви раздадени, и сте получили и по електронните си пощи.
Първият параграф, който трябва да гласуваме и който отложихме на заседанието, е текстът на § 31. Всъщност той е гласуван, но останаха въпроси, които трябваше да уточним и с болд са ни дадени разликите.
Колеги, има ли изказвания?
Всъщност променихме наименованието на комисията, защото на Работната група се обединихме, че Национална етична комисия, като абревиатура, ще ни насочи в една друга посока. Затова се обединихме, че Комисия по академична етика звучи доста по-добре. Имаше единодушие на Работната група. Това е едната разлика, а другата е във връзка с конфликта на интереси, който трябваше да бъде уточнен от страна на Министерството на образованието като текст.
Има ли изказвания? Не виждам.
Какво е становището на Министерството на образованието и науката, господин Николов?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Ние подкрепяме това предложение. Въпросът е, сега ли да обсъдим текста от допълнителните разпоредби за недостоверност на ….
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, гледаме ги параграф по параграф, точка по точка, както е в материалите. Когато му дойде времето тогава ще обсъдим определението.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: …тъй като са свързани, в такъв случай подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подкрепяте така направените изменения. Така или иначе те бяха разработени съвместно с Вас. За стенограмата трябва да изчетем целия § 31.
Господин Бисер Банчев има готовност да изчете целия § 31, за да можем да се ориентираме, защото така или иначе по-голямата част е в болд:
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо Председател, в материала, който сме подготвили сме направили текстовете на Глава „Контрол“ в цялост, за улеснение на народните представители, за да видят каква е концепцията. За доклада, който ще се чете по Законопроекта за гласуване в залата, трябва да спазим правната техника и Законът за нормативните актове и трябва да се изчете с допълненията и измененията към всяка алинея. Гласували сме досега текста на § 31, трябва да се изчетат тези 10 точки – допълнение към гласувания вече параграф, по начина по който сме го предложили, за да може да има съответствие между това, което е в доклада и това, което е в стенограмата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 31 е гласуван като предложенията на Милена Дамянова и Станислав Станилов са подкрепени по принцип. Гласували сме и по принцип текста на вносителя за § 31. Сега трябва да направим съответните редакции в него.
Заповядайте, господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: В § 31 да се направят следните допълнения към приетите текстове:
1. В т. 2 накрая да се добави:
„2. В ал. 2 накрая се добавя: „като обхваща:
1. нарушения при провежданите процедури;
2. конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на този закон;
3. наличие на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации;
4. недостоверност на представените научни данни.“
2. В т. 3, в ал. 3 след думата „адреса“ се добавя „и подписа“, а думите „по провежданата процедура, включително за наличието на плагиатство или недостоверност на представените научни данни“ отпадат.
3. В т. 4, ар.4 накрая да се добави „и/или конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на този закон“.
4. В ал. 6 изречение първо и навсякъде по-нататък в Закона думите „Националната етична комисия“ да се заменят с „Комисията по академична етика“.
5. Да се създаде нова ал. 7:
„(7) В случаите по ал. 2, т. 1 и 2 проверката се извършва от Комисията по академична етика по ред, определен в правилника за прилагане на Закона.“
6. Ал. 6 изречение второ става ал. 8 и в нея в началото на изречението се добавя „В случаите по ал. 2, т. 3 и 4“ и думата „едномесечен“ се заменя с „10 дневен“.
7. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и в нея накрая на изречение първо се добавя по ал. 2, т. 1 – 4.
8. Да се създаде ал. 10
„(10) В случаите на необходимост министърът на образованието и науката със заповед може да удължи срокът по ал. 9, но за не повече от 30 дни.“
9. Досегашната ал. 8 става ал.11 и в нея след думата“ произнесе“ се добавя „в случаите по ал. 2, т. 2, 3 и 4, Комисията по академична етика“.
10. Досегашната ал. 9 става ал. 12 и в нея се създава ново изречение второ „Членовете на Комисията по академична етика обсъждат приложените към сигнала по ал. 2 доказателства, както и всички доказателства, представени от лицата по ал. 11“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване, изчетения текст като текст на Комисията, заедно с вече приетият текст.
За – 15, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преминаваме към следващия текст.
В § 31а, който става § 32 да се направят следните изменения, това е целият параграф, който е отложен. Правим измененията във връзка с наименованието на Комисията и съответно останалите въпроси, които трябваше да уточним.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Искам да обърна внимание на народните представители: в ал. 3, след съгласуване с Министерството, и след като направихме справка с Административнопроцесуалния кодекс, при такъв вид комисии задължително един от членовете трябва да е правоспособен юрист. Алинея 3 е малко по-различна от това, което приехме на работната група.
Обръщам внимание, че председателят и трима от членовете ще бъдат представители на четирите научни области, а петият човек ще бъде правоспособен юрист. Ако искат и колегите от Министерството на образованието да вземат отношение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте. Господин Костов или господин Николов?
КАЛИН КОСТОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ще помоля да изчете отново, за стенограмата, текста. Заповядайте.
БИСЕР БАНЧЕВ: Предложението на народния представител Станислав Станилов следва да се отрази на съответното му систематично място като § 32, за създаване на нов чл. 30а, а в гласуваните вече текстове да се добави:
1. Ал.1 и ал. 3 да се изменят така:
„Чл. 30а (1) Създава се Комисия по академична етика към Министъра на образованието и науката за разглеждане на сигналите, отправени до него относно нарушения при провежданите процедури за присъждането на научни степени или заемането на академични длъжности, както и относно сигнали за наличието на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации, недостоверност на представените научни данни, конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на този закон.
(3) Комисията по академична етика се състои от петима членове, един от които е правоспособен юрист. Председателят и трима от членовете са представители на четирите научни области, които са предложени от висшите училища, научните организации, неправителствените организации на учените и социалните партньори. Те са хабилитирани лица, включени в регистъра по чл. 2а, притежаващи образователна и научна степен „доктор“ и най-малко 10-годишен стаж по специалността.
2. Досегашната ал. 1 става ал. 2.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Банчев.
Има ли изказвания, колеги?
Заповядайте, професор Герджиков.
АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Извинете, чисто технически може би не се ориентирам добре. В края, в ал. 5 има няколко точки за случаите, в които се освобождава председателят или членът, те са приети доколкото разбирам, но не виждам какво ще стане ако не дай боже човекът почине? Има наистина една физическа невъзможност, но това е при 6 месеца физическа невъзможност. В Закона за висшето образование например има аналогичен текст. Там една от точките е при смърт. Според мен, трябва да го добавите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако няма други изказвания, подлагам на гласуване изчетената от господин Банчев редакция за § 31а, който става § 32, който е „за“ моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Кой ще предложи юриста?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Трябва да определим някоя от юридическите инстанции – Министерството, прокуратура. Според мен трябва да назовем някоя институция, може би Съюза на юристите.
По подразбиране е министърът. Няма нужда да го сменяме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така или иначе тази комисия се създава към министъра. Казано е: председателят и тримата членове от кого и по какъв начин се предлагат. Логично е правоспособният юрист да бъде предложен от Министъра на образованието и науката.
Преминаваме към § 32, който е изцяло отложен. Към § 32 има направени писмени предложения от народния представител Милена Дамянова и група като предложението е подкрепено на работната група.
Ще помоля господин Банчев отново да прочете текста за § 32, който става § 33.
БИСЕР БАНЧЕВ: В § 33 в чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1 накрая да се добави „в тридневен срок от назначаването на комисията по чл. 30, ал. 6“.
2. В ал. 2 думите „или оправомощен от него заместник-министър“ се заличават.
3. В ал. 5 думите „или оправомощен от него заместник-министър се заличават.
4. Ал. 6 да се измени така:
„(6) Когато са налице условията по ал. 4 и министърът не издаде заповед за възобновяване след изтичане на едномесечния срок от спирането, процедурата може да се възобнови от ректора на висшето училище, съответно ръководителя на научната организация.“
5. Създават се ал. 7 и 8:
(7) В случаите на констатирано нарушение от Комисията по академична етика, и при неотстраняване на нарушенията по чл. 30, ал. 2, т. 1 и 2, при непредставяне на съответните доказателства в срока по ал. 4, при наличие на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации или недостоверност на представените научни данни министърът на образованието и науката издава заповед за прекратяване на съответната процедура.
(8) При системни нарушения при провеждане на процедурите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности, както и при неизпълнение на заповедите по ал. 2 за отстраняване констатирани нарушения в провежданите процедури, министърът на образованието и науката предлага отнемане на програмната акредитация на съответното висше училище или програмната акредитация на съответните докторски програми при научните организации.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли становище на Министерството на образованието и науката по текста?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Заповядайте, господин Денков.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Извинявайте, но в момента се ориентирам в текстовете. Правилно ли разбирам ал. 6, че ректорът може самоволно да реши да продължи процедурата, дори ако няма съгласието на министъра за това? Това е тълкуванието, което виждам и това може да се окаже голяма врата в полето.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Николов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Ако позволите, ще се опитам да отговоря на въпроса. Министърът със заповед спира процедурата в срок от един месец. В случай, че този срок от един месец изтече, министърът не изпраща никакво становище, няма становище на комисията и няма нищо, ректорът може автоматично да продължи. В противен случай срокът от един месец става невалиден, ако се чака заповед на министъра, то няма срок. Това се има предвид. Ако комисията е задействана, вече сме в друга хипотеза.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, професор Герджиков.
АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Председател, в работната група останах с впечатлението, че в ал. 8 ще има равнопоставеност между висшите училища и Българската академия на науките. Продължаваме обаче да отнемаме програмната акредитация на висшите училища, а на Българската академия на науките само програмната акредитация за докторската програма. Искаме да ни се отнеме същото като на БАН.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли становище на Министерството на образованието по така поставения въпрос от професор Герджиков?
Господин Николов, само да припомня, че не само на работната група, но и на изнесеното заседание, имахме уговорка да се помисли за равностойно наказание, но така или иначе на работната група казахте, че не сте измислили нещо по-различно от това, което да е друга санкция, която да е равностойна по отношение на висшите училища и на Българската академия на науките, тъй като научните институти нямат програмна кредитация.
Заповядайте, професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Не мога да си спомня дали имаше такава процедура – програмна акредитация на научна организация?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма еквивалент, затова ако го махнем ще свалим едно равнище надолу.
ИВО ХРИСТОВ: Проблемът при висшите училища е, че трябва да имат институционална и програмна акредитация. Докато при институтите на БАН няма по принцип. Тоест не може да има равнопоставеност, по простата причина, че те изначално са поставени в различен акредитационен режим.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Въпросът е дали ние ще натоварим БАН с друга санкция, за да се изравнят.
ИВО ХРИСТОВ: Да закрием БАН и решаваме въпроса.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това са известни мераци, които получиха съответно и ще получат санкция. Мисля, че ако го свалим, санкцията няма да уплаши никого. Няма да стегне редиците, както се казва. Може би председателят на БАН ще ни каже нещо?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, професор Герджиков.
АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Само обръщам внимание, че имаме различни програмни акредитации - за „бакалавър“ и „магистър“ от една страна и „доктор“ - от друга. Няма никаква пречка да ни се отнеме програмната акредитация за „доктор“ без да се отнема отделната програмна акредитация в същото направление за „бакалавър“ и „магистър“. Така възниква равнопоставеност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Ние много мислихме по този въпрос, обаче научните организации могат да обучават само за придобиване на образователната и научна степен „доктор“, докато висшите училища могат да обучават за „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“ и затова го оставихме така. Ако има нарушение на процедура при доцент, който влиза в първи курс и обучава за степен „бакалавър“, разумно е да се отнеме програмната акредитация на цялото направление. От тази следна точка, предлагаме да остане така.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви.
Искам да кажа, че това предложение е несъвместимо с практиката в един университет, защото при една процедура за „доцент“ и тя бъде проверена, в катедрата има толкова хабилитирани лица, има студенти – какво правим? Спираме програмната акредитация и спираме да обучаваме заради един човек?
Трябва да уточним какво точно е системно нарушение. Вижте, толкова програмни акредитации например има Софийският университет. Представяте ли си колко процедури вървят – какво значи три? Мисля, че тук не бива вземаме програмната акредитация за обучаване в степен „бакалавър“ и „магистър“, а трябва да вземаме само по докторски програми. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Подкрепям предложението на професор Клисарова, защото действително става въпрос за съизмерност на санкцията в този случай, и „бакалавър“ и „магистър“ нямат отношение към процедурите, които ние тук разглеждаме. Санкцията действително трябва да бъде в това отношение.
Съвършено различен е въпросът, че ние нагазваме в това блато, тъй като, лично за мен наличието на програмна и институционална акредитация по другия закон, по ЗВО, е в значителна степен материя, която се дублира и като му дойде времето, ние трябва специално да погледнем този въпрос. Оказва се, че една и съща информация се дава два пъти – уж за две различни неща, а тя е една и съща.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тук сме пропуснали, според мен, за какво време се отнема тази акредитация. Докога? Трябва да имаме срокове! Не може завинаги. Няма как. Това трябва да се уточни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Извинявайте, че се намесвам отново. Програмните акредитации са за определен период от време. Като изтече срокът на програмната акредитация, тя може да се поднови отново. Срокът е уреден в Закона за висшето образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Кой от Вас ще направи предложение за редакция в ал. 8, за да можем да я гласуваме.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: По чл. 83?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: По чл. 83 правя предложение: ал. 8 да бъде изменена така:
„(8) При системни нарушения при провеждане на процедурите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности, както и при неизпълнение на заповедите по ал. 2 за отстраняване констатирани нарушения в провежданите процедури, министърът на образованието и науката предлага отнемане на програмната акредитация на съответните докторски програми на висшето училище или научната организация.“
Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли изказвания?
Има ли становище на Министерството на образованието и науката по така направената редакция от професор Клисарова?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме предложението. Само като аргумент ще отбележа, че само на пръв поглед много голямото наказание е дисциплиниращо. Ако въведем наказание: закриване на университети и на БАН и прочие, това е нещо, което никога не се използва и членът става мъртъв. Така че подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Поставям на гласуване предложението по чл. 83, в ал. 8 на § 33, направена от професор Клисарова.
Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Подлагам на гласуване по принцип писменото предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Подлагам текста, който беше изчетен от господин Банчев текст за § 33.
Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 32.
Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Преминаваме към § 33, който става § 34, където на стр. 6 към приетите вече текстове на изнесеното заседание, трябва да се направят следните редакции, които също останаха за доуточняване.
Заповядайте, господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: В § 33, който става § 34 да се направят следните допълнения: „Ал. 1 да се измени така:
„Чл. 32 (1) Заповедите на ректора на висшето училище, съответно ръководителя на научната организация за заемане на академичните длъжности и решенията на научните журита за присъждане на научни степени, свързани с нарушения по чл. 30, ал. 2, т. 1–4 при провеждане на процедурите по този закон могат да се оспорят по административен ред пред министъра на образованието и науката.“
Да се създаде ал. 12:
„(12) При наличие на някои от основанията по чл. 99 от Административнопроцесуалния кодекс, свързани с нарушения по чл.30 ал.2, т.1-4, за влезли в сила актове за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности по реда на този закон, производствата по съответните процедури могат да бъдат възобновени по реда на глава седма от Административнопроцесуалния кодекс, като проверката се извърша от Комисията по академична етика по реда на чл.30, ал.5-12. Сигналите се подават след узнаване от заинтересованите лица за извършените нарушения по чл.30 ал.2, т.1-4.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли становище на Министерството на образованието и науката?
КАЛИН КОСТОВ: Уважаема госпожо Председател, Министерството подкрепя редакцията. При формиране на редакцията на ал. 1. идеята ни е била изрично да отбележим, че на обжалване по административен ред, при приключили процедури могат да подлежат единствено крайните актове, тъй като процедура за обжалване на междинните актове има при неприключили процедури. Редакцията, която сме предложили посочва крайните актове. Друг е въпросът, че предвид съдебната практика е много възможно да се окаже, че е по-добре да предложим друга формулировка, тъй като крайният акт за приключване на процедурата по заемане на академична длъжност, който понастоящем е обжалваем по съдебен ред, всъщност е решението на факултетния съвет, а не заповедта на ректора, както сме посочили. Може би редакцията следва да придобие вид: „актовете за присъждане на научни степени и за заемане на академични длъжности, подлежат …“ и нататък текстът остава.
Стремежът ни при тази формулировка е бил да посочим изрично кои са окончателните актове, но може би това не е най-добрия вариант, който сме възприели.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Само да прочета ал. 1 за протокола.
„Ал. 1 Заповедите на ректора на висшето училище, съответно ръководителя на научната организация за заемане на академичните длъжности и актовете за присъждане на научни степени, могат да се оспорят по административен ред пред министъра на образованието и науката за нарушения по чл.30 ал.2, т.1-4.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Не виждам други становище по текста.
Подлагам на гласуване допълненията към приетия вече § 33, който става § 34, с редакцията, който ни беше представена от госпожа Йорданова – изготвен на работната група и представен преди това от господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Приема се единодушно.
Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към следващия текст на страница 7, където на работната група се обединихме да се създаде нов § 35.
Параграф 35 – за създаване на нов чл. 33. Това е отново във връзка със ситуацията, при която имаме установяване на конфликт на интереси.
Заповядайте, господин Банчев, да прочетете § 35.
БИСЕР БАНЧЕВ:
„§ 35. Създава се нов чл. 33:
„Чл. 33 При установяване на конфликт на интереси при съставянето на научните журита по реда на този закон, съответните лица нямат право да участват като членове на научно жури в продължение на 3 години, считано от датата на влизане в сила на акта за установяване на конфликт на интереси.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли становище на Министерство на образованието и науката по този текст?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли изказвания, колеги?
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви. Просто искам да попитам как решихме срокът да е 3 години и това означава ли, че в никакво друго научно жури не може да участва? Той може да има конфликт на интереси в една специалност, но да няма конфликт на интереси в друга. Това че е нарушил правилника това като наказание ли е? Не разбирам.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Санкция е. Без санкция не може.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Добре, благодаря Ви.
За да внимават и да изключват конфликт на интереси. Разбрах, благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване текстът на новия § 35 за създаване на нов чл. 33, който е „за“, моля да гласува.
Приема се единодушно. Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към чл. 34, който също е отложен в цялост. След дебати в работната група имаме следното предложение за неговото изменение.
Заповядайте, господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: В § 34, който става § 36:
„§ 36. В чл. 35 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 се изменя така:
„1. Когато бъде доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове, въз основа на които е придобило или е участвало в процедура за придобиване на научна степен или е заело или е участвало в конкурс за заемане на академична длъжност.“
2. Ал.2 се изменя така:
„(2) В случаите по ал. 1, т. 1 се отнема и научната степен, придобита по реда на този закон, с която е свързано нарушението.“
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Отнемането на научна степен и освобождаването от длъжност се извършва от ректора на висшето училище по реда на Закона за висшето образование и правилника на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация по ред, определен в правилника на съответната организация.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Банчев.
Има ли становище на Министерството на образованието и науката, господин Николов?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Приема се.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли изказвания, колеги? Не виждам изказвания.
В такъв случай подлагам на гласуване първо по чл. 83 предложението за нова редакция на § 34, представена ни от господин Банчев. Който е „за“, моля да гласува.
Приема се единодушно. Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам по принцип текста на вносителя за § 34. Който е „за“, моля да гласува.
Приема се единодушно. Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към допълване на § 6, отново във връзка с конфликта на интереси. Имаме предложение на работната група § 6 да се допълни за чл. 4 с ал. 5:
„Чл. 4 (5) За членове на научното жури по ал. 1 не могат да бъдат избирани лица. Предлагаме тук създаването на нова т. 1:
„т. 1 Които имат конфликт на интереси по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителни разпоредби с кандидат за придобиване на научна степен, или за заемане на академична длъжност, или за които са налице ограниченията по чл. 33.“
Има ли становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли изказвания, колеги? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване така представеното от мен допълнение към § 6 за чл. 4, ал. 5. Който е „за“, моля да гласува.
Приема се единодушно. Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Искам да направя едно допълнение към § 35.
По реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
В § 35 да се създаде нова точка 2:
5. В допълнителните разпоредби се създава § 3а:
„§ За. Решенията, свързани с провеждане на процедурите за заемане на академични длъжности по реда на този закон във филиалите и основните звена на висшите училища с изключение на факултетите се приемат от академичния съвет на съответното висше училище.“
Мотивите ми за това предложение са, че когато има филиал, когато има колеж, няма факултетен или научен съвет, тогава тези решения минават през академичния съвет на съответното висше училище. Това и сега е така, но ние не можем да спрем процедурите или развитието на кадрите във филиалите или в колежите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, професор Герджиков.
АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Не знам, аз ли не разбирам текста? Основни звена са и факултетите. Не разбирам.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Става въпрос и за колежите.
АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: За филиали и колежи, а с изключение на факултетите? Извинявайте. Благодаря.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: За факултетите го има в Закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Николов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на професор Клисарова, направено по реда на чл. 83 от ПОДНС.
Моля, който е „за“ да гласува.
Приема се единодушно. Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме и още едно предложение, което сме обсъждали на професор Станилов и професор Клисарова, направено по реда на чл. 83, ал. 5 от ПОДНС.
Професор Станилов, моля да го представител.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Предложение от народния представител Станислав Станилов и народния представител Анелия Клисарова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
В § 39, ал. 2 да се създаде т. 3:
„3. Издава правилника за дейността на Комисията по академична етика и определя състава й при спазване изискванията на този закон.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Имам чисто лексикална бележка: Правилникът не се издава, а се приема.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не е така. Министърът защото е едноличен орган го издава, а колективният орган го приема.
ИВО ХРИСТОВ: Министърът издава заповед, с която се приема Правилника, ако сме буквоядци.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Има ли становище на Министерството по текста?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване представения от професор Станилов и професор Клисарова текст по чл. 83 за създаване на нова т. 3 в ал. 2 на § 39.
Приема се единодушно. Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Заповядайте госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Искам да обърна внимание, че сроковете в последните два параграфа следва да се уеднаквят правно-технически, за да се избегне двусмислено тълкуване – първото е между ал. 2 и приетата вече ал. 3 на §41 по вносител и в т.3 на §42 – със срока по чл.8, ал.2 от закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
Заповядайте, господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: В §41, алинея 2 да се измени така:
„(2) В срока по ал. 1 висшите училища, научните организации или лицата по чл.2а, ал.7 подават справки, съответно декларации за обстоятелствата по чл.2а, ал.5 и за съответствието с минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, в които се посочват и индивидуалните числови стойности на наукометричните показатели, отразяващи научните им постижения и/или показателите, отразяващи постиженията им в художественотворческата или спортната дейност, както и показателите, които отразяват академичните постижения в преподавателската дейност.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Изказвания? Не виждам. Предложението е припознато от професор Станилов и от мен по чл. 83. Подлагам го на гласуване, заедно с правно-техническата редакция за срока по §42.
Приема се единодушно. Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Сега преминаваме към „Допълнителните разпоредби“.
Това, което обсъждахме на Работната група е да се направи редакция в дефиницията за конфликт на интереси, от една страна, и съответно да се даде дефиниция за недостоверност на представените научни данни, тъй като наистина имаше доста разгорещен дебат по това, какво точно означава.
Министерството на образованието ни е представило две формулировки. В първата за конфликт на интереси: „Конфликт на интереси е налице, когато член на жури или свързани с него лица имат частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му във връзка с участието му в съответната процедура“.
Професор Денков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Без да съм юрист, но мога да си представя случаи, в които интересът е групов от типа: аз на Вашата група – Вие на нашата група. Не знам дали може това да се уточни. Това спада ли към частния интерес?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, частният може да бъде и колективен. Има определение за частен.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: А личния не може.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност, текстът е даден от Министерството на образованието, така, че се надявам да нямате редакции. Ако имате, ги изслушаме. Заповядайте, господин Николов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме собственото си предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: То е ясно, но можете да имате и редакция. Имахме и такива случаи – да имате нова редакция.
КАЛИН КОСТОВ: Уважаема госпожо Председател, моля при дискусията на дефиницията на „конфликт на интереси“ да имаме предвид и действащите дефиниции в сега съществуващия Закон на „частен интерес“ и „облага“, които са в свързаност. Може би голяма част от въпросите ще отпаднат, ако систематично погледнем това, което пише в сегашните Допълнителни разпоредби на действащия Закон, но това са вече приети текстове, които действат в продължение на седем или осем години. Така че ние просто въвеждаме едно понятие, което обхваща и нарича, това е чисто стилова редакция, това явление досега не се е наричало по този начин, ние му даваме наименованието с оглед юридическа яснота на тази процедура.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Докато господин Банчев ни донесе действащия закон, за да го видим, да погледнем и другото определение, което ни е предложено от Министерството на образованието и науката – за недостоверност на представените научни данни. То е предложено като създаване на нова т. 18 в „Допълнителните разпоредби“, които ние вече гласувахме: „Недостоверност на представените научни данни, използване на неверни, неистински и/или манипулирани първични данни“.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Ако, позволите, госпожо Председател, тъй като имаме лека редакция и в това предложение…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Николов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Предложението за текст е: „Недостоверност на предоставените научни данни е съзнателно използване на неверни, неистински и/или манипулирани първични данни при написването, съставянето, на научния труд.“
Трябва да изберем едно от двете. Идеята е, че може определен учен добросъвестно да цитира някакви данни, като не е длъжен да провери всяко нещо, ако има източник и да не се стигне до…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Имам редакционна бележка. Тук предлагам вместо „първични“ да пишем „изходни“ данни. Да обясня защо. Защото първичните данни могат да бъдат и вторични, и третични, да бъдат използвани и да не бъдат първични. Един учен открива нещо, друг учен го използва в негов труд, като основна материя и прочие, трети и така нататък. Ако при третия тези данни, аз го казвам иззидани, тоест неистински, манипулирани, нарочно, за да се получи друг резултат, значи те вече не са изходни, те вече не са първични, и тогава може да бъде оспорено. Малко ми е мътно обяснението, но аз така си го представям, понеже имам опит в тази работа и съм занимавал един път с такъв случай. Тоест, ако напишем „изходни“ ще бъде по-точно. Не знам какво ще каже БАН и университета, но мисля, че може да се обмисли.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви. Аз подкрепям предложението на професор Станилов, защото изходните – наблягаш на тези данни – дали са първични, може да не са първични. И считам, че е по-правилно да се изразим с „изходни“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа имаше въпрос по отношение на съзнателното, което липсва в редакцията, която ни е дадена. Госпожо Йорданова, заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател. Мисля, че го коментирахме миналият път, че умисъл в смисъл съзнателно – е умисъл. Няма пред кого да доказваме дали това действие е извършено умишлено, защото ние не сме пред особено юрисдикция или съдебна инстанция. Нека да оставим само понятието, без да доказваме умисъла. Съзнателно – няма такова юридическо понятие.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В науката, особено в теоретичната не може да се разбере кое е умисъл, кое не е. Това е много трудна работа. Това е опасно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Вижте, все пак пишем юридически текст. В науката е така, но в правото е малко по-различно. Съзнателно означава едно, а умишлено означава да разбира свойството и значението на постъпките си, да може да ги ръководи, да цели постигането на някакъв резултат и да се стреми към него. Това е съзнателно – директен умисъл. Така че трябва да бъдем много внимателни тук с тези термини. Подкрепям първоначалното предложение на колегите. Много Ви моля да не правим аматьорски работи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз мисля, че всички се обединихме около това. Тоест, текстът да звучи по следния начин: „Недостоверност на представените научни данни е използване на неверни, неистински и/или манипулирани изходни данни при написването на научния труд.“
Изказвания? Професор Герджиков.
АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Най-напред, ако правилно разбрах, Министерството имаше един аргумент, който аз не чух тук някой да опровергае и той е: какво ще стане, ако използвам неверни данни неумишлено? Тоест, като ги цитирам. Като ги цитирам и не знам, че са неверни какво става?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ученият отговаря пред читателите си и пред тези, които ползват неговия научен труд за достоверност на неговите данни. Ако той не е успял да улови половинистинността, да улови небросъвестността, да улови тази цяла изходна база, липсата на идентичност, тогава той трябва да отговаря. Иначе не може.
Съгласен съм, от една страна, с професор Герджиков, но, от друга страна, си мисля, че трябва да се носи някаква отговорност. Разбира се, това е една много сложна материя и много трудно се подчинява на рамкиране и на формулировки. Но е факт – в науката е така. Затова науката не се оценява по друг начин освен с рецензии. Друг начин не е измислен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Денков.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Има следният принцип и той в нашите научни области е много широко застъпен – ние трябва да вярваме на колегите, които са публикували и са минали през рецензии, иначе няма никакъв шанс за прогрес.
При това положение моето предложение е да не се използва „съзнателно или умишлено“, но да отпадне първата дума „неверни“, а да останат „неистински и/или манипулирани“. Това вече предполага, че човека или е измислил данните, или ги е манипулирал. Но той не може да носи отговорност, ако някой друг е направил грешката. Това ми е предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на господин Николов, на Министерство на образованието.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Аз ще се опитам да аргументирам защо предложихме прилагателното „съзнателно“. То изцяло изходи от тезите, които професор Иво Христов изтъкна последният път, а именно притеснението, че може да се стигне в другата крайност – опитвайки се да ограничим злоупотребите, да се превърнем самите ние в злоупотребяващи и гонещи хора.
Идеята на този текст е да сведе до минимум възможността някой да тълкува научните постижения, достижения на труда и прочие, което е изцяло в прерогативите на журито, което го оценява. И да се гледат само нарушения, единствено нарушения. Затова съзнателно го стесняваме с цел да не може да се злоупотребява. Базов принцип в правото – че по-добре ненаказано престъпление, отколкото да се накаже някой невинен.
От тази гледна точки нарочно сложихме „съзнателно“ именно защото умишлено е юридически термин, за да не бъде юридически термин, но да е дума, която ясно указва за какво става въпрос. Когато човек прочете този нормативен акт и ще знае, че трябва да се разбере – от къде е дошла тази информация, когато я е цитирал, когато я е приложил авторът, знаел ли е, че тя не е истинска или не е знаел? Това е практически. Защото в единия случай – когато знаеш, че нещо е неистинско и го използваш, за да издириш доказателства – ти си невинен, според мен като учен. В другия – когато знаеш, че е невярна информация, но въпреки това го правиш, защото обслужва някаква твоя теза или ти е по-лесно да го направиш и прочие – не си. Това беше аргумента. Защото, ако един човек просто стъпвайки по някаква причина, това са експерименти, това са науки. Моите науки, хуманитарните, някак си са по-различни. Представям си, че в науки като химия, като физика може да направиш експеримент, който да не е сполучлив. Тук не искаме да наказваме, че някой не е добър учен, защото експериментът му е бил неуспешен – наказваме престъплението, че крадеш, че фалшифицираш и така нататък. Ние не сме жури, а сме Етична комисия. Това беше логиката, когато го предложихме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Подкрепям господин заместник-министъра напълно, и мисля, че това нещо го изяснихме на миналата среща, подробно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги? Професор Герджиков.
АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Може би ще повторя вече казаното, но и в природните науки, и в обществените, аз мога да Ви дам конкретни примери за случаи, в които някой използва неверни данни без да подозира това. В обществените науки един от най-големите изследователи на XX век Джеймс Джордж Фрейзър е известен с това, че използвайки хиляди източници е използвал без да иска и неверни данни. В природните науки, ако аз съм теоретичен физик и използвам данните от хиляди експерименти направени по цял свят, как да ги проверя, аз съм теоретичен физик, не съм експериментатор?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания?
Доколкото разбирам от дебатите предложението на Министерството е думата „съзнателно“ да остане, което беше подкрепено и от професор Герджиков, и от професор Христов. Това беше едното предложение. Другото предложение е, да остане използване на „неистински и/или манипулирани първични данни“. Тоест текстът да звучи по следния начин: „Недостоверност на представените научни данни е съзнателно използване на неистински и/или манипулирани изходни данни при написването на научния труд.“
ИВО ХРИСТОВ: Само да обясня, госпожо Председател. Аз съм за варианта „несъзнателно“, а за „умишлено“. Искам ясно да го кажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За „умишлено“?
ИВО ХРИСТОВ: Да, да, защото, ако не е съзнателен, значи той е невменяем и от там нататък започват едни други неща.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, значи умишлено. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Денков си изрази мнението да отпадне „неверни“ и да остане „неистински и/или манипулирани.
Професор Денков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: За мен това е алтернативно предложение при положение, че се реши да отпадне „съзнателни“. Ако остане „съзнателни“ могат да останат и трите думи. Ако отпадне „съзнателни“ тогава поне „неверни“ трябва да отпадне, защото това е практиката.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Нашето предложение за текст е: „Недостоверност на представените научни данни е умишлено използване на неверни, неистински и/или манипулирани първични изходни данни при създаването на научния труд“.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател, обаче тук влизаме в един много сложен казус за вината и за формите на вината, а те са „умисъл“ и „небрежност“. Начините, по които се доказват умисъл и небрежност е по съдебен ред и тук не виждам пред тази Комисия, която се състои от представителите на научните области как ще може да прецени в коя форма на вината е. Това предложение, което направи професор Денков за използването на „неистински и манипулирани данни“ включва в себе си косвено понятието „умисъл“, защото манипулиране има когато съзнателно се манипулират данните, включително и използването на неистински данни. Ти знаеш, че са неистински и ги използваш. Така че, ако може да приемете предложението, което професор Денков направи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Съжалявам. Разбирам, че е трудно да се намери правилната формулировка, но предложението на професор Денков няма да свърши работа. Аз отначало също го подкрепих, защото ми се стори, че е достатъчно, но всъщност може напълно добросъвестно да използвам не само неверните данни на някой, но и данните, които той е манипулирал. Така че отпадането на първата дума не променя нищо. Проблемът е дали съм го направил умишлено или съзнателно, или обратно – добросъвестно и без да знам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Продължавам да твърдя, че несъзнателното използване на неверни, неистински или манипулирани данни от друг учен, ако ги използваш, трябва да носиш отговорност, че си ги използвал и не си ги проверил, и не си го разбрал това, иначе какъв учен си? Това е мътна, тъмна материя. Различни хора – ето сега професор Герджиков и Иво Христов може да кажат нещо, или председателят на БАН – това е въпрос на концепция и на лично виждане, ако е човек, който се занимава с изследователска работа и са размити граници… Не знам, не мога да бъда категоричен в този израз.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, заповядайте. Само че ще Ви помоля на микрофон.
ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, понеже съм физик, все пак, експериментатор, използването на думата „верни данни“ е грешно, защото всички данни са временно истински. Ако имаше научна истина… Отнасям с дълбоко съмнение към твърдението, че нещо е научно доказано. Защото научно доказаното нещо, това е знанието, което съответства на днешния момент. В такъв текст, в който всъщност той не е научен, а по-скоро правен, по-добре използвайте думите „неистински, манипулирани“, отколкото „неверни“, защото дали са верни или не, никой не може да докаже, даже Всевишният. Това е съветът ми.
ЮЛИЯН РЕВАЛСКИ: Не само това. Като цяло всичките са неверни в някакъв малък диапазон. Така че действително думата „неверни“ – тук съм съгласен с колегата Денков, че по-добре е да я няма тази дума.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това, обаче е добре. Тя думата „неверни“ ще отпадне. Ще остане „неистински или манипулирани“. Значи от тук нататък сме обединени около определението. Въпросът е дали трябва да включим „умишлено“ или не? Това е въпросът.
Професор Денков.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, може би проблемът е в думичката „използване“ и трябва да потърсим друга думичка, защото човек може действително да използва нещо, което не зависи от него. Тук проблемът е, когато той създава измислени данни или манипулира данните. Така че отново без да съм юрист, молбата ми е към юристите да видят дали може да бъде променена думичката „използва“ с думички от типа на „създава“ или „манипулира данни“, които не са…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, аз предлагам да подложа на гласуване две редакции. Едната е с „умишлено“, другата е без думичката „умишлено“ и каквото покаже гласуването. В крайна сметка, ако имаме по-добра редакция или нещо измислим до зала до следващата седмица, съответно Министерството може да е размислило, но дебатите, вървят по друг начин в Комисията. Така че, ако размислим до зала винаги можем да направим редакция в пленарната зала. Допускам, че ще ни бъде допусна такава редакция.
Подлагам на гласуване първо дефиницията за конфликт на интереси, така както беше изчетена от мен за стенограмата и както е представена в работния материал пред Вас.
Който е „за“, моля да гласува.
Приема се единодушно. За – 17, против и въздържали се няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Сега гласуваме създаването на нова т. 18 в Допълнителните разпоредби.
Чета вариант първи: „Недостоверност на представените научни данни“ е умишлено използване на неверни, неистински и/или манипулирани изходни данни при написването на научния труд.“
Който е „за“, моля да гласува.
БИСЕР БАНЧЕВ: Приема се единодушно.
За – 16, против и въздържали се няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма смисъл да подлагам на гласуване следващата редакция.
Заповядайте.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Гласувахме написването на научния труд. Сега колеги ми се иска заедно да размишляваме на глас, ако може. „Написване“ – времето се променя, новите технологии напредват - не може ли примерно онзи известен физик, който не може да пише, да се създаде звуков файл, който да е научен труд?
РЕПЛИКА: „Създаване“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Сега както се гласува редакцията, трябва да се даде определение по смисъла на този закон какво означава „умишлено“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само да припомня, че гласувахме текста с думичката „неверни“, като аз останах с впечатлението, че трябва да отпадне.
Добре, хайде пак: „Недостоверност на представените научни данни“ е умишлено използване на неистински и/или манипулирани изходни данни при създаването на научния труд“.
Който е „за“, моля да гласува.
Приема се единодушно. За – 17, против и въздържали се няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Вижте, няма драма, защото все пак тук става въпрос за санкция, налагана – как беше – това е етично престъпление, нали така?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да.
ИВО ХРИСТОВ: Не е такава драма! А иначе „умишлено“ има две форми – директен умисъл и евентуален умисъл. При директния умисъл значи деецът разбира свойството и значението на деянието, стреми се към постигането на противоправен резултат, съзнава противоправния характер на деянието и на неговия резултат и се стреми към него. При евентуалния умисъл съзнава противоправния характер на деянието, не се цели, не се стреми към постигането на противоправен резултат, но го допуска.
Това са двете форми – директен и евентуален умисъл. Или ще ги запишем тук, или ще използваме по аналогия Наказателния кодекс. Няма трето.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря
ИВО ХРИСТОВ: Тогава като нямаме „противоправен“, нямаме драма. Защото аз и сто пъти го казах: по принцип проблемите на етиката нямат място в правото. Правото и моралът са се разделили в края на XVIII век. Това е положението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Мисля, че гласувахме текста на § 18.
РЕПЛИКА ОТ ИВО ХРИСТОВ: Както предложи професор Герджиков, да оставим преценката на съвестта на Етичната комисия и тъй като тя отсъства, значи стават неуправляеми…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, аз мисля, че приключихме с отложените текстове.
Доцент Вълчева , заповядайте, след това професор Клисарова.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Добър ден на всички! Аз много благодаря, че сте взели под внимание един текст, предложен от нас в първия вариант на закона. Във втория вариант, тъй като много дълго време разискваме изменението и допълнението в Законът за развитие на академичния състав, обърнахме внимание, че поради изтеклия срок на давност не е редно да остане този текст. Затова предлагаме § 36 на Преходните и заключителни разпоредби, които се отнасят всъщност до § 5, създадената ал. 6: „Срокът по ал. 2 се удължава с времето, през което лицата по ал. 4, т. 2 за всички текстове в Кодекса на труда“ предлагам да отпадне, да помислите да отпадне по-точно. (Реплика: „Да отпадне ли?“) Моля? Да, сроковете вече са минали. Поради давност ни се струва, че този текст вече не е актуален. Да, това е нашето предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И професор Герджиков подкрепя.
Становище на Министерство на образованието и науката?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме по принцип предложението. Едно от нещата, с които ние не се занимавахме, гледайки този закон, беше въобще статутът на асистент и главен асистент. Мисля, че всички присъстващи знаем, че идеята беше това да е някаква временна мярка, докато повечето асистенти си станат доктори и влязат в час с духа на Закона. Това не се случва. Въведена е постоянна практика да има асистенти, на които им се подновяват договорите и прочие. Може би трябва да помислим в някакъв момент дали не трябва да се коригира. Иначе, несъмнено този текст е атавизъм в този си вид.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, на господин Николов.
Всъщност тази тема донякъде беше повдигната и на заседанието във Велинград, но остана като възможност за дебатиране в един по-късен етап, тъй като философията на приетия на първо четене Законопроект не позволява такива промени в момента. Наистина темата е дълга. Така че се надяваме да я разискваме заедно с предложенията за изменение в Закона за висше образование, които Вие готвите. Мисля, че тогава ще стане тема и за това.
Професор Герджиков – заповядайте.
АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Ще си позволя един коментар по това. Няма нищо лошо в това, да се подновява договора на асистента. Той е достатъчно наказан, че договорът му е срочен, а не безсрочен и винаги може да приключи и да не бъде подновен. Проблемът не е в това, че му се подновява договора. Проблемът е ако не му се прекратява след четвъртата година, което е нарушение на Закона. Според мен, Министерството трябва да го провери по университети.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, в такъв случай трябва да прегласуваме § 36. Тоест да гласуваме текстът за § 36 да отпадне. Трябва да отпадне т. 1 от § 36. Това гласуваме в момента.
Който е „за“, моля да гласува.
Приема се единодушно. За – 17, против и въздържали се няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги! Отново искам да повдигна въпроса по § 1 от „Допълнителните разпоредби“ – именно, че висше училище и научни организации включват: всички висши училища, съгласна Българска академия на науките, съгласна Селскостопанска академия – съгласна и като сложим и други получили акредитация от Националната агенция по оценка и акредитация.
Вижте, разбирам, но както казваме колко университета имаме в момента и всички са с положителни оценки, така ще имаме и толкова, ако не и повече, научни организации, които ще могат да правят докторанти, доктор на науките и хабилитации.
Нека да помислим върху това дали не трябва, … (реплика:„Какво предлагате?) Аз предлагам, да бъдат включени всички висши училища, Българската академия на науките и Селскостопанската академия, по програмна или както е написано там, получили акредитация от Националната агенция по оценка и акредитация. Трябва да имаш съответно програмна акредитация за съответната докторантура, за да можеш в това направление да произвеждаш доценти и професори.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Абсолютно подкрепям – само има един малък проблем. Какво правим със заверените положения? Точно в областта, да речем, на медицината. С висящи процедури да речем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само ще кажа, че на работната група доста дълго обсъждахме този въпрос. Имахме няколко опита на Министерството да се даде дефиниция за научна организация, защото това е ключово и оттам трябва да се започне.
Стана ясно, че нямаме готовност за такова еднозначно, консенсусно определение за научна организация. На този етап, другият въпрос, който остана да се дискутира е, какво правим със заварените положения. Нека да не забравяме, че заварените положения – примерно имаме университетски болници.
На Работна група не достигнахме до някакво обединение или до някакво решение. Затова нямаме предложение за конкретни текстове в работния материал и може би е добре да се проведе една по-сериозна дискусия с академичната общност и Националната агенция за оценяване и акредитация по този въпрос, и след това да се направят конкретните поправки, за да не създаваме проблеми. (Реплики.)
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Може би трябва да дам допълнение, че ние не спираме научното развитие на колегите – било от университетски болници, било от други научни организации, които искат да имат. Те могат да се зачислят като докторанти и съответно да получат и научните степени и научните длъжности „доцент“ и „професор“ към съответното висше училище или към научен институт. Няма нищо лошо, например болница „Токуда“ да обяви, че за нуждите на клиниката по рентгенология иска един доцент и един професор, който съответно да бъде към Медицинския университет в София. Нищо лошо не може да се случи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Трябва да внимаваме, защото знам, че има и Институт по отбрана, има Институт към МВР – не знам какъв им е статута. Да не ги вкараме в някаква невъзможна ситуация да се чудят какво да правят. (Реплики.) Хубаво е първо да се провери.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на академик Ревалски.
Точно в тази посока беше и моето изказване. Необходимо е да се направи един много добър анализ и оценка на въздействието на едно такова предложение. Да видим какви институти, научни организации в тези и други – какво се включва към момента и съответно да се проведе дискусия. Моето мнение и съответно на колегите от нашата парламентарна група е, че на този етап нямаме готовност да водим такъв дебат на сляпо. Попитахме и Министерството също с формулировки, но стана ясно, че е необходим анализ, необходима е оценка на въздействието и в този смисъл мисля, че трябва въпросът да остане за дискусия за следващи етапи.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Много несериозно ми звучи, че не може да се даде определение на научна организация.
Министерството на образованието няма капацитет да го направи ли? Или не може да привлече капацитети от…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Може, но към момента така или иначе нямат необходимата готовност и този анализ, за който спомена академик Ревалски, на практика не знаем какъв е пълният списък от научни организации, институти и така нататък. Миналата седмица на Работна група сигурно един час дискутирахме.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Извинявам се, ние ще даваме определение на научна организация в зависимост от това, какво си мислим, че е научна организация в България. Така ли?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Напълно разбирам колегите. В момента в Закона за висшето образование има дефиниция за това, какво е научна организация. Проблемът е, че тази дефиниция дадена по този начин даде възможност за нейното заобикаляне и за проблемите, за които говори госпожа Дамянова.
Ние не сме пред дилемата да дадем дефиниция за нещо, което го няма, а за това, че легална дефиниция за нещо, което го има, имаме натрупана практика, което се опитваме в момента да избегнем оттук нататък занапред. Имаме много проблеми, свързани с това – кои са заварените положения, на какво ниво са процедурите – колко са завършили, колко са висящи. На тази база, ако с една стеснителна дефиниция ние закрием да речем по-голямата част от тези научни организации – какъв ще бъде ефекта? Това са три-четири въпроса.
Въпросът за оценката е много важен и много тежък. До момента, тази работа се даваше на Агенцията за акредитация, която блестящо не се справи с нея.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Да допълня думите на професор Христов. Ако Агенцията си беше свършила както трябва работата, нямаше да има и много други факултети или неща, които не искаме да ги има и сега се борим срещу тях. Абсолютно подкрепям мнението на …
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Ако мога да кажа две думи като оправдание за това, че Министерството не предложи дефиниция. Предложихме, но не я приехте.
Този закон в много голяма степен е революционен закон. Той прави две много смели стъпки напред. Първата, е въвеждането на минимални изисквания за академично израстване.
Втората, е въвеждането на процедура за установяване на плагиатство и злоупотреби при академичното израстване. Това е нещо, заради което имаше много тежка съпротива, много голяма съпротива, която предполагам част от Вас са я усетили, аз със сигурност я усетих през последните месеци.
За нас, като Министерство е изключително важно този закон да мине с максимален консенсус вътре в залата в парламента. Затова през цялото време тука сме се опитвали, мисля, че всички са свидетели, да търсим политически консенсус – никога не сме се държали като управляващи и опозиция и така нататък. Опитвали сме се да вникнем в аргументите на всички. Според нас този проблем е абсолютно реален за това, какво е научна организация, но да го променим ние в някакви преходни и заключителни разпоредби в последния момент – за пет минути ни се струва прекалено.
Това е трета голяма задача и опасението ни е, че ще се оплескаме с нея. Предстои промяна в Закона за висшето образование. Там, ще можем да направим сериозен дебат, въобще какво е научна организация. Ще се опитаме да го направим максимално по начина, по който го правихме. Няма нещо скрито-покрито – има желание този закон да мине максимално, да има голяма политическа подкрепа, така че да направим нещо добро за българското образование.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
ПРОФЕСОР ДЕНКОВ: Госпожо Захариева, аз напълно подкрепям заместник-министър Николов и ще добавя още нещо. Следя доста внимателно как се развива понятието „научна организация“ на европейско ниво, с европейски регламенти, включително и свързани с финансиране и изобщо перспективите за развитие. Посоката на ограничаване на дефиницията на научна организация би била в пълно противоречие със съвременните тенденции.
Това, което може да се направи и аз не виждам нищо лошо в него е, действително правата на научните организации да бъдат различни. Някой спомена – може ли да има различни научни организации? Отговорът е може – така, както може да има различни висши училища, пълни университети и така нататък. Тенденцията е, да се отвори вратата – колкото може повече хора под различни форми, по различен начин да се включат в научна дейност. Това е посоката. Трябва да се дефинират какви права имат съответните научни организации, които имат определен капацитет с постижения и така нататък.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря много и на Министерството и на професор Дянков за това, че не бива да ограничаваме хората. Това не бива да е тенденция и подкрепям това становище, но трябва да се промени – не само в Закона за висше образование, а и в правилника на Националната агенция за оценка и акредитация. Трябва по-сериозно внимание да обърнем и може би наистина е правилно това да бъде с различни права.
Колеги, ако ми разрешите да кажа няколко думи, че ние –самата опозиция, също благодарим на Вас, че бяхте конструктивни, но мисля, че и ние постъпихме абсолютно етично, конструктивно, за да получим един добър закон. Мисля, че съвместната ни работа беше успешна.
Дай Боже, наистина да променим нещата в добра насока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, професор Клисарова.
Като за финал на заседанието и на приемането на последните текстове от този закон, колко години вече се опитваме да направим тази промяна, и аз ще си позволя да кажа, че това е нещото, което е добро.
В Комисията по образованието и науката не позволихме в разглеждането на тези текстове политически битки, а напротив, заедно търсихме най-добрите решения.
Дано, да сме направили добри текстове и те да работят. Времето ще покаже, но е факт, че всички сме обединени около важните неща за системата и основните акценти. Заместник-министърът ги каза – за всички нас са важни. Благодаря на всички за добрата работа и дано наистина законът за мине безпроблемно в залата, а оттам да има и добро приложно поле.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само за сведение, на всички, които се гордеят с тази работа. Основният текст на този закон беше написан преди пет години и така благополучно достигна до днешния си край, за което благодаря.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Благодаря от името на Българската академия на науките. Най-малко сме участвали, като Академия, но ще бъдем в помощ на това, което каза професор Денков и на Министерството. Имаме опит в Българската академия на науките, какво е това научна организация. Ние също ги делим. Малките нямат право да правят доктори, да произвеждат доценти. Има си един минимум, който го има и в доклада на Люк Соте. Ще споделим и нашия опит, за да се насърчават хората, да има и временни групи, но да не са такива институции, организации, които да имат право всичко да правят – да избират и да имат докторски програми и прочие. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря колеги.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

(Закрито в 16,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕНА ДАМЯНОВА