1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 854-01-3, внесен от Лало Кирилов и група народни представители на 26 януари 2018 г. – първо гласуване.
3. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,01 ч. и ръководено от председателя на Комисията Милена Дамянова.
* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добър ден на всички! На господин министъра – добре дошъл. Колеги имаме кворум и предлагам да започваме.
Колеги, моля за тишина!
Колеги и гости, за днешното заседание предлагам следното:
1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моля да ми дадете думата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Уважаеми дами и господа, тук е Народното събрание. Какво шумите тук все едно, че сте на пазар? Засрамете се! Председателката на Комисията говори, Вие дърдорите помежду си и гостите и тези, които са официални лица, да млъкнат и да слушат председателката на Комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Станилов, защото аз два пъти помолих наистина гостите и колегите да запазят тишина, но явно има нужда понякога от по-сериозна намеса.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 854-01-3, внесен от Лало Кирилов и група народни представители на 26 януари 2018 г., първо гласуване.
3. Разни.
Има ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Възможност за задаване на въпрос към министъра на образованието, първо, има парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожа Стоянова, заповядайте.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Моят въпрос е: каква е политиката на Министерството на образованието и науката по отношение на националните детски комплекси, които са в състава на учебния център към Министерството? Кратък въпрос, но предполагам, че отговорът няма да е толкова кратък.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Господин Министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Стоянова! Към настоящия момент съществуват и функционират два такива национални детски комплекса в структурата на учебен център, който е второстепенен разпоредител към министъра на образованието и науката, звено по Закона за предучилищното и училищното образование. Той е център за подкрепа на личностното развитие, а преди това беше обслужващо звено и двата комплекса наистина са създадени като национални комплекси. Отделно от това знаете, че към министъра на образованието и науката като принципал има и дружество „Ученически отдих и спорт“.
В капитала на това дружество са включени близо 150 бази, от които малко под 40 са работещи. Навремето е имало изградена голяма инфраструктура от ученически лагери, както и тези два комплекса. Към днешна дата това, което можем да кажем, е, че тази структура и предвид на това, че имаме огромен частен туристически пазар, голяма част от отдиха, настаняванията на учениците се извършват в бази, които са частна собственост – хотели и така нататък, и не може в достатъчна степен да се уплътни, факт е, че има толкова неработещи бази.
Политиката на Министерството е, нарочно разширявам въпроса, защото политиката не може да бъде само по отношение на двата национални комплекса, а тя е въобще по отношение на всички бази към Министерството. Обсъдихме, че следва да бъдат там, където имаме искане от общините и областните управители базите да бъдат предоставени на общините и областните управители, за да се създаде възможност да се концентрират ресурсите върху работещите бази.
Двата комплекса към настоящия етап са работещи, въпреки че комплекса в Ковачевци – не знам дали знаете, че 2013 – 2014 г. бяха настанени бежанци в него, тогава когато е имало нужда от най много бази, като в момента голяма част от неговата материална база не е годна за ползване. Въпреки това има различни групи, такива групи има и в комплекса в Ястребино. Почти всички бази имат нужда от подобряване на материалните условия в тях. Имаме една неголяма част от базите, в които мога да заявя, че условията са добри, но за да станат по-добри, както Ви казах, трябва да се концентрират ресурси. Министерството ги подпомага частично, съфинансира отдиха в тези комплекси – в дружеството „Ученически отдих и спорт“, а по този начин облекчава цената и прави по-конкурентен отдиха в базите. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика, госпожо Стоянова?
Заповядайте.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Аз благодаря, господин Министър.
Вие споменахте Ястребино и въпросът ми беше зададен във връзка с това, че Ястребино е в Търговищка област, в нашия избирателен район. Наистина базата се нуждае от доста голям ремонт, има течове, покривите текат, трябва да се извърши текущ ремонт и на учебния корпус. Не знам дали колегите са посещавали специално структурата в Ястребино, но би могло наистина да се изпълни със съдържание използването на тази база, защото все още има добре запазен учебен корпус заедно с хотелска част, кухненски блок. Моят въпрос е провокиран и от срещите, които съм правила с колегите в центъра.
Между другото не знам в този щат за учебния център, който е посочен – 43 човека обща численост, дали е включен минималният персонал в Ястребино? Въобще би ми се искало в бъдеще да направим едно по-сериозно обсъждане за съдбата на тези структури – на Ястребино и на Ковачевци. Предполагам, че третата структура, която е в София – Националният център за подготовка на ученици за олимпиади, не е в такова плачевно състояние. Иска ми се след няколко месеца отново да обсъдим конкретно с Вас съдбата на Националния детски комплекс в Ястребино. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Стоянова.
Следва парламентарната група на „БСП за България“.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Госпожо Председател, колеги!
Господин Министър, моят въпрос е свързан с националната програма „Региони в растеж“ и съответно одобрените училища, които са кандидатствали по тази национална програма. Много колеги и директори ми задават въпроси от рода: „Да, те знаят класираните училища, Вие сте ги публикували на сайта на Министерството“, но те се притесняват, че като цяло се бави процедурата. Тъй като това са големи суми, за някои от тях трябва да бъдат приложени процедури по ЗОП, трябва да имат достатъчно време, за да могат да предвидят ремонтните дейности през лятото и да не стане така, че това да се случва в учебно време. С една дума: на какъв етап е и какво се случва с Програмата? Става дума вече за дейности надолу към звената, за които са отпуснати средствата.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Госпожи и господа народни представители, госпожо Анастасова! Министерството на образованието и науката е бенефициент за модернизацията на 102 професионални гимназии, условно обособени в осем проекта по трета ос на Оперативна програма „Региони в растеж“. Проектите бяха одобрени, мисля, че беше края на 2016 г. или началото на 2017 г., а междувременно са изготвени процедури, като самата процедура беше обявена.
Всъщност Министерството като бенефициент е и възложител на тези процедури. В момента има сключен договор само за едно училище, а всички останали 101 училища са в една обща процедура с обособени позиции. Документите, доколкото знам, са много и да, действително работата е времеемка, имаме забавяне, но се надявам, че до май, юни ще има договори. Това беше изискването на управляващия орган – да не са възложители училищата с оглед минимизиране на риска, а Министерството да е възложител. Ако няма обжалвания, голяма част от самите дейности по ремонт, инженеринг ще бъдат извършени през летните месеци, а дори там, където се наложи да не е през летните месеци, ние можем да създадем организация.
Вие знаете, че немалка част от училищата и над 430 образователни институции ще бъдат обект на интервенции по първа и трета ос на Оперативна програма „Региони в растеж“. Немалка част от общинската инфраструктура, която ще бъде обект на интервенция, вече е стартирала изпълненията, включително и за професионалните гимназии. Над 140 бяха професионалните гимназии, имаме близо 40 професионални гимназии, които са общински, и също получават финансиране. Една част от тях са стартирали тези дейности, но въпреки това не са създадени предпоставки за прекъсване на учебния процес. Навсякъде с началниците на регионалните управления правим така, че да не се прекъсва учебният процес, докато те се ремонтират. Разбира се, че най-добре и най желателно е това да бъде през летните неучебни месеци. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли реплика, госпожо Анастасова?
Заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Благодаря за отговора.
Убедена съм, че се стараете така да се придвижат процедурите, че ремонтните дейности да се извършват през летните месеци. Защото не че не сме преживявали и друго, не че и аз като директор не съм преживявала изграждане на асансьор през декември и януари, но знам всичко това до какви проблеми води. Това е учебен процес и прекъсван от това води до сериозни проблеми в училищата.Затова молбата ми е и считам, че и Вие държите това да се случи максимално бързо, за да могат да са спокойни колегите. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва групата на „Обединените патриоти“ – доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Председател, господин Министър! Преди да си зададем въпроса, бих казал само две изречения по повод на това, което колегата Стоянова спомена.
Знам, че Вие сте много добре информиран за състоянието на Ястребино. Ние много добре познаваме положението на този център и мисля, че е разумно да се потърсят средства за влагане в определени строително-ремонтни дейности, защото базата е много хубава. Постепенно за няколко години тя може да бъде реновирана, така че да разшири своята дейност целогодишно, в по-добро време и оттук да акумулира по-големи средства. Надявам се, че това ще бъде направено.
Нашият въпрос е свързан с Наредба № 10, която предстои да влезе в сила, доколкото знам. Общественият резонанс на тази наредба и особено в София е свързан с разпоредбата на чл. 43а. Припомням, че наредбата въвежда като водещ критерий за приемане на деца в първи клас постоянен адрес на детето. В този чл. 43а се прави едно изключение. Цитирам: „Когато при определяне на прилежащите се райони на училищата, се установи, че съществува обосновано предположение, прилагането на водещия критерий в близост до училище, до постоянния или настоящия адрес на детето, обективно да доведе до формиране на една или повече паралелки с ученици само от една етническа малцинствена група. След решение на общината децата от тези малцинствени групи – с постоянен и настоящ адрес в този прилежащ район, може да се насочат за записване в първи клас в училища с други прилежащи райони от населеното му място без да се прилага разпоредбата на чл. 43, ал. 3“.
Как виждате, господин Министър, прилагането на този принцип и не се ли опасявате, че ще има сериозна обществена реакция за това приложение и за въвеждането на това определение – етнически малцинствени групи? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря на господин Михов за въпроса.
Проектът за изменение и допълнение на Наредбата не е утвърден, той е за обществено обсъждане и това е смисълът на общественото обсъждане – да констатираме неточностите в текста. Концепцията, която сме следвали, е ясна. Тя е да не ограничаваме политиката за десегрегация, която провеждат множество градове. Според нас тази политика е безспорна и ние не трябва да увеличаваме броя на сегрегираните училища, така или иначе в момента имаме определен брой сегрегирани училища. Някъде не може, не може и по друг начин, тъй като децата от съответното малцинство са локално мнозинство, така да го кажа, но можем да направим така, че в големите градове да не допуснем създаването на допълнителен брой сегрегирани училища, защото много често води и до промяна в цялостния облик на района, ако искате. Предложението ни не беше направено и беше ни обърнато внимание за този пропуск в Наредбата, който всъщност е наш пропуск от миналата година, от страна на Сдружението на общините.
Мога да Ви уверя, аз говорих и с Вашия общински съветник от Столична община, господин Контрера, че ние ще прецизираме текста в крайния му вариант, така че да не бъде за сметка на останалите деца. В случая нямаме привилегия, категорично казваме, че имаме насочване, а насочването става по административен начин до известна степен. Не мога да кажа, че е привилегия. Но, за да не е за сметка на останалите деца, ще добавим, че те се насочват към училища, в които няма неприети деца от прилежащия район, тоест ще са останали свободни места след като бъдат приети децата от прилежащия район. Ще се опитаме да намерим баланса между правото на родителите да запишат децата си в най-близкото училище, от една страна, и възможността да се правят политики за десегрегация, които според нас са важни и полезни от гледна точка на дългосрочното, ефективно включване в образователния процес на децата. И не само в образователния процес, но и в обществото. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика, доцент Михов?
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря Ви за отговора, господин Министър.
Бих изказал само едно по общо мнение. Можем да говорим, че една такава политика на десегрегация има място, но мисля, че по- решаващото в процеса за интегриране на децата от тези маргинални групи е доброто състояние на училищата в тези райони, добрата инвестиция в материални средства, стимулиране на добрите учители да работят с тази група деца, доброто финансиране – нещо, което Министерството, мисля, че започна добре да води тази година с промените в бюджета.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Съгласен съм, но двете си противоречат, те са допълващи политики.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва „Движението за права и свободи“. Нямате въпроси. Отново е групата на ГЕРБ.
Госпожа Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател!
Уважаеми господин Министър, преди да задам въпроса си към Вас, искам да изразя задоволство от Варненската образователна общественост по повод публикуваните проекти на 13 национални програми и сред тези национални програми 3 са нови такива. Бих искала да кажа, че това е Програмата „Заедно за всяко дете“, Програма „С грижа за всеки ученик“ с бюджет от 2 млн. лв., Програма за оптимизиране на вътрешната структура на персонала в институциите, системата на предучилищното и училищно образование и разширяване на обхвата по Програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ с бюджет повече от 9 млн. лв. Преди повече от десетилетие бяха закупени и предоставени ученически автобуси в общините, а тези ученически автобуси по мнението на кметовете на малки населени места вече са амортизирани и недостатъчни.
Моят въпрос е: предвижда ли финансови средства Министерството на образованието и науката за закупуване на нови такива автобуси?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Петрова, да, така е. Ние имаме близо 800 средищни училища, в които се обучават деца от населените места, и още над 100 приемащи училища, в които се обучават малък брой деца от други населени места, имаме и средищни детски градини. Възможността да пътуват децата е задължителна част от правото им на достъп до образованието, а няма как да упражнят правото си на достъп, ако не могат да пътуват.
Три са най-общо възможностите за осигуряване на транспорт по нормативната уредба: първото е с регулярен междуселищен транспорт, второто е със сключване на договор с външен изпълнител, а третото е със собствен транспорт. Всяко едно училище обаче най-често приема деца от няколко посоки, няколко лъча и има няколко транспортни схеми. Имаме населени места, от които пътуват едно - две деца, а регулярният транспорт е много рядък и не може ги да обслужи. Много често външните изпълнители превозвачи не оперират в някои по-отдалечени райони или пък са монополисти. Те поставят в трудна ситуация директорите как да осигурят транспорт и затова е много важно тази политика да бъде финансирана.
В последните години имаме закупуване на автобуси, имаме частично подновяване на този парк от автобуси и дори от края на 2017 г. са последните средства, които бяха отпуснати в размер на 10 милиона за закупуване на автобуси. Разбира се, те не са достатъчни, защото автобусите, които трябва да се осигурят, са над 500, а също имаме множество искания. Ако трябва да се подновят всички – една част от тях не са достигнали този етап на амортизация, когато задължително трябва да бъдат подменени, ние подхождаме с разбиране към исканията на всяка община и към тази процедура, доколкото е възможно. Стараем се да ги разпределим между повече общини и мисля, че не сме давали на община повече от един автобус. Това пък поставя друго ограничение, но те имат нужда от повече, както Ви казах. Надявам се, че ще имаме възможност и по-нататък да увеличим броя на автобусите, като най-проблемните случаи сме ги обезпечили. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика, госпожо Петрова?
ТАНЯ ПЕТРОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Оставам с убеждението, че финансовите средства вероятно ще се намерят до края на годината. Искам да Ви подскажа, че например община Белослав няколко пъти поставя въпроса пред мен, че е много тревожно положението. Има и други общини, но не искам да цитирам други населени места. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Клисарова – „БСП за България“, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги, гости! Искам да поставя такъв въпрос, който ми беше поставен също от избирателите, а и той е във връзка с новия начин на финансиране на училищата. Целта на тази формула, която беше представена, е да подпомага малките училища в трудни региони. Считам, че това се отнася и за детските градини, тъй като знаем, че вече е задължително. Те са на делегиран бюджет, а и 5-6-годишните деца са в детските градини.
Въпросът е такъв: когато една детска градина в по-централно място с 3 – 4 филиала в останалите места и в близките села, ако общинският съвет вземе решение, че те са отделни детски градини, а не филиали на основната детска градина, ще получи ли допълнителна субсидия? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Как да я нарека тази морална дилема, когато обсъждахме детайлите по този модел на финансиране? Допускахме, че след като имаме стандарт за институцията, това ще провокира поведение за фрагментиране, за обособяване на мрежата от детски градини, обособяване на така наречените „изнесени адреси“ в самостоятелни детски градини, въпреки че в повечето случаи те нямат условия, за да бъдат самостоятелни детски градини. Поради тази причина и да не се стимулира това поведение беше въведено ограничение на тези, които получават стандарт за институция, тези, които са функционирали към момента на приемането на модела.
Ние считаме, че това е правилно, въпреки че можем да разсъждаваме дали някои са си оптимизирали мрежата, или не са я оптимизирали, но това е общ въпрос в този случай, в който имаме стандарт за финансиране на институцията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика – госпожа Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря Ви за отговора. Знаем, че това е един доста труден въпрос в такъв смисъл, че много трудно можем да докажем дали тя е оптимизирана, или не. Нормално е да реагират и да търсят нови начини и средства, но се надявам, че в определени случаи и ситуации ще се разгледат индивидуално проблемите, въпросите на съответната община и ще се вземе правилното решение. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва групата на „Обединените патриоти“ – професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тъй като този министър е един от малкото изключително енергични министри в това правителство, аз няма да му задавам въпроси. Отказвам се да му задавам въпроси, и ако имам някакви проблеми с него, ще си ги разрешавам на четири очи (шум и смях), защото от образованието и науката не може да се прави политика.
България се намира в извънредна ситуация – не е нужно да държим речи и да се критикуваме един друг, а да си стиснем ръцете и да направим нещо рационално, което стана съвсем наскоро с един закон. Аз се надявам, че със следващия голям закон ще се получи същото. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
„Движението за права и свободи“?
От ДПС: Повтаряме тезата на професор Станилов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Повтаряне на тезата за решение на „четири очи“ на проблемите.
Колеги, благодаря Ви, с това изчерпахме процедурата по точка първа.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ.
Внесен е от Лало Кирилов и група народни представители.
Заповядайте, господин Кирилов, да представите Законопроекта.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! (Реплики.) Вносителите на този закон са от парламентарната група на „БСП за България“ – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 854-01-3. Като текст Законът е кратък – четири параграфа. Нашите предложения са единствено и само в насока улесняване и подобряване ползването на продукта и по-голямата му известност между новите студенти и помощта им за получаване на квалификация и образование.
Има три насоки, в които са нашите предложения. Основното и главното е намаляване на лихвения процент.
Следващото предложение е: увеличаване на обхвата на ползващите този кредит. В момента са само учащите в редовна форма, а нашата идея и нашето предложение е това да отпадне, и да могат да се възползват от този кредит и другите форми на обучение и хората, които се обучават по тях.
Последното предложение е: след дискусия с една от банките, предоставяща най-голям кредитен портфейл по този продукт, те изразиха мнение, че имат проблем с част от хората, с чуждите студенти, които получават кредити със суми доста по-високи от стандартното и средното, което получават българските студенти. Идеята е да бъде улеснено събирането на средствата от тяхна страна или поне да има някаква гаранция за тях.
Процедурата, разписана в момента в Законопроекта, е следната: най-просто казано трябва да има надлежно известяване за събиране на кредита. Когато голяма част от студентите нямат местожителство или представителство в България, това става по-трудно и затова сме предложили кредитът да бъде ограничен на 50 хил. лв., а над 50 хил. лв. да се изискват от лице, което да е гарант в България и с адрес в България.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Имаме получени становища от Асоциацията на банките. Виждаме, че те участват в днешното заседание. В голяма степен становището на Министерството на финансите се припокрива със становището на Министерството на образованието. Господин Вълчев, представяйки становището на Министерството на образованието, в голямата степен ще представи и становището на Министерството на финансите, защото нямат възможност днес да участват в заседанието, още повече че Комисията по бюджет и финанси не е водеща по този законопроект.
Заповядайте, господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кирилов! Законът за кредитиране на студенти и докторанти е приет през 2009 г. Програмата реално стартира през 2010 – 2011 г. и с риск леко да сбъркам тя определено има нужда от корекции. Може би е дошло и времето ние да проведем разговор за нейното разширяване.
Министерството на образованието и науката провежда постоянни разговори по Програмата във формата на Съвета за кредитиране на студенти и докторанти, който е по самия закон. Там присъстват представители на търговските банки, представители на Асоциацията на банките, представители на студентите и на висшите училища.
Два пъти бяха изготвяни такива законопроекти. Единият път дори беше внесен законопроектът в Народното събрание, но не се стигна до неговото гласуване. Последният законопроект, който изготвихме, не стигна дори до Народното събрание, мисля, че го бяхме пуснали и за обсъждане между министерствата. Това беше през 2016 г., а тези два законопроекта бяха резултат именно от тези разговори.
По отношение на конкретния законопроект – той засяга част от въпросите, които ние също сме обсъждали в този формат, първо, по отношение на студентите в задочна, редовна и дистанционна форма и за кандидатстване за кредит. Смисълът на студентското кредитиране и при наличието на модел на споделено финансиране, при който студентите заплащат част от цената на обучението, е да се осигури равен достъп, защото се резюмира, че студентите в редовната форма на обучение не могат да работят целодневно ангажирани и не могат да генерират доходи. По този начин те нямат равни възможности от гледна точка на шансовете си да обезпечат разходите си за таксите. Затова и самият кредит не изисква обезпечение от страна на поръчителите и от страна на кредитоискателя, тъй като равният достъп в случая до кредит е проекция на равния достъп до висше образование.
Достъпът до кредит не трябва да зависи от имущественото или финансовото състояние на кредитоискателя, като тук реферирам към второто Ви предложение – да се въведе ограничение до 50 хиляди, а такова ограничение може да се въведе, според мен, но не следва да се обвързва с поръчителите. По принцип ние можем да говорим за това дали трябва да има максимална стойност на кредита предвид на това, че действително от тези диапазони – в най-голяма степен сме го говорили и с банките, се ползват чуждестранните студенти в медицински професионални направления, където имаме и най-високия процент на лошите кредити. Като цяло в момента нямаме висок процент на лошите кредите по Програмата, а самият размер на кредитите е относително нисък дори на фона на бъдещите доходи от страна на студентите, защото таксите в повечето професионални направления и в повечето висши училища са с относително нисък размер.
Връщайки се към формата на обучение, нашата бележка е, че в случая не можем да говорим за някаква дискриминация, тъй като имаме естествена неравнопоставеност на редовната форма на обучение. С това, че даваме правото на студентски кредит на редовната форма на обучение, ние ще елиминираме една неравнопоставеност, а тя е именно възможността те да генерират доходи, заради целодневната си ангажираност.
По отношение на това максималната лихва, подчертавам – максималната лихва да бъде 3,5% вместо 7%, водили сме разговори и с банките, и със студентите по тази тема, следва да се има предвид, че когато тези 7 пункта бяха регламентирани в Закона, лихвите по ипотечните и жилищните кредити на банковия пазар – може би ще ме поправят кой е точният термин, бяха по-високи от тези с 7 пункта, ако основно кредитите ги съпоставим с кредитите, които са безрискови. Имайте предвид, че освен цената на ресурса имаме и лихвена премия, която зависи от това до каква степен банката има гаранция, че ще си възстанови ресурса, първо, и второ, от матуритета или сръчността на съответния ресурс. Тук става въпрос за ангажиране на дългосрочен ресурс като в някои случаи цената на този ресурс плюс рисковата премия може да надвишава в дългия период 7%, а в други случаи може да бъде по-нисък от 7%, какъвто е в момента, но от Асоциацията на банките по-добре ще обяснят за срока на кредита.
Всъщност при регламентираната максимална лихва за пет банки, включени в системата за кредитиране и подписали типов договор – доколкото разбрах от колегите имаме заявено желание и от шеста банка за включване в системата, ние можем да кажем, че в известна степен има конкуренция, което също е предпоставка да се понижи лихвата. Всъщност две банки са го направили в момента – две от пет. Намаляването на лихвата трябва да бъде с увереността, че няма да се прекрати Програмата за студентско кредитиране, но по-ниският размер на лихвата може да доведе до преустановяване включването на банките в Програмата. Имайте предвид, че това са сравнително малки кредити с малка част от портфейла, с високи разходи за администриране, а с типовия договор ние плащаме относително ниски разходи за администриране на кредити, така че надали можем най-добре да изчислим тяхната цена, тоест плаща се в дълъг гратисен период.
Ще оставя все пак възможността и те да се обосноват за това. Факт е, че в момента нямаме понижение под 6,5% на банките, въпреки че имаме съобразен конкурентен пазар. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказване.
Господин Кичиков, първо, ще дам думата на народните представители и след това на Асоциацията на банките.
Заповядайте.
СЕРГЕЙ КИЧИКОВ: Госпожо Председател, господин Министър, колеги! Въпросът ми е към вносителя – господин Кирилов.
В мотивите към Законопроекта казвате, че в повечето държави на Европейския съюз лихвеният процент при подобен тип кредитиране на студенти е значително по-нисък или дори не е предвиден такъв. Господин Кирилов, имате ли информация, и ако имате, да я споделите: какви са лихвените проценти при такъв тип кредитиране в останалите държави на Европейския съюз? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други въпроси към вносителя, колеги, изказвания? Господин Кирилов, ако искате да отговорите? (Реплика.)
Да, нека да чуем и Асоциацията на банките. Кой ще вземе отношение?
Заповядайте, моля да се представите за стенограмата.
ИРИНА МАРЦЕВА (Главен секретар на Асоциацията на банките): В голяма степен това, което ще кажа, беше казано от министър Вълчев. С него се познаваме точно от стартирането на този проект и идеята да се развива студентското кредитиране в България.
В интерес на истината, бих казала, че взаимно и двете страни – и Министерството, и банките чрез Асоциацията, положиха огромни усилия този проект да бъде успешен, да стартира и да работи. И макар да няма някакъв голям мащаб и обем на тези кредити към момента, така или иначе, схемата се разви и се прилага, използва се от студентите. За наше щастие при така разработената схема не се стигна до някакви съществени злоупотреби с тези права и възможности, които се дават по силата на закона.
По отношение на това, което каза министърът, напълно сме съгласни, че от приемането на Закона се видяха някои несъвършенства, а и възможности той да се подобри. На няколко пъти сме го съгласували с Министерството, но с нас е било консултирано какви промени да бъдат направени и сме работили с много добра комуникация и с министъра, и с висшите заведения, с представителите на студентите и така нататък. Тези промени не са се случили, но те неизбежно трябва да се случат, тъй като малко или много един закон трябва да бъде адаптиран и осъвременяван.
Аз смятам, че когато се коментират промените в Закона – затова тръгнах малко по отдалече, те трябва да се гледат в някаква цялост, а не да бъдат само за някакви отделни негови компоненти и „на парче“. Има опасност да се изпадне в това състояние, което каза министърът, и всъщност с една промяна да променим целия смисъл и дух на закона, а да не говорим, че промяната, която е във връзка с въвеждането на поръчители, сама по себе си не може да действа без още няколко изменения в Закона, които да синхронизират другите текстове и разпоредби с тази промяна, тоест тя няма да може да функционира и няма да може да работи.
Тук вече е политически въпросът и това, което министърът каза, е, че в случая ние разделяме студентите на такива, които безусловно имат право, а банките нямат възможност да им откажат и могат да ползват кредити, и на такива, на които ще може да им бъде отказвано и които всъщност ще бъдат с някакво допълнително условие или затруднение, за да получат кредити. Така че въвеждането на това обезпечение за кредити над 50 хил. лв. налага една цялостна ревизия на Закона и не може да стане само с един такъв текст, както е предложено от вносителите. Ако има такава политическа визия, че Законът и моделът, по който са работени, не трябва да е такъв, а трябва да е различен, според нас това означава едно цялостно пренаписване на Закона и промяна на схемата, по която студентското кредитиране се извършва.
Друг е въпросът, че във връзка с проблема за тези по-високи такси в определени висши заведения и с типовете студенти, които злоупотребяват по някакъв начин с това, вероятно има по-елегантни начини – ако мога така да кажа, проблемът да бъде решен. Министърът спомена, че дори може да се сложи някакъв таван на възможностите за ползване на заеми по тази схема, но тя осигурява и основните принципи, на които е стъпила. Според нас, доколкото трябва да си позволяваме, към момента този тип оценка показва доброто функциониране на схемата и не сме забелязали да има някакви смущения от гледна точка на достъпа на студентите, на изплащането на кредитите, ако щете за чисто административните процедури по прилагането на Закона.
Що се отнася до лихвения процент, аз мисля, тъй като въпроса не за първи път го чуваме, че този въпрос винаги ще бъде актуален, когато лихвите са ниски и вървят надолу, а никога няма да го чуем, когато лихвите са по-високи и върви нагоре. Логично е на пръв поглед да изглежда, че има основание да се иска такова намаляване. Още когато разработвахме схемата, ние коментирахме с Министерството, че има две възможности. Може процентът да е фиксиран, но той трябва да бъде фиксиран на ниво, което да покрива цената на ресурса за един много дълъг период и при това, забележете, тук има основна разлика с всички останали продукти, а този процент не може да се променя. Тоест той трябва да покрива възможностите за цената на ресурса на банката и за рисковете, които се покриват за един период, който според нашите банки и по схемата на Закона възлиза на 15 години. Погледнато в такъв вече не среден, а дългосрочен период тогава, когато ти нямаш право да променяш процента – 7%, днес изглежда, че е по-висок отколкото е преобладаващото ниво на пазара. Министърът също каза, че когато започнахме да работим по схемата, всъщност процентът беше значително под пазарните нива. Така че с лека ръка да кажем: хайде, сега от 7% ще го направим на 3,5%, то ни се струва, как да кажа, необосновано и опасно точно от гледна точка на бъдещото развитие на тази схема и на прилагането на Закона. Тогава, когато схемата стане прекалено рискова и неприемлива, тя просто няма да се използва и имам предвид, че банките няма да предоставят ресурс и да сключват типови договори по Закона за отпускане на студентските кредити.
Нашият апел е такива преценки да се правят с много сериозни икономически обосновки и анализи и разглеждане на данни за минал период, прогнози за бъдещи периоди, така че да може да се каже защо ние приемаме, че 7% не е добре, а предлагаме 3,5%, защото със същия успех можем да приложим какъвто и да било друг различен процент. В мотивите не видяхме някаква обосновка в тази връзка и пак ще кажа, че тези продукти са коренно различни от всички останали, за които говорим – голямата дългосрочност и липсата на възможност за промяна.
Обсъждали сме с Министерството, че този въпрос има алтернативно решение, ако се позволи прилагането на променлив лихвен процент, тогава ще бъде „аджъстъбъл“, както се казва. Той ще може да се нагласява според условията така, както се работи нормално, за да се минимизира риска и за двете страни, да има максимална справедливост и задоволство и от клиентите, и от банките. Но за Министерството тази схема се вижда като по-сложна и неприложима и на този етап не сме имали от тях приемане на такъв вариант за решаване на въпроса, тъй като винаги се задава въпроса: ама, колко трябва да бъде процента, така че да отговаря на всички тези условия?
Другата възможност, която сме предлагали пак в тази връзка, е, ако ресурсът не се осигурява от банките, да се осигурява от държавата. Засега такава възможност също не е изглеждала приемлива за управляващите толкова, доколкото в момента имаме само гаранция в бюджета, която се гласува и, слава богу, тя не се използва в голяма степен. За това, което колегите казаха, за схемите в други държави, само да кажа, че когато преди повече от 10 години проучвахме – тук е и нашият юрисконсулт Елеонора Христофорова и заедно с мен работеше по тези въпроси, ние установихме, че практиките са изключително разнообразни и няма единство в схемите, в начина на набиране на ресурса, предоставяне, събиране, гаранции, тоест има изключително много и различни видове схеми. За много от нещата, смея да кажа, че има политически решения, взето е решение, че примерно държавата може да си позволи да понесе някакви разходи или каквото и да било, което данъкоплатците, плащайки си данъците за други цели, могат да отделят и за тази. В нашата държава в момента такова решение – ако не смятаме случая за гласуваната държавна гаранция, няма. Така че да ги сравняваме така без всички други необходими показатели е некоректно и малко прилича на – извинявам се да го кажа, но знаете израза за двата различни вида плодове. Специално на този аргумент мисля, че няма нужда да се спираме.
По отношение на задочното и редовно…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще Ви помоля само по- кратичко.
ИРИНА МАРЦЕВА: Извинявам се. Понеже, така или иначе, темата ни е много позната – задочното и редовното, мисля, че това е политически въпрос, а тук министърът си изрази мнението. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Кирилов, заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Искам, първо, да започна отзад напред с това, че тук са хвърлени цифрите и данните – не, не са хвърлени. Има анализ на Министерството на образованието и науката за периода на Програмата от 2010 г. до 2015 г., така че цифрите сме ги разгледали. За целия период кредитният портфейл е 115 млн. лв. Мога, ако искате, да Ви казвам и по години колко са получателите и колко от тях са получили кредит за такси, като само 300 човека са ползвали кредит за издръжка.
Относно лихвите мога да кажа няколко думи. Най-високата лихва, на която сме направили анализ и се предлага, е до 5% и е в Естония. Има държави като Франция – няма лихвен процент; в Англия са от 1% до 3%; в Германия до 2014 г. няма лихвен процент, но от 2015 г. образованието вече там е безплатно. В Холандия е по малко от 1% и единствената страна, в която задочното обучение не е включено за финансиране, е само в Холандия.
Относно цената на кредита – в момента щом има интерес от други банки да се включат, мисля, че цената е добра и те са си направили достатъчно добър анализ. В момента в пет банки го предоставят този продукт за ползване и щом има интерес и от шеста, всичко като доходност е добре. Относно погасяването аз съм си извадил и данни от анализа, че само под 1% са непогасените кредити и държавата е влязла и е платила около 807 хил. лв. за периода от 2010 – 2015 г.
Проблем е, че НАП не си върши достатъчно добре работата, защото, когато държавата погаси кредитите, НАП трябва да си събере вземанията и само 18% от тези 807 хил. лв. за този период са събрани. Относно сумата, която сме сложили като лимит, пак казвам, че може би не е най-добрият вариант, аз също подкрепям, ако има таван на кредита. Но след разговор с банката, ще Ви дам пример, че в момента в най-голямата банка, която предоставя този продукт, само 10 894 лица са ползвали продукта. Банковият портфейл, тоест кредитният портфейл е на стойност 66,32 млн. лв. и само 400 лица по дадената специалност „Медицина“ са ползвали 31,66% от този кредитен портфейл на стойност 22 млн. лв. Така че за идеята – над 50 хил. лв. да има гарант, ние сме водени точно и единствено от това да защитим интереса и на банките. Разбира се, че в момента е атрактивно да предоставяш лихвен продукт на 7%.
Мисля, че ако се промени конюнктурата и се промени лихвения процент, същите хора, ползвателите на тази услуга, които ни карат да намалим лихвения процент, ще започнат да ни карат да го увеличаваме, защото няма да се предоставя продукта от банките.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Министър Вълчев, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Извинявам се, че втори път вземам думата, но Вие казахте Министерството на финансите, ако има възможност – това е в кръга на шегата. Може би това, което трябва да имаме предвид, е, че в случая не говорим само за лихва, а за годишен процент на разходите. Разликата между двете е, че се натрупват всички останали разходи, а от страна на кредитополучателя не се изисква плащането на други разходи.
Много важно е, че ние не сме стъпили на базов лихвен процент, който да се променя. В този случай рисковата премия, която е функция на матуритета, е много по-висока и това ще Ви го кажат по-добре финансистите, и вдига цената на ресурса. Тоест, дори когато имаме по-висока лихва на банковия пазар, ние няма да имаме промяна в този лихвен процент.
Защо не беше избран вариантът с базовия лихвен процент? Защото тогава се дискутираше, че няма добра база. Примерно, че София БОР много лесно се променя с няколко операции на паричния пазар и с много по-голяма предвидимост се създава един фиксиран лихвен процент, който в такива случаи на ниски лихви, изглежда, че е по-висок отколкото това, но дългосрочната цена на капитала е съответно с тази рискова премия.
В много държави студентското кредитиране е основна форма на подпомагане на достъпа до висше образование, а при нас е по-скоро допълнителен инструмент. Основната форма на подпомагане е субсидията за издръжка на обучението, която се предоставя и която в най-голяма степен облекчава цената на образованието от гледна точка на студентите. Навремето беше обсъждано дали при този сравнително малък обем на кредитите, който ще се отпуска, е оправдана цената на администрирането на държавно базиран модел. Какво означава държавно базиран модел с Държавна агенция, с държавен ресурс и така нататък? Беше избран вариантът с банково базиран модел заради това, че имаме банки, които са специализирани институции, включително и в събирането на вземанията и няма причини ние да създаваме – дори Банката за развитие няма, доколкото знам, банкиране на дребно. Затова беше избран този модел, базиран на търговските банки.
Може би сте чели, че неотдавна Асоциацията на индустриалния капитал – една от работодателските организации, отвори темата да си имаме изцяло платено висше образование, което е повече в контекста на това да се задържат кадрите в България. Има такъв модел във Великобритания и там плащането е обвързано с бъдещите доходи, нещо като обратна осигуровка, и много повече вече оправдава – Вие споменахте и за нулевата лихва, ангажирането на държавните институции. Тези вземания там са публични държавни вземания.
По отношение на работата на НАП – аз нямам точен спомен колко беше числото, но около десет пъти повече беше процента на събираемост на тези вземания, отколкото на другите частни и публични вземания. По принцип частните публични вземания са много малки като суми и НАП успява да събере малка част от тях, но в случая имаше много висок процент на събираемост. Все още е ниско участието – Вие казахте самия факт, че има толкова банки.
Имаме над 20 банки, които оперират на българския пазар – лицензираните, а са само пет, може би шест, ще са включени в Програмата за студентско кредитиране, което е доказателство, че това е относително непривлекателно като сегмент. Доколкото сме говорили с банките, те по-скоро искат да разнообразят и да разширят сегмента си към студентите, отколкото да разчитат на това кредитиране като някаква съществена дейност в техния портфейл, защото най-малкото му е много нисък размерът. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания, колеги?
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз мисля, че общото финансиране на висшето образование трябва да е крайно диференцирано. Примерно, природните науки и най-вече технологическите дисциплини трябва да имат едно финансиране, а останалите профили трябва да имат друго финансиране.
И аз ще Ви кажа още нещо: ние може да приемаме всякакви законодателства за банковото кредитиране, но банките, ако не са съгласни с нас, те просто няма да дават кредити. Ние не можем да ги накараме насила да дават кредити, ние трябва да поставим такива условия, че те да могат да ги дават тези кредити. Банките са едни – не искам да казвам цинична приказка, но те работят на печалба. Колкото и да звучи не съвсем лицеприятно, те винаги поставят парите пред хората, така че от тях ние не можем да искаме рационално финансиране, както се казва, „на полза роду“.
Но държавата в това състояние, в което се намира българското висше образование и при тази липса на кадри, трябва да направи една съвсем диференцирана система. Този опит на колегите от БСП е справедлив, но той не може да се реализира на практика, защото, първо, Финансовото министерство няма как да се съгласи при тази философия, при която се управлява държавата, и второ, банките няма как да ги накараме да отпускат кредити при тези условия, които ние предлагаме. Ние можем да ги създадем тези условия, обаче банките ще кажат: „Ами, ние тогава няма да отпускаме кредити“ и наистина няма да ги отпуснат.
Аз мисля, че лично ще се въздържа да го гласувам това и то не може да има резултат. Трябва да подходим по някакъв друг път и да намерим консенсус. Може би трябва да се разговаря и парламентарните групи на всички политически сили да седнат на една маса в Комисията, и да започнем да разговаряме и да обсъждаме как може да постигнем консенсус по въпроса за финансирането. Защото в последните години ние виждаме вопиюща невъзможност да се получи адекватно на бизнеса и на икономическото развитие на България образование. Справка – работодателските организации, които не искат да поемат ангажимент да създават кадри, при положение че се намират в един данъчен рай. Това също трябва да бъде отбелязано и трябва да стане ясно на обществените нагласи. Това мисля аз.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, професор Станилов.
Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Аз мисля, че малко размихме разговора и започнахме да говорим вече за проблемите на финансирането във висшето образование, както и за целесъобразността на закона. Мисля, че направените предложения въобще не са в тази насока.
Това, което предлагаме с колегите, е тези продукти да станат по-привлекателни за самите потребители. А от разговора да момента е ясно, че петте банки, които предлагат този тип кредитиране, не го правят, защото ще спечелят някакви пари – пред мен имам от 2010 до 2015 г. колко човека са се възползвали от тази услуга. Те го правят, защото просто са големи и искат услугите, които предлагат на пазара, да обхващат може би чисто за престиж и тази услуга.
В момента наистина лихвените проценти са много ниски и 3,5%, което предлагаме, е напълно нормално. В бъдеще, ако се промени този процент и кредитната реалност в държавата – може пак да отворим този разговор, но в момента това, което чисто и просто предлагаме, са едни по-добри условия за студентите. И аз съм сигурен, че банката, която държи най-голям процент от пазара на тази услуга, няма да се откаже и при 3,5%. Пак казвам, тя не го прави, за да калкулира големи печалби предвид статистиката, която имаме, тя го прави, за да може да привлича клиенти под още една форма и може би по този начин да рекламира пред тези клиенти и други свои услуги.
Тук наистина решението е чисто политическо решение. Мисля, че ще е от полза за студентите, а точно нашата Комисия трябва да се интересува от това нещо – да има позитив за българските студенти. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Колеги, други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Марцева.
ИРИНА МАРЦЕВА: Извинявам се, че пак ще взема думата, но обръщам внимание на това, че промяната в закона сега, съобразена със сегашните условия, няма да съответства и няма да бъде адекватна на бъдещите развития или на състоянието на нещата в дългосрочен период.
Аз не си представям, че някоя банка би се съгласила да работи по схема, която всеки момент може да се окаже неизгодна, или да я постави в бъдеще в някакви условия, които са неблагоприятни – в крайна сметка парите в банките не са техни, а са на техните клиенти и те трябва да ги върнат заедно с дължимата лихва.
Не бих приела аргумента, който тук беше споменат, че една банка ще прави услуги за клиенти и ще използва продукти, от които тя не печели, защото може да спечели от тях други някакви услуги или продукти. Не бих заложила на тази теза, а по-скоро смятам, че трябва да се има предвид съображението, че в такъв случай от пет банките ще станат вероятно по-малко или изобщо няма да има такива.
Мисля, че е в интерес на всички, включително и за обслужването на студентите, банките да бъдат колкото се може повече. Тоест с това, което правим сега, няма да увеличим конкуренцията между тях, напротив, ще я смалим или ще доведем до това Програмата да не работи занапред.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Клисарова?
Да, заповядайте.
Аз не дадох думата на Вас. Дадох я на младия господин, който заяви желание.
Заповядайте.
ЛЕНКО ПЕТКАНИН: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми представители на банките! Тъй като и аз съм един от хората, който е взел участие по изготвянето на тази процедура макар и неофициална, тъй като не съм народен представител, за мен лично е изненадващо. Разбирам желанието на банката да въведе и тук плаващ лихвен процент, но всички знаем СОФИБОР как се формира, а един от основните фактори при формирането на СОФИБОР е самата Асоциация на банките.(Реплика.) Добре, можем да поспорим по темата, но не мисля, че тук е мястото.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля да не влизате в диалог, нека господинът да се изкаже.
Заповядайте.
ЛЕНКО ПЕТКАНИН: Благодаря Ви. Моля? (Реплика.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля да не влизате в диалог. Нека всеки да има възможност да се изкаже. Думата в Комисията давам аз, така че когато дам думата, тогава.
ЛЕНКО ПЕТКАНИН: Благодаря Ви за намесата.
Силно вярвам, че към днешна дата аз не виждам конкурентния по принцип и търговските банки да работят по отношение на студентското кредитиране. В момента лихвеният процент е фиксиран на 7% и основно кредитите по тези лихви са, тоест лихвите по тези кредити, са около 6,5%. Всички наблюдаваме, че повече от година и половина лихвените проценти спадат и това, разбира се, го налага пазарът, а не волята на една или друга институция.
Силно вярвам, че банките са също заинтересовани в България да има образовани млади хора, които искат да останат тук, да се развиват тук. Те, разбира се, като остават тук ще допринасят и за развитието на добавената стойност в държавата, респективно на икономиката, а респективно тази икономика ще търси ресурси съответно от същите банки, така че има и косвени печалби за самите институции. Вярвам, че банката иска да е партньор на младите хора в България и Вие като представител на Асоциацията може да го представите по този начин.
Смятам, че един държавно гарантиран кредит с лихвен процент от 3,5% напълно покрива разходите на банката по обслужването на кредитите. Ако успеете да убедите обществото и представителите са тук на различните политически сили, че Вашите разходи – 3,5%, не покриват разходите на банките по обслужването на кредитите, аз ще бъда силно изненадан, тъй като в момента се предлагат ипотечни кредити, които са с лихвен процент под 3%. Има фирмени кредити с лихвени проценти, които са на пряко договаряне с банката, които са около 2% – 2,5%. Тоест, смятам, че интересът на банките е защитен и печалбата ще остане отново в тях, но смятам, че е време и банките също да се обърнат към младите хора в България, да им подадат ръка и да подпомогнат този процес.
Разбирам, че всеки един частен предприемач или било то една търговска банка – малка или голяма, има интерес да печели, да си защити ресурса, така че да може да остане дълго на пазара, но и банките трябва да разберат, че трябва да са освен в услуга на своите акционери и в услуга на обществото, защото и те функционират на база на това общество, а не за самите себе си. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Господин Кирилов – заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Господин Вълчев, ще си позволя да се обърна към Вас, защото тръгнахте в посока разговора за конкуренцията в банковия сектор. Мисля, че горе-долу го познавам.
Проблемът е в това, че имате около 20 банки, които са на пазара в България, а само пет оперират или предлагат този кредит – не че доходността е ниска, но въпросът е дали има достатъчен кредитен ресурс, или така наречените „дълги пари“? Защото това е 10-годишен или 15-годишен продукт, който има гратисен период, но гратисният период е само за погашенията, а не е гратисен период за лихвените начисления, така че в тях всичко е остойностено.
Второ, ще се спра и на това, че казаха за цената на капитала. Не смятам, че цената, която е предложена – 3,5%, все пак ние сме вносители и, ако има между първо и второ четене предложения, тя може да стане и малко по-висока. Тогава ще има предложения от банките, но като държавно гарантиран заем, като държавно гарантиран продукт, мисля, че в отчетите за капитала адекватност и ликвидност дори, и когато се провизират тези суми по кредитите, мисля, че провизията е много висока – не повече от 1%. Сигурен съм, че може и да е по-малко от 1%.
Държавата тази година с Постановление на Министерския съвет взе решение да гарантира новоотпуснатите кредити през 2018 г. с 50 млн. лв. Смятам, че дебатът е уместен навреме и може да получим и други предложения между първо и второ четене, ако бъде подкрепен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги!
Искам да взема отношение именно по това предложение, защото ми се струва, че е много навременно и актуално. Навременно и актуално е затова, защото и в нашата Стратегия сме записали „достъп до висше образование“ и в повечето случаи повече студенти, повече магистри и бакалаври, и това е в унисон със Стратегията за развитието на висшето образование в България.
Относно задочниците, искам да Ви уверя, че поне 2/3 от задочниците работят на минимална работна заплата и те също са изключително затруднени да плащат всички такси и да имат своята издръжка, да си купуват учебници. Не считам, че трябва те да бъдат изключени от групата, на която е позволено да взема кредити. Нека да бъдат включени и те, като с това няма да се наруши балансът при тегленето на кредити.
Относно това колко трябва да е лихвеният процент, ние сме предложили 3,5%, да. Но Вие казвате: „Има високи разходи за кредитиране и дълъг гратисен период“ и затова този процент е 7%. Как изчислихте седем, тогава нека да изчислим дали е 3,5 или 5? Нека да имаме някакъв документ, доход защо трябва да е толкова? Защо не пък 5? Вие казвате: защо е 3,5%? Аз пък казвам: защо е 7% и не искам това да го поставяме така като противопоставяне в никакъв случай? Нека да седнем между първо и второ четене и да направим реално колко трябва да е този процент, защото да може наистина да са удовлетворени, от една страна, и банките, но все пак да бъде и реален за тези, които ще плащат по-нататък този лихвен процент.
И също ми се струва тук, че ние изтърваваме един момент, че право на тези кредити имат и докторантите. Вярвайте ми, с тази минимална работна заплата те имат нужда да се издържат. Това вече са хора, от които голяма част са семейни, искат да се занимават с наука. Техният брой непрекъснато и ужасно намалява, а тенденцията е пак, че искаме да има повече докторанти. Това е начинът да подпомогнем тези млади хора, които ще се занимават с наука. И в тази връзка още искам да чуя и становището на Националното представителство на студентите и докторантите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Клисарова.
Други желаещи за изказване има ли?
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми господа и дами вносители! Този въпрос трябва да кажа е изключително важен и интересен. Доколкото имам информация, той е бил обсъждан в Националното представителство на студентските съвети и не знам дали има тук представители на тази организация.
Безусловно, лично за мен, този закон се стреми да урегулира едни важни отношения между частни субекти, защото в края на краищата студентите, които ползват кредита, и банките ще осъществяват тези отношения единствено и само въз основа на тяхната воля в рамките на Закона, и това е изключително важно да го подчертая. Ако Законът със своите разпоредби се разминава с волята или на едната, или на другата страна, той няма да сработи, защото или студентите няма да търсят кредити при неизгодни положения, или банките няма да отпускат кредити при неизгодни за тях отношения. Изобщо не възприемам тезата, че банките, където и да са по света, работят за имидж и отпускат кредит заради доброто си име. Това въобще не го приемам!
Занимавал съм се с история и, вярвайте, повече вярвам на онзи надпис, който е бил в магазините на една опредена националност: „Вярвам в Бог, всички други плащат в брой“. Така е и с банките. Те няма да отпускат кредити, които са неизгодни и не им носят доходи, или пораждат голям риск, и при тази ситуация ние сме изправени пред много важен проблем. Днес разсъждаваме, че тази разпоредба за 7% ощетява студентите, защото банките дават други заеми при по-изгодни лихвени проценти. Ами, хайде да го разгадаем, да разсъждаваме в другата посока.
Ако в последните години, благодарение на мъдрото управление на страната с участието на „Обединените патриоти“, икономическата ситуация беше точно обратната и лихвеният процент беше скочил на 10 – 12 – 15%, банките щяха ли да отпускат студентски кредити при фиксираната от Закона лихва от 7%? Отговорът е много ясен – не. При тази ситуация сме изправени пред опасността с една разпоредба да направим така, че да затворим интереса на банките от отпускане на кредити. И тогава студентите ще ни питат: защо направихте това, като ние сме готови да получаваме, заеми близки до пазарните условия, но да си осигурим ресурс, за да се издържаме и да следваме?
Ето това е предизвикателство и аз лично не възприемам възприетото тогава в Закона – лихвата да бъде фиксирана на един определен процент. Тя може да бъде обвързана с основния лихвен процент към единия момент, който трябва да се движи от пазарните условия и от стопанската среда, и така нататък. Но ние сме изправени, преследвайки този принцип, да пишем защо три и половина, защо пет или седем и с течение на времето с променящите се икономически условия винаги да влиза в диспропорция с реалността – или едните да се чувстват ощетени, или другите просто да не отпускат неизгоден кредит.
Мисля си, че трябва да се търси друг механизъм за решаването на този проблем не съм икономист, икономистите и финансистите и хората, които разбират от банково дело, би трябвало да намерят някакво решение, и затова съм малко резервиран така да направим тази промяна, въпреки че в момента съществува необходимост да се подпомогне със законова разпоредба уреждането на този въпрос, защото нашите студенти, нашите млади хора се нуждаят от подкрепа и урегулиране на тези отношения. Това са ми разсъжденията и се надявам, че Министерството на образованието и науката заедно с Министерството на финансите и в диалог с банките трябва да намерим някакво решение, някаква устойчива основа, на която да се регламентират това нещо, което да не поражда възможности, поради една фиксирана норма на лихвата с промените на икономическите условия да влизаме в проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доцент Михов.
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Уважаеми господин Михов, това че сте историк обяснява факта защо не знаете как се формира основният лихвен процент и други лихвени проценти и давания от банката. Разбирам, че така стои добре да се артикулира въпросът за доброто управление и за ниските лихви – ако приемем, че лихвите от 7% са толкова ниски или под 5% са ниски, банките да имат интерес, то това е точно следствие на управлението, едногодишното. Не искам да влизам в политически, но ме накарахте…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля Ви, по темата, не влизайте в диалог.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Да, по темата съм. Банковият лихвен процент се формира на база основния лихвен процент плюс едни лихвени премии за надбавки за риск, има и странови риск, и политически риск, затова, ако лихвеният процент от 5% Ви се струва неизгоден на банките, е следствие само и единствено от управлението. ЮРОБОР има отрицателна стойност в момента и за банките, ако 1,5% е кредитът или лихвеният процент, който осигурява административните такси – до 5%, смятайте колко е страновият риск.
С това мисля да приключа – отваряме добър дебат, трябва да го приемем на първо четене и, ако има предложения от банките, готови сме да ги изслушаме, готови сме, но и сме длъжни да ги изслушаме и двете страни. Този кредит и този продукт не е типичният банков кредит, а той е държавно гарантиран. В момента се дават бизнес кредити на 3,2% дългосрочни, а 7% са за физически лица и то млади, които искаме да останат в държавата, да се образоват и да имат принос, а след това да плащат данъци в тази държава, то мисля, че не е логично.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов, но само да Ви кажа, че дебатът не започва сега.
Господин Вълчев в своето изложение каза, че дебатът се води доста отдавна, а той, бих казала, започна да се води още 2010 г. с приемането на Закона. Аз самата макар да не съм участвала в разговорите тогава много добре знам колко време отне дискусията...
Няколко пъти Ви давах думата, хайде да ме изслушате, много Ви моля! След това ще дам думата на министър Вълчев и, ако има въпроси към Вас, ще Ви дам думата да отговорите. (Реплика.) Доцент Михов ми прави забележка, че не съм му дала дума за дуплика, ще му я дам.
Дебатът се води включително и в предходния мандат и мисля, че всички сме обединени около това, че Законът има нужда от промяна, но той има нужда от промяна, която наистина да помогне на студентите, а не просто да направим едни промени, които ще блокират системата, тогава кой носи отговорността? Разбира се, отново управляващите ще носят отговорността. Но ние лично разчитаме изключително на дискусията, която се води в Министерството, с представители на всички заинтересовани страни, специалисти, експерти, защото ние сме Комисия по образованието и съм далеч от мисълта, че всички от нас са дълбоко запознати с темата, така че да водят тези дебати.
Друг е въпросът, че според мен тук водеща трябваше да бъде Комисията по бюджет и финанси, но това е друга тема. Така или иначе промени предстоят, а това го заяви и министър Вълчев, а предполагам сега ще го потвърди и те ще бъдат в полза и в интерес на студентите, така че да бъдат подпомогнати. Както каза професор Клисарова, да изпълним и това, което е записано в Стратегията за достъп до образованието – дали да се разшири кръгът на лицата, които имат възможност да получават кредити?
Аз специално мисля, че може да се помисли в тази посока, но както е записано и в становището на Министерството на финансите, това изисква предвиждане на средства в бюджета, а такива няма. Вие също ги бяхте предложили във Вашите предложения – когато гледахме бюджета за 2018 г., така че да има достатъчно средства, които да са необходими за държавните гаранции, защото в становището на Министерството на финансите е посочено, че промените изискват допълнителни промени. Не видях финансова обосновка на Вашето предложение и колко ще бъде. Разбира се, ако Министерството на образованието и науката има някакви изчисления, може да ги сподели, но така или иначе това са въпроси, които то продължи наистина да дебатираме. Разбира се, в един момент, в който Министерството публикува отново Законопроекта за обществено обсъждане, всички ние можем да направим предварителен разговор тук в Комисията, а Министерството е достатъчно открито и отворено за такива дискусии, така че наистина може да направим работещи решения, които да гарантират съответно и добър резултат.
За дуплика – доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Не бих искал да влизам в диалог, но аз ще бъда последният защитник на банките, защото имам дълъг личен опит с банките, както всеки нормален български гражданин. Да, не съм вещ в банковото дело, но Вие недейте да сравнявате лихвения процент при различните видове кредити. (Реплика.)
Да, Вие използвахте потребителски кредити за млади – ипотечни бизнес кредити. Нали разбирате, че в тези поне четири вида кредити рискът е различен? Гаранциите са различни и това ясно определя лихвения процент. Това е азбучник, учихме го някога в гимназията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министър Вълчев, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, благодаря.
Ние се ангажираме да приключим дебата по отношение на промените в Закона за акредитиране на студенти и докторанти, а и да предложим Проект на закон за изменение и допълнение. Днешната дискусия е полезна за нас. Още веднъж ще конкретизирам една своя реплика: не трябва да остава впечатлението, че ние имаме някакъв разрив между 3,5% и 7%, който едва ли не е необоснован. Защо? Защото не трябва да говорим за лихва, а трябва да говорим за годишен процент на разходите.
Има един сайт, който сравнява различните кредити, а може би в случая най-точна е съпоставката с ипотечен левов дългосрочен кредит. Погледнете годишният процент на разходите на тези кредити, които не са преференциални. Преференциалните са с превеждане на заплатата към определени институции, а в случая говорим за непреференциални. Много е трудно да изчисля колко е средно, но е някъде между 5,5% и 6%. Когато тази програма стартира, този годишен процент на разходите беше някъде между 9,5% и 10%, по мой спомен. Осреднете го в един дълъг период и ще видите, че в крайна сметка това е рисковата премия – осредняването в дългосрочен период.
Вие сам казахте, че дългите пари са по-скъпи, защото лихвеният процент е фиксиран, тоест ние нямаме този разрив, а дори и да го имаме, той е много по-малък от разрива, който в момента съществува от гледна точка на финансовата математика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Вълчев.
Аз се надявам, че в работната група сте го включили или, ако не сте, ще включите Националното представителство на студентските съвети и ще продължите дискусията с тях, така че да са спокойни младите хора, които участват и са гости на днешното заседание, че интересът на студентите ще бъде гарантиран и защитен. Никой не иска нещо различно, напротив.
Заповядайте, господин Кирилов – в рамките на една минута.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Само ще кажа относно риска и за формирането на риска – точно така е. ГПР-то може и да е по-високо, но ако ми кажете по-голяма гаранция от тази, която държавата да издаде… Защото при държавно гарантиран заем съм сигурен, че тези лихви, ако дори си купя един апартамент, ще са много по-ниски – ако ги гарантира държавата. Най-голямата гаранция е държавната.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Напомнят ми колегите около мен, че имаме Правилник в нашата Комисия и обикновено го спазваме, а сега малко го нарушихме, за което се извинявам на останалите колеги. Мисля, че дебатът беше полезен и господин Кирилов може да участва и в дебата на Министерството на образованието, така че да имаме работещи решения.
Колеги, предлагам Ви да преминем към гласуване, защото влязохме в режим на диалог. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 854-01-3, внесен от Лало Кирилов и група народни представители на 26 януари 2018 г.
За – 8, против – няма, въздържали се – 9. (Реплики, смях и оживление.) Това е гласуването.
В точка „Разни“, колеги, имаме ли нещо? Само ще Ви напомня, че имаме един ангажимент – по инициатива на Комисията, за връчване на награда за най-добър проект: „Училището в музея, музеят в училището“. Ще Ви изпратим указанията на имейлите. Закривам заседанието.

(Закрито в 16,32 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДАМЯНОВА