1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане на Проект на решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, № 802-03-2, внесен от Министерския съвет на 23 март 2018 г.
3. Разглеждане на Проект на решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, № 802 03-3, внесен от Министерския съвет на 23 март 2018 г.
4. Разглеждане на Проект на решение за изменение на Решение за преобразуване на Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“ и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Национален военен университет „Васил Левски“, № 802-03-4, внесен от Министерския съвет на 26 март 2018 г.
5. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имаме кворум и може да започваме.
Днешното заседание ще протече при следния дневен ред:
1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане на Проект на решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, № 802-03-2, внесен от Министерския съвет на 23 март 2018 г.
3. Разглеждане на Проект на решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, № 802-03-3, внесен от Министерския съвет на 23 март 2018 г.
4. Разглеждане на Проект на решение за изменение на Решение за преобразуване на Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“ и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Национален военен университет „Васил Левски“, № 802-03-4, внесен от Министерския съвет на 26 март 2018 г.
5. Разни.

Има ли други предложения към така представения дневен ред? Не виждам.
Подлагам го на гласуване.
Приет е единодушно с 14 гласа.

Преминаваме към точка първа от днешния дневен ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Първи имат думата парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожо Петрова, заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е провокиран от изказването на президента Румен Радев, че само, цитирам: „с повишаване на учителски заплати и ремонт на училищна инфраструктура не може да се постигне качествено образование“. Също така президентът казва, че в някои държави вече изучават информационни технологии и програмиране в детските градини, като се пита как нашите деца ще се конкурират с тези след 15 – 20 години.
В тази връзка, господин Министър, бихте ли ни осветили какви политики провежда Министерството на образованието и науката в сферата на дигитализацията и как днешните ни деца ще се превърнат от дигитални ползватели днес в дигитални създатели утре?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Господин Министър, имате думата за отговор в рамките на три минути. Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, аз се запознах с това изказване. Наистина не е достатъчно само инвестиции в учители и в материална база, но все пак това са двата основни фактора в образователната система. Това са и двата най-големи разхода в системата на образованието. Учителите са най-важният фактор и ще продължат да бъдат най важният фактор. Инвестициите в утрешното образование започват преди всичко с инвестиции днес в учителите. По същия начин материалната база на системата е огромна. Вие знаете, имаме 4700 институции. Това налага едни постоянни интервенции в материалната база. От там нататък миксът, палитрата от политики, дейности, програми, които Министерството изпълнява, е много голям. Може би над 100 – 150 дейности вървят едновременно в Министерството.
Разбира се, една важна областна политика е дигитализацията на образованието. По стечение на обстоятелствата точно тази седмица ние имаме много разговори по темата „дигитализация“.
Три насоки на тази политика ще откроя. Едната е инвестиции в инфраструктура, мрежи, материални устройства. Другото е инвестиции в достъп до образователно съдържание. И третото е създаване на дигитални умения.
По отношение на третото – създаването на дигитални умения, такива, разбира се, трябва да имат и учителите. Трябва да имат преди всичко учителите, трябва да имат и децата от най-ранна възраст. Да, ние все повече говорим за това, че по-голяма част от децата трябва да бъдат дигитални създатели. Това е и темата на утрешната ни конференция, от която ще произлезе заключение, което, надявам се, ще приемем всички европейски страни и което ще залегне в образователните политики на всички европейски страни. Ако днес говорим за неравенство в ползването на дигиталните, на цифровите технологии, то след 10 – 15 или 20 години неравенствата ще бъдат предопределени от това къде имаме повече дигитални създатели, къде имаме повече хора, които създават дигитално съдържание, въобще са креативни в работата си.
Тези две неща сме ги предвидили – да финансираме дейности по тях по линия на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Готвим голям проект с три основни дейности. Едната дейност ще бъде обучение на учители, втората дейност ще бъде достъп до отворено образователно съдържание и третата дейност ще бъде обучение по компютърно моделиране още от най ранна възраст – от първи клас.
Впрочем от идната учебна година 2018/2019 г. започва въвеждането на предмета „Компютърно моделиране“ в III клас, а по-следващата е в IV клас. Така че ние също като страна провеждаме тази образователна политика.
Разбира се, че трябва да бъдем и внимателни с информационните технологии. Европейските, всички развити страни говорят за това, че трябва да правим разлика между обучение за информационни технологии и обучение чрез информационни технологии. Общо взето надделява мнението, че обучението чрез информационни технологии трябва да бъде дозирано, а обучението за информационни технологии и въобще за придобиването на дигитални умения трябва да бъде усилвано и максимално интензивно.
Правим инвестиции и по отношение на инфраструктурата. С Държавната агенция за електронно управление инвестираме в така наречената опорна мрежа, която трябва да осигури високоскоростна свързаност между училищата, регионалните управления. Подпомагаме училищата да инвестират в локални Wi-Fi мрежи. Днес дори говорихме покрай приемането на Националната програма за информационни и комуникационни технологии за 2018 г. в Министерския съвет, че трябва да направим по-солидни крачки в тази посока. Днес 46% от училищата имат Wi-Fi , който покрива почти целите училища – над 80% от учебните помещения. Според мен е реалистичен срокът до една година да говорим, че всички училища ще имат тази възможност.
Другата реалистична мярка в кратък период е всички училища да имат електронни дневници или електронни платформи, които също съдържат електронни дневници. Може би още следващата седмица ще обсъдим и конкретни действия.
В последните години се инвестира във всички аспекти на дигитализацията, но може би по малко – не една мярка да се инвестира във всички училища, а по отделни мерки в незначителен брой училища. Ще направим така наречения образователен облак, надявам се, по проекта, който ще имаме, и отвореното образователно съдържание. Отвореното образователно съдържание включва всякакви образователни ресурси, в това число и такива най-вече създадени от учителите, пък и от учениците, които да могат да се ползват безплатно. Надявам се, че по този начин ще отговорим. Много е трудно, когато говорим за политики за дигитализация, защото преди 10 години се говореше за едно – че трябва да има достъп до компютри, преди пет години се говореше за друго – че трябва да инвестираме в достъп до крайни устройства, а днес говорим, че трябва да инвестираме в достъп до електронно съдържание, без да пренебрегваме всичко останало. Докато правим тези политики, предизвикателствата се променят. Това, което със сигурност можем да кажем и което ще се чуе утре на тази конференция, на която ще се приеме и Планът за дигитализация предвид мащабните дигитални трансформации, които предстоят във всички сектори, е, че ние имаме нужда от повече хора, които да създават съдържание, и това е безспорно, както и Вие подчертахте. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Петрова, след този изчерпателен отговор?
ТАНЯ ПЕТРОВА: Благодаря на господин Вълчев за този отговор. Аз също прочетох за тази конференция, която е на 19-ти и 20 ти в Техно Парк и е в рамките на инициативите на Българското европредседателство. Ние ще прочетем за това, което ще се свърши на тази конференция.
На мен ми се иска едно предложение, което вероятно е обмислено. Време е да се направи преглед на Рамката за ключовите компетентности от 2006 г. и тя да бъде актуализирана с оглед на това, за което Вие говорихте досега. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Желаете ли да добавите нещо, господин Министър?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Всъщност и това се обсъжда в рамките на Европейския съюз – актуализация на ключовите компетентности. Не на промяна на самия списък от компетентности, а вътре в самите компетентности. Говори се изучаването на втори език да залегне в образователните системи на всички страни.
Другите промени са свързани с новите компетентности – това са дигиталните компетентности, предприемачество. Говорим все повече за дигитална медийна грамотност. Тоест как децата да се ориентират в интернет пространството и по-голяма част от времето да прекарват в полезно образователно съдържание. Ние участваме в този разговор и ревизираният документ ще намери отражение в нашите политики.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва групата на „БСП за България“ – професор Христов, заповядайте.
ИВО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Само като продължение от предишния въпрос – един шеговит анонс. Най-хубаво е да се инвестира не в терминалите, а в предтерминалните устройства, другото е само следствие. Сещате се за какво става дума.
Аз имам следния принципен въпрос към Вас, господин Министър, в контекста на един закон, който приехме наскоро и който касае сферата на висшето образование.
За последните 25 – 30 години в България бяха прокарани два основни принципа на законодателно и след това на практично ниво в сферата на висшето образование. Първият е така нареченият принцип за академичната автономия. Тоест за това, че висшите училища са самоуправляващи се общности, академии във всяко едно отношение – в административно, в съдържателно, в пропедевтиката, във финансово, което е много интересно, и в кадрово.
От друга страна, те се намираха в едно разкрачено състояние, защото, от една страна, бяха и продължават да са по сега действащата нормативна рамка развиват тази академична автономия, на базата на което е разгърната и сегашната концепция на сега действащия Закон за висшето образование и свързаните с него.
От друга страна, този принцип не отмени другия принцип – че те се намират така или иначе във финансова зависимост от държавата. Поради една много проста причина: в България, въпреки приказките, не беше създаден пазар за така наречените образователни услуги и университетите не се превърнаха в супермаркети, които да предлагат такива услуги.
Въпросът ми е следният: във връзка с очевидно назрялата необходимост от сериозни промени в областта на висшето образование, касаещи евентуално и сериозни промени в сега действащия Закон за висшето образование, как смятате, че може да бъде съвместен и занапред този принцип за така наречената академична автономия, която освен, разбира се, многото позитивни страни роди доста уродливости, свързани със злоупотреби с финансови средства, подчертавам, държавни, сиреч наши, на всичките данъкоплатци? Тоест те се изразяваха в следното: парите са държавни, но как ще ги разходваме е наш въпрос. Ако Вие случайно ни попитате как да ги контролираме, това не е Ваша работа. Това се прикрива зад етикета „академична автономия“.
Ще въведе ли държавата механизми за контрол върху практически безконтролните в момента висши училища в тази област?
Ще бъде ли разграничено в системата за висшето образование и висшите училища администрирането и финансовата дейност на чужди, повтарям, защото това са чужди средства за висшите училища, и понасянето на съответната отговорност за тяхното целесъобразно или незаконосъобразно харчене?
Ще бъде ли обвързана по някакъв начин, ако щете, и политиката на държавата – защото държавата трябва да има политика в областта на висшето образование – с начините на разходване на тези средства?
Ще бъде ли по някакъв начин този принцип приложен и към всички висши училища, независимо дали те са държавни или частни? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър. Сигурна съм, че три минути няма да са Ви достатъчни за отговор, но ще Ви отпуснем още толкова.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: С това исках да започна – с предварителна молба да превиша времето, тъй като темата…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Стига да не е повече, защото имаме регламент. Ако искате да се води дискусия, може да организираме нарочна дискусия – изслушване по тази тема, но все пак ще Ви моля в рамките на пет, шест минути да развиете своята теза.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Темата ни е актуална, тъй като стартираме и работа по промени в Закона за висшето образование, макар и на концептуално ниво. Една от тези промени по наше мнение задължително трябва да засегне регламентирания модел на академично самоуправление. Този модел е от началото на 90-те години. Академик Сендов, който е участвал в работата по изготвянето на тогавашния закон, каза, че той е бил малко или много реакция на страха, че ще се върнем към тоталитарна държава.
Висшите училища са били все пак либералните общности, имало е основание за такива страхове. Това е краен модел на затворено академично самоуправление, при който всички органи на академично самоуправление се избират единствено и само от хората, които са вътре – членове на академичния състав.
Направихме международно сравнение. То показва висока степен на разнородност на моделите на управление на държавните висши училища в частност в различните страни. Почти всички имат нещо отличително – че има линии на отговорност към външни заинтересовани страни, било чрез участие в академичните органи, било чрез разделяне на академичното от финансовото управление, било по някакъв начин, отговаряйки ректорът към институциите, без това да допуска политизация. Само в три бивши социалистически страни, явно по същата причина, имаме този краен модел на затворено академично самоуправление.
До какво доведе той? Нашата оценка за стратегическото управление на държавните висши училища е незадоволителна, по-скоро слаба за последните години и ще Ви кажа защо. Защото сега това, което правим като профилна оптимизация, тези професионални направления, които оценяваме като такива с ниска оценка за качество и реализация, са предимно тези, създадени в последните 20 – 25 години. Тоест стремежът за екстензивно разрастване, за универсализиране на профила, грандоманщината да обучаваш по всичко, днес генерира лоши резултати, разпиляност на финансовите ресурси, фрагментираност. В този смисъл можем да кажем, че затвореното академично самоуправление по-скоро генерира лошо стратегическо управление. Ако разсъждаваме при този модел, кой е собственикът? Частното висше училище има собственик – частни лица, които оказват натиск върху висшето училище да подобрява управлението си.
При държавните висши училища, при този модел собственик са изцяло временно избраните академични ръководства вътре от академичната общност, но те не са задължени да представляват винаги широките обществени интереси. Много често защитават само интересите на академичната общност или на статуквото. Мога да Ви дам примери колкото искате. Примерно, даваме за едно професионално направление в последните две години във второто ни най-важно висше училище, бих казал – Техническия университет в София, 7 милиона допълнително за професионално направление „Компютърни системи“, но нито един лев не е отишъл, въпреки законовите разпоредби, които бяха гласувани, мисля, че с промени в Закона за висшето образование, считано от 1 януари 2017 г. Тоест, те откровено си бойкотират държавната политика и казват: „Нас ни интересува запазването на статуквото, не ни интересува каква е държавната политика.” – това, че имаме нужда от специалисти в областта на информационните технологии.
По същия начин с младите преподаватели. Младите преподаватели бягат от това професионално направление и е нормално. Коалицията на статут води до това, че заплатите са силно базирани на годините и на старшинството. Тук бяхте свидетели по време на обсъждането на бюджета. Стана въпрос защо са по-ниски заплатите на младите преподаватели във висшите училища в сравнение с тези на стартиращи учители? Аз попитах: защо? Аз трябва да попитам защо при два пъти по-високи средни заплати във висшите училища те наистина са по-ниски? Защото има безумни добавки, примерно академик в БАНИ – това е една от добавките. Има такава добавка в заплатата му, че на всичкото отгоре и в повече от половината висши училища в такива допълнителни възнаграждения се начислява и клас прослужено време, и той не е 1% както при учителите, а е 1,8%. Мога да Ви изреждам още много примери.
Общо взето доста забавни неща може да видим в дизайна на системата на заплащане в държавните висши училища, но цялостната философия е подчинена на това да пази статуквото, а не да се развива висшето училище. Това категорично мога да го кажа, колкото и отговорно да звучи. В този смисъл наистина имаме належащата нужда да мислим как да обвържем управлението на висшите училища – да променим модела на управление, така че да бъдат в по-голяма степен ориентирани към развитието и по- отговорни, и по-реактивни към външната среда.
Тук не коментирам това, че се съюзяват да не дават информация на Министерството, че отказват да изпълнят препоръки в одитни доклади. Този краен модел на академична автономия е довел, бих казах, и до дезинтеграция между държавата и висшите училища. Такава дезинтеграция не е полезна, но може би сме в удобната поза често да казваме: те са автономни, ние не носим отговорност. Но, честно да Ви кажа, на мен вече ми е неудобно да подписвам писма с подобно съдържание, че те са автономни. Дори и когато осъществяваме контрол, нямаме гаранции, че контролът ще доведе до резултати, защото, както Ви казах, отказват да изпълнят препоръките.
За мен най-притеснителното обаче е липсата на достатъчно реактивност и политики за развитие във висшите училища. Реактивност към външната среда – в този смисъл отварянето на модела на академично самоуправление към външни заинтересовани страни би било полезно точно от тази гледна точка. Това не означава намеса в административното управление, не означава политизиране. В развитите страни са намерили баланса – било по линия на разделяне на академичното от финансовото управление, било по линия на това в органите на управление на висшите училища да участват и външни заинтересовани страни, било по линия на това ректорът да има споделена отговорност, както към институциите навън, така и вътре към общността. Този модел ние ще го търсим, разбира се, заедно с всички участници, които са в системата, ние сме партньори. Това се опитахме да си кажем на първата среща, че заедно сме представители на собственост, в това число и Комисията в Народното събрание. Надявам се да има следваща дискусия, на която да предложим нашите виждания за промени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Христов – реплика.
ИВО ХРИСТОВ: Това не е реплика.
Господин Министър, искрено Ви благодаря за отговора, и това не е куртоазия. Имам чувството, че това май е първото ръководство на Министерството от много време, което искрено иска да преодолее огромните батаци, които са налегнали системата на образованието, и в частност системата на висшето образование, което аз познавам.
Ако мога да перифразирам състоянието в момента, което Вие описахте добре, то иронично, метафорично може да се сведе до прочутите думи на героя на Илф и Петров: „Идеите наши – бензинът Ваш.“ Тоест държавата ще даде парите, а ние как ще ги харчим, това не е Ваша работа.
Този водевил не може да продължава до безкрай. Действително това води до това, че висшите ни училища действително са фрагментирани. В България, ако не се лъжа, в момента има 52 или 53 висши училища. При положение че страната е шест милиона реално население, колко са младите и колко от тях учат е съвършено друг въпрос.
Българската система на висшето образование е лишена от основния принцип, на който се създава всяка една организационна институционална структура. Всяка организация е средство, тя не е самоцел. Организацията е средство за постигането на някакви цели. Финансирането на българските висши училища не е функция от резултатите, които те постигат, а от някакви изходни данни на входа на висшето образование – колко хора, видите ли, щели да се запишат, за да учат в съответното висше училище, а от там се формира субсидията, поради безумния принцип, че парите следвали ученика, ерго студента. Изхожда се от фикцията, абсолютно незащитимата предпоставка, че Вие имате студент, който знае какво иска.
Аз се занимавам с висше образование от 1994 г., когато постъпих като новобранец асистент, и досега не съм убеден в това, да Ви го кажа честно. Следователно, първо, държавата трябва да се върне там, където и е мястото, и това не е тоталитаризъм. Държавата може да се върне в системата на висшето образование поради една много проста причинна – тя трябва да си контролира парите, тоест нашия интерес. Тя трябва да ги контролира и в системата на висшето училище, поради простата причина че тя е собственик на държавните висши училища, или собственик на средствата, които предоставя като субсидия на частните висши училища. Следователно тя трябва да контролира този процес. Как ще го направи, е въпрос на конкретна законодателна, институционална техника. По всяка вероятност – ректор по финансовите въпроси, по всяка вероятност – представител на държавата, касаещ финансовата и бюджетната политика на съответното висше училище, както е в частните училища. Там имате учредители, на които това им е работата – да следят къде им отиват средствата. Всичките форми на собственост са равни. Никъде по Конституция не е казано, че едната е по-равна от другите.
Второ, много важно, трябва кардинално – знам, че това е по- скоро лозунг – да се смени философията за финансиране на системата „висше образование в България“, поради една много проста причина, тя трябва да бъде обвързана с нейните резултати на изхода, а не с някакви имагинерни, входни данни на входа. Ние нямаме образование заради самото образование и за да имаме просто една институционална система, която, прощавайте, като някаква гъба да се увеличава във времето и в пространството.
Ако се абстрахирате за момент от спецификите на системата на образованието, същите уродливи явления имате и в системата на здравеопазването – непрекъснато повишаване финансирането на тази система и все по-лошо качество на здравеопазването. По една много проста причина: това са институционални канали за изтичане на публичен ресурс, безотговорно при това, без никакъв резултат, нещо повече – с лош резултат. Затова имаме тези данни, които имаме и по системата PISA, и по въпроса за това какъв качествен капитал има в нашите университети, какъв изтича навън и докъде ще доведе това?
По повод въпроса на колегата. Техниката е само техника, затова е важно предтерминалното устройство. Ако човекът, който имаме тук като цивилизационен, като социален капитал, се срива надолу, а той, ей богу, се срива за последните 30 години, ние нямаме никакво бъдеще като страна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли да ползвате дуплика, господин Министър? Не. Благодаря.
Преминаваме към групата на „Обединени патриоти“.
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Председател, господин Министър! Ние с професор Иво Христов понякога сме спорили, но сега, ако прочета това, което съм си отбелязал, ще трябва да повторя неговия въпрос, дори и в детайлите. Но тъй като проблемът е изключително важен, ще си позволя да кажа две изречения.
Първо, автономията не трябва да се дамгосва, или да се отрича. Тя е важно, да използвам едно клише, завоевание, или един важен принцип в работата на висшите училища. Тук не поставяме под въпрос автономията, но трябва да кажем, че в сегашната ситуация тя е достигнала своето отрицание. Ще кажа в какво: в два аспекта е това отрицание.
Първо, имаме свръхцентрализиране на управленска власт в един много тесен кръг, в някои университети до еднолична власт. Ако погледнем Закона за висшето образование, ще видим, че ректорът е и работодател. Той е председател на академическия съвет, който определя цялата политика, нека да го кажем, на висшето училище и взима всички, всички важни решения. Той едновременно председателства законодателната власт, а от друга страна, упражнява изпълнителната власт в този университет. Той е отговорното лице по обществените поръчки и човекът, който се разпорежда с бюджетни средства от значителен размер, защото дори и най-малкият университет в България има бюджет от няколко десетки милиона лева годишно. Тоест, според мен автономията не предполага такава свръхцентрализация. Самата дума е отрицание на централизацията.
И на второ място, в съвременните измерения самата централизация води до нарушения на вътрешните права на отделните общности. Няма да споменаваме примери за университети, защото не университетите са виновни за лошото управление на някои ръководства в рамките на четири или осем години, но ние имаме много свидетелства и е достатъчно да отворим медиите или компютрите, за да видим как ръководства на университети се намесват в автономните права на основни звена, автономните права на студентските общности. Зад мен са представителите на Националното представителство на студентските съвети.
На практика според мен сегашните проблеми влизат в разрез с автономията и в никакъв случай не трябва да приемаме, че повдигайки този проблем – както от колегите, така и ние, е поставена под въпрос автономията на висшите училища. Ако погледнем Закона какво включва автономията, ще видим, че това са принципи, които трябва да бъдат следвани.
Аз споделям Вашите виждания, които тук изложихте. Проблемът е надполитически, надпартиен. Това е въпрос за българското висше образование, за това как подготвяме бъдещето на България, защото това са хората, които, образно казано, ще ни сменят тук и навсякъде. В нашата група имаме определени виждания по необходимостта и смятаме, че е наложителна решителна промяна в Закона за висшето образование в посоките, които очертахте.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли, господин Министър, да добавите нещо?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, наистина автономията трябва да остане като принцип и като съдържание, като заложена в Закона за висшето образование, но тя трябва да се балансира. Трябва да се балансира с принципите на отчетност и отговорност, както всички Вие подчертахте. Автономията не трябва да води до капсулиране, не трябва да води до дезинтеграция, както казах. Много често води и точно до това – безотговорност, дори синдром за беззаконие, нещо като екстериториална единица, а не автономия.
При сегашния модел ректорът, Вие правилно подчертахте, трябва да държи отговорни преподавателите като работодател, а пък те трябва да държат него отговорен, като хора, които са го избрали, и хора, които са му принципал. Устойчивият резултат е неутрализиране на линиите на отговорност – никой никого не държи отговорен. Като два вектора, които се срещат един-друг. Знаете, сумата от два противоположни вектора колко е, така че това е нормално да доведе до такива синдроми. Разбира се, зависи и от хората, които са поставени вече – индивидуални качества, характер, но факт е, че имаме и случаи, които влошават репутацията на висшето образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Със сигурност ще продължим темата и в специална дискусия. Когато имате готовност в работната група, разбира се, да ни представите нещо на Комисията, така че да поканим и заинтересовани страни. Тук виждам и доцент Лиляна Вълчева. Зная, че в момента правят анализи и обобщават поредни данни, които са събрали. Това ще е повод може би да разгледаме тази година данните в Комисията и да домакинстваме, както доцент Вълчева ми припомни, че съм предложила миналата година да не е в КНСБ, а да е тук при нас, защото наистина мисля, че би било доста добре и ползотворно в контекста на предстоящите промени в Закона за висшето образование.
Групата на „Движението за права и свободи“ отсъства.
Все още нямаме представител на „Воля“, но доколкото знам, следващата седмица вече ще имаме нов колега.
Отново следва парламентарната група на ГЕРБ.
Този път въпроса ще задам аз, като отново ще Ви върна, господин Министър, към средното образование.
Тези дни се заговори отново в общественото пространство за извънкласните дейности. Държавата всъщност подпомага допълнително чрез европейски средства извънкласните дейности, или вече по новия закон заниманията по интереси, чрез различни проекти: проекта „Успех“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, който беше на стойност 100 милиона, и неговото продължение, което е проектът „Твоят час“, чийто бюджет е малко над 105 милиона. Само за тази година знаем, че в проекта участват над 2 хиляди училища.
Моят въпрос е и въпрос, който вълнува цялата система: какви са резултатите от проекта „Твоят час“ и всъщност какво следва след него? Какво ще бъде неговото продължение? Аз съм сигурна, че държавата има своята визия за продължаване на участието си. Бихте ли споделили с нас каква е тя?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Дейностите по интереси са важна част от системата. Всъщност ние имаме неформален разговор по тази тема във формáта на Съвета на министрите по образование. Това, което чух, е, че много голяма част от новите политики, които образователните системи искат да реализират, ги реализират точно през този сегмент на системата. За съжаление, през учебния план, където са традиционните дисциплини, това е по-трудно да се направи, докато чрез заниманията по интереси, дейностите по интереси това е далеч по-възможно.
Вие правилно подчертахте за проекта „Твоят час“, той е с двегодишен срок и приключва в края на тази учебна година. Включва две дейности. Едната е дейности по интереси, включени са над 240 хиляди деца. Мисля, че приблизително около 25 милиона са средствата, с които се финансират дейности по интереси ежегодно. Знаете, преди стартирането на проекта, имаше проект „Успех“, а преди това се предоставиха някъде около 11 – 12 милиона за дейности по интереси, с добавка.
Ние можем да кажем, че през последните години беше постепенно увеличено или възстановено финансирането на дейностите по интереси. Но не можем да продължим да ги финансираме по линия на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ през следващата година, защото при разговорите с Европейската комисия тяхното желание е средствата и по втора, и по трета ос на Оперативната програма да бъдат свързани с постигане на резултати по основния индикатор, който имаме в системата на училищното образование – намаляване на дела на преждевременно напусналите. Тоест средствата да бъдат насочени към рисковите деца, рискове от отпадане, докато дейностите по интереси обхващат всички деца.
В тази връзка сме стартирали изработването на нормативен акт, който да регламентира провеждането на дейности по интереси със средства от държавния бюджет. Днес беше одобрена на Министерски съвет средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г. и там има заложени средства за продължаване на дейности по интереси. Ние трябва да изготвим този нормативен акт. В национална програма сме включили финансирането за есента на тази година, тъй като вероятно самото постановление ще влезе в сила от 1 януари. Въпреки, че дейностите могат да стартират и по-рано, но самото финансиране ще бъде от 1 януари 2019 г.
Беше възстановено финансирането на извънучилищните звена преди две години. Вече 12 милиона се предоставят и на извънучилищните звена за дейности по интереси. Освен че трябва да насочим тези дейности по интереси в съответствие със способностите и интересите на децата, трябва да направим такъв механизъм, който да ги насочи в определени области. Ще търсим такъв баланс между подхода отдолу нагоре и отгоре надолу.
Това, което господин Христов каза за студентите, че те не винаги знаят какво искат, е така, защото процентът на търсене на висше образование, което не е свързано с пазара на труда, е много висок. Така че ние ще се опитаме да имаме известна насочваща функция. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Ще припомня, че една от целите на Проекта – и на „Успех“, и на „Твоят час“, беше да насърчава партньорствата на училищата с обществени организации, читалища, каквито са също и те. Надявам се тази цел да остане и след това като такава и по отношение на финансирането на държавата, защото заниманията по интереси на практика са част от целия процес на образование и държавата активно трябва да участва, и участва в него под различни форми. Вие не го казахте, или го загатнахте – включително през националните програми, които одобрихте.
Днес такава програма е например и Програмата за насърчаване на партньорствата между музеите и училищата. Ние като Комисия много се гордеем с тази програма, защото мога да кажа, че имаме принос в нейното утвърждаване. В предходния парламент имаше организирана кръгла маса, на която излязохме цялата Комисия с декларация и с искания, на първо място, за облекчаване на административния режим за посещаване от ученици на музеите.
На второ място, финансиране на такава национална програма. Да си призная честно, аз тогава не смятах, че това ще се реализира, но Ви благодарим, че като ръководство наистина обръщате изключително голямо внимание на това.
Друг е въпросът дали трябва да искаме повече, дали може да бъде по-добре. Винаги може да бъде по-добре. Винаги трябва да искаме и повече като постижения, като резултати. Факт е, че включително и бизнесът има такива програми. Всички имаме отношение към свободното време на децата. Имаме отношение и трябва да имаме отношение към това как те запълват своето време. Така че рисковете, пред които са изправени, и предизвикателствата, нека така да кажем, да бъдат сведени да минимум. Една такава програма ще реализираме и ние като Комисия отново по отношение на кариерното ориентиране в близкия месец, така че също ще се включим активно в този процес. Благодаря Ви.
Ако имате Вие нещо да добавите в дуплика, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря за положителната провокация на Комисията по отношение на Програмата.
Наистина принципът на партньорство трябва да остане в проекта на постановление, който разработваме, такъв какъвто беше заложен като механизми в проекта „Твоят час“. Дори да се потърсят допълнителни механизми, защото ние трябва да отворим образователните институции за разнообразни специалисти. Това могат да бъдат специалисти от читалища, от спортни клубове, от всякакви други организации. В противен случай, те ще имат достъп само до учителите в училище, с които така или иначе работят. Това беше и целта на проекта „Успех“, но в „Твоят час“ бяха направени значително повече крачки.
Занимания по интереси имаме и в рамките на целодневната организация. Вие знаете, целодневната организация беше разширена. Вече близо 235 хиляди деца са включени в целодневна организация. Преди осем години бяха включени едва 38 хиляди деца. Там два часа са занимания по интереси. Ние трябва да интегрираме тези занимания по интереси и да ги направим разнообразни, което е най-важното. Това няма как да стане, ако не отворим за външните доставчици.
Като казвам „политики“, които другите страни стимулират и които виждаме, че и наши образователни институции правят и ние трябва да стимулираме, една такава политика е партньорство, взаимодействието с родителите по линия точно на дейностите по интереси. Така че това също ще бъде заложено като механизъм – участие на родителите. Разбира се, където е подходящо, така че те да бъдат привлечени като партньори в работата на образователните институции. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Следва групата на „БСП за България“.
Госпожо Симеонова, заповядайте.
ДОНКА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с възстановяването на транспортните разходи на педагогическите специалисти. Позволявам си и втори път след парламентарната трибуна да поставя въпроса, защото в приемните ни идват много хора, които се вълнуват. Има ли развитие? Кога можем да очакваме новата наредба и тя ще даде ли отговор на двата актуални въпроса, които вълнуват: ще бъдат ли възстановявани транспортните разходи на всички пътуващи педагогически специалисти; ще се дължат ли осигуровки? Ще бъдат ли облагани с данък тези възстановени суми за транспортните разходи? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Госпожо Симеонова, Наредбата е подписана от мен. Може би ще бъде публикувана в „Държавен вестник“, но тя, за съжаление, може да реши само въпроса, който стоеше на дневен ред преди това. Всички специалисти ще могат да получават средства. Това всъщност следва и от промяната, която беше направена в Закона за предучилищното и училищното образование, считано от 1 януари. Със задна дата ще бъдат възстановени средствата, но не може да реши въпроса с осигурителното третиране на възстановените средства. Той за първи път беше поставен на вниманието ни може би през януари месец. В периода от парламентарния въпрос, който имахме досега, мога да кажа, че имаме положителен отговор от Националния осигурителен институт, но промените в Наредбата трябва да бъдат инициирани от Министерството на труда и социалната политика.
На въпроса: кога? От наша страна ще има, разбира се, провокацията, надяваме се да бъде по-скоро. Трябва да се промени Наредбата за елементите – не си спомням точното ѝ наименование – за осигурителния доход върху елементите на възнаграждението и така нататък. Иначе не подлежат на облагане с данък, говорим единствено за плащане на осигуровки. Ние се обединихме около становището, че това не е доход, а са средства, които възстановяват направените разходи за транспорт на педагогическите специалисти и не следва да се дължат осигурителни вноски върху тях.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Симеонова?
ДОНКА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви за отговора.
Благодаря за това, че първият въпрос ще бъде решен, защото той много вълнува учителите, които пътуват. Да, вече почти приключиха учебните занятия.
По втория въпрос, задавам Ви го, защото непрекъснато получаваме и фишове от заплати, в които се облагат и с данък, и с осигуровки. Може би някакво такова тълкуване или указателно писмо, защото по различен начин се тълкува и по различен начин реагират в различните общини. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Министър, желаете ли дуплика? Не.
Следва групата на „Обединените патриоти“.
Нямате въпроси, с което изчерпваме точка първа от днешния дневен ред.
Благодаря на господин министъра.

Преминаваме към следващите три точки от днешния дневен ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИВЕЖДАНЕ НА АКТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВОЕННА АКАДЕМИЯ „ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ“ В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, № 802-03-2, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 23 МАРТ 2018 Г.
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИВЕЖДАНЕ НА АКТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВИСШЕТО ВОЕННОМОРСКО УЧИЛИЩЕ „НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ“ В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, № 802-03-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 23 МАРТ 2018 Г.
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ВИСШЕТО ВОЕННО ОБЩОВОЙСКОВО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, ВИСШЕТО ВОЕННО УЧИЛИЩЕ ЗА АРТИЛЕРИЯ И ПРОТИВОВЪЗДУШНА ОТБРАНА „ПАНАЙОТ ВОЛОВ“ И ВИСШЕТО ВОЕННОВЪЗДУШНО УЧИЛИЩЕ „ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ“ В НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, № 802-03-4, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 26 МАРТ 2018 Г.
Казвам „три точки“, защото ще ги разглеждаме заедно. След това ще ги гласуваме отделно, но дебатът ще се проведе общо.
От Министерството на отбраната днес присъстват: Атанас Запрянов – заместник-министър, Трайко Стойков – началник на отдел „Образование и квалификация“, Андоанета Якимова – държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност“, и Ваня Деневска – парламентарен секретар.
Преди да Ви дам думата за представяне на проектите на решения, ще кажа, че през миналата седмица имаше сформирана работна група между експертите на Комисията по отбрана и Комисията по образованието и науката, заедно с експерти от двете министерства, така че да могат да се изчистят пропуските, които и референтите на нашите две комисии, и експертите бяха констатирали.
Имате тези корекции на проекти на решения и на имейлите си, имате ги разпечатани и пред Вас. Те по принцип ще се гласуват от Комисията по отбрана, но ние ще ги разгледаме днес, без да ги гласуваме. Бележките съответно ще ги отразим и ще ги предадем на колегите от Комисията по отбрана, която ще предложи след това на пленарната зала новите проекти на решения.
Заповядайте, заместник-министър Запрянов, да представите проектите на решения, които са част от дневния ред на днешното заседание.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители – членове на Комисията по образованието и науката! През последните 15 години военно-образователните институции значително развиха своята дейност както в национален, така и в международен аспект. В резултат бяха разкрити нови специалности по акредитирани от Националната агенция за оценяване и акредитация професионални направления, което доведе до значително покачване на интереса на преподаваните образователни услуги и разширяване на капацитета от желаещи да се обучават във Военната академия „Георги Стойков Раковски“ и във висшите военни училища.
Същевременно настъпиха значителни промени в нормативната уредба, регламентираща дейността на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ и висшите военни училища. Бяха приети изцяло нов Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България от 2009 г., Закон за развитие на академичния състав в Република България от 2010 г. и извършени, започвайки още от 2004 г., ежегодно промени в Закона за висшето образование.
С приемането на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020 от Народното събрание на 25 ноември 2015 г. и на Плана за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2020 г., одобрен с Постановление № 382 на Министерския съвет от 30 декември 2015 г., възникна необходимост от синхронизиране на решенията на Народното събрание за привеждане на актовете за създаване на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ и Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, както и на решението за преобразуване на Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“ и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Национален военен университет „Васил Левски“, в съответствие с горепосочените стратегически документи.
Само да добавя, че военното образование, за разлика от гражданското образование, е изцяло свързано с отбранителната политика на държавата. То се намира под непосредствен контрол и ръководство на министъра на отбраната както в ресурсно, така и в структурно отношение, и в голяма част моделът, който има военното образование, би могъл да бъде изследван за усъвършенстване на гражданското образование. Нашите ректори са свободни не чак толкова. (Оживление.)
С приемането на горепосочените нормативни документи, текстове, настоящите решения на Народното събрание са в несъответствие с тях, както следва:
Първо, в предметната дейност – въвеждането и обучението по регулираните професии офицер на различни нива – тактическо, оперативно и стратегическо.
Второ, осигуряване на възможност освен на курсантите във висшите военни училища, да се провежда обучение и на военнослужещите за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“.
Трето, специализирано обучение на служители от други министерства и ведомства и на граждани при условия и ред, определен с акт на министъра на отбраната, както и други дейности, предвидени в закон, акт на Министерския съвет или възложени от министъра на отбраната.
На следващо място, в органите за управление отчитане не само изискванията по Закона за висшето образование, но и тези на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като например чл. 95, ал. 1, която регламентира, че правилниците за устройството и дейността на военните академии и висшите военни училища се издават от министъра на отбраната.
Пето, във функциите на министъра на отбраната и органите за управление на Военната академия и висшите военни училища министърът на отбраната представя в Министерския съвет броя на приеманите слушатели в Академията и курсантите и военнослужещите във висшите военни училища за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“. Министърът на отбраната представя на Министерския съвет броя на приеманите студенти и докторанти, както и таксите за кандидатстване и обучение по предложение на Академичния съвет на обучаваните.
Шесто, диференциране на функциите на органите за управление на Военната академия и висшите военни училища, касаещи предложения до министъра на отбраната за разкриване и закриване на ротационни структури в техните длъжностни разписания и спомагателни длъжностни разписания за сметка на собствени приходи; касаещи предложения до министъра на отбраната за разкриване на процедури за заемане на вакантни академични преподавателски и инструкторски длъжности за военнослужещи; касаещи предложения до министъра на отбраната за назначаване и освобождаване от длъжност на военнослужещи от академичния, преподавателския и инструкторския състав; касаещи предложения до министъра на отбраната за обучение на военнослужещи и цивилни служители за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ в редовна и задочна форма на обучение.
Седмо, синхронизиране с разпоредбите на Закона за висшето образование и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като се отменят текстове, регламентиращи статута на началника, заместник-началниците, директорите на департаменти, институти и филиали и началниците на катедри.
Осмо, упражняване на правомощията и назначаването на началник на Военната академия и на висшите военни училища. В актовете за създаване на Академията и на висшите военни училища е търсен именно компромис между изискванията за назначаване на началник на Академията и на висшите военни училища в съответствие с чл. 31, ал. 1 от Закона за висшето образование – ректорът е хабилитирано лице, и чл. 97, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – че той е военнослужещ, който се назначава и освобождава при условията и по реда на този закон.
С решение на Министерския съвет № 03-00-306 от 26 март 2018 г. са одобрени именно проектите за решения, които разглеждаме днес.
Във връзка с постъпили препоръки от Комисията по отбрана и Комисията по образованието и науката и след проведена среща на 10 април тази година, както Вие, госпожо Председател, отбелязахте, на представители от администрацията на Народното събрание, от Министерството на образованието и науката, от Министерството на отбраната и на сътрудници експерти от Комисията по отбрана и Комисията по образованието и науката подкрепяме направените редакции в проектите на предоставените за привеждане и одобрени с решение на Министерския съвет решения за актовете на висшите училища.
Подкрепата на заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната е декларирана с изпратени писма до председателите на Комисията по отбрана и Комисията по образованието и науката. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Николов, становище на Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Добър ден, госпожо Председател!
Уважаеми колеги! За да не стане някоя грешка или разминаване, ще си позволя да прочета подготвеното становище от нашите колеги: „Министерството на образованието и науката подкрепя редактираните проекти на решения от работната група от експерти на Народното събрание и Министерството на отбраната“. Благодаря Ви. (Оживление.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. (Реплики.)
Надяваме се вече да сте си уточнили и да сте изгладили различията, които имахте преди празниците. Доколкото разбирам, с писмени и съответно устно изразени становища, това е така.
Колеги, имате думата за изказвания.
Професор Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Имам уточняващ въпрос: кое наложи така поотделно да бъдат за Академията, за училището, за Военноморското училище? Защо не можем да имаме едно единно решение за всички висши военни училища в България? Кое налага така да бъдат поотделно взети решенията? Ако решим, разбрах, че трябва да променим част от нещата и то във връзка със Закона за висшето образование относно хабилитираните лица и заеманите длъжности на хабилитираните лица в съответните висши училища и Военна академия. Не считате ли, че е по-правилно да развиваме академичния състав, да го мотивираме, защото, когато говорим за Академия, когато говорим за висше училище, не бива да пренебрегваме и частта „наука“, която мисля, че е изключително важна и също много е свързана с отбраната на страната? Благодаря Ви.
ИВО ХРИСТОВ: Индиректно – не че съм от другата страна, на основание Конституцията на Република България, Правилника на Народното събрание и Закона за висшето образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Точно така е, както професор Христов казва. Всеки ВУЗ е самостоятелно юридическо лице, има отделен акт за неговото създаване. Затова са отделни актове, но те са хармонизирани вече като съдържание в резултат на работата на работната група.
Когато казах, че нашите ВУЗ-ове са автономни, но не чак толкова, нямах предвид, че сме дерогирали академичната автономия въобще. Академичните съвети имат своето място, изпълняват Закона за висшето образование. Цялото академично развитие, учебно съдържание, научни изследвания – това се извършва изключително автономно от висшите училища. Аз говорих за това, че ги контролираме.
Първо, ние ги контролираме чрез ресурса, който им предоставяме, и чрез всички контролни органи на министъра – одитни, Инспекторат, включително и специализираните органи за разследване. Имам предвид ДАНС и Военна полиция. Тоест те са военни структури, те не са автономни извън структурата на Въоръжените сили. В този смисъл подлежат на контрол и се контролират.
Второ, те имат академична автономия, но заявките за обучение – особено на военните кадри – се правят от командирите и командващите. Всички учебни програми се съгласуват с потребителите на кадри. Нашите кадри, знаете, че 100% се връщат във войските, те не отиват на пазара на труда. Ние контролираме тяхната подготовка изключително силно, включително и след като завършат и получат промоция, така че съчетаваме контрола с академичната автономия.
Разбира се, ректорите могат да бъдат хабилитирани лица, но могат да бъдат и военнослужещи, тъй като техният статут – те не са генерали, които пожизнено да се занимават с военно образование. Аз бях началник на Военната академия, след това бях заместник-началник на Генералния щаб, след това бях представител на България в НАТО. Така че тези академични ръководители преминават през образователната система и имат друго командно развитие. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, други изказвания, въпроси? Не виждам. (Реплика от Вяра Мацева.)
Няма смисъл да четем. Аз казах, че промените колегите ги имат. Значи аз трябва да ги изчета всички. Така или иначе колегите са запознати с тези промени. Някои от тях са правно-технически. Вие ще разгледате в Комисията по отбрана подробно измененията и съответно ще ги гласувате. Ако някой от колегите има някаква бележка, трябваше да я изрази. Не я изрази на нашето заседание, което означава, че Комисията по образованието и науката на заседанието си не е изразила някакви опасения, или няма бележки към така предложените редакции от работната група от юристи.
Заседанието на Комисията по отбрана се провежда утре. Ако някой от колегите в последствие види нещо, което не му харесва или смята, че трябва да направи предложение, ще отиде в Комисията по отбрана и ще направи своето предложение.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Гласуваме точките, така както са ни подадени в дневния ред, с уточнението, че решенията, съответно редакциите в решенията ще бъдат предложени от Комисията по отбрана.
Подлагам на гласуване, първо, Проект на решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, № 802-03-2, внесен от Министерския съвет на 23 март 2018 г.
За – 18, против – няма, въздържал се – 1.
Точка трета – подлагам на гласуване Проект на решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, № 802-03-3, внесен от Министерския съвет на 23 март 2018 г.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Точка четвърта – подлагам на гласуване Проект на решение за изменение на Решение за преобразуване на Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“ и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Национален военен университет „Васил Левски“, № 802-03-4, внесен от Министерския съвет на 26 март 2018 г.
За – 18, против – няма, въздържал се – 1.
Благодарим на представителите на Министерството на отбраната и на Министерството на образованието и науката за участието в днешната Комисия.

Колеги, имаме ли нещо в точка „Разни“? Няма.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 16,05 ч. )


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова