1. Актуални въпроси отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 година, първо гласуване.
3. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,03 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и науката госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Добре дошли на министър Вълчев, на заместник-министър Таня Михайлова, госпожа Костадинова, както и на всички експерти от Министерството!
Уважаеми гости, радваме се, че сме заедно в първото заседание на Комисията от новия парламентарен сезон. Надявам се да бъде продуктивен, чака ни доста работа като цяло. И като първо такова заседание, разбира се бяхме предвидили и представяне на новия заместник-министър, господин Вълчев, но разбрахме, че е в чужбина, така че се надяваме на следващо заседание съответно да имаме честта да ни я представите и да се запознаем с нея.
Дневния ред, който сме предложили на Вашето внимание:
1. Актуални въпроси отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 година, първо гласуване.
3. Разни.
Има ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
В такъв случай го подлагам на гласуване.“За“, 16, единодушно.

Пристъпваме към актуалните въпроси към министър Вълчев, още повече, че предстои началото на новата учебна година. Сигурна съм, че всеки един от Вас ще е подготвил интересни въпроси, с които се надявам да внесем яснота и да помогнем и на родителите, и на учителите, ако имат, разбира се, някакви въпроси в началото на учебната година.
Първа е парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, госпожо Пеева.
АСЯ ПЕЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин министър, гости! Една от мерките за развитието на професионалното образование е развитието на мрежа от професионални гимназии и паралелки с професионално обучение в съответствие с развитието на икономиката и нуждите на българския бизнес. Въпросът ми към Вас е има ли тенденция за увеличаване на броя на училищата и броя на учениците, избрали дуална форма на обучение спрямо 2015 година до момента? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Пеева!
Дуалното обучение има своите предимства. То беше регламентирано, в сила е. От 2015 година се провежда. Факт е, че през първата година имаше шест или седем паралелки само, в започващата учебна година броят на паралелките ще бъде над 110. Имаме увеличение както заради това, че тези, които са приети първите предходни години, сега кумулативно се натрупват с новоприетите в осми клас. Имаме увеличение и всяка година на приетите в 8 клас ученици в дуална форма на обучение, на сформираните паралелки, на работодателите, които са включени – над 200 работодатели в момента са включени в дуалната форма на обучение. Професионалното образование загуби репутация и търсене през последните десетилетия. Дуалната форма на обучение е възможност да върнем част от тази репутация. Учениците са по-мотивирани, работодателите са по-мотивирани да участват в дуална форма на обучение, отколкото ако са включени в професионална гимназия. Работодателите също имат пряк интерес от това да се включат в дуална форма на обучение. Отзивите от всички страни, в това число и от професионалните гимназии, са положителни.
Има, разбира се, трудности в процеса на въвеждане и разширяване на тази форма на обучение, които благодарение на инициативата и на Комисията по образование и наука, и на Комисията по социалните въпроси, Комисията по икономическите въпроси – разгледахме ги на съвместно заседание, в резултат на това предложихме и Законопроекта за изменение и допълнение в съответствие с разговорите.
Водихме разговори междувременно и в други формации, и по инициативата на кмета на Столична община. Също така водихме разговори със столични директори от гимназиите, които са най-големите, с най-много ученици в дуална форма на обучение. Така че имаме тенденция за разширяване. Дуалната форма вече е регламентирана. Това, което трябва да направим, е да изчистим малкото пречки, които има и да създадем предпоставки за разширяването, включително за финансирането от държавния бюджет, говорим за финансиране на стипендиите основно след приключването на проектното финансиране. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика, госпожо Пеева?
АСЯ ПЕЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Господин министър, благодаря за отговора. Всички виждаме резултатите и ефекта на дуалното образование, обучение както за учениците, така и за бизнеса в България. Аз се надявам, че със заложените промени в Закона за професионалното образование и обучение ще се постигне и по-ефективно своевременно актуализиране на специалностите и на списъка на професиите.
И бих искала да попитам дали се предвижда евентуално и съвместна работа с другите ведомства, начини на стимулиране и на привличане все повече на бизнеса, така че той да е отворен към проблемите на дуалното образование? Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Това, което пропуснах да кажа, е, че тази година над 2800 ученици ще бъдат включени в дуална форма на обучение. Миналата година са били 1800. Да, ние сме в постоянно взаимодействие с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на икономиката, но най-вече с работодателските организации, те са ни основен партньор. Министерството на икономиката ще създаде регистър на работодателите, които желаят да се включат в дуална форма на обучение, които са включени и желаят да се включат. Това беше един от техните ангажименти. Законопроектът беше разработен съвместно. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва групата на БСП за България.
Заповядайте, госпожо Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, в навечерието сме на новата учебна година. Един от сериозните проблеми, които срещат колегите директори, това е липсата на учители. Вие пред медиите казахте, че предстои да се работи по проект, който е финансиран от Европейската комисия за създаване на алтернативни пътеки за недостига на учителите. Бихте ли ни дали повече информация каква е същността на този проект, кога се очаква да стартира, къде ще бъдат обучавани и, разбира се, какви учители по какви специалности и за какво ще бъдат готови колегите, които завършат този проект. Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Симеонова!
И в момента имаме два варианта за придобиване на професионална квалификация учител на педагогическа правоспособност и те са регламентирани в Наредбата за държавните изисквания за придобиване на професията учител. Единият е заедно с придобиването на образователно-квалификационна степен като част от системата на висшето образование. И вторият е допълнително обучение след придобита образователно-квалификационна степен магистър или бакалавър, може и да бъркам някои детайли, за което се извинявам. Ние финансираме само първия вид обучение, факт е обаче, че има голямо търсене на втория вид. Това си говорихме миналата седмица с представители на ръководството на Факултета по математика и информатика в Софийския университет. Знаете, че учителите по математика са най-дефицитни, най-трудно мотивирани млади хора да се включат в образование за учител по математика, въобще математика, физика и информатика са професионални направления, в които след завършване в рейтинговата система се вижда, че имат много високи доходи, малка част от тях отиват в училище. Това, което ми го споделиха, аз съм го чувал, не бях си го формулирал, че един 18-годишен човек много трудно се мотивира да стане учител, защото знае, че светът е голям и някъде има възможности, които той трябва да реализира, които трябва да оползотвори и си мисли, че в учителската професия в много по-голяма степен ще е затворник. Тоест няма го това търсене на предвидимост, което го е имало преди десетилетия, заложено в учителската професия.
От друга страна пък има търсене сред 30-годишните, които в много по-голяма степен искат да станат учители, но те сами си финансират квалификацията. Ако ние допълнително финансираме тези квалификации, тук не говорим за промяна в Закона за предучилищно образование, говорим за промяна в наредбата, но ако имаме програма за финансирането на тези квалификации, това ще бъде една изключително полезна програма предвид недостига, който и в момента имаме и който очакваме да се задълбочава, особено по тези дисциплини, които споменах.
Що се отнася до проекта, който визирах, не съм сигурен дали е от 2016-та или 2015 година, финансиран от програма „Еразъм“ в партньорство с Пловдивския университет и „Заедно в час“. „Заедно в час“ имат подобна програма, пак в рамките на действащата нормативна уредба. Програма „Еразъм“ по принцип финансира мобилност, но има и много малък компонент за подкрепа на реформите. Този проект беше оценен с много висока оценка от страна на Европейската комисия като инициатива, той е партньор с 5 други европейски страни. Всяка страна има по трима участници, единия от които е правителствена организация. Той е, общо взето, в тази насока за придобиване на педагогическа квалификация на хора, които са се включили в училище съгласно Закона за предучилищното училищно образование. Мисля че разпоредбата беше, че трябва да се изготви план за придобиване на педагогическа квалификация до една година. Така че ние трябва да мислим за този втори вариант, трябва да го финансираме предвид недостига, пред който сме изправени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика, госпожо Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА: Благодаря.
Да, виждам, че наистина Министерството мисли по въпросите за недостига на учители. Притеснението, което колегите изказват, е това, че все пак нашите усилия трябва да бъдат насочени към учители, които си имат петгодишната подготовка и по отделните специалности, защото винаги те ще бъдат по-добрите в самите училища. Но разбирам, че това като идея за финансирането… Да, защото има много колеги, много други специалисти, които пък наистина искат да станат учители. Това ще бъде в тяхна подкрепа. И все пак казвам, че колегите директори предпочитат да имат хора, които са добре подготвени и които са завършили педагогическите специалности.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само няколко думи допълнително. Да, така е, във всички случаи по-добре е да имаме максимално по-продължително подготвени учители. Всъщност няма да са неподготвени тези, защото все пак ще са завършили висше образование. Ето, госпожа Михайлова е инженер по образование, но в същото време има педагогическа правоспособност. Да, тя е от системата на професионалното образование, но учителите в тази система също са…
Тук действително стои въпросът ако трябва да се избира между единия и другия, всичко е въпрос, разбира се, на лични качества. Факт е, че през следващите години все по-малко хора ще работят 40 години една и съща професия. Влизането и напускането в една професия ще става нещо по динамично и в този смисъл ние трябва да имаме отворена тази възможност. Още повече когато имаме очертаващ се недостиг, защото Вие знаете по-добре от мен за недостига на учители по математика и физика, и химия дори, вече на ресурсни учители. Трябва да предприемем всичко, което е във възможностите ни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва групата на Обединените патриоти – доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, малко да се качим във висшето образование, моят въпрос е свързан с това, за което колегите от БСП зададоха въпрос. Става дума за това, че освен в средното образование предстои откриването на учебната година и в българските университети.
Въпросът ми е разполага ли Министерството с информация за осъществяване, за реализиране на план приема на държавната поръчка във висшите училища? През лятото, юли месец, някои университети се похвалиха с големи успехи, но виждаме, че сега, в края на септември, отново има поредно обявяване на прием. Каква е тази информация, ако разполагате, и как бихте могли да я коментирате във връзка с реализирането на приема в първи курс в държавните университети тази година? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Наистина въпросът за изпълнението на приема и свободните места в началото на септември предизвика обществен и медиен интерес. Факт е, има такова противоречие, висшите училища отчетоха през юли месец висока пълняемост. От друга страна в началото на септември отчетоха голям брой незаети места. Всъщност това противоречие е нормално, то е очаквано. Вие знаете, че от три години – от 2016 година, след като предходният състав на Комисията по образование и наука към предходното Народно събрание одобри Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, вече имаме възможност да регулираме приема на държавните висши училища, започна политика на преструктуриране на приема. Тя не е толкова и само политика, преструктуриране между висши училища, колкото между професионални направления.
Това, което можете да видите в приема, в държавните висши училища тази година, е относително запазване спрямо миналата година, но имаме намаление на приема в тези професионални направления, в които в най-голяма степен избуя нерационалното търсене и в които имахме най-много студенти през предходните години, когато беше напълно либерализиран приемът като икономика, администрация, управление, право, психология, другите социални науки, туризъм в това число също, и, от друга страна, увеличение на приема в професионалните направления, в които ние имаме най-голям очакван бъдещ недостиг. Тоест ние продължаваме с политиката на преструктуриране, въпреки че вече нямаме общо намаление на приема. Спрямо 2015 година приемът е намален в държавните висши училища с 13 хиляди бройки. 10000 след завършване на гимназиално образование, в държавните висши училища 2015 година приемът след завършване гимназиално образование е бил 48000 приблизително. Тази година е приблизително 38 000. Ако този прием беше в съответствие с търсенето на студентите, нямаше да има толкова голям брой свободни места. Свободните места са в математика, физически, химически науки, инженерните, точно там, където ще имаме недостиг и ще имаме недостиг по почти всички инженерни специалности в бъдеще.
Доста водим полемиката колко трябва да намалим приема. Факт е, че нямаме много професионални направления, от 52 професионални направления ще изброим пет, шест, максимум осем, в които трябва да намаляваме приема. Да, има обществена загуба от това, че финансираме обучението на повече студенти, които се реализират на позиции, които изискват висше образование, но по-голямата обществена загуба в бъдеще ще бъде от недостига в определени професии. Всеки язовир или определен брой язовири трябва да имат един воден инженер, а ситуацията с водните инженери е критична. Всички чуждестранни инвеститори искат инженери. Недостиг ще има и в аграрните науки, природо-математическите, вече говорихме само за това. Информационни технологии където за радост са едни от малкото професионални направления, информатика и информационни науки, от друга страна компютърни системи са двете професионална направления, в които имаме ръст. Въпреки това ще имаме болезнен недостиг на кадри, предвид всички дигитални трансформации, които очакваме да се случат във всички общества.
Тази година точно заради това преструктуриране на приема ще имаме по-нисък процент на изпълнение на приема. Веднага трябва да Ви кажа, когато се правят сравнения между броя на завършващи и утвърдения прием, има винаги две условности.
Първата условност е, че трябва да сравняваме само с броя на тези, които са след завършване гимназиално образование, тоест бакалавър и магистър след училищно образование.
И второ, че частните висши училища ни дават 2-3 до 20 пъти по-висок прием, отколкото изпълняват. Нямаме никаква регулация на приема в частните висши училища, ние имаме едни 8000 бройки, които са кухи, така да се каже. Те ги дават, за да се застраховат. Аз, ако съм на тяхното място, също ще давам по-висок прием. Университетът в Перник е дал 300 бройки, реализирал е 19, Висшето училище по икономика мениджмънт в Пловдив, гледах числата, също беше на под 10 % изпълнение на приема, средно са на около 38% изпълнение на приема. Така че голямото разминаване идва от частните висши училища и от това, че правим политика за преструктуриране, тоест това разминаване от една страна е детерминирано от Закона за висшето образование, когато говорим за частните висши училища, от друга страна, когато говорим за държавните, е детерминирано от политиката за преструктуриране. Това е един от въпросите, който ние ще поставим на обсъждане в контекста на евентуален Закон за изменение допълнение Закона за висшето образование, което ще предложим, най-общо поне да регулираме приема в частните училища, да не могат повече от 20% да предлагат спрямо предходната година, защото да предлагаш пет пъти по-висок прием, отколкото си реализирал миналата година, води точно до това.
И факт е другото, че частните висши училища предлагат прием в професионални направления, за които има търсене от страна на студентите, но не с най-високо търсене и бъдеще на пазара на труда. Това е механизмът, който ние се опитваме да вържем – днешното търсене на пазара на образование с бъдеще потребности на пазара на труда. Това са два отделни пазара със собствено търсене и с различна логика. За съжаление има, както Ви казах, голям процент нерационално търсене, и ние трябва по някакъв начин да накараме студенти си, само с преструктуриране не става, затова се предоставят и втори стипендии, затова търсим и други стимули. Водещо, разбира се, е търсенето на студентите. В този смисъл има и професионални направления, в които има и високо търсене на пазара на труда, но имаме и търсене днес, като медицинските например. Там не страдаме от липса на търсене на кандидат-студенти. Там ще се увеличава приемът във всички медицински професионални направления и те затова не са приоритетни, защото го нямаме този разрив между днешното търсене на образование и бъдещи потребности на пазара на труда. Там проблемът е със задържането на кадрите, заради това че медицинското образование е конвертируемо и различията във възнагражденията са високи. Благодаря.
МИЛЕН МИХОВ: Господин Министър, бях си подготвил 3 уточняващи въпроса, но Вие и на двата отговорихте – за регулацията на приема в частните университети и въпроса за търсенето на специалности и търсенето на бъдещи кадри на пазара на труда.
Аз бих искал да задам следния въпрос, който е свързан с това, което говорихме – за липсата на учители и очертаващата се липса на перспектива, как тази година, ако имате информация, разбира се, върви приемът в педагогическите факултети в направление педагогика на обучението, ако имате информация, разбира се.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Малко е конкретен въпросът, но…
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Признавам си, че нямам обобщена информация, но имам някакви откъслечни наблюдения от спомени от справките, които са ми предоставили, защото, спомням си, и ректорът на Софийския университет го каза това. Няма голяма разлика в сравнение с предходните години. За наша радост имаме увеличение на приема в професионално направление педагогика през последните години и всяка година увеличаваме приема, но той съответно не се запълва, увеличаваме, защото е приоритетно професионално направление и по реда на ПМС № 64 се определят коефициенти, които са по-високи от единица, което означава, че могат да приемат повече спрямо предходната година. Но, за съжаление, имаме намаление на приема в професионално направление педагогика на обучението, където са предметниците. Имаме намаление в професионално направление история, във филологиите имаме намаление, затова миналата година ги направихме приоритетни. При тях също не е избуяло това нерационално търсене, така да го кажа, на висше образование. И най-драматично е по математика и природни науки, въпреки че имаме малко увеличение на студентите по математика – увеличили са се от 250 на 300, което, разбирате, че е крайно недостатъчно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва парламентарната група на ДПС – господин Мехмед, заповядайте.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, поне в Комисията по образование, а и в Министерството е редно да приемем есента не като нов политически, а като нов учебен сезон. В този смисъл колегите вече споменаха за първия учебен ден. Вие миналата година стартирахте една важна инициатива и пуснахте координационен механизъм за обхвата на учениците. Ако задам простичко въпроса работи ли механизмът, не искам обаче да получа и простичък отговор „да“, защото ми се ще да ни дадете една аналитична информация какъв е извлеченият опит миналата година, защото идеята не е само в обходените деца, а в обхванатите деца. Успяхме ли миналата година и ще успеем ли тази година, господин Министър, да задържим децата в училище? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Мехмед.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Така е, записването е еднократен акт, макар и преди това да е бил предшестван от значителни усилия в някои случаи, усилия на екип, в който трябва да са включени представители на различни институции. По-важна е многочасовата продължителна работа след това с ефективното включване, придобиването на базовите компетентности, подкрепата. Тук основната тежест пада върху учителите. Надали аз мога да Ви дам някакъв обобщен отговор, но факт е, че голяма част от образователните институции полагат големи усилия да задържат тези деца. Това, което направихме, бе да подкрепим училищата и детските градини с концентрация на деца и ученици от уязвими групи с допълнителни средства. Това са тези, които всеки ден полагат усилия да ги вкарат в училище. С тези средства ще могат включително медиатори или хора от общността да ангажират да им помагат. Ежедневното присъствие е следващата задължителна предпоставка, но най-много, разбира се, е самата педагогическа работа в училището. Компенсирането на дефицитите предполага тя да е по-многочасова от обикновеното. Ще регламентираме допълнително обучение до 200 часа съгласно стандарта за приобщаващо образование, което ще бъде и задължително, когато са натрупали дефицити в почивните дни. Аз посетих няколко училища през юни месец и видях, че това обучение тече през юни месец, направили са усилия в едно такова крайно може би не привилегировано училище, да вкарат децата през юни месец с усилията, включително и с мерки за хигиенизиране и така нататък. Но и това се налага да правят всеки ден, за да ги приобщят максимално.
В началото на следващата година стартираме два проекта за допълнителна подкрепа – един за училище и един за детските градини за преодоляването на образователните затруднения. Много са нещата, може би, които трябва да кажа, но най-добре се виждат, ако се отиде в едно училище, колко усилия полагат.
Иначе съвместната работа на институциите е важна, задължителна. Преди Законът вменяваше и ние разчитахме на общините да го правят, но факт е, че общините нямат този капацитет да обхванат всички деца, образователните институции имат много по-голям капацитет. Там, където работят заедно институциите, има ефект. Тази година механизмът трябва да е много по-ефективен, защото е фокусиран върху по-малко деца, има по-добра информационна осигуреност и свързаност. Може би ще ми трябва много време да Ви разкажа всичко, което се прави по механизма. Последните дни имах много посещения. Като цяло работи, разбира се, винаги има и изключения, има трудности, има предизвикателства.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря за отговора, господин Министър. Вие разбрахте въпроса ми. Идеята не беше в механичното действие, не в механичното обхождане на децата, а действително всички ние да положим усилия, защото това е основната ни цел. Радвам се, че не изказахте онази бомбастична цифра, която е от миналата година, защото би следвало тази година да сме достатъчно реалистични и не 220 хиляди деца са отпаднали от училище, а отдавна са в чужбина. Но тази бройка 23000 наново върнати в училище, ми се щеше поне този успех да е реален и да е истина. Тоест тези 23000 деца да са постъпили в училище и в момента да следват своето обучение и наистина да учат, а не да се запишат след една седмица и отново вече в домашна среда, и ние да отчитаме някакви резултати. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само едно допълнение: така е, това е етапен успех, това е малка част от цялата работа. Ще имаме маркер за всички рискови деца в системата, те ще бъдат някъде около 60 хил., това са децата, които миналата година сме включили и са останали, една малка част от тях се отпаднали, това са децата, които ние сме успели да включим, намерени са на адрес, това са децата, които не са намерени. Това са и част от децата които са в чужбина, но по-скоро такива, които не са трайно в чужбина, и които също предстои да ги идентифицираме, за което свързваме информационни системи, такива, които ходят, връщат се в чужбина, епизодичната миграция, и такива, които са в образователните институции, но не посещават редовно училище, имат висок брой дни с извинени отсъствия, здравни бележки и така нататък. Така че това е по-скоро реалистичното число – някъде между 50 и 60 хиляди. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва отново парламентарната група на ГЕРБ, госпожа Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с едносменния режим, който Вие променяте промените като срок за изпълнение. Какво наложи това и какви са следващите стъпки за неговото въвеждане?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Целта за едносменен режим беше поставена с разпоредба в Наредбата за организацията на дейностите в системата, като срокът 2021 година е… Още 2016 година според мен беше ясно, че е нереалистичен. А от друга страна пък ако имаме безкрайно дълъг срок, да не е безкрайно дълъг, но да е по-дълъг, безкрайно не е точната дума, рискът, когато имаме по-дълъг срок, винаги е да се загуби амбицията, да не се прави нищо междувременно и една-две години преди срока да почнем да говорим за отлагане. Факт е, че през тези години общините и ние започнахме действия по тази цел, по изпълнението на тази цел. Вече знаем колко са училищата приблизително, които трябва да се построят, нови училища, знаем колко трябва да се достроят, знаем колко училища могат да минат на едносменен режим с намаляване на приема или с комбинация от някоя от тези мерки. Всъщност точно ще знаем когато утвърдим с всяка една община плановете. 74-75 бяха общините които имат училища на едносменен режим, но повечето са с едно училище, две училища в една сграда. Не може срокът за община Симитли и за община София да бъде един и същ, в Симитли също има училище на двусменен режим, но може да мине на едносменен в разумен кратък период. Вече започнахме обсъждане, госпожа Михайлова прави за дневни среща с редица общини и ще приключи до края на октомври, аз с най-големите. Най-дългият срок ще бъде в София може би 10 години, с община Варна, която посетих преди две седмици, говорихме за един разумен срок от девет години, като за всяко училище в тази общинска програма трябва да има мярка как да мине към едносменен режим. Осъзнаваме, разбира се, че дори в 10 годишен период ще бъде трудно, скъпо, защото изисква и средства, а в най-големите градове и други трудности – терени, понякога е по-трудно терена да осигуриш, отколкото да построиш училището. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика, госпожо Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Само един доуточняващ въпрос. До края на тази календарна година анализът ще бъде готов и ще има яснота за всеки град кога ще се осъществи този режим, така ли е?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да. Проекта на наредба сме го заложили на 15 декември, но ние ще бъдем готови по-рано. Факт е, че трябва да се намалява и приемът. През последните години, особено последното десетилетие, имаме и нежелана концентрация в определен брой училища на голям брой ученици. Стандартните училищни сгради и особено тези от 70-те и 80-те години са за около 40 паралелки, грубо казвам, което ако го разделите на 12, ако е средно училище, прави по три паралелки, хайде по изключение четири. Имаме свръхзапълняемост някъде. В момента даваме с разпоредба в Наредба № 10 възможност на първостепенните разпоредители – общините, да съгласуват приема, когато не е осигурена целодневна организация. Факт е, че имаме училища, които ни осигуряват целодневна организация заради амбицията да приемат повече паралелки в първи клас, факт е, че имаме училища на двусменен режим, които могат да намалят паралелките и да минат на едносменен. Затова въвеждаме и този режим на съгласуване. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва парламентарната група на „БСП за България“.
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, колеги, господин Министър!
Искам да върна малко една тема, която в последните дни беше много актуална, много коментирана. Много неща чухме, и много протести видяхме. Мисля, че вече се досещате, това е за БАН и по-специално Института по метеорология и хидрология. Много предложения, много решения. Моят въпрос към Вас е: какво е Вашето становище и Вашите коментари по процесите, които протичат в БАН и в Института?
Защо поставям така въпроса? Нашата цел е да обединяваме бизнес, образование и наука. Когато говоря за това, важно в случая е решението на БАН, това поне, което излезе в пресата, че този институт се разделя, шестима учени остават към БАН, останалите ще излязат, оперативната работа на този институт ще бъде в Агенцията към образованието или към Министерския съвет, това не е най-важното. Това не противоречи ли на философията за разбиране, че бизнесът трябва да се опира на науката, за да има развитие, а пък науката черпи възможности и знания от бизнеса? Това е много сериозен въпрос и той е фундаментален. Тука не става въпрос само за един институт.
Второто, което казвам, че е изключително сериозно: добре, ако е въпрос само на финансиране, оперативната работа ще бъде финансирана. Не може ли целеви средства към БАН да отидат тези 20 милиона, за които се бори институтът, целево към института, а не специално в бюджета на БАН или това пречи на някакви финансови механизми, има пречки финансови, и така да бъде удовлетворен институтът, но да запазим тази структура?
Още така малко да доразвия въпроса. Това означава ли, че ако и следващ институт застане на паветата, и по-следващия институт, какво правим, гасим пожарите? Защото това, което направихме в момента, беше да угасим един пожар. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Вече има достатъчно публична информация по този случай. Факт е, че има ясно изразено желание от над 90% от колектива на Националния институт по метеорология и хидрология за напускане на структурата на Българската академия на науките. Това желание е категорично. Ние участвахме с известна доза предпазливост в разговорите, опитвайки се да бъдем медиатори в този процес. Предложихме им този вариант – подобно на делегирана държавна дейност, тоест институтът да остане с разширена автономия в рамките на Българската академия на науките. Той не беше приет от двете страни – и от Българската академия на науките, и от НИМХ. Не беше приет в достатъчна степен поради различни съображения. Типичният научен институт няма постоянно възложена обществена задача. Той сам решава каква научна задача да се възложи или пък кандидатства по проекти. Проектът му е възложената научна задача. Той няма 24-часов ангажимент да обслужва по някакъв начин обществото, сектори, да изпълнява някаква функция. В този смисъл Националният институт по метеорология и хидрология, при който оперативната дейност е някъде между 85-90% от общата му работа, по-скоро не е научен институт, той по-скоро е нещо различно в структурата на Българската академия на науките. Той е по-скоро държавна функция, предоставена, вменена за изпълнение на Българската академия на науките, както делегираните държавни дейности са вменени на общините. Тук сред Вас има хора, които са работили в общините, на различни позиции. При делегираната държавна дейност кметът не може да реши да я има ли, или да я няма, докато всички други институти на БАН може да реши да ги закрие, да ги преструктурира и така нататък. Кметът не може да реши, че днес няма да има училища самостоятелно на територията на общината. Това е различното, не е само финансов въпросът, така се оказа, защото и ние подпомогнахме Националния институт по метеорология и хидрология. Има различни разбирания, виждания за това как трябва да се развиват, как трябва да се управлява НИМХ.
За съжаление има и много лични отношения и емоции, които се натрупаха особено последните седмици и които доведоха до това примерно се прекрати предсрочно мандатът на председателя, което сега пък е причина за непосредствения ни проблем. Единият въпрос е с изваждането, другият с функционирането през следващите дни и седмици на Националния институт по метеорология и хидрология. Разбира се, сигурно зад едно такова решение има основания, но то беше неуместно в този момент, доколкото беше ясно как ще се тълкува и че ще създава предпоставки за прекъсване на дейността на института.
Това, което ние се опитаме да формулираме като възможно решение заедно, беше до голяма степен възприето и потвърдено от общото събрание на академията преди два дни – извеждане на института при запазване на целостта на оперативната дейност, разделяне на научната дейност на принципа заявяване на желание кой иска да остане в БАН, кой иска в института. Не са много тези хора, които се занимават с чисто научна дейност. Всички права и задължения вървят с хората. Това което с оперативната дейност – членството в Световната метеорологична организация „Юметсат“, остава с института, с Националната метеорологична служба, това, което са договори за научни проекти, вървят с хората.
Това трябва да го реализираме, до първи януари следващата година е реалистично да се направи, тъй като е свързано и със Закона за бюджета. Как ще се промени оттам нататък вече финансирането, е друг въпрос. Разбира се, че не трябва следващ институт да стане и така нататък. Аз не мисля, че има нагласи в други институции, поне от разговорите, които водих. Докато от друга страна в Националния институт по метеорология и хидрология, това, което аз бях изненадан да разбера, бе, че такива нагласи има от над 10 години и сега са по-ясно изразени, по-категорични.
Не би трябвало и едно такова преобразуване, една такава трансформация да има значение по отношение партнирането с други организации. Но пак Ви казвам, те са различни като задачи. Едните много повече работят с държавата, изпълняват държавна функция и има логика този институт да бъде от тази гледна точка извън структурата на Българската академия на науките, защото интегритетът му е много повече с държавните структури, отколкото с другите институти в рамките на Българската академия на науките. Половината от 130-годишната си история е бил извън БАН. В случая и ние, и Българска академия на науките уважихме, така да се каже, това желание да излязат извън структурата на Академията.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря за отговора, защото това е един доста сериозен въпрос, когато вадим от структурата на БАН едно звено, един научен институт, който е национален. Бях абсолютно убедена и от преди това дори, че оперативната работа е по-голяма в по-голямата част от работата в този институт, но и до ден днешен мисля, че не бива, а и не е правилно да разделим науката от оперативната работа и бизнеса, защото фактите за науката се трупат от реалния живот, от реалните параметри, които предоставя оперативната работа. И това за мен също е изключително важно, че за да можем да развиваме тази наука, когато правим бюджета… Да, този институт ще бъде извън структурата на БАН, но нека да помислим за бюджета на БАН, за да няма и други институти, които да искат да излязат от структурата на БАН.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли дуплика, господин Министър? Не желаете.
Следва парламентарната група на „Обединени патриоти“.
МИЛЕН МИХОВ: Високоуважаеми господин Министър, в разговорите с колеги и учители преподаватели ми обърнаха внимание върху Наредба № 15 за задължителното чуждоезиково обучение в българските училища. Там са определени онези чужди езици, които задължително се изучават и това, сещаме се, са европейските класически големи езици – немски, френски, английски, руски, италиански и испански. Това е нещо много разбираемо защо тези езици се изучават, но бях провокиран от един въпрос, че ако до 15-20 години, да не се връщаме назад, това са били световните езици, то днес и в обозримо бъдеще вече ролята на световни езици ще придобият, а вече имат и такъв статут, така да ги наречем, една група източни езици – китайски, японски, корейски, нещо, което и сега се проявява в нашето образование. Много училища и университети предлагат изучаването на такива езици. Интересът към тях е изключително голям.
Въпросът ми е: възможно ли е, отчитате ли промяна на тази Наредба № 15, която да разшири списъка на тези задължителни езици с, така да ги наречем, източна група езици, без да претендирам тук, че ги изреждам в някакъв краен вид, но китайски, японски и корейски?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: В основен етап учениците изучават един чужд език, след това могат втори, трети и така нататък. В Наредба № 15, която визирахте, наистина са шест тези езици, по които провеждаме и държавни зрелостни изпити. Това са английски, немски, френски, италиански, испански и руски – шест европейски езика, по които има и най-много ученици, които искат да изучават. От друга страна пък наредбата позволява и всякакви други езици да се изучават. Мисля, че имаме учебни програми по близо 20 езика, над 20 езика се изучават. Имаме разбира се, понякога проблем с учебниците. Знам, че в един клас по италиански език имаше проблем с учебниците, нито едно издателство не беше направил учебник, тоест когато са малко учениците, съответно пък е по-трудно изработването на учебниците. Имаме училище с източни езици – 18-то, миналата седмица бях точно в това училище в Русе, което е едно от най-големите училища в България, мисля че беше „Васил Левски“, където също се изучават източни езици, 138-мо ми подсказват колегите. Може да се организират и държавни зрелостни изпити като допълнителни държавни зрелостни изпити, тоест имаме учебни програми, учебници и може да се организират държавни зрелостни изпити, но това, което трябва да имаме предвид, е, че все пак трябва да има някакъв минимален брой ученици и учители, когато се организира едно такова обучение. Още повече когато се провеждат държавни зрелостни изпити, за да се гарантира обективност на оценяването трябва да имаме минимален брой ученици, за да проведем този държавен зрелостен изпит. Благодаря.
МИЛЕН МИХОВ: Разбирам, че не можем да вземем окончателно становище по този въпрос сега, но темата за мен е изключително любопитна и интересна, още повече, че някои университети планират определени педагогически специалности със засилено изучаване и преподаване на източни езици и само по себе си поставянето на темата е въпрос на дискусия, и на размисъл, и на преценка. Благодаря Ви за отговора.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това се сещам да кажа допълнително: ние можем да очакваме, че ще имаме нарастващ интерес, особено към китайския език. Въпросът е имаме ли достатъчно учители. По-скоро отговорът ще бъде, че няма да имаме достатъчно учители. Следващият въпрос е какво правим, за да имаме достатъчно учители. Може би това трябва да помислим – как да увеличим броя на учителите с китайски или другите езици. Вече в гимназиите имат възможност да избират профили, така че тази възможност е осигурена, но, пак Ви казвам, за да има профили, трябва да има ученици и учители. Търсенето може би в най-голяма степен ще бъде към китайския език, в този смисъл задачата пред нас е да помислим как да осигурим допълнително учители, както в момента мислим за ресурсни учители, за математика, за религия и така нататък, където няма учители.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Мехмед от Движението за права и свободи. Заповядайте.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря.
Признавам си, че бях малко провокиран от предишния въпрос на доцент Михов за план приема, не точно, разбира се, с тази свързаност на идеята, но тази година, колеги, станахме свидетели на едно явление, което си съществуваше и преди, обаче сега сякаш стана много видимо, включително и в Софийския университет имаше свободни места по различни специалности. Без да се оправдаваме с демографската криза, аз мисля, че тук няма да успеем да влезем в тази тежка дискусия, защото тя е политематична, ще има и различни разклонения.
Въпросът ми обаче е предизвикан от една среща, която мисля, че Вие проверихте съвета на ректорите. Има ли държавна идея за налагане на своеобразен мораториум върху създаването на нови висши учебни заведения? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Факт е, че мрежата от висши училища се разрасна като брой заради частните висши училища, държавните не са се увеличили, най-вече се разрасна профилно, висшите училища започнаха да обучават по много повече професионални направления, отколкото са обучавали преди. Общо държавните висши училища са обучавали по 200 професионални направления. От тези 51 ако умножим професионалните направления по броя на висшите училища, са обучавали по 200. Този анализ бяхме направили, имам спомен през 1990 година, близо 30 години по-късно обучават в 300, тоест в 50% се е разраснал. Точно тези 50% сега са тези, които ние намаляваме в най-голяма степен на приема. Точно там, за съжаление, са открили обучение и частните висши училища, следвайки бизнес логиката, следвайки търсенето. Ние от друга страна пък провеждаме политиката за обвързване с потребностите на пазара на труда.
Присъствах на това заседание на съвета на ректорите, те оценяват това разрастване като достигнало предела си и нежелателно да продължава по-нататък, въпреки че водени от местната амбиция, най-често от амбицията на отделното висше училище, продължават предложенията за откриване на нови професионални направления, акредитиране, нови структури и така нататък, докато колективната рационалност ни казва, че трябва да спрем и ректорите проявиха тази колективна отговорност и провокирани от нас да кажат, че мрежата е достигнала предела си на оптимизация. Такъв мораториум не може да наложи Министерският съвет, Вие, народните представители, можете с решение, ние ще Ви предложим такъв проект на Решение, заедно със Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Кратко допълнение: има ли представени документи, има ли желание в настоящия момент за разкриване на нови учебни заведения?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Министерството на образованието в момента няма, но има мисля, в Националната агенция за оценяване и акредитация недовършена оценка на проекти, но няма при нас завършен преоценен проект, който да чака или поне не се сещам, дано да не Ви излъжа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, с този въпрос изчерпахме точка първа от дневния ред.

Преминаваме към точка втора:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ – първо четене.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател на Комисията, уважаеми народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение има за цел няколко важни момента. Това, което ние предлагаме, всъщност стана като резултат на работата на работната група, сформирана след заседанието на три парламентарни комисии – Комисията по образование и наука, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по труда социалната и демографската политика през месец февруари. Работихме активно месец март и април, за да може да предложим на вниманието Ви този законопроект, с който целим няколко важни момента.
От една страна, ясното разграничаване между защитени професии и съответно професии с очакван недостиг на пазара на труда, тъй като, знаете, че професионалното образование и обучение е един изключително динамичен сектор. Естествено подготовката на кадри на средно ниво е предизвикателство в условията на развитие на технологиите и с оглед на потребностите на реалния пазар на труда.
От друга страна, с приемането на дуалната система на обучение през 2014 година с измененията в Закона за професионалното образование и обучение се създадоха съответно възможностите за реализиране на тази система на обучение чрез работа, а нашата задача и нашите предложения имат за цел в момента да прецизираме условията, така че наистина да се гарантира едно качествено обучение и най-вече една по-добра връзка с пазара на труда и с бизнеса, съответно със работодателите, които осигуряват възможности за това обучение.
Преди всичко с предложените изменения ние предлагаме да се изяснят изискванията към работодателите като равностоен партньор в обучението чрез работа. От друга страна, създаваме и фиксираме ясни изисквания към учителите методици, които ще работят в училище, и, безспорно, от трета страна, синхронизираме условията за подписване на договорни отношения между участниците в процеса на обучение и съответно работодателите в синхрон със Закона за предучилищното и училищното образование. Това, което всъщност е значимо да се отбележи, е, че с промяната и на училищната мрежа е важно да се осигури възможност и за средни училища, които са в определени региони, и където няма професионални гимназии, но има заявена потребност от работодателите от бизнеса да осъществяват такава система на обучение, да могат да реализират прием на дуални паралелки. И наистина цифрите, които и министър Вълчев преди малко посочи по отношение на дуалната форма на обучение, са красноречиви, защото ако в началото през 2015-2016 година са били 5 училища, днес говорим за 96 училища. С разширяването на възможностите и средните училища да осъществяват такъв прием всъщност ние гарантираме по-добра реализация след това на пазара на труда.
Много важно е, че в тези изменения предлагаме и регламентация на функциите на наставника и изискванията към наставника – да има три години професионален опит, което е много важно, и също така възможност да бъде обучен за работа с ученици. Както преди малко засегнахме и темата за учителите, всъщност това е възможност и за осигуряване на кадри за професионалните гимназии, защото когато говорим за недостиг на учители по физика, по математика, по чужди езици, много важен е моментът с осигуряване на специалисти, които да преподават по отраслова професионална подготовка.
И не на последно място, материално-техническата база на самите предприятия и фирми, където ще се провежда обучението, също ще допринесе за по-качествен процес на обучение, най вече за осъществяване на определени производствени процеси. Възможността за обучение на наставниците ще бъде регламентирана като изисквания от страна на Министерството на образованието и науката. В същото време обаче възможностите за финансиране може да се осъществяват и от самото училище, от висшите учебни заведения, а финансирането може да бъде и по различни програми – национални програми или съответно самото училище също да се включи в този процес.
Най-вече предлагаме и промени, които са свързани и с качественото провеждане на самия процес на обучение, за което гарант ще бъдат учебните програми, които ще се разработват съвместно с бизнеса и най-вече възможността тези учебни програми поне на пет години да се актуализират, да се осъвременяват, така че учебното съдържание, което се преподава в часовете по практика на място в предприятията, наистина да бъде съобразено с реалните достижения и с развитието на технологиите.
Тъй като много важно е да се гарантират и условията, и сигурността на образователната институция, защото директорът е този, който носи отговорност за осъществяване на образователния процес в училище, много важно е и предложението, което сме разписали и се надявам, че наистина това ще получи своята подкрепа, да се създаде информационна база данни на фирмите, които могат да осъществяват съответно това обучение, тоест да бъдат партньори, да бъде прозрачно, да бъдат проследими изискванията към работодателите – ще бъдат съответно да са регистрирани, да не са в несъстоятелност, да нямат нарушения в по отношение на трудовото законодателство, тъй като се предполага, че условието е да сключват и трудови договори.
Пак искам да кажа, че наистина в спорния момент по отношение на трудовия договор предложенията, които ние предлагаме, не са кардинални промени, а само синхронизация с оглед на това, че училищните учебни планове се приемат за всяка година, което е възможност договорите да бъдат сключени съответно за 11-и или за 12-и клас.
И не на последно място с предложените промени в Закона за професионалното образование и обучение засягаме заплащането на здравноосигурителните вноски на учениците. Това ще бъде както досега – образователната институция ще подава информация и няма по този начин да бъде отправено към работодателите.
Така че това са най-главните изменения. Надявам се всичко да съм засегнала, но идеята ни е не само вече да има условия за осъществяване на дуално обучение, а просто дуалното обучение да намери своето място с ясното съзнание, че това е най-краткия път от училище за реализация на пазара на труда.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Колеги, гости, имате думата за изказвания.
Има думата госпожа Евтимова – ръководител на проекта за дуално обучение „Домино“.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър!
Искам съвсем накратко да допълня това, което каза госпожа Михайлова. В случая Министерството, за което му благодаря, действа в условията на обвързана компетентност, тъй като тези предложения идват от страна на фирмите и училищата, които последните три години участват в дуалното обучение. Както каза господин Вълчев, наистина в рамките на три учебни години около 170-180 фирми се включиха в дуалното обучение. Очакваме с новата учебна година, когато анализираме новите данни, броят на фирмите да стане над 250. 40% от тези фирми са големи предприятия и са структурно определящи за българската икономика предприятия, които работят в областта на машиностроенето, енергетиката, електротехниката. Предложенията да бъде създаден регистър на фирмите, които имат право да обучават, да има изисквания към тези фирми, да създаде единна програма, по която да бъдат обучавани наставниците, за да се гарантира качеството на обучението, идват именно от фирмите и от училищата, които пилотно изпробваха тази система последните три години. И тъй като много хора днес засегнаха темата и за това ще бъдат ли наети младите хора след това на работа, ние анализирахме, от последните три години имаме завършили само четири паралелки, тъй като това е процес, 79 ученика, от тях 89% са получили веднага предложения за постоянни трудови договори са започнали работа още май месец с получаването на дипломите си. Само 11% от тях не са продължили работа, но това е защото са били приети редовна форма на обучение. Тоест действително заетостта на завършилите дуална форма е много голяма.
И друг анализ сме правили относно ползите от дуалното обучение. Преглеждаме отчетите относно това има ли напуснали ученици, отпаднали от системата. Всъщност всички отчети показват, имаме 49 паралелки за да добиете представа за мащаба, че единствените напуснали са по причина напускане на страната от семейството. Нямаме напуснали заради това, че не им харесва обучението или че искат да престанат да ходят на работа, напротив, много добри отзиви има от родителите и от учениците.
И последно изречение искам да кажа: много пъти бизнесът повдига въпроса относно облекчения към фирмите, относно знак от държавата, че оценява тяхната подкрепа към този тип обучение и предложението, което се прави за поемане на здравните осигуровки от страна на държавния бюджет за сметка на бюджета, а не както сега са длъжни фирмите да го плащат, смятам че ще бъде един добър знак. В момента много от тези почти 200 фирми сключват новите трудови договори с учениците и наистина очакват тази промяна в законодателството да стане факт колкото е възможно по-бързо. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Тъй като тук се възлагат и редица функции на Министерството на икономиката, следва да изчакаме разглеждането на законопроекта и в Икономическа комисия, след което разбира се, ще го разгледаме и в залата, предстои второто четене тук.
Колеги, изказвания?
Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, господин Министър, заместник-министри!
Искам да взема отношение по този проектозакон, защото е изключително важен и лежи точно във философията, за която говорихме и за БАН, а именно че трябва и е необходимо да свържем образованието с бизнеса, с работодателите и това ще допринесе за по-добрата реализация на младите хора на пазара на труда. Какво искам да подчертая? Две са нещата: че задачите на нашата комисия са едни – да защитим правата на децата, а задачите за задачата на Икономическата комисия са други, те искат да защитят и да мотивират повече работодателите и бизнеса. И за нас е изключително важно да намерим този баланс между нашата мотивация и задачи и тази на икономическата комисия. От срещите които проведохме, тук искам да представя и нашата колежка Донка Симеонова, с директорите на професионални гимназии, директорите отдавна очакваха едни такива законови промени, защото за момента или до момента имаше доста неясни положения в какви договори трябва да са децата с работодателите, какъв процент да се плаща от работна заплата или от, както ние предлагаме, средната брутна работна заплата, много сериозен проблем е кой отговаря и как контролира условията на труд, създаването на този регистър, кои фирми имат право да правят и да участват в системата на дуалното обучение, кой и как ще обучава наставниците по практика.
Всички тези въпроси трябва и са предложени за решение в този законопроект. Това което прочетох като оценка на въздействието при мотивите, за мен е формулирано много неясно и неточно и тук благодаря на предишните въпроси, защото стана ясно, че има вече 200 фирми, които работят, това е от 2013 година досега, които са включени в дуалната система, от 1800 деца са станали 2800 деца, включени в системата, което показва, че сме на прав път.
Имам първо един въпрос: знаем ли колко пари сме вложили по проекти, за да можем от 1800 да направим 2800 деца и какви са очакванията? Точна е оценката на въздействието, защото поне в това, което прочетох, е написана малко общо. Знам, че е трудно да се направят такива разчети, но тук благодаря и на Петя, защото тя показа пък че децата не напускат тази система, това беше също едно важно уточнение – колко от децата остават в системата на дуално обучение, което също не е показано в оценката, не казвам грешно или правилно.
И още нещо, което да подчертаем, нека да не забравяме и нашата функция като Комисия по образование и наука, че нашата цел е все пак интелигентни деца, здрави, може би трябваше да кажа на първо място здрави деца, интелигентни деца, с достатъчно базови познания, говоря професионални, не говоря за история и български. Защо подчертавам базови знания? Защото в този динамичен свят, както Вие казахте, професиите се сменят. Ние няма как да кажем след пет години точно от какво ще имаме нужда, липсва плановост, икономиката се развива и дай боже да се развива по-бързо. Затова е необходимо на нашите деца да дадем базови знания, например по електротехника, а само с много кратка преквалификация той ще може да стане хладилен техник или асансьорен техник, или на ветрогенераторите ще работи. Трябва това да залегне също във философията на Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Желаете ли господин Министър, госпожо Заместник-министър, да добавите нещо?
Госпожо Евтимова, заповядайте.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Да, мога да отговоря относно средствата, които до момента са разходвани. Всъщност по този проект се финансират само стипендии за учениците в осми, девети и десети клас, когато те не получават заплати. Стипендията е в размер на 50 лв. и тя наистина има голямо значение за семейството и за учениците за да посещават. Въвели сме много строги изисквания за получаването на тази стипендия. Повече от 5 отсъствия не може да има ученикът. Може би това също помага, но наистина мярката работи. За 3 години за тези 1100 ученика, които имаме в нашия проект, включително и за новата учебна година, около милион и половина лева, направили сме изчисления с финансистите на Министерството на образованието колко би струвало, ако продължи тази мярка за сметка на държавния бюджет и сметките показват, че това биха били около два милиона на година за допълнителни целеви стипендии, което мисля, че оправдава напълно целите, които се поставят с този законопроект.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Благодари и професор Клисарова.
Госпожа Михайлова поиска думата, ако искате първо госпожа Анастасова, гостите и след това на финал Вие също да коментирате.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Няма спор, че законопроектът е навременен, актуален, даже позакъснял, няма спор че, както каза и госпожа Михайлова, в работната група март и април са уточнени и изчистени много от текстовете. Аз разговарях и с много колеги директори на професионални гимназии. Съгласна съм с повечето от постановките.
Имам въпрос за две от алинеите и членовете. Искам да разбера какво сте имали предвид. Ако гледаме ал. 7 на чл. 17 а4: „Работодатели, които отговарят на изискванията по чл. 17а3, тоест кой може да бъде обучителна фирма, в която децата могат да се обучават, но не са подали заявление за включване в информационната база данни, могат да участват в партньорства за осъществяване на обучение чрез работа – дуална система на обучение, включително за сключват договори с институция по училищата – чл. 17а, ал. 1 точка 1 или 2, въз основа на решение на директора на институцията“. Значи те не са подали заявления и не са включени в информационната база данни.
И се продължава: „В тези случаи изпълнението на изискванията по чл. 17а3, се удостоверява от работодателя с декларация по образец, утвърден от министъра на икономиката, която е приложение към сключения договор за институцията“.
Това ми е единият въпрос – защо допускате такова нещо а текстовете?
И вторият ми въпрос е: създава се чл. 17а5 – промяна в обстоятелствата за работодател след сключен договор за партньорство, в който се казва: чл. 17а5, ал. 1: когато след сключване на договор за партньорство между работодател на институция – училищата по чл. 17 и така нататък, се установи, че работодателят не отговаря на някои от изискванията, които са изброени там, на какво трябва да отговаря фирмата или няма значение, организацията която обучава децата дуално, обучението чрез работа може да продължи в зависимост от конкретните обстоятелства и по преценка на директора на обучаващата институция.
На мен ми се струва твърде обтекаем изразът „в зависимост от конкретните обстоятелства“ и аз не знам, може би колегите директори на училища ще поемат тази отговорност, въпреки че има неспазени изисквания от самата фирма и може би директорите на училища ще поемат такава отговорност. Аз, ако бях директор на училище, не знам дали щях да я поема.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ще дам думата на госпожа Михайлова да отговори и след това ще дам думата и на гостите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Анастасова, това, което посочвате като въпрос, е съвсем логично, защото имаме няколко хипотези.
От една страна фирмите и предприятията, които така или иначе вече работят по тази система на обучение, могат да бъдат в регистър, но когато има нови предприятия, които сега започват и които всъщност искат да осъществяват партньорства, те няма да могат да я спазят, може в момента на сключване на договора, а изискването за сключване на договорите е преди учебната година, може да не са регистрирани в регистъра, което означава, че ние даваме един период в който те ще могат да осъществяват това обучение, което предполага, че след това ще се регистрират. Тоест нашата идея преди всичко и това е предложение на работната група, обсъждано с директорите, както и втория въпрос, който е свързан с отговорността на директора, е именно предложение на директори на професионални гимназии, да имат възможност да сключат тези договори, за да осъществяват обучението и след това вече да се изпълнят изискванията за регистриране в съответния регистър.
Що се отнася до конкретните обстоятелства, единствено и само наистина на място може да се прецени и да се знае какво се случва в едно предприятие и тук водеща преценка ще бъде преценката на директора, за да може да завърши успешно обучението, защото има различни хипотези, дали сме възможността тези договори да се осъществяват и да се изпълняват. Това е била нашата идея.
Аз, разбира се, искам да се върна, ако може, и на предишния въпрос по отношение на средствата. Преди всичко знаете, че една голяма част от паралелките, които предлагат дуална система на обучение, са подкрепени от местния бизнес, тоест ние имаме няколко пътеки, по които се случва дуалното обучение. Освен проекта „Домино“, освен дейността с австрийската Камара, съответно възможността местният бизнес да подкрепи тези паралелки, това да е инициатива на предприятия, които не са включени в проекта, също доказа, че така или иначе тази система на обучение като форма на обучение се доближава до дневната форма, защото в 11. клас са 3 дни в училище, 2 дни в предприятие, в 12 – 2 дни в училище, 3 в предприятието, което означава, че е съвсем възможно и се доказва, че в рамките на делегирания бюджет това обучение може да се случи. Нещо повече, ние в момента предлагаме изменение на постановление, с което се отпускат стипендии за учениците и най-вече съответно възможността до 10. клас, също много директори на професионални гимназии задаваха тези въпроси, да осигурим стипендии до 10. клас на учениците, които са в паралелки, които осъществяват дуална система на обучение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Аз разбирам и може би мотивите, приемам отговора Ви, въпреки че не ми харесва. Ще Ви кажа защо.
Може би е подсказан от практиката на директори и може би те са били съвсем коректни в това предложение, водейки се от собствената си практика, но водейки се от обстоятелството, че ние сме в България, и знаейки, че има както добронамерени работодатели, фирми и организации, така и не толкова добронамерени, мисля че нашата задача е най-напред да защитим здравето и интересите на децата. И предлагам, може би между първо и второ четене, да се помисли върху тези два текста, защото те дават вратички. Може би и в повечето случаи всичкото това ще е добронамерено и правилно преценено, но това не означава, че може да бъде използвано и не по този начин.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: По принцип смисълът на регистрирането е Вие да отговаряте на някакви изисквания, това да бъде условието да бъдете вписани в регистъра, а не да извършите една дейност, а после де факто регистриращият орган да бъде един вид принуден да Ви впише там. Логиката е, грубо казано, каруцата пред коня. Така че смятам, че това е абсолютно недопустимо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук не мисля че става въпрос за регистър, а за информационна система, което е малко по-различно от регистър, защото регистрационният режим изисква по-различна процедура от тази, която е разписана, поне на мен така ми се струва.
ИВО ХРИСТОВ: Има критерии за вписване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така е.
ИВО ХРИСТОВ: Това, което професор Клисарова каза: трябва много да внимаваме, защото уж под формата на грижа за професионалното обучение на децата ще се достигне до много тежки злоупотреби с експлоатацията на детски труд, каквито ги имаме и в момента.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Чак толкова много желаещи не мисля, че ще има, така че…
Заповядайте, госпожо Евтимова.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Само мога да кажа, че и в момента за всеки един ученик Инспекцията по труда трябва да издаде разрешително и тя прави проверка на всички тези обстоятелства и факти, тъй като говорим за ученици, които са навършили 16 години само. При обсъжданията на тази база данни Министерството на икономиката, което пожела да води тази база данни, тъй като има най-добра връзка с фирмите, се изказаха опасения, че може чисто технически да се спазват сроковете за вписване в тази база данни, и по този начин изказаха опасения, че може да не могат да спазват сроковете за актуализиране на базата данни и затова се приеха тези текстове. Ако дори и в процедура на вписване да бъде или пък още да не е започнала една фирма, директорът по своя преценка да може да сключи договорите преди. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Мисля че това са неща, които ще продължим да коментираме на второ четене, когато коментираме конкретните текстове в детайли. Ясно е, че трябва да бъдат гарантирани правата на децата и да не се допускат лоши практики, но ако има нещо съответно и би следвало да се прецизира, ще го направим между първо и второ четене. Наистина вече влязохме в детайли, на първо четене сме в момента и разглеждаме философията на законопроекта. Заповядайте.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Представлявам тук Асоциация на индустриалния капитал в България.
Няма да правя дълги изказвания, но преди да кажа това, което искам, бих искал да получа отговор на един въпрос. Въпросът е колко работодатели извън ангажираните в проекта „Домино“ участват под каквато и да е форма в процеса на дуално обучение? Може ли някой да отговори на този въпрос? Ако, разбира се, някой знае – колко? А ако никой не знае, ще приема това също за отговор и ще продължа нататък.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Продължете нататък със становището, след което ще Ви отговорят, ако искат
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: След като няма желаещи да кажат колко са, това означава, че най-вероятно са николко. (Реплики.) Добре, тръгваме от там.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз казах, че ще дам думата на заместник-министър Михайлова след като приключите с изказването. Такава е практиката в нашата комисия, след което, ако пожелаете, ще вземете думата за…
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: 180 фирми ангажирани с проекта на фона на между 330 и 350 хиляди действащи, видно от движенията по техните партиди в търговския регистър. Всеки може да прецени за какво съотношение става дума. Това е само илюстрация.
Сега съществото. Очевидно е, че няма никакъв спор и никакво съмнение дали е необходимо да се върви по линия на дуалното обучение. Ясно е също така, че държавите, в които то функционира отдавна, са същите тези държави, в които процентът на безработица сред младите хора е най-нисък, пренебрежимо малък. Така че въпросът не е дали, въпросът е как. И ето тук е сериозната грешка, по която се тръгва. Това е Комисия по образованието и науката, тя да се ангажира с проблемите на образованието в частност на учениците и същевременно се върви по линия на решение, описано в Кодекса на труда от преди три години, което е насочено основно към възрастните, не към учениците. Точно по тази причина ние с КНСБ и с КРИБ се опитахме да помогнем на процеса чрез създаването на специален договор, чието систематично място, убедени сме, е в Закона за професионалното образование и обучение, точно защото става дума за ученици, а не за работници! За ученици, а не за работници!
На следващо място: какво пречи към момента който работодател пожелае в Република България да сключва трудови договори по режима на чл. 230 от Кодекса на труда за дуално обучение? Нищо не му пречи. Тогава защо не го правят? Защо? (Реплика.)
Точно така! Следователно трябва да се намери онова решение, което да работи както в полза на учениците, така и в полза на тези, които ще ги обучават. И мястото на това решение не е в Кодекса на труда и сега ще Ви го покажа с илюстрация защо. Защото в момента, в който се прави предложение – в Закона за професионалното образование и обучение да се разпише един по-подробен модел, веднага се отива къде – в Кодекса на труда и първото действие какво е – как да заобиколим Кодекса на труда – това задължителното изискване за здравни осигуровки да не бъде плащано. Това е първото действие – как да заобиколим. КТ и КСО. Ето Ви втора илюстрация, че това решение не е правилно. Ако беше правилно, то щеше да се ползва масово. Никой няма да тръгне срещу интереса си и никой няма да пропусне възможността да се възползва от такъв интерес, ако разбира се, той съществува. Приема се обаче към днешна дата, че въпросът с чл. 230 е решен. Е, не е решен и няма да бъде и мястото за решението е в този закон – за професионалното образование и обучение.
Последно в заключение: предложили сме Ви, както казах, съвместно с колегите от КНСБ, проект. Не претендираме, че той е най-доброто, което може да бъде измислено, но сме убедени, че е нещо много по-добро от настоящото положение. И все пак си мисля, че от 23 юли досега, откакто беше внесено, нямаше да е лошо да бъде качено на страницата най-малко. (Реплики: „Качено е!“.)
Не беше, сутринта не беше. (Реплики: „Качен е!“.) Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Качен е в момента, в който е постъпил в Народното събрание, господине, в момента в който се внесе от Министерския съвет, се качва в Народно събрание. Това че Вашите експерти не са успели да го отворят или да го намерят, или Вие, това е друга тема. (Реплики.)
Всички становища са качени под един файл! Понеже има обвинения, становищата са… В момента, в който отидете на законопроекта, отдолу излизат всички становища, които са качени под един файл. Така че въпрос на умения за работа със сайта.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (заместник-председател на Българска стопанска камара): Стопанската камара вчера изпрати третото си становище по този законопроект. Длъжен съм да кажа от самото начало: ние подкрепяме текста на Законопроекта, тази подкрепа принципно сме изразили в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Мисля че по основните текстове на Законопроекта, може би ще бъда опроверган от колегите, но нямаше конфликтен дебат. По-скоро става въпрос за това, което колегата Ивелин Желязков от АИКБ подхвана като тема за формите, в които се осъществява по сега действащото законодателство практическото обучение, да го наречем с термините на Закона за професионалното образование и обучение. Те са две форми, това не се знае и не се разбира, но то трябва да подчертавано, а това са формите чрез трудовия договор по член 230, ал. 2 на Кодекса на труда, и първата, традиционна форма, това е практическото обучение, производствената практика, която в България се практикува от години. През 50-те години –ще спомена училищата за трудови резерви.
И в нашето становище на Стопанска камара, забележете, ние не сме сами, на това становище е Търговско-промишлената палата, КТ „Подкрепа“ и Съюзът за стопанска инициатива. Ако се запознаете с доклада на предходната Комисия по труда, социалната и демографската политика, една корекция към този доклад: няма индикации, че повечето работодателски организации са против трудовия договор. Мисля че и госпожа Петя Евтимова в предишното си изказване в предишната комисия спомена, че няма конфликт в държавите пионери на дуалното обучение. Ученикът е ученик в училище и е работник тогава, когато е сключен съответният модифициран облекчен трудов договор в самото предприятие при спазване на всички изисквания за условия на труд, да не се заемат места, които са, да речем, за категорийни работници първа и втора категория и така нататък, вредни условия и други.
Защо подкрепяме запазване на сегашния режим и възможност работодателят да избира? Беше споменато, че голяма част от предприятията, които са се включили с трудовите договори, са големи предприятия, които за съжаление в България намаляват и намаляха след 2008 година много, предприятия с над 250 души бяха засегнати много от предишната криза. Именно това разнообразие, което имаме в браншовете, спецификата на браншовите и малките микропредприятия до десет души, облекчава този ред едните да изберат по-лесната форма, облекчена откъм администрация, откъм прилагане, практическата, производствената практика така наречена, и за други работодатели и включително тук има една приемственост: ако работодателят, работил първата година по производствена практика, втората година е избрал 4-5 деца и им е предложил трудов договор, какво лошо има в това?
Апропо, защитаваме децата, разбира се. Много от нас са си карали ваканциите на село и са започнали и са участвали в работа, в производствен труд от седем-осем годишна възраст и сме живи и здрави, все още. Нищо не ни се е случило. По-скоро от рано са формирани трудови навици, които в момента децата няма къде да формират, ако не те реализира дуалната форма на обучение в широк мащаб.
По същата причина, колегата е прав, малко са работодателите, които отиват на трудов договор, вероятно ще бъде дадена информация, но нека да спомена кои са пречките. Във вчерашното становище, което изпратихме, по-скоро са предложенията, допълват първото и второто ни становище, второто е заедно с Българската търговско-промишлена палата, искаме облекчения в няколко насоки за тези, които сключват трудов договор, имам предвид, че категорично подкрепяме и предложенията на колегите за рамков договор, това ако трябва да бъде разписано в някакви детайли, макар че в момента учителите и работодателите имат тази свобода да формират съдържанието на този партньорски договор – един път, втори път отново учители и родители и настойници на деца, които са съответно, да избират коя от двете форми. И този избор тази свобода не бива да се отнема, защото условията, отново подчертавам, са абсолютно различни в туристическата индустрия, електротехническата индустрия и така нататък.
Предлагаме, нека да не Ви звучи, как да кажа, трудно ми е да намеря в момента удачната дума, ние предлагаме да се обърнем към практиката на Европа. България е ратифицирала Конвенцията за минималната възраст, там тя е 15 години, а не е 16 години, и ние предлагаме възможността да се сключва трудов договор за дуално обучение с лица, навършили 15 години, без значение в кой клас се намират в училищното образование. А цялата статистика на Евростат за заетостта, за икономически активни и заети лица започва от 15 плюс, а не от 16 плюс! Много добре знаете всички, че 16 години е изискването по нашата конституция, но тя е за задължителното участие в училищното образование. И няма никаква правна пречка да се сключват договори с 15 годишни, включително това ще улесни прехода, продължителността на обучение на пребиваване в дуалното обучение, забележете, ще улесни възможността да се върнат много деца, които са напуснали училищата именно заради дуалната форма на обучение, няма да реши, но ще намали проблема с дефицита на работна сила в бизнеса, който изпитва и който десетки години напред ще изпитваме без значение дали сме във фаза на икономически подем или на криза по проста причина демографската аз я бих нарекъл катастрофа, а не криза.
Така че решаваме как всички ние като общество трябва да решим дългосрочно тези проблеми или поне да дадем добрата рамка.
Само две думи, защото доста време отнех вероятно, по отношение на облекченията. Предлагаме, може да се запознаете с последното ни становище, то е качено, разбира се, на сайта на Народното събрание, осигурителните вноски само за три осигурителни риска без безработица, да бъдат поети от държавния бюджет за всички лица, които са в училищното образование и участват в дуалното обучение. Опасения, които има, че това ще струва много на бюджета, няма да струва много. Сметнали сме в най-оптимистична прогноза, ако половината от випуска, 3 кохорти по 30 хиляди души се включат, което едва ли ще се случи, с трудов договор в дуално обучение, и респективно данък доход физически лица се заплаща от работодателя, то ще има една неутрализация на сумите, които се плащат за осигуровки, със сумите, които се внасят за данък доход на физически лица. Така че натоварването на бюджета няма да бъде голямо.
Не съм съгласен с колегата Желязков по отношение на здравните вноски. И в момента държавата ги плаща, така че няма никакъв негативен ефект за бюджета от предложението на министерството и в Законопроекта, който разглеждате днес.
Искам още едно облекчение, което затруднява и въздържа много от работодателите в малкия бизнес, които са с ниска производителност, в едно финансово състояние, което не отговаря на това на големите фирми, особено тези, които са под чужди брандове, а това е да падне ставката за плащане на минималната заплата за дуално обучение от сегашните 90% на 50%. Няма никакъв проблем работодателят в индивидуалния договор или в рамковия с училището да качи ставка на 100-120-130 процента, и ще има такива случаи, аз Ви уверявам. Има сектори, в които възнагражденията го допускат и го предполагат. Има и такива работодатели, не искам в момента да цитирам имена, които заплащат достатъчно високи ставки. Това е практиката в Германия, в Австрия, в Швейцария – чрез колективните трудови договори тази ставка да се вдига, или чрез индивидуалните. И ние в нашето становище сме посочили много от страните, където имаме диференциация на минималната заплата именно за целите на дуалното обучение. Нека да спра дотук, да не отнемам повече от Вашето внимание. Категорично против предложението на колегите от КНСБ и АИКБ за ревизия, отпадането на Кодекса на труда като правно основание за дуалното обучение (реплики). Точно това пише във Вашето предложение, то е пред мен, предлагате в член 17а, в алинея втора, задрасквате Кодекса на труда и по този начин той отпада като правно основание за провеждане на дуалното обучение. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други становища?
ВЕЛИЧКА МИКОВА (КНСБ): Уважаеми госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също искам да изкажа нашето становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение и по-конкретно в частта, свързана с предлаганите изменения в чл. 230 от Кодекса на труда. КНСБ действително застава против предложения начин дуалното обучение или обучението чрез работа да се осъществява по пътя на сключване на трудов договор. Това е така, защото ние считаме, че по време на обучение ученикът остава ученик и той не се превръща в работник. По кодекса на труда всичките договори са трудови договори. След като ученикът се подчинява на една учебна програма и на държавни образователни изисквания, които му налагат да покрие определен образователен минимум знания, всъщност той не е истински работник. В този смисъл не може да се обръщаме към основния трудов закон, какъвто е Кодексът на труда. Действително преди две години, когато е въведена за първи път формата на обучение чрез работа или по-позната като дуално обучение, са направени изменения в Кодекса на труда, но сега, когато ще се прецизират тези разпоредби, не трябва да се допуска това да се случва, защото логиката на двете правоотношения –обучителното правоотношение и трудовото правоотношение, са съвсем различни правоотношения. И в този смисъл ние сме направили това предложение до Вас в нашето становище, което го видях с очите си, че е качено и се извинявам тук, че съм допуснала грешка, но тя е действително зрителна грешка, защото надолу са изброени всичките становища. Видях и в нашето становище сме направили опит с колегите от АИКБ да предложим на уважаемите народни представители да се създаде специален вид договор, който да намери място в Закона за професионалното образование и обучение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Думата има господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря.
Аз имам предложение, което може да се оформи и като мнение. Предложението ми е ние в Комисията по образование да сложим точка на този спор дали говорим за ученик или за работник. А мнението ми е, че става въпрос за ученик, който работи, а не за работник, който учи. В този смисъл и даже осъществявайки трудова дейност, основната дейност пак си остава ученето. А ако продължаваме, защото на няколко пъти ни се налага да влезем в една такава дискусия кое да натежи и тази дискусия я водихме и в другата комисия – по труда и социалната политика, тръгваме от изходна база, че говорим за ученик в българско училище. Ако продължаваме, не можем да се измъкнем и ще се оплетем в каша.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Михайлова има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Искам да внеса като обяснение по отношение на фирмите, които в момента не са към проекта, по наши сведения са малко над 30, в тези три години има фирми, които са започнали съответно самостоятелно, след което се включват в проект „Домино“, което също трябва да се отбележи, но най-вече проект „Домино“ приключва 2019 г., нашата идея с тези предложения е дуалната система на обучение да не е на проектна основа, а да стане политика в образованието.
И този спор ученикът къде е ученик и къде е работник, за мен няма да доведе до нищо съществено, дотолкова доколкото всички сме наясно, че професионалното обучение в частта придобиване на професионални компетентности и сега е регламентирано по два възможни начина. Това са учебната практика, тя е ясно къде се провежда, и производствената практика, също много ясно са разписани изискванията. Производствена практика без договор между образователната институция и съответния партньор в този процес няма как да се случи без този договор. И в момента за да се отиде на производствена практика, която е абсолютно задължителна двуседмична след приключване на 11. клас, това не може да стане просто защото те така са се уговорили. Това става с ясни документи, които се подписват и най-вече към момента тези ученици задължително трябва да имат осигурени застраховки, за да бъдат на работните места в предприятието, да осъществят производствена практика. Така че и към момента има условия да се сключва договор за осъществяване на производствена практика. Но това е класическото професионално образование, това е дневната форма за осъществяване на професионално образование в общините гимназии.
Нещо повече, ние не предлагаме кардинално изменение на чл. 230, което да променя философията на този чл. 230. В нашите предложения училищният учебен план се заменя със съответните учебни планове и е ясно, това е синхронизация с нашия закон, с който основно работим – Закона за предучилищното и училищното образование. Съответно професионалните гимназии се заменят със случаите за обучение чрез работа, тоест дуална система на обучение по простата причина, че ние разширяваме обхвата и даваме възможност на средните училища.
Но това, което трябва да се подчертае и от практиката, много от учениците в професионалните гимназии, които и в момента, независимо в каква форма на обучение са, дали са дневна, дали са дуалната система на обучение, след приключване на задължителните учебни занятия на техните ангажименти като ученици, остават на работа в предприятията и тогава сключват трудови договори, не сключват нито специални договори, нито нещо по-различно. Моето виждане е и като човек от гилдията, който наистина активно работи с предприятия, с партньори. От моята практика като директор на училище, трябва да Ви кажа, че наистина трябва едно разбиране и от двете страни. Дуална система на обучение в своята същност означава две страни. Много често се казва защо е дуална –дуализмът така или иначе си е понятие. Така че дуалната система на обучение означава да има две партниращи си страни с ясно разписани отговорности. В тези два дни ученикът не ходи в училище и след това да отиде до предприятието, той е непрекъснато в…
Не е тази производствена практика, която е класическата производствена практика. Ето това е разликата! И тя трябва да бъде много ясно изяснена и да се знае съответно, защото професионални гимназии естествено и в момента има, които се осъществяват производствената практика.
Що се отнася обаче до годините, така както е зададено – 11. и 12. клас, по принцип в 11. клас учениците правят 18 години, има някои, които са тръгнали по-рано на училище. Възможно е, но Главна инспекция по труда дава разрешение.
И това, което искам да допълня най-вече, е, че преди две седмици имахме във Враца разговор между работодателите и училищата, точно за да изясним с Главна инспекция труда, така че да може да създадем условия да се реализира това обучение, защото самата община разбира необходимостта от това да осигури кадри на труда. И за да останат те на пазара на труда, не трябва да чакат след пет години примерно да имат възможност с трудов договор, трябва тези трудови навици да ги придобият съответно още по време на обучението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има ли други изказвания?
Няма или поне не виждам.
Предлагате да гласуваме. Закривам дискусията по Законопроекта и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г., първо гласуване.
За 13, против няма, въздържали се 7.

По т. Разни има ли нещо, което искате да споделите?
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Много внимателно следях, защото мислех точно в т. Разни да изкажа безкрайното си възмущение и щях да искам позиция на Комисията по образование в Народно събрание от разни малоумни, извинявам се за израза, публикации, които четох, че в така гледаното прекрасно шоу „Биг брадър“ трябвало да влезе, как беше онази – Анита Мейзер. Слава богу, че на тоя етап не влезе.
Но, колеги, аз мисля, че ние наистина трябва да помислим, тъй като това безумно нещо се излъчва в 20,00 часа… Каквото и да ми говорите, знам всички неща, които може да ми кажете против, наясно съм, но това се гледа от децата на България. Ако не друго, да изразим становище или позиция и това нещо да бъде преместено в 22,00 или в 23,00 ч. или в колкото искат там вечерта. Такава пошлост, такова нещо аз не знам. Във всички формати сигурно съм гледала по едно или две съм включвала, просто защото трябва да знам какво се случва. Но това, което прочетох засега по медиите, не знам дали така ще се реализира, това просто надминава всичко. Съжалявам, че съм емоционална, дайте да помислим може ли да направим нещо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов се върна (смях).
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз наистина се върнах, защото това е моя тема в Комисията по култура от 10 години насам. „Биг брадър“ е една помия. Тук е идвала госпожа Зурлева с редактора на това предаване. Ние в тогавашната комисия ги газихме, но те казаха, че това е търговия, че това е свободна страна, че не можем да налагаме каквото и да било и така нататък. Аз мога да Ви дам един съвет и ще Ви подкрепя: Направете едно предложение в Комисията по култура, може да го внесете и тук, да обсъдим този проблем и Комисията има право на мнение, има право да вземе решение. На Комисията по култура е подчинен СЕМ, задават им се въпроси, подлежат на известна санкция от тази комисия. Елате в Комисията, внесете това предложение да се обсъди и това също е възможно… Уморил съм се да се боричкам с тях, и, както виждате, не се обаждам, тъй като тогава тази борба беше абсолютно безсмислена. (Реплики.)
Да, все по-грозни стават, бяха вкарани деца тогава, затова стана скандалът. Те се отказаха, дадоха заден ход. Това е положението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Сега госпожа Захариева ми подсказва, ние така или иначе имаме нов председател на Държавната агенция за закрила на детето, който желае среща с мен от едно известно време през лятото. Ако искате можем да поканим госпожа Лилова и да я попитаме какво е всъщност становището, защото ако някой трябва да се грижи за правата на децата, това е ДАЗД. Признавам, това предаване не го гледам, съжалявам, но дочувам какво се случва, но не е сред предаванията, които са в моя интерес. Но това е едното решение – да се разгледа в Комисията по култура, тъй като те са отговорни и съответно да се сезира СЕМ, а другото, което Ви предлагам, е да поканим госпожа Лилова, те готвят и национална стратегия за детето. В този контекст можем да й поставим този контекст и да изискаме от ДАЗД да се самосезира по някакъв начин. Така че ако сте съгласни всички, можем да направим едно такова изслушване.
Министър Вълчев също ще вземе отношение по „ВИП Брадър“. Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не съм го гледал.
Две неща също се сещам да кажа, едното може би като предложение. Ние подготвихме проект на Стратегия за възпитателната работа, да, вярно в образователните институции, но поне може да бъде начало на някакъв разговор, да си кажем: искаме нашите деца да ги възпитаваме на това и това. Ясно е, че имаме множество медии, имаме много сайтове, затова говорим за медийна грамотност, дигитална медийна грамотност. Включихме я в ревизираната препоръка за ключовите компетентности от тази година и в учебните програми, в стандарта за гражданското…
Така че това са все теми, които кореспондират с тази, но факт е, че когато говорим за нещо извън училището, сме много, много предпазливи, особено когато говорим за медиите и за това в какво искаме да възпитаваме децата си, а те неизбежно са обект на интервенция, на възпитание и от медиите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
Колеги, имайте предвид, че водим стенограма!
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Извинявайте, не си преформулирах предложението, ако искате да обсъдим този проект на Стратегия за възпитателната работа, нашата цел е не да имаме стратегия, а да го използваме като база за обсъждане. Не ни трябва толкова документът.
ИВО ХРИСТОВ: Подкрепям всичко казано до този момент. Искам само да Ви уведомя обаче, за съжаление мое лично, огромно, че влакът е заминал отдавна някъде преди около 30 години. Благодаря Ви. (Оживление, смях.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: То е така, отдавна сме изтървали влака, така е.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Милена Дамянова