1. Актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2017 г. и Проект за решение № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.

---

Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и науката госпожа Милена Дамянова.
* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, добре дошли на първото ни заседание за тази календарна година! Надяваме се да е спорна, ползотворна и да решаваме въпросите в дух на консенсус и диалогичност!
Добре дошъл на министър Вълчев и на неговия екип: госпожа Таня Михайлова – заместник-министър, госпожа Евгения Костадинова – директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“, Йорданка Петрова – парламентарен секретар. Добре дошли и на другите гости и нашите партньори от медиите!
Колеги, предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред: (Изчита дневния ред.)
Моля да гласуваме.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.

Колеги, започваме по точка първа:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Първи имат думата парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожо Петрова, заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Дамянова, колеги, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости! На 4 октомври 2018 г. Министерството на образованието и науката стартира изпълнението на проект „Квалификация за професионално развитие на педагогическите специалисти“, финансиран по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г. Конкретен бенефициент на проекта е Министерството на образованието и науката. В този проект знаем, че участват регионалните управления по образование, всички училища и детски градини.
Моят актуален въпрос е свързан именно с този проект. Как се реализира до момента, в това число и финансово, този проект? Има ли наблюдения на процеси, които бихте критикували и бихте променили в хода на изпълнение на Проекта?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
Добре дошла и на Катя Митева – началник на Пресцентъра на Министерството на образованието и науката.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Петрова! Най-напред и от мен: здрава и ползотворна година!
По отношение на конкретния въпрос, това е една от операциите, те са около 10, в която Министерството на образованието и науката е конкретен бенефициент дотук през този програмен период, насочена конкретно към политиката за подобряване на квалификацията на педагогическите специалисти. Тази политика е отчетливо откроена в Оперативната програма (ОП). Има индикатори в ОП, които следва да бъдат постигнати. Ако те не бъдат постигнати през този програмен период, следва включително намаляване на средствата.
За съжаление, тази операция закъсня. Знаете проблемите с ОП. Тази операция беше почти готова в началото на 2018 г., когато беше преустановено възстановяване на средствата. От самото преустановяване възстановяване на средствата не последваха негативи по отношение на стартиралите проекти. Като Министерство през тези две години успяхме да осигурим непрекъсваемост на изпълнението на проектите. Най-големите от тях вече приключиха, като проектът „Твоят час“. Знаете, че миналата година изпълнихме плана с препоръките и средствата вече се възстановяват. Може би негативно беше засегната единствено тази операция „Квалификация на педагогическите специалисти“, защото тя беше временно блокирана от по-нататъшно оценяване до изпълнението на тези препоръки. Затова закъсня стартирането на Програмата. Тя стартира, както Вие отбелязахте, едва есента на миналата година.
От друга страна, до края на 2018 г. имахме междинен индикатор както за обем верифицирани средства, така и за брой педагогически специалисти, които трябваше да бъдат включени и да са преминали курсове и обучение за подобряване на квалификацията. Този индикатор беше 11 хил. до края на 2018 г. Това беше причината екипът за управление на проекта да стартира с краткосрочните обучения. В проекта са заложени три вида обучение. Едните са най-краткосрочни, другите са със средна срочност, други са многодневни. Беше стартирано с краткосрочните еднодневни обучения. До края на годината бяха проведени квалификации за 15 000 педагогически специалисти. В този смисъл изпълнихме индикатора. Изпълнихме и междинната цел като цяло за ОП – за обем верифицирани средства до края на 2018 г., което е предпоставка да няма намаление на средствата по Програмата. Знаете, че бяхме застрашени от такъв риск основно заради забавянето на операциите по първа ос на ОП, където са средствата за изграждане на научна инфраструктура, въобще средствата за научни изследвания. Благодарение обаче на по-високото изпълнение на средствата за образование успяхме да компенсираме неизпълнението на средствата за наука.
Що се отнася до конкретния проект, той е насочен към най-важните теми за реализирането на политиките в сектора. Това са както новите учебни програми, въвеждането на компетентностния подход, обучението в съответствие с компетентностния подход, така и обучението за иновации, така и обучението за подкрепа на личностното развитие. Има и обучение на директорите за подобряване на училищното управление, обучение за подобряване на политиките и дейностите по взаимодействие най-вече с родителите, но също така да се направи училището по-отворено и по-взаимодействащо.
Дотук е рано още да правим анализ. Вие и Ваши колеги са ми поставяли въпроса за квалификацията на педагогическите специалисти. Факт е, че нормативната уредба – и законовата, и подзаконовата, регламентират сравнително отворен пазар на квалификационни услуги, което в дългосрочен план благодарение на конкуренцията ще доведе до подобряване на тяхното качество. В краткосрочен план това води до проблеми с качеството. В момента имаме сигнали за различни квалификационни услуги, където обучаемите деца не са удовлетворени. Затова правим нормативни промени и информационна система. Ние не можем да осъществим повсеместен, тотален контрол на всички обучения, които се провеждат в системата, защото те не са само по проекта, говоря основно за тези по делегираните бюджети, които учителите избират. Можем да направим информационна система за оценка на удовлетвореността от обученията от страна на обучаемите. Всеки обучаем чрез информационна система ще получава линк с кратка атестационна карта, за да не бъде демотивиращо да я попълва, в която накратко да каже удовлетвореността. По това работим в момента. Надявам се за следващата фаза на обучение по проекта, която ще бъде може би към средата на годината, тази система да бъде действаща. Това е по отношение на въпроса с качеството.
Единственият друг сигнал, който сме получили, е за ниската часова ставка, която се плаща на обучителите – 37 лв. на обучаем. Тя е общо за всички разходи. Доколкото имах време да се задълбоча, действително е ниска, но това зависи от Управляващия орган (УО). Те са разработили методологията. Те могат да направят анализ и обоснована корекция. Ние сме осигурили необходимата независимост на УО от страна на Министерството, тъй като ние сме бенефициенти на средствата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли реплика, госпожо Петрова?
ТАНЯ ПЕТРОВА: Да.
Благодаря Ви, господин Министър.
Всъщност три бяха аспектите, будещи малко безпокойство от страна на директори, които споделиха с мен за този проект. Вие казахте за качеството. Казахте, че ставката от 37 лв. и по Ваша преценка не е достатъчно добро число, за да се подготвят и разпространят учебни материали, с които учителят да може да разполага по време на всяко занимание и след завършването на курса за обучение.
И третото нещо, на което ми обърнаха внимание, е защо от този проект са изключени учителите над 53-годишна възраст, тъй като средностатистически на тези учители им остават поне 14 години до навършване на пенсионна възраст?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: За последното не съм сигурен какви са аргументите. Те във всички случаи са зададени от критериите за избор на операции, определени от УО. Може би от гледна точка на периода на осигуряване на възвръщаемост на инвестицията, от обучението. Честно да кажа, не съм сигурен в отговора на въпроса.
Що се отнася до качеството, може би пропуснах да кажа, че директорите са тези, които избират доставчиците на квалификационни услуги. Да, понякога ги избират в условията на недостатъчна информация, но имат право на избор от включените в регистъра и заявили за участие. Заради часовата ставка някои се отказаха да предоставят такива услуги. Все пак тези обучения са насочени тематично и по една тема невинаги има безброй доставчици.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колегите от „БСП за България“ – професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Колеги, уважаеми господин Министър! Аз ще задам кратък и конкретен въпрос.
Всички знаем, че целта на Министерството на образованието и науката е да работи в синхрон, както казахте Вие – да бъде отворено към обществото, да се съобразява, да оценява общественото мнение, да води прозрачна политика в полза на цялото общество, на ученици и учители.
Знаем, че към Закона за предучилищното и училищно образование има обществени съвети към директорите и към самото училище. Моят въпрос е: има ли обществен съвет към министъра на образованието и науката? Ако има такъв, да кажете малко повече за работата в него, за участниците в него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Нямаме обществен съвет, който да обхваща всички области на политика – в този вариант и формат. Ние партнираме тематично с възможно най-широк кръг от организации. Бил съм свидетел на заседания на подобни многофункционални обществени съвети. Един говори за ранно детско развитие, друг говори за личностна подкрепа, третият говори за заплатите на учителите, четвъртият – за висшето образование, петият – за наука. Разговорът не може да се концентрира по нито една тема, не може да се постигне ефективност.
Много често тази форма на съветите не е и най-ефективната. Сега се опитваме да видим какви да бъдат форматите – консултативни, обществени, по отношение на различните области на политика. Започнахме с разработка на Стратегия за ранното детско развитие, която има за цел да координира усилията най-вече на трите системи – образование, здравеопазване и социални грижи, така че в системата на предучилищното и училищното образование в момента това е своеобразният ни консултативен формат.
Имахме и консултативен формат по отношение на детското и ученическото хранене.
Имаме Съвет за професионално образование и обучение, в който партнираме с всички заинтересовани страни. Там са всички работодатели. Отделно с работодателите имаме работен формат, без той да е институционализиран, но е ежемесечен работен формат.
Имаме отраслов съвет. Вие знаете къде са най-важните партньори от системата, така наречените „социални партньори“, с които комуникираме интензивно.
В системата на висшето образование имаме своеобразен формат, без да е институционализиран, с участието на синдикатите, с представителство на студентските съвети и повече с представители на ректорите. Партнираме и със Съвета на ректорите.
В областта на научните изследвания нямаме такъв политически формат. Миналата година имахме формат в контекста на Националната пътна карта и националните научни програми, където участват Българската академия на науките, висшите училища, Селскостопанска академия.
Партнираме с различни организации по различни теми. Примерно с Института по пътна безопасност осъществяваме обучение в системата за безопасно движение по пътищата.
С гражданския сектор вчера имахме среща с дарители. Голяма част от тях са от гражданския сектор, други са от големи компании.
Партнираме с голям брой браншови работодателски организации. Вчера си говорехме, че може би само с аграрния сектор нямаме интензивно взаимодействие, но там са и много организациите – на една култура и на едно животно – по три организации.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика, професор Клисарова?
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря за получения отговор. Виждам, че се търси връзка с обществеността и с различните правителствени и неправителствени организации, които могат да окажат помощ и съдействие в тази работа.
Може би е необходима малко по-голяма прозрачност. Ще кажа защо. Аз получих въпрос има ли такъв обществен съвет и работи ли Министерството по този или друг въпрос. Ако има по-голяма публичност за срещите и резултатите от тях, ще бъде по-полезно за цялото общество, което задава въпроси дали има, или няма такива съвети, както и за всички нас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: От парламентарната група на „Обединени патриоти“ – доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Господин Министър, госпожи и господа народни представители! Моят въпрос е свързан с дейността на Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства.
Съвсем непреднамерено, съвсем случайно може би този център попадна в моето полезрение. Разбрахме, дори и широката публика, че неговият бюджет е 1 млн. лв. на година. Не зная дали това е вярно или точно число, но това ме принуди да погледна официалния сайт на тази институция, където се натъкнах на доста интересни моменти и научих доста неща.
Примерно този център с този бюджет, ако е верен, работи с четирима служители и една счетоводителка. Разбрах от сайта, че е създаден с ПМС № 4 от 17 януари 2005 г., преди 14 години. От заглавната страница научаваме, че целта на Центъра е „да подпомага реализирането на правителствената политика по отношение на образователните потребности на децата и учениците от етническите малцинства“.
Основа за дейността на този център, обърнете внимание, цитирам: „Тази политика има за своя рамка Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г“. Това е цитат от заглавната страница, въпреки че от 2015 г. до 2020 г. вече имаме Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Очевидно е, че най-малко от 2015 г. тази заглавна страница не е актуализирана.
Пак любопитствайки, от официалната страница научавам, че в менюто „Добри практики“ последната публикация е от 21 януари 2012 г. Днес е 23 януари 2019 г. Тя засяга несъмнено добрия опит на Основно училище „Виктория и Крикор Тютюнджан“ от Пловдив.
В меню „Галерия“ констатираме, че за 2018 г. са регистрирани 6 събития. Четирите от тях са семинари в Монтана, Стара Загора, Варна и Пловдив. Едното е подписване на рамков договор. Другото е събитие в детска градина.
Изводът от всичко това, което всеки гражданин може да провери в официалния сайт на Центъра, е, че или той не се обновява, или отразява обективно дейността на Центъра.
Във връзка с доста подробното ми изложение, господин Министър, бих искал да Ви задам въпроса как виждате мястото на Центъра в реализирането на политиката на Министерството и на държавата за интегриране на децата от етническите малцинства, връщането им в училище, тяхната социализация и всичко онова, което сме си поставили като задача, тъй като според мен, а и според целите на този център, той е един от инструментите на Министерството за постигането на тази цел и задачи на държавната политика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Вълчев, заповядайте за отговор. Доста мотивиран беше въпросът. Надявам се да дадем възможност на министъра, достатъчна като време, за да отговори.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: И аз благодаря.
Както каза господин Михов, Центърът е създаден през 2005 г. най-вече във връзка с реализиране участието на Министерството на образованието и науката в така нареченото „Десетилетие на ромското включване“. Това само по себе си не налага задължителното съществуване или създаване на такава структура, но това е било предвидено като една от мерките. Предвидено е Центърът да реализира две дейности – едната по изпълнение на дейности и проекти, финансирани през Десетилетието на ромското включване, втората дейност е той самият да финансира проекти. През годините обаче Центърът се е концентрирал преди всичко върху втората дейност. Участвал е в проекти, но много малко. Мобилизирал е много малко външни ресурси – това, за което е бил създаден. От друга страна, е изпълнил няколко, може би 4 тригодишни програми. Предвидено е Центърът да функционира въз основа на тригодишни програми и такива програми са били утвърждавани четири пъти от Министерския съвет. Последната програма е утвърдена през 2016 г. и изтече в края на 2018 г.
Не зная дали ще ми повярвате, но в края на 2018 г. водихме разговор за бъдещето на Центъра, преди вниманието да бъде фокусирано върху него от факта, че госпожа Ковачева работи там.
Центърът може да бъде и отдел към Министерството, предвид числеността, която споменахте.
Що се отнася до Центъра като инструмент, това, което прави конкурсно-проектното финансиране, моето категорично мнение е, че конкурсно-проектното финансиране, което осъществява Центърът в този му вид, дали ще е за 100 хил., за един милион или за 5 милиона, не е ефективно, е недостатъчно ефективно. Защо? Защото по принцип в системата на образованието мерките изискват устойчивост, изискват многогодишност на усилията. Проектното финансиране често е за ограничен период от време. С проектно финансиране ние достигаме до островчета от картата на училищната мрежа или мрежата от детски градини.
Проектното финансиране не е подходящо за системата на училищното образование. То не е подходящо за дългосрочни, устойчиви мерки. То е подходящо за допълняемост.
Междувременно ние имаме много повече средства за включване на деца от уязвими групи по линия на трета ос на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, където се осъществява такова проектно финансиране, където се осъществяват такива грантови схеми. Преди това беше по ОП „Развитие на човешките ресурси“.
През този програмен период има и обща схема между двете оперативни програми, която има за цел да мобилизира всички ресурси на общността.
Факт е, че има успешни проекти, когато се включат всички представители на общността – и общината, и институции от системата на социалните услуги, и образователните институции, и гражданският сектор, медиатори. Това обаче може да бъдат само допълнителни мерки.
Дейността на Центъра през този период е била насочена към такива допълнителни мерки, като работа с родители, образователна десегрегация, работа в общността. Важно е да отбележим, че Центърът финансира само публични организации – училища, детски градини, общини. Могат да участват и граждански организации, но само като партньори.
Има задължение за публичност на дейността на Центъра. Те са в Правилника му, където може би са най-ясно разписани задълженията за публичност. Всички одитни доклади следва да се публикуват на сайта на Центъра.
Ние нямаме по-големи забележки относно законосъобразността на Центъра от тези, които имаме за други звена. Правим регулярни одити.
Това, което имаме основно като критика, е по отношение на ефективността на проектното финансиране, още повече при наличието, както Ви казах, на ОП, по която могат да се финансират много повече и по-мащабни дейности, така че да се постигне по-добър успех. Такива бяха финансирани през 2016 г. по линията на ОП.
Това, което предвиждаме в краткосрочен план по отношение дейността на Центъра, е той да се включи в общите политики, както често казваме „мейнстрийм инструменти“, защото проектното финансиране не е толкова ефективно.
Центърът ще се включи в един от проектите, който предвиждаме да разработим по ОП „Науча и образование за интелигентен растеж“ за допълнителна подкрепа на децата в детските градини най-вече за обучение по български език. Второ, да участва в администрирането на Програмата за подпомагане на дейностите за десегрегация на общините. Тази програма ще бъде отворена за всички общини. С нея се опитваме да провокираме общините да разработят такива политики, да имат система за ранно предупреждение, ако се увеличи броят на децата в едно училище, най-вече в периферията на обособения квартал, ако се увеличи над 15-20% процентът на децата от ромски произход, след това се получават, Вие знаете, самоусилващи се процеси на вторична сегрегация, които е добре да бъдат преждевременно пресечени. Това ще бъде целта на тази програма.
В средносрочен план преосмисляме дейността на Центъра, още повече в контекста на оптимизацията на държавната администрация. Вие сам казахте, че има един счетоводител, а вече говорим за концепция за споделени услуги. По същия начин Центърът може да съществува и като отдел към Министерството, за да изпълнява тези дейности. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика, доцент Михов? Не, благодаря.
Следва парламентарната група на „Воля“ – госпожа Аксиева.
Заповядайте.
ЕЛЕНА АКСИЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е свързан основно с град Пловдив, но смятам, че проблемът засяга и повечето градове в България.
През декември месец са проведени внезапни визити от мобилни екипи на Министерството на образованието и науката в няколко гимназии в град Пловдив, по-конкретно в Гимназия по машиностроене, Автото, Професионална гимназия по строителни технологии „Пеньо Пенев“ и Професионална гимназия по кожени изделия и текстил. Голяма част от учениците в тях са от малцинствата и от семейства с нисък образователен и социален статус. Броят на отсъстващите там без причина е достигнал 70%, а в някои случаи – дори до 90%! Голям е и броят на фиктивно записаните, а никога не са посещавали училище или живеят в чужбина.
Моят въпрос е: какви механизми прилага Министерството на образованието и науката за справяне с тези проблеми? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Всъщност Вие започнахте от единия механизъм – механизма на контрол с тези мобилни екипи. Всъщност това е проверка на Министерството на образованието и науката, въпреки че регионалните управления също осъществяват контрол, понякога е необходимо ние да осъществим контрол на регионалните управления. Факт е, че докладите и проверките, които ние правим, констатират по-висок процент на непосещаемост от тези, които правят регионалните управления. Това е притеснително за мен, но е въпрос на друг разговор, който водим с регионалните управления.
Проверките са внезапни. Служителите, включени в мобилните екипи, не знаят къде тръгват сутринта, за да не се получи изтичане на информация. Фокусът е върху рисковите училища от гледна точка на посещаемостта. Обикновено това са училища с концентрация на проблемни деца, където процентът на посещаемост е нисък. Почти всяка седмица, поне три пъти месечно получавам такива доклади от различни части на страната за различни училища. Факт е, че продължава проблемът с ниската посещаемост. Тя варира много в рамките на един ден. Примерно първия час може да е 20%, третия – четвъртия час да е 60-70%, петия – шестия час пак да е паднала на 30%. Много зависи от това кой час се отива. Има обаче и общи констатации.
Освен че трябва да дисциплинираме регионалните управления, основният механизъм е за съвместна работа, който префокусираме върху ежедневната посещаемост. В областта вече няма да имаме 50 екипа, които да записват децата, а ще имаме 10 екипа за ежедневното осигуряване на посещение. Факт е, че в тези училища се обучават деца, чиито родители не следят за упражняване на тяхното право на образование и държавата трябва да компенсира отговорното отношение от страна на родителите и на децата.
Подобни случаи имаме във всички области на страната. Може би само в две области няма проблемни училища. За сметка на това може би в област Пловдив има най-голяма концентрация на такива училища, заедно със София-област.
Тези мерки изиграват своята роля, много се надяваме да е устойчива. Дори когато се приложат обаче всички мерки, когато се активират всички институционални ресурси, учителите, екипите ходят по домовете, констатират, полагат усилия децата и учениците да посещават всеки ден училище, работят с родителите, има мерки на принуда, които включват спиране на социални помощи, наказания по реда на Закона за предучилищното и училищното образование, наказания с административни глоби пак по реда на Закона за предучилищното и училищното образование и тогава посещаемостта се повишава, но в недостатъчна степен.
Има сложени преброителни камери в редица от тези училища, обвързани с електронен дневник, тук стои пък проблемът с личните данни, което минимизира възможността да бъдем излъгани. Една камера ни помага тези деца да започнат да ходят редовно на училище. Оправданията са най-различни: не се е събудил сутринта, свалили са го от автобуса, имало банкет вечерта. Добре е да се чуят усилията на хората в екипите, защото те са огромни. Въпреки това понякога не е налице резултат.
От друга страна, има и училища, които не полагат достатъчно усилия. Специално за тези четири училища, които проверихме, моята оценка е, че в три от тях не са положени достатъчни усилия. Едното училище беше приложило може би всички възможни мерки, беше подобрило резултата, но въпреки това имаше средно висок процент на непосещаемост. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика, госпожо Аксиева?
ЕЛЕНА АКСИЕВА: Искам само да благодаря за отговора. Надявам се с бъдеща съвместна работа да има все повече положителни резултати в тази насока. Най-важното – да има контролни функции, за да може да се следи за правилното извършване на проверки и съответно подобряване на ситуацията.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Може ли да допълня нещо?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да допълня, че във всеки доклад, който ни се предоставя, когато не е осъществен контрол от регионалното управление, се търси дисциплинарна отговорност; съответно от директора, ако във всички класове, където има проверка, се прикриват отсъствия. Защото много често има примерно един или два класа по-зле, но това не е като цяло училищната политика и тогава се търси отговорност от съответните учители. Това е въпрос на отговорност.
Заместник-министър Михайлова беше в Пловдив вчера. На нея съм ѝ вменил отговорността да отговаря лично за Пловдивска област. Имаме активна ангажираност на всички институции, на областния управител. Аз лично съм се заел със София град, госпожа Сачева – със София-област. Това са трите най-проблемни области. Сливен също е проблемна област.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, преминаваме към следващия кръг от въпроси.
Парламентарната група на ГЕРБ няма въпрос.
От парламентарната група на „БСП за България“ госпожа Ненчева ще зададе въпрос.
Заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: В този шеговит ред на мисли за мен е изключително приятно, че госпожа Михайлова ще бъде обсебена от всички нас от област Пловдив. „Добре дошли!“ в град Пловдив и област Пловдив!
След като коментирахме въпросите, свързани с приобщаващото образование, държа да подчертая, че нашата група има последователен интерес към всичко, което се случва с извънкласните форми на работа.
Явно въодушевена, пропуснах да се обърна към Вас, уважаема госпожо Председател, и господин Министър, простете.
Да се върнем към извънкласните дейности в училище, към които не трябва да бъдем безразлични. Виждам, че Министерството осъществява необходимата работа.
Още през месец юли попитахме каква е работата на Министерството в тази посока. Тогава се изчерпа Програмата „Твоят час“. Уточнихме тези детайли. Тогава казахте, че работата по извънкласните форми продължава, а финансирането стартира от началото на тази година.
Въпросът ми е провокиран от проблемите, които възникват с нормативната уредба. Миналата седмица имах доста разговори и с директори, и с учители. Тогава в отговора си Вие казахте, позволете ми да цитирам: „Тук ограничението не е кога ще изготвим нормативните промени. Може би ще бъдем готови най-късно следващия месец“. Разбирам, че нормативната уредба е трябвало да бъде готова август или септември месец. Към този момент обаче учителите и директорите не са наясно с много от детайлите, свързани с извънкласната форма на работа с децата, освен обявената платформа, която приключва своята работа на 28 януари, когато трябва да бъдат регистрирани всички.
Въпросът ми е: какви промени се предприемат в нормативната уредба, свързани с Наредбата за приобщаващото образование, за финансирането на институциите, във връзка със стартирането на извънкласните форми?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Дейности по интереси бяха регламентирани с приети мисля в началото на месец декември промени в стандарта, в Наредбата за приобщаващо образование и в Наредбата за финансиране на институциите, съответно организирането и финансирането на тези дейности. Това беше правно-техническо решение – да няма отделен акт, а промените да бъдат в тези два нормативни документа, тъй като дейностите по интереси са част от общата подкрепа, която се оказва на децата. За мен най-важното беше да осигурим необходимите средства за тяхното финансиране. Те са в размер на 25 милиона. Планирани са по бюджетните отношения с общините с централния бюджет, така че средствата се получават регулярно от началото на тази година.
Създадена беше организация по отношение на информационната система. Най-общо мога да кажа, че правилата са много близки до проекта „Твоят час“. Какво направи проектът „Твоят час“? Допълнително към проекта „Успех“, по който преди това се финансираха тези дейности, е да осигури възможност максимално широк кръг от доставчици на дейности по интереси да се регистрират и да предлагат такива дейности чрез информационната платформа, от една страна. От друга страна, тези дейности да бъдат в съответствие с интересите на децата. По същия начин, както в проекта „Твоят час“, във всички училища бяха направени проучвания на желанията на децата, които са вкарани в информационната система, които са търсенето е дейности. От друга страна, предлагането на дейности е регистрацията на всички педагогически специалисти и други лица.
Факт е, че се опитваме да отворим училищата по линия на дейностите по интереси към външни доставчици. Затова е заложено изискването минимум 5% от дейностите да се осъществяват от външни специалисти. Това могат да бъдат треньори, дейци от читалища, писатели, художници. Всяко разнообразяване на образователната среда на учениците и увеличаването достъпа им до различен кръг и повече специалисти е желателно.
По отношение на неяснотите в нормативната уредба, може би те идват от това, че в този проект има много по-малко регулации, отколкото по проекта „Твоят час“. Примерно не е казано колко да бъдат задължително групите от – до, училищата могат да решават колко да бъдат групите. Групата по шах може да бъде примерно само от двама ученика, стига да могат да го планират като размер на средства.
Не е казано колко да е задължително часовата ставка. Това беше указано по проекта „Твоят час“. Не е необходимо да попълват всички отчетни документи, да ги качват в информационната система, както беше в проекта „Твоят час“. Можем да кажем, че ще бъдат облекчени от гледна точка на административната работа и по-свободни от гледна точка на планирането на дейности по интереси.
Може би представлява трудност допълнителното изискване да насърчим интересите на децата в областта на математиката, техниката, природните науки и изискването минимум 40% от средствата да бъдат в тези области. По проекта „Твоят час“ 32% средно са били в тези области, но в някои училища – много по-малко.
Не пропускам в разговори с директори на училища да ги попитам представлява ли трудност това изискване за тях. Досега не съм чул отговор, че представлява. Всички казаха, че ще го изпълнят. То би представлявало трудност от гледна точка желанията на децата, от една страна, от друга страна, възможността да осигурят специалисти.
Имаме разговор с началниците на регионални управления да провокират общините да направят общински програми. 10% от средствата остават в общините. Не е необходимо това да бъде във формат програма, по-скоро списък от междуучилищни дейности, които да реализират, да включат и други институции, да насърчат училищата да партнират помежду си, защото често по проекта „Твоят час“, въпреки че имахме междуучилищни дейности и изяви, видяхме, че те са много малко. Често дейностите се затварят в училище, а това е механизъм да има повече междуучилищни дейности и изяви. Общините би било полезно да провокират с междуучилищни програми децата да посещават повече обекти с образователно-културно значение по линия на дейностите по интереси, повече институции, предприятия, особено когато става въпрос за V-VІІ клас, тоест ранното кариерно ориентиране също е заложена политика. Основното е да се насърчат интересите и способностите на децата. Чрез дейностите по интереси може да се провокира в много по-голяма степен креативност, въображение, интересът на децата, отколкото един час от учебния план.
Чух от друг министър на образованието от европейска страна, че се опитват да направят образованието интересно, като приближат повече учебния час до дейност по интереси. Това невинаги е възможно, разбира се, но в известна степен винаги може да се направи, защото проблемът на днешните образователни системи е способността да се задържи вниманието на децата, да се провокира техният интерес. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Всичко казано дотук звучи добре. Мисля, че в стремежа си да дадете възможност за свобода на директорите и на учителите Вие им залагате своеобразен капан към този момент. Мисля, че ще има и обратен ефект тази възможност да правят това, което те решат. Представете си хипотетична ситуация: 20 групи по 2 деца в група в едно училище!
Искам да споделя и добре знаете, че учителската гилдия е едно от най-дисциплинираните съсловия. Точно тази липса на ориентир ги затруднява и голяма част от тях отказват да работят по програмата, защото не знаят колко ще струва един лекторски час и дали работата ще бъде равна на един лекторски час. Това, да кажем, е детайл.
Не знаят какъв е минималният брой на групата, не знаят максимума на групата, с която трябва да работят.
Учителите не знаят колко групи имат право да водят в училище. Това са дребни и не толкова дребни детайли, които могат да препънат желанието ни да дадем свобода, да отворим училището, да засилим интереса на децата.
Добре е тези дребни детайли да бъдат изчистени, да не създават смут на колегите. Те по принцип работят с децата и извънчасовото време, но нека да са принципно наясно върху какво стъпват. Упрекът ми, по-скоро съвет, е за подобряване качеството и възможността колегите да са наясно какво се изисква и оттам нататък да се дава свобода да работят в извънкласните дейности. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да кажа, че съм възложил на колеги от Министерството да отговарят на всички въпроси. Ще проверя дали има системни въпроси, които да тревожат. Засега имам сигнали по-скоро от отделни училища. Ако има необходимост, ще има допълнителни разяснения, но не би трябвало да се страхуват от такава доза свобода – да се определи размерът на групите не е непосилна като размер свобода. 12 часа беше часовата ставка. Лекторската е по-ниска. Допускам, че това провокира напрежение. Минималният е 7 часа, 12 часа беше по проекта „Твоят час“, но тогава беше смятана годишната заплата, разделена на средната норма преподавателска работа при по-ниски заплати. Сега можем да говорим за по-висока часова ставка – между 15 и 20 лв. Да си решат в училището. Ако трябва, ще ги напътстваме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
От парламентарната група на „Обединени патриоти“ няма въпроси, от „Воля“ – също.
Господин Министър, благодаря за участието в днешното заседание.

Колеги, продължаваме с втора точка от днешния дневен ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2017 Г. И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ № 802-00-55, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 14 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
Добре дошла на заместник-министър Ваня Колева и нейния екип!
Има думата заместник-министър Ваня Колева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа заместник-председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Годишният доклад за младежта за 2017 г. е съчетание от обобщената информация за реализираните мерки на компетентните институции, отговорни за разработване и прилагане на младежките политики – Националния статистически институт, както и от проучване, установяване на ефекти от политиките за младежта върху младите хора в страната.
Целта на Доклада е да покаже специфичните за тези целеви групи проблеми, социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочни политически решения по отношение на младежките политики.
Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г. Първите части от Доклада се спират върху профила на младите хора и основните им демографски характеристики.
Четвъртата и основна част представя реализираните от отговорните институции мерки в изпълнение на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г. Някои от основните акценти от Доклада, включващи предприети мерки от институциите и изводи от проучването, са по отношение на:
- социалния статус. Българските младежи нямат сериозни социални дефицити. Над 70% от младите хора считат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, за купуване на облекло, за купуване на обувки, за плащане на електрическа енергия и за купуване на лекарства. Младежите, които са в тежко социално положение, са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основен фактор за ниския им социален статус.
- образование. През 2017 г. намалява броят и относителният дял на напусналите училище спрямо ученическата популация. До 2,9% през 2016 г., или 21 170 души, до 2,7%, или 20 092, с което се прекъсва установеният през последните четири години тренд на стабилно нарастване на този показател. Подобряването на обхвата, намаляването на дела на отпадащите от училище и на преждевременно напускане на училище са един от най-сериозните проблеми, които България трябва да реши.
Израз на решимостта на правителството да приложи незабавни комплексни мерки, които да гарантират, че децата и учениците ще бъдат обхванати в системата на предучилищното и училищно образование и ще бъдат успешно включени в нея до завършване на средно образование, е осъществяването на механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителната предучилищна и училищна възраст, създаден в изпълнение на Решение № 373 на Министерски съвет от 5 юли 2017 г.
Един от ключовите въпроси от проучването на нагласите е свързан с намеренията на младите хора след завършването на образованието им. 51% от завършващите средното си образование ще продължат да учат в България, а 14% ще учат в чужбина. В най-голям дял се очертава продължаване на образованието, като 23% ще си търсят работа.
Административната статистика на Агенцията по заетостта показва, че младежката безработица в страната ни значително намалява спрямо 2016 г. Динамиката на младежката безработица през 2017 г. показва, че през декември 2017 г. безработните до 29 години се свиват с почти 16% спрямо януари 2017 г. Четиридесет и два процента от работещите млади хора нямат намерение да сменят своята работа, а 13% са в процес на търсене на нова работа към момента на проучването. Висшистите в най-големи дялове не биха си сменили работата за сметка на хора с по-ниска образователна степен. Изводът тук е, че придобиването на висше образование е до голяма степен гаранция за заетост в България.
Положителната картина при работещите се отчита по отношение на въпроса дали лесно или трудно са намерили настоящата си работа. Над 50% от работещите млади декларират, че са намерили по-лесно своята работа спрямо очакванията им за този процес.
Тридесет процента от българските младежи декларират, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина, като е редно да отбележим, че интересът към свободното движение в другите държави с цел образование или работа е европейска и дори световна практика. В България младежите с основно и средно образование в по-големи дялове са склонни да заминат в чужбина при възможност. Положителни нагласи се отчитат при хората с висше образование, които в по-голяма степен биха искали да живеят, където живеят в момента, отколкото да заминат в чужбина. Наблюдава се тенденция към повишаване на броя на завръщащите се младежи в България след завършване на образованието си. Не бива да забравяме, че свободното движение е едно от основните права на Европейския съюз.
В подкрепа на съвместната работа на институциите по отношение изпълнението на Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст и заангажиране на родителите в процеса на обхващане и задържане децата в образователната система е изготвен проект на Национална програма „Заедно за всяко дете“ за 2018 г. на стойност 450 хил. лв. Чрез Националната програма се предвижда да се подпомогнат детски градини и училища в работата им за подобряване на достъпа до образование и преодоляване на риска от отпадане от училище.
В края на 2017 г. приключва дейността по изпълнение на Министерство на образованието и науката на Програма БГ06 „Деца и младежи в риск“. Изградените от програмата четири младежки центъра в градовете Стара Загора, Пловдив, Добрич и Варна развиват активна дейност в сферата на услугите за младите хора, неформалните обучения, дейности за свободно време, клубове по интереси и международни дейности, обмяна на опит и добри практики. Създадената национална мрежа на младежки центрове по Програма БГ06 „Деца и младежи в риск“ продължава да реализира синхронизирани дейности на младежките центрове, обучение и обмяна на опит, младежки академии и други. В проектните дейности в четирите центъра са привлечени и обхванати в различни инициативи 9 000 млади хора, от които над 2 000 са преминали различни неформални и тематични обучения – младежки академии, „Моите права“, лидерство и други.
Доказателство за постигнатото качество на младежката работа е връчването на 22 май 2018 г. на знак на качество на Съвета на Европа на Младежкия център – Пловдив, което го направи единадесети център, носител на високо отличие, а България – единствената държава от всички страни – членки на Европа, с два младежки центъра, наградени със знака.
През 2017 г. продължават и дейности в изпълнение на Споразумението за съвместна дейност между Агенцията по заетостта и висшите учебни заведения. Основна цел при реализиране на съвместните инициативи е осигуряване на достъп на студентите до информация за подходяща трудова реализация и тяхното активизиране в търсене на услуги по заетост чрез дирекция „Бюро по труда“.
Младежите са приоритетна целева група при изпълнение насърчителните режими по Закона за насърчаване на заетостта, заложени в Националния план за действие по заетостта през 2017 г., насочени към подпомагане устройването им на трудовия пазар.
Оказано бе активно съдействие за включването им във всички подходящи за тях програми, проекти, мерки за заетост и/или обучение. През периода януари – декември 2017 г. общо в програми, проекти и мерки за заетост и обучение, финансирани със средства от държавния бюджет, са участвали 4 230 младежи до 29 години.
И през 2017 г. младежките информационно-консултантски центрове, финансирани по Националната програма за младежта 2016 – 2020 г. на Министерство на младежта и спорта, предоставят безплатни услуги за младите хора от всички региони на страната. Увеличен е броят на центровете от 32 на 36, а с увеличението е разширен значително и обхватът на младите хора, включени в тяхната дейност. Общо през 2017 г. в инициативи, обучения и услуги, предоставени от младежките информационно-консултантски центрове, са участвали 214 000 младежи. От тях 59 000 са били млади хора в неравностойно положение, 21 800 са безработни, 42 000 са работещи, 105 000 са ученици, 42 000 са студенти.
В отговор на отчетените данни и постоянното проследяване на нагласата на младите хора, Министерство на младежта и спорта през 2017 г. разработи Национална програма за изпълнение на младежките дейности по чл. 10а от Закона за хазарта с бюджет от 2 млн. лв. Един от основните акценти и приоритети в Програмата е именно борбата и превенцията на всякакви форми на агресия и зависимост сред младите хора.
През 2017 г. Министерството на младежта и спорта работи по поддържане на портала на Национална информационна система за младежта. Чрез портала се поддържа комуникация с младежките организации в страната, които предоставят актуална информация за дейности, обучения и инициативи, кампании, конкурси за младежкия сектор в страната. Активно се провеждат и онлайн анкети, допитвания за мнението на младите хора по актуални теми в национален и европейски план.
Политиката на Министерство на младежта и спорта е насочена към насърчаване на учащите се за системни занимания със спорт, създаване на навици за здравословна двигателна активност и възможности за спортна изява. В изпълнение на тази политика Министерството администрира ежегодно Програми „Спорт за деца в риск“ и „Развитие на спорта за учащи“. Ежегодно по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби Министерството на младежта и спорта осъществява финансово стимулиране чрез стипендии на ученици за подпомагане развитието на спортния им талант.
През 2017 г. са предоставени едногодишни стипендии на стойност 135 лв. месечно на 426 ученици с изявени дарби от държавните спортни училища и от общинските училища в страната. През отчетния период в страната в рамките на Националната програма за превенция на хронични незаразни болести на Министерство на здравеопазването са реализирани значителен брой дейности по промоция на здраве и профилактика на болестите сред деца и ученици.
В заключение: стратегическата визия е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на многосекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво.
Младите хора в България, като своите връстници в Европа, са изправени пред безброй предизвикателства, свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот и други. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързия преход от една роля в друга – от средно образование – висше образование, работа, семейство и други. Това предполага внимателен анализ, идентифициране на ясно постижими цели спрямо всяка една от определените групи, които влизат в общата съвкупност от млади хора.
Много европейски и световни изследвания показват промяна в нагласите на младежите през последните десетилетия. Навлизането на информационните и комуникационни технологии, глобализацията, както и промяната в динамиката на живот, влияят силно върху днешната младеж. Те имат повишени изисквания към случващото се у тях, най-вече в сферата на образованието, сигурността, професионалната реализация и качеството на живот. Големи групи от млади хора остават маргинализирани, с ниско образование и липса на работа. Задачата на институциите е да създават възможности и рамка за личностно професионално, социално развитие и реализация. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Колева, за изчерпателното представяне.
Колеги, имате думата за изказвания, коментари, въпроси.
Заповядайте, госпожо Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Колева, госпожо Михайлова, колеги! Подробно се запознах с Доклада. Беше ми изключително интересно. Наистина поздравления за това, че този доклад е изисквал сериозни проучвания, продължителна работа. Данните, които са изнесени, са много показателни, дават ни информация. Направи ми впечатление, че след тази информация се правят и анализи. Особено важно е да си направим изводите от тези анализи и да видим какви са мерките, които трябва да предприемем.
Това, което ми направи силно впечатление, са някои данни, които искам да споделя тук, точно в Комисията по образование, защото ние заедно трябва да решаваме тези въпроси.
Например при въпрос: „Познавате ли гражданските си права?“ 47% от питаните казват, че не ги познават. „Познавате ли трудовите си права?“ – 51% отговарят, че не са запознати.
Също така прави впечатление, тъй като от младите хора ние изискваме активност, първо това, че те не познават своите права. Второ, показател за гражданската им активност е интересът към политиката. 73% казват: „Не, не се интересуваме“, 43% не отделят никакво време, за да четат новини или актуални събития. В случая, като свързвам това с образованието, би трябвало да наблегнем на гражданското образование, на това, че още в училище младите хора да бъдат повече запознати, оттам да имат и кариерното си ориентиране, да знаят и гражданските си, и трудови си права, така да ги възпитаме и да ги научим да се интересуват и от актуалните събития.
Въпросът ми е за предложенията, мерките, дейностите, които може би вече се реализират, защото Докладът е за 2017 г., какви са те и по какъв начин се реализират в момента? Какво трябва да очакваме? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Симеонова.
Аз, ако позволите, една добавка може би. В контекста на Вашето изказване ще си позволя да се съглася с него, но коментарът ми е по-скоро към Министерство на образованието, а не към Министерството на младежта и спорта. Като се съгласявам напълно с това, което казахте, бих отправила една препоръка към Министерство на образованието и науката, освен за СТЕМ, за което говорим много в последните месеци, нека да започнем да говорим и малко повече за гражданско образование, защото това също е приоритет в управленската ни програма от доста години. Като че ли остава на заден план, а ето че един такъв доклад, който се представя от Министерството на младежта и спорта, ясно доказва, че има необходимост от това. Така че разчитам на Вас, че в заниманията по интереси освен към онези 40% ще включите и гражданското образование. Това е като препоръка към Министерството на образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Колева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Първо, благодаря много за оценката на Доклада, защото наистина беше извършена много сериозна работа. Благодаря за това, че сте забелязали, че Докладът за първи път е с нова форма и дава много по-пълна информация от докладите, които до този момент са представени пред комисиите. Всички сте запознати с факта, че ние успяхме в рамките на една година да представим два доклада, за да можем да настигнем и вече да не се получава това изоставяне.
Благодаря най-вече за този въпрос, защото след като се обсъдиха всички резултати от последното изследване и всички резултати, които са данни от Националния статистически институт, за пореден път стигаме до извода, че младежката възраст 15 – 29 години е редно да се раздели в три възрастови групи, за да не се получава всъщност точно това, което виждате в момента като данни.
Предстоят законодателни изменения, на които много се надявам Вие да ни подпомогнете и да подкрепите. Идеята е тази възраст да бъде разделена в три категории: 15 – 18 години, тоест възрастта, в която учениците учат и много трудно биха могли съответно да се интересуват от политика, тъй като те изобщо не гласуват, затова се получава и тази разлика в резултатите; след това 19 – 24 години, възрастта, в която евентуално те учат висше образование и имат съвсем различни интереси от учениците и вече 25 – 29 години, възраст, в която те са работещи млади хора и отново имат съвсем различни интереси. Това ще даде възможност, когато даваме резултати, да бъдат много по-ясни и много по-категорични.
Това, което предвиждаме за следващата година, е първо да получим информация по възрасти, за да можем да видим как тези резултати са в различните възрастови групи. След това по райони – да видим къде изоставаме и къде не изоставаме, съответно да засилим работата с колегите от Министерството на образованието и науката.
Мога да кажа, че много благодаря на колегите от абсолютно всички институции. Знаете, че това е една хоризонтална политика, в която участват много министерства. Всички подадоха много коректни, много точни данни и аз съм убедена, че този въпрос ще бъде решен в най-скоро време и дадено предложение за това как да излезем от тази ситуация.
Има и други неща, които са ни направили впечатление, те не са предмет на тази комисия, но съм убедена, че ще бъдат подкрепени, когато направим предложения за законодателни изменения в Закона за младежта и ще ни подкрепите. Едно от тях ще бъде това Докладът за младежта да се разглежда през три години, защото всъщност Вие получавате данни, които са почти едни и същи всяка година. Аз много разчитам Вие да ни подкрепите, за да получаваме ясни данни, с конкретни показатели какво сме успели да постигнем в рамките на три години, като резултати, и дали вървим в правилната посока.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаше реплика и към Министерството на образованието.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Да, споделям напълно мнението, че гражданското образование всъщност е необходимо, навременно, задължително и трябва да се случва в българското училище, защото трябва да изградим едно адекватно общество. Ето защо гражданското образование, като учебен предмет, ще започне в ХI клас от 2020 г. Учебните програми са разработени, но наред с това осъществяваме и други дейности. Когато говорим за познаване правата по отношение на трудовото законодателство, това е застъпено и в предмети, които са свързани с предприемачеството и с икономиката.
Освен всичко като проект „Моето първо работно място“, когато говорим за това, че не четат или съответно не разбират, тук бих искала да засегна темата за грамотността, обучението на учителите, което предвиждаме да се направи, именно за да може наистина да се елиминират, да не се стига до такива констатации, а по-добре е да има превенция, отколкото да има констатации.
Тук бих отбелязала, че преди месец и половина се срещнахме и с Централната избирателна комисия, за да можем да обърнем внимание към учениците в ХI и ХII клас, които вече ще имат това право, за да знаят, че правата трябва наистина да се използват, да се търсят и най-вече да се знае, че в едно съвременно общество задълженията и правата винаги вървят заедно. Така че смятам, че има много дейности, които можем да развием и за които работим в момента.
Съответно СТЕМ направлението е също така една важна тема, но винаги съм смятала, че в образованието, за да постигнем резултати, трябва паралелно да развиваме всички знания и умения и да прилагаме компетентностния подход.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси и коментари.
Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви. Аз също съм удовлетворена от Доклада, който виждам, но съм много разтревожена от цифрите в него.
Казвам за основните изводи как са разпределени групите на младите хора. Групата неучащи и неработещи е страшна. И тук мисля, че изключително важно е да обърнем внимание на ранното професионално и кариерно развитие.
Вижте, 20% от младите хора не знаят какво искат да правят. Всеки пети млад човек не знае какво иска да прави!
Още нещо пак към Министерството на образованието и науката. С изключително отговорност трябва да погледнем. Относно получените знания, малко над 8%, нека да са 9% от младежите са посочили, че знанията, които получават в училище/университета, не са им от полза. Как ще мотивираме този човек да остане в училище, да учи, като той не вижда смисъл в това какво е научил, за да може да го реализира по-нататък в живота си. Тези неучещи и неработещи хора, 60% от тях казват, това пък е свързано с гражданското образование, че дори не отиват да се запишат и в Бюрото по труда. То е основно, защото не знаят какви умения имат, какво им трябва и какво искат да правят.
Мисля, че трябва да обърнем много сериозно внимание на професионалната ориентация, на ранното кариерно развитие и да насочим учениците от по-ранна възраст така, щото да знаят, че имат перспектива и ако са на училище, ще получат знания и възможност за реализация по-нататък в обществото. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря професор Клисарова.
Други изказвания, колеги?
Госпожа Петрова, заповядайте – въпрос.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Колева, периодът, който отчита Вашето министерство, включва и факта, че през този период Варна беше Европейска младежка столица. Много кратък е моят въпрос: има ли неоспорими доказателства, че и в резултат на многото инициативи, аз знам, че числото от мероприятия и събития, които се проведоха, е над 140, има ли неоспорими доказателства, че Варна се е превърнала в стратегически център за бизнеса и за младите хора? Това беше мотото.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, ще Ви дам думата.
Имаше още една направена заявка за коментар от гост на Комисията и ако няма други изказвания, тогава ще Ви дам думата да отговорите и съответно да направите своето финално изказване.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ КОСАКОВ (Движение „Защита на гражданите и държавата“): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моят въпрос е свързан със зависимостите сред младите хора – наркомания, алкохолизъм, хазарт. До 1990 г. в България има 300 – 350 наркозависими. В момента цифрата е стряскаща – над 300 000 и тенденцията е да се увеличават.
Няма да говоря за другите неща, София е осеяна с хазартни зали. Барселона е осеяна с над 3500 игрища, където децата могат да спортуват, да играят футбол и така нататък. В София сме свидетели на безкрайно голямо застрояване във всички квартали. Няма нито едно безплатно игрище.
Въпросът ми е: няма ли възможност Министерството, заедно със Столична община, да се заемат с този въпрос и да се направи всичко възможно в София да има безплатни игрища за спорт, тъй като голяма част от децата не могат да платят 10, 15 или 20 лв., за да спортуват за един-два часа? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви. Вашият въпрос обаче не е свързан с Доклада за младежта, това е общински въпрос, но аз ще Ви отговоря, заместник-министър Колева също кима с глава. Аз съм народен представител от София, район „Красно село“ и трябва да Ви кажа, че там има, аз знам за поне пет игрища, които са безплатни. И там играят деца, там играят също понякога и хора на моята възраст, които са решили да играят баскетбол или някакъв друг вид спорт. Имаме достатъчно възможности, фитнес площадки. Говоря само за „Красно село“, не говоря за Столична община, така че нека да не изкривяваме данните. Това, че Вие не ги познавате, разходете се из София, за да видите какво се направи в последните години.
Заповядайте, госпожо Колева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще започна отзад-напред, много бързо ще отговоря, само с няколко думи. Категорично не съм съгласна, че няма места, където да се спортува безплатно, по ред причини.
Първо, не бих искала да говоря само за София. Всички знаем, че София е Европейска столица на спорта. Видно е, че София е залята със спортни площадки. Има възможности за безплатен спорт, включително в „Седмицата на спорта“ се отварят всички национални зали, абсолютно всички места, където могат да спортуват децата и се предоставя една седмица възможност да се запознаят къде могат да спортуват, при какви условия.
Има така наречената „Спортна панорама“, на която се дава възможност на децата и най-вече на родителите да се запознаят с това къде има безплатни възможности, къде има възможности за тренировки на по-високо спортно ниво. Съответно знаете, че министър Кралев доста често излиза в медиите с информация относно това какви инвестиции са направени по отношение на спорта в страната. Така че почти няма град в България, в София, не говоря за малките населени места, където да не сме присъствали на откриване на общинска площадка, която да е абсолютно свободна като достъп за ползване. Дори има места, където има по две, три и повече площадки.
По отношение на Варна веднага мога да кажа, че има нови пет младежки пространства във Варна, нови пет организации, от които имаме много интересна информация. Не мога да Ви отговоря в момента обаче дали можем да кажем, че това се е отразило чисто икономически на Варна. Обещавам да събера достатъчно информация и да я получите в писмен вид в най-скоро време, в рамките на една седмица ще Ви информираме.
Съгласна съм, че би трябвало, когато един град е Европейска младежка столица, да се отчетат резултатите от това, което се е случило в града. Миналата година знаете, че бяхме изключително ангажирани с Председателството на Съвета на Европа и бяхме насочили усилията си към това да затворим единствената глава, свързана с младежта. Съгласно това, което извършихме като работа, аз исках да допълня, че 350 млн. лв. ще постъпят в България за това младежки организации и младите хора да могат да кандидатстват и да бъдат финансирани по проекти, така че да могат да получат допълнителни възможности за обучение, за реализация, за допълнителни квалификации. Всичко това, за което Вие задавате въпроси, благодарение на усилията на българското правителство нови 350 милиона ще влязат в държавата и ще има възможност за кандидатстване на българските младежи, на младежките организации, така че ще имаме възможности да им бъдем полезни. Ние започваме разяснителна кампания за това къде и как могат да кандидатстват, по какви теми и те ще имат възможност да се запознаят с тези условия.
Съгласна съм с Вас, че е редно да получим тази информация. Поискахме от организацията информация. Знаете, че организацията „Варна – Европейска младежка столица“, която печели, е неправителствена организация, така че ще получим в най-скоро време доклад и ще мога да Ви дам точните данни за това, което ме попитахте. Съжалявам, че в момента не съм подготвена да Ви кажа. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, ако няма други желаещи за изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Годишен доклад за младежта за 2017 г. и Проект за решение, № 802-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.
Моля да отчетем декларациите. Имаме доста декларации.
За – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2017 г., № 808-00-55, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2018 г.
Колеги, с това изчерпахме дневния ред за днешното заседание. Благодаря на заместник-министър Ваня Колева, на заместник- министър Таня Михайлова, на парламентарните секретари на двете министерства, на госпожа Костадинова и на всички гости, които взеха участие в днешното заседание. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова