1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-2, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 24 януари 2019 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-15, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 19 март 2019 г. – първо гласуване.

---

Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Милена Дамянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добър ден на министър Вълчев и на заместник-министър Русинова!
Колеги, мисля, че сме в почти пълен състав, така че Ви предлагам да започваме – 3 ч. без 1 минута е. Имаме представител и на социалните партньори – господин Стаматов.
Уважаеми колеги, имаме кворум и започваме.
Дневният ред за днешното заседание:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-2, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 24 януари 2019 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-15, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 19 март 2019 г. – първо гласуване.
Други предложения по дневния ред има ли? Не виждам.
Подлагам го на гласуване.
Приема се единодушно.
Колеги, по Правилник, тъй като имаме два законопроекта, които уреждат една и съща материя, Ви предлагам да проведем разискванията по двата законопроекта заедно, след което обаче гласуването ще проведем поотделно – такава ще бъде процедурата след това и в пленарната зала.
По първия законопроект нямаме представител на вносителите, така че няма кой да ни го представи и да ни го обясни. Разбира се, това не пречи да бъде включен в разискванията и в изразяването на становища по него.
Ще представя втория законопроект от името на вносителите съвсем накратко.
Разбира се, след това ще дам думата и на министър Вълчев, и на заместник-министър Русинова, но мога да кажа, че това е законопроект, който сме разработили съвместно. Няколко са поправките, които предлагаме по същество.
Първо ще кажа, че това е един от основните акценти в Управленската програма на управляващото мнозинство и съответно от предизборната програма на ГЕРБ. Внасяме измененията в изпълнение на тази програма.
Измененията са в Закона за социално подпомагане, с който правим изменения в Закона за семейни помощи за деца. На първо място, в Закона за социално подпомагане получаването на месечните социални помощи вече се обвързва и със задължителното посещаване на задължителна детска градина – говорим за пет и шестгодишните деца, и посещаването на училище до 16-годишна възраст съобразно изискванията на Конституцията.
Освен това в Закона за социално подпомагане вече включваме една нова алинея, която касае и лицата, на които е възложено да полагат грижи за деца съгласно Закона за закрила на детето и които получават месечни социални помощи. Те също, както останалите родители, ще получават тези помощи – условията са същите, както и за останалите родители.
В Закона за семейни помощи за деца съществените промени, които се правят, са три на брой. Това, което не стана ясно може би или недостатъчно му бе дадена публичност при представянето на Законопроекта, включително и при внасянето му, включително и след това при комуникирането му през медиите, е, че говорим вече за прекратяване на помощите за деца за една година, но при отсъствия по неуважителни причини. Тоест имаме прекратяване на помощта за една година, ако в рамките на един месец от учебната година имаме допуснати повече от три дни отсъствия на дете от детската градина – пак говорим, става въпрос за неуважителни причини. Ние много ясно в Законопроекта сме написали какво означава „неуважителна причина“. Това, което пък касае училищата – вече помощта не се отпуска, ако ученикът е допуснал в рамките на един месец повече от пет неизвинени отсъствия.
Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че и в момента броят на отсъствията и за задължителна предучилищна, и за задължителна училищна възраст е същият, само че в Правилника за прилагане на Закона. Разликата е, че към момента имахме различни опции, първо, за спиране на помощта за един месец, след това прекратяване, ако имаме непосещаване в рамките на три поредни месеца или общо шест за учебната година – сега всъщност тези опции се премахват и имаме значително по-строг режим.
Защо го правим? Защото анализите ни показват, че режимът, който действа към момента, не води до мерките, не помага по никакъв начин за постигане на целите, които сме си поставили, и не е достатъчно ефективен.
Нещо друго, което също се пропуска, е, че преди няколко години с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование ние направихме промяна в Закона за семейни помощи за деца, с която казахме, че тези спрени месечни помощи за дете на родителите всъщност отиват в училищата и в детските градини и те се използват за обща и за допълнителна подкрепа на децата, които имат нужда от това.
Тук правим една добавка и казваме, че средствата също така могат да служат и да се използват за гарантиране на равния достъп до образование на тези деца. Какво означава? Това означава, че ако едно дете има нужда от обувки, от облекло или от други помагала, които са му необходими за детска градина и училище, то детската градина и училището всъщност ще имат право да закупят тези необходими дрехи или онова, което е необходимо за децата.
Тук ще кажа, че парите не се губят, те не се спират, а пак отиват за детето – след като семейството не ги е използвало по най-добрия начин, съответно даваме тази възможност на училищата и детските градини, които да гарантират образованието на децата.
Имаме една основна цел с тези промени, а именно гарантиране на правото на образование на всяко дете. По Конституция всяко едно дете има право на образование – семейството и държавата са длъжни да гарантират, имат задължението да гарантират това право. За съжаление, имаше много въпроси. Ето, госпожа Брестничка – представител на Национална мрежа за децата.
Имаше доста неразбиране и по отношение на това всъщност тези пари за какво точно отиват – дали се използват за децата, дали не се използват и какъв е ефектът от тях.
Следващата промяна, която предлагаме, е помощта, която се изплаща за І клас, в началото на годината, вече да се изплаща на две равни части, тоест 50% в началото на учебната година, в началото на първия учебен срок, останалите 50% – в началото на втория учебен срок. Целта е да задържим тези деца в училище и за двата срока, защото често имаме случаи, в които помощта се взема в началото на учебната година, изразходват се средствата – втория учебен срок детето изобщо не се появява в училище.
Това са съвсем накратко. Пак казвам, дали сме определенията за уважителни и съответно неуважителни причини.
Ще завърша с едно уточнение, че в никакъв случай не бихме искали този законопроект да се приема преди всичко като законопроект за санкциите и забраните, защото не е такъв. Той има за цел не да накаже родителите, а да мотивира и да промени нагласите на тези родители, за които образованието не е ценност и за които децата са единствено и само източник на доход.
Тук е и министър Вълчев – ще сподели със сигурност анализа, който са направили екипите по обхват, които действат почти от началото на мандата на нашето управление. Но, за съжаление, това, което споделят и учители, и директори, и експертите от другите институции, е, че е изключително трудно и почти невъзможно да се мотивират родителите, които нямат отношение към образованието, да пуснат децата си на детска градина или училище. Затова прибягваме към тази крайна мярка – повтарям, тя е крайна, като преди това имаме съответните механизми за подкрепа, които сме гарантирали и през безплатните помагала, учебници, храна, транспорт, и мерките за подкрепа, които са заложени в Закона за предучилищното и училищното образование. Ако тези мерки се изпълняват, няма да стигнем до този вариант. Това е съвсем накратко от името на вносителите.
Сега ми позволете да дам думата на министър Вълчев за становище на Министерството на образованието и науката.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Дамянова, Вие бяхте изчерпателна в мотивите, които изложихте, към Законопроекта, внесен от Вас. Може би нещата, които е възможно да допълним, са много малко.
По отношение на Законопроекта, внесен от група народни представители от БСП. Накратко: като концепция той е в същата посока – да засилим санкционния механизъм спрямо родителите, които не осигуряват правото на образование на децата си.
Правото на образование на децата е задължение на родителите. Днес нямаше да водим този дебат, нямаше да го има този законопроект, ако всички родители бяха отговорни или що-годе имаха някакво чувство за отговорност. Но факт е, че ние имаме голям процент родители, които са безотговорни, които не осигуряват правото на образование на децата си, които дори откровено спират децата си.
Да, събрахме информация от тези близо 11 хиляди души на терен – над 1100 екипа. Аз самият съм посетил 86 общини – може би с изключение на няколко родопски общини, в 80 общини това ни е била основната тема.
Това е най-голямото предизвикателство в момента пред образователната система и пред социално-икономическото ни развитие – как да накараме децата на родители с липса на отговорност да посещават ежедневно училище.
Разбира се, че преди всичко е убеждението. Така и подхождат екипите – ходят, молят ги, хващат ги за ръка, карат ги до училище, возят ги, в училище ги обличат, купуват им обувки, къпят ги, обезпаразитяват ги; всичко правят, за да осигурят правото на образование на децата, понякога дори ги събуждат сутрин. За съжаление, това е реалната ситуация. С това се борят хората на терен, които са преди всичко учителите, но подпомогнати от социалните работници, от общинските служители и от служителите на Министерството на вътрешните работи най-вече.
Най-често това, което чуваме, е, че не става само с убеждение, не става само с инструменти за подпомагане, че понякога са необходими инструменти за принуда. Там вече стигаме до извода, че инструментите ни за принуда са малко и са слаби. Ние всъщност имаме три инструмента да принудим: единият е насочен към учениците – това са наказанията по реда на Закона за предучилищното и училищното образование, да, но стигаме до преместване. Това само по себе си не гарантира ежедневната посещаемост и отговорност на родителите. А пък и не е целта да изключим едно дете от образователната система – напротив, ние максимално трябва да го подпомогнем, така че да го включим.
Вторият инструмент са глобите по реда на Закона за предучилищното и училищното образование. Там това, което можем да кажем, за съжаление, е, че този инструмент е с много ниска ефективност – на много малко места работи. Едната причина е, че кметовете се въздържат да налагат тези глоби, но дори и там, където не се въздържат, много трудно ги събират. Те самите са и малки като вземания – това прави нерентабилно събирането им дори с помощта на Националната агенция за приходите.
Третият инструмент е обвързването със социалното подпомагане.
Обвързването със социалното подпомагане – предложеният законопроект, не означава, както Вие подчертахте, че се спира подпомагането на детето – то означава, че помощта се трансформира; означава, че ние казваме: не разчитаме на безотговорния родител – разчитаме на отговорния учител. Помощта отива в училище. Поправката, която се внася в случая с този законопроект, е тя да бъде насочена към съответното дете.
Така или иначе училищата го правят това нещо – те подпомагат децата, сега ще имат средства да го правят по-пълноценно и ще се чувстват задължени да го правят по-пълноценно.
Безусловната помощ, общата подоходна подкрепа може да бъде както помощ за детето, така и помощ за правото на родителя да си купи и употреби алкохол, защото тя не е целева и може да бъде използвана включително и за закупуване на алкохол.
Заявили сме в правителствената програма, че държавата трябва да може с всичките си институции, политики, инструменти на политиката да направи така, че да накара родителите да упражнят правото на образование на децата. Когато обаче отговорността на родителите липсва, тази отговорност трябва да бъде заменена от отговорността на институциите, в случая ние казваме – от отговорността на образователните институции.
По отношение на Законопроекта на БСП – считаме, че той е краен от тази гледна точка, че, не дай си боже стане нещо като Хитрино, не може да се осигури помощ, без да е проверено дали детето ходи на училище и така нататък. Така че този законопроект очевидно цели да насочи вниманието към проблема, но не и да предложи реални и балансирани решения. В този смисъл не го подкрепяме като краен законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Русинова, да споделите становището на Министерството на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми министър Вълчев! Министерството на труда и социалната политика – в подкрепа, със съвместната ни работа с Министерството на образованието и науката, наистина търси по-ефективен и по-добър механизъм да не допуснем неграмотни деца в ХХІ век в България.
Механизмите, които съществуват в двете министерства, с годините са доказали своя ефект и от гледна точка на подкрепата, която двете системи оказват, и от гледна точка на санкциониращите механизми. Вследствие на механизма, който целенасочено действа в рамките на координирания механизъм между двете министерства – на терен работят 1159 екипа с общо 11 632 представители на различни институции, учители, социални работници, полицаи, общински служители, представители на местните комисии за борба с противообществените прояви, над 41 хиляди деца са върнати в образователната система.
За съжаление обаче, все още делът на децата, които отпадат от училище, и децата, които поради различни причини – най-вече заради недостатъчната подкрепа от техните родители и семействата, в които се отглеждат, не посещават училище, продължава да бъде висок.
Министерството на труда и социалната политика категорично не подкрепя Законопроекта, внесен от народните представители от БСП, тъй като той противоречи на принципите на правата на човека. До голяма степен социалните помощи – в повечето случаи смисълът на социалното подпомагане е помощите да бъдат насочени към уязвими групи. Най-масовата социална помощ са енергийните помощи – те отиват към самотни хора, към възрастни хора, към хора, които са в неравностойно положение или хора с увреждания, и такъв тип обвързване е изключително нерелевантен и нецелесъобразен.
Промените, които са предложени от народните представители от ГЕРБ – законопроектът, внесен от Цветан Цветанов и групата народни представители, напълно се подкрепя от Министерството на труда и социалната политика и той е в унисон с подкрепата, която, от една страна, ние оказваме на семействата, които са най-уязвими, но и дисциплиниращия характер, който трябва да има, защото помощта, която се отпуска по линия на Закона за семейни помощи за деца, е насочена към децата, към тяхната подкрепа – да са пълноценни в обществото ни. За да са пълноценни, те трябва да посещават детска градина и училище. Съответно да опитаме да подкрепим по-доброто взаимодействие по този начин на двете системи.
Подкрепяме механизма, така че средствата, от които, като социални помощи, се лишават семействата, се насочват към конкретното училище. Бихме подкрепили ясна проследимост на това, че конкретните средства в конкретното училище отиват за конкретното дете. Затова Министерството на труда и социалната политика изцяло подкрепя Законопроекта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за изказвания.
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Председател, уважаеми господин Министър и госпожо Заместник-министър, госпожи и господа! Трябва да споделя категоричната си подкрепа за Законопроекта на нашите партньори от ГЕРБ. За да се направи този законопроект, отдавна се дискутира в нашето общество, сред политическите сили в парламента и на експертно ниво. Но тази крачка, която се прави днес, е много важна. Тя е в посока за налагане на отговорното родителство като дълг на всеки български гражданин, защото правото на образование на всяко дете е свързано с правото на щастие. Без образование в този свят, както и в миналия, и в миналите времена, не може да се постигне онова, което емоционално наричаме щастие, или един достоен живот за личността и за обществото. Тази категоричност трябва да бъде въведена в законодателния ред.
Не приемам аргументите на критиците, които определиха тази стъпка като път към това бедните да станат още по-бедни, защото бедността е функция на познанието, на знанието. Единственият път, за да се пречупи спиралата на възпроизводството на бедност, защото тази спирала не е нагоре, а надолу с поколенията, е да създадем условия следващите поколения да получат достъп до образование, въпреки безотговорното родителство, въпреки особеностите на културната среда, в която растат. Това е необходимо да бъде направено, обществото очаква да бъде направено и ние трябва да постигнем съгласие в решителността да го наложим.
Що се отнася до Законопроекта на БСП, аз безкрайно съжалявам, че ги няма колегите, защото в техните мотиви има аргументи – много съществени и много важни за Вашия законопроект, госпожо Дамянова, което показва, че това, което господин Каракачанов говори, не е план – то е вече реалност, то се реализира в законодателни действия и на ГЕРБ, и на БСП. Казвам го с най-добри чувства. От БСП в момента ни дават един законопроект, за който можем да разсъждаваме, но ги няма, за да си го защитят. Затова аз лично, а, надявам се, и моите колеги ще подкрепим Законопроекта на ГЕРБ. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, доцент Михов.
Други желаещи за изказвания?
Госпожа Аксиева.
ЕЛЕНА АКСИЕВА: Ние от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ категорично подкрепяме този законопроект и за нас това е стъпка в правилната посока. Всяко дете има право на образование и това всъщност е пътят към по-добро бъдеще за всички. За нас това е изключително добра мярка, която се предприема, и я подкрепяме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказвания?
Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Не сме обсъдили на наше заседание конкретно тези внесени предложения – ще си направим нашия анализ. Засега ще се въздържим.
Но ми се ще да кажа, и то е всъщност последователна политика, че всички мерки, които се предприемат за образование, ще получат подкрепа – така е било, така ще бъде и занапред. Може би трябва да си отговорим малко по-сериозно на някои въпроси, които в момента увисват.
Първо, за да изчистим съмненията – за кого се отнася този законопроект. Едно законово предложение не може да бъде анти – то по принцип трябва да е подкрепящо. Мерките, които се предвиждат, също трябва да бъдат подкрепящи. Съгласен съм с логиката, която се изказа, защото тя е много резонна. Опитът това показва. Но опитът, който е горе в Министерството, по някакъв начин се разминава с реалната работа по места.
Господин Министър, на Вас Ви докладват за свършената работа, но не Ви докладват за несвършената. Това означава, че тези екипи, състоящи се от 11 хиляди души, до каква степен реално са си свършили работата – имаме достатъчно информация, дали веднъж годишно са обиколили и какъв е постигнатият резултат. Но съм съгласен и с другото, че не става само с убеждаване. Санкциониращите мерки не бива да са крайни. Като човек с опит в местната власт, съм попадал в какви ли не ситуации, включително и наказателни процедури сме предприемали, но и такива, които са много подкрепящи, че даже и с лични финанси. Дали сме успявали – отговорът не е еднозначен.
Но тези мерки, които сега са предложени, а и такива, които се обсъждат във времето, сигурно ще има и други законопроекти – би следвало да се породи сериозна дискусия и тези мерки да са общоприети. Повтарям, да не са анти.
Като казвам „въздържали се“, това по никакъв начин не значи, че сме „против“ – нека да си го кажа едно към едно. Ще анализираме и ще кажем нашите съображения в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви. Ако ми позволите, господин Мехмед, да отговоря от името на вносителите на някои от коментарите Ви и на въпроса Ви – за кого се отнася.
Отнася се за всички тези, за които образованието не е ценност. Не се отнася за спекулациите, за твърденията, че се отнася за един или за друг етнос – няма такова нещо. За всеки, който не спазва правилата и не е положил усилия, и по-важното – не иска да положи усилия за това, съответно крайната мярка е санкции.
Това не е практика само в нашата държава. Още при представянето на законопроекта аз дадох примери с Германия, с Франция, където дори имаме отнасяне, вече като крайна мярка, на тези случаи до прокуратурата. Тоест имаме доста по-строги санкциониращи режими.
По отношение на работата на екипите. Нека да кажем, че всъщност посещението на задължителна детска градина и на училище – да, те са отговорност на екипите, те са отговорност на системата, но са отговорност и на всеки от нас.
Министър Вълчев знае миналата седмица, когато се прибирахме от Силистра, преди Златна Панега дали не му се обадих, защото ми направи впечатление, че в 12,00 ч. почти във всяка къща имаше дете, което е трябвало да бъде или в детска градина, или в училище по това време, и то не е в детска градина или в училище. И не само че не е, ами се разхожда с каруцата между Златна Панега и – кое беше населеното място, вече не помня.
Но това, за което се разбрахме – началникът на Регионалното управление да направи съответната проверка. Същият случай имах онзи ден и в област Монтана, но пък там се оказа, че детето стриктно ходи на училище и се е прибрало с автобусчето след това.
Отговорността е наистина на всички ни – да имаме чувствителност към този проблем и да помагаме на екипите от специалисти, които са от различните институции, а не да подминаваме случаите, които виждаме. Защото съм сигурна, че всеки един от нас всеки ден, включително и в София, вижда деца в учебно време, които събират боклуци с каруците по улиците на София, и не само. (Реплика от народния представител Станислав Станилов при изключени микрофони.)
Това е друга тема, професор Станилов, за каруците по принцип.
Това, което казахте, че трябва да имаме подкрепящите мерки –аз го казах и в своето изложение. Всъщност подкрепящите мерки и начинът за работа с тези деца са записани ясно в Закона за предучилищното и училищното образование. Там имаме термини като „позитивна дисциплина“, като „екип за подкрепа“, като „план за подкрепа“ за всяко едно дете, което има нужда от такава. Интересно ми е: как се изпълнява Законът в тази му част? Много ми е интересно.
Аз имах наблюдения на няколко места, но нека да кажем, че тези екипи за подкрепа и този план за подкрепа не са само за децата със специални образователни потребности. Те са по принцип за децата, които имат нужда и от обща, и от допълнителна подкрепа, които имат нужда от някаква подкрепа. Това са различни деца от най-различни групи, деца от уязвими групи включително.
Тук това е следващото предизвикателство, неведнъж и министър Вълчев го е казвал, че, да, включихме децата или част от децата в образователната система – сега идва по-сериозната ни задача: как да задържим тези деца в образователната система; как да ги мотивираме да ходят на училище, защото не е важно те само да присъстват там, а е важно да имат мотивацията и ясното съзнание, че, ходейки на детска градина и училище, след това те ще станат успешни граждани, а не поредната бройка на бюрата по труда.
Интересно ми е също така, ако има такива анализи – имам една справка от Министерството на труда и социалната политика, че през 2018 г. 39 391 семейства са санкционирани за повече от пет неизвинени отсъствия на техните деца без уважителни причини. През 2017 броят на санкционираните семейства е бил 36 613. Всъщност имаме ли направен анализ и може би, ако нямаме, е добре да положим усилия да го направим – какъв процент от децата, на чиито семейства са спрени помощите, продължават да ходят на училище; каква е тяхната успеваемост; как се работи с тях, с тези средства, с които вече според промяната в Закона за предучилищното и училищното образование тези деца са подкрепени в училището и в детската градина?
Сигурна съм, че в хода на работа на екипите такъв анализ е правен или най-малкото е коментирано и наистина е добре това също да се види.
Всичко това са мерки наистина в такава посока – да видим как се изпълняват, първо, подкрепящите мерки, за да стигнем накрая до санкциониращите. Те няма как и да бъдат общоприети, защото децата са различни и живеят в различна среда, различни са училищата, имат различни потребности – затова ние сме заложили на този индивидуален план за подкрепа за всяко едно дете. Но това е процес, нека да си го кажем.
Отново ще подчертая, че първо наистина е подкрепата, пак казвам, друг е въпросът как тя се изпълнява, и след това идва тази санкция, която наистина е необходима за родителите, които не зачитат правата на своите деца.
Други желаещи за изказвания?
ЕРОЛ МЕХМЕД: Реплика. Едно-единствено изречение с философски смисъл, ако ми позволите.
Само със санкции интеграция не се постига. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И като дуплика пак ще кажа това, с което започнах, всъщност философията, която залегна в Закона за предучилищното и училищното образование – там вече, господин Мехмед, не говорим за интеграция. Говорим за приобщаване и за приобщаващо образование. Разликата е огромна между едното и другото.
Друг е въпросът, че това е процес. Аз също смятам, че той не се случва – няма как да се случи за три години, защото това е промяна на народопсихологията, промяна на нагласите, а това се променя, както знаете, най-трудно и, за съжаление, не става с поправката в закона или в наредбата. Направили сме я, оттук нататък е общо дело на всеки един от нас.
Министър Вълчев, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако ми позволите, два коментара по отношение на това, което каза господин Мехмед. Не е анти, всъщност това е за детето – детето, което иска да ходи на училище. Представете си тази ситуация: детето иска да ходи на училище, а родителите не осигуряват правото му на образование и дори не го пускат.
Реален случай – отива момиченцето при учителката и казва: „Моля Ви се, елате вкъщи да убедите майка ми да ме пусне на училище“. Детето иска да ходи на училище, но родителят го спира.
Отива учителят – не се справя сам. Втори път отива момичето – това е случай на човек, който е работил на терен и ми го разказа: „Моля Ви се, елате госпожо, ама всичките там“. Тоест целият екип.
Да, екипите сигурно не навсякъде работят, не работят постоянно – ние сме предприели действия за префокусирането на механизма върху ежедневната посещаемост. Те в много по-голяма степен трябва да са центрирани около проблемните училища и работата им да бъде свързана с това да осигурят ежедневната посещаемост на училище. Помагат и медиаторите, помагат и различни хора от общностите. Помагат всички останали институции. Но това показва, че Законопроектът е насочен към децата.
Нещо повече, Законопроектът няма да намали помощта, той ще създаде условия да се увеличи помощта за детето. Защото безусловната семейна помощ под формата на обща подоходна подкрепа няма гаранция, че отива за детето. Ние имаме достатъчно случаи, в които детето не се подпомага от тази помощ, въпреки че родителите я получават.
Нещо повече, което е още по-трагичното, имаме случаи, в които родителите казват, че имат достатъчно социална подкрепа, за да не ходят децата на училище, най-вече по линия на помощи за увреждания. Тоест самата помощ не спира, това е само ако разсъждаваме палиативно, че помощта подпомага текущите разходи на семейството.
Но ако разсъждаваме дългосрочно от гледна точка на правото на щастлив живот, за което говори господин Михов, то една такава промяна в много по-голяма степен е насочена към детето. Най-добрата социална помощ е образованието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми гости, заповядайте.
ВАСИЛ НИКОЛОВ, Национален инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система: Искам да обърна внимание във връзка с работата на екипите, които наистина обикалят, обаче има един съществен проблем, че когато разговарят с родителите, много пъти им казват: „Да, госпожо, беше болна, утре идва“. Обаче на другия ден не отива или отива един ден и след това пак не посещава.
Ние направихме експеримент в едно училище с осем деца, които системно не посещават, където имаме влияние в съответната общност. И започнахме: сутрин отиваме с автомобил, вземаме ги тези деца и ги караме на училище – те тогава идват. Просто отиваме и ги вземаме от вкъщи. Много от тях седят първия, втория час и после пак си тръгват. След голямото междучасие ги няма.
В крайна сметка стигнахме до извода, че е много важна ролята на медиаторите, ако има такива, които да оказват ежедневна подкрепа. Те казват: „На тези деца пъдар ли ще им назначаваме?“. Когато се налага, ако трябва, пъдар ще им назначаваме. Защото когато седя там и ги чакам, едва ли не ги дебна да не си тръгнат от училище, дори после, ако имам време, да им обърна внимание – за съжаление, не ми е това работата, но съм го правил и нещата се получават. Трябва някой да го прави ежедневно, на този човек да му се плаща и така нататък. Тогава мисля, че би могло да се получи това нещо.
Разбира се, за всички е ясно, че това е огромен ресурс, който се изразходва реално за няколко деца. Защото аз говоря за осем деца, които системно не посещаваха училището във Владая. С тези действия ги накарахме да го посещават, но, за съжаление, ефектът беше до края на учебната година и от следващата учебна година пак – наново. Затова може би в тази посока трябва се мисли не само защото и директорът, и учителите полагат много труд. Ходят много често, почти всяка седмица отиват, разговарят – те им казват: да, ще дойдем и не идват.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказвания?
Госпожа Брестничка. (Реплика от госпожа Цвета Брестничка при изключени микрофони.)
Становището е разпечатано. Колеги, след това ще Ви го изпратим и на имейлите.
ЦВЕТА БРЕСТНИЧКА: Благодаря за възможността да изложа позицията на Национална мрежа за децата, която е обединена в 152 неправителствени организации, които последователно работят със и за деца и семейства.
Позицията на нашата организация се подкрепя от тези 152 организации. Тя е категорично против направените предложения. Нека да сме наясно, че всички сме за това децата да ходят на училище. Въпросът е: какъв ще бъде ефектът от предлаганата мярка? Това, което се предлага, се базира на една мярка, която в момента вече работи. Ефектът от нея е, че не връща децата в училище. За съжаление, липсва цялостен анализ на ефекта от досега прилаганата мярка. Липсва анализ на това как разширяването на действието на наказанието, на санкцията би подобрило ефекта от тази мярка. Това е едно много основно възражение срещу тези предложения.
Искам да Ви обърна внимание, че днес Европейският комитет за социални права публикува решението си по дело „Equal Rights Trust срещу България“. Решението е от 16 октомври 2018 г. Това дело засяга промяна в Закона за семейни помощи за деца от 2015 г., според което получаването на детски помощи се обвързва с посещаване на училище или детска градина. В решението си Комитетът категорично осъжда спирането на детските надбавки на това основание и намира, че това е нарушение на чл. 16, правото на семейството на социална, правна и икономическа защита – Европейската социална харта на Съвета на Европа.
Това означава, че разширяването на действието на досега работещата мярка отново може да бъде атакувано и отново България да бъде осъдена за такова решение. Това е чисто правният аспект на направените предложения.
Защо сме против тази мярка? Както казах, на първо място, защото липсва анализ на ефекта от досега работещата мярка и доказателства, че разширяването на действието на санкцията би довело до по-добри резултати.
На второ място, това предложение не се основава на анализ на причините за непосещаване на училище и за отпадане, а те не са единствено в това, че родителите се отнасят безотговорно към образованието на децата си. Причините могат да се крият както в самата бедност на семействата, така и в липсата на приобщаваща среда в училището, в липсата на подкрепа, в липсата на подготовка на децата, в липсата на приемане и липсата на достъп до качествено образование. Това са все фактори, които не зависят от семействата. Да се наказват семействата заради тези фактори, всъщност не допринася за това да се подобри достъпът на децата до образование и задържането им в образователната система.
Това предложение е дискриминационно, защото то предпоставя, че отсъстват единствено децата от бедни семейства. Тоест от семействата, които получават помощи. Какво правим с децата, които са от семейства, в които не се получават помощи? Те са в добро материално състояние, но въпреки това не посещават училище. Срещу тях няма предприети мерки. Там, където родителите са добре обезпечени финансово, примерно са в чужбина, изпращат достатъчно пари, но детето не посещава училище, тъй като се отглежда от баби, лели или там някакви други хора, които не могат добре да се справят.
За нас прилагането на тази мярка без категорично обвързване със социална работа ще даде отрицателен ефект по още една причина. Когато заради пет неизвинени отсъствия се спрат помощите за цяла година, няма никакъв мотив родителят да върне детето си в училище, тъй като той няма да започне да получава помощите отново. Тоест за родителя е много по-изгодно да спре детето от училище окончателно, да го прати да работи или да проси, или някакви други неща да върши, или поне да гледа по-малките деца в семейството. Дори финансово за него това ще бъде по-добре, отколкото да получава примерно детските надбавки. Така че не е пропорционално големият размер на санкцията спрямо нарушението – пет неизвинени отсъствия. Всъщност ще даде точно обратния ефект – една голяма част от децата устойчиво ще отпаднат от образователната система.
Друго много важно следствие от тази мярка ще бъде огромният натиск, който ще бъде оказан върху учителите. И в момента върху учителите се оказва натиск да не пишат отсъствия от страна на някои родители. Сега залогът ще бъде много по-голям. Натискът ще бъде много по-голям. Тоест отново учителите ще бъдат изкарани на фронтовата линия. Те ще бъдат тези, които, както се казва, ще отнесат шамарите. Това не бива да се допуска по никакъв начин.
Превръщането на учителя в социален работник, който трябва да отговаря не само за образованието, но и за обувките на детето, тоест той да се грижи как социалната помощ да бъде изхарчена, е излишно натоварване на учители и директори с още отговорности. Те и без това си имат достатъчно в момента.
Противопоставянето на училището, превръщането му от приобщаваща в санкционираща институция ще издълбае още по-голяма пропаст между семейството и училището, вместо да работи в посока на по-тесни връзки между тях. Всичко това ще внесе допълнително напрежение и в работата на учителите, и в отношението на родителите към тях.
Има още нещо, което е много важно, че тези предложения не се основават на анализ на добрите практики. Вижда се, че в училищата, в които има добра междуинституционална работа – училище, социални служби и местна общност, децата в края на краищата не отсъстват, независимо от това, че са от бедни семейства, независимо от това, че са от маргинализирани групи.
Примерът, който даде господин Николов, е точно в тази посока. Не през санкциите, а през подобряване на междусекторните взаимодействия, през по-добра работа на институциите съвместно, през това социалните служби и училището да работят заедно, а не училището да се превръща в социална служба, може да се реши проблемът с осигуряването на децата на достъп до качествено образование.
Това е нашата препоръка. Натам трябва да бъдат насочени ресурсите, а не към санкциониране без обвързване със социална работа. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Професор Станилов.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това, което сте написали тук и което казахте, освен критики, отрицания, заплахи от международни институции, европейски и прочее, и прочее, аз не чух нищо срещу отрицанието на нашия закон.
Най-накрая в няколко изречения Вие казахте, че социалното взаимодействие, един вид, може да даде добри резултати и че училището не бива да се превръща от приобщаваща в санкционираща структура. Досега ако училището е било приобщаваща структура, няма да има нужда от санкции. Неговата функция не е била приобщаване, защото няма такова. Отделните случаи на взаимодействие, за които говорите, са много редки и като цяло нещата не вървят в тази посока.
ЦВЕТА БРЕСТНИЧКА: За съжаление.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тази санкционираща система работи в Испания. Тя работи от шест или от седем години – запознайте се, в интернет има доста материали как работи. Испанските, специално за циганската общност говоря, цигани са започнали да работят, да си плащат данъците, да си плащат тока, водата и прочее, прочее, и децата им са започнали да ходят на училище. Програмата е подобна на нашите програми, но се изпълнява, а при нас не се изпълнява.
Аз очаквах, че от тези неправителствени организации ще има съпротива, защото всеки опит за регулации винаги предизвиква съпротива. Мисля, че вместо да отричате това, което ние правим – ето тук е пълно с критики, направете първо, второ, трето, препоръки на това място, на това място, на това място – можем да ги обсъдим в работна група, да ги внесем и да поправим Закона, ако той няма да работи добре.
Аз твърдя в речите си в парламента и това, което съм писал досега, че този закон засяга най-много циганите, най-много. Не говоря, че сред българите, сред бедните, и прочее, и прочее няма такива, които не си пращат децата на училище – засяга най-много тях. Това не е от бедност, защото има и богати цигани, които не си изпращат децата на училище – това е от културния модел на социалните номади и това не може да се промени лесно без санкции. Нещата трябва да бъдат, както казах един път от трибуната, че морковът и тоягата трябва да имат еднаква дължина. Няма да стане без санкции в никакъв случай.
Само че когато срещу ходенето на училище и приобщаването на децата получаваш, както се казва, бонус, който се изразява в социалната помощ, а може и да се направят такива мерки, че да се вдигне тази сума на социалната помощ, когато детето ходи на училище, това съчетание може да доведе до резултат. Но докато един закон не бъде използван в обществото, не бъде изпробван в обществото, не се знае как ще работи.
Ние правим този опит, защото досега 30 години другите мерки, които са вземани, не са дали резултат. За 15 години бяха изхарчени около милиард и половина примерно за приобщаване на циганската общност – нищо не се получи досега.
Това с образованието няма как да не стане, няма как да не го направим и трябва да се направят всички усилия. За да го гласуваме това нещо, за да го напишем това нещо, смятаме, че досегашните меки мерки в стила на европейската хуманност не са достатъчни.
Най-глупавото нещо от биологична гледна точка и от социална гледна точка е тази щура либерална идея за абсолютния разум и за абсолютните права на човека без неговите задължения. Това не съм го измислил аз, измислил го е един голям еврейски философ, много модерен днес, написа една книга – казва се „Хомо сапиенс“, препоръчвам Ви да я прочетете, много е любопитна, за да се огледате и да се видите вътре в нея, включително и аз.
Това, което правим, това, което се опитваме да направим, трябва да бъде приветствано по някакъв начин, защото този министър е първият, тази комисия е първата, която се опитва в тази посока да направи нещо, а че ще имаме съпротива от неправителствени организации, ще имаме, защото те са подчинени на друга идеология, те не мислят като нас – мислят по друг начин, имат други ценности. Те вярват в тази абсолютна еднаквост на хората, че различните хора реагират на определени мерки по един и същи начин, което не е вярно, но то си остава за тяхна сметка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, госпожо Заместник-министър, колеги, гости! На мен ми беше много любопитно да чуя мнението на колегите от неправителствените организации и им благодаря за това, че са тук, в Комисията, защото предложенията, които ние направихме, всички сте убедени, че ние не сме седнали – да сме ги измислили ей така, хоп и сме написали нещо, а са в резултат на проведени редица срещи, коментари и анализи, макар да няма може би такъв анализ на всички резултати от механизма, написан подробно, с всички плюсове и минуси. За мен най-големият анализ е разговорът с хората, които са на терен всеки ден. Там може да се види докъде мерките, които се прилагат, са полезни, докъде им стигат силите и какво още трябва да направим ние – законодателна власт, изпълнителна или обществото, за да подкрепим всички тези усилия. И Вие сте убедени, че усилията на тези екипи и на хората на терен са наистина изключителни.
По отношение на анализа – може би сте права, че трябва да има направен някакъв подробен анализ, който ще ни даде много по-голяма яснота, но аз лично не смятам, че той ще ми покаже нещо по различно от това, което ми казват хората, които го правят всеки ден. И това е причината – именно, че се вижда къде има слабости и кои от нещата пречат, за да стигнем крайната цел: да привлечем и да приберем всички деца в училище, къде не стигат силите на екипите.
Господин Николов, останах с впечатление, че подкрепяте нашия законопроект, мерките като че ли Ви харесват – че трябва да продължим да вземаме, да правим всичко възможно децата да са в училище.
Много ми хареса това, че Вие сте проявили тази инициатива като граждани, като родители и сте помогнали на осемте деца да ходят в рамките на една година или колко месеца там на училище. Оттук нататък тези мерки трябва някой друг да ги продължи – дали ще бъдат гражданите, или учителите, или екипите. Ние всъщност точно това се опитваме да направим: да подкрепим всички онези, които работят в посока прибиране, обхващане на децата.
Вие казвате: трябва да има – дали ще е „пъдар“ на всяко дете, използвам думата, която Вие използвахте. Ние даваме възможност чрез редица програми и средства, които Министерството отпусна допълнително на училища, които работят с уязвими групи, за медиатори, които точно това правят. Медиаторите ежедневно обикалят, ежедневно са сред семействата, сред родителите.
Скоро имах среща в едно училище в Пловдив, в което учат 1300 деца от ромски произход, училището е в самия квартал. Директорът на училището каза: ние сме назначили за медиатори, използваме тези средства, те са ни изключително добре дошли, защото сме назначили на граждански договори наши стари колеги, които са учили родителите им, учат част от семействата, познават общността, имат авторитет и доверие на тези хора – това е изключително полезно и то много ни помага.
Тоест много са мерките. Всички мерки, които сме ги направили заедно – и Министерството на образованието и науката, и Министерството на труда и социалната политика, екипи, учители, всички, които имат интерес, всъщност са в подкрепа на онези фактори, за които Вие, госпожо, говорихте, че не зависят от родителите. Да, ние знаем, че те не зависят от родителите – приобщаващата среда всъщност мога да споря дали не зависи изцяло от родителите, но да кажем, че не зависят на 100% от родителите.
Но пък изпълнителната власт и всички институции изключително активно – никога досега не е имало такава активна работа в посока да се изпълнят всички тези максимални, приобщаващи мерки, за да бъдат децата в училище. И това никой не може и не бива да го отрича, защото е така.
И оттук нататък вече идва моментът: въпреки всички тези усилия, които се полагат, какво се случва – продължаваме да имаме проблем с определени деца, с определени семейства. Никой от нас не може да каже, че 100% това са деца от определена етническа общност. Не, това са деца, които могат да бъдат отвсякъде. Но тук според нас – всички, които сме се обединили и подписали този законопроект, е вече влиянието, което трябва да имаме върху семейството. Защото няма как – обществото, институциите да прилагат толкова много мерки, но ако родителите нямат тази отговорност в семейната среда, всички наши усилия са безполезни. Смятаме, че това е мярка, която ще дойде впоследствие, в резултат на всички други приложени пътища и тя също трябва да донесе някакъв положителен ефект.
Дали е дискриминационно това спрямо онези родители, които не получават детски – този спор е много дълго време воден, дали не е дискриминационно, че всяко дете не получава такива помощи. Но родителите, които не получават помощи и не осигурят детето си в училище, се наказват и по другия ред – по реда на Закона за предучилищното и училищното образование. То не отпада при тях, нито при другите семейства.
Проблемът е, че в тази част от общностите, в които примерно са основно семейства с доходи от социална подкрепа, няма как да събереш тези актове. И голяма част от кметовете споделиха на много места, че те имат проблеми с изключително сериозен недобор от подобни актове. Не виждат смисъла и ползата да ги записват и след това при проверки от Сметната палата да им се държи сметка на кметовете защо не са събрали тези средства. А те няма как да ги съберат, като семейството получава само социална подкрепа и е на гарантиран минимален жизнен минимум – нямаш право да му пуснеш съдия-изпълнител или чрез НАП да му събереш глобата.
Нещата са различни, затова това не е дискриминация в никакъв случай. Аз, честно казано, съм изненадана от погледа на Асоциация „Родители“. Може би имате своите основания – не съм се запознала с това решение, което Вие коментирахте преди малко, ще го видим. Но според нас, вносителите на този законопроект, и хората, които коментирахме и обсъждахме как точно да го направим, за да бъде максимално полезен, това беше основната цел и смятам, че ние ще я постигнем. Защото има определени общности от семейства, за които спирането на финансовия им приход е сериозен мотив да направят нещо срещу традицията си, срещу усещането си – смятаме, че това е мярка, с която ще покрием и тази общност. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Захариева.
Заповядайте, господин Стаматов.
ДИЯН СТАМАТОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, господин Министър, госпожо Заместник-министър! Благодаря Ви за възможността да изразя мнението на една изключително голяма група директори, чието мнение представлявам в момента. Защото абсолютно всички директори, с които имах възможност да разговарям през последните две седмици, а те са много голяма група, са твърдо на позицията за по-бързо вкарване на този законопроект в действие, без да се поставят на етническа основа каквито и да били позиции, защото спирането на детски няма произход, а е неходене на училище.
Простият въпрос е: къде е мястото на ученика? Мястото му е в училище. И нашият закон, който е дело на една голяма част от Вас, разписва това като задължително присъствие на ученика до 16-годишна възраст. Оттук насетне проблемът остава да виси единствено в ръцете на директора и на малка група от учители – Вие казвате приобщаващи, задължително обхващащи за приобщаване. Защото директорът е този, който трябва да осигури пребиваването на ученика с всички възможни средства.
Едва ли ще Ви изненадам, но нашето образование е много социално. Ще си позволя да припомня една много голяма група от дейности, които директорът извършва всеки ден, за да обезпечи пребиваването на ученика в училище – безплатна закуска, малко по-късно – мляко, малко по-късно – плод, на обяд – намаляване на обедното хранене. Някои от учениците използват транспорт. Най-големият разход в зимните месеци е топлината. Все неща, които липсват в голяма част от семействата, дори и в тези семейства, в които има финансов ресурс. Безплатни учебници за всички, безплатни шкафчета за всички, стипендии да не пропусна, и то с много голям замах стипендии, ресурсно подпомагане в огромни количества.
Тук ще си позволя и като упрек към нашето министерство, но и като комплимент – 28 милиона за уязвимите училища. Тоест те са стигнали до много голяма група ученици, които обаче си се разхождат някъде и не получават никаква санкция.
Нашето министерство преди около две седмици представи един прекрасен проект, насочен към, както те се изразиха, малка група училища – от 1400 проблемни училища, ами то останаха още 1000 непроблемни, за които най-вероятно 130 милиона ще им стигнат, а и ще им останат. Толкова социални придобивки и тяхното място е за ученика.
Извинявайте, уважаеми депутати, Вие ги щадите с никакви санкции. Какво казва нашият закон? Четири санкции – забележка, предупреждение за преместване, преместване в друга паралелка и преместване в друго училище. Толкова подкрепа, толкова приобщаване едва ли има в друг европейски закон. Аз не съм си правил труда да следя цялото образователно законодателство на Европа, но наистина много е приобщаващо.
Трябва да се помисли, както каза госпожа Брестничка, и върху следващата много важна стъпка: какво правим с онези семейства, които не получават детски? Тук не трябва да разглеждаме според мен и според колегите директори дискриминационно въпроса, а по-скоро как да бъдат санкционирани тези семейства в следваща стъпка. Защото в онази голяма група непроблемни училища, където няма етническа такава противопоставеност, има деца, които не ходят на училище, защото не им се ходи, просто не им се ходи. Семействата имат моралното израстване, имат социалния статус, всичко им е наред, но просто не ходят. Какво правят – само те си знаят. Не ходят по каруци, но ходят по скъпите заведения, които много от нас даже изобщо не са посещавали.
В заключение – изцяло подкрепяме Законопроекта. Неговото влизане в действие според мен трябва да стане максимално скоро, наистина колкото може по-бързо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Стаматов.
Ако ми позволите, също ще взема отношение, предвид и Вашето изказване, и всички останали преди това.
Специално за учителите ще има социална работа. Те и сега я вършат тази социална работа, ама дали имат подкрепа? И сега търсят начини. Това предложение, което добавяме – част от средствата, които постъпват – от спрените помощи, да могат да се използват за обувки, облекло и други неща, които са необходими за конкретното дете, всъщност е предложение на самите учители, защото в момента те имат някаква бариера.
Като сме написали „за обща и допълнителна подкрепа“, ние сме смятали, че ще им дадем възможност наистина да подкрепят в максимална степен детето, но различни тълкувания и на нашето Министерство, вероятно и на Финансовото, казват: ами не може да им купите обувки. Така че това е тяхното предложение. Те социалната работа я вършат и я вършат много отдавна. Тя има други причини: родители в чужбина, различни други хора, които се грижат за децата.
Така или иначе учителите в някои населени места са се превърнали и в родители – ние трябва да ги подкрепим в тази им функция и дейност. Това, което казахте, че учителите ще бъдат подложени на натиск, го споделиха, между другото, онзи ден.
В понеделник със заместник министър Сачева имахме граждански диалог за образование в Монтана. Така реагира една част от залата точно по този повод, но това вече – заплахите към учителите и всички други, всеки натиск, който се оказва, извинявайте, но е криминално проявление и ако то е споделено, затова са всички институции в тези екипи, тук вече би трябвало да се намеси Министерството на вътрешните работи. Но имаше и споделяне: ние не им пишем отсъствия, защото… Да де, казвате: нали ще ги натоварим, но ако те са си изпълнили цялата тази приобщаваща работа и подкрепяща, която ни е по Закон, няма да стигнем до санкциониращата.
ЦВЕТА БРЕСТНИЧКА: Пет отсъствия, кога са я свършили тази работа?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преди това.
ЦВЕТА БРЕСТНИЧКА: Пет отсъствия се правят много лесно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да говорим…
Кога влиза обаче този закон, кога се предлага той? След като тези пет отсъствия са действали и до момента. Ние какво правихме във всичките тези години, за да приобщаваме тези деца и да работим с техните родители? Ние защо допуснахме да стигнем примерно дотук, защото тези пет неизвинени отсъствия са и в момента? Има ги, за пет неизвинени отсъствия спираме помощта за един месец. При три месеца имаме вратичка, но не работи – явно трябва нещо по-строго, затова не работи, или нещо не сме свършили по веригата. Така че първо е приобщаващата и подкрепящата среда – ако сме си свършили работата по приобщаващото образование, няма да стигаме до санкциите.
Иначе Ви разбирам и споделям, знаете, в голяма степен Вашето мнение по отношение на приобщаването и на санкциите, но ето, виждате, системата казва: малко са ни. Трябва да го изключим ученика, а пък той къде ще отиде – никой не си дава сметка за това къде ще отиде и какво ще се случи с него. Така че идеята е първо да е подкрепата по нашия закон и след това да стигнем вече към тази крайна мярка. (Реплика от госпожа Цвета Брестничка при изключени микрофони.)
Механизмът е по-друг, двата закона са свързани – не можем да ги разглеждаме отделно в никакъв случай. Двете системи трябва да работят заедно. Пак казвам, това е крайна мярка. Тук ще стигна до това как санкционираме тези родители, които не получават социални помощи. Каза Ви госпожа Захариева – имаме наказание по нашия закон, на тях има кой да им взема парите. На тези, които са на социални помощи, няма какво да им вземеш. Кметовете казват: няма какво да им вземем – какво да санкционираме, като те нямат пари. Затова прибягваме до тази мярка.
Другите – има съдия-изпълнител, от тях съответно ще могат да се съберат глобите и така нататък. Има закони, нека да се спазват, но пак казвам: не работи. Очевидно, че не работи – имаме проблем и очевидно трябва някаква по-сериозна санкция. (Реплики при изключени микрофони.) Повтарям, че те са свързани.
Господин Николов.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: От думите на госпожа Захариева – искам да кажа, че ние твърдо подкрепяме този законопроект. Онова, което казах преди това, беше в посока, че бихме желали да се наблегне максимално в сферата на образователните медиатори, за които споменах, че са доста необходими – мисля, че това е наистина ефективна мярка. Защото при един такъв образователен медиатор обемът от хора, с които работи, е много малък, но пък е доста ефективен. Затова смятам, че по-добре да се работи и когато се прави нещо, да бъде ефективно. И когато например имаме проблема – много учители и директори ни се оплакват от гледна точка на това, че децата не могат да ги оставят да повтарят – говорим до ІV клас.
Но смятам също, че когато Законът е направен така, че децата трябва задължително да минават до ІV клас, това значи, че трябва директорите така да си организират работата, че с всички средства тези деца да ги ограмотят до ІV клас. Те не могат да повтарят, но ако трябва, на всяко дете индивидуален учител да се назначи. Това, разбира се, че е невъзможно, скъпо и така нататък, но казвам какъв е смисълът Законът да бъде направен така, че децата да не повтарят. Те наистина не повтарят, но трябва с всички средства да бъдат ограмотени до определено ниво до ІV клас.
Съжалявам за това отклонение, но исках да кажа точно в тази посока, че ние твърдо настояваме – окей сме с това, наистина знаем, че този закон би предизвикал определено напрежение, но пък смятаме, че това е една смела постъпка, която в случая подкрепяме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заместник-министър Русинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Считам, че дискусията е изключително полезна за всички нас, защото в крайна сметка ние сме водени от една-единствена цел – всички, които сме днес тук: децата да ходят на училище.
Не ми се иска обаче тези предложения да бъдат гледани самоцелно и просто като единствена мярка. Не можем да кажем, че механизмът, който беше въведен от миналата година, механизмът, който съществува в законодателството за социално подпомагане от много години, категорично не работи, защото това просто не е вярно. Онова, което цели това предложение, е да подобрим този механизъм и наистина да гарантираме, че, от една страна, подкрепата, която Министерството на образованието и науката оказва, подкрепата, която цялата наша социална система оказва, защото не трябва да забравяме, че инвестициите в ранно детско развитие, които през различни призми и различни източници на финансиране се случват, инвестициите в детски градини, които се правят, инвестициите с повече услуги и нарастващият брой на услуги в общността, повечето средства за услуги са механизмите за подкрепа.
От друга страна, целта на Закона за социално подпомагане и целта на Закона за семейни помощи за деца целят да компенсират хората, които са с ниски доходи, и да ги подкрепят. Но останалата част от подкрепата, която те получават, трябва да има обратен ефект.
Нека да направим анализ – за момента това, което можем да видим като анализ, е само в рамките на една учебна година. Нека да премине и да приключи тази учебна година, да се направи в края ѝ, през лятото, анализ доколко и как действа този механизъм – разрез, информация, която ние можем да подадем към системата на Министерството на образованието, и да се види каква част от децата със спрени помощи и така нататък продължават да ходят на училище и какво още би могло да се направи.
Изцяло подкрепяме механизма за усъвършенстване на системата на образованието, така че наистина тези глоби да имат събираемост. И в крайна сметка не трябва да гледаме изолирано на този законопроект от цялостната реформа в социалната сфера, цялостната реформа, която се прави в образованието.
Не мога да се съглася, че училището изземва социалната работа, защото социалната работа не е само в училището, тя е в средата, в която се живее, тя е в семействата.
Предизвикателствата са много и не би трябвало толкова гръмко да отричаме всичко, което до момента е направено, защото статистиката сочи точно обратното – имаме над 40 хиляди деца, които са върнати в образователната система, имаме намаляване на дела на отпадналите деца, имаме оптимизиране на социалното законодателство, което ще влезе в сила от следващата година, което цели да има по-добра, по-целенасочена подкрепа на децата и на семействата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз благодаря на всички, които изказаха подкрепа и въобще мнения по Законопроекта, но ще използвам това парламентарно време и все пак да кажа няколко неща на Асоциация „Родители“ и Национална мрежа за децата, които според мен са неточни и дори съдържат елемент на внушение.
Беше казано, че ще спрат помощите на бедните, а не на безотговорните родители. Спират се не на бедните, а на безотговорните родители. Всъщност те не се спират – това е другата неточност, те се трансформират. Ние казваме: разчитаме повече на отговорния учител пред безотговорния родител. Има безотговорни родители, за съжаление, живеем в такъв свят. Ако подхождахме доктринарно, както казва професор Станилов, трябва да допуснем, че всички родители са отговорни. В икономическата теория има такова допускане, че всички икономически субекти са рационални. Да, но не всички са рационални и не всички родители са отговорни – затова ни се налага да водим този дебат.
Вие подхождате доктринарно, Вие казвате: дайте да продължим да разчитаме на безотговорните родители, а и да не разчитаме…
Дайте ми възможност и аз да направя едно внушение, защото и Вие правите внушения, че образователната система е виновна, не оказва подкрепяща среда, а не са виновни безотговорните родители.
Да, сигурно образователната система е виновна, но, както чухте, са направени много неща. И тези 29 милиона – над 200 медиатори са назначени, не сме събирали скоро информация, сигурно ще бъдат още повече.
Този проект, който е за училищата, допълнително ще има и проект за детските градини, за допълнително обучение до 200 часа за преодоляване на образователни трудности в училищата, за допълнително обучение по български език в детските градини – това е начинът да ги подкрепим, а не да ги изхвърлим и да ги изключим.
Мерките са много и ние трябва целия комплекс от мерки – не да спорим дали трябва да прилагаме едната или другата. Ако един родител увреди детето си физически – набие го и го увреди физически, пак ли не трябва да носи никаква отговорност?
В случая отговорността е за родителя, а не за детето. Тоест Вие защитавате по този начин правото на родителя да увреди детето си. Точно това – ето, и аз мога да правя внушения. Защо защитавате правото на родителя да увреди шансовете на детето си за щастлив живот? Защото той това прави, като не му осигурява правото на образование – уврежда шансовете му за щастлив живот. (Реплики при изключени микрофони.)
Вземете обиколете, вижте екипите, говорете с тях, ходете на терен, включете се в няколко екипа, те ще Ви кажат – 40 лева вече е по-малко от дневната надница, затова е ниска тази санкция и затова казват: не ни интересуват семейните помощи. Това е истинският анализ. Анализът е да говорите с хората, а не теоретично да казваме, че е дискриминационно и да цитираме Европейския комитет за социални права, че осъждал.
Да, но българската Конституция осъжда неходенето на училище до 16 години и мисля, че ние всички, след като е записано това право на детето – безусловно универсално право, правото на социална помощ не е универсално, но правото на всеобщо образование е универсално право; след като това право не е осигурено, ние какво основание имаме да приоритизираме правото на социална помощ? Тя е безусловна, пък образованието – може и да не ходи. Образованието е условно. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Едно изречение на професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Всеки, който агитира, който говори, че трябва да бъде престъпен Законът, се нарича престъпник и отива на прокурор. Това, което каза господин министърът – тези хора, които отричат правото на детето, задължението на детето да се образова до 16 години, са престъпници на практика, само че няма кой да ги улови за гушата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Брестничка за едно изречение.
ЦВЕТА БРЕСТНИЧКА: Никой от нас не защитава родителите, които не си изпращат децата на училище. Нашата теза е, че тази санкция е непропорционална спрямо нарушението, което санкционира, и се прилага в неподходящия момент. Мога да го защитя това нещо, очевидно не сега.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Доцент Михов – едно изречение.
МИЛЕН МИХОВ: Първо, бих казал – от последното изречение, че санкцията не трябва да бъде поносима. Тя трябва да бъде такава, че да предотврати нарушението, тоест санкцията трябва да превишава по своята репресия деянието, защото иначе – пия, карам и си плащам. Господин министърът каза нещо за Конституцията – говорите за дискриминация, и не само Вие, а и други.
Обичам да чета точно текстовете – чл. 47, ал. 1: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетие е право, но и задължение на техните родители, и се подпомага от държавата“.
По-надолу текстът, който министърът цитира, е: „Училищното обучение до 16 години е задължително“, но това задължение не е на ученика, а на този, който има правото и задължението.
Продължавам с текстовете – Конституцията е написана брилянтно (реплики): „Децата, останали без грижа от близките,“ – това означава и да се грижат да ходи на училище, „се намират под особената закрила на държавата и обществото“. С това приключвам. Каква дискриминация?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Петрова – едно изречение.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Аз съм математик и ще направя много кратко изречение. Говорите за пропорционалност и как няма пропорционалност. Затова ще реагирам: е ли са пропорционални средствата, които държавата дава за социални помощи за безотговорни родители, спрямо средствата, които се отпускат за деца, които се занимават задълбочено с познания?
И веднага ще кажа: вчера във Варна наградихме деца, които от 200 отбора на НАСА са спечелили първо място и сега ние търсим пари как тези деца да отидат в Съединените американски щати, за да си защитят... Ето, министърът ги обеща парите (весело оживление), затова му благодаря.
Така че не търсим тази пропорционалност, защото я няма. Трябва да говорим и за онези деца, които представят България и които са нашето бъдеще.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Още някой за едно изречение?
Ние не сме водеща комисия, колеги. Водеща е Социалната комисия по този законопроект. Сигурна съм, че дискусията ни ще продължи и в залата, ще продължи и между първо и второ четене, но пък междувременно не е лошо министерствата на образованието и науката и на труда и социалната политика да направят опит за анализ специално на посещаемостта на децата, чиито семейства са със спрени помощи, и са пренасочени към училищата. Някаква извадка съвсем накратко.
Повтарям, сигурна съм, че екипите вече имат впечатленията, просто по някакъв начин трябва да си направят труда, предвид Законопроекта, да ги опишат, така че всички – и народни представители, а и партньорите ни от неправителствения сектор, да имат убеждението, че наистина правим нещо, което не е самоцелно и се базира на някакъв анализ.
Колеги, закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-2, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 24 януари 2019 г.
За – няма, против – 9, въздържали се – 5.
Законопроектът не се приема от Комисията.
Сега подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-15, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 19 март 2019 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът се приема.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.


(Закрито в 16,30 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Милена Дамянова