Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по образованието и науката
Комисия по образованието и науката
10/04/2019
Точка единствена. Разглеждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
Заседанието беше открито в 15,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.
* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по образованието и науката.
Госпожа Манолова вече е тук.
За да не губим време, Ви предлагам първо да гласуваме дневния ред за днешното заседание:
Точка единствена. Разглеждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
От Министерството на образованието и науката участие в днешното заседание ще вземат Карина Ангелиева – заместник-министър на образованието и науката, и Вержиния Цанкова – главен секретар на Националния център за информация и документация, във връзка с едно питане на госпожа Манолова.
Добър ден на госпожа Манолова и на нейния екип, на доцент Диана Ковачева – заместник-омбудсман!
Госпожо Манолова, ние имаме резюметата на Годишния доклад. Запознали сме се с Доклада, така че ще Ви помоля частта за образование съвсем накратко, защото в 16,15 ч. започва следващата комисия.
Заповядайте.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря за възможността да представя пред Вас работата на институцията за 2018 г.
Това е Докладът на омбудсмана – малко под 400 страници. Изпратили сме Ви едно резюме в рамките на 100 страници, което се надявам да сте прегледали. Също така съм сигурна, че сте се запознали по-подробно с частта, която се отнася до правата на гражданите в образованието.
Няма как да не кажа няколко думи изобщо за работата на институцията през миналата година. Продължава нарастването на броя на жалбите на гражданите, които търсят съдействие от институцията, на броя на хората, които минават през приемната на омбудсмана в София и в страната, броя на хората, които се обаждат по телефона, каузите и темите, които подемаме с моите колеги, населените места, които сме посетили през миналата година, приемните, които сме направили, обществените дискусии. Всичко това е показател, че гражданите в България имат много проблеми и че от институцията се очаква да работи неуморно, да стои зад справедливи каузи и да не се отказва дори и тогава, когато всички останали институции са се отказали. Затова и мотото на институцията за миналата година е „Няма не може!“. Няма не може, когато има справедлива кауза, когато има застрашени или нарушени права на граждани и когато хората очакват от нас щастлив завършек при решаването на техен проблем.
Искам само да маркирам най-успешните кампании на институцията през миналата година.
Това безспорно е законодателството, посветено на хората с увреждания. Тревожните събития, свързани с протестите на майките, които завършиха благополучно с приемането на три закона, което направихме заедно с парламента и отчетохме преди малко в Социалната комисия, която беше наш много важен партньор.
Битката за двойните стандарти при храните – европейската кауза на омбудсмана. Трета година воюваме за законодателна забрана на двойното качество и успяхме. Макар преди три години институциите даже в България да бяха скептични, да твърдяха, че няма проблем, че това е заради ниския стандарт и националния ни вкус, че никога няма да се преборим срещу тези икономически интереси, че Европа няма да ни разбере, в крайна сметка това е успех за България. Това беше и темата, която повдигнахме по време на Българското председателство – с форума, който организирахме. Следващата седмица предстои Европейският парламент да приеме забрана срещу двойните стандарти, което е окуражаващо и много мотивиращо в навечерието на предстоящите евроизбори, и един пример за това, че европейските институции могат да стоят зад гражданите, дори когато става дума за огромни икономически интереси – че ако трябва да избират гражданите или корпорациите, европейските институции застават зад правата на гражданите.
Сред другите важни каузи на институцията са битката за справедливост в пенсионната система, пенсионните права на миньорите, което финализирахме, и против промените, които бяха направени в последния момент, в края на миналата година, с формулата за изчисляване на пенсиите. Кампанията за подкрепа на деца, останали с един или изобщо без родители. Социалната кухня, която функционира от 17 декември. Днес бяхме там на обяд. Между 500 и 700 души храни тази социална кухня – много ценен социален проект. Националната кампания „Великден за всеки“, която и през тази година събира подкрепа за възрастни хора. Може да пуснете по един SMS на 1255.
Това е общият поглед върху работата на институцията. 12 890 подадени жалби, 12 258 подадени жалби, препоръки и предложения, осъществено посредничество и добро взаимодействие с институциите, което е и условието правата на гражданите да бъдат защитени ефективно.
Една от кампаниите, които бяха важни и сме маркирали сред най-важните за институцията, която засега няма своя щастлив завършек, е кампанията за отпадане на таксите в детските градини, по която ще работим и през тази година. Кампанията е изключително важна за подкрепа на младите семейства извън столицата. За столицата проблемите са други, по които работим.
Би следвало, докато се включи проекторът, да не пропусна да благодаря лично на госпожа Дамянова и на Комисията по образованието и науката за нашето добро сътрудничество по различни каузи, като започнем от спасяването на Техникума за електронни системи (ТУЕС) и промените в законодателството, минем през българите зад граница, функционирането на неделните училища, правата на преподавателите и на учителите в тези училища – каузи, зад които сме стояли заедно.
Това, което ще видите в презентацията, е динамиката на жалбите, които се отнасят до предучилищното образование, училищното образование, висшето образование, работата на омбудсмана в подкрепа на младите хора и свързаните с това защита на правата на децата. Ако приемем, че Вие сте се запознали подробно с тази част от Доклада на омбудсмана, ще си позволя да спра Вашето внимание на две теми.
Едната е все пак институцията да се похвали с получената награда през миналата година – наградата на Националната мрежа за децата „Златната ябълка“, която беше дадена за принос на омбудсмана и на институцията на омбудсмана. Казвам го, защото никога не съм очаквала да получа тази награда. Детската мрежа и нейното ръководство бяха сред хората, които бяха против моя избор за омбудсман, протестираха в деня, в който встъпих в длъжност и влязох в институцията на омбудсмана. Три години по-късно никога не съм очаквала, че ще получа голямата им награда точно от тях, а те също признаха, че никога не са си и помисляли, че ще дадат тяхната най-голяма награда именно на мен. Но това е доказателство, че въпреки партийните предразсъдъци, окраски, стигматизирането в обществото на опонента, политизирането на всяка тема, когато хората работят от сърце за справедливи каузи, когато защитават интересите на българските граждани, в крайна сметка те застават от едната страна, независимо от това кой в какво вярва и кой какви идеи споделя.
Мисля, че работата на омбудсмана с Комисията по образованието и науката е доказателство именно за това. Когато има конкретен проблем, аз съм сигурна, че от ръководството и членовете на тази комисия ще получа разбиране и заедно ще се опитаме да се преборим за правата на хората в сферата на образованието и свързаните с тях детски права.
Сега, както се разбрахме предварително, мисля, че ще бъде по-смислено, ако представя на Вашето внимание една тема, с която институцията се занимава от миналата година, по която сме коментирали с госпожа Дамянова, с професор Станилов и с другите колеги, за която сме сигнализирани от уважавани представители на академичните среди. Всъщност мога да изброя три жалби – от декана на Правния факултет на УНСС, от декана на Юридическия факултет на Софийския университет и от декана на Електротехническия факултет на Техническия университет.
Тъй като другите двама са в командировка и не могат да се включат в днешното обсъждане, си позволих да поканя професор Колев, който също би споделил с Вас реалните проблеми, които създава прилагането на Закона за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав. Исканията на редица представители на академичната общност бяха отправени още през миналата година до омбудсмана, с конкретни искания за подаване на конституционна жалба. Тогава отклоних тяхното искане с мотиви, че би следвало да бъде дадена възможност на Закона да проработи и реално на практика да се чуят неговите плюсове и минуси, но сега отново съм сезирана с жалби от авторитетни фигури. Първата стъпка, преди да отговоря на тяхното настояване да подам конституционна жалба, мисля, че в духа на нашето добро сътрудничество е да поставим темата пред Комисията по образованието и науката, след това тя да бъде отнесена може би в Министерството на образованието и науката, за да се стигне до реални, работещи решения.
Ако не възразявате, да дам възможност на професор Колев да Ви изложи проблема?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз първо предлагам да направим дискусията по общия доклад и след това да се съсредоточим, защото наистина ни е кратко времето. Да видим колегите дали имат изказвания по общия доклад и по темите, които са засегнати в него, и след това да дадем думата в рамките на три минути да изложите проблема, на който сте се натъкнали.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Ще започнем да коментираме, но тук с госпожа Захариева погледнахме на страница 115 – проблема с ТУЕС. Мисля, че на всички става ясно, че тук няма пропуск в Закона за предучилищното и училищното образование, защото той не урежда трудови взаимоотношения и взаимоотношения между ректорите и училища, които са средни, но са създадени към висши училища. Постигнахме съгласие, че трябва, ако се върви към тази посока, съответно въпросът да се изчисти в Закона за висшето образование. Разбира се, след съгласие и на академичната общност. Да се направи, ако трябва, съответната препратка, защото Законът за предучилищното и училищното образование няма как да урежда отношения, които са в системата на висшето образование. Това училище и преди това не беше засегнато в Закона за народната просвета, тоест то там отсъстваше също. Може би някой някога във времето се е надявал да бъде уредено в Закона за висшето образование.
Това е само като една, как да кажа, бележка от наша страна, една констатация, че ако трябва някъде да се коригира нещо, то е в системата на висшето образование, а не в системата на предучилищното и училищното образование. Разбира се, ако нещо трябва да се добави, но основната част съответно трябва да бъде в Закона за висшето образование. Мисля, че Министерството работи в някаква посока – има обсъждания със Съвета на ректорите, със социалните партньори на отраслов съвет и така нататък. Не знам, честно казано, докъде са стигнали, но върви работна група по въпроса и по темата.
Колеги?
Госпожа Петрова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Ако искате, по този въпрос и аз да кажа още няколко думи тогава, ако ще имам няколко минути за Доклада.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, заповядайте.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да, съгласна съм с Вас. На практика съществуваше дупка в законодателството, която да урежда съществуването и развитието на подобен вид средни учебни заведения, която, слава богу, ще бъде запълнена. Има разбиране, има очакване на представители на висшите училища да им бъдат дадени възможности по модела на ТУЕС да отглеждат средни училища, да има приемственост и между преподавателите, между кадрите, между децата, които преминават през средните училища и след това отиват във вузовете. Смятам, че благодарение на намесата и на Образователната комисия, и на омбудсмана този въпрос ще бъде решен в интерес на правата в образованието.
Бих си позволила, само ако ще говорим по Доклада, да кажа по няколко думи за основните сфери, касаещи правата на хората в образованието.
По отношение на предучилищното образование има отново сериозно количество жалби, така беше и през миналата година, относно местата в детските заведения в София. Тъй като в момента се осъществява приемът, сме сезирани от родители от различни квартали, например от „Манастирски ливади“, от „Овча купел“, в които недостигът на детски заведения е огромен проблем за родителите в София. В същото време не спират и жалбите от страната, че таксите в провинцията са прекалено високи, че се събират допълнителни суми от родителите, че част от тях не са регламентирани, че това е непосилно за младите семейства.
Смятам, че може би при структурирането на следващия национален бюджет би следвало да има сериозна дискусия дали да не бъде специално и целево подкрепена София с финансов ресурс за изграждане на достатъчен брой детски заведения. Особено за детски ясли в кварталите, в които строителството се развива и има млади семейства, има сериозно движение от провинцията към София, а в същото време хората нямат подкрепа за техните деца.
По отношение на проблемите в страната, смятам, че предложението на омбудсмана за отпадане на таксите поне за 4- и 5-годишните, тъй като има тенденции за превръщане в задължително на това предучилищно обучение, би следвало по-сериозно, обективно, безпристрастно и от гледна точка на проблемите в демографията да се дискутира по тези въпроси. Много се надявам те да получат своето решение.
По отношение на училищното образование, освен подкрепата за действията на парламентарното мнозинство, на правителството за обявяването на образованието в основен приоритет, инвестирането в педагогически кадри, бих искала да споделя моите тревоги от продължаващата тенденция за закриване на училища и детски заведения в страната, а също така и за проблемите, които на хартия и законодателно уж са решени с приобщаващото образование за децата със специални образователни потребности, които проблеми обаче продължават да съществуват. Тъй като като омбудсман имам грижа първо за най-уязвимите, не мога да остана безразлична. Използвам случай да Ви информирам.
Ако искате, можем да коментираме и конкретни случаи за формално отношение, за недостатъчен брой ресурсни учители, за стигматизиране на деца със специални образователни потребности, включително за работата на някои от училищата, в които се приемат деца със специални образователни потребности. Те вече не са помощни училища, а са центрове за специална образователна подкрепа, но проблемите продължават да съществуват и би следвало да се положат усилия в тази посока.
За висшето образование като че ли най-големият проблем, с който сме сезирани, са първите стъпки по прилагането на промените в Закона за развитието на академичния състав, по която тема предлагам днес да проведем една мини дискусия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости! Смятам, че доста добре е структуриран Вашият доклад по отношение на образованието.
Имам няколко неща, които ми се струва, че са важни. Начинът, по който Вие сте композирали отчета, включва кратък обзор, констатации и основни препоръки. В последната Ви част – 119 и 120 страница, където очаквам да видя основни препоръки за висшето образование, изведнъж започват препоръки, които са свързани с предучилищното и училищното, и най-накрая на 120 страница има няколко препоръки по отношение на висшето образование. Може би е някакво обобщение и нещо, което считам, че е по-добре да композирате по еднакъв начин, защото сега разбирам, че във висшето образование има препоръки, които трябва да бъдат отразени.
Второто нещо, което искам да предложа, може да не звучи достатъчно убедително. Аз съм народен представител от Варна и голяма част от Вашите констатации не ги разпознавам като регионални такива. Например ние нямаме проблеми с местата в детските заведения – проблемите във Варна са решени. Нямаме проблеми със събирането на допълнителни суми от родители на деца, които са в предучилищния етап на образование, закриване на училища, детски градини.
Сега разбирам, че има проблеми и със Закона за развитието на академичния състав. Ще чуя какво имат предвид уважаемите гости. Например ректорите на висшите учебни заведения миналата седмица, когато имахме граждански диалог и говорихме за този закон, изразяват изключително доброто си отношение към текстовете на Закона, за който след малко Вие ще говорите.
В този смисъл имам едно предложение. За да бъде отразена спецификата на отделните региони и сектори, предлагам да се помисли дали няма да бъде практически целесъобразно в някои региони да има образователен омбудсман – ние имаме конкретно предложение и аз мога да развия тази тема, но сега няма време – за да могат да се решават въпросите, проблемите на място. Няма смисъл да отчитаме ръст на жалбите, а да помагаме на хората за решаване на техните проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да, аз подкрепям изобщо предложенията за избиране на още и още омбудсмани, включително по теми. Има абсолютна потребност от структуриране на институцията на детски омбудсман например, какъвто има в много страни. Има страни, които имат енергийни омбудсмани, омбудсмани в системата на сигурността и по различни теми. Това, което българското законодателство обаче предоставя като възможност, която не е използвана, е избирането на местни омбудсмани. В Северна България има един-единствен местен омбудсман. Това е омбудсманът на Шумен, така че конкретни специфични проблеми, които са за този регион, се решават от колегата в Шумен, а аз съм в непрекъсната комуникация с него и с останалите омбудсмани.
Например за Варна, която е достатъчно голям град, би следвало да стои като предизвикателство. Аз съм имала многократни разговори и с кмета на Варна, и с общинския съвет да положат усилия за избор на омбудсман, който да може да фокусира своето внимание към конкретните проблеми на хората там. Но тъй като във Варна по една или друга причина във връзка с множеството жалби, които са свързани с неплатени заплати, права на хората с увреждания, права на лишените от свобода, работа по детската тема – там има много неправителствени организации, които развиват много интересна дейност в защита на правата на децата – аз съм била многократно във Варна. Включително и в коментар с хора от системата на образованието и не бих се съгласила, че специално за Варна… Например сега си спомням от последната приемна темата със събирането на допълнителни такси в детските градини не стои. Напротив, хората и в София, които могат да си го позволят, се дразнят, когато това не е ясно регламентирано, когато не е ясно защо се събират тези пари. (Шум и реплики.) Добре де, но е факт. (Шум и реплики.)
Факт е, че се събират. Просто хората нямат против даже да участват. По-скоро това, което бих предложила – нещо, което е реалност и е факт, би следвало да бъде регламентирано, да се контролира, да е публично и прозрачно. По-добре, отколкото да отричаме, че съществува.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Прозрачност в тази дейност не може да има. Ние не можем да се преборим в езиковите гимназии – елитарните гимназии, където са си направили специален механизъм, където се събират чудовищни количества пари, и къде потъват не се знае, госпожо Омбудсман. Това не е редно от морална гледна точка и ние от Комисията сме единодушни по този въпрос. Няма да регламентираме това. Събирането на пари не може да се контролира, просто е ясно.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Аз поставям проблема, той съществува, и по-добре е да сме наясно, че съществува. Доколкото ми е възможно, реагирам във всеки конкретен случай по подходящ начин, но така или иначе това е проблем, който съществува.
А по отношение на проблемите, свързани с развитието на академичния състав, тъй като вече, пак повтарям, жалбите са от Софийския университет, УНСС и Техническия университет – достатъчно авторитетни висши учебни заведения, смятам, че е резонно да ги поставя на Вашето внимание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Повечето от тези жалби, за които става дума, са от университетите, а не от изследователските организации – това първо.
Второ, тези регламенти, които са направени, са следствие на Закона в правилника, в наредбата ли, какво беше. Всичко това сме го прегледали внимателно. Но те са направени по предложение на ректорите. Не са направени по наше предложение, ние това не сме го измислили. Питали сме ректорите, питали сме съответните учебни заведения. Те са ни предложили тези мерки. Ние сме готови да поправим там, където има големи запушалки, обаче аз не виждам такова нещо.
В моя собствен институт, който пострада, сега се мъчим тези неща да ги оправим, но те всичките са в подзаконовите актове, не са в самия закон. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ако искате да чуем все пак за какво става въпрос, професор Колев.
ВАЛЕНТИН КОЛЕВ: Декан съм на Електротехническия факултет към Техническия университет в София.
Ще се присъединя към становището на професор Станилов, че действително това са подзаконови актове, но в резултат на тях се получава действие на Закона с обратна сила, или обратно действие на Закона по следния начин. Голяма част от хабилитираните лица не могат да бъдат вписани в Националната агенция за цифрова информация и документация поради неизпълнение на минималните изисквания. Едно от тези минимални изисквания например за първата хабилитация за доценти е буква „в“ – трябва да има монография или заместващи десет публикации в Scopus.
Уважаеми господа, има достатъчно на брой доценти, включително в нашия факултет, които не могат да изпълнят това изискване. Или ако са направили тези наукометрични показатели след тяхната хабилитация, те имат желанието да ги запазят за евентуално следващо развитие. Тоест тези хора ги поставяме в неравнопоставено положение. Иначе казано, в Закона е записано, че Националната агенция за цифрова информация и документация трябва да започне да действа шест месеца след обнародването на Закона, което беше на 4 май 2018 г, тоест от 4 ноември 2018 г. От 4 ноември 2018 г. досега изминаха шест месеца – време, за което от Електротехническия факултет са регистрирани в НАЦИД шест души. Ние изпитваме невероятно затруднение при сформирането на журитата, следователно искам да кажа това.
Иначе е прекрасна идеята в Националната агенция за цифрова информация и документация да се съхраняват наукометричните показатели на всички учени в Република България – това е невероятно постижение, но начинът, по който то функционира в момента, не е добър. Той затруднява работата и най-важното, което е: създава напрежение между отделните учени в звената. Гарантирам го това, казвам Ви го като декан.
Ще кажа няколко числа. Общо в Техническия университет има 450 души хабилитирани. Имайте предвид, че в това число не слагам онези, които са вече в пенсия, а това е най-обидното за тези хора. Уверявам Ви, има толкова много качествени специалисти, нищо че са над 65 години, които са се хабилитирали при стария закон и не могат, а нямат и желание да изпълнят изискванията. Очевидно е, че има хора, които се заблуждават, че новите изисквания са по-занижени от старите. Точно това изискване, което е поставено в буква „в“, слага абсолютна спирачка за вписването на колегите хабилитирани лица в НАЦИД, което пък абсолютно им отнема правата.
Искам да кажа следното: 450 души са на редовен трудов договор в Техническия университет, 83-ма имаме регистрирани. В УНСС има 188, в Софийския университет има 200, в Българската академия на науките има 330. Това са числата. В Техническия университет – Варна, има един-единствен.
В НАЦИД – това е хубаво, това е изключително добро, че може сега човек да влезе, да гледа информацията и да види колегите с какво се занимават. Просто е много добро, но тази пречка трябва да отпадне. Или тези шест месеца да станат примерно поне една година или две години. Не можем да караме хората едва ли не – така се счита, казвам Ви го – да доказват отново, че са хабилитирани, примерно, че са доценти или професори.
Това наистина ме изненадва – че ректорите са казали, че всичко е наред. Направо съм изненадан, защото лично вчера получих… Не мога да не информирам ректора на Техническия университет за моята намеса. Информирал съм го, той е приел това нещо да се случи, така че просто съм изненадан.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Само ще кажа, че в Комисията по образованието и науката нямаме нито един сигнал. Нито един! Нито една жалба нямаме в Комисията по образованието. Ако имате претенции към Комисията или към Народното събрание, значи би трябвало първо да сезирате нас. Ние такава жалба или сигнал, или предложение за промяна, или информация нямаме. Нито едно!
По отношение на стойностите на наукометричните показатели само ще кажа, че те се изработват от МОН. Имаше работна група, участваха ректори, представители на академичната общност и така нататък. След това всичко беше публикувано за обществено обсъждане. Вие участвахте ли в това обществено обсъждане? Давахте ли предложения? Месеци наред беше това обществено обсъждане.
ВАЛЕНТИН КОЛЕВ: Писахме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да де, ама аз казвам: ето и тук това, което са ми подали експертите – Съветът на ректорите е участвал изключително дейно в разработването на тези наукометрични показатели. Вашият ректор не е ли защитил примерно Вашите предложения на работна група? Сега да влизаме в подробности, само казвам какъв е процесът, за да стане ясно. След това шест месеца по-късно Министерството е направило обобщение на всички постъпили бележки и отново след обществено обсъждане се промениха част от наукометричните показатели. Тоест след първоначалния вариант има втори вариант, който е отчел предложенията, които са направени. Обобщението е от февруари 2019 г. Ако на някой наукометричните показатели са му прекалено високи, ами нали това искахме? Искахме качество.
ВАЛЕНТИН КОЛЕВ: Тоест искаме да кажем, че тези, които са се хабилитирали от времето на Висшата атестационна комисия, не са качествени?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз не казвам това. Това са две различни неща. Понеже в началото казахте: не можем да покрием някои от показателите. Всяка една гилдия си разработваше минимума наукометрични показатели. Ние не сме участвали в този процес, за да водим този дебат. Това не е дебат на Народното събрание, нито Народното събрание е приело наукометричните показатели.
Ако ми позволите, госпожа Ангелиева да внесе малко яснота.
Професор Станилов, едно изречение преди това.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз също съм ВАК-овски професор с два доктората, ВАК-овски докторати, регистриран съм, но с това се занимава администрация в нашия институт към БАН. Въпросът не е в това. Въпросът е, че всички тези обсъждания, всички тези поправки са към наредбата. Наистина, както каза госпожа Дамянова, не се отнасят.
Какво можем да направим ние? Можем да се обърнем към Министерството на образованието и науката, да им обърнем специално внимание, да съберат пак работната група и да видят за какво става дума. Много трудно ще се напаснат тези работи с регистрацията. Наистина е бавно, наистина е много трудно.
Това, което Вие казахте, се отнася и за моята наука. Аз съм професор по археология на средните векове. Един от нашите доценти в института – световен учен, ранна бронзова епоха, която по целия свят е едно и също, това не може да го изпълни и една от тези студии – десетте заглавия, той го направи на монография и сега тича да го издава, за да се регистрира. Това е някакво недоразумение. Не знам защо се е получило. За това трябва да отговаря МОН.
Тя и госпожа заместник-министърката също няма кой знае как да отговори, защото по това време не беше изобщо заместник-министър. Други движеха тези въпроси, но все пак тя е служебно лице и ще Ви отговори по някакъв начин. (Смях и оживление.)
Цялата инициатива… Не се смейте, ще кажа нещо по-смешно.
Цялата тази инициатива трябва да предизвика мерки на Министерството. Ние от Комисията можем само да помогнем, но подзаконовите актове наистина се издават от Министерството.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако обичате, госпожо Пеева, първо ще дам думата на госпожа Ангелиева и след това да продължим дебата, защото все пак хвърлихме ръкавицата към Министерството. Сега да дадем възможност и на тях.
Заповядайте, госпожо Ангелиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря, госпожо Дамянова.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова, уважаеми професор Колев!
Първо благодаря за поканата. Не мога да не споделя всичко това, което казаха преди мен госпожа Дамянова и професор Станилов. Дори се учудвам, че изнасяме този дебат тук, в тази зала, днес. Това е разговор, за който сме отворени и сме готови да разговаряме, и аз поемам тази инициатива. Две неща само, за да поясня като яснота.
Първо по отношение на моя професионален път. Слава богу, работя от 2000-та година в Министерството на образованието и науката, така че мисля, че достатъчно добре следя нещата. Това, което ми направи впечатление на последния Съвет на ректорите преди две седмици, е, че тези проблеми бяха поставени по-скоро от страна на ректорите като неразбиране, липса на подготовка в самите университети как да си подготвят хората, как да помогнат на Вас с обработката на данни, с това да се видят тези единични случаи, които има. Може би това в известен смисъл е било и пропуск на работната група, която изключително и само се състоеше от представители на университетите. Вижте, ние трябва да създадем рамката и стимулите за развитие на качествени научни изследвания. Но е факт, че самите университети трябваше да си подготвят един добър анализ и да видят каква е ситуацията във всеки университет.
Това, което разбирам днес от Вас, действително не мога да кажа, че не съм притеснена и не смятам, че трябва да се държим по някакъв начин арогантно към тези проблеми, защото всъщност очевидно най-вече са засегнати техническите науки, където има застаряване на персонал.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Социалните и хуманитарните науки.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Социалните и хуманитарните науки – днес сутринта имахме Международен семинар по темата. Ще Ви кажа, че в Web of Science и в Elsevier – много съм щастлива да съобщя и на Вас тези данни, имаме 26 реферирани списания, от които 16 в хуманитарните и социалните науки. (Реплика от омбудсмана Мая Манолова.)
РЕПЛИКА: Нито една.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Не си нося нещата, в офиса ще Ви ги…
РЕПЛИКА: Нито една.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Един момент. Аз не Ви прекъсвах, моля за още 30 секунди и свършвам, защото, както казах, това не е дебат и губим времето на народните представители.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Къде трябва да бъде? Според мен това е мястото за дебат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Каня професор Колев и Вас да продължим този разговор в Министерството на образованието и науката. (Реплика от омбудсмана Мая Манолова.)
По отношение на реферираните издания днес се проведе първото обучение. Ще правим и повече обучения, за да имаме повече реферирани издания в базите данни. Това е наш ангажимент, той е абсолютно безплатен. След две седмици събираме всички научни списания, за да видим докъде са в този процес, и ние ги подпомагаме.
Ще се обърнем към всички ректори, към всички университети в страната и Българската академия на науките, да видят идентифицирали ли са подобни проблеми на Вашия, с какъв размер е този проблем, за да го сложим в някакъв контекст. Това бих могла да кажа. Не мога да не споделя с Вас, че действително в тази работна група всичките наукометрични показатели бяха разработени от представители на академичната общност. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Реплика ли желаете?
ВАЛЕНТИН КОЛЕВ: Едно изречение. Ако съм разбран погрешно, аз не съм против наукометричните показатели. Напротив, те са добре структурирани. Въпросът е, че ние не трябва да ги прилагаме за вече получили академична длъжност доценти и професори. Това ми е забележката. Тези хора трябва да си попълнят съответната наукометрия в базата данни, но не трябва да им отнемаме правата да участват в журита. Първо, участието в научно жури не е топ мястото, където ще проявят компетенции доцентите и професорите, а ние в момента изпитваме затруднения. Вие разбирате ли, че вчера сме имали факултетен съвет, не можем да сформираме жури за главен асистент. Казвам Ви го, аз съм декан и трябва да управлявам процеса на академичното израстване във факултета – не мога да се справя с въпроса. Благодаря Ви, няма да взимам думата повече.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Манолова иска думата.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Аз смятам, че мястото на този дебат е именно тук, именно заради отношението на представители на изпълнителната власт, че всичко ни е наред, оправяйте се, както знаете, проблеми няма и не съществуват, ние така сме решили. Именно заради този подход се налага да поставя проблема тук, и това не е първият случай. Проблемите се решават, когато ги поставя в Комисията по образованието. Мисля, че народните представители, особено предвид сериозните законодателни промени, които бяха направени в сферата на израстване на академичния състав, трябва да са информирани как се прилагат законите, които са тръгнали от залата на тази комисия. Така че, извинявайте, ние сме парламентарна държава. Изпълнителната власт би следвало да чува гласа на гражданите и когато са поставени в Комисията по образованието. Тук е мястото.
Пак повтарям, аз чувам тези сигнали в продължение на една година. Отправят ги уважавани от мен професори, изключително уважавани хора с авторитет. Защо ръководството на Министерството на образованието и науката не е чуло подобни сигнали, оставям този въпрос да виси, но те са от една година насам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Пак ще кажа, че в Комисията няма нито един сигнал и ние научаваме за проблема сега. Защо нямаме такива жалби и предложения? Ние сме законодателният орган, ако имате някакви забележки към прилагането на Закона… Както казвате Вие, приемате промените, но пък явно след това в хода на изпълнение има констатирани някакви, как да кажа, недостатъци или дефицити. Би било добре да уведомявате и нас, за да реагираме своевременно и съответно да можем да помогнем, защото ето, загубили сме една година.
Госпожа Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Професор Колев спомена, че е разговарял вчера по телефона с ректора на Техническия университет – Варна.
ВАЛЕНТИН КОЛЕВ: Не.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Така казахте.
ВАЛЕНТИН КОЛЕВ: Разговарях с ректора на нашия университет, за да получа мандат…
ТАНЯ ПЕТРОВА: Извинявайте! С Варна не сте говорили.
АСЯ ПЕЕВА: Исках само да припомня, че представители на ректори на университети – както на Софийския, така и на УНСС, имаше на работните групи, когато правихме този закон. Ние не неглижираме проблема, напротив – готови сме да отреагираме на въпроса. Ако е необходимо, да се сформира нарочно заседание на Комисията, но все пак темата и точката от дневния ред я отчете Омбудсманът на Републиката, така че сме готови за един следващ дебат по въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Професор Колев, Вие казахте нещо много важно, което трябва да го подчертаем – че освен законодателните и нормативните фактори има и един много субективен фактор, който не можем да измерим. Вие просто казахте нещо, което битува навсякъде.
Аз съм ВАК-овски доцент. Да речем, че имам голяма публикаторска дейност. Сега трябва да се регистрирам, ще си опиша всички публикации в световноизвестни списания и ще стана член на жури, но те, образно казано, ще изгорят за моята последваща научна кариера. И това е субективен фактор, от който не може да се избяга, защото изисква един процес на регистриране на научното ниво и то ще бъде приписано на твоето доцентско звание или длъжност, което вече сме го постигнали. Това колегите го знаят. Те съзнателно си правят собствения проект за кариерно развитие и не можем да избягаме от това. Вие сте прав, това създава сериозни проблеми за формирането на научните журита.
Аз лично не знам, не мога да кажа какъв може и какъв трябва да бъде механизмът, за да се регламентира този процес, но той е независещ от нормативната и законодателната рамка. Той е временен, защото колеги, които се развиват, които имат качества, ще се хабилитират в по-висша степен, ще станат професори, и тогава това изискване ще бъде вписано и ще влезе в регистъра. Мисля, че трябва необходимо време, за да се нормализира тази система, но това, което казахме за правото, е много важно. По една или друга причина юридическата наука има своята специфика. Не знам дали нещо се е променило, но мисля, че нямат реферирано списание, но няма изисквания при тях. (Реплики.)
Има други направления, в които реферираните списания засега са още малко, но се работи в университети. Мисля, че до няколко години ще имаме възможност всеки млад български учен да има възможност да публикува в такова списание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Ангелиева едно изречение и да приключим с тази тема.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Проверих в календара, на 21 март беше Съветът на ректорите, когато те алармираха, че имат проблеми с някои попълвания в базите данни, но не бяха експлицитно изразили Вашия проблем. Благодаря още веднъж днес, че и Мая Манолова го постави, и Вие, но едва преди две седмици започнахме да говорим и ние бяхме алармирани.
Аз го споделих днес и в медиите, и пред изследователите, които бяхме събрали предимно от хуманитарните науки. Започваме – вчера бяхме в Пловдив, днес тук правихме обучение как се публикува, как се подготвят публикации в тези бази данни, как се работи с базата данни и регистъра на НАЦИД. След две седмици готвим кръгла маса за социалните и хуманитарните науки, списанията по-специално. Така че ние сме отворени за диалог, и ако трябва нещо да се променя, ще мислим и в този аспект, но трябва първо да се съберем с Вас, да говорим и да имаме конкретни данни и факти. Ще поискам от университетите да направят една реална картина, за да работим конкретно. Може би както в правото, имаме и в електротехниката. (Реплика.) Примерно. Така че аз се ангажирам, напротив, защото чух, че ние сме затворили темата. Ние сега я отваряме. Ние сме отворени за диалог. Благодаря Ви за вниманието. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля Ви да не водите дебат, или ако го водите, да го водите, след като приключим Комисията, защото вече ни сигнализират от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, че госпожа Манолова трябва да слезе и там.
Това, което предлагаме по този въпрос, е: госпожа Ангелиева се ангажира, господин Петър Николов, който също е ресорният заместник министър, се надявам, ако искате, след около месец отново да направим една дискусия, може би малко преди 13 май.
Да направим една контролна среща – госпожо Манолова, съгласна ли сте така? – за да видим докъде е стигнала работната група в Министерството с оценката на въздействие. Казано е образно: оценка на въздействието, но да съберете обратна връзка от висшите училища и научните организации има ли някъде проблем, какви са предложенията за решаване на тези проблеми. Ако трябва, пак нещо да се променя и така нататък. Нека да си дадем контролно ориентировъчно този срок преди европейските избори. Пак казвам, това ще е междинна среща, за да се ориентираме накъде вървим в този процес, ако сте съгласни. (Реплика от заместник-министър Карина Ангелиева.)
От Министерството на образованието са съгласни.
Професор Колев, съгласен ли сте Вие? Да. Госпожа Манолова също. Всички са съгласни. (Реплики.)
Господин Николов, за две минути – заповядайте.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Ще бъда много кратък, но понеже все пак обсъждаме Доклада, пък се разтакахме с времето. Не казвам, че не е важен въпросът, но искам да кажа – няма да се спирам на това какво е свършено от омбудсмана и нашето мнение като родителска организация, но мисля, че този доклад на омбудсмана можем да го ползваме като индикатор на основните проблеми, които се поставят там.
Нашето мнение е: това че жалбите към омбудсмана са нараснали толкова много за последната година, не е че са се влошили нещата. Напротив! Мисля, че и нашата работа доста стимулира родителите и хората по принцип да предявяват своите претенции, да изявяват своите жалби, но има няколко важни неща, на които бих искал да обърна внимание.
Едното, което пише в Доклада, е непрофесионално, неприемливо поведение на директори. По принцип говорим за средното образование, за училищата в момента. Това е тема, която седи доста широко отворена, и връща назад темата, която ние отдавна поставяме – за мандатност на директорите на училища, детски градини и на началниците на регионални управления на образованието.
Госпожа Петрова, както се изказа за Варна, че там едва ли не всичко е окей, мога да кажа, че при нас във Варна имаме страшно много жалби към началника на РУО – Варна. Не мисля, че при нас пристигат такива жалби, пък не са стигнали до Министерството на образованието, в смисъл, че това е нещо, което не се знае. Без да имаме някакъв ефективен механизъм тези хора, които не се справят добре, да бъдат сменяни в даден момент, ние няма какво да направим, дори и да искаме. Дори да искаме министърът да смени някой началник на РУО-то, това не може току-така да стане, защото той не се справя добре.
По същия начин стоят нещата и със събирането на пари, което, окей, било забранено, но, както виждате, и вчера излезе цяла схема на училище, което събира пари по какви ли не всевъзможни начини. Дори търговска дейност върти с кремчета – продава козметика, и в крайна сметка директорката пак не може да бъде отстранена. Тепърва ще се правят проверки. Трябва да имаме някакъв ефективен механизъм тези неща да се случват. Но мисля, че по-голямата част от Доклада е насочена главно към изпълнителната власт, и там би следвало да си вземат бележка за оперирането на цялата история.
Това, което смятам, че е важно да се помисли тук, е да върнем отново темата за мандатност на директорите, защото това е изключително важен и според нас…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Коментирали сме я в Комисията, знаете нашето отношение.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Подкрепям този дебат, включително и въвеждането на мандатност. Не си позволих да Ви занимавам с всички теми, които са отбелязани в Доклада, за да не Ви губя времето, но това е изключително важна тема. Има жалби срещу директори, срещу началници на регионални управления, така че това би могло по един естествен начин да се реши с въвеждане на мандатност.
И една друга тема, по която само едно изречение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Извинявайте, госпожо Манолова, но понеже си взехте думата без да Ви я дам, и аз така ще си я взема. Водили сме дебата. Тук сме на съвсем различно мнение. Мандатността във висшето образование не е решила проблемите на висшето образование, нали?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: И това е така, така че въпросът не е еднозначен. (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Въпросът изобщо не е еднозначен. (Реплики.)
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: И една друга тема, с която ни занимават деца и родители. За това кое време да избере България – лятното или зимното, сме написали не малко препоръки, че подкрепяме зимното часово време. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За контролната дейност и начина, по който тя се осъществява, това е друга тема. Но по отношение на директорите ние го казахме, когато разглеждахме Вашата петиция в Народното събрание и по отношение на качеството на работа на директорите, и не само на директорите. Има предвидена в новия закон атестация, която ще се провежда на определен период от време и която предвижда съответно отстраняване от длъжност при несправяне със задълженията.
За началниците на РУО, само да Ви кажа, всяка година януари месец министърът на образованието атестира всички началници. Ако някой не се справя, съответно той има пълното право да му постави най-ниската оценка и да го отстрани. Механизми има, въпросът е как ги изпълняваме.
Това за атестацията в системата на предучилищното и училищното образование тепърва предстои да се случи. Там има участие и на обществените съвети. Не е само еднолично, както се случва в момента през регионалните управления. Ще видим как ще заработи тази мярка и след това вече можем да коментираме. Нека да видим как ще сработят новите мерки, преди да започнем да предлагаме нови.
Колеги, закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
Моля да отчетем и декларациите.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, колеги.
Успех в следващата комисия на госпожа Манолова.
(Закрито в 16,38 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова
Заседанието беше открито в 15,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.
* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по образованието и науката.
Госпожа Манолова вече е тук.
За да не губим време, Ви предлагам първо да гласуваме дневния ред за днешното заседание:
Точка единствена. Разглеждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
От Министерството на образованието и науката участие в днешното заседание ще вземат Карина Ангелиева – заместник-министър на образованието и науката, и Вержиния Цанкова – главен секретар на Националния център за информация и документация, във връзка с едно питане на госпожа Манолова.
Добър ден на госпожа Манолова и на нейния екип, на доцент Диана Ковачева – заместник-омбудсман!
Госпожо Манолова, ние имаме резюметата на Годишния доклад. Запознали сме се с Доклада, така че ще Ви помоля частта за образование съвсем накратко, защото в 16,15 ч. започва следващата комисия.
Заповядайте.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря за възможността да представя пред Вас работата на институцията за 2018 г.
Това е Докладът на омбудсмана – малко под 400 страници. Изпратили сме Ви едно резюме в рамките на 100 страници, което се надявам да сте прегледали. Също така съм сигурна, че сте се запознали по-подробно с частта, която се отнася до правата на гражданите в образованието.
Няма как да не кажа няколко думи изобщо за работата на институцията през миналата година. Продължава нарастването на броя на жалбите на гражданите, които търсят съдействие от институцията, на броя на хората, които минават през приемната на омбудсмана в София и в страната, броя на хората, които се обаждат по телефона, каузите и темите, които подемаме с моите колеги, населените места, които сме посетили през миналата година, приемните, които сме направили, обществените дискусии. Всичко това е показател, че гражданите в България имат много проблеми и че от институцията се очаква да работи неуморно, да стои зад справедливи каузи и да не се отказва дори и тогава, когато всички останали институции са се отказали. Затова и мотото на институцията за миналата година е „Няма не може!“. Няма не може, когато има справедлива кауза, когато има застрашени или нарушени права на граждани и когато хората очакват от нас щастлив завършек при решаването на техен проблем.
Искам само да маркирам най-успешните кампании на институцията през миналата година.
Това безспорно е законодателството, посветено на хората с увреждания. Тревожните събития, свързани с протестите на майките, които завършиха благополучно с приемането на три закона, което направихме заедно с парламента и отчетохме преди малко в Социалната комисия, която беше наш много важен партньор.
Битката за двойните стандарти при храните – европейската кауза на омбудсмана. Трета година воюваме за законодателна забрана на двойното качество и успяхме. Макар преди три години институциите даже в България да бяха скептични, да твърдяха, че няма проблем, че това е заради ниския стандарт и националния ни вкус, че никога няма да се преборим срещу тези икономически интереси, че Европа няма да ни разбере, в крайна сметка това е успех за България. Това беше и темата, която повдигнахме по време на Българското председателство – с форума, който организирахме. Следващата седмица предстои Европейският парламент да приеме забрана срещу двойните стандарти, което е окуражаващо и много мотивиращо в навечерието на предстоящите евроизбори, и един пример за това, че европейските институции могат да стоят зад гражданите, дори когато става дума за огромни икономически интереси – че ако трябва да избират гражданите или корпорациите, европейските институции застават зад правата на гражданите.
Сред другите важни каузи на институцията са битката за справедливост в пенсионната система, пенсионните права на миньорите, което финализирахме, и против промените, които бяха направени в последния момент, в края на миналата година, с формулата за изчисляване на пенсиите. Кампанията за подкрепа на деца, останали с един или изобщо без родители. Социалната кухня, която функционира от 17 декември. Днес бяхме там на обяд. Между 500 и 700 души храни тази социална кухня – много ценен социален проект. Националната кампания „Великден за всеки“, която и през тази година събира подкрепа за възрастни хора. Може да пуснете по един SMS на 1255.
Това е общият поглед върху работата на институцията. 12 890 подадени жалби, 12 258 подадени жалби, препоръки и предложения, осъществено посредничество и добро взаимодействие с институциите, което е и условието правата на гражданите да бъдат защитени ефективно.
Една от кампаниите, които бяха важни и сме маркирали сред най-важните за институцията, която засега няма своя щастлив завършек, е кампанията за отпадане на таксите в детските градини, по която ще работим и през тази година. Кампанията е изключително важна за подкрепа на младите семейства извън столицата. За столицата проблемите са други, по които работим.
Би следвало, докато се включи проекторът, да не пропусна да благодаря лично на госпожа Дамянова и на Комисията по образованието и науката за нашето добро сътрудничество по различни каузи, като започнем от спасяването на Техникума за електронни системи (ТУЕС) и промените в законодателството, минем през българите зад граница, функционирането на неделните училища, правата на преподавателите и на учителите в тези училища – каузи, зад които сме стояли заедно.
Това, което ще видите в презентацията, е динамиката на жалбите, които се отнасят до предучилищното образование, училищното образование, висшето образование, работата на омбудсмана в подкрепа на младите хора и свързаните с това защита на правата на децата. Ако приемем, че Вие сте се запознали подробно с тази част от Доклада на омбудсмана, ще си позволя да спра Вашето внимание на две теми.
Едната е все пак институцията да се похвали с получената награда през миналата година – наградата на Националната мрежа за децата „Златната ябълка“, която беше дадена за принос на омбудсмана и на институцията на омбудсмана. Казвам го, защото никога не съм очаквала да получа тази награда. Детската мрежа и нейното ръководство бяха сред хората, които бяха против моя избор за омбудсман, протестираха в деня, в който встъпих в длъжност и влязох в институцията на омбудсмана. Три години по-късно никога не съм очаквала, че ще получа голямата им награда точно от тях, а те също признаха, че никога не са си и помисляли, че ще дадат тяхната най-голяма награда именно на мен. Но това е доказателство, че въпреки партийните предразсъдъци, окраски, стигматизирането в обществото на опонента, политизирането на всяка тема, когато хората работят от сърце за справедливи каузи, когато защитават интересите на българските граждани, в крайна сметка те застават от едната страна, независимо от това кой в какво вярва и кой какви идеи споделя.
Мисля, че работата на омбудсмана с Комисията по образованието и науката е доказателство именно за това. Когато има конкретен проблем, аз съм сигурна, че от ръководството и членовете на тази комисия ще получа разбиране и заедно ще се опитаме да се преборим за правата на хората в сферата на образованието и свързаните с тях детски права.
Сега, както се разбрахме предварително, мисля, че ще бъде по-смислено, ако представя на Вашето внимание една тема, с която институцията се занимава от миналата година, по която сме коментирали с госпожа Дамянова, с професор Станилов и с другите колеги, за която сме сигнализирани от уважавани представители на академичните среди. Всъщност мога да изброя три жалби – от декана на Правния факултет на УНСС, от декана на Юридическия факултет на Софийския университет и от декана на Електротехническия факултет на Техническия университет.
Тъй като другите двама са в командировка и не могат да се включат в днешното обсъждане, си позволих да поканя професор Колев, който също би споделил с Вас реалните проблеми, които създава прилагането на Закона за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав. Исканията на редица представители на академичната общност бяха отправени още през миналата година до омбудсмана, с конкретни искания за подаване на конституционна жалба. Тогава отклоних тяхното искане с мотиви, че би следвало да бъде дадена възможност на Закона да проработи и реално на практика да се чуят неговите плюсове и минуси, но сега отново съм сезирана с жалби от авторитетни фигури. Първата стъпка, преди да отговоря на тяхното настояване да подам конституционна жалба, мисля, че в духа на нашето добро сътрудничество е да поставим темата пред Комисията по образованието и науката, след това тя да бъде отнесена може би в Министерството на образованието и науката, за да се стигне до реални, работещи решения.
Ако не възразявате, да дам възможност на професор Колев да Ви изложи проблема?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз първо предлагам да направим дискусията по общия доклад и след това да се съсредоточим, защото наистина ни е кратко времето. Да видим колегите дали имат изказвания по общия доклад и по темите, които са засегнати в него, и след това да дадем думата в рамките на три минути да изложите проблема, на който сте се натъкнали.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Ще започнем да коментираме, но тук с госпожа Захариева погледнахме на страница 115 – проблема с ТУЕС. Мисля, че на всички става ясно, че тук няма пропуск в Закона за предучилищното и училищното образование, защото той не урежда трудови взаимоотношения и взаимоотношения между ректорите и училища, които са средни, но са създадени към висши училища. Постигнахме съгласие, че трябва, ако се върви към тази посока, съответно въпросът да се изчисти в Закона за висшето образование. Разбира се, след съгласие и на академичната общност. Да се направи, ако трябва, съответната препратка, защото Законът за предучилищното и училищното образование няма как да урежда отношения, които са в системата на висшето образование. Това училище и преди това не беше засегнато в Закона за народната просвета, тоест то там отсъстваше също. Може би някой някога във времето се е надявал да бъде уредено в Закона за висшето образование.
Това е само като една, как да кажа, бележка от наша страна, една констатация, че ако трябва някъде да се коригира нещо, то е в системата на висшето образование, а не в системата на предучилищното и училищното образование. Разбира се, ако нещо трябва да се добави, но основната част съответно трябва да бъде в Закона за висшето образование. Мисля, че Министерството работи в някаква посока – има обсъждания със Съвета на ректорите, със социалните партньори на отраслов съвет и така нататък. Не знам, честно казано, докъде са стигнали, но върви работна група по въпроса и по темата.
Колеги?
Госпожа Петрова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Ако искате, по този въпрос и аз да кажа още няколко думи тогава, ако ще имам няколко минути за Доклада.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, заповядайте.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да, съгласна съм с Вас. На практика съществуваше дупка в законодателството, която да урежда съществуването и развитието на подобен вид средни учебни заведения, която, слава богу, ще бъде запълнена. Има разбиране, има очакване на представители на висшите училища да им бъдат дадени възможности по модела на ТУЕС да отглеждат средни училища, да има приемственост и между преподавателите, между кадрите, между децата, които преминават през средните училища и след това отиват във вузовете. Смятам, че благодарение на намесата и на Образователната комисия, и на омбудсмана този въпрос ще бъде решен в интерес на правата в образованието.
Бих си позволила, само ако ще говорим по Доклада, да кажа по няколко думи за основните сфери, касаещи правата на хората в образованието.
По отношение на предучилищното образование има отново сериозно количество жалби, така беше и през миналата година, относно местата в детските заведения в София. Тъй като в момента се осъществява приемът, сме сезирани от родители от различни квартали, например от „Манастирски ливади“, от „Овча купел“, в които недостигът на детски заведения е огромен проблем за родителите в София. В същото време не спират и жалбите от страната, че таксите в провинцията са прекалено високи, че се събират допълнителни суми от родителите, че част от тях не са регламентирани, че това е непосилно за младите семейства.
Смятам, че може би при структурирането на следващия национален бюджет би следвало да има сериозна дискусия дали да не бъде специално и целево подкрепена София с финансов ресурс за изграждане на достатъчен брой детски заведения. Особено за детски ясли в кварталите, в които строителството се развива и има млади семейства, има сериозно движение от провинцията към София, а в същото време хората нямат подкрепа за техните деца.
По отношение на проблемите в страната, смятам, че предложението на омбудсмана за отпадане на таксите поне за 4- и 5-годишните, тъй като има тенденции за превръщане в задължително на това предучилищно обучение, би следвало по-сериозно, обективно, безпристрастно и от гледна точка на проблемите в демографията да се дискутира по тези въпроси. Много се надявам те да получат своето решение.
По отношение на училищното образование, освен подкрепата за действията на парламентарното мнозинство, на правителството за обявяването на образованието в основен приоритет, инвестирането в педагогически кадри, бих искала да споделя моите тревоги от продължаващата тенденция за закриване на училища и детски заведения в страната, а също така и за проблемите, които на хартия и законодателно уж са решени с приобщаващото образование за децата със специални образователни потребности, които проблеми обаче продължават да съществуват. Тъй като като омбудсман имам грижа първо за най-уязвимите, не мога да остана безразлична. Използвам случай да Ви информирам.
Ако искате, можем да коментираме и конкретни случаи за формално отношение, за недостатъчен брой ресурсни учители, за стигматизиране на деца със специални образователни потребности, включително за работата на някои от училищата, в които се приемат деца със специални образователни потребности. Те вече не са помощни училища, а са центрове за специална образователна подкрепа, но проблемите продължават да съществуват и би следвало да се положат усилия в тази посока.
За висшето образование като че ли най-големият проблем, с който сме сезирани, са първите стъпки по прилагането на промените в Закона за развитието на академичния състав, по която тема предлагам днес да проведем една мини дискусия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости! Смятам, че доста добре е структуриран Вашият доклад по отношение на образованието.
Имам няколко неща, които ми се струва, че са важни. Начинът, по който Вие сте композирали отчета, включва кратък обзор, констатации и основни препоръки. В последната Ви част – 119 и 120 страница, където очаквам да видя основни препоръки за висшето образование, изведнъж започват препоръки, които са свързани с предучилищното и училищното, и най-накрая на 120 страница има няколко препоръки по отношение на висшето образование. Може би е някакво обобщение и нещо, което считам, че е по-добре да композирате по еднакъв начин, защото сега разбирам, че във висшето образование има препоръки, които трябва да бъдат отразени.
Второто нещо, което искам да предложа, може да не звучи достатъчно убедително. Аз съм народен представител от Варна и голяма част от Вашите констатации не ги разпознавам като регионални такива. Например ние нямаме проблеми с местата в детските заведения – проблемите във Варна са решени. Нямаме проблеми със събирането на допълнителни суми от родители на деца, които са в предучилищния етап на образование, закриване на училища, детски градини.
Сега разбирам, че има проблеми и със Закона за развитието на академичния състав. Ще чуя какво имат предвид уважаемите гости. Например ректорите на висшите учебни заведения миналата седмица, когато имахме граждански диалог и говорихме за този закон, изразяват изключително доброто си отношение към текстовете на Закона, за който след малко Вие ще говорите.
В този смисъл имам едно предложение. За да бъде отразена спецификата на отделните региони и сектори, предлагам да се помисли дали няма да бъде практически целесъобразно в някои региони да има образователен омбудсман – ние имаме конкретно предложение и аз мога да развия тази тема, но сега няма време – за да могат да се решават въпросите, проблемите на място. Няма смисъл да отчитаме ръст на жалбите, а да помагаме на хората за решаване на техните проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да, аз подкрепям изобщо предложенията за избиране на още и още омбудсмани, включително по теми. Има абсолютна потребност от структуриране на институцията на детски омбудсман например, какъвто има в много страни. Има страни, които имат енергийни омбудсмани, омбудсмани в системата на сигурността и по различни теми. Това, което българското законодателство обаче предоставя като възможност, която не е използвана, е избирането на местни омбудсмани. В Северна България има един-единствен местен омбудсман. Това е омбудсманът на Шумен, така че конкретни специфични проблеми, които са за този регион, се решават от колегата в Шумен, а аз съм в непрекъсната комуникация с него и с останалите омбудсмани.
Например за Варна, която е достатъчно голям град, би следвало да стои като предизвикателство. Аз съм имала многократни разговори и с кмета на Варна, и с общинския съвет да положат усилия за избор на омбудсман, който да може да фокусира своето внимание към конкретните проблеми на хората там. Но тъй като във Варна по една или друга причина във връзка с множеството жалби, които са свързани с неплатени заплати, права на хората с увреждания, права на лишените от свобода, работа по детската тема – там има много неправителствени организации, които развиват много интересна дейност в защита на правата на децата – аз съм била многократно във Варна. Включително и в коментар с хора от системата на образованието и не бих се съгласила, че специално за Варна… Например сега си спомням от последната приемна темата със събирането на допълнителни такси в детските градини не стои. Напротив, хората и в София, които могат да си го позволят, се дразнят, когато това не е ясно регламентирано, когато не е ясно защо се събират тези пари. (Шум и реплики.) Добре де, но е факт. (Шум и реплики.)
Факт е, че се събират. Просто хората нямат против даже да участват. По-скоро това, което бих предложила – нещо, което е реалност и е факт, би следвало да бъде регламентирано, да се контролира, да е публично и прозрачно. По-добре, отколкото да отричаме, че съществува.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Прозрачност в тази дейност не може да има. Ние не можем да се преборим в езиковите гимназии – елитарните гимназии, където са си направили специален механизъм, където се събират чудовищни количества пари, и къде потъват не се знае, госпожо Омбудсман. Това не е редно от морална гледна точка и ние от Комисията сме единодушни по този въпрос. Няма да регламентираме това. Събирането на пари не може да се контролира, просто е ясно.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Аз поставям проблема, той съществува, и по-добре е да сме наясно, че съществува. Доколкото ми е възможно, реагирам във всеки конкретен случай по подходящ начин, но така или иначе това е проблем, който съществува.
А по отношение на проблемите, свързани с развитието на академичния състав, тъй като вече, пак повтарям, жалбите са от Софийския университет, УНСС и Техническия университет – достатъчно авторитетни висши учебни заведения, смятам, че е резонно да ги поставя на Вашето внимание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Повечето от тези жалби, за които става дума, са от университетите, а не от изследователските организации – това първо.
Второ, тези регламенти, които са направени, са следствие на Закона в правилника, в наредбата ли, какво беше. Всичко това сме го прегледали внимателно. Но те са направени по предложение на ректорите. Не са направени по наше предложение, ние това не сме го измислили. Питали сме ректорите, питали сме съответните учебни заведения. Те са ни предложили тези мерки. Ние сме готови да поправим там, където има големи запушалки, обаче аз не виждам такова нещо.
В моя собствен институт, който пострада, сега се мъчим тези неща да ги оправим, но те всичките са в подзаконовите актове, не са в самия закон. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ако искате да чуем все пак за какво става въпрос, професор Колев.
ВАЛЕНТИН КОЛЕВ: Декан съм на Електротехническия факултет към Техническия университет в София.
Ще се присъединя към становището на професор Станилов, че действително това са подзаконови актове, но в резултат на тях се получава действие на Закона с обратна сила, или обратно действие на Закона по следния начин. Голяма част от хабилитираните лица не могат да бъдат вписани в Националната агенция за цифрова информация и документация поради неизпълнение на минималните изисквания. Едно от тези минимални изисквания например за първата хабилитация за доценти е буква „в“ – трябва да има монография или заместващи десет публикации в Scopus.
Уважаеми господа, има достатъчно на брой доценти, включително в нашия факултет, които не могат да изпълнят това изискване. Или ако са направили тези наукометрични показатели след тяхната хабилитация, те имат желанието да ги запазят за евентуално следващо развитие. Тоест тези хора ги поставяме в неравнопоставено положение. Иначе казано, в Закона е записано, че Националната агенция за цифрова информация и документация трябва да започне да действа шест месеца след обнародването на Закона, което беше на 4 май 2018 г, тоест от 4 ноември 2018 г. От 4 ноември 2018 г. досега изминаха шест месеца – време, за което от Електротехническия факултет са регистрирани в НАЦИД шест души. Ние изпитваме невероятно затруднение при сформирането на журитата, следователно искам да кажа това.
Иначе е прекрасна идеята в Националната агенция за цифрова информация и документация да се съхраняват наукометричните показатели на всички учени в Република България – това е невероятно постижение, но начинът, по който то функционира в момента, не е добър. Той затруднява работата и най-важното, което е: създава напрежение между отделните учени в звената. Гарантирам го това, казвам Ви го като декан.
Ще кажа няколко числа. Общо в Техническия университет има 450 души хабилитирани. Имайте предвид, че в това число не слагам онези, които са вече в пенсия, а това е най-обидното за тези хора. Уверявам Ви, има толкова много качествени специалисти, нищо че са над 65 години, които са се хабилитирали при стария закон и не могат, а нямат и желание да изпълнят изискванията. Очевидно е, че има хора, които се заблуждават, че новите изисквания са по-занижени от старите. Точно това изискване, което е поставено в буква „в“, слага абсолютна спирачка за вписването на колегите хабилитирани лица в НАЦИД, което пък абсолютно им отнема правата.
Искам да кажа следното: 450 души са на редовен трудов договор в Техническия университет, 83-ма имаме регистрирани. В УНСС има 188, в Софийския университет има 200, в Българската академия на науките има 330. Това са числата. В Техническия университет – Варна, има един-единствен.
В НАЦИД – това е хубаво, това е изключително добро, че може сега човек да влезе, да гледа информацията и да види колегите с какво се занимават. Просто е много добро, но тази пречка трябва да отпадне. Или тези шест месеца да станат примерно поне една година или две години. Не можем да караме хората едва ли не – така се счита, казвам Ви го – да доказват отново, че са хабилитирани, примерно, че са доценти или професори.
Това наистина ме изненадва – че ректорите са казали, че всичко е наред. Направо съм изненадан, защото лично вчера получих… Не мога да не информирам ректора на Техническия университет за моята намеса. Информирал съм го, той е приел това нещо да се случи, така че просто съм изненадан.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Само ще кажа, че в Комисията по образованието и науката нямаме нито един сигнал. Нито един! Нито една жалба нямаме в Комисията по образованието. Ако имате претенции към Комисията или към Народното събрание, значи би трябвало първо да сезирате нас. Ние такава жалба или сигнал, или предложение за промяна, или информация нямаме. Нито едно!
По отношение на стойностите на наукометричните показатели само ще кажа, че те се изработват от МОН. Имаше работна група, участваха ректори, представители на академичната общност и така нататък. След това всичко беше публикувано за обществено обсъждане. Вие участвахте ли в това обществено обсъждане? Давахте ли предложения? Месеци наред беше това обществено обсъждане.
ВАЛЕНТИН КОЛЕВ: Писахме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да де, ама аз казвам: ето и тук това, което са ми подали експертите – Съветът на ректорите е участвал изключително дейно в разработването на тези наукометрични показатели. Вашият ректор не е ли защитил примерно Вашите предложения на работна група? Сега да влизаме в подробности, само казвам какъв е процесът, за да стане ясно. След това шест месеца по-късно Министерството е направило обобщение на всички постъпили бележки и отново след обществено обсъждане се промениха част от наукометричните показатели. Тоест след първоначалния вариант има втори вариант, който е отчел предложенията, които са направени. Обобщението е от февруари 2019 г. Ако на някой наукометричните показатели са му прекалено високи, ами нали това искахме? Искахме качество.
ВАЛЕНТИН КОЛЕВ: Тоест искаме да кажем, че тези, които са се хабилитирали от времето на Висшата атестационна комисия, не са качествени?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз не казвам това. Това са две различни неща. Понеже в началото казахте: не можем да покрием някои от показателите. Всяка една гилдия си разработваше минимума наукометрични показатели. Ние не сме участвали в този процес, за да водим този дебат. Това не е дебат на Народното събрание, нито Народното събрание е приело наукометричните показатели.
Ако ми позволите, госпожа Ангелиева да внесе малко яснота.
Професор Станилов, едно изречение преди това.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз също съм ВАК-овски професор с два доктората, ВАК-овски докторати, регистриран съм, но с това се занимава администрация в нашия институт към БАН. Въпросът не е в това. Въпросът е, че всички тези обсъждания, всички тези поправки са към наредбата. Наистина, както каза госпожа Дамянова, не се отнасят.
Какво можем да направим ние? Можем да се обърнем към Министерството на образованието и науката, да им обърнем специално внимание, да съберат пак работната група и да видят за какво става дума. Много трудно ще се напаснат тези работи с регистрацията. Наистина е бавно, наистина е много трудно.
Това, което Вие казахте, се отнася и за моята наука. Аз съм професор по археология на средните векове. Един от нашите доценти в института – световен учен, ранна бронзова епоха, която по целия свят е едно и също, това не може да го изпълни и една от тези студии – десетте заглавия, той го направи на монография и сега тича да го издава, за да се регистрира. Това е някакво недоразумение. Не знам защо се е получило. За това трябва да отговаря МОН.
Тя и госпожа заместник-министърката също няма кой знае как да отговори, защото по това време не беше изобщо заместник-министър. Други движеха тези въпроси, но все пак тя е служебно лице и ще Ви отговори по някакъв начин. (Смях и оживление.)
Цялата инициатива… Не се смейте, ще кажа нещо по-смешно.
Цялата тази инициатива трябва да предизвика мерки на Министерството. Ние от Комисията можем само да помогнем, но подзаконовите актове наистина се издават от Министерството.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако обичате, госпожо Пеева, първо ще дам думата на госпожа Ангелиева и след това да продължим дебата, защото все пак хвърлихме ръкавицата към Министерството. Сега да дадем възможност и на тях.
Заповядайте, госпожо Ангелиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря, госпожо Дамянова.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова, уважаеми професор Колев!
Първо благодаря за поканата. Не мога да не споделя всичко това, което казаха преди мен госпожа Дамянова и професор Станилов. Дори се учудвам, че изнасяме този дебат тук, в тази зала, днес. Това е разговор, за който сме отворени и сме готови да разговаряме, и аз поемам тази инициатива. Две неща само, за да поясня като яснота.
Първо по отношение на моя професионален път. Слава богу, работя от 2000-та година в Министерството на образованието и науката, така че мисля, че достатъчно добре следя нещата. Това, което ми направи впечатление на последния Съвет на ректорите преди две седмици, е, че тези проблеми бяха поставени по-скоро от страна на ректорите като неразбиране, липса на подготовка в самите университети как да си подготвят хората, как да помогнат на Вас с обработката на данни, с това да се видят тези единични случаи, които има. Може би това в известен смисъл е било и пропуск на работната група, която изключително и само се състоеше от представители на университетите. Вижте, ние трябва да създадем рамката и стимулите за развитие на качествени научни изследвания. Но е факт, че самите университети трябваше да си подготвят един добър анализ и да видят каква е ситуацията във всеки университет.
Това, което разбирам днес от Вас, действително не мога да кажа, че не съм притеснена и не смятам, че трябва да се държим по някакъв начин арогантно към тези проблеми, защото всъщност очевидно най-вече са засегнати техническите науки, където има застаряване на персонал.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Социалните и хуманитарните науки.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Социалните и хуманитарните науки – днес сутринта имахме Международен семинар по темата. Ще Ви кажа, че в Web of Science и в Elsevier – много съм щастлива да съобщя и на Вас тези данни, имаме 26 реферирани списания, от които 16 в хуманитарните и социалните науки. (Реплика от омбудсмана Мая Манолова.)
РЕПЛИКА: Нито една.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Не си нося нещата, в офиса ще Ви ги…
РЕПЛИКА: Нито една.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Един момент. Аз не Ви прекъсвах, моля за още 30 секунди и свършвам, защото, както казах, това не е дебат и губим времето на народните представители.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Къде трябва да бъде? Според мен това е мястото за дебат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Каня професор Колев и Вас да продължим този разговор в Министерството на образованието и науката. (Реплика от омбудсмана Мая Манолова.)
По отношение на реферираните издания днес се проведе първото обучение. Ще правим и повече обучения, за да имаме повече реферирани издания в базите данни. Това е наш ангажимент, той е абсолютно безплатен. След две седмици събираме всички научни списания, за да видим докъде са в този процес, и ние ги подпомагаме.
Ще се обърнем към всички ректори, към всички университети в страната и Българската академия на науките, да видят идентифицирали ли са подобни проблеми на Вашия, с какъв размер е този проблем, за да го сложим в някакъв контекст. Това бих могла да кажа. Не мога да не споделя с Вас, че действително в тази работна група всичките наукометрични показатели бяха разработени от представители на академичната общност. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Реплика ли желаете?
ВАЛЕНТИН КОЛЕВ: Едно изречение. Ако съм разбран погрешно, аз не съм против наукометричните показатели. Напротив, те са добре структурирани. Въпросът е, че ние не трябва да ги прилагаме за вече получили академична длъжност доценти и професори. Това ми е забележката. Тези хора трябва да си попълнят съответната наукометрия в базата данни, но не трябва да им отнемаме правата да участват в журита. Първо, участието в научно жури не е топ мястото, където ще проявят компетенции доцентите и професорите, а ние в момента изпитваме затруднения. Вие разбирате ли, че вчера сме имали факултетен съвет, не можем да сформираме жури за главен асистент. Казвам Ви го, аз съм декан и трябва да управлявам процеса на академичното израстване във факултета – не мога да се справя с въпроса. Благодаря Ви, няма да взимам думата повече.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Манолова иска думата.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Аз смятам, че мястото на този дебат е именно тук, именно заради отношението на представители на изпълнителната власт, че всичко ни е наред, оправяйте се, както знаете, проблеми няма и не съществуват, ние така сме решили. Именно заради този подход се налага да поставя проблема тук, и това не е първият случай. Проблемите се решават, когато ги поставя в Комисията по образованието. Мисля, че народните представители, особено предвид сериозните законодателни промени, които бяха направени в сферата на израстване на академичния състав, трябва да са информирани как се прилагат законите, които са тръгнали от залата на тази комисия. Така че, извинявайте, ние сме парламентарна държава. Изпълнителната власт би следвало да чува гласа на гражданите и когато са поставени в Комисията по образованието. Тук е мястото.
Пак повтарям, аз чувам тези сигнали в продължение на една година. Отправят ги уважавани от мен професори, изключително уважавани хора с авторитет. Защо ръководството на Министерството на образованието и науката не е чуло подобни сигнали, оставям този въпрос да виси, но те са от една година насам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Пак ще кажа, че в Комисията няма нито един сигнал и ние научаваме за проблема сега. Защо нямаме такива жалби и предложения? Ние сме законодателният орган, ако имате някакви забележки към прилагането на Закона… Както казвате Вие, приемате промените, но пък явно след това в хода на изпълнение има констатирани някакви, как да кажа, недостатъци или дефицити. Би било добре да уведомявате и нас, за да реагираме своевременно и съответно да можем да помогнем, защото ето, загубили сме една година.
Госпожа Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Професор Колев спомена, че е разговарял вчера по телефона с ректора на Техническия университет – Варна.
ВАЛЕНТИН КОЛЕВ: Не.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Така казахте.
ВАЛЕНТИН КОЛЕВ: Разговарях с ректора на нашия университет, за да получа мандат…
ТАНЯ ПЕТРОВА: Извинявайте! С Варна не сте говорили.
АСЯ ПЕЕВА: Исках само да припомня, че представители на ректори на университети – както на Софийския, така и на УНСС, имаше на работните групи, когато правихме този закон. Ние не неглижираме проблема, напротив – готови сме да отреагираме на въпроса. Ако е необходимо, да се сформира нарочно заседание на Комисията, но все пак темата и точката от дневния ред я отчете Омбудсманът на Републиката, така че сме готови за един следващ дебат по въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Професор Колев, Вие казахте нещо много важно, което трябва да го подчертаем – че освен законодателните и нормативните фактори има и един много субективен фактор, който не можем да измерим. Вие просто казахте нещо, което битува навсякъде.
Аз съм ВАК-овски доцент. Да речем, че имам голяма публикаторска дейност. Сега трябва да се регистрирам, ще си опиша всички публикации в световноизвестни списания и ще стана член на жури, но те, образно казано, ще изгорят за моята последваща научна кариера. И това е субективен фактор, от който не може да се избяга, защото изисква един процес на регистриране на научното ниво и то ще бъде приписано на твоето доцентско звание или длъжност, което вече сме го постигнали. Това колегите го знаят. Те съзнателно си правят собствения проект за кариерно развитие и не можем да избягаме от това. Вие сте прав, това създава сериозни проблеми за формирането на научните журита.
Аз лично не знам, не мога да кажа какъв може и какъв трябва да бъде механизмът, за да се регламентира този процес, но той е независещ от нормативната и законодателната рамка. Той е временен, защото колеги, които се развиват, които имат качества, ще се хабилитират в по-висша степен, ще станат професори, и тогава това изискване ще бъде вписано и ще влезе в регистъра. Мисля, че трябва необходимо време, за да се нормализира тази система, но това, което казахме за правото, е много важно. По една или друга причина юридическата наука има своята специфика. Не знам дали нещо се е променило, но мисля, че нямат реферирано списание, но няма изисквания при тях. (Реплики.)
Има други направления, в които реферираните списания засега са още малко, но се работи в университети. Мисля, че до няколко години ще имаме възможност всеки млад български учен да има възможност да публикува в такова списание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Ангелиева едно изречение и да приключим с тази тема.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Проверих в календара, на 21 март беше Съветът на ректорите, когато те алармираха, че имат проблеми с някои попълвания в базите данни, но не бяха експлицитно изразили Вашия проблем. Благодаря още веднъж днес, че и Мая Манолова го постави, и Вие, но едва преди две седмици започнахме да говорим и ние бяхме алармирани.
Аз го споделих днес и в медиите, и пред изследователите, които бяхме събрали предимно от хуманитарните науки. Започваме – вчера бяхме в Пловдив, днес тук правихме обучение как се публикува, как се подготвят публикации в тези бази данни, как се работи с базата данни и регистъра на НАЦИД. След две седмици готвим кръгла маса за социалните и хуманитарните науки, списанията по-специално. Така че ние сме отворени за диалог, и ако трябва нещо да се променя, ще мислим и в този аспект, но трябва първо да се съберем с Вас, да говорим и да имаме конкретни данни и факти. Ще поискам от университетите да направят една реална картина, за да работим конкретно. Може би както в правото, имаме и в електротехниката. (Реплика.) Примерно. Така че аз се ангажирам, напротив, защото чух, че ние сме затворили темата. Ние сега я отваряме. Ние сме отворени за диалог. Благодаря Ви за вниманието. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля Ви да не водите дебат, или ако го водите, да го водите, след като приключим Комисията, защото вече ни сигнализират от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, че госпожа Манолова трябва да слезе и там.
Това, което предлагаме по този въпрос, е: госпожа Ангелиева се ангажира, господин Петър Николов, който също е ресорният заместник министър, се надявам, ако искате, след около месец отново да направим една дискусия, може би малко преди 13 май.
Да направим една контролна среща – госпожо Манолова, съгласна ли сте така? – за да видим докъде е стигнала работната група в Министерството с оценката на въздействие. Казано е образно: оценка на въздействието, но да съберете обратна връзка от висшите училища и научните организации има ли някъде проблем, какви са предложенията за решаване на тези проблеми. Ако трябва, пак нещо да се променя и така нататък. Нека да си дадем контролно ориентировъчно този срок преди европейските избори. Пак казвам, това ще е междинна среща, за да се ориентираме накъде вървим в този процес, ако сте съгласни. (Реплика от заместник-министър Карина Ангелиева.)
От Министерството на образованието са съгласни.
Професор Колев, съгласен ли сте Вие? Да. Госпожа Манолова също. Всички са съгласни. (Реплики.)
Господин Николов, за две минути – заповядайте.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Ще бъда много кратък, но понеже все пак обсъждаме Доклада, пък се разтакахме с времето. Не казвам, че не е важен въпросът, но искам да кажа – няма да се спирам на това какво е свършено от омбудсмана и нашето мнение като родителска организация, но мисля, че този доклад на омбудсмана можем да го ползваме като индикатор на основните проблеми, които се поставят там.
Нашето мнение е: това че жалбите към омбудсмана са нараснали толкова много за последната година, не е че са се влошили нещата. Напротив! Мисля, че и нашата работа доста стимулира родителите и хората по принцип да предявяват своите претенции, да изявяват своите жалби, но има няколко важни неща, на които бих искал да обърна внимание.
Едното, което пише в Доклада, е непрофесионално, неприемливо поведение на директори. По принцип говорим за средното образование, за училищата в момента. Това е тема, която седи доста широко отворена, и връща назад темата, която ние отдавна поставяме – за мандатност на директорите на училища, детски градини и на началниците на регионални управления на образованието.
Госпожа Петрова, както се изказа за Варна, че там едва ли не всичко е окей, мога да кажа, че при нас във Варна имаме страшно много жалби към началника на РУО – Варна. Не мисля, че при нас пристигат такива жалби, пък не са стигнали до Министерството на образованието, в смисъл, че това е нещо, което не се знае. Без да имаме някакъв ефективен механизъм тези хора, които не се справят добре, да бъдат сменяни в даден момент, ние няма какво да направим, дори и да искаме. Дори да искаме министърът да смени някой началник на РУО-то, това не може току-така да стане, защото той не се справя добре.
По същия начин стоят нещата и със събирането на пари, което, окей, било забранено, но, както виждате, и вчера излезе цяла схема на училище, което събира пари по какви ли не всевъзможни начини. Дори търговска дейност върти с кремчета – продава козметика, и в крайна сметка директорката пак не може да бъде отстранена. Тепърва ще се правят проверки. Трябва да имаме някакъв ефективен механизъм тези неща да се случват. Но мисля, че по-голямата част от Доклада е насочена главно към изпълнителната власт, и там би следвало да си вземат бележка за оперирането на цялата история.
Това, което смятам, че е важно да се помисли тук, е да върнем отново темата за мандатност на директорите, защото това е изключително важен и според нас…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Коментирали сме я в Комисията, знаете нашето отношение.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Подкрепям този дебат, включително и въвеждането на мандатност. Не си позволих да Ви занимавам с всички теми, които са отбелязани в Доклада, за да не Ви губя времето, но това е изключително важна тема. Има жалби срещу директори, срещу началници на регионални управления, така че това би могло по един естествен начин да се реши с въвеждане на мандатност.
И една друга тема, по която само едно изречение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Извинявайте, госпожо Манолова, но понеже си взехте думата без да Ви я дам, и аз така ще си я взема. Водили сме дебата. Тук сме на съвсем различно мнение. Мандатността във висшето образование не е решила проблемите на висшето образование, нали?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: И това е така, така че въпросът не е еднозначен. (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Въпросът изобщо не е еднозначен. (Реплики.)
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: И една друга тема, с която ни занимават деца и родители. За това кое време да избере България – лятното или зимното, сме написали не малко препоръки, че подкрепяме зимното часово време. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За контролната дейност и начина, по който тя се осъществява, това е друга тема. Но по отношение на директорите ние го казахме, когато разглеждахме Вашата петиция в Народното събрание и по отношение на качеството на работа на директорите, и не само на директорите. Има предвидена в новия закон атестация, която ще се провежда на определен период от време и която предвижда съответно отстраняване от длъжност при несправяне със задълженията.
За началниците на РУО, само да Ви кажа, всяка година януари месец министърът на образованието атестира всички началници. Ако някой не се справя, съответно той има пълното право да му постави най-ниската оценка и да го отстрани. Механизми има, въпросът е как ги изпълняваме.
Това за атестацията в системата на предучилищното и училищното образование тепърва предстои да се случи. Там има участие и на обществените съвети. Не е само еднолично, както се случва в момента през регионалните управления. Ще видим как ще заработи тази мярка и след това вече можем да коментираме. Нека да видим как ще сработят новите мерки, преди да започнем да предлагаме нови.
Колеги, закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
Моля да отчетем и декларациите.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, колеги.
Успех в следващата комисия на госпожа Манолова.
(Закрито в 16,38 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова
