1. Изслушване на министъра на образованието и науката във връзка със съдържанието на учебниците по всички учебни предмети.
2. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.

---

На 3 юли 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на министъра на образованието и науката във връзка със съдържанието на учебниците по всички учебни предмети.
2. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по образованието и науката, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и науката госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, часът е 15,00. Господин министърът и неговият екип са тук. Имаме кворум, предлагам да започнем.
Откривам заседанието на Комисията по образованието и науката.
Предлагам ви следния дневен ред за днешното заседание:
1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на министъра на образованието и науката във връзка със съдържанието на учебниците по всички учебни предмети.
3. Разни.
В трета точка ще обсъдим номинациите на номинираните от журито за наградата „Музеят в училището и училището в музея“. Тази точка ще проведем при закрити врати, за да можем да определим този, който ще е победителят. Затова не е сложена предварително в дневния ред.
С колегите заместник-председатели на Комисията решихме да Ви предложим да разменим първа и втора точка, тоест да започнем с изслушването за учебниците, тъй като има въпроси от блица, които са свързани с учебниците. И след това като точка втора ще продължим с блицконтрола, за да можем да зададем тези въпроси, които не са свързани с учебниците.
Има ли някой възражение по тази промяна, която ви предлагаме от председателството на Комисията? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване дневния ред с направените промени.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЪДЪРЖАНИЕТО НА УЧЕБНИЦИТЕ ПО ВСИЧКИ УЧЕБНИ ПРЕДМЕТИ.
Господин Министър, заповядайте за кратко изложение по темата, след което ще дам думата за въпроси и коментари.
Поканили сме на днешното заседание на Комисията представители на Българската академия на науките, Таня Леонидова от Синдиката на българските учители, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България - Надежда Николчева, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ - Емилия Мирчева, Независим учителски синдикат - Аспарух Томов, Национален синдикат „Висше образование и наука“ - доц. д-р инж. Лиляна Вълчева, и от Асоциация „Българска книга“ – Велизара Добрева е председателят, и Мария Карабельова, заместник-председател. Разбира се, имаме и други гости, и нашите партньори от медиите. Добре дошли, уважаеми колеги!
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Вие сте запознати с процедурата за изготвяне и одобрение на учебниците и учебните помагала, които се ползват в системата на училищното образование. Тази процедура можем да кажем, че е максимално демократична, търсена е демократичност – участват учителите по съответния предмет, респективно всички начални учители, когато става въпрос за начален етап в одобрението. Има Комисия към Министерството на образованието, която се състои от оценители. Тези учебници се изготвят въз основа на утвърдените от министъра на образованието, в случая от мен, учебни програми.
Периодично възникват дискусии. Тези дискусии са по спорни и дискусионни въпроси, или по отношение на откровени грешки. Факт е, че тези дискусии в много по-голяма степен възникват около предмети, които формират отношения и нагласи. В най-голяма степен около предмета „История и цивилизации“, респективно „Човек и общество“ в по-долните класове – там, където трябва да формираме отношение на учениците към света, в който живеем. Част от дискусиите са свързани с други дискусионни теми, които имаме в обществото, разделителни линии.
Това, което правим ние, след одобрението на учебниците, е да предоставяме предложения за корекции на издателствата. Тези предложения в общия случай се приемат от издателствата, когато имаме пропуски и грешки.
Миналата година по предложение на Вас – народните представители, по-точно на народните представители от „Обединени патриоти“, от ВМРО, изготвихме механизъм, процедура още веднъж да се направи цялостен прочит на всички учебници. В тази процедура участваха над 3000 учители, голям брой академични лица. Това, което можем да кажем, е, че след това всенародно четене нямаме особен резултат. Бяха открити редица технически грешки, пропуски, които са предоставени на съответните издателства за коригиране, но това не води до резултат по отношение на основните дискусии, които водим.
Основните полемики, пак казвам, не са свързани с технически грешки, а са свързани с отношението на учениците към света, което формираме.
Първият поред базов въпрос може би е: трябва ли образованието да формира отношение към света, да формира нагласи? Този въпрос е риторичен. Отговорът му е категоричен. Той се съдържа и в Закона за предучилищното и училищното образование – в образователните системи винаги навсякъде са формирали такова отношение към света.
И идва вторият поред въпрос: в какво трябва да възпитаме децата, който е по-сложният, по-дискусионният – имаме ли този относителен консенсус относно ценности, които трябва да ги възпитаме, относно базови институции? И къде стига границата в това възпитание, така че да не политизираме, да не доктринизираме, да не прекалим? И тук можем да стъпим на основни документи, като започнем от Конституцията на Република България, минем през Закона за предучилищното и училищното образование, където имаме тези основни ценности. Можем да стъпим, сигурен съм и на относително обществено съгласие, тъй като възпитателната функция е важна, тя винаги е била част от образованието.
Добрата възпитателна работа е предпоставка и за добра обучителна функция. Ние изготвихме и Проект на стратегия за възпитателната работа. Там една от темите, които предложихме за обсъждане, беше именно тази: имаме ли относителен консенсус на това в какво трябва да възпитаваме днешните деца? Този относителен консенсус е по отношение на много видове възпитание, но във всички случаи ние трябва да им кажем най-общо какво е добро и зло, ако искаме да ги направим добри хора. Основна задача е да ги възпитаме в национално самосъзнание, в национална принадлежност. Това винаги е било задача на образователната система и винаги ще бъде, защото основната общност, в която ние живеем, е националната държава и няма кой друг да замести образователната система в тези усилия. Ако тя не положи тези усилия, няма кой да компенсира това. Имаме голям брой деца от семейства, които не говорят на български език, майчиният им език не е български и са необходими тези усилия на образователната система – последователни, целенасочени.
Основните хора, на които разчитаме, са учителите, като започнем още от детските градини. Оттам нататък другите ценности, които сме възприели, съответно и базови институции, които обезпечават тези ценности, са човешките права и свободи, демократичните ценности – въобще всичко, което можем да формулираме под единно понятие „цивилизационен избор“ или нещо подобно, без да претендирам, че това е правилният термин. И в този смисъл ние трябва по-ясно да дефинираме заданието при писането на учебници.
В учебните програми имаме отношение, имаме нагласи, но практиката досега показва, че това е подценено при оценяването на учебниците. Ние нямаме необходимост тотално да променяме процедурата. Това, което трябва да направим като корекции в процедурата, е свързано по-скоро със заданието, което ние даваме като Министерство чрез учебните програми, от една страна, но най-вече чрез правилата за оценяване.
И второ, по какъв начин избираме оценителите? Тези оценители обща компетентност ли имат, или пък са специализирани – един е по-обучен по отношение на оценяване на съответствието на учебната програма, друг на методология, трети на оценяване на това съответствие с базовите принципи, които сме избрали?
Можем да ви представим конкретните резултати от тази работа по четенето на учебниците, но пак казвам – те надали ще Ви дадат добра представа за това. Убеден съм, че всеки от Вас има своето мнение.
В последните седмици имаме обществена дискусия по отношение на учебниците по „История и цивилизации“ за десети клас. Тази обществена дискусия, въпреки че винаги рискува да се политизира, тъй като, говорейки за най-съвременната история, тя има проекция върху днешните политически процеси. Ние имаме разделителни линии по отношение на този период, различно мнение, но въпреки това тази дискусия е изключително полезна, защото ние имаме нужда от този разговор – на какво възпитаваме децата си, какво отношение им формираме към света, кои са тези базови институции?
Във всички случаи ние ще имаме различия относно определени политики, определени факти, но имаме основополагащи неща, които би трябвало да приемаме относително консенсусно. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси, отношение.
Откривам дискусията по темата.
Заповядайте.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не може да се получи реална оценка, защото всички тези учители в определен смисъл страдат от българския синдром на конформизма и са написали това, което ще се хареса на техните началници. Извинявайте за израза, ама аз от дългогодишния си опит в това съм се убедил.
Тук трябва да се намерят някакви оценители, които критично да огледат всичко, защото структурата е направена така, че всички взаимно да се проверяват и накрая нищо не излиза. Виждате какво става. Занимават се с оценката на комунизма, което е да вадиш на умряло куче нож, а пък не се занимават с оценката по история на Възраждането, която е най-важната и от която произлизат почти всичките ни нещастия досега, не се занимават с оценка на Средновековието, дето ни е най-високата позиция на постиженията както и в литературата, така и в историята.
Затова аз си мисля, че трябва някак си да се промени нещо в цялата тази работа, но не знам как ще стане. Трябва да се измисли. Не мога да Ви предложа нищо сега.
Иначе наистина има места, където… Аз съм прочел в един учебник, който беше преди 7-8 години, че цар Симеон бил водил много успешни войни, ама в културата нямал никакви постижения. Щях да падна. И това го беше написала професорка от Университета.
Не знам как да се получи, но мисля, че посоката, в която мисли министърът, е правилна. Каква е целта на българското образование, какъв е балансът между националното образование и европейското образование? Няма да намерим лесен отговор.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Не е и целта на днешното заседание на Комисията ние да намерим отговор? Имаме цели и принципи в Закона. Мисля, че постигнахме консенсус миналия мандат по тези цели и принципи в Комисията. Оттам нататък имаме цели, принципи и в учебните програми. Аз лично не бих изключила в никакъв случай учителите. Напротив. Друг е въпросът как подбираме учителите, кои учители подбираме? Мисля, че всеки един от тях има желание да участва в такъв процес, стига да му бъде дадена необходимата възможност и да бъде поставена конкретната задача към него, защото министър Вълчев каза, че академичната общност е участвала в този преглед. Поне аз така си записах.
Според мен учителите и академичната общност са тези, на които ние трябва да се доверим при учебниците. Няма кой. Не може политиците да решаваме. В никакъв случай.
Госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Взимам повод от последните думи на госпожа Дамянова, за да попитам аз някои неща, като се озадачавам, че не са поканени издателствата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Поканени са – председателят на Асоциация „Българска книга“ и госпожа Карабельова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: За Асоциация „Българска книга“ чух.
Казах, че взимам повод от думите на госпожа Дамянова – това, с което завърши, че няма на кой друг да се доверим, освен на професионалистите, на експертите, защото развитието на нашето образование във времето е показало много често сблъсъци между политическото, идеологическото и експертното. И експертното винаги е страдало от този сблъсък. Затова аз мисля, че тя е права в това, че трябва да се доверим и на учителите, трябва да им дадем достатъчно време, в което спокойно да огледат учебниците си, което от практиката Ви казвам, че никога не е така – време все няма, всичко е все за два-три дни. Но не това е същността на въпроса ми.
Същността на моя въпрос е следната. Според Закона за предучилищно и училищно образование, чл. 151, ал. 1: „Процедура по оценяване и одобряване на проекти на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти се открива със заповед на министъра на образованието и науката“. Това е факт, спазено е.
Член 158, ал. 1: „Оценяването на проектите на познавателните книжки, както и първият етап от оценяването на проектите на учебник или на учебен комплект се извършва от оценители, определени от министъра на образованието и науката, съгласувано с председателя на Българската академия на науките“. И това е факт.
Алинея 2: „Вторият етап на оценяването на проектите на учебник или учебен комплект се извършва за проектите, които отговарят на изискванията на държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала и се осъществява във всяко училище от учителите, които преподават учебния предмет“. И това е факт – последното оценяване приключи на 17 юни.
В Наредба № 10 за учебниците, учебните помагала и така нататък, която е в сила от декември 2017 г., която за разлика от Закона се разработва и приема от министъра на образованието, чл. 46, ал. 1 казва: „Министърът на образованието и науката със заповед определя комисия за провеждане на процедурата по оценяване и одобряване на познавателните книжки, учебниците и учебните помагала“. И това е факт.
Разбирате какво искам да кажа. За да не утежнявам думите си и да не злоупотребявам с вниманието Ви, всички законови процедури са спазени. Въпросът ми е:
След като спазихте, господин Вълчев, всичко това, на какво основание си позволихте да изпратите до издателствата искания, наречени предложения? А те са:
Според различни източници убитите без съд и присъда, става дума за учебника по история за десети клас, в първите дни след 9 септември са между 18 000 и 30 000.
Второ, необходимо е да се даде по-конкретно обяснение за репресивния апарат в годините на комунизма, тъй като липсва информация за дейността му. Структурите му са изградени по съветски модел и така нататък.
Трето, основният белег на Държавна сигурност е нейната подчиненост на съветския репресивен апарат.
Четвърто, Народният съд е най-голямата политическа репресия в Източна Европа. След 1989 г. присъдите на Първи и Втори състав на Народния съд… и така нататък.
Пето, Георги Димитров носи основна вина за политиката за насилствена македонизация, извършена върху населението в Пиринска Македония.
Шесто, в Белене и Ловеч са най-големите концлагери… и така нататък да не Ви чета всичко.
Защо го цитирах? Вие не сте историк. Позицията, която изразявате в цитираните предложения, някой Ви я написа след спазена процедура. По медиите шестват двама или трима човека, масирана атака – единият историк с научни интереси от времето на Първата световна война, другият журналист, третият преподавател във висше учебно заведение.
Учебниците са написани според програмата, утвърдена от Вас. Приети са по процедурата, утвърдена от Вас, от оценители, утвърдени от Вас. Учебниците са в училищата, приключи и оценяването от учителите. И в този момент Вие казвате, че тези учебници не стават.
Аз мисля, че това е крайно непрофесионално. Не зная дали сте подведен, дали съзнателно сте го направили, но смятам, че това е политически акт, това е политическа намеса в работата на издателствата и на авторските колективи и затова си мисля, че е недопустимо. Защото всичко това, за което говорите, че уж не било отразено в учебниците, аз си направих труда и прочетох и петте учебника, за така наречения от Вас комунистически режим, въпреки че комунизъм не е съществувал, е същото, което Вие в момента повтаряте – политически натиск върху авторски колективи и върху издателства. И за мен това е недопустимо. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Министър, желаете ли да вземете отношение?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Проблемът не е толкова и само процедурен, колкото морален. Ние имаме подмяна на учебната програма. С различни техники е подменена учебната програма и отношенията и нагласите, които тя трябва да гарантира. Тези отношения и нагласи са проекция на целите на образователната система. Ние всички живеем в ред и общности. За нас това е редът на националната държава, на правовата държава. Те си имат базови институции. Тези базови институции са човешките права и свободи, институциите на демокрацията. Възприели сме някакъв пакет от ценности и съответно трябва да възпитаме децата в отношение към тези ценности. Респективно трябва да отречем това, което е в противоречие с тези ценности.
Вие отричате моята държавническа и политическа отговорност аз да се намеся, ако това не е гарантирано. Казвате, че академичната свобода на авторите трябва да бъде абсолютна. Не е абсолютна, първо, защото става въпрос за учебник, второ, защото аз нося някаква отговорност и тя е да гарантирам точно това отношение в учебниците и в учебните програми. Тази свобода не е абсолютна, защото те утре могат да решат да се позоват на нея и да проповядват религиозен фундаментализъм или положително отношение към националсоциализма. Имат ли абсолютната свобода да създадат условия да бъдат увредени други наши свободи?
Ако стъпваме на закона и правилата, винаги можем да намерим процедурни основания. Мога да се хвана и за закона, който е действащ, за обявяване на комунистическия режим за престъпен, но пак Ви казвам – проблемът не е законосъобразност, проблемът е морален. Факт е, че ние имаме учебници, които изглеждат тотално различно. Факт е, че в единия учебник прави силно впечатление това, че са подменени основни базови ценности и отношения. Защо аз да нямам право и всички ние да нямаме право на отношение, а академични лица, които са били членове на ръководен орган на политическа партия, да имат това право на отношение? Хора, които се идентифицират не с европейски цивилизационен избор, а с друг цивилизационен избор, да имат това абсолютно право, а аз като министър да нямам право? Защо питате мен, а не питате авторите на учебници? Защо на мен задавате въпроси, а не задавате на главните редактори? Главните редактори и ние все пак носим някаква отговорност и в рамките на неприключилата процедура ние с тях имаме право да проведем разговор как я носим тази отговорност.
Аз не разбрах имате ли възражения относно съдържателната част на тези предложения? Имате ли възражения по отношение на това, че трябва предметът „История и цивилизация“ да формира отношение към базовите институции на избора, който сме направили? Ако съдя по миналогодишните Ви становища по учебната програма, приемам, че имате негативно становище и в този смисъл това е основание да се защити абсолютната академична свобода да бъде подменена учебната програма.
Аз не съм съгласен, че трябва да има такава степен на академична свобода и че трябва абсолютно да бъде елиминирана нашата отговорност за това какво възпитаваме и как възпитаваме децата, включително и чрез предмета „История и цивилизации“. Ако кажем, че нямаме право да формираме отношения, то утре ще възникне въпросът: трябва ли да ги възпитаваме в национално самосъзнание и идентичност, трябва ли да ги възпитаваме в равнодушие към насилственото помохамеданчване или към Холокоста, примерно. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За реплика, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Благодаря.
Господин Министър, тези приказки можете да ги говорите на някой, който не е в системата, можете да ги говорите по медиите, но тук има хора, които са със сериозни позиции в системата и са наясно какво се случва. Не можете да сравнявате и да обяснявате действията си с това, че ако някой автор реши, може да проповядва националшовинизъм или Холокоста и така нататък. Как ще го проповядва, нали има учебна програма? В учебната програма е точно казано кои теми трябва да бъдат разработени в учебниците.
Вие сега обяснявате, че в учебниците имало проблеми, но тези учебници са минали на одобрение за съответствие с учебната програма. В случая Вие еднолично решихте, че сте по-сериозен експерт в областта на историята, отколкото тези, които сте включили в комисията по одобряване на учебниците.
Вие считате ли, че комисията с Ваша заповед, която е трябвало да одобрява учебниците, е компетентна? Защото, ако тя е компетентна, не виждам защо се намесвате след това? Ако не е компетентна, защо сте одобрили комисия, която не е компетентна?
Относно това какво отношение и какви ценности трябва да възпитава нашето образование, аз съм съгласна с Вас – най-напред трябва да възпитаваме децата си в чувство на патриотизъм, на национална гордост, да ги възпитаваме в уважение към националните традиции. Това звучи добре, включително и от Вашите уста, но как защитавате тази позиция на практика, при положение че в осем от класовете децата учат история и само в два от тях учат българска история? Как в десети клас за една учебна година се изучава цялата 1300-годишна история на България? Разбира се, и в седми клас се изучва българска история, но по-бегло и в по-лек вариант и това е логично.
Как ще защитите тази си позиция, ако отидем, примерно в българския език и литературата? Как ще защитите тази си позиция с отпадането на сериозни произведения, които формират чувство за национална отговорност, за национална принадлежност? Попитайте колегите от „Български език и литература“ как се преподава Христо Ботев в седми клас, след като те нямат основата на българските приказки, българските поговорки, българските гатанки, разказването за българския дух в пети клас? Ако ще си говорим така.
Но Вие много правилно казахте, че в момента аз не говоря за съдържанието. Ние имахме претенции срещу програмите. Не бяхме чути. За съдържанието не говоря. Каквото имахме да казваме, сме го казали. В случая аз говоря за пряка намеса, извън разписаното в нормативната уредба. Не го казвам аз, казва го нормативната уредба. Там е посочено какви правомощия имате и Вие сте ги изпълнили с едно допълнение, което е извън разписаното в Закона и в Наредбата. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Има краен акт на утвърждаване на учебниците и това е заповедта на министъра. Аз не съм фигурант, не утвърждавам номинално и без да нося отговорност това, което са изготвили автори, подбрани от издателствата, и оценители в по-голямата си част излъчени от академичните среди. Това, че има оценители, не отменя моята отговорност.
По отношение на конкретните процедури, самият факт, че имаме такива обществени полемики, това не е моето мнение, доста сериозна група историци казаха, че има проблем с учебниците. Вие се опитвате да убедите аудиторията, че това е мое еднолично политическо решение и че само двама души са видели този проблем. Не, проблема са видели голяма група хора.
Не е трудно да се види разликата между учебната програма и учебника. Да, формално този учебник е оценен от оценители, но, както беше казал Радой Ралин: погледнато формално, всичко е нормално и погледнато нормално, всичко е формално.
Тази процедура, това го казах също в публичното пространство, не гарантира, че не може да бъде подменен духът на учебната програма и че не може да се формира различно отношение. Мога да ви кажа след това какво е нашето мнение за проблемите в процедурата и какво трябва да се промени в нея, което не означава, че не съм се консултирал с достатъчно широк кръг хора, но самият аз съм едноличен орган на изпълнителната власт, не представлявам колективен орган, така че малко или много всички мои решения са еднолични.
Комисията съм одобрил въз основа на предложения на висшите училища и основно Българска академия на науките. Това не означава, че аз съм ги подбирал, но не означава и че одобряването на комисията и работата на комисията отменя оттам нататък отговорността на Министерството и лично моята като министър.
Не е вярно това, че само в два класа се учи история. Във всички класове имаме части за българската история и формирането на национално самосъзнание не става само чрез предмета „История“. То трябва да става във всички часове, всяка минута, дори в междучасията, в дейностите по интереси, в целодневната организация. Ако погледнете Проекта на стратегия за възпитателната работа, който сме изготвили, ще видите ясен акцент върху патриотичното възпитание. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Аз ще започна от нашата идея и нашето искане за ревизия на учебното съдържание. Припомням, че преди повече от една година ние поехме пак по повод обсъждане в медиите и в обществото на някои проблеми с учебното съдържание да бъде направена цялостна проверка в три основни направления.
Първо, дали се изпълнява Законът в чл. 5 и целите на предучилищното и училищно образование, една от която, имаме пълен консенсус за нея, е съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност. Припомням, че записването на този текст в Закона беше много трудно, продължително, но днес мисля, че никой не се съмнява, че българското предучилищно и училищно образование трябва да възпитава и да утвърждава националната идентичност.
На следващо място беше въпросът да се прегледат учебниците от някои пропуски, недомислици, разминаване в учебното съдържание на един предмет спрямо друг предмет, където се изискат различни компетентности и преплитане на познания в една или друга област.
И на трето място, припомням, че и миналата година, и при предишни случаи в учебници и учебни помагала имаше случаи буквално на продуктово позициониране в определени задачи по география или по математика и така нататък.
Трябва да призная с известна доза разочарование, че работата на тези 3 000 учители е приключила доста формално. Да, в учебниците има на някои места фактически грешки, има някои технически пропуски, но не това е въпросът, не това е целта на тази проверка, на това начинание. Зная, че това е изключително трудно.
Зная, че от формална гледна точка един текст може да отговаря на стандартите, на изискванията, но когато поставим въпроса: какво той внушава, тоест възпитава, тогава стигаме до един оценъчен момент, който се разминава с формалните стандарти. Бих могъл да дам един пример, който пътува в интернет. Един от учебниците, няма да споменавам на кое издателство, Гергьовден е представен като мултикултурен, който се чества, знаменува и е част от ритуалното на всички етноси в страната, и само накрая в едно изречение, че е празник и на Българската армия. Да, всичко е вярно, но какво е внушението, каква е представата за Гергьовден? Аз лично бих казал, че това е християнски празник, празник на българското войнство и на българската храброст. И след това, че той е влязъл в обредите, в културните традиции и така нататък на всички етноси и религии поради ред причини, една част – мирното съжителство на тези култури в българските земи от хилядолетия.
Това е един пример как формалната страна може да внушава други ценности. И тук е въпросът какво ще трябва да възпитават и формират представи учебниците? Дали за една еднонационална държава или една мултикултурна, многонационална държава. Мисля, че и Конституцията, и законите, и Закона за предучилищното и училищно образование дават много ясен отговор на това.
И, за да приключа с тази тема, ние ще апелираме и към учители, и към родители, и към ученици да направят една гражданска проверка на съдържанието на учебниците в дигиталното пространство, на нашите сайтове и да видим, дали съществуват, освен формални, и технически грешки, и други подобни нередности.
Да се върна на казуса по учебниците за десети клас.
Първо, трябва да кажа няколко неща за честта на историческата наука. Трябва да кажа, че екипите, които пишат учебници, се едни от най-ерудираните, едни от най-добрите български историци. Хора, които с десетилетия създават научна продукция, хора, които са били мои учители, и които преди 1989 г. са имали положителни рецензии по радио „Свободна Европа“ за техните издадени в комунистическа България трудове, не могат да бъдат дамгосвани по никакъв начин.
На второ място, бих казал за силно поляризираното политическо отношение към историята. Винаги в обществото историята е политически инструмент. Няма общество, в което миналото да не е инструментариум на политиката. И днес, дебатът се развихря по реперите пренебрегване на фашизма в България до 1944 г. и незаслужено, да речем, оневиняване на комунизма след тази дата. Длъжен съм да кажа вече като професионален историк, че и двата термина са абсолютно несъстоятелни от научна гледна точка.
Ако на изпита преди 1989 г. аз говорех за монархофашиъм в България до 1944 г., щеше да ме скъса партийният секретар на Факултета, защото марксическата историография – официалната, контролирана, цензурирана историография в България до 1989 г. отхвърли тезата за монархофашизма в България, за фашистки режими в България до 9 септември 1944 г. Министърът в правителството на Тодор Живков – академик Илчо Димитров, в началото на 80-те години доказа, че правителството, свалено на 9 септември 1944 г., е нефашистко правителство, че това е правителство на легалната буржоазна да я наречем, либерална, или каквато и да е опозиция. Тоест темата за монархофашизма и темата за фашисткия характер на българската държава до 1944 г. отдавна, отдавна е затворена в българската наука. Такъв спор няма.
И второто, терминът „комунизъм“ за режима след 1944 г. до 1989 г. също е несъстоятелен. Може да се използва официалното название развит, реален социализъм, държавен социализъм, но комунизъм не може в тази посока.
И в този силно поляризиран и политизиран дебат историците са изправени пред една много трудна задача – да откроят в много ясна и много достъпна форма за тези млади хора, които нямат нито житейския опит, нито достатъчни познания за миналото, да откроят основните елементи на историческото развитие. В тази сложна задача е възможно да има и лични, не бих казал политически, но научни пристрастия при писането на текстовете. И аз не приемам някои от авторите на тези текстове да бъдат заклеймявани като политически марионетки. Такива са техните научни разбирания и аз ги познавам не само от тяхната литература, от жив досег с тях.
В тази посока проблемът с учебниците мисля, че е и позитивен, защото той ни показа един дефицит на цялата процедура, която в последните години водеше до създаването на учебниците. Да, има една разписана регламентирана процедура, но тя не може да осигури възможност да гарантира, тоест в учебниците да не се проявяват научни или други – говоря за други случаи, не за сега – други пристрастия в интерпретацията на миналото. И нека да си спомним, че имаше далеч по-бурни, можем да кажем, или не по-малко бурни дебати, за интерпретацията на османското господство в българските земи, за ролята на българското националноосвободително движение. Имаше един период, когато Левски беше интерпретиран като обикновен терорист в общественото пространство.
Полезността на този спор е, че ние трябва да си зададем въпроса: учебникът какво представлява? Той представлява възможност за индивидуална научна изява на екип или на един автор, или представлява стандартизирано познание за миналото, възприето като ценност от обществото? Ако кажем тази дилема, ясно е, че учебникът трябва да представлява едни стандартизирани, недвусмислени, приети от обществото знания, представи и ценности във всяка една сфера – дали ще бъде география, история, литература и така нататък. Въпросът е как можем да постигнем това? И в дадения случай несъмнено без една отговорна позиция на Министерството, на държавата ние не можем да гарантираме подобен резултат. Още повече, че аз лично и ние от ВМРО не бяхме съгласни с това свръхлиберализиране на учебниците в един безкраен ред от никакви ограничения. Сега имаме за десети клас, помогнете ми господин Министър, пет ли са, шест ли са учебници?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Пет.
МИЛЕН МИХОВ: Пет, но утре или вдругиден могат да дойдат още пет, още пет и така да имаме една безкрайна редица от учебници, която, честно казано, е трудно възприемчива от обществото – защо трябва да имаме толкова много учебници. Това е друг дебат, който отдавна сме водили и засега това е положението.
Още един път мисля, че е необходимо да се преразгледа този регламент за изработването, утвърждаването на учебници в българското училище и да се възприеме един подход, който да даде възможност и за по-засилен контрол от страна на Министерството и, на следващо място, един по-широк обществен дебат при обсъждането на текстовете на учебниците, като форма на обществено обсъждане или нещо подобно. В момента импровизирам, не съм подготвен по темата, но един законопроект стои еди-колко си време за публично обсъждане, един учебник защо да не бъде обект на такова публично обсъждане? Не знам дали това противоречи на авторското право и така нататък, но трябва да се мисли в посока на промяна на този досега регламент. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря.
Уважаеми колеги, господин Министър, аз днес имам отговорността и тежката задача да говоря като народен представител от „Движението за права и свободи“, да говоря като историк, да говоря и като човек, който е изживял едно от най-големите престъпления против човечеството.
Днес мога да говоря и от името на един милион души български граждани, които изживяха Възродителния процес. Ние нямаме две мнения по въпроса. Нашето мнение, е достатъчно категорично, и е напълно естествено. Изненадани сме от посоката, по която се движи тази дискусия, защото трябваше да е много нормално тридесет години по-късно българското общество да е на друго ниво и да разглежда исторически събития, пречупвайки ги през ценностите.
Запознах се с научния материал в тези учебници и се сещам за един постулат: „Най-опасната лъжа всъщност е изопачената истина.“ Когато ние се оплакваме непрекъснато как чужди историци манипулирали историята, би следвало да се запитаме и сами: „А, нашите историци не са ли вършили същата работа и не продължават ли по същия начин и в ново време?“ Ние считаме, че българската историография е длъжница на цялото общество, не само за българските турци или за българските мюсюлмани.
При всички положения, това, което е заложено като научен материал, е изопачената истина. Тя е достатъчно манипулирана, за да получи нашата реакция. Няма скандал, господин Министър, с тези учебници, има една дискусия. Вярно е, има напрежение в тази дискусия. Скандал щеше да бъде, ако Вие не бяхте спрели тези учебници. Скандал ще има, ако не се коригират определени текстове в тези учебници. Заявявам го с отговорност, не просто да вляза в детайли кое задължително трябва да влезе в периода 1944 – 1989 г., защото ние имаме много сериозни забележки и за историята така описана след 1990 г., но има задължителни събития, които са вече история, не политика.
Историците могат да си позволяват и пристрастия, но историците могат да бъдат и много опасни. До каква степен ние подготвяме следващите поколения? Имаме ли тая съвест да изопачаваме истината? В смисъл такъв – ако не сме дорасли да говорим на тези деца, на това поколение самата истина всъщност какво е образованието като цяло? Какво искаме да постигнем, какво целим и каква е нашата отговорност не като политици, а като хора? Като казвам за извършени престъпления – история е създаването на Народния съд; история са жертвите; история е и перестройката; история е и Възродителният процес. Но Възродителният процес, на който се спирам с акцент, според Вас, описан ли е добре, доколко е описан? Това не е ли престъпление, ако е манипулирана истината?
В историята имат роля и личностите. В най-новата история роля заемат и политическите партии. След 1990 г. имаме многопартийна система. До каква степен е представена политиката на определени партии? Защо, когато описваме ролята на определени личности, ние изпускаме други? Защо в учебниците по „История и цивилизации“ по никакъв начин не са описани протестите на българските турци през месец май? Нали оттам започва всичко? Защо не е описана ролята на д-р Доган и на „Движението за права и свободи“ за опазване на териториална цялост на страната, за опазване на етническия мир? Това, което казвам, всъщност не е политическо мнение, а е истина, защото всички онези, които са участвали в тези събития, те са все още живи, мнозина са и живите, които са били и в Белене – те не са описани.
Ние бяхме изправени пред една тоталитарна власт. Имахме народна армия, която беше изправила своите танкове срещу народа. Ние имахме народна милиция, която стреляше срещу народа и в актовете за смърт пишеше, че те са починали от сърдечна недостатъчност. Ние имахме народен съд, който пращаше хората по затворите и в Белене. Защо тази история не е написана? Защо за Белене не е написано, че този лагер не е закрит през 60-те години, а е имало над 500 човека и наново открит по време на Възродителния процес.
Като казвам един милион души забравям и всъщност не забравям нещо твърде важно. Възродителният процес, уважаеми колеги, не е само 1984 – 1985 г. Защо в учебниците по история е изпусната периодиката на възродителния процес? Защо никъде не се пише за събитията от 1964 – 1965 г. при смяната на имената на помаците? Защо не са описани събитията през 1972 – 1973 г. в Барутин и Корница? Мога да дам толкова много примери, но не това е целта на днешното изслушване. За да изразявам това наше възмущение и това неодобрение и тази реакция, тя всъщност няма да остане с това мое изказване, защото темата ние ще я проследим. Ние няма да отстояваме определена политическа позиция, ние ще искаме и ще изискваме истината да се напише такава, каквато е – живеехме под тоталитарна власт, имаше извършени престъпления, имаше съпротива, имаше жертви. Оттам нататък кой каквото мнение да изрази, тази част от историята ще съществува и тя ще бъде описана дали сега, дали след време, но не може да бъде заличена. Ние няма да позволим и тази манипулация към днешна дата. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, не беше въпрос към министъра, беше изразяване на становище.
ЕРОЛ МЕХМЕД: За Възродителния процес имаше въпроси.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
По отношение на думите на господин Мехмед, това казах и аз – ние имаме нужда от този разговор.
Факт е, че тези три десетилетия малко или много ние бягахме от разговора за ценностите, които ни обединяват, ценностите, на които трябва да възпитаваме децата. Това е така, защото имахме опита от преди това, защото има множество разделителни линии в българското общество и този разговор предизвиква винаги трудни, тежки полемики и е по-лесно сигурно да не го водим. Но, когато говорим за децата, за общото ни бъдеше, ние трябва да имаме някакъв минимален относителен консенсус. Такъв относителен консенсус имаме и в Конституцията. Когато говорим за човешките права, мисля, че имаме абсолютен консенсус. Не можем всичко да напишем за възродителния режим в един учебник за ученици, но трябва да изразим отношение към него – дали той е екскурзия, емиграция или грубо нарушаване на човешките права. Това е отношението, за което говорих.
Да, сигурно някои факти ще бъдат пропуснати. В учебника за студенти – IV-V курс ще има много повече факти, но ние трябва да изразим отношение към това точно въз основа на тези базови ценности, които сме приели.
Три са критиките по отношение на думите на господин Михов. Никой от нас не е критикувал историците, не ги е дамгосвал, но от другата страна това, което виждаме, са съвсем различни становища на различни историци, все уважавани, което означава, че имаме различни мнения между тях. Имаме различен подход при писането на учебниците. Единият подход по отношение на този период е да се осъди тоталитарния режим – подход, който е залегнал в програмата ясно или не толкова ясно. Другият подход е да се даде нормално и благовидно отношение към този период. Може би трябва да правим разлика между периода и режима, защото режимът с базовите си институции е определен като тоталитарен, репресивен, силово наложен и идеологически нарушаващ човешките права.
Ако ние искаме да възпитаме децата в отношение към човешките права, трябва да кажем дали той е такъв. Това е моята логика. Факт е обаче, че историците имат различна логика. Не знам това дали е научна академична свобода. Беше отречено правото на всеки друг да дава мнение и отношение. Тоест имаме съобразен академичен монопол, но дори и този монопол не гарантира еднакви мнения.
Всеки опит да носим отговорност се класифицира като политическа намеса или цензура. Изначално държавните институции са лоши и това, което сме написали, а академичните спорове, дори и те да са толкова различни и различаващите се в някои случаи от учебната програма, са добри. Ако приемем тази теза, че трябва да има абсолютна академична свобода, това означава, че имаме морален проблем, означава, че може да възпитаме в исторически нихилизъм, означава че може да възпитаме в равнодушие към много от тези базови институции на режима, в това число примерно и към диктатура.
Трябва ли да кажем на децата дали диктатура е нещо лошо? Да, няма да се повторят същите диктатури, които имаме през XX век, но ще имаме друг вид диктатури сигурно през XXI век. Трябва ли да им кажем или да кажем, че е имало диктатури и по времето на тези диктатури са се случили и добри неща, да, случили са се добри неща. Както в единия учебник много ясно върху едни теми е даден по-голям акцент, върху други – по-малък. Формално всичко е в съответствие с учебната програма. Наблегнато е на Конституцията, с нейните уводни думи, според която всички хора имат права, властта произтича от народа и за народа. Казано е, че има интензивен процес на електрификация. Това също е важно, както и сега последните години много хора са си купили мобилни телефони, но то не е заради демокрацията, а заради технологичното развитие.
Това имах предвид за отношението. Не знам можем ли да намерим начин този разговор да го водим по-малко политически, непреднамерено.
Рискът да проявяваме отношение с оценяването на учебниците е да не залитнем в другата крайност, защото, когато говорим за демократични ценности, някой ще ни предложи много по-голям пакет от ценности. Някой с по-либерални разбирания, привърженик на либералната демокрация ще каже, че ние трябва да вземем още много други неща, но аз мисля, че ние като държава, като общество през тези 30 години все пак сме изживели някакъв път, провели сме някакви разговори и имаме относително съгласие какъв е този пакет от ценности, който имаме и съответно съгласието, че трябва да създадем отношение на учениците към тях. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Реплика – господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря.
Не само Вие, господин Министър, мнозина си позволяват някакви намеци да правят за либерализма като цяло. Само ще Ви напомня, че свободата, за която са се борили всички български революционери, всъщност е либерална ценност.
Под формата на реплика, допълнителен въпрос: такава ли ще остане процедурата, това ли ще е моделът за издаване на учебници?
Казахте, че всъщност невинаги в учебниците се пише достатъчно за значими събития. Аз го приемам като отговор към акцента, който поставих за Възродителния процес. Ако един историк, повтарям, има достатъчно съвест и отговорност, и е достатъчно компетентен, и наистина има историческо съзнание ще намери в резюме най-точните думи, с които да изрази своето отношение към епохата. Тези историци, които в момента участват в проектите на издателствата дали са успели да го направят? Защото нашето мнение е категорично не! И, ако помислите за промяна на тази процедура защо, когато образованието е държавна политика, в тези конкурси участват издателствата? Защо не участват историците със своите концепции и всички ние реално да видим дали се изпълнява тази учебна програма, която Вие миналата година я одобрите? Или, както сега забелязваме, тя се изпълнява само фиктивно, едва ли не в речника с три думи все пак, за да влезе в тези условия?
Няма как да сме доволни от този резултат, господин Министър. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Желаете ли дуплика, господин Министър?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Така регламентираната на законово ниво – подчертавам на законово ниво – процедура може да бъде подобрена, така че да се запази това демократично начало, което има в нея, с мнението на всички учители от една страна, и, от друга страна, в по-голяма степен да се гарантира съответствие с учебната програма, с целите на образованието, съответно да се разчита в по-голяма степен на отговорността, ако искате персоналната отговорност на министъра. Министърът, който може и да е историк в някои случаи, но в повечето случаи вероятно няма да се случи да е историк, дори и да е историк, няма да е безспорно неговото мнение. Всеки един министър има нужда от помощен орган, но в крайна сметка, той трябва да вземе и някакво решение на базата на убежденията си.
Ясното задание на тези помощни органи идва от две неща – от учебната програма и от критериите за оценяване. Те трябва да бъдат допълнени в частта отношения – това, което говорих, особено по отношение на критериите. Трябва да се разширява обсъждането, ние сме правили опити, но в още по-голяма степен обсъждането на учебните програми. Това гарантира, от една страна, демократичност, но, от друга страна, трябва да има включително и политически дебат по тези учебни програми за това в какво ние искаме да възпитаме децата.
Трябва да се увеличи капацитетът на оценителите и да се привлекат повече водещи специалисти, в това число изявени обществени фигури в оценката. В момента това, което се случва, е, че най-авторитетните историци участват в писането на учебници, а в оценката участват асистенти. Много често асистенти, на които тези хабилитирани лица след това рецензират научни трудове, примерно.
Аз не приемам тезата, че трябва да има академичен монопол и не можем да излезем извън кръга на хабилитираните лица историци, когато говорим по история, защото има много общественици, които имат отношение по темата и те имат право на мнение. Трябва по добре да дефинираме задачите на всеки оценител, може би да разделим техните функции и това, което Ви казах по-рано – един да оценява в по-голяма степен в съответствие с програмата, друг отношението, което се формира, трети методология и така нататък. И да се разшири кръгът на лицата, които предлагат оценители. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Продължаваме, колеги.
Госпожа Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Господин Министър, колеги! Около час обсъждаме един от важните предмети в българското училище, това е предметът история, но да не забравяме, че днес всъщност сме се събрали да изслушаме съдържанието на учебниците по всички учебни предмети.
Моят акцент ще бъде върху предмета „Български език и литература“, който също има своята важност и тежест. И ако тук всички декларираме, че училището възпитава и образова в родолюбие, добър национализъм, патриотизъм, конкретният ми въпрос е свързан с учебното съдържание в учебниците по литература за пети и шести клас.
Ясно е, че учителите са направили своите оценки и предполагам, че те за пореден път са формалните таблици, в които трябва да сложат плюсчета и минусчета на това, което им е предложено, но ми е любопитно да разбера, освен това, което казахте, че са коригирани някои технически грешки по съдържанието и така нататък, имаме ли реална обосновка от учителското съсловие, от българици и литератори, които да са коментирали съдържанието в учебниците по литература в пети и шести клас, където основната ни идея е възпитанието в родолюбие, което трябва да мине през задълбочено познание на българския фолклор, на силата на българската народна приказка, която има своите мъдрости, през силата на българската народна песен, която също има своята сила на възпитание, за да стигнем до величието на българските автори, поети от Възраждането, които стъпват точно на това познание – на фолклора.
Искам в този ред на мисли да ми отговорите: имаме ли наистина позиция, в която колегите по литература наистина да коментират, че това съдържание към този момент с желанието ни да бъдем приобщени към големия европейски свят, в пети клас да се изучава митология и фолклор на всички възможни европейски народи и не само, в шести клас да продължи със запознаване с литературни произведения от западни автори? На практика се ограничава познанието по българска литература и български автори, а пък в крайна сметка трябва да отчитаме и резултати на грамотност, на прословутата функционална грамотност при децата, която в последните години е твърде незавидна точно заради непознанието и неразбирането на текстовете. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Аз нямам различие с това, което каза госпожа Ненчева. Няма съмнение, че българският език и литературата, особено литературата като учебен предмет, трябва да възпитава в национално самосъзнание.
Професор Станилов каза да се намери баланса между това и европейското образование, а ние двете неща не трябва да ги противопоставяме. Да, имаме конкурентно учебно време, ограничено учебно време, за което се конкурират много неща, но възпитанието в европейски ценности също е залегнало в образователната система.
Това, което поставяте е по-скоро въпрос на учебни програми. Колегите ми подсказват, че в учебната програма за пети клас го има, но въпреки това аз приемам предложението Ви, че е необходимо засилване. Тук не можем да се сетим с колегите някой от учителите да ни е предложил нещо подобно, което още веднъж е оценка, че този механизъм на оценяване на пригодността е преобладаващо формален. Не казвам, че е изцяло формален, но е преобладаващо формален от страна на учителите. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика желаете ли?
ВЕСКА НЕНЧЕВА: След като не е направено такова предложение, приемете това, което споделих, като предложение. В програмата по български език и литература покрай другите неща наистина е необходимо да се обърне внимание и да се прецизират присъствието на текстове, още веднъж казвам, от българския фолклор, български автори, разбира се, в баланса с присъствие на европейски такива, няма лошо. Нека да направим така, че децата и учениците да намерят своите сили, своите корени и своите устои тук – в родното, за да могат да се чувстват полезни и сигурни тогава, когато тръгнат към големия свят. Само това е начинът. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Дуплика желаете ли, господин Министър? Не.
Госпожа Карабельова.
Преди това обаче ще взема отношение аз, за да изчерпаме колегите народни представители. След това ще дам думата и на гостите, които са на днешното заседание.
Колеги, тези от Вас, които ме познават, знаят, че принципно съм реалист, но да си призная честно този път смятах може би наивно, че ще избягаме от политическото говорене по темата за учебниците. Особено историята е тема, която е изключително удобна за това.
Аз лично твърдо вярвах, че наистина се проведоха много дискусии, провеждат се дискусии, обсъждания, събират се мнения на учители. Как се събира това, разбира се, не мога да кажа, но върви някакъв такъв процес. Да, така е, върви процесът. Друг е въпросът каква е ефективността на този процес и дали не трябва да променим нещо по самото провеждане на тези дискусии. Казах го и в началото – как поставяме целите и задачите на тези учители, за да знаем какво искаме от тях. Това е същината, за да нямаме формално оценяване.
Ясно сме записали в Закона, ясно е записано и в Наредбата на министъра за книжките и за учебниците как трябва да се провежда процедурата, кой одобрява учебните програми, кой одобрява учебниците и със сигурност това не сме ние, народните представители, колеги. Това не са политиците и не трябва да бъдат политиците. Тук съм категорична. Зная, че темата може би е удобна за извличане и печелене на политическо доверие, но истината е, че с политически дискусии по тази тема ние губим доверие, губят доверие институциите, сриваме доверието в учителите, в академичната общност, разбира се, сриваме доверието и в нас –политиците.
Затова за мен политическият дебат по тази тема не трябва да се случва. Аз не съм историк и затова няма да изказвам мнение по темата за учебниците по история, защото, пак казвам, това е несериозно. Професионалистите според мен трябва да водят този дебат – експертите, учителите. Дебатът трябва да се води професионално и в професионална общност, а не от парламентарната трибуна.
Извинявайте, споделям лично мнение, но това е и личното ми убеждение. Защото с подобни политически дебати ние нито ще направим учебниците по-добри, нито пък ще направим децата ни по-знаещи и по-можещи. Никой няма да спечели от това. Нито ще престанат боричканията вътре в самата гилдия, различните мнения и така нататък. Категорично съм против идеологизиране на учебното съдържание, между другото, записали сме го и в чл. 11, ал. 2, на Закона за предучилищното и училищното образование: „В системата на предучилищното и училищното образование не се допуска налагането на идеологически и/или религиозни доктрини“. Ако някой се опитва да го прави, това означава, че нарушава Закона. Написали сме текста ясно.
Но в същото време съм категорична, че не трябва да се премълчават факти, събития, които са ясни, които са част от историята ни. Не бива да бъдат премълчавани нито в учебните програми, нито в учебниците.
Нещо друго, с което не бих могла да се съглася, е темата за съдържанието в учебниците да се превръща за брой на учебниците въобще. Тук и ние си имаме позиция. Лично аз смятам, пък и винаги в ГЕРБ сме отстоявали тази позиция.
Мисля, че господин Мехмед каза: защо не са участвали историци? Ами да участват, имат възможност, не само издателствата могат да участват. Също могат да си направят екип, авторски екипи и съответно да направят учебник, да се явят на процедурата за оценяване и така нататък. И това е най-правилният подход. Защото, уважаеми колеги, нека да си признаем, че учебникът е само част от цялата система. И тя е последната и много малка част, защото в ХХI век, извинявайте, ама децата няма да чакат ние да им предоставим учебника, за да прочетат те някои неща. Те ще са ги прочели преди ние да сме написали учебника, извинявайте много, и програмата. И работата на съвременното училище и на учителя е да научи децата да разчитат фактите, да научи децата да търсят нови факти, да научи децата да търсят и да използват правилно информацията, която имат, защото те разполагат, те са в един океан от информация.
Така че единият учебник не решава проблеми. Живеем в ХХI век, информацията е навсякъде и тя е около децата. Имаме електронни ресурси, всякакви програми. Предизвикателство е как да ги научим да използват тези факти, да разчитат тези факти, да работят с тях и да формират правилно отношението си.
Аз, между другото, разгледах много подробно наредбата. Сигурно министър Вълчев е прав, има някъде места, където е необходимо да се оптимизира процедурата, макар че, да Ви кажа честно, тук е записано доста подробно. Ето в чл. 17 изисквания към съдържанието на учебниците: изискванията към съдържанието на учебника се отнася до съответствието с учебната програма, текста извън текстовите компоненти, структурирането, езика на учебника –има го и това.
Член 20 казва, че съдържанието на учебника трябва да отговаря на учебната програма по отношение на целите и очакваните резултати. Ако ние много правилно сме задали целите и очакваните резултати, то и работа на оценителите е да им кажем, че всъщност те трябва да следят точно това и това е тяхната работа. Ако не са го направили, значи не са си свършили работата.
Някои дори ни обвиняваха, че процедурата по одобряване на учебниците е много тромава. Аз лично съм твърдо убедена, че това е правилната процедура, за да има различния филтър, за да ги има оценителите, за да го има съгласуването с Българска академия на науките, предложено от професор Станилов като гледахме Закона.
И тук аз ще кажа: не знам дали БАН съгласува списъка с оценителите или съгласува самите проекти, защото много внимателно трябва да се прочете в Закона какво е написано, че се одобряват съгласувано с председателя на Българската академия, а не че оценителите са съгласувани с председателя. Това е волята на законодателя, ако тук има някаква…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Съгласува се продуктът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така. Затова е „съгласувано“. Това е първият етап. Ако там някъде имаме проблеми, трябва да видим къде са тези проблеми, ако трябва нещо да се коригира.
Вторият етап е също важен, защото това са всички учители по съответния предмет в системата. Факт е, че невинаги времето стига. Когато правихме Закона дадохме един 12-месечен срок, смятахме, ако не е достатъчен можем ли да променим срока. Въпросът е да имаме един добър продукт и е добре обаче всеки един по тази верига в цялата тази процедура много ясно да съзнава каква е неговата отговорност в цялата тази система. Отговорност имат и оценителите, тяхната работа не е формална, не е само да отбележат има ли някъде погрешно написан пълен член или не, а работата им е съвсем друга. Същата е работата и на учителите. И наистина това е отговорност на всеки един по тази верига как ще си свърши работата, защото доцент Михов тук каза: трябва да има широко обществено обсъждане на учебници, на програми. На програмите има доста широко обществено обсъждане, но това обсъждане трябва да е с ясното съзнание, че ние всички носим отговорност за този краен продукт. Защото не може единствено и само министъра да обвиним, че ето той, примерно, нещо е допуснал, или не е допуснал и така нататък. Всички носят отговорност за това по веригата.
И на финала ще кажа, че по повод, разбира се, и това всеобщо участие, аз малко се притеснявам, защото пък не знам в един момент да не се окаже така, че децата няма да имат и учебници, но българинът някак си е свикнал, че сам може да се оправи хладилника, когато му се развали, сам може да си оправи колата, после, разбира се, не е доволен от резултата, защото не е специалист, но в крайна сметка си казва: ами това е ситуацията.
Нека да се доверяваме повече на експертите, на професионалистите, на учителите, да им даваме ясните задачи и ясните цели какво искаме, какво искаме да постигнем, за да можем да имаме един добър резултат и да не изпадаме в политически спорове.
Факт е, че академичната общност трябва да намери сили и усилия да постигне консенсус по дадени теми, защото от тези боричкания помежду им губят младите хора на България и резултатът е подобни дебати, които правим в Комисията, от които честно казано, аз не знам какво ще произлезе.
Това е от мен. Да, фактите са си факти и трябва наистина, ако нещо се пише в учебниците, то да отговаря на истината.
Други изказвания, колеги?
Професор Станилов и след това госпожа Карабельова.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Извинявам се, госпожо Председател, че не спазвам субординация, на която аз съм привърженик и взимам думата след Вас, обаче някой тук ме дръпна за опашката с въпросите за литературата и ще Ви кажа, че ние имаме огромни затруднения с оценката, с класификацията на литературните произведения, за значението им за българската култура, за българското образование и така нататък.
Ако искаме да направим обективна оценка на тези произведения, ние трябва да се водим от едно – кои от тези произведения са най-превеждани и четени в чужбина? Защото ние казваме, че трябва да балансираме двете страни и тези произведения са мостът – този въпрос не го е задавал никой. Моят приятел, доцент Михов, ме гледа с внимателен поглед какво ще кажа, но Милене, знаеш ли кой е на първо място?
МИЛЕН МИХОВ: Не, не знам.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Антон Дончев, който няма да бъде изучаван до 100 години официално в българските училища.
Вторият, знаеш ли кой е? Гео Милев – познай кой ще пусне поемата „Септември“, която е преведена на над 80 езика да се изучава?
Третият – Пейо Яворов с „Арменци“. „Арменци“ беше изхвърлена в учебниците при госпожа Кунева. Когато аз ѝ зададох въпроса, тя каза: „Да го учат бе, Професоре, кой им пречи?“
МИЛЕН МИХОВ: Защо не го каза това преди?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И четвъртият е Никола Вапцаров. Само че не помня между него и Пейо Яворов, кой беше по отпред, но, това няма значение. Всички тези цифри са изменчиви, но те могат да се намерят. Както виждате, обективна оценка, обективна класификация не може да се направи, но, поне трябва да се има предвид. Ето това е цялата работа.
Затова ние, като тръгваме към обсъждане на такива въпроси, винаги ще имаме пред нас тези непреодолими препятствия и аз не знам как ще ги решим? Затова гледам да не се обаждам, макар че пак не се въздържах. Извинявайте.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Карабельова.
МАРИЯ КАРАБЕЛЬОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Благодарим за поканата да участваме в тази дискусия.
Аз мисля, че тази дискусия показа за пореден път, че на издателствата никак не им е лесно, когато трябва да пишат учебници, особено по чувствителни политически, да кажем, учебни предмети, като „История и цивилизации“, и „Български език и литература“.
Няма да коментирам политическата страна на въпроса, първо, защото издателствата имат друга роля, тя е професионална – да създадат учебници на добро ниво. Те не са преки участници в политическия дебат. Освен това, представител съм на издателство, което участва в процедурата за десети клас по „История и цивилизация“ и затова ще се въздържа от оценки и коментари по този въпрос. Но все пак чувствам се длъжна да защитя работата на издателствата и да Ви дам малко информация, която, може би, не всички Вие сте стигнали до нея.
За последните четири години, в резултат точно на тази процедура, разписана в Закона и в Наредбата, са създадени повече от 1000 учебници, учебни тетрадки, учебни помагала за подпомагане на обучението в чужбина. От наша гледна точка това е един много добър резултат и той показва, че процедурата, както е разписана, работи. Тези учебници гарантират избор на българския учител, а това, мисля, че беше една основните цели на Закона.
Няма никакво съмнение, че тези учебници са много по качествени от предишните учебници. Впрочем, много от примерите, които се дават, за грешки в учебници, са именно от стари учебници, стари помагала, тоест, те вече не са актуални. Това, че учителите сега са открили технически грешки, ние в издателствата отстраняваме тези грешки и вероятно част от тези грешки вече са отстранени. В кратките срокове, в които ние работим, създаваме огромни обеми от изписан текст по различните учебни предмети, наистина е възможно да има технически грешки, но не мисля, че това е фатално.
Радвам се, че Министерството има нагласа да оптимизира процедурата. Със сигурност има какво да се оптимизира, но моделът заложен в Закона, от наша гледна точка е добър и гарантира обективен резултат. Може да се оптимизира, както и министърът каза, и по линия на оценителите, и по линия на учебните програми. Със сигурност издателствата винаги сме настоявали да се използва по-дългия срок. Защото едногодишният срок, който Законът задава, е минимален. Няма никаква пречка да се пускат по-дълги срокове, което ще гарантира по-спокойна и качествена работа.
Нашият призив винаги е бил – и политици, и експерти да водим повече дискусия по учебните програми, защото за нас учебните програми са закон. Ние се водим от учебните програми, опитваме се да гарантираме, да постигнем онези резултати, които са заложени в учебните програми. Доста често, когато се говори, че в учебниците нещо е записано по един или друг начин, то по някакъв начин следва от учебната програма и, ако ние виждаме скандал в учебника, той може би произтича донякъде от учебната програма, така че нека да дискутираме повече по учебните програми.
Бих искала да кажа, че издателствата имат чудесно партньорство с Министерството на образованието през последните години, редовни срещи. Нека да кажа, че извън учебниците, ние постигнахме поне две неща, които са много важни стъпки – електронно четимите учебници, които да са достъпни за българските ученици, и разделянето на учебниците. Всичко това по линия на олекотяване на ученическите раници.
Накрая ще завърша с това: в този разговор, се чуха няколко пъти призиви да се включи още нещо в учебното съдържание. Да де, ама нали през цялото време говорим, че учениците са претоварени. Учебникът не е енциклопедия, той не може да включи всичко. Впрочем ние се опитваме да даваме и друга допълнителна информация през учебните помагала, включително от Издателство „Просвета“ готвим учебно помагало, което да даде допълнителна информация във връзка със социализма и ролята на Държавна сигурност.
Аз бих призовала да водим по-спокойна дискусия, по конкретна дискусия, защото иначе, разговорът доста често е объркан – от една страна, казваме: “Учебникът не е важен“, от друга страна, казваме: „Учебникът е в основата“ и скандалите са там. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване от гостите?
Реплика?
Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Ще си позволя реплика и благодаря за възможността.
Аз бях човекът, който говореше за допълни неща да се включат в учебника по история и казах за един милион души – това маловажно ли е?
МАРИЯ КАРАБЕЛЬОВА: Има го.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Не знам как го има или Вие как го четете, но когато говорих за единия милион души, аз трябваше да добавя още един милион, защото бяха сменени имената и на починалите, и бяха счупени надгробните камъни, и бяха осквернени всички гробове.
Това има ли го като детайл или това е много маловажно, защото ние не гледаме разрушените човешки съдби, защото това не е история според Вас ли? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Дуплика желаете ли?
МАРИЯ КАРАБЕЛЬОВА: Пак ще кажа – ще се въздържа от това да влизам в темата за учебника по история. Надявам се, когато бъде одобрен, да имате възможност да се запознаете и да видите, че сме се справили със задачата, нескромно казано.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други желаещи за изказване? Не виждам, колеги.
МИЛЕН МИХОВ: Да затворим учебника.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тогава да затворим точка първа и да преминем плавно към изслушване на министъра.

По точка втора:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Започваме с парламентарната група на ГЕРБ – няма въпроси към министъра.
Парламентарната група на „БСП за България“ – госпожа Анастасова има въпрос към министъра.
Заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Член 251, ал. 2 от Закона за предучилищно и училищно образование гласи следното: „Министърът на образованието и науката веднъж на две години, в срок до 31 март, внася в Народното събрание Доклад за прилагането на принципите и за изпълнението на целите на предучилищното и училищно образование в съответствие с този закон.“
Такъв доклад не е депозиран в Народното събрание към днешна дата. На 1 август, след един месец, ще станат три години от влизането в сила на Закона. Напомням, че този закон беше приет и без оценка за въздействието му. Сега говорим за липси и на оценка за приложението му – поне аз не знам да е правен някакъв анализ, във всеки случай не е публичен.
Не искам да си правя изводите как се изпълнява Законът, при положение че не се изпълнява цитираният от мен член.
Имате ли намерение, господин Министър, да внесете такъв доклад в Народното събрание?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Приемам бележката. Имаме намерение. Мога да кажа, че имаме относителна степен на готовност на анализ, който до голяма степен отговаря на изискването на Закона, за доклад за принципите и целите. Признавам си – много е трудно да се направи цялостен анализ, поради няколко причини.
Първо, Законът регламентира може би 200 или над 200 самостоятелни въпроса – предмет на отделен анализ. За всеки един от тях е много трудно да се направи анализ, без да се използват най широки и аналитични техники, които включват събиране на множество информация от системата, социологически проучвания, включително. Все пак знаете, че това е най-голямата публична система, с най-много заети и най-трудно можем да говорим за агрегирането на информация по различните теми. По някои теми е много по-лесно да се направи анализ, по други е трудно.
Другата трудност е свързана с необходимия период за това да можем да отчетем резултатите по някои от темите. Това, разбира се, не е оправдание за нас да не внесем този анализ. Ако трябва да се ангажирам с някакъв срок, може би до есента ще бъдем готови с такъв анализ. Благодаря
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Разчитам на това. Знам, че не е лесно, но все пак Вие разполагате с целия експертен и административен капацитет на Министерството на образованието и науката.
Аз знам, че не е лесен, защото, както знаете, ние три месеца и малко повече не бяхме в парламента и, за да не стоя без работа, аз си направих труда от първия член до последния член на Закона, с моите скромни възможности, с информация, която можех да си доставя от различни източници, и с много срещи и разгори в страната, да си направя за себе си такъв анализ. Пак казвам, далеч не толкова експертен и подплатен с такива данни, за които Вие говорите.
Разчитам, че все пак до есента ще се справите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
От групата на „Обединени патриоти“ – доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Ние имаме един въпрос.
Господин Министър, в момента върви кандидатстудентската кампания както за българските граждани, така и за българите, живеещи извън границата на Република България. Ако имате някаква информация, да ни споделите как върви кампанията специално по 103-о и 228-мо Постановление? Какво е свършило Министерството? Какви са очакванията с оглед на това, че вдигнахме броя на студентите? Миналата година не успяхме да попълним всички бройки. Какви са очакванията в момента на кампанията?
Знам, че тази информация е предварителна и текуща.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов, малко излизате от Правилника, защото се надявам да не изисквате конкретни данни от министър, с които той в момента не разполага. Така че по-обща информация.
МИЛЕН МИХОВ: Обща информация.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Точно това щях да кажа – опасявам се, че не съм подготвен да дам конкретна информация.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По Правилник и не можем да изискваме такава на блицконтрол. По-обща.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Може би, някъде между 700 и 800 са вече записаните кандидат-студенти, но знам, че тези дни буквално се провежда записването, кампанията по приемането на документите, 6-и беше в Сърбия или в Молдова.
Това, което сме направили като информационна кампания през месеците февруари и март е в Република Северна Македония – Скопие и Битоля, в Албания, в Косово – Призрен, в Босилеград, Димитровград, също така в Сърбия, в Молдова, в Тараклия, Кишинев и Комрат, мисля че беше, и в Украйна - в Болград.
Тази кампания е подобна на кампанията, която направихме предходните години. Увеличихме приема по ПМС № 103 на две хиляди бройки, но факт е, че не можем да го запълним.
Ще използвам Вашия въпрос да кажа, какви са ни намеренията относно подобряването, разширяването на тази политика и привличането на повече деца от българските диаспори за обучение в българските висши училища, тъй като наскоро водихме този разговор в няколко формата.
Ние, трябва да продължим с увеличението на стипендиите, но трябва да имаме и по интензивна кампания. Увеличението на стипендиите, тъй това в общия случай, когато говорим за историческите диаспори са деца от семейства с по-ниски доходи, от страни с по-ниски доходи и за тях този елемент – стипендията, е много важен.
Намерението ни е да децентрализираме приема към висшите училища. Самите те да станат по-ангажирани. В момента кампанията се осъществява от Министерството с участието на висшите училища, но нямаме достатъчна ангажираност на държавните ни висши училища с тази кампания.
Ще децентрализираме приема, а ние самите ще отделим средства и ще направим образно казано нещо като програма, с която да организираме популяризирането на обучението в българските висши училища: първо, сред историческите ни диаспори и в Република Северна Македония; второ, чрез мрежата от неделни училища в новите диаспори; и трето в други страни. Ще направим информационна платформа, започнали сме вече работа по нея или по-скоро в съвсем начален етап, която, от една страда, да събира, систематизира цялата информация; от друга страна, да позволи електронно подаване на документите, за да не се разхождат три пъти до България, което определено утежнява кандидатстването.
Също така предвиждаме промяна в приемните изпити, това е за новите диаспори, на Наредбата за прием в държавните висши училища, така че ученици било първо поколение, които са изкарали почти целия си ученически живот в чужда образователна система, или второ поколение деца с българско гражданство да могат да кандидатстват в българската образователна система с оценка от матурата по съответния език на образователната система, плюс сертификат по български език. Двете заедно да се равняват на оценката от матура или на държавен зрелостен изпит по български език. Защото двете заедно не дават атестация за комуникационна езикова компетентност. Това, което дава като атестация е оценката от държавния зрелостен изпит по българския език. Това ще улесни проходимостта към българската образователна система. Знаете, че ако едно дете в момента, ако има такъв сертификат, губи една година. Този сертификат се издава от Департамента за езиково обучение на Софийския университет. Той е по Европейската езикова рамка.
Разширихме финансирането на неделните училища и училищата, които са в Програмата „Роден език и култура зад граница“ с допълнителни дейности, в това число и за кандидат-студентските курсове. Обмисляме допълнителни мерки – по-висок норматив, включително за децата в гимназиален етап. Факт е, че ние имаме малко деца в гимназиален етап в неделните училища, а точно на тях разчитаме да се върнат за обучение в българската образователна система. Предвиждаме също така своеобразна програма с допълнително обучение по български език.
Министерството на външните работи готви нормативни промени, в момента не мога да Ви кажа точно в кой акт, които да улеснят издаването на визи и въобще визовия режим на студентите от историческите български диаспори. Убедени сме, че всички тези мерки ще разширят възможностите за включване в българската система на висшето образование.
Необходимо е, пак казвам, по-голяма активност най-вече на държавните висши училища. В Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който сме предложили за обществено обсъждане, сме предвидили включително и финансиране на национални програми във висшето образование. Това е с цел да ги провокираме в по-голяма степен да осъществяват определени дейности, определени политики, като предлагаме съответно да ни се даде основание да се регламентира такъв по-гъвкав финансов инструмент.
Имаме проблем с инициативността на българските държавни висши училища. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика?
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Господин Министър, изключително съм доволен от Вашия отговор. Очаквах, просто да ни информирате как върви кампанията, но Вие ни представихте едни начинания, за които имате пълната ни подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
От групата на „Движението за права и свободи“ – заповядайте.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Други въпроси няма да имаме към Вас, господин Министър. Най-вероятно ще поискаме среща с Вас в скоро време. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Група на „Воля“ днес отсъства.
Група на ГЕРБ – колеги? Нямаме въпроси.
Групата на „БСП за България“ няма въпроси.
Доцент Михов? Нямате въпроси, с което изчерпваме и втората точка от днешния дневен ред.
Благодаря на господин Министъра за участието днешното заседание.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Може би накрая на първа точка, не сега, трябваше да кажа, че за мен въпреки това, че казах, че разговорът е политически, неспокоен, някакви подобни думи, за мен този разговор за учебниците беше изключително ползотворен и беше един от най-неполитически проведените разговори тук по тази тема от политици. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Пак ще кажа, че политиците колкото по-малко говорим по някои теми, толкова по-добре. Разбира се, че винаги като професионалисти, като експертиза може да разчитате на Комисията, но мисля, че и с колегите имаме консенсус, че не трябва да политизираме темата. Това имах предвид, защото това не помага на никого. Още по-малко пък на Министерството.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Ако общата политика е да стигнем до истината. Нека да сме политици. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мехмед, каза, че е историк. Може да води дебатите заедно с професионалната общност. Аз не съм историк, не съм и литератор, за да водя професионални теми, както и по-голямата част от колегите. Така че участвайте, колеги, но вътре в рамките на професионалните дебати на професионалната общност. Мисля, че това е най-правилното решение.

Колеги, продължаваме с точка:
РАЗНИ.
В точка „Разни“, съгласно Правилата, които приехме, за определянето на музей, който да спечели съответно наградата и за провеждането на Конкурса „Училището в музея, музеят в училището“, според правилата определихме жури. Журито, трябваше да излъчи три кандидатури. Наша е обаче задачата от тези три кандидатури, въз основа на протокола и становището на Комисията, да решим кой да бъде победителят.
Комисията се състои от трима души. Тук е само една малка част от нея, тъй като госпожа Магдалина Станчева, отсъства поради заболяване. Тук са доктор Екатерина Цекова и господин Лазар Додев.
Имаше 15 кандидатури, от които Комисията избра три кандидатури: Национален музей „Васил Левски“ – град Карлово; Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – град Трявна и Художествена галерия – град Добрич.
Ако ми разрешите, ще дам думата на Комисията да сподели с няколко думи защо и с какви мотиви е определила всички тези три кандидатури? Само ще кажа, че тримата членове на журито работиха изключително независимо. Имаха две сбирки след като съответно всеки един от тях беше направил своята преценка. Обединили са се при независима работа около тези три проекта.
Кой ще вземе отношение?
Доктор Цекова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА ЦЕКОВА: Благодаря.
За мен е удоволствие да съм тук, но още по-голямо удоволствие е, че е факт наличната вече за първа година награда, свързана с дейността на активните музеи и възможно от най-близкото взаимодействие между училища и музейни институции, тъй като това е много важно.
По отношение на работата на нашата комисия като за първа година смятам, че участието на музеите беше много активно. Почти, за да бъда съвсем кратка и ясна, е трудно да се направи сериозна диференциация между това, което един проект или друг проект представя. Всичките бяха на много високо ниво. Така или иначе, ние сме откроили три. Ние сме дали като Комисията нашите аргументи в посока на това защо тези три проекта ни се виждат най-удачни и най-подходящи за награда.
С по една дума.
Това, което Музеят на Васил Левски ни представя, има и историческата страна на нещата, и елементите на допълващо формално образование, но има и много акцент върху чистото българско самосъзнание, себеусещане, което е много важно за България, за децата ни. Оттук нататък този акцент заедно с историята винаги има добър ефект.
По отношение на другия музей – Трявна. Това е един мъничък музей, всъщност „Левски“ е национален музей. Всичките музеи са различни. Вторият музей е малък. Той е специализиран по отношение на дърворезба, но са направили една обхватна програма с акцент върху предучилищното образование, което е също много важно, защото, ако ние успяваме да привлечем младото поколение и децата от най-ранна възраст, това означава, че след време те по естествен начин с израстването си, продължават да посещават музеите. Тази програма, която е посочена и създадена в Трявна, при това с партньорство, е достатъчно интересна като старт, а и е доказано във времето, че няколко години тя се развива в увеличаване на своята бройка и ефекти.
Трето, което също е много интересно и любопитно,това е Галерията в Добрич. Лично аз съм много съм впечатлена, доколкото галериите като художествени музеи, винаги сме мислели, че донякъде са с по-малък обхват възпитателен, тоест по-малка територия, свързана повече с изкуство. Разбира се, в изкуството има различни видове и влияния. Тази галерия с тези програми, които обединяват и функционират поотделно и заедно в продължение на годината доказва, че са съчетани по един изключително правилен научно-педагогически подход, различни образователни въздействия в различни сфери не само на изкуството, на история, на личности, на творческа изява, на мотивация за личностна изява в различни сфери. Това е нещото, което за мен е твърде представително и е модел по който галериите биха могли да се развиват и в образователната сфера. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Давам думата на господин Додев, ако иска нещо да допълни.
ЛАЗАР ДОДЕВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
За мен беше изключително удоволствие да работя в тази комисия, защото се срещнах с културни институции, които реализират образователни програми, а това е изключително интересно и много полезно, както за учениците, така се оказа, че и за техните учители, за техните родители, за техните семейства, за самите образователни институции, които работят с културните институции. Тази симбиоза в работата на едните и на другите институции дава много добър ефект.
Това, което ми направи силно впечатление, ако наградата например не беше една, а бяха пет, щяхме да Ви предложим може би, без една, всички. Оказа се, че почти всички кандидати са реализирали доста интересни програми. Със задоволство мога да отбележа, че са прекрасни програмите и на всички останали кандидати.
Важни моменти в тяхната работа са това, че те не от вчера са започнали да работят. Напротив, това е израз на една дългогодишна тяхна практика. Отдавна са създадени тези добри мостове между културните и образователните институции и това е дейност с традиции.
Затова тези три, които сме Ви предложили, са наистина културни институции с много добри традиции в тази съвместна работа с образователните институции. И както отбеляза колегата, например Националният музей „Васил Левски“ знаем, всички сме го посещавали и то не еднократно, те имат изключително добра традиция за работа с образователните институции. Разбира се, те са разработили и допълнителни помагала, които се използват от децата. По изказаните препоръки и мнения от учители и от образователни институции е видно, че те наистина осъществяват една много добра образователна и възпитателна политика.
Много интересен феномен за мен е Галерията в Добрич, която, освен че възпитава децата и ги образова в сферата на изкуството, реализира и програма, която има много силен образователен акцент върху етнологията, върху всичко останало, което касае образованието на децата и което има отношение към музея.
Много интересен е и малкият Музей по дърворезба в Трявна. Това, което още искам да кажа, е, че те са успели да привлекат в съвместната си дейност не само учениците, но и техните родители. И това, което аз поне за себе си съм отразил, е това, че имат редица занятия, които се провеждат заедно със семействата – с родители и ученици, и с образователни институции, което е много хубав момент. Традиция има не само с родителите и с учителите, и с училищата, традиция има и в съвместната работа на образователни институции съвместно в едни общи проекти, което също е много добър момент.
Постарали сме се три различни, но в същото време много успешни, много добри практики, да Ви предложим. Ваше е правото да изберете кой от тях е най-добър. Предполагам, че сте се запознали с тях. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Додев.
Сега, колеги, имаме тежката задача да определим победителя.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Много хубаво ни упътихте. Казахте: „И трите са много хубави!“
ЛАЗАР ДОДЕВ: И трите са много хубави, да. Аз казах, че мога и повече да Ви предложа, защото има и други, които са много добри.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов и госпожа Ненчева.
СТАНИМИР СТАНИЛОВ: Ние можем да ги определим само с тайно гласуване. По друг начин не можем. Чакайте малко, ще Ви обясня. Веднага ще се корпорираме и ще стане беля като ги гласуваме, защото ние нямаме критерии за оценка, тъй като докладът препоръчва и трите.
Аз се изказвам не по тази причина. Аз мога да гласувам за всеки от тези музеи. Печалното в цялата работа е, че сред трите класирани музеи няма регионален музей, които са 28 на брой и които са с държавна субсидия. Това е наистина въпросителна към Министерството на културата, може би и към заместник председателя на Културната комисия в мое лице и прочие, и прочие, защото аз работя в музей от половин век. Това е много трудна работа и обяснителното е, че се изискват много големи средства, каквито в музеите няма, да се разработи такова нещо, защото аз познавам западната практика, а западната практика има друга характеристика, защото там има много пари. Тук, както и да се извърташ и да се усукваш, е едно и също. И затова малките музеи имат по-голям успех. Иначе, ако се приеме държавна програма да се финансира, ще бъде съвсем друго.
За това с тайното гласуване, аз се шегувам, така в Академията избираме научни съвети и затова такъв е резултатът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Аз, първо, искам да заявя, че това е една прекрасна инициатива, която приветствам от сърце, защото онова, което зная като работа на хората в Национален музей „Васил Левски“, е един огромен труд. Хората, които работят там, и директорът на музея - госпожа Дора Чаушева, и Виктор Комбов, и останалите хора, са стожери на онова, за което говориха и колегите – за истинското възпитание в родолюбие. Те го правят наистина от сърце и го правят много години назад с пълното съзнание, че са хората, които трябва да го направят.
Аз адмирирам техния труд. Адмирирам, разбира се, труда и на другите две класирани институции. Не знам обаче дали не съм в конфликт на интереси тук, така че моля председателя да коментира, защото в крайна сметка говорим за Национален музей „Васил Левски“, вече сме месец юли – на 18-и честваме големия българин Васил Левски, който е от Карлово. Адмирации за работата на хората в музея.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Йорданов – Добрич.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: В този ред на всичко изказано досега и аз, съвсем разбираемо, съм пристрастен, бих казал и потърпевш от дейността на Художествената галерия в добрия смисъл на думата, тъй като в моята почти 20-годишна учителска практика несъмнено всяка една година се е налагало да работим по един или друг начин с Художествената галерия. Това е и доказателство за тяхната устойчивост не само на тази, а и на всички онези образователни програми и проекти, които са имали през годините. Вярно е, че преди два месеца дългогодишният директор, чиято е заслугата за всичко това, се пенсионира, силистренката Евелина Ханджиева. Това не е просто за събиране на допълнителни гласове в подкрепа на Добрич, а по-скоро намек, една евентуална подкрепа за Художествената галерия в Добрич е и знак към новото ръководство, че трябва не само да продължат, а и да надградят досегашната положителна практика. И това, което казаха и представителите на комисията, да бъде знак и към всички онези културни институции и художествени галерии в цяла България и модел за подражание оттук насетне. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, други мнения?
МИЛЕН МИХОВ: За Трявна мога да кажа, защото познавам екипа, там има и мои студенти. Познавам и работата на директора на Националния музей „Васил Левски“. Колегата завърши преди мен нашия университет, имахме много дълги и продължаваме да имаме много дълги професионални и научни контакти с музея от нашата катедра. Действително, колеги, с две думи, сме изправени, както казват журитата, пред невъзможен избор. Невъзможен избор е, защото и трите музея имат заслуги и пълни основания да получат наградата. Един по-малък музей, един национален музей със символ на националната икона, да използвам този израз, Васил Левски, една регионална художествена галерия, която на пръв поглед стои в периферията на една такава дейност, пък тя завоювала с години това, което е. Наистина не знам как можем да излезем от тази ситуация. Ако нашата мъдра председателка има някаква процедурна формула, но и трите наистина заслужават.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ще кажа това, че наградата, понеже ме питаха и колегите от БСП, понеже отсъствахте, когато определяхме правилата, това, което решихме, е първата награда освен плакета на Народното събрание, разбира се, и книгите, които връчваме, да има и 1000 лв. награда. Не е кой знае колко, но толкова можем да си позволим. Втората и третата награда ще бъдат поощрителни. Освен сертификата за участие в конкурса, ще има и плакет, ще има и книги, така че сме се погрижили в тази посока. Разбира се, и писмо до всички участници. Предлагам за първо, второ и трето място съответната грамота, а за всички останали да има сертификат за участие в конкурса. Мисля, че това е жест към всички. Можем да помислим и за някаква поощрителна книга. Имаме хубави книги тук, в Народното събрание, така че могат и те да получат нещо като поощрение за своето участие, за да ги мотивираме и следващата година да участват пак.
Първо, подлагам на гласуване Национален музей „Васил Левски – град Карлово.
За – 11.
Специализиран музей за резбарство и зографско изкуство град Трявна.
За – 3.
И Художествена галерия – Добрич.
За – 3.
Това е резултатът.
Благодаря Ви, колеги.

(Закрито в 17,10 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова