Точка единствена. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията – госпожа Галя Захариева.

* * *

ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, добър ден на всички!
Имаме кворум и можем да започнем днешното заседание на Комисията по предварително обявения дневен ред с една точка:
Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Колеги, моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържал се – няма.
Добре дошъл на министър Вълчев!
Започваме с процедурата по задаване на въпроси.
От парламентарната група на ГЕРБ?
Госпожо Петрова, заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В началото на учебната година, преди старта – един много актуален въпрос, с който ние свикнахме в последните дни, господин Министър: каква е обезпечеността на системата с кадри – учители, директори, експерти в регионалните управления на образованието? Колко от изброените са в пенсионна възраст, ако имате такава информация, такава конкретика? И какво е виждането на Министерството, което представлявате, за професионална смяна на управленските позиции през следващите месеци, години по високите етажи на образователните институции?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, конкретно по въпросите Ви. Знаете, че в системата на предучилищното и училищното образование работят близо 90 хиляди педагогически специалисти. Трудностите с обезпечаването на системата с педагогически специалисти са основно заради два фактора. Единият е понижената склонност в последните десетилетия за включване в педагогическо образование и педагогическа професия. Вторият, много по-проблемен фактор е възрастовата структура на работната сила, в това число и на учителите, на педагогическите специалисти.
С увеличението на възнагражденията безспорно ще се увеличи и склонността за включване в педагогическото образование, в педагогическата професия. Ние вече го наблюдаваме и по-скоро по отношение на хора, които са напуснали системата или които са завършили с придобиване на педагогическа правоспособност, но не са се включили след завършването. Имаме ръст и на студентите в професионално направление „Педагогика“. Ръстът е малък спрямо предходната година на студентите в професионално направление „Педагогика на обучението“ като пол, където са преподавателите по дисциплини, в сравнение обаче с по-предходни години, имаме намаления и там остава основната ни трудност.
Конкретно за тази година. Както и в предходните години, имаме обявяване на множество работни места. В последните години обичайно се пенсионират и навлизат в пенсионна възраст между 4 000 - 4500 души. При нормална възрастова структура, тоест ако бяха равномерно разпределени по години, трябваше да се пенсионират 2400, тоест близо два пъти повече педагогически специалисти. Това определено ни поставя в по-трудна ситуация, но пак казвам, това е ситуацията в почти всички сектори и почти всички професии – заради възрастовата ни структура.
От друга страна, младите хора, които навлизат на пазара на труда, са едва две трети от тези, които излизат в пенсионна възраст. Ние трябва да обезпечим системата с учители не само общо, но и във всички региони по всички дисциплини. Знаете, по дисциплини традиционно имаме недостиг на учители по информационни технологии, английски език от повече от 10 – 15 години. В последните години е най-остър недостигът на учители по математика, химия и физика. Недостиг наблюдаваме и на учители по професионална подготовка и ресурсни учители, което очакваме да се задълбочи през следващите години.
Какво правим? Освен увеличаването на възнагражденията, Вие знаете, стимулираме приема в педагогически професионални направления. Най-трудно е точно с тези дисциплини, които казах: математика, физика, химия – там учат единици студенти на година за придобиване на педагогическа правоспособност. Затова стартирахме Националната програма „Мотивирани учители“ с модул за придобиване на педагогическа правоспособност от хора, които са завършили друго висше образование – все пак свързано със съответната дисциплина. Инженерите примерно могат да преподават математика, след като придобият педагогическа правоспособност.
Друг модул на програмата е придобиване на допълнителна педагогическа квалификация. Той е важен за малките училища, в които учителите често съвместяват дисциплини, за да имат пълна норма, от една страна.
От друга страна, за да се обезпечи учебният процес, по същия начин и специална педагогика, ресурсната подкрепа много често се осигурява от регионалните центрове, но тя е един или два дни от седмицата, а има необходимост всеки ден да се работи с децата, както и модул за обучението на учители, които да работят в най проблемните училища срещу допълнително възнаграждение.
Правим информационна система, която образно казано ще картографира търсенето и предлагането на педагогическите специалисти през следващите години. От една страна, студентите, които завършват, ще се регистрират къде биха искали да преподават, от друга страна, данните, които имаме в Националната информационна система за това къде и колко учители ще се пенсионират, ще бъдат налични в нея.
Част от проблема в последните седмици е това, че голяма част от директорите много късно регистрират свободните работни места и се получава усещането едва ли не за криза. Криза няма да имаме тази година, но както Ви казах, ще има задълбочаващ се проблем през следващите години.
Разбира се, както и в предходните години на отделни места, в отделни училища ще има незапълнени работни места, но няма да имаме системен проблем. Имам информация за пенсионираните учители, тъй като скоро цитирах такава: някъде около три процента и половина или около 3400 са учителите, които са навлезли в пенсионна възраст. Младите учители – до 35 години, условно наречени „млади“, са единадесет хиляди и нещо, не си спомням точно колко. Те са 14%, а при нормална възрастова структура трябва да са 25%.
За директори нямаме проблеми, желаещи има в повечето училища. Проблемът ни е със служителите в регионалните управления, ако трябва да бъда честен. Имаме повече прекратени заявления за прекратяване на правоотношения в последните години, откакто започна политиката за по-високо увеличение на възнагражденията. Ние се опитваме да увеличаваме и възнагражденията на служителите в регионалните управления. Миналата година беше 16 – 17% увеличението при 20% на учителите, тоест горе-долу да запазим стъпката, тъй като това е алтернативата на работещите експерти в регионалните управления. Имаме свободни бройки, обявяваме конкурси и в момента. Сега малко сме ги забавили заради това, че от 1 октомври влиза изискването за централизирани конкурси – Вие го знаете това.
Последният въпрос не го разбрах, признавам си – какво ни е виждането за професионална смяна на управлението?!
ТАНЯ ПЕТРОВА: Не, Вие отговорихте, че процентът на младите учители е три пъти по-голям от процента на учителите, които са в пенсионна възраст, което по естествен път означава, че поколенията се сменят в училище.
Моят въпрос беше дали има и такава тенденция за смяна в регионалните управления и в Министерството на образованието и науката. Има ли отношение за тези, които им предстои да излязат в пенсия, и за по-младите, които навлизат на тези позиции? Имате ли такова число?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Много е трудно да се говори общо. Връщайки се на тази система, тя е необходима, защото на едни места, ако имат възможност и желание, разбира се, да работят определени учители, трябва да останат да работят. Същото е и на някои позиции в администрацията. На друго място има повече желаещи, има повече млади хора. Там задържането на хора в пенсионна възраст е по-нежелателно. Това ще бъде един от ефектите от създаването на такава система.
В регионалните управления определено има промяна и подмладяване на състава точно заради това, което Ви казах. Като цяло иначе за педагогическия състав най-висока средна възраст беше достигнала системата преди четири години – петдесет и две години и половина. Сега падна точно заради това, че се пенсионираха голям брой учители и голяма част от тях бяха заменени от млади учители. Има записани студенти в педагогическите професионални направления и като цяло изглеждат достатъчно. Както Ви казах, проблемът е по отделни професионални направления – дали ще отидат да учат в училище.
Също така и въпросът е дали по-добрите ученици ще се включат в педагогическо образование? Съвсем скоро ми извадиха информация – от 5000 ученици с най-високи образователни резултати 115 са се включили в педагогическо образование. От топ 10 по образователни резултати на изхода на гимназия от държавното външно оценяване 115 са се включили в педагогическо образование, над пропорционално са се включили в социални, стопански, правни науки. Затова предвиждаме догодина да финансираме с трета, но чувствително по-висока стипендия от сегашните първи две точно тези ученици, които се включват в педагогическо образование. Вероятно и инженерното ще добавим към това, защото това са ни двете области на висше образование, в които имаме нужда да се включват добрите ученици, имаме недостиг като цяло и е необходимо да стимулираме най-добрите ученици да се включват в тях. Ако искаме да имаме и добра образователна система, да сме технологично развита страна това е необходимо – най добрите ученици трябва да се включват в тези професионални направления. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към парламентарната група на БСП.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Уважаема госпожо Захариева, уважаеми господин Министър, колеги! Като реплика на предишния въпрос – мисля, че ние ще си говорим в този парламент, някои от нас може би и в следващия, по-скоро за качеството на подготовката на директорите и качеството на подготовката на учителите, които влизат в системата. Това изникна на дневен ред.
От социалните мрежи разбирам, че на 16 септември пред МОН ще се организира – не знам протест ли, присъствие ли, не знам точно как да го нарека, на български учители, несъгласни с редица промени в нормативната уредба, както и с начина, по който тези промени се правят. Разбирам, че е връчено обръщение на Вас, на нас – министъра на образованието и Комисията по образование.
Въпросът ми е: какво е Вашето становище по тези техни искания и какво смятате да предприемете?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Ние имаме конкретни искания, получени по отношение на Постановление № 100 на Министерския съвет от 2018 г. за регламентиране на механизма за съвместна работа на институции. Това постановление още не е прието от Министерския съвет.
В публичното пространство имахме възможност да кажем, че част от исканията са напълно обосновани. Конкретно за това, което говорите, аз по-скоро не припознавам учителски протест, колкото опит да се етикира като такъв протест на групи, които протестират срещу Стратегията за детето. Това и вчера беше анонсирано на една пресконференция.
В системата иначе има 90 хиляди учители. Естествено, че има хора с различно мнение, с много предложения. Ние имаме най различни предложения – голяма част от тях си противоречат, ако ги видите, дори и в самите форуми сигурно усещате противоречията в предложенията.
Мога да коментирам конкретно ПМС № 100, защото по отношение на другите неща не мисля, че толкова сме получили. Четохме за сексуално образование в IV-VI клас, но това са коментари на фалшиви новини. От четири до шест години, извинявайте! На децата от четири до шест години знаем, че такова сексуално образование няма. Много неща се смесиха в тези разговори.
Да, има една напълно оправдана реакция на учителите по отношение на възлагането на допълнителни възнаграждения. Те и промените в системата през последните години дойдоха много. Същността на учителската работа е в педагогическата ѝ част, в работата ѝ.
От друга страна, ние като държава сме изправени пред едно значително предизвикателство – имаме голям брой ученици от семейства с липса на отношение към образованието, склонни да се изключват от системата на образованието, с които трябва да се работи много повече, с чиито родители трябва да се работи много повече и при равни други условия трябва да се положат много повече усилия.
За Постановление № 100 само ще Ви напомня, че съдържа разпоредби, които не са в наредба на Министерството, а с в акт на Министерския съвет, за да гарантира помощта от страна на другите институции – помощта към системата на образованието, на учителите. Няма кой друг да се справи с това предизвикателство – да накараме и децата от групи с такава културна особеност, каквато е липсата на отношение към образованието, освен учителите, заедно с другите специалисти. Държавата са тези хора, които работят на терен – това са полицаите, социалните работници, общинските служители и учителите.
Учителите са най-много, така или иначе учителите работят най-много с тези деца. Това, което ще им кажем с постановлението, единственото задължително е екипният подход. Той е необходим, защото гарантира по-добър резултат. Това не означава, че сам медиаторът не може да отиде, не означава, че някой ще ходи всеки ден, нито означава, че регламентираме задължение за всички училища. Факт е, че имаме над 1100 училища, които са класифицирани като такива с концентрация на деца от уязвими групи – по-ниска и по-висока, но имаме 1100 такива училища, където това така или иначе се случва.
Тази работа – бих казал, граничеща с битка работа, така или иначе всеки ден се случва в тези 1100 училища. Много парадоксално беше, че най-изявените протестъри бяха от училища, в които няма такава концентрация и в които не се случва това нещо.
Ние ще намерим разумното решение, всяко училище ще си намери собствената рецепта, но не можем да се откажем, не можем да се предадем, защото това означава като общество да се предадем.
Ако искаме да живеем в хармонично, проспериращо общество, трябва да има по-малко изключени и основният, който трябва да се справи с това, е образователната система, но не трябва да бъде за сметка на формализъм. Лошото е, че много неща като се запишат в нормативен акт в системата, избиват във формализъм. Не е целта да посещават домовете, целта е да има резултат. Иначе се вслушваме в гласовете, опитваме се да бъдем разумни, но пак Ви казвам, че част от тях са противоречиви.
Що се отнася до протестите срещу Стратегията за детето и опита те да се свържат със системата на образованието, изслушах доста от нещата и честно да Ви кажа не намерих какъв е проблемът – едва ли не страхът, че някой ще влезе в дома. Никой не влиза в дома и според мен се прекалява с внушаването на страхове.
Може би нещо конкретно, ако ми кажете, мога да го коментирам.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Реплика, госпожо Анастасова?
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Моят въпрос беше по-точно или по скоро към промените в Постановление № 100 на Министерския съвет. За Стратегията за детето мисля, че отделни разговори сме имали и ще имаме. Но Вие в думите си досега казахте, че, да, със сигурност проблемът за обхвата на децата не е проблем на всички училища. Но така са записани думите и неслучайно са се активирали много колеги, защото те възприемат постановките като задължителни за всички.
След това има и друг проблем. В промените, които предлагате, се казва, че се създава допълнителен екип, освен съществуващите екипи, в който допълнителен екип по график се включват два пъти седмично представители на социалното подпомагане, на МВР, на общината.
По новия Закон за предучилищно и училищно образование, както и по стария Закон за народната просвета, общината има три сериозни отговорности в системата на образованието, но едната от тях е обхватът на децата. Обхватът на децата е общинско задължение и отговорност. Вярно, че училищата са общински, но това не означава, че основната грижа трябва да бъде прехвърлена върху училищата и съответно върху учителските колективи. Значи тези, които имат отговорност по закон – общината за обхвата на децата, имат участие два пъти седмично в този екип, за който се казва, че той отива ежедневно и незабавно. Това са думите: ежедневно и незабавно. И общината, която има тази отговорност по закон присъства в този екип два пъти седмично. А екипът отива ежедневно и незабавно – разбирайте учителите, тоест екипът, който е сформиран в училище.
Мисълта ми е, че имам чувството, че отново цялата отговорност се прехвърля на българското училище за това децата да бъдат обхванати. Не казвам, че то трябва да е встрани от тази отговорност. Но практиката досега сочи, че основно училището не само е потърпевшо, а и колегията е основно изпълняваща тези функции.
Ако Вие в някои Ваши изявления казвате, че на определени места има други примери, със сигурност има и добри практики в тази посока. Със сигурност има места, на които се включва и полицията, и социалните, и така нататък. Но мнението на учителите, на болшинството учители е, че училището все повече се превръща в социална институция, а училището не е социална институция. То най-напред е образователна и, разбира се, подпомага социалното развитие на децата и контактува с всички останали институции, които имат отношение.
Тоест, аз си мисля, че разбирам желанието Ви по този начин, чрез тези поправки да засилите и да координирате усилията на останалите институции, но към момента това не се получава. Затова си мисля – неслучайно това е механизъм, който се приема от Министерския съвет. Аз разбирам и това – защото тук трябва да бъдат включени и ангажирани и останалите министри. Ама те наистина това трябва да го направят – както общините, така и дирекциите за социално подпомагане, така и МВР.
Защото иначе това наистина като грижа и като ангажимент остава на учителите и те затова реагират. Аз не знам за какво са реагирали за Стратегията, не съм следяла това нещо, но те основно реагират за това, че вече изпълняват безкрайно много ангажименти.
Фактът, че увеличавате учителските заплати не означава, че трябва да се товарят учителите непрекъснато с такива дейности, защото основната задача на българския учител е да бъде подготвен за час, да може така да преподаде материала, че децата да имат интерес и да подпомогне, естествено, развитието на децата, когато вижда, че има проблем. Но българският учител това го е правил без механизми, без закони, правил го е и винаги ще го прави. Имам основание да го кажа, защото 27 години съм била и съм го правила и аз същото това нещо.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА : Господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: И аз благодаря.
От общото ли да започна или от конкретното? От конкретното – както Ви казах вслушваме се в предложенията. Думите „ежедневно и незабавно“ ще бъдат променени – наистина не са добри, наистина излъчват такъв сигнал и такъв комуникационен проблем.
Също така не говорим за два екипа. Имаме един екип – един, който е по отношение на първоначалното записване, но той е координиран от регионалните управления. Концепцията е този екип да бъде постоянно действащ, но под ръководството на директора, пак включвайки представители на останалите институции. Дали някой ще ги нарече два или един, въпросът е да има реактивност.
По отношение на общата концепция съм абсолютно съгласен с Вас. Да, така е, учителите трябва да преподават, училището е образователна, а не социална институция. Ако светът, в който живеехме беше по-съвършен, нямаше въобще да го говорим това. Но факт е, че ние имаме предизвикателство. Дайте да видим на кого разчитаме и да се справим с това предизвикателство. На общините ли? Добре, на общините като разчитахме толкова десетилетия, много добре знаете, че общините са по-малко от десет хиляди и общините отговарят за над 150 нормативни документа. Не могат общините да отговарят ефективно! Това означава бюрократично да заемем позата и да кажем: „Общините са отговорни“ и нищо да не се случва, както предходните няколко десетилетия.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: И понеже Ви е по-лесно – на учителите, затова го правите.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не само защото е по лесно, пак Ви казвам, защото учителите са тези, на които разчитаме – те са 90 хиляди, те са най-голямата армия образно казано, те са хората, които най-много контактуват така или иначе с родителите. Как ще се осъществява основната функция?
Аз съм абсолютно съгласен, че основната функция е да се подготви за час, да обучи децата, да ги мотивира за учене. Как ще я осъществява, като тези деца ги няма в училище? Няма ги в училище, ние чакаме общината да ги доведе и той подготвен стои в училище и чака.
Редовно чета доклади всяка седмица от проверките в страната в учебно време. В редица училища средната посещаемост е под 50%. Знаем, че имаме този проблем, записахме ги, но много по-трудно е да ги накараме редовно да ходят. Кой трябва да ги накара да ходят? Защо учителите? Ако заема също бюрократичната позиция, ще кажа: „Защо не са ги мотивирали, за да ходят всеки ден“? Много добре знаем защо не са ги мотивирали – защото е невъзможно да ги мотивират! И тогава трябва да намерим възможното решение. Другото е да се предадем като държава и като общество. Кое е възможното решение? Възможното решение е всички заедно! Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Професор Станилов няма въпроси, колегите от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ и ДПС ги няма.
Втори кръг въпроси.
От ГЕРБ няма да имаме.
Колеги от БСП?
Втори въпрос – госпожо Ненчева, заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Госпожо Захариева, господин Министър, колеги! Мислите ни на всички са насочени към предстоящия 15-и, в случая тази година 16 септември – откриване на учебната година. Както знаем центърът на образователната вселена е учителят, който трябва да подготви учениците. Министърът преди малко каза, че държавата се крепи на учителите – факт.
И в този ред на мисли, пак четейки сайтовете, стигам до една информация, която е може би от вчера, в която се казва, че предстои национално изследване за диагностика на така нареченото прегаряне от професията – синдромът „бърнаут“. Всичко го знаем, не само в тази професия, но в случая говорим за учителите. Тук става въпрос за изследване на 1000 души учители – 200 души са дадени за област Пловдив и затова ми направи впечатление – ще бъде финансирано от Министерството. И тук възниква въпросът – предполагам, че Вие може да отговорите: колко струва това на бюджета? Няма да искаме точни цифри, но приблизително.
И като продължим темата за натоварването на учителите, дълбоко не съм съгласна с Вас и подкрепям мнението на госпожа Анастасова, че не може българският учител да бъде всьо и вся, не може той да обира луфтовете в пробойните, които са създадени в другите системи и да спасява държавата – така прозвучаха думите Ви. Тежко е това, което чуваме: роптаели учителите, които били нетолкова натоварени в тези училища – хиляда и няколко, които споменахте. Ами хората работят, работят, но ние не можем до безкрай да разчитаме на търпението на българския учител.
И в този ред на мисли, след като ми отговорите за това проучване, което буди интереси, в крайна сметка то има своята тежест и вярвам, че Вие не го правите просто, за да го има, а ще стъпите на него. Надявам се да кажете кога ще видим резултатите от това изследване и резултатите от него ще повлияят ли по някакъв начин за облекчаване на режима и натоварването на работата на българския учител? Защото не е необходимо да споменаваме, че от пет работни дни нормалната работа е осем часа, тоест седмично всеки нормален човек работи 40 часа. За всички е ясно, че българският учител не работи 40 часа, работи много повече от 40 часа и преди малко коментирахме допълнителната работа с екипите – да не се преповтарям.
Ако трябва да приключа и да конкретизирам, тежестта на това изследване, което предстои: колко струва, кога ще разберем за резултатите и какво ще се предприеме на базата на тези резултати за облекчаване работата на учителите? Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви за въпроса.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Ненчева, уважаеми госпожи и господа народни представители! Договорът сключихме с Пловдивския университет и не съм готов конкретно да отговоря на всички неща, но по спомен сумата, която предоставихме на университета, беше някъде към 30 хиляди. Сега ще започне и доколкото познавам част от екипа мисля, че резултатите от него ще бъдат показателни и съответно ще ни помогнат да направим и промени в системата.
И тази година, голяма част от промените, които направихме в нормативната уредба, бяха в посока облекчаване на документацията, на административната тежест. Промените в Наредбата за документацията Вие може да ги видите – няма да ги изреждам всички. Това, разбира се, не означава, че ще отпаднат документите или тотално ще бъде облекчена тежестта на учителите.
Може би най-същественото, което направихме, е отпадането на тематичните разпределения, но това не означава отпадане на задължението за планиране на работата. Документът в системата е необходим, за да се предава и съхранява информация, но не трябва да бъде фокус на контрола, защото иначе системата се превръща във формализъм. За съжаление, имаме достатъчно примери и в много голяма степен се чувства това, че много неща са се превърнали във формалност.
Що се отнася до това, че обира пробойните в другите системи – всички системи трябва да работят заедно. Ако погледнете от гледна точка на другите системи, те ще кажат същото – че помагат в много голяма степен на системата на образованието. Това е така. Днес предизвикателството ни е, пак казвам, по-трудно отколкото преди години. За съжаление, такава ситуация се е случила, особено в тези училища, които са най-проблемните, и трябва да се работи повече. Затова казахме в управленската програма, че те трябва да бъдат допълнително подпомогнати. Предоставихме им допълнително 30 млн. лв. на училищата с концентрация на деца и ученици от уязвими групи. Тези 30 милиона са използвани както за допълнителни възнаграждения на хората, които работят, така и за наемане на допълнителни специалисти – над 200 медиатори са ангажирани в последните две години в училищата. В голяма част от училищата работят медиатори. В много случаи ролята на медиатора изпълняват и хора от персонала, от непедагогическия персонал – я огнярят, я чистачката, от това, което чувам из страната.
Това е продължение на отговора ми на госпожа Анастасова, че училищата са намерили собствена формула. Имаме училища, които работят, но за съжаление, имаме и училища, които и не работят. Казах на регионалните управления, че трябва да се опитват да оценяват резултатите, да не оценяват формата и трябва да подпомагат максимално училищата, но и да бъдат безкомпромисни към тези, които не работят, защото те злепоставят усилията на всички останали.
За съжаление, имаме немалко професионални гимназии – в почти всяка област по няколко професионални гимназии, които са може би най-проблемните ни училища. Другите най-проблемни са училищата в обособените квартали, те са най-проблемни – втората група, откъм работа, която трябва да свършат.
Не казвам, че не вършат работа, но има много професионални гимназии, които се изкушават да симулират усилия, да прикриват отсъствия, в някои случаи откровено да привличат ученици с това, че няма да ходят на училище. Там трябва да бъдем абсолютно безкомпромисни.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Реплика?
Заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Ако трябва да съм искрена, този път въобще не съм доволна от отговора Ви, защото досега сме получавали удовлетворяващи отговори.
На мен не ми стана ясно това проучване ще бъде някакво проучване, в което да дадем 30 или 20 хиляди – няма значение, и тежестта къде отива? Вие звучите някак си много успокоително, много искате да внушите доверие, но нещата не са такива, каквито Вие ги представяте. Дори в облекчаването, парадирането на облекчаване на Наредбата за документация, свързана с тематичните разпределения, нещата въобще не звучат така – едва ли не учителите са освободени от това планиране на своята работа и това облекчава…
Няма такова нещо! Няма работа, в която да не се планира занапред, тоест разпределенията остават и нямало да бъдат под контрол. Като влезе директорът на проверка, на който и да е било колега, как ще го провери докъде е стигнал? Не може пет седмици да преподаваш „Хайдути“ на Ботев, защото учениците не са разбрали. Така че малко неконкретно ми звучите.
И пак искам да чуя: резултатите от това проучване ще имат ли отношение към облекчаване на работата на колегите учители?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Госпожо Ненчева, като възлагаме проучвания, ние не предефинираме резултатите предварително. Аз не мога да гадая какви резултати ще бъдат получени. Не сме поръчали резултати, за да Ви кажа как ще ги използваме.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Те може и да не са такива, каквито… (Реплики.)
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, слушаме отговора на министъра.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това, разбира се, не е въпрос на проучването – да каже дали има, или няма прегаряне.
Конкретно по отношение на планирането на работата. Да, няма човек, който да не си планира работата. Всеки един от нас сутрин има план за деня, но не е задължително да го напише, още по малко пък е задължително в повечето случаи точно в 12,00 ч. да бъде на определено място – това казва тематичното разпределение.
Най-проблемното е това, което Вие казахте, за съжаление, е доминиращата култура в немалка част от училищата – директорът да проверява съответствие. Системата, която е базирана на проверка на съответствието, рано или късно избива във формализъм. Формализъм е издателствата да ти попълнят тематичното разпределение, формализъм е като не можеш да оцениш резултата от работата, заместваш тази невъзможност с оценка на документа и точно това се е случило като култура в системата. Това е основният смисъл на отмяната на тематичното разпределение, а не директорът и служителите в регионалните управления да се опитват да оценят учителя доколко е успял да мотивира ученика. Дори и да се е забавил с няколко теми, ако е успял да го вдъхнови и да го мотивира… (Реплики.)
Имаме задължителни резултати в учебната програма, но нямаме задължителен темп. И дайте да видим кое е по-фатално?! Сега системата казва, че е много фатално да пропуснеш една тема. Не е ли по-фатално да не мотивираш ученика?! Ако си пропуснал една тема, но го мотивираш, много е вероятно ученикът след това да прочете много повече. Ако не си успял да го мотивираш обаче, ще прочете, наизусти, забрави и нищо повече няма да прочете, ще изслуша темата. Така че много по-фатално е това да не успее.
Това е сигналът, който искаме да кажем на системата. Разбира се, не може да се каже с един-единствен акт. То минава преди всичко през регионалните управления – каква е тяхната роля. Минава през директорите на училища – каква култура и какви училищни политики налагат, но попълненият документ не е атестация за резултат. Образованието не е бюрократична система, Вие много по-добре го знаете от мен.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
С това, колеги, изчерпахме процедурата.
Ще ми позволите преди да закрия заседанието да използвам възможността да си пожелаем всички една успешна нова учебна година! Да пожелаем на министъра и на неговия екип спокойна, удовлетворяваща, силна учебна година – да бъдат реализирани всички добри идеи! И на нас като Комисия – да имаме добра работна атмосфера, в добра комуникация!
Закривам заседанието. Благодаря Ви.

(Закрито в 15,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галя Захариева