1. Точка единствена. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

На 9 октомври 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния дневен ред:
ТОЧКА ЕДИНСТВЕНА. АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС: Добър ден, колеги! Има кворум.
Дневният ред за днешното заседание:

ТОЧКА ЕДИНСТВЕНА. АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги, имате ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 15, без против и въздържали се. Благодаря.
Започваме с въпросите.
Добре дошъл на министър Вълчев и на неговия екип.
Първи са групата на ГЕРБ.
Колеги – въпроси? Няма.
Следва групата на „БСП за България“.
Госпожа Анастасова – заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Всички знаем проблема с липсата на учители, с това, че в следващите няколко години този проблем ще се задълбочава. Това не се знае от днес, нито от една година, а в пък в МОН се знае, предполагам, още преди да се усети в обществото и да се заговори. В тази връзка Министерството прие програма „Мотивирани учители“, която основната й цел е да подпомогне решаването на този проблем. Моят въпрос е: какво се случва до момента с Програмата? На какъв етап е реализацията й? Какви проблеми се очертават? От медийни публикации и от Ваши думи, господин Вълчев, разбираме, че в част от дейностите по Програмата има интерес, към други от дейностите няма. Изобщо в момента каква е ситуацията?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Анастасова, Програмата беше приета за първа година като част от националните програми за развитие на предучилищното и училищното образование. Тя е насочена към попълване на осигуряване, допълнително мотивиране на педагогически специалисти или специалисти с друго висше образование за включване в педагогическа професия, или за съвместяване на педагогически квалификации, за придобиване на допълнителна педагогическа квалификация. Както знаете тя има три модула. Първият модул е за осигуряване на учители по най-проблемите дисциплини – там, където има най-голям дефицит, чрез допълнителна квалификация на специалисти, които имат друго висше образование съгласно Наредба № 15.
Това, което сме говорили и с педагогическите факултети, особено по математика, физика, много трудно мотивираме 18 годишните да се включат във висше образование с цел придобиване на педагогическа квалификация и по-късно включване в системата на училищното образование. От друга страна, имаме желаещи на 25 – 30 г. или повече години да се включат в учителска професия, било инженери, било хора, които са завършили съответните специалности без придобиване на педагогическа квалификация и Програмата финансира придобиването на такава. В момента обаче не разполагам с точна информация колко са кандидатствалите по Програмата. Мога по-късно да Ви дам кандидатствалите и одобрените по този модул.
Вторият модул е за придобиване на допълнителна педагогическа квалификация за педагогически специалисти, които имат вече такава. Тя е с цел съвместяване на преподаване по различни дисциплини с оглед осигуряване на всички дисциплини в малките училища, където се налага един учител, с оглед на това да има и пълна норма преподавателска работа да преподава по повече от един предмет, пък и с оглед невъзможността да се осигурят специалисти по всички дисциплини, пак подчертавам, по най-проблемните, като математика, физика и химия. Също ще Ви дадем информация точно колко са одобрените кандидати. Тук е включено и придобиване на квалификация по специалност „Специална педагогика“. Знаете, че в много малки, отдалечени училища ресурсната подкрепа се осъществява от Регионалните центрове за приобщаващо образование. Тя обикновено се осъществява половин, един или два дни от седмицата. Детето има нужда ежедневно от подкрепа. За да осигурим тази ежедневна подкрепа най-подходящо е съвместяването на квалификации и на дейности в такива малки отдалечени училища.
Третият модул е насочен към подготовка и мотивиране на учители, може би най-добре подготвените учители, да преподават в най-трудните училища. Най-трудните са училищата с най-голяма концентрация на деца от проблемни групи, както сме ги квалифицирали уязвими групи. Това са обикновено училища в обособените квартали, които често наричаме гета. Там на първоначалния етап условията бяха да се осигури 300 лв. допълнително възнаграждение, но кандидатите бяха само девет, което наложи удължаване на срока чрез промяна в програмата. Също така променихме и условието за това кандидатстващи учители да имат образователно-квалификационна степен „магистър“, като ще може кандидатите да бъдат с образователно-квалификационна степен „бакалавър“.
Провеждаме срещи с педагогическите факултети или тези, в които се осъществява основната част от обучението по професионално направление, в които се придобива педагогическа правоспособност. Имаме идеи за разширяване на Програмата следващата година. Много често, включвайки се в обучение в професионално направление математика, физически и химически науки, биология, науки за Земята, студентите по-късно решават да придобият педагогическа квалификация и тогава се провежда допълнително обучение, допълнителни модули. Това обикновено са много добри студенти, за които си заслужава допълнително да мотивираме включително и чрез допълнително финансиране на висшите училища за обучение за придобиване на педагогическа квалификация.
Много е важно не само количествено да осигурим системата с преподаватели, но и да мотивираме най-добрите ученици да се включат в педагогическо образование, педагогическа професия. Затова за догодина обмисляме тези, които са с най-високи резултати – първите 10% от резултатите от държавните зрелостни изпити по български език и литература, както и от първите 30% от резултатите от държавните зрелостни изпити, избрали държавен зрелостен изпит по математика, физика, химия, да ги мотивираме с допълнителни стипендии, ако се включат в педагогически професионални направления или други професионални направления с цел придобиване на педагогическа квалификация. Това, което още не сме уточнили, е по какъв начин точно ще регламентираме ангажимента им след това да се включат в системата на училищното образование. Още не сме изготвили промените в постановлението. Буквално тези седмици уточняваме и проектобюджета за 2020 г., така че предвиждаме и допълнителни мерки за следващата година. При нас прогнозите са относително по-лесни, тъй като 99% от системата е публична и имаме пълна информация за възрастовата структура на педагогическите специалисти. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Имате ли реплика, госпожо Анастасова?
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Благодаря за отговора.
Имам притеснение. Това, което споделяте тук, е добре. Има идеи, които лично на мен ми харесват, включително и тези да бъдат поощрявани най-добре представилите се зрелостници и евентуално да започнат обучението си в педагогически специалности и така нататък. На нас явно ще ни трябват такива идеи в бъдеще. Както разбирам, ресурс също има. Мисля си, че тук проблемът е – поне аз така го виждам, след това в контрола. Това е проблем въобще и в квалификацията на педагогическите специалисти. Добре е, че държавата в лицето на Министерството добре извоюва и воюва за такива средства и отстоява за квалификация, увеличаване на бюджета за образование – виждаме всяка година, но си мисля, че контролът по разходването на тези средства, анализът на резултатите от качеството на начина, по който са изразходвани средствата, случващото се с подготовката на учителите и младите хора, които сега тепърва ще стават учители, е слабо звено.
Много пътувам в страната и не искам да споделям тук и да говоря неща, които съм говорила много пъти, но вече стократно се уверих за безсмислено проведени квалификационни и всякакви видове курсове, просто хвърлени пари на вятъра – нещо, което не бива да се случва, защото държавата има добрата воля да отделя за образованието като приоритет, а на практика едни пари отиват при едни хора, без да има резултат за системата на образование. Това искам да кажа. Може би трябва да е по-сериозен контролът и при реализацията на тази програма, както и при реализацията на всички останали национални програми.
Не знам дали малко не се закъснява, защото доколкото знам сега се сключват договорите с висшите училища, пък парите са за една година. Отпускат се за 2019 г. За догодина предполагам, че имате предвид, че ще трябва да се предвиждат средства? Нямам представа, това е технически въпрос, но ми се струва, че малко изоставаме.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това по Проекта ли?
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Да.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако мога да допълня предишния отговор, тъй като получих информация: 183 души са одобрени за кандидатстване и по двата модула. За допълнителна квалификация – 138, и за придобиване на допълнителна квалификация по друга дисциплина, и за хора, които са завършили друго висше образование за придобиване на учителска квалификация – 45 души. Това е сравнително малко. Голямата част от недостига, който имаме, разривът между хора, които напускат учителската професия и се пенсионират, от една страна, и от друга страна, студентите, които завършват с придобиване на педагогическа правоспособност, последните две години, предполагам и следващите, се попълва от хора, които са завършили с учителска квалификация, но не са се включили в системата или в някакъв момент са излезли от нея. Това е резервът в момента. Има едно връщане към системата на образованието.
За квалификацията сме говорили много пъти. Да, така е. Ние регламентирахме сравнително отворен пазар, включването в регистъра е по документално съответствие, то само по себе си не може да гарантира качество. Имаме 90 хиляди потребители – говоря не само по проекта. Основна част от квалификациите се финансира чрез училищните бюджети – тези 1,2%, които условно трябва да се отпуснат, и над 300-400 доставчика с над 1000 програми. Не можем да контролираме този пазар. Най-ефективният контрол е потребителският. Рано или късно, то вече се е случило, дори и в момент, но всички учители това казват – натрупаха достатъчно кредити за години напред, дори за няколко живота.
Потребителите трябва да могат да оценят удовлетвореността от квалификации. Започнахме разработването на система, като амбицията ни беше до средата на годината да я разработим, но малко се забави – предполагам, че скоро ще бъде готова, в която всеки един, който се включва в квалификационна форма, да получава имейл с линк към съвсем кратка форма за удовлетвореност – 3 въпроса, за да не отнема повече от 15-20 секунди. Защото, ако отнема повече, рискуваме да не я попълнят и по този начин ще се изчислява средна оценка за удовлетвореност на обучението. Това все пак ще бъде някакъв ориентир за следващи потребители, може би няма да бъде най-точната оценка.
Заложихме промените в Наредбата, по-точно с издаването на новата Наредба № 15, и всяко едно обучение една седмица предварително да се обявява, като час, ден и място на обучението, за да може да осъществява контрол от нас и от регионалните управления. Ние не можем да осъществим достатъчно интензивен контрол, защото този пазар е относително голям спрямо нашия капацитет да контролираме. Пък и какво, ако присъстват на едно обучение?! Ние ще констатираме, че присъстват на едно обучение, не можем да оценим по най-добрия начин качеството на обучението. Само потребителят може да го направи. Убеден съм, че с развитието на един пазар учителят иска тази квалификация да му бъде полезна. Всеки един пазар в началото страда от известни несъвършенства.
Не разбрах последното – за висшите училища, признавам си, какви договори трябва да се сключат, но там също децентрализирахме избора към училищата. Могат да се сключват свръхгодишни договори. Ние със Закона за предучилищното и училищното образование дадохме възможност и националните програми да имат свръхгодишен характер. Така или иначе ние всяка година поемаме ангажименти и за следващата учебна година заради несъвпадението между календарна, бюджетна и учебна година.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колегите от ДПС и ОП отсъстват, ВОЛЯ – също.
Професор Станилов, като независим? Няма.
ПГ на ГЕРБ? Няма.
„БСП за България“?
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Вторият ми въпрос е малко уточняващ. Чух Ви да казвате в едно интервю, че може би е дошло време да се преразгледат учебните програми – цитирахте учебните програми по математика. Какво имате предвид под това да се преразгледат учебните програми, все пак те са в сила от 2015 г.? Министерството натрупа впечатления за някакви проблеми в учебните програми или нещо друго – анализи от национални външни оценявания, въпреки че то няма как по тези учебни програми още да сме направили тези изводи? Какво означава тази фраза от Ваша страна и какво означава да се преразгледат учебните програми?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Ние вече имаме предлагане, особено за прогимназиален етап на учебните програми. Анализите, въз основа на данните от външното оценяване, също можем до някаква степен да направим. Очевидно имаме проблем, най-вече с математиката и с резултатите по математика. Най-големият проблем е в прогимназиален етап. Там най-често се демотивират учениците за учене. Най-добрият анализ можем да го направим въз основа на мненията на учителите. Не мога да кажа в момента, честно казано. Нямаме представително проучване въз основа на мнението на учителите, но имаме достатъчно на брой разговори, впечатления. Аз поне нямам посещение в училище и разговор с учителски колектив, който в последните месеци, да не кажа от началото на годината, да не използвам за разговор по тази тема. Където имам възможност, винаги питам кой е учителят по математика и започваме да говорим за това.
Очевидно програмите са амбициозни. Говорим за 5 – 7 клас. Ако по други дисциплини, като география, история един преподавател може да освободи време за затвърждаване на знания, за упражнения, като пропусне част от фактологията, която не е задължителна. Ако едно дете изтърве част от фактите за някой континент или за дадени исторически период, това не е толкова фатално. То може да продължи по-нататък – всеки един от нас учи повече през целия си живот, най-важното е да бъде провокиран интересът му за учене. Вие може би по-добре знаете от мен, че при математиката не е така, защото всяко едно нещо надгражда следващото, респективно всяко предходно до голяма степен е основа за следващо. Натрупва се изоставане при голям брой ученици, не може да се компенсира с допълнителните обучения. Учителите в достатъчна степен не успяват да го компенсират, нямат достатъчно време за затвърждаване. Сформирали сме група – в момента не съм я формализирал. Тя, разбира се, ще се разшири. Ще направим преглед къде можем да облекчим конкретно учебните програми в прогимназиален етап по математика.
Почти всички са на мнение, че е по-добре основната писта, така да го кажа, да не е толкова амбициозна, за да има време за затвърждаване, да има възможност за допълнителни знания и задачи от страна на по-добрите ученици, отколкото да е по-амбициозна и да има по-голям процент демотивирани ученици. Очевидно имаме проблеми със способността на днешното поколение да му провокираме интереса за учене, да се концентрира. Това е по-скоро общият проблем. Аз говоря конкретно за нашия проблем с учебните програми по математика. Благодаря.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Радвам се, че Министерството стигна до това прозрение, защото в годините ние – гилдията, а не ние като политическа сила, очакваше да се разбере, че 2000 – 2001 г., когато стана първата реформа в учебните програми и когато учебното съдържание се свали две или три години надолу, както казваше тогава в училище една колежка по физика, че има деца, които няма да продължат след основно образование, ще останат само с основно и задължително трябва да преминат и този материал, който се учеше в гимназията. Тогава тя коментираше, че е изключително важно на детето, което ще учи само до осми клас, да знае уравнението на Бернули – говоря иронично. Тоест това тежко учебно съдържание, отказа децата от училище и не само това, за да сме коректни.
Обществото е на друг етап от развитие, но това не е маловажно. Особено в начален етап имаше такива абсурди, че… „Маса и обем на телата“ в трети клас! Какво да кажа?! Така че се радвам за това обяснение, но си мисля, че не само учебните програми по математика, а и други учебни програми трябва да се погледнат и наистина трябва да се питат учителите. Защото преди време, когато изпратих учители в работните групи, в които подготвяха се учебните програми те издържаха два или три пъти – говоря за учители с първо ПКС, все пак съм преценила какви учители изпращам. Просто не бяха чути. Това е истината. Според мен тогава се пропусна моментът да се поправят някои неща в учебните програми. Дано сега това да се случи. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Министър, желаете ли дуплика?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да. Благодаря.
Наистина ще Ви благодаря, ако и Вие предоставите някакви конкретни неща. Ще се опитам лично да се включа в тези разговори, да обобщим мненията на по-голям брой учители. Разбира се, не е възможно на всички, тъй като знаете, че учителите по математика са хиляди.
Другият проблем – като че ли има един уклон към заучаване на алгоритми, не могат да транслират житейски ситуации в математически задачи и от там идва част от проблема с функционалната грамотност. Това като че ли прави най-голямо впечатление за разлика между методика на обучение, задачите, които решават в някои други образователни системи, и нашата. Без да съм стигнал много дълбоко, само споделям впечатления.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, други въпроси? Няма.
По повод учебните програми, предвид опита, който имам, госпожа Анастасова е права, защото е много трудно да се проследят на ниво политически кабинет абсолютно всички работни групи. Това, което обаче на мен ми прави впечатление, е, че когато в работната група има представител на висшето образование, колегите от средното или се притесняват да изразят мнение, или тяхното мнение изобщо не бива зачитано, или на едната работната група, ако някой се е намесил, мнението се зачита, ама после изведнъж в учебните програми нещо пак се е появило. В крайна сметка колегите от висшите училища трябва да се съобразят, че това са програми за деца в съответните класове и те трябва да бъдат съобразени с възрастовите особености. В системата на средното образование ние не ги подготвяме след това за висше образование. В крайна сметка нека да оставим да има какво да учат и във висшите училища.
И другият дебат, който ни предстои – може би когато започнем със Закона за висшето образование веднага след предизборната ваканция, в която ще излезем от другата седмица, ще се занимаваме със Законопроекта за държавния бюджет и със Закона за висшето образование. Но дебатът, който трябва да проведем, е какво правят висшите училища за адекватната подготовка на бъдещите учители. Извинявам се много, но не може едно приобщаващо образование, което очевидно е проблем, да бъде оставено в някое висше училище в блока „избираеми дисциплини“ и то със съвсем малко часове. В същото време в блок „задължителни дисциплини“ да имаме История на образованието и други предмети, които, съжалявам много, не че са незначителни, напротив – важни са, но някак си има по-важни проблеми в днешното училище, за които бъдещите учители трябва да бъдат подготвени.
Истината е, че повечето от младите хора, които влизат в училище, споделят, че не са подготвени за реалността в училище. Това е дебат, който го водим от доста време и може би трябва, предвид промените в Закона за висшето образование, да го повдигнем в един хубав момент тук. Защото, ако не се променят плановете и програмите във висшите училища всичко, което се опитваме да правим, и Вие като екип и ресурс, на практика няма да доведе до резултатите, които искаме. Знам, че всъщност в системата на висшето образование промените се правят много по-трудно. Там системата, колкото и да е странно, е доста по-консервативна от системата на средното образование, но пък нямаме шанс. Това е коментарът от председателя на комисията.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Пропуснах да кажа, че този път няма да има представители на висшите училища. Това ми препоръчаха. Другото, което ми препоръчаха, е да взема нормални учители – разбирайте учители, които обучават ученици със средно ниво на резултатите, и това предложение съм го приел, въпреки че ще има и такива, които обучават по-добри ученици, като Асен Александров – директор, е включен вече в групата. Така че мислим по един и същи начин. От две години провеждаме срещи с висшите училища – факултетите, в които се придобива педагогическа квалификация. Вчера имахме такава среща със софийските висши училища и Югозападния университет. Говорихме, че във всички случаи ще направим промени в наредбата за придобиване на педагогическа квалификация. Това ни е инструментът. Ние по принцип нямаме много подзаконови нормативни документи във висшето образование, но имаме такава наредба, която определя изискванията, и тя ни е инструмент.
Ако се приеме Законът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, сме готови да предложим и Национална програма. На нас досега ни липсваха – на Министерството, гъвкави финансови инструменти. Знаете, че финансираме висшите училища предимно чрез субсидията. Ще изготвим такава Национална програма, която да ги насърчи да променят програмите. Ние говорим за компетентностен подход, говорим за променяща се роля на учителя, говорим за образователни иновации, но всъщност ние не можем да променим системата, доминиращата култура, ако не мине това цялото нещо през педагогическите факултети. Това може би ще ни бъде една от приоритетните задачи в следващите месеци. До края на годината сме готови да предложим промени в Наредбата. Ще се радвам, ако дотогава – може и Вие да направите конкретни предложения, както и да направим Национална програма. Може би ще увеличим норматива за педагогическите професионални направления. Сега е 1,25. Сигурно още догодина ще го увеличим на 1,6 – това, което те искат. Ние ще имаме право да искаме от тях, след като им даваме и повече средства. Ще искаме и увеличаване на средствата за практики в училищата и по-високо заплащане на час за практика.
Предполагам още идеи ще ни дойдат, когато приключим срещите, но работим в тази насока.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, ако нямате нищо против, можем да предложим да домакинстваме – Народното събрание, на голяма кръгла маса, за да подпомогнем Министерството, за да имат малко по-голяма тежест предложенията и да дадем ясен знак, че тук всички сме на едно мнение и промяната трябва да настъпи и във висшите училища.
Ако няма други коментари и въпроси, да благодарим на министър Вълчев за участието в днешния блицконтрол. Закривам заседанието.

(Закрито в 15,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Милена Дамянова