Точка единствена. Разглеждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерски съвет на 12.08.2019 г.

---

Заседанието беше открито на 19 януари 2020 г. в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и науката госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, добър ден!
Откривам днешното извънредно заседание с точка първа и единствена:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, № 902-01-42, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 12 АВГУСТ 2019 Г. – ВТОРО ГЛАСУВАНЕ
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Започваме с наименованието на Закона:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование“.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 1 – изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 1.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 2 – изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 2.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 2 се подкрепя от Комисията.
По § 3 има постъпили писмени предложения от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов; предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители и предложение от народните представители Радостин Танев и Борис Кърчев.
Раздадени са Ви текстове, изготвени от експертите въз основа на разискванията в работната група.
Давам думата за изказвания.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър, господин Заместник-министър!
С колегата Валери Жаблянов предлагаме да отпадне записът „и териториална“ и да остане само „профилната насоченост на университетите“, защото смятаме, че така прекалено много се регионализира висшето образование, а в крайна сметка основна е националната политика. Давам пример със Софийския университет. Няма как да го обвържем само с района на София, говорейки за териториална структура. Това са основните мотиви и подбуди, поради които смятаме – съгласни сме, че трябва да има профилиране на университетите. Дори и да не се уточнява те пряко са свързани с регионалната структура на икономиката, с пазара на труда. Считаме, че не е подходящо да бъде записано „и териториална“. Това са нашите доводи. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ако ми позволите, и аз ще представя предложението, което сме направили с колегите. То е в съответствие с предложенията и на Съвета на ректорите, и на синдикалните и работодателските организации: Националната карта да се приема от Министерския съвет, а не от Народното събрание.
Мотивите за това са няколко. На първо място, процедурата, която е разписана в момента, е почти същата като процедурата за откриване на ново висше училище. Прави я изключително тромава, а би следвало тази национална карта да има възможност за по-гъвкави решения, още повече че много често при гласуванията в Народното събрание на подобни въпроси се водим от други принципи, което пък много често пречи на обективността на преценките ни.
Какво имам предвид? Много често в различни дискусии говорим например, че висшите училища в България са много, че трябва да се преосмислят и така нататък, но в същото време, когато в Народното събрание постъпи предложение за откриване на такова, всички гласуваме единодушно. От тази гледна точка смятаме, че Министерският съвет би имал по-обективен поглед, още повече че ако тази национална карта се предостави за разглеждане и приемане от Народното събрание, би следвало народните представители също да могат да правят предложения по нея. Далеч съм от мисълта , че 240 народни представители имат тази компетентност.
Разбира се, не на последно място, когато говорим за гъвкавост, ще кажа какво имам предвид: ако например в един момент в България се появи голям инвеститор, който има и желание да разкрие примерно висше училище, тъй като говорим и за Национална карта, която ще засяга и профилната структура – професионални направления, специалности от регулираните професии, това означава, че ние ще трябва да го подложим на цялата процедура на приемане в Народното събрание, което би демотивирало един такъв инвеститор. Мисля, че само като разбере през каква процедура трябва да премине, би се отказал от своята инвестиция. Пак казвам, съобразили сме се с предложението на Съвета на ректорите, на синдикалните и работодателските организации.
Ако ми позволите, да направя една редакция на нашето предложение: в подточка „б“ на предложението освен „буква „д“ да отпадне“, трябва да се добави „да отпадне и т. 4 в ал. 2“ на предложението на Министерския съвет. Към текста, който сме предложили за нова точка „а“, накрая да се добави „в съответствие със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда“. Това е редакционната поправка, която правя на нашето предложение.
Ако ми позволите и две думи за предложението на колегите Радостин Танев и Борис Кърчев. То отново е съобразено със становището на синдикалните и работодателските организации. Те предлагат тази национална карта да бъде съгласувана с национално представените синдикални и работодателски организации. Този процес на съгласуване върви, не пречи той да бъде записан и в Закона.
Тук също ще направя редакционна поправка: след думата „съгласувана“ да се добави „национално представените“.
Изказвания?
Становище на Министерството на образованието?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Ако позволите няколко думи по така направените предложения. В последните тридесет години системата имаше свободата да се разраства, но тази свобода беше водена от желанието на отделните висши училища преди всичко да се разраснат профилно. Бяха създадени 14 нови частни висши училища, които се позиционираха с обучение преди всичко в областта на социалните, стопанските и правните науки – там, където в най-голяма степен избуя и нерационалното търсене на висше образование. Това доведе до проблеми с репутацията. Въпреки че вече сме в период на намаление броя на кандидат-студентите, за съжаление, все още продължава тази склонност за разрастване. Има и механизъм, който да върже в обща логическа рамка профилната специализация и желанията за позициониране в един или друг профил на висшите училища.
Да, съгласен съм с господин Цонков. Профилната структура наистина ще бъде водеща в тази карта, но когато говорим за карта, не може и без териториално измерение. Във всички случаи ще започнем от това да кажем колко са желаните центрове на обучение в дадено професионално направление; колко е разумният предел, защото, знаете, че над определен предел, ползите от конкуренцията са много по-малко от вредите от фрагментацията на системата. Нашето виждане е, че може би за 90% от професионалните направления сме достигнали този предел, но все пак има професионални направления, в които е желателно, в които би могло да бъде обосновано откриване на нови центрове на обучение. Това са най-вече инженерните и компютърните професионални направления, които няма шанс да предозираме. Няма как обаче да няма и профилна логика.
Да, картата е национална, но дори когато е национална, тя има и териториална логика. Студентите са пълнолетни, могат да пътуват и да живеят на друго място, но ако кажем, че трябва да има два центъра на висше образование, означава ли това, че и двата трябва да бъдат в Пловдив или в София? Не е ли по-логично да кажем, че единият трябва да бъде отдалечен от другия? В този смисъл е и териториалната логика. Тя е свързана все пак и с регионалното значение на висшите училища. Да, картата е национална, но има регионално значение, има регионална специализация на районите. Според нас е необходимо да остане териториалното изменение.
По отношение на това картата да се приема от Министерския съвет. Има аргументи и за двете предложения: и от Народното събрание, и от Министерския съвет. Аз приемам Вашите аргументи. Във всички случаи министърът на образованието има нужда от такъв инструмент, за да може да откаже разкриването на нови центрове за висше образование. Ще я съгласуваме с представителните синдикални и работодателски организации. Подкрепяме и предложението дори и без да е записано изрично, но това все пак е една гаранция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „В съответствие със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда“.
Други изказвания?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Бих искала да направя предложение, което е в съответствие и с едно от предложенията, които са дали висшите учебни заведения. Става въпрос за текста, предложен в чл. 9, ал. 3, т. 7 – да отпадне думата „специализанти“, защото този термин всъщност ще създаде потенциални проблеми при някои от звената, които са за следдипломно и факултативно обучение, които работят по определени програми.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Министерството на образованието и науката подкрепя предложението.
Становище на Съвета на ректорите по направените предложения?
ПРОФ. ЛЮБЕН ТОТЕВ: Също го подкрепяме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на КНСБ – заповядайте, доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Подкрепяме така направените предложения.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подкрепяте становището на Министерството и по отношение на становището Цонков и Жаблянов.
Професор Герджиков, заповядайте.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз също мисля, господин Цонков, че е по-добре да се запази териториалната. Ясно е, че профилната е водеща, но без териториално разпределение картата губи смисъл, няма да е карта. Ще бъде национален списък, ако не е карта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Цонков, съгласихте ли се? Ще оттеглите ли предложението, или ще го оставите в Законопроекта?
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Ще оставя предложението, но приемам доводите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме и предложения за нова редакция на т. 3.
Госпожа Захариева има готовност да я прочете.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: „Чл. 9, т. 3: открива, преобразува и закрива извън случаите по ал. 2, т. 1:
а) факултети, институти, филиали и колежи, както и териториално изнесени звена и поделения в чужбина по § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби в държавните висши училища въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;
б) териториално изнесени звена в страната, както и териториално изнесени звена и поделения в чужбина по § 4, ал. 3 от допълнителните разпоредби на частните висши училища, в които се извършва обучение на студенти, въз основа на искане на съответното висше училище и по предложение на министъра на образованието и науката, като се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В подточка „б“ би трябвало да е: „териториално изнесени звена в страната както и териториално изнесени звена и поделения в чужбина по § 4, ал. 3…“.
Колеги това е текстът в резултат на дебата, който имахме на работната група.
Някакви въпроси към така направените предложения? Нямаме други корекции.
Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Във връзка с предложението на народните представители Радостин Танев и Борис Кърчев: дали не е редно да бъде прието по принцип и да бъде отразено на систематичното му място като ангажимент на Министерството на образованието и науката в съгласувателната процедура.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще го гласуваме, а при подготовката на Доклада ще го поставите на систематичното му място.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
За – 6, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милена Дамянова и група народни представители с направените редакции.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване по принцип предложението от народните представители Радостин Танев и Борис Кърчев с направената редакция и с уговорката то да се отрази на систематичното му място след окончателното оформяне на текста съгласно приетите вече постъпили писмени предложения.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване редакцията на т. 3 в чл. 9, която Ви беше представена от народния представител Галя Захариева.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Гласуваме направеното предложение от народния представител Станислава Стоянова в подточка „г“ на т. 2 да отпадне думата „специализанти“.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 3.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По § 4 има писмени предложения от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов; предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители; предложение от народния представител Полина Шишкова и група народни представители.
Ако ми позволите един коментар по нашето предложение: свързано е с предложението ни, което беше направено в предходния параграф, а именно Националната карта да се приема от Министерския съвет. То е свързано с предложението ни по § 3.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми колеги, господин Министър!
По същество предложението е да отпадне договорът за управление и веднага казвам аргументите. След записа за договор за управление, който да се сключва между министъра на образованието и науката и ректорите, имаме и още един текст, който касае дългосрочното развитие на университета, изразен чрез политиката за развитие, която се съгласува с Министерството на образованието и науката и всеки един университет.
В този смисъл аз смятам, че най-важният орган е академичният съвет. Той е отговорен за дългосрочното развитие на университета и там се взимат най-важните решения.
В този смисъл, говорейки за контрол върху всеки един университет, смятам, че политиката за развитие, която ще се разработва между Министерството и всеки един университет, е основният документ, върху който трябва да стъпим и не е необходимо да имаме в допълнение и договор за управление, който да формализира този контрол.
Знам, че основните подбуди на Министерството са да имаме контрол върху обществения ресурс и съм съгласен. Струва ми се обаче, че трябва да имаме друг механизъм за контрол специално на финансите. Защо не възложим например на помощник-ректорите по някакъв начин да имат отношение към Министерството на образованието и науката? Предлагам го като възможност.
Не считам, че договорът за управление, така записан, е най-подходящият механизъм. Още веднъж казвам: според мен отношението трябва да бъде повече академичен съвет и Министерството на образованието и науката, за което имаме и предложения от Вас текст за политика за развитие.
Тук имаме и още едно предложение и смятам, че е много логично: тази политика за развитие да не се разработва и съгласува три месеца преди избора на нов ректор, а напротив – новото ректорско ръководство да обсъди, да разработи с Министерството на образованието и науката документа за дългосрочно развитие, политика за развитие на университета, защото всеки ректор се избира с мандатна програма. Ако тя се противопоставя на политиката за развитие, приета преди това от предходното академично ръководство, а ректорът е нов, какво се случва тогава? Тоест налага му се съвсем различна политика за развитие, която може да не съвпада изцяло с мандатната програма, с която е избран, така ли е? Това са основните мотиви, които исках да изложа пред Вас. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Кой ще защити предложението от народния представител Павлина Шишкова и група?
Госпожо Асенова, заповядайте.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми колеги, господин Министър!
Нашето предложение има по-скоро редакционен характер, тъй като и двете алинеи касаят единствено държавните висши училища. Предлагаме да се добави „държавно“ и, тъй като по същество промяна в списъка с целите и задачите е промяна в политиката, предлагаме пред „концептуално“ да се добави „съществено концептуално“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката по направените писмени предложения – заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме редакционните предложения на госпожа Шишкова и група народни представители.
Вашето предложение, госпожо Дамянова, е свързано с предходното, което беше прието. Ще коментирам основно предложението на господин Цонков и господин Жаблянов.
Договорите за управление са инструмент за споделяне на стратегическото управление. Няма как държавата и висшите училища да не са ръка за ръка в това накъде върви системата на висшето образование, накъде вървят отделните висши училища. Министърът на образованието няма как да отговаря за развитието на висшето образование, на системата, ако не е съотговорен за развитието на отделните висши училища. Висшите училища не могат да продължат да имат самостойно развитие. С този договор Министерството няма да се меси в академичното, финансовото и административното управление. Идеята е само в стратегическото. Имаме дефицит на отговорност за дългосрочното развитие при сегашния модел, който, бихме казали, че е крайно затворен модел на академично самоуправление. Такъв може да видим в малко страни, предимно в бивши социалистически страни, който, от една страна, води до това, че се отчитат единствено интересите на вътрешните заинтересовани страни, от друга страна, не ангажира Министерството. От трета страна, стратегиите за развитие на висшите училища не е задължително да бъдат съобразени с общата стратегия за развитие. Те гледат дървото, така да се каже, пък ние сме длъжни да гледаме и гората. Това не е обвинение към тях.
С този механизъм се опитваме да коригираме това. Трябва да бъдем партньори в развитието. Висшите училища имат нужда да бъдат провокирани, ръчкани, да правят определени политики, които, смятаме, че са правилни и за които не намират достатъчно вътрешен ресурс да ги правят.
По отношение на предложението „преди или след“ – да, ректорите излизат с ангажименти вътре към общността, които са заложени в мандатната програма. Мандатната програма е ангажимента към академичната общност, към вътрешните заинтересовани страни. Ние трябва да имаме ангажимент към външните заинтересовани страни, към развитието, което се опитваме да материализираме чрез тези политики. Тези политики ще бъдат заложени в договорите, а ако не бъдат заложени в договорите, ще останат един недействащ инструмент. Къде другаде да бъдат заложени тези политики и по какъв друг начин да бъдат държани висшите училища за изпълнението им? Този договор няма характер на трудово-правен, Министерството, респективно министърът, няма да може да прекратява правоотношението на ректора. В този смисъл смятаме, че е оптимален инструмент за споделяне на стратегическото управление.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Съгласен съм, господин Министър, с мотивите Ви. Както и Вие казахте, стратегическото управление на университетите се определя от академичния съвет. Това е основният орган. Затова имаме и политика за развитие, която Вие правилно предлагате. Може да запишем и по-силното „да се утвърждава от Министерството на образованието и науката“. Имаме пак споделена отговорност. Може и да заложим текст – ако не се изпълнява тази политика за развитие, да има санкции, свързани, да кажем, със субсидията. Нищо лошо няма. Пак имаме все пак права и задължения и за двете страни. Затова считам, че не е необходимо да има и договор за управление. Когато имаме политика за развитие, която се утвърждава като механизъм от Министерството на образованието и науката, и двете страни като партньори си казват вижданията в съответствие и със Стратегията за развитие на висшето образование, която е приета, и да се контролира от Министерството или да се подпомага процесът на развитие на заложената политика. Това са моите аргументи и затова правим това предложение с колегата..
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Анастасова, след това проф. Иво Христов.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Аз имам само два въпроса. Единият е към юристите: как виждат този договор за управление от законова гледа точка?
Другият ми въпрос е към ректорите, моля да чуя тяхното мнение по този въпрос, по този договор за управление. Разбира се, ако желаете.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ако искате да чуем и професор Иво Христов и след това да дам думата на останалите.
Заповядайте, господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Това е един от няколкото ключови момента въобще на целия Законопроект, така че си заслужава да загубим малко време, но да свършим работа.
Аз лично си признавам, че съм раздвоен. От една страна, е ясно, че трябва да се засили контролът от страна на държавата върху държаните висши училища. От друга страна, контролът трябва да бъде такъв, че да не премине в управление на висшите училища. Както виждате, Законопроектът в този му вид казва, че става въпрос за утвърждаване на стратегическите приоритети в сътрудничество с държавата.
От друга страна, дяволът се крие в подробностите. С колегата Цонков преди малко коментирахме, че тази стратегическа рамка се определя от Академичния съвет. Проблемът е, че Академичният съвет от юридическа гледна точка не представлява висшето училище. Колективната отговорност – не съществува такава. Възниква питането: кой ще носи отговорност за неизпълняването на показателите? Така че договорът за управление, който се предлага, от една страна, означава, че министърът като едноличен орган на власт сключва договор с органа, който представлява висшето училище, в случая това е ректорът – по Закона.
Възниква обаче едно двувластие: от една страна, ректорът се избира от висшите училище, от Общото събрание, от друга страна, той сключва договор за управление с министъра. Възниква питането: на какво основание той сключва договор за управление с министъра, при положение че министърът не го е назначил? Обикновено договорът за управление се сключва от този, който назначава друг да управлява неговото собствено имущество или някакви други неща. Ще ми се колегите юристи да кажат малко повече как точно си представят този договор за управление – неща като договор за управление, да речем, на прокурист в търговско дружество или нещо съвършено различно?
Пак казвам: дяволът се крие в подробностите. Тук пише „при условията и по реда на този закон“. В този закон нищо такова не пише по този договор.
Аз по принцип подкрепям идеята за засилване контрола на Министерството по отношение на висшите училища. Искам да чуя малко повече аргументи обаче за техниката, по която това ще се осъществи, за да мога да формулирам моето окончателно становище. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Идеята за договора в моето съзнание е едно мое старо предложение, което повтарям десет години на всички министри, че във висшите учебни заведения, като се избира ректор, министърът трябва да назначи финансов канцлер, което го има в Германия. Нищо смешно няма. В Германия в повечето ВУЗ-ове се назначава финансов канцлер от министър-председателя на провинцията. Този финансов канцлер контролира субсидията, която държавата дава на висшите учебни заведения.
Не може да се изтърси във висшето учебно заведение, което има академична автономност, една шапка пари и срещу това държавата на практиката нищо да не иска. Тя иска качество, а знаете как качеството постоянно пада, защото колективната отговорност на Академичния съвет е размита. Тя не съществува нито в правния мир, нито реално. Този договор, ми се струва, че много трудно ще сработи, но министърът това предлага: вместо да назначи лице, което да отговаря за движението на държавните средства. Той така е решил. Аз ще го гласувам, но не съм сигурен дали ще работи.
Всички останали предложения представляват само думи и ако това не се приеме, най-вероятно ще си остане старата мантра, с която ние сме познати вече 30 години. Това е моето лично мнение и то е дълбоко премислено от постоянното ми членство в тази комисия вече 15 години.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Христов за уточнение.
ИВО ХРИСТОВ: С професор Станилов много пъти сме говорили по този въпрос. Пак казвам: ние сме за контрола. Абсолютно съм съгласен! Възниква въпросът кой е контрольорът, кой ще е контролираният, кой е обектът на контрола? Тези три неща трябва да бъдат изяснени. Контролиращият ще бъде държавата в лицето на министъра на образованието като едноличен орган на власт. Контролираният, възниква въпросът, кой е? Второ, кое ще бъде предмет на контрола?
Професор Станилов каза нещо, което е важен детайл. Ако предметът на договора ще бъде контролът за начина за разходване на държавната субсидия, е една хипотеза. Ако предметът на контрола ще бъде контрол върху това как държавната субсидия се изразходва с оглед, да речем, стратегията на висшето училище – това е втори въпрос. Аз лично съм за още по-широк контрол.
Тук има едно раздвоение, защото се казва, че това са държавни висши училища, но от формална и от юридическа гледна точка те се явяват самостоятелни юридически лица и имуществото, което те притежават, се счита за тяхно собствено. В този смисъл наименованието „държавно висше училище“ е оксиморон. Това е собственост на университета, но университетът бил държавно висше училище, защото се създава с акт на Народното събрание и се получава едно размиване на отговорността. Те или управляват държавно имущество с оглед постигането на определени цели, или изпускаме някъде в началото на 90-те години един момент, който се нарича „приватизация на държавното имущество“ под формата на висши училища. Ако е така, подсетете ме?!
Професор Станилов е прав: ако махнем този текст, всъщност обезсмисляме голяма част от замисъла на Законопроекта в тази му част.
Следователно, нека си поставяме изпълними задачи. Струва ми се, че предметът на контрола трябва да бъде върху държавната субсидия, която висшето училище получава и която се явява лъвския пай от неговото финансиране. Ако това е така, това означава, че текстът трябва да придобие друга редакция и по съвършено друг начин трябва да е представен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други становища?
БОРИСЛАВ ЮРУКОВ: Аз искам само да добавя, че господин Вълчев направи изключително много, направи една система за разпределяне на държавната субсидия и тази система в момента работи добре.
Има две постановления, с които се разпределят държавните средства: едното е за определяне бройките, които държавата финансира, или така нареченото субсидирано от държавата обучение, другата е – субсидията за всяко едно професионално направление. Това се определя на базата на много показатели. Ще дам пример: професор Герджиков обучава информатици и ние обучаваме информатици. По системата на министър Вълчев за един информатик в Софийския университет се получават почти два пъти повече средства, отколкото при нас. Тази система работи. Това искам да кажа – това, което е направил министър Вълчев, работи. Това касае и бройките за съответните висши училища, и размера на субсидията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Не можах добре да разбера господин Христов. Коментирахте държавната собственост на висшите училища – сградния фонд, нали така? Той е публична държавна собственост, не е собственост на университет. Така че контролът върху тази публична държавна собственост също трябва да бъде важен.
Искам друго да кажа. По принцип нашият синдикат споделя този договор за управление като вид споделена отговорност между Министерството и ректора, от една страна. От друга страна, това ще подпомогне ректорите да се еманципират малко от онези групи, които все пак са го избрали за ректор и много често имат претенции към ректора: ние те избрахме, но ти пое ангажименти.
Ние сме казвали това, внесли сме го, има го и публикувано на сайта на Комисията.
По отношение на санкциите, които споменахте, господин Цонков. Академичният съвет няма контролни функции към ректора по принцип. Няма как да го каже. Контролните функции са в прерогативите на държавата, от една страна, и, от друга страна, както знаете, от синдикатите най-често даваме такива искания, сигнали за контрол по някакви напрежения. Последното, което се случи, беше в Художествената академия. Видяхте как се преляха средства от Министерството на образованието и науката към средства в Министерство на регионалното развитие и благоустройството по Проект „Региони в развитие“, което е абсолютно нарушение на всички финансови норми в държавата.
И не без значение е фактът, понеже много се злоупотребява с думата „автономия“, да кажа, че финансова автономия – няма такова понятие. По финансовите въпроси всички ректори са като всички държавни институции – отговарят на изискванията на законите.
Ние по принцип споделяме мнението, че договорът за управление ще бъде споделена отговорност, ще даде много повече увереност на ректорите да изпълняват правилно политиките, без да се съобразяват с тази безотговорна или споделена отговорност на Академичния съвет и ще се преодолеят така наречените неравности по пътя по време на четиригодишния мандат.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ще кажа нещо от мое име, не от името на Съвета на ректорите, защото там има различни мнения.
Винаги съм подкрепял да има договор между министъра и ректора на висшето училище – някои от причините ги спомена доцент Вълчева. В същото време тези текстове преминаха през поредица обсъждания в работни групи, в изпълнителната власт и след това, когато Законът беше внесен в Народното събрание, по пътя бяха доста съкратени, да кажа, в резултат на което, след като ректорът сключи договор с министъра, политиката на висшето училище е съобразена с препоръките на Министерството за стратегическото развитие, ректорът се е съгласил да подпише този договор. Аз не виждам в Закона, след контрола за изпълнението на договора какво точно ще бъде евентуалното наказание или кое ще накара ректора да не нарушава договора? В този смисъл ми се струва, че сега трябва да приемете текста какъвто е предложен, като видим как се развиват нещата в практиката, след една-две години ще трябва да решим какво е доброто за висшето училище, ако договорът се изпълнява стриктно, и какво е наказанието за висшето училище, ако той не се изпълнява.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Ще продължа това, което каза ректорът на Софийския университет. Не приемам, че финансовият контрол от страна на държавата е ефективният финансов контрол за изразходването на публични средства от българските университети, а намеса в академичната автономия. Поправете ме. Не мога да цитирам точно текста на Закона за висшето образование, но мисля, че там липсва финансова самостоятелност.
Имаме закони за публичните финанси, имаме цяла изградена законодателна и поднормативна база за контрол върху финансирането и дейността на всички обществени институции. Финансовият контрол е нещо, което по никакъв начин не може да се разглежда – това е моето лично мнение – като намеса в академичната автономия. Това гарантира, първо, обществения интерес, второ, законното управление на висшите училища и, трето, прави прозрачна дейността на българските университети пред обществото.
Тук се спомена едно висше училище, не искам да припомням, но на тази маса сме информирани, и ако се върнем четири, пет години назад, ще започнем да изброяваме доста случаи – по-големи, или по-малки, а в някои случаи и скандални, за, искам меко да се изразя, незаконосъобразно изразходване на средства. Не бих искал да ограничаваме този контрол единствено и само върху държавната субсидия, защото средствата, които се акумулират от такси на нашите студенти, на нашите обучаеми, по същество също представляват обществен ресурс. Това е все едно да злоупотребяваш със средствата от здравните осигуровки на хората чрез някакви механизми.
Дали сега е времето за въвеждане на такъв финансов механизъм за контрол, е вече въпрос на разсъждение. Аз съм привърженик на действително работещ механизъм за контрол върху университетите, както всяко звено, всяка институция подлежи на контрол от своето административно ръководство, включително и Министерството. Аз съм виждал – министърът знае много повече от мен – на неговото Министерство, на университети с явни, описани случаи на разхищение на средства, срещу които ректорът просто е написал „не приемам тази препоръка“ дори изразът е малко по-неприятен. Не може това да продължава, колеги. Трябва да търсим механизми. В момента не правя предложение просто изказвам становище.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков иска думата.
Само преди това да кажа, че малко по-нататък в текста, с колегите сме направили предложение – защото попитахте какво ще е наказанието – предложили сме финансова санкция. Има такава при неизпълнение на целите, заложени в договора. Тя е малко по-нататък в текста по отношение на чл. 91 от Закона.
Заповядайте, професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Тъй като вече трима души обсъдиха темата за публичния финансов ресурс, за субсидията, това, че трябва да се контролира нейното изразходване, ми се иска да напомня, че в чл. 31, ал. 2 Министерството е предложило договор, свързан със стратегически въпроси и с изпълнение на политиката на висшите училища. Там не става дума за субсидията и за контрола на публичния финансов ресурс, който, току-що всички чухме, би трябвало да ни е ясно, и без това се контролира от поредица от закони и наредби и, разбира се, от контролните органи, тоест има кой да контролира и той го прави – в нашия случай, поне десет пъти годишно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Николов, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Професор Герджиков каза част от това, което исках да кажа. Тук не говорим толкова за финансите, които Министерството и държавата има механизми да контролира. През 90-те години е взето едно решение: да се тръгне по един път, при който се дава максимална свобода на университетите, академична автономия и прочие.
Три десетилетия по-късно имаме някакъв резултат. Този резултат не показва, че тази автономия ги подтиква да се борят да се качват нагоре, да завишават критериите, да искат да правят по-високо образование. Показва точно обратното – че има едно състезание в понижаване на критериите: колко по-лесно ще бъде, колко повече специалности ще открием, колко по-лесно ще даваме научни звания и така нататък.
През последните няколко години Министерството има последователна политика и мнозинството в Народното събрание, мисля, че беше консенсусно покрай промените в Закона за развитие на академичния състав – не само преобладаващото мнозинство, а и опозицията участва в това. Има осъзнато решение, че трябва да се направи една крачка в друга посока, а именно да завишим някакви критерии, просто защото сме в ситуация на свободно падане.
По отношение на тази конкретна промяна това не е следствие на финансовите въпроси, а е следствие на липсата на визия в отделните университети за общото развитие на системата на висшето образование. В рамките на един регион няколко университета откриват една и съща специалност. Ефектът от това е, че пада качеството и в крайна сметка тя е тежко компрометирана. Никъде не може да отидеш да учиш и да получиш свястна диплома. Това е реален проблем.
Тези промени не са достатъчни, но са крачка в правилната посока. Не е направена по-голяма крачка, защото това е сложна материя и никой не смее да направи много крачки напред, за да не се окаже, че са грешни. Крачката, която е предложена, е направена след дълъг дебат и след постигане и на политически консенсус, и консенсус с университетите, с цялата академична общност и прочие, тоест тя е задължителна. Просто трябва да направим нещо, за да спрем кризата в българското образование.
Тези, които мислят, че тя е прекалено голяма – не е прекалено голяма, тя е достатъчна. Ако се направи по-голяма, може да се сбърка. Нека видим как ще тръгне, нека видим каква стратегия за висше образование ще приемем, нека видим картата, която ще направим, нека видим какви ще са тези договори, нека създадем определена практика и тогава със сигурност може да бъде пипнато. Мисля че на базата на целия разговор, който водим в момента, това е максимално добронамерено и търсещо общо съгласие решение, което се предлага.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Да разделим управлението на висшите училища на три: академично самоуправление в тесния смисъл, финансово и стратегическо управление.
За академичното нямаме дебат, няма съмнение, че то трябва да бъде сто процента предмет на автономия.
Финансовото управление, това, което каза и професор Станилов – имаме модели на разделяне на академичното от финансовото управление, но това не означава, че в момента нямаме финансово-контролни механизми. Този модел е най-познат в Германия. Тази година ние трябва да изработим и да поставим на обсъждане нов стратегически документ – дали ще бъде само Стратегия за развитие на висшето образование, или ще бъде Обща стратегия „Образование 2020“, това ще ни бъде отключващо условие за следващия програмен период на Европейския съюз.
Ние сме съгласни да предложим за обсъждане различни въпроси, в това число и този, но в момента не сме готови да говорим за разделяне на академичното от финансовото управление. Говорихме го в работната група: такова разделяне има недостатъци. Недостатък е, че ще се създаде дуализъм в управлението. Да, сигурно имаме обществена загуба от неефективно разходване на средствата. Нашето мнение е, че много по-голямата обществена загуба е от липсата на импулс за развитие и отговорност за дългосрочното развитие на висшите училища. Тази отговорност липсва, защото го няма собственикът. Кой е собственикът на държавното висше училище? Частното висше училище има собственик и той го е грижа след 20 – 30 години къде ще бъде висшето училище, защото го е създал. Ректорът има отговорност за четири години. Академичните органи на самоуправление страдат от синдрома на колективна безотговорност. Системата работи за себе си, висшето училище взема решения от собствената си гледна точка – не е задължително те да бъдат обвързани в рамка.
Академик Сендов, който малко или много е бил идеолог, участва във вземането на това решение за краен модел на академично самоуправление и каза тогава: доминиращ е страхът, че ще се върнем към тоталитарното начало. Целта на този краен модел е била да се защитят висшите училища от лошата държава.
Днес обаче ние трябва да вървим ръка за ръка. Те не могат да стигнат далеч без държавата, ние не можем без висши училища, не може да минем към друг модел на икономическо развитие, базиран на иновациите и на технологиите. Висшите училища трябва да бъдат в центъра на инициативите за развитие на регионите, в центъра на иновационните екосистеми и държавата трябва да може да разчита на тях по отношение на стратегически задачи.
Предложихме този механизъм. Съгласен съм с господин Цонков, че има алтернативни механизми, но ние трябва да имаме някакъв механизъм. Алтернативният механизъм е да се сключва такова споразумение с висшите училища.
Не знам дали си спомняте на едно предишно заседание професор Статев каза, че това е тяхно предложение. Да, действително различните ректори имат различно виждане по темата, но все пак мисля, че на две заседания – професор Тотев ще ни поправи, на Съвета на ректорите това беше разглеждано и одобрено, въпреки че има различни виждания, защото те самите съзнават, че ние имаме нужда от такова партньорство и държавата не може да бъде деангажирана. Министърът работи в режим на публична отговорност, малко вероятно е да злоупотреби с такъв механизъм, пък и законовите постановки не позволяват. Когато говорим за стратегическо управление и това, което ще бъде заложено в договорите, също ще бъде изработено в режим на взаимодействие с висшите училища. Това по-скоро е някакъв пакт за партньорство. Този договор няма толкова едностранна, йерархична зависимост, колкото има идея за партньорство между държавата и висшите училища.
Според мен най-дискусионният въпрос, който Вие не поставихте, е има ли достатъчно капацитет Министерството да се ангажира със стратегическото развитие на висшите училища? Длъжни сме да имаме и няма как да отговаряме за системата на висшето образование, без да имаме виждане за развитието на висшите училища и без да сме ангажирани.
Кои ще бъдат тези стратегически цели и задачи? Аз няколко пъти съм ги казвал: да стимулираме висшите училища за свързаност, защото академичните органи на управление не са задължени да вземат решение за свързаност. Те могат да решат, че са самодостатъчни. Стимулираме научната дейност, стимулираме инвестициите в млади преподаватели, ще стимулираме определени политики, които са важни за региона, пък и за държавата. Примерно ние разчитаме на педагогическите професионални направления – да въведем ефективно компетентности, модели и така нататък. Висшите училища трябва да бъдат провокирани от нас да водят разговори къде ще бъдат след двадесет години. В момента те не са задължени да водят този разговор.
Ректорите ще кажат колко пъти са водили разговор на Академичен съвет – къде са след двадесет години? Това е отговорността на собственика. Собственикът е този, който трябва да мисли за двадесет години напред. Ние също не можем да кажем, че мислим толкова дългосрочно, но сме задължени като институция и за това да отговаряме и законът трябва да ни задължи още повече да го правим. Стратегическото ни развитие като държава, говорим, социално-икономическото ни развитие в дългосрочен план при следващ модел на икономическо развитие, защото този е изчерпал до голяма степен потенциала си, в много по-голяма степен разчита на висшите училища. Те трябва да разчитат на нас, но и ние да разчитаме на тях – не да идват и да искат пари, аз да им казвам: Вие сте автономни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Юристите поискаха да си кажат мнението.
Господин Йосифов, заповядайте.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Ако ми разрешите, да направя пояснение. Всъщност това, което е предложено в Законопроекта и това, което сме изработили, е в съответствие с това, което заяви министърът, а ние сме се опитали да придадем онзи вид, който да направи така, че то да сработи.
Защо е необходим този договор? Договорът всъщност се явява юридически акт, с който две страни ще обединят усилията си за постигане на обща цел. И като цяло договорът е това.
В този смисъл договорът се явява спойка между държавата и висшето училище.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Мисля, че е различен от този по Закона за висшето образование.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Разбира се, че е различен. Безспорно е различен, защото ние сме описали какъв ще е този договор. В този смисъл, след като ректорът печели с мандатна програма доверието на академичната общност, поемайки ангажимент да изпълнява политиката за развитие, утвърдена не от висшето училище, а от министъра – Законът предвижда министърът да утвърждава политиката за развитие, в сътрудничество със заинтересованите страни. По този начин той се ангажира да изпълнява навън към обществото и към държавата онези цели, които си е поставил. Когато има съответствие между политиката за развитие на висшето училище и мандатната програма, с която той е спечелил доверието на академичната общност, тогава според мен ще има успех.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Какво произтича от изпълнението или неизпълнението на този договор – юридически?
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Искам да Ви кажа, че ако ректорът не желае да сключи този договор със заложената в него политика за развитие на висшето училище, няма да има такъв договор. Какво произтича от сключването или от несключването на този договор?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: По-възрастните на тази маса си спомнят, че това упражнение сме го играли в далечната 1987 г. – поправете ме, ако греша. Тогава другарят Живков предостави собствеността на колективите, на трудовите колективи, ако си спомняте. Резултатът беше Указ 56 в 1989 г. и ограбването на държавата.
Дайте сега да си говорим ясно и конкретно. Вие предлагате пакт за партньорство – договор за ненападение между ректора и министъра. Същевременно обаче текстът, както сте го предложили, пише: „Сключва договор за управление с ректора на държавното висше училище при условията и по реда на този закон за срока на неговия мандат; осъществява контрол по договора и приема ежегоден отчет за изпълнението му.“
Ако това е пакт за ненападение, ще получи отчет в края на годината, че не е имало опити за нападение от страна на ректора към министъра, както и обратното. Разбирате ли, че това е несериозно?!
Ако това бъде оставено в този му вид – професор Герджиков излезе, той каза: Хайде да го пуснем, пък да видим какво ще стане.
Вижте, 30 години гледаме как със законодателна практика се експериментира върху хора. Откъде излиза проблемът? Проблемът произтича от това, че имате висше училище, което ползва държавна собственост, държавен финансов ресурс, би трябвало да изпълнява обществени и държавни задачи и същевременно на него в началото на 90-те години му е дадено нещо, което се нарича автономия, и което от юридическа гледна точка не е ясно какво е. От ашладисването между коза и круша се получава това. Това нещо, криво ляво, вече живее 25, ще стане 30 години. Резултатът е това, което каза господин заместник-министърът и аз съм напълно съгласен с него – различни форми на свободно падане с ускоряващо се такова.
Единственият вариант да се излезе от тази позиция, без да се поставя хипер акцент върху този договор – пакт за ненападение, договор за взаимно търпение или каквото щете, е висшите училища да бъдат вкарани в нов модел за развитие, който, разбира се, трябва да бъде в партньорство с държавата, защото не виждам с кой друг. Тя единствено разполага с достатъчния ресурс, воля и желание да го направи.
Въпросът не е във формата, господин Министър, въпросът е в съдържанието – да бъде интегрирано висшето училище, да бъде ангажирано, ако трябва дори юридически, но не по досегашния кух начин, в задължение, грубо казано, за регионално или за национално развитие.
Ние трябва да си признаем нещо друго: българското висше образование няма традицията висшето училище да бъде център за иновация и за развитие. Това е англосаксонски модел. Ние сме германско-руският модел, наследен още от времето на Бисмарк и на руската империя, където висшата наука се осъществява преди всичко в Академията, а не във висшето училище. Ние нямаме англосаксонския модел, където университетът е център и за висока, и за средна наука, и за приложна наука, и за иновации. Ние тепърва се опитваме да въведем това нещо, доколкото разбирам. Поправете ме, ако греша.
Сега се опитваме да вменим на ректора… Вижте, ако съм адвокат на тези ректори, ще изкарам една камара пари. Откъде накъде Вие ще ме накарате да сключвам договор, при положение че аз въобще не съм отговорен пред Вас. Тук някой беше казал: ректорът бил зависим от групите, които го избрали. Ами че от кого другиго да зависи? Тогава защо участвам в този цирк, наречен „избори“ на всеки четири години?! Естествено, че мен ме избират, за да защитавам тях и техните интереси и в това няма нищо лошо. Друг е въпросът дали тези интереси са легитимни, или нелегитимни? Много важен въпрос! Защото има едни интереси, които не искат да се показват, но са техните реални интереси, и други, които твърдят, че са техните интереси, обаче въобще не са техните интереси.
Сега по същество. Аз съм за договора. Ако този договор обаче, действително – това, което е написано в т. 10, бъде разписано в Закона. Всеки опит това да бъде поставено на добрата воля, на практиката или на подзаконов акт ще доведе до изкривяването на идеята, господин Министър. По-добре това нещо да го пише в Закона, макар че нямам никакви илюзии, че законът ще бъде нагло нарушаван в следващите няколко години. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания?
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Вижте, ако ректорът откаже да сключи такъв договор?
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Няма да стане ректор. Разбирате ли, че така както е построен, този договор е част от процедурата да стане ректор. Той ако не подпише този договор, не е ректор.
ИВО ХРИСТОВ: Извинявам се, че пак взимам думата. Тъй като тези текстове са свързани, нека все пак да ги виждаме в тяхното разгръщане. Тяхното разгръщане е дадено в § 14, както каза правилно колегата. Вижте кои са задължителните параметри: договорът за управление съдържа задълженията на страните за изпълнението на политиката за развитие на висшето училище; конкретни механизми и показатели за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище; задължения на страните да осъществяват текуща комуникация по всички въпроси, сиреч да си говорят; задължение на ректора да се отчита пред министъра на образованието и науката за резултатите от изпълнението на политиката за развитие на висшето училище; за финансовото състояние на висшето училище и за съществуващи проблеми и мерки за тяхното решаване – не дочитам докрай текстовете, Вие ще си ги прочетете. Не ми се струва, че това ще е работещ вариант. Дано да греша. Има два варианта.
Значи това е договор за изпълнение на политика. Политиката или се налага, или се изработва заедно. Ако тя се налага, това означава, че държавата ще я наложи на висшето училище поради голия факт, че това е държавно висше училище. И тук режимът трябва да бъде императивен, а не в условия на договаряне. Директно ще му бъде част от длъжностната характеристика.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Пак трябва да имаме основание защо.
ИВО ХРИСТОВ: Ще го запишем директно: ще се отпуска субсидия при определени условия. Ако искате да усвоите тази субсидия, това няма само да бъдат бройки студенти, а резултати по определени направления. Ако не Ви изнася, развивайте се без субсидии и се радвайте на своята автономия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Дали ще се нарича договор, или споразумение, пак трябва да имаме някакъв инструмент. Ние считаме, че режимът трябва да бъде на партньорство, а не на налагане. Да, сигурно ще има виждания предимно на министъра, които обаче трябва да отразяват обществени интереси, които сигурно ще залегнат в тези политики за развитие на висшите училища и някои висши училища няма да са съгласни с тези политики, тоест ще има и елемент на налагане, но като цяло режимът трябва да бъде на партньорство.
Алтернативните варианти са като инструменти, като форми – или нормативен акт, което означава за всяко едно висше училище нормативен акт, по-скоро заповед или договор, или споразумение. За мен между договор и споразумение няма голяма разлика.
ИВО ХРИСТОВ: Поради напредналата ми възраст все още си спомням, когато учех тази част от римското право и след това по облигационното: договор без санкция е местене на въздуха от точка А в точка Б.
Второ, предлагам Ви, защото искате вариант: предлагам Ви това нещо да бъде обвързано с усвояването на субсидията, и второ, пак казвам, държавата, която предлага субсидията, не я налага на висшето училище. Висшето училище може да си заработва парите по друг начин – теоретично.
Трето, въпросът не е за технологията. Вие казахте: 50 са висшите училища в България. От тях колко са държавните? Под път и над път. Има всякакви подзаконови актове, все ще изработите 30 статута за висши училища поотделно, ако това е проблемът. Много Ви моля!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Една реплика: професор Христов, имаме такова предложение. Писмено сме направили – аз и колегите от ГЕРБ, в § 43, в който се третират средствата за издръжка на обучението. Ние сме предложили тя да зависи и от изпълнението на стратегическите цели и задачи по чл. 10, ал. 2, т. 9 съгласно методика, определена в акта по точката. Тоест ще стигнем – това, което предлагате, вече го има.
ИВО ХРИСТОВ: Госпожо Дамянова, затова Вие сте председател на Комисията, защото сте по-мъдри и сте го измислили по-рано от мен. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Санкции има и предлагам въпросът за санкциите да не го коментираме сега, ще го коментираме в § 43, макар че текстовете са свързани.
Господин Николов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Още веднъж ще повторя това, което казах преди малко. Тъй като тези текстове са много дълго обсъждани и в тях е постигнат баланс, който в рамките на този разговор според мен не може да стане. Ние сме се люшкали между две неща през цялото време: желанието за повече контрол, налагане на определена политика и прочие и страха тя да не се изроди в диктат върху висшите училища. Всъщност това, което се предлага, колкото и да изглежда недовършено, е именно постигането на този баланс.
Един пример ще дам: в Министерството бяхме помолили висшите училища да представят визията си как се виждат през следващите двадесет години. От 50-те висши училища дойдоха пет, шест визии. Тези пет, шест визии не бяха за следващите 20 години, а бяха за следващите две години и за следващите три години, до края на мандата на ректорите, и нямаше нищо повече.
Има нужда от държавата. Във висшето образование няколко пъти е правена революция: 90-те години с автономията е направена революция; с премахването на Висшата атестационна комисия от министър Игнатов е направена революция. Ние тук предлагаме еволюция. Не предлагаме революция, защото, ако стигнем много напред, ни е страх, че ще счупим нещо. Предлагаме да направим определени стъпки – да направим картата, да направим тези договори, да видим как работи и след това да направим следващите, за да не счупим нещо, без да знаем какво идва.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Слушайки това, което се говори досега, си задавам друг въпрос – обратна задача: защо не кажем лошият университет е във Велико Търново, лошият университет е в Шумен, примерно? А заради няколко неуважаващи себе си и цялата система университети, се говори под общ знаменател това, което слушаме тук. Ще говорим за санкции, ще говорим и за други неща. Защо трябва да обиждаме честните и добри университети?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Малко като страничен наблюдател по тема „Висше образование“ Ви изслушах всички какво казахте – и дебатите за този договор по управление в работната група, и всички дебати по него въобще.
Ще си призная, че в личен план също имам съмнение около това колко ще бъде ефективен този договор за управление. За мен обаче по-важното е друго. По-важното е, че чрез появата му в Закона за висше образование ние ще направим една много съществена препратка към цялото общество, че след всичките години, в които непрекъснато говорим колко са лоши висшите училища, за съжаление, професор Тотев, както каза Ирена преди малко, практика в България е да говорим за всичко колко е лошо, да сме по-черногледи, и да не виждаме хубавите практики.
Тук виждам много смело решение на екипа на Министерството, като вносител, да покажат, че – да, държавата не бяга от тази отговорност да следи и да дава своите стратегически планове за развитието на висшето образование. Напротив, държавата иска да бъде един много активен партньор в доброто случване на висшето образование в България.
Дали този договор за управление ще има ефектът, който всички ние искаме, защото смятаме, че чрез договора или чрез споразумение, ние се опитваме винаги да прехвърляме… Да, ако някой бяга по ръба и не го спазва, какъв ще е контролът?
Според мен говоренето трябва да бъде в друга посока – че ние не търсим непременно лошите и не търсим наказването. Търсим обратното – по-скоро искаме да провокираме добрите практики и да провокираме промяна в мисленето във висшите училища и в обществото ни като цяло. Според мен – да, важно е да кажем какво ще контролираме и какво ще постигнем, но е по-важно да дадем като политици, като хора, които мислим и наистина имаме някаква визия за следващите двадесет години, какво искаме да се промени? Според мен този договор за управление е неслучайно една от най-съществените промени в Закона за висшето образование и най-много ще бъде оценен не само като текст, а и като визия, защото това точно ще покаже едно сериозно държавническо мислене в посока на бъдещото успешно развитие и промените във висшето образование, които искаме. Смятам, че има голяма доза проактивност в това предложение и смятам, че сме длъжни да го подкрепим, а дали ще се наложи наистина да бъдат направени промени по-нататък и дали то ще доведе до всички позитиви, които искаме, времето ще покаже и Вие сте абсолютно прави. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако погледнем действащия закон – взаимоотношенията между държавата и държавните висши училища какви са? Те са като взаимоотношения между възложител и изпълнител. Държавата възлага обучението на определен брой студенти и толкова. Толкова! От там нататък на държавата е забранено, защото тя в миналото действително е била по-лоша, висшите училища са били либералните общности, те е трябвало да бъдат защитени, пък държавата е била тоталитарна. Днес обаче не трябва да гледаме 30 години назад, а трябва да гледаме 30 години напред, къде отиваме и можем ли по същия начин да продължаваме? Очевидно тази крайна либерализация доведе до нежелано фрагментиране, до влошаване на репутацията, този модел доведе до дезангажиране на държавата. Професор Тотев, не критикувам само висшите училища, имам бележки към това до какво е довел моделът. По същия начин обаче може да имаме критики и към държавата, защото тази крайна либерализация, масовизация на приема е решение на държавата. Това дезангажиране на държавата също е проблем на държавата. Това се опитваме да коригираме – тази дезангажираност. Ние сме институционална група, която трябва да върви напред.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Не може да чакаме и не може да кажем министър на образованието, пък няма никакви механизми, инструменти, с които той да повлияе. Така че това е един вид институционална ангажираност.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Госпожи и господа народни представители! Господин Министър!
Искам да изразя освен подкрепата на нашия синдикат – Вие разбрахте, че КНСБ подкрепя режима на партньорство и солидарност в тези отговорности, но нека да кажа, че тук имаме общо подписано становище на национално представените синдикати и национално представените работодателски организации. В това становище ясно се казва, че се подкрепя даване на правомощия на държавата в лицето на министъра на образованието и науката да упражнява контрол, да утвърждава политиката за развитие на всяко държавно висше училище, да сключва договор с ректора за изпълнение на тези политики, да контролира броя на приеманите студенти.
И още нещо искам да кажа от името на колегите в „Подкрепа“. Ако нашето предложение беше в полза на солидарност и добро партньорство, то предложението на колегите от „Подкрепа“ е в друга посока, малко по-рязка. В държавните висши училища министърът на образованието и науката съвместно с министъра на финансите могат да назначават представител на държавата с ранг на заместник-министър, който да контролира разходването на финансовите средства, таксите на студентите, управлението на имотите и така нататък.
Между двете предложения на синдиката и понеже ние сме и по-големият синдикат на национално ниво, мисля че подкрепата в договора за управление е най-точното решение – добре го формулираха и министър Вълчев, и заместник-министър Николов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доцент Вълчева.
Колеги, има ли други изказвания?
Позволете ми да направя едно редакционно предложение, което коментирахме в ал. 3 на § 4. Имате и го в текстовете, които Ви раздадохме допълнително, а именно: в ал. 3 думата „взаимодействие“ да се замени с думата „обсъждане“.
„Политиката за развитие по ал. 2, т. 9 се изготвя след обсъждане със заинтересованите страни…“.
В този смисъл, като гледам редакцията, която са ни предложили експертите, на ал. 3 по предложението на колегите Полина Шишкова и група, извинете, но аз мисля, че предложението на колегите е по-коректно и по-добре написано.
Говорим, господин Вълчев, за предложението на народните представители Полина Шишкова и група, което Вие подкрепихте. Експертите обаче са ни предложили нова редакция по т. 1. Аз смятам, че редакцията на колегите от БСП е по-добра. Не мога да разбера защо експертите са ни подготвили тази редакция, която, честно казано, на мен и езиково не ми звучи добре.
В ал. 3 второто изречение се изменя така: „не се утвърждава нова политика за развитие на висше училище при предсрочно прекратяване на мандата на ректора, а следващият ректор изпълнява утвърдената до края политика на мандата.“ Това е безумна формулировка.
Той не е избран, може и да е назначен. Вместо „новият“, ако искате да напишем „следващият“. Чисто езиково не е добре.
В редакцията на колегите „новият“ да се замени със „следващият“ и е по-добре.
Госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Правоотношението, което има ректорът, е при трудово правоотношение. То възникна въз основа на избор, проведен по реда на Кодекса на труда. От кой момент започва да тече мандатът на ректора и в кой момент ще бъде записан в договора за управление? Това е важно да се уточни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Това е една от промените в този законопроект и се състои в това, че ректорът вече няма да е на трудово правоотношение, защото има текст в Законопроекта. Позицията ректор ще се заема при фактически състав.
Първият фактически състав е избор – елемент от фактическия състав, вторият елемент е сключване на договор. От сключването на договора се заема позицията. Тя не се заема по трудово правоотношение. Ректорът продължава по трудово правоотношение да заема академичната си длъжност…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: … защото в противен случай, като спре да бъде ректор, ще трябва да си ходи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, предлагам да преминем към гласуване, след което да излезем в почивка.
Писменото предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов е оттеглено.
Гласуваме предложението от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Полина Шишкова и група народни представители с предложената редакция: думичката „новият“ във второто изречение на ал. 3 да се замени „със следващия“.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Подкрепяме по принцип с така направената редакция.
Подлагам на гласуване предложението, което направих по чл. 83 от Правилника: в ал. 3 след думите „се изготвя“ се добавя „след обсъждане със заинтересованите страни“, тоест в условията на взаимодействие между – думичките трябва да отпаднат.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 4.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви.
Двадесет и пет минути кафе-пауза.

(След почивката.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, продължаваме заседанието.
По § 5 няма постъпили писмени предложения.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Тук е изпуснато, предполагам, че е техническа грешка, след думата „филиали“ да се добави „териториално изнесени звена в частните училища“. То е свързано с § 18. В § 18 е записано, че териториални изнесените структури на частните висши училища се откриват след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация. Двата текста трябва да са в синхрон.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само че в редакцията на § 5, ал. 4, която сте ни дали допълнително, е: да се добави „териториални изнесени звена на висшите училища“. Вие сега четете: „териториални изнесени звена на частните висши училища“.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: На висшите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Коректна е редакцията.
В такъв случай правим редакция по чл. 83 от Правилника – след думата „филиали“ да се добави „териториални изнесени звена на висшите училища“.
Имаме положително становище на Министерството.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 5.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 168, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 6 има постъпили писмени предложения от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов, и от народните представители Полина Шишкова и група народни представители.
Господин Цонков, желаете ли да аргументирате Вашето предложение? Заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Да, ние предлагаме да бъде категорично записано да имат право на собственост, да отпадне „учредено право на ползване“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Защо?
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Защото смятаме, че това създава някои вратички за частните училища и по-добрият юридически запис е да има право на собственост. Това е основно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Ако ми разрешите едно пояснение. Не е по-добре според нас, а и не обхваща всички хипотези, защото учреденото право на ползване има същите последици като правото на ползване. Защо ако някой има учредено негово право на ползване да не може да го консумира? Разбира се, за срока на акредитацията. Това са две различни предпоставки.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Правото на ползване е ограничено вещно право, не се сравнява с правото на собственост. Предполагам, че колегата Цонков е искал да каже, че все пак трябва да има по-големи гаранции и за публиката, пък и по отношение на висшите училища да има по-голямото изискване – да имат право на собственост върху недвижимите имоти, а не ограниченото вещно право на ползване. Предполагам, че това сте имали предвид.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката, господин Министър?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, ограничението е рестриктивно. Не съм убеден как това ще се отрази на възможността на действащите висши училища да продължат обучението си. Нямаме проучване колко от тях ползват собственост, в случая да имат право на ползване.
Смисълът на предложената разпоредба е все пак да имат осигурена материална база и при учредено право на ползване можем да приемем, че имат такава.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Притеснявам се, че ако оставим само правото на собственост, ние на практика няма ли да въведем индиректен имуществен ценз?
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Ако това е целта – добре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Предложението на колегите Полина Шишкова и група народни представители е редакционно. Коментирахме го на работна група – думата „служат“ да се замени с думите „се ползват“. Съгласни са от Министерството на образованието и науката с това предложение.
Подлагам, първо, на гласуване предложението от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
За – 6, против – 9, въздържал се – 1.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложение от народния представител Полина Шишкова и група народни представители.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 7 няма постъпили предложения.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 8 има постъпило писмено предложение от народните представители Полина Шишкова и група народни представители.
Госпожо Асенова, ще аргументирате ли предложението? Заповядайте.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА: Благодаря.
След дискусията, която се проведе сутринта, съм склонна да приема аргументите на министъра и на ректора на Софийския университет, че дали ще бъде 4, 5 или 6 е дискусионно, така че съм склонна да приема основния текст на предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Оттегляте ли предложението?
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА: Тъй като не съм основният вносител, не бих могла да го направя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Принципно един от вносителите може да оттегли, но това си е Ваше право.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА: Нека да остане.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре. В такъв случай ще го подложим на гласуване. Можете и в залата да го оттеглите.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Полина Шишкова и група народни представители.
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не се подкрепя.
Професор Анастас Герджиков има някакво предложение по основния текст.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Колеги, в предишния параграф в чл. 17 отменихме ал. 4 – тази, която е свързана с изследователския университет като вид висше училище. Поради тази причина по-нататък в § 32 се предлага отмяната на чл. 81, ал. 10, в който се казва кои са критериите за това едно висше училище да бъде изследователско. В чл. 17а в замяна на това, че чл. 81 е отменена ал. 10, тук се казва, че то може да бъде обявено за изследователско, ако има високи резултати от научно-изследователската дейност, оценени съгласно обективни показатели, определени в акт на Министерския съвет. И се оставя на акта на Министерския съвет да се определи, докато сега това беше определено в ал. 10 на чл. 81.
Аз предлагам текстът от ал. 10, която се отменя по-нататък, да дойде тук и да влезе между думите „съгласно обективни показатели“ и „определени в“ и да стане следният текст:
Висше училище, което дава значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и има високи резултати от научно-изследователската дейност, оценени съгласно обективни показатели (и сега се вкарва чл. 81, ал. 10) включващи брой публикувани и реферирани научни статии в международните бази данни и брой подадени заявки за международни патенти, брой цитати в реферирани и индексирани списания от други автори в международните бази данни по критерии, определени в акт на Министерския съвет.
Всичко останало остава, просто между двете се пъхат изброени основните критерии, които после Министерският съвет ще превърне в по-подробни критерии.
Като аргумент припомням и това, че по повод на подобен случай в Закона за развитие на академичния състав в Република България водихме дълга дискусия дали трябва директно да се делегират критериите на Министерския съвет, или трябва основните да бъдат в закона. Тогава решихте, че трябва да бъдат в закона. По същия начин с чл. 81, ал. 10 решихте същото. Сега да не я отменяме без последствия, а да я прехвърлим тук.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката?
Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Ако ми разрешите да взема отношение.
Като цяло според мен има логика в това да помислим за очертаване на някакви материални условия в закона, които да бъдат развити в акта на Министерския съвет, обаче тук въпросът беше в терминологията критерий и показател, защото критерият не е ли ниво, което се постига с определени показатели? Изведнъж да определим показателите в закона, а пък критериите да са на Министерския съвет някак си не ми се струва логично.
Ако искате да помислим за някаква възможност, да очертаем някакъв кръг от критерии на ниво закон, пък показателите, с които ще се постигат тези критерии, да бъдат на ниво акт на Министерския съвет.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз нямам нищо против това едното да е критерий, другото показатели. Вие кажете каква да бъде терминологията, но че този текст вече веднъж е приет, а сега се отказваме от него и даваме на Министерския съвет да определи произволни критерии не е добре. Няма гаранция, че ще бъдат тези най-важни, които вече са решили народните представители. Може Министерският съвет да реши съвсем други, например материална база.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Юруков.
БОРИСЛАВ ЮРУКОВ: Може би преди предложението на професор Герджиков да се включи „да включват“. С други думи това, което ще определи Министерският съвет, може да има по-голям обем, но да включва тези основополагащи за нас характеристики на представянето на висшето училище.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Само да Ви припомня ал. 10 на чл. 81 отново – това, което прочете професор Герджиков, но не знам дали всички можете да си го видите в инкорпорирания вариант в чл. 81, ал. 10. Той предложи „оценени съгласно – тук текстът е – обективни наукометрични показатели, включващи брой публикувани и реферирани научни статии в международните бази данни, брой подадени заявки за международни патентни, брой цитати в реферирани и индексирани списания от други автори в международните бази данни, по критерии, при условия и по ред, определени с акта на чл. 17, ал. 4, т. 2“. Пак Министерският съвет определя критерии.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Тогава е било същото. И тогава сте гласували буквално същия текст, независимо че пак е отивало към акт на Министерския съвет.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест тук професор Герджиков предлага да прехвърлим текста от ал. 10 по отношение на показателите, а критериите отново да си останат с акт на Министерския съвет.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Аз ви разбирам много добре. Въпросът е, че според мен критериите са по-високо, а показателите са онези, с които се измерва дали са постигнати или не са постигнати критериите. Не ми се струва логично на ниво Министерски съвет да се определя голямото, а законът да определи показателите, по които се стига до тях.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз пак казвам, че не споря, но целият този разговор е воден предния път, когато е гласуван текстът на чл. 81, ал. 10. И тогава са приели да е такъв. Ако сега смятате, че това не е логично, да разменим мястото на критерии и показатели.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Защото, от друга страна, в чл. 17а в момента също има критерии: „което дава значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и има високи резултати от научно-изследователската си дейност“. Това по някакъв начин се явяват някакви критерии, а показателите за постигането им ще бъдат в акт на Министерския съвет.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Онзи текст вече действаше. Сега го отменяме и на негово място слагаме това, което току-що господин Йосифов каза.
Това, което господин Йосифов каза, Министерският съвет може да реши да бъде брой центрове за върхови постижения и тогава само Софийският университет ще се класира.
Онзи текст е ОК. Това е международният начин да се водят научни постижения – статии и цитати.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз съм съгласен. Ако презумпцията е, че не можем да вярваме до такава степен на Министерския съвет, че ще измисли някакви нерелевантни критерии или непълна система от критерии, нека да остане. Все пак всеки нормативен акт стои един месец за публично обсъждане. Напоследък не си спомням да сме предлагали нещо, което да не сме обсъдили предварително с висшите училища.
Все пак има режими на отговорност – публична, медийна, парламентарна. Какви други критерии ще измислим? За научните програми, за стипендиите използваме всички тези критерии в комплексната оценка. Няма други критерии, тези ще бъдат. Естествено, че няма да бъде материална база и брой центрове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Кралов.
ИВАН КРАЛОВ: Аз също смятам, че трябва да бъдат дефинирани групи показатели или критерии тук, а конкретиката и значимостта им – в друг акт. Но не съм съгласен да влезе това, което виждам тук – брой подадени заявки за международни патентни. Просто не е приложимо нито за юристи, нито за филолози. Затова малко по-общо – групи наукометрични показатели. Но да има указано това нещо. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания, колеги? Разсъждения? Няма.
Предлагам да гласуваме § 8, както ни е предложен. Ако в рамките на тази вечер измислим някакъв по-добър текст, винаги можем да се върнем и да го прегласуваме. В момента очевидно нямаме готовност.
Имаме време. Когато стигнем до отмяната на ал. 10 в чл. 81, ако някой вече има готовност за по-конкретен текст, който да бъде записан на законово равнище, ще се върнем и ще прегласуваме § 8 с направеното предложение.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 9 има постъпило писмено предложение от народния представител Станислав Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е във връзка с моето предложение на научни организации при определени условия да се дава право да обучават магистри. С това предложение съкращавам подробностите, които са изброени. По-нататък, като дойде време да го обсъждаме и защитавам предложението си, ще обясня по-подробно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Кабакчиева.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Агенцията за акредитация е против, защото по принцип това е голяма промяна точно в чл. 47 да се даде възможност и на научни организации да обучават магистри.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: При определени условия.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: При определени условия, но това променя изцяло структурата на висшите училища. Ние сме против отпадането на чл. 10. Това е по-чистият вариант – да се сключват договори между висшите училища и научни организации за провеждане на магистърски програми било с БАН, било с нещо друго. В момента няма научна организация, която да има… Ние имаме проблеми с акредитацията на докторските програми, независимо че ги акредитираме, но няма институт на БАН, примерно, което е най-добрият вариант, който има вътрешна система за контрол на качеството, а това е ключов европейски стандарт за провеждане на обучение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не разбрах последното, че няма критерий в БАН. Какво значи?
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Система за контрол на качеството.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз съм съгласен с професор Кабакчиева, че това е принципен въпрос, широко ще отвори възможността на всякакви субекти да предоставят образователно-квалификационна степен „магистър“. Тук не говорим само за БАН, говорим за болници, които в момента имат статут на научни организации, говорим дори за частни фирми, говорим за центрове като…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Идеята изобщо не е такава.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако говорим само за БАН, тогава трябва да го направим със Закона за БАН.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В моето предложение е казано „при определени условия“, тоест тези, които отговарят на условията. Не могат нито болниците, нито чатни научни организации да имат такива условия. Трябва да имаш хабилитиран състав и прочие, и прочие, което те го нямат и се знае, че не може да го имат по силата на Закона за висшето образование и по силата на Закона за науката.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако разсъждаваме по обратния ред – в момента кои научни организации имат потенциал да извършат такова обучение? Може би само БАН и Селскостопанска академия. И двете имат специални закони.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако променим специалните закони, ще влязат в противоречие с общия закон и в този смисъл е и моето предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Аз по принцип подкрепям предложението на професор Станилов, но нека ясно да бъде записано, че става въпрос за институтите на БАН и за Селскостопанската академия. В противен случай отваряме вратата, а искам да Ви кажа, че тя вече е отворена. Има един мърляв текст в Закона, който въобще говори за научни организации, без да има никакви критерии що за чудо е това, поради която причина вече имаме два изключително опасни прецедента, през които се оказа, че фондация обучава по докторска степен. Този казус е отишъл в Агенцията за акредитация и не мога да Ви опиша какво ми чу ухото и окото. Тогава бях член на една от комисиите там. Изключително е опасно.
Аз съм напълно съгласен с професор Станилов. Нека да запишем това само по отношение на институтите на БАН и за Селскостопанска академия и никой друг.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Вижте сега каква е идеята ми и тя произлиза от дългия опит да се занимавам с изследователска работа.
Когато в Селскостопанска академия и в БАН подбират хора за докторанти, предварително университетите, които обучават магистри, са си подбрали най-добрите. И какво остава за двете академии, които са водещи в изследователската работа? Остават по-слаби от тях. Затова тези, които имат изключителен интерес към чиста изследователска работа, да могат да се обучат още като магистри там.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ние подкрепяме да бъде обсъдена възможността БАН да обучава в образователно-квалификационна степен „магистър“. Не сме против това, но не можем днес тук да го обсъдим. Няма ги БАН, не сме готови за този разговор. Да го направим в контекста на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките. Това предлагаме ние.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В стария закон пише следното. Това е чл. 10, т. 10, б. „а“: подготовка на специалисти в образователно-квалификационна степен „магистър“ по чл. 42, ал. 1, т. 2, букви „в“ и „г“ в рамките на капацитета на професионалните направления, за които висшето училище е получило акредитация, като обучението в организациите по чл. 47, ал. 1 може да включва само практически и семинарни упражнения и самостоятелна работа в лаборатории, библиотеки и други обслужващи звена на научни организации“. Това почти е станало. И със 600 студента годишно. Тези всичките хора са се обучавали там.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Кабакчиева.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Нали идеята е да вървим към обединяване, а не към раздробяване на висшите училища? Аз не виждам проблем и това е форма на кооперация между БАН и висшите училища да се правят научни центрове, общи звена, които да обучават магистри и докторанти. А така, когато дадем възможност да се обучават и магистри, това е втората степен, се получава, извинявайте, още една по-голяма фрагментация на висшето образование.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Изобщо е така – ако ние искаме да получим елит, трябва наистина да отворим вратата към научните организации, които дават 50% от науката в България. Трябва да им отворим врата, за да могат от магистри да подберат докторанти измежду най-добрите. Това е идеята.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Магистърската степен е специализирана. Тя обикновено е по-тесен профил от общата, така че част от магистърските програми са чисто прагматични и са обвързани с непосредствената им практическа реализация.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз предлагам следното нещо. Тъй като наистина, освен професор Станилов, нямаме други представители на Българската академия на науките, ако искате да отложим този текст и да го разгледаме, или да го гласуваме сега, а ако се налага след това тезата, която е концепцията на професор Станилов, да я обсъдим на заседанието в София, на което да поканим и представителите на Българската академия на науките.
По-добре да го отложим, а после ще се върнем на параграфа.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Пак Ви казвам, че дори да го отложим, в този законопроект не можем да разпишем всички условия. Няма смисъл да е с този законопроект. По-добре да се отхвърли това предложение и да се организира дискусия с БАН, на която да бъдат изготвени предложения за изменение в Закона за БАН.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Според мен това, което министър Вълчев току-що каза, е това, което и аз исках да кажа, и то е, че ако това предложение се приеме, трябва да се помисли за всички останали условия. Изискванията в момента към факултет, към катедра, към специалност във висшите училища, трябва по някакъв начин да се прехвърлят в изисквания и към институтите на Българската академия на науките.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Аз наистина смятам, че не можем да приемем това предложение сега, с дълбоко уважение към професор Станилов, защото той действително отваря един голям дебат за БАН.
Мисля, че Законът за Българската академия на науките, би трябвало да бъде на сериозно внимание както на Министерството, така и на Комисията по образованието. Защо да не се занимаем с него като един приоритетен следващ законопроект? Защото там има доста сериозни проблеми. Това касае и отношенията с висшите училища и при тази ситуация ние можем да изпаднем в положението да бъдем неоснователно обвинени, че създаваме нова спирала в откриването на нови учебни – да не казвам – заведения, но институции, които вместо да дисциплинират системата, да я разширяват. Нещо, което е против логиката ни.
Затова сега мисля, че не можем да го приемем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест Вие предлагате да гласуваме текста.
Добре, така или иначе ще имаме и заседание в София, отново можем да се върнем на тази тема с участието на Българската академия на науките.
Коментирахме на работна група основния текст. Имаме промяна, която ни е предложена от експертите в почивката – текстовете, които Ви раздадохме допълнително в съответствие с дебата, който проведохме на работната група в сутрешните часове.
Колеги, много Ви моля да погледнем изготвения текст.
Това, което ни предлагат като редакция на т. 16, е: след думите „висши училища“ се добавя „при брой на обучавани студенти към момента на сключването на споразумението – едно споразумение; при брой на обучавани студенти от 2000 до 5000 студенти – до две споразумения; а за изследователските висши училища – до четири споразумения, ако обучават в две или в повече области на висшето образование“ и след думите „Закона за предучилищното и училищното образование“ се добавя „по ред и условия, утвърдени от министъра на образованието и науката“.
Тоест „при брой на обучавани студенти 2000 към момента на сключването“.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, има изпуснато едно 2000. Първо.
Второ, над 5000, ако не е изследователски, какво правим? Също не е засегнато. То е до 2000 и над 2000.
Нашето мнение е да е до 5000 и над 5000 и изключението 4 да бъде за изследователски. Това трябва да бъде. До 5000 е едно, над 5000 – 2, ако е изследователско – 4.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре.
След думите „висши училища“ се добавя: „при брой на обучавани студенти до 5000 към момента на сключването на споразумението – едно споразумение; при брой на обучавани студенти над 5000 – до две споразумения; а за изследователските висши училища – до четири.
Ако обучават в две или повече области на висшето образование?
Чета ви го пак: при брой на обучавани студенти до 5000 към момента на сключването на споразумението – едно споразумение; при брой на обучавани студенти над 5000 – до две споразумения; а за изследователските висши училища – до четири. И след думите „Закона за предучилищното и училищното образование“ се добавя „по ред и условия, утвърдени от министъра на образованието и науката“. Така съгласни ли сме?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Само едно уточнение, ако е възможно?
Тази редакция, която постигнахме, посочва като предмет на подзаконовия акт условията и реда за сключване на споразумението, а останахме с впечатление, че волята Ви е да бъдат критериите към висшите училища. Така че просто трябва още малко да променим редакцията, като може би ще я разделим на две алинеи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест искате да Ви дадем още малко време и утре да гласуваме?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Не, защото редакцията, която Вие прочетохте, означава подзаконовия акт да регулира условията и реда за сключване на споразумението, дори процедурата за сключване, което се разбира под ред. А на практика бихме искали условие към висшите училища да включва само подзаконовия нормативен акт, а не процедура за сключване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Не съм съгласна с това, което каза госпожа Семкова, че касае само реда за включване. Тук са включени и условията, така че е дадена опората за приемане на подзаконовия нормативен акт.
Иначе за правно-техническото му оформяне, ние сме задължени да го оформим, така че Ви предлагам да гласувате този текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Редът да отпадне, така ли?
Може ли пак да прочета текста за стенограмата, за да се съгласим всички около него и да го подложим на гласуване. Чета отначало. Това е редакция, която правим по чл. 83 от Правилника:
След думите „висши училища“ се добавя „при брой на обучавани студенти до 5000 към момента на сключването на споразумението – едно споразумение; при брой на обучавани студенти над 5000 – до две споразумения; за изследователските висши училища – до четири. И след думите „Закона за предучилищното и училищното образование се добавя „при условия, утвърдени от министъра на образованието и науката“.
Така съгласни ли сме?
Господин Николов?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Прекрасен е този текст, госпожо Дамянова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Надявам се като бъде приет Законът, да няма след това: законодателят така е решил.
Колеги, подлагам на гласуване, първо, писменото предложение от народния представител Станислав Станилов.
За – 1, против – няма, въздържали се – 15.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението, което току-що Ви прочетох, по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам по принцип текста на вносителя за § 9.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 10 имаме постъпили писмени предложения от народния представител Кристина Сидорова.
Предложение от народните представители Венка Стоянова и Борислав Борисов.
Предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
И предложение от народния представител Полина Шишкова и група народни представители.
Колеги, имате думата.
Господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Оттегляме си предложението, което сме направили с колегата Валери Жаблянов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Предложението, което сме направили, е следното.
В медицинските факултети и факултетите по дентална медицина да може да се извършва лечебна и диагностична дейност при провеждане на практическото обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина и фармация. Смятаме, че по този начин се дава възможност на студентите, специализантите и докторантите да бъдат реални участници в процеса на диагностика и лечение и така те ще успеят да натрупат много ценен опит още в университета, докато са студенти.
Медицинските специалности са практически специалности, така че практическият опит може би е по-важен и от теоретическата подготовка и смятаме, че тази възможност ще създава за в бъдеще по-добри специалисти и те ще излизат по-подготвени от медицинските факултети. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Борисов.
Госпожа Стоянова.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Само искам да допълня, че чрез този текст синхронизираме настоящия закон със Закона за лечебните заведения. Там вече са регламентирани тези дейности, така че нищо ново, просто изчистваме, синхронизираме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Просто изчистваме пропуска, който имахме в Закона за висшето образование към момента.
Мисля, че професор Герджиков имаше готовност да ни предложи някаква редакция.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: В работната група обсъждахме това, че текстът, предложен от народния представител Полина Шишкова и група народни представители, е по-добър от предложения от Министерския съвет, само че в текста на народните представители има един израз „стига това да е възможно“, който е напълно излишен, защото винаги е възможно да има достатъчно нехабилитирани. „… не по-малко от една четвърт от тях са нехабилитирани преподаватели, стига това да е възможно“. Това „стига това да е възможно“ е излишно. Винаги е възможно.
Ценното в техния текст е последната фраза „като има поне един представител“. Заради това решихме, че е по-добър от предложения.
И моето лично предложение беше вместо „83 на сто“ максимумът членове на Академичния състав да бъде „84“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Министър?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме казаното от професор Герджиков. Предлагаме това да бъде одобрено.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Асенова, ще припознаете ли предложението на професор Герджиков като редакция на Вашето предложение?
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА: Благодаря.
Съгласна съм – напълно излишен е текстът. Може да отпадне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „83“ да се замени с „84“. Добре.
Има едно предложение на народния представител Кристина Сидорова. Няма коментари.
Становище на Министерството на образованието и науката по този текст?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това е за числеността на факултета. 21 е кратно на 7 – три катедри по минимум 7 души. Нямаме численост, имаме бройка. А няма как катедра да бъде по-малко.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Аз още веднъж да повторя тази промяна на думата „четат“ с думата „провеждат“ – това, което коментирах. Мисля, че е второто изречение на чл. 26, ал. 1. Тази промяна се налага от гледна точка на това, че четенето на лекция е архаичен процес, който в съвременния процес на обучение просто не може да бъде така наричан, и от гледна точка на новите информационни технологии.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството на образованието и науката трябваше да уточни в § 10 отпадането на ал. 10.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Това, което успяхме да върнем от разговорите в работните групи, е, че тази алинея говори за численост, а ние, както вече се говори в ал. 1, няма численост. И 40 пада, отиваме на 21. Това, което си спомням, пак говоря по спомени, е, че се оказа, че няма такива, които да не могат да отговорят, и това вече не е приложимо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма да направим проблем – така да го разбираме.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението от народния представител Кристина Сидорова.
За – няма, против – 16, въздържали се – няма.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Венка Стоянова и Борислав Борисов.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Предложението от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов е оттеглено.
Предложение от народния представител Полина Шишкова и група народни представители с изчетената редакция по чл. 83.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. Подкрепяме по принцип с направената редакция.
Сега подлагам на гласуване по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложението, което направи доцент Вълчева – думата „четат“ да се замени с „провеждат“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 10.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 11 има предложение от народния представител Полина Шишкова и група народни представители.
Госпожо Асенова, имате думата.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА: Текстът е аналогичен на този в предходния член, така че смятам, че след като се обединихме около текста в предходния член, би трябвало да подкрепим и този.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Три са аналогичните текстове – за Общото събрание на Факултета, Общото събрание на Университета и Академичния съвет. Текстът, който гласувахте преди малко – за Общото събрание на Факултета, е идентичен с Общото събрание на висшето училище, но в Академичен съвет трябва да са 84, а не 83. Извинявайте, 84 гласувахме преди малко. Така трябва да бъде и в още един от следващите текстове, но в единия трябва да се запази 83. Обсъждахме го преди малко с министър Вълчев – за висшето училище или за академичния съвет, че 84 не е достатъчно, защото тогава ще станат нула, а не един представителите на служителите.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: За Академичния може да остане 83. Няма Академичен съвет от сто човека, така че един човек да се равнява на един процент…
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Точно така. Това беше аргументът.
В Академичния съвет да остане 83, а в другите два случая – 84.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест тук трябва да остане 83.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Тук е Общото събрание. Тук може да бъде пак 84, а след това при Академичния съвет – 83.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест в предложението на народните представители Полина Шишкова и група „83“ се заменя с „84“.
Госпожа Асенова припознава това предложение с предложената редакция от професор Герджиков.
Подлагам на гласуване по принцип направеното писмено предложение с предложената редакция – „83“ да се замени с „84“.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 11.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 12 нямаме постъпили писмени предложения.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 13 има направени писмени предложения от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
И предложение от народния представител Полина Шишкова и група народни представители.
Ние коментирахме вече, колеги, на работната група нашето предложение, а то е в посока на по-голямо овластяване на членовете на Съвета на настоятелите. В Законопроекта на Министерския съвет е предложено те да участват извън установения числен състав по ал. 2 на разглеждания текст, в Академичния съвет със съвещателен глас. Това, което ние предлагаме с колегите с цел по-голяма ангажираност на членовете на Съвета на настоятелите, е те да получат съответно право на глас, като имаме и предложена редакция. Не знам обаче дали тук трябва да направим тази редакция или по-скоро не?
Трябва да се създаде нов § 18а. Тоест това, което коментирахме и на работната група, експертите са го оформили в два варианта на текст за създаване на § 18а: „При определяне на кворума по ал. 1 в заседанията на Академичния съвет не се включват и членовете на Съвета на настоятелите, които не присъстват на заседанието.“
Тук имате и друг вариант…
ИРЕНА АНАСТАСОВА: А защо „и“? Не се включват и? Нещо друго ли има?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Защото имаме и командировани.
В чл. 36, ал. 2 след думите „извън страната“ се добавя „както и членовете на Съвета на настоятелите, които не присъстват на заседанието“.
Аз по-скоро съм склонна да подкрепя вариант II.
Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Обръщам внимание на разликата на двата варианта. В единия случай ще трябва кворумът да се подчини на третото изречение на предходната алинея, тоест имаме ограничение. В чл. 36а, ал. 2: „…Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав.“ Ако се приеме предложението да включим изменението в ал. 2, и Съветът на настоятелите ще трябва да се изчисляват към тази една четвърт.
Ако приемете второто предложение, те ще се извадят от това ограничение за едната четвърт. Това е разликата между двата варианта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние всъщност искаме ли да имаме заседание на Академичния съвет без нито един представител на Съвета на настоятелите?
Професор Кралов.
ИВАН КРАЛОВ: За съжаление, е възможно да се случи. Често не знам, но възможно е да се случи, защото това са седем човека от бизнеса. Ако всеки един от тях е в отпуск, командировка в чужбина… Те се провеждат във фиксирани дни – последната седмица на месеца. Възможно е и да се случи и тогава да блокира работата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме представител и на министъра, той във всички случаи е представител на Министерството.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Нека да не създаваме възможност да блокираме кворума. Те би трябвало да са ангажирани, би трябвало да са уведомени, но наистина има такава вероятност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така, както разбирам госпожа Семкова…
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Вторият вариант е по-добре, защото не блокира.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А ако добавим „които не присъстват на заседанието по уважителни причини“? Така поне ще уведомят, ще изпратят писмо, че поради еди-какво си не могат да участват. Иначе те просто няма да отидат. Както казва господин Йосифов, това може да се системно – ако не искаме да присъствам, просто няма да присъстваме.
Предлагате да приемем вариант II в текста, който ни е предложен. Съгласих се, но всъщност създаването на нов § 18а ще го гласуваме сега, а след това ще бъде отразен на систематичното му място.
Предложение от народния представител Полина Шишкова и група народни представители – тук остава 83.
Преминаваме към гласуване, колеги.
Първо, подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Полина Шишкова и група.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Министерството подкрепи двете предложения, нали, господин Министър?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Сега, ако искате, да гласуваме предложения вариант II. Аз ще го предложа по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Във връзка с § 13, чл. 30 се създава нов § 18а, който трябва да бъде отразен на систематичното място в доклада, а именно: в чл. 36, ал. 2 след думите „извън страната“, се добавя „както и членовете на Съвета на настоятелите, които не присъстват на заседанието“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 14 имаме постъпило писмено предложение от народния представител Джема Грозданова и група народни представители.
Господин Борисов, заповядайте.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В т. 3 да се добавят „и ръководител на катедра“. Идеята на това предложение е да се въведе мандатност до два мандата и за ръководителите на катедри, за да не се стига до ситуации, каквито има в момента – има ръководители на катедри, които са пети мандат, което, иначе казано, означава, че вече 20 години един и същи човек управлява една катедра.
След обсъждането в работна група другото наше предложение доби следния вариант: „На ръководна длъжност не могат да бъдат избирани лица, чиято възраст към датата на избор не позволява да изпълнят поне половината от законоустановения мандат до навършване на 65 години.“
Правим това предложение с цел да се отмени практиката във висши учебни заведения и факултетите в тях ръководни длъжности да бъдат заемани от хабилитирани преподаватели, които са на срочен трудов договор в първо, второ или трето удължение. Искам да кажа, че в случая не става въпрос за някаква дискриминация, за дискриминационно ограничаване на правото на труд и упражняване на професията, а за възрастово ограничаване за заемане на ръководни длъжности. По този начин всъщност се е произнесъл Върховният административен съд по подобен казус, свързан с Правилника на Софийския университет.
И да добавя, че в Преходните и заключителни разпоредби е включен текст, който не засяга сега изпълняващите, заемащи ръководни длъжности. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Борисов.
Изказвания?
Професор Юруков.
БОРИСЛАВ ЮРУКОВ: Според мен не трябва да има фиксирана възраст. Това, което Министерството предлага, е много добре направено. Те предлагат, че мандатът може да се прекратява при прекратяване на основния трудов договор на ръководителя, независимо какъв е. Става въпрос за ректор. Вие го разширявате – искате и за ръководител катедра, и за декан. Нали така?
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Да.
БОРИСЛАВ ЮРУКОВ: Според мен този парекселанс ще се атакува от Комисията за защита от дискриминация, защото е дискриминация по отношение на възраст. Професорът или доцентът, хабилитираното лице е на основен трудов договор. Той има право по закон да се кандидатира. Ако Вие го лишите от това право заради възраст, това е дискриминация по отношение на възраст.
Това, което Вие казвате, че е на срочен договор, това се избягва с предложението на Министерството. Те там казват: в момента, в който договорът вече не е основен, му се прекратява договорът като ръководител. Това искам само да спомена.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ако правилно се ориентирам в предложението на госпожа Грозданова и група народни представители по т. 3, причината това предложение да се направи, не е, че искаме да въведем два мандата за ръководител на катедра, което по принцип съм съгласен, че е разумно. В случая не става дума за това, а само за това с кого ректорът сключва допълнителни споразумения за заемане на ръководна длъжност. И това, което казват вносителите съвсем основателно, е, че сме написали, че се сключват допълнителни споразумения с декан, директор на филиал или колеж, но не сме написали, че се сключва допълнително споразумение с ръководител на катедра и това е абсолютно правилно.
Освен това обаче аз добавям, че не сме написали, че се сключва допълнително споразумение с директор на департамент. И отделно от това аз лично сключвам допълнителни споразумения и със заместниците на декана, директора на филиал, или колеж, или департамент. Тоест всеки, който заема ръководна длъжност, има допълнително споразумение. Не знам дали да не го кажем по-общо, или да ги изброим по начина, по който казах – декан, директор на филиал, колеж и департамент. И тогава идва предложението ръководител на катедра.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Кралов.
ИВАН КРАЛОВ: Същото се отнася и за заместник-ректори. Същото е и за директори на колежи, директори и заместник-директори на филиали и изнесени звена.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ако искате, да ги изброя още веднъж с това, което допълни професор Кралов, пък после преценете как да го формулирате. Това са: заместник-ректорите, декан, директор на филиал, на колеж, на департамент и ръководител на катедра. И заместниците на декана и директора.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ръководителите на основните звена и заместник-ректорите.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ръководителят на катедра не е основно звено.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По-добре да ги изброим всички.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Мисля, че би могло да се каже: заместник-ректорите, ръководителите на основни звена и техните заместници, и ръководителите на катедри.
Ако филиалът е основно звено, тогава звучи така: заместник-ректори, ръководители на основни звена и техните заместници, ръководител на катедра.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ако сега включим всички тези текстове, трябва да направим преходна разпоредба, в която да посочим какво се случва с всички лица, които са заварени на тези длъжности, които ще бъдат…
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Всички имат допълнителни споразумения.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не – дали ще се прекратят правоотношенията, или ще се сключат договори. Докато това е направено за ръководителя на катедра.
Затова моето предложение е да се гласува писменото предложение на госпожа Джема Грозданова както е направено, защото то има отзад преходна разпоредба, която казва какво се случва с ръководителите на катедри.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Просто завареното положение ще важи за всички. Логично е.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: На ръководителите на катедри им се прекратяват. Така е направено предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: По повод тази разпоредба и нейното съдържание обръщам внимание, че в чл. 31, ал. 1 са включени само изборните органи. Това, което предлагаме, за заместник-ректорите и разширяване с другите звена, в момента не мога да видя, например, ръководителят на департамент изборен орган ли е? Но заместник-ректорите не са изборни.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Всички изброени от мен са изборни, само че някои от Академичния съвет, други – от Общото събрание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката по този текст?
Господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Принципно го подкрепяме, а по отношение на направените допълнения сме съгласни и заместниците на ръководните длъжности, които се изброяват – заместник-ректорите и заместник-деканите, също да бъдат включени в обхвата на разпоредбата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Тук обсъждахме с колегите дали не е разумно да предложим в чл. 31, ал. 24 на действащия закон: лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж и техните заместници не могат да бъдат избирани за повече от два – думата „последователни“ отпада – мандата на една и съща длъжност. Да нямат право да я заемат повече от два мандата. Това е идеята.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Христов.
Това е друга хипотеза, тя е различна от тази, която разглеждаме към момента.
ИВО ХРИСТОВ: Да, обаче се предлага в този контекст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, но аз Ви предлагам да приключим с тази, която разглеждаме и след това да преминем да обсъждаме другата хипотеза, защото тя е доста по-различна. Това означава ограничаване на мандатите на всички максимум до два, тоест няма последователни.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Пълни два мандата за всички нива.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Два мандата да са два, а не два, почивка и още два.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Затова казвам, че това е съвсем различна хипотеза. Нека да не ги смесваме. Да приключим с писменото предложение на народния представител Джема Грозданова и група народни представители и след това да преминем към обсъждането.
Предложението на професор Герджиков е в предложението на колегите: досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея след думата „колеж“ да се добави „заместник-ректори, ръководители на основните звена и техните заместници и ръководители на катедри“.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Само подсказвам, че в ал. 4 са изброени по следния начин: „ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници“. Тук са изпуснати единствено председателят на Общото събрание и неговият заместник. Всички други са изброени.
Тук не става дума за това кой как е избран и от кого. Въпросът е само с кого трябва да сключа допълнително споразумение. В момента с някои ги сключвам въз основа на този член, а с други, защото ми е хрумнало, въз основа на избора, което не е симетрично според мен.
Председателят на Общото събрание и неговият заместник, според мен трябва да влязат и в ал. 4, и тук. Тук, защото му сключваме допълнително споразумение, а там, защото трябва и на него да му ограничите до два мандата, ако искате на всички останали. Той 40 мандата ли ще бъде?
Моят въпрос е прост: ако не е длъжност, аз не му ли сключвам допълнително споразумение, не му ли плащам за това, че е председател?
ИВАН КРАЛОВ: Не само е длъжност, а назначава ректора, подписва командировките и така нататък.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Председателят на Общото събрание и неговите заместници…
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Може заместниците да отидат в края. Да изброим тези, които имат заместници.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Председателят на Общото събрание, ректор, декан, директор на департамент, филиал.
Министерството няма предложение за по-добър текст, така че запазваме сегашното положение и мисля повече да не задълбаваме тук. Ако Министерството в един момент намери по-добро решение, ще го предложите и ние ще го приемем.
Да приключим с предложението на Джема Грозданова и група народни представители.
Госпожо Йорданова, да Ви помоля за утре по т. 3 с господин Банчев да предложите текст, който да гласуваме.
По т. 5 имаме ли някакъв коментар?
Заповядайте, господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Уважаема госпожо Председател, във връзка с едно гласуване в Стопанската академия в Свищов относно евентуално предсрочно прекратяване на мандата на ректора, проведено в началото на декември, възникна следния практически казус, свързан с второто изречение на ал. 5. Ако погледнете консолидирания вариант ще видите, че продължава текстът „с органа, който го е избрал, провежда частичен избор в срок до два месеца“. Органът, който го е избрал, е Общото събрание. Съгласно този текст, трябва да проведе избор за нов ректор в срок до два месеца.
Едновременно с това обаче чл. 10, където се регламентира правомощието на министъра на образованието да назначава служебен ректор, казва, че при предсрочно прекратяване на мандата се назначава служебен ректор за срок до шест месеца.
Двата текста се бият помежду си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какво предлагате? Аз не виждам редакция на Министерския съвет.
КАЛИН КОСТОВ: Няма редакция, но това е нещо, което възникна. Просто да уведомя народните представители.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Чудесно! За утре очаквам от Вас редакция, която да разгледаме и да гласуваме.
КАЛИН КОСТОВ: Евентуално отпадане на второто изречение на…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Утре очаквам писмена редакция, която да разгледаме.
Продължаваме все още с предложението на Джема Грозданова и група народни представители.
Имаме редакция, съобразно това, което говорихме на работната група, която ни е предложена от експертите за ал. 7 – да се измени така:
„(7) На ръководна длъжност не могат да бъдат избирани лица, чиято възраст към датата на избора не позволява да изпълнят поне половината от законоустановения мандат до навършване на 65 години.“
Коментари по ал. 7 има ли?
Това е текстът, който експертите, юристите от Министерството са написали в съответствие с това, което обсъждахме.
Господин Николов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Тъй като дебатът сутринта беше преди почивката, какъв е проблемът в това, което госпожа Грозданова предлага? Ставаш на 65 години, знаеш си, че мандатът ти се прекратява. Ако университетът е решил три седмици преди това да те избере за ректор – ОК, три седмици си ректор. Разчитаме на здравия разум на хората.
Така създаваме някакъв странен прецедент, при който в продължение на две години едни хора ще бъдат пълноправни преподаватели, на трудов договор и така нататък, обаче няма да имат всъщност пълните права, ще стане атакуваемо по някакъв начин, че е дискриминация към тях и прочие.
Да си заковем, че 65 години е моментът, в който…
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Можем ли винаги да разчитаме на здравия разум? Че няма за три седмици да изберат някой? Според мен има вероятност някой да го направи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, но ние пак се връщаме на дебата от работната група сутринта. Ние сутринта се разбрахме едно, колегите в обедната почивка писаха текстове. Сега пак се връщаме в изходна позиция. Няма да се връщаме по хиляда пъти на едно. След като сме се разбрали, имаше няколко случая, които бяха коментирани от ректорите и с цел да намерим най-доброто компромисно решение, дадохме задача да…
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Аз пак ще кажа: основният ми аргумент е, че в разговор с юристи по тези въпроси, са ми казвали, че това ще бъде атакувано по някакъв начин, ако го приемем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Кои са тези юристи? Ако са от присъстващите на масата, сега е моментът да си кажат аргументите. Ако сега някой юрист има аргументи против, моля да го каже. Ако няма, води се стенограма, след това допълнителни коментари не желая.
Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Само искам да припомня на народните представители, че преди малко, когато народният представител Борисов мотивира своето предложение, той представи и решение на Върховния съд по такова дело, което е в противоречие с тези митични юристи, които представи господин Заместник-министърът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Приемаме т. 2, т. 3 с направената редакция от експертите. Очакваме от госпожа Йорданова и господин Банчев утре сутринта да ни дадат и коректна редакция на т. 3, след което ще гласуваме.
Сега давам думата за разисквания по предложението на професор Иво Христов. Професор Христов предложи да ограничим мандатите до два. Тоест, да премахнем последователните мандати повсеместно навсякъде за всички. Става въпрос за всички ръководни длъжности. Ако го правим за ректорите, трябва да го направим и за всички.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Разбирам аргументите на проф. Христов, само че влизаме в един казус – два мандата на една и съща длъжност, така ли? А ако е бил два мандата шеф на катедра, не може да стане декан. Ако е бил два мандата заместник-ректор по научната част, може ли да стане един мандат по международно сътрудничество? Бил е два мандата заместник-ректор по учебната част. В следващия може ли да стане друг заместник-ректор? А може ли да стане декан?
Сега си задаваме въпроси и си отговаряме, но животът е много по-богат. Аз мисля, че това е прекалено голяма рестрикция. Тук има хора, които сме реално в университети, хайде да си зададем въпроса: колко активни са преподавателите, които могат да вършат административна работа в един университет, в един факултет, в една катедра? Не смея да твърдя, че са прекалено много. Мераклиите са много, но все пак изборът е някак си отсяване на качествените хора. Затова аз не мога да подкрепя една такава крайна рестрикция. Не е съобразена с реалностите в нашите университети и според мен влизаме в конфликт, който не ни е нужен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Иво Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Колеги, трябва да кажем две неща.
Първо, приемането на закони е политическа дейност, а не технократска.
Второ, приемането на закони винаги е свързано с това, че засягат едни интереси и налагат други. С това трябва да се свикне.
Трето, преди малко ми беше изтъкнат разплакващият аргумент, че Върховният съд бил взел еди-какво си решение. Това е парламент! Каквото решение вземе парламентът, съдът ще се съобрази с него, а не обратното.
Четвърто, по въпроса за длъжностите. Изхождаме от презумпцията, че хората, които са в академията, тоест във висшите училища, преди всичко са водени от научно-преподавателски съображения, а не от началнически. В този смисъл заемането на управленска длъжност и административна длъжност е по-скоро ограничение на тяхната научно-изследователска и преподавателска дейност, а не обратното.
Аз лично смятам, че хората не са отишли в университета, за да се оженят за длъжност, а да могат да бъдат преподаватели и да бъдат учени. Поне така мисля на теория. Естествено, че практиката в България е точно обратната на това, което иска да направи този закон. Идеята е не законът да се съобрази с практиката, а законът да създаде практика, от която да не се срамуваме. Това е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря.
Искам да подчертая финансовата част. Естествено, че се стремят към ръководна длъжност, защото там парите са повече. Научно-преподавателската част, тоест академичните длъжности, не носят толкова много допълнителни пари. Мога да Ви дам много примери на обвързване на допълнителните плащания с растящата минимална работна заплата. Да не говорим как се облагат заплатите с процент прослужено време и колко битки водим с Министерството и не могат да се дисциплинират ректорите. И се облагат с всичко, с процент прослужено време, сякаш цял живот са ректори. Мога да дам много примери.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само не разбрах, доцент Вълчева, Вие подкрепяте ли предложението на професор Иво Христов, или не го подкрепяте?
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Аз го подкрепям, но това е мое лично мнение, а не на синдиката, но лично го подкрепям.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Дългогодишната ми практика показва, че ние, вместо да изпишем вежди, можем да извадим очи. Близо една трета от завеждащите катедри и съответно и в научните организации, които завеждат секция, са успешни и с три, и с четири мандата, защото могат да провеждат научна политика. Мястото на един завеждащ катедра е много важно, тъй като той успява, може и ако разбира да подбира докторанти, да подбира специалисти, да подбира хора, които ще изпълняват стратегията на тази катедра, тоест политиката на университета. Може би една трета от всички тези завеждащи катедри, колкото аз правя сметки, са успешни, другите не дотам.
Каква е целта на предложението на Иво Христов? Целта е ясна – да избегнем феодализацията във висшето образование и, разбира се, в научните организации. Това е единственото. Само че не съм убеден в резултата.
Аз съм на страната на Милен Михов. Ще се въздържа да гласувам това нещо и мисля, че Милен има известни съображения по това, защото не навсякъде и не толкова масова е тази работа. Тя е за определени институти. Ще кажа университетите, където това е отявлена практика, има институции, има висши училища, в които изобщо не е така.
Въведете го. Мисля, че тази работа трябва да се диференцира. Примерно, аз съм съгласен напълно, че като навърши 65-годишна възраст не бива да заемаш. Преминал съм всички тези възрасти, така че мога да говоря с чиста съвест. Не бива да заемаш ръководна длъжност. Останалото обаче, специално за мандатността, не съм убеден, че е правилно. Повсеместната мандатност, че е правилна. Трябва да се диференцира. Трябва, примерно, ректорът да бъде два мандата. Ръководител на катедра като образование, като преподаване, като изследователска работа е съвсем различно от деканската работа. Смея да кажа, че нямат кой знае колко общо. И не съм сигурен, че ако деканът трябва да бъде с два мандата, завеждащият катедрата трябва да бъде с три и така нататък. Може да се разсъждава по този въпрос, да се съберат мнения и от други институции. Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Кралов.
ИВАН КРАЛОВ: Аз се опасявам, че това предложение не е съвсем внимателно обмислено от гледна точка на функционалност. Директно давам пример – нашата катедра е от седем човека. Трима сме хабилитирани, единият е ръководител катедра, единият е ректор, и единият е заместник-декан. Кажете сега какво правим, като единият е втори мандат, единият започва сега – моя милост, а другият също е първи мандат. Просто утре трябва щем, не щем да ги сменим.
Опасявам се, че може да възникне проблем с функционалността, особено при малките катедри и смятам, че трябва внимателно да се обмисли.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Малка, но произвела толкова ръководни кадри – това според мен е по-скоро изключение.
ИВАН КРАЛОВ: Не, извинявайте. Причината е, че никой не иска да работи и да поема отговорност от останалите, а не, че толкова сме успешни.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ние все пак дебатираме дали да бъдат два мандата общо, или да бъдат два мандата с възможност за прекъсване и допълнителен мандат, но не дебатираме дали трябва да има или да няма мандатност. Според мен тук вероятно няма хора, които са присъствали на първоначалното приемане на тази законова разпоредба, но идеята е била да се ограничат до два мандата, тоест да има мандатност. Сега въпросът е дали казваме, че два са два.
Имаме, от една страна, проблемите, които казахте, но, от друга страна, имаме запушване на системата и невъзможност за израстване, включително на административни длъжности, на по-млади преподаватели. И ние трябва да намерим баланса между двете. Мисля, че два мандата намира този баланс и в този смисъл ние подкрепяме по принцип предложението.
И още нещо. Това, което трябва да се прецени, ако се приеме предложението, е дали да има преходна разпоредба за заварените, иначе ще уволним ректорите на Русенския университет и на НАТФИЗ.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Кабакчиева.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Аз не като представител на НАОА, а като социолог. Социологическите изследвания са недвусмислени, че възпроизводството на елитите не е добро. Тоест аз подкрепям идеята за два мандата. Винаги има застиване, рутинизация и това е проблем, така че мандатността се е наложила исторически като вариант за обновяване на социум.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Това ръководни длъжности ли са и черпим ли пари от държавния бюджет? Малко бъркате нещата. Абсолютно ги бъркате. Нито един от нас нито е на основен трудов договор, нито на допълнителен, нито на заплащане. Всеки един от моя синдикат е доброволец – нула стотинки.
Искам да обясня за какво става въпрос от моето лично становище. Изхождам от практиката на едно висше училище, в което така са се затапили нещата при академичното израстване, и дори сега едвам ми хрумва, професор Христов, защо това се случва.
Има висше училище само с петима асистенти и с главни асистенти по брой надвишаващи доцентите. Вие знаете, че по принцип доцентите са с най-голямата численост в академичния състав. И сега едвам ми хрумва защо не им дават ход на младите хора да се хабилитират? Ами, да нямат амбицията към ръководни длъжности.
Затова лично подкрепям становището си с този пример и казвам защо съм съгласна с предложението на професор Христов. Има висши училища, в които младите хора наистина са застинали на ниво главен асистент и доктор, отдавна готови за хабилитация. Чисто синдикално може би ще предприемаме дейности в тази посока.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доцент Вълчева.
Други изказвания, колеги, има ли?
Професор Иво Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Вижте, аз съм бил ръководител катедра точно два последователни пъти и трябва да ви кажа, че това беше най-тежката част от моята академична биография. Нито един истински учен не възприема това като призвание, а напротив – като тегоба.
Второ, много добре знаете, че две трети от тяхната работа се концентрира в безсмислена административна работа за агрегация на данни, които по принцип администрацията на университета не е на работа и тя ги има. Това са едни безчислени отчети, таблици и така нататък – вместо хората да си гледат пряката научна и изследователска работа, се занимават, извинявайте, с глупости. И това се увеличава непрекъснато.
Плюс, ще прощавате, акредитацията, която възпроизвежда тази хартия още един път. И накрая атестация и така нататък. И се получава един безсмислен кръг от безсмислено бюрократична агрегация на данни, които по принцип не са наша работа.
По отношение на ограниченията, аргументът с това, че има катедри, които нямат достатъчно хабилитирани лица, че да могат да изпълнят изискването за два мандата, е резонно, но, от друга страна, идеята на това предложение е да се отпушат лифтовете, вертикалните лифтове за движение нагоре. Срамотно е 50-годишни асистенти, на които не им е дадена възможност да станат дори доктори! И това се прави с една много ясна цел – висшата научна номенклатура не допуска нисшите и средните звена. Така до никъде няма да я докараме!
Това, което описа министър Вълчев в началото за нашето образование – една от закостенялостта, ригидността на структурата нашето висше образование е една от причините за липсата на реални научни достижения. Тази работа става с млади хора, с хора на средна възраст, които могат и са енергични. Онзи ден четох едни анализи, в които се казва, че 60% от фирмите в Съединените щати, които са най-иновативните в света, са хора на 40 години. Млади хора, които движат това общество. Ние докъде ще го докараме?
Затова Ви казах, че законът има за задача… Някой беше казал: ние с каква цел го правим? Едно време един мой учител го беше казал в Юридическия факултет: законите се правят, за да пазят хората от хората. Затуй.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Аз Ви предлагам, колеги, да приключим за днес. Да преспим с това предложение на професор Христов и утре сутринта да започнем в 9,00 ч. с редакцията, която очаквам от госпожа Йорданова и господин Банчев за т. 3 от предложението на Джема Грозданова. И ако някой има още нещо да каже допълнително по предложението на професор Христов, подкрепено от Министерството на образованието и науката, да си го премисли, тъй като няма постъпило предложение, а е доста съществено. Затова Ви предлагам тази вечер няколко часа за размисъл. Утре ще пристъпим към гласуването му.
Съгласни ли сте? Да.
Приключваме днешното заседание.

(Край – 17,55 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ
МИЛЕНА ДАМЯНОВА