Точка единствена. Разглеждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерски съвет на 12.08.2019 г.

---

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добро утро, колеги!
Продължаваме работата.
Предлагам Ви да пристъпим към § 15.
По § 15 има постъпили писмени предложения: от народния представител Полина Шишкова и група народни представители; от народния представител Милена Дамянова и група; и от народните представители Радостин Танев и Борис Кърчев.
Нашето предложение е в т. 13, която казва, че „ректорът представя на Общото събрание отчет за работата си и за резултатите от изпълнението на политиката за развитие на висшето училище, за финансовото състояние и за съществуващите проблеми и мерките за тяхното решаване“, като ние предлагаме този отчет да се представя ежегодно.
Ако ми позволите и няколко думи по предложението на Радостин Танев и Борис Кърчев – доколкото съм запозната, то е по предложение на работодателските организации. Предложението на колегите е мандатната програма да се разработва по критерии, определени от министъра на образованието и науката. Не знам доколко това не е намеса в автономията на висшите училища, но колегите са го предложили. Разбира се, склонни са при аргументи от всички нас, които са в обратната посока, да оттеглят предложението. Пак казвам, те са внесли предложение на работодателите.
Становище на Министерството на образованието и науката – заповядайте, господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Разумно е предложението ежегодно да се отчита изпълнението на заложените цели и политики в политиката за развитие. По този начин академичната общност ще бъде съпричастна към тези цели и задачи, от една страна. От друга страна, мандатната програма е документ, с който ректорът е ангажира навътре към академичната общност. Не мисля, че Министерството трябва да поставя каквито и да е изисквания към нея. Чисто технически дори не сме сигурни как ще се реализира това изпълнение, критерии към мандатната програма и какво би означавало да има такива критерии. Нека това да остане ангажимент вътре към академичната общност, предвид това че политиката за развитие е документ, който ще се изготвя два месеца преди изборите за ректор. Един кандидат за ректор ще може да отрази частично тази политика и в мандатната програма. Целта е ние да имаме общ ангажимент към вътрешните и външните заинтересовани страни, така че по-скоро не подкрепяме предложението на народните представители.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания?
Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Предлагам в § 15, т. 1. буква „б“ новата т. 11, с която правомощията на Академичния съвет се дават на ректора за признаване на дипломи за висше образование, придобито в чужбина, да се добави, че това става въз основа на доклад на комисия. Защото така едноличният орган признава придобитото в чужбина образование, но все пак трябва да се запише въз основа на какво става това. Досега Академичният съвет го правеше като колективен орган.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Подкрепям последното предложение. В момента така и става, но понеже има опасност някой ректор да реши без предварителна комисия, по-добре да го запишем.
Подкрепяме и предложението да се добави „ежегодно“, защото иначе не е ясно за какъв период. От Съвета на ректорите сме го предложили.
Сега съобразявам – преди също се изискваше годишен доклад от ректора пред Общото събрание. В този член ли беше? Заместваме онзи доклад – предишния, с този ли, или ги добавяме, за да станат два?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Дали е един, или два е форма. Няма значене според мен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Като гледам и корпорирания вариант, не виждам някъде нещо да сме заличили в т. 5 на настоящия текст: „подготвя и предлага за приемане от Академичния съвет годишния отчет на висшето училище, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище, както и резултатите от функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението…“. Всъщност професор Герджиков е прав.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Това е за Академичния съвет. Съгласен съм. При нас правим това и на Академичен съвет и на Общото събрание, защото то иска да го чуе.
Добре, бихме могли да обединим все пак двете, защото Общото събрание се интересува от финансовите показатели.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министър Вълчев?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Нека да си остане така. Дори и да има два доклада, в случая „доклад“ не го възприемайте като форма, а като докладване на нещо.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Въпросът е онези 400 души как го възприемат. Те очакват от мен това. Нямам нищо против да са два.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Дайте да погледнем предложенията на колегите от БСП. В чл. 32, ал. 1 те са предложили да отпадне новата т. 12. Те създават нова ал. 2, в която отива. Всъщност правят редакционна поправка.
Заповядайте, госпожо Асенова, Вас очакваме – разглеждаме Вашето предложение по § 15.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА: Уважаема госпожо Дамянова! Предлагаме следните промени: да отпадне новата т. 12, и предложената нова т. 13 да стане нова т. 12, като от нея отпадне изразът „и за резултатите от изпълнението на политиката за развитие на висшето училище“; досегашната т. 10 да стане т. 13 и да се създаде нова алинея със следния текст: „Ректорът на държавно висше училище подготвя и представя ежегоден отчет до министъра на образованието и науката за изпълнението на задълженията по договора за управление. В допълнение към задълженията по ал. 1, т. 12 представя на Общото събрание отчет за резултатите от изпълнението на политиката за развитие на държавното висше училище…“. Надолу се променят реда на алинеите, като в ал. 4 без предложените от Министерския съвет корекции.
Идеята е, че в основния текст според нас не е отчетен фактът, че има незадължителност на частните висши училища да приемат програма за развитие и да сключват договор за управление. Смятаме, че текстовете трябва да вменяват задължения единствено на ректорите на държавните висши училища. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Считаме, че този механизъм на предоставяне на отчет трябва да го има и трябва да остане.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ние също смятаме, че текстът трябва да остане както е предложен. Подкрепяме Министерството на образованието и науката и ще дам пример защо прави това. Много често, когато сме искали информация от Министерството, сме отчитали факта, че на Академичен съвет се представя една информация, а отчетът в Министерството е с друга. Това е било винаги в помощ на ректора, който не е обръщал внимание на някои недостатъци вследствие на администрацията на висшето училище. Смятаме, че от това нещо има полза. Признавам, че Софийският университет е отличник и не коментирам казаното от професор Герджиков. Има и други отговорни висши училища, но има и такива, които дават различна информация.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания има ли?
Няма как да оттегля предложението на господин Танев и Борис Кърчев и ще го гласуваме с уговорката те да го оттеглят в залата, защото никой от нас не е вносител и няма процедура, по която да го оттеглим.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Полина Шишкова и група народни представители.
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Гласуваме предложението от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението от народните представители Радостин Танев и Борис Кърчев.
За – няма, против – няма, въздържали се – 16.
Доцент Михов ще формулирате ли предложението.
МИЛЕН МИХОВ: Правя предложение по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „взема решение за признаване на висше образование, придобито в чужбина, въз основа на доклад от комисия.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството има ли някакви възражения по така предложения текст? Нямате.
Подлагам на гласуване направеното предложение от доц. Михов по чл. 83 от Правилника.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на вносителя за § 15.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Да се върнем на § 14 – господин Банчев, да ни прочетете текста. Очакваме редакция на чл. 31
БИСЕР БАНЧЕВ: „Чл. 31 (1) – чета пълния текст на алинеята:
„(1) за ректор, декан и директор на филиал или колеж се избират хабилитирани лица, които работят на основен трудов договор във висшето училище“ – това е съществуващият текст.
(2) с избрания ректор на държавното висше училище се сключва договор за управление по чл. 10, ал. 2, т. 10:
а) с избраните декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници, председател на Общото събрание и неговите заместници се сключва съответно споразумение по чл. 32, ал. 1, т. 3.“
Става малко трудно изписването – заместниците на председателите трябва да отидат отзад чисто филологически.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И техните заместници. Председателят на Общото събрание също има заместници – вчера така говорихме: да започнем с председател на Общото събрание и след това изброяваме всички останали, накрая и техните заместници.
Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Искам да поставя на обсъждане един въпрос: председателят на Общото събрание длъжност ли приемаме, че е? Чрез препратката, която правим към т. 3 ни се казва, че с председателя на Общото събрание се сключва допълнително споразумение по чл. 119, или се сключва споразумение по чл. 107. Накратко: чл. 119 означава, че по основното трудово правоотношение на хабилитираното лице, което става председател на Общото събрание, която длъжност е академична, ще се добавят функциите на председател на Общото събрание и вероятно някакво допълнително възнаграждение. С тази концепция може би нямаме проблем, с уточнението, че длъжността продължава да е академична, тоест той заема длъжност „професор“, „доцент“, а не длъжност „председател на Общото събрание“? Не е длъжност, това е моята концепция.
Второ, чрез препратката по чл. 107 задълбочаваме проблема, защото чл. 107 ни казва, че когато трудовото правоотношение възниква от избор, работодателят уговаря важните условия по него като заплата и други допълнителни условия със споразумение по чл. 107. Тук вече приемаме, че длъжността е председател на Общото събрание. Мисля, че практиката във висшите училища не е такава, но ако бъркам поправете ме. С предложения текст ние задълбочаваме този проблем и даваме опора за тълкуването, че председателят е длъжност. Реално обаче тя не е такава.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Всичко, което казахте, важи и за действащия чл. 32, ал. 1, т. 3 за декана, директор на филиал или колеж.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Абсолютно съм съгласна и вчера поставихме този проблем.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Това е действащ текст.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Да, действащият текст има проблем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие не сте изчистили този проблем със Законопроекта, който сте внесли.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Спомням си, че при предишно обсъждане имаше ректори, които казаха, че го сключват по чл. 119, а други по чл. 107 и затова го оставихме така. Разбирам концептуалния проблем. Практическият проблем е, че някои си го сключват по едното, другите – по другото, и затова не се реши нищо.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Те вероятно го правят затова, защото Законът дава такова предписание. Това обаче през призмата на трудовото право е неприложимо и незащитимо. Ректорите вероятно го правят, защото те трябва да си спазват по някакъв начин Закона за висшето образование.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Да, но те не са го спазили като всички сключват по едното или по другото, или по някакъв трети начин.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, след като практиката е такава и в момента, не виждам какво точно ще задълбочим, ако Министерството на образованието и науката в бъдещ период намери разрешение на казуса и ни го предложи, в Комисията ще го обсъдим и ще го приемем. В Законопроекта на Министерския съвет ние не виждаме разрешаване на съществуващ към момента проблем. Ние не го добавяме, просто добавяме само председател на Общото събрание, каквато е практиката до момента, както чухме. В момента няма да намерим такова решение, така че предлагаме да се запази съществуващото.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Практиката не е да има длъжност „председател на Общото събрание“. Това означава длъжностни характеристики, включване в длъжностното разписание. Длъжност предполага да има ежедневен обем от задължения, а той има епизодично – няколко пъти в годината.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Да не добавяме към този текст „председателят на Общото събрание“, защото това пък вече съвсем ще задълбочи проблема.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Какво сключвам аз с председателя на Общото събрание оттук нататък?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако във Вътрешните правила имате допълнително възнаграждение, коригираш му възнаграждението и нищо повече.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: На кое правно основание?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: На чл. 119 от трудовото правоотношение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Каква е практиката към момента? Какво се сключва?
Доцент Вълчева, заповядайте.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Практиката е различна и ние много често имаме спорове. На едни председатели на Общото събрание се плаща, на други – не се плащат. Сумите надвишават многократно основната заплата на асистентите и от там ние имаме неприятности от гледна точка на това, че асистентът работи усърдно, а председателят на Общото събрание само веднъж в годината организира такова събрание.
Мисля да не го фаворизираме толкова, защото и без това проблемите от този характер са много и различни. Има ректори, при които нещата са ясни и открити, разписани са, има вътрешен правилник, при други – няма, от една страна.
От друга страна, по начина, по който го поднесохте, става един омагьосан кръг. Ректорът подписва допълнителното споразумение на председателя на Общото събрание, той му подписва неговото споразумение… Оправили сте го, добре.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Добре, аз се съгласих да махнем председателя на Общото събрание и неговите заместници.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев, моля отново да прочетете текста.
БИСЕР БАНЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Първото изречение не се променя от действащия текст: „За ректор, декан и директор на филиал или колеж се избират хабилитирани лица, които работят на основен трудов договор във висшето училище“.
Новото е в следващото изречение: „с избрания ректор на държавно висше училище се сключва договор за управление по чл. 10, ал. 2, т. 10, а с избраните декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници се сключва съответно споразумение по чл. 32, ал. 1, т. 3.“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Някакви коментари по текста имаме ли още?
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Предлагам първото изречение, което не се променя всъщност след „колеж“ да добавите „и департамент“, защото там го няма. Има го в ал. 2, но в ал. 1 продължава да липсва „директор на департамент“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Иво Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Извинявам се, може би малко встрани от темата, но с колегите дискутирахме. Понятието основен трудов договор не е много прецизно. Кодексът на труда работи с варианти първи, второ, трети и така нататък трудов договор. Със специален закон какъвто е Законът за висшето образование не може да се въвежда норма в трудовото право.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Напълно сме съгласни, но в Преходните разпоредби има едно пояснение. Може би ако го прочетете, ще Ви е по-пълно изказването.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев, прочетете отново текста с добавката на професор Герджиков – в първото изречение да се добави „директор на департамент“.
БИСЕР БАНЧЕВ: „Чл. 31. За ректор, декан и директор на филиал, департамент или колеж се избират хабилитирани лица, които работят на основен трудов договор във висшето училище“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нататък остава така, както го прочетохте преди малко.
Кой ще припознае този текст, или като текст на Комисията по чл. 83 от Правилника.
Гласуваме така предложената редакция и на т. 1 от Джема Грозданова и група.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По т. 2 има ли коментари или редакции? Нямаме.
Гледаме т. 2 от предложението на народния представител Джема Грозданова и група – досегашната ал. 3 става ал. 5 и в думите „лицата по ал. 2“ се заменят с „лицата по ал. 4“; след думата „предсрочно“ се поставя запетая, а думите „в случаите по чл. 35“ се заменят с „освен случаите по чл. 35 и при навършване на 65-годишна възраст“.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
В текстовете, подготвени от експертите, в § 14, чл. 37, ал. 7 да се измени така: „На ръководна длъжност не могат да бъдат избирани лица, чиято възраст към датата на избора не позволява да изпълнят поне половината от законоустановения мандат до навършване на 65 години“.
Имаме ли още коментари по този текст? Нямаме.
Подлагам го на гласуване.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Професор Христов оттегля предложението си.
ИВО ХРИСТОВ: Скромните ми консултации показват, че както каза и министърът вчера, този закон и без това чупи системата, ще вземе да я счупи съвсем. Това, което единствено предлагам е, в така изброените в чл. 31, ал. 4 „лицата, избирани на ръководни длъжности – ректор, декан, директор на департамент, филиал, колеж, ръководител катедра и техните заместници не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата“ – добавяме и ръководител на катедра.
Към досегашния текст добавям „и ръководител катедра“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката? Подкрепяте предложението.
Подлагам на гласуване направеното предложение на професор Иво Христов и редакция на новата ал. 4 на чл. 31: след думата „колеж“ да се постави запетая и да се добави „ръководител на катедра“.
Който е за, моля да гласува.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Деканът не носи никаква отговорност. На практика той е пощаджията от катедрата до ректора или до Академичния съвет. Ръководителят на катедрата обаче като заседне, докато си провежда политиката или прави наука – тези, които са добросъвестни, за два мандата не може да направи нищо, с един мандат – още по-малко. Затова съм против това и ще гласувам „против“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Гласуваме предложението на Иво Христов.
За – 15, против – 1, въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 14.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
По § 16 има постъпило писмено предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Предложението е продиктувано от промяната, която се предлага: ректорът да бъде евентуално сменен с квалифицирано мнозинство. Смятам, че трябва да си остане текстът, който съществува в момента – половината плюс един от Общото събрание.
Прекалено високо се вдига летвата, увеличаваме и правомощията на ректора. Не смятам, че трябва да правим тази промяна, която силно ограничава възможността да се сменя ректорът при необходимост. Не казвам, че има такива случаи, но прекалено много ограничаваме и рестриктивно записваме с този текст за смяна евентуално на ректора.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 16 касае промяна в чл. 35. В случая коментираме редакцията на сегашната ал. 1.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Съгласни сме с аргументите на господин Цонков. Ще Ви кажа какви бяха аргументите в работната група – че ние очакваме от ректорите да са по-отговорни към изпълнението на заложените стратегически цели и задачи. Това може да доведе до хипотеза да влязат в конфликт с академичната общност. Залагайки на концепцията, че трябва да имаме по-оправомощени и по-отговорни ректори, вдигнахме това изискуемо мнозинство.
От друга страна, ако разсъждаваме, пак казвам, споделяйки Вашите аргументи, ректорът, от една страна, е отговорен навътре към академичната общност – те го избират, те трябва да имат възможност да го отзоват, ако той не си върши работата по реда, по който е избран и той трябва да търси партньорството и баланса между интересите на вътрешните заинтересовани страни и обществените интереси. Така че, ако ректорите са склонни да остане старият текст, ние ще го подкрепим. Пак казвам, това беше резултат от диалог в работната група.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Професор Тотев ще каже, но аз мисля, че може да остане старият текст. Достатъчно трудно е с 50 плюс 1 от списъчния състав да бъде сменен ректорът, защото обикновено присъстват 90%. Трябва 50 на 40 да бъде, за да го сменят, което е трудно. Тогава идеята действително беше, както каза министър Вълчев, да има повече възможност ректорът да прави реформи, които не са популярни. Още тогава си дадохме сметка, че това е проблем, защото може да се случи и обратното – ако имаме реформаторски настроено Общо събрание, а ректорът спъва реформите, те не могат да го сменят. Склонен съм да остане повече от половината.
Имам добавка и към ал. 2. Там става дума и за мандата на едноличните органи за управление по ал. 1, за които има изискване да бъдат хабилитирани лица – има главни асистенти. Асистентите не са на постоянен трудов договор, но има главни асистенти и за тях това важи с пълна сила – ако им се прекрати договорът по някаква причина, няма как да останат на ръководния пост, който заемат. Или трябва да ги добавим, или трябва да кажем нещо по-общо от типа на членове на академичния състав.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги и народни представители! Подкрепям също това, което и професор Герджиков подкрепя за 50 плюс 1, но слушайки тук два дни, все имам чувството, че ректорът е нещо лошо, че ректорът прави пакости, че ректорът бил велможа и така нататък, ректорът дава неверни данни в докладите си. Ами, след като този човек са го избрали толкова много хора, и за да стигне един човек до ректор, е минал през хиляда изпитания. Никой не е станал ректор хей така от улицата. Той е избиран мажоритарно от докторант, асистент, доцент, професор, заместник-декан или декан, ръководител на Катедра и тогава ректор. Не са чак толкова лоши тези хора, че такова отношение да имаме към тях. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Тотев.
Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Няма да коментирам, тук не става въпрос за лоши и добри ректори. Става въпрос за лошо администриране. Не ме разбрахте правилно и слагам точка на това.
Искам само да кажа, че подкрепям казаното от професор Герджиков и от професор Тотев. Мисля, че е справедливо мнозинството, което е избрало ректора, да има право и да го отзовава, така че 50 плюс 1 е логично.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Някакъв коментар на Министерството по предложението на професор Герджиков по т. 2 от § 16 за създаването на нова ал. 2?
Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Това, което обсъждахме – мислехме, че няма лица, еднолични органи, които да не са хабилитирани, тоест да не са доцент или професор, но очевидно има такива лица – главни асистенти.
Можете ли да ни посочите някакъв пример.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Да ги прегледаме: първо, ръководител на департамент – има ли изискване да бъде хабилитирано лице?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Ние установихме, че няма позиция на едноличен орган на управление, за който да няма изискване да е хабилитирано лице.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Например за ръководител на департамент?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Тогава установихме, че има, но сега ще ми трябва време да намеря…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Подкрепям предложението на колегите Цонков и Жаблянов с още един аргумент: 2/3 е норма за кворум. Ако приемем, че с 2/3 трябва да се отзовава ректор, на практика почти с пълно единодушие в реални условия трябва да се постигне, така че мисля, че старата норма е добре защитима за авторитета и възможността на ректора да управлява. Мисля, че трябва да подкрепим това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Кралов.
ИВАН КРАЛОВ: При нас имаме департаменти по чужди езици, в които преподавателите са старши преподаватели. Не са хабилитирани лица, така че наистина този проблем…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Това задълбочава проблема, означава, че има такива, които дори не заемат академична длъжност, а са на щат. Идеята на професор Кралов е, когато спрат да бъдат на щат, да спрат да бъдат и ръководители на звена, тоест това не важи дори само за академичните длъжности, казва той, защото старши преподавателят не е академична длъжност.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Това, което сега се коментира, е нещо ново. Това, което нас ни притеснява в практиката, е, че много пъти лица биват освобождавани от академична длъжност, но няма текст, който да казва, че се освобождават от ръководната. Затова предвидихме такъв нов текст тук.
Възможно ли е да не заема академична длъжност, а да е ръководител на звено.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, току-що дадоха пример със старши преподавател и в такъв случай ал. 2 би трябвало да звучи така: мандатът на едноличните органи за управление се прекратява предсрочно, когато бъдат освободени от длъжност.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Има ли термин „преподавателска длъжност“? Има. Тогава преподавателска длъжност, защото това ще включи и академичните длъжности, и асистентите и преподавателите. Искам да кажа, че трябва да включим хабилитираните и главния асистент, които според мен са академични длъжности, асистентът, който не е, и преподавателите.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Ако ми разрешите да прочета чл. 48: длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са: за хабилитирани преподаватели – доцент и професор, за нехабилитирани преподаватели – асистент и главен асистент, тоест имаме научно-преподавателски състава, който включва и академичния.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Господин Йосифов предложи думата „длъжност“. Притеснява ме само да не се схване като ръководната длъжност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Мандатът на едноличните органи за управление по ал. 1 се прекратява предсрочно, когато бъдат освободени от длъжностите по чл. 48. Така съгласни ли сме? Добре.
Господин Вълчев, съгласен ли сте с направената редакция? Съгласен сте.
Подлагам на гласуването предложението от народния представител Николай Цонков и Валери Жаблянов.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване редакцията за ал. 2 на § 16, която изчетохме преди малко, а именно: мандатът на едноличните органи за управление по ал. 1 се прекратява предсрочно, когато бъдат освободени от длъжностите по чл. 48“.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 16.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По § 17 има направено писмено предложение от народния представител Полина Шишкова и група народни представители.
Госпожо Асенова, заповядайте.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Предлагаме да се направят следните промени в чл. 35а, ал. 3 – цифрата 8 да се замени с цифрата 9; по ал. 5 думата „петима“ да се замени с думата „шестима“; създава се нова ал. 5 със следния текст:
„(5) Представител на общината, в която е седалището на висшето училище, не може да участва в Съвета на настоятелите на повече от две висши училища“.
Досегашната ал. 5 става ал. 6.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Коментари?
Професор Тотев, заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Записано е „представител“, не „общината“.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Професор Герджиков, каква е ползата от това? Може ли да обясните малко повече.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Извинявам се, не разбрах смисъла от ал. 5 – че представителят може да бъде само в едно настоятелство или в две. В две. Общината може да прати петима представители в пет университета, защо да не може?
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА: Става дума един представител на общината, един и същи да участва в повече от две.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Може би трябва да се погледне текстът, защото аз го схванах по друг начин. Аз разбрах, че общината изобщо не може да прати представител на повече от две места, а в София има, да кажем, 12 висши училища. Трябва да го кажем ясно.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Министерството?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това, ако го кажем, трябва да го кажем и за представителите на министъра и не виждам какво толкова ще постигнем? Не само на министъра, и на студентския съвет, и на работодателите – всички квоти, и няма да постигнем кой знае какво. Според мен в момента няма такива, които да участват на повече от две места, няма и риск. Дори и пък да се случи няма да стане кой знае какво. Може да се случи най-вече в Студентския град. Столичната община да реши, че един представител ще ходи в четири висши училища, но малко е вероятно да се случи такова нещо.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: В крайна сметка, отивайки той не изразява лична позиция, изразява позиция, представя институцията.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Той трябва да бъде ангажиран с развитието на висшето училище. Представете си, че във Варна кметът не се сети за достатъчно хора, които да излъчи, и излъчи един и същи човек в три висши училища, ако той е ангажиран, нищо лошо.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Вносителите – подкрепяте си предложението.
Има ли други коментари? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме писменото предложение на Полина Шишкова и група народни представители.
За – 5, против – 1, въздържали се 10.
Гласуваме предложението по вносител за § 17.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По § 18 няма направени писмени предложения.
Коментари по § 18?
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Уважаеми колеги, към така предложения текст, ми се струва, че трябва да добавим и възможност да има съгласуване с Министерството на образованието и науката. Изхождам от позицията, че все пак трябва да има равнопоставеност на държавните и на частните висши училища. Когато става въпрос за откриване на колежи, териториално изнесени структури, е хубаво частните училища освен през Националната агенция по акредитация, да минават и през Министерството на образованието и науката. Като чета текста, ми се струва, че Министерството също трябва да има роля.
АНЕЛИЯ СЕМKОВА: Този текст би трябвало да се синхронизира с промените, които направихме в т. 3 на чл. 9, ал. 3. По отношение на частните училища ние казахме, че Министерският съвет открива териториално изнесените им звена в България и в чужбина. Този текст е във връзка с онзи и би трябвало да го съобразим и терминологично. Вероятно логиката е преди да се внесе за разглеждане в Министерския съвет да има оценка на Проекта за откриване на звеното от НАОА. Просто терминологично, трябва да заменим „структури“ с „териториално изнесени звена в България и в чужбина“, какъвто термин възприехме в т. 3, буква „б“ за частните училища. От колежите се отказахме, тъй като частното училище може да има и друга структура, различна от предлаганата за държавните. Те може да не се наричат колежи изобщо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тъй като нямаме подготвен текст и наистина ще помоля там, където в предходни текстове, сме правили редакции, ако видим, че трябва да се преведат и по-нататък в текста, да ги имаме предварително, защото в момента ги нямаме и говорим наизуст.
Алинея 2 трябва да звучи така: териториално изнесените звена в страната, както и териториално изнесените звена и поделения в чужбина по § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на частните висши училища се откриват след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация…
Ще помоля в почивката да ми подготвите текста. Отлагаме § 18.
Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Искам да поставя на дебат дали в оценката на Националната агенция за оценяване и акредитация трябва да бъдат включени и поделенията? Поделенията не са звена, по силата на легалната дефиниция по § 4, те не са самостоятелно обособени звена. Поради тази причина е хубаво да дебатираме ще подлежат ли те на оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Моето мнение е, че трябва да подлежат. Иначе рискуваме да увредим репутацията на българското висше образование. На втория етаж на фитнес сграда да открием поделение може да увреди репутацията на цялото българско висше образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Концептуално го изяснихме, остана да формулирате текст за § 18 след почивката.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Понеже следващият параграф е за чл. 46, ако може да кажа нещо за чл. 42. Имахме предложение, което, за съжаление, никой не е внесъл. Поне на две места в Закона, а може и на три бяхме предложили да се променят неща, свързани със следното.
Преди 15 години беше възможно да започнеш обучение в образователната и научна степен „доктор“ не след „магистър“, а и след „бакалавър“. Тогава обучението беше четиригодишно. По напълно неизвестни за мен причини преди 15 години това се промени, забрани се обучението след „бакалавър“ и сега „доктор“ можеш да станеш само след магистърска степен. Според мен това не е удачно, в практиката непрекъснато пречи. Нищо не пречеше преди 15 години да оставим двете възможности. Обучението не става по-кратко, защото едното е 5+3, а другото е 4+4 години. Нямаше никаква логика тогава и според мен трябва да се възстанови старото положение.
Ние имахме такова предложение, но, за съжаление, никой от колегите не го е внесъл. В случай, че сметнете, че това е разумно, знам двете места, на които трябва да се отрази.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това е голяма промяна и ние не сме сигурни, опасяваме се, че на повече от две места трябва да се отрази. Спомням си, че имахме обсъждане в работната група дали да не предложим и алтернативен вариант – 3+2 за „бакалавър“ плюс „магистър“. Този въпрос въобще не сме го обсъждали в работната група. Всички обсъждания, касаещи продължителността на обучението, бяха отложени по-скоро за следващ Законопроект или за обсъждане в контекста на изготвянето на стратегията за периода след 2020 г.
По отношение на конкретното предложение – да, имало е такъв период, но има отмяна на това предложение. Сигурно има и аргументи за отмяната. Проблемът е, че в момента не сме готови да го обмислим от всички страни. Не сме готови и да го приведем систематично в Законопроекта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Иво Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Това, което предлага професор Герджиков е наистина важно и концептуално, но по-скоро е свързано с обсъждането на така наречената тризвенева структура: бакалавър, магистър, доктор.
Като частно мнение бях дълбоко против нейното въвеждане, защото това е: „Видяла жабата да подковават коня и тя вдигнала крак“. Знаем това откъде дойде, знаем и защо дойде.
От друга страна, на Вас ли да казвам, че магистърската степен в голяма част от българските висши училища, с някои малки изключения, е проформа и за усвояване на едни пари. Теоретично идеята е, че това трябвало да бъде надграждане на пирамида; бакалавърската степен трябвало да дава широкия фундамент – ти да видиш; магистърската вече трябвало да надгражда и докторската трябвало да бъде, така да се каже, Lege Artis. Обикновено в магистърската степен се повтаря това, което бакалавърската те така и не са я научили, а след това – в докторската, правим първите две.
Разбира се, аз нямам никакви илюзии, че това можем да го отменим. Това обаче е предмет на друга сериозна дискусия: доколко магистърската степен изпълнява функциите, за което тя беше въведена?
Има и други. В регулираните професии, които са директно като магистратури този казус не стои: право, медицина и още други, архитектурата, техническите. Там няма драма. Проблемът е в другите дисциплини. Според мен, за да можем да отговорим на това, ние трябва да направим прецизен анализ въобще за ефективността на тризвеневата структура и в частност на магистърската степен като такава – доколко тя се е утвърдила, какви са нейните дефицити, какви са нейните позитиви. На тази база можем да направим обосновано предположение дали можем да въведем докторска степен веднага след бакалавърската.
Досещам се какво има предвид професор Герджиков и съм склонен да го подкрепя, но, от друга страна, би трябвало да направим и тази дискусия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: На практика прескачаме една степен, на практика трябва да променим Закона за академичния състав, на практика трябва да се откажем от принципите на висшето образование каквото е. Аз съм за промени – революционни, или еволюционни, каквито ѝ да било, стига те да имат добър резултат. Аз не съм сигурен, че това ще донесе добър резултат. Не ми се струва, че непрекъснато трябва да се правят структурни промени в субординацията на академичния състав, защото тук наистина промените са такива. Тоест триадата липсва, става деада и от там вече може да произтекат други неща.
Някои от Вас вероятно знаят, че и в чужбина, и в България е имало случаи, когато се прескача дори средно образование. От девети клас той завършва средното си образование за две години и записва висше дори без изпит. Изкарва го за три години, но това е за особено надарени хора главно в природните науки. Това са изключения и тези мерки се взимат с решение на ректор, на Академичен съвет и прочие, дори и на министър. Това обаче са много редки изключения. Не виждам никакъв смисъл да прескачаме бакалаврите. Не виждам нищо рационално в това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, професор Станилов.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Съгласен съм най-вече с аргументите на министъра, че и в други текстове трябва да де отрази това, което предлагаме. Смятам, че това все пак ще бъде полезно особено за природните науки, където има случаи, в които студентът след магистърската степен вече не иска да продължи в България докторантура. Затова ще Ви предложа текст за следващото изменение на Закона, в което ще отразим и дали е нужно да се изменя нещо в Закона за академичния състав, или има други текстове в Закона за висшето образование. Ще отговори и на опасенията, че така ще прескочим една степен, защото в рамките на тези четири години, след първата съответният човек би могъл да получи и магистърска степен, както ставаше след 8 клас – получаваше се дипломата в девети. Очевидно това технически е възможно, въпросът е дали е разумно? Аз мисля, че е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Ако мога да допълня и аз, госпожо Председател. Разисквали сме на много наши форуми тези казуси и винаги хората от регулираните професии – архитекти, юристи, медицина, поставят въпроса как така за едни от бакалавър, за други – от магистър? Тази дискриминация ще породи много недостатъци. Казвам го като факт. Дори и Софийският университет ще има такива казуси.
Според нашия синдикат на дневен ред е не това, а тригодишно бакалавърско обучение в някои от специалностите. Да, знаем, че в инженерните науки това не е възможно, затова ги изключвам. Изключвам и други такива, но в педагогическите и други 3+2: бакалавър, магистър – това е на дневен ред. Ако ще правим промени, това си заслужава вниманието на Комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Не съм много съгласен с това, което каза доцент Вълчева.
Не мисля, че ще има спор между различните видове доктори – завършил бакалавърска степен и след това учил четири години за докторската степен, а пък друг – завършил магистърска, и след това три години, защото резултатът е осем години. Няма да има спор с регулираните професии, които и сега са различни – те са петгодишни. Повечето от регулираните професии, ако не са и всички, са петгодишен магистър и то на отделен ред във финансирането и така нататък в сравнение с магистъра, който е едногодишен.
Колкото до това дали да е тригодишен бакалавърът – този разговор е много по-сложен от това, което аз предложих. Този разговор е много по-сложен, защото не само в някои специалности това е невъзможно и не са само регулираните, но и в тези, в които е възможно – аз винаги съм казвал, че трябва да се реши в рамките на направлението за всички. Не един университет да въведе тригодишен бакалавър, друг – четиригодишен, защото този, който ще го остави четири, няма да има изобщо студенти, които ще предпочетат да завършат за три години. Така и той ще се принуди да го направи тригодишен. Тоест ако едно висше училище иска да е тригодишен, а 50 – да не е, няма как да го направим заради него тригодишен, нито пък заради десет. Трябва всички в рамките на направлението да са съгласни, че искат това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепям това, което каза професор Герджиков – различните варианти трябва да бъдат между професионални направления. Водихме тези разговори. Особено в изкуствата четиригодишният план за бакалавър е изкуствено запълнен през четвъртата година дори части от третата година. Там няма никаква нужда от четиригодишно бакалавърско обучение. Ще подложим казуса за обсъждане в контекста на новата Стратегия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
По § 19 няма постъпили писмени предложения.
Коментари?
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Имам две предложения за алинеите, които не се изменят.
В ал. 3 на чл. 46 в момента текста гласи: Факултетният съвет на висшето училище, прави еди-какво си. Няма Факултетен съвет на висше училище, има Факултетен съвет на факултет.
Освен това, навсякъде сме говорили за факултет и за научен съвет и затова предлагам в ал. 3: вместо „факултетният съвет на висшето училище“ да стане „факултетният, съответно научният съвет на основното звено“.
В ал. 4 във връзка с това, което говорихме за институтите във висшите училища и тогава предложих няколко текста, които не се приеха. Министър Вълчев каза, че действащият текст дава такава възможност и не е нужно от допълнителни текстове, които да изясняват ситуацията. Тогава ставаше дума дали научният институт може да обучава бакалаври, магистри, докторанти и най-вече ставаше дума за степен доктор. Очевидно беше, че научният институт трябва да обучава доктори, както институтите на БАН обучават.
Предлагам в ал. 4 на чл. 46 да се създаде изречение второ със следното съдържание: „ръководител на докторант може да бъде и изследовател, който удовлетворява изискванията по чл. 2б, ал. 1 и 5 от Закона за развитие на академичния състав за заемане на академична длъжност, професор или доцент в съответното професионално направление“. Тоест вече сме разрешили да има изследователи. Ако те отговарят на изискванията за „професор“ и „доцент“, без да са професор и доцент, защо да не могат да ръководят докторанта?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И двете предложения подкрепяте.
Други изказвания има ли?
По ал. 4 предлагате да се създаде изречения второ, което да звучи така: ръководител на докторант може да бъде и изследовател, който отговаря на изискванията по чл. 2б, ал. 1 и ал. 5 от Закона за развитие на академичния състав в Република България за заемане на академичната длъжност „професор“ или „доцент“ в съответното професионално направление.
Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Тази промяна е под условието, че ще въведем длъжност „изследовател“, правилно ли разбрах? Към момента в нормативната уредба такава длъжност няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Трябва да уточним: ако ще въвеждаме нова длъжност, може би наистина трябва да коментираме какво значи изследовател, който отговаря на изискванията, да бъде доцент или доктор на науките и не е доцент или доктор на науките?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: В конкретните примери, които аз имам, това означава, че той някъде е професор или доцент, след което става изследовател другаде. Имаме вече такива случаи. През цялото време е бил на дадено висше училище професор, след което в друго става изследовател.
БИСЕР БАНЧЕВ: В България къде? Или става дума за чужбина? В България няма такава опция досега.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Няма забрана, поради което има такава опция. Случва се в Софийския университет – там има изследователи.
БИСЕР БАНЧЕВ: Защо си губят позицията, като доцент и като…
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ако дойде от друго висше училище, няма как автоматично да стане професор на Софийския университет.
БИСЕР БАНЧЕВ: Има процедура по улеснен конкурс.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Той е професор в Цюрихския университет например. Иска да дойде и да работи научна дейност в България. Защо трябва да го подлагаме на…
БИСЕР БАНЧЕВ: Има облекчена процедура да бъде назначен на длъжност…
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ние ще използваме с радост тази облекчена процедура, ако започне работа във факултет като преподавател, професор или доцент. Когато обаче започва като изследовател, защо да използваме тази процедура, за да стане, първо, професор при нас, пък след това – изследовател.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма нужда да бъде взиман този човек на щат, той е професор в Цюрихския университет примерно, и като такъв е избран за научен ръководител на еди-кой си докторант. Това изчерпва проблема! Винаги е било така. Това е позволено да се прави. Защо трябва да го привличате, да идва на щат, да го правите изследовател и прочие. Това са излишни движения.
ИВО ХРИСТОВ: Господин Банчев, професор е длъжност. Бидейки длъжност, той се намира в трудово правоотношение с Цюрихския университет. Той си е професор в Цюрих, не е професор в България. Той е доктор еди-кой си! Точка по въпроса.
Не е нужно той да дойде в Софийския университет, да го назначават на тази длъжност дори при облекчения ред, за да ти бъде научен ръководител по докторантурата.
БИСЕР БАНЧЕВ: Без значение дали ще бъде назначен длъжност „професор“ или „изследовател“ в България, става дума за втора длъжност извън длъжността му в Цюрих.
ИВО ХРИСТОВ: Научен ръководител длъжност ли е?!
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Днес светът става все по-свързан. Големите, значимите научни изследвания предполагат мобилизиране на учени от много страни. Ако ние искаме в най-големите ни висши училища, най-изследователските висши училища да правим голяма наука на европейско ниво, трябва да привличаме учени от други страни и най-вече такива, които са с български произход. Шансът за това е да им дадем добри условия, така че не следва да ги ограничаваме с административни пречки. Подкрепяме предложението на професор Герджиков.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Предложенията на професор Герджиков са по ал. е и ал. 4 от чл. 46 на действащия Закон за висшето образование.
Първо Ви прочитам предложението за изменение на ал. 3:
„(3) Факултетният, съответно научният съвет на основното звено, което обучава докторанта, избира научния ръководите, утвърждава учебния план и ежегодно го атестира“.
Това е предложението за изменение на ал. 3.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
„(4) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките.
Това може да се обедини: Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките, както и изследовател, който отговаря на изискванията по чл. 2б, ал. 1 и ал. 5 от Закона за развитие на академичния състав в Република България за заемане на академичните длъжности „професор“ и „доцент“ в съответното професионално направление.
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Гледам ал. 4 и си задавам въпроса: мога ли да бъда избран за научен ръководител във Вашия университет на някой докторант?
Аз съм хабилитирано лице! Къде пише, че хабилитираното лице е в същия университет?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ако бъдете назначен за изследовател при нас – да!
МИЛЕН МИХОВ: В сегашната ситуация. Чета: ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките…
Аз питам: аз мога ли да бъда избран за научен ръководител не във Вашия, да речем, в Шуменския университет, като съм на щат в Търново? Хабилитирано лице ли съм?
Нека юристите да ми отговорят: тази формулировка дава ли възможност Х университет да избере за научен ръководител хабилитирано лице от друг университет.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Предложената поправка от професор Герджиков дава – назначават те за изследовател.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Без връзка с моята добавка за изследовател, и в момента, при действащия текст това се случва и не е забранено. Нямаме ограничение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Семкова има последен коментар.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Предлагам Ви да помислим дали не трябва да изпишем „лице, което заема длъжността „изследовател“. Притесненията ми са свързани с понятието „изследовател“, което е въведено и в Закона за научните изследвания като функционалност, а не като длъжност. Тук ще възникне двусмислено тълкуване, затова предлагам корекция: както и лице, заемащо длъжността „изследовател“…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „… както и лице, заемащо длъжността „изследовател“ и нататък продължава.
Подлагам на гласуване редакцията на ал. 4, която Ви представих преди малко съгласно чл. 83 от Правилника.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 19.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По чл. 47 имахте коментари, професор Кабакчиева – заповядайте.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Искам да разбера как е в момента? С професор Станилов сме предложили много подробна дефиниция на научна организация. Какво се случва тук? Отпада ли научната организация, или въвеждаме една много по-стриктна дефиниция на научна организация? Не мога да разбера.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 47 нямаме постъпили предложения.
Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Тъй като става дума за дефиниция, то е припознато от професор Станилов в допълнителните разпоредби на § 49 – предложението на НАОА. Систематичното му място е там.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, нека вървим последователно, за да не се объркваме.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Съвсем дребна добавка в чл. 47, ал. 2: научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план. Това е действащият текст.
Ако може да стане: утвърждава учебния план и ежегодно го атестира.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния му ръководител, утвърждава учебния му план и ежегодно го атестира“.
Подлагам на гласуване направеното предложение по чл. 83 от Правилника за нов параграф за изменение на ал. 2 от чл. 47.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Предложение от народния представител Станислав Станилов за създаване на нов параграф 19а. Това е обвързано с Вашето предложение, професор Станилов, което вчера аргументирахте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Вчера само аз гласувах „за“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, предлагам да отложим гласуването, за да поканим и заинтересованата страна –Българската академия на науките, на заседанието в София, за да си изложат аргументите. Мисля, че така е коректно.
Отлагаме предложението на професор Станилов.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: По чл. 48. В ал. 2, която преди малко споменахме по друг повод: длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други, са „преподавател“ и „старши преподавател“.
Имаше спор по въпроса „и други“ как да го разбираме? Това е важно, защото това са хора, които нямат задължението да изпълняват научно-изследователска дейност, не са асистенти, доценти, професори и така нататък. Съвсем по различна писта се движат. Имаме нужда от такива хора. Колегите ми се притесняваха, че „и други“ не включва наистина всичко, което ние имаме.
Смятате ли, че има нужда от някаква промяна? Включва ли всичко по този начин?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Въпросът е дали ще можем да изброим всички тези „и други“.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: За мен текстът е ясен, но много хора ме питаха достатъчно ясен ли е, двусмислен ли е текстът, може ли да бъде преподавател по нещо съвсем различно, не по спорт и по език?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Според мен текстът в този вид е възможно най-добрият, защото той едновременно акцентира, където би трябвало основно да е това, а отваря възможността за всичко останало.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако законодателят е искал да каже нещо по-конкретно или да сложи ограничение, той щеше да го напише. Очевидно, когато е приеман този текст, преценили са, че не могат да изброят и да обхванат всички случаи, затова са решили да посочат „и други“, за да се даде по-голяма свобода на висшите училища. Тълкува се така. Ето затова правим дебат в Комисията, затова водим стенограма от Комисията.
Стенограмите на заседанията са важни, защото след това всеки може да проследи дебатите – те са публични на сайта на Народното събрание, и ако се колебае в нещото, юристите на всяко едно висше училище могат да влязат в стенограмата и да проследят как се е развила дискусията.
Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители – да се създаде нов § 20 в чл. 53, ал. 1.
Предложили сме да се добави „за подпомагане на научно-изследователската работа и художествено-творческата дейност висшето училище назначава изследователи, специалисти и експерти“.
Становище на Министерството на образованието и науката – госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Искам да обърна внимание: длъжността „изследовател“, разписана по този начин, няма да се включи в научно-преподавателския състав. Предполагам, че това искаме. Ако бихме искали тя да се съдържа и в научно-преподавателския състав, ще трябва да направим допълнение на ал. 1 на чл. 48.
Обръщам внимание, че с този запис, тази длъжност ще бъде извън позициите на научно-преподавателския състав.
Второто нещо, което ми прави впечатление, е, че за изследователи говорим и в Закона за научните изследвания. Там е по-скоро като функционалност. Не се опасяваме, че може да се получи някакво смесване?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Мога да кажа за какво става дума, а Вие преценете на кое от двете места трябва да бъде.
Става дума за изследователи в институтите, които ще бъдат разкрити по членовете, които преди две години народните представители приеха. В тези научно-изследователски институти трябва някой да работи и той не е професор, защото професорът си е във факултета. Преподава и развива изследователска работа там, а са хора, които се занимават само с изследователска работа в институтите. Как по друг начин да ги наречем освен изследователи?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Как разбирам тази работа с институтите?! Тези изследователи могат да бъдат доктори, могат да бъдат големи доктори, но няма такава академична длъжност, за да ги назначат. Професорът в университета може също да работи в този институт, независимо че преподава. Иначе става безсмислено да има такива институти. Ако професорът, който преподава, не върши и изследователска работа според мен той не е никакъв професор и няма място там.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Професор Станилов, изобщо не е такава идеята. Професорът и всеки от академичния състав освен с преподаване се занимава и с научна дейност. В институтите обаче ще има изследователи, които се занимават само с научна дейност, без да преподават.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Милена Дамянова и група.
За – 16, против и въздържали се – няма
Предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
Господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Уважаеми колеги, с предложението, което правим, се опитваме да подобрим текстовете, свързани с длъжностите „асистент“, защото има случаи, когато се появяват проблеми и срокът от две-три години не е достатъчен да защитят докторска дисертация и да бъде проведен конкурс за главен асистент, което да им гарантира дългосрочно кариерно развитие в университетите. С този текст се опитваме точно това да решим, като даваме период от пет години, в който да защитят докторската дисертация, да се подготви конкурс и да се явят на конкурс за главен асистент, тоест да имаме все пак гаранция и сигурност в тяхното развитие. Ние трябва да мислим за младите преподаватели, за младите научни работници – да ги мотивираме и да им даваме възможност за развитие. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката?
Господин Николов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Може би професор Герджиков да каже от негова гледна точка.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Всички ректори бихме приветствали това. Тук въпросът по-скоро е юридически, защото в Кодекса на труда срочният трудов договор е три години. Ние вече сме го направили четири, сега искаме да го направим пет. Чисто юридически трябва да видите как става това. Иначе ние сме за това.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Чисто юридически, макар и кодифицирана материята в Кодекса на труда, текстът на срочните трудови договори позволява срокът да е по-дълъг от три години с акт на Министерския съвет. Тук биха могли да бъдат противопоставени възражения по отношение на това, че материята е кодифицирана и специален закон не би могъл да предвижда отклонения, а те трябва да бъдат направени с изменения на Кодекса на труда. В това отношение имаме вече примери, че не се спазва това правило и много от законите допускат подобни изключения. В момента уредбата е на подзаконово ниво, тя е в Правилника за прилагане и е четири години.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване писменото предложение на народните представители Цонков и Жаблянов.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 20 и 21 няма постъпили писмени предложения.
Изказвания?
Професор Герджиков по чл. 56.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Имам един проблем с текста на чл. 56 не като текст, а с идеята за това да има индивидуален план. В момента преподавателите попълват два пъти годишно индивидуален план и индивидуален отчет. Както каза и професор Христов вчера – основен проблем във висшето училище е непрекъснатото увеличаване на административната работа на преподавателите и изследователите, а не на администрацията, тоест непрекъснато се налага те да попълват нови и нови данни, включително и заради трите регистъра на МОН, но и заради това, което висшето училище прави, се налага те да работят административна работа. Те са много недоволни от това и на всяко общо събрание, поне при нас, този въпрос се повдига.
Още от първата година възникна въпросът: защо е нужен индивидуалният план, след като после имаш индивидуален отчет? В индивидуалния план често се планира едно, а в отчета се отчита друго, защото междувременно са ти сменили часовете и курсовете, в които преподаваш. Индивидуалният план е една формалност и само, поради факта, че го има в чл. 56 на ЗВО, ние сме длъжни да изискваме такива планове. Иначе отдавна щяхме да се откажем от тях и да минем само на индивидуални отчети.
Затова Ви моля да обмислите дали в този текст думите „индивидуален план“ да не отпаднат между задълженията на преподавателите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката по това предложение?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме предложението. Ако това не е задължително, само води до административна тежест.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само да уточним – предлагаме в т. 1 на чл. 56 да отпадне „и утвърдения индивидуален план за дейността си“. Да спрем до „от Кодекса на труда“. Нали така?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания? Няма.
Правя това предложение по чл. 83 от Правилника и го подлагам на гласуване.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 20 и 21 няма постъпили писмени предложения.
Изказвания? Тук става въпрос за споразуменията с училищата от системата на училищното образование.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Имахме направено предложение, но явно не се приема.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В кой параграф, професор Герджиков?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: В § 21. Нали двата заедно ги обсъждате?
В § 21 при чл. 57а сте записали, че изпълнението на частта от норматива за учебната заетост в случаите по чл. 56а не се взима предвид при оценяването и атестацията. Защо? Ние в предишния чл. 56а признаваме, че му е част от норматива, а в чл. 57а му забраняваме да си го използва при атестацията. Няма логика. Не разбирам защо чл. 57а е нужен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Кралов.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Най-вероятно от Техническия университет е постъпило като предложение.
ИВАН КРАЛОВ: Трябва да е част от атестацията, да.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Критериите са различни. Нямаме научна дейност, имаме чиста преподавателска, но, от друга страна, също е принос.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ние го признаваме за част от преподавателската в чл. 56а и вероятно причината в чл. 57а да се запише, че не се признава при атестацията, е защото в Техническия университет или някъде другаде някой е искал да бъде всъщност един вид наднормена заетост – ти да си направиш норматива, пък след това да отидеш в училище. Само че това противоречи на чл. 56а, където е станало част от норматива.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако отпадне и някой има нужда от такъв текст, може да го включи в правилника си, така че не виждаме проблем. Ако Техническият университет има нужда, ще го включат в правилника си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Кралов каза, че така или иначе трябва да бъдат атестирани. Ако се наложи, ще се включи в правилника.
Подлагам на гласуване, първо, § 20.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам на гласуване § 21.
За – 1, против – 15, въздържали се – няма.
Параграф 21 не се подкрепя от Комисията.
По § 22 има предложение от колегите Цонков и Жаблянов.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Предложението касае отпадането на един текст, който в момента е записан в Закона. Ако отпадне, това означава, че се намаляват възможностите за осигуряване на работа и запазване на преподаватели в университета.
Мисля, че както е записан текстът в момента, е добър и няма нужда да отпада част от текста в чл. 58, ал. 1, т. 3. Да се оставят възможности за прехвърляне или преквалификация. Текстът в момента е по-либерален и имаме повече възможности.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Искам само да припомня защо е предложено да отпадне този текст – защото от години на всеки Съвет на ректорите Шуменският университет и някои други повдигат въпроса: когато Министерството намалява броя на приетите студенти, ограничава приема и има все повече излишни преподаватели, как точно да стане ефективно висше училище, когато то не може да освободи преподавател? Студентите ги няма, преподавателят стои, работа за него няма, обаче по този текст си длъжен, първо, да го питаш, да го прехвърлиш и така нататък.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Според нас задължително трябва да остане и няма как да има преподавател без норма. В училищното образование няма преподавател без норма. Възнагражденията се редуцират пропорционално на изпълнението на нормата. В системата на висшето образование разбрахме, че има немалко преподаватели без норма преподавателска работа. Получават заплати, чакат един ден да се върнат студентите, стоят на щат. Да, има го това нещо.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Госпожо Дамянова, в систематична връзка с повдигнатия въпрос бих искал становището и на ректорите, и на синдикалните организации относно ал. 3: „Освободените по ал. 1, т. 3 преподаватели получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им“. Това означава, че при приложението на този текст се дава допълнителна финансова тежест на университетите да изплащат тези обезщетения. Как финансово евентуално това нещо би Ви се отразило? Разбира се, става дума и за синдикален въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е действащият текст.
Доцент Вълчева тръгна, така че ние няма как да чуем мнението на синдиката.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ние сме склонни да остане действащият текст и да изплащаме тези обезщетения, защото те са малка част от обезщетенията, които изплащаме. Ние плащаме отпуски в размери, които… В Софийския университет за един мандат са 9 млн. лв. Това тук е малка част от тях.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Само исках да припомня във връзка с дискусията преди малко между професор Герджиков и министър Вълчев, че през 2016 г. по предложение на професор Борисов бяхме приели допълнение в Закона в частта за университетските институти, че преподаватели, за които не може да се осигури достатъчно преподавателска заетост, биха могли 50 процента от своето щатно време да отделят за научно-изследователска дейност в тези институти. Това също беше предвидено като възможно решение и като буфер на този проблем. Законодателно тогава е прието. Не коментирам, само припомням. Това е във връзка с коментарите, които направихте по предложението на народния представител Цонков.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ние в случая предлагаме основания за освобождаване, не и задължения.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Спирайки на преподавателска дейност, заличаването на изречението до края не лишава от възможност ръководството и ректорът да прехвърли или да преквалифицира. Ако остане, това го задължава да го прави, а това ще бъде възможност, която той, ако иска, да я направи. Ако не иска – няма да я прави.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Цонков си оттегли предложението.
Ректорите не подкрепиха предложението и бележката, която направи господин Костов. Синдикатите няма как да ги чуем, защото в момента отсъстват. Когато доцент Вълчева се върне, можете в личен разговор да го изкоментирате с нея. Ако се наложи, ще се върнем на този текст, но мисля, че след като ректорите не ги притеснява, те защитиха синдикалната теза, така че едва ли доцент Вълчева ще има по-различна теза от тази на професор Герджиков.
Това е текст от 1999 г., който касае права. Нямаме постъпило предложение нито от Министерския съвет, господин Костов, нито от народни представители, така че няма как да го подложим на гласуване. Трябва предварително да се обсъди от всички синдикати. Ако сте имали такова желание, можехте да го направите в Законопроекта на Министерския съвет, две години го разглеждахте и подготвяхте.
Пристъпваме към гласуване на § 22 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 23 и 24 няма постъпили писмени предложения.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 23 и 24.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Професор Герджиков по чл. 73а по основния закон.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Няма внесен текст по чл. 73а. Искам да повдигна за пореден път следната тема.
Имаме 52 висши училища, които в Националното представителство на студентските съвети техните студенти имат равен брой гласове, тоест всяко училище има един глас. Четирите големи висши училища представляват 40% от студентите в България и те имат 4 гласа. Другите 60% имат 48 гласа. Това довежда до възможността малко на брой студенти да определят решенията на националното представителство на Студентския съвет, да гласуват Правилника по начина, по който те преценят, и на теория е възможно винаги тези четири големи висши училища да бъдат недостатъчно представени техните студенти с четирите гласа, които имат.
Тъй като наближават избори след 20 дена в Националното представителство, искам да кажа, че този въпрос не го повдигам във връзка с изборите и в случай че се съгласите да променим това положение, например като кажем, че на всеки 4000 студенти се пада по един глас, за да създадем справедливост на разпределението, тогава това трябва да влезе в сила след изборите на националното представителство, за да не се окаже, че по този начин влияем на изборите.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: А в Съвета на ректорите ще го правим ли?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Съветът на ректорите, в който аз присъствам от много години, никога не се е случило да се съюзят няколко малки висши училища и да гласуват срещу големите висши училища. Съветът на ректорите пази достойнство и гласува неща, които са полезни за системата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тъй като няма внесено писмено предложение, нямаме представители на студентите, няма как да гласуваме нещо – това е принцип на Комисията. По същия начин, както отложихме внесеното писмено предложение на професор Станилов в София, ако имате някакви конкретни текстове, професор Герджиков, ще направим обсъждането, но аз лично държа да имаме представители на студентите, когато обсъждаме тези текстове. Не е коректно, особено на изнесено заседание, без тяхно участие да ги коментираме.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Доколкото разбирам, Вие предлагате принципа на представителността – както се избират депутатите в България. Те се избират на принципа представителност – за един народен представител 24 хиляди души, макар че аз лично съм избран с 10 хиляди гласа, но това е от системата.
Ако предлагате така, просто го разпишете: предлагаме представителност едно към еди-колко си за всички вузове. Тогава ще се получи съответният брой.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз имам готов текст, но съм съгласен с председателя на Комисията, че това трябва да стане в София в присъствието на представители на НПСС.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Половин час почивка.

(След почивката.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, продължаваме.
По § 25 има постъпили писмени предложения от народните представители Цонков и Жаблянов; и от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Господин Цонков го няма, така че аз ще представя нашите предложения, които всъщност са предложения на Националната агенция по оценяване и акредитация. Ние просто сме ги припознали и сме ги внесли, така че да можем да ги огледаме предварително.
Става въпрос за това Националната агенция за оценяване и акредитация да получи възможност да акредитира чуждестранно висше училище, което ще провежда обучение в чужда държава, като сме казали, че процедурите, по които ще се извърши тази акредитация, ще бъдат по ред, който ще бъде определен в Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Професор Кабакчиева, ако искате нещо да добавите?
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Принципно, тъй като Националната агенция стана член на Европейския регистър… Само агенции, регистрирани в Европейския регистър ЕКАР могат да дават акредитации на висши училища, които правят висшите училища легитимни за преподаване в европейското пространство за висше образование, което означава, че всички акредитирани от нас училища всъщност са легитимни в това Европейско пространство за висше образование.
Не са много агенциите, които са регистрирани в ЕКАР. Това е една тежка и трудна процедура. И ние вече сме получили две предложения за акредитиране на чужди университети. Разбирате, че това са предимно университети от предишния Съветски съюз, но, за да правим такава дейност, това очевидно трябва да бъде регулирано по някакъв начин, независимо че по европейски стандарти ние имаме право. Тук основният проблем от гледна точка на българското законодателство е на какъв език ще се извършва акредитацията, защото по нашия закон всички процедури трябва да са на български език. Очевидно, отивайки в чужбина, това не може да се случи, но в Правилник, или някъде другаде, би могло това да бъде регулирано. Струва ми се важно от гледна точка на издигане на престижа не просто на Агенцията, но и на българското висше образование в чужбина.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност езикът не е проблем, защото има легализиран превод. По тази система, по която те ще си превеждат документите на български, след това документите, които се издават тук на български, ще се превеждат. Затова е легализираният превод. Има преводачи.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Да, но са десет стандарта и тези, които са минали през акредитация, знаят колко превод ще падне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Все пак това е възможност. В България сме. Би следвало, ако едно висше училище реши да получи институционална акредитация в чужда агенция, каквато възможност има в ЗВО, предполагам, че няма да се извършва на български език.
Господин Цонков, да аргументирате Вашето предложение.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Направили сме това предложение цел подобряване на текста и прецизирането му. Мисля, че така текстът има по-голяма завършеност и подпомагаме Агенцията по акредитация в тяхната работа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието по двете предложения?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: По-скоро госпожа Кабакчиева трябва да каже дали думите са точни, защото мониторингът е предмет на след акредитационното наблюдение. То е вътре. Аз не виждам някакъв съдържателен проблем. Терминологично трябва да се каже.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: И би могло да стане през професионалните направления. Ние принципно след това ще го обсъждаме – на шест години ще правим институционалната акредитация, но всяка година през професионалните направления и оценките им по същество се осъществява мониторинг. Нямам възражения.
Извинявайте, тук имаме още едно предложение към „създава се ал. 6“. Молим да се включи едно „и“ – акредитацията се осъществява и чрез електронни средства, посредством разработена за целта от НАОА електронна платформа, защото тя няма да се осъществява само чрез. Това може да се интерпретира да няма експертни групи. Експертните групи биха могли да проверяват някакви неща на място. При това не всички висши училища например са си качили учебните програми под предлог, а това е ключова…
РЕПЛИКИ: Няма да ги акредитират.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: А Вие сте им дали 9.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Основанието, защото сме водили този диалог, е, че ги пазят с авторско право.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Професор Кабакчиева е права, че може това да се изтълкува, че нямат право работните групи на място да проверяват, например, наличието на материална база, но не съм съгласен с нея, че трябва да се примирим с това, че някой не си е качил учебните планове, понеже са тайни, защото дори студентът, като не ги вижда, е проблем.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Съгласна съм, че това дава възможност – и това е идеята на електронната платформа – почти всичко да е качено на сайт и всичко да върви през електронни средства. Но все пак да не запушваме напълно възможността за отиване на експертни групи. Можете да кажете „основно чрез“, или както решите, не знам кое е по-ограничително от двете.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Страх ме е само това „и“ да не отвори вратата на НАОА да иска и хартия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И едното, и другото.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ясно е, че става въпрос за акредитацията като документален процес. Няма да затвори възможността, ще има възможност за проверки на място.
Електронизацията е неизбежна. Можем да направим компромиси, но ще изглеждаме в следващите години още по-неадекватни, ако не сме направили никакви крачки. Трябва да бъдем според нас категорични. Трябва да започне изграждането на тази информационна система. Нещата в България понякога стават бавно, особено по отношение на електронизацията. Единственият начин да станат по-рано е да ги започнем по-рано. Трябва да направим този преход.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Точно заради това облекчаваме процедурата за институционална акредитация, както виждате. Гледат се три ключови неща.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Електронизацията също е начин да бъде облекчена процедурата и е задължителна според нас в третото десетилетие на XXI век. Ако сложим „и“ е възможно да се дублира.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Така, както ние четем тази алинея, остава само чрез електронни средства и може утре да каже: Вие нямате право да искате нещо друго, или да наблюдавате нещо, което също ми се струва проблем.
Може да ограничим, да бъде „основно“, или „преди всичко“, но да има шанс да се проверява.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не, това е казуистика. Естествено, че не отхвърляме проверките на място.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Може да се интерпретира така. Не знам.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: В правомощията може да се допълни за проверки, но да е ясно, че документалният процес…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: В проверките, където са правомощията на НАОА, ако искате, ще помислим да запишем, че проверки се извършват на място, за да имате основание да отидете на място, независимо от електронната платформа, защото в противен случай рискувате, независимо от електронната платформа, някой да продължи да Ви подава документи на хартия, или пък въобще да не си качва документите в електронната платформа, защото знае, че може и друго.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Напълно съм съгласна с това. Нещо повече – това задължава Министерството да изиска от всички университети унифицирани индикатори.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: То ще стане по автоматичен път, защото те няма да получат акредитация и разглеждане на документи, ако не са си качили документите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Приключваме.
Министър Вълчев, не разбрах какво е становището на Министерството по писмените предложения на народните представители Цонков и Жаблянов, и Дамянова и група народни представители.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз не знам дали е само за динамичен и постоянен мониторинг. Тази система е за цялата акредитация, не е само за динамичен и постоянен мониторинг, която е част от следакредитационното наблюдение.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Така излиза, че тя е само за динамичен мониторинг.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Тя е за цялостния документален процес на акредитацията.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Акредитацията се осъществява чрез електронни средства посредством разработена за целта от НАОА електронна платформа – и като добавим вашето предложение става – за динамичен и постоянен мониторинг.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Може да създаде неяснота и да ограничава.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Платформата е само за динамичния мониторинг. Това си мислим.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Нашето желание е да забраним хартията от 2020 г.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре.
А по предложението на Дамянова и група народни представители, господин Вълчев?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме го, да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, изказвания?
Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Текстът тук не е много точен. Ако може „за целта“ да се махне и текстът да звучи така:
„Акредитацията се осъществява чрез електронни средства посредством поддържана от НАОА електронна платформа.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вместо „разработена“ да е „поддържана“.
Пристъпваме към гласуване
Първо, подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам на гласуване редакцията, която беше предложена от госпожа Йорданова, на ал. 6 по чл. 83 – думата „разработена“ да се замени с „поддържана“. И без думите „за целта“.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 25.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 26 няма постъпили писмени предложения.
Изказвания?
Аз имам един въпрос: защо се прави тази редакция?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Защото институционалната акредитация вече ще бъде сборът от програмните акредитации и няма да се получава, а ще се изчислява. Вероятно заради това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тя по някакъв начин пак е получена и придобита. Затова казвам, че за мен тази редакция е малко безсмислена. И запетая преди „в предвидените по този закон случаи“ според мен не трябва да има.
Това са технически редакции, госпожо Йорданова, които след това в доклада ще уточним. Имам предвид запетаята.
Подлагам на гласуване § 26 по вносител.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 27 има постъпило писмено предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители. То е редакционно – „Европейското образователно пространство на висше образование“ да се замени с „европейското пространство за висше образование“, какъвто е коректният термин.
Съгласни сте от Министерството на образованието и науката.
Изказвания имаме ли по този параграф?
Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
В ал. 11 „до отстраняване на слабостите“ – това ли е понятието, което се ползва, или „непълноти и нередности“?
Въпросът ми е към Министерството.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Стоянова.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: И аз имам един въпрос по отношение на ал. 13. Става въпрос за акредитацията в едно висше учебно заведение, че ще се брои само там. Въпросът е дали се предвижда някакъв адаптационен период след приемането и обнародването на Закона, понеже има такива казуси в страната. Мога да конкретизирам: колегите от Юридическия факултет на Великотърновския университет поставиха този казус – дали ще има, понеже това ще доведе може би и до закриването на Факултета, понеже в момента има процедури, също така докторантури, просто дали се предвижда такъв период, дали е заложен?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Всъщност срокът за адаптиране е остатъчният срок на текущата акредитация. Това е. То става автоматично. Това е текст, чиято правна сила се проявява само при акредитационна процедура.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Но оттук нататък другата хипотеза е: след като във всички направления в страната ще се извършва по едно и също време акредитация, кога всъщност ще бъде следващата акредитация?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Може ли, господин Йосифов, да ни насочите към преходната разпоредба?
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Това е както за този параграф, така и за следващия, ал. 13. Наистина е необходимо да се внесе яснота.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Според мен § 53 и 54 внасят яснота по този въпрос:
Откритите до влизане в сила на този Закон процедури за институционална и програмна акредитация, както и за оценяване на проекти, се довършват по досегашните условия и ред. Това е за откритите.
А следващият параграф казва, че висшите училища, на които срокът на получената програмна акредитация по досегашните условия и ред изтича преди провеждането на нова процедура за акредитация по графика, определен от НАОА по чл. 81, ал. 2, имат право да провеждат обучение и да дават висше образование по съответно професионално направление и специалност от регулираните професии до приключване на новата процедура.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Но тук всъщност идва въпросът за този график. Той е в текста в § 32. Там правим редакцията на чл. 81, където казваме, че оценяването на едно и също професионално направление се извършва едновременно за всички висши училища по утвърден от Националната агенция за оценяване и акредитация график на всеки четири години.
Имаме ли хипотеза, в която НАОА да определи график, в който след пет месеца започваме акредитация на дадено професионално направление и какво се случва с тези случаи? Защото хипотетично можем да имаме такава ситуация.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Може би действително е добре да се предложи разпоредба, която да регламентира такъв разумен срок от две години. Тоест, ако процедурата за акредитация е до две години, тогава. Но, ако процедурата за акредитация е над две години, да важи правилото.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Имаме два случая. Единият е, ако много скоро си получил акредитация и тя важи в следващите четири години, а след една година НАОА направи едновременната акредитация на направлението, тогава ще трябва в рамките на една година ти два пъти да участваш в акредитация, което не е много приятно, но е приемливо. Обаче може и обратното. Може да ми изтича акредитацията след една година, а НАОА да направи общата акредитация на направлението след четири години. И в тези три години се пита какво се случва?
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Продължава, докато получи нова.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Тоест ние му удължаваме акредитацията със съответния период. За да станат едновременно и аз не виждам друг начин. Някои ще трябва малко по-бързичко да направят – в рамките на една-две години два пъти акредитация, а други ще трябва да им удължим акредитацията, за да влязат в график.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Една от първите задачи на Националната агенция за оценяване и акредитация трябва да бъде да изчисли средния остатъчен срок по професионални направления на акредитациите. И там, където остатъчният срок е най-малък, с тях да започне и да ги приоритизира. И в зависимост от капацитета си в първите две години да обхване голям брой професионални направления. Критерият трябва да бъде среден остатъчен срок.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Кабакчиева.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Ние всъщност вече сме направили графика в някакъв смисъл. Започваме с тези професионални направления, на които им предстои акредитация. Тоест да избегнем повторението на тези, които вече са акредитирани. Това е отговорът. Ще има някакъв проблем, но при всички случаи, тъй като знаете, че процедурата за акредитация горе-долу върви около една година, сега мисля, че я намаляваме, но така или иначе ще има поне една година срок, в който би могло да се оправи това нещо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: След като имате някакъв проект на такъв списък, бихте ли могли не тази, но другата седмица на заседанието, което ще бъде следващия четвъртък, да ни предоставите все пак някакъв проект, който да видим, защото току-що казахте, че сигурно ще има някакъв проблем. Но това „сигурно ще има някакъв проблем“ след това, когато Законът влезе в сила, ще е минало време, нещата ще са се забравили и естествено пак Народното събрание ще е виновно и ще сме приели неща, които… Да имаме някаква яснота от тези графици и ако се налага някакъв текст в Преходните и заключителни разпоредби, ние да го предвидим, така че да няма проблем.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Да, ще Ви дадем този график, но тук въпросът е принципен. Ние рано или късно трябва да започнем да оценяваме по този начин. Действително, доколкото има проблем, той трябва да бъде решен в Преходните разпоредби. Иначе не виждам проблем със самия подход.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Прощавайте, но ако сложим правото последно, тогава точно на юридическите факултети ще дадем право да преподават, след като им изтече акредитацията поп две-три години. По-добре да са по средата на графика.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: На Югозападния мина току-що, за съжаление.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да видим графика. Да имаме възможност другата седмица да се запознаем с проекта.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: По-скоро проблемът ще е вторият – тъй като всички трябва да минат на този режим по новата системата, до две години тези, които са минал сега, трябва да минат отново.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания има ли, колеги, по текста? Не виждам.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 27.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 28 отново имаме предложение на Дамянова и група народни представители. То е същото, като по § 27 – редакционна поправка.
И предложение от народните представители Цонков и Жаблянов.
Господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря.
Промяната, която правим, е просто да увеличим срока на валидност на програмната акредитация, като изравняваме срока на институционалната – шест години. Вместо четири – шест години. Това е по същество промяната, която се прави.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Кабакчиева, заповядайте.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Аз тук не съм съгласна, защото това е съобразено с бакалавърския цикъл, който е четири години. Идеята е да се динамизира малко процесът, така че няма логика да бъде на шест години. С какво го обосноваваме? Това е едното. Не сме съгласни с това предложение.
Второ, трябва да оправим ал. 4: Оценката по всеки критерий за оценяване се формира на базата на средно претеглена стойност от оценките, получени от всички негови показатели в съответствие с методиката, разработена от Националната агенция за оценяване и акредитация. Оценката по съответната процедура се формира като средноаритметична стойност на оценките по отделните критерии“.
Среднопретеглената всъщност е втората, която тук е записана като средноаритметична, тъкмо защото критерий 5 казва, че се утвърждават теглови коефициенти, които задават среднопретеглената на средно аритметичната стойност на оценките по отделните критерии. Така че това нещо трябва да се промени.
Второ, не съм убедена. Оценката по всеки критерий за оценяване се формира на базата на среднопретеглена стойност от оценките. Много Ви моля тук да дойде направо „от оценките по методиката, разработена от НАОА, защото не можем да твърдим в момента дали ще бъде среднопретеглена, дали ще бъде средноаритметична, или ще бъде обща сума от всички оценки, която е нормирана от нула до десет. Тоест това нещо е специфично и трябва да се реши. Ако имаме среднопретеглена стойност горе, има два пъти теглене. Това са статистически неща, съжалявам. Два пъти ще теглим и трябва да обсъждаме отново всички показатели, кои да дадем с най-голямо тегло.
Струва ми се, че това нещо трябва да падне и долу да влезе среднопретеглена. Задължително, за да е в съответствие с пет.
Ще ви предложа методиката да я видите, понеже чувам коментар.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз се извинявам, но не можах да се ориентирам къде горе, къде долу, кое ще теглим и кое ще мерим? Уважавам експертизата Ви, но искам да Ви помоля за конкретен текст какво искате да направим в ал. 3 и 5, за да знаем и да се ориентираме.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: По четвърта – оценката по всеки критерий за оценяване се формира на базата от оценките, получени по всички показатели в съответствие с методиката, разработена от НАОА. Оценката по съответната процедура се формира като среднопретеглена на средноаритметичната стойност на оценките по отделните критерии.
Можем да изпишем, за да не импровизираме.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин Министър, имаме нужда от помощ от приятел.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ние сме допуснали, проблемът е, че сме влезли в математическо-статистическа дълбочина в методиката – нещо, което не би трябвало да бъде предмет на закона. Специално ал. 4, дори цялата да я няма, не е никакъв проблем. Това ще го оставим на методиката. Така или иначе тегловите коефициенти, които са същината, са предмет на методиката. Като има теглови коефициенти, естествено, че е среднопретеглена стойност. Но останалите алинеи трябва да останат.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Тоест Вие предлагате ал. 4 въобще да отпадне, а да оставим ал. 5, която изчиства.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Да, ал. 5 задава идеята за претегленост.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: За ал. 4 ми казват, че не трябва, за ради методиката. Добре, ако искате ще предложим текст само методиката да остане и да го гласуваме по-късно.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Оценките по всеки критерий за оценяване се формират на базата на методика, разработена от… Толкоз.
А отдолу, ал. 5 задава средната претегленост на горната алинея, тоест ни задължава да претегляме критерии.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Алинея 5 ни е необходима, за да кажем само, че научно-изследователската и художествено-творческата дейност имат най-голяма тежест.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Което значи теглим, претегляме.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Хайде сега още веднъж кой ще каже как ще изглежда ал. 4, за да можем да го имаме точно записано.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Оценката по всеки критерий за оценяване се формира на базата…
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не, не оценката.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Оценяването при програмната акредитация се осъществява въз основа на методика, разработена от НАОА.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Професор Герджиков, заповядайте.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Две неща.
Едното е наше предложение, което обсъдихме с юристите на Министерството и те се съгласиха, са чисто редакционна поправка в ал. 3. Предлагаме основният текст на разпоредбата да не се изменя, защото новият текст: „Оценяването при програмната акредитация е насочено към проверка на изпълнението на:“ не съответства на това, което е изредено после. Там има и обекти на оценяване, като структурата, организацията и съдържанието на учебните планове, които не могат да бъдат изпълнени, за да започне така основният текст.
Действащият основен текст е по-добър от предложението за основен текст. Просто изброеното отдолу не съответства на изпълнението на.
Съгласни са от Министерството. Предлагам Ви да си остане действащият текст и след това да дойде новото изброяване.
Колкото до ал.а 4 и 5, аз имам друго притеснение и от други ректори го чух. Да допуснем, че имам в университета само две направления, за да е просто – едното е информатика с 3500 студенти, другото е музика с 30 студенти. Институционалната акредитация при това положение ще бъде средноаритметичното от двете, което не е съвсем добре.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Тук говорим за програмна, не говорим за институционална.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ясно, но нали после институционалната става…
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Но не в ал. 5.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Тя се тегли. Тегли се по броя на студентите. И там има среднопретеглена.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Чудесно е, ако е така.
Среднопретеглена означава, че отчитаме теглото на коефициентите, а не означава, че отчитаме студентите.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Може би трябва изрично да се посочи при институционалната се тегли спрямо броя на студентите в годината, в която се извършва институционалната акредитация. Там тегленето е по студенти.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Нали говорихме преди малко, че в закона няма как да изпадаме в детайли по методиката.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Тук трябва да се уточни, че е при студентите. Няма през какво друго да се претегли.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Член 77, ал. 8. Ние вече го гласувахме, а сега се оказва, че трябва да се върнем, за да може в ал. 8 да се изпише къде точно трябва да бъде броят на студентите. Защото има „съгласно методика по ал. 7“. Ако в методиката го има това…
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Среднопретеглена през броя на студентите стойност. Край.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Или да добавим някъде: отчитаща броя на студентите.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: През броя на студентите.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Която се формира като среднопретеглена стойност…
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Среднопретеглена пред броя на студентите стойност.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Господин Министър, ако е „през“ ме е страх, че тогава пък ще забравим, че има теглови коефициенти. Среднопретеглена означава, че мерим оценката по критерии съответно на тяхното тегло. И след това добавяме…
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: За мен така е разбираемо.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: При последващата се мери дали има собственост. Там има определен тип изключващи критерии. Оценката всъщност се задава от среднопретеглената стойност на последно дадените оценки по всички професионални направления и специалности от регулираните професии, които оценки се претеглят съобразно броя на студентите в съответната година.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Накрая ли трябва да се добави или в средата?
Още веднъж ал. 8: Висшите училища, които отговарят на изискванията по ал. 3, т. 1-4, получават институционална акредитация с оценка, която се формира като среднопретеглена стойност на последно дадените оценки по всички професионални направления и специалности от регулираните професии, съгласно методиката по ал. 7, отчитаща броя на студентите за съответната година.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Среднопретеглена през броя на студентите.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Точно така. Там трябва да дойде.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Още веднъж чета последно: „Висшите училища, които отговарят на изискванията по ал. 3, т. 1-4, получават институционална акредитация с оценка, която се формира като среднопретеглена през броя на студентите стойност на последно дадените оценки по всички професионални направления и специалности от регулираните професии, съгласно методиката по ал. 7.“
Моля тогава да прегласуваме отново § 27, като първо гласуваме ал. 8 – редакцията, която току-що прочетох.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Отиваме на § 28.
Заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Искам да напомня само, че Съветът на ректорите имаше предложения и претенции за продължителността на акредитацията – на институционалната 6, на другата – 4, 5, 6. Ако се върнем към четири години, това значи, че ние, или по-голямата част от университетите ще бъдат непрекъснато в процес на акредитация, а това нещо ще се отрази и на НАОА, защото и те ще бъдат затрупани с материали.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Нали това е идеята за електронната платформа? Идеята е да се облекчат университетите, доколкото ще се гледа през неща, които трябва да са качени, които да са в електронната платформа. Така че ние по-скоро ще се натоварим, но университетите не толкова.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Аз Ви казах, че се обърках вече. Тоест подкрепяме това, което Вие предлагате.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: С риск да повторя думите на проф. Герджиков от вчера по подобен текст, няма точен критерий дали да бъде 4, 5 или 6. Трябва да намерим баланса между това, от една страна, висшите училища да имат стимул постоянно да подобряват резултатите и това подобрение да бъде отчетено, респективно влошаването. От друга страна, да намалим работата по акредитацията.
Да, в момента имаме проблем, че акредитацията е скъпа откъм работа, откъм усилия, но точно това предлагаме – да няма последваща институционална акредитация, да се електронизира по-голяма част от показателите. Информацията да бъде събрана по административен електронен път и да бъдат числови измерими, което само по себе си трябва да доведе до значително намаляване на административната работа, свързана с акредитацията.
Имайки предвид, че живеем във все по-динамично време, имайки предвид, че акредитационната оценка се отразява и на финансирането, и на други елементи вече е добре те да имат стимул за по-кратък период да полагат повече усилия. В този смисъл поддържаме за четири години, като пак казвам, че нямаме точен критерий колко да бъде.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
По текста на вносителя коментирахме редакция на ал. 4.
Още веднъж редакцията на ал. 4.
Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Оценяването при програмната акредитация се осъществява въз основа на методика, разработена от Националната агенция за оценяване и акредитация.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И професор Герджиков имаше предложение в ал. 3 основният текст да остане, тоест да падне изменението, което се предлага от вносителите.
Каква е Вашата позиция?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Приемаме.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Други коментари по § 28? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред писменото предложение на Милена Дамянова и група народни представители.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Писменото предложение от Николай Цонков и Валери Жаблянов.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се 10.
Гласуваме направената редакция на ал. 4 като промяна на Комисията.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Остана да гласуваме отпадането на т. 2, буква „а“ – основният текст да не се изменя, да си остане както е старият.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
И сега остана да гласуваме по принцип текста на вносителя.
Моля, който е „за“, да гласува
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 29 има направено писмено предложение от народните представители Дамянова и група народни представители – също редакционна терминологична поправка.
Други предложения няма.
Изказвания?
Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Според мен тук липсват териториално изнесените звена, тъй като ние вече в § 18 приехме, че те ще бъдат оценявани от Националната агенция за оценяване и акредитация.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Къде да ги допълним?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: След думата „колежи“ да се добавят „териториално изнесените звена“ в страната и в чужбина.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако искате, да изчета редакцията в цялост, за да се ориентираме.
Алинея 1 на чл. 79 да звучи така: „Проектите за откриване на висши училища, както и на факултети, филиали, колежи, териториално изнесени звена в България и в чужбина, и на професионални направления и специалности от регулираните професии се оценяват с положителна или отрицателна оценка.“ Това е редакцията.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В страната и в чужбина.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, в страната и в чужбина.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Дамянова и група.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам на гласуване редакцията на ал. 1 от името на Комисията по чл. 83 от Правилника, която Ви представих преди малко.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 29.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Параграф 30.
Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Простете ми бавната реакция, но в предходните текстове гласувахме, че акредитация ще получават и поделенията на висшите училища в чужбина, които не са самостоятелни звена.
Би трябвало да помислим дали да ги добавим в този текст и тях, но оценката за това ще трябва да дойде през критериите. Просто не съм наясно критериите, които в текста са посочени, приложими ли са и към поделенията, или ще е необходимо да направим допълнителна алинея, която просто да вкара тези проекти за оценяване от НАОА като допълнителна възможност, защото поделенията също казахме, че ще подлежат на оценка на проект, въпреки че не са самостоятелни звена. И това го приехме в предходните текстове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Кабакчиева.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Да, това е казус. Не мога да отговоря в момента. От една страна, трябва да отговарят на стандартите. От друга страна, очевидно, след като е дейност, не бихме могли да искаме от тях да покриват и десетте стандарта.
ИВО ХРИСТОВ: Кое няма да покриват?
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Примерно, вътрешна система за контрол на качество ще е на основното звено. Значи би могло единият от вариантите да бъде както при докторските програми – при получена оценка над 8 на съответното професионално направление, да има право да се откриват поделения, примерно. Това е най-лесният вариант.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Прощавайте за въпроса. Какво е това поделение въобще? Това е поделение в чужбина. Софийският университет да има поделение, да речем, в Гърция. Какво е това? Бихте ли ми го обяснили? Какво е това поделение?
Освен това тук имаме сблъсък на два правни реда – единият е българският, да речем, другият е гръцкият. Може да се окаже, че акредитацията по българските стандарти противоречи на гръцката. Кое има приоритет – гръцкото законодателство, или българското? Гръцкото, разбира се.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Не може, защото, ако и двете трябва да са валидни, висшите училища трябва да са по европейските стандарти. Заради това вървим към тези десет.
ИВО ХРИСТОВ: Чудесно! Какво е това поделение? На мен пак не ми е ясно. Висшите училища имат факултети, департаменти и така нататък, имат изнесени териториални структури, това са филиалите. И оттам нататък не ми става ясно какво е това. Ако това са наборни комисии за рекрутиране на студенти, да си го кажем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз не разбрах и друго – само за поделения в чужбина ли говорим, или има и поделения в България?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Само за поделения в чужбина се отнася § 4. На територията на България няма възможност за откриване на поделения.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Разрешавате ли ми да прочета § 4, ал. 4? „Поделение на висше училище в чужбина по чл. 9, ал. 3, т. 3 не е самостоятелно звено. В него се провежда изнесено обучение по акредитирани професионални направления или специалности от регулирани професии от академичния състав на съответното основно звено на висшето училище. Управлението на поделението се осъществява от органите за управление на съответното звено на висшето училище, което провежда обучението.“
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Това означава, че може да има поделение, само ако са получили акредитация на направлението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И в този смисъл поделението няма място тук в ал. 1.
Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Малко по-напред в текстовете приехме, че в случай на откриване на поделение в чужбина се изисква акредитация от НАОА. Ако идеята е да не се извършва такава, ще трябва да се върнем по-напред. Сега ще открия текста.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Трябва да падне тогава и там, защото то се открива, само ако е акредитирано професионалното направление.
ИВО ХРИСТОВ: Колегата Банчев ме подсети – в действащия чл. 36, който визира основно частните училища, е казано следното: „Частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие че с това не се нарушават академичните свободи.“
Слагайки такава мърлява структура – поделение, ние всъщност не знаем какво е това. От гледна точка на българското право това не е ясно. Има прецеденти, вече няколко, за изнасяне – ще го кажа директно – на няколко български медицински училища да изнесат свои структури да речем в Швейцария и на други места. По този начин всъщност да рекрутират студенти и да обучават там.
Пак казвам: да не бързаме с тази работа, защото, първо, не е ясно дали приемащата страна въобще допуска такъв тип структури. И второ, не ми е ясно какво е това българско поделение от юридическа гледна точка. Да не се получи така, че ние ще дадем акредитация на това нещо, наречено поделение там, при положение че то не съответства на местните изисквания на закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само да ви кажа, че § 18 е отложен, ние не сме го гласували, така че точно това е Вашата задача през почивката – да се синхронизира с § 3 и с § 7. Поделенията трябва да се видят във всички текстове.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Имаме два проблема. Единият е дали поделенията в чужбина трябва да бъдат акредитирани и аз лично мисля, че може би не трябва, защото факултетът, който прави това поделение, си има акредитация на професионалното направление и така нататък.
Но вторият въпрос на професор Христов е по-сериозен и той е: трябва ли да има изобщо такива поделения? Това е дебат, който се води преди няколко години и поне на пет места в закона ги има тези поделения. Трябва да решите дали искате да ги има или не.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Още неща има, които да допълня. Какъв е юридическия статут на тези поделения от гледна точка на това те юридически лица ли са или не са?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Не, не са самостоятелни звена. Със сигурност не са.
ИВО ХРИСТОВ: Хубаво, разбрах. Те са изнесени, но това означава, че те са един вид организационно продължение на местно българско юридическо лице, пак давам примера с Гърция.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Да, точно така е.
ИВО ХРИСТОВ: Нали разбирате, че има сблъсък на два конкуриращи се правни реда и че приоритет има местният – там, където е разкрито поделението. И ако там се окаже, че примерно такова нещо не може да има, ако то не е юридическо лице, какво правим?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това не е наша работа! В Гърция може да няма условия, но в Сърбия може да има, примерно. Или на друго място. Те ще открият там, където има условия. Където няма – няма да открият. Въпрос на работа.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Тъй като най-често издават документи на двете държави, издават български документ за образование, затова се мислеше за това, че трябва да минат през акредитация и през някаква санкция на държавен орган.
ИВО ХРИСТОВ: Второто нещо, което е много важно за поделението. Каква е неговата, освен организационна структура, финансова структура, отчетност и така нататък? Това не е уредено в Закона. Какво означава свързана? Има ли собствена сметка? Как въобще се осъществява образователната дейност? Ето такъв тип неща.
Законът е много лаконичен в това отношение. За мен това е донякъде и опит за заобикаляне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Две пояснения по двата въпроса, които преди малко споменах.
Първо, за акредитацията. В чл. 10 поделението вече е изключено от акредитацията.
Второ, в чл. 21, ал. 1, т. 9 се казва, че откриването на поделение в чужбина става в съответствие със законодателството на ответната държава. Тоест това е съобразено някъде.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само трябва да прецените дали трябва да присъстват в § 18. За да има такова поделение, трябва да е акредитирано основното звено. Ако не е акредитирано основното звено, няма как да внася за…
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Тук не става въпрос за акредитация, а за оценка на проект. Те са различни неща.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Никъде в Закона няма оценка на проект за нещо, което после да не се акредитира. Едно време, когато ги правихме в 2004 г., бяха две по пет паралелни процедури откриване акредитация. Сега малко се разминаха в последните години, не знам защо, има и акредитации без откриване и обратно, но би трябвало да вървят паралелно.
В този смисъл, ако в чл. 10 сме го изключили, никъде надолу не можем да му прибавим нито акредитация, нито откриване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Има две логики. Едната е да насърчим, като дадем по-голяма свобода на откриването на такива поделения. Другата е да бъдем по-рестриктивни и по-предпазливи. Опитът досега ни показа, че трябва да бъдем по-рестриктивни и по-предпазливи, още повече че когато говорим за интернационализация на българското висше образование, то трябва да става по линия на партньорства с други висши училища, съвместни програми, включвания в мрежи. Ние пък и нямаме толкова голям потенциал да изнасяме и да завладяваме света. Досегашният опит показа, че по-скоро рискуваме да влошим репутацията на висшето образование и да създадем в това число и дипломатически проблеми.
По-скоро съм за това да има режим на акредитация или оценка. Акредитация е по-логично според нас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Господин Министър, първо, ако това се приеме, трябва да започнем от чл. 10, понеже там вече го няма.
Второ, аз имам един случай преди 15 години, когато имаше тук масово разкрити в целия регион и в България поделения на един английски университет, които бяха безобразни. И аз питах в Англия защо не предприемат нещо, защо не ги акредитират, защо не ги забранят. И те ми казаха: защото смятаме, че потребителите в един момент ще се ориентират, че това образование не е качествено и ще спрат да се записват там. Това беше отговорът на англичаните.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Докато се ориентират обаче потребителите, може да сме направили поразии. Не можем да спрем идването на европейски студенти по медицина в България, докато се ориентират.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тогава наистина трябва да се върнем към чл. 10, тоест към началото, дори към чл. 9.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В чл. 9 сме предвидили това поделение на висшите училища да се открива само от Министерския съвет, но не сме предвидили акредитация и оценяване на проекта.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Да погледнем какво се гласува в чл. 10, ал. 2, т. 1. Защото там, доколкото аз виждам тук, пише: Министърът на образованието и науката прави предложение пред Министерския съвет по чл. 9, няма да чета всички алинеи, за откриване и преобразуване на висши училища, техни основни звена и филиали с изключение откриването на институти. И на поделения на висши училища в чужбина. Това поне е пред мен. Само че се прави след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация. Ако е гласувана друга редакция – извинявайте.
Това е чл. 10, ал. 2 на действащия закон.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: В действащия закон чл. 10, ал. 2, т. 1 гласи…
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Не действащия. Законопроекта, който разглеждаме. Внесения. Извинявайте.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 10 – коя точка?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Аз гледам § 3: открива, преобразува и закрива териториално изнесени звена в страната, както и териториално изнесени звена и поделения в чужбина по § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби, в които се извършва обучение на студенти, въз основа… Това е – само от Министерския съвет се открива.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Дайте да видим и следващия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: § 4, чл. 10. Къде да гледаме, господин Йосифов?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Аз нямам при мен такова нещо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нямате изменения. Затова казвам, че текстът е в действащия закон.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Действащият текст си остава, а в него пише, че не се оценяват.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 10, ал. 2, т. 1: министърът на образованието и науката прави предложение пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1-11, като предложенията по т. 2 и 3 за откриване и преобразуване на висши училища, техните основни звена и филиалите с изключение на откриването на институт и на поделение на висше училище в чужбина, се правят след положителна оценка на съответния проект в Националната агенция за оценяване и акредитация.
Тоест, ако ние искаме да акредитираме поделенията, трябва и тук да се направи редакция в ал. 2 на т. 1 на чл. 10, каквато няма, Вие не сте предложили в Законопроекта на Министерския съвет.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Това се появи вчера.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министърът каза, че ги иска тези неща.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Затова си позволих да Ви обърна внимание.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Защо трябва да акредитираме, не разбирам. Нали то е част от основното звено?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Хайде да стигнем дотам – добре, трябва да се акредитира поделението. Какви критерии ще приложи НАОА – това е въпросът на госпожа Семкова, във връзка с параграфа, който разглеждахме, за да открие това поделение – щатен състав, всички тези неща?
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Какво ще се акредитира? Например учебната документация, която е предназначена за чуждестранни студенти.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Тя е на факултета, Вие сте го акредитирали.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Нека тогава да остане на преценката на министъра на образованието. Така или иначе акредитацията не дава достатъчно основания на министъра да откаже, във времето показа, че е доста пропусклива.
Добрата новина е, че в последните няколко години – три, четири, се ограничиха тези практики, които доведоха до влошаване и на репутацията. Това доведе до увеличаване на чуждестранните студенти, в това число на тези от Европейския съюз в България, конкретно в медицинското висше образование. Имаме 12 хиляди чуждестранни студенти в България, всяка година се покачва техният брой, което е добра новина.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Знае ли Министерството на образованието и науката колко поделения имаме в чужбина? Това, че няма регистрационен режим, не означава, че трябва да не знаете колко са.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Едно време имаше такива открити без ние да знаем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Сега така или иначе го имаме вече в Закона. Поправката е от 2016 г.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Няма нито едно открито след 2016 г. Ако са, те са преди 2016 г.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Оставяме го на преценка на министъра. Все пак министърът носи отговорност.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Например Свищовската академия иска да направи поделение. Материална база също би следвало да се види. Академичен състав.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Преди малко професор Станилов ме подсети за нещо, което все пак е важно, отвъд формалната юридическа регламентация. Ако ние искаме да имаме активна силна политика като държава, особено по отношение на нашите общности в чужбина, и ние поставихме акцента върху Европейския съюз, но по-скоро това би имало някакъв смисъл в страни извън Европейския съюз, към които ние имаме определени исторически, или някакви други сантименти – това е Македония, това е Сърбия, това е Молдова, това е Украйна. Където, между другото, отвъд другите неща, има и глад за европейски дипломи, поради известните Ви причини.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само да кажа, че отскоро имаме съгласие на молдовското правителство Тараклийския университет да се преобразува във филиал и ще вземем решение на Министерския съвет да финансираме и да го преобразуваме във филиал на Русенския университет, който, предполагам в партньорство с Великотърновския и с друго висше училище ще обезпечи там учебния процес.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какво означава това? Трябва да се върнем и да проведем през целия закон премахването на поделенията?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз Ви предлагам да не правите това, без да сме проверили има ли съществуващи. Говорете с медицинските университети дали има съществуващи и ако няма, просто да отпадне от Закона от всички места, на които се споменават поделенията.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Защо да отпадне? Какъв е проблемът да остане режимът за разрешаване от Министерския съвет по предложение на министъра?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, оставяме го така. Ако за в бъдеще прецените, че има някаква нужда от промяна и да няма нужда от тези поделения, ще направим нова поправка в Закона за висшето образование.
Параграф 18 не е гласуван. Трябва да го изкоментирате, да го синхронизирате в почивката в зависимост от дебатите, които имаше в момента, за да го гласуваме.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Отпада оценката за поделението?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Запазваме сегашния ред.
По § 30 има направено писмено предложение от народния представител професор Станислав Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: То е свързано с предложението, което отложихме. Аз настоявам тук които имат програмна акредитация от 8,00 до 10,00 точки „магистър“ и в образователна и научна степен по докторски програми да получават програмна акредитация. При оценка между 8,00 и 10,00. Това е свързано със следващото ми предложение по § 31 – в чл. 80 да не разхлабваме гайките, както се казва, всички докторски програми да бъдат акредитирани отделно всяка, а не по оценките от 8,00 до 10,00 и да разхлабваме системата. Това ми е предложението. Това са взаимно обвързани неща.
Докторските програми и докторската степен е, както се казва, последният балкон на образованието ни. При него не може да разхлабваме рестрикцията. Тя трябва да бъде строга. И без това е пълно с необразовани доктори, да не казвам повече.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания?
Професор Кабакчиева.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Идеята тук е, че докторски програми могат да имат само силни професионални направления. В този смисъл, ако съответното професионално направление има достатъчно сериозен научен състав и отговаря на всички условия, защо трябва отделно да акредитираме докторските програми?
Второ, има много и най-различни докторски програми, които се сменят в съответното професионално направление. Това е против нас. На нас това не ни е финансово изгодно, веднага мога да кажа, доколкото няма да се плащат тези неща.
От друга страна, тези докторски програми се сменят непрекъснато. Има и смисъл да оценяваме непрекъснато променящите се докторски програми, при положение че съответното професионално направление гарантира едно добро обучение? Можем да качим оценката от 9 до 10, но това означава силен натиск за високи оценки, което ние искаме да избегнем. Това беше логиката.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството?
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Веднъж Ви изложих една статистика – преди 12 години средната акредитационна оценка, тогава по 5-степенната скала, е била 4,1, тоест 82% от максимума, преди 6-7 години беше 88% от максимума, а вече е 92-93% от максимума, средно 9,20 и нещо е акредитационната оценка. Имаме трайна информация.
Ако се реализира целият обем от промени, в това число в методиката, която разработва професор Кабакчиева, по-голяма част от акредитационната оценка е базирана на обективни показатели, с най-голяма тежест е научната дейност. Имайки предвид, че имаме разлики в научната дейност от порядъка на 30-40-50 пъти… Сметнете само, ако е 10% научната дейност, а тя трябва да бъде повече, ако е с най-голям показател, само от тези разлики ние трябва да имаме една единица намаление.
Отделно от това, което съм виждал в методиката, моите очаквания са, че средната акредитационна оценка трябва да бъде под 7. Между 6, 7, дори да бъде и под 6. Не е нормално който има под 9 да тръгва да съди Националната агенция за оценяване и акредитация. Не е нормално да имаме устойчиво инфлиране. Другото, което ще предпази от по-нататъшно инфлиране акредитационната оценка, е това, е по едно и също време ще се правят по професионални направления, ще имаме по-голяма съпоставимост, измеримост на показателите, така че 8 може би е разумна граница, която действително ще отличи тези висши училища с по-висок интензитет на научната дейност. Методиката трябва да бъде такава, че ако нямат научна дейност, само заради това да не може да получава над 8. Тоест научната дейност трябва да носи добавената стойност над 8. Така че това е въпрос и на методика и в този смисъл е разумно предложението за 8.
Ако е 20% и нямаш научна дейност, 20% са две единици. Само от това не трябва да можеш да имаш над 8. А според мен научната дейност трябва да бъде 20%. Знаете, че условно казано, една трета от българските висши училища…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Господин Министър, тук въпросът е дали отделно да се акредитират докторските програми, или да минават в общата оценка. Това е спорът, това е дискусията. Защото на НАОА е много отделно да акредитират докторските програми, които са променлив вектор, а пък сега аз настоявам това да става, тъй като докторската програма има друго значение, тя има най-високото значение за нашето образование. Дали отделно да бъде, или да бъде в общата оценка?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз това го разбрах. Тя така или иначе трябва да бъде ефективна и с опит за опростяване. И в по-голяма степен да стъпи най-вече на наукометричните показатели. Ако стъпи пак горе-долу на същите наукометрични показатели, ще остане и хамалогията, без голяма разлика.
Ако ние заложим повече наукометрични показатели и те са с 20% стойност, пак Ви казвам, образно казано една трета от българските висши училища имат наука, една трета имат малко наука и една трета нямат никаква наука. Грубо казано, разбира се, не е точно по една трета. Така че само първата една трета трябва да могат да имат оценки над 8 и да провеждат…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И да получават докторски програми.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, и да имат докторски програми.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Може да се въведе евентуално и допълнителен критерий и да се гледа. Освен това оценката по научната дейност да бъде над 9.00 задължително, защото е възможно някак си да се компенсират, но да сложим за докторските програми допълнителен критерий – и оценка за научно изследователска дейност над 9.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е добро хрумване – ако нямаш 9 за наука, може да имаш над 8.00 обща оценка, но ако нямаш 9.00 за наука, просто не можеш да получиш никакви докторски програми. Това нещо, съгласен съм, оправя донякъде нещата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Малко съм притеснен от това. Ние самите сме предлагали много пъти докторските програми да не се акредитират отделно, а заедно с професионалното направление. Сега обаче, като предлагаме изобщо да няма акредитация на докторските програми, а да е функция на оценката от професионалното направление, според мен има опасност, защото съм съгласен с всяка дума, която каза министър Вълчев, но всяко нещо, което той каза, е бъдещо несигурно събитие. Трябва да се появи графикът на НАОА, трябва да се изпълни акредитацията, трябва тя да бъде по-диференцирана, трябва висшите училища да паднат средно на 7.00, а не на 9,20. Трябва съдът след това при обжалването да не отмени оценката от акредитацията. И чак тогава ще се сбъдне всичко това.
А междувременно ще стане следното. Сега някои имат акредитация за докторски програми, други – не. От публикуването на закона всички ще имат акредитация за докторски програми.
РЕПЛИКА: Трябва преходна разпоредба.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Или трябва преходна разпоредба, или последното хрумване на професор… Аз не съм сигурен дали то е достатъчно, но поне нещо замазваме. Действително, ако направим научната дейност да е критерий, тогава нейното изискване да е над 9, ще смали тази група. Но иначе, ако го оставим, както в момента е предложен текстът, излиза, че от утре от публикуването всички могат да правят доктори.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Само искам да обърна внимание, за да обогатя дискусията, че докторските програми са наследство на старите научни специалности и в рамките на едно и също професионално направление има огромна разлика между различните докторски програми. Но така, както е изписано, съответен факултет, който е силен в една от частта на професионалното направление, има законовото основание да създаде докторски програми по абсолютно всички други части, тоест по бившите научни специалности. По-старите знаят за какво става дума.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: За да допълня това, което каза Бисер Банчев, понеже названието на докторската програма е по-специфично, аз мога да твърдя, че то е в това направление, а не в онова, понеже знам, че това направление ми е над 8.00 или над 9.00. И да ги местя между направленията, за да имам акредитация автоматично.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Точно така. Там могат да се получат големи фалове. С това трябва страшно да се внимава.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Кралов.
ИВАН КРАЛОВ: Аз се опасявам и за нещо друго – разкриването на нови. Искам да разкрия докторска програма по космически технологии. Там какво правим?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Това, което се изговори в момента, решение ли е? Тоест този тест плюс добавена оценката за науката да бъде над 9, плюс да се фиксира в Преходните и заключителни разпоредби, че се счита досегашната акредитация не да бъде просто над 8, както закона променя, решава ли проблема?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Трябва да облекчим малко работата на НАОА. Показателите ще бъдат така или иначе иконометрични. В моментна тази акредитация довела и е до резултат отсяване на по-добрите програми, или е избила във формализъм?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е въпрос на специфика.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Има случаи с оценки 7-8 в професионалното направление, но имат по една-две докторски програми, а не да покрият целия спектър от докторски програми.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: А има ли случаи, в които да има акредитирани докторски програми, а в същото време това висше училище да няма акредитация в това професионално направление? Тоест да може да обучава докторанти, но да не може магистри да обучава?
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Няма.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Аз си мисля, че имаше нещо такова.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ние не възразяваме да остане акредитацията на докторските програми. Професор Кабакчиева да каже.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Това е един от аргументите, защото в момента докторските програми се оценяват понякога без да се гледа акредитационната оценка на професионалното направление, което е неправилно. Те при всички случаи трябва да са обвързани с цялостния капацитет на звеното до каква степен може да обучава хора. И това е другият аргумент.
Това е по посока на това да се обвързват с професионалните направления, но аз тук съм съгласна, че трябва да вкараме коригиращ критерий и само това да гледаме – научно-изследователска дейност.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: За тези, които имат критерий наука – оценка над 9.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Не мога да отговоря в момента.
Мога да кажа, че критерий 5.1, където е преподавателски състав и наука, е с най-ниска оценка във всички акредитации.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз предлагам Министерството на образованието и науката да помисли в почивката по този параграф и да ни предложи някаква редакция, която да осъдим.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: И ние ще помислим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие, заедно с Министерството на образованието. А господин Банчев, госпожа Стоянова и госпожа Йорданова – по § 18. Министерството ще работи по § 30 и 31. Ако искате работете заедно и по единия, и по други параграф.
Почивка до 14,15 ч.

(След почивката.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всички сме налични, можем да започнем работа.
Първо, предлагам Ви да се върнем на § 18, за да изчета текста, който са ни предложили експертите на Комисията.
Експертите на Комисията предлагат да се създаде ал. 2 със следния текст:
„(2) Териториално изнесените звена на частните висши училища в страната и в чужбина се откриват след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация“.
Подлагам на гласуване така предложения текст по чл. 83 от Правилника за редакция на § 18.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 18.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Връщаме се на текстовете, които е подготвило Министерството на образованието и науката във връзка с дебата, който направихме преди почивката по отношение на акредитацията на докторските програми.
Първата редакция, която ни предлагат, е в § 9.
Господин Йосифов, заповядайте.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Ще се опитам да разкажа каква е концепцията, за да разберем дали сме напипали логиката.
Това, което сме предложили, всъщност е връщане на положението да се акредитират докторски програми, както беше обсъждано преди това, и след нея е логиката: научните организации по чл. 47 да акредитират докторски програми и извършват обучение в образователна научна степен „доктор“, ако имат оценка на програмата от 8.00 до 10.00.
Връщаме се на чл. 21 в § 9, защото там има една особеност. Срещу заплащане при обучението в докторантури досега имаше условия – също да имат оценка от 8.00 до 10.00 и на направлението по програмната акредитация, и на самата програма. Говореше се обаче за институционална акредитация. Ние искаме, за да е в съответствие с логиката по-надолу, „институционална“ да я заменим с „програмна“, за да съответства на логиката не само за платеното обучение.
За висшите училища предвиждаме следното: първо, трябва да имат програмна акредитация от 8.00 до 10.00 оценка, за да имат право да заявят обучение за „доктор“ и след това самата докторска програма също да има оценка от 8.00 до 10.00. Ако това е добре като концепция, сме се опитали да го приведем на всичките места, където е необходимо, с уговорката, че евентуално може би трябва да обсъдим преходна разпоредба, защото някой може би не отговаря на тези изисквания – да има и на програмната от 8.00 до 10.00 оценка, и на самата докторска програма оценка от 8.00 до 10.00.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съгласни ли сме с така направеното предложение на Министерството на образованието и науката?
Професор Кабакчиева.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Принципно съм съгласна, защото по това предложение тези, които имат от 6.00 до 7,99, отпадат да кандидатстват за докторски програми. Това ми се струва справедливо и това качва летвата.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Така е. Това, което беше предложено – тези, които имат над 8.00 по дефиниция, да могат да извършват обучение на докторантури, не могат да го направят, ако не подадат и докторска програма, която също да получи оценка от 8.00 до 10.00.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Да, въпреки че това, което обсъждахме преди това, и без това научно-изследователската дейност ще има високо тегло, така че на практика, когато казваме, че с от 8.00 до 10.00 може да ги акредитираме направо, в тази оценка влиза с високо тегло научно-изследователската дейност. Мисля, че можеше да остане и първото предложение, което…
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: В направлението може да имате различни докторски програми – една, която да Ви е много силна и да Ви е на най-високо ниво, да има и друга, която…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Връщаме се на § 9.
Текстът на § 9, който сме приели, трябва да стане т. 1 и към така приетата т. 1 трябва да добавим т. 2, съгласно която в ал. 5 думата „институционално“ да се замени с „програмна“ и разпоредбата на ал. 5 да придобие следния вид:
Създаваме нова т. 2 с изменение на ал. 5, която в цялост звучи така:
„(5) Висшите училища, получили при програмна акредитация оценка от 8.00 до 10.00 и организациите по чл. 47, имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен „доктор“ по докторски програми, които са получили при акредитацията оценка от 8.00 до 10.00 при условия, определени в правилниците за дейността им и с договор между тях и докторантите“.
Подлагам на гласуване така предложената редакция на § 9.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към т. 2 на предложението на Министерството, което е към действащия чл. 47, ал. 1.
В момента нямаме предложение за промяна на чл. 47, ал. 1, но поради тези промени се налага и там да направим редакция.
В чл. 47, ал. 1 след думата „акредитация“ да се добави „с оценка от 8 до 10“.
Имаме промяна в ал. 2. Създали сме вече нов параграф – приетият текст трябва да стане т. 2 и да добавим т. 1, в която в ал. 1 на чл. 47 след думата „акредитация“ да се добави „с оценка от 8.00 до 10.00“.
Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Така наречените научни организации подлежат ли на институционална акредитация? Оказа се, че те имат по-благоприятен режим в сравнение с ВУЗ-овете. Защо?
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Това трябва да се регулира, ние това искаме.
ИВО ХРИСТОВ: Аз не съм съгласен! Това означава, че един поток ще се засили към научните организации, защото там ще има по-занижени изисквания.
Професор Станилов, ясно е за какво говорите Вие, но става въпрос, че аз имам и друга практика. Вярно е – доколкото разбрах, в преходните разпоредби ще има дефиниция що е научна организация, където ще се засилят много изискванията и за преподавателския състав, и за собственост, и така нататък. Да не стане така, че ще имаме два режима на продуциране на доктори? Това ми е питането?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, и в момента режимът е такъв.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Има такава опасност и тя е сериозна, още повече че точно сега имаме проблем с научните организации, които не отговарят на всичките десет европейски стандарта, например вътрешна система за контрол на качеството.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Искам да кажа, че сега малко завишаваме изискванията и за научните организации, защото в момента няма дори от 8 до 10. В момента това е принципното положение.
ИВО ХРИСТОВ: Слагаме в един кюп организации, които действително са с висок стандарт – Българската академия на науките и Селскостопанската академия, и така наречените други научни организации, които ако отговорят на критериите в преходните и заключителните разпоредби, могат да произвеждат доктори.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз не виждам особен проблем, защото докторантските програми на Българската академия на науките, които имат оценка над 8.00, очевидно са качествени. Ако някои от тях не отговарят от десетте ESG, например вътрешна система за поддържане на качеството, каквато университетите са длъжни да имат, нищо не пречи да се изисква от тези институти да си я създадат. Това че те не обучават бакалаври и магистри не означава, че не трябва да имат такава система, заради това че обучават „доктор“, пък и заради научната дейност. Това че законът не го изисква от тях, не означава, че НАОА не може да го изисква, за да бъдат по критериите на НАОА в съответствие с ESG.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Колеги, мисля, че не се разбираме. Не говоря за институтите на БАН и за Селскостопанската академия. Имаме трета категория – фантомни организации, наречени научни организации.
В § 49 има предложение, което казва следното: „Научна организация по смисъла на този закон трябва да отговаря кумулативно на следните изисквания: …“
Значи, първо да има за основен предмет на дейност провеждане на обучение по образователната научна степен „доктор“ по докторски програми. Да е вписана в един регистър, да разполага със собствени недвижими или недвижими имоти, както и с подходящата за целите на обучението материална база. Повече от три години преди подаването на искането за съответната програма за програмна акредитация, както и през целия период на съществуването си, да разполага с не по-малко от 30-членен академичен състав, назначен за период от поне три години на основен трудов договор в организацията, в която поне 70 на сто е хабилитиран в съответното професионално направление, по което се провежда обучението. Тоест опит за квази унифициране на режима във висшите училища.
Има научен съвет, който се състои не по-малко от 19 хабилитирани лица, като поне 2/3 от тях да са на основен трудов договор в научната организация. Разполага с необходимите материална и финансова обезпеченост, има доказан художествено-творчески потенциал, каквото и да означава това, осигурява на академичния състав и на докторантите условия за отпечатване на еди-какво си, притежава необходимата за провеждането на обучението библиотека и така нататък.
Една фондация, която се помещаваше в един апартамент на „Граф Игнатиев“, по тази логика имаше право да обучава докторанти и Агенцията за акредитация знае за какво става дума.
Предложението ми е: да се извади БАН и Селскостопанската академия от този кюп и с така наречените научни организации да се занимаваме отделно.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Има два варианта. Единият е да въведем регулация от Агенцията по акредитация и за научните организации, другият е – да оставим производството на доктори, защото това е най-щекотливото; да кажем, че само БАН и Селскостопанската академия могат да правят доктори, другите научни организации да имат другите права.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, но тук имаме Национален център по проблемите на общественото здраве, Национален институт по метрология и хидрология…
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не е ли най-добре да кажем, че, за да акредитират докторски програми в научни организации, тези научни организации трябва да отговарят на тези условия и НАОА да потвърди тези условия. Тоест да направи нещо като институционална оценка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Трябва да кажем и кой го прави.
Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Към момента не е създаден регистрационен режим за вписване, тоест при регистрационния режим правото за определена дейност възниква от момента на вписването. Освен това регистърът за научните организации не е предмет на Закона за висшето образование и това нещо трябва да стане с изменение в Закона за насърчаване на научните изследвания. В момента режимът е доста лаконичен и всъщност това, за което говорим, трябва да бъде проведено чрез онзи закон, като поставим условията за вписване в регистъра. Също така трябва да помислим от кой момент възниква научната организация. В момента регистърът има само информативно, служи като база данни без правни последици.
Исках да кажа, че това, което обсъждаме, е предмет на Закона за научните изследвания, а не на Закона за висшето образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Прав е проф. Христов, защото дебатът за научните организации го водихме и в миналия мандат и общо взето до никъде не стигнахме.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Реално има три нива на научни организации.
Първото ниво е едни учени са се събрали без никаква претенция към никого, създават някаква научна продукция – издават книги, списания и така нататък. Това е нещо, което ние не регулираме.
Второто ниво ти дава достъп до кандидатстване за финансови средства и така нататък. За мен това е по-високото ниво, и третото ниво е, когато създава собствени кадри, когато може да излъчва доктори.
ИВО ХРИСТОВ: Това е все едно организация, която иска да играе ролята на университета, но не съвсем. Изискванията, които току-що прочетох като предложение в § 46, всъщност представляват изисквания за академичен състав, за материална база и в този смисъл да могат да докажат с първото и второто, че могат да водят образователен процес.
Следователно въвеждаме три режима за доктори: тежък режим за ВУЗ-овете, по-лек режим за особена форма на научни организации, каквито са да речем БАН и Селскостопанската академия, и съвсем режим между пръстите за така наречените трети вид научни организации. Това означава, че ще имаме три вида доктори, ако трябва да си говорим честно.
Това не означава, че някои университети отговарят на високите стандарти на някоя научна организация, но обратното е вярно. Има опасни прецеденти, има пробив в системата. НАОА знае това. Има опити за съдене след това на НАОА на основание, че научните организации – има празнина в Закона, която им дава тази възможност. Това трябва да се затвори сега.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Пак процедурно предлагам, ако има доминираща воля да се приемат определени изисквания към научната организация, след като се приемат да направим допълнение в текстовете и НАОА да оценява по тези критерии.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Можем с Преходни и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование да направим поправките и в другия закон, така че това е форма и така ще си свършим работата.
Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Единият вариант е ние да дефинираме що е научна организация – това, което се предлага, с определените изисквания към такава организация. Тогава ще правим ли допълнителна акредитация, ако тя отговаря на тях, или само затова, че тя отговаря ще може да бъде вписвана в нарочния регистър.
Другият вариант е да не въздигаме изисквания, но да има нарочна акредитация по някакви критерии за акредитация.
Третият вариант е да имаме и двете – и изисквания за това що е научна организация, и тя да подлежи и на институционална, и на програмна акредитация евентуално.
ИВО ХРИСТОВ: Аз лично съм за унифициране на режима и научните организации да минават институционална и програмна акредитация – докторската. В противен случай, поставяме три различни вида субекта, в три различни режима – неравнопоставени, и оттам съмнения за техния краен резултат. Говоря за докторските степени.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Принципно е така. Големият проблем е, че са много и са основно болници в момента, университетски болници и не само. Трябва да видим, където има дублиране на преподаватели, които всъщност са хабилитирани някъде другаде, но се водят като академичен състав и на съответната болница. Имат материална база, имат и публикации. Не знам дали това ще се реши, защото те са на друг статут с това, че един преподавател може да участва в акредитацията на една институция.
ИВО ХРИСТОВ: Предлагам БАН и Селскостопанската академия въобще да излязат от този разговор. Там въпросът е ясен и е решен. Въпросът е за другите така наречени „научни организации“ и дали към тях ще има изискване за институционална и за програмна. Аз съм и за двете.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Извинявам се много, няма как да акредитираме болниците.
ИВО ХРИСТОВ: Вие акредитирате в случая дейност, тоест функция, от една страна – програмната акредитация. Имате съответна организационна и материална инфраструктура, за да може да осъществявате тази функция – квази институционална акредитация.
В легалната дефиниция, която професор Станилов е предложил, има елемент на преценка по целесъобразност – дали разполагащата материална база е достатъчна и съответна за постигането на целите на докторската степен, или не. Следователно това трябва да го прави Агенцията за акредитация.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние сме го пуснали този режим, той е действащ.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Това е разговор, който тече с Министерството на културата в момента, тъй като по техните им закони, които по никакъв начин не са синхронизирани със Закона за висшето образование и прочие – те си имат професори и доценти, които са в музеите и буквално казаха: научихме, че има нови промени – това са промените от преди десет години, и нашите професори не са легални. Искаме да ги легализираме. Там тече разговор, с господин Йосифов сме се срещали, достигнали сме до някакво решение, но това също е казус, който… Техният закон няма никакъв синхрон с нашия закон. Според техния закон те могат да правят професори в музеите.
ИВО ХРИСТОВ: Хайде да въведем малко ред. Какво означава по техния им закон имали професори?! Все още не сме изпаднали в условията на феодален сепаратизъм в областта на правото. Законът действа за цялата страна. Има правила за регулиране и за тълкуване на законите. Кой е специалният закон? – Закона за висшето образование и Закона за научните степени и звания. Какво означава, че в село Горно Нанадолнище си били произвели професор? Хайде да има малко ред в тази работа. Има си правила! И това въобще не може да бъде аргумент. Има правила! Специалният закон изключва общия закон. По-новият специален закон изключва по-стария специален закон и така нататък.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Въпросът с музеите е казус, който е реален. Това не са някакви хора – готованци, които са решили да станат професори без нищо да свършат. Това са реални учени, които реално са съществували. Това, че държавата не е свършила някаква работа, те не носят вина и трябва да го разрешим, не да им се накараме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Университетът „Х“ има университетска болница. Професорите в университетската болница са професори на университета „Х“ не на университетската болница. Ако трябва да се прави обучение в ОНС – „доктор“, ще го прави университетът „Х“, а не университетската болница, защото и професорите са професори, макар и работещи в болницата. Те са професори на университета „Х“, а не на болницата. Това е всичко и това изчерпва темата.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Има такова заобикаляне. Има изместване на процедурите към болниците. Обезкървяване на висшите училища.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Професор е длъжност и е длъжност във висше училище. Професорът в болница „Лозенец“ е станал професор във висшето училище „Софийски университет“. Той е станал професор не само защото е написал статии, а защото преподава в медицинския факултет. Това че е в болницата не го прави по никакъв начин професор. Затова всички тези случаи са просто противозаконни.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това искаме – НАОА да има контрол спрямо тях. Да има изисквания и да има контрол.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Как сме акредитирали докторските програми на болницата „Х“? Въз основа на какво?
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Те обикновено са прикачени към някакъв университет и тъй като преподавателите имат право да работят на два договора, те се водят професори и в съответната болница.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Водят се професори и в болницата, и в апартамента си, и в бакалията. Само че продължават да бъдат професори на университета „Х“. На щат са в болницата не като професори, а като лекари. Те са професори в университета и с това звание могат да се хвалят вкъщи, където искат, но не са професори в болницата, а само в университета.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ти мислиш така, а законът… В техните щатни разписания има професори.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: В Закона за развитие на академичния състав, откакто се промени старият Закон за научните степени и звания, се изисква професор да е длъжност. Това е длъжност в университет. В болницата длъжност „професор“ няма. Той е лекар.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Болницата е научна организация. Заради това те вървят по линия на научните организации.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Значи заобикалянето е през това, че болниците са научни организации.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Защото нямаме изискване за научна организация. Имаме определение, което казва, че всеки, който прави наука, може да се назове „научна организация“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Питането е, като дадем това определение и се изключат „n“ брой организации от сега съществуващите, какво правим със завареното положение?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Университетските болници нямат проблем да бъдат изключени, те с висшите училища правят процедурите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Правят ги отделно. Затова Ви казах, че това не е дебат за нашата комисия.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Трябва да свършим три неща: да дадем определение на научна организация; в този закон да регламентираме как НАОА ги акредитира; и освен това на болниците изрично да кажем, че всичко това трябва да се прехвърли във висшето училище, към което са университетските болници. Никакъв друг начин няма да спрем това, което вече се е случило.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще предложа следното нещо: тъй като вървим в такава посока, професор Станилов е направил предложение в § 49.
Аз предлагам Министерството на образованието да си проведе разговор с Министерството на здравеопазването.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Погледнах текстовете в Закона за лечебните заведения, където допълнително са вписани и университетските болници, но дори за болница, която не е университетска, към всичките дейности, които се разрешават от Министерството в момента и се вписват в разрешенията за дейност, освен диагностика и лечение на заболявания, родилна помощ и така нататък, накрая т. 7, след клиничните изпитвания на лекарствени продукти, има „учебна и научна дейност“. Това е Законът за лечебните заведения, който действа от 2000 г., който е променян няколко пъти. Една от тези промени е вписването на университетските болници с отделен статут.
Аз искам да попитам: имайки вписани в разрешенията дейности – учебна и научна, това Вие приравнявате ли го като научна организация примерно?
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: По този закон и по Закона за развитие на академичния състав – да. Няма ограничение какво е научна организация. Научна организация е тази, която извършва научно-изследователска дейност.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Обучение и научна дейност. В такъв случай ние задължително трябва да акредитираме и при Вас тези болници, щом ги приемате за научни организации. Те си минават акредитация по Закона за лечебните заведения, но трябва да имат и втора, за да могат да произвеждат „докторанти“. Една частна болница, ако има вписана в разрешението си такава дейност, ако е кандидатствала, ако отговаря на условията да има съответен брой специалисти и да може да обучава студенти и специализанти, би могла да има и такава научна дейност. Разбира се, ако разполага с хабилитирани лица.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не е забранено да има научна дейност, щом е написано така. Въпросът е, че за да се произвежда научния кадър, трябва да има акредитация, което не всички научни организации го правят.
Това, което министърът напомни за научните групи в музеите, те са научни групи и там пише: музеят е културна и научна организация… и така нататък. Има право да назначава на научни длъжности, но те не се произвеждат. Те нямат право, акредитация и прочие да се възпроизвеждат, а ги произвеждат съответните институти на БАН. Това би трябвало да се отнася и за тези университетски болници. Може да има, но не могат да се възпроизвеждат. Възпроизвеждат се в университетите – медицинските, и никъде другаде!
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Току-що научих, че освен научна дейност, болниците, които не са университетски, могат да извършват и учебна дейност. Защо?
ВЕНКА СТОЯНОВА: Тук става въпрос за практическото обучение, когато се придобива специалност. Съответните специализанти трябва да минат под ръководството на други специалисти.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не виждам защо трябва да отложим т. 2, която сте предложили? Тя няма отношение към разговора, който водим. Така или иначе това е съществуващо положение към момента. Искаме докторската програма да е получила оценка от 8.00 до 10.00. Това искаме. Разширихме дебата твърде много, отиваме в друга територия.
Точка 2, както е предложена от Министерството – редакцията, която Ви представих към момента.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
В чл. 47, ал. 1, тази редакция трябва да стане т. 1, гласувания вече текст да стане т. 2.
По § 25 Министерството предлага т. 2 да отпадне, тоест висшите училища да не се заличават.
Гласуваме това предложение по чл. 83 от Правилника – т. 2 в предложения от Министерския съвет Законопроект да отпадне.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Госпожо Йорданова има ли нужда да гласуваме отново по принцип текста на вносителя? Не.
Параграф 30, т. 4. Това е параграфът, до който бяхме стигнали преди почивката.
В § 30 юристите на Министерството предлагат т. 5 да отпадне.
Който е за така направената редакция, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Гласуваме по принцип текста на вносителя за § 30.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По § 31 има направено писмено предложение от народния представител Станислав Станилов – обвързано е с горното предложение.
Министерството предлага също редакция. В предложената редакция на ал. 2 юристите предлагат второто изречение да се измени така: „Висшите училища могат да провеждат обучение за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ по докторски програми, акредитирани с оценка от 8.00 до 10.00“.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Това е второто изискване. Първото беше за държавната от 8.00 до 10.00, а това е второто – самата програма да е от 8.00 до 10.00.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов, защо искате да отпадне цялата алинея 2?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: По принцип аз предложих докторските програми да бъдат акредитирани всяка поотделно. Иначе се размива цялата работа и един ден един професор по нова история ще отиде и ще обучава докторант по етнография, ако така го правим. Със сигурност!
Целта на промените в Закона са съвсем други. Ние искаме елитно висше образование, елитна наука, европейска, а всъщност какво правим?!
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: По същество тук има двойна цедка. Веднъж професионалното направление трябва да има над 8.00 и, втори път, се оценяват докторските програми – това е новото, и тя трябва да има над 8.00. Тоест се получава двойна цедка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние го променихме с текстовете, които гласувахме до момента.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Всъщност предложението на професор Станилов говори за програмна акредитация на научната организация, което беше дебатирано допреди малко. В момента те нямат такава – нито институционална, нито програмна, затова е разликата с това, което ние сме предложили.
Ние предлагаме, първо, висшата научна организация да се оценява само докторската им програма, което е недостатък, както стана ясно, а висшите училища да имат веднъж оценка над 8 на програмата акредитация и веднъж оценка над 8 на докторската програма, за да могат да обучават докторанти. Това е, което гласувахте.
МИЛЕН МИХОВ: Предложената промяна на вносителите иска провеждането на обучение за доктори без извършването на отделна процедура за акредитация на докторската програма и Вие сте против това. Затова сте предложили да отпадне.
Ние направихме обаче промени, които са точно в същия дух. Не само че отпадна този текст, но и въведохме изисквания за оценката на докторската програма.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Оттеглям си предложението, щом Милен Михов така убедително го обясни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 31.
Първо, гласуваме редакцията, която ни е предложена от юристите на Министерството и която Ви представих за редакция на ал. 2 – промяната в изречение второ.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 31.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По § 32 има постъпило писмено предложение от народните представители Цонков и Жаблянов, което отпадна на дебатите.
Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народните представители Цонков и Жаблянов.
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 32.
За – 13, против – няма, въздържали се – 3.
Текстът на вносителя се подкрепя.
По параграфи 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39 и 40 нямаме постъпили предложения.
Госпожо Йорданова, заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
В чл. 82 на § 33, в т. 1 досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „съответно постоянните комисии“ отпадат. Ние отменихме чл. 81 ал. 4 и ал. 5, където дадохме право на постоянните комисии да откриват процедури и да приемат решения.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Редакция в ал. 1 на чл. 82 предлага госпожа Йорданова – да отпаднат постоянните комисии.
Проф. Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Не разбирам защо е нужна новата ал. 2, защо я създавате?
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Защото има прецеденти. Примерно едно от висшите училища подаде молба за оценяване на проект за превръщане в университет, докато течеше друга негова процедура. На пръв поглед изглежда саморазбиращо се, но е добре…
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Както е записано не важи ли и за програмна акредитация?
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Пише за институционална акредитация.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Във втората част на изречението се говори за оценяване на друг проект на същото висше училище. Излиза, че ако разкриваме едновременно нови неща вътре във висшето училище, едното трябва да изчаква другото. Това ме смущава и не разбирам защо е нужно това? Имаме положителна институционална оценка, имаме разкрити 27 направления и след това решаваме да разкрием още две. Това, което втората част на текста ни казва, е, че трябва да разкрием първо едното, да изчакаме да се разкрие, след една година да подадем за другото. Това е абсолютно излишно, можем да ги правим едновременно.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: За нас важното е, докато няма текуща процедура за институционална акредитация.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме да остане до институционална акредитация.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Според мен не може точката да е след акредитация, а трябва да има „на същото висше училище“, тъй като така ще излезе, че стопира абсолютно всичко.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Първо, правим редакция в ал. 1 на чл. 82, думите „съответно постоянните комисии“ трябва да отпаднат.
Правим редакцията по чл. 83 от Правилника в ал. 1 на чл. 82.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Сега гласуваме редакцията на т. 2, която ни е предложена. Редакцията звучи така: „Процедурата за оценяване на проект не може да бъде открита, докато не е приключила друга текуща процедура за институционална акредитация на същото висше училище“.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Гласуваме по принцип текста на вносителя за § 33.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По § 34, 35, 36, 37, 38, 39 имаме ли някакви редакции, изказвания? Нямаме.
Гласуваме ан блок параграфи 34, 35, 36, 37, 38, 39.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 40 – чл. 88б се отменя.
Кой има въпрос тук?
Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Чл. 88б „Националната агенция за оценяване и акредитация издава бюлетин, в който се публикуват…“. Това е публичността на НАОА и тук са критериите за оценяване и акредитация на висшите училища, основните звена, филиалите, професионалните направления, общи изисквания за допускане и откриване на процедури. Къде ще бъдат направени обществено достояние? Защо отпада този бюлетин?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Защото сме 21 век. Вече никой не търси бюлетини, търсят сайта да видят.
ПРЕД. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз подкрепям министъра. Няма нужда от бюлетин! Сайтът е достатъчен, само че в Закона няма задължение да ги сложат на сайта. Те са ги сложили понеже са добри хора.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако запазим точките, тоест ако нямаме проблем с 1, 2, 3 и 4 точка, тогава уводният текст на чл. 88б може да звучи така: „Националната агенция за оценяване и акредитация публикува на интернет страницата си:…“ и надолу продължава.
Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Искам да обърна внимание, че във времето назад има проекти, които са получили положителна оценка от Националната агенция, но по различни причини не са минали през Министерския съвет и през Народното събрание, не са публикувани, не могат да бъдат открити, а там има доста странни и интересни решения.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Банчев, разбрах Ви. Затова правим предложение да не приемем предложението на Министерския съвет да отпадне чл. 88б, искаме да го редактираме, като предлагам следната редакция по чл. 83 от Правилника на чл. 88б:
„Националната агенция за оценяване и акредитация публикува на официалната си интернет страница: …“, оттам нататък запазваме първа, втора, трета и четвърта точка, които са в сега действащия чл. 88б.
Изказвания?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да се добавят оценките от програмната и институционалната акредитация на висшите училища.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добавяме и т. 5 „оценките от програмата и институционалната акредитация на висшите училища“.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 40 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – няма, против – 16, въздържали се – няма.
Колеги, почивка до 16,00 ч.


(Почивка)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, продължаваме.
По § 41 нямаме постъпили писмени предложения.
Имаме ли някакви коментари по § 41, който изменя чл. 88в?
Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Може ли да попитам Министерството: решенията по ал. 5 ще подлежат ли на обжалване?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Доколкото засяга права и интереси на висшето училище, считам, че има всякакви данни и предпоставки, което го прави годен за обжалване административен акт. То следва от общите правила в административното производство?
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: По-надолу е сложено за обжалването по ал. 10. Тук не е сложено. Ако трябва да има синхрон, то по-скоро да го има и тук, че подлежи на обжалване. В ал. 10 е записано, че решенията по ал. 10 се обжалват по реда на Административно-процесуалния кодекс.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова, моля Ви да изчетете редакция, която да подложа на гласуване.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Алинея 11 трябва да звучи така: „Решенията по ал. 5 и ал. 10 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс“.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: ОК сме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съгласни са от Министерството на образованието и науката.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: В този списък, за който говорих преди малко, с предложения на висши училища и други организации, Медицинският университет – София, е написал, че се притеснява от чл. 88в, ал. 6, която гласи: По предложение на министъра на образованието и науката Акредитационният съвет отнема акредитацията, когато са констатирани нарушения на ЗВО. Те се притесняват, че това може да доведе до произвол. Не е написано как става това – с протокол, без, за какви нарушения точно, за дребни ли, за големи ли?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Малко повторение се получава с чл. 10, ал. 2, т. 7. Там сме записали за кои нарушения на Закона за висшето образование се прави предложение за отнемане на акредитацията. Член 10, ал. 2, т. 7.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Извинявайте, само да поясним – там става дума за това, че се прави предложение от министъра, а тук се дава легитимното основание на Акредитационния съвет да отнеме институционална акредитация.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Пак повтарям – Медицинският университет се притеснява само от това, че не е ясно как се установяват тези нарушения и за какви нарушения става дума.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Пише го в чл. 10, ал. 2, т. 7.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 10, ал. 2, т. 7 звучи така:
Министърът на образованието и науката… „упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на този закон, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения; при неизпълнение на препоръките в посочения срок министърът на образованието и науката прави предложение пред Националната агенция за оценяване и акредитация за отнемане на акредитацията; информация за извършените проверки и за резултатите от тях се публикува на интернет страниците на Министерството на образованието и науката и на висшето училище.“
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Само да кажа, че според мен Медицинският университет пита следното: можете ли да отнемете акредитацията на Медицинския университет, ако не си качат отчета на сайта, защото е нарушение на ЗВО? Тоест кой определя…
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Дайте да говорим практично! За какъв произвол говорим? Кой ще си позволи на хиляди студенти да отнеме акредитацията при минимално нарушение? Все пак ние работим в режим на отговорност и отчетност, на контрол от страна на Народното събрание, на медии и така нататък. Ако имаме произвол, произволът е в неотнемането и в грубото газене на закона от някой! За какво обсъждаме нереалистични неща?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Този текст никога досега не е намирал практическо приложение.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това е въпросът – защо не е отнета акредитацията? Това е в режим на обвързана компетентност на НАОА. Министърът само предлага. Нали самото предложение ще го направи за смях?!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: За да се избегне този спор, може в ал. 6 да се каже, че по предложение на министъра на образованието и науката Акредитационният съвет на НАОА отнема институционалната или програмната акредитация на специалност от регулираните професии/професионални направления на висшето училище, когато са констатирани съществени нарушения на Закона за висшето образование?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Кое е същественото?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Има го, то е ноторно известен факт.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има го и в други текстове.
Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Ако тук решим да сложим „съществени“, тъй като правото на министъра да предложи отнемане на акредитация, материалното му право произтича от чл. 10, т. 7, всъщност първо там трябва да нанесем корекциите. Тук е сложена чисто процедурна норма. Правото на министъра да иска отнемане на акредитацията, произтича от т. 7. И ако ще пипаме, там трябва да заложим характеристиките на това право, а не тук, защо тук е чисто процедурно по чия инициатива се случва.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Само да добавя, може би професор Герджиков не е видял въпроса, поставен от Медицинския университет. Те обръщат внимание на отменената ал. 5 на чл. 11, където има тристепенна система на санкции, която се предлага от министъра: първа степен – намаляване на акредитационната оценка, съответно срокът на акредитация; втора степен – намаляване на образователния капацитет; и едва третото е за отнемане на институционалната акредитация. В момента има само отнемане на институционална акредитация. И те поставят въпроса: не беше ли по-логично да се запази тази тристепенна система на санкция. Просто да изчистим този въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев цитира ал. 5 на чл. 11, която се отменя със Законопроекта на Министерския съвет.
Професор Кабакчиева.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Опитах се да се върна назад, но се отплеснах, понеже нашият Акредитационен съвет много държи да поставя отново въпроса за чл. 86, ал. 5. Преди Акредитационният съвет е бил назначаван от министър-председателя на трудово правоотношение, сега е с решение на Министерския съвет, без да е уточнено правоотношението. И тъй като се повишава отговорността, членовете на Акредитационния съвет държат да бъде на трудово правоотношение.
Разбирам, че това е деликатно направено, за да не се вижда, че ще им бъде отнето трудовото правоотношение, но действително колегите много настояват да поставя този въпрос.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ние съответно настояваме да се случи промяната.
Нормално ли е да нямаме обезпеченост на състава на комисиите, да нямаме нещо такова като професионални образователни одитори във всяка една комисия, а в същото време да имаме десет трудови договора на хора, които се събират веднъж в месеца? Колко им е работното време на тези хора, защото работното време е задължителен елемент на трудовото правоотношение? Тук говорим за колективен орган, който се събира епизодично и не можем да говорим за трудова престация според мен в пълния й смисъл.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Кабакчиева.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Първо, те се събират поне два пъти в месеца. Второ, изчитат всички материали, които се дават. И трето, и най-важното…
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Колко часа им е работното време на тези хора по тези трудови договори? Осем часа?
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Наблюдават процедури, отговарят за комисии…
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Всяка експертна група, която дойде при нас, а това е 6-7 пъти годишно само в нашия университет, винаги има представител на Акредитационния съвет.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Въпреки това работят епизодично, да не кажа спорадично.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Зависи от хората, разбира се, но въпросът е, че те носят отговорност за тези решения и ми се струва, че когато те са на постоянен трудов договор, може да им се търси отговорност. Аз постоянно се сблъсквам със ситуации, когато на хора на граждански договор нищо не можеш да направиш, освен да ги освободиш. Когато са на постоянен трудов договор може да има санкции, да се разпишат задължения, санкции за неспазване на задължения. В този дух си го представям аз.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Те са отговорни лица, продължават да бъдат отговорни лица, но всяко нещо си има алтернатива. Погледнете – 10 бройки. Колко повече можем да усилим акредитацията с десет щатни бройки, на които сумарното им работно време е за една щатна бройка. Те работят една десета от това време, което им е по колективен трудов договор. Не можете да ме убедите. Можем във всяка една комисия да имаме специалист, образователен одитор, който да осигури експертност на акредитационната оценка.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Ние освободихме председателите на комисии от постоянен трудов договор. Това сме го направили. Сега стои въпросът за членовете на Акредитационния съвет, които, пак казвам, и чисто психологически биха се чувствали по-отговорни, освен че може да се търсят и санкции, ако са на постоянен трудов договор.
Отделно, че има мандатност.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Добре, дайте да ги сменим, ако са безотговорни. Това са заменяеми хора.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Има мандатност.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не е орган за устройване на някакви хора в пенсионно устройване, той е орган, който трябва да се състои от отговорни академични лица.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Така е. Има мандатност, тоест те са за три години, което също навежда на мисълта, че за три години те биха могли да имат постоянен трудов договор.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Всъщност наистина трудовото правоотношение предполага престация на труд в работно време на работно място и още различни други елементи. В този смисъл това, което правят тези хора по същество не съвпада с престацията на труд в работно време на работно място. И веднага ще Ви дам пример с редица други такива органи. Такъв орган в нашата система е НАПОО. Там с решение на Министерския съвет се определя не акредитационен, а управителен съвет. Те не са на трудови правоотношения. Ще Ви дам пример с надзора на Здравната каса, ще Ви дам пример с надзора на НОИ, ще Ви дам пример с общинските съветници. Всички те са отговорни хора, те взимат решенията на най-високо ниво, но те не са на трудови правоотношения.
Защо трябва да се изтъква такава логика, че след като са на най-високото ниво, те трябва да са на трудово правоотношение? Всъщност гръбнакът и носителят на експертизата в НАОА са тези експерти, които трябва да подготвят всичко онова, което да създаде увереност у тези отговорни органи да вземат решения.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: И пак казвам – това са десет щатни бройки. Колко може да се подсили експертният капацитет? Комисията по академична етика е по същия начин.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Разбирам, професор Кабакчиева, че трябва да повдигне въпроса.
Първо трябва да гласуваме редакцията, която госпожа Йорданова предложи за ал. 11.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 41.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Има постъпило писмено предложение за създаване на нов § 41а от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Ще призная, че това е предложение на Националната агенция за оценяване и акредитация, което ние сме припознали и сме обсъдили с екипа на министър Вълчев, а то е да се създаде нов чл. 88г, в който казваме, че с Правилника за дейността си Националната агенция за оценяване и акредитация може да създават съвети и комисии като помощни и консултативни звена.
Може би професор Кабакчиева да ни даде малко повече разяснение как си го представя това.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Благодаря.
Нашето предложение беше конкретно – да се създаде консултативен орган от представителите на потребителите, което е свързано с идеята да се разшири съставът, да не бъдат само академични лица, които оглеждат учебните програми и планове, а да имаме един по-широк консултативен кръг от хора.
Второто беше Комисия по качеството, което е обвързано с вътрешни одити, които ние правим. То и сега ги има. Аз съм по-съгласна с Вашето предложение да не конкретизираме точно какви органи и съвети. Така да се каже ние сами въвеждаме още по-голям самоконтрол върху собствената си дейност, от което мисля, че всички ще спечелим. Ничий интерес не е засегнат, освен нашия собствен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания? Становища на Министерството на образованието?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението на Милена Дамянова и група народни представители за създаване на нов § 41а.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към § 42, по който има постъпило писмено предложение от народния представител Емил Христов.
Тук поех ангажимента към колегата Христов, ако искате ще си проведем дебата, но ще го повторим и на заседание на Комисията в София, тъй като колегата трябва да си го защити. Опасявам се, че никой от нас няма такава готовност и желание. Това си е лично негово предложение.
Освен това аз бих желала да го пусна и за официално становище – становище от медицинските университети, становище на Министерството на здравеопазването, на Комисията по здравеопазване и така нататък.
Ако искате, министър Вълчев, можете да го коментирате сега. Това е предложение от народен представител.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ние сме против това предложение и смятаме, че заплащането от висшите училища към университетските болници трябва да остане предмет на договаряне. Иначе рискуваме да сложим минимален праг, който не е съобразен с реалните разходи. Нищо не пречи в момента на свободата на споразумяване между тях.
От висшите училища имаме по-скоро отрицателно становище. Това е неформално. Категорично от Медицински университет – Пловдив.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Понеже и Софийският университет има Медицински факултет и университетски болници, ето официално: аз казвам, че не подкрепяме това предложение. Първо, поради аргумента на министъра, че не е ясно как точно е определено 20%. То никога няма да отговаря на реалните разходи на болницата за обучение на студентите, които може да са 3% или 30%. И второ, когато няколко висши училища имат по няколко университетски болници, тези 20% как ще се разпределят между университетските болници и как ще се изчисли на кого колко?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз Ви предлагам наистина да отложим този текст, защото съм поела такъв ангажимент. Не можем да го аргументираме. Вероятно колегата си има своите аргументи и Ви предлагам да отложим § 42.
Ако имаме някакъв дебат по текста на Министерския съвет да го направим, но ще направим гласуването след това на заседание в Комисията.
Госпожа Петрова има предложение.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, искам да представя едно предложение на Варненския икономически университет. Това предложение е предадено на Министерството на образованието и науката през месец ноември. Вероятно не е стигнало там, където трябва. Затова моят ангажимент е само да ви запозная с него и ако прецените, че има необходимост от дебат, ще продължа по-нататък.
Става дума за чл. 89, ал. 3 от така действащия закон, съгласно който обособени части от недвижими имоти, публична държавна собственост, предоставени от държавата на висшите училища, могат да се отдават под наем при условията и реда на Закона за държавната собственост.
От чл. 16, ал. 2 на същия този закон, отделни имоти или части от имоти публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за държавната собственост, тоест след провеждане на търг за срок до десет години, при положение че се използват съобразно предназначението им. Стриктното спазване на тези разпоредби ограничава възможността висшите училища да получават приходи от наеми на конферентни зали и на спортни зали, тъй като ползването им обичайно става почасово или за няколко дни.
Във връзка с това предложението на Варненския икономически университет чрез неговия ректор професор Станимиров е да бъде извършено допълнение към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, като чл. 89 да има и нова ал. 4 със следния текст: „Зали за провеждане на работни срещи, семинари, обучение, конференции, презентации, симпозиуми и спортни прояви могат да се предоставят на трети лица за временно възмездно ползване без провеждане на търг. Тези имоти не могат да се предоставят за извършване на политическа или религиозна дейност.“
Естествено, ако има дебат и се приеме трябва да има някои поправки в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование и в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Една такава възможност, макар и практически аргументирана, ще представлява отмяна на конкурентна процедура, която гарантира защитата на публичния интерес. Затова е тази конкурентна процедура, защото някой може да реши да дава, както БАН, за 10 стотинки месечно.
Добре, за 2 ст. на час, да не е на месец. Горе-долу е същата загуба.
Не може без никаква процедура. Рискуваме да приемем един скандален текст, изключение за разпореждане с държавно имущество без конкурентна процедура и без гаранции за защита на публичния интерес.
Ние трябва да проверим, това го правят други бюджетни организации с тарифи, но тези тарифи как са разработени и как се обосновава, че гарантират… Приети са по някакъв начин тези тарифи, но трябва да има гаранции, че защитават публичния интерес.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Подобна беше ситуацията за материалната база в училищата и по тази причина, тъй като имаше много неясноти и бяхме все на ръба на закона, Столична община инициира и направи една наредба. По същия начин се съхранява и конкуретния принцип, и съответно се съхраняват интересите на училищата, но на базата на Наредба на Столичния общински съвет.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Същото важи и за културните институции.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Защото са общинска собственост.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Тук може да създадем специално основание, но трябва да има тарифа, не можем да го оставим на висшите училища.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Юруков.
БОРИСЛАВ ЮРУКОВ: Това, което предлага министър Вълчев с тарифите, е работещо. То не е предназначено за конкретен субект. Когато има тарифи, те са за всички. Висшето училище, естествено, си изработва добри тарифи за ползване на имотите – на час ли ще е…
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Как ги изработва?
БОРИСЛАВ ЮРУКОВ: Аз мисля, че на базата на пазарни цени. Става въпрос, че се осигурява това, за което Вие се притеснявате, че може да се злоупотреби и да се отдава евтино.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Връщайки се на основната тема, понеже разбрах, че отлагате гласуването на този параграф, искам да кажа, че ние много силно го поддържаме и много държим той да бъде приет. Говоря за основния текст на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Коментарът на госпожа Петрова е по чл. 89 от Закона, а § 42 е по чл. 90.
Нямаме коментари по основния текст на вносителя.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Може ли да предложа да проучим възможността да се одобри някаква тарифа, с която да обосновем, че гарантира публичния интерес? Да направим консултации. Сега не сме готови.
Официално имаме ли го това предложение?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, нямаме го.
Госпожа Йорданова има предложение.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Тъй като основната промяна е в Закона за държавната собственост – в чл. 16, ние през Закона за висшето образование с Преходни и заключителни разпоредби правим промяна. Това е изключително лоша законодателна практика. Затова по-добре е това предложение да го изпратим, както позволява Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, до Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което да си даде своето становище по чл. 16 и ще видим как ще стане тарифата. Може да мине и в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, съответно в Правилника за прилагане на Закона за общинската собственост.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме ли постъпило такова предложение в Комисията?
ТАНЯ ПЕТРОВА: Не, нямаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Иво Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Първо, практиката и в момента е такава, че те практически нарушават закона, давайки под наем такива публични имоти. Разбирам икономическата логика на това предложение, обаче това означава пробиване на основен конституционен принцип. Затова е публична държавна собственост, за да има тежък режим с нейното разпореждане и ползване. Проблемът не е в тарифата, а в това дали въобще имат право да го правят висшите училища. И в този смисъл отдаването под наем дали е управление?
РЕПЛИКА: То е за еднодневна конференция.
ИВО ХРИСТОВ: Аз лично съм против това нещо в момента да бъде направено през Закона за висшето образование. Смятам, че това не е работа на тази комисия и на този състав. Да отиде в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тъй като режимът на публичната държавна и общинска собственост е особен. Нищо, че е поверен и на висши училища.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Мисля, че се съгласихме всички около тази тема.
Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Аз искам само да обърна внимание, няма да словоблудствам, ако прочета текста: „Недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища са публична държавна собственост“. И всъщност, ако висшите училища спрат да имат необходимост от някакъв имот, предоставен им от държавата, най-логичното е тя да си го отнеме. И ако те имат имоти, които са за предоставяне под наем и това стане практика, съвсем логично е да се огледа в тях Министерството на регионалното развитие и благоустройството или други институции, които имат нужда, и да ги отнемат.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Пише за какво им е предоставена собствеността. По-горе пише, че тя им е предоставена за образователна дейност.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Това трябва да се отчете – собствеността не е на висшето училище, тя е на държавата. И са предоставени на висшите училища, за да изпълняват публично възложените им задачи от държавата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Разбрахме се – ще изпратим по надлежния ред това предложение, госпожо Петрова. Ще ни го предоставите в Комисията, или висшето училище да си го внесе официално в Комисията. Комисията ще го изпрати към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Можете и Вие да го отправите директно като народен представител като запитване към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
По § 43 има постъпило писмено предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители. Всъщност за това предложение вече стана дума във вчерашния ден. Тук става въпрос за редуциране на субсидията на висшето училище, когато имаме неизпълнение на стратегическите цели и задачи по договора за управление, който се сключва между министъра и ректора.
Имаме Ваш текст, имаме и допълнение, което сме направили с колегите, което касае чл. 91 – трансферите от държавния бюджет осигуряват средства за…
Нашето предложение е в ал. 2 да се създаде нова т. 4. Алинея 2 гласи: „Средствата за издръжка на обучението се определят въз основа на:…“ Изброени са съответно първа, втора, трета точка. Ние включваме и т. 4 – да се определят и въз основа на изпълнението на целите и задачите, поставени в договора за управление.
Коментирахме го и вчера.
Изказвания? Становище на Министерството?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме предложението.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Дали е написана санкцията?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, не е санкция. Написано е, че средствата за издръжка на обучението се определят въз основа на…
Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Само поставям на обсъждане един терминологичен въпрос. Самият договор за управление не съдържа цели и задачи. Те се съдържат в политиката за развитие на висшето училище. Договорът съдържа показатели, с които мерим доколко са постигнати целите и задачите в политиката за развитие. Просто, за да сме терминологично еднакви с документите, които сме създали преди това в Закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние сме препратили към чл. 10, ал. 2, т. 9. Точка 9 твърди, че министърът утвърждава политика за развитието на всяко държавно висше училище със стратегически цели, задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им. След това в т. 10: сключва договор за управление с ректора на държавното висше училище при условията и по реда на този закон за срока на неговия мандат. Естествено че договорът за управление ще бъде свързан целите и задачите, които е определил за развитие на конкретното висше училище. Няма как договорът за управление да се разминава с политиката, която е утвърдена, или ще правите два различни документа.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Ако не го намирате за уместно, аз само казвам, че терминологично се разминават нещата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние сме го консултирали този текст и с Вас, госпожо Семкова, преди да го внесем.
Становище на Съвета на ректорите? Става въпрос за предложението, което сме направили с колегите от ГЕРБ, подкрепено вчера и предложено и от професор Иво Христов – средствата за издръжка на обучението…
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Съгласен съм. Въобще няма да се замислям, щом предложение на ГЕРБ се подкрепя и от господин Иво Христов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, подлагам на гласуване, първо, предложението от Милена Дамянова и група народни представители.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
И сега по принцип текста на вносителя за § 43 по принцип.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 44 има постъпило писмено предложение от народните представители Полина Шишкова и група народни представители.
Госпожо Асенова, заповядайте.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми колеги, господин Министър! Ние предлагаме чл. 91в, ал. 2 да звучи по следния начин: „Националните програми по ал. 1 се приемат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет“, тъй като смятаме, че предложеният текст от вносителя не съответства на чл. 9, ал. 2, т. 2 от действащия закон.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Идеята е националните програми във висшето образование да бъдат гъвкав финансов инструмент, който да финансира определени дейности и да насочи висшите училища към изпълнението и подобряването на ефективността на определени политики. Това трябва да стане в рамките на една бюджетна година, те ще бъдат годишни бюджетни програми и е логично да бъдат с акт на Министерския съвет, тъй като нямат и стратегически характер. Много повече стратегически характер има Националната карта във висшето образование, която оставихме на Министерския съвет. Ако приемаме националните програми във висшето образование в Народното събрание рискуваме, първо, да изгубим половината година, второ, ще трябва да отворим дебата националните програми в средното образование, които са около двайсетина, националните научни програми – 11-12 да приемаме, проектите по оперативните програми да приемаме от Народното събрание, защото те не са по-малко ангажиращи…
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Други коментари по текста? Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Вносителите не желаят да го оттеглят.
Гласуваме, първо, писменото предложение на народния представител Полина Шишкова и група народни представители.
За – 5, против – 9, въздържали се – 2.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме текста на вносителя.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Продължаваме с § 45, който коментира чл. 92. По него имаме писмено предложение от народния представител Кристина Сидорова.
Някой ще го представи ли?
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Аз само ще кажа, пък нека да го отложим като сме в София, защото не знам дали няма да иска да дойде да си го защити.
Това е във връзка с нашето предложение, което многократно сме правили и когато сме приемали бюджети, и по други поводи – да фиксираме минимални месечни размери на трудовите възнаграждения на академичния състав. То кореспондира с чл. 92, ал. 1.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Коментари по основния текст на вносителя, колеги?
Професор Герджиков, заповядайте.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Съветът на ректорите в становището си, както и ние преди това в друго становище от Софийския университет сме изразили силното притеснение, че във финансовата обосновка на Законопроекта, внесен от Министерския съвет, е написано, че няма нужда от допълнителни финансови средства. Това означава, че допълнителните финансови средства за осигуряването на минималната асистентска заплата ще дойдат от висшите училища.
Да допуснем сега хипотетично, че 100% от бюджета на едно висше училище отива за заплати. Ако няма други средства, извън тях, тогава как ще стане това увеличение? Като вземем от други лица ли, например хабилитираните? Това нито трудовото законодателство го позволява, нито синдикатите ще го допуснат. Трябват допълнителни финансови средства.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ние казваме „минималната заплата за най-ниската академична длъжност“, тоест това е за длъжността асистент. Този размер, който ще бъде определен общо за всички висши училища, ще бъде съобразен с възможностите на висшите училища. Идеята на един такъв механизъм е да укаже натиск върху Вас – академичните ръководства, да увеличавате изпреварващо възнагражденията на младите преподаватели. Това, което наблюдаваме в момента като картина на възнагражденията във висшите училища, е средна разлика между най-високите и най-ниските заплати – 2,5 пъти. В системата на училищното образование е 1,4 пъти. Казано с други думи, ръководствата на висшите училища през последните десетилетия сте взели решение да увеличавате много повече възнагражденията на другите преподаватели и много по-малко на младите преподаватели. Ние правим корекция във Вашите стимули. Това е нормално, защото Вас досега Ви избираха с хабилитираните преподаватели в академичните органи на управление. Не сте задължени да мислите за дългосрочното развитие, не сте задължени да мислите за след 20-30 години. Мислите за четири години. Това е причината да предложим този текст.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Първо, аз съм казвал и друг път на министър Вълчев, че конкретно в Софийския университет същите тези хабилитирани преподаватели в продължение на четири години се съгласяват увеличението на заплатите на асистентите да бъде два пъти, дори повече от два пъти по-голяма, отколкото на хабилитираните.
Дори да приемем, че господин Вълчев е прав, защото той за повечето виси училища сигурно е прав, пак остава моят въпрос: откъде ще дойдат парите за това увеличение?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Първо, разумно е този акт да влезе в сила от следващата година, най-малкото подзаконов нормативен акт ще го изиска. Единият вариант е да има преходна разпоредба, ако го няма ние ще издадем акт на по-късен етап и тогава можем да кажем, че влиза в сила от 1 януари. Ежегодно имаме увеличение на средствата. Ако за тази година е бил 50 млн. лв., все си мисля, че за следващата година няма да бъде по-малко от 50 млн. лв.
Друг е въпросът, че нашите взаимоотношения с висшите училища, както казах и вчера, не са като с традиционните бюджетни организации, на които планираме разходите за персонал, а са взаимоотношения тип възложител – изпълнител. Ние Ви възлагаме и съответно Ви финансираме обучението на определен брой студенти по определени професионални направления диференцирано в зависимост от оценката за качество на обучението и реализация, но не и да финансираме численост. При този един модел се получава разминаване между двете формули – от една страна, финансирането на брой студенти, от друга страна, поддържането на численост. Но и Вие пък не можете да ме уверите, че Вашите вътрешни структури са оптимални.
Знаем това, което си говорихме тези дни – има преподаватели без норми в редица висши училища, има губещи специалности и магистърски програми, които се поддържат заради нормите на определени преподаватели, има като цяло недостатъчна склонност за търсене на оптимизация на вътрешната структура. Има желание да се запази нормативът до пенсия на повече хора, което е нормално и Вие се съобразявате с това желание, но съответно от другата страна – цената на това нещо е пестенето от млади преподаватели. Развитието на висшето училище не изисква пестене от млади преподаватели, изисква по-различна политика, но в момента законовата рамка не съдейства за това.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Други коментари по текста?
Заповядайте, професор Кралов.
ИВАН КРАЛОВ: Слушайки мотивите на министъра си мисля, че тогава много по-удачен е вариантът да се даде съотношение между отделните длъжности, а не минималната заплата, защото, ако се случи, че имаме малък брой студенти, все още финансирането е на брой студенти, въпреки всичките проценти, влияние на рейтинга и така нататък, може да се окаже, че наистина няма да има средства за заплати.
В това отношение искам много ясно да кажа: категорично вярвам, работим добре и сме благодари за това нещо на Министерството в сегашния му състав, но наистина може да се получи голям финансов колапс особено за големите университети. На ръба сме със средствата за финансиране. Проектът е в края на месеца и при нас да вдигнем с много по-висок процент за младите, за асистентите и главните асистенти, но тогава нека да кажем друг вариант – не минимална, а съотношение между отделните длъжности. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Професор Тотев, заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Това, което беше казано от двамата колеги, аз бих го засилил още повече, имайки предвид състоянието на по-малките университети. По-малките университети са толкова на ръба на финансовото състояние, че не ми се говори.
Все пак тази година имаше увеличение на субсидията както на Софийския университет, на БАН, на Техническия университет с един приличен процент, малките университети по една или друга причина… Това не е срещу министър Вълчев, защото той ми е обяснил защо и как се получава това нещо, но ще бъдем още по-затруднени, ако трябва да направим праг. Не, че не искаме един минимален праг за младите колеги, но просто трябва да се намерят отнякъде средства, защото иначе не можем да се оправим.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Системата през годините е намерила средства за увеличаване на процента на прослужено време над единица. Имаме 1,7, 1,8. Колко е в Техническия университет?
ИВАН КРАЛОВ: 1,7.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: В системата на училищното образование е 1. По същия начин ще намери и за младите преподаватели. Както е намерила пари за затвърждаването на системата на старшинството, с времето ще има подпиране отдолу. Все пак ние ще го направим разумно, ще го направим съгласувано с Вас, но има нужда от такава корекция във Вашите стимули. Вие работите в изкривена среда по наше мнение, която благоприятства рентиерските модели на заплащане и затвърждаването на модела на старшинството. Това е причината да го правим. И всеки път си говорим едно и също, че парите на преподавателите са по-ниски от тези на учителите. Не, парите на преподавателите не са по-ниски от тези на учителите. Вие сте избрали да пестите от млади преподаватели. Това е. Защото всеки път като седнем да обсъждаме колективния трудов договор със синдикатите в училищното образование, те искат да увеличат процента на прослужено време, но проявяват отговорност и се съгласяват, че трябва да увеличим максимално минималната заплата, която има сигнален ефект към мотивирането на млади хора за включването в системата. Ето това е отговорността, която трябва да проявим.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Професор Юруков.
БОРИСЛАВ ЮРУКОВ: Ако дадем минимална заплата, просто като факт, ако се приеме, че ще се определи една минимална заплата за асистентите, очевидно, че тя трябва да бъде поне колкото учителската заплата. Нали така? А има някои университети, на които средната заплата се движи там някъде. Ако искаме да сме реалисти, трябва да отчетем това.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Пропуснах да кажа само, че през месец юни имахме заседание на Управителния съвет на Съвета на ректорите и по не съвсем прецизни, но приблизителни изчисления установихме, че за тази година, за да могат да помръднат малко заплатите, говоря и за минималните, и за другите в университетите, където са под някакъв минимум, ще трябва да бъдат отпуснати 120 млн. 500 хил. лв. Изпратихме писмо до премиера, до министър Вълчев и до министър Горанов с молба премиерът да ни посрещне и да можем да разговаряме, но това нещо не се случи, няма никакъв отговор. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Професор Герджиков, заповядайте.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Последна забележка по тази тема.
Пред мен е доклада за състоянието на администрацията от 2017 г., от който виждам, че в едно и също министерство в държавната администрация разликата между заплатата на младши експерт и най-високата заплата на административен служител е 3-4 пъти. Говорим само за основната заплата. Това е преди да погледнем възнаграждението за трудов стаж. Вероятно тогава става по-голяма.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Няма процент прослужено време, няма докторски… Има само длъжност. При Вас е на четвърта степен длъжност, звания, степен.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Само че министър Вълчев каза, че разликата между младите и старите е два пъти и половина, аз тук виждам разлика от 3-4 пъти и това е в едно министерство. А между министерствата е десетки пъти.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: По-скоро и при нас е два и половина.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Други коментари има ли?
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Като увеличаваме на младите колеги заплатите, трябва да имаме предвид следното положение.
Когато един млад човек постъпва там и му дават по-висока заплата, той отива заради заплатата и заради интереса си, разбира се – преподавателски, научен и прочие. Само че, като отиде там, той гледа каква ще бъде перспективата. И като види, че професорската заплата е само, примерно, с 200-300 лв. по-голяма от асистентската неговата амбиция да става доцент и професор отива по дяволите. Той просто не иска да върви нагоре.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Тъй като ще отложим текста и ще го гласуваме в София, като присъства вносителя на писменото предложение, за да си изложи мотивите, а и синдикатите, аз смятам, че можем да приключим с дебата по този текст.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Искам да коментирам последните думи на професор Герджиков и професор Станилов.
Професор Герджиков сравнява ръководна с експертна длъжност. Ако сложим и добавките за ръководни длъжности във висшите училища, тази разлика, която цитирам, при Вас ще стане много по-висока. Така че по-висока е разликата. Лили Вълчева следващия път ще присъства и ще Ви каже по-добре.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Министър Вълчев, не искам да споря с Вас, понеже обикновено се разбираме с една дума, но на едно Общо събрание, където чух подобна теза, аз извадих данни за 50 асистенти от факултети с отрицателен баланс, които получават по-висока заплата от мен с допълнителни възнаграждения.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Един млад човек трябва да знае, че може да му се повиши доходът и благосъстоянието във висшето училище, но не заради това, че просто ще стане някакъв и ще рентиерства, а заради това, че ще участва в научни проекти, ще има принос, ще се създаде чуждоезикови програми или нещо друго и така нататък. Това трябва да бъде мотивацията, която той да вижда през огледалото на вътрешните правила на работната заплата.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
По § 46 и 47 няма внесени писмени предложения.
Имаме ли коментари по тези два параграфа? Не виждам.
Предлагам да ги гласуваме анблок.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 48 има постъпило писмено предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Госпожо Петрова, заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Аз мога много кратко да мотивирам нашето предложение, мога и много дълго. Ще опитам първия вариант. Ако не бъда разбрана, ще удължа моята мотивация.
Нашето предложение е в § 48 да се създаде ал. 3, в която разпоредбите на чл. 10, ал. 2, т. 10, чл. 30, ал. 5 и чл. 46, ал. 1 не се прилагат за Академията н Министерство на вътрешните работи. И тъй като предложението изключва три сериозни нормативни члена, аз ще се спра поотделно на всеки един от тях.
Академията на МВР е ведомствено висше училище и е единствено, което не се финансира от Министерството на образованието и науката, а от МВР. Освен функции, които има, съгласно Закона за висшето образование, съобразно чл. 37 от Закона за МВР, Академията е основна структура на МВР.
Текстът на чл. 10, ал. 2, т. 10 предвижда министърът на образованието да сключва договор за управление с ректорите на държавните висши училища, да осъществява контрол по договора и приема ежегоден отчет за неговото изпълнение. Предвид обстоятелството, че ректорът на Академията на МВР е държавен служител по смисъла на Закона за МВР, който се назначава от министъра на вътрешните работи, не е целесъобразно същият да сключва договор за управление с министъра на образованието.
По отношение на чл. 30, ал. 5, в който ние приехме, че членовете на Съвета на настоятелите участват в работата на Академичния съвет с право на съвещателен глас, този член също е неприложим предвид обстоятелството, че в много случаи Академичният съвет разглежда и обсъжда въпроси, които представляват служебна тайна или класифицирана информация и изискванията на чл. 30, ал. 5 ще създадат затруднения.
Третото изключение, отново повтарям, че Академията на МВР е единствена структура в МВР, която провежда обучение за придобиване на образователна и научна степен „доктор“. Обучението по докторските програми се провежда в приоритетни области за МВР – криминалистика, криминология и криминална психология. Те са свързани с функциите на МВР и опитът в това обучение е повече от 40 години. Изискванията на чл. 46, ал. 1 въвеждат изискването обучението в образователна и научна степен „доктор“ да се извършва само по акредитирани професионални направления. Въвеждането на това изискване ще изключи възможността за обучение по докторски програми „Криминалистика“ и „Криминология“ и други, които се намират в професионално направление 3.6 „Право“, както и по докторска програма „Криминална психология“, която попада в професионално направление 3.3 „Психология“, за които Академията на МВР няма програмни акредитация, а единствено докторски, съобразно изискванията на действащия към момента Закон.
Следва да кажем, че получаването на програмната акредитация по професионално направление 3.6 „Право“ е обективно невъзможно и необосновано, за да бъде осигурено обучение по докторска програма, тъй като е свързано с изискването за обучение по регулирана специалност „магистър“.
От друга страна, получаването на програмна акредитация по специалността „Право“ ще бъде в противоречие с общата политика на Министерството на образованието и науката в областта на висшето образование за намаляване броя на акредитираните висши училища в определени професионални направления. Така, макар и програмите по „Криминалистика“, „Криминология“ и „Криминална психология“ да са най-широко застъпени в Академията на МВР и научните резултати от тях да са изцяло свързани с работата на МВР, провеждането на обучение ще бъде поставено в невъзможност за такова.
Предвид всичко това и факта, че Академията на МВР е създадена и функционира като ведомствено висше училище, което се финансира само от бюджета на МВР, предлагаме тези промени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Петрова.
Дълго аргументиране на предложението.
Господин Вълчев, становище на Министерството на образованието и науката?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Промените са обосновани. Не възразяваме да бъдат приети.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз разбрах обосновката и също я приемам. Имам само един въпрос: по последния текст, по който не се прилага чл. 46, ал. 1 за Академията, той беше мотивиран с това, че Академията няма програмна акредитация по тази специалност, в случая регулираната професия „Право“. Това означава ли, че няма нужда на докторската си програма да има оценка от 8 до 10? Може ли да има оценка 2?
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Оценката е в друг член.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Няма.
Гласуваме писменото предложение от народните представители Красимир Ципов и група народни представители.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 48.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Колеги, с риск да Ви изнервя малко, трябва да се върнем на § 46, защото тук имаме двама представители от Свищовската академия, но аз ще представя предложението им, защото ми се струва уместно и експертите са ми написали, че е дискусионно. То наистина е дискусионно, но мисля, че има някаква логика.
Те предлагат в текста на чл. 95, ал. 2, има текст, който казва следното във второто изречени: „Студентите заплащат таксата на равни вноски в началото на всеки семестър.“ Тук имат предложение за промяна – това изречение да отпадне.
Наистина е дискусионно, но техният аргумент е, че това лишава висшето училище от гъвкавост при управление на таксите и предлагане на облекчени условия, например разсрочено плащане на таксите.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ние го правим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Софийският университет си го прави, но сте в нарушение на Закона, което означава, че този текст пречи. И от тази гледна точка защо трябва на законово равнище да определяме как ще се заплащат таксите. Всяко едно висше училище в правилника си може да запише какви възможности има. Също с цел ако иска да привлича повече студенти може да им даде по-гъвкави възможности за плащане и така нататък. Има студенти, които са социално слаби.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Приемам аргументите, че те са отговорни в преследването на приходите си и няма да допуснат недостиг по бюджета си и няма да искат от Министерството на образованието и науката…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Министър Вълчев, допускането на недостиг и сега е разрешено, защото с решение на Академичния съвет ние имаме право да намалим таксата на някой, например социално слаб, с увреждания и така нататък. Не можем обаче да променим разсрочването и като го правим Свищов казва, че нарушаваме Закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите, да направя предложението по чл. 83 от Правилника за отпадане на изречение второ от ал. 2 на чл. 95. Това ще даде възможност за социална политика на висшите училище.
Професор Кралов.
ИВАН КРАЛОВ: Изречението е трето, а не второ.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, изречение трето – става въпрос за изречението „Студентите заплащат таксата на равни вноски в началото на всеки семестър“. Подведох се по текста на колегите от Стопанска академия.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 49 пак стигаме до предложението на професор Станилов, което се разбрахме да отложим за известно време.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Министерството на образованието да даде мнение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да. Министерството на образованието и науката да си направи съответните министерства. Ако може до другата седмица да имаме някаква готовност, максимум до по-другата. Максималният срок – първата седмица на февруари. Казали сме, че през февруари ще гледаме закона в залата. Нямате много време.
Предлагам да отложим целия § 49, макар че предложението на колегите Цонков и Жаблянов е свързано с предложение, което ние вече приехме по-нагоре в текста. Така или иначе, за да не се объркваме, ще го подложа на гласуване, когато обсъждаме целия § 49.
Ще отложим и § 50.
Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Параграф 50 трябва да се раздели на две. Първо, двете средни училища, които са към висшите училища, трябва да бъдат изнесени в Преходни и заключителни разпоредби, тъй като се уреждат заварени висящи правоотношения. А останалата част от текста трябва да остане в основното тяло на Закона, тъй като тя пък урежда основни положения, които ще действат за в бъдеще.
Затова нека да го отложим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Слагайки тези текстове в Допълнителни разпоредби, сме разсъждавали другояче. Смятали сме, че това са странични правоотношения спрямо основните текстове на законопроектите, но свързани с тях и смятаме, че това е в съответствие с Указа за прилагане на Закона за нормативните актове.
По своя характер тези разпоредби нямат характер на преходни. Нямат такъв характер.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така или иначе господин Бойчев го няма. Освен това ще поканим и представителите на ТУЕС, когато разглеждаме текстовете. Затова ще отложим и този текст.
Минаваме на § 51, по който нямаме предложения.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз подкрепям първата от двете промени в § 11, защото те са две.
Първата от тях е, че включваме и доцентите, които досега можеха да бъдат удължавани за срок до две години, да станат като професорите, защото и аз никога не съм виждал никаква разлика между доценти и професори нито в права, нито в задължения и много пъти сме мислили дали да не стане едно и също. В този смисъл съм съгласен, че и те трябва да бъдат удължавани до три години. В този смисъл замяната на професори, от една страна, и доценти, от друга, с хабилитирани лица направо за три години я подкрепям.
Това, което не разбирам, е защо е отпаднал текстът „за срок една година, но за не повече от три години“, защо сега става направо „не повече от три години“. Може да се изтълкува, че или му гласуваш три години, или нищо, което според мен е проблем. (Реплики.) Да, но преди се изискваше всяка година отново и отново да го гласуваш, което има едно предимство, че като не го гласуваш наведнъж, като знае човекът, че ще го гласуваш всяка година, той работи различно от човека, на който си му гласувал три години наведнъж. Той знае, че догодина пак ще му гласуваш, или няма да му гласуваш.
Отбелязвам само, че това не засяга Софийския университет. Ние сме си намерили друго решение, но много други университети ще Ви кажат това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Тук основният аргумент, който в рамките на дебата професор Вълчева защитаваше, беше, че това е механизъм на ръководството на университети понякога с оглед на избори, които предстоят, на някакви такива съвсем неакадемични неща, да притискат определени преподаватели. Идеята беше еднократно да им кажеш с една, две или три години, а не всяка година да ги вкарваш в такъв режим на мониторинг. Това беше аргументът, заради което се прие.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Ако ми разрешите, само да припомня, че в рамките на обсъжданията в работната група в Министерството тогава беше повдигнат въпросът, че всъщност това до някаква степен някои ректори смятат, че ги натоварва административно всеки път да се събират, да преразглеждат тези случаи всяка година. Затова се мислеше за вариант, включително и подкрепен с аргументите на заместник-министър Николов, да се направи веднъж и да се прецени как да бъде. Вие казвате.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Не всички хора са родени на една и съща дата, така че удължаването става стъпаловидно в годината. Не пречи да се дават една година, една година, една година. Обсъждахме с професор Герджиков предимствата и недостатъците на това и той успя да ме убеди, че това е по-правилното.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Пак казвам – Софийският университет има друго решение. Нас не ни засягат и двата случая, но други университети може да ги засяга.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Кралов.
ИВАН КРАЛОВ: Аз също смятам, че трябва да остане по година срочен договор, но до три години за всички. Основанието за това е точно това, което каза и професор Тотев – родени на различни години, да си довърши учебния курс, или докторант, а може да няма достатъчно студенти следваща година. По този начин се дава възможността гъвкаво да оперираме в зависимост от наличния ресурс студенти.
Но аз имам предложение тук да включим и главните асистенти. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Исках само да споделя с Вас нещо от практиката и някакво разсъждение.
Тук големият проблем, който възниква за нас, и за което сме сигнализирали в Министерството е, че § 11 и в сегашната му, и в предишната му редакция поражда различно прилагане, създава различни практики. В единия случай висшите училища взимат решение на Академичен съвет и оставят постоянния договор на съответния професор или доцент за срока, за който са го гласували. В други висши училища след това решение трансформират безсрочното му правоотношение в срочно със съответните последици от това. Знаете, че като е на срочен договор, той има доста по-малко възможности за проходимост в системата и в самото висше училище. В този смисъл се създава един двойствен решим и си спомняте, че в работната група коментирахме и възможност да отпадне § 11. Не знам дали това е интересно за Комисията. Въпросът е, че § 11 и в този му вид, като е препратено в чл. 328 от Кодекса на труда, т. 10 е правна възможност да се позове на него работодателят. Но има работодатели, които въобще не отиват на § 11, за да задвижат процедурата с удължаването.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Юруков.
БОРИСЛАВ ЮРУКОВ: Всичко това, което казва господин Йосифов, е точно така, защото чл. 328 позволява на работодателя изобщо да не отива на хипотезата от § 11. Това е друга тема, но тъй като тук се обсъжда евентуално премахване на § 11, което е комбинирано, доколкото знам, отсъства Лили Вълчева, но тя има желанието да се увеличи възрастта, която да се постанови твърдо, поне с всички ректори, с които сме говорили, ние сме против твърдото увеличаване. Поне тези, с които съм говорил досега, защото това автоматично става тежест на университета.
Има хора, които работят и допринасят за университета и на 65 и на 70 години, но има хора, които искате да ги пенсионирате още на 50 години, даже и по-рано. Ако ние премахнем § 11 и се промени текста в Кодекса, да се увеличи възрастта, аз смятам, че това няма да бъде добре за университетите. Затова е добре да остане § 11, защото е правна възможност работещият да бъде защитен. Ако Академичният съвет му гласува, ректорът трябва да му удължи договора. А академичният съвет, за да му гласува, той трябва да бъде човек, който има приноси. Поне така мисля аз. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И ректорите са прави – в голяма степен проблемът е точно в манипулацията. Тук е ректорът на Софийския университет, искам да му припомня, че преди доста години на тази база, веднага след навършване на пенсионна възраст беше изхвърлена от университета заради конфликти в Историческия факултет професор Маргарита Тачева, която беше европейски учен, която след това се разболя от рак и умря. Беше несправедливо, беше чудовищно, срещу нея стана сговор. Така ли беше, господин Ректоре?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: За съжаление не знам това, професор Станилов. Аз познавах професор Тачева и я уважавах много. Тя ми беше рецензент в единия от случаите. Не знаех, че така се е случило с нея, но това, което казват, може да се случи и при действащия тест, и при изменения текст – също.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Точно така.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Може заслужил преподавател още на 65 г. да му се каже, че няма да има удължаване, защото Академичният съвет е решил така.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да, така е. Академичният съвет също може да бъде манипулиран. Повярвайте ми, моят опит перфектно го повтаря. Както и деканския и предложенията и така нататък. Това е идеята на Вълчева – да бъде удължено с три години. Аз мисля, че тези, които не допринасят до университета, могат да бъдат отстранявани много по-рано. Има механизми и за това.
Вероятно ще го гласувам, но не съм сигурен, че решава нещо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Юруков.
БОРИСЛАВ ЮРУКОВ: Моите уважения към професор Станилов, но това е може би единичен случай, или има и други такива единични случаи. Във всяка една структура съществуват някакви случаи, които са изключения.
Според мен това не се случва така често и ние трябва да мислим за правилото, което да регулира по-добре висшето училище. Това, ако го постановим, значи още три години ние трябва да даваме на всички заплати, които са, както разбрахте, са всички с допълнителни по 1,7 и става много тежко за ректорите да осигурят този ресурс.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това не го обсъждаме сега. Гледаме текста на § 51.
Госпожа Стоянова.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Понеже текстът породи известни притеснения в ректорите и Министерството обоснова предложението си да е наведнъж три години, за да им дадем възможност гъвкаво да действат по тяхна преценка, бихме могли да запишем, че след навършване на възрастта може да бъдат удължени договорите за срок до три години, а кой както иска така да им ги удължава.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Текстът е такъв.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Аз нямам големия текст, извинявам се.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не повече от три години.
Госпожа Стоянова.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Дали не е по-добре да се фиксира, че може за година, както предложиха тук и ректорите? Година по година.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Питането е следното: дава ли възможност този текст с този запис да имаме сключване на договора година за година?
Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Идеята, както разписахме, е да обслужим и двете хипотези – да бъде удължено и веднъж за три години, или пък за две, или да бъде удължавано всяка година за година, като не повече от три.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Аз имам едно чисто техническо предложение – да бъде не „повече от три“, а да бъде „до три години“. Това е правилната редакция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, приемаме „до три години“.
Госпожа Пеева.
АСЯ ПЕЕВА: А това означава ли, че може да бъде удължен веднъж за три, после още за три?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не. До три. Може да го удължиш веднъж за три години, можеш да си прецениш да го направиш за една година, следващата – за още една година, можеш да го направиш за две.
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Има и една друга възможност, която някои практикуват, други не. По Кодекса на труда работодател е ректорът. Той може да прекрати трудовия договор на 65 години, може да не го прекрати, а да го прекрати на 68.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Както е добре известно и напълно ясно още от времето, когато преди 18 години ходих на проверка в Бургаския свободен университет, който използваше това, за да държи целия Академичен съвет и цялото Общо събрание в ръцете си, това е незаконно, защото специалният закон е Законът за висшето образование, който е уредил друг ред.
Идеята да се позовем направо на Кодекса на труда, освен че дава в ръцете на ректора власт, каквато той не би трябвало да има, е опасно, защото отнема правомощия на Академичния съвет. Затова в цялото време следях с тревога дебата дали да отпадне § 11, защото ако той отпадне, без нещо да сме уредили в Кодекса на труда, точно това ще се случи – ще минем по сегашния текст на Кодекса и работодателят ще решава еднолично. Това е възможно най-опасното.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване редакционното предложение на професор Иво Христов и Венка Стоянова„не повече от“ да се замени с „до три години“.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
И сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 11.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Колеги, предлагам Ви с това да приключим днешното заседание.
Благодаря на всички, които участваха и на които тази вечер се налага да си тръгнат.

(Закрито в 17,35 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ
МИЛЕНА ДАМЯНОВА