Точка единствена. Разглеждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерски съвет на 12.08.2019 г.

---

Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Милена Дамянова.


ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добър ден, уважаеми гости! Извинявам се за малкото закъснение. Очакваме министър Вълчев да дойде във всеки един момент, така че затова закъсняваме.
Първо, да Ви запозная с предложението за дневен ред за днешното заседание: Точка единствена. Разглеждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 12 август 2019 г.
Други предложения към така предложения дневен ред? Не виждам.
Подлагам го на гласуване.
Който „за“, моля да гласува.
„За“ – 20, без „против“ и „въздържали се“. Благодаря
Уважаеми колеги и гости, преди да преминем към разглеждането по-нататък на текстовете от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, ми позволете да направя кратко припомняне.
На заседанието ни на 19 и 20 януари тази година, с участието на представители на ректорите, синдикатите и Министерството на образованието и науката, приехме с единодушие, след обсъждане във формат на конструктивен диалог, следните основни положения, предложени в Законопроекта на Министерския съвет – Национална карта, която обаче, вече ще се приема от МС, а не от Народното събрание, каквото беше първоначалното предложение. Тя ще определя профилната и териториалната структура на висшите училища по професионални направления и специалности от регулираните професии. Тя ще е факт една година след приемането на Закона.
Министърът на образованието и науката получава задължението да сключва договор за управление с ректорите, избрани от Академичната общност на държавните висши училища. Договорът ще се сключи с ректорите, на които им остават повече от 2 години от мандата им. Не изпълнението на този договор ще води до намаляване на размера на субсидията на висшето училище. Акредитацията остава институционална и програмна. Институционалната ще е в рамките на шест години, като в скалата за оценяване е от 0 до 10,00. Висши училища, получили оценка под 4,00, ще получават отказ от акредитация. Висшето училище ще има срок до 18 месеца да изпълни препоръките, дадени от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Когато получи втори отказ съответно ще следва закриване.
Програмната акредитация ще е за 4 години, като всяко професионално направление ще се оценява едновременно във всички висши училища и то на всеки четири години. Оценката отново е от 0 до 10,00. Тези, които са получили най-ниска програмна акредитация с оценка от 4,00 до 5,99, ще имат право да получават само бакалаври. Тези, които са отличници, с оценка от 8,00 до 10,00, ще имат и докторски програми наред с бакалавърските и магистърските. Един преподавател ще може да участва в акредитацията на едно висше училище. Тук ще кажа, че въпреки че текстът е гласуване единодушно, не знам защо и по какви причини получихме становище буквално в последната седмица, при положение че Законопроектът е внесен от МС на 12 август тази година. Нямахме постъпили предложение в срока преди първото гласуване в Комисия, нямаше подобни предложения, доколкото знам, на общественото обсъждане, за което беше публикуван Законопроектът преди да бъде гласуван от МС, така че пак ще кажа: това е предложение, което беше гласувано единодушно.
Но във връзка с него очакваме днес от професор Кабакчиева да предостави график – той е предоставен на народните представители, но след това ще дам думата на професор Кабакчиева за кратко разяснение по него, да предостави график за новите акредитации, които следват по новия закон, така че да имаме спокойствие основно сред юридическата общност. Преподавателите, които са навършили 65 години или към датата на избора са на възраст, която не им позволява да изпълнят поне половината от мандата, не могат да бъдат избирани ръководна длъжност.
Това са съвсем накратко основните положения, които гласувахме. Разбира се, има и доста други детайлни, но като цяло са приети текстовете на МС. Това, което предстои днес да разгледаме и с което ще започнем е предложението на колегата Емил Христов, което е направил във връзка с финансирането на университетските болници. Тук ще кажа, че имаме отрицателни становища на това предложение от почти всички висши училища в страната. След това предстои да разгледаме предложението на колегата – професор Станислав Станилов, за това БАН да има възможност да обучава в образователната степен „магистър“.
Предстои да разгледаме и предложението за уреждане статута на Техническото училище към ТУ. Тези текстове също не са разглеждани и, разбира се, фиксирането или определянето на минимална работна заплата. Основно това са по-ключовите моменти, които предстои да разглеждаме на днешното заседание. Предполагам, че ще имаме следващо такова и другата седмица.
Сега, ако ми позволите, да дам думата на колегата Емил Христов. Тук днес ни гостува и председателя и на Здравната комисия доктор Дариткова, тъй като това е предложение, което касае основно здравната система. Имаме изменения в Закона лечебните заведения.
Заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми колеги и представители на Академичната общност. Всъщност внесох предложението след среща с представителите на УС на Асоциацията на университетските болници в България.
Първо, бих искал да разбера има ли тук представители на медицинските университети, за да можем да говорим?
Засега поне няма представители.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: На медицинските университети има, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре. И за Вас, и за всички: целта на моето предложение не е по някакъв начин да внеса не равновесие в отношенията между университетите и университетските болници, а по-скоро бих искал да започнем един разговор по тема, която е важна за всички ни, тоест не сме от двете страни на барикадата.
Малко, след като внесох предложението, в разговор с представители на други учреждения, разбрах, че проблемът за това да се заплаща практическото обучение на студентите всъщност не е единствено и само в медицинската сфера. Това няма никакво значение, водим този разговор, който сме започнали сега. Тъй като до момента ние нямаме нормативна база, която да задължава по някакъв начин и да дава възможност за контрол за отношенията между университети и университетски болници, затова направихме това предложение. Всъщност то е и своеобразен отговор на едно писма на УС на Асоциацията към министъра на здравеопазването, министъра на образованието, министъра на финансите да бъде решен този въпрос.
За мен лично като вносител оставя въпросът дали действително трябва да бъде точно този фиксиран процент, който е даден, или да търсим друга форма. Зная, че голяма част от университетите не превеждат средства от субсидията, но пък участват в закупуването на апаратура или на консумативи, или по друг начин участват във финансирането на практическото обучение на студентите. Започвам с това, като ще очаквам от Вас да зададете въпроси и да започнем разговор, защото този въпрос не може да остане така, както е. Има университетски болници – умишлено няма да ги цитирам, които много години до този момент не са получавали не само финансиране, не са получавали нито апаратура, нито консумативи и по никакъв начин Медицинския университет не е проявил интерес към това къде, в какви условия и по какъв начин студентите се обучават.
Ще спра дотук, уважаема госпожо Председател, за да дам възможност да започнат въпросите и дискусията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Първо, ще дам думата за становище на министър Вълчев по така направеното предложение, макар че то беше изразено на заседанието на 19 и 20 януари, но въпреки това ще Ви помоля отново, с оглед на това, че имаме и други гости днес на Комисия и съответно имаме и обосновано, аргументирано становище от вносителя на предложението.
Господин Вълчев, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Да, медицинските висши училища, висшите училища, обучаващи по медицина и университетските болници имат взаимоотношения. Тези взаимоотношения в момента са предмет на договаряне, споразумяване между тях. Това, което се предлага, е да се уредим минимален процент на заплащане. Ние не считаме, че имаме достатъчно аргументи за уреждането на такъв минимален процент. Разходите за обучението могат да бъдат различни, могат да бъдат под различна форма. Получихме становищата медицинските висши училища. Всички до едно са отрицателни. Те казват, че по много различни начини в момента висшите училища подпомагат обучението и заплащат обучението в университетските болници и това не следва да бъде предмет на уреждане в Закона.
Възникват и редица допълнителни въпроси, като това, ако има няколко университетски болници, как се процедура в случая, трябва ли пак законодателят да бъде арбитър в този случай между различни юридически лица – фактически ние се превръщаме в арбитър с един такъв текст между университетските болници и висшите училища, прилага ли се Законът за обществените поръчки, ако има възлагани.
Ректори и представители на медицинските висши училища всеки момент ще влязат и ще имат възможност да изразят становището си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Вълчев.
Професор Герджиков, тъй като е единственият представител към момента.
АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Ние подкрепяме становището на колегите от медицинските университети. Действително възникват много въпроси по това предложение.
Първият е, както Вие самия казахте, как определяме точния процент. Той, разбира се, ще бъде различен не само между различните висши училища, но и в различните години, зависи от много фактори. Няма как да бъде фиксирана сума.
Второ, сегашната система е много по-гъвкава. Тя наистина е свързана с договаряне между висшите училища и университетската болница и такова договаряне има. Вие казахте, че в много от медицинските висши училища не се заплаща практическото обучение, но пък в други се заплаща. Там е договорено това. Министър Вълчев вече каза, че, когато има повече от една университетска болница как ще разпредели между тях средствата, особено когато, например в нашия случай, едната е основна – 90% от обучението е там, а в другите – между 2 и 3%. – ако започнем да смятаме, и за самите нас ще е трудно, но в момента действително е според свършената работа. Мисля, че с това ще нарушим баланса, няма да създадем, защото в момента има някакъв.
Ако някое конкретно висше училище има проблеми, може би трябва да се реши по друг начин, не на законодателно ниво, например с преговори между болницата и университета, или просто болницата, ако наистина е недоволна и смята, че е на загуба, ще трябва да се откаже да е университетска болница.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
В предложението е записано как ще бъдат разпределяни – от Академичния съвет, на базата на това как преценяват и къде се обучават студентите. Мисля, че в момента не е удобно да разговаряме къде, в коя болница има обучение на студенти – и в университетска болница има обучение на студенти, и къде няма, така че Академичният съвет би могъл.
Да, зная, че ректорите на медицинските университети са против, но пък директорите на по-голямата част от университетските болници са написали ето това писмо и Вие го знаете. Така че тук действително трябва да търсим баланс между двете звена на обучението.
Между другото, и в момента университети, които не са подписали договорите, които са задължителни, с университетски болници. Тогава излиза въпросът: добре, как се водят упражненията там? Ще спра дотук, защото ще навлезем в друга материя и Вие знаете в коя. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания, колеги?
Заповядайте, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Според мен се касае са субординация. Ние имаме университетски болници. Това не са болнични университети, а са университетски болници! По тази субординация университетът е отгоре, а болницата е под него. Следователно, това трябва да се уреди и Законът трябва да го разпореди с договор между университета и болницата, и той да е задължителен, за да няма сръдни. Но в последно време – това е вече общата ми оценка, има един стремеж на университетските болници да станат самостоятелни, независими от университети, което ще бъде страшно вредно, ще бъде постоянно българско роене и ние ще направим крачка назад. Това е моето мнение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика – господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
С професор Станилов мислим в една посока. Всъщност не подкрепям самостоятелността на университетските болници, напротив, смятам, че добрият пример, който имаме е във Варна, и трябва да бъде подкрепян. Смятам, че натам трябва да водим изобщо този разговор в дълбочина. Така че, да, нека не поставям въпроса за отделяне, напротив, трябва да работим заедно. Подкрепям Ви, господин Професоре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз се опасявам, ако позволите да изкажа, едно кратко становище, че май навлязохме в друга територия и в друга тема, която не е тема на нашата комисия. Така че не мисля, че това е най-удачният формат и място, където да обсъждаме и Закона за лечебните заведения, и договорите и взаимоотношенията между медицинските университети и болниците. Ако има някакъв проблем, то следва първо да се започне от мястото, където има такъв проблем, да се разяснят причините и, ако трябва, тогава да се търси някакво решение, но не по този начин – между първо и второ четене, защото това е въпрос на дълъг дебат.
Очевидно университетските болници си имат становища, медицинските университети – всички до едно, също са изпратили доста добре аргументирани становища, така че може би е добре тази дискусия да продължи в различен формат, но не в рамките на измененията на Закона за висшето образование, ако господин Христов се съгласи на това предложение.
Други изказвания?
Министър Вълчев предлага да изчакаме медицинските университети – те влизат.
Само да уведомя току-що присъединилите се към нас гости, че започнахме с предложението на господин Емил Христов, което касае взаимоотношенията и заплащането на средства от медицинските университети към университетските болници – той го аргументира.
Министър Вълчев изрази отрицателното становище на МОН.
Професор Герджиков изрази становище от името на Университет, в рамките на който има Медицински факултет.
Сега някои от Вас желае ли – ние сме получили всички Ваши становище в Комисията, да вземе отношение?
Заповядайте, професор Мурджева.
МАРИАНА МУРДЖЕВА: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми госпожи и господа депутати, ректори на университети, гости! От името на медицинските университети в Република България бих искала да изразя единно становище относно внесеното предложение за промяна в Закона за висшето образование. То е относно 20%, които се искат да бъдат директно предавани от държавната субсидия за обучение на студенти и докторанти от медицинските университети към лечебни заведения. Считаме това предложение за правно неаргументирано и нецелесъобразно, защото и досега всички медицински университети в страната – София, Пловдив, Варна и Плевен, подпомагат по различен начин практическите упражнения в университетските болници.
На първо място, ние изплащаме сериозни заплати на клиничните преподаватели, включително и преподаването на англоезично обучение.
На второ място, закупуваме учебно-изследователска апаратура, която е за клинично приложение в болниците и освен обучение на студенти, на докторанти, специализанти, тази апаратура се използва за научни цели, но също така и безвъзмездно се дава на лечебните заведения на университетските болници, за да могат да оперират с нея по клинични пътеки, да извършват терапевтична и диагностична дейност. Нещо повече, чрез тази апаратура, която безвъзмездно се дава на болниците, те получават субсидиране по клинични пътеки от ЗК, а също така и платени услуги, за което ние не искаме да се отчислява никакъв процент за учебното заведение.
На трето място, подпомагаме инфраструктурно тези болници. Част от сградите, с които университетът разполага, в тях има и клинични звена. Поддръжката на пътища, алеи, на градини и на други инфраструктури също е ангажимент на университета, макар че това са общи площи и в някои случаи те принадлежат в по-голяма част на университетската болница. Считаме, че 20%, които се изискват да бъдат предоставени на лечебните заведения, ще доведат до крах в медицинското образование. Смятаме това за правно неаргументирано, защото ние се явяваме в този случай като второстепенни разпоредители на държавен бюджет и от юридическа гледна точна е неправомерно. То е и нецелесъобразно, защото визията за развитие на един медицински университет, както и на всеки университет в България и по света, се определя от становището на Академичния съвет. Тази визия се гласува на Общото събрание с избора на ректора и на неговата мандатна програма. Всъщност това изкривява използването на бюджета за неакадемични цели.
Мисля, че моите колеги могат да допълнят и други аргументи към току-що казаното. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за становище?
Заповядайте, професор Иванов.
КРАСИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! МУ-Варна е против внесеното предложение, защото ще наруши сериозно работата на медицинските университети в България. За пример мога да дам: бюджетът на Университетска болница „Света Марина“ – 140 милиона, а на университета – 24 милиона за какви пари става въпрос от университета към болницата. Когато се каже „лечебните заведения“ това значи не само университетските болници, а лечебни заведения, които нашите студенти посещават – детски градини, GP-практики, медико-диагностични центрове. При положение, че в един град, както е примерно в Пловдив има шест университетски болници, колко пари трябва да отдели университета и за коя точно, на какъв принцип. Смятаме, че ще настъпи един хаос, който е ненужен в момента. Докато медицинските университети са стабилни, за гръбнак и поддържат българското здравеопазване, затова сме категорично против.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, професор Горчев.
ГРИГОР ГОРЧЕВ: Моите колеги ми казаха нещо важно – има и частни университетски болници, които по тази логика биха предявили същото правно отношение по отношение на университетите, което е състоятелно.
С този абзац ние сме доста объркани, защото, примерно, в Плевен имаме строго определени отношения между болницата и университета, тоест по тази логика ние бихме искали да вземем наем от тази болница. Тя ползва сграден фонд, който е доста голям, обширен и доста голяма площ. По начин ние допълнително ще утежним и така лошите отношения, които понякога се създават, от тези бих казал несъстоятелни искания. Ще завърша със следното: не е редно държавните болници, които са в колапс, и то се вижда от това, което става в здравеопазването, при положение че могат да бъдат стабилни по отношение на техните дейности, да черпят готов държавен ресурс, това е малко аморално.
Второто, което е, че смесването на тези потоци би било никак не рентабилно и по отношение на обучението на студенти, защото все пак имайте в предвид ние обучаваме студенти почти от цял свят – от САЩ, Япония, от Близкия и Далечния изток, над 50 държави, тоест ние правим студентски борси и ходим на тези борси. Това е ангажимент на висшите училища, но не и на държавата. По този начин намесването в допълнителен ресурс, е бих казал малко нереален.
Защото, ще завършва с това, имаме едни стабилни висши медицински учебни заведения, училища, които са стабилни пазари, които не са в колапс, напротив, те поддържат стандарта, усвояват европейски програми, които ги реинвестират допълнително в държавните лечебни заведения, както по Програмата за „Изграждане и развитие на центрове за компетентност“ – тези пари отиват в държавните болници, за да ги субсидираме допълнително и по този начин е некоректно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, професор Костянев.
СТЕФАН КОСТЯНЕВ: Подкрепям изцяло мнението на колеги. Аз съм шеф на Борда на „Свети Георги“, откъдето идва това решение. Изобщо не съм подписвал такова искане и такова предложение.
Две неща ще допълня: това автоматично, на принципа на доминото, може да доведе до един много голям проблем в цялото образование, защото всички училища могат да поискат такси от педагогическите университети, където обучават своите студенти. Всички фабрики и заводи – не съм чел, може би някой го е казал преди мен, да поискат такси от хората, които обучават.
Плюс това, по-възрастните колеги тук, може би си спомнят, когато преди време Законът за академичното развитие влезе в КС. В него имаше няколко члена, които касаеха точно медицинските университети и тогава КС каза, че не би трябвало да има в един Закон, който касае образованието като цяло, да има такива неща, които касаят само отделна гилдия. Така че колегите ми бяха много внимателни, като казаха, че това е правилен абсурд. Да, това е много повече от правен абсурд, това е неграмотно. Да не говорим за това, за което стана въпрос преди малко. Университетската болница не е една, между тях и частни субекти. Има един термин – държавно подпомагане. С държавната субсидия ще подпомагаме частни субекти?! Така че знаете, че на всяко действие има контра противодействие. Нещата могат да станат много сложни, могат да ескалират, тъй като тези 20% на практика няма да фалират медицинските университети, но те ще спрат своето развитие, защото тези проценти ние влагаме в тяхното развитие. В момента така или иначе медицинското ни образование е на много високо ниво, затова и най-много чуждестранни студенти се обучават там. За да бъдем на това ниво, ние трябва да имаме поне минимални средства. 20% е прекалено много, защото се иска не само от държавната субсидия, а и собствени приходи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Предлагам да приключим засега.
Първо, оттеглям предложението, защото считам, че…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Кое оттегляте? Параграф 42 и създаването на § 65? Добре.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Цялото.
Оттеглям го, защото считам, че това, което целях да постигна, виждам, че съм го постигнал.
Ако Вие не участвате по-нататък в работата на Комисията, Ви каня на разговор, защото мисля, че имаме какво да си кажем и той, уверявам Ви, ще бъде добронамерен и миролюбив от моя страна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Христов, отново за стенограмата, оттегля предложението си по § 42 и предложението за създаване на нов § 65.
Аз предполагам, че ректорите на медицинските университети и гостите ще имат отношение към следващия ми въпрос, но разбира се, тяхно решение е дали желаят да останат по-нататък да участват в работата на Комисията.
Колеги, преминаваме към едно друго предложение и то е за създаването на нов § 19а, което е предложение от народния представител Станислав Станилов, нали така, професор Станилов, който касае научни организации с доказани резултати по обективни и международно признати критерии имат право да извършват обучение в образователната и квалификационна степен „магистър“.
Заповядайте, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря ви, госпожо Председател.
Моето предложение имаше предвид научните организации, както съм написал, с доказани резултати. Но сега, след като се запознах по-подробно със съществуващите научни организации и по формулировката, която направихме заедно с председателката на Агенцията по акредитация, се оказа, че те са твърде много и не всички би трябвало да получат и не всички имат възможност, и не всички имат резултати, и там ще настъпи бъркотия.
Затова, аз преформулирам, госпожо Председател моето предложение. Моля да обърнете внимание на новия текст, който казва следното: „Институтите на БАН и Селскостопанска академия с доказани резултати по обективни и международно признати критерии, имат право да извършват обучение в образователна и квалификационна степен „магистър“.“ Това е видоизмененият текст, който предлагам на вниманието на Комисията. Много моля, ръководството на БАН, което е на заседанието, да изкаже мнение по този въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Разбира се, професор Станилов. Тоест Вие предлагате „научни организации“ да се замени със „институтите на БАН и Селскостопанската академия“ и оттам нататък текстът продължава, който сте предложили, за създаването на нов § 19а.
Поканили сме на днешното заседание академик Ревалски, председател на БАН.
Академик Ревалски, заповядайте за становище.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър! Ще се извиня предварително, ако кажа неща, които сте чули, защото за първи път въпросът за това дали БАН да обучава магистри самостоятелно беше поставен още преди три години от една комисия, която беше на Европейския съюз и която категорично препоръча на БАН и на Селскостопанска академия да бъде дадена възможност самостоятелно да обучават в образователната степен „магистър“.
Мотивите тогава, които бяха изложени, бяха силната нараснала необходимост от висококвалифицирани кадри от страна на обществото и бизнеса, включително и изключително крещящата нужда от регенерация на българския научен потенциал.
Второто беше наличието на голям научен човешки потенциал в Българска академия на науките с висококвалифицирани кадри, които имат опит от преподаване в най-престижните висши български училища, както и в редица висши училища по света, също така изключително престижни.
Третото беше свързано с факта да се обвърже образованието с науката. Разбира се, не забравям да спомена материалната база, която има в БАН, която е напълно достатъчна даже е в излишък както от гледна точка на сградния фонд и зали, така и от гледна точка на лабораториите, които значително се подобриха и продължават да се подобряват. Тогава изразих мнението на Българска академия на науките и затова казвам, че сигурно ще се повторя пред някои – на два или три форума, когато тази комисия отново докладваше, съм изразявал мнението на Българска академия на науките, че ние сме напълно съгласни, ако законодателят ни даде тази възможност, да изпълним тази нова обществена задача. Изрично искам да подчертая, без промяна и без изискване за допълнително кой знае какво финансиране, защото както Ви казах си имаме всичко.
Искам да спомена, че в Закона за Българска академия на науките изрично е записано в чл. 2, че Българска академия на науките има право самостоятелно да обучава висококвалифицирани специалисти, но ние винаги сме кандидатствали пред Националната агенция за акредитация само по това, което ни разрешава Закона за висшето образование. В момента той ни разрешава самостоятелно обучение на докторанти, но не ни разрешава самостоятелно обучение на магистри.
Не искам да навлизам в много подробности. Ще кажа само няколко неща. Ние в момента обучаваме докторанти. На година защитават от порядъка на около 150 души и аз не очаквам, че ако ни бъде дадена възможността да обучаваме магистри, числата ще бъдат много по-различни от това. Става въпрос, както Ви казах, висококвалифицирани кадри, ориентирани основно към бизнеса и към възпроизводство на науката.
Другото, което бих искал да подчертая, че става въпрос за програми, които ще бъдат изключително ориентирани към STEM дисциплините, към които има най-голяма необходимост в момента както от страна на бизнеса, така и от страна на науката. Разбира се, искам специално да подчертая още веднъж, че ние не претендираме за някакво съществено финансиране. Това можем да го правим в бюджета на Българска академия на науките, който и сега се определя и в който имаме и такива задължения. Искаме да изпълним и тази наша функция, която можем да правим.
Не на последно място не посягаме към средствата, които са за висшите учебни заведения, за ВУЗ-овете в България, и да искаме да вземем от тях.
Това, което искам да спомена е, че нашата таргетова група, както е модерно сега да се казва, не са толкова студентите в България, защото знаем, че студените в България си имат своите предпочитания към висшите учебни заведения, в които са. Ние се целим в онези студенти, които напускат България с цел да задържим една голяма част от тях или съществена част от тях. Последните години има голям интерес от българи, които се ориентират навън да се ослушват и да гледат за възможностите за реализация в страната и това показа последния конкурс миналата година по програмите „Питагор“ и „Вихрен“. Над десетина българи от чужбина ще се върнат в България.
Разбира се, целим се и в регионалния пазар – имам предвид студенти от региона. Повтарям, нашата цел е предимно към студентите, които в момента не са обхванати от българските висши училища. Излишно е да казвам, че всичко това ще стане след акредитация от Националната агенция. Ние не искаме да ни се дават никакви привилегии в това отношение.
Основните аргументи, като че ли успях да Ви ги кажа, без да Ви губя много времето, че става въпрос законодателят да даде една възможност за разширяване на обществената ангажираност на Българската академия на науките, без това да предизвиква съществено допълнително финансиране, и без това да предизвиква сътресения в другите висши училища и в тяхната работа във връзка с обучението на бакалаври и магистри. Това е по същество. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на академик Ревалски.
Доцент Вълчева поиска думата, след това професор Тотев.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господа и госпожи ректори, гости, академик Ревалски! Започвам с един кратък анонс, моля Ви, висшите училища на България не могат да бъдат наричани висши учебни заведения. Много се дразним от този факт и държим да се произнасяте правилно, с уважение, както и ние добре произнасяме Българска академия на науките.
Изказвам позицията на Националния синдикат „Висше образование и наука“, ние сме против това, което току-що се каза. Разбираемо е колегите от БАН да имат желание да предават своя опит, ние никога не сме се лишавали от партньорството с тях, но не и при такива изнесени форми на магистърски програми.
Процедурата по акредитация е доста сложен процес и ние няма да допуснем това да бъде на „две скорости“. Досега говорехме за Европа на „две скорости“, сега ще говорим за магистърски програми на „две скорости“. Категорично сме против и поради това, че философията на промяната в Закона за висшето образование вече на второ четене ясно показва концентрация. Ние ще правим Национална карта за висше образование, ще подложим на рестрикция по региони висшето образование и по направление изведнъж в София ще го разпилеем в още 50 института на БАН, за да се обучават магистърски програми?!
Не на последно място, не сте прав, академик Ревалски, защото ще ощетите много висшите училища и от финансова гледна точка. Парите се дават не само за бакалаври, но и за обучение и на магистри. И още нещо ще добавя – демографският проблем. Нима можем да го игнорираме като фактор и ще лишим преподаватели с ценз от това, за да можем в БАН да обучаваме магистри?! Категорично сме против.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доцент Вълчева.
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Уважаеми академик Ревалски, Съветът на Ректорите също е против.
Няма да повтарям неща, които ги каза доцент Вълчева. Но значи ли това, което беше внесено и прието в Закона за обявяване на мораториум за разкриване на нови териториални изнесени учебни звена, ще бъде отхвърлено? Смятам, че предложението за обучение на магистри в БАН противоречи именно на тази част.
Второ, всички знаем и това, което ни посъветваха и господата, които бяха преди три години тук от Европа – професор Люк Соте, който ми гостува също на мен, както и на академик Ревалски. Пред него категорично заявих, че ние работим в тясна връзка с институтите на БАН и че те идват и четат лекции при нас, използваме тяхната експертиза. Той похвали точно това нещо. И сега да тръгнем в друга посока да правим още, както каза доцент Вълчева, 50 университета…?! Той самият каза, че са ни много 50, ако им кажем, че вече имаме 100, как ли ще погледнат на нас? Заявявам категорично, че сме против това нещо. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Въпросът наистина е концептуален: правим ли БАН висше училище? Трансформираме ли БАН от научна организация в научна организация и висше училище? Не съм сигурен, че само с тази разпоредба можем да го направим със Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Най-напред общо, след това конкретно.
Общо. Имаме аргументи за това БАН да предоставя обучения в образователно-квалификационна степен „магистър“. От предложението на професор Станилов не се разбира магистър след завършено училищно гимназиално образование или магистър само след бакалавър.
Значи магистър от първи курс.
Ако е магистър след бакалавър трябва да го уточните.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: След завършване на бакалавърската степен отива магистър, то е ясно.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: БАН има академичен капацитет, има академичен потенциал, той може да бъде използван по-добре, ако те бъдат включени в образователна дейност.
Ние сме наследили традиционно една институционална инфраструктура в системата на висшето образование и научните изследвания с дезинтегрирани до голяма степен научни изследвания от висшето образование в Българска академия на науките и в Селскостопанска академия. В този смисъл, ако те бъдат използвани за обучение на студенти, това само ще повиши и възвръщаемостта на публичните средства, които се дават за тези две академии.
От друга страна, това, което и професор Тотев засегна, ние ще създадем нови центрове на висше образование. Тук трябва да уточним БАН ли обучават или институтите, като имаме предвид, че институтите са тези, които са юридически лица? Това поставя всички останали въпроси. Ние си говорихме на предходното заседание, че последните десетилетия анализите категорично показват, че ползите от конкуренцията са далеч по-малко от загубите от фрагментацията на системата на висшето образование.
Когато говорим за БАН ние нямаме съмнение, че това ще бъде обучение с недостатъчно високо качество, но въпреки това трябва да изясним всички тези въпроси и то на законово ниво. Ще важат ли договорите за управление на председателя на БАН и с директорите на институтите? Ще има ли такива договори за управление както с висшите училища? Това, което беше казано, ще могат ли да откриват самостоятелно институти, при положение че ние правим Национална карта на висшето образование? Склонни ли са БАН да жертват част от крайната си автономия, която имат, за да се подчинят и те на обществените задачи, които ние провеждаме чрез този закон? Искаме да провеждаме чрез договорите за управление, които ще провеждаме, и с висшите училища.
Другото ни принципно притеснение е, че ние следващите години, следващите стратегически и законови документи – и финансови, трябва в максимална степен да насърчим мрежовия подход, тоест интегритета между висшите училища, предоставянето на общи дипломи, свързването в мрежи. В момента Българска академия на науките могат да осъществяват обучение такова, каквото се предлага чрез договори. Ние искаме повече съвместни програми, повече дипломи. В този смисъл, ако едно такова предложение се приеме, то не трябва да бъде в посока дезинтеграция, а трябва да бъде в посока интеграция. Това важи и по отношение на висшите училища. В следващата стратегия за развитие на висшето образование, която ще представим на Народното събрание, свързаността и създаването на мрежи ще бъде основна стратегическа цел.
В този смисъл е добре посоката да не е обратна, тъй като знам в момента, че БАН осъществяват обучение и със Софийския университет и с други висши училища, а да бъде заложена една цялостна концепция за такова мрежово обучение, като се използва ресурса на Българска академия на науките. Ние сме малка страна с ограничен потенциал в много сфери, в това число и с ограничени академични ресурси.
Следващите години всяко едно висше училище ще има недостатъчно преподаватели, учени за обезпечаването на едни по-интегрални учебни програми, каквито ще изисква бъдещето. Всяко едно висше училище, в това число и БАН ще бъдат недостатъчно големи за развитие на собствен научен потенциал и ние трябва да ги насърчаваме да си обединяват ресурсите, а не да се фрагментират тези ресурси.
Принципно подкрепяме предложението за това БАН да осъществява обучение в образователно-квалификационна степен „магистър“ при условие, че това обучение наистина е ограничено, при условие, че това обучение мине през акредитация, важат всички правила за акредитацията. При условие, че се представят условия за мрежовост, за съвместност с висшите училища и при условие, че няма неравнопоставеност с висшите училища. Една такава промяна, каквато се предлага е недостатъчна.
Нашето мнение е, че трябва да се проведе системно, трябва да засегне и разпоредбите за приема, трябва да засегне и разпоредбите за финансирането, трябва да засегне разпоредбите за акредитация. Сигурно десетина текста можем да намерим в Закона, където се казва, че само висши училища могат да правят нещо.
На всеки един от тези текстове трябва да се добави и Българска академия на науките, респективно Селскостопанска академия. Аз не съм толкова категоричен за Селскостопанска академия, колкото за Българска академия на науките, че трябва да прави такова обучение. Имам по-големи резерви към Селскостопанска академия.
В този смисъл за нас е въпрос на отделен разговор и отделен законопроект, който според мен трябва да бъде Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките. Ако има принципна подкрепа за едно такова предложение, ние сме готови с академичната общност на Българска академия на науките, на висшите училища да започнем веднага изготвянето на един такъв Законопроект.
Това предложение само по себе си отваря вратата, но не е достатъчно последователно да бъде проведена една така концепция. Остават множество въпроси без отговор. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на министър Вълчев.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Едно пояснение само, госпожо Председател.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да кажа, че това предложение е свързано с идеята, че в Българска академия на науките ще отиват да се обучават за магистри онези бакалаври, които имат склонност към изследователска работа.
Знаете, че най-голямата слабост на нашите висши учебни заведения, чийто представители, когато говореха за моето предложение говореха главно за пари. Тук става дума за качество на изследователската работа, която там е изключително слаба.
Ако някой студент, който е завършил бакалавърска степен, иска да се занимава с изследователска работа може да отиде в БАН, където е базата на изследването. Петдесет и кусур процента от изследователската работа в България се извършва там. Знаете го много добре и знаете, че само три университета отговарят на изискванията за наука, другите не отговарят. Това беше и целта на моето предложение.
С това, което каза господин министърът, съм напълно съгласен и това може да се направи. Но да се отрича принципно правото и да се говори, че БАН и институти на БАН стават висши учебни заведения просто не е редно, не е правилно. Това са изследователски центрове, а обучението на магистри е тяхна друга странична дейност, тя е допълнителна и е свързана точно с акредитацията им да обучават докторанти.
Защото, когато избираме докторанти, казвам Ви го с 50-годишния си опит в БАН, когато избираме докторанти ние сме пряко зависими от висшите учебни училища. Пряко сме зависими! И те подбират най-добрите и за нас остават тези, които са по-слаби. А когато става въпрос за наука, тези най-добрите, повече преподават, отколкото извършват изследователска работа и затова изследователската работа страда от това нещо. А в България Вие много добре знаете къде сме изостанали най-много от света – точно в изследванията. Затова беше и моето предложение.
Благодаря на господин министъра, че го подкрепи. Може би и аз ще направя предложение следващите месеци да се разработи такъв Законопроект, с който това да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Професор Иво Христов поиска думата.
ИВО ХРИСТОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, първо, искам да кажа, че принципно подкрепям предложението на професор Станилов и същевременно подкрепям и бележките, които направи господин Министъра.
В момента, нека да си го кажем ясно, сме разрешили по-голямото, а забраняваме по-малкото. Даваме правото на институтите да обучават в образователна и научна степен „доктор“, а не им разрешаваме да направят по-малкото – да обучават в образователната степен „магистър“, което, разбира се, е нонсенс.
Тук се крие едно зле прикрито нежелание за конкуренция и го казвам като представител и на висше училище, където преподавам, което съвсем не означава, че по-важната цел, а именно развитието на науката и научните изследвания в България, трябва да бъде по голямата цел, а не тясноведомствения интерес.
Ясно е, че Българската академия на науките е по-пригодна, особено в областта на природните науки в сравнение с други висши училища. Това го показват индикаторите на обективната емпирична реалност. Съгласен съм с господин Министъра и за това, че трябва да се обмисли внимателно. Има много различни импликации, които в момента и аз не мога да се сетя, които ще доведат не просто до промяна, господин Министър, в един или друг текст на сега обсъждания Законопроект, но и ефекти, даже в момента не се и досещаме.
Веднага Ви давам пример – всички регулирани професии завършват директно с магистратура. Това означава ли, че Институтът по право към БАН ще има право да обучава юристи? Тоест трябва да го обмислим внимателно. Повтарям още един път, аз съм за това институтите на БАН да обучават в областта на магистратурата. Нека го кажем ясно и директно: нивото на преподаване в магистратурите във висшите училища на някои места е мизерно. Става въпрос за взимане на едни пари. Не искам да посочвам къде и как.
Вторият въпрос, който е много по-важен от първия, касае, че по този начин ние ще решим един друг важен въпрос, който на предишното заседание го обсъждахме и се оказа бомба със закъснител – ще извадим БАН. По въпроса със Селскостопанската академия – не се чувствам компетентен, тук може би има специалисти, но ще извадим БАН от казуса научни организации, където и в момента съществува дупка в Закона, което дава възможност на субекти фантоми да дават научната и образователна степен „доктор“.
Възложили сме на Агенцията за акредитация да върши работа, което е работа на законодателя. Това, което аз лично ще направя, е да подкрепя по принцип това предложение, но с ясната сметка, която си давам, е, че то трябва да бъде доработено и по-скоро се присъединявам към предложението на господин Министъра, че е хубаво да направим едно много бързо изменение в Закона за БАН, господин Министър, където тези неща да се видят ясно.
Ние не можем буквално да разпишем в Закона кои институти ще имат право и кои няма да имат право да обучават в магистратура, но ако ние ще развиваме българската наука, тъй като изследователския елемент се явява вече водещ и решаващ и дори при субсидирането, оттам и държавната политика в областта на висшето образование. Ясно е, че голяма част от институтите към БАН са по-подготвени – няма какво да се лъжем, в сравнение с някои висши училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Професор Кабакчиева, след това професор Тотев.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Уважаеми госпожи председатели, господа народни представители, господин Министър, академик Ревалски! Тъй като ние сме пряко засегната страна, бих искала да кажа две неща.
Агенцията е против това предложение не само, защото ще ни се увеличи многократно работата, това означава и институционална акредитация по същество, защото става дума за две образователни степени, подчертавам, от общо три. В този смисъл, аз се присъединявам към всичко казано. Всъщност ние почваме да дублираме системата на висшето образование, при това извинявайте, колеги, вече ясно се очертава напрежението между БАН и университетите, при положение че ние по-скоро трябва да вървим към сътрудничество, аз бих казала съвместни програми. Навсякъде по света се върви към това.
Две образователни степени от три – това на практика е почти целият образователен процес, а университетите – така се създава впечатление, са така да се кажа един вид забавачките или началното обучение на учените, които след това трябва да се обучават в БАН – това е едно.
Второ, ние оценяваме и преподавателски качества. Не става дума само за научни и изследователска дейност, която аз съм убедена, че в БАН и особено в някои институти, са на изключително високо ниво. Моите уважения, но тук не става дума само за изследвания, става дума и за образователен процес, който си има своя специфика, има си педагогически методи, модули и така нататък. Така че ми се струва, че това ще доведе до едно… Колко са институтите на Селскостопанска академия, не знам – двадесет и шест, 50 на БАН… Представете си какво ще стане? Това са над сто, 136, не мога да ги сметна точно, училища, висши училища, които ще провеждат сериозна образователна дейност. В някакъв смисъл така се получава. Това са две степени. Как ще изглеждаме?
Мисля, че това трябва да се обмисли много внимателно. Действително докторантската степен е важна за БАН и мисля, че там те действително биха могли да обучават и това е тяхната специфика, много добри учени, които ще са на международно ниво. Но да слизаме на магистърски програми, които далеч не са само изследователски, ми се струва твърде голямо предизвикателство. Това действително ще промени целия Закон за висше образование и цялата регулация, която сме обмисляли досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря и аз.
Професор Тотев и академик Ревалски и Министърът искаха думата.
Първо, професор Тотев. Ще ви дам думата и на Вас, професор Христов.
Професор Тотев, заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаеми господа народни представители, госпожи Председател, заместник-председател и така подред всичките уважаеми от мен хора! Искам да изкажа несъгласието си и то категорично за начина, по който и професор Станилов и професор Христов говорят за системата на висше образование. Като говорим за университети не значи, че в университетите не се прави наука.
Второ нещо, не за първи път се отправят такива не твърде приятни категоризации за университетите.
Трето, някой трябва да си направи сметка, че едната степен –магистърската, е образователна, а докторската е образователна и научна степен, така че направете сметка какво трябва да се направи. Не можем да говорим с лека ръка за университетите по такъв начин и то университети, в които един от професорите твърди, че е университетски преподавател, а другия е в БАН. Дайте да не се делим.
Ние като ръководство на Съвета на ректорите и БАН от години, докато беше академик Воденичаров и сега с академик Ревалски се стремим да има разбирателство. Защо ни карате ние да заставаме един срещу друг? Кому е нужно това?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Академик Ревалски.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Искам да направя едно уточнение. Първо, разбира се, професор Тотев го каза, никога не съм си позволявал, нито от моя екип и от сегашното ръководство, да противопоставя БАН на българските висши училища. Ние сме работили в сътрудничество с тях. Както споменах тук става въпрос за една абсолютно ограничена по бройка възможност, която да бъде дадена на БАН, като допълнителна обществено значима дейност.
Второ, не става въпрос да има 50 или там колкото изброихте института, БАН ще бъде една-единствена обучаваща организация и ние нямаме никакво намерение да превръщаме БАН във висше училище като конкурент или нещо от сорта. Ние си оставаме научна организация.
Разбира се, към професор Кабакчиева ще кажа, че, когато оценявате преподавателите, Вие ще ги оценявате като преподаватели, а не само като научни работници. Мога да Ви уверя, че има достатъчно добри колеги, които са с опит. Аз самият мога да Ви кажа, че имам над 10-годишен опит с преподаване във френски университети. Такива като мен са стотици. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Министър Вълчев също поискат отново думата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Само искам да кажа, че подкрепям това, което каза професор Станилов. Впрочем, и той, и академик Ревалски говориха за обучение на много малък брой студенти в образователна квалификационна степен „магистър“ с перспективата те да бъдат докторанти на БАН и това да бъде експериментално, научно обучение, в много по-голяма степен обвързано с научните изследвания, а не за превръщане на БАН от научна организация във висше училище. Но всичко това, което казахте, потвърждава думите ми, че са необходими допълнителни условия, които да се поставят за това обучение, необходими са допълнителни редакции в действия закон. Още веднъж предлагам това да бъде направено след допълнителни дискусии и с друг Законопроект.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Иво Христов, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Една дума, ние нямаме намерение да приемаме масово магистри. Може би Академията на науките ще обявява места и тези магистри ще бъдат приемане с конкурс на хора, които отговарят на високите изисквания да отидат там. Това искаме. Целта на моето предложение е да вдигнем нивото, да се получи елитно ниво на науката в България. Не е да правим конкуренция с ВУЗ-овете и те да ритат срещу нас. Впрочем, неприязънта между ВУЗ-овете и Академията още от комунизма я изглаждаме непрекъснато.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Иво Христов, Милен Михов.
ИВО ХРИСТОВ: Ако се опитаме да обобщим аргументите до този момент: предполагам, че се отива на варианта, че по принцип идеята е плодотворна. Тя следва да се обсъди, тъй като има подводни камъни, за които даже в момента не можем да се досетим. Мисля, че е разумно да се обсъди в един Закон за изменение и допълнение на Закона за БАН. Мисля, че ще се успокоят страстите, ако се каже, че тези магистри ще бъдат обучавани за сметка на БАН, а не на допълнителна държавна субсидия и по този начин един от дразнещите елементи за висшите училища ще отпадне.
Същевременно изрично трябва да бъде оказано, че БАН, примерно, няма да осъществява обучение за магистър по регулирани професии. По този начин ще отпадне още един дразнител.
Третото много важно нещо, ние имаме заварена система. Това е всъщност старата континентална пруско-германска система, и френска донякъде, за наличието на Академията на науките и за наличието на университети. В момента с този закон ние не можем с думи да създаваме реалност. Ясно е, че с този закон в момента се опитваме някак си да нагласим две различни практики – едната е, грубо казано, че високата наука така или иначе по наследство беше концентрирано основно в специализираните институти на БАН, а от друга страна, университетите извършваха по-скоро образователната функция с елементи на изследователска такава. Сега в момента се опитваме да направим университетите изследователски звена, което очевидно е политика и на държавата и ще залегне, доколкото разбирам, и в договорите с ректорите, които вече ги обсъждаха в Комисията. Така че, ако трябва да обобщим: не е опит за измъкване на финансовото, ако щете, и чисто човешко килимче от страна на висшите училища, от страна на БАН. Става въпрос да развиваме наистина висока наука и да се конкурираме за това.
Третият аргумент – че Агенцията за акредитация нямала капацитет. Ще го има, ако действително става въпрос за ограничена практика – говоря за магистратурите в БАН, и от друга страна, мисля, че част от процедурите по акредитация вече ще ги оптимизираме и ги оптимизираме с този закон. Така че това не може да бъде аргумент. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има ли други желаещи за изказване?
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Аз съм скептичен към тази идея и ще се обоснова защо. Традицията дори и волята на законодателите преди нас, ясно е разграничила научни институции, като БАН и Селскостопанска академия, даже за БАН имаме специален закон. Имаме Закон за висше образование. Тези две сфери, макар че имат едно сечение – наука, са доста различни и специфични. Преподавателите в университетите се избират по едни критерии, учените в институтите на БАН и научните институции – по други критерии, по други механизми. Аз, като университетски преподавател, съм държал изпит по цялата материя, по която трябва да преподавам. Като кандидат в БАН трябва да защитя, примерно, докторантура по една специфична тясно определена тема. Така е. Но в продължение на 30 години аз преподавам и трябва да знам всичко най-ново в цялата моя област, а ученият трябва да открие дълбините на познанието по един много тесен сегмент от научното познание.
На второ място, извинявам се, но ще го кажа директно, институтите на БАН по естеството на своята организация няма административен капацитет. Знаят ли те как да се приемат студенти, как се записват студенти, как се дипломират студенти, как се съхранява архивът на един студент? В тази посока аз не съм съгласен с аргумента, че БАН ще бъде една обучаваща институция, защото това означава – не се казва ясно, че БАН трябва да вкараме по всички правила на акредитацията, като започнем от програмна акредитация и стигнем да институционална акредитация. Кой ще подписва дипломите на тези магистри – директорът на Института или председателя на БАН? Прост въпрос. Кой ще подписва дипломите за висше образование? Мога да Ви наредя още много детайлни, но Ви давам само този. Защо съм скептичен към това?! Пътят на БАН не е пътят да става учебно заведение! Както това предложение върви към това да създадем още N на брой висши образователни институции – да не ги казваме училища.
Затова аз предлагам да отложим тази идея, да водим дебат за нея, защото не можем да я игнорираме, но изразявам своето скептично отношение, че тук вкарваме една институция – изначално, създадена като научна, за развитие на високата наука в нивото на висшето образование, което смесва много принципи и поражда много проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Мисля, че ако имам думата на Министъра, че продължаваме да разработваме въпроса, мога да оттегля предложението, няма проблем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Оттегляте го.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Поемам ангажимента много скоро да сформираме такава работна група, както казах, с ръководствата на БАН и висшите училища, може би със Съвета на ректорите, с излъчени представители.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Разбира се, доцент Вълчева. Винаги всички заинтересовани страни се канят, както знаят, и на работни групи, и на заседания, така че не мисля, че министър Вълчев ще направи изключение от това свое правило.
Предложението на професор Станилов е оттеглено.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Всички останали предложения оттеглям, които са взаимосвързани с това – те вследствие от него.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Моля, експертите и референтът на Комисията да отбележат тези текстове, които след това трябва да отчетем като оттеглени от професор Станилов.
Друг текст, който не сме гласували, колеги, е §30.
Всъщност точка 5.
Да, то е оттеглено. Предложението на професор Станилов е оттеглено.
Отиваме на параграф 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30.
Основният текст е гласуван на Комисия, остава да обсъдим само предложенията на професор Станилов. То е оттеглено, така че в такъв случай преминаваме към § 42.
По § 42 предложението на народния представител Емил Христов беше оттеглено. В такъв случай има ли изказвания по § 42 по вносител?
Не виждам.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, без против и въздържали се.
Благодаря.
Преминаваме към § 45.
По § 45 има направено писмено предложение от народния представител Кристина Сидерова.
Заповядайте, госпожо Сидерова.
КРИСТИНА СИДЕРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми ректори, уважаеми представители на Академичната общност, гости! Предложението, което ще представя на Вашето внимание, е за изменение в чл. 92, ал. 1 от § 45, който касае минималните работни заплати и съответно възнагражденията на лицата, заемащи академични длъжности. Идеята чрез Преходни и заключителни разпоредби и промяна в Закона за развитието на академичния състав в Република България да се определят минимални работни заплати за съответните длъжности – асистент, главен асистент, доцент и професор, и те да бъдат: за асистент – две минимални работни заплати, за главен асистент – три минимални работни заплати, за доцент – четири минимални работни заплати, за професор – пет минимални работни заплати.
Това предложение е продиктувано от няколко факта. Само ще припомня малко хронологията на идеята, която защитавам в момента. Искам да кажа, че по никакъв начин това предложение не иска да засегне автономията на висшите учебни заведения, на университетите, както каза доцент Вълчева. Това предложение го правя с идея, с мисъл за младите хора, които влизат в системата на университетите, които стават асистенти и които трябва да получават една достойна заплата в България. Защото, няма какво да се лъжем, най-голямото изтичане в момента и най-големият експорт, така да го кажем, е експортът на мозъци и на високообразовани хора, които решават да се реализират в чужбина. Знаете, че в момента един асистент стартира със заплата от 820 лв. в някои от българските университети, на други места това е 890 лв. Тази заплата е по-ниска от заплатите, с които започват младите преподаватели. В този ред на мисли, отварям една скоба, че политиката на правителството за увеличаване на заплатите в сектор „Образование“ е позитивна, но трябва да се прехвърли и към висшите учебни заведения. Защото научният потенциал на България трябва да бъде подкрепен и младите преподаватели също трябва да бъдат подкрепени.
Припомням Ви, че през 2015 г. България е поискала мониторинг на състоянието на изследванията в науката от ЕК. В този мониторинг един от изводите е, че ниското заплащане на труда в научната сфера е един от основните проблеми. След това, в Стратегията за научни изследвания е записано, че трябва да се увеличат заплатите на заетите в науката и то в съответствие със средната работна заплата. Така че има вече няколко индикации, че това трябва да се случи. Смятам, че ще получим Вашата подкрепа за едно такова предложение. Пак казвам, разчитам на дебат, без емоции, без популизъм, без обвинения, а по-скоро с мисъл за бъдещето на България. Защото наистина това е една от първите стъпки, които трябва да направим, за да защитим научния потенциал на България и младите хора на България, избрали да се занимават с научна дейност и с преподаване.
Има една много интересна тенденция последните години асистенти да избират да преподават в средните училища, отколкото във университетите. Това е много хубаво, но в един момент ще се окаже, че няма да има кой да обучава учителите, защото няма да имаме преподаватели. Така че апелът ми към Вас е: след дебат, след обсъждане, да подкрепите моето предложение и наистина българската научна общност да има едно достойно заплащане.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството по така направеното писмено предложение от народния представител Кристина Сидерова.
Господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Законът за висшето образование регламентира взаимоотношения между държавата и висшите училища, като взаимоотношения между възложител и изпълнител – държавата възлага обучението на определен студенти, а висшите училища трябва да го изпълнят.
Финансирането е в зависимост от тази поръчка, от това възлагане. Няма ги взаимоотношенията, както е при традиционната бюджетна организация, административна структура, да се финансира численост и заплати. Висшите училища имат пълна свобода да определят численост, да определят заплати, да определят основни и допълнителни възнаграждения. Какво ще стане, ако приемем това и не регулираме нищо останало? Няколко неща.
Първо, на висшите училища няма да им стигнат парите. Ще кажете: трябва да дадем повече пари. Ама колко повече? Ами, ако някой реши да се начисли 3% прослужено време на година, при положение че нямаме никаква друга регулация, само основните заплати? Регулираме или не регулираме допълнителните възнаграждения? Трябва ли тези 3% допълнително да финансираме. Ами, ако решат да назначат два пъти повече хора, трябва ли и тях да финансираме? Няма ли да има регулираме на численост? Навсякъде има регулиране на численост. Все едно, че взаимоотношенията са ни с частно-правен субект. От някоя частна компания също може да предложи по същия начин да регулираме и възнагражденията в някоя частна компания.
Какво ще стане, ако решат да подържат още повече преподаватели без норма на минимална заплата – от четири минимални заплати? Знаете, че в момента във висшите училища има преподаватели, които нямат норма преподавателска работа, но продължават да получават заплати. Няма регулация в Закона за висшето образование. В училищното образование това не може да се случи. Има регулация. В момента възнагражденията са предмет на решение на академичните ръководства. Те са тези, които се решили да бъдат такива възнагражденията, в зависимост от това каква поръчка изпълняват.
Другото, какво ще стане, ако ние спрем финансирането на някоя професионално направление. Вече спряхме на двадесет и няколко в резултат на политиката на преструктуриране на приема, а те продължават да поддържат преподаватели. Пак ли трябва? След като не регулираме числеността на преподавателите, не регулираме допълнителните възнаграждения, как ще регулираме основните възнаграждения. Аз като министър на образованието и науката искам всички в системата да получават повече от средства, но от друга страна, работейки с публичен ресурс, сме длъжни да оправдаваме обществената възвращаемост на тези средства. Говорихме го в Сандански, ако искаме да оправдаем обществената възвращаемост на увеличените средства във висше образование, ние трябва да доказваме, че тази система не служи на статуквото, а служи на развитието. Защото в момента знаем, че водещо е някой да си докара нормата до пенсия, водещо е да се поддържа губеща магистърска програма или специалност, но не и да се преструктурира. Ще имаме ли регулиране на числеността, това е моят въпрос.
И стига с тези сравнения с учителите, защото разликата между минималните и максималните заплати е 40%. В академичните среди тази разлика е между 2,5 и 3 пъти. Висшите училища са избрали да поддържат заплатите на асистентите средно по-ниски от учителските заплати. Средните заплати във висшите училища са доста по-високи от тези в училищата. Но имаме доминиращи системи, базирани на старшинството, където са наслагват допълнителни възнаграждения за степен, за звание, за длъжност, за ръководна длъжност и така нататък, което води до тези големи разлики.
Когато се съберем със социалните партньори в отрасловия Съвет за тристранно сътрудничество и те искат да вдигат допълнителното възнаграждения, в крайна сметка се съгласяват с нашата теза, че трябва да се увеличат максимално минималните заплати, които имат сигнално значение към привличането на млади преподаватели, а не да се вдига процента прослужено време. Госпожа Сидерова сигурно знае, сигурно не знае, много висши училища са избрали да поддържат процент прослужено време над 1,5, докато системата на училищното образование е единица. Ами да свалят процента прослужено време и ще могат да дават по-високи основни заплати на младите преподаватели. Младите преподаватели ги използваме само като знаме, но на практика те не гласуват в академичните ръководства и затова са такива рентиерски системите на заплащане. Това е истината. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Други изказвания?
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само като една закачка. Академичната автономия, така мечтана и желана от всички, е пречка да стане това, което иска госпожа Сидерова. Имаш академична автономия и не можеш да бръкнеш вътре. Това е положението.
Откажете си от академичната автономия, станете държавни ВУЗ-ове, както бяха, и тогава може да се получи. Но тогава ще се получи регулиране, регулиране брой на преподавателите, на изследователите, на всички останали. Всичко зависи от университетските ръководства, поне засега.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Герджиков. След това доцент Вълчева.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: В такъв случай ще си позволя и аз една закачка към министър Вълчев. Всичко, което той каза, е вярно. Подкрепям тези аргументи и затова не бих подкрепил добронамереното предложение, което Вие внасяте, защото не виждам да е обвързано с финансови средства. Само че по тази причина то важи с пълна сила и за предложението на МС. Затова Съветът на ректорите има отрицателно становище по това предложение на МС, защото във финансовата обосновка към внесения Законопроект е записано, че няма нужда от допълнителни финансови средства. Противно на всичко, което току-що кажа министър Вълчев, МС смята с действащата субсидия да задължи автономните организации да плащат на определена категория преподаватели друг тип заплати. Аз не съм против това младите да получават пари.
Цялото общо събрание от лоши старци, за които говорим вече три пъти, на няколко пъти подкрепи това на младите асистенти два пъти повече да се увеличат заплатите, отколкото на доцентите и на професорите. Това го правим три години в СУ. Така че може да не сме толкова злонамерени към младите хора. Ако всички сме добронамерени, да дадем повече средства, ако не – няма откъде да ги вземем, и съм готов да го докажа аритметически.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министър Вълчев – за реплика.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Наистина пропуснах да аргументирам нашето предложение. Защо предлагаме да се утвърждава само една минимална заплата за най-ниската длъжност – асистентската? За да може тази добронамереност, която има последните години има в СУ да стане политика във всички висши училища, да има премерен, минимален натиск отдолу за сближаване, намаляване на разликите между най-ниските и най-високите възнаграждения. Ако я няма тази минимална заплата, много е вероятно сегашните съотношения да се възпроизведат. Ако го има този натиск, дългосрочно няма да разчитаме само на добронамереността, а ще разчитаме и на това, че имаме ясен сигнал към академичната общност, че е важно да инвестират в млади преподаватели.
Ние ще предложим съгласувана минимална стойност, който ще бъде НОК от минималните заплати във висшето училище, образно казано НОК, защото математически не е точно, и ще се съобразим. Както и с бюджета за 2019 г., така и за 2020 г. ние имаме близо 40 млн. ръст на средствата, които се отразяват в увеличение на възнагражденията. Да, това не е неравномерно. Въпросът е, когато тези средства се получат във висшите училища, дали първо се увеличават заплатите на младите преподаватели, които, пак казвам, използваме като знаме и сравняваме с младите учители. Затова предлагаме да се регулира една-единствена минимална заплата, както впрочем има една-единствена минимална заплата за България като цяло.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Вълчева, след това госпожа Анастасова.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
По тази тема много мнения сме изказвали и могат да бъдат прочетени в стенограмите на КОН. Към днешна дата да повторя това, което направихме в края на миналата година – че нашият Синдикат прецизно сметна колко е броят на асистентите, което е средно претеглената стойност на заплатите на асистентите и установихме, че 22,7 млн. лв. са необходими допълнително в бюджета за 2020 г., за да може да бъде изпълнено условието чл. 92, ал.1, която сега тук дебатираме.
За мен е удоволствие все пак, че Министерството се съгласи това да се случи чрез неговия проект и МС, защото все пак, за да дадеш малко повече пари на висшите училища, се налага да я има. И дори, ако си спомняте, коментирах факта, че ако държавата направи тази стъпка и предостави на държавните висши училища тези 22,7 млн. лв., то тогава вероятно ще се положат усилия от страна на ректорите, в преговори със синдикатите, да предоговорим останалите работни заплати и на хабилитирания състав. Дори, ако си спомняте, казах: ние изпълнихме нашата договорка, сега останахте Вие. Но, за съжаление, все по-трудно става да си обясним как ще се случи този процес.
От една страна, поглеждайки преходния остатък на висшите училища, съм обезсърчена в тази стъпка. Тази година вероятно към 31 декември ще отчетем около 400 млн. лв. преходен остатък. Няма да коментирам колегите от медицинските висши училища, защото те са се погрижили и там заплатите не само на младите, а и на всички са в най-високия регистър – те са водещи. Поздравления! Най-добрият модел на управление! Вероятно трябва да помислим и ние как да си имаме една подобна на МЗ система, която да ни подкрепи. Дотук с добрите практики.
Тук ще спомена и лошите практики. Има висши училища, които формират големи преходни остатъци, а държавата е предоставила тези пари в тяхната субсидия. Обърнете внимание, че субсидията за издръжка на обучение е най-големият дял – 90% от субсидията, която държавата предоставя и е в размер на 70%. Студентите допълнително внасят останалите 30% във висшите училища, които много от тях ги слагат в графа „други разходи“. Помните изказването ми по повод Художествена академия и как тези пари отидоха за съвсем други цели, а това са елемент на субсидия за издръжка на обучение, в която най-голям дял имат работните заплати и осигуровките на преподавателите.
Предлагам да се опитаме да регулираме през сегашното състояние с първа стъпка – промяна на чл. 92, ал. 1 така, както е предложението на МС, на вносителя, и в договора за управление да сложим една клауза, в която този процес да го направим с по-силен контрол, по-регулиран. Мисля, че ще се справим с тази задача, но само и единствено, при условие че ни осигурят тези допълнителни средства за младите преподаватели. Тук не е злоупотреба, като противопоставяме младите учители на младите асистенти, а го приемете като една конкуренция, защото имаме вече висше училище, в което от целия академичен състав, само петима са асистенти, всички останали са главни асистенти, доценти, професори. Готови ли сме да обърнем пирамидата? В този ред на мисли, отново настояваме за тези допълнителни пари в размер на 22,7 млн. лв., които да бъдат дадени за висшите училища да подкрепят политиката за насърчаване на младите хора да дойдат в системата с едно по-добро заплащане.
Ще приключа с това, че в някои висши училища вече договаряме усилено 20% ръст на заплати на асистенти – 7-8% на хабилитирани, но 20% ръст на асистентите. Тук, вдясно от мен, е професор Терзиева. През месец декември направихме бърз разрез на работната заплати и виждайки, че заплатите на хигиенистките са много по-високи заради процента прослужено време, който споменахте, и са много кратно по-високи от тези на асистентите, изключително пъргаво ново ръководство. Поздравления! Направихме нов дизайн на заплатите. Такъв нов дизайн правим с ТУ в момента. Професор Герджиков пое ангажимент за 60% ръст на заплатите – ето, тук зад него е Председателят на Синдикалната организация. Има не много добри намерения, но имаме нужда и от малка подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Госпожо Председател, уважаеми гости, колеги! Разбира се, ще подкрепя предложението на госпожа Сидерова, не просто, защото тя го е направила, а защото това е последователна политика и последователни предложения на БСП, на нашата парламентарна група и при промените в Закона за академичния състав, и при годишните бюджети, които гласуваме. Но аз съм изумена от този разговор, който чувам. Благодарна съм за това – понеже не чувствам като най-силното ми място висшето образование и науката, съм склонна да приема доводите на министър Вълчев. Изумена съм от факта, че във висшите учебни заведения се получават заплати, без съответната академична натовареност. Аз не знам дали и по света това е така. Ако е така по света, и ако така трябва да бъде – не казвам, че съм експерт, и ако държавата, тъй като МОН отговаря за цялостната политика в сферата на средното и на висшето образование, и ако така трябва да бъде значи държавата трябва да финансира това. Аз не съм убедена, че това трябва да бъде така.
В тази връзка съм склонна да си мисля, че понякога автономията на висшите училища придобива някакви за странни за мен форми, защото искрено съм съжалявала младите асистенти във висшите учебни заведения за заплатите, които получават, и не само младите асистенти, и асистенти, и доценти и така нататък, когато са ми казвали искрено каква им е заплатата, защото знам, въпреки че мисля, че не са достатъчно, но знам заплатите в средното образование. Знам, че за да получи 1000, 1100 лв., 1200 лв. един учител, той има средно 700 часа годишна натовареност с едни деца, за чието здраве и живот отговаря, не са пълнолетни хора.
Тоест искам да кажа, че аз подкрепям становището и предложението на госпожа Сидерова и смятам, че може би, за да стане то реалност в бъдеще, трябва да се предприемат много сериозни мерки – в разговори със синдикати, академични ръководства, но МОН трябва да намери решение на този въпрос. И тогава може би ще имаме и друго равнище на заплащане във висшите учебни заведения. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Реплика от доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Атанасова, аз вземам думата, не за да задълбоча Вашето изумление, но все пак да Ви кажа, че има и други ситуации. Примерно, знам за един ректор – няма да му спомена името, че си е гласувал в Академическия съвет годишна натовареност от 45 часа аудиторна заетост – при 30 седмици учебна дейност, и същият е отчел за 2018 г. доход от над 72 хиляди лева, което разделено на 12 прави колкото Вашата заплата. Така че има неща, които могат да успокоят Вашето изумление.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков – реплика.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ние сме възпитани хора и се придържаме към академичния тон, но вече за пореден път, може би трети, в продължение на 2 часа слушаме обидни неща за висшите училища, за техните ръководства и за техния академичен състав.
Първо, не знам министър Вълчев къде е намерил тези висши училища, в които някой няма никаква норма. Може би има едно, две или три такива, но в момента 10 журналисти слушат как говорите за 52 висши училища, господин Вълчев.
Слушал съм и друг път тезата, включително и от министър Вълчев, че причината да получават някои преподаватели по-малко от учителите в средните в средното училища е, че има два пъти по-малко часове.
Първо, това е така, защото за другата половина изискваме от тях научна дейност и те не могат да израснат без тази научна дейност.
Второ, мога да покажа пет факултета от нашите 16, в които натовареността е по-голяма от учителската – поне 700 часа, при по-ниски заплати, при по-висше образование.
Да си използва всичко това, за да се намали автономията на висшето училище е абсолютно безобразие. Абсолютно безобразие! А целият дебат в момента се води според мен в най-различни посоки за това кой къде е сбъркал – къде ректор, къде учител, къде преподавател, за да забравим темата за ниската субсидия за образование, особено за висше образование. В училищното образование вече 3 или 4 години ние увеличаваме субсидията с един ръст, много по-голям от този за висше образование. Ние можем да кажем, като сравним заплатата в училище „Х“ и в университета „Y“, съотношенията са еди какви са затова няма да даваме повече пари за заплати в университета „Y“. Само че никой не говори за заплати, ние говорим за това защо субсидията за висше образование расте с много по-нисък темп от субсидията за училищното образование?
Можем да кажем, че университета не работи, можем да кажем, че преподавателите са много, може да кажем всякакви други непроверени, недоказани неща, но дори всичките да са верни, аз пак питам чисто логически: защо субсидията за висше образование четири години расте с много по-малък ръст от субсидията за училищното образование? Този въпрос няма отговор, а ако имаше, щяхте да го кажете. След няма, увеличете е така, както я увеличихте в средното образование, за да може двамата асистенти, които сега стоят тук от СУ да не ме питат вече цяла година защо не им вдигам заплатите. Не е защото възрастните преподаватели са злонамерени, а защото ги нямам в бюджета.
Това с преходните остатъци, което се спомена, също е една заблуда. Като извадим медицинските университети, във всички останали масово преходните остатъци не са, защото някой лош ректор е решил да спести заплатите, примерно, на асистентите, а защото имаме целева субсидия за нещо, най-често за научни проекти. В годината между двата програмни периода 2013 г., когато не сме имали такава целева субсидия, държавната субсидия в СУ е паднала под 50%. Това е една година, в която ние сме били публична организация и ако има съмнения, мога да му донеса решение на съда по този въпрос. Тоест не само че нямаме преходни остатъци без целевата субсидия, но има опасност да паднем под 50% и това го казвам аз в университет, в който субсидията расте последните 3 години много повече, отколкото в други университети поради коефициента за качество. Сигурен съм, че има университети в много по-тежко положение. Не можем и да им кажем защо не уволнявате преподавателите без норма на тези 2-3 лоши университета, защото това пък законът не се го позволява. И някои от тези ректори идваха два-три пъти и чак сега решихме да променим закона в посока да им позволим да се освободят от хората без норма.
Темата е друга и тя е: защо да не дадем най-после достойни средства за висше образование. Всичко останало, особено пък темата за автономията, е несериозна.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Министър Вълчев, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Наистина некоректно се говори. Има изключения, има добри изключение. За съжаление, има лоши. Репутацията обаче е общо благо. Един, ако се изкуши да прави щуротии, и консумира от общата репутация. Когато говорим общо обаче, трябва да говорим със средни стойности.
Да се опитаме да обобщим. Какви са средните стойности? Средната заплата в държавните висши училище на Академичния съвет – 1900 лв., в средните училища е 1100 лв. Това е средното. Средната норма, както каза госпожа Анастасова, е 700 часа, във висшите училища – 300 часа. Вие ще кажете 350 часа, но СУ има приравнявания две към едно. Ако преиграете средната норма, много добре знаете, че има норми от 125 часа. Аз, ако работя 125 часа годишно, сигурно ще загуба трудови навици. Но има много такива норми не на ръководни длъжности, а на други длъжности. Без приравняванията. Ако говорим за ръста на субсидията, дайте да върнем един период от 10 години назад и ще видим, че имаше години, в които ръстът на субсидията на висшите училища беше много по-висок, отколкото ръстът на субсидията на предучилищното и училищното образование. Нямаше политика по доходите и ръст на възнагражденията 2010-2013 г. на педагогическите специалисти, но имаше такъв ръст във висшите училища. Да, във висшите училища имаше такъв ръст на възнагражденията. Ето медицинските висши училища ще Ви го потвърдят това нещо. Пак говоря общо, но няма как. Говоря средно. Ако искаме да съпоставяме двете системи, винаги правя уточнението, просто системата на висшето образование и различията са много по-големи, отколкото в системата на училищното образование, защото едната е много по-малко регулирана от другата система.
Не е вярно, че не могат да се освободят хора без норма. Могат да се освободят хора без норма, ако това са вътрешните правила. Но Вие не може да отречете, че има такива случай, бе поддържате губещи специалности, поддържате губещи магистърски програми, че има понижена склонност или активност за преструктуриране вътре във висшите училища и че системата служи на статуквото. Ако кажем, че искаме повече пари, трябва да уверим, че тази служи на развитието, а не служи само на статуквото.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Други изказвания има ли? Не виждам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване предложението на народния представител Кристина Сидерова.
Който е “за“, моля да гласува.
За – 6, против – 1, въздържали се – 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 45.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, без против, въздържали се – 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Параграф 46. Той е гласуван по принцип. Нямаше постъпили предложение, нямаше желаещи за изказвания и за дебат на заседанието ни.
Параграф 47.
Националното представителство на студентските съвети по § 47. Имате ли становище?
Госпожо Вангелова? Нямате становище. Подкрепяте текста на вносителя.
Параграф 48. Тъй като виждам тук представители на висшите училища към МО, имате ли становище? Нямате становище. Ако видите, че има нещо, което Ви притеснява, на следващото заседание или дотогава можете да го отправите към нас, за да можем, ако има нещо, да го коригираме.
Параграф 49.
По § 49 имаме постъпили писмени предложения от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов, както и предложения от народния представител Станислав Станилов.
Гледаме § 49. В § 4д от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения – и тук имаме предложение от народните представители Цонков и Жаблянов.
Господин Цонков?
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, заместник-министър, дами и господа ректори и представители на различните висши училища и дами и господа гости! Нашето предложение е простичко: хабилитираните лица, които са в удължение на трудовите правоотношение да бъдат считани за академичен състав и да имат право на глас при вземането на решения в катедрените съвети. Става въпрос за хабилитираните лица в пенсионна възраст, които са в удължение, да имат право на глас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Подкрепям предложението на МОН за редакцията на текста, който е предложен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Гледаме § 49. Господин Цонков, имате предложение с господин Жаблянов. Казахте, че подкрепяте някаква редакция на МОН, моля Ви да се съгласувате и направо да ни я предложите след това за гласуването, но не я виждам. Тук имам: „създава се § 19а“, ама ние гледаме § 49. Не знам каква е тази редакция?!
Госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател. Редакцията, която четете, не е редакцията на § 4д. Параграф 4д касае понятието „основен трудов договор“.
ПРЕДС. МИЛЕН ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова, знам на кой параграф сме! Гледаме § 49 от работния доклад.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ако се приеме тази редакция, това означава, че в понятието „основен трудов договор“ няма да се включват само договорите за неопределен срок от време, а ще се включват и срочните трудови договори. Защото има друго предложение, което казва, че договорите, които се сключени по § 11, могат да бъдат сключени само като срочни трудови договори. Това е много съществена промяна и трябва внимателно да се обсъди.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Гледаме § 49 – 4д.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: 4д. Там е легалното определение на понятието „основен трудов договор“. В Законопроекта на МС не се предлага промяна в точка 1, а сега се предлага от народните представители Цонков и Жаблянов. Затова моля и колегите от Министерството да погледнат, че е много сериозна промяната.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, докато господин Цонков и юристите от Министерството се уточнят, предлагам да дам думата на професор Станилов, който предлага да се създаде определения за „научна организация“.
Заповядайте, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ами да, понеже няма определение. Това е съгласувано с НАОА. Моето определение Вие го четете, няма смисъл да го Ви чета цялото, защото е доста дълго. Надявам се, че сте го прочели.
Видях в тези становища, че има Становище против моето – мисля, че на Министерството на културата или на някое от университети, не си спомням, но МК не са ме разбрали. Това мое определение не касае научните групи в музеите, които са по друг статут и по друг закон, затова няма смисъл да опонирам Министъра на културата.
Предлагам го за обсъждане. Присъстващите колеги и гости могат да направят, ако искат и допълнение, корекции, но това е, което сме направили, и това предлагаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ще кажа, че имаме отрицателно становище от МЗ, тоест те подкрепят по принцип, но смятат, че е необходим допълнителен анализ и всичко това трябва да се прецизира.
Професор Кабакчиева.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Ние категорично подкрепяме това предложение на професор Станилов, защото има изключително много злоупотреби с научни организации, които са формулирани изключително широко в Закона за развитие Академичния състав, който дава възможност на всякакви най-странни, предимно регистрирани по юридическите лица с не стопанска цел, да кандидатстват за докторантури. Освен всичко друго, то е свързано и с предложението един преподавател да може да участва в една акредитация, защото често пъти тези научни организации, така да се каже, си наемат хора, които работят някъде другаде и на практика обаче това не им е основно занимание. Ако искаме една сериозна регулация на докторантурите, ми се струва, че това предложение трябва да бъде прието. Вие ще кажете, че ние бихме да ги режем. Ние се опитваме, но ние сме залети с изключително много докторски програми от такъв тип научни организации, което е безсмислено от гледна точка на все пак сериозните изисквания, които си поставяме пред правенето на сериозна наука.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Председател.
На събирането в Сандански този проблем ние го повдигнахме и се оказа, че това е един от сериозните байпаси в системата в момента, през който всъщност се извършва злоупотреба – типична форма за заобикаляне на закона за постигане на законово разрешена цел.
В момента юридическата регламентация на нещото, защото не знам как точно да го нарека, научна организация, е наистина, както каза професор Кабакчиева, в една меко казана оскъдна регулация в Закона за Академичния състав. Този казус беше оставен като практика на Агенцията за акредитация, която няма нито възможността, нито това й е работата, нито пък има капацитета да го извърши.
Да обясня за какво става дума. Това, което предлага професор Станилов, е наистина опит да се ограничат злоупотребите...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Много моля гостите за тишина в залата, защото не се чува. Води се стенограма и тя е изключително важна за второто четене!
ИВО ХРИСТОВ:…опит да се ограничи тази злоупотреба, но на мен ми се струва, че трябва да се помисли още за прецизиране на дефиницията. Тя трябва да се прецизира поне по няколко направления. Нека да си го кажем директно: кой може да дава докторска степен – научната и образователна степен „доктор“? Тук преди малко имаше Троянска война и БАН да не вземе да извади хляба на ВУЗ-овете.
От друга страна, сме допуснали с действащата разпоредба и с действащата в момента практика, и то негативна практика, далеч по-диозни организации да правят по-голямото – да дават докторски степени, което обезценява въобще тази образователна и научна степен.
Това, което обаче професор Станилов тук е предложил според мен п – разсъждавам на глас, има неща, които трябва да бъдат прецизирани допълнително. Предложеният текст предлага следното: „научна организация по смисъла на този закон е юридическо лице, което отговаря кумулативни – сиреч взети заедно, на следните изисквания: да има за основен предмет на дейност провеждане на обучение по образователно-научна степен „доктор“ по докторски програми“. Сега да обясня нещо. В българското право няма такова нещо „предмет на дейност“. Имаше, но вече го няма. Предметът на дейност – тук предполагам, че има юристи, които знаят, пише така: „основни направления“ в предмета на дейност, плюс всичко останало – има дежурна формула, което е разрешено от Закона.
Основен предмет на дейност, който да произвежда доктори – на мен не ми е известно такова друго юридическо лице. Съгласен ли сте, професоре?
Да, да. По нататък: „да е вписана в регистъра за научната дейност на НАЦИД“. Да, това е правилно.
Трето: „да разполага със собствен движими/недвижими имоти, както и с подходяща за целите на произвежданото обучение материална база“. Абсолютно вярно. Съществува и в момента, и е смисъл на институционалната акредитация. Но тук има елемент на целесъобразност, което се преценява от човек, а когато има човек, той винаги е склонен да има заобикаляне на закона.
Как ще преценим, че апартаментът в село Горно Нанадолнище е подходящ за предлаганото обучение?! Това зависи от експертната група, която ще прати Агенцията за акредитация. Тази експертна група може да бъде мотивирана в правилната посока. Предлагам да има точни критерии, записани императивно в Закона. Иначе е абсолютно това, което казвате за материалната база.
На следващо място: „повече от три години преди подаването на искането за съответната Програмна акредитация, както и през целия период на съществуването си, да разполага с не по-малко от 30-членен академичен състав“. Спирам дотук. Коя друга организация, извън университетите, има академичен състав?! Въпросът е важен! Що е то академичен състав? Къде е регламентиран? За какъв институция се отнася? Веднага Ви отговарям: това са висшите училища и нито едно друго. Ако внесем сега в момента това изискване – аз съм за, разбира се, тогава господин Професоре Ви предлагам да кажем, че научна организация, по смисъла на този закон са само научните организации, тоест това са висшите училища плюс БАН и Селскостопанска академия. Тогава нямаме въобще нужда от цялата тази дефиниция.
Академичен състав, извън академично юридическо лице, ние нямаме в действащото право. Но имаме маса такива организации, които имат Академичен състав, без да имат това право, които произвеждат Академичен състав, без да имат това право, които злоупотребяват с тази практика. Имаме такива резултати, че не ми се отваря устата. Те, ако имат Академичен състав, няма да бъдат научни организации извън ВУЗ-овете и обратното.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е формулировка за научна организация, което се възпроизвежда.
ИВО ХРИСТОВ: Да, професор Станилов. Извинете, ще довърша и ще Ви дам възможност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов, само да се изкаже Професор Христов, след това ще Ви дам думата.
ИВО ХРИСТОВ: Напълно Ви разбирам какво имате предвид. Аз знам, ние сме разговаряли с уважаемия колега Станилов.
По нататък: „да е назначен за период от поне 3 години на основен трудов договор“. Това е във връзка с това, което колегата Цонков преди малко каза и стана баталия. Ако основният трудов договор е безсрочен, тогава той не може поне за три години, и обратното. Или е срочен, или е безсрочен. Това трябва да го решим!
Втората дефиниция, която е много по-важна: какво е основен трудов договор по смисъла на Закона за висшето образование? Какво е основен трудов договор по КТ? Това са две различни неща. Някои какво спорят – да вземат да учат малко, първи, втори курс право и така нататък.
„Да имат поне, от който Академичен състав – пише по-нататък – поне 70 на сто да е хабилитиран в съответното професионално направление, по което се провежда обучението“. Това е изключително важно.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Малко сме що засилили.
ИВО ХРИСТОВ: Да, това е изключително важно. Имаше такъв проблем с акредитацията, включително и на висшите училища, по това направление, Вие знаете.
Точка пета, която кумулативно е дадена като условие, за да бъде нещото научна организация: „да има научен съвет, който да се състои от не по-малко от 19 хабилитирани лица, като поне две трети от тях да са основен трудов договор в научната организация“. Бележката за основен трудов договор – вижте в точка 4: „да се състои не по-малко от 19 хабилитирани лица“, а защо 19 – за да могат да взимат решения с мнозинство.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Винаги са нечетно.
ИВО ХРИСТОВ: Да, за да взимат решение с мнозинство.
„Да разполагам с необходимата материална и финансова обезпеченост за провеждане на обучението. Критерии по целесъобразност“ – вижте това, което казах в точка 1.
„Има доказан научен и художествено-творчески потенциал и с дейността си развива основни области на науката“. Кой ще доказва по какъв начин? Това в закона трябва да бъде ясно изразено, защото в противен случай, нали знаете? Законът се прави от хората, за да пази хората от хората.
„Осигурява на Академичния състав и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове“ – хубаво.
„Притежава необходимата за провеждането на обучението библиотека и има система за защита на интелектуалната собственост“ – нямам бележки.
Рекапитулация. Имахме възможност с колегите да го обсъждаме на предишното заседание на Комисията. Имаме много сериозен проблем с нещото, наречено научна организация. Имаме изключително негативна практика, натрупана до този момент. Ще берем ядове, защото първо трябва да решим: ако въведем легална дефиниция що е научна организация по начина, по който очевидно трябва да бъде усъвършенствано това, което професор Станилов е предложил? Трябва да сме наясно с две неща: какво правим със завалените случаи, които произведоха бая доценти, професори и доктори?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Какво правим с тези професори?
ИВО ХРИСТОВ: Заварените положения, първо. И второ, от тук нататък как ще обосновем, че повече за тези организации няма да има такива критерии. Проблемът не е юридически, проблемът е политически. Това е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Христов.
Професор Станилов искаше да вземе отношение.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да кажа, че поначало научните организации трябва да се разделят на две и вече в съществуващото пространство за научните организации това е поносимо и трябва да стане. Има една голяма група научни организации, които имат такъв състав от научни длъжности, но не могат да се възпроизвеждат и не бива да се възпроизвеждат. Техните конкурси и прочие се правят в научните организации, които могат да се възпроизвеждат. А тази формулировка е направена за тези организации, които могат да се възпроизвеждат, тоест имат пълноправни научни съвети, могат да избират доценти, професори и прочие.
Бих предложил още нещо, което не помня дали го прокарахме в Закона за Академичния състав, както беше дълго в стария закон, че например, че научните съвети не можеха да избират професори, без да имат една трета от състава си професори, тоест доцентите не могат да избират професори и това е правомерно. Тук това съм го изпуснал, не съм сигурен дали трябва да се сложи, защото цялата работа е твърде сложна. А че трябва да се направи още едно – и аз може би ще го напиша, определение за научни и културни организации, защото наистина, както сега, ние водим спор за университетските болници. Аз съм на страната на онези, които смятат, че на научни длъжности в университетските болници хората трябва да бъдат избирани от академичните и факултетски съвети на университетите, а не да се възпроизвеждат сами, както и научните групи към музеите, които са на 50-60 години, те трябва да се възпроизвеждат, и институтите към БАН в съответните направления, а не вътре да им съставят научни съвети и така нататък. Това е изпитан метод, изпитано средство, това е лек, който опитът е научил, че работи и това трябва да стане според на всяка цена, за да нямаме други проблеми.
Иначе, тези строги правила, които аз съм наредил, те са нормални за цялата наука. И на Запад са така. Щях да спомена като зададоха въпроса за заетите професори и техните места – тези, които нямали натовареност какво правят. В англосаксонските институти тези които, нямат натовареност, им възлагат научни задачи, слагат ги в лабораторията и ги натискат да работят наука и затова тяхната наука е на високо ниво. Тази система – англосаксонската, за използване на преподавателите, които нямат курсове, но са на редовни професорски длъжности, там работи и то работи много добре – вижда се какви рейтингите на университетите за наука. Но това е въпрос на друг разговор.
Това, което е имам да кажа. Ако колегите го гласуват това, или го отложим за следващия път, за да го поправим с колегата Иво Христов – да реши председателката.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, професор Станилов.
Решенията в Комисията знаете как се вземат – вземат се с гласувания от всички. Председателката не е упълномощена да взема решение, но пък аз мога да задам един въпрос. Тъй като казах, че това е предложение на НАОА. НАОА участва в работната група на Министерството. Защо не си повдигнахте този въпрос там и всичките тези неща да ги обсъдите след анализ, който сте направили, и вземайки становищата от съответните министерства, които очевидно също имат звена, които биха се включили или били засегнати от едно такова предложение? Нали разбирате сега – от МК също има отрицателно становище. Нали между първо и второ четене някак си да нагласяваме нещата без анализ лично моето мнение е, че това не е добре. Доколкото разбирам и професор Христов върви в тази посока. Всяко едно такова решение и предложение трябва да се вземе въз основа на анализ, да се изследват всички случаи, които имате Вие и които сте констатирали като не добра практика. Кои са тези организации, които Вие сте акредитирали, чийто докторски програми Вие сте акредитирали, на база на какво сте акредитирали тези докторски програми? Това също е един много сериозен въпрос, който бих искала да задам.
Наистина тук трябва детайлен анализ на всички случаи – колко са тези организации, които влизат „и в други“?
Заповядайте.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Най-общо казано те са два типа. Музеи и такива културни организации не са идвали при нас. Случаите са два. Едните, както казах, са нестопански организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел не всички от тях сме ги акредитирали.
Вторият случай – разбирам защо МЗ реагира, са болниците. И далеч не само университетските болници, а всякакви болници, може да се каже. Затова си мисля, че част от проблема може да се реши, ако гласува, че един човек може да участва само в една акредитация, защото голяма част от тези хора са всъщност на щат било в университетска болница, било в самия медицински университет, и същевременно те използват собствената си хабилитации, работейки в частна болница или в някаква друга. Така че те си формират един съвет до голяма степен отговарят.
В интерес на истината ние на болниците няма как да им откажем, защото те отговорят до голяма степен на тези критерии. Но въпросът е, че започва една спекулация с привличане на различни преподаватели в много и много болници, което ни се струва нездравословно от гледна точка на това, че всеки, който си осигури регулацията досега е през наш правилник, където трябва да имат научен съвет от 13 души. Те си осигуряват по някакъв начин 13 души, кандидатстват си, имат материална база, безспорно, и си правят основно чуждестранни доктори. Това е заради чуждестранните студенти. Действително съм съгласна, че може би трябва да помислим точно как да процедираме по отношение на болниците и дали този проблем няма да се реши. За тях специално, ако се гласува, един преподавател да участва в една акредитация. Да, може би трябва допълнителни разговори, но ние сме категорично на становището, че това трябва да бъде регламентирано в закон, защото нашият правилник не може да ги спре.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ще подкрепя казаното от госпожа Дамянова, защото започва да ми се струва все по-сложен случая. Освен, че текстът, предложен от професор Станилов, е достатъчно сложен, за да вникна сега като професор Христов във всеки ред и да видя дали така трябва да бъде, но тук вече чувам за поредица от най-разнообразни случаи.
Първо, искам да подкрепя професор Станилов за това, че хората, които искат да хабилитират в болница, ще трябва да го направят, разбира се, в медицинския университет, към който е тя. Ако болницата не е университетска, тогава няма да го правят.
Второ, разбира се, че тези, които работят в музеите, се занимават с наука. Няма нищо лошо в това да хабилитират, само че да се хабилитира съответния институт на БАН – и с това съм съгласен.
Съгласен с това, че са недоволни от НАОА – и професор Христов го каза, от определени видове научни организации, които използват този свой статус за други цели. Аз обаче не мога да се ориентирам колко вида са те. В момента чувам за нови два, извън болниците и музеите. Може би са много повече. Освен това, вече имаме дефиниция на научна организация в друг закон. Какво точно се опитваме да забраним на тези, така да ги нарека за простота фалшиви научни организации? Какво искаме да им забраним – да произвеждат доктори, или те самите да се самопроизвеждат с академичен състав? Кое от двете? Защото, ако правим едното, трябва да го забраним тук, ако правим другото – трябва да забраним Закона за академичния състав. В същото време, като напишем тук, както професор Станилов е написал, че това е дефиниция за нуждите на този закон, тя няма да важи. Струва ми се малко сложно, в същото време важно. По-добре да го обмислим добре.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Чисто процедурно. Вярно е, че тук сме място, където се правят закони, но качеството на българското законодателство се влошава от година на година. Трябва да се престане с тази практика непрекъснато в специални закони, в Преходните и заключителните разпоредби, да се слагат дефиниции за общо генерални случаи, които да бъдат дефинирани само за нуждите на съответния закон. Българското право все още е континентално и съгласно него, като сложим една дефиниция „какво е юридическо лице“, тя важи за всички закони и за цялото правно пространство, а не за този закон ще важи така, за другия закон ще важи нещо друго.
И тук професор Герджиков е абсолютно прав. Казусът не е технически и всички много добре знаем за какво става дума. Ако Вие имате научна организация, която има за основен предмет на дейност да произвежда доктори, аз задавам въпроса: може ли едно АД да бъде такава научна организация? Ами може. По досега действащото право може. Може съгласно действащият закон, защото има само една мърлява дефиниция в Академичния закон, ако не се лъжа. Може, и фондация може, и асоциация може и така нататък. Водихме преди малко воини между сродни, като профил и като цели организации – БАН и висшите училища, а не си задаваме въпроса, че през това време ние сме се хванали гуша за гуша, грубо казано. Трябва да се въведе ред. Защото в противен случай, че отидем на варианта: ти от кои доктори си – от истинските или от другите?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте.
КРАСИМИР ИВАНОВ: Едно общо становище на ректорите на медицинските университети е, че в областта на медицината единствено това трябва да бъдат медицинските университети и ВМА, в противен случай с огромния брой болници, които някои от тях се водят само университетски, ако признаем статут на организация и започне да произвежда доктори и да се възпроизвеждат, ще настане такава вакханалия, не че в момента не става. Нещата ще излязат извън контрол. Затова също така моля изрично да бъде регламентирано това да бъдат медицинските университети и ВМА.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, за становището.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Всъщност голяма част от това, което исках да кажа, беше вече казано от преждеговорившите, най-вече от професор Герджиков. Има много неща, които трябва да се съобразят. Факт е, че ние имаме нужда от по-добра дефиниция от тази, която е в Закона за насърчаване на научните изследвания, далеч по-ограничаваща, даваща увереност, че тези научни организации наистина могат да възпроизвеждат добър академичен състав.
Факт е обаче също така, че това предложение не сме го обсъждали. Освен от МЗ, имаме нужда и от становището на висшите училища. Част от нещата, които са казали МЗ трябва да ги съобразим, трябва да ги приемем, но от друга страна е много важно това, което казаха медицинските висши училища – ние не можем да позволим те да бъдат обезкървявани. Всъщност това вече се случва, което говорите.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Отговаря на всички изисквания. За какво протестирате не разбирам. Няма съмнение в тази работа. За нея не се отнася.
Ама тя се възпроизвежда. Избирате ли доктори, доценти? Нали сте акредитирани?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Министърът говореше. Много Ви моля да не влизаме в спор, докато говори някой от другите.
Заповядайте, господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Възможен подход оттук нататък е, ако принципно имаме съгласие, че трябва да се регулира по-добре статутът на научна организация, и за целите на акредитацията, може би трябва да има и диференциран подход. Едно е за възпроизводството на академични длъжности, за обучение на докторанти, друго е за участие в научни проекти, където може да има по-облекчен режим. Тогава могат и много по-широк кръг от юридически лица да участват. Възможен подход е следващ Законопроект – да се предложи дефиниция, да се обсъди с всички заинтересовани страни. Имаме решения на МС за промени в Закона за насърчаване на научните изследвания с оглед създаването на интегритет между научните изследвания и иновациите, така че в Програмата на МС е да бъде изготвен такъв Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания. Може би с него ще имаме време да обсъдим и да предложим една дефиниция, която да отрази всички бележки.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Има ли други коментари? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване, като се върнем на § 49 по вносител – предложение на Николай Цонков и Валери Жаблянов и Станислав Станилов.
Гласуваме първо писмените предложения.
Предложение от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
Заповядайте, господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, гости! Да кажа каква е идеята на това, което се предлага в текстовете – малко по-надолу: идеята е, че при удължаване по § 11, което обсъждахме с колегите да въведем нарочна норма за срочен трудов договор и при удължаване да бъде насрочен трудов договор лицето, на което е удължено. Защото в момента, както говорихме предното заседание, имаме различно правоприлагане. Някои академични ръководства взимат решение на Академичен съвет за удължаване, след което оставят правоотношението на съответното лице –професор или доцент, за неопределено време. В други висши училища, след решението на Академичния съвет, се трансформира с допълнително споразумение на срочно и се създава двоен режим на правоприлагане.
Това, което предлагаме с текстовете по-надолу е, че в тези случаи, когато имаме удължаване, то да бъде уредено чрез срочно трудово правоотношение. Връзката с предложението на уважаемите депутати е, че те предлагат дефиницията на основен трудов договор – не сме го измислили, това е законодателно решение – за целите на закона имаме дефиниция на основен трудов договор, която гласи, че това е такъв договор, който е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 от КТ или иначе казано за неопределено време.
Дефиницията в КТ е по-различна. Там се казва, че основен трудов е независимо основанието, на което той е сключен, този, който предхожда всеки следващ допълнителен. В този смисъл при законодателно решение едно лице може да има няколко основни трудови договори. Ако предложението се приеме, означава, че при удължаването, освен лицата, назначени за неопределено време, асистентите, за които има специфична разпоредба, че и те се приемат, че са основен трудов договор, независимо, че е срочен по същия закон, там ще попаднат и тези с удължаването.
Тук въпросът е: искаме ли удължаването да се счита за основен трудов договор или то да бъде насрочен с всичките последици от това?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря за юридическия коментар.
Имам въпрос към екипа на Министерството: подкрепят ли тези договори да останат основни на хората, навършили …?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Подкрепяме да бъдат срочни.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
В този текст народните представители правят промяна в една разпоредба, която не е променяна от вносителя. Това означава, че хабилитираните лица, които навършат 65-годишна възраст и чиито договори могат да се удължават до три години, ще станат част от понятието основен трудов договор. Понятието основен трудов договор преминава през целия закон. Основен трудов договор участва при акредитацията на висшите училища. Затова много внимателно трябва наистина да се изрази волята искаме ли хабилитираните лица над 65 години, които право на още три години удължение, да могат да участват в понятието основен трудов договор.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Становище – заповядайте, господин Николов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Една от големите промени в този законопроект, която разрешава проблем, който съществува, тъй като всеки университет има различна практика – бих казал дори и скандални случаи, е на 65 години да се прекратява безсрочния трудов договор и той да стане срочен. От тази гледна точка няма как да подкрепим това предложение, защото то удря практически една от основните идеи на целия Законопроект.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Мисля, че направихме достатъчно коментари.
Колеги, връщаме се отново към гласуване по текстовете на § 49.
Започваме с постъпилите писмени предложения.
Гласуваме предложението от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов.
Който е „за“, моля да гласува.
Без за, против – 11, въздържали се – 4.
Не се приема.
Писменото предложение на народния представил Станислав Станилов.
Колеги, коментирахме досега текстовете.
Господин Николов, имате нещо да кажете?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Да повторя това, което според мен изкристализира като позиция и на Министерството. Неслучайно не сме го предложили в този законопроект, въпреки че това е проблем който беше многократно дискутиран. Заедно приехме, че ще направим комисия, която да разгледа предложението за магистърски програми в БАН. Предложението ни е просто да разгледаме заедно двата случая и да предложим след сериозен дебат с всички заинтересовани страни преценяване на ситуацията и виждане как ще преработи един от най-важните текстове в този законопроект, а имено: един трудов договор да се брои за една акредитация – да направим едно сериозно цялостно предложение. Според нас, ако в този вид се гласува в момента, ще създадем много повече проблеми, отколкото ще решим.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Няма начин да не се съглася с колегата Николов, защото това действително е така. Има два въпроса – единият е действително с БАН, другият – с научните организации. Трябва да се обмисли от всички страни, разбира се, ако и Вие поемете ангажимента, че това наистина това ще стане скоро, защото имаме сериозен проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, имаме в момента две предложения: едното беше за отлагане на гласуването по текста, а другото – моето, да пристъпим към гласуване.
В тази ситуация, ако нямаме оттегляне на предложението…
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: От изказването на заместник-министърът Петър Николов и от колегата Иво Христов, аз оттеглям предложението, за да можем след това да изработим ново.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Тоест оттегляте изцяло предложението.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Изцяло оттеглям определението за научна организация.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
В такъв случай гласуваме § 49 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, без против и въздържали се.
Приема се.
Продължаваме нататък.
Параграф 50.
По § 50 има предложение по вносител – писмено предложение от народния представител Жельо Бойчев.
Не виждам колегата Жельо Бойчев. Някои от колегите има ли желание да представи предложението? Няма.
Давам думата на Министерството да даде становище по писменото предложение на народния представител Жельо Бойчев, след което ще пристъпим към обсъждане на текста.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Ако ми позволите, няколко думи относно всички тези текстове, които имат за цел уредят статута на двете училища към ТУ-София – ТУЕСТ и Професионалната гимназия по компютърни системи в Правец. Те са създадени преди повече от 30 години. Създадени са като звена, тоест интегрирани професионални гимназии в рамките на висшето училище.
От друга страна, те са институции макар и да нямат правосубектност по Закона за предучилищното и училищното образование. Този им двойствен статут – от една страна, звена по Закона за висшето образование, от друга страна, институции по Закона за предучилищното и училищното образование, доведе до някои неясноти относно правоприлагането спрямо тях. В последната година и нещо вече – рискувам да не съм точен, в резултат на проведените разговори, предлагаме тези текстове по работата на този статут. Предлагаме също така и този модел да може да се ползва от други училища под формата на Споразумение, което да дава право на изключение от общия разпоредби в Закона за предучилищното и училищното образование.
Това беше обсъждано на предходното заседание на Комисията. Мога да кажа, че постигнахме съгласие по почти всички текстове, разбира се, представителите на ТУЕСТ бяха по-амбициозни в техните искания. Едно от тези искания беше за изключение от рамковия учебен план. Ние принципно подкрепяме промените, които те са направили и които следват да направят и други професионални гимназии. Но нашето становище е, че това може, от една страна, да бъде реализирано в рамките на действащия рамков учебен план, от друга страна, ако са необходими промени, те могат да се направят с наредбата за учебния план, която е подзаконов нормативен документ, стандарт по Закона за предучилищното и училищното образование. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания, колеги?
Становище – заповядайте, господин Сотиров
СВЕТОСЛАВ СОТИРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Представлявам ТУЕСТ-групата, която е от 10-ина организации, включително бизнес организации, неправителствена организация – Асоциацията на завършилите ТУЕСТ. Упълномощен съм от името на ръководството и екипа на училището.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа ректори! Само за становище.
Бих искал да взема едно становище или по-скоро да изкажа нашето мнение по отношение на рамковите учебни планове. Имайте предвид, че рамковите учебни планове са нещо като шаблон за цялата система на средно образование в България. Това шаблониране всъщност довежда до някои дефекти и до невъзможност да се постигне една специализация, която е необходима на различните университети.
Може би само ние виждаме един друг проблем, който не се адресира в нашата обща работа и Комисия и това е, че просто няма хора в България. Всъщност противопоставянето между БАН и университетите, противопоставянето между млади и възрастни преподаватели, необходимостта университетите да имат право да се отървават от преподаватели, е всъщност функция на това, че в България няма хора. Ние сме в демографска криза, да не кажа по-силни думи. Нашата задача и основната задача на МОН, както и на бизнеса, така и на родителите на учениците, е да задържим младите хора в България. Това е първи и най-важен приоритет. Ние се вглеждаме в рамковите учебни планове точно поради причината, че и благодарение на тях в България не се откриват талантите, не се специализират правилно талантите. Имаме един шаблон, който се налага върху всички ученици, независимо от техните интереси, независимо от техните способности и от тяхната насоченост, от техните амбиции.
В този смисъл ние бихме искали университетските училища или интегрираните професионална гимназии да имат по-голяма свобода и то не самите гимназии, а университетите, които създават такива училища и които работят с такива училища, да имат по-голяма свобода да формират рамковите учебни планове. Естествено, в зависимост от потребностите на самия университет и от сферата, в която подготвя кадри университета. Ще Ви дам един пример, един медицински университет би заложил на повече химия и биология и ми намалил физиката и историята. Например, СУ в частта „Древни езици и култура“ вероятно ще засили историята, но ще намали физиката и химията. Това в момента с рамковия план, който е действащ, не може да се постигне, защото всички ученици изучават определените общообразователни предмети в еднакъв брой часове. Тоест какво прави системата в момента? Без да гарантира успеваемост, защото матура реално има само по български език и литература – това, че Вие ще учите 162 часа физика не Ви гарантира успеваемост по физика, нито по химия, нито по биология, но ако Вие сте с амбиции в областта на медицината или в областта на инженеринга, Ви гарантира, че Вие няма да направите достатъчното часове физика и математика за сметка на други, по които така или иначе Вие няма да държите матура по тях.
Нашата амбиция, нашето желание е да постигнем една диверсификация, така че университети, които работят със средни училища или с интегрирани професионални гимназии, да могат да определят тази политика – какво, колко и кое след кое да се изучава? Защото те действително имат по-добрата експертиза от другите институции, защото те са образователни, имат по-добрите качества, по-добрите професори – повечето професори в специалните дисциплина, включително в общообразователните дисциплини, за да преценят къде да наблегнат за техните потенциални кандидат-студенти. По този начин вярваме, че се постига и по-високо качество на средното образование, защото в крайна сметка всеки университет ще подготвя за себе си по-качествени кандидат-студенти.
Тук една закачка ще си позволя с уважаеми професор Герджиков, че всъщност голяма част от бизнеса и родителите много повече вярват на университетите като способност да определят правилните учебни планове, отколкото на всички други експерти и институции.
Това е нашето становище. Трябва да има по-голяма свобода и по-голяма диверсификация по отношение на рамковите планове и програми.
Понеже виждам, че господин Вълчев има практиката да поема ангажименти, ако действително можем да разчитаме на Вашата воля за промяна в наредбата, с която се регулират рамковите планове и програми, разбира се, на база на съвсем обективни и доказани с числа потребности, ще се съгласим това да бъде пътят. Тоест рамката да не се поставя в Закона. Това е и нашата визия. Затова искаме и друга рамка в Закона, защото в момента е поставена само една-единствена рамка и всички за шаблонирани по нея. Различните училища, на различните специалности и професии, потребностите са различни. Всъщност това и смисъла на нашите амбиции. Благодаря Ви.
ПРЕДС. Благодаря Ви.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ние нямаме принципни противоречия с това, което говорим – че трябва да задържим младите хора, че трябва да има свобода, че трябва да има диференциация. Проблемът е, че трябва да намерим баланс, от една страна – това, което наричаме общообразователен минимум, сега минималният обем от компетентности трябва да бъде придобит чрез системата на училищното образовани, от друга страна, трябва да осигурим достатъчна възможност за придобиване на професионална подготовка и профилиране на учениците. При тази концепция на сегашната образователна структура ние до 10-ти клас трябва да придобием общообразователните предмети. Това налага някои ограничения.
Това, което каза господин Сотиров, е така, но то не важи само за интегралните професионални гимназия, важи за всички. Много училища имат проекти за иновации, които включват и промени в учебните планове до 10%. Ако позволите, госпожа Костадинова също да каже част от нашите съображения. Ние водихме разговорихме. При всички случай тази година, дори още следващия месец, ние ще отворим разговора за промяна в наредбата за учебния план, като промените ще обхванат прогимназиален и гимназиален етап.
Да, така е. Ние, ако успеем повече ученици да мотивираме да се включат в професии и профили, свързани с информационните технологии, ще задържим повече хора в България. Това е индустрията, при която има вътрешна миграция, която задържа младите хора. Тази политика за преструктуриране на приема е провеждана във всички области, по отношение на всички училища. Двете интегрирани професионални гимназии са може би най-добрите. Гимназията в Правец е най- националната – обучава 28 области, а ТУЕС е техническото училище, което приема ученици с най-високи резултати от външното оценяване, и ние трябва да ползваме техния опит, но ни трябват ни още много повече училища, които да обучават в информационни технологии.
Те наистина имат проблем в първия гимназиален етап с обучението по програмиране и информационни технологии. Не са достатъчни парите, но това, което говорихме и което може да се направи – мисля, че към 60 на 40 се стремяхме от часовете за професионална подготовка да бъдат първи гимназиален етап. Госпожа Костадинова показа варианти, при които може да се постигне това нещо. Защото не може 15 или 20% само от професионалната подготовка за един ученик в професия или профил по информационни технологии да бъде в първи гимназиален етап, а останалите – 80-85% да бъдат във втори гимназиален етап. Това е проблем и на други специалности в професионалното образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Костадинова, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа! Ще си позволя да взема отношение по текста, който беше коментиран от представители на ТУЕСТ по отношение на предложението за промяна в рамковия учебен план. Всъщност ние с тях наистина водихме дълги обсъждания как може това, което желаят, да се случи, което и министър Вълчев каза – да имат свобода, да осъществяват по-сериозна част от професионалната си подготовка в рамките на първия гимназиален етап. Това тяхно желание е удовлетворено с предложенията, които са направени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование в частта промяна в Закона за предучилищното и училищното образование.
Всъщност с текстовете в чл. 88 се дава възможност както на училищата по културата – това, което беше споменато, да имат възможност за по-голяма флексибилност в изучаването на предметите, които са специфични за тях, така и за професионалните гимназии, паралелките с професионална подготовка да преаранжират в рамките на двата етапа предмети си от общата професионална подготовка. Така че всичките искания, които ние чухме, са направени.
По отношение на конкретното предложение на народния представител Жельо Бойчев за промяна на рамковия учебен план за професионалните направления, трябва да внеса уточнение, че тук говорим не за рамков учебен план за професионалните направления, а за типов учебен план, защото типовите учебни планове са тези, които разписват на практика спецификата по различните професионални направления. Рамковият учебен план има за цел, както и министър Вълчев каза, да гарантира изучаването на определени общообразователни предмети от всички училища, за да се изпълни със съдържание понятието „стандарт“.
Идеите за преразпределение и виждане във всяко училище по начините и подредбата на предметите от общообразователната подготовка, които ще се изучават, противоречи на самия дух на Закона, че трябва да има стандартизиране на и в края на различните етапи учениците, независимо в какво училище са обучавани, да са придобили определен набор от умения – знания, умения и отношения, както ние ги наричаме, с понятието „компетентност“ и „ключови компетентности“. Това не позволява изхвърлянето на определени общообразователни предмети или преразместването им във времето. За сметка на това всяко училище има свободата в рамките на раздела, в който изучава избираеми часове, да определя своята специфика. Нещо повече. За училищата, които са иновативни, както и за професионалните гимназии с дуално обучение, както в случая с ТУЕСТ, са предвидени специални разпоредби, които дават възможност да се увеличат часовете в раздел А и Б до 40, което дава възможност не просто да изпълнят своето желание да изучават голяма част от професионалните си предмети още първия гимназиален етап, но дори да им останат предмети и за разширена подготовка по общообразователни предмети.
В обобщение. Това, което училището поставя като искания, всъщност напълно е удовлетворено с предложенията, които са направени в Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Костадинова.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ СОТИРОВ: Бих искал от името на ТУЕС-групата изрично да благодаря на госпожа Костадинова, защото тя наистина подходи експертно, съвестно и с нея успяхме да първи и единствен път да се разберем, дето казва, с три думи. Бяхме взаимно позитивни и действително постигнахме ключови развръзки по отношение на учебния план, последствие, разбира се, и учебната програма.
За съжаление, обаче, ние не успяхме да стигнем до втората дълбочина, същността на проблемите и на въпросите, защото, да, действително в професионалните дисциплина, професионалните предмети ние успяхме да постигнем една много по-оптимална разпределеност, много по-оптимално натоварване от порядъка на 35-36% в първи гимназиален етап, и 65-64% във втори гимназиален етап, която е значително по-добре от състоянието, което беше преди.
Но другата истина, която всъщност искам да кажа и за протокола, е, че високото технологично ниво, дисциплините от високото технологично ниво, изискват много стабилна база по математика и физика. Тук говоря за високотехнологичното в сферата на информационните технологии.
В сферата на биотехнологиите не е точно така. Там изискват много повече натоварване и много по-сериозна база по биология и химия. Тоест тази свобода в общообразователните дисциплини също трябва да се постигне в зависимост от това какво целим в обществото, а ние целим по-кадърни, по-добре квалифицирани хора, които да останат и да се реализират тук, защото по-квалифицираният човек вече в това световно голямо село може да работи навсякъде. Не е нужно да пътува физически, за да реализира таланта си.
Всъщност освен тази благодарност, която искам изрично отново да изкажа, искам да покажа, че има още много работа да се свърши в тази посока и то в фундамента на рамковите учебни планове.
Също ми прави впечатление, съвсем позитивно, че министър Вълчев през цялото време казва някои абсолютно истини – че на нас ни трябва повече технологично образование, че децата не се справят добре по математика. Аз поне съм го чувал специално по телевизията да прави такива изказвания. Тук какъв е проблемът? Вие и ние постоянно се опитваме децата да станат по-добри по математика, но какво ни остава – да опростяваме математиката, да опростяваме програмите и учебното съдържание. Ама тя математиката е математика от хиляди години, но можем да я опростим, нито е нужно да я усложняваме. Всъщност ние трябва да засилим часовете по математика, за да имат учениците времето да осмислям и да задълбочават знанието си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз Ви благодаря, но само ще напомня, че сме в процедура на второ четене. По второ четене обсъждаме конкретните текстове, с конкретните предложения за промени, така че тези разговори са на етап първо четене.
СВЕТОСЛАВ СОТИРОВ: Ние сме склонни да го подкрепим и по подкрепяме, защото той дава възможност на университетите да вземат решението кое колко да се изучава, а е събралите се в един кабинет експерти. Затова го подкрепяме. Благодаря Ви отново.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: По стечение на обстоятелствата в едни други години бях от хората, които създаваха ТУЕС. Така че аз по-скоро бих могла да бъде обвинена в пристрастност, защото мисля, че се получи нещо много добро. Но искам същевременно да кажа, че аз разбирам колегата Бойчев, който е народният представител, внесъл тези предложения. Но искам да кажа, че когато господин Вълчев казва, че скоро ще отворят учебните планове – добре, това е добре. Аз отдавна казвам, че трябва да се отворят, но там трябва все пак много внимателно да се пипа. Не мога да бъда обвинена в някакво лошо отношение, защото съм директор на едно училище, известно с постиженията си по математика, тоест аз явно съм пристрастна. Но все пак искам да кажа: да не забравяме, че водещите езикови гимназии, водещите математически гимназии работят с тези рамкови учебни планове. И в сегашния рамков учебен план има достатъчно възможност да се маневрира. Разбирам, че трябва да се засилят професионалните часове, но пак казвам, виждам, че Министерството е отворено към Вашите желания, но все пак си мисля, че освен високо технологично подготвени специалисти – аз все пак съм хуманитар, си мисля, че във всичкото това, те може да са с някакви върхови постижения, но трябва да имат душа и сърце и трябва да са българи. Затова трябва внимателно да пипаме рамковите учебни планове.
Емоционално ми беше изказването, но мисля, че ме разбрахте.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Анастасова.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Жельо Бойчев.
Който е „за“, моля да гласува.
Без за, без против, 20 – въздържали се.
Не се приема.
Подлагаме на гласуване текста на вносителя за § 50.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, без против и въздържал се.
Колеги, ще Ви предложа на преминем и към § 51 и с него ще приключим и ще продължим през следващата седмица.
Моля да си погледнете текстовете, които са ни подготвени от експертите на комисията и експертите на Министерството за редакция.
Параграф 51 го гласувахме, като по предложение на народните представители Венка Стоянова и Иво Христо в предложението на МС за срок не повече от 3 години, думите „не повече от“ се замениха „до три години“.
МОН ни предлага да се създаде нова ал. 2, тоест сегашният текст с редакцията „до три години“ да стане ал. 1 и да се създаде нова ал. 2, която е със следния текст: „удължаването на трудовите правоотношения с хабилитираните лица по ал. 1 се уреждат със срочен трудов договор“.
Господин Йосифов, това е Ваше предложение.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Да, точно това е нашето предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме ли разисквания?
Да, ние направихме коментари малко по-рано. В такъв случай, колеги, ще прегласуваме § 51 отначало.
Първо, ще подложа на гласуване предложението, което господин Иво Христов и госпожа Венка Стоянова…… Добре, значи трябва да предложим то да стане ал. 1 и като предложение на Комисията да се създаде ал. 2 със следния текст: „удължаването на трудовите правоотношения с хабилитираните лица по ал. 1 се уреждат със срочен трудов договор“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, без против и въздържал се.
Благодаря Ви.
Следващото заседание е другата сряда – 14, 30 часа.

(Закрито в 17,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ
МИЛЕНА ДАМЯНОВА