Точка единствена. Разглеждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 12 август 2019 г.

---

Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова.

* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости!
Предлагам Ви заседанието да бъде проведено по следния дневен ред:
Точка единствена. Разглеждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 12 август 2019 г.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Колеги и гости, имате раздадени и изпратени материалите за днешното заседание – бележки към работния материал, във връзка с текстове, които предстои да разгледаме, по които имаме бележки, по които са ни необходими допълнения.
Един от текстовете, който ще разгледаме днес е на Националната агенция за оценяване и акредитация. Имаме ли техен представител? Да.
Първият текст, който ще разгледаме, е повторното разглеждане на § 9 и ще кажа защо. Той коментира и урежда сключването на споразумения между държавните висши училища и съответно държавни и общински училища от системата на предучилищното и училищното образование.
В текста на Министерския съвет – споразумението, както и промените в него, влизат в сила след одобряване от министъра на образованието и науката. Текстът, който е предложен за гласуване в залата, е да нямаме одобрение на министъра, а тези споразумения да се сключват при условия, утвърдени от министъра на образованието и науката.
Ще помоля министър Вълчев да коментира това предложение, защото, моето лично мнение е, и затова правя това предложение за преразглеждане е, че трябва да се запази текстът на вносителя и съответно споразуменията да се одобряват от министъра на образованието.
Господин Вълчев, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Действително въпросът беше обсъждан на предходно заседание, той има два аспекта – единият е да се диференцира тази възможност на висшите училища за сключване на такива споразумения. Имаме висши училища с под 1000 студенти, имаме и такива с над 20 000 студенти. Основната задача на висшето училище трябва да остане извършване на обучение в системата на висшето образование. Ако едно малко висше училище сключи споразумение с големи гимназии, рискуваме по-голямата част от предмета му на дейност да бъде обучение в системата на училищното образование, вместо в системата на висшето образование. Затова беше предложена тази диференцирана възможност, включително с до четири споразумения за най-големите висши училища.
Що се отнася до втората част на въпроса дали да имаме ред и условия, одобрени от министъра – честно да Ви кажа, аз не се сещам какви ще бъдат толкова тези ред и условия. По принцип ние искаме да стимулираме, макар и с доза предпазливост, този модел. Да, има ограничения, Законът ще остане с ограничения относно броя на споразуменията, но все пак трябва да имаме предвид, че висшите училища ще трябва да останат институция от системата на висшето образование и това да им бъде основният предмет на дейност.
Второ, имаме възможност за сключване на споразумение извън тази форма, която се предлага в Закона. И в момента има възможност за такива споразумения. Разликата на тези споразумения, които ще се регламентират, е че ще дават възможност за изключения от общите правила в Закона за висшето образование, Закона за предучилищното и училищното образование – такива изключения каквито има по отношение на двете интегрирани технически училища към Техническия университет – София, за обучение на преподаватели от системата на висшето образование, за изключение в трудово-правните отношения, нормите и така нататък.
Считаме, че е добре да остане текстът на вносител по отношение на това министърът да одобрява споразуменията, а не да има ред и условия. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, има ли изказвания?
Имате текста пред себе си. Ако ми позволите да предложа редакция за края т. 16. Ще я изчета цялата:
„т. 16. Право на сключване от държавните висши училища при брой на обучаваните студенти до 5000 към момента на сключване на споразумението – едно споразумение, при брой на обучаваните студенти над 5000 – до две споразумения, а за изследователските висши училища – до четири споразумения с държавни общински училища от системата на предучилищното и училищното образование за извършване на съвместна учебна дейност по учебните предмети и/или модули за придобиване на профилираната и професионалната подготовка във втори гимназиален етап от средната степен на образование, както и по учебните предмети за придобиване на специализираната подготовка в средната степен на образование при спазване изискванията на този закон и на Закона за предучилищното и училищното образование.
Споразумението, както и промените в него влизат в сила след одобряване от министъра на образованието и науката.“
Такъв вид придобива т. 16 – запазваме текста на вносителя.
Има ли желаещи за изказвания, коментари? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване така направената редакция на т. 16 по вносител.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Точка втора от направеното предложение се запазва.
Преминаваме към § 14 по вносител.
§ 14 по вносител е приет. След гласуването в Комисията става § 16, но имаме предложение за редакция във вече гласувания текст.
Госпожо Йорданова, тъй като това е Ваша бележка като референт ¬– заповядайте да представите редакцията.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
В ал. 3, където е записан договорът за управление с ректора, че се прекратява при прекратяване на мандата му по чл. 35, трябва да се добави и „при навършване на 65-годишна възраст“, защото ние малко по-надолу написахме, че „мандатът му се прекратява в случаите по чл. 35 и при навършване на 65 годишна възраст“, ако видите т. 4 – болднатия текст. Същото трябва да се направи успоредно и в ал. 3 и текстът ще звучи така:
„Договорът за управление с ректора се прекратява при прекратяване на мандата му по чл. 35 и при навършване на 65-годишна възраст.“ Точно както се прекратява и мандатът му.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Правно-техническа редакция, но все пак трябва да се гласува.
Да чуем становището на Министерството на образованието и науката.
Господин Йосифов, заповядайте.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Благодаря, госпожо Председател!
Подкрепяме така направеното предложение – обсъдихме го и наистина създава повече яснота. Надяваме се правоприлагането да бъде недвусмислено.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложената редакция на ал. 3.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към предложението от народните представители Николай Цонков и Валери Жаблянов. То е направено след § 19 по вносител. Имаме предложението, което е подкрепено от Комисията. След преномерирането на параграфите този текст става нов § 25а като тук има предложение за редакция – пак е правно-техническа.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Тъй като думата „хипотезите“ се използва повече в теорията, отколкото в практиката и Законът използва в случаите и предлагаме думата „хипотезите“ да се замени и текстът ще стане по следния начин:
„В §19а, т. 1 думите „и на хипотезите по § 11 от Преходните и заключителни разпоредби“ се заменят с „и на случаите на удължаване по § 11 от Преходните и заключителните разпоредби“. Тоест думата „хипотезите“ се заменя с „и на случаите на удължаване по § 11“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми ректори, господин Министър! Съгласен съм с редакцията, която е направена.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Становище на Министерството на образованието.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме редакцията и текста. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подкрепяте редакцията.
Моля да гласуваме.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Следващият параграф, който трябва да разгледаме, е едно предложение на Министерството на образованието и науката за създаване на нов § 24а.
Заповядайте, господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Госпожо Председател, това е едно предложение, което възникна при едно предходно обсъждане на предишни заседания и става дума за Правилника на студентските съвети. Ако си спомняте, обсъждахме за това, че е хубаво все пак да има публичност, да има прозрачност, по отношение на нормативно установените правила как и при какви условия функционира Студентският съвет. Това предложение допълва, че Правилникът по ал. 3 се публикува на интернет страницата на висшето училище.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Йосифов.
Тук само ще добавя, че това е предложение на Организация на студентите ЛЕО (Лидери за европейско образование), което е в становището, постъпило към нас, което ние сметнахме за удачно.
Ще дам думата на представителите на Националното представителство на студентските съвети за становища.
Госпожо Вангелова, заповядайте.
ЯНА ВАНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър, доцент Вълчева, ректори и гости! Да, това е предложение, с което сме съгласни, но е хубаво да се наблегне и на това, че самите ректорски ръководства трябва да дават възможност на студентските съвети да поддържат в рамките на онлайн платформата на университета, тоест в сайтовете на университетите, своя информационна база, тоест не само Правилникът на студентския съвет, но и информация, контакти за тях. Това е нещо, до което не всички ръководства дават като достъп. Съгласни сме. Разбира се, всеки един правилник трябва да е публичен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания, колеги? Няма.
Като предложение трябва да го направи народен представител – ще го направя аз, ако желаете, няма никакъв проблем, ще го припозная това предложение. То няма как да бъде като предложение на МОН, но тъй като редакцията е дошла от Министерството на образованието и науката, заради това сме написали, че редакцията е направена от тях.
МИЛЕН МИХОВ: Мога и аз да го припозная.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Двамата с доц. Михов припознаваме текста и го предлагаме за гласуване.
Да гласуваме.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
Следващият параграф, който предстои да разгледаме, е § 27. Той е разгледан, но Националната агенция за оценяване и акредитация трябваше да ни предложи примерен график за бъдещите акредитации, за да се ориентираме как във времето те ще бъдат извършвани, тъй като е логично някои от университетите или някои от факултетите на университетите да имат определени притеснения.
Както знаете, имаме и становища, които постъпиха миналата седмица в Комисията, въпреки че Законопроектът е в Народното събрание от 12 август 2019 г., редно е да разгледаме текста, за да няма излишно напрежение или неразбиране.
Първо, ще дам думата на представителя на Националната агенция за оценяване и акредитация, тъй като професор Кабакчиева отсъства. Току-що раздадохме примерни графици.
Професор Георгиев, заповядайте.
ХРИСТО ГЕОРГИЕВ: Възложено ми е от професор Кабакчиева да взема участие в това заседание и да изразя нашето становище. Ние изготвихме такъв проектографик, който започва от 2022 г. като в него тези, които са по-спорни професионални направления като регулираните професии „Право“ и „Медицина“, са оставени за накрая. Ясно е за всички ни, че там може би ще възникнат проблеми, свързани с току-що приетата норма за участие в акредитацията само на едно висше училище и това може би ще засегне доста университети, затова сме им дали време до 2024 г. да решат въпросите, свързани с преподавателския състав на първия основен договор.
Ние практически сме започнали да изпълняваме тази норма на Закона за едновременното акредитиране на всички професионални направления. В някои от тях даже сме приключили този процес. Проектографикът е готов, не е утвърден още от Акредитационния съвет, но на следващо заседание ще можем да го утвърдим и да Ви го представим. Аз го имам като проект, но нямам правомощия да го представя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Всъщност Вие трябва да го одобрите, когато Законопроектът бъде гласуван в пленарната зала, защото един законопроект се гласува, когато се гласува от Народното събрание – гласува се в залата. Тук ние го разглеждаме. Законопроектът се гласува в пленарната зала, така че може би е редно да мине и гласуването.
Изказвания, колеги?
Заповядайте.
ХРИСТО ГЕОРГИЕВ: Може би нарушавам процедурата, но сега видях текста – разглеждайки чл. 77 за институционалната акредитация, бих искал да изразя съмнение по един от критериите.
При първоначалната институционална акредитация е казано, че се прави проверка на собствеността, функционирането на системата за качество, академичния състав и материално- техническата осигуреност. В т. 5 са дадени други критерии, свързани със стандартите и насоките за осигуряване качеството в европейското образователно пространство.
Този текст съдържа една много голяма неопределеност какво от останалите общо десет стандарта би могло да се вземе и трябва да се вземе при първоначалната акредитация. Тук са дадени четирите най-важни, по които ние и сега работим, но някои от тях са неизпълними от останалите – да кажем, изследователска дейност, публикационна дейност, информираност на обществеността и така нататък.
Моето лично мнение е, че този текст или трябва да се конкретизира, или създава една неопределеност, а пък и възможност някои университети да стигнат до съд за това, че сме приложили критерии, които ги няма в Закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз Ви благодаря.
Ще припомня, че това е текстът на Министерския съвет. Националната агенция за оценяване на акредитация, доколкото ми е известно, е участвала в работната група и всички текстове, които касаят акредитацията – министър Вълчев ще ме коригира, ако греша, но се представени и обсъдени от Националната агенция. Сега Вие тук представлявате Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА)…
ХРИСТО ГЕОРГИЕВ: И аз не знам кого представлявам, но… ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Как така не знаете кого представлявате?
Вие сте упълномощен от професор Кабакчиева да представлявате днес НАОА. Така че в случая Вие представлявате НАОА. Няма друг човек тук, който да представлява тази институция. Само ще припомня, че тя е към Министерския съвет, а Законопроектът е на Министерския съвет.
Господин Вълчев, давам Ви думата за изказване.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Откъде да започна?
Да, ние наистина имаме проблем с акредитацията и това, чий интерес представлява тя, по-точно с независимостта на акредитацията. По концепция тя трябва да е независима от Министерството на образованието, но на практика не е толкова независима от висшите училища, тъй като в нея участват академичните лица. Затова едно от предложенията беше да се професионализира до известна степен акредитацията, да има нещо като професионални и образователни одитори във всяка една комисия, която прави акредитация, а не само академичните лица, които в редица ситуации попадат в хипотези на взаимна зависимост.
Що се отнася до критиките, които Вие изложихте, макар и без повече конкретика към разпоредбата, че един преподавател може да се брои само за акредитацията на едно висше училище, ние също сме изненадани, че след шестмесечното внасяне на Законопроекта, преди това година обсъждане, два месеца публично обсъждане, сега в последната седмица имаме организирани становища против. Честно казано това ме разочарова. Не ми се иска, или не мога да повярвам, че системата – хора от нея – академични корифеи, не могат да намерят професионализма в себе си, отговорността за общото и са склонни с непрофесионални аргументи да защитават статуквото. Това ни е проблемът.
На миналото заседание много говорихме за увеличаване на средствата, но още веднъж повтарям: системата трябва да докаже, че не служи само на статуквото. Аз си представям какво става в редица катедри и как се вземат решенията, след като доминират личните интереси на някого. Дългосрочно системата не може да работи на лизинг. Системата трябва да има собствени школи, собствени преподаватели, трябва да ги произведе, ако искаме да имаме качество и капацитет. Много пъти са правени компромиси в името на статуквото. Тук поне, в този формат, не трябва да се правят такива компромиси. За мен тези аргументи, които се излагат – че се отнема правото на труд, са непрофесионални. Всеки може да работи на повече от едно място, но тук говорим за критерии за акредитация, което няма нищо общо с упражняването на правото на труд. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Други желаещи за изказвания? Професор Герджиков, господин Цонков и до професор Любен Тотев също имаше вдигната ръка?
Заповядайте, професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Госпожо Председател, аз се учудвам, че тази тема се повдига отново след като текстът се гласува, защото Съветът на ректорите, който би трябвало да изрази евентуално негативно становище, ако има някакви негативни последици, не само е подкрепил това да се ограничи за нуждите на акредитацията всеки преподавател до едно висше училище, но го е и предлагал три пъти през последните шест години. Очевидно е, че това е нужно в системата – министърът посочи защо. Очевидно е, че не е дискриминация, защото никой не ограничава правото на преподавателите да преподават на две или повече места – въпросът е само на колко ще бъдат отчитани за нуждите на акредитацията.
Използвам случая да кажа, че преди да преминете на новите текстове, ако има възможност, да посоча два от тези, които вече сте приели, по които сме обсъждали неведнъж нови текстове, а пък някак си гласувахме пак старото.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Предлагам Ви да вървим по бележките и работния материал, който ни е даден, тъй като имаме и някои правно-технически корекции, които трябва да направим в два, три текста, и накрая да се върнем да направим тези корекции.
Доцент Вълчева, заповядайте.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Министър, госпожо Ректор, уважаеми всички! Взимам думата не само да потвърдя казаното от Министерството – да не повтарям, но искам да кажа, че направихме обстоятелствен анализ и на база конкретни предложения на КНСБ за усъвършенстване нормите на Кодекса на труда с оглед намаляване на констатирани нарушения от Главна инспекция по труда – по прилагане на сумирано работно време и проблеми, свързани с прилагане на Директива 2003/88 на Европейската общност.
Искам да кажа, че продължаваме да стоим на становището, че оценяването на НАОА и промените в контекста на философията на промените в акредитацията налагат да оценяваме един преподавател в едно висше училище. Да работи на колкото иска работни места, сумарно сам да си носи отговорност как изпълнява тази директива, как ще нарушава Кодекса на труда, Инспекцията по труда да си го наказва като физическо лице, а не да наказва висшето училище за това и оттам нататък да си сложим в ред оценяването. Оценяването трябва да става с преподавател на основен трудов договор, или по принцип на трудов договор.
Тук искам да подчертая още една наша забележка – предполагам че и професор Герджиков ще ни подкрепи в тази посока.
Никъде в Закона не е казано, че основният трудов договор е в основата на признаване акредитацията на броя на преподавателите. Какъв е видът на трудовия договор, мисля, че няма никакво значение. Ще броим преподавателите дотогава, докато са в трудови правоотношения с висшето училище, независимо дали това е безсрочно или срочно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Няма да говоря дълго…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не Вие, професор Тотев, до Вас господинът искаше думата.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Първо, дадохте думата на Вълчева, след това от другата страна, накрая няма да взема отношение. Бъдете спокойни!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Извинявайте, не съм Ви видяла, че искате думата, тъй като господинът до Вас вдигаше ръка…
Моя е грешката – заповядайте, професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Казах, че няма да взема отношение.
Ние сме го казали още в самото начало на Съвета на ректорите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще Ви помоля на микрофона.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Искам да кажа, че подкрепям всичко, което беше казано от министъра, от професор Герджиков и госпожа Вълчева, защото в края на краищата това предложение дойде от Съвета на ректорите от самото начало, както за мораториума, така и за акредитацията. При акредитацията един преподавател да се брои на едно място. не виждам смисъл от това, ако ще продължаваме по такъв начин да участваме в тези разглеждания.
Нека някои 15 или 20 човека, които пледират за това, те да правят каквото си искат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте.
АТАНАС БЛИДОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господа ректори, уважаеми колеги! Аз също представлявам Национална агенция за оценяване и акредитация. За съжаление малко се забавих с влизането и не успяхме да седнем заедно с колегата – професор Георгиев, за да може да не ангажираме вниманието на цялата зала едновременно.
Това, което искам да кажа на първо място е, че явно стана едно недоразумение, за което се извиняваме. Национална агенция за оценяване на акредитация още от самото начало подкрепя идеята и беше един от радетелите на тази идея – един преподавател да се оценява в рамките на едно висше училище. Може би стана едно недоразумение. Акцентът относно промените, които в момента обсъждаме по § 27 беше свързан с графика, представен от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Предполагам, че колегата – професор Георгиев, искаше да каже това, че за много висши училища ще е трудно своевременно и незабавно да приведат своето образование в съответствие с новите промени и затова е необходимо време, поради което ние изготвяме и ще предложим на широко обсъждане график, за да може да върви гладко новият модел на програмната акредитация.
Всъщност графикът, който се предлага като примерен график, а той подлежи на обсъждане, но касае програмната акредитация, не толкова институционалната. Именно основната, голяма промяна, която се опитваме да въведем с изменението на Закона за висшето образование в момента, е да се насочат усилията именно върху програмната акредитация. Поради това отново се извинявам за станалото недоразумение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Министър Вълчев, след това професор Иво Христов и господин Цонков.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Извинявам се, че взимам за втори път думата по този въпрос.
Едно кратко допълнение, тъй като и двамата представители на Националната агенция за оценяване на акредитация не казаха, че в графика е предвидено за регулираните професионални направления – „Право“, „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“, „Здравни грижи“, следващата първа програмна акредитация по новия Закон да се осъществява 2024 – 2025 г. Говорихме, че трябва да има поне три години да бъдат стартирани и завършени процедурите. Тези три години са налице, дори четири-пет, ако бъде приет този график.
Още нещо, в Конституцията няма термин „акредитация“, напротив – това, което се предлага, развива конституционната постановка, че държавата упражнява контрол върху всички степени и етапи на образование. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Госпожо Председател, колеги! Няма да скрия, че това е един от трите ключови момента на този законопроект. Ако елиминираме по една или друга лобистка причина този пункт, общо взето можехме да не внасяме този законопроект за второ четене в пленарната зала.
Напълно подкрепям становището на Съвета на ректорите. Очевидно, че става въпрос за защита на тесни корпоративни интереси и, ако тези усилия бяха хвърлени не толкова за ограничаване и кастриране на акредитацията, а усилията бяха насочени към това да се осигури академичния растеж на местни кадри в съответните университети и факултети, нямаше да плачем с тези крокодилски сълзи в момента.
Както виждате този проблем не се повдига от утвърдени висши училища, защото те нямат този проблем. Дайте да си го кажем най-сетне – фантомът „гастролиращ преподавател“ трябва да приключи. Разбира се, те не са виновни хората, той стана продукт на голямата немотия и сиромашия и пълния крах на висшето ни образование през 90-те години, когато хората трябваше да оцеляват. Но да продължава и в момента, това означава, че както виждам сега и сроковете тук, които са дадени, напълно достатъчни срокове, в които могат да бъдат създадени кадри, с които естествено съответните научни звена да могат да посрещнат една нова акредитация. Ако не могат да посрещнат, значи не заслужават да съществуват, много е просто.
Друго, което трябва да бъде казано ясно. Говорихме по този въпрос на миналото заседание – Законът трябва да осигури и осигурява, доколкото това е възможно като компромис, възможност за научни лифтове за млади преподаватели. Какво означава „млад“ в българските условия? Той станал на 50 години, асистент е и още даже не е доктор. Това безобразие го има само в България и на още две места.
Повтарям още веднъж – напълно подкрепям и между другото и апелирам – знам, че тук трябва да се балансира между много и различни противоречиви интереси, апелирам веднъж гласувани текстове, да не въвеждаме тази абсолютно противоправилникова практика, да ги гласуваме пак.
Не, не, защото ги разглеждаме тук.
Второ, от гледна точка, защото сме Образователна комисия все пак съобщя това, което каза и уважаемата председателка на Комисията. Комисията е помощен орган на Народното събрание. Народното събрание е органът, който взима решенията, той гласува законите, ние предлагаме. Затова пише „Предложение на Комисията“, Доклад на Комисията по съответните текстове. Пленарната зала може да реши трето нещо. Никой не може да я ограничи и сме виждали такива случаи.
Предлагам да пристъпим към гласуване и да приключим по този въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ние сме гласували този текст, така че ако никой от народните представители не направи процедура за прегласуване поради някакви причини, които се налагат, той няма да бъде гласуван. Но така или иначе имахме още уговорката и на извънредното заседание в Сандански, че ще ни представят НАОА този график и съответно във връзка с ал. 13 на § 27, за да има спокойствие сред различните гилдии, съответно ние ще разгледаме отново тази тема.
Доцент Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, Заместник-министър, господа ректори! Ние от „БСП за България“ напълно и категорично подкрепяме вече гласуваното предложение – един преподавател да се брои на едно място при акредитация, тоест където му е основният трудов договор.
Не считам, че има основания както дискриминационни, така и противоконституционни, както изразяват мнение някои среди. Отдавна трябваше да бъде въведено като принцип това правило и виждам, че имаме консенсус по повод на това важно решение, което вече е взето в Комисията по образование и наука. Всички ангажирани страни са на едно мнение, всички считам, че мислим как да подобрим качеството на образование в системата на висшето образование. Това решение е част от този процес за подобряване на качеството на образованието в системата и не ми се иска отново да отваряме тази тема и да продължаваме да дискутираме този въпрос, след като, повтарям още веднъж, имаме пълен консенсус. Споделяме и виждането на Министерството на образованието и науката, че е необходимо освен да се повиши качеството на образователната услуга в държавните висши училища, в частните висши училища, така и да се оптимизира системата, да се специализират университетите, да се върне техният профил. Това също има пряка връзка с тази радикална промяна, която сме направили вече.
Още веднъж казвам – напълно подкрепяме така гласуваното предложение и ще го отстояваме навсякъде, където е необходимо, включително и сега в пленарната зала на второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Председател, господин Министър, госпожи и господа!
Първо, трябва да кажа, че аз не знам, нямам идея откъде се появи тази инициатива отново да разглеждаме един текст, по който имаме пълен консенсус. Казвам не знам! Това, че съм чул нещо, че някой е говорил и други нямаме научно доказани и безпристрастни аргументи да твърдим, че знаем. Затова казвам, че не знам!
На второ място, тъй като тук сме университетски преподаватели, трябва да декларираме, че нямаме конфликт на интереси, водим се на едно и също място, на един договор и така нататък.
На трето място, като представител от Великотърновския избирателен район, благодаря за тази справка, която показва колко високо е оценена акредитацията на един утвърден университет като нашия. Аз съм спокоен за развитието на този университет, на тази регулирана специалност „Право“. Четири години близо има период, в който ще се утвърди още повече и се надявам накрая, когато накрая сравняваме със Софийския университет, нека да ни излезе като закачка, да скъсим дистанцията до високата акредитация и затова предлагам да продължим делово работата. Мисля, че имаше малко ирония в моето изказване, но тя беше добронамерена към всички.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Мислих да Ви направя реплика, доцент Михов, като Ви задам въпроса: всъщност колко преподаватели сме си създали във Велико Търново по „Право“ за последните години? Няма да влизам в тази тема.
МИЛЕН МИХОВ: Има си ново ръководство, то отговаря за това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подсказвам само, че може би една такава справка би била много интересна.
Има ли предложения за прегласуване на текста? Не виждам.
Преминаваме към подразделението „Допълнителна разпоредба“.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага подразделението „Допълнителна разпоредба“ да бъде отхвърлено.
Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Благодаря, госпожо Председател.
По наше мнение, ние построихме тази разпоредба в Раздел „Допълнителни разпоредби“. Обсъждахме го с колегите от Народното събрание. Ако практиката на законодателния орган е този род разпоредби и тип разпоредби да е в „Преходни и заключителни“, ние нямаме проблем с това. По-важно е след това да обсъдим съдържанието, но то може би ще е малко по-надолу.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания?
Кое да обсъдим заедно, госпожо Йорданова?
Добре, трябва да разгледаме подразделението, заедно с § 52.
МИЛЕН МИХОВ: Заедно ли ги обсъждаме?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, щом ми подсказват.
Всъщност този текст след това ще бъде отразен на систематичното му място в § 65, поради което се предлага § 52 да бъде отхвърлен.
Становище на Министерството на образованието?
Не е мораториумът, става въпрос за Националната карта.
Гледаме на страница 4, колеги, § 52 по вносител.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не е.
Това е Националната карта.
Имаме два текста отзад. За § 65 има да варианта. Вариант едно и вариант две. Вариант две ни е дадено, че е вариантът на Министерството на образованието. Вариант едно е вариантът, който нашият референт предлага.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме редакцията на предложения от Вас вариант.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: На предложения от референта на Комисията. Вариант едно.
Госпожо Йорданова, ако обичате да го представите и съответно да изразите Вашите юридически аргументи за заменянето на думата „мораториум“ с „не се откриват нови висши училища“ и така нататък.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
При преглед на законодателната практика се установи, че думата „мораториум“ се използва главно при решенията, които Народното събрание приема. В Закона не се използва думата „мораториум“, затова предложих тази редакция:
„До приемането от Министерския съвет на Националната карта на висшето образование в Република България не се откриват нови висши училища, основни звена и филиали в държавните висши училища, както и не се преобразуват висши училища, основни звена и филиали в Държавните висши училища с изключение на преобразуването за консолидация и за оптимизация“.
Тъй като това е преходна разпоредба, виждате, че има срок в нея – до приемането от Министерския съвет на Националната карта, предлагам тя да бъде преместена след § 64.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие предлагате той да бъде отразен като нов § 65.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Като нов § 65, защото § 64 казва, че в едногодишен срок от влизането в сила на този закон, министърът на образованието и науката разработва и внася за приемане в Министерския съвет Националната карта за висше образование в Република България. Фактически така абсолютно логически се обвързва приемането на Националната карта с временната забрана, която се установява. Тъй като имаме срок в тази разпоредба, тя не е Допълнителна разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, а е Преходна разпоредба по смисъла на Закона за нормативите актове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Министър Вълчев, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Сега виждаме, че има разлика в съдържанието на тази временна забрана или това ограничаване на откриването по-надолу, така че ако е възможно да се направи компилация между двата текста. Да остане нашият текст след текста, че не се откриват нови висши училища.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Съжалявам, не знам защо е получило така – след „установява временна забрана“, остава текстът на Министерството на образованието и науката.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Нямам отношение към спора за редакцията. Искам само да обърна внимание, че и в трите редакции в тази, която е внесена първоначално, и в тази, която предлагате сега тук, и тази, която се предложили колегите от МОН и в трите забраната важи за колежи, филиали и прочее само на Държавни висши училища. Искам да знам, дали това е целта или става случайно?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Очевидно така сме го предложили в Министерския съвет, което е в резултат от обсъжданията ни. Може би в резултат на аргументите, че частните висши училища имат по-голяма свобода за определяне на вътрешните структури. Това е решение по целесъобразност – така или иначе е и временна мярка. Не мога в момента да Ви кажа на колко частни висши училища ще повлияе, ако разширим тази мярка и към частните висши училища. Принципно не възразяваме да обхване и частните висши училища.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Подкрепям бележката на професор Герджиков. Намирам за необходимо да отпадне държавни или частни. Да бъде за висши училища, което означава и двете форми, защото въпросът се поставя чисто юридически.
Не знам доколко е юридически издържано, тъй като висше училище се открива с решение на Народното събрание – доколко със Закон Народното събрание може да се самоограничи да вземе такова решение. Теоретично – не.
Второ, Народното събрание на всичкото отгоре се самоограничава в едно свое правомощие под условие до влизане в сила на решение на Министерския съвет за Националната карта.
По принцип не, че търся под вола теле, но да знаете, че теоритично тук може да има проблем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Мисля, че се ориентирах, ако нямате нищо против, да Ви предложа най-лесния вариант за текст. Просто „и филиали…“, на четвъртия ред на текста на МОН – вариант две МОН. На четвъртия ред виждате „факултети, департаменти, колежи и филиали“. Само „и филиали“, трябва да се премести преди това при „териториално изнесени структури“. „Териториално изнесени структури и филиали на висшите училища“, след това вече може на „факултети, департаменти и колежи в държавните висши училища“, за да имат свобода частните да си ги разкриват, както решат.
Проблемът е във филиалите, те са свързани с териториална карта и така нататък.
МИЛЕН МИХОВ: Бих искал да поставя един въпрос, който не противоречи на идеята, при която мисля, че всички се обединяваме. Да, можем да използваме думата „мораториум“, да поставим един мораториум за разрастване на системата на висшето образование до изработването на тази карта. Той е свързан с едно изключение, което засяга един специфичен вид висши училища, това са военните училища и най-вече новосъздаденото или нововъзстановеното Висше военно училище в Долна Митрополия.
Този текст на практика ще обвърже структурирането на това висше училище, създаването на факултети и всичко останало, с изработването на Националната карта за висше образование. Тук проблемът не е в това какво ще разпише Министерство или какво ще бъде утвърдено в тази карта, а проблемът е чисто във времето. Най-логичното и историчното е Министерството на образованието да си свърши работата в срок, и Министерският съвет, и правителството да си изпълнят мандата. Това е най-логичното и най-историчното ¬и да имаме технологично време Картата да бъде изработена в оперативен порядък и това да не пречи на структурирането на това Висше военно училище, което има специфични задачи, свързани с националната отбрана.
В съдбата на хората и на държавите понякога се случват и форсмажорни обстоятелства, ако възникнат такива и Картата бъде забавена и не бъде реализирана в определени времена, ние на практика ще поставим в зависимост структурирането на това Военно училище от решението на Министерския съвет. Предлагам на разсъждение и на обсъждане дали в този тест да не добавим „с изключение на“, правим едно изключение – не претендирам за юридическа коректност до степен на съвършенство „висшите учебни заведения към Министерството на отбраната“, мисля, че имаше и други текстове, където правихме определени изключения за този тип висши училища, включително и за МВР.
Това е временно изключение, но ще даде възможност на новото ръководство в Долна Митрополия да си планира работата, да си организира работата, да си движи всички неща. Те за една година няма да се структурират ясно е, но всички процедури да вървят въз основа на законосъобразен механизъм.
Новото ръководството в Националния военен университет в Търново също имат планове за своето развитие, защото този университет на практика загуби един факултет и остава с два факултета. Те също виждат свои действия в тази посока. Мисля, че това изключение не противоречи на общия принцип, ние да наложим едно временно ограничение на разрастването на системата на висше образование, защото още веднъж казвам: това са специфични висши учебни заведения, чиито кадри – обърнете внимание, на 100% се реализират. Тук нямаме създаване на конкурентни звена, физическо разрастване, завоюване на територии и така нататък в това нещо.
Затова апелира за разбиране и ръководството на Военното училище, и в Комисията по отбрана също част от народните представители споделят тази идея.
Предлагам Ви да разсъждаваме по този ход. Още веднъж казвам – това ми е основният аргумент, той не нарушава нашата идея да наложим рамка на екстензивното разрастване на системата на висше образование. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Министър Вълчев, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Всичко, което каза доцент Михов за Висшето военновъздушно училище е правилно, ако гледаме от неговата гледна точка. Ако гледаме от гледната точка на системата, ако не гледаме дървото в гората, ние последните десетилетия имаме проблем точно с това, че системата избуя профилно, фрагментира се структурно. Не толкова, че имаме много висши училища, което е популярната публична теза, а необоснованото екстензивно разрастване на системата, подхранена от либерализацията на приема. Не ни звучи принципно, не ни звучи издържано да имаме мораториум, забрана и да почнем веднага с изключенията.
Обръщам внимание, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който гледаме, не само, че не забранява на Висшето военновъздушно училище да открият факултет, ами той разрешава. Ако с този законопроект не се намалява изискването за численост на факултета, те нямаше да могат да открият факултет. Той разрешава, но разрешава след една година. Тоест Законопроектът, който гледаме, разрешава на Висшето военновъздушно училище да открие факултет след една година.
Не мога да си представя с какво толкова ще пострада дейността на Висшето военновъздушно училище за една година, ако съществуват с един факултет при условие, че 20 години са били един факултет? Нито имат такова профилно разнообразие, че да налага поддържането на два факултета. По никакъв начин според нас няма да бъде увредена дейността на Висшето военновъздушно училище. Въпросът според мен е единствено имиджов, че ще бъдат само с един факултет. Така беше предвидено миналата година, така бяха създадени.
Всъщност този закон, който гледаме, им дава възможност да имат два факултета при наличния академичен състав. Защо да не направим изключение за Софийския университет? След това можем и за още 38 висши училища да направим изключения и да кажем, че правим мораториум. Това е нонсенс.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика, доцент Михов – заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Господин Министър, до половината съм съгласен с Вас, но с другата половина съм категорично несъгласен. Военните училища са специфичен, отделен сегмент, който има отношение към националната сигурност. Ясно е, че те за една година не могат да скочат в Космоса, но има ли такава забрана, няма да има никаква законова основа за каквито и да са процедури. Информиран съм, че и общината, и всички фактори са готови да ги подкрепят и с материални средства, и със сграден фонд.
При мораториума, за който Вие говорите – една година, ние нямаме срок в Закона една година. Да, до въвеждане на тази карта, но тази карта може да остане и един месец, може да остане два, може да стане нещо, което да забави този процес. Това са военни училища. В края на краищата те преди всичко имат за цел да подготвят български офицери.
Специфичното е, че те работят по два закона – Закона за висшето образование, и Закона за отбраната. Те имат отговорности в много друг сегмент.
Не е мястото в тази комисия да говорим каква е нашата политика по отбраната и сигурността. Не мога да се съглася, че ние правим изключение, което засяга целия принцип в мораториума. Това е само за три или четири, ако го приемем, висши училища в системата на отбраната – Военна академия, Военновъздушното училище, Националния военен университет и Военноморското училище във Варна. Откакто са били създадени в чисто исторически смисъл, те са по-скоро военни училища към отбраната, отколкото към университетите. Затова казвам, че с другата половина не мога да се съглася.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Нямат никакви ограничения, независимо дали са с един, два или пет факултета, да правят процедури през тази една година. Да, те са специфичен сегмент и специфичните разпоредби, специалните разпоредби спрямо Закона за висшето образование са уредени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Това, че нямат ректор, избран от академичната общност, а началник, назначен от министъра на отбраната, е въпрос, който е уреден в Закона за отбраната и въоръжените сили. Всички изключения за тях са в този закон, а не в Закона за висшето образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, има ли? Не виждам.
Заповядайте, господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Само на доцент Михов да напомня, че в Преходните и заключителните разпоредби има текст, според който в едногодишен срок от влизането в сила на Закона, министърът на образованието и науката разработва и внася в Министерския съвет Националната карта на висшето образование. Тоест имаме някакъв краен срок, който, се надяваме, че ще спазим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов, ще правите ли предложение по чл. 83? Моля да го формулирате. Ако искате, първо да формулираме основния текст, след което Вие да формулирате към него предложението?
Първо, една забележка към Министерството на образованието и науката. Господин Йосифов, текстът, който е предложен от референта и експертите на Комисията, като редакция, всъщност следва Вашия текст – на вносител, на Министерския съвет. Вие обаче след това сте се развили в предложението, което сте ни изпратили, като сте включили колежи и така нататък.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Госпожо Председател, рамките на обсъждането на предходно заседание и след това в комуникацията с колегите точно оттам се роди тази редакция, защото тя е доста по-пунктуална и дескриптивна. Единственият въпрос, който възникна е: какво правим с филиалите на частните? За тях важи ли мораториум или така наречената временна забрана? Според мен предложението на професор Герджиков е приемливо и ако можем да го формулираме така, ще обслужи всичките възможни хипотези.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Йосифов, можете ли да ни дадете финална формулировка?
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: „До приемането от Министерския съвет на Национална карта на висшето образование в Република България се установява временна забрана…“ Нашето предложение е „временна забрана“, защото по тълковния речник „мораториум“ означава „временна забрана“. Ако кажете, че това е толкова дразнещо и фрапиращо, нека е „да не се открива”.
„…за откриване на висши училища на териториално изнесени структури и на филиали на висшите училища, на факултети, департаменти и колежи в държавните висши училища, както и за преобразуване на висши училища, основни звена и филиали в държавните висши училища с изключение на преобразуване с цел консолидация и оптимизация“.
В първата част на изречението важи и за частните, и за държавните.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доколкото разбрах, министър Вълчев предложи да се направи компилация между едното и другото.
Ако ми позволите след Вас, аз да предложа още една редакция, като ще помоля юристите да внимават какво ще прочета.
„До приемането от Министерския съвет на Националната карта на висшето образование в Република България не се откриват нови висши училища, териториално изнесени структури и филиали на висшите училища, факултети, департаменти и колежи в държавните висши училища, както и не се преобразуват висши училища, основни звена и филиали в държавните висши училища с изключение на преобразуване с цел консолидация и оптимизация“.
Господин Йосифов?
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Съгласни сме с тази редакция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, изказвания или бележки по така прочетената редакция? Няма.
Първо ще гласуваме току-що прочетената от мен редакция.
За – 17 , против и въздържали се – няма.
Давам думата на доцент Михов да направи предложение по чл. 83 от Правилника изключението за висшите училища към Министерството на отбраната.
МИЛЕН МИХОВ: Без да претендирам, бих предложил в края, където говорим за изключение, ново изречение.
„Настоящата разпоредба не се прилага за висшите училища към Министерството на отбраната“. Апелирам за национално отговорно мислене и гласуване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Който е „за“ така направеното предложение от доцент Михов, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 14.
Колеги, подлагам на гласуване отразяването на този параграф на съответното му систематично място в § 65.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване отпадането на подразделението „Допълнителна разпоредба“.
За – 17, против и въздържали се няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Изказвания? Не виждам.
Гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласуваме.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 53 – Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който по Доклада ще стане § 59:
„Откритите до влизането в сила на този закон процедури за институционална и програмна акредитация за оценяване на проекти, както и заварените и неприключили процедури за следакредитационно наблюдение, се довършват по досегашните условия и ред“.
Доколкото си спомням на работна група Министерството и Националната агенция за оценяване и акредитация смятаха, че няма нужда от подчертания текст, тоест нямаме нужда „от заварените и неприключили процедури“, но остана да си уточните и да се направи анализ има ли нужда.
Господин Йосифов или някой от Националната агенция за оценяване и акредитация да вземе отношение?
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: След консултациите с колегите от Народното събрание се съгласихме, че така обхващаме изцяло всички възможни хипотези и сме съгласни с текста – да включим и „следакредитационно“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по така направеното предложение за редакция? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
За – 17, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 53.
За – 17, против и въздържали се – няма.
По § 54 нямаме постъпили писмени предложения.
Изказвания?
Доцент Вълчева, заповядайте.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: В § 59 при „следакредитационно наблюдение“ е допуснато и „контрол“. Така върви текстът в Закона за висшето образование: „следакредитационно наблюдение и контрол“. Това е пълното наименование, затова изпуснатото да се добави, да се добави изпуснатото – „и контрол“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В такъв случай, колеги, ще подложа отново на гласуване новия § 59: „Откритите до влизането в сила на този закон процедури за институционална и програмна акредитация, за оценяване на проекти, както и заварените и неприключили процедури за следакредитационно наблюдение и контрол, се довършват по досегашните условия и ред“.
Който „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
По § 54 няма писмени предложения от народни представители.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 54, който в Доклада вероятно ще стане § 60.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 55 – Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага редакция на § 55, който става § 62:
„Трудовите правоотношения на работниците и служителите в звената по § 4к от Допълнителните разпоредби се уреждат при условията на чл. 123, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда“.
Госпожо Йорданова, заповядайте.
МАРГРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Това е правно-техническа редакция – тъй като в текста по вносител е посочен Законът за висшето образование, а всъщност това е § 55 от Закона за висшето образование, и който ние в момента разглеждаме, трябва да отпадне тук.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, в момента сме в Закона за висшето образование.
От Министерството на образованието и науката са съгласни.
Подлагам на гласуване текста, предложен от работната група.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 55.
За – 17, против и въздържали се – няма.
По § 56 няма постъпили писмени предложения.
Има предложения за редакция.
Госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Освен бележката за Закона за висшето образование по вносител е „до влизане в сила на Закона“. Когато се каже „влизане в сила на Закона“ се има предвид първоначалното влизане на Закона за висшето образование, затова казваме „този закон“, който има предвид Закона за изменение и допълнение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Йосифов? Не възразявате.
Може би трябва да прочета редакцията на текста:
„До провеждането на конкурс за заемане на длъжността „директор“ на всяко от звената по § 4к от Допълнителните разпоредби, правомощията на директора се упражняват от заварените към влизането в сила на този закон, съответно директор на Технологично училище „Електронни системи“ към Техническия университет – София и на Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи – град Правец“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството на образованието и науката трябва да каже какво е точното наименование.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: „Национална гимназия“ е временен статут, така че достатъчно е „Професионална гимназия по компютърна техника и системи“. Факт е, че в момента тя е национална, защото обучава в 28 области.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Може би все пак е добре да изпишем пълните наименования на двете училища в Закона, ако не възразявате, без съкращенията.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Извинявам се, само технически. По-нагоре в текста, мисля, че са изписани и е дадена абревиатурата. Ако прецените, нека да бъдат изписани и в Допълнителните.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, изписва се навсякъде, и професор Христов ми подсказва. Нека да спазим това, разбира се, технически ще го отразим при оформянето на Доклада.
Който е за така предложената редакция на § 56, който става § 63, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 56.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 57 – Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 64:
„В едногодишен срок от влизането в сила на този закон – същата е бележката – министърът на образованието и науката разработва и внася за приемане от Министерския съвет Националната карта на висшето образование в Република България по чл. 9, ал. 3, т. 2.“
Същата е редакцията като в предходната разпоредба.
Изказвания? Няма.
Който е „за“ така представената редакция, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 57.
За – 17, против и въздържали се – няма.
По § 58 няма постъпили писмени предложения.
Има предложение на работната група.
Госпожо Йорданова, заповядайте – същата редакция като горната.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Чета редакцията, че: „министърът на образованието и науката сключва договори за управление по чл. 10, ал. 2, т. 10 с ректорите на държавните висши училища, за които след влизането в сила на този закон остават повече от две години до приключване на мандата им – това е новото – след утвърждаване на правилата по чл. 92, ал. 2.“
Това бяха правилата, които важаха за възнаграждението, което ще получават по договорите за управление ректорите на държавните висши училища. Тук, както се разбрахме с министър Вълчев, го направихме „министърът на образованието и науката в тримесечен срок от влизането в сила на този закон утвърждава политика за развитие по чл. 10, ал. 2, т. 9; и
„т. 2. В четиримесечен срок от влизането в сила на този закон утвърждава правилата по чл. 92.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме така предложената редакция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложената и изчетена редакция на работната група.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 58.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Предложение от народния представител Джема Грозданова и група народни представители.
Кой ще представи предложението?
Заповядайте, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, господин Заместник-министър, уважаеми ректори, уважаеми гости! Предложението, което прави народният представител Джема Грозданова и група народни представители, касае текстовете, които вече приехме. В Преходните и заключителните разпоредби предложението да се създаде нов § 59:
„Мандатът на лицата, които към влизане в сила на този закон заемат ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници, не се прекратява предсрочно при навършване на 65-годишна възраст.“
Във връзка с обсъждането на това предложение на работна група – просто да припомня, искам да направя едно предложение по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предложението на Джема Грозданова и група народни представители да стане ал. 1 и да се създаде ал. 2:
„Алинея 2. Лицата, които заемат длъжности по ал. 1 и са навършили 65-годишна възраст към момента на влизането в сила на този закон, довършват мандатите си.“
Имаме двете хипотези – някой да навършат тепърва, и може би има хора, които в момента са навършили възрастта и са в мандат. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Имам само един въпрос: ако колективните органи, които са ги избрали, решат друго?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Професор Герджиков, заповядайте.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Има редица висши училища, които в правилниците си в момента изискват прекратяване при навършване на 65-годишна възраст. Аз съм съгласен с този текст, той създава нещо справедливо. Има хора, които не са избрали тези други условия, защото в Правилника на висшето училище изисква да бъде прекратен мандатът им на 65-годишна възраст. Ако се приеме този текст, трябва да се направи изключение за тези, които са били избрани при онези условия от Правилника на висшето училище.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Не знам как е във висшето училище, но когато се променя Законът, не се ли изменят и правилниците? Правилникът не би трябвало да противоречи на Закона.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, все пак се води стенограма, моля да говорите по-високо.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Всъщност правилникът не противоречи на Закона. Правилникът на Техническия университет в момента изпреварва Закона, който приехме току-що – съответните текстове, които изискват прекратяване на 65-годишна възраст. Техническият университет това го прави и в момента. Сега, ние ще им кажем обаче – докато ректорът не си приключи мандата, не го правете, въпреки че досега сте го имали в правилника и ние сега го приемаме в Закона, въз основа на преходната разпоредба, въпреки че в Правилника има съответствие с основната дейност.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Аз бих искал да допълня ректора на Софийския университет – не е въпросът в правилника, а е в практиката. Имаме университети, в които тази разпоредба в Закона, която сега въведохме и ясно е разписана е регламентирана в правилниците, и е практика. Ако направим изключение, така както сега го предлагаме, ще влезем в един казус, че до онзи ден всички, които са навършили 65-години напускат ръководните органи, включително и колективните – членове на академични съвети и така нататък, а след влизането на тази поправка, други ще продължат да упражняват правилата си. Въз основа на изключението, ще въведем една норма, която противоречи на Закона по силата на изключение и е практика до сега в университетите.
Практиката с това изключение въвежда други университети в такава колизия.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да бе, те всички го правят…
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Пак остава въпросът, независимо какво пише в правилниците. Ако колективният орган, който е избрал декан, ректор, ръководител на катедра, реши да го отзове предсрочно, ще има ли право? Спира примерно да плаща заплати, но неговият мандат е гарантиран?
ИВО ХРИСТОВ: Това е друга хипотеза, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Освен, ако органът, който го е избрал, не реши друго.
Другият вариант е – по решение на органа, който го е избрал, може да остане.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Микрофоните вече са наред.
Професор Христов, заповядайте.
ИВО ХРИСТОВ: Работят ли вече?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Да, работят.
ИВО ХРИСТОВ: Доколкото разбирам, предложението на колегата Грозданова урежда само една хипотеза – тя е в случая на навършване на 65-години. Това, което уважаемият господин министър предлага, разширява хипотезата и при други обстоятелства как се постъпва в такава ситуация. Това трябва да бъде като втора разпоредба – ал. 2, да речем, тъй като тази е свързана само…
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Други коментари?
Госпожо Йорданова, заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Тази разпоредба е свързана с предишната приета разпоредба за договорите за управление и мандатите, където досегашният текст казваше, че само в случаите по чл. 35 се прекратяват предсрочно. Ние добавихме и „при навършване на 65-годишна възраст“. Затова сме длъжни да уредим заварените положения „при навършване на 65-годишна възраст“. Правилно е в предложението да се добави какво става с лицата, които са избрани до влизането в сила на този закон и им предстои да навършат 65-годишна възраст, и на тези лица, които са избрани към момента на влизането в сила на този закон, вече са навършили 65-годишна възраст, но не е прекратен техният мандат. Разпоредбата е правилна и трябва да остане в този вид.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Може ли още веднъж да прочетете допълнението?
Колеги, тук имаме две хипотези. Имаме случаи, при които имаме започнал мандат, примерно на ректор, или на декан, или няма значение, на съответната ръководна длъжност, и който вече е навършил 65 години.
Втората хипотеза е за лица, които са със започнал мандат, но да речем, ще навършат 65 години, например три месеца, преди да им изтече мандатът. Какво – три месеца преди да им изтече мандата или четири, съответно те трябва да го прекратят? Това са два случая.
Професор Герджиков, заповядайте.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз го казах, госпожо Председател, но не работеха микрофоните.
Редно е да се уредят тези два случая – аз с това започнах.
Действително понеже са заварени положения и двата случая трябва да се уредят, само че има ректори, които сега ще навършат 65 години и при избора им общото събрание е знаело, че в правилника на висшето училище е записано, че при навършване на 65-годишна възраст, мандатът им се прекратява. Има такива случаи. Сега ние изведнъж ще ги направим още две години или колкото остават там.
Разбирам, че е трудно да се направи това правно-технически или както се нарича, но нищо не пречи да уредим тези два заварени случая, без да задължим висшето училище… Аз не знам какъв трябва да бъде текстът, но пак казвам какъв е проблемът. Общото събрание е избрало някой, знаейки, че той ще бъде ректор две години. То не е предполагало, че ще стане за четири години и няма никаква причина сега да ги принуждаваме насила.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министър Вълчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Отделно от това забраняваме, ако той направи някоя щуротия, загуби доверието на академичната общност, която го е избрала, този съвет, който го е избрал, да оттегли доверието от него и да му прекрати мандата. Според нас, трябва да става това продължаване след решение на органа, който го е избрал. Това е достатъчно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Господин министърът предлага да допълним накрая текста „след решение на общото събрание“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Колеги, къде другаде има такова нещо? Къде другаде препотвърждаваме „избор“? Простете, ако Ви звуча неграмотно юридически. Има заварено положение и навсякъде има заварено положение – и това е коректното и справедливото. Със сигурност има висши учебни заведения, които в правилниците са имали друга норма, както каза и професор Герджиков, но има и други учебни заведения, които не са имали тази норма. Сега се прави промяна в Закона. Не знам, може би ние в системата на средното образование сме по-дисциплинирани. Ние знаем, че вътрешните правилници не могат да противоречат на Закона. Това е!
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: В училищното образование го няма това многообразие на случаи, няма я тази автономия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Иво Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Доколкото разбирам, основната принципна хипотеза на Закона е, че по принцип лицата се пенсионират на 65 години. Това е правилото и около това правило вече започваме да правим разни изключения.
Това, което каза господин министърът, това е императивна норма – лицето се пенсионира на 65 години. Следователно тези, които са го избирали, са знаели предварително, че има такава императивна норма и в този случай, първо, че те с Правилника на университета не могат да дерогират императивна норма на Закона. `
В момента си създаваме много повече проблеми, отколкото да решаваме проблеми. Значи, те знаят, че в Закона пише, че „на 65 години лицето се пенсионира“ – ректор, декан, ръководител катедра, каквото е там. Правилникът на университета, или там на каквото е, не може да противоречи на тази норма на Закона. Те го избират за един месец, за три години, за половин година – при тази норма, под условие, грубо казано. Аз наистина съм против това да се препотвърждава изборът. Какво означава да се препотвърждава? Той е ясен.
Сега, ако ние ще правим изключение от това правило, тоест, че за заварените положения, тоест лица, които се намират в такъв тип правоотношение, за тях не важи това правило от 65 години. Господин министърът тука каза три хипотези, аз се сещам за още три поне. Ще създадем много проблеми – това искам само да Ви кажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Още веднъж ще напомня предложението от години на нашия синдикат. Да сложим норма в Кодекса на труда – 68 години, да премахнем § 11 и ще премахнем всички проблеми.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Може би обобщаващ вариант за това, което казваме и говорим, е да допълним предложенията на господин Борисов с думите: „с изключение на случаите на предсрочно прекратяване на мандата“. Да не отнемаме правото на органа, който го е избрал, за предсрочно прекратяване. Да не задължаваме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ще предложа, тъй като виждам, че тук с господин Йосифов има и други юристи. Господин Банчев, къде сте, точно до господин Славов, ще Ви предложа да отидете и да формулирате един такъв текст, който сега допълни министър Вълчев, и да ни го представите, докато ние разглеждаме останалите текстове.
За да можем ние да продължим и след това да разсъждаваме върху определен тест, защото в момента нямаме такъв.
Колеги, преминаваме към § 59, след това ще се върнем отново на предложението на народния представител Джема Грозданова и група.
По § 59 няма постъпили писмени предложения. Има обаче коментар.
Заповядайте.
АТАНАС БЛИДОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Съвсем накратко. Уважаеми колеги, от името на Националната агенция по оценяване и акредитация заявявам, че изцяло подкрепяме редакцията на § 59, както е формулиран. Това, на което искам да обърна внимание, е следното.
Предстои да се утвърди график за провеждане на новите процедури за програмна акредитация. Нямаме текст, който урежда от кой момент обаче този график ще бъде прилаган в действие. Очевидно, за да можем да работим по новия график, трябва да има приети изменения в Правилника. Това ще се случи, но бих искал да подложа на обсъждане дали не е необходимо да се даде един малко по-дълъг срок преди започване на прилагането на новите правила относно едновременното оценяване в рамките на програмната акредитация.
В тази връзка искам също така да спомена следното. В момента различните програмни акредитации в отделните висши училища са много разпръснати във времето. Винаги, както и да направим графика, ще има висши училища, чиято програмна акредитация изтича по-рано. За тях сме предвидили текст, но към момента няма предвиден текст, който да каже какво се случва с висшите училища, които получат нова програмна акредитация, примерно в края на 2019 г. или в началото на 2020 г.
Да, непосредствено съвсем скоро са получили програмна акредитация или им предстои да получат, и тази акредитация е примерно със срок от пет или шест години, а ние в графика ги предвидим, че подлежат отново на нова процедура за програмна акредитация след една, две години. С други думи по този начин веднъж ще има дадена акредитация за шест години напред, но на втората или на третата година ще трябва пак да ги акредитираме.
От тази гледна точка с колегите от Министерството на образованието – жалко, че колегите юристи излязоха, но колегата Йосифов е тук, обсъждахме възможности да се въведе един текст, който да казва, че НАОА ще прилага графика примерно от следващата година или от по следващата, който текст да даде една възможност за по-продължителна подготовка и за по-плавно преминаване към новия режим.
Отделно от това, към тази възможност може би е редно да се запише, че независимо от това, че съвсем наскоро някоя програмна акредитация е получила оценяване или оценка с определен срок, тя ще трябва отново да мине по новия график.
Това се получава от факта, че в момента всяко висше училище е заявявало отделни процедури за програмна акредитация в различно време. В момента няма две висши училища или няма много висши училища, които да вървят едновременно. От тази гледна точка има един дисбаланс и разминаване във времето. Затова според нас е необходимо да се помисли и в тази насока.
Последното нещо, което искам да споделя. Така, както е логиката на Закона, графикът, който се предвижда да бъде въведен, би следвало да обхване не просто оценяването в професионално направление, а би следвало да обхване и оценяването по специалностите от регулираните професии, за което според мен е необходимо да бъде направена съответната редакция в чл. 81, ал. 2, където просто да се добави думичката „и регулираните професии“, защото явно при работата сме я изпуснали. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Преди да дам думата на доцент Михов ще кажа, че толкова месеци се работи, а сега ни се предлагат текстове на коляно. Нали разбирате, че е малко несериозно.
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Председател, аз поисках думата, защото не ми стана ясно вместо шест месеца, Вие искате – една година, две години, три години, по-дълъг период: колко искате, за да се направи Правилникът и да започнете да работите по Закона? Нали без Вашия правилник и без Вашата работа Законът си е закон, там си стои и ние можем да се хвалим, че сме направили нещо.
Според мен това искане е малко несъстоятелно, изразявам се меко.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, а след това професор Герджиков.
АТАНАС БЛИДОВ: Благодаря Ви.
Най-рано можем да прилагаме новия график от началото на следващата календарна година. Няма да има възможност чисто технически това да се случи в рамките на 2020 г.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Как след една година? Ако искате пет?!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз съвсем се обърках вече.
Един от аргументите на колегата беше, че трябва да отложите срока за започване на този график, тъй като Министерският съвет има шестмесечен срок за приемане на Правилника, а без него не може да се започне. Това аз донякъде го приемам и преценете как да постъпите.
Вторият му аргумент беше нещо, което аз съм казвал в предишни заседания, че когато преминем от безразборен график, в който, когато поиска, тогава подава за акредитация, или когато му е изтекла – в график, в който правим акредитацията по направление едновременно за всички, които имат обучение в това направление.
Още тогава казах, че това ще доведе до проблема, за който колегата казва. Някои току-що са взели акредитация и им остава дълъг период, а ще се наложи да се акредитират само след една-две години, а не след шест, а други обратно – изтекла им е току-що, известно време трябва да стоят без акредитация.
Виждам две предложени решения на този проблем от Националната агенция за оценяване и акредитация. Едното решение е това, което Вие казвате, с отлагането на графика, а другото е това, което чета в току-що раздаденото писмо от професор Кабакчиева от името на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Аз не знам кое от двете е подходът, който НАОА иска. Дали това, което тя предлага като нов текст на чл. 81, ал. 2, или това, което Вие казвате, с отлагане на графика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Има и логистичен проблем, който се изразява в следното: ако Вие едновременно започнете програмна акредитация по определено направление, Вие няма да имате хора да го извършат едновременно. Как ще съберете експертни групи, как ще имате възможност да ги оцените, при положение че знаем, че в тези експертни групи са колеги от единия или от другия ВУЗ, които са в същото направление.
На пръв поглед звучи много примамливо това, което предлагате, обаче Вие няма да имате експертния капацитет да го свършите. Така че си помислете и по този проблем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ние вече приехме това да се случват по едно и също време и тази темпорална съпоставимост е много важна – да имаме обективна акредитация и да даде възможност за видима отлика, тъй като в момента отликите се размиват във времето и в неизмеримите субективни показатели, които се правят. Акредитацията трябва да се опрости, тоест да се намали проблемът с капацитета, трябва в по-голяма степен да бъде базирана на обективни и измерими показатели – това, което, убеден съм, ще предложи в новата методология Националната агенция за оценяване и акредитация.
Нашето мнение е да остане това да бъдат по едно и също време. Този преход ще причини някои неравнопоставености, но той е неизбежен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Аз съм съгласен с министър Вълчев, разбира се, това е идеята на акредитацията, но Законът и тук постъпи плахо, докато аз бях за радикално елиминиране на това разделение на програмна от институционална акредитация. Вие много добре знаете, че 2/3 от информацията се припокрива. Това е загуба на пари, на време и на усилия. Ако това беше решено по този начин, аз напълно съм съгласен.
Второ, ние имаме добри намерения, които ще се разбият в… Както знаете, всяка инициатива се наказва с изпълнението й. В случая, когато е възложено на Агенцията за акредитация, тя няма този капацитет, поради простата причина, че сегашната система за така наречените експертни групи според мен е компрометирана и тя не работи. Дори да искаме да имаме едновременно съизмеримост, за да видим оценките и оттам относителното тегло, това практически няма да се случи. Дано да съм лош пророк, но ми се струва, че на този етап Агенцията няма готовност да прилага Закона в този му вид. Предполагам, че колегите ще се съгласи с мен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания, колеги, има ли?
Аз само ще кажа, че ако дадем отсрочка на графика, всъщност ние нищо не правим, ние реформа не правим. Това е същността.
ИВО ХРИСТОВ: Ние подменяме тезата. Все пак нека да си дисциплинираме мисленето. Става въпрос за срока, в който Министерският съвет ще приеме Правилника на Агенцията. Какво има да го обсъждаме? Шестмесечен срок, а графикът Ви е съвършено друга грижа. Това е нещо, което Вие ще си приемете в самата Агенция.
Аз съм „за“ приемане на този текст и да приключим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Банчев Ви раздава и текста, който кратката работна група разработи за § 59.
Подлагам на гласуване§ 59 по вносител, който след това ще бъде отразен като § 67.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 60 няма постъпили писмени предложения. Има редакция – „Законът за висшето образование“ да бъде заменено с „от влизането в сила на този закон“.
Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване, първо, предложената ни редакция.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 60.
За – 17, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 61, тъй като сме коментирали в работна група този текст, ще дам думата на Министерството на образованието и науката да аргументирате Вашето предложение за § 61.
Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Това, което предложихме ние в текста на вносителя, по отношение на промяна в чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда е да се уеднаквят длъжностите, тоест да има само длъжности и да няма степени, защото трудовото правоотношение се заема по длъжност. Още повече по длъжност, която трябва да бъде и в онзи национален класификатор на професиите и длъжностите. Там длъжностите „асистент“, „главен асистент“, „доцент“, „професор“ съществуват, но длъжност „доктор на науките“ няма. Безспорно е, че доктор на науките е степен. Това пряко кореспондира с предложението за промяна на § 11, което вече беше гласувано.
Искам да обърна внимание на още нещо. Наистина коментирахме този въпрос и тогава беше взето принципно съгласие да се отхвърли предложението на вносителя, тоест чл. 328 да остане както е в настоящата му редакция. Но само да Ви кажа – там има обща формулировка за всички работници и служители при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След което има навършване на 65-годишна възраст за професорите, доцентите и докторите на науките, освен в случаите на § 11. Само че с препращането към § 11 там няма случаи за доктори на науките и всъщност ние индиректно наказваме докторите на науките, защото при навършване на 65-годишна възраст следва да бъдат освободени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това, което каза колегата Йосифов, е вярно, но по принцип във всички други структури, особено когато се касае за оценка на науките, докторите на науките, които не са на длъжности… Те могат да бъдат старши преподаватели и ако са доктори на науките, те стават членове на научния съвет, избират ги с всички права на професори. Ректорът е тук и ще Ви каже – избират ги с всички права на професори и на доценти в тези научни съвети, като квалификация, като заплата и така нататък. Затова е сложено и е диференцирано по този начин, за да влязат те в системата, да бъдат изравнени с другите, защото има доктори на науките старши преподаватели, които са по-добре квалифицирани от куп доценти.
Степента „доктор на науките“ има друга характеристика, тя не е обикновен доктор. За това говорим. Затова аз настоях миналия път да остане така. Разберете го – ако започне в дълбочина да разсъждава, колегията няма да приеме това. Щом те решават докторите на науките, без да са професори или доценти, да бъдат членове на журита, например, и така нататък това нещо трябва да бъде признато по някакъв начин. Изследователската наука и преподаването са сложни неща. Не може едностранно да постъпваме – тук няма длъжност, там има степен и прочее, и прочее.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Герджиков също има предложение тук. Заповядайте.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз искам да потвърдя това, което казва професор Станилов. То не се отнася само за Българската академия на науките и за висшите училища. На много места и в този закон, и в Закона за развитието на академичния състав, сме приравнили докторите на науките на професори, а сега, променяйки текста на чл. 328 на практика им казваме, че дори не са и като хабилитирани. Няма никаква последователност.
Аз предлагам да остане действащият текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Извинявайте много, искам само да поясня: хабилитираните лица изрично са посочени в закона. Това са професорите и доцентите. Докторите на науките в много отношения са добавени към хабилитираните лица. Това е вярно, но когато става дума за заемане на длъжност, докторът на науките не е длъжност.
Още веднъж искам да кажа, ако не съм бил разбран – това, че стоят в чл. 328 не им дава повече права. Напротив, те са най-ограничените от всичките три групи, уредени в този текст. Общите работници и служители във всички случаи, професори и доценти, за които има удължаване и възможност, а докторът на науките няма никаква възможност за удължаване, той трябва да бъде освободен веднага, като навърши 65. И това е текст, който десетилетия стои в закона.
Само да Ви кажа, че в Министерството никога не е постъпвало оплакване от някой доктор на науките, на който по някакъв начин не са му били уредени правоотношенията, или е имал някакъв проблем с тях, което означава, че не се е стигало до такъв конфликт.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Това отваря един по-широк дебат, защото аз сега разбирам, че господин Йосифов е наясно с аргументите, които изтъкнахме в началото писмено по повод на този текст. Той ни казва, че всъщност текстът на чл. 328 не дава повече права, а казва кой ще се пенсионира на 65 години, а другите може и да не ги пенсионираме. Абсолютно е прав, само че това не се отнася само за докторите на науките, а както току-що той каза – за всички останали, които не са хабилитирани.
Ако сега тук извадим докторите на науките, очевидно става дума за нехабилитираните доктори на науките, иначе няма смисъл да говорим. Ако става дума за нехабилитирани доктори на науките и ние ги вадим, дали да не се замислим за всички останали нехабилитирани, защото в момента има голяма разлика при пенсионирането между едните и другите – хабилитираните по един начин, нехабилитираните по друг. Ако ще го уеднаквяваме, има други средства.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Само да поясня: първата група –всички останали не са само хора в областта на висшето образование. Първата хипотеза на тази разпоредба засяга всички работници и служители по Кодекса на труда, тоест, че работодателят при определени условия може да прекрати трудовото правоотношение с работник и служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да има никакво значение той дали е хабилитиран, дали има степен или не.
Следващата част от разпоредбата урежда при навършване на 65 години на професори, доктори на науки и доценти, с изключение на случаите по § 11, тоест възможността да не им се прекрати на 65 години, а да бъде удължена по § 11.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги? Не виждам. В такъв случай ще преминем към гласуване.
Който е „за“ § 61, моля да гласува.
За – няма, против – 1, въздържали се – 16.
Текстът на вносителя не се подкрепя.
Колеги, много моля да погледнете текста от малката работна група, който беше раздаден, по предложението от народния представител Джема Грозданова и група народни представители.
Господин Борисов, заповядайте, да го представите.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, това е корекцията, която направихме, и мисля, че тя вече удовлетворява всичко, което се чу преди малко. Текстът става следният:
„Създава се ал. 2:
„(2) Лицата, които заемат длъжности по ал. 1 и са навършили 65-годишна възраст към момента на влизането в сила на този закон, довършват мандатите си при условията, при които са избрани.“ Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания по така предложената редакция?
Заповядайте.
МАРИЯН ГЕОРГИЕВ: Аз имам един въпрос към юристите – така, както е написан текстът, влизаме в следната хипотеза: ако едно лице в момента е на 64 години и заема длъжността заместник-ректор, като навърши 65 г. освобождаваме ли го? Защото тук пише, че лицата „и са навършили 65-годишна възраст към момента на влизане в сила на този закон“. А тези, които не са навършили и навършват, какво правим с тях?
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: В първа алинея.
МАРИЯН ГЕОРГИЕВ: Не се прекратява – добре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания, колеги?
Професор Иво Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Разбирам усилията на колегите, но може то да доведе до амбивалентни тълкувания. „…и при условията, при които са избрани“ – кои условия?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Всички – на Закона и на Правилника.
ИВО ХРИСТОВ: Всичко е нищо. Кои условия? Това е закон. Внимавайте! Условията на правилниците им ли? Фактически условия? Какви условия?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова, заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Така както е записан текстът, ние уреждаме едни заварени висящи правоотношения, затова сме в Преходните разпоредби. Обаче ще излезе така, че за различните лица ние ще направим различни уредба, което е изключително неправилно. Значи ние искаме да направим за всички лица, които са заварени на съответната длъжност към даден момент една и съща уредба, а така ще излезе, че в Техническия университет ще пенсионираме някой, само защото в неговия правилник го има това нещо, а в Софийския университет няма. Условията, които са избрани – това е изключително неточно, защото къде са тези условия? В Правилника, в Закона, в Правилата? Не е неясен този текст.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Нали 20 минути това говорихме, че са…
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Трябва да се уреди за всички по един и същи начин!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: По какво има мисля тук общ експертен, и политически, и всякакъв консенсус? Първото е, че слагаме мандалото на 65 години и оттук нататък не правим изключение.
Второто е, че със завареното положение не удряме хората, които са заварени и вече са им стартирали мандатите. Тук професор Герджиков постави един въпрос и той каза: с този текст практически когато някакви хора са гласували за един човек и са казали „аз гласувам за този човек с идеята, че той след три години ще се пенсионира“ и изведнъж ние ще ги направим четири години! И каза, че това е проблем. И този текст по този начин съобразява това нещо, де факто той казва следното: избран си при определени правила, за теб важат тези правила, при които си избран – и на стария закон, и на Правилника, и двете могат да са били правилни, но са в противоречие със сегашния закон. Това е практически цялата воля, която се чу тук. Няма препотвърждаване, няма това, за което поиска министърът и реагираха част от колегите, това е волята на залата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Всъщност ние уреждаме всички заварени положения, и аз да обобщя, към момента съобразно условията, при които те са избрани, които са най-различни, както стана ясно. Ама те са най-различни, ние точно заради това казваме, че… Те и в момента никъде в закон тези условия не са уредени, нали така госпожо Йорданова? Не са! Очевидно след като имаме казуси и те са заварени положения, ние няма как да не се съобразим с тях. Ние наистина уреждаме заварените случаи.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: И те са разнообразни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И те са твърде разнообразни.
Ако след това някой има неразбиране и се нуждае от тълкуване на Закона, ще направим тълкуването на Закона, но преди това Министерство на образованието, връщайки се към стенограмите от заседанието, ще даде съответните разяснения по това какво сме имали предвид. Така или иначе има казуси в правилниците на някои висши училища, които към момента не са били уредени в закон, но въпреки това висшите училища са имали определена политика и аз мисля, че ние трябва да се съобразим с нея.
Колеги, първо ще подложа на гласуване предложението по чл. 83 от Правилника, направено от народния представител Борислав Борисов. Гласуваме предложението за създаване на нова ал. 2 към предложението за § 59 на народния представител Джема Грозданова и група народни представители.
За – 17, против и въздържали се – няма.
И сега подлагам на гласуване текста по принцип може би на народните представители Джема Грозданова и група народни представители.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Ние така или иначе го гласуваме, тъй като то трябва съответно да бъде допълнено с нова ал. 2 и съответно да стане ал. 1, поради което ние го гласуваме по принцип, за да може в доклада да се формулира цялостното предложение за нов § 59, който ще стане със съответната номерация, съгласно гласуваните текстове, параграф с две алинеи.
По § 62 аз бих искала да направя едно предложение по чл. 83 от Правилника. Имате го в раздадения материал, а то е в т. 1, в ал. 3 думите „извършване на съвместна учебна дейност по учебните предмети“ да се заменят със „съвместно обучение по учебни предмети“. Не се променя смисълът, но това е терминологията, която следва Законът за предучилищно и училищно образование, там нямаме такъв термин като учебна дейност и затова по-коректното изписване е това.
След това имаме редакция малко по-надолу в текста на ал. 3 „учебните предмети“ – да отпадне членуването – „по учебни предмети“. Мисля, че така наистина е по-коректно.
След това в т. 3, ал. 6 сме предложили също изменение, а именно към професионалните гимназии и паралелките: „Учебните часове в Раздел А на учебния план, предвидени за обучение за придобиване на обща професионална подготовка, може да се използват за обучение за придобиване на отраслова и/или специфична професионална подготовка в Раздел Б на учебния план, като учебните предмети за придобиване на обща професионална подготовка се предвидят за изучаване в избираемите учебни часове на училищния учебен план до края на степента в“. Текстът на вносителя е „професионалните гимназии в паралелките за професионална подготовка“. Аз предлагам да добавим училищата по изкуствата и спортните училища, в които също имаме такава професионална подготовка и също имаме специфични учебни предмети и бихме дали и съответно глътка въздух и на тях.
Правя предложение за изменение в т. 5, ал. 4, като предлагам ал. 4 да се измени така:
„(4) Изключения по ал. 3 се допускат за…“.
Тук става въпрос за текста, който ни казва към момента, че училищата, в които имаме обучение в дуална форма на обучение, както и в иновативните училища можем да имаме седмична натовареност до 40 или над 40 часа за иновативните училища. Аз предлагам ал. 4 да изглежда по този начин:
„(4) Изключения по ал. 3 се допускат за:
1. обучението чрез работа в дуална система на обучение, при което общият брой задължителни избираеми учебни часове за една учебна седмица може да достигне до 40 учебни часа, в които се включва и времето за практика на определеното работно място;
2. обучението в иновативните училища – това е текстът на Министерския съвет, добавяме – училищата със споразумение по чл. 28, ал. 3, училищата по културата, училищата по изкуствата и спортните училища, при които общият брой задължителни избираеми учебни часове за една учебна седмица може да достигне до 40 учебни часа“.
Имаме и четвърто предложение, то е по предложение на професор Герджиков в т. 7…
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Отказвам се.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Отказвате се – добре, тогава няма да правя това предложение.
Госпожо Костадинова, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Подкрепяме така направените предложения, които смислово не променят текста, внасят обаче съществени коригиращи детайли.
По отношение на първото Ви предложение, което касае автономията, абсолютно коректно е отпадането на „учебните предмети“ като членуване, защото се дава възможност различните училища да избират част от предметите, по които могат да осъществяват съвместно обучение, тоест не по всички.
По отношение на тази алинея вероятно още по-добре би звучало, ако текстът „учебни предмети или модули“, което е на третия ред, се сложи с „и/или“ дотолкова, доколкото в следващата алинея това е посочено по този начин. „Съвместно обучение по учебни предмети и/или модули за придобиване на профилирана“ и така нататък.
И за „придобиване на профилирана“ бих предложила за яснота „или професионална“ дотолкова, доколкото няма как да придобиват профилирана и професионална едновременно.
По отношение на следващото предложение – подкрепяме разширяването на видовете училища, на които да се даде възможност в рамките на учебния план да разместват общата си професионална, и отрасловата и специфична професионална с добавянето на училищата по изкуствата и спортните училища, а заедно с първа точка професионални гимназии и паралелки в професионална подготовка се обхващат почти всички училища, които осъществяват професионално образование. В случай, че се търси някакъв по-кратък вариант, вероятно може да се избегне изброяването и да се каже „осъществяващи професионално“, но така предложеният текст е коректен.
По отношение на изключенията от общия брой часове, който е фиксиран в закона – минимум 22 и максимум 32, като се дава възможност на определени видове училища и за определени форми на обучение да се излиза извън тези рамки, подкрепяме добавянето на училищата по културата, по изкуствата и спортните училища, така както Вие сте го предложили, заедно с училищата със споразумение по чл. 28, ал. 3.
На мен обаче ми остава един въпрос в тази редакция на алинеята, тъй като единствено т. 2 – обучението в иновативните училища, остава без параметри, значи ли това, че за останалите училища се дава възможност до 40 часа, а иновативните могат до 100, или пък могат под 22? Това е единственото ми притеснение от този запис. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз много добре съм прегледала редакцията, тъй като я обсъждахме с Вас и предварително, но само ще Ви дам текста, който в момента действа в Закона. Към момента иновативните училища нямат такова ограничение и те затова са иновативни. Аз не смятам, че сега трябва да ги ограничим, защото не такава е първоначалната идея.
Чл. 103, ал. 4: „Изключения по ал. 3 се допускат за обучението чрез в работа дуална система на обучение, при което общият брой задължителни избираеми учебни часове за една учебна седмица може да достигне до 40 учебни часа, в което се включва и времето за практика на определеното работно място, както и за обучението в иновативните училища.“
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря.
Абсолютно коректна сте. Аз затова поставям въпроса и обръщам внимание на това, че по този начин няма никакви параметри за тези училища.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, моето предложение е да запазим настоящото положение, както и във Вашето предложение на Министерския съвет Вие също ще го запазили, така че се придържаме към Вашата философия. Не бих могла и не бих искала точно аз да съм човекът, който ще ограничи възможностите на иновативните училища, така че моето предложение за това е формулирано по този начин.
Изказвания, колеги?
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ СОТИРОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Председател, дами и господа народни представители, господин Министър, господин Заместник-министър, уважаеми господа ректори, дами и господа! Ще взема отношение само по темата, просто за да сте информирани в България в момента, ако не се лъжа, има над 400 иновативни училища. Скоро всички училища ще бъдат иновативни, най-вероятно натам се върви, тоест изобщо няма да са иновативни апропо, защото ако всички са елитни, то тогава с какво ще ги мерим, с какво ще ги сравняваме?
Следователно всички училища няма да имат ограничения и изобщо според нас и въобще според нашата група изначално откакто започнахме да разговаряме и да се опитваме да подобряваме качеството на средата и най-вече на образованието, смятаме, че не е необходимо на училищата да се гледа като на нещо, което трябва да бъде непременно ограничавано, това не е някаква джунгла, която ще ходи да съсипва и да се държи неприлично. Напротив, възможности трябва да се дават на училищата, свобода трябва да се дава, творческа свобода трябва да се дава и на екипите на училищата, и на ръководствата, и на учениците, разбира се, особено на талантливите от тях. Затова това просто Ви го споделям, не правим никакви предложения, нашето становище е да не ги делите на такива, които имат ограничения, и такива, които нямат ограничения. Всички би трябвало да имат свободата да правят по-добро качество, независимо дали ги наричаме иновативни, национални и им даваме едни статути, които по принцип са административни, те не са иновативни по същество, а са иновативни, защото са минали процедурата за иновативно училище! А иновативен не се става с процедура. Тук това е същност проблемът, че всеки, който кандидатства да стане иновативен, ще препише проекта на предишния, ще стане иновативен. Това обаче по същество не го прави иновативен. Тоест докато иновативността е административна процедура, по-добре е да няма ограничение за колкото се може повече училища. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Това е друга тема – за иновативните училища, към която след като приключим със Закона за висшето образование, може би е добре да обсъдим. Може би поводът за това ще бъде Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, който Министерството ще внесе, тъй като в момента се подготвя, доколкото ми е известно, задължително предучилищно образование за децата, навършили 4 години. Моето лично мнение е, че ал. 7 на чл. 38 от Закона за предучилищно и училищно образование, това е алинеята, която касае критериите за иновативни училища, се тълкуват доста превратно.
Идеята на тази алинея беше и изобщо на философията на иновативните училища беше не всяко училище, както Вие казвате, да, 400 е прекалено много, идеята беше по-скоро това да са тип, не обичам тази дума, затова между другото тогава доста дискутирахме с колегите в комисия и решихме да заменим „експериментални“ с „иновативни“, но това е нещо, ще го спомена, лека му пръст, на академик Сендов – Сендовската система и училищата, които я прилагаха, тоест това е експеримент. Не за училището, а за цялата система, и ако има нужда от корекции тук, разбира се, ще ги премислим в съответните срокове, и може би е добре наистина да предложим редакция, за да не се окажем в един момент с 2000 и колко са училищата в момента, и 2400 училища да се окажат иновативни. Това че някой е измислил нещо ново за своето училище, не го прави на практика иновативно, защото то не допринася с нищо за образователната система. Да, то подобрява резултатите на своите ученици, но това е неговото задължение, то би следвало да бъде записано в стратегията на училището, но когато предлага нещо различно, нещо ново, както сте Вие, тогава би трябвало да се говори за нещо качествено и различно. Това би било вече наистина иновация.
Министър Вълчев поиска думата, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Аз съм съгласен и с Вас, и с господин Сотиров, но все пак тази концепция в момента за иновативните училища е полезна. Тя не бива да се отрича. Няма нищо лошо всички да са иновативни. Всяко едно училище трябва да има стремеж за иновации, всеки един учител трябва да има стремеж за иновации и креативност, така че да постигне по-добри резултати. Повсеместността е проекция на равния достъп до образование, в това число и до, ако искате, до иновативно образование. Изключенията, които дават иновативните училища, са възможност за промяна на системата. Тази промяна в момента е контролирана. Това не значи, че е по-добра като контролирана.
Господин Сотиров предлага тази промяна да бъде неконтролирана. Да, в един момент сигурно и това ще дойде. Ние наистина трябва да имаме по-голяма свобода, но нямаме и гаранции, че ако дадем на всички тази свобода, тя ще бъде добра. В момента в тези 400 училища имаме проекти с истински иновации, имаме и проекти, които правят училищата иновативни в един процент от работата им, което в никакъв случай не означава, че това са доминиращи иновативни училища.
В страната съм видял много по-иновативни училища без одобрен проект за иновация, отколкото такива с одобрен проект за иновация. Така че това е само един статут и една табела, но и възможност все пак ние да провеждаме тази политика на насърчаване на иновациите.
Другото, което казвате за експериментални училища, ние можем да ги въведем като част от иновативните училища или, ако искате, дори част от националните училища, защото в момента едни от критериите за национални училище е училища, на които ние възлагаме национална задача. Ако експериментът ни е национална задача и ние искаме да тестваме и с част от училищата, можем и по линия на националните училища да го направим това. Трябва да се състои промяната, тя е неизбежна. Въпросът е с каква технология я правим. Иновативните училища в момента са добра възможност.
Имаме първи доклад за иновациите от последните две-три години съвсем отскоро – можем да Ви го предоставим. По-голямата част от иновациите можем да кажем, че са оценени положително, но има и такива, които не са достатъчни, за да кажем, че училището е иновативно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Аз все пак не искат да смесваме креативност и иновация. Това наистина са две различни неща. Казвам каква е била философията на законодателя, когато е приемал тази ал. 7. Наистина би било добре в Комисията да разгледаме на заседание този доклад, съответно да видим какви са практиките в различните училища, така че ако се наложи съответно да предложим промени. Но наистина лично аз, и с колегите си говорим, че има практики, които са обявени за иновации, училището се нарича иновативно, а всъщност не прави нищо ново, няма да давам конкретни примери, но да, това не е тема на този законопроект.
Заповядайте, доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Първо изказване, после въпрос, после предложение. Чета страница осма в § 4: „в училищата по култура обучението за придобиване на специализирана подготовка в 8 клас може да бъде осъществявано в задължителните учебни часове вместо учебния предмет „История и цивилизация“. Това ми звучи застрашаващо към моята чест, диплома, образование и квалификация като учител по история! Разбирам, че е направено със специална цел, само че това в закона да го сложим, че историята може да бъде заменена в училищата по култура въобще!? Да, то ще бъде преместено еди какво си, но ми звучи изключително дискриминационно за история и цивилизация, за предмета! Защото в долните разпоредби се предвижда учебен предмет от Раздел А и така нататък, и така нататък. Е, защо „История и цивилизация“ можем да го вземем и да го подменим с часове по култура, а не да речем география? Примерно идва ми география, защото тук май няма географи много. Като историк, извинявайте, тук има в залата няколко историци и ние да гласуваме, че историята може да отиде в „Б група“ в девети клас вместо нещо друго, което не ни е ясно, не ни е ясно, нали? И затова мисля, че такава прекалена регламентация не е редно да има в Закона. Какво ни пречи да го напишем – предмет от Раздела А, примерно? Но това не мога да го приема.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Костадинова.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря.
Може би е необходимо малко обяснение, за да разберете логиката на тази разпоредба. Действително тази разпоредба идва за да отговорим на спецификата на едно от училищата по културата – Националното училище за древни езици и култура. Ситуацията е такава: тяхната специализирана подготовка изисква в осми клас изучаване на антична история. Ако приемем, че в Раздел А, задължителната подготовка, те изучават историята такава, каквато се изучава във всички училища, тези деца ще бъдат поставени в ситуацията да учат едновременно история, не съм историк, за да кажа точно кой период, но да речем около Първата световна война, заедно с това антична история, което прави трудно осъществяването на специализираната подготовка. Какво казва разпоредбата? Казва: в Раздела А и в Раздел Б в осми клас тези деца ще учат само специализирана подготовка, разбирайте антична история, а в Раздел А и в Раздел Б в девети клас ще учат тази история, която е трябвало да учат в осми клас, както останалите, тоест те няма да изпуснат никаква част от историята, но ще разместят в годините историята, така че да могат да осъществяват в осми клас изцяло специализираната си подготовка в областта на античната история и култура.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Много ми е любопитно кой го измисли? Много съм любопитен да знам кой го измисли това нещо, защото в залата стоят не само историци, стои ректорът на Софийския университет, в който университет, като е направен висше училище, има историко-правен факултет, юридически факултет! Консултирали ли сте се с историк, който да е професионалист в обучението, който да е педагог? Там имаше едно време в Софийския университет Методика на обучението по история, цяла специалност имаше, която се занимаваше с тези работи.
Не можеш да започнеш да учиш антична история и след това да преминеш в онази история, както Вие казвате, като трябва да се върнеш да учиш пак античността, по-тесен профил. Общата история започва от античността. Започва от античността! Ако Вие обаче сте направили да започва от Средновековието и да продължите нагоре, пак е пълна бъркотия и пак е неправилно методически и мога да Ви го докажа и сега за 10 минути, ама няма време.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Не споделям притеснението на двамата колеги народни представители, защото това, което обясниха от Министерството е, че само се изместват с една година нататък нещата, нищо не се губи, просто се започва хронологически с антична история, след това Средновековна и така нататък. Тоест този текст решава един от проблемите проблемите на учебния план в Националната гимназия за древни езици и култури, а именно това историята да върви хронологически от осми клас нататък. В този смисъл текстът е по-скоро полезен.
Това, което мен ме притеснява, е че в учебния план на Националната гимназия за древни езици и култури има и други проблеми, които тук не виждам решени, а именно основният проблем с древните езици. В момента са намалени и напъхани къде ли не по задължителната подготовка, за да паснат на единствения учебен план на Земята. Не знам този текст дали е достатъчен, иначе той не е вреден, полезен е, не се притеснявайте, нищо лошо няма да стане. Обаче освен него би трябвало да има и други, които да решават за другите специфични неща в този тип училища, а именно древните езици. Благодаря Ви.
СВЕТОСЛАВ СОТИРОВ: Мога ли да Ви помоля за малко внимание, защото чувствам, че трябва да сте информирани и за целия процес, който протече в МОН по тази тема, уважаеми господин доцент Михов и професор Станилов?
Всъщност професор Герджиков е абсолютно прав, тук става въпрос за поправки, подобрявания на учебния план. Ако си спомняте, на предишното заседание Вие единодушно се въздържахте върху една корекция, която беше предложена – да могат университетите да създават правилните учебни планове, рамкови учебни планове. Тя беше именно в този контекст, защото едно специализирано училище има едни нужди, а друго технологично или високотехнологично училище има други нужди. В рамките на рамковия учебен план тези нужди се счупват.
Историята тръгна оттам, че ние седнахме да дискутираме учебния план на Технологическото училище „Електронни системи“ и показахме, че имаме 0% специализирана подготовка в осми клас. Не може да правите програмисти с 0% начало! Показахме, че 75% от натоварването отива в 11 и 12 клас, което вече е непосилно за дори за най-бляскавите умове. Тоест това, което съвместно с госпожа Костадинова направихме, е да изтеглим в 8 клас специализирана подготовка достатъчно, че да започнат, да положат основите, защото, съгласете се, че Вие не може да учите немски и да го учите само в 11 и 12 клас, и накрая да се очаква от Вас да направите анализ на Гьоте! Просто не е възможно да се постигне такава цел. Интелектуално е изключително трудно. Всъщност когато седнахме да направим разбора за Технологическото училище „Електронни системи“ се появиха проблемите на Националната гимназия за древни езици и култури. Това е член, който е добавен точно в контекста пък на техния специализиран план, за да помогне и на тях, тоест да не решаваме само ТУЕС-ките проблеми.
Появиха се и други училища с нужда от подобряване на плана. Но ключът тук е подобряване на плана, тоест планът има проблеми и ние неслучайно на предното заседание отворихме тази тема. Отново бих искал да я поставим и днес, когато има възможност, разбира се, но има нужда от подобряване, от редактиране и от реформиране генерално на учебния план. Наистина е така. Благодаря Ви.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря за Вашите обстойни методически разяснения. Те са ми известни и познати. Държал съм изпит по тях. Вие ми отговорете: как може казус да го превърнем в норма? Пише: училищата по култура. Колко са училищата по култура в България? Не са едно, нали? Не ми отговаряйте. Могат да подменят история и цивилизация! Добре! Казусът се превръща в норма. Ако това е целта…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги, има ли? Не виждам. В такъв случай ще преминем към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението, което направих по чл. 83 от Правилника. Първо ще ги гласуваме поотделно. Първо гласуваме изменението в ал. 3, т. 1 от предложението със съответните редакции, които предложи госпожа Костадинова.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване предложението за изменение в ал. 6 на т. 3.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване предложението за изменение на ал. 4 в т. 5.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 62.
За – 15, против – няма, въздържали се – 2.
Сега преминаваме към Предложението на народния представител Ирена Анастасова.
Заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Няма да съм многословна.
Уважаеми колеги, госпожо Председател, господин Министър! Моето предложение е продиктувано от съществуваща разпоредба в сегашния Закон за предучилищно и училищно образование относно професионалните паралелки и училища. Съществуващата разпоредба на чл. 144, ал. 1 гласи следното: „В средно училище, в обединено училище и в профилирана гимназия може да се утвърждава държавен план-прием за обучение в паралелки за придобиване на професионална квалификация при следните условия“ – изброени са условията и едното от условията в точка 3 е: с една дума перифразирам, ако няма друго училище на територията на общината, което да предлага същото обучение.
Идеята на законодателя, когато е приемана тази разпоредба, е да се, образно казано и непрофесионално казано, съживят професионалните гимназии и така нататък, но от приложението на Закона до днес се виждат и някои недъзи, защото има населени места, в които броят на тези паралелки не достига. По тази причина моето предложение е, има и предложение от Министерството впоследствие, но моето предложение е към този текст след думата „общината“, тоест ако няма други паралелки в общината, да се постави запетая и да се каже: „а за градовете с районно деление и на територията на района“, защото, нали разбирате, че примерно за София с милион и двеста, говоря само с адрес на постоянно местоживеене, гледах последното преброяване на населението, София - милион и двеста, Варна - 350 хил., Пловдив - 300 и не знам колко хиляди, Бургас - 210 хил. Едно е когато имаме паралелка или две паралелки в населено място с 10, 15, 20 хиляди население и друго е, когато имаме една или две паралелки в град с население милион и двеста хиляди.
Тъй като има предложения в този дух и от Министерството на образованието, приемам като по-коректно, тъй като те свалят летвата до 30 хил., тоест казват, че тази разпоредба няма да важи за населени места с население над 30 хиляди. Приемам го това нещо.
Само имам един въпрос към вносителите от Министерството на образованието, тъй като те предлагат, че в тези случаи министърът утвърждава тези паралелки, съгласна съм че министърът трябва да утвърди тези паралелки. И затова обаче питам: как министърът решава, дали съществува необходимост, тъй като тук е казано при необходимост от специалисти с такъв професионален профил, как министърът решава дали има, той как идентифицира тази необходимост?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ние с госпожа Анастасова имаме абсолютно еднакви намерения, притеснения и констатации на проблема. Благодаря иМ, че прави това предложение така като то не се съдържаше в законопроекта, внесен от Министерския съвет. Ние имаме намерение да го предложим със Закона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното образование, който готвим, но рискуваме да изтървем тазгодишния прием, а сега има всички шансове да го хванем.
Какъв ни е проблемът? Тази разпоредба, която е мислена с добри намерения за защита на професионалните гимназии и професионалното образование, в момента всъщност пречи за развитието на професионалното образование. Защо? Защото в големите градове колкото по-голям е градът толкова повече важи това, това сме достигнали максимума на увеличаване на приема в професионални паралелки. Последните години, няколко години водим политика за преструктуриране на приема и за увеличаване на приема в професионални паралелки, увеличихме от 48 и половина на близо 57% приема, но в София дори намаля. Защо намаля в София? Защото ние не можем да откриваме в средните училища, в гимназиите професионални паралелки, тъй като вече почти целият списък е изчерпан. Това важи и за големите градове и в София само 36% е приемът в системата на професионалното образование. Конкретно IT специалности – много училища искат да открият професионално обучение в специалност „Приложен програмист“. Математическите гимназии искат да открият обучение по специалност „Приложен програмист“, IT секторът е този, който генерира висока добавена стойност, задържа хората в България, задържа в регионите! Ние имаме шанс да постигнем полицентричен модел благодарение на IT сектора. Нетната миграция е навътре, а не е навън. Влизайки в ера на още по-мащабни дигитални трансформации, разделението на света между развити и развиващи се държави ще бъде детерминирано от това дали имаме достатъчно специалисти със знания в областта на дигиталната креативност.
Още един аргумент. За съжаление ние имаме и стратификация в системата на професионалното образование. Една голяма част от професионалните гимназии са оформени като избор на деца с ниски или с от ниски към средни резултати. Добрата новина е, че конкретно за IT специалностите ние имаме ръст, имаме търсене на това професионално и висше образование, и то от ученици с високи резултати. В почти всички математически гимназии, както Ви казах, пък и други училища, които обучават ученици, се привличат ученици високи резултати, искат да открият специалности в професионалното образование. Това е един от нашите шансове, трябва да има и възможност повече училища. Но пак това не трябва да бъде за сметка на професионалните гимназии. Няма как да бъде за сметка на ТУЕС, тъй като той е едно от най-желаните училища. Затова предлагаме три условия предлага кумулативно: условието да е изчерпан капацитетът в професионалните гимназии, тоест на първо място професионалните гимназии; предложенията ни с това на госпожа Анастасова се различават само по отношение на условията; условието градът да бъде с районно деление означава да изключим Бургас, а и там имаме и достигната граница на разрастване на системата на професионалното образование, която не можем да преодолеем, район Аспарухово във Варна е с 28 хиляди жители, а Бургас е с 200 хиляди. И затова предлагаме това ограничение плюс изчерпан капацитет на системата, плюс разрешение на министъра в зависимост от необходимостта и имаме процедура за определяне на план-приема, която включва съгласуване на местно ниво, разговори с работодателите в рамките на областния съвет за заетост, така че предложенията, които идват при министъра за приема са съгласувани на всички нива. Имаме и национална политика. Тя е отразена в защитените специалности специално с очакван бъдещ недостиг, тоест ние сме направили, имаме картина за поне петгодишен период за разрива между специалистите от една професия, които ще излязат от масата на работната сила, и децата, които учат, тоест разривът между очакваното бъдещо търсене на пазара на труда и днешния брой ученици, които се обучават.
Разбира се пет години не трябва да ни бъде хоризонт, ако говорим за хоризонт над 5 –10 години, тогава това, за което говорих за информационните технологии, там няма риск да предозираме – колкото повече професионални гимназии имат приложен програмист, толкова по-добре. В момента в Димитровград 2 училища предлагат приложен програмист и професионалната гимназия казва: математическата гимназия не са ни конкуренти. Като пример – Димитровград е може би с 50 хиляди жители, не знам колко, затова предлагаме и границата от 30 хиляди жители, тоест проблем има и в Димитровград, и в Бургас, и в София, не само в градовете с районно делене.
Това са нашите аргументи. Търсим баланса, без да увредим професионалните гимназии с темата на професионалното образование, да разширим приема в професионални паралелки. Аз лично ще дам такива разрешения за специалност с очакван бъдещ недостиг и IT специалностите.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Други изказвания?
Предложението на Министерството ще го прочете госпожа Анастасова за стенограмата, по чл. 83, за да можем да го подложим на гласуване.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: „Създават се нови ал. 2 и ал. 3:
„(2) В средно училище, в обединено училище и в профилирана гимназия в градовете с население над 30 хиляди души при условията на ал. 1, т. 1, 2 и 4 може да се утвърждава държавен план-прием за обучение в паралелки за придобиване на професионална квалификация, дори когато на територията на общината има едно или няколко училища, които предлагат същото обучение, но материално-техническата база, с която разполагат, не е достатъчна и/или липсва достатъчна възможност за осигуряване на обучението с необходимите учители по професионална подготовка.
(3) В случаите по ал. 2 държавният план-прием за обучение в паралелките за придобиване на професионална квалификация в средно училище, в обединено училище и в профилирана гимназия се утвърждава след разрешение на министъра на образованието и науката, ако съществува необходимост от специалисти с професионална квалификация по съответна професия.“
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Съвсем чисто правно-техническа забележка. Предполагам, че колегите от Народно събрание ще го отразят, но всъщност след тези две алинеи трябва да кажем, че досегашната 2 става 4, а ал. 3 става 5 и да се оправят препратки към новите алинеи.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Да, точно така.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред ще гласуваме първото предложение по чл. 83, заедно с направените редакции в промяната на подредбата на алинеите.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Сега гласуваме писменото предложение на Ирена Анастасова по принцип.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Продължаваме с § 63. По него нямаме направени писмени предложения, имаме само една редакция, която е направена след работната група, която имахме преди време, в заседанията, по отношение на ал. 3 да бъде отразена в Преходните и заключителни разпоредби като отделна разпоредба. Това означава ли, че трябва да гласуваме само нея отделно, че ще я изпратим на систематичното място?
Преди това има ли коментари по този текст? Нещо от Министерството искат ли да допълнят? Не.
Най-напред ще гласуваме в т. 4, ал. 3, на 11 страница е предложението, да бъде отразено на систематичното иМ място в Преходни и заключителни разпоредби на Закон за висшето образование като нова отделна разпоредба .
За – 17, против и въздържали се – няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 63.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 64 .
Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо Председател, тук трябва да направим една правно-техническа редакция. Започваме със Закона за признаване професионалните квалификации, след това са обнародванията, в § 4 от Допълнителните разпоредби се създава ал. 5, тоест § 4 от Допълнителните разпоредби идва след съдържанието в скобите.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Прочитаме редакцията, която предлагате: в § 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за признаване на професионалните квалификации се създава ал. 5:
„(5) Удостоверенията по ал. 1 се издават в срок до 30 календарни дни при предоставяне на стандартна услуга, и в срок до 10 работни дни при бърза услуга.“
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не, това е действащата разпоредба. Може ли аз да го прочета:
„В Закона за признаване на професионалните квалификации в § 4 от Допълнителните разпоредби се създава ал. 5:
„(5) Удостоверенията по ал. 1 се издават в срок до 30 календарни дни при предоставяне на стандартна услуга и в срок до 10 работни при бърза услуга.“
Първо се извежда напред законът, след това… Чисто технически е.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Има ли коментари?
От Министерството? Съгласни са.
Преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме редакцията на Комисията, която беше прочетена преди малко от госпожа Йорданова.
За – 17, против и въздържали се – няма.
По принцип текста на вносителя за § 64.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Писмено предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители за създаване на § 65.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нашето предложение е по предложение на професор Герджиков и на Съвета на ректорите, което сме припознали от становищата. Само ще Ви прочета ал. 2 от чл. 29в. Тя казва, че в състава на Съвета по ал. 1 задължително се включват членовете на академичния състав на съответния факултет или научна организация, които заемат академичната длъжност професор или притежават научната степен доктор на науките. Смятаме, че тази ал. 2 е излишна, независимо, че сме я създали през 2018 г.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тъй като в много висши учебни заведения и научни организации по-характерно за българското общество, груповщина мнозина професори, и това са истински преподаватели и учени, са останали извън този състав. Но щом ректорите настояват, аз няма защо нито да ги уча, те се варят в този котел. Не съм сигурен, че това е правилно, аз ще го гласувам това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков, желаете ли да вземете отношение по предложението?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Да, ще Ви бъдем благодарни, ако подкрепите този текст, внесен от госпожа Дамянова, защото иначе се получават няколко проблема.
Първо, не можехме да осигурим кворум за тези процедури с присъствието на всички професори във факултета, особено големи факултети, и, второ, изборът на професори от дадено направление се правеше от професори от други направления, защото има факултети с по няколко професионални направления, които са доста далеч едно от друго. И накрая при нисък кворум се получаваха още по-големи странности, например при 45 гласували е достатъчно трима да се въздържат, за да не бъде положителна процедурата. Затова Ви моля наистина да приемете тази отмяна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Подкрепяме направеното предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Милена Дамянова и група.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Сега преминаваме към писменото предложение на народния представител Кристина Сидорова.
Изказвания? Тя беше миналия път.
Становище на Министерството на образованието? Да, казахте го, не подкрепяте.
В такъв случай преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Кристина Сидорова.
За – 6, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението от народния представител Емил Христов е оттеглено.
Професор Герджиков, първо ще изгласуваме това, което Ви раздаваме, и след това ще се върнем на Вашите предложения.
По §31 имаме предложение от народния представител Станислав Станилов, което е оттеглено, имаме гласуван текст на Комисията, но имаме една редакция, която е прегледана от референтите и съответно екипа на министър Вълчев и редакцията е в точка пета, която трябва да звучи така:
„5. досегашната ал. 6 става ал. 7, като думите „чл. 83, ал. 5, т. 2“ се заменят с думите „чл. 83, ал. 4, т. 2“.
Госпожа Йорданова Искате ли да дадете обяснение защо го добавяме това?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това е правно-техническа препратка, която трябва да се съобрази с новоприетия текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Наистина това са редакционни поправки, в които има сгрешена препратка или нещо е изпуснато, но предпочитаме да ги гласуваме тук, за да е чист докладът, можем принципно и в залата, така или иначе, ако нещо остане, ще го коригираме там.
Приема се единодушно.
Следващият параграф е § 42. В него имаме предложение за редакция на точка първа., а именно в ал. 3, т. 4, буква „г“ думите „и административни“ се заличава, тоест изпусната е т. 4 в първоначалния текст на Министерския съвет.
Господин Йосифов?
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Подкрепяме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване направената редакция.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Няма как, трябва да подложим на гласуване тази поправка, за да може да влезе в доклада.
Сега ще дам думата на професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Имам предложение за два текста от вече гласуваните параграфи. Първият ми се струва напълно безспорен, защото го обсъждахме на изнесеното заседание. Най-напред да започна с това, че Вие гласувахте отпадането на ал. 10 на чл. 81, в която са обективните показатели, по които…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само да ни върнете към параграфа от работния материал.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: За § 8 става дума.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 8 е за създаване на чл. 17.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Да, в този член ги няма посочени обективните показатели, за които става дума в него, а в действащия закон ги има. Те са в чл. 81, ал. 10, която сега вече е отменена. И по тази причина предложих още тогава текстът на отменената алинея да влезе тук, в чл. 17а, ал. 1 след думите „обективни показатели“ и така след „обективни показатели“ да се добави „включващи брой публикувани и реферирани научни статии в международните бази данни, брой подадени заявки за международни патенти, брой цитати в реферирани и индексирани списания от други автори, в международните бази данни по критерии“ и продължава действащият текст. Това е старият текст на чл. 81, ал. 10, който беше отменен, но тук трябва да влезе според мен, иначе обективните показатели няма да бъдат определени в Закона, а ще бъдат изцяло в подзаконов нормативен акт.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: След като не са определени в Закона, отиват в подзаконов нормативен акт, където можем да отчетем повече специфики, например на училищата по изкуствата, висшите училища по изкуствата или тези, които обучават професионално направление спорт. Някои от тези критерии са несъотносими към тях.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Министър Вълчев, това е текстът, свързан с критериите за изследователско висше училище! Няма как училищата по изкуствата с други критерии, свързани с изкуствата, да станат изследователски висши училища. Критериите за изследователско висше училище могат да бъдат само едни –публикации, цитирания и това беше текстът на чл. 81, ал. 10. Няма как да ги заменим с друго.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Много моля да погледнем чл. 81, ал. 10 на действащия: „оценката по ал. 6 за изпълнението на изискванията на чл. 17, ал. 4, т. 2 се извършва въз основа на обективни наукометрични показатели, включващи брой публикувани и реферирани научни статии в международните бази данни, брой подадени заявки за международни патенти, брой цитати в реферирани и индексирани списания от други автори в международните бази данни по критерии, при условия и по ред, определени с акта по чл. 17, ал. 4, т. 2. Това е действащият текст, който ние сме отменили.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако има притеснение, че ще се отклоним съществено от тези критерии, не възразяваме да останат на законово ниво като групи, които да бъдат конкретизирани с акт на Министерския съвет.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Аз, доколкото чух, в § 8, чл. 17а ще бъдат добавени и там е записано „определени в акт на Министерския съвет“, тоест има го актът на Министерския съвет и те ще бъдат конкретизирани в него. Просто да се изброят показателите или критериите. Чл. 17а.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, гледаме го § 8, чл. 17а…
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Може ли професор Герджиков пак да прочете текста?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, то по-скоро е предложение за текст, иначе ние в момента…
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Да, предложението, което правя да бъде внесено от някой от народните представители по чл. 83, вероятно, е в чл. 17а, алинея първа, след думите „обективни показатели“ да се добави „включващи брой публикувани и реферирани научни статии в международните бази данни, брой на подадени заявки за международни патенти, брой цитати в реферирани и индексирани списания от други автори в международните бази данни по критерии“ и оттам нататък продължава текстът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, спомням си, че имаше някакви възражения за патентите. Професор Кралов от Техническия университет имаше нещо, свързано с патентите...
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Да, той твърдеше, че дори не е нужно да ги има. Но според мен няма пречка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По-добре, може би да отпаднат патентите, ако сте съгласни.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Нямам нищо против. Аз просто прочетох действащият текст на чл. 81, ал. 10.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министър Красимир Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: За нас тези показатели са безалтернативни. Те няма как да не бъдат включени в този акт на Министерския съвет. Предлагаме да останат патенти. Науката и изследванията ни са само за това как да се повиши H-индекса, да има реална практическа стойност и в този смисъл, броят патенти е необходимо да останат наравно с наукометричните показатели.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, висше училище. Ние пак ще го прочетем, защото на мен тук не ми стана много ясно къде точно да го добавим? Висше училище, което дава значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и има високи резултати от научно-изследователската дейност, оценени съгласно обективни показатели, включващи брой публикувани и реферирани научни статии в международните бази данни, брой подадени заявки за международни патенти, брой цитати в реферирани и индексирани списания от други автори в международните бази данни, определени в акт на Министерския съвет може да бъде определено за изследователско висше училище.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Аз с риск да досадя, предният път, на предходното заседание коментирахме това и всъщност тогава това, което изказах аз като мнение, че и в момента на първата част на алинея първа ние имаме критерии. Всичко това, което прочетохте са критерии, които трябва да бъдат оценени по показатели, определени в Министерския съвет. И тогава, доколкото разбрах, идеята беше евентуално да се помисли да допълним или да насочим Министерския съвет какви да бъдат онези показатели, които той да доразвие. И в този смисъл нека, ако това се възприема като предложение, след обективни показатели да се изброят, но да спрем с критериите. Критериите са нивото, което трябва да бъде достигнато със съответните показатели. Как ще има критерии за постигане на показатели по тях? Разбирате ли?
Нека да спрем, след обективни показатели, изброяването, което направихте, определени в акт на Министерския съвет. Окей ли е така?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съгласни ли сте колеги? Професор Герджиков, да? Съгласно редакцията, тоест от това, което прочетох отпада „по критерии“ и нататък текстът продължава в същия вид, в който е по вносител.
Добре, предлагаме този чл. 83, аз мога да го припозная, така че го подлагам на гласуване. Редакция на алинея първа на чл. 17а в § 8, който е за, моля да гласува.
Приема се единодушно. Благодаря.
Професор Герджиков, имате ли още нещо?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Да, още нещо. За разлика от първото гласуване, което очаквах, че ще бъде прието с консенсус, защото нямаше възражение на изнесеното заседание, по второто имаше дебат и го отложихме, защото тогава нямаше представители на Националното представителство на студентските съвети. Предложението ми беше в чл. 73а, ал. 5, изречение първо да се измени така: „Всеки студентски съвет има право на един глас в Общото събрание за всеки четири хиляди студенти, обучаващи се във висшето училище“. Смисълът на това предложение е да се отразява броя на студентите във висшето училище при гласуването, защото в момента в четирите най-големи висши училища имат 40% от студентите и четири гласа от 52 в НПСС. И още тогава казах, понеже, че наближават избори в НПСС аз предлагам с преходна разпоредба да се каже, че този текст ще действа след изборът на органи за управление там. А като гледам, Законът няма да бъде приет дотогава.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министър Вълчев – заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, има наистина различна логика на представителност, има ги и двата модела. В Общото събрание на Акционерното дружество всеки отива с акционерния си дял, в Парламента пропорцията е на електоралния вот, но имаме и другите представителни органи, каквито са примерно Съветът на министрите, където всички страни сме равнопоставени. За разлика от Европейския парламент имаме Съвет на ректорите, където всички са равнопоставени. В този смисъл предложението, може би трябва и в Съвета на ректорите, ако се сменя принципа с принципа на представителност.
Това е концептуална промяна, която според нас изисква обсъждане. Не сме я обсъждали досега. Това, че в момента има неразбирателство в Националното представителство на студентските съвети. Не знам, само по себе си, дали е достатъчно, пък в Съвета на ректорите няма такова неразбирателство. Да направим тази диференциация между двата органа, които иначе са равнопоставени като представителност. Тоест, изхождаме от моментната ситуация, за да променим частично на едното място концепцията, на другото не.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Вангелова.
ЯНА ВАНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър, професор Тотев, гости, уважаеми професор Герджиков!
Това е един въпрос, който за съжаление изниква веднъж на няколко години в момента, в който има избори в Националното представителство на студентските съвети. Моментът не е по-различен, а това, че се предлага от ректора на Софийския университет също не ме изненадва. За съжаление, защо да спираме дотук? И министърът го каза. Щом предлагаме това за Националното представителство на студентските съвети, нека да го предложим и за Съвета на ректорите. Нека да го предложим и за народните представители. Мисля, че всеки един е избран с различни преференции. Всеки един обаче, е избран с различни преференции, може да има различни гласове, защото има някои, които са с повече гласове, повече преференции. Надявам се да усещате иронията ми.
Всъщност, това представителство е създадено като един форум на равни, където има институционална представителност на всеки един студентски съвет в страната. Не говорим за брой студенти, защото да съпоставяш студентите на Софийския университет със студентите на Минно-геоложкия университет, за мен е безумие. Не могат да се сравнят.
Тук говорим за представителство, което иска да изразява къде са проблемите на студентите. Не можете да кажете, че проблемите на Вашите студенти са същите, като проблемите на Минно-геоложкия университет. И пак казвам, това е институционална представителност.
Защо се предлага от Вас, професор Герджиков, а не от студентите? Защо се предлага пак след четири години, в които – да уточня, проблеми в Националното представителство няма, нямаше и три години, в които имаше култ към моята скромна личност. Има проблеми в момента, които са породени само и единствено от това, че предстоят избори. Благодаря!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
ИВО ФИНКОВ: Здравейте, аз съм заместник-председател на Националното представителство на студентските съвети в Република България и председател на Студентския съвет на Университета по хранителни технологии в град Пловдив.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, заместник-министър, уважаеми дами и господа ректори, скъпи колеги, уважаеми гости! Аз съм председател на един Студентски съвет и представител на Университета по хранителни технологии, което означава, че ние ще имаме само един представител. Това, което чух ме възмути и ще Ви кажа защо. В думите на ректора на Софийския университет намирам дискриминация към студентите. Защо? Защото, ние казваме: „големите университети, ще управляваме малките университети“. Това се разбира. Къде се намира равнопоставеността на всички студентски съвети? На практика Общото събрание с четири университета големи ще взима своите решения. Къде се намират останалите петдесет университета? Можете ли да ми кажете?
Наистина, аз Ви моля, като председател и като представител на един малък университет да премислите своите действия, защото, за съжаление, това се наблюдава наистина по време на избори. Това се наблюдава от страна на определени ректори, които имат огромен натиск върху студентите. Аз съм един потърпевш студент – докторант. За съжаление, това е много болно. Много е болно, защото моето уважение към личностите, които са изграждали името, обаче ние нямаме възможност да си изградим нашите имена. Защо? Защото биваме потъпквани точно от такива хора. Да, емоционален съм, защото ме боли за организацията, боли ме за всички мои колеги, които са в малките университети. Боли ме, затова, че винаги се слуша мнението на големите университети.
Да не засягам темата с финансовите отчети на дадени университети. При нас имаше финансов одит от Министерството и оценката в нашия университет по отношение на изразходване на средствата, министърът може да го каже. Но къде се намират в момента? Да не казвам за натиска от страна на някои ректори от други университети и декани върху студенти за избори на нови ректори, които са и особено за малките университети. И аз искам да заявя тук, че много скоро аз ще бъде човекът, който ще бъде натиснат много от моя ректор. Искам да го знаете, но аз не си мълча. И моите колеги, които застават зад мен – също няма да мълчат.
Затова, лично аз и моите колеги, които представлявам, Ви моля да помислите какво правите и да обмислите своите действия. Нека да не даваме плод на това – ние сме големи и сме си достатъчни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, господа народни представители, колеги ректори! За този проблем чувам за първи път и се учудвам, че това не е споделено в Съвета на ректорите. Сега ще изкажа мое лично мнение. В Съвета на ректорите това не е поставяно за обсъждане. Аз смятам, че това, което иска професор Герджиков не е правилно.
Нека да оставим студентите да си ръководят Националното представителство. Сега ще имат избори, ще изберат друг. По този начин, по който искате да направим – да има на четири хиляди човека един представител, става неуправляемо за малките университети, управляемо от три университета големи или четири. Не намирам за правилно това положение и да се поставя направо в Парламента за решение към Закона за висшето образование. Това трябваше да го обсъдим на Управителен съвет поне. Вие сте член на Управителния съвет, професор Герджиков. Можехте да направите едно предложение да свикам Управителния съвет. Не приемам това, което се случва сега тук. Благодаря!
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Няколко неща, с които не съм съгласен. Министърът спомена, че става дума за неразбирателство в момента, но от самата госпожица Вангелова чувам, че това предложение се прави периодично. Мнението на госпожица Вангелова, че това предложение се прави периодично, само във връзка с избори, е опасно, защото ако е така и това е проблемът, аз съм готов да го направя след три месеца, когато отново се внесе ЗИД на Закона за висшето образование, тогава няма да предстоят избори. Тезата, че ако направим такова нещо, големите университети ще управляват, а малките няма да имат думата и ще настъпи някаква страшна дискриминация, е несъстоятелна, защото в момента е тъкмо обратното – 160 хиляди студенти са с 4 гласа. Мога да твърдя, че сега има дискриминация. 40% от студентите са с 4 гласа. Малките в момента управляват, противно на това, което чухме. Опасенията, че големите ще управляват са несериозни, защото те ще имат пропорционален глас, а сега не е така. Сега 48 по-малки университета могат да наложат четирите гласа на големите със 160 хиляди студенти.
И накрая понеже виждам общото настроение по този въпрос, настоятелно предлагам след като сравняваме НПСС със ситуацията в Министерския съвет и в Съвета на ректорите, ако това предложение не се приеме субсидията, която се отделя за НПСС от всички университети да бъде еднаква, равна и да има пълна справедливост, и да не са дискриминирани големите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Както Ви казах има два модела. Единият модел на представителство – пропорционално, се прилага в по-голяма степен за институции – органи, при които се вземат важни решения. Представителството преди всичко представлява. Какво толкова важно взема като решение? Тези формати, в които целта е да има съгласие, както Европейският съвет, както съветите на министрите, там принципът е всички да се съгласим, да се обединим, работят на принципа на равнопоставеност – този, който е в момента в Съвета на ректорите, който е в момента в Националното представителство на студентските съвети.
На мен много ми се иска Националното представителство на студентските съвети да бъде единно, да представлява всички висши училища, но в същото време съзнаваме, че животът е малко по-сложен и затова всеки път, когато е имало покана към нас за среща, искане за среща от големите висши училища, сме се отзовавали и се срещаме с представители на студентите в отделни висши училища.
Поемам ангажимент, че и занапред ще го правим.
Конференциите, на които съм ходил, поканите, на които съм се отзовал, са предимно на студентските съвети на големите висши училища. В никакъв случай не сме ги пренебрегнали. По същия начин и Комисията предполагам може да поеме такъв ангажимент, че няма да ги пренебрегне. Не е целта кой ще надделее, тук целта е да намерят обединител.
Поемам ангажимент да говорим с всички висши училища – не само с тези, които са представени в ръководството на националното представителство, за да не се чувстват пренебрегнати и малки, и големи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
ЯНА ВАНГЕЛОВА: Само едно допълнение да направя, защото има доста хора, които не са запознати с детайли и може би ще се направят грешни изводи от някои коментари.
В сегашното ръководство мои земестник-председатели бяха от Софийския университет и УНСС, които са все пак два от най-големите университети в страната. За каква дискриминация спрямо големите университети говорим? Ако си говорим за това да няма разговори само с ръководството, ами цялото общо събрание… това е безумие.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Както каза Министър Вълчев, ние слушаме всички, включително и ние в Комисията. Никого не сме върнали, както виждате дори приехме предложение на ЛЕО, аз не знам наистина колко студенти членуват, но така или иначе са организация, която представлява студентската общност и уважаваме всички.
ЯНА ВАНГЕЛОВА: Всяко едно предложение стига да е смислено, няма проблем да се приеме. Според мен такъв е бил принципът и в националното представителство. Всеки един студент е добре дошъл да дава предложения, които ние съответно представяме към Вас. Пак казвам: изключително глупаво е да се съпоставят големи и малки, когато говорим за форум на равни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Аз искам да Ви предложа да прекратим тази тема, защото, ако трябва да влезем в дълбочина на разминавания - за ректори слагаме 65 години и всякакви ограничения... За студенти сложихме ли еднократно да се обучават в „магистърска“, „бакалавърска“, „докторска“ степен? Хайде да не зачекваме една тема, която ще бъде обект на следващ наш разговор.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз това щях да Ви предложа.
Някой от колегите желае ли да припознае предложението, което направи професор Герджиков?
Наистина предстоят нови избори, предлагам, ако се води тази дискусия, да се води по-нататък и все пак да се опитате да постигнете някакво съгласие.
Пак питам: има ли някой, който желае да припознае предложението на професор Герджиков? Няма, благодаря.
Госпожа Вангелова имаше един въпрос по чл. 90.
Заповядайте.
ЯНА ВАНГЕЛОВА: Сега може би една част ще се учудят защо поставям този въпрос тук, но не обичам да чувам, че това е въпрос от повече от 15 години, който няма да се реши – не е решен до момента и няма да се реши. Става въпрос за студентите, които се обучават във Военните университети. Може и да не съм достатъчно компетентна, но в Закона за висшето образование не виждам пречка те да получават стипендии, както и средства за леглоден и храноден.
Отправено беше питане до Министерството на образованието, които също отговориха, че няма пречки те да получават такива средства. Факт обаче е, че към момента те не ги получават.
Министерството на отбраната не ни отговаря. Аз питам, който може да ми отговори: има ли пречка в Закона за висшето образование, Министерството на отбраната да предоставя такива средства? Кой може да задължи Военните университети да спазват тези разпоредби на Закона и на Постановленията, ако има такава пречка, то нека да се предложи сега, за да се коригира, все пак променяме Закона за висшето образование. И пак да кажа, че това засяга доста голяма част от студентите, защото само в едно Висше военноморско училище – Варна, ще се учудите, че има над 3000 хиляди студенти.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Съгласно чл. 91 от Закона за висшето образование, субсидията се разделя на пет елемента: субсидия за издръжка на обучението, която е основна; субсидия за социално-битови разходи, където се включва и субсидията за стипендии; субсидия за присъща научно- художествена творческа дейност; за издаване на научни трудове и за капиталови разходи. Тази разпоредба е обща и важи за всички държавни висши училища, в това число и за висшите военни училища. Няма изключения в Закона за отбраната и въоръжените сили, каквито други изключения има за Висшите военни училища. Къде е проблемът? Със Закона за Държавния бюджет се утвърждава субсидия на всяко едно висше училище – обща субсидия. Тази субсидия в последствие се разбива в Постановление за изпълнение на бюджета.
Аз лично от 12 – 13 години водя разговори, няма да използвам друга дума, с Министерството на отбраната и с Министерството на финансите съм водил последните години, тази субсидия да се разбива. Те не желаят да се разбива и твърдят, че в тази субсидия е включена и субсидията, и средствата за стипендия. Така че въпросът трябва да бъде отнесен преди всичко към Министерството на отбраната. Законът казва, че стипендии се дължат. Студентите във висшите военни училища са правоимащи и оттам нататък е въпрос на прилагане на текста от страна на Министерството на отбраната.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Средствата са предвидени и са дължими.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нямаме проблем в Закона, госпожо Вангелова, така че може би е необходимо Министерството на образованието да напомни по някакъв начин.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Министерството на отбраната дава некоректна информация, че средствата не са предвидени. Средствата са предвидени! Те отказват да конкретизират в какъв размер са предвидени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, тук имаме колеги, които са членове на Комисията по отбрана, мисля, че ще могат да съдействат. Да, доцент Михов, длъжни сме, както знаете, независимо, че сме на разглеждане за второ гласуване в Комисията, винаги даваме думата.
Понякога дори ме обвинявате, че съм прекалено либерална, други пък смятат, че не е така. Мисля, че така вземаме решения, които наистина са консенсусни, и които ще бъдат работещи, защото в крайна сметка, когато се правят законите, след това трябва да се прилагат и затова трябва да се чуят мненията на хората, които са уважили заседанията на Комисията.
Колеги, ако няма други желаещи за изказване...
Заповядайте – три минути.
СВЕТОСЛАВ СОТИРОВ: Благодаря Ви сърдечно.
Ще се опитам да не губя време. Това, на което искам изрично да обърна внимание, и то специално за протокола от заседанието, е какво всъщност се случва в Закона за висшето образование по отношение на средното образование. Случва се една реформа, която принципно е добра и позитивна. Освен, че се урегулира статутът към две училища към Техническия университет, се създава и възможност за сътрудничество между университетите и средните училища в два варианта – интегрирано училище в университет и договор или споразумение за сътрудничество.
Искам да сте наясно, че това са две съвсем сходни като цели, но съвсем различни неща. В единия случай университетът на практика провежда кадрова и образователна политика в училището, докато в другия случай това са две абсолютно независими равнопоставени институции. Можете да си го представяте като един договор за граждански брак – това са двама равнопоставени съпрузи и в този смисъл естественото развитие на тази ситуация е да... Защото какво се случва в момента? Дава се възможност за сътрудничество, но няма възможност да се създават интегрирани училища, а Вие сами ще стигнете до извода, че те ще бъдат необходими в бъдещето. Като всяко семейство накрая ще трябва да се раждат и деца. Тази възможност е отнета в момента, поради обективни и субективни причини, разбира се, но ние искаме да я поставим и да кажем, че това е много важно за развитието на този тип образование, на този тип училища. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Само ще кажа, че текстовете, които са гласувани, са в резултат на консенсуса, който постигнахте в работната група, която продължи повече от година в Министерството, доколкото аз си спомням почти две години – поправя ме господин Йосифов. След това се гледаха тези въпроси и на Съвет на ректорите и на Отраслов съвет в Министерството. След като има консенсус,а ако бъдещето покаже, че има нужда от нещо различно и ново, разбира се, всеки един Закон може да се променя, така че да отговори на обществените нужди и нагласи.
Благодаря на всички за участието във всички заседания и работни групи. Сърдечно благодаря! Другата седмица – в зала.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Ние ще бъдем в залата и ще проследим нещата, както следва.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Както уточни професор Христов – гласуванията са в залата. Ние тук само предлагаме, гласуването може и да е по-различно.

(Закрито в 18,00 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ

МИЛЕНА ДАМЯНОВА